Be There

Интервю с Frederic Merk от 17f

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 04 Apr 2020 13:06:00 +0000

За тези които могат да четат на френски език, и разбират френски език, ето едно мое интервю с Frederic Merk от 17f. Интервюто е от преди няколко години, няколко месеца след издаването на дебюта Tree Of Them. Говорим за албума, за това какво го вдъхновява, и за музика. Насладете му се. Благодарности на Frederic, за интервюто и за прекрасната музика.

Avant tout je veux te dire que "Three Of Them" et un album très intéressant et très bon album, « envoutant » et expérimental. Mes mots pour le décrire :
Contes, voyages, dévouement. Comment le décris-tu ?
Bonjour Kiril et merci beaucoup pour cette interview ! Je décrirais cet album comme étant très personnel, libre et sincère.
Quelles sont tes inspirations pour écrire de si belles compositions ? Film, montagnes ou les gens, la musique ?
L’inspiration est quelque chose qui va et qui vient. Elle me permet d’exprimer ce que je vis. Je n’arrive pas toujours à dire ce qui va et ce qui ne va pas dans ma vie. Avec le musique c’est plus simple.
Dis quelques mots sur toi-même.
Je suis un musicien, j’ai bientôt 40 ans et depuis toujours j’ai rêvé de faire un disque. Aujourd’hui ce rêve est devenu réalité.
Parle-moi de l’enregistrement. Où, quel studio, qui sont les autres musiciens du groupe ? et ceux ayant participé à l’album ?
J’ai enregistré cet album dans un studio que je partage avec d’autres musiciens. Ce studio s’appelle le Studio 603, il est à Vevey (en Suisse). Un ami (Julien Grandjean) a enregistré les batteries car c’est plus compliqué à faire. Et puis j’ai réalisé une partie des enregistrements à la maison.
Je veux aussi flatter le travail des autres musiciens qui ont participé à l’album.
Batterie, sax, basse, toute la production est magnifique. Font-ils partie d’autres projets ou groupes ? (si oui lesquelles) ou sont-ils juste commis pour 17F ?
Je leur dirais ! Julien Granjean et Arnaud Sponar font partie du groupe Opak qu’il faut absolument écouter ! Arnaud Sponar fait un projet solo qui s’appelle « Goodbye Ivan » qui est un magnifique projet. Laurent Jaussi fait partie d’un groupe un peu plus pop qui s’appelle « Girls in the Kitchen ». C’est un groupe qui fait de la musique électro avec des mélodies très éfficaces. Ils viennent de sortir un album que je te conseille d’écouter ! Michael Frei, Gerald Rochat et Tassilo Jüdt font partie du groupe « Hemlock Smith » avec lequel je collabore parfois. Et puis Kudsi Erguner est un grand maître sufi qui joue de la flûte « ney ». Il est mondialement connu pour avoir travaillé avec Peter Gabriel.
Pour le style, comment détermines –tu un coût de 17F ?
Je dirais que le style de cet album est psychédélique, ambient ou post-rock.
Tu viens de Suisse, je sais qu’en Suisse et Amérique, les groupes post rock et les groupes rock instrumental font un boom et certains sont très populaires.
Dis-moi quelle est la situation dans ton pays et quels groupes mériteraient qu’on s’y intéresse ?
Il y a énormément de musiciens et de groupes en Suisse, dans tous les styles. Je te conseillerais d’écouter « Ventura », « Opak », « Goodbye Ivan », « Hmlock Smith » ou encore « les poissons autistes ».
Confie –moi quelle musique tu écoutes ? Qu’est ce qui t’as « attrapé », marqué dernièrement ?
J’écoute actuellement surtout des song-writters. J’ai beaucoup été influencé par David Bowie, PInk Floyd ou The Cure. Le dernier disque qui m’a attrapé est le disque d’un musicien qui s’appelle TE Morris son album s’appelle « An Ocean Is Enough To Love ».
Comment composes-tu tes chansons ? Qu’est ce qui vient en premier à ton esprit/inspiration ? Les cithares, les claviers, les paroles...ou autre chose ?
En général je commence mes chansons par un son (synthétiseur, guitare, piano). Ensuite je construis une chanson petit à petit, une piste après l’autre. Mais pour chaque chanson c’est différent. Je fais beaucoup de chanson et je jette la plupart des compositions. Je ne garde que les chansons qui me plaisent.

Sur la couverture du disque tu dédies ton album à tes parents qui ne sont plus parmi nous. De la même manière il est dédié à ton fils. Tu dis qu’ils sont «trois d’entre eux ».Parle moi un peu de tes parents quels gens étaient-ils ? Et ton fils ? Il t’écoute (t’obéit) ? :)
Mes parents ont les deux beaucoup soufferts pendant la deuxième guerre mondiale. Ma maman était Italienne et mon père est né en France. Ils ont fondé une famille avec trois enfants. J’ai deux grandes sœurs. Ils nous ont élevé courageusement mais son mort les deux assez jeunes. Ils me manquent souvent. Mon fils est très gentil et je m’entends très bien avec lui. Il est doux et très sensible, je l’aime plus que tout.
La couverture est très belle et intéressante. Trois figures y sont représentées, à l’intérieur desquelles vives des arbres dont les branches sont comme des veines qui se redressent. C’est comme si cela symboliserait la vie, la force de vie, la volonté de vie. Deux des figures seraient tes parents et la plus petite ton fils. C’est ainsi que je me l’imagine. Dis-moi ce que cette image symbolise pour toi ?
C’est exactement ce que cela veut dire Kiril !
La couverture a été réalisée par Jean-Jacques Moreillon un artiste Suisse qui fait des tableaux très grands et très impressionnants.
Le disque est fait et soutenu par le département culturel de la ville de Vevey et le ministère de la culture. Ce soutien de l’Etat pour ses artistes est louable et ceci peut servir d’exemple aux personnes qui occupent des postes élevés au sain du gouvernement de notre pays à payer plus et à encourager les artistes. Quel à été leurs soutien véritablement?
Ils m’ont aidé pour payer les frais de mon disque. Et lorsque l’on parle de mon disque en Bulgarie (ou autre part) cela fait de la publicité à ma ville Vevey. C’est positif pour eux et pour moi. J’encourage les autorités Bulgare à aider les artistes lorsque c’est possible.
Parlons des chansons de l’album. Elles sont au nombre de 7. Sept est mon numéro préféré comme cet album d’ailleurs ! Quelle est l’histoire derrière la cosmique "Aiga II". Vraie de ta vie ou une histoire bien racontée ? Cette chanson est un unique post rock ambiant rock trip pour moi. Je décolle carrément. Franchement.
Merci Kiril pour tous ces compliments ! Aiga parle des gens qui sont morts et qui nous manquent. Aiga c’est le nom d’une rivière qui sépare le monde des vivants et le monde des morts ( J’ai inventé ce nom). C’est aussi le nom d’une soupe que l’on mange lorsque l’on a trop bu, avec de l’ail, du pain et de l’huile. C’est une soupe que faisaient les paysans il y a longtemps. Ma mère vient d’une famille de paysan et j’aime cette soupe. Aiga c’est un mélange de tous ces souvenirs.
Peut-être est-elle dédiée à quelqu’un ? Elle est comme une belle comédie romantique légèrement dramatique. Et quelles paroles :"It seems like i grew up empty". Elle est unique. Et le sax vit sa propre vie, velouté, passionné. A qui est la voix qui raconte cette histoire ?
Merci encore ! Je chante la première partie et ensuite Michael Frei du groupe « Hmlcok Smith » raconte une histoire. Il dit que peu importe le nom que l’on donne aux choses ce qui compte c’est l’amour qui nous unit les uns aux autres.
Moi qui ai toujours voulu jouer de la batterie, les rythmes de « Aiga II » me donne beaucoup de joie. et "Receipt".Chemin vers le cosmique, le groove, agréablement arrangé, solide. Ils sont écrits par Arnaud Sponar le multi instrumentaliste, c’est ca ? Dis quelque chose à propos de lui et les projets dans lesquels il joue. Goodbye Ivan et Opak.
Je dirais ça à Arnaud il sera content ! C’est un ami et j’adore comment il joue de la batterie. Il joue avec Julien Grandjean dans Opak. Ils font une musique incroyable et en concert c’est un groupe extraordinaire. Arnaud va bientôt sortir un disque sur lequel j’ai un peu travaillé aussi. Je te dirais lorsqu’il sortira car il est fantastique. Arnaud est quelqu’un de très généreux et très très doué. J’étais heureux qu’il accepte de participer à mon disque.

