Икономика на всичко

Икономика на чалгата

2012-02-26T10:56:00.000+02:00

Може би вече сте забравили, но преди 15-20 години в публичното пространство се развихри дебат за и против чалга музиката, която бързо набираше скорост. Известни естрадни изпълнители и интелектуалци подеха мощна кампания против тази музика с надеждата, че могат да стопират процеса. Не успяха.

Сега тяхната битка изглежда наивна. Защото вече знаем, че чалгата е нещо много повече от вид музика. Тя се оказа цяла култура, която може да се види не само в кръчмите и дискотеките, но също по пътищата, в парламента, в обществения транспорт, в бизнеса, дори в театрите. Чалга културата си пасна много добре на българското общество, точно както социалистическата култура.

Огромното тъсене на чалга генерира съответното предлагане, включително от интелектуалци, които претендираха, че не са част от тази култура, но произвеждат чалга, за да се изхранват - нещо като проституция, но не с тялото, а с душата. Чалга културата превзе всичко - от изкуството до политиката. Не подмина дори науката (например археологията и историята).

Тази култура отчая и демотивира много от най-кадърните българи във всякакви сфери. Голяма част от тях станаха песимисти. И вместо да се опитват да променят България към по-добро, се ограничиха до пасивно коментиране пред медиите на постоянните обществени провали, обяснявайки ги, къде директно, къде завоалирано, с глупавото общество.

Чалга културата не подмина и медиите. Тя издигна на повърхността прости, необразовани, некадърни и неетични, но агресивни журналисти. Чалга журналистите станаха по-известни от добрите професионалисти в журналистиката.

Няма да изброявам конкретни имена на чалга журналисти. Лесно ще ги разпознаете по крясъците и агресията им. Не бих искал да давам примери, защото самото им споменаване ме погнусява. И защото са твърде вредни, за им правия реклама. Колкото повече говорим за тях, толкова повече ги легитимираме като значими публични фигури, заслужаващи внимание, каквито те не са. И така без да искаме генерираме допълнително търсене на техния чалга продукт.

Аз, както много други българи, се дразня от чалга журналистите. Но не мисля, че коментирането на поредната простотия на виден нейн представител ще има някакъв положителен ефект за обществото. Критикуването на чалга журналистиката е също толкова безсмислено, колкото критикуването на чалга музиката в началото на 90-те. А може би дори вредно.

Аз наказвам чалга културата като не я потребявам, игнорирам я доколкото мога и я конкурирам, предлагайки алтернативи. Вместо да обръщаме внимание на доставчиците на чалга, просто трябва да произвеждаме и предлагаме на пазара добри алтернативи. Не само на чалга журналистиката, но и въобще на чалга културата, всеки в своята сфера. Песимистите вероятно ще кажат, че няма достатъчно голямо търсене на алтернативи от обществото. Дори ако това е така, има решение. Стив Джобс създаваше продукти, за които нямаше търсене преди да се появят на пазара, защото хората дори не осъзнаваха, че имат нужда от тези продукти. Ако всеки се опитва да произведе iPhone-a, iPad-a и iPod-a в своята сфера чалгата ще отиде там, където й е мястото. Сигурно ще отнеме много време и сигурно няма да изчезне напълно, но поне ще бъде маргинализирана дотолкова, че да не влошава качеството ни на живот.

Стопяването на фискалния резерв

2012-02-22T20:19:00.002+02:00

От няколко дни темата за фискалния резерв на държавата е доста дискутирана публично. Казват се какви ли не числа, правят се прогнози, но ето какво показват официалните данни на Министерството на финансите (само за 2012 г. източник е Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента).

Резервът е паднал на нивото от 2005 г. Ясно се вижда, че ако правителството продължи да харчи със същите темпове фискалният резерв ще свърши след две години. За да не се случи това правителството трябва да балансира бюджета и да продължи приватизацията.

Румен Овчаров (БСП) срещу всички

2012-02-22T12:47:00.000+02:00

В интервю за Дневник Румен Овчаров, депутат от БСП казва, че трябва да бъде отменен плоския данък. Аргументите му са твърде несериозни, за да ги оборвам, но ще обърна внимание на важен детайл, който Овчаров засуква, за да не се разбере.

БСП иска да обложи с 30% доходите на богатите. Да, но единственият начин промяната да има търсения ефект е да се увеличат и данъците върху бизнеса. Защото богатите хора имат фирми и могат да си получават високите доходи като дивидент от тези фирми. В БСП очевидно са се усетили за тази важна подробност.

