B’nai B’rith World Center Director Alan Schneider was on hand at Sofia’s National Palace of Culture for the ceremony as a foreign guest of honor. In attendance was National Assembly Deputy Speaker Ivan Ivanov, NA member Stanislav Anastassov, Atanas Zafirov, the ambassadors of Israel, the United States, Germany and Great Britain, participating students, their teachers, family and friends. In his comments at the event, Tanev praised the essay contest and said that the project made a significant contribution to Holocaust memory and education in Bulgaria. Programs like this competition, Tanev said, turns participants into a resource for their friends for the cause of remembering. Bali said that through the award B’nai B’rith Bulgaria sought to honor not only the victims, but also all those who fought and won the war against Nazi Germany and its collaborators, including the 1.5 million Jewish soldiers and resistance fighters, many of whom went on to fight for Israel’s independence in 1948. In Europe today, which has a similar character of Europe of the 1930s and 40’s, it is very important to transfer the knowledge gained as Jewish community to the society at large in order to prevent the repetition of history.

Schneider noted that “While the Holocaust was undoubtedly a defining moment in Jewish history —with terrible suffering and loss visited upon the Jewish people—the State of Israel has not allowed the Holocaust to define its essence. Instead, it has succeeded in maintaining the only democracy in the Middle East, respects minorities, makes disproportionate contributions in science and technology and truly seeks peace, even with its sworn enemies.” Schneider continued, adding, “the Holocaust has great relevance today as we witness growing xenophobic and anti-Semitic movement in Europe while Islamic terrorists and annihilationist movements take control of states in the Middle east and export their ideology to Europe.” Schneider called on the participants—as representatives of the next generation—to carry forward the mantle of memory and the lessons of the Holocaust.

In his winning essay, Rumen Vodenicharov, a student at the First English Language School in Sofia, wrote: “If there is strong civil society, the result of the clash with injustice is predetermined—it will lose. There will never be a new Holocaust. Let’s awaken and keep awake civil society by maintaining its high morale. Let’s seek information, let’s eliminate wrong inhuman politics and overcome our fears in order to walk bravely against evil.”

An award was also given to Kalin Iliev, a student from the Jewish school, for his multimedia entry. The ceremony ended with a well-received concert by one of Bulgaria’s leading classical trios and was carried on Bulgaria’s main television news broadcasts reaching more than 5 million viewers.

The project is in its third iteration, and is unique in Bulgaria. It paves the way to include the Holocaust topics in the curriculum for the civic education in the high schools in Bulgaria.

B’nai B’rith International newsletter

Виктор Барух

Виктор Барух

Днес за пореден път протича заключителната част от чудесната инициатива за ежегоден конкурс всред учениците за творби, посветени на Холокоста.

В есето на младия автор Румен Руменов Воденичаров от Първа английска гимназия в София, когото имам честта да наградя с първа награда, между другото прочетох:

„Нашата цел е да запазим целия прекрасен спектър от етноси, култури, религии, раси от нараняване , или заличаването им от някое ново зло. Знаем, че всяка несправедливост извършена даже спрямо един човек, е заплаха за всички“.

Подчертавам н а р а н я в а м. Тези думи ми напомниха за духовните наранявания, за душевните травми, последствията от които са не по-малко страшни от физическите. Не само за преките жертви, но и за поколения след тях – за поколенията и на потърпевшите, и на причинителите.

През 1961 година бях, като пратеник на Съюза на българските писатели на процеса срещу Адолф Айхман в Йерусалим. Процесът беше открит и продължи от пролетта до есента на годината. Бях там около месец, тридесет дни, които се включваха в месеците юли и август. Тъкмо тогава се водеше разпита на подсъдимия, но не на това ще се спра сега.

Залата на Бейт аама (Народния дом в Йерусалим) изпълваха жени и мъже, много от които оцелели от лагерите на смъртта. Опитвах се извън съдебните заседания, на кафе, да ги заговоря за преживяното. Отказваха да си спомнят. Но неотдавна видях на лаптопа си по-различна картина. Жена, на възпоменателно посещение в Аушвиц, неочаквано високо се представи след десетилетно мълчание. Нещо внезапно се бе отключило, не мога да кажа в какъв мозъчен център и тя заразказа на всички как все още малко момиче е било с майка си в лагера. И разказваше, разказваше на висок глас, сякаш искаше да се освободи от травмиращото я десетилетно мълчание.