"Le Nain II" est quelque chose comme du Word, post rock introduit de jam session ou l’on est emmené dans des beautés qui se suivent et qui déchargent chacun. Dis quelque chose sur le sample du film "Beautifull" de Kim.Ki Duk qui est utilisé dedans. Je t’avoue que je n’ai pas entendu parler de lui ?
Kim Ki Duk est Coréen et fait des films très poétiques. Son film le plus connu est « printemps, été, automnes ». Il raconte des histoires ou on ne comprend pas toujours tout mais on rêve beaucoup devant ses films.
Je veux te dire que quand j’écoute « For A While » j’ai la chair de poule. Une chanson exceptionnelle. Le piano, la mélodie tout me conduit à sentir la musique. Quelle est l’histoire derrière elle ?
Merci encore une fois ! J’ai écris cette chanson après avoir lu le livre de Gregory Mac Donald appelé « The Brave ». C’est l’histoire d’un homme qui pour nourrir sa famille décide de mourir dans un « snuff movie ». Juste avant de mourir il fait l’amour dans une rivière avec sa femme. C’est un moment exceptionnel de calme avant la mort. C’est ça que je voulais décrire.

La dernière chanson de l’album qui ne dure que 2 min (j’aimerai qu’elle ne s’arrête jamais, mais je peu la répéter souvent !) elle est tellement chou. Tu joue les guitares et elles sonnent c’est époustouflant ! Dis-moi quel est ton ange ?
Cette chanson est un petit poème. Cela dit que tout le monde se ressemble, mais que l’amour que l’on peut ressentir pour quelqu’un ou pour quelque chose nous rend unique. Mon ange c’est mon amie Caroline, mon fils Loun,et la musique.

On dirait que « Angel » souligne ta capacité à créer d’exceptionnelles mélodies. Je me permets de la comparer par son atmosphère à « Hurt » de Nine inch Nails. C’est dans cette direction qu’elle m’amène.
Merci j’adore « Nine Inch Nails »! Quelle belle comparaison!
L’album semble être avec une fin ouverte, j’ai hâte d’entendre le prochain. Tu m’a dis que tu travaille déjà dessus et qu’il sera plus acoustique. Quelque chose dans la lignée de « Angel » ?
L’album que je prépare est à l’opposé de « tree of them ». Il n’y aura que des instruments acoustiques. Guitares, flûtes, harmonica. Je vais tout faire tout seul sauf quelques voix. Tous les morceaux sont très courts et très simples, très bizarres. Je l’ai ai enregistré à la maison.

Ici en Bulgarie le post rock et expérimental rock gagne en popularité, mais on dirait qu’il n’y a pas encore beaucoup de fan. J’aurais voulu inciter les gens à l’acheter pour 17F. Avec quel morceau de l’album faudrait-il commencer ? Pour moi tous sont excellent et aucun n’est « faible » mais toi en tant que guide dans cette beauté, avec lequel faudrait-il commencer ?
Je ne sais pas du tout... Mon album peut être téléchargé gratuitement sur mon site http://www.17f.ch je crois que la curiosité est le meilleur moyen de découvrir une musique.

Je veux te remercier pour l’excellente musique et pour la discussion. Salutations à tous les autres musiciens. Et j’espère que beaucoup de gens achèteront ton disque car chaque minute y est Musique. En fait ils peuvent le commander directement sur le site de 17F n’est ce pas ? S’il y a d’autres moyens tu peux les dire maintenant.
J’aimerais aussi te remercier aussi pour cet interview, et te remercier pour tous les gentils mots sur ma musique. Les gens peuvent commander le CD seulement sur mon site ou simplement le télécharger gratuitement.

Souhaite quelque chose pour les gens ici en Bulgarie et tes futurs fans. Et si autre chose te passe par la tête vas-y ! Comme si je ne te le demandais pas !
Je souhaite beaucoup de bonheur à tous tes compatriotes. J’ai beaucoup entendu parler de la beauté de ton pays et j’espère aller le visiter bientôt. Je voulais aussi remercier Assia qui a traduit toutes tes questions en Français.

The Magic Continues To Happen - Tricky - Live In Sofia, Bulgaria (09.04.2014)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Mon, 14 Apr 2014 12:17:00 +0000

