За Израел на български

Бог – вяра и съмнение

2012-01-28T21:21:00.000-08:00

Много юдейски и особено християнски теолози в средните векове са правили опити да доказват съществуването на Бог. Ясно е, че ако на някой се бе отдало, повече не бихме говорили за вяра в Бог. Вярата винаги предполага недостатъчно и убедителни доказателства.

«Веднаж нееврей пита раби Корхи: «Защо Бог решава да говори с Мойсей чрез обикновен храст? Защо не по голямо дърво?»
Раби Кархи отговаря: «Ако това бе кедър или дъб, ти би питал същото, но за да ти отговоря, ще кажа, да се знае, че Бог е навсякъде, даже и в бодливите храсти!»

Еврейските религиозни авторитети говорят, че тайната на съществуването на еврейския народ най- добре се обяснява със съществуването и вярата в Бог. За тях, в световната история само евреите успяват да се съхранят в течение на четири хилядолетия. Няколко пъти се разсейват по света, живеят под робство, прогонвани от много страни, но евреите продължават да съществуват, да почитат своите предци, живяли преди 1600 години преди новата ера, живеят на тази земя, както и 1000 години до новата ера, говорят на същия език и вярват в един и същ Бог.
«Когато другите народи от древността са търпели поражения, те признават поражение на своите богове. Евреите и в своето поражение са виждали триумф на своя Бог.» Абба Илел Силвер
*********************************************
Когато държавите от древният свят са губили войни, техните граждани са приемали религията на победителя, вярвайки, че победата са завоювали техните Богове. Възможно, затова нито една древна религия в Близкия Изток, освен юдаизма не доживява до новата ера.
Древните евреи са считали, Бог им изпраща врагове, за да ги накаже за греховете. Затова никога не са приемали Боговете на победителите. Вместо това, започват да вярват още по- силно в Бога на Израел, защото , ако се разкаят, Господ Бог ще ги върне в земята на Израел и ще възстанови тяхната слава.
«Египтяни, Вавивонци и Перси се издигаха, запълваха планетата със звуци и великолепие, а след това се превръщаха в сън и изчезваха...След това дойдоха гърци и римляни, устроиха голям шум – но и те сега ги няма. Други народи идваха на тяхното място и за някакво време високо носеха факела, но сега той угасна и те стоят в тъмнината или изобщо липсват...Еврея видя всички, победи всички и остана, такъв какъвто беше...Всичко е смъртно, освен еврея. Всичко отминава, той остава. Какъв е секретът на тяхното безсмъртие? / Марк Твен – есета/
********************************************
В повечето случаи за вярващите евреи, основен момент на религията се явява съществуването на Бог, а не наличието на задгробен живот. След вярата, че съществува добър и всемогъщ Бог, наличието на живот след смъртта вече се подразбира. Единственото обяснение, че Бог позволява да има толкова страдания и несправедливости, може да се обясни само с увереността за наличието в друго измерение битие, където всеки ще получи по заслугите.
Странно, че Тората не съдържа никакви указания за съществуването на задгробен живот. Възможно причината да се крие, че петте книги на Тората са написани след освобождаването на евреите от египетско рабство. Там, главно достижение на фараоните е било построяване на огромна пирамида и главната книга на египтяните – Книгата на мъртвите, отразява тяхното отношение към смъртта. Възможно заради това, в Танаха не се повдига въпрос за задгробния живот: съвършенно ясно става, че ако той стане централен в религията, то вниманието на хората ще бъде отвлечено от задълженията им на този свят.
В Талмуда се говори с твърдата увереност в задгробния живот, но евреите по- малко вярват от християните за наличието на друг свят.
****************************************
Законът за кашрута позволява да се употребява месо, само ако животното е убито с един бърз удар, предизвикващ мигновенна смърт. Продължителното страдание на животното прави месото негодно за ядене, некашерно. Шойхет – човек, занимаващ се с ритуално убиване на скота, се старае да направи смърта на животното бърза, като се ръководи от морални и икономически съображения, а най- вече религиозни. Така е написано в Тората, така трябва да бъде.
Затова животно, убито по време на лов, не се счита кошерно. Това слага отпечатък на еврейската менталност и в наши дни ловът в Израел не е популярен.
В Танаха са описани два рая – Eдем, в далечното минало и в епохата на Месията/ Машиях/, в бъдещето. В «Книгата на книгите» не се намира достатъчно информация за тези места, но се говори, че животните отново ще станат тревоядни.
В началото Бог забранява на хората да ядат месо, но след това разрешава. Много поколения след Адам и Ева, света потъва в зло, и Бог решава да унищожи всички, освен праведния Ной и неговото семейство.
«Всичко което се движи, което е живо, да ви бъде за храна. Само жива плът, и кръвта не ядете.» Вавилонски Талмуд
Как да обясним този преврат? Тората не дава обяснения. Но в резултат се изменя природата на отношенията между човек и живия свят: животните започват да се страхуват от човека.
Обаче сега се разрешава да се употребява месо за храна, но без кръв. Човекът има право на храна, а не на живот. Затова кръвта – символ на живота, трябва да изтече. Тя трябва да се върне на Вселената, на Бог.
Ето защо кашрута изисква кръвта на всяко животно напълно да изтече, за да стане месото годно за употреба.

Може ли да се лекува нееврей в събота?

2012-01-25T21:16:00.000-08:00

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».

В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:

«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/. Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.

Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка: «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да се позове на религиозен авторитет и неговите постановления.

По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.

Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

Ку Клукс Клан и евреите

2012-01-24T02:08:00.000-08:00

През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.

Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!» След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.

«Две хиляди години назад друг губернатор се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.

/Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/

Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка си.

През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.

Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни огранизации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».

*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение

Има Бог в леглото?

2012-01-21T05:03:00.000-08:00

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.

Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със своя мъж.

Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:

- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,

- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».

Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!

В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:

«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/

Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:

«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/

И няколко бележки от Новият Завет

Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/

Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.

В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи- «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.

Исус Христос – вяра и култ

2012-01-20T08:25:00.000-08:00

За да коментираме Евангелията, имащи за цел да пресъздадат правдоподобна картина на събитията около приковаването на Исус на кръста трябва да имаме някакви разумни рамки.

Невъзможно е да се обяснят Възкресение и Възнесение. В тези чудеса може само да се вярва, в противен случай ще трябва да отричаме съществуването на историческата истина в евангелските епизоди. Наивни и необоснователни ни изглеждат опити на някой да експлоатират индийската традиция с нейните йоги, съгласно която Исус, владеещ това изкуство, е симулирал смъртта си и после самостоятелно се връща към живот.

Съгласно Евангелията, Възкресението се явява следствие Божествената природа на Исуса. Възнесението пък е финален акорд на целия разказ: възкръсналия Исус се отправя на небесата, за да се върне отново и установи дългочаканото Царство Небесно. Завещанието на Исус Христос към апостолите е своеобразен Завет за създаване на «община на избраните», или Църква. В резултат на тяхната дейност се появява новата религия – християнството.

Тази религия води началото си от първи век от новата ера в Антиохия, един от признатите духовни центрове на елинистическия свят и е свързана с името на свети Павел. В отличие от свети Яков и свети Петър, стремили се да запазят новото учение в рамките на еврейската традиция, той се разграничава от тях и полага основите на християнската теология. От Антиохия изпраща «Посланията на новопокръстените», които по- късно стават част от Новия Завет. Струва си да отбележим и Александрия, като център на новото учение с присъствието на великия мислител Филон, успял да синтезира еврейската мъдрост и гръцката философия и да създаде особенна теория – « Божествено слово».

Колкото и парадоксално да звучи, Йерусалим в никакъв случай не е родина на новата религия. В началото няма и отношение към християните, отказали се от жертвоприношението и приели посещенията на Светите места.

Ако не с радост, то с видимо доволство новите християни приемат новината за разрушаване на юдейския Храм през 70 година на новата ера от римляните, виждайки в това предсказанията на Исуса. Първите два века християнството постепенно се разгръща в цялата Римска империя, формира догми и обрядност, издържа ударите на властта. По това време не се нуждае от Йерусалим, докато не се превърне в господстваща религия. На Йерусалим е отредена друга роля – в отличие от еврейската религия, с неговия Храм, със законите на всекидневния живот, християнството издига на първо място въпроса за вярата!

Образът на Бог, Твореца и главния герой на Евангелията стават предмет на принципиални спорове между христианските вероучители. Техните спорове предизвикват вмешателство на властите, които са заинтересувани да придадат на христианството такъв характер, който да бъде надеждна опора на държавата.

На Първият Вселенски събор християнското духовенство за първи път формулира символа на християнската вяра – триединство: Бог е един, но се проявлява в три ипостаса- Бог, Свети дух и Бог син. След това споровете не само не се прекратяват , но и се усилват. На Вторият събор в Константинопол/381 г./ се осъжда учението разрушаващо Троицата, а на Третия събор се бори с Нестор, говорещ, че Исус се е родил човек и божествена природа е приел в последствие. Най- ожесточени спорове са на Ефеския събор, противопоставил се на Нестор и приел ипостаса за божествената природа на Исус. Там Евангелските събития стават вече разработан годишен ритуал от поредица празници, посветени на земния път на Христа. Това е позволявало на верущия постоянно да съпреживява, да се чуствува причастен към неговите успехи и страдания. Тази ритуална система на християнството успешно започва да функционира във всяка църква и създава усещане за реалност на Евангелистките събития.

Via Dolorosa в наши дни

Местата на Евангелските събития стават част от реалността и посещението им вече е култ към Светите места. Но различията в четирите Евангелия предполагат и различни версии на Светите места, допълнени от множеството направления – православие, католицизъм, протестанство. В култът за Светите места възниква и още една характерна черта на християнството – Чудото, което моли за себе си и своите близки всеки вярващ. И тези чудеса са възможни само по Светите места, там, където са ставали. Този култ към Светите места прави Йерусалим светиня и главен град на християнството, а главен паметник от епохата на кръстоносците става «Пътят на страданието» или “Via Dolorosa”.

Ако православната църква прави акцент на Възкресението на Исуса, за католическата на първо място са страданията му като важен елемент от Евангелията. Кръстоносците не могат да удовлетворят разказите на побиването на Исуса на кръста, нужни са им били местата, където е приемал мъките и страданията. Това е искала католическата църква с техните театрални шествия за създаване на религиозна екзалтация. Във всеки град на Запад е съществувала своя пътека на страданието, модел на йерусалимската процесия.

Краят на пътя е известен. Местата на Голгота и гроба на Исус са били ясни още в началото на 4 век от нашата ера и неподложени на съмнение. Неясно обаче къде се е намирала Претория, вътрешната градска крепост на римския гарнизон. Няма информация римляните да са строили нещо, само се ползвали от съществуващите укрепени места. Например двореца на Ирод, после наречен Кулата на Давид, напълно възможно е да служил за резиденция на прокуратора по време на редките му посещения в Йерусалим. По думите на Йосеф Флавий точно тук е отсядал 14 - я прокуратор на Юдея Гесий Флор.

По време на византийският период маршрутите на пасхалните шествия много пъти се променяли. Често са започвали от Гетсиманската градина, през долината Кедрон, хълма Цион с дома на първосвещенника Каиафа и от там към църквата на Гроба Господен. След това пътя се съкращава, но отново се връща в първоначалния си вид.

В епохата на Йерусалимското царство пасхалните шествия изменят своя характер. Вместо бавният и тържествен православен ритуал се установяват емоционалните и мрачни католически процесии. Вместо от Гетсиманската градина процесиите вече започват от Претория.

