© Bodegas Protos :: bodegasprotos.com

Сортът вердехо е много популярен в Испания и за съжаление твърде малко известен извън страната си и особено сред родните почитатели на виното.

Това е жалко, тъй като едва ли има нещо, по което този сорт да отстъпва на совиньон блана, пино гри(джо)то или който и да било от другите “модерни” летни бели сортове.

Руеда е винена област в района на Ваядолид (северно от Мадрид), която дължи винената си слава именно на този сорт.

Протос вердехо 2009 е много приятно вино, което ви препоръчваме да консумирате добре охладено и при 30+ градуса навън.

Тогава най-добре ще можете да се насладите на неговия свеж цветен аромат и приятна киселинна свежест на небцето. Завършекът му е съвсем лекичко горчив, което добавя към приятното общо преживяване.

Не сме го срещали в България, но в отделни интернет магазини се продава за около €6 бутилката.

Оценка: 4+

Натиснете, за по-голяма картина

След информацията за предстоящата австрийска дегустация, още една възможност за любителите на виното в София, да опитат малко познати (и дори екзотични) вина – този път от съседната Словения.

Посетителите на заведенията ще могат да опитат изделията на три изби: Тилия Естейт, ВЕРУС и Двери-Пакс. Повече за словенските вина можете да научите от сайта на вносителя им WinWines.

По традиция в началото на месец юни в София се провежда Grand Austrian Tasting, на което почитателите на виното могат да опитат едни от най-добрите вина на Австрия.

И тъй като австрийското вино е слабо познато у нас, а това е срамота, това събитие е идеалното ви извинение да не се приберете при децата вкъщи, а да посетите Винобар “Вестибюл” на 7 юни между 12 и 20 часа и да опитате 40 вина.

“Вестибюл” се намира в София, на ул. “Бузлуджа” №31

Новини за събитието може да следите на страницата му във Facebook.

[geo_mashup_map]

© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

Поморие е известно с гроздовото си бренди (коняк е само от Франция, нали знаем?) и идеята тази репутация да се използва и във виното никак не е лоша.

С голяма доза увереност мога да кажа, че отлежавалото в бъчви от бренди, каберне совиньон на “Черноморско злато” е едно от най-добрите български вина, които съм пил.

Тъмният непрогледен гранатов цвят е първият сигнал, че ни предстои среща с едно необикновено вино.

Носът е доста типичен за сорта – игра между червени и черни горски плодове. Добавката идва от аромата, придаден от отлежаването в бъчви за бренди – конячни, почти карамелени тонове.

На небце виното е плътно и обло – точно каквото трябва да бъде едно добро каберне совиньон – с дълъг послевкус.

Отличен избор за богати месни храни. С темповете, с които се развива индустрията за телешко месо в България и с потенциала за отлежаване на това каберне совиньон, прогнозирам някъде в бъдеще една вечер на тотално потапяне в хедонизъм със стек и това вино.

Единственото нещо, което потенциално може да ви развали преживяването е знанието, че сте похарчили близо 50лв. за тази бутилка…

Оценка: 5+

Това розе направо ми подсече краката, когато го дегустирах. Подобно изказване не е много изискано и може би не подхожда на винения свят, но виното наистина е впечатляващо!

Добрите очаквания започват още в цвета – рядко се случва българско розе да демонстрира тази комбинация, която професионалистите по света наричат “цвят сьомга”.

Изборът да се направи вино само от каберне совиньон е малко рисков, но определено е оправдан, тъй като резултатите са много добри. Розето на “Черноморско злато” показва много силен аромат на тропически плодове (манго, папая), които сме свикнали да намираме при новозеландския совиньон блан, но не и в българско розово вино. Лично аз намирам подобна “изненада” за очарователна.

Единственият недостатък намирам във финала, който бих определил като малко “плосък” – тоест без да оставя някакви характерни и/или дълготрайни впечатления.

Независимо от това “Гранд при розе” е отлично вино и нямам търпение да бъде бутилирано и пуснато в продажба, за да се обзаведа с няколко бутилки… надявам се, че все пак цената му ще го прави достъпно.

Оценка: чисто 5!

© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

Решението да се кръсти вино на награда от конкурс е странно (особено при “особената” репутация на въпросния конкурс – “Винария”), но шардонето “Златен ритон” на “Черноморско злато” определено има достойнства, с които заслужава наградите си (поне тази реколта).

Ще си позволя дори да отида дотам, че да кажа, че това вино е доказателство за огромният потенциал, което има българското шардоне, отгледано в Черноморския район.