Tricky отново представи отдаденост вечерта на 09.04.2014 година, на сцената в Зала 3 на НДК, концерт организиран от EventEase. Поздравления за тях, че направиха неговото идване възможно. А аз подскачах носен от ритъма на музиката, танцувах, не, бях в транс, беше прекрасно. Чувствах музиката. Протичаше усещане за съпричастност, за задушевност в същото време. Танцувах и реагирах на музиката от сцената, приемах всяко едно движение на Tricky и Francesca на сцената. И за това бях на концерта. За Tricky, за себе си, за музиката. За усещанията, за това да чувствам извън общоприетото, тренда или каквото и да било. Можеш ли да го приемеш, можеш ли да го разбереш, това е неподправения бристолски гуру, и той е такъв какъвто е, магичен и неподражаем, аз отдавна съм го приел. А това, че беше взискателен по отношение на звук, и сцена, и го показа, си е негово лично право, така трябва да бъде, за да се вдига нивото за в бъдеще. Мен ме радваше всеки негов жест, всяко едно движение, всяка една дума.
Bella Gotti която също беше с Tricky тук, излезе на сцената като фурия, започна да реди рими като картечница, под тежкия бийт на групата, а аз не спирах да съм в музиката, определено надъха хората, през времето което беше на сцената, направо "взриви" мозъците. Приличаше на нещо като N.W.A със страшен кросоувър бийт отдолу, направо uplift за душата. Някои хора бяха там само за да се видят с приятели, имаше и такива които нехаеха, някои бяха дошли да се наспят по стълбите на балконите. Бях си купил билет за балкон номер 4, мястото за седене не го използвах, не изполвах го, докато не излезе Tricky на сцената. След това просто отлетях и не спрях. Някои имаха вид като че тепърва щяха да се "сблъскат" с неподправения attitude на Tricky, не и аз, нямаше как да стане. Не бях там за да пропусна магията, не предавам любимата си музика, и артисти с нехаене, чувствам и съпреживявам доколкото мога, за да мога да съм още по-вдъхновен. А претендирам, че ми се получава. Потопих се изцяло в приказката, и всичко друго спря. Времето спря. Докато Tricky продължи с ритуала си, мантрично да владее душите, защото той може да го прави, всеки път. А под музиката изникват сигнали, стига да можеш да ги разчиташ. Нямаше време да ми настръхнат космите на врата, защото целият бях настръхнал от радост, че присъствам и участвам с него в "пътешествието", отново, така както и на Park Live Fest през 2009 година в София, България. Francesca Belmonte танцуваше, пееше и придаваше задушевно обаяние от сцената. На няколко пъти ми се искаше да се кача до него на сцената да му предам от моя ентусиазъм, от моята радост, но прецених че не искам да променям магията, Tricky беше на собствено "пътешествие", нямаше да е честно да го променям с моето присъствие на сцената, така го почувствах. Това не означава, че други хора от публиката не можеше да се качат. И те го направиха, както и той слезе долу сред хората след това. Както знаеш той самия винаги допуска хора от публиката на сцената с него, така беше и сега, имаше такива които за първи път може би се докоснаха до него, скачаха, радваха се с него, разговаряха с него. Знам колко земен и приветлив, и магнетичен е, защото говорих с него при предишното му гостуване по време на Park Live Fest през 2009 година в София, България.
Искаше ми се да чуя, и видя как свирят и шотландските експериментатори Hidden Orchestra, но два дни преди самият концерт те са претърпяли катастрофа някъде в Сърбия, и това ме лишава от това удоволствие. В писмо на мениджъра им до организаторите се казва, че някои членове от групата са с лоши наранявания и травми, бусът им е бил повреден и инструментите им са трайно повредени. Респективно те няма как да дойдат и да забият тук.
"I was lost for ages. I was trying to prove something to people, trying to do something to please other people and also myself at the same time, which is never going to work. To be honest with you, I’ve been floating around since Chris Blackwell and Island. This album is about me finding myself again." - казва преди време Tricky. И точно може би за това в продължение на повече от 30 минути той изпълни нещо като мантра, под съпровода на музикантите повтаряйки, извиквайки "I'm a by myself" вместено между бийтовете на барабаниста, допълван от бас, и винаги с Francesca Belmonte около него, танцуваща феерично. С това той показа, че няма да спре да се намира, да бъде със себе си, да бъде той, и искаше всички в залата да го разберем ясно. Да, аз го разбрах, не мога да се сърдя, че не изпълни други песни до края, това си беше неговото нещо, и той даде да се разбере. Нали не си очаквал Tricky да изпълнява балади, нищо против баладите, но това нямаше как да се случи сега. Tricky преценяваше, пресяваше хора, ситуации, енергия, отделяше фалшивото по свой си начин. Разбрах го, видях го, чух го, усетих го. Колкото и след това да имаше негативни отзиви в Facebook страницата на събитието организирано от EventEase, където си позволих да коментирам концерта и преживяванията си, съвсем резонно, но някои хора не могат да се променят те остават ограничени, и все някой им е виновен, може би за цял живот. Те се знаят кой са. Все пак мисля, че можеше и да не пиша там, за да не бъда обиждан, и да изпитвам негативни емоции, но това учи, очаквах да има респект, но се изсипаха страхотни обвинения, етикети, злоба по адрес на Tricky, какъв бил, че се държал тъпо, досадно, неадекватно, че не "пял", че "обръщал гръб на публиката". Тук повече коментари са излишни. И трябва да забравя това колкото се може по-бързо.
Когато Tricky и музикантите с него слязоха от сцената, и осветлението светна, някак си не исках всичко да свършва, тръгнах да излизам, спрях се на вратата, обърнах се и стоях загледан към сцената около 3-4 минути, искаше ми се магията да продължи, усмихвах се от благодарност, не ми се разделяше с усещането. Хората около мен излизаха от залата, и на мен ми предстоеше да го направя, знаех че навън е друго, но Tricky отново ми показа, че има едни безценни моменти, в които мога и забравям всичко, и ума ми лети свободно. Ето за това си струва всичко, защото артистите ти дават някакви части от себе си, доколко ти ще ги приемеш, това е индивидуално.
Tricky няма какво да доказва, той показва, той не угажда, прави това което чувства за добре, а така няма как да се изгуби. Бристолския гуру беше отново тук, магията продължава да се случва. Пълен респект към него.

When Heartfelt Musicians Continues To Making Things Possible (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Fri, 11 Apr 2014 23:05:00 +0000

Tricky was for the second time to play in Sofia, Bulgaria. He was magnetic, as only he can. He never stops to inspire me. This is priceless. When I'm into beautiful musical adventure, with my mind open.

Expect an article (on english and bulgarian language), written by me, about the concert, as I saw it, and what I felt been there, on this adventure. My point of view, and my feel.

When Heartfelt Musicians Continues To Making Things Possible

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Fri, 11 Apr 2014 22:58:00 +0000

Tricky беше за втори път в София, България. Беше магнетичен, както само той си може. Никога не спира да ме вдъхновява. Това е безценно. When I'm into beautiful musical adventure, with my mind open.

Очаквай статия (на английски и български език), написана от мен, за концерта както го видях аз, и какво чувствах, бидейки там, в това пътешествие. Моята гледна точка, и моето усещане.

It's Time To Move On Again - Faith, Courage, Attitude (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Mon, 09 Sep 2013 11:41:00 +0000

Just in this moment "You Can't Bring Me Down" on Suicidal (I remember more other groups and songs, that are appropriate, but right now are Suicidal Tendencies) to play - for the old years, for the old acquaintances, for the time. For me, for what I am. For mistakes, that learns me to be I, to be only myself, and to don't give up. For self-discovery. For this, that I'm not gone (physically and mentally). For my inexhaustible energy. For my way of thinking. For the life to come. For Music. For the associations. For all those, that do not give up, and didn't refuse to be themselves. And for many more streak, characteristics, observations, many of which provoked by Music, around me and within me, which I'll inset into my future writings. Greetings to all who have wherewithal to think, and use their minds as intended, greetings to those, that who have not sold, and sell their souls, and those who resist of all attempts to be manipulated. That is the way. Nobody can tell me who I am, so, go swim haters, you are far away, and there you will remain. Your souls are empty. And no, there is no gram rage or anger, it is a logical set of circumstances. And that's how should be. Short and clearly. You Can't Bring Me Down. For Life.

It's Time To Move On Again - Faith, Courage, Attitude

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 24 Aug 2013 17:48:00 +0000

Точно в този момент "You Can't Bring Me Down" на Suicidal (сещам се за още други групи и песни, които са подходящи, но точно сега са Suicidal Tendencies) звучи - за старите години, за старите познати, за времето. За мен, за това което съм. За грешките които ме научиха да съм Аз, и да не се предавам. За себепознанието. За това, че не съм изчезнал (физически и душевно). За неизчерпаемата ми енергия. За начина ми на мислене. За живота напред. За Музиката. За асоциациите. За въображението ми. За всички които не се предават, и не се отказват да бъдат себе си. И за още много други черти, особености, наблюдения, много от които провокирани от Музиката, около мен и в мен, които ще вмъквам в бъдещите ми писания. Поздрави на всички които имат с какво да мислят, и използват ума си по предназначение, поздравени са тези, които не си продадоха, и не си продават душите, и тези, които се съпротивляват на всички опити да бъдат манипулирани. Това е начина. Никой не може да ми каже кой съм, за това, go swim haters, вие сте някъде далеч, и там ще си останете. Душите ви са празни. И не, тук няма грам ярост или гняв, това е логичното стечение на обстоятелствата. И така трябва да бъде. Кратко и ясно. You Can't Bring Me Down. For Life.