Нови елементи се появяват в 13 век, вече след загубата на Йерусалим от кръстоносците и се появяват понятия като спирки – местата, отбелязани в Евангелията или останали от устната традиция. В началото са 21 , а след това в 17 век се установяват 14 спирки.

Понтий Пилат и Христос

1. Съд на Исус Христос – Претория, където Пилат осъжда Исус на разпъване на кръст.

2. Бичуване – на площада пред Претория Пилат предлага на тълпата да избере между Исус и Варрава, умива си ръцете и следва избиване, поставяне венеца от тръни и полагане кръста на гърба на Исус.

3. Първо падане – в Евангелията няма помен от падане, а на Скръбния път са три. Първото е следствие болката и тежестта на кръста.

4. Среща с майка си – в Евангелието от св. Йоан това става на Голгота, а в останалите срещата отсъства напълно. Силен, емоционален момент.

5. Симон от Кирена му помага да носи кръста – в Евангелията той носи кръста. Тук римските войници заставят Симон му помогне в началото на дългото изкачване.

6. Света Вероника намокря лицето на Исус. Този епизод отсъства в Евангелията, но за латинската версия този епизод е свързан с появата на първата икона.

7. Второ падане – емоционален стрес, преминати са градските врати. По православната традиция тези градски врати са наричани още Судни врата: престъпник, осъден на смърт, губи правото на помилване.

8. Дъщери Ерусалимски – епизод от Евангелията. Исус отговаря на плачещите жени и в последен път предсказва Краят на света и гибелта на Йерусалим.

9. Трето падане – Исус вижда Голгота, мястото на разпъването.

10. Сваляне на дрехите – първия епизод, непосредствено на Голгота.

11. Побиване на кръста.

12. Разпятие – съпровожда се със серия чудеса: посред бял ден настъпва тъмнина, в момента на смъртта със страшен грохот се разцепва скалата, разкъсва се и се подпалва завесата в Светая Светих в Храма.

13. Снемане от кръста и помазване – това прави Йосеф Аримафейски; сваля го от кръста, спуска се от Голгота, полага тялото на плоския камък и намазва с благовония.

14. Полагане в гроба – Йосеф Аримафейски го поставя в собствения склеп, а римляните запушват входа с огромен камък. В неделя тук ще стане Възкръсването.

Еврейски всякости

2012-01-17T02:24:00.000-08:00

През 66 година от новата ера за погасяване на народното недоволство в Палестина е изпратен Веспасиан, начело на 60,000 войска. Веспасиан- човекът на когото приписват историческата фраза – « Парите не миришат». Станал император по- късно, той облага с данък малката нужда на поданиците си - пари са нужни за хазната. Неговият син Тит недоволства и Веспасиан му поднася монета с въпрос за нейния мирис. Младият Тит отговаря отрицателно. И тук Веспасиан произнася историческата фраза, чийто правота се потвърждава всеки ден.

**********************************************

610 година от новата ера. На четиридесетгодишният Мохамед, отдал се на пост и молитва в пещера на планината Хира, му се явява архангел Гавраил, за когото много е чувал.

Архангелът го притиска силно в обятията си и заповядва : «Чети!» «Не мога» отговаря Мохамед. Архангелът го притиска още по силно и Мохамед усеща, че може да прочете. А там е било написано, че Аллах е единствения Бог, а Мохамед е неговия Пророк.

Връща се Мохамед в къщи с твърдата увереност че може да чете, че е пророк, призван свише.

«Имах видение! Аз съм пророк!» - заявява още от прага на дома.

«Несъмнено»- потвърждава любящата Хатидже.

********************************************

През 60- те години на миналият век градските власти на Йерусалим построяват обществена тоалетна в ултраортодоксалния квартал «Меа Шаарим». Тя стои и до ден днешен, но не се използва. Още на следващото утро на стените на тоалетната се появява надпис – «Ционистите не ще ни указват къде да пикаем!»

********************************************

През нощта на 16 април 1988 година в резултат на дръзка операция на израелски командоси на вила в Тунис е ликвидиран ръководителя на бойнното крило на Организацията за освобождение на Палестина Абу Джихад. На следващото утро ООП свиква пресконференция, на която обвинява Израел за ликвидацията. Западна журналистка пита – «От къде знаете, че това са израелтяните?»

«Това е очевидно – удивлява се представителя на ООП- оставят живи жената и децата!»

*********************************************

Еврейският равин Йосеф Каро / 1488- 1575/ съчинява Кодекс от закони, регулиращи живота на евреите от рождението до смърта. Религиозните евреи и до ден днешен живеят по този Кодекс, наречен «Шулхан Арух». По точно са длъжни да живеят! В този Кодекс са записани забележителни неща, например:

- Богоизбраният еврей не трябва да лъже, краде и измамва,

- Не трябва да дава пари под проценти,

- Работникът трябва да получава заплата навреме,

- Не може да се мами покупателя..........

Към сегашната действителност тези постановления имат едва ли не косвено отношение. Жалко!

****************************************

Евреи с фамилни имена Коган, Коен, Каганович и прочие потомци на еврейските свещеннослужащи не се препоръчва да летят зад граница по нощите. След получаване на информация за новото разписание на летище Бен Гурион, равин Карлиц, заедно с други религиозни авторитети произнася галахическо постановление, препоръчващо на «коените» ревниво да съблюдават зааконите за ритуална чистота и да не летят през нощта. Причината – самолетите излитат над гробището на град Хулон.

Както е известно, «коените» трябва да избягват всякакъв контакт с мъртвите. Генетически изследвания показват далечно родство на всички носители на тази фамилия и те се явяват потомци на затворена група от еврейския народ.

****************************************

Цар Соломон и кафето

Съгласно устната традиция в еврейската религия, на престарелия цар Соломон се присънва, че след 3 дни и 3 нощи му е отредено да напусне този свят и единственото, което може да го спаси е вълшебната напитка от далечен Йемен. На сутринта събира поданиците си, зверове и птици, и разказва за своето видение. Заемат се народа, животните и птиците да доставят вълшебната напитка. На третият ден пристига орел , държащ в клюна си флакон. И събира отново цар Соломон своите поданици, птици и зверове и пита: « Да пия ли тази напитка?» И всички отговарят; «Пий , Царю!».

Оглежда се цар Соломон и не вижда пустинната лисица. Изпраща да я доведат и пита същия въпрос.

- А какво каза биволът? - интересува се лисицата

- Биволът каза да пия, - отговаря Соломон

- А слонът?

- И слонът каза да пия.

- А лъвът, царя на джунглата ?

- Също.

- Тогава, пий Царю!

- Не се страхувай Лисо, аз само искам съвет.

- Не пий Царю! Умри , когато си на върха. По- добре да напуснеш този свят, когато всички те искат и обичат, а не когато ще искат да се избавят от теб.

Замълчава Соломон, замисля се и нарежда на орела да върне флакона. И отново се отправя на път за Йемен, но лошо затворен, от флакона започват да капят капки по целия път. И там , където са падали капките, се появявaт зелените кълнове на кафето....

*********************************************

Говорят, че еврейският цар Соломон имал пръстен, на който било написано «Всичко отминава!», и всеки път нещо го безпокои , той гледал този надпис и се успокоявал. Веднъж негов подчинен така го предизвиква, че в ярост Соломон запраща пръстена в стената. А когато се търкулва отново до краката на трона, Соломон вижда, че и на вътрешната страна на пръстена проблясват букви.

Любопитството надделява и царя прочита : “ И това ще отмине!»

*********************************************

След провъзгласяването на еврейската държава, Давид Бен Гурион успава да скълъпи коалиция в правителството с религиозните партии. Въздъхва Бен Гурион, подписва спораззумението и произнася: «Аз в синагога не ходя, но синагога, в която не влизам е ортодоксалната синагога!» Цената на коалиция става спирането на обществения транспорт в събота,закриване на магазини и предприярия, религиозните празници стават национални. Но главната промяна е монополизма на ортодоксалния юдаизъм.

И сега Израел е единствената страна , в която се дискриминират правата на евреите – тези от консервативното и реформисткото направление. Така например, брак , сключен от равин – консерватор или реформист не се признава от държавата. Пикантността на ситуацията се заключава в това, че голямата част от помощта за религиозните учреждение идва от американските евреи, т.е, реформатори и консерватори. Както справедливо е отбелязал Веспасиан, парите не миришат!

Исус Христос – съд и разпятие

2012-01-07T07:13:00.000-08:00

Трудно можем да добавим нещо ново в хилядолетното обсъждане на тези събития и затова ще предложим някои особености. За евангелският Исус е особенно важно да се счита неговия нещастен край реализация на предсказанията на пророците. От пророчествата се извежда и дълбокия религиозен смисъл на разпятието, превърнало се в крайъгълен камък на християнството.

Разпятието става основа на християнската теология, създадена от апостол Павел. Гибелта на Бог- човек е осмислена като универсално жертвоприношение, в което син Божий пролива своята кръв, като избавя човечеството от греха, наречен от християнството първороден! Снемането на този грях от всеки човек открива пътя към спасението на Страшния съд. И за да станем съпричастни към страданието на жертвата трябва да преминем през обряда Кръщение към Причастие /което е религиозния еквивалент на жертвоприношението/.

Но ако трагедията се явява Божи промисъл, неизбежен, и в същото време спасителен акт, защо в Евангелията се отдава таково голямо значение на съда и виновните за него??

Целувката на Йуда Искариот

Йуда Искариот е предател, но той се разкайва и слага край на живота си още до разпятието. Сребърниците, които получава за предателството не вършат никаква работа и пред смърта си ги предава на храмовата съкровищница. Свещенниците, чуствуващи «греховността» на тези сребърници не ги приемат и купуват с тях участък за погребване на странници./св. Матей,27:3- 10/.

Организаторите на ареста – първосвещенници и техните помощници са имали интереси, различни от националните. Религиозни , а също така политически, за да ненавиждат Исуса и желаят неговата смърт. Но така описано в Евангелията няма нищо общо с еврейския Закон!

Преди всичко Синедриона и фарисеите незаслужено се обвиняват за приковаването на Исуса на кръста. Обективно римската власт и лично Пилат Понтий произнасят смъртната присъда. Но има и две обстоятелства, които ни карат да снемем и от него отговорността или поне да я намалим. Задачата на прокуратора е била да подавя всякакво недоволство в поверената му провинция , ликвидиране на метежи и сепаратиски настроения. Трудно е да се обвинява чиновника, добре изпълняващ своя дълг, даже и тогава, когато е злодеяние.

Исус Христос пред съда

Действията на Пилат Понтий намират оправдание и в самите Евангелия. На въпроса: «Ти ли си царя Юдейски?» - Исус отговаря уклончиво – «Ти казваш». Не се отрича от своята мисия, но и не облекчава съдбата си с пряко признание. Не признал своята вина, значи невинен за разгаряне на метеж. И Понтий се опитва да го спаси, предлага на народа да се възползува от «празничната привилегия» - право на помилване. Това като че ли намалява вината на римския прокуратор. А умиването на ръцете е древен еврейски ритуал за колективно очистване от вина за неразкрито убийство. Неясността в случая е – защо заставят Понтий Пилат да извърши ритуално умиване, като принципно ще приема местната култура и религия?

Евангелистите не се наемат да признаят Понтий за отговорен за смъртта на Исуса, защото е опасно за християнството. Това би поставило младата религия във вечна и непримирима опозиция на всесилната Империя.

И така – кой е виновен? Йуда Искариот, свещенниците, Понтий Пилат, фарисеите, съдиите от Синедриона, насъбралата се недоволна тълпа? Всички те, според Евангелията не разбират пророчествата и пропускат идването на истинския Месия.