В управленския проект казвате, че ниските ставки са едно от предимствата ни за чуждестранните инвестиции. За корпоративното облагане предвиждате ли промени?
- Не, ставките трябва да бъдат запазени. В комплекс с увеличеното подоходно облагане това би трябвало да накара бизнесмените да се насочат към инвестиране на приходите. Един от вариантите, върху който мислим, е да освободим от данък плащанията за труд, а да обложим само плащанията от капитал - тоест данък на превръщането на печалбите чрез дивидент в трудов доход.

Тоест Румен Овчаров първо казва, че няма да вдига данъка върху бизнеса, а веднага след това витиевато добавя, че мислят да увеличат данъка върху дивидентите. Което, разбира се, е удар срещу бизнеса, защото наказва капитала. А оттам, удар върху всички българи, който е особено тежък в момент, когато има малко инвестиции и много безработни.

Дано в БСП надделее здравия разум, защото ако това е алтернативата на сегашното управление, нищо добро не ни чака.

Снимка: Народно събрание

Моята пазарна тояга за М-тел

2012-02-16T19:03:00.000+02:00

От 12 години съм клиент на М-тел. Работата ми е свързана с доста говорене по телефон и правя сравнително големи сметки. През есента на миналата година реших да прекратя договора си с М-тел за интернет. Тогава разбрах защо хората масово псуват компанията. Отказаха ми, защото договорът ми щял да изтече през лятото на 2012 г. Казах им, че много добре си спомням - договорът ми е едногодишен и вече е изтекъл. Момичето в офиса на М-тел в Студентски град ми отговори, че бъркам.

Веднага след това от коментари в социалните мрежи и блогове разбрах, че всъщност компанията едностранно ми е продължила договора с една година без право да го прекратявам. След това на два пъти бяха правени законови промени, които имаха за цел да прекратят тази порочна практика.

Днес отново отидох в М-тел, платих месечна сметка от 127 лв. и поисках да си прекратя договора за интернет. Отново ми отказаха, защото законовите поправки се отнасяли само за договори, които са подновени тази година. Това вече за мен е знак, че 13-ата ми година като клиент на М-тел ще е фатална за договорните ми отношения с компанията. При това не само за интернет, а и за останалите услуги - телефонни разговори и BlackBerry план.

Какво печели М-тел от некоректното си отношение към мен? Десет месечни вноски по 25 лв. за интернет, общо 250 лв. Какво ще загуби М-тел? Над 100 лв. всеки месец от средата на тази година натам. Ако съм жив и здрав това ще са много хиляди левове - средно по около 1500 лв. всяка година.

Според мен пазарните стимули са най-добият начин да накараме компаниите да бъдат коректни с нас като клиенти. Какъв е смисълът да се караме с младите момичета в офисите на М-тел? Няма по-голяма тояга за една компания от това да спрем да ползваме услугите й. И когато тези компании видят, че ние, българските граждани, реагираме на подадените от тях сигнали с адекватно пазарно поведение, тогава ще спрат да ни третират като крепостни селяни.

Най-влиятелните българи

2012-02-15T15:38:00.000+02:00

Колегите ми от американския Forbes правят от много години класацията топ 70 на най-влиятелните хора в света, която се цитира от медиите по цял свят. От няколко месеца насам работя по първата класация на Forbes България за най-влиятелните българи и на първия рожден ден на списанието в края на март ще публикуваме в списанието топ 30 на най-влиятелните българи.

Работата ми по този проект се оказа много по-интересна отколкото съм си представял. Интересно им беше и на десетките добре информирани (според мен) хора от различни сфери, с които се срещнах до момента, за да чуя тяхното мнение и да направят своята класация. Ако ви се вижда интересно, можете да се включите в дебата за най-влиятелните българи. Във форума на сайта на Forbes България можете да направите вашата класация. За да ви помогнем, там публикувахме нашата методология, както и примерен списът от 60 кандидати за топ 30. А в анкетата в блога на Forbes България можете да посочите първите 10.

Кенет Рогоф - един опасен експериментатор

2012-02-13T16:27:00.001+02:00

Професорът от Харвард и бивш главен икономист на МВФ Кенет Рогоф е дал интервю за Ханделсбалт, което ме подразни с откровените си лъжи и манипулации.

През последните 200 години имахме забележителен период на индустриални иновации, който освободи по-голямата част от човечеството от бедността. Но сега възниква въпросът дали можем да продължим икономическия растеж с такова темпо. Един до два процента ръст годишно звучи като минимум, но пресметнете: ако през следващите две столетия увеличаваме доходите на глава от населението с по един процент годишно, тогава в края на този период ще бъдем осем пъти по-заможни, отколкото днес. Как ще съумеем да извършим това, без да разрушим околната среда или социалната стабилност?