It's Tricky Time (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 11 Jun 2013 16:07:00 +0000

Yes, for some time you are not a witness of an activity in my blog. But this should not surprise you, there will be such moments. For some maybe I'm missed, and other secretly had hoped, I to have forgotten how to write, to become demented to the point of no return, or something more extreme. This with break of a habit of my writing can not happen. This is for life, and can not be stopped. This is for those who doubt and hope for a "black" scenarios regarding of my writing skills, you will be extremely busy to be disappointed. But that is not a semantics at this point. Right now I will change this light stagnation. The reason is wonderful. There is one nice album that has already been issued, and you already can buy it. To be more precise - for Europe and other parts of the world release date is May 27, 2013, for U.S.A. release date is May 28, 2013. And that's, exactly you correctly understood. Tricky is here, again. His brand new album "False Idols", waiting for me to "dive" deep into trip-hop atmosphere, which creates unequalled, the guru Tricky. And I say this without an ounce of pathetic, just pure feelings, resulting of the music. The Music of Tricky. Because as you know if you're familiar with his work, he has the ability to "enchant" you into his own world via his music. And isn't this one of the greatest magics of music. And it can not be otherwise. At Tricky this is constant, want it or not. Just you are "get into it", and your mind "travel". Sometimes this "trip" can be so real, as to find yourself surprised what world you live in. Are you here or you are somewhere far away. This is one of the strong parts in his music. Here such thoughts emerge in my mind, because I know, the music of Tricky, will not let me down, never. N-e-v-e-r. His music always comes like of one very deep places in the conscious and subconscious. And it always "grabs", "catch", or name it as you want. Because this thing must feels. His music leads you to empathy. Given that if you have been on his concert, as I've been, you know what I'm talking. Feel it too, correct this mistake, if you have not heard what musical "pictures" creates the guru from Bristol, UK. Here at his site you can see more details, and for where you can order a digital copy of "False Idols". And as he Tricky himself says: "I was lost for ages. I was trying to prove something to people, trying to do something to please other people and also myself at the same time, which is never going to work. To be honest with you, I’ve been floating around since Chris Blackwell and Island. This album is about me finding myself again." Do not doubt it, that he will find himself, again, but he will challenge you to search yourself too, in every minute in which you are listen to his music. Respect to the unbeatable Bristol guru. Overcome.

It's Tricky Time

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 28 May 2013 18:53:00 +0000

Да, от известно време не си свидетел на дейност в блога ми. Но това не бива да те учудва, ще има и такива моменти. На някои може би съм липсвал, други тайничко са се надявали, да съм забравил как се пише, да съм се бъгнал необратимо, или нещо още по-крайно. Това с отвикването ми от писане няма как да стане. Това е до живот, и няма как да спре. Това е за тези които се съмняват и се надяват на "черни" сценарии относно писането ми, ще бъдете крайно заети да сте разочаровани. Но не това е семантиката в този момент. Точно сега ще променя леката стагнация. Повода е прекрасен. Има един хубав албум който вече е издаден, и можеш да си го купиш. И по-точно - за Европа и останалите части на света датата на издаване е 27 май 2013 година, за САЩ датата е 28 май 2013 година. И това е, точно така правилно си разбрал/а. Tricky е тук, отново. Чисто новия му албум "False Idols", ме очаква да се "гмурна" дълбоко в trip-hop атмосферата която създава ненадминатия, гуруто Tricky. И това го казвам без грам патетика, просто чисти чувства, породени от музиката. Музиката на Tricky. Защото както знаеш, ако си запознат с творчеството му, той има способността да те "увлича" в неговия свят чрез музиката си. А не е ли това една от най-големите магии на музиката. И няма как да е иначе. При Tricky това е константа, искаш или не. Просто си въвлечен, и ума ти "пътува". Понякога това "пътешествие" може да бъде толкова истинско, че да се учудиш в кой свят живееш. Тук ли си или някъде надалеч. Това е една от силните страни в музиката му. Ето такива мисли изникват в ума ми, защото знам, че музиката на Tricky няма да ме разочарова, никога. N-e-v-e-r. Музиката му винаги идва сякаш от едни много дълбоки кътчета в съзнанието и подсъзнанието. И винаги "грабва", "хваща", или както искаш го наречи. Защото това нещо се чувства. Музиката му се съпреживява. Предвид и ако си бил/а на негов концерт, така както съм бил аз, разбираш за какво ти говоря. Почувствай го и ти, поправи тази грешка ако още не си слушал/а какви музикални "картини" създава гуруто от Bristol, UK. Ето тук на сайта му можеш да видиш повече детайли, и за това къде можеш да си поръчаш дигитално копие на "False Idols". И както самия Tricky казва: "I was lost for ages. I was trying to prove something to people, trying to do something to please other people and also myself at the same time, which is never going to work. To be honest with you, I’ve been floating around since Chris Blackwell and Island. This album is about me finding myself again." Не се съмнявай, че той ще намери себе си, отново, но ще те предизвика да търсиш и ти себе си, във всяка една минута в която слушаш музиката му. Respect to the unbeatable Bristol guru. Overcome.

Review: O. Children - "Ruins" (Single) (English) 2010

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 23 Feb 2013 12:48:00 +0000

Country : UK

Year : 2010

Genre : New Wave; Alternative Rock; Post-Punk

Label : Deadly People Recordings

Web Site : O. Children Facebook

Yes, this Music touches. Touches where is hidden talents, dreams, everything that makes you different, unique and only. I got a feeling, that this song which I'm write about now "Ruins", I can listen to it all day, without feeling tired and none, revealing new details in it, appearing with each next listening. Here is the review written on bulgarian language.
This their single contains two versions of that song. In particular original version and the radio edit. A bass voice of Tobi O'Kandi, only compare it with that of Peter Steele of Type O Negative. Expressive, deep, emotionally charged, giving a realistic sound of the lyrics.
"Ruins" (Original Version) is like a heavier version, extracted from the works of great The Cure. Melancholy and realization. Post-punk, new wave, electro. And baaang. Beauty. Exciting, this must being heard. Good musicians, recreating one such deep emotions. Very well written catchy music. You can be found yourself in them music, can feel pain in yourself, but finally remain the Music.

Here are some of the lyrics of the song:

"Out of the shadow, I'm cutting and screaming.
Protecting your honour, with a shot in my hand." Strooong.

And finally: "Stick with me,
Go mad here,
Don't be scared,
I'm here."

Yes, The Music keeps me, will keep you, if you dedicate yourself truly, but for this to happen, it is necessary for it to be made real, with heart, as is here in music of O. Children. Their music can not be miss. Prepare yourselves, this thing holds for a long time. Truly Emotional Touch.

Listen To Your Head And Mind In It (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Thu, 21 Feb 2013 18:32:00 +0000

For several days now, reign full mess and total eclipse in Bulgaria. Falseness, political, ego crisis, paranoid wars between politics. I do not want this, seriously. This is not my thing. I trust only myself. Art suffers, but from the other side, from this will being born many beautiful things in art direction, I'm pretty sure. The risk to feel constantly under hidden observation is depressing, psychotic, it is not an illusion, I think that this is how falsely accused person feels on his first day of his entrance in the penitentiary institution. Full shock, psychiatric shock. The problems on social and institutional level is much more serious, but I do not want to go into analysis. Many things remains beneath heavily waterlogged swamp, hopefully, it will soon all come to the surface, to the people's minds. In moments like this I want citizenship in another country, hell, right now, on the moment. And I don't stop feeling like that, until the moment when I feel, just like that, to feel, I for myself, that I'm really secure about my existence, about my certainty, about that my rights as a citizen to receive a proper respect and attitude, about my development in the future, here in Bulgaria. I'm really scared about the future, seriously. I want a strong, open-minded society, not "lab rat", with all due respect to thеsе animals. We'll (people who think with our minds) get through this, and we'll find the right way like a champs. And there will always be music, however, whatever happens. Let's hear what can to tell to us Al Jourgensen, and Easy Star All-Stars with covers of "Time" and "Us & Them" of Pink Floyd, you don't want to refuse that, right?