Знае се и за депресията, обхванала цели групи германски ученици и младежи, научили и поразени от прояви на някои от възрастните вече поколения на страната. И те жертва на една човеконенавистна идеология.

Аз имах случая, преди около тридесет години, неочаквано да се срещна с двама, явно излезли неотдавна от своята юношеска възраст. Написаното сега от нашият млад автор ми напомни за тази среща. На нея се бе промъкнала и сянката на следвоенната травма.

С ваше позволение бих искал да ви я разкажа. Всъщност да преразкажа кратък епизод от мой разказ, публикуван също десетилетия назад.

Беше есен. Пътувах с колата си към Хисаря. Дълъг шлейф от опадали листа се носеше по асфалта пред мен. Денят беше прохладен, слънчев, предстояха свободни дни. С мен на задната седалка пътуваха и моята вярна Hermes Baby и ново топче хартия. Изящният шлейф, разпиляван от вятъра, водеше колата по пътя и предсказваше плодовити дни.

Но изведнъж задната дясна част на москвича сякаш потъна и аз чух как при всеки оборот на колелото нещо почукваше по асфалта. Слязох и видях гумата залепнала за джантата. Едно плоско желязно ухо едва се подаваше от каучука. Оказа се дръжката на груба ръчно кована отвертка.

Приготвих се да сменям колелото. Автомобили минаваха край мен и продължаваха по пътя си. По едно време бяло-син микробус се плъзна бавно край москвича, отби и спря пред колата. Погледнах – западно- германски номер.

Слязоха двама млади мъже не повече от двадесет и пет годишни. С хубави къси руси бради. Светлокожи. Красиви. Приближиха се.

– Капут? – съчувствено попита единият.

Тази дума е международно позната от Втората световна война. Немското слово се бе превърнало в международно слово. Тя е на езика на всички когато си спомнят поражението на Хитлер, но и при някаква повреда, непоправима беда, излизане от строя. Стана и заглавие на един от популярните романи на Курцио Малапарте.

– Капут – казах и аз и с това изчерпах познанията си по немски език.

Те останаха до мен, аз, развивайки гайките на джантата, почувствах, че ще бъде неприлично, ако с мълчание отвърна на вниманието им. Попитах дали говорят френски.

– Да… да… малко – откликнаха те и веднага пожелаха да помогнат.

При смяна на колело работа за повече от един човек няма. Можех само да им благодаря. Те останах. Не искаха да ме оставят сам на пътя. Останаха на разговорка. Казаха ми, че пътуват за Турция на лов за диви свине. Опитах се да им обясня, че и у нас бият много диви свине, особено из Странджа, към Турция, накъдето се бяха запътили.

Най-неочаквано единият каза:

– Ние сме boche …

– Немски свини – добави другият. – Cochons…cochons allemandes.

Като че ме удариха през лицето. Усмивките и ясните погледи на ловците говореха за някаква унаследена вина. Наблюдаваха ме внимателно, но не настойчиво. И се усмихваха. Може би очакваха реакцията ми или искаха да разберат какво бих могъл да помисля?

Приклекнал до крика, аз като че ли изпитах вина. По-скоро почувствах, преди да помисля, че освен за глигани те бяха тръгнали да ловят и настроенията на хората спрямо тях. Вече години след войната. Преса, радио, телевизия, писатели и драматурзи търсеха обяснение за деянията през този мрачен период. Времето донесе тежки психически драми на цели нации.

Бях повдигнал колелото до болтовете, но ръцете ми трепереха и не успявах да ги вкарам в отворите му. Оставих го и се изправих.

– Една еврейска свиня – представих се аз.

– Не, не… – опитаха се да възразят и двамата, смутени на свой ред.

– Или всички сме свини, или трябва да повярваме, че свинщината вече е минало – може би надеждата в гласа ми беше по убедителна, отколкото убеждението в мен.

Умълчахме се. Единият от ловците, по-светлият, се наведе и леко намести колелото. Заех се да затягам гайките. Сега ми вървеше по-леко. Снех крика.