По логиката на Рогоф най-добре ще е цялото население на земята ритуално да се самоубие, за да опази околната среда непокътната.

Икономическият растеж означава по-малко бедност, по-малко безработица, по-образовано, по-здраво и по-дълголетно население. Представяте ли си например колко знание, технологии и лекарства няма да ги има утре ако се ограничава растежа и колко хора ще убие липсата им? А ако един от тях сте вие, или ваш близък?

Финансовата криза показа ясно, че имаме нужда от нов императив за растеж. Нека вземем като пример Съединените щати. Тук растежът е концентриран изключително върху частния сектор - върху потреблението, върху недвижимите имоти. Имаме система, в която се дава драстично предимство на частното потребление за сметка на държавните разходи.

Точно тази система направи САЩ с 50% по-богата от ЕС. Кейнсианците удобно пропускат в анализите си факта, че държавата трябва да вземе отнякъде пари, че това ще увеличи рисковете, че инвеститорите и пазарите реагират негативно на по-високия риск. Хора като Рогоф продължават да гледат на пазарите, тоест на хората, като на идиоти, имащи нужда от господар, който да ги предпазва да не се наранят.

Повечето икономисти се опитват да решат проблемите с математически модели, като пренебрегват стратегическите аспекти като власт и демократична стабилност. Те са убедени, че само трябва да стават все по-добри математици с все по-сложни модели, за да решат всички проблеми. Но това просто е грешната посока. Икономиката е социална наука, а не просто наука. Тя трябва да се съобразява с фактори като политика и история, за да намира действително годни решения.

Повечето икономисти? Ако говори за повечето си колеги от Харвард мога да си представя какви студенти ще излязат оттам. Но аз, от повечето икономисти, които чета и познавам, нямам впечатлението да не знаят каква наука е икономиката.

Основното убеждение [...], че пазарите функционират съвършено и че намесите на държавата могат да водят само до по-лоши резултати, е опровергано.

Тотална манипулация. Първо, може и да има, но аз не се сещам за икономист, който да твърди, че пазарите са съвършени. Чел съм много икономисти, които казват, че пазарите не са съвършени, но просто няма нищо по-добро от тях, включително държавната намеса. Второ, никой не казва, че намесите на държавата водят само до по-лоши резултати. От 10 "намеси" една може и да е успешна. Държавата е лош предприемач/инвеститор не защото винаги губи, а защото политикът/министърът/чиновникът играе с чужди пари, което го прави по-склонен да поема неразумни рискове, защото не той поема загубите, те се разпределят върху данъкоплатците. Да не говорим за стимулите му да се корумпира. Още по-лош е резултатът когато държавата е монополист. Примери много.

Сега е дошло времето за повече експерименти, за изследване несъвършенството на пазарите. Но ще бъде много по-лесно да се атакува съществуващата система, отколкото да се изгради солидна, нова система.

Може би най-опасното твърдение. Виждаме докъде доведоха гръцките експерименти. Виждаме накъде водят и унгарските експерименти. Не ми се иска да видя подобни експерименти в България.

Всъщност, ако говорим за световната финансова криза, там се провали един пазар, който не беше свободен - пазар, в който държавата се намесваше активно. Държавата насърчаваше всеки бедняк в САЩ да си купи огромно жилище на кредит, държавата негласно гарантираше тези заеми, държавата държеше ниските лихви и държавата стои зад философията за спасяване, известна като "твърде голям, за да фалира". Кой се провали тогава? Ами очевидно не свободния пазар, а държавната намеса.

Снимка: Wikipedia/IMF

Банковите лихви: пазар срещу регулации

2012-02-12T19:59:00.001+02:00

Преди две години забелязах, че страстите в обществото силно се нажежават когато се заговори за банки и лихви. Кризата, загубата на работа, поемането на твърде много рискове, невъзможността да се изплащат кредитите, недоглеждането на условията по договорите, едностранното вдигане на лихвите и липсата на сигурност породиха огромно недоволство сред хората. При липсата на пазарни традиции те насочиха вината към банките и потърсиха помощ, естествено, от държавата.

Политиците, разбира се, първи забелязаха това. И започна да се лее популизъм как държавата трябва да направи нещо срещу лошите банки. Темата се оказа толкова политически апетитна, че дори финансовият министър Симеон Дянков, който иначе е привърженик на пазарните решения, започна да говори за още регулации. А феновете на държавната намеса заговориха дори за таван на лихвите, независима комисия, която да регулира и контролира лихвените нива и дори за създаване на огромна държавна банка, която да отпуска нисколихвени кредити.