И така, свърши се! На неголям хълм, римските войници поставят кръст с побития Исус. Небесата се превръщат в мрак, мощен удар разцепва скалата, разкъсва се завесата в Светая Светих и Исус възкликва с последния момент :» Своя Дух връчвам в твоите ръце , Господи!»

Исус Христос - Тайната вечеря

2012-01-03T15:59:00.000-08:00

Част трета

Яхнал бяло магаре Исус Христос пристига във великия и свещен град Йерусалим, залят от яркото пролетно слънце. Не ще мине и неделя, целият еврейски народ ще отпразнува началото на летните земеделски работи , един от най древните и почитани празници – Песах/ Пасха/. На този ден народът принася жертва в Храма в благодарност за освобождението от египетско робство. Стотици поклонници се събират в Йерусалим, където се намира единствения Жертвеник. Вестта, че в града се е появил Помазаник бързо се разпространява и изпълва душите и сърцата на юдеите. Тази надежда дразни садукеите, не признаващи идването на Месията и неговото възкресение, поражда съмнение и сред фарисеите, които въпреки че вярват в идването на Месията, не виждат доказателства, че това е Исус.

И извършва Исус неочакван ход.

« И влезе в Храма Божий и изгони търговците от Храма, обърна масите на менялите и скамейките на продавачите на гълъби, и им говори: написано – мой Дом е за молитва, а вие го направихте вертеп на разбойници»/св. Матей,21:12,14/. Но при цялата ясност, тази сцена носи загадка. За да разберем правилно действията на Исус, трябва да сме наясно, че много често те са в своеобразен диалог с пророците. Още Исая /8 век до новата ера/ започва своето пророчество с възмущение към аристокрацията, изменяща свещенни ритуали. Изгонването на търговците не може да стане от Храма, защото влизането там е разрешено само за коените. По- скоро става дума за принадлежащата към Храма територия, достатъчно голяма след реконструкцията извършена от Ирод.

От текста следва, че Исус изгонва търговците, които със своето присъствие оскверняват Храма. Възможно са го възмутили новите правила, съгласно които, всеки еврей трябва да пожертвува десета част от дохода и това прави Храма обладател на колосални богатства. Исус се противи против комерсализацията на светото място, което така губи своята духовност. Не е изключено, че смисъла на тези действия е необходим пред лицето на това събитие, което пророка Исая нарича Ден на отмъщение Господне - разрушаване Храма и замяната му с истински, спуснат от небето. Много са считали, че деня Господен ще настъпи с разрушаване на Храма, и то дните на Пасхата.

В навечерието на празника напрежението достига апогея си. Три сили стават активни участници в събитията.

Първата – религиозната върхушка, първосвещенника Каиафа и неговото обкръжение с реална власт в Йерусалим. Тази група активно сътрудничи с римската власт, дала им широка религиозна автономия. За тях появата на Цар Юдейски е не само бунт против законната власт, той е еретик, играещ с религиозните чувства на народа. За тях Исус е по - голям престъпник от римлямите, защото се опитва да оспорва тяхната власт. Събират се в дома на първосвещенника и приемат решение да арестуват Исуса и го предадат в ръцете на прокуратора за съд и присъда.

«По добре за нас, един човек да умре за хората, отколкото целия народ да погибне»/св.Йоан,11:50/, заявява Каиафа. Останалите се съгласяват, но поставят условие:»....само не в празник, за да не се възмути народа»/св Матей,26:5/

Съгласно еврейската традиция по онова време за такова съдебно разбирателство трябва да се призове разколника за обяснение пред Върховния съд/ Синедрион/, а не да се арестува и отведе направо на съд. Даже такъв всемогъщ и своеволен човек като Ирод не се е решавал да наруши статуквото в религиозните дела. Но главният аргумент, доказващ , че Синедриона е непричастен към това дело - закона не позволява да бъде свикван в последната неделя преди Пасха. Заради това, сговора на първосвещенниците е таен и съдия може да бъде само римския прокуратор.

Втора група участници в описваните от Евангелията събития са римляните. Юдея, за разлика от Галилея отдавна е превърната в провинция, управлявана от прокуратор, назначен от императора. Пилат Понтий е ползувал в качеството на резиденция Кейсария на Ирод, административен център на Юдея. Йосиф Флавий пише, че Пилат рядко се е показвал в Йерусалим, нелюбим и неразбираем за него град. Пристигането му начело на военен контингент в Йерусалим е продиктувано от слуховете за пристигането на човек, в когото юдеите са виждали своя цар и може да разбуни народа.

Третата сила са учениците на Исуса Христа, които са вярвали, че утре , на Пасха ще се свърши всичко това, за което са мечтали, ще се сбъднат предсказанията, Учителя ще заяви своята сила и ще бъде признат за цар, ще завоюва победа над римляните. И ден преди великия празник искат да чуят от неговите уста, какво ги чака и какво следва да правят.

От Евангелията научаваме, че това е било ритуална празнична пасхална вечеря. /св.Лука,22:7.8/. Но църковната традиция приема друга логика! Исус Христос трябва да бъде разпънат на кръста преди настъпването на Пасха. Следователно Тайната вечеря се е състояла за ден до Пасха, тоест, четвъртък вечерта. През нощта Исус е арестуван, на утрото е предаден на Пилат Понтий за присъда, в продължение на деня и прикован и до залез слънце успяват да го погребат. Вечерта на петък настъпва събота/ шабат/ и се провежда пасхалната вечеря.

Ако Тайната вечеря не е традиционния пасхален седер, то какво е ? Ние ще предположим, че събрание, на което учениците на Исус се надяват да получат указания за следващия ден. Учителят вече е заявил за утрешната присъда и че един от тях го е предал. Учениците навярно са били в шок от казаното или не са повярвали истински за да попречат на Йуда да изпълни своето тъмно дело.

Тайната вечеря е повече ритуал , имащ религиозно завещание – Причастие. Този ритуал или обряд външно прилича на еврейския Кидуш/ благословение с вино/, но вътрешния смисъл е повече гръцка мистерия. Съвършенно чужд на еврейската традиция, навярно е приет от християните още до съставяне на Евангелията. След вечерята Исус с учениците се отправят към Гетсиманската градина в подножието на Маслинения хълм, а Йуда Искариот ги напуска и се отправя към дома на първосвещенника Каиафа. Това, което става в градината е добре известно от Евангелията: Исус се моли, докато учениците заспиват, Йуда довежда стражата и със своята предателска целувка им посочва Исус .

Като че ли всички е ясно, но ние ще се усъмним в смисълът на евангелския разказ и ще предложим друго обяснение – Исус в Гетсиманската градина предприема опит да предизвика Деня Господен.

Евангелията не дават повод за такова предполжение, но има две обстоятелства, говорещи в негова полза. Първото е в смисъла на похода на Исус Христос към Йерусалим. Неговите предсказания за скорошна гибел подхождат за религиозен постулат, но не и за действия на реален личност. На всеки е свойствен стремежа за успех и победа, а не показателна и мъченическа смърт. И тази победа в случая може да бъде постигната с чудо от друг мащаб, отколкото галилейските/ ходене по водата, нахранване на гладните, изцеляване на болните/.

Това чуда може да бъде само разрушаване на Храма, построен от Ирод и замяната с нов, истински Трети Храм. Тук ще отбележим и второто обстоятелство, защо Исус идва с учениците си именно в Гетсиманската градина? Нашето предположение – срещу нея се намират Златните врата или Вратите на милосърдието, зад които се извисява Храма. По народното предание именно през тези врати ще пристигне Месията!

Исус Христос – началото

2011-12-31T08:06:00.000-08:00

Част втора

Следите на Исус, човекът, станал първообраз на евангелския персонаж, трябва да се търсят в Галилея, по - точно в малкото селце Назарет. Говори на арамейски, а не на древневрейски, главен език на богослужението и не гръцки, на който са написани Евангелията.

Детството и младежките години ще останат на нас тайна, защото древните писари не са ни оставили свидетелства. Сред интепретаторите на Евангелията и много други от последните поколения правят опити да отправят Исус в Индия с неговите йоги, в Персия при маговете, при ламите на Тибет,за му да придадат ученост и човеколюбие.

Минималното, което узнаваме за ранните години на Исуса е записано в Евангелието от св.Лука, 2:42,43 «..И когато Той бе на дванадесет години, като отидоха по обичая и празника, и като изкараха дните е се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.»

Свещенната река Йордан

Липсата на подробен разказ за младежките години само говори, че те не са толкова важни. Евангелията се интересуват от мисията, която му е възложена:» И сам Исус беше на тридесет години, когато почна да поучава, и , като мислеха, беше син на Иосефа, който бе син Илиев « св.Лука, /3:23/. И тази мисия започва с ритуална баня не в микве, а във водите на реката Йордан при Йоана. Така първото пътешествие на Исус става към свещенната река, там където се влива в Мъртво море. Но кръщението не е достатъчно, мисията е достатъчно сложна и изисква сериозна подготовка, единствено място за което е Юдейската пустиня. Евангелията описват това като 40 дневен пост и усамотение. Извършил Кръщение в реката и издържал Изкушението в пустинята Исус притежава всичко за да продължи, но това може да стане само в Йерусалим. Но той ще пристигне във свещенния град само след като славата на чудотворец и праведен учител достигне столицата.

Първата събота след завръщането по земите около Генисаретското езеро, Исус разгръща свитъка на пророка Исай в синагогата и прочита първите два стиха: »И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете...И му дадоха книгата на пророка Исая, и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано – «Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовествам сиромасите,...да пусна на свобода угнетените» /св.Лука,4:16,20/.

Първа реакция на присъствуващите е бил просто социален рефлекс : »не е сина Йосифов?». Земляците не повярват на Исуса по понятна причина, но ние с вас ще му повярваме, защото трябва да разкрием за себе си истинския смисъл на следващите събития.

Ако Исус е Помазаник, то неговата дейност е протест срещу Рим, превърнала Юдея в провинция, а Галилея в тетрархия на Ирод Антипа. Неприет от съгражданите си, Исус се отправя край бреговете на Генисаретското езеро, рибарското селище Капернаум, което става база на галилейската му мисия.

В началото не се противопоставя на римската власт, заради дълбоката вяра, че в тази борба може да се победи само след вмешателството на Висшата сила. За Исус е по- важно какво ще стане след победата. Той ще управлява в царство, непознато досега, царство на висок морал, където Законите ще приобретат необходимата твърдост и безкомпромистност. И най- добрият вариант на праведно поведение се явява отрицание на неприятностите и страданията: »Чули сте, че е било казано «Око за око. Зъб за зъб».Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те удари по дясната буза, обърнете му и другата...На този, койти поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха» /св.Матей , 5:38-40/

Неговите противници, фарисеите, тълкователи на текстовете се съмняват в мисията на Исус, те искат знамения и доказателства каква сила извършва чудесата и искат да го обвинят в неспазване на Законите. Той на свой ред ги изобличава в повърхностни знания и несправедливо присвоено право да тълкуват Закона.

Евангелията описват тези ожесточени спорове, тази основна форма на духовен живот по онова време. Исус в своята борба се придържа на позициите на школата на Хилел, отстояваща човешко отношение към Закона/ например може да се изцелява и даже работи в събота, ако трябва да се нахранят гладните/, а фарисеите са последователи на Шамай, за строго спазване на предписанията.

Споровете са нужни на Исус за разкриване на собствената истина / например св. Марк, 7:14 ,23/. Има случай на приемане на неговата позиция от фарисеите, но това не ги спасява от вечното осъждане в християнската култура, в която думата «фарисейство» става синоним на «лицемерие».