Listen To Your Head And Mind In It

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Thu, 21 Feb 2013 18:28:00 +0000

От няколко дни насам, цари пълна обърквация в България. Лицемерие, политически, его кризи, параноидни воини между политици. Аз не искам това, сериозно. Това не е моето нещо. Вярвам единствено на себе си. Изкуството страда, но от друга страна това ще роди много хубави неща в арт насока, сигурен съм. Риска да се чувствам постоянно като че съм под скрито наблюдение е подтискащ, психотичен, не това не е илюзия, мисля си, че така се чувства несправедливо обвинен човек при първия си ден от постъпването си в съответното наказателно заведение. Пълен шок, психиатричен шок. Проблемите на социално и институционално ниво са много по-сериозни, но не искам да изпадам в анализи. Много неща стоят под гъсто заблатена маса, да се надяваме, че скоро всичко ще излезне на повърхността, ще стигне до умовете на хората. В моменти като този аз желая гражданство в друга държава, по дяволите, сега, веднага, на мига. И няма да спра да се чувствам така, докато не усетя, точно така усетя, аз за себе си, че мога наистина да съм сигурен за съществуването си, за сигурността си, за това да получавам необходимото внимание и отношение на правата ми като гражданин, за развитието си в бъдеще, тук в България. Наистина съм уплашен за бъдещето, сериозно. Искам силно, open-minded общество, не "лабораторни мишки", с цялото ми уважение към тези животинки. Ние (хората които мислим с ума си) ще излезнем от това, и ще намерим верния път като шампиони. И винаги ще има музика, обаче, каквото и да става. Я да чуем какво може да ни кажат Al Jourgensen, и Easy Star All-Stars с кавъри на "Time" и "Us & Them" на Pink Floyd, а, нямаш против това, нали?

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown) (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Fri, 30 Nov 2012 16:21:00 +0000

With "Be There" (Feat. Ian Brown) of genius UNKLE, I begin regular writings, in which I will write about songs (yes, from different styles, of different bands and artists, some more known to you, some less, shamefully underrated, other determinated as total underground (who determines this, except strange "showbiz" games of label and marketing machinations), you already know what things I write in my blog), that tracks, make an excerpt of the text, I will give you a direct line to my perspective, I'll try to capture the essence, the spirit of the song, hiding behind the words. I will analyze about some human excitements (just how it sounds, huh?), reflections, I'll make gonzo-haiku assertions, another time I'll look into the details to the point of obsession, in most cases this will gives you verve, maybe, who knows. These writings of mine will no be in strict order, date, hour and day of publication, expect them suddenly and periodically.

Also, do not expect extremely philosophical, detailed conclusions, just staright from the heart things, as I feel them, sometimes even only by a few sentences. Repeatedly the influential song contains no less powerful and touching text, precisely this spirit I will try to capture these writings of mine. And let the music speak to you, and note, that this is my point of view, and it can not overlap with yours.

Take it. Just take it, deeeep. This is not for the heartless.

From the very beginning I'll reveal you a strictly guarded secret. Yes, that's right, correctly suppose and this is the fact, that my blog is named exactly of this song. Do not ask me to explain lengthy and widely why. I will only share with you, that this is one of my favorite songs, ever, not only in the UNKLE's work, but in general. "Be There" (Feat. Ian Brown) is a motto, it is about real states of mind, feelings and empathy. I think, that a full sincerity start of this rubric there cannot be more appropriate.

You don't wanna go there
Let me lead you by the hand
You don't wanna be there
Over the sea and down to land.

All text is huge message, that touched me, from the very first time when I heard the song. Even then I felt and realized, that this is my song, my thing. I believe, that there are songs, which remains to human, and it's impact on him is positively, and uplifting in his whole lifetime, "Be There" (Feat. Ian Brown) is just such. Unearthly.
Ian Brown always brings attitude in herself. Attitude towards things that he doing, attitude to his fans, to the audience. And this is one more serious reason, these lines sung by him, to increases the feeling of completeness of the message. And it gives spirit, gives movement, this not leaving me for a moment to feel myself alone and betrayed.

I don't see you falling,
I don't see you falling,
I don't see you falling beautiful
Sometimes.

That's right, a message that says, - "I don't want to see you low-spirited", being inevitably to becoming part of me. Of this touching I talk about, for dedication, and depth. I will not getting bored of saying, that in the UK is the truth, there things indeed happen, groups and artists are totally dedicated to what they do, they know how to express themselves, somehow all this is their destiny. They are a distinct universe.
The music and messages are everywhere, and they await you to accept them in your heart. Because only then you'll feeling them truly and you will be one indestructible unit. Exactly as I always feel whenever I listen to "Be There" (Feat. Ian Brown) and always influential Ian Brown. Hence I can say, that for the songs of Ian Brown, I will write a lot. For him all this is heart, soul, music and attitude, emphasize attitude. And his presence here, in my writings is more than surely.
About such feelings, thoughts and spontaneity, I'll write in this rubric. And "Be There" (Feat. Ian Brown) is more than positively and distinctly beginning.

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Fri, 30 Nov 2012 16:20:00 +0000

С "Be There" (Feat. Ian Brown) на гениалните UNKLE, давам началото на регулярни писания, в които ще пиша за песни (да, от различни стилове, на различни групи и изпълнители, някои познати ти, някои не толкова, безсрамно подценени, други определяни за тотален ъндърграунд (кой го определя това, освен странните "шоубизнес" игри на лейбъли и маркетинг машинации), знаеш за какви неща става въпрос в блога), с които песни, правейки извадки от текста, ще ти давам директна линия до моята гледна точка, ще се опитвам да улавям есенцията, духа на песента, криещ се зад думите. Ще анализирам относно някои човешки вълнения (как звучи само, а), разсъждения, ще има гонзо-хайку твърдения, друг път ще се вглеждам в детайлите до маниакалност, в повечето случаи ще служат и за надъхване, може би, кой знае. Тези мои писания няма да бъдат в строго определен ред, дата, час и ден на публикуване, очаквай ги изневиделица и периодично.

Също така, не очаквай крайно философски, подробни заключения, просто staright from the heart неща, така както аз ги чувствам, понякога дори и с много малко изречения. Много пъти въздействащата песен съдържа в себе си не по-малко въздействащ и докосващ текст, точно този дух ще се опитвам да улавям в тези мои писания. Остави се и музиката да ти говори, и не забравяй, че това е моята гледна точка, и тя може да не се припокрива с твоята.

Take it. Just take it, deeeep. This is not for the heartless.

Още в самото начало ти разкривам една строго пазена тайна. Да, точно така, правилно предполагаш и е факт, че блогът ми носи името точно на тази песен. Не ме карай да ти обяснявам надълго и нашироко защо. Само ще ти споделя, че това е една от най-любимите ми песни, ever, не само от творчеството на UNKLE, а изобщо. "Be There" (Feat. Ian Brown) е мото, в нея става въпрос за истински състояния, чувства и съпреживявания. Мисля, че по-изпълнен с искреност старт на тази рубрика не може да има.

You don't wanna go there
Let me lead you by the hand
You don't wanna be there
Over the sea and down to land.

Целият текст е огромно послание, което ме докосна, още от първия път когато чух песента. Още тогава усетих и разбрах, че това е моята песен, моето нещо. Вярвам, че има песни, които остават до човек, и му въздействат позитивно, и вдигащо през целият му живот, "Be There" (Feat. Ian Brown) е точно такава. Неземна.
Ian Brown винаги носи отношението в себе си. Отношение към нещата които прави, отношение към почитателите си, към публиката. И това е още една сериозна причина, тези редове изпети от него да усилват усещането за завършеност на посланието. А то дава смисъл, дава движение, не ме оставя и за миг да се почувствам сам и излъган.

I don't see you falling,
I don't see you falling,
I don't see you falling beautiful
Sometimes.

Точно така, послание което казва - "не искам да те виждам паднал духом", няма как да не стане част от мен. За това докосване говоря, за отдаденост, и дълбочина. Няма да се уморя да твърдя, че в UK е истината, там наистина се случват нещата, групите и артистите са тотално отдадени на това което правят, знаят как да изразят себе си, някак си всичко това им е заложено. Те са отделна вселена.
Музиката и посланията са навсякъде, и те очакват да ги приемеш в сърцето си. Защото само тогава истински ще ги усещаш и ще сте едно неразрушимо цяло. Точно както аз се чувствам винаги когато слушам "Be There" (Feat. Ian Brown) и винаги въздействащия Ian Brown. Отсега мога да кажа, че за песни на Ian Brown, ще пиша много. При него всичко е сърце, душа, музика и отношение, подчертавам отношение. И присъствието му тук, в нещата които пиша, е повече от сигурно.
Ето за такива усещания, мисли и спонтанности, ще пиша в тази рубрика. И "Be There" (Feat. Ian Brown) е повече от категорично и недвусмислено начало.