– Всичко е готово? – попитаха двамата – единият на френски, другият с поглед и жест на ръката.

– Всичко е готово. Благодаря за компанията.

Замълчахме отново. Може би малко неловко, но сред това мълчание извираше, не зная откъде, близост между нас. Бликаше светлина, светеше надежда, идваха онези редки мигове, мога да кажа уверено за мен, мигове на пречистването и възвисяването, които никога не се забравят. Мисля, че и двамата до мен не бяха далече от това.

Те тръгнаха към микробуса си. Махнаха с ръце. Махнах им и аз и се качих на москвича. Потеглихме. Поздравихме се за последен път с клаксоните.

На тържествена церемония Еврейска ложа Кармел 3355 БНЕЙ БРИТ връчи наградите от конкурса за есе и мултимедия “Значението на паметта на Холокоста за света след Втората световна война”.

Участници са повече от 70 ученици от училища в София и Пловдив. Конкурсът се провежда за трета година. А целта е не само да научи учениците, какво е Холокоста, но и да потърси днешните измерения на това събитие и поуките, които могат да се извлекат. Първите награди в двете категории получиха Калин Илиев от 134 училище в София и Румен Воденичаров от Първа английска гимназия

Благодарим на Българската Национална Телевизия за отразяването на събитието.

В събота ще се проведе церемонията по връчването на наградите от конкурса за есе и мултимедия “Значение на паметта за Холокоста за света след Втората световна война”.  Ще присъства министърът на образованието Тодор Танев. Конкурсът се организира за трети път от Софийската ложа “Кармел” със съдействието на Световния център Б’ней Б’рит. Почетен председател на журито е писателят Виктор Барух.

Соломон Бали – президент на ложата “Карамел” и член на изпълнителния комитет за Европа на Б’ней Б’рит, каза в интервю за „Хоризонт“, че младите се вълнуват от темата за Холокоста и годишнината от края на Втората световна война:
Имаме над 70 участника от 6 училища. Тази година за пръв път излязохме от територията на София. Имаме участници от 2 училища от Пловдив, което за нас е съществена стъпка в провеждането на този конкурс.

Младите се шокират, защото изследванията, които правят заради участието си в конкурсите, ги кара да се сблъскат с мащабите на случилото се, каза Бали.

Благодарим на Българското Национално Радио за отразяването на събитието.

B’nai B’rith Bulgaria, in cooperation with the B’nai B’rith World Center in Jerusalem, has launched an essay and multimedia contest for high school students entitled “The Significance of the Memory of the Holocaust in a Post-Holocaust World.” Students at four schools in Bulgaria’s capital Sofia will participate in the contest. Those schools include: Dimcho Debelianov, a Jewish school as well as the first English language school; Miguel de Servantes, a Spanish language school and the Italian lycée; Antoine St. Exupery, a French language school in Plovdiv; and the National Gymnasium for Stage Arts.

The competition guidelines instruct students to relate, among other things, to the establishment of the State of Israel as one of the defining post-Holocaust world events. B’nai B’rith Bulgaria President Solomon Bali initiated the project in light of growing nationalistic and Holocaust-denial tendencies in Bulgaria. Students will submit their essays by March 20 and the competition jury, which includes noted author, Holocaust survivor and B’nai B’rith Sofia lodge member Victor Baruh, teacher Fannie Krispin, English professor Simona Bali and journalist Zelma Almaleh, will announce the winners by April 15.

A major award ceremony is planned for April 25 at the 360-seat Lumiere Hall in Sofia’s National Palace of Culture. B’nai B’rith International is the principal financial supporter of the project, which has garnered sponsorship also from the B’nai B’rith Zurich lodge and AJC. Recognizing the importance of the project in time when Europe is overwhelmed by hate against the Jews and the state of Israel, the Bulgarian Ministry of Education, the mayor of Sofia, and the Israeli and German embassies have supported this initiative from its inception. B’nai B’rith World Center director Alan Schneider said the project will allow students to reflect on the critical role served by the State of Israel as a haven for hundreds of thousands of Holocaust survivors and for Jews fleeing subsequent persecutions and discrimination to this day.