Останки от древната синагога в Капернаум

Планината Тавор

Евангелските разкази за галилейският период на Исус завършват оптимистично: » И като говореше, ето светъл облак го засени, и ето от облака глас , който каза:Този е Моят възлюблен син, в който е Моето благоволение, Него слушайте» /св.Матей,17:1,3,5/ . Този епизод църквата нарича Преображение. Исус, богочовек, заявява на апостолите своята мощ и слава пред похода към Йерусалим. Съгласно християнската традиция местото на Преображение е планината Тавор.Там Исус пита учениците си, за кого го възприемат: те заявяват, че той е Илия, Йеремия и някой друг от библейските пророци. А само Симон казва: Ти си Христос!/ т.е, цар Помазаник. И тук Исус го благославя: /св.Матей,16:18,19/. Това благословение е еквивалентно на благословението на Авраам към Исак, след това на Яков, и накрая на Йуда. Сакралният смисъл на обряда Преображение е трансформация, Исус става друг човек, цар.

От планината Тавор Исус се спуска като цар Помазаник , или Христос. /св.Лука,10, 1/. Все по често извършва чудеса, изцеления, отговаря на въпросите на хората, което говори за неговата популярност и авторитет. Това, че пътят към Йерусалим не ще бъде лек чуствуваме от разказа за самаритяните, древни врагове на евреите. /св.Лука,9:51,57/. В друг епизод се говори за враждебност на властите и неочакваната подръжка от страна на фарисеите: «В този ден дойдоха фарисеи и му говориха: иди и не се връщай, защото Ирод/Антипа/ иска да те убие»/св.Лука,13:31/

Исус Христос - великата загадка на историята

2011-12-28T00:02:00.000-08:00

Част първа

Приковаването на дървеният кръст на човек по име Исус по нареждане на римския наместник в началото не се отразява на историята. Една от многото инквизиции, постоянно извършвани по хълмовете на многострадалната Юдея.

.
Само малка група преданни ученици на Исус се сплотяват около името му, когото считат цар- помазаник, или Христос. Те , подобнo на есеите с техният Учител по праведност са виждали в него, този, чийто непременно завръщане от онзи свят ще донесе справедливост и Закон. Много скоро последователите на Исуса – християните, ще образуват община и ще започнат да се отдалечават от еврейската традиция и създават своя религия.
След още три столетия, издържало преследванията на римските власти, християнството ще стане главна религия в Римската империя. Така започва триумфалното шествие по Европа и Близкия Изток, а заедно с него събитията по времето на Понтий Пилат в Палестина стават най- важния сюжет на световната култура.
Разказите под общото название - Евангелия / на гръцки език «блага вест»/ стават главните книги на новата религия, ядра на Новия Завет. Техните съобщения напълно удовлетворяват вярващите за абсолютен и достоверен източник. Но у съвременният човек, опитващ се да възстанови хода на събитията, станали всеобщ култ, възникват множество въпроси.
Не само защото Евангелията съдържат свръхестествени действия и събития – те са нужни, колкото и парадоксално да звучи, да изпълнят в текста необходимите функции и особенна логика. Определена трудност преставляват разминаванията в четирите Евангелия, но все пак се наблюдава единна сюжетна линия. За да разберем какво се е случило в действителност към евангелските разкази трябва да добавим и други източници, свидетелства от историята и археологията, на надникнем в европейските източници, традиции и географически особености на древната страна.
Опитите за реконструкция на живота на Исус са може би стотици или хиляди, но процеса на разгадаване на главната загадка на историята е безконечен, всяка крачка е полезна, и нито една не ще бъде последна. Това е и нашата задача.
Разказите в Евангелията от св.Матей и св.Лука говорят, че Исус се родил във Витлеем/Бейт Лехем/, като се стремят да ни докажат, че всичко е в съответствие с предсказанията на пророците и представите, съгласно които Месията ще бъде потомък на библейския цар Давид. Евангелията и дълбочината на техните прозрения се черпят от еврейския фолклор, народните представи и не се явяват отражение на исторически събития. При св.Матей всичко е обърнато към еврейския слушател – юдейска аргументация, родословие с указание на праотците, постоянни цитати на пророчества, така характерни за онова време и много други детайли. Само свети Матей може да внесе в своя разказ историята за спасението на царя Иоаса/Иоаша/, а бягството в Египет да отнесе с преселването там на Авраам, а след това на Яков. Тези сюжети отсъстват в разказите в Евангелието на свети Лука.

В него сюжетът се строи по закона на друга логика, разчитана преди всичко на елинистическата аудитория. Нейните герои са се раждали от земни жени и богове, затова св.Лука започва с Благовещението, явяването на архангел Гавраил на Дева Мария, за да и извести за зачатието на първенеца. Свети Лука е знаел, че Месията ще се появи само във Витлеем, затова в навечерието на раждането отправя Дева Мария там, заедно със своя мъж Йосеф.
Евангелистът е направил силен ход , свързва раждането на Исус с конкретно историческо събитие – преброяване на населението: « В тези дни кейсара Август повели да се направи преброяване...../ Лука:2:1- 4/..Така разказът, построен на митологични конструкции приема свойствата на историческа хроника. Преброяването е нужно на римските власти за събирането на данъците, което се извършва само в провинциите, но не в държавите- сателити, към която се отнася Юдея по времето на Ирод и неговия син Архелай. Заповедта на император Август вероятно е издадена по- рано, и в Юдея може да се извърши само когато Архелай е отстранен от власт и в новата провинция е назначен първия прокуратор – Копоний.
Така опитите за определяне точната дата на рождението на Исус водят до дилема; или Исус се родил по време на управлението на Ирод, т,е. 6- 4 година до новата ера, или при провеждането на преброяването, тоест: 6 година от новата ера.
За нас това не е толкова важно, защото стремежът в Евангелията е да се покажат реализацията на пророчествата, а не историческата хроника. Разказът за Рождество Христово има косвено значение към следващите събития и без особен ущърб за основната идея на произведенията могат да се пропуснат. Така постъпват другите два евангелисти – св. Йоан и св. Марк.

Грингич и «измисления народ»

2011-12-15T11:47:00.000-08:00

В своят опит да угоди на американските евреи и бъдещите избиратели Нюйт Грингич се изтърва да нарече палестинците «измислен народ».
«Просто те са араби и никога преди 1948 година не са съществували като народ, те са част от арабската нация и нищо повече от това. Ако искаха да живеят нормално и в мир, отдавна биха си намерили място в различните арабски страни».
Грингич не е първият от американските политици, които използуват Израел и еврейството за привличане на гласове и долари за предизборните си кампании. И докато мисля, че американските евреи и останалите граждани са достатъчно умни за да видят невежеството и простотията на Грингич, не преставам да се удивлявам на расисткото изказване.
Забравя Грингич,че неговите прадеди също са пристигнали от не знам къде, че неговата държава е на малко повече от 200 години, че с огън и меч си поправяха пътя на запад, заграбваха земите на индианците, затваряха ги в резервати.А Ку Клукс Клан, а търговията с роби??
Забравя Грингич, че докато бе жив Арафат, няколко пъти се натискаше плътно до него,за да припознаят като политик.
Единственият отговор на израелско - арабския конфликт е да се елиминират не само фанатици и екстремисти от двете страни, но и невежи и измислени политици от сорта на Грингич. В случая «измисления човек» е самият Грингич – фалшив и неискрен политик, претендент за президент на великите САЩ.

Религиозният фундаментализъм ще погуби Израел

2011-12-10T04:17:00.001-08:00

Девет месеца след арабските въстания, картината е повече от ясна – победа с нокаут за Аллах! Пропаднаха либерали и интелектуалци, изчезнаха всички, които обещаваха свобода, равенство и братство, а на хоризонта не се виждат нови Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг, Вацлав Хавел. Арабската революция от 2011 година е революция религиозна. Сега на мястото на корумпираните диктатори с военна сила идва исляма.

Но Аллах не е самотен. По днешните земи се връща и Бог Саваот, бог на израелското войнство, връща се с религиозните си бойци, отказващи да слушат женски гласове от военните ансамбли, да поглеждат към рекламни плакати с разголени девици, заедно с разделението на мъже и жени на публични места.

Юдейските религиозни фанатици започнаха фронтална атака против всичко светско, против сексуалните малцинства и правата на човека. Водят война срещу Върховния Съд на Израел, против светската преса, против откритото демократично общество.
Свидетели сме на арогантна расистка агресия срещу арабското население на Израел, ненавист против светските израелтяни, липсата на свобода за еврейските жени – това ще превърне Израел в клерикална държава. Във времето, когато светските ръководители на държавата преценяват възможностите за противопоставяне на ислямски Иран с неговите ядрени амбиции, в страната укрепват силите , стремящи се да превърнат Израел в подобие на държавата на аятоласите. Това, което правят «братя- мюсюлмани» в Египет, Тунис, Либия, Сирия, «братята – юдеи» планират да извършат в еврейската държава. Както под натиска на исляма се руши арабския светски свят, така сериозно се пропуква еврейския секуляризъм.
Аналогията не е достатъчно точна – в Израел става дума за малцинство. Еврейският религиозен фундаменатализъм все още се намира на края на властта. В арабските страни, и в Израел не стана истинско отделяне на религията от държавата и затова, както в арабската идентичност, така и в еврейската идентичност религиозния елемент остава основен.
В това е причината – когато се руши арабският национализъм и светска държава естествена реакция е триумфалното завръщане на Аллах, когато се руши еврейската демокрация се завръща Саваот! И араби, и евреи се връщат в мрачното минало.

Религиозните партии в Израел всячески се опитват да наложат свои закони в обществото. Ето примери:
-разделно пътуване о обществения транспорт: мъжете отпред, жените отзад,
-движение на мъже и жени по различни тротоари,
-закриване всякакъв бизнес в събота,
-забрана на граждански бракове,
-в армията религиозните не могат да слушат женски гласове от военните ансамбли,
-претенции на равините към военната униформа на девойките,
-жена – офицер не може да инструктира войници, носещи кипа и много много други!

В автобус 292 от Бней Брак за Амишав към мене се приближи млад религиозен младеж в черно и ме помоли да му отстъпя моето место в замяна на неговото. "Аз не мога да седя до жена, забранено ми е." "Ако на теб е забранено, същото важи и за мен. Не ме питате дали и аз не извършвам грях? " Младежът, озадачен се запъти към други места, за да намери отговор на своя въпрос.
До преди десетина години не съществуваше такъв проблем, или аз не му обръщах внимание. Учудваха ме странностите в поведението на ултрарелигиозните люде, еднакво облечени в черни дрехи и шапки, заучени фрази от религиозните книги, сведените очи на жените, строгото спазване на светостта на съботата и кашерната храна, липсата на обществен транспорт в събота под тяхно давление, но уважавах техния избор. Щом са решили да живеят така, моля! Само да не ми пречат да живея така, като намеря за добре.
Така че,единственият способ Израел да преодолее мощната религиозна вълна е да и противопостави съвременна просветена светска държава. Държава, освободена от религията. Троянският кон в израелското общество не са левите сили, а религиозният фундаментализъм. За да не потъне в близкоизточният мрак, Израел трябва да се обърне към базовите идеали – демокрация и прогрес. Не дай Боже, старанията на равините да превърнат Израел в аналог на «стражите на ислямската революция».

Палестинци – общност, нация, народ?