My memories couldn't fade, the time makes them stronger (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 13 Nov 2012 09:55:00 +0000

I cry. That is somehow like purifying, but if I only to think about, that is no turning back from there. And what would be, if all we love - kindred, acquaintances or people which were somehow an example of us in life, return back from there, so just to tell us, that they are feel empty without us. Just like that. I think about it and can not stop crying. And no, the time intensifies the pain, making it denser, more immense, without all of you, who are somewhere high above. I hope all is well, wherever you are. Zakk Wylde and his emotional performance of "In This River", dedicated to Dimebag Darrell, is just the thing that touch and lead to these sincere, deep emotions of mine. I think about it and can not stop crying. This is for all the people, that have been through my life and left memories in me, friends, or touched me with his art and which are gone from here. Grandfather, I'll never forget you. We miss you. Love you.

Моите спомени не може да избледнеят, времето ги прави по-силни

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 13 Nov 2012 09:55:00 +0000

Плача. Пречистващо е, но само като се замисля, че няма връщане от там. А какво щеше да бъде, ако всички които обичаме - роднини, познати или хора които са ни били някак си за пример, се върнат от там, е така просто да ни кажат, че им е тъпо без нас. Просто е така. Мисля и не спирам да плача. И не, времето усилва болката, прави я по-плътна, по-огромна, без всички вас, които сте там някъде горе. Дано всичко е наред, където и да сте. А Zakk Wylde и емоционалното му изпълнение на "In This River", посветено на Dimebag Darrell, e точно нещото което докосва и кара към тези мои искрени, дълбоки емоции. Мисля и не спирам да плача. Това е за всички хора, които по някакъв начин са минали през живота ми и са оставили спомени, приятели, докоснали ме с изкуството си и вече ги няма тук. Дядо никога няма да те забравя. Липсваш ни. Обичаме те.

Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video) (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 10 Nov 2012 12:56:00 +0000

This obsession become stronger than ever. "Whistle Dixie" from the upcoming mini-album "Psycho White" of both "psycho" beat makers Travis Barker (Blink 182; The Transplants) and Yelawolf, which will be released officially on November 13, yes, three days left. In this video also takes part inimitable Danny Trejo. The video is just crushing, the beats also, the rhymes also, Travis Barker he not just only playing, he "lives" in the drums, Yelawolf is unique, there's no one like him. I feel how the music will grow in me with each passing day. See what's going on, and considered alone, huh? I told you before, that these guys are have the future ahead, and their collaborations are more than useful. You know what, among other things, I'll listen to a lot in the coming days, months and so on, yes, exactly "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.

Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 10 Nov 2012 12:56:00 +0000

Манията става по-силна от всякога. "Whistle Dixie" от предстоящия съвместен мини албум "Psycho White" на двамата "психо" бийт мейкъри Travis Barker (Blink 182; The Transplants) и Yelawolf, който ще бъде пуснат официално на 13 ноември, да, след 3 дни. Във видеото участие взима и неподражаемия Danny Trejo. Видеото е просто смазващо, бийтовете също, римите също, Travis Barker не само свири, той "живее" в барабаните, Yelawolf е единствен, няма такъв. Усещам как музиката, ще расте в мен с всеки изминал ден. Виж за какво става въпрос, и прецени сам, а? Казах ти още преди, че тези момчета имат бъдеще, и техните сътрудничества са повече от полезни. Сещаш се какво, освен всичко друго, много ще слушам близките дни, месеци и т.н., да, точно така "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.

Antipop style now and ever (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Wed, 07 Nov 2012 21:44:00 +0000

I just can not get out of the rhythm, my old thrill Antipop Consortium is stronger than ever. And "Shine" seems to be listen to very, very long time, just cosmic amount of time. In general, the whole "Fluorescent Black" from 2009 is irresistibly strong hip-hop album, of course, with all the electro, abstractedness, and catchy "hooks", just those unique Antipop Consortium style. And for what I tell you all this, well because, these are very underrated artists and don't deserve neglection. And no, to be not remain misunderstood my thoughts. I have nothing against well-made, repeat again, well-made pop music. Essentially, it is important music to influence you, and when it is nice, emotionally saturated, effect occurs. The song is very "film", and there have a thriller in history behind the text. I think, I should soon write about these inimitable MC-s, and about their music. I suggest you some excerpts from the text of "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - very stably, leading motto, if you ask me; "Disrespect to the face they can't see." - another strong decision, full with meaning. Yes, apart to listen to music, highly recommended is to listen to the text, there is hidden the meaning. And what is the meaning? Find it for oneself. I already found it for myself. So, if Warp Records and Ninja Tune couldn't tell you anything, that is not good, so, exactly these guys, have released albums through these two iconic labels, and for to be being more precise, through one of the subdivisions of Ninja Tune label, namely Big Dada Recordings. And they are very good at what they do. And to not to talk aimlessly, get this, try to get back on the earth, if you can. Feel yourself warned, and jump into the rhythm. "Shine" is a great "hook". I tell you, that I can not get out of the rhythm of the music, also of the rhymes. Antipop style now and ever.

Antipop style now and ever

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Wed, 07 Nov 2012 21:44:00 +0000

Просто не мога да излезна от ритъма, старата тръпка Antipop Consortium е по-силна от всякога. А "Shine" се очертава да се слуша много, много дълго време, просто космично много време. Изобщо, целият "Fluorescent Black" от 2009 година е неудържимо здрав hip-hop албум, разбира се, с всички electro, абстрактности, и хващащи "кукички", просто уникалния Antipop Consortium стил. А за какво ти казвам всичко това ли, ами защото, това са едни много подценявани артисти, и не заслужават пренебрегване. И не, за да не остават погрешно разбрани мислите ми. Нямам нищо против добре направената, повтарям отново, добре направената pop музика. В основата си, важно е музиката да въздейства, а когато тя е хубава, емоционално наситена, въздействието се случва. Песента е много "филмова", а има и трилър в историята зад текста. Мисля си, че скоро трябва да пиша за тези неподражаеми MC-та, и за тяхната музика. Предлагам ти малко извадки от текста на "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - много стабилно, водещо мото, мен ако питаш; "Disrespect to the face they can't see." - още едно силно заключение, напоено със смисъл. Да, освен да слушаш музиката, силно препоръчително е да се вслушваш в текста, там се крие смисъла. А какъв е той? Открий го сам. Аз го открих за себе си. А ако Warp Records и Ninja Tune не ти говорят нищо, това не е добре, е, точно тия момчета, имат издадени албуми през тези два емблематични лейбъла, а за да съм по-прецизен, през едно от подразделенията на Ninja Tune, а именно Big Dada Recordings. И са много добри в това което правят. И за да не говоря безцелно, ето, опитай се да се върнеш на земята, ако можеш. Чувствай се предупреден, и скачай в ритъма. "Shine" е голяма "кука". Казвам ти, че не мога да излезна от ритъма на музиката, а и на римите. Antipop style now and ever.

Is There Anybody Out There? - I'm Not There (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 06 Oct 2012 10:15:00 +0000

For some time this is the song. The version that made Sonic Youth is somehow a bit darker, bemused, than the original of the great, unique (yes, you read correctly) Bob Dylan. Perfect composition, just does not want to go out of my head, and I'm not sure, that I want to let her go. Why not, to let her "grow", what is better than one composition to become part of you, so somehow, like that, by itself, at once, without asking you. I think that you know, what this is about - the real thing remains true, forever, and sometimes back to touch you, because you need them. And this definitely touched me, for the time being I prefer this version of the song, somehow she got a slight nostalgia, and I need it. See you soon. I'm still not there.