Приложена е статията от списание “ТЕМА”

Тема-февруари-2015

Keep reading to find B’nai B’rith World Center in Jerusalem Director Alan Schneider’s account of B’nai B’rith’s efforts.
Click here to read a report in Haaretz about the hardships facing refugees and how B’nai B’rith is helping

From Israel to Bulgaria with Love: Leading a humanitarian mission to aid refugees
By Alan Schneider, director, B’nai B’rith Word Center, Jerusalem; founding member, IsraAID

From March 17-20 I led the Israeli contingent of a small Israeli-German fact-finding team to Bulgaria to investigate the situation facing the country as it copes with an unexpected wave of Syrian refugees who entered  Bulgaria last year fleeing the death and destruction inflicted by the sectarian war in their home country.

Although this wave of some 12,000 refugees—representing 90 percent of all refugees in the country, and 80 percent of those are Kurdish—is small in comparison to the veritable avalanche of hundreds of thousands who have fled Syria to neighboring Turkey, Jordan and Lebanon, the weight of these refugees on the European Union’s poorest member has taxed its meager budgets and overburdened staff charged with finding housing for the refugees and integrating the refugees who make it to Bulgaria’s doorstep.
Our mission was borne not only out of a wish to assist Syrian refugees—as IsraAID has already been doing for some time elsewhere—but also out of a desire to assist the Bulgarian people, to whom the Jewish people owe a debt of gratitude for rescuing the Jewish community inside Bulgaria from the planned Nazi genocide during World War II. Bulgaria is one of Israel’s closest strategic allies in Europe. More recently, Bulgaria has taken a courageous position in standing up to Hezbollah terrorism and intimidation by publicly accusing the terrorist organization of perpetrating the 2012 bus bombing at the Burgas airport that killed five Israelis and their Bulgarian bus driver.

Our mission was organized by IsraAID, B’nai B’rith’s strategic partner in many humanitarian missions over the past decade, and was undertaken in partnership with the German Shai Fund and AJC. Our primary goal was to view the conditions the refugees live under and to meet with relevant governmental and non-governmental representatives to assess together what contribution IsraAID and its partners can make to Bulgaria’s efforts to offer safe haven for these refugees.

IsraAID’s premise was that its experience providing mental health and psycho-social service (MHPSS) capacity-building for diverse groups responsible for refugee welfare and integration in other countries could be successfully applied to Bulgaria as well. IsraAID has years of hands-on experience in the field, with ongoing training courses taking place in countries such as Japan (in the wake of the earthquake and Tsunami). Our secondary goal was to deliver a modest amount of emergency aid to refugees in consultation with local authorities and volunteers working with them on the ground.

The foundations for our visit were laid over the preceding months by B’nai B’rith Bulgaria President Solomon Bali who utilized relationships developed over many years to organize for the team a concentrated itinerary of meetings with the principal agencies and stake holders and visits to refugee camps. As team leader I also kept Bulgarian Interior Minister Tsvetlin Yovchev advised of our plans (at a meeting in Jerusalem) and did the same with the Bulgarian Ambassador to Israel Dimitar Mihaylov.
My experience in Bulgaria was a humbling one that illustrated the harsh realities of the human toll caused by the strife in Syria and the limits of Bulgaria’s ability to effectively cope with the situation without outside assistance.

Our chief interlocutors during the visit were the Bulgarian State Agency for Refugees—the arm of the Ministry of Interior directly responsible for refugee affairs—the Bulgarian Red Cross and the Sofia Municipality. At these meetings, and at a session with a diverse set of non-governmental organizations (NGOs) organized by the municipality, we met with many dedicated and talented professionals who admitted to being woefully unprepared, in both physical capacity and relevant training, for the surge of refugees to a country that until then had experienced at the most 2,500 asylum seekers annually. With the Syrian refugees, that number surged to 3,600 in one month alone.

With conditions still very difficult in some camps and with the despair of urban refugees (many of whom have overstayed their half-year welcome at refugee camps and must find local addresses and work) growing as other EU countries close their borders, the Syrian refugees will have to come to terms with the fact that their immediate future is in Bulgaria, not in Western Europe or Germany where they believe a more rosy future would await them.