2011-11-30T07:02:00.000-08:00

И арабите , и евреите се надпреварват да отричат съществуването на другия народ, не признават един друг държавност, не спират да подклаждат и без това незагасения огън на Близкия Изток.
За евреите «палестински народ» и «палестинска държава» се създават е единствената цел – разрушаване на държавата Израел.
За арабите Израел е незаконно създадена държава на палестинска земя, държава, сравнявана с неоколониализма и апартейда и държаща се на финансовия капитал на западния свят.
Днес представям израелската гледна точка на конфликта, изразена от журналиста Шерман във вестник «Аарец» и отразяваща, според него, фиаското на израелската външна политика.
За Шерман проблемът не е в границите на израелската държава, с окупираните Самария и Юдея или без тях, с ивицата Газа или без нея, а в отношението на арабите към еврейската държава. Това отношение е заложено още през 1964 година с приемането на Палестинската Харта, неотменена и до днес.
«Ситуацията в Палестина през 1947 година и образуването на държавата Израел се явява абсолютно незаконно, независимо от времето, декларацията на Балфур, британския мандат на Палестина и всичко, което се базира на тях е длъжно да се счита незаконно и недействително. Историческите и религиозните претенции на евреите за Палестина не съотвествуват на историческите факти и общоприетата концепция на държавен статус. Юдаизмът се явява религия, а не независима националност. Евреите не представляват единна нация, владееща територия, евреите са граждани на страните, в които са се родили./т.19 и 20/»
Тази Харта, подчертава Шерман, е написана много преди «окупацията» и «еврейските селища в Самария и Юдея» и дава светлина на отношението на арабите към Израел. Заради това създаването на палестинска държава и ликвидирането на селищата на окупираните територии не се явява решение на проблема, защото корена на злото е самото наличие на еврейска държава, даже и в минимални граници.
За да доказва своята гледна точка, Шерман използва само арабски източници. Сред историците и социолозите не съществува единно мнение за определяне на термините «нация», «народ», «национализъм». Съществуват само базови понятия, но колкото и различия да съществуват, учените са убедени, че «нация» представлява определен етнос, част от човешкото общество, стремящо се да получи политически суверенитет на определена територия, а «национализъм» - стремеж към определена етническа и религиозна независимост, също на определена територия.
Като разглежда историческите събития в региона, Шерман намира два фактора, които са в противоречие с с тези понятия. За палестинците, първо, отсъства явно изразена етническа група, стремяща се към политически суверенитет, и второ - отсъствие на територия, суверенно владение на която да изрази претенциите.
Палестинските лидери – пише Шерман – не веднаж и открито са заявявали, че палестинците не са отделен народ от арабския. На 17 март 1977 година главата на Политическото Бюро на ООП Фарик Кадуми в интервю пред «Newsweek” заявява: «Йорданците и палестинците се разглеждат от Организацията за освобождение на Палестина като единнен народ».

Това заявление по нищо не се различава от думите на бившия началник на военното крило на ООП Зухейра Мухсин – " Няма никакво различие между йорданци, ливанци, сирийци и палестинци. Всички са част от една /арабска / нация».
Кралят на Йордания Хусеин бе този човек, който призна, че създаването на понятието «палестински народ» не е повече от трик. На заседание на Арабската лига в Амман през 1978 година заявява: «Възникването на палестинската национална общност като народ стана отговор на претенциите, че Палестина принадлежи на евреите».
По този начин, подчертава Шерман, »палестинския народ е производна на политическа манипулация, насочена към еврейските претенции. С други думи, ако не е съществувал еврейски народ, с неговите стремежи, не би възникнал и палестинския народ». Палестинците признават, че не само не са отделен народ, но не се явяват политическа общност и затова неговите чаяния и искания са незаконни. Посоченият по -горе Мухсин признава: «Ние подкрепяме палестинската идентичност изключително по политически съображения, защото това е в интерес на арабите. Подчертаването на уникалната палестинска идентичност преследва изключително тактически цели. Създаването на палестинска държава е ново средство в борбата срещу Израел.»
В текущата версия на Палестинската Харта се казва: «Палестинският народ е част от арабската нация. Ние вярваме в арабското единство, но сме принудени да подчертаваме палестинската идентичност, за да способстваме за развитието на палестинското самосъзнание.» Sic!!!
Напомняме, че Палестинската Харта е приета през 1964 година, три години преди Израел да окупира Самария, Юдея и ивицата Газа. Така че, каква територия е определена за «палестински суверенитет»? 24 пункт от Хартата не казва конкретно за каква територия става дума, но се подчертава стремежа да се провъзгласи «национален суверенитет на територия на Западния бряг на Хашемиското кралство и Газа».
Но сега територията за Палестина се оказва под израелски контрол. Ако територии са под контрол на друга арабска държава, те автоматически представат да бъдат «палестински дом» и населението удивително губи «колективна историческа памет».
Трудно може да се намери по непреклонен и ярък привърженик на единната палестинска нация от Азми Башара, бивш депутат на израелския Кнесет, избягъл от Израел, след обвинение за сътрудничество с чужди секретни служби/ Хизбалла/ по време на втората Ливанска война през 2006 година. По време на предаване на Втори канал на израелската телевизия обаче изуми всички със следното изказване : «Аз не мисля, че съществува понятие палестински народ. По мое мнение не съществува палестински народ, той е измислен от колониалистите. Кога палестинците са съществували като отделна нация? От къде са дошли, действително от къде са дошли? И кога?»
Палестинците не само не разполагат с фундаментални компоненти, позволяващи да се наричат народ, но и демонстрират качества противиположни на това понятие. Защото техните усилия не са насочени към придобиване на национален суверенитет, а за отричане и лишаване от суверенитет друга нация.
В светлината на тези факти, израелтяните трябва да си зададат въпроса и на своите лидери, защо очевидни и неоспорими факти се игнорират при формирането на израелската дипломация? Защо Израел е безпомощен пред пропагандата на арабите? Защо неговите аргументи за беззъби, постоянно в отбрана и не се стреми да предяви лигитимни права - задава въпросите Мартин Шерман.
Аз ще добавя – Мартин Шерман прекалено повърхностно разглежда въпроси ,в които се преплитат история, политика, култура ,интереси на Великите сили и най -вече религията.Същият този Шерман през 2006 година предлагаше да не се разчита на "две държави за два народа" и предложи абсурден план за решаване на конфликта - поощряване на палестинците да емигрират в съседните арабски страни, с добавка материална компенсация, която ще струва 60 милиарда долара за 10 години.

Законът за еврейската държава няма смисъл

2011-11-15T05:11:00.000-08:00

Израел е държава на еврейският народ. Законността на този статус е закрепен от решението на ООН, приел резолюция за създаването на еврейска и арабска държава на територията на подмандатна Палестина през 1947 година.
Този принцип лежи в основата на Декларацията за независимост, приета през май 1948 година и ред закони, постановления и държавни актове. Всички израелски правителства, леви или десни, са се опирали в политиката си на този принцип, въпреки липсата на Конституция.
Всеки, пристигнал в Израел за няколко часа се убеждава, че болшинството граждани на тази страна я считат за държава на еврейския народ. Това, че близо една трета са араби- палестинци не променя характера и.
Тогава защо депутатът Ави Дихтер / от партията Кадима/ внася законопроект за закон, гласящ : «Израел – национална държава на еврейският народ»?
В прембюлът на този закон се говори за необходимостта за приемането му, защото все повече от разни страни се разнасят призиви да се лиши еврейският народ от национален дом и да се преразгледа статуса на Израел в качеството му на еврейски.
Тези призиви наистина подлагат на съмнение легитимността на Израел, обаче няма нито една демократична държава или партия от свободния свят, които да правят такива опити. Призивите идват предимно от редица лидери на арабския свят, начело с Ахминаджад и редица леворадикални кръгове в редица западни университети/ между другото- болшинството от тези хора са евреи или бивши израелтяни!/.
Израелските прави предпочитат да не забелязват, че истинската заплаха за съществуването на еврейската държава се явява продължаването на израелския контрол над палестинските територии Самария и Юдея. Голямата част от депутатите на Кнесета и политически деятели, поддържащи законопроекта се обявяват срещу създаването на палестинска държава, редом с Израел, но това правят изключително от популистки съображения. Не отхвърлям и религиозните предпоставки за създаване на Велик Израел на двата бряга на реката Йордан.
Чст от израелските политици се страхуват от значително увеличаване на арабското население, което в бъдеще може да се окаже болшинство и да предприеме опити за промяна характера на държавата по демократичен път.
Този аргумент е абсурд: арабите могат да станат болшинство в тази държава, само ако Израел не се освободи от окупираните територии Самария и Юдея. Приемането на такъв закон ще има крайно негативни последствия. Като че ли израелтяните сами си създават проблеми, в това разкъсано от противоречия общество. Този закон, ако се приеме, ще усили чувството на отчуждение на арабското малцинство и ще нанесе поразии в взаимоотношенията на двата народа.

Триковете на Нетаниаху – 3

2011-11-09T08:43:00.000-08:00

С идването на власт през 2009 година Бениамин Нетаниаху срещна нарастналите апетити на партньорите по коалиционното правителство. Но той не забрави уроците от миналите години – «всяка коалиция е на основата на източния пазар». Там се търгува всичко и до край, по всеки повод,всяка фракция в израелския Кнесет има своите електорални предпочитания, които в повечето случаи са в разрез с интересите на държавата. Главният принцип на този пазар е - при наличието на пари може да се изтъргува всяка стока.
Като усвои този постулат Нетаниаху стана най- щедрият министър председател. Създаде редица допълнителни министерства, не отговарящи за нищо, а и добави заместник- министри. В крайна сметка от 74 депутати на Кнесета, влизащи в коалицията, 30 са министри,9 заместник министри и 12 възглавяват различни комисии. Така бе в началото, по нататък всяка партия започна да претендира за допълнителен «бюджет» на своите министерства, включително прокарване в Кнесета електорални закони и секторални привилегии. За всичко това се искаше само едно – здрава коалиционна дисциплина.
В резултат Нетаниаху създаде здрава коалиция и очисти «подводните камъни»/бюджета/, заради който падаха предишните правителства. Прие се за първи път двугодишен бюджет, позволяваш да се избегне криза до края на 2012 година.
В началото на 2011 година, след кризата в партията «Авода», нейният лидер Ехуд Барак , останал в малцинство, обяви за излизането от партията и основаването на фракция «Ацмаут» с още 4 – ма членове на Кнесета. Нетаниаху, за да съхрани коалицията остави практически всички министерски постове, която партията имаше преди раздялата. Така се появиха 4 /!!!!/ нови министерски постове. От 5 депутата - четири нови министри!!
Благодарение на тази щедрост, коалицията от 66 депутати за момента е непотопяема. И въпреки, че имаше и други коалиционни сътресения, Нетаниаху с нови бюджетни потоци не позволи споровете да се превърнат в угроза за неговото управление. А и неговите партньори поддържаха този принцип – по добре «сита» коалиция, отколкото изпълнение на предизборните обещания. Не ще развалят коалицията, само искат «справедливо» отношение към електората.
Ето защо масовите протести през лятото с участието на хиляди угнетени срещу невероятната скъпотия, липсата на жилище, постоянното увеличение на различни данъци и такси не се отрази на коалиционната сплотенност.
Допълнително към новата икономическа стратегия/за мен тя липсва/, Нетаниаху добави и външнополитическа.Старае се да вместо дипломация да прави политика: политика, която не би била заплаха за неговата идеология и коалиция.
Единствената заплаха за режима на Нетаниаху е «мирният процес» с палестинците, углавното дело на партньора му Авигдор Либерман /министър на външните работи/,заради финансови измами и вътрешните неразбории в партията «ШАС».
Така че, кораба на Нетаниаху засега плува. Колко ще продължи това, даже и капитана Нетаниаху не знае, защото «айсбергите» в политическото море на Израел са много – палестинци, атомна заплаха от Иран, враждебното обкръжение, социални протести, религиозно противопоставяне.
Още за Нетаниаху:
http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/2.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/blog-post_14.html

Трябва ли евреите да се защитават?