Is There Anybody Out There? - I'm Not There

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Sat, 06 Oct 2012 10:07:00 +0000

От известно време това е песента. Версията която правят Sonic Youth е някак малко по-мрачна, вглъбена, от оригиналната на великия, неповторимия (да, правилно си прочел) Bob Dylan. Перфектна композиция, просто не иска да излезе от главата ми, а не съм сигурен, че и аз искам да я пусна да си отиде. Защо пък, да не я оставя да "порасте", какво по-хубаво от това една композиция да стане част от теб, някак си, ей така, от само себе си, от раз, без да те пита. Мисля че се сещаш, за какво става въпрос - истинските неща остават истински, завинаги, и понякога се завръщат да те докоснат, защото имаш нужда от тях. А това определено ме докосна, засега предпочитам тази версия, някак си има лека носталгия, и ми е необходима. До скоро. I'm still not there.

Review: Amon Tobin - "Surge" EP' 2011 (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Thu, 12 Apr 2012 16:12:00 +0000

Country : Brazil

Year : 2011

Label : Ninja Tune

Genre : Electro; Glitch; IDM; Kinematic Electro; Dubstep

Web Site : Amon Tobin Web Site

Brazilian IDM, glitch, trip-hop, as you called it, still be true, electro master Amon Tobin make four song EP', which sounds like... Amon Tobin. His tendency to release EP's or mini albums, is there again, and I admit, he made a good mini albums.
Schizophrenic with noise, synthesizers blips and subversive, oppressive atmosphere, in which even Boards Of Canada would be envy and asked for in the title "Surge". Two-minute "sick" IDM aesthetics with light 8bit electronics, and sounds like a house full of ghosts on tranquillizers.
The second "Surge" (Two Fingers Remix) keeps schizophrenic nature, but this electro happens onto trip-hop basis, and "ghosts" seemed enliven and dancing eating ice cream, ha-ha. Two Fingers are Amon Tobin and Joe "Doubleclick" Chapman.
Strange sounding, but it is still Amon Tobin - the king of sophisticated darkness in electro music. In this composition you can still feel - decayed dub beats and retro 8bit arcade sound for background.

"Surge" (Emika Version) begins with "fragile" female vocal - breathing, singing - and kinematic theme of the song should not be surprises you.
The last composition "Surge" (16 Bit Remix) gives me the kinematic, breaking dubstep, which is.. heavy, at least enough, to blow your speakers at home, if you "buffed the volume". Here have everything, that's going to catch and "shoot you" - master glitch bass, heavy hip-hop, and atmospheric synth passages, trademark Amon Tobin, which however to be strange, always fit into the overall sound image, and as though always been there. Finally you go into downtempo layer, where the beat "cuddle you" and it says: "You want more?". And I want, because Amon Tobin knows how to get under the skin, or rather underneath the cranial box, and to stirs the blood in the brain for trip.

There are artists who you have a feeling, that whatever they do they never go wrong, no matter how experimental it is their product. Well, Amon Tobin is exactly of these talented players, and offers four compositions which should not doubt. Sounds like a jet plane before takeoff, and the pilot is Amon Tobin, and will lead you on a journey into his kinematic world. Be with frank and open mind, to feel the details of this trip.

Review: Amon Tobin - "Surge" EP' 2011

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Thu, 12 Apr 2012 16:12:00 +0000

Country : Brazil

Year : 2011

Label : Ninja Tune

Genre : Electro; Glitch; IDM; Kinematic Electro; Dubstep

Web Site : Amon Tobin Web Site

Бразилския IDM, glitch, trip-hop, както искаш го наречи, все ще е вярно, electro майстор Amon Tobin прави четири песенно EP', което звучи като... Amon Tobin. Слабостта му да издава EP'-та или мини албуми, отново е налице, и признавам, той прави добри мини албуми.
Шизофренично с noise, клавирни блипкания и подмолна, тягостна атмосфера, на която дори Boards Of Canada биха завидели и поискали в заглавната "Surge". Двуминутна "болна" IDM естетика с лека 8bit електроника, и звуци като от къща пълна с духове на транквиланти.
Втората "Surge" (Two Fingers Remix) запазва шизофреничната същност, но electro-то се случва върху trip-hop основа, а "духовете" сякаш се освестяват и танцуват ядейки сладолед, ха-ха. Two Fingers са Amon Tobin и Joe "Doubleclick" Chapman.
Странно звучене, но това все пак е Amon Tobin - царя на изискания мрак в electro музиката. В тази композиция още може да усетиш - разложен dub бийт и ретро 8bit аркаден звук за фон.

"Surge" (Emika Version) започва с "чуплив" женски вокал - дишащ, пеещ - а кинематичната основа на песента не бива да те изненадва.
Последната композиция "Surge" (16 Bit Remix) ми дава кинематичен, изкъртващ dubstep, който е... тежък, поне толкова, че да ти взриви колоните вкъщи, ако го "надуеш". Тук има от всичко, което да те хване и "изстреля" - майсторски glitch bass, тежък hip-hop, и атмосферични синт пасажи, запазена марка Amon Tobin, които колкото и да ти е странно, винаги се вписват в общата картина, и сякаш винаги са били там. Накрая навлизаш в downtempo слой, където ритъма те "гушва" и ти казва: "Искаш ли още?". А аз искам, защото Amon Tobin знае как да влезе под кожата, или по-скоро под черепната кутия, и да раздвижва кръвта в мозъка за трип.

Има артисти които имаш чувството, че каквото и да направят никога не грешат, колкото и експериментално да е произведението им. Е, Amon Tobin е точно от тези талантливи играчи, и предлага четири композиции в които не бива да се съмняваш. Звучат като реактивни самолети пред излитане, а пилота е Amon Tobin, и ще те води на пътешествие в неговия кинематичен свят. Бъди с открит и отворен ум, за да усетиш детайлите на това пътешествие.

Review: Jay-Jay Johanson - "Spellbound" 2CD 2011 (English)

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 27 Mar 2012 15:00:00 +0000

Country : Sweden

Year : 2011

Label : Universal Music

Genre : Pop; Rock; Acoustic; Jazzy; Melancholic Pop

Web Site : Jay-Jay Johanson Last Fm Page

Jay-Jay Johanson is born in Trollhatton, Sweden in 1969. His music is melancholic, sometimes, other times happy-ironic. Accepted is in itself the things of Nick Drake and Nick Cave, a mixture mixed with beautiful piano melodies and miniatures. Do not doubt, that this album has them these defining his music components. The lyrics are heavy - for the general human anguish, love, loneliness. Look at some songs titles from his new double album "Spellbound" - "Shadows"; "The Girl I Love Is Gone"; "Out Of Focus"; "She Doesn't Live Here Anymore"; "Suicide Is Painless"; "The Thrill Is Gone"; "My Mothers Grave"; "She's Mine But I'm Not Hers"; "I'm Older Now" - which directly refer to minor thoughts, and although their names they are among the best songs in the album. The album is double, as I mentioned, the second disc is called "Looking Glass (New Acoustic Versions)", and as understood by its name, contains mostly acoustic pieces.
There are stunning acoustic guitars, beautiful piano, which attracts your soul with each every chord. Feels also light jazz atmosphere, plus great music-making, that can not go unnoticed. And in "Blind" is almost surely, that you can mess up and you wonder, whether Nick Drake is resurrected and reincarnated in Jay-Jay Johanson.