Despite the apprehension of facing another wave of refugees, state representatives made it clear to us that asylum seekers would not be turned away at the border. The yearnings and frustrations of the refugees who feel trapped in Bulgaria were brought home starkly for our delegation when we visited the Voenna Rampa refugee camp, housed in two big buildings of a former army camp in the outskirts of Sofia, and the Kovachevtsi camp—an Education Ministry-owned facility that for years somewhat ironically hosted the Jewish community’s summer camp about 60 kilometers south of the city. All of the refugees we spoke to—Syrians, Iranians, Iraqis and Somalis—expressed a wish to leave the country. The adults have adopted this posture not only regarding themselves but also to prevent their children from studying Bulgarian and continuing their education in the Bulgarian school system—the only one open to them. Many refugees believe if their children begin to attend local schools, it will appear as if they are integrating into Bulgarian society, and that may hurt any chance to leave for more prosperous states in Europe at a later time.

At the same time, we found what I believe to be genuine good rapport between camp staff and refugees and an appreciation that the country is trying to do the best it can in a difficult situation. While conditions at Voenna Rampa were decidedly stark, with dozens of bachelors living all together in a large room divided haphazardly by old sheets, blankets and other materials, we did see that a big investment was being made to improve the outside finish of one of the buildings. The camp commander told me that this was just the first step toward upgrading the inside and outside of both buildings. Kovachevtsi, in a rural setting, was much more livable, and residents told us that they were quite comfortable there.

While at Kovachevtsi there was reluctance to accept the aid packages we brought with us that carried Israeli and Jewish insignia, we encountered no hostility when we met with refugees and introduced ourselves as Israelis. In private encounters, the refugees were very open with us, speaking about the depravations and loses they suffered in Syria and the other countries they came from and about the uncertainty they face in Bulgaria and their wish to continue on to a third country, preferably Germany. More than once, refugees questioned us about the possibility of finding asylum in Israel.

IsraAID’s proposed MHPSS support program will help train professionals working with the refugees inside and outside the camps in addition to professionals interested in creating assistance programs for Bulgarians volunteering with the ever-expanding refugee population. The program, which will be led by experienced Israeli and German therapists will include: understanding trauma; inter-personal communication skills; coping strategies and resilience; introduction to refugee issues; utilizing creative arts therapy and self-care for support workers.  With the program proposal now vetted by the State Agency, IsraAID is eager to make its mark in Bulgaria to build the competence of those who impact directly on this vulnerable population.

Да ни е честит празникът на светлината!

Софийска Ложа Кармел на Б’ней Б’рит поздравява на всички сънародници светлия празник на светлината и просвещението – Ханука.
Happy Hanukkah!

Соломон Бали

На 12 ноември 2013 година Президентът на Ложа Кармел разговаря за журналистката Ирина Недева за антисемитизма в Европя и в България по повод на публикуваните данни от проучване на антисемитските нагласи в Европейския Съюз.

12 Nov 13 Euranet HdO Solomon Bali

На 16 ноември 2013 г. в 18 часа  в Галерия ” Класика” ще се състои премиерата на новата стихосбирка на Рашел Леви “Небето е последният залог”.

На 10 октомври 2013 год. излезе от печат новата книга на поетесата Рашел Леви „Небето е последният залог“ , изд. ХуЛите, редактор Камелия Кондова, художник Леонора Славова. Послесловът в книгата е на известния български поет Димитър Васин.