2011-11-06T03:41:00.000-08:00

«Повече от 3 милиона палестинци и 400,000 евреи, живеят в в райони, окупирани от Израел след войната през 1967 година и в същото време тези две групи се ръководят от две различни правови системи. Палестинците нямат гражданство и са лишени от много граждански права».
Така пише Гордон в «Лос Анджелос таймс» през 2009 година. И този цитат е типичен пример за риториката, която доминира в обществената дискусия за израелскопалестинския конфликт. И за съжаление тази риторика се поддържа от всички средства за масова информация и академични кръгове не само по света, но и в Израел. И този режим на риторика, повече или помалко се заключава в делегитиматизация на правата на евреите да имат своя страна и да живеят на земята, с която са свързани от хилядолетия.
Каквито и да било мерки за защита на евреите се окачествяват като «подстрекателски, съдържащи расизъм», »непропорционално използване на военна сила», и даже «военни престъпления срещу човечеството».
• Няма значение, ако тези мерки са административни или операция за обезспечаване на безопасността, защитни реакции или изпреварващи операции, наказателни или превантивни удари срещу терористични организации.
• Няма значение, дали това са поставени бариери на главните пътища за блокиране нахлуването на терористи, пренасянето на оръжие, превантивни арести за предотвратяване на смъртоносни намерения, военни операции за спиране на непрекъснатия обстрел на мирни селища и граждани.
• Няма значение, дали Израел прави блокада , за да попречи доставката на оръжие за исламистите в ивицата Газа или израелските командоси използват смъртоносна сила срещу бясната тълпа, линчуващи мирни граждани.
Всички тези мерки за изпреварване, предотвратяване и защита, според критикуващите Израел са израз на териториална алчност, дискриминация и расизъм. Наистина , част от недоброжелателите на Израел признават правото на евреите да се защитават, но това не трябва да се прави с «тежка ръка» и да не се налагат колективни наказания.
• Без терористичните актове в пицерията «Сбарро» в Йерусалим, Дизенгов –център в Тел Авив, на пасхалната вечеря в «Хотел Парк» в Нетания с повече от 100 убити и ранени, нямаше да има антитерористична операция в Дженин през 2002 година.
• Без ракетните обстрели на еврейски селища близо да ивицата Газа не би имало военна операция през 2009 година.
• Ако не се пренасяха взривни материали от бременни палестинки или автомобили на «Бърза помощ» не би имало блокпостове и проверяващи пунктове по шосетата.
• Ако палестинските терористи не обстрелваха преминаващи близо до техните селища израелски автомобили, нямаше да има необходимост от ограничаване придвижването на палестинците по някои от пътищата.
Думата «окупация» е вярна, но тази окупация защитава израелските граждани и военни лица и всеки път когато Израел показва добра воля се натъква на яростно съпротивление. Така беше от 1993 до 1996 година, когато съглашението от Осло доведе до вълна от съпротива , с участието на самоубийци. Така бе през 2000 година, когато тогавашният министър председател Ехуд Барак предложи радикални отстъпки на палестинската автономия, но се разля вълна от терор. Продължението на Ариел Шарон, с изтеглянето на всичките израелски селища от ивицата Газа и военните подразделения пък донесе непрекъснат ракетен обстрел на редица селища.

Единствена причина за това състояние е липсата на ясна и последователна политика на Израел, който не знаеше какво да предприеме след войната през 1967 година и как да се отнася към арабското население. Сегашните граници са резултат от война, случайни. Самария и Юдея не бяха анексирани, а просто окупирани, арабите- палестинци не получиха гражданство. Светкавичната победа през 1967 доведе израелтяните до мисълта, че палестинците сами ще напуснат и ще се отправят по следите на техните сънародници, които напуснаха родните места по време на военните действия през 1948 година по посока на Ливан, Сирия,Йордания, Египет.
Но това не се случи.

Какво прати Ясер Арафат в гроба?

2011-10-27T23:05:00.000-07:00

В израелските средства за масова информация постоянно се промъкват журналистически разследвания за смъртта на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 година. Сега бе ред на началникът на канцеларията на министър председателя Ариел Шарон Дов Вайсглас да даде интервю , в който се опитва да разсее слуховете за заговор, конспирация с участието на израелските тайни служби. Според него обясненията за наличието на заговор за ликвидирането на Ясер Арафат се крият в медицински причини. Едното от тях е , че Арафат е бил хомосексуалист и е починал от СПИН, по късно палестинските медии на основата на неясното медицинско освиделствуване предположиха хранително отравяне с участието на израелските тайни служби.
Косвените факти за такова предположение бяха два – Ариел Шарон люто ненавижда Арафат и не се изключва възможността да се подготвя неговото ликвидиране и втория – изтърваната реплика от военният министър по това време Шаул Мофаз на пресконференция при включени микрофони: «Време е да се отървем от него».
Теорията за заговор се поддържа упорито от журналиста Ури Дан, който предполага, че ликвидирането на Арафат е по нареждане на министър председателя. В поддръжка на своята теория, той цитира неуспешният опит за ликвидация на главатаря от ХАМАС Халед Машал в Дамаск. Тогава агенти на МОСАД успяват да влязат в Йордания и на улицата в столицата Аман впръскват отрова в ухото на Машал, той се срива на улицата. Доставен в болницата е спасен от лекар, специално докаран от Израел, с антиотрова, като извинение на Израел за досадната грешка на израелските тайни служби.
През далечната 1978 година израелтяните изпращат отровни шоколадови бонбони на доктор Вади Адад, лидер на една от фракциите на Националния фронт за освобождение на Палестина, отговорна за отвличане на самолет на Air France. Адад развива левкемия и почива в Източен Берлин. И до ден днешен не е ясно дали смъртта е резултат от левкемията или отравяне.
«Вярно е, че Шарон презираше Арафат» – подчертава Вайсглас в интервюто. «Той го считаше за голям враг на Израел и пречка за установяване на мира. Но въпреки това, Шарон никога не се занимаваше с възможността за ликвидирането на Арафат. Колкото до изтърваната реплика на Мофаз, Шарон просто я пренебрегна.»
«Политическата смърт на Арафат настъпи – обяснява Вайсглас – през юнуари 2002 година, когато стана ясно, че той е точно свързан с опитите за нелегално внасяне на оръжие в ивицата Газа от Иран. Като резултат от тези опити американците повече не му се доверяваха и го изолираха политически. Президентът Буш представи нов план за регулиране на конфликта под названието «Пътна Карта», в който открито се оспорваше върховенството на Арафат в автономията и търсенето на нови лица в палестинската политика.. От своя страна израелтяните го изолираха в няколко стаи в Рамалла и не му позволяваха да пътува в автономията и сектора Газа.»
През октомври 2004 годдина Хавиер Солана, външен министър на Европейския съюз посети Израел и автономията и се застъпи за отслабване на блокадата на Арафат, за да има възможност да се лекува, но израелските служби се противиха с подозрението, че Арафат бързо ще се поправи и ще започне пътувания по света, за да мобилизира общественото мнение срещу Израел.
Вайсглас разкри и друга тайна, свързана с предложението на силовите структури за нахлуване в Рамалла, арестуване на Арафат и приближените му , качването им на самолет, без право на връщане в автономията, така като изселиха Арафат и бандите му от Ливан. Но и в този случай Шарон не се реши, а позволи да се осигури транспорт за лечението на Арафат в Париж. Той се страхуваше, че една смърт на Арафат в обсадената Рамалла ще нанесе непоправими дипломатически щети на Израел, защото не е позволил медицинско лечение на водача на палестинската автономия.
Ясер Арафат е транспортиран с военен самолет до Париж, като в началото бе съобщено за подобряване на състоянието му, но след две седмици се влошава и почива. Френското правителство публикува неясно съобщение, от което не се разбра истинската причина за смъртта, което и досега подкладва слухове за предизвикана смърт. Дори и днес лекарите от болницата в Париж отказват коментари и не повдигат завесата на тайствената смърт.
Според източници, запознати отчасти със симптомите на болеста, Ясер Арафат е починал от левкемия, която се влошила следствие мадицинска грешка или небрежност на лекуващия екип.
Но преди няколко месеца комисия на палестинската автономия публикува съобщение, според което Махмуд Дахлан, ръководител на една от силовите структури на автономията, е участник в заговора за отравянето на Арафат. Заради това и вследствие противопоставяне на Махмуд Абас, бе отстранен от заеманата длъжност и забягна в Йордания.
Чужди информационни източници постоянно изтъкват , че там, където е замесен Израел постоянно съществува възможност за наличието на конспирация, така че още дълго време няма да научим истината на смъртта на символа на палестинската революция. МОСАД никога няма да признае вина/ ако има/, остава надеждата на талантливи журналисти и политически изследователи.

«Избраният народ» и съвремието

2011-10-21T01:22:00.000-07:00

В Йом Кипур във всички синагоги звучаха молитви : » Заобича ни, Владико Наш, възвиси ни над всички племена, освети ни със своите Заповеди и ни приближи Нас....». Идеята за избранността на еврейския народ отново бе облечена в слова. И това става не само в Судният Ден, но и всеки ден, всяка молитва. Така е записано в Тората.
Мисълта, че евреите са избран народ се е загнездила в съзнанието, не само в контекста на юдейските религиозни традиции и не само сред хората, изпълняващи Заповедите. Светските евреи също така искрено вярват, че принадлежат към избран народ. Всеки е убеден, че той е най - доброто, притежава еврейска гениалност, никой не трябва да го поучава , и че еврейския народ ще промени света към добро.
Става дума за лишено от всякакви основания високомерие. Опасна идея, която позволява Израел като държава да игнорира мнението на останалия свят и която не е лишена от мрачни националистични и даже расистки компоненти.. Няма нищо лошо, ако народа притежава достатъчно причини и немалки достижения да се счита успешен. Касае се за държавата Израел, съществуването и достиженията на която се считат чудо. Но липсва едно важно национално чувство – скромност.
В основата на израелското високомерие лежи базовата идея, че «народа е Божи народ» и притежава особенни качества, които у другите народи липсват. И тази идея много добре се проследява в международната политика на Израел. Американците са «ограничени», италианците «клоуни», индусите « примитивни», китайците « неразбираеми». Арабите? Арабите са араби. Вие знаете как! А еврейската съобразителност няма равна на себе си, еврейските мозъци могат да изобретят всичко!
Да се убедим в това е много просто. Ето пример, нямащ отношение към религията – израелски учен бе удостоен с Нобелова премия и веднага всенародната радост запълни радио, телевизия, преса. Обаче развихрилата се радост по цял Израел изглеждаше напълно неуместна.
В едно общество, в което за всички неудачи и провали се обвиняват отделни люде, а не себе си, подобна «национализация» на индивидуалните постижения изглежда абсурд. Разбира се , цял Израел е участвувал в научния експеримент на професор Шехтман в далечната 1982 година!
Постиженията на индивида се превръщат в постижения на всички. «Израелска гордост», »Секрет на нашето съществуване», «Израелски умове» са само част от заглавията на израелската преса по повод успеха на професора от Хайфа.
По нататък следва: колко евреи са получили Нобелова премия, процентно съотношение на население и награди към останалите народи, списъци на евреи Нобелови лауреати, не живеещи в Израел също вършат работа, защото са получили премията заради своето еврейство. И всичко това се използва като доказателство за «генетичното превъзходство на избрания народ.» Това е обратната страна на расовите предрасъдъци.