Още погледът подсказва, че предстоящата среща ще е интересна и нетипична – това шардоне демонстрира бистър и свеж жълто-зелен цвят.

Носът е много свеж – с аромати на лимонена кора и леки минерални нюанси (неслучайно минералният акцент се повтаря – винарите на “Черноморско злато” твърдят, че той е много характерен за тероара им).

Трябва да се отбележат и вкусовите характеристики – отлежаването в дъб се е отразило чрез ясноизразен ванилов аромат, който много подхожда на стила на това вино.

Леко, свежо и пивко, това е едно много добро вино, което заслужава както наградите, така и цената си от около 19лв.

Оценка: 5-

© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

“Вила Понте” е основната серия вина на поморийския гигант “Черноморско злато”. (В този блог сме разглеждали червеното купажно вино от същата серия, направено от каберне совиньон и сира.)

Класическият (френски) купаж между шардоне и совиньон блан е дал стабилен резултат.

Ароматът на виното е доминиран от дъбовия аромат на шардонето. Совиньон бланът добавя свежест, но определено това е типичната за “Стария свят” свежест – по-сдържана и балансирана, донякъде минерална, срещу мощните тропически аромати, които обикновено получаваме от новозеландския или австралийския совиньон блан.

“Вила Понте” е приятно бяло вино, подходящо за любимата ви пъстърва на скара, което няма да пробие дупка в джоба ви (цената му е около 12лв.), но няма и с какво да ви изненада.

Оценка: 4+

© The Hess Collection :: www.hesscollection.com

За американците Зинфанделът е обект на патриотизъм почти колкото знамето, Конституцията и зелените хартийки с портрети на президенти. И както и изброените, националната гордост често се изявява в стремеж нейните обекти да бъдат изнасяни извън границите на САЩ.

Такъв е случаят на Grand Circle (“Големият кръг”), зинфандел от долината Напа (навярно най-доброто място за вино в САЩ) – това вино е специална серия на The Hess Collection, предназначено за износ извън границите на САЩ.

Средно-интензивен рубинен цвят (малко блед). Има нужда от известно декантиране, след което разкрива хубав букет на презрели червени плодове, ликорис. В устата е плътно, обло, с тежък танин, пак ликорис. Много добър баланс, алкохолът не изгаря гърлото, макар виното да е 14,5% по етикет.

Можете да го намерите по веригите на цена ~16лв. Съотношението цена/качество е добро по моя стандарт и мисля, че виното си заслужава, когато искате да комбинирате храната си с нещо силно и плодово.

Оценка: 5-

Ако и на вас ви липсват опитването и коментирането на различни вина, ви предлагаме две предложения за добра храна, хубаво вино и приятна компания:

cc gcfairch @ Flickr :: http://www.flickr.com/photos/gcfairch/4144527067

Един въпрос измъчва винените експерти и професионалисти от незапомнени времена: Наистина ли скъпото вино е по-вкусно (както и да разбирате този термин) от евтиното? Цели индустрии (на винените книги, списания и т.н.) и кариери (например тази на Робърт Паркър) се крепят на утвърдителния отговор на този въпрос.

Но няколко нови проучвания хвърлят противоречива светлина върху този въпрос.

Икономистът Стивън Левит и журналистът Стивън Дъбнър, автори на популярния блог за всекидневна икономика Freakonomics разказват за няколко интересни опита и проучвания, които показват, че вкусовите рецептори на любителите на виното се влияят прекалено много от информация (достоверна или не) относно цената на напитката, която опитват (целият текст – на английски – тук).

Навярно най-интересно е проучването на Робин Голдстийн (статиите му в блога са много интересни и се занимават предимно със случаи на измами и заблуди в света на виното), който използва статистическа информация от над 6’000 двойно слепи дегустации (тоест такива, при които дегустиращите нямат абсолютно никаква информация за виното, което пият – нито цена, нито дори сортовият му състав) и откриват, че неспециалистите дори харесват по-малко скъпите вина, пред по-евтините. При експертите тенденцията все пак е положителна (т.е. те харесват повече скъпите, отколкото евтините), но с доста малка разлика (цялото проучване – отново на английски – тук).

Подобни разкрития не би трябвало да са притеснителни за който и да било любител на виното – напротив, ако евтините вина ни харесват точно толкова, колкото и скъпите, това означава, че можем да харчим доста по-малко, доставяйки си (почти) същото удоволствие. Но е проблем за цялата индустрия, изградена около това да дава високи оценки и предложения за това, какво си струва да пием.

С риск да се повторим за пореден път – просто пийте това, което ви харесва.