Големият залог

Небето е последният залог, казваш Рашел. Значи няма на какво повече да разчитаме. И сърцето дори не може да го подскаже… Стиховете след първата ти стихосбирка се стрелнаха ярко в пространството на сетивата ми. Категоричността им ли ме стресна? Не можех да си отговоря. Сега знам какво, но ще ти го открия накрая… Поезия. Огън. Лед. Винаги съм искал, а и сърцето ме е подтиквало да ги подредя и в обратен ред. Но както и да ги композирах, винаги огънят беше до леда. И ледът се стопяваше. Огънят се разгаряше. В граничността им не сетих нито веднъж омраза. Поезията ме докосваше истинска и от добро сърце… Не познавам добре съдбата ти, Рашел. Знам само някои рани, които ти е оставил животът. Усетих и литературните ти познания. Но аз те приех и те приемам преди всичко с поезията ти. С първата ти книга. И с втората. В дивотиите на дните ни и в еквилибристични построения на стихове написаното от тебе се отличава с огъня. Огънят, който не угасва и от леда. Всяка дума при тебе е преминала през сърцето и през болката ти. През изстраданата ти доброта. Ти си познаваема с образната си система и с гражданската си позиция. С искреността, която стопля стиха ти… Огънят е по-силен от леда. Поезията ти, Рашел, – също… Един задълбочен анализ би разкрил пред читателя огромното пространство, с последен залог небето, оживяло от свободата на мисълта, чувствата и населено с твоята истинска поезия… Та за стреса, който споменах в началото. Срещнах нещо, което почти не намирам в поетичния Космос днес. Усетих те като силен характер. Усетих и поезията ти, Рашел, с характер. И затова сърцето ми не ме отдели от раждащите ти се стихове. Нека небето ти е последният залог. Последен, но голям. Големият залог носи още по-големи печалби. За днес, тук и оттатък небето на красотата…

Димитър Васин

Ето и няколко стихотворения, включени в новата книга на Рашел Леви.

ПРАЗНИК

Танцува чарлстон
светът – без много думи…
Парижкото кафе отваря в шест.
Войните, уж забравени –
духът им се скита в тъмен
азиатски лес…

А старецът, отгледан
от морето, превръща празника
във вечен сън…

Не си отивай, Сън –
разказвай още
за топлото небе над Тринидад,
за музиката тъмна
на тъгата, за шумния
и пъстър Светъл свят,
за любовта на Роко
към Марина,…за вечното
завръщане у нас…

във Празника
на тъмното столетие,
преди Морето …да го съкруши

б. а. …През 1961 година авторът на ” Старецът и морето” се самоубива в Айдахо, а Роко Граната е направил златна плоча с безсмъртния си хит ” Марина”….Името произлиза от лат. дума marinus – морска…

САЧМО

Дали ще се загубим
във нощта, щом старият тромпет
луната скрие,

а дъното на чашата блести
като сълза над тъмно огледало? …

Измислица е всичко, до което
тъгата скрита не докосва
смугло тяло…

И е копнеж…най-синята въздишка
да нарисува дом,
небе,
родина…

И е плачът, дошъл от тъмнината
в извивките на смях
след свечеряване…

Щом старият тромпет луната скрие –
звучи нощта над хълма.
И …изгрява…

И НИКОЙ НЕ РАЗБИРА ЗА ТОВА…

През всичките кънтящи илиади,
през страшните кориди
в този град, издигнат в чест
на светлите величия,
минават тайно тихи нощни музи
и никой не разбира за това…

Под блясъка на толкова триумфи,
далече от очите на деня,
където кацат нощни пеперуди
и чакат хладните покои на съня,
тъкат в нощта му тихите Арахни
и никой не разбира за това…

Във вихъра на толкова победи,
изпод развети знамена,
изчезва безнадеждната му сянка –
завинаги
в Тъгата на жена…

И никой не разбира за това…

ЮЖНО

Съвършеният южен човек –
сам на себе си кей – не подрежда
страхове и умора – с надежда.
Не умее да се владее,
не умира, за да изгражда…

Той е сам – безграничен свят.
И танцува, за да живее.
Той е ничия светлина
от безкрайната нощна фиеста…

На терасата , там – на терасата,
е оставащото ни време,
келнер вечен и ням въпрос:
Колко ли „утре” ще мами „днес”?

Само той – разгърден до бяс –
ще танцува докрай
– да ги слее

САМОТА

Сиви сенки под сухи асми
и на паяка – вечни – следите.
Не прилича на ден, не е нощ –
не приспиват – горчат самотите.

Не е болка – да пиеш до дъно
от водата на извор потаен…
Не е страх – да напяват и баят
сам–сами тихи, мъдри лечители.

Не минава – защото е орис
и по-тежка от нея не зная,
но е път към онези резбари,
дето в дървено слънце я ваят.

Благодарим на Съюза на Свободните Писатели в България за материала.