Сделка за редника Гилад Шалит

2011-10-17T09:13:00.000-07:00

Сделката между Израел и ХАМАС ще освободи похитеният израелски войник Гилад Шалит след 5 годишен плен, в замяна на 1031 палестински терористи. Разбуниха се духовете в израелското общество, голямата част подкрепя сделката, но има и такива, които задават въпроса – морално ли е да се освобождават хиляди терористи с окървавени ръце и по няколко доживотни присъди за един пленен войник? Какъв смисъл има да се осъждат престъпници на по 20, 30 или 50 години, след като знаят, че в един прекрасен ден ще се

отправят по домовете?
Напълно разбирам родителите на войника Шалит, които години наред отстояваха правото да видят отново своя син жив, но в същото време съм на страната на тези, които наричат сделката неправомерна и предателска. Мнозина ще ме упрекнат - кой си ти, че ще даваш оценка на действията на израелското правителство, живееш в Израел от 20 години, при това нееврей? Но като гражданин на тази държава имам правото да зная, как на средствата от моите данъци и на останалите данъкоплатци се издържат години наред престъпници и терористи?

Първо – не трябва да се водят преговори с терористи. След сделката «Джибрил» за 3 израелски войника освободиха 1150 арабски терористи, повечето от които след това се завърнаха на пътеката на войната. За живият Самир Кунтар замениха останките на Регев и Голдвасер. За бившият израелски офицер и търговец на наркотици Таненбаум, щастливи по домовете се завърнаха 400 палестински терористи и 36 ливански граждани. Права бе Голда Меир, когато заповяда безмилостна ликвидация на палестинските терористи, участвуващи в убийството на 13 израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен- изминаха 20 години, но всички, с изключение на един, намериха своята смърт по непонятен начин, или по точно понятен!

Второ – правителството на Нетаниаху и даже правителства загубиха време и не проведоха спасителна операция. Даже в резултат на такава операция нещастния войник загине, то тук ще важеше фразата – «A la guerre comme a la guerre» и нямаше да се пускат сега убийци. На властите не им достигна смелост да предявят твърд ултиматум, достигащ до ликвидация на терористите, за да върнат Гилад Шалит. Следователно, единственият способ да се върне войника в къщи бе обмен, но тогава не става ясно, защо не бе направен веднага! Или може би наистина израелските тайни служби нямаха информация за местото на пленника, както се разбра от думите на новия началник на ШАБАК? По- точно е обяснението на бившият полковник от разузнавателните служби на Генералния Щаб на израелската армия Рони Коен, за безразличието към съдбата на войника в навечерието на Втората ливанска война, започнала 3 дни след отвличането на Гилад. Следваща слабост на Израел е спирането на отвличане на терористични главатари, като козова карта, с която да се пазари с ХАМАС.

Ортодоксален юдаизъм

2011-10-11T20:00:00.000-07:00

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.

Самаритяни,фалаши,сeфaрди,ашкенази,бухарски и персийски евреи

2011-10-05T10:09:00.000-07:00

В резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.

Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:

«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.

2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог

3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»

/Битие, 10:1 – 3/

Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.

Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания - Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.

Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.

Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи - блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.

В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.

Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.

Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.

Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!

Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език.

Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.

200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.

В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори. Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.

Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след сблъсъка с християнството.

Лица на Библията

2011-09-27T09:17:00.000-07:00

Съгласно религиозната хронология до изхода на евреите от Египет вяра в единния Бог е имало, но религия с нейните закони, култ и традиция не съществува. От Мойсей/ получил Заповедите на планината Синай/ до Великото събрание от времето на персийската империя юдаизма е в период на съзидание, тогава са написани всичките книги на Танаха, като всяка от тях е внасяла по нещо в революционната монотеистична религия.
Но около 440 година до новата ера мъдреците от Великото събрание постановяват , че тези 24 книги са достатъчни за религиозния канон и е време да се осмислят, защото народа не е знаел в какво точно вярва и какво следва да изпълнява. И религиозните умове решават да насочат своите усилия към изучаването, тълкуването и коментирането на вече написаното. С това свършва времето на пророците!
Наред с канона в юдаизмът възникват секти и религиозни партии, от които се открояват две групи- едната, последвала Яков в Египет и избягвала да нарича своето божество по име, а само «Господ» и втората, останала да броди по земите на Близкия Изток, продължила да нарича своя Бог по име. Така първите стават «елохисти»/от Елохим, Господ/ ,а втората – «яхвисти»/от Яхве, име което в останалия свят звучи като Йехова/.
В 586 година до новата ера е разрушен Йерусалимския Храм в прослава на Бог,голямата част от евреите са отвлечени в робство, юдейското царство престава да съществува. След това вавилоните са победени от персите, след още 200 години Александър Македонски забива Йерусалим като един от градовете на Персийската империя и евреите се оказват под гръцко владичество. С идването на гърците, евреите стават част от средиземноморския свят, а този свят носи философия, литература, култура и стълкновението на културите е неизбежно. Иудея е малък остров в океана на елинизма и юдаизма реагира на това с две течения – партия на елинистите/ митявним/ и партия на хасидите. През 3 век до новата ера първите искат да се чуствуват граждани на света, обличат и се причесват по гръцки маниер , наричат своите деца Аристотел, Менелаус, Аристобулос. Откриват за себе си, че може да се пишат книги не само на религиозна тема. Но хасидите или «справедливите»,»набожните» са в ужас от такова преклонение пред елинизма.Те намират достатъчно причини евреите да се отличават от останалите народи.Нали на тях Господ предава Заповедите и Тората!

Противоречията между двете направления нарастват,елинистите търпят нападките на хасидите, заради отстъпването от еврейския закон, култура и традиции, а хасидите пускат бради и възвеличават Тората, но опитите да оградят евреите от чуждата култура се провалят.Това става ясно след превода на Тората на гръцки език,което според хасидите е религиозна катастрофа.Такава е оценката до ден днешен. Преводът е извършен по времето на гръцкия цар на Египет Птолемей Втори/285 – 247 г.до новата ера/.
Ето какво пише в Талмуда , Мегила,9:
«Цар Птолемей поканва 72 еврейски мъдреци и настанва всеки от тях в отделно помещение.Никой не знае за какво е поканен.Царят лично навестява всички и заповядва:»Преведи ми Тората на учителя ваш Моше». Но Всевишният им помага и те превеждат Тората еднакво».
Птолемей не намира разлики в преводите и отдава известна свобода на евреите да упражняват своя религиозен култ. Неизвестно как би завършило противопоставянето между хасиди и елинисти, ако гърците сами не полагат.Селевкидският цар на Сирия Антиох Епифан започва нападки на еврейския култ,осквернява Храма и обира храмовата хазна. С това предизвиква гнева на евреите и след победоносно въстание е възстановена иудейската държава в 142 година до новата ера. С възстановяване на държавата противопоставянето сред религиозните секти рязко спада, и сега въпроса е не в «какво вярват «, а «как вярват».На сцената се появяват садукеи и фарисеи.
Трябва да кажем, че садукеите са наследници на елинистите, а фарисеите/ или прушим/ на хасидите и това е вече чисто религиозно противопоставяне без политически пристрастия.
Садок – основател на едно от семействата свещенници, които имат болшинство във Великото събрание /Синедрион/ и са поделили между себе си храмовите длъжности, като не са пренебрегвали и светска кариера – търговци,военноначалници, граждански чинове. За садукеите малко знаем и то единствено от информацията , която ни дава Йосеф Флавий. Фарисеите са малцинство във Великото събрание, но се ползват от широка народна подкрепа. Наследили са от хасидите основната идея - евреите са избран народ и е длъжен да се отличават от останалите народи.И тези фарисеи са започнали да създават неписани закони в еврейското общество, ыстната традиция, правила на живота и служене на Всевишния. Те полагат основите на Мишна ,сборник устни закони и правила за всичко в ежедневието.
Садукеите държат на буквата и довеждат до съвършенство богослуженето в Храма, а фарисеите постоянно критикуват тази показност и в резултат на тази борба се появяват нови лица – зелоти и ессеи.

В пещерите на Иудейската пустиня за намерени уникалните ръкописи на Мъртво море

Политическата обстановка способства за религиозното раздробяване на обществото. През 63 година до новата ера римският пълководец Помпей завладява Иудея и евреите отново загубват независимост. За цар на иудеите е назначен Ирод, сина на идумея Антипатра. Садукеите остават на своите постове, а фарисеите не предлагат нищо ново. Тази неопредленост ражда зелотите, които виждат в борбата срещу римляните единствен изход за свободно религиозно сьществуване и есеите, за които изхода е един – оттегляне в пустинята, далече от реалния живот и живот само с религията.
И двете идеи са утопически - реално да се победи Рим е невъзможно, а за есеите служенето на Бог е по- важно от участието в политическия живот.
Зелотите са непримирими, борбата с чуждоземците може да не е успешна, но Богу угодна. Това движение се ражда в Галилея и се възглавява от някой си Иуда, имат и духовен учител Шамай, тълкуващ писмения закон, строго и без компромиси. Зелотите отказват да положат клетва за вярност пред Ирод и император Август, за което са преследвани. Не постигат победа, но се принасят в жертва в идеята за тържество на Твореца.
Съвсем други са есеите. Ето как ги описва Филон Александрийски в своето съчинение «За това, как добродетелния е свободен»:
75. Не лишена от благородна добродетел Палестина – Сирия, населявана от значителна част от народа на иудеите. Някои от тях, наричани есеи са около 4000 човека. По мое мнение, те получават своето име не строго в съответствие с гръцкия език, а заради своето благочестие, повече от другите са за Бог, не му принасят в жертва животни, а се стремят да имат благочестит образ на живот.
76........едни обработват земята, други се занимават със занаяти. Със своя труд допринасят полза себе си и съседите, но не събират сребро и злато. Есеите добиват толкова, колкото е нужно за живота».
Есеите съблюдават съботата във всички подробности, но към Храма са равнодушни и не го посещават даже и в празниците. Има и някои намеци у Флавий, че есеите внасят мистически елементи в своя религиозен култ.
За есеите научихме повече след откриването на ръкописите от Мъртво море, които показаха, че текстовете на старата Библия са още по- стари с 1000 години. Постоянните взаимни обвинения между евреи и християни за почистване, изправяне и изопачаване на древните текстове веднага се прекратяват, защото намерените ръкописи почти напълно съдържат книгите на Танаха, освен книгата Естер. Изясни се , че разлика между Танаха и Стария Завет практически не съществува. Освен известните религиозни текстове, учените откриват известно количество неизвестни по- рано произведения, за които се предполага, че са написани от притежателите на тази уникална библиотека – устав на общината, коментарии на някои текстове от Танаха, религиозни химни и уникалните записки «Храмов свитък» или «Медния свитък», съдържащ списък със местата на скрити съкровища.
Остава неясен докрай въпросът: тези ли са есеите, описани в Танаха и другите религиозни книги или това е още една религиозна секта? Аз се придържам към преобладаващото мнение на историците, че именно тази община е есейската. За тях и другите лица на Библията можете да прочетете на http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

11 септември 2001 година . Кой събори Световният търговски център?