This is one wonderful composition that has a fiddle orchestrations and a wonderful voice. The story is for this, that when you find the love, all before that happen bend to thoughts, that you are was blind, and how not seen it before. His drenched with pain and realization voice in "Suicide Is Painless" is beautiful and song despite all sad moments is positive, as it can go after a hard period. To thinking ahead. The title "Spellbound" is 34 seconds miniature with dissonant drums, slightly marked and the voice of Jay-Jay, which is an idea more minor than in the "Blind". "Far Away" is pleasant piano reminiscence where you can feel John Lennon, jazz, pensive blues and entirely your own thoughts, which resonate and are unfolded as a stretched accordion.
Weak songs missing here, if by poor you mean melancholy, jazzy miniatures, played on piano, fiddle, double bass and voice, the record in this case is not for you. Because it is full of such beauties.
Two discs and many minutes of music for thinking, introspection, love, seeking. And do not bother not a bit, which song to pick. And here, in any composition you can discover what a wonderful songwriter and composer is Jay-Jay Johanson. Overwhelms me charm and serenity while listening to fifth from second CD - "Believe In Us", which is both a classical sounding piano, but at the same time close to the balladic pop sound. Think in direction of Elton John meet Rufus Wainwright, but with a light tinge of melancholy in the overall sound.
"The Chain" has one of the most romantic lyrics, which I've listen lately, alongside those of new albums by Cilla Jane and Death Cab For Cutie - respectively "Until Morning Comes" and "Codes And Keys". Oh, yes, there it is:

"I would like to take a walk with you.
But I'm scared it's gonna rain.
Just a picnic in the park for two.
But the gardener will complain."

"I've been follow by the worst of luck.
Maybe you can break this chain.
Come with me, come with me.
Darling can't you see.
I'm in love."

Leaves me staring and inside the song. "The Chain" is a killer, woven from perfection piece. Play it on your girlfriend often, it happens magics. I mean, magic is waiting to be unlocked, and this happens with a song like "The Chain", with each next listening becomes more beautiful and grows in you.
Any song to catch, the piano in it would be class - even jazzy chamber (but beautiful), sometimes with a pinch of classic. At times melancholy surrounds compositions can you come more, but the musical spirit, and gently hinted jazz it'll speak, that you listening to a well-made, complete music, and that's the truth. The second disc is with acoustic variations, which reveal the depth in the composing of slow, melodic pop, jazzy pieces of Jay-Jay Johanson. The songs on it are a bit more melancholic - with sad piano parties, melodious, approaching to your heart, to embraced it with truths of the world and love.
Take these lines from "She Doesn't Live Here Anymore" - "Since she's been gone, there's nobody here. To catch me when I fall" - and you will feel painful, labored contemplation and loneliness that is imbued in them.

This album will like of those people listening to as classical, and jazz, pop, blues, at least because it covers all these styles and mixes them in a pleasant, melodious, close, emotional music, containing pieces of homogeneous melancholy.
With such albums is nice to be slightly sad, believe me, I felt it.

Review: Jay-Jay Johanson - "Spellbound" 2CD 2011

noreply@blogger.com (Kiril Draganov) — Tue, 27 Mar 2012 14:59:00 +0000

Country : Sweden

Year : 2011

Label : Universal Music

Genre : Pop; Rock; Acoustic; Jazzy; Melancholic Pop

Web Site : Jay-Jay Johanson Last Fm Page

Jay-Jay Johanson е роден в Trollhatton, Sweden през 1969 година. Музиката му е меланхолична, понякога, друг път весело-иронична. Попила е в себе си от нещата на Nick Drake и Nick Cave, смес примесена с прекрасни пиано мелодии и миниатюри. Не се съмнявай, че и в този албум ги има тези определящи музиката му съставки. Лириките са тежки - за общочовешки терзания, любов, самота. Виж някои от заглавията на песните от новия му двоен албум "Spellbound" - "Shadows"; "The Girl I Love Is Gone"; "Out Of Focus"; "She Doesn't Live Here Anymore"; "Suicide Is Painless"; "The Thrill Is Gone"; "My Mothers Grave"; "She's Mine But I'm Not Hers"; "I'm Older Now" - които директно препращат към минорни мисли, и въпреки имената си са едни от най-добрите песни в албума. Албума е двоен, както споменах, вторият диск се казва "Looking Glass (New Acoustic Versions)", и както се разбира от името му, съдържа предимно акустични пиеси. Тук има зашеметяващи акустични китари, прекрасно пиано, което увлича душата ти с всеки свой акорд. Усеща се и лека jazz атмосфера, плюс прекрасно музициране, което няма как да остане незабелязано. А в "Blind" е почти сигурно, че можеш да объркаш и да се чудиш, дали Nick Drake не е възкръснал и преродил се в Jay-Jay Johanson.

Това е една прекрасна композиция в която има цигулкови оркестрации и един прекрасен глас. Историята е за това, че когато откриеш любовта, всичко преди това те навежда на мисълта, че си бил сляп, и как не си я виждал досега. Пропитият му с болка и осъзнаване глас в "Suicide Is Painless" е прекрасен и песента въпреки всички минорности е позитивна, като това да продължиш след тежък период. Да мислиш напред. Заглавната "Spellbound" е 34 секундна миниатюра с дисонантни ударни, леко маркиращи и гласа на Jay-Jay, който е една идея по-минорен от този в "Blind". "Far Away" е приятна пиано реминисценция в която може да усетиш John Lennon, jazz, тъжен blues и единствено своите собствени мисли, които отекват и са се разгърнали като разтеглен акордеон. Слаби песни тук отсъстват, ако под слаби имаш предвид меланхолични, jazzy миниатюри, изсвирени на пиано, цигулка, контрабас и глас, то албума в такъв случай не е за теб. Защото е пълен с такива красоти. Два диска и много минути музика за размисъл, вглъбение, любов, търсене. И не досажда и грам, която и песен да вземеш. А тук, във всяка композиция можеш да откриеш какъв прекрасен текстописец и композитор е Jay-Jay Johanson. Обзема ме очарование и спокойствие слушайки петата от втория диск - "Believe In Us", която е хем с класически звучащо пиано, но в същото време и близка до баладично pop звучене. Мисли в посока Elton John среща Rufus Wainwright, но с лека нотка меланхолия в общото звучене. "The Chain" има един от най-романтичните текстове, които съм слушал напоследък, редом до тези от новите албуми на Cilla Jane и Death Cab For Cutie - съответно "Until Morning Comes" и "Codes And Keys". А, да, ето го и него:

"I would like to take a walk with you.
But I'm scared it's gonna rain.
Just a picnic in the park for two.
But the gardener will complain."

"I've been follow by the worst of luck.
Maybe you can break this chain.
Come with me, come with me.
Darling can't you see.
I'm in love."

Оставя ме вторачен и вътре в песента. "The Chain" е убийствена, изтъкана от съвършенство пиеса. Пускай я на гаджето си често, случва магии. В смисъл, магията чака да бъде отключена, и това става с песен като "The Chain", с всяко следващо слушане става все по-красива и расте в теб. Която и песен да хванеш, пианото в нея ще е класа - хем jazzy камерно (но хубаво), хем с щипка класика. На моменти меланхолията обгърнала композициите може да ти дойде в повече, но музикантския дух, и леко загатнатия jazz ще ти говорят, че слушаш една добре направена, завършена музика, и това ще е истината. Вторият диск е с акустични вариации, които разкриват дълбочината в композирането на бавни, мелодични pop, jazzy пиеси от Jay-Jay Johanson. Песните в него са една идея по-меланхолични - с тъжни пиано партии, баладични, прокрадващи се към сърцето ти, за да го обгърнат с истини за света и любовта. Вземи тези редове от "She Doesn't Live Here Anymore" - "Since she's been gone, there's nobody here. To catch me when I fall" - и ще усетиш мъчителното, сподавено очакване и самотата която е пропита в тях.

Този албум ще се хареса на хора слушащи както класика, така и jazz, pop, blues, най-малкото защото обхваща всички тези стилове и ги миксира в приятна, баладична, близка, емоционална музика, съдържаща късчета хомогенна меланхолия. С такива албуми е хубаво да си леко тъжен, повярвай ми, усетил съм го.