Това е горе-долу контекста на дебата, в който наскоро участвах в "Референдум" по БНТ. Ако темата ви е интересна и сте пропуснали предаването можете да го гледате тук. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов и аз защитавахме пазарните решения и изтъквахме нуждата от подобряване на бизнес средата, а проф. Кръстьо Петков, кредитният анализатор Радослав Пашов и Мариана Кукушева от БТПП общо взето обвиняваха банките и предлагаха административни решения.

Ето основните ми тези и аргументи (повечето успях да кажа в предаването, а останалите загатнах).

За да падат лихвите трябва да има свободна конкуренция и нисък риск, който зависи от средата за бизнес.

Движението на лихвите показва, че има свободна конкуренция. В началото на кризата лихвите се качват, а от три години падат, като по някои кредити са на нивата от преди кризата и дори под тях.

Въпреки че ниските лихви като цяло са полезни за икономиката, когато говорим за сваляне на лихвите не трябва да забравяме, че не всички печелят от това. Българските граждани имат 31 млрд. лв. депозирани в банките и печелят доходи от високите лихви, които отиват например за добавка към пенсиите им, или за лечение, или за образование на децата им, или за оцеляване в черни дни.

По време на кризата лихвите, които правителството плащаше по 10-годишни ДЦК стигнаха 8 % (а сега са около 5 %). Не може да се очаква банките да отпускат 30-годишни жилищни кредити при по-ниска лихва. Не може да се очаква и лихвите по депозитите да са много по-ниски, защото иначе много спестители ще предпочетат да инвестират в приеманите за най-нискорискови ДЦК.

Не е възможно картелно споразумение за поддържане на високи лихви и такси между 31 конкуриращи се в България банки, особено в динамичната среда, в която живеем.

Не е вярно твърдението на Симеон Дянков, че откакто ГЕРБ управлява рискът е паднал. Българските CDS-и са скочили от средата на 2009 г., когато правителството на Бойко Борисов пое властта, до сега с един пункт. Може би те не са най-добрият индикатор за риска, но чуждестранните банки го използват като база за оптускане на ресурс на българските си дъщерни банки.

Не е коректно лихвите в България да се сравняват с лихвите в Германия, Гърция, Австрия и други страни от еврозоната. Защото банките от тези страни имат лесен достъп до финансов ресурс от Европейската централна банка при 1% лихва. Банките в България нямат достъп до този ресурс, защото България не е член на еврозоната.

Сравнение със страните от ЕС извън еврозоната показва, че лихвите се влияят от риска в съответната държава. Затова например лихвите по кредити в Унгария и Румъния са по-високи от тези в България.

Банките в България се финансират от депозитите на гражданите, а лихвите по срочни депозити до една година в момента са около 5-6% (за сравнение, лихвите по депозити в Германия са около 2%). Нормално е лихвите по кредити да са над тези нива.

Евентуални нови регулации най-вероятно ще вдигнат лихвите по кредитите вместо да ги намалят. Например предложението лихвите по кредитите да се определят на базата на независими индикатори като Юрибор ще доведе до вдигане на лихвите. Защото в момента тримесечният Юрибор е на рекордно ниско ниво - около 1%. И ако се използва за база, когато Юрибор възстанови нивото си от преди кризата от около 3-4%, цената на кредита ще се качи.

Държавната банка не е решение. При правителството на Жан Виденов имаше държавни банки, включително Държавен фонд за реконструкция и развитие, които раздаваха изгодни креди. И доведоха до катастрофата от 1996-1997 г.

Таван или друг контрол върху лихвите, включително чрез "независима" комисия също не е решение. Лихвата е цената на парите, а контрола върху цените доказано не работи, което се видя и при социализма (води до дефицити, корупция, сив пазар и накрая фалит). Няма по-независима и по-добра институция, която да определи лихвите от пазара.

Ако правителството иска ниски лихви, трябва да намали риска като осигури добра среда за бизнес - последователна и предвидима политика, прозрачност, макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, ниски данъци, свободни пазари, минимални регулации, добра защита на частната собственост, структурни реформи в публичната сфера.

Ползването на кредити и въобще на банкови услуги не е универсално право. Ако не харесвате условията на дадена банка, изберете някоя от останалите 30 банки. Ако не приемате и техните условия, не ползвайте банкови услуги. Има алтернативи и за инвестиции, и за кредити, и за разплащания.

Когато говорим за проблеми с банките трябва да внимаваме с генерализирането. Абсурдно е да обвиняваме всички банки когато имаме забележки към една-две.