2011-09-19T06:51:00.000-07:00

Събитията от 11 септември 2001 година в Ню Йорк все повече се приемат като история, но дискусиите за това, кой е извършил терористичния акт не утихват. Организаторът / според официалната версия/ на това масово убийство, Осама Бен Ладен е ликвидиран, на местото на двата небостъргача се строи нов, американските войски полека лека напускат Ирак и Афганистан. На този фон продължават да се култивират митове за наличието на заговор и най- вече за участието на евреите в най- големият терористичен акт в историята.
Теориите за заговор започват да се разпространяват буквално след няколко няколко дни. След рухването на небостъргачите на Световния търговски център, сирийския вестник «Ал Тавра» пише, че в утрото на 11 септември около 4000 евреи / американски, не израелтяни/, работещи там не се явяват на работа, тъй като са предупредени от израелското разузнаване.
Информация за размишление: от над 3000 загинали, само 4 са израелтяни!
Националният институт на САЩ по стандартите и технология три пъти разглежда първоначалните резултати от разследването. В началото се приема версията за липса на взривове и разтопен метал в руините на небостъргачите-близнаци. Обаче пожарникарите, работещи по това време заявяват, че са видели разтопен метал в основите на трите здания. А това означава, че температурата е била по висока от горенето на авиационното гориво или офисна мебел. Пожарникарите са сигурни, че са чули взривове, които са прерязали носещата конструкция. Защото за първи път в историята , здания имащи стоманена конструкция рухват! В отчетите не се отбелязва и падането на третата сграда, и то не малка – 47 етажа. Тя се сритва, без самолет да попадне в сградата!
• Официалната версия на разследващата комисия се опитва да ни увери, че 19 араби преминават системата за безопасност в летищата, завладяват самолетите, прескачат всякаква система на защита на ВВС на САЩ и поразяват набелязаните цели. В отчетът има доста бели петна и това дава допълнителен стимул в търсенето на заговор.
• Тези, който искат собствено задълбочено разследване на терористичните актове не могат да ползват редица документи защото са засекретени. Според тях, комисията по разследването не обръща достатъчно внимание на свидетелските показания, особенно при атаката на Пентагона. Не става ясно какъв самолет се забива в зданието на Пентагона, всичките 84 камери за наблюдение, запечатващи всеки момент веднага са реквизирани и никой не може да се ползва от тези кадри. На местото на попадението не са намерени никакви отломки от самолета, части от двигателя са открити на няколко мили от сградата на Пентагона. Съществува версията, че самолетът е свален във въздуха, и то доста мили преди да се доближи до сградата и неговите части се разпръскват на голямо разстояние.
• Целият свят узна за разговорите на съпругата на заместник- министъра на правосъдието на САЩ Теодор Олсен, Барбара. После става ясно, че опити за позвъняване са били, но всичките несполучливи. Получава се, че Теодор Олсен е лъгал!
• Интересни фрагменти има в биографиите на Халид Мизхар и Хани Ханджура, пилотиращи врезалия се в Пентагона самолет. В продължение на 10 месеца те живеят в дом на агент на ФБР в Сан Диего, Калифорния. Този факт е точно установен, има свидетелски показания, документи в архивите на бюрото. Получават пари от друг агент на ФБР, който е работил в посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон. Терористите не са били професионални пилоти, а специалистите уверяват, че необичайната маневра срещу Пентагона не може да извърши пилот, даже с 1000 летателни часове.
• На самолетите са били установени 8 черни кутии, записващи всяко движение и разговори. Седем не са намерени, въпреки че лесно се намират, даже и повредени. Осмата, представена на комисията се оказва, че няма нищо общо със самолета от Пентагона.

Тези и още много нестиковки и несъобразности в разследването пораждат и теориите за заговор, и то със задължително участие на евреите. Наблюдателят от антисемитския сайт Veteranstoday Алан Саброски пише, че да се сдържат евреите в желанието им за световно господство, може само само ако се убеждава обществеността в участие на евреите в терористичния акт. Изследванията на Университета в Мериленд показват, че около 43% от жителите на Близкия Изток са уверени в участието им в заговора, който според тях не е държавен, а световен. За жителите на арабските страни, американците с помощта на евреите организират терористичния акт, за да имат повод да нахлуят в Ирак и Афганистан и да прикрия кризата, в която се намират. Съществува клан от хора, които знаят накъде върви света, демокрацията на Запад отдавна не съществува и този клан решава да изплаши целия свят. И успяват, резултатите от това сплашване вече се чуствуват с революционните събития в арабския свят.
Аз съм привърженик на теорията за иранско участие в събитията от 11 септември. В петъчният брой на «Едиот Ахронот» се поместен обширен материал от близкия до специалните служби на Израел журналист Ронен Берман, в който се изтъкват нови, непознати факти за участието иранските специални служби в подготовката и реализацията на терористичния погром. Първо – непознати досега връзки между Иран и «Ал Кайда», голямата част от участниците в терора са обучавани на територията на Иран, съществуват сериозни съмнения за участие и на групировката «Хизбалла. В ръцете на американците имаше достатъчно доказателства -пише Берман, получени от Рамзи Бен Алишев и Халид Шейх Мухмад при разпитите им в базата Гуантанамо. Двама от американските агенти на ФБР - Лопез и Тапет, разследващи връзките между Иран, Хизбалла и терористите признават, че ....»Имад Мурние, член на ръководството на «Хизбалла» има пряко участие в подготовката и изпращането на терористите с помощта на специалните служби на Иран и получаването на визи за САЩ и най вече осигуряване на убежище за терористи на «Ал Кайда» след 11 септември на територията на Иран.» И може би израелските тайни служби имаха тази информация и ликвидираха Мурние в Дамаск. Но членовете на комисията не обръщат достатъчно внимание на фактите и не разследват доказателствата на двата агенти.
Италиянецът Джулието Киеза е убеден в съществуването на заговор, който е трудно да се докаже, но е уверен,че арабските терористи не са имали възможност сами да извършат това, без познанията и качествата на сегашни или бивши служители на тайните служби.

Проект "Лави"

2011-09-12T05:58:00.000-07:00

Идеята за израелски самолет- изтребител идва във времето на нестабилна икономика и щеше да погълни една трета от и без това високите военни разходи на Израел.
Но в началото на 80- те години на миналият век израелските военни вземат решение за създаване на собствен самолет- изтребител, който да направи израелските военно-въздушни сили самостоятелни и независими от международната конюнктура. Разработката е съвместна с американците, които се задължават да финансират 40 % от проекта и да произведат редица части за самолета.
За няколко години проекта е почти реализиран, изготвени са няколко прототипа, но през лятото на 1987 година президента на САЩ Рейган започва натиск на Израел да преустанови програмата, заради високите разходи, които американците не искат да платят. Главната причина обаче, бе нежеланието на САЩ да си създадат конкурент във военната индустрия, която по това време произвежда самолетите Ф 16.
Участието на американците поставя и въпроса за преотстъпване на тяхна технология на трети страни, ако Израел започне да продава «Лави». Американският натиск се съпровожда и от нежеланието на редица политици от Партията на труда да реализират скъп проект,който погльща значителни средства.В тяхна подкрепа са и редица генерали от армията, които предлагат да се закупуват по евтините Ф- 16 и със спестените средства да се развиват други оръжейни системи.
Независимо от това "Лави" е оценен от авиационните експерти за техническия напредък и способността на малка и млада страна да произведе съвременен изтребител. "Лави" е по- малка машина от F 16, но може да превозва по голям полезен товар. Нейният дизаин и технически характеристики я правят напълно съвременна машина, но развитието на "Лави" зависи от икономическото състояние на страната. Назряващата финансова и икономическа криза заставя лейбъристкото правителство на Партията на труда да се откаже от проекта. Решението е взето през 1987 година, въпреки откритото съпротивление на десните в Кнесета. Бъдещето показа, че решението е правилно- отделиха се средства за други оръжейни системи, не се прекъсна американската военна помощ и гаранции, което позволи военновъздушните сили на Израел да са водещи в Близкия Изток чрез закупуване на американски джетове с редица израелски технологии.
Днес "Лави" може да се види в музея на ВВС на Израел в Негев.

Отново разшифроваха кода на Библията!

2011-08-27T12:17:00.000-07:00

Многократно са заявявали, че кодът на Библията е лесно да се разшифрова. След проверки се оказва, че никой нищо ново не може да прочете. Сега се намери евреин от Азербайджан, заявяващ за откриване на цифров код, а не на буквен.
По неговите думи е разкрил цифров код, който не само разкрива тайните на Библията, но и предсказанията на Нострадамус, Ванга и Кейси.
Ванга, знаменитата врачка от Петрич още 1979 година предсказала , че ...»новото учение ще дойде от Русия.Тя първа ще се очисти....Това ще се случи след 20 години, по- рано не ще стане.След 20 години ще се събере първият урожай».
/Сега внимавайте - 1979 година, плюс 20 години равно на 1999 година, годината, когато азербайджанеца Айдир Гуршумов пристига в Израел!!!/.
В същата година в Москва излизат 3 негови книги с разшифровка на ТАНАХА и пророчества на Ванга, която казала: «Ще дойде Осмият и ще подпише окончателен мир на планетата». Седем са Великите Учители - Енох, Ной,Сим, Авраам, Исаак, Яков ,Мойсей, осмият ще стане Месията. Според Гуршумов, в пророчествата на Нострадамус се намират такива : »В годината 1999 и седем месеца Великия Цар на ужаса ще се появи от небесата», но той говори не за края на света, а за появата на Месията в Израел.
От Библията е известно, че Месията ще се роди във Витлеем и това е закодираното название на Азербайджан и никакво отношение към Израел няма.
Витлеем= 6+1+8+2+5+5+4= 31 = 4
Aзербайджан = 1+7+5+2+2+1+1+4+2+1+5 = 31= 4
Витлеем = Азербайджан
Гуршумов търси и намира това, което му е удобно и потвърждаващо неговата версия навсякъде. Нострадамус в «Послание на Хенрих» пише, че «...от ветвата, която се счита безплодна, ще мине 50 – я градус и ще обнови цялата църква». За това, че Месията ще бъде от Азербайджан е споменато в книгата на Трахтенберг «Дявол и евреите», в която се говори, че «....Месията ще дойде от средата на «червените евреи», живеещи, недалеко от Каспийско море». А червени евреи са наричали горските евреи. Нострадамус предупреждавал: «Той /Месията/ се появява на стика Европа с Азия». За Гуршумов това е убедително деказателство, защото Азербайджан е на стика на Европа и Азия, а Баку е на 50 градуса източна дължина.!!!
Внимателния прочит на Библията дава основание на изследователя да твърди, че Месията се родил до създаването на държавата Израел, защото пророка Миха/ има и такъв пророк!!/ предупреждавал, че Израел ще бъде възстановен, след рождението на Месията.
За Гуршумов построяването на Третият Храм- заветна мечта на всички евреи ще се стане скоро и това ще бъде разцвета на Израел. След това ще започне икономически подем, своеобразен Златен век. Палестинска държава не ще бъде създадена никога, а Сирия и Иран ще споделят участта на Ирак. Благодарение на цифровият код на Гуршумов става ясно количеството цикли на Вселената, историята на човешката цивилизация.
Числото «666» символизира Антихриста и се явява код на името « Владимир Илич Ленин ». Изчисленията на азербайджанеца потвърждават и иракските събития.За това, че по определена причина/ не се казва каква/ не могат да се прочетат правилно и да се тълкуват библейските събития, автора се уповава на пророка Ишиаху:» И стана за вас всяко видение като запечатано слово, което дава на умеещия да чете да каже:» Прочети това,» но той казва:» Не мога, запечатано е!»/ Ишиаху 29:11-12/
Това означава, че никой не може да разшифрова Библията, докато не е открит цифровия код, а неговото време е 1998 година.
Значи, само Висшият Разум може да зашифрова Библията, от където е извода: код има, значи има Бог!
Коментарите от Вас.