Най-добрият начин да стимулираме дадена банка да бъде коректна е да защитаваме правата си е да имаме пазарно поведение. Ако смятате, че банката е нарушила договора с вас, подайте жалба до ръководството й. Ако не успеете да се разберете, можете да подадете жалба и до БНБ. Ако пак не сте удовлетворени, обърнете се към съда. Ако не сте сигурни дали имате основания да осъдите банката, обърнете се към професионален консултант/адвокат. Ако искате да накажете некоректна банка, защитете правата си по закон и не ползвайте услугите й.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че всички банки са идеални. Дори съм сигурен, че има има много място за подобрение. Просто смятам, че решението е повече пазар, а не повече регулации.

ACTA и банковите лихви: свобода или роби на държавата

2012-02-12T16:16:00.000+02:00

Между опитите на държавата с нови регулации да защити авторските права и да намали лихвите има много общо.

Целта на ACTA изглежда благородна - да се защити собствеността върху авторските права. Наистина, всеки притежател на авторско право сам трябва да си прецени дали да го разпространява безплатно или платено. Правителството и политиците обаче използат наличието на проблем, за да реализират друга цел - да повишат своята власт чрез намеса в частни търговски взаимоотношения. Очакваният краен резултат: АСТА няма да постигне благородната си цел да защити авторските права, но държавата ще постигне скритата си цел да има повече контрол върху интернет и живота на хората.

Целта на лихвените регулации също на пръв поглед е благородна - лихвите по кредитите да паднат. Защото ниските лихви стимулират потреблението и инвестициите, което ускорява икономическия растеж. Правителството и политиците обаче отново имат своята скрита цел - да спечелят любовта на избирателите като навлязат в частни търговски взаимоотношения и защитят "беззащитните хора" от "алчните банкери". Очакваният резултат: лихвите не само няма да паднат, но всъщност има риск да се качат, което ще стимулира още повече регулации; а конкретни политици ще се окичат с ореола на защитници на народа, освобождавайки го от правото да избира свободно (точно както социализмът разбира свободата).

И в двата случая благородната цел не е постигната, но е ограничена свободата ни да избираме. И двете решения ни превръщат в роби на държавата. А и двете цели имат своите пазарни решения. Ключовата дума е конкуренция. Свободната конкуренция ще предложи алтернатива на пиратството и ще свали лихвите. Това всъщност вече се случва - бизнесът постепенно намира решения на проблема с авторските права (като iTunes), а конкуренцията сваля лихвите в България от три години насам и по някои кредити те дори са под нивата от преди кризата.

Правителството и политиците също трябва да направят нещо. Вместо полицейщина и евтин популизъм да предложат стабилност и свободна конкурентна среда.

Илюстрация: foxumon, sxc.hu

Реформите: една напред, една-две назад

2011-12-15T17:32:00.001+02:00

През последните десетина дни няколко теми ме развълнуваха, но поради голяма заетост не успях да ги коментирам. Всички те са свързани с реформи.

Последното развитие на нещата в ЕС потвърждава тезата ми, че Европа е загубила здравия си разум. Всяка стъпка в правилната посока, например въвеждането на строги бюджетни правила, е съпътствана с една-две стъпки назад, например налагането на общ европейски данък върху финансовите транзакции. За съжаление, изглежда трябва да се мине през много по-тежка криза, за да се стигне до изтрезняване.

Транспортният министър Ивайло Московски, който около проблемите с БДЖ си изгради имиджа на реформатор, ме изненада неприятно с изказването си за пощите:

Според Московски проблемите в пощите се дължат на предишното правителство, което е избързало с либерализацията на пощенските услуги.

Според него, наложителни са промени в цените на пощенските услуги, така че държавните пощи да станат конкурентни на частните оператори.

Един реформатор не говори такива неща. Държавата не е добър предприемач и няма шанс да се конкурира успешно с частни компании, независимо дали свободният пазар е дошъл бързо или бавно. Ако Московски трябваше да критикува за нещо предишното правителство, трябваше да е за това, че не е приватизирало пощите успоредно с либерализацията. И ако все още министърът държи да запази имиджа си на реформатор, трябва бързо и прозрачно да приватизира пощите, а не да определя цените.

Избраният за президент Росен Плевнелиев също тръгна реформаторски като подкрепи непопулярното (но крайно необходимо) увеличаване на възрастта за пенсиониране. Но вместо да подкрепи реформите в науката, тръгна да търси още субсидии за БАН. Точно като Георги Първанов. Хората ако искаха запазване на статуквото вероятно щяха да гласуват за бившия съветник на Първанов - Ивайло Калфин. С тази философия реформи не се случват, а се блокират.

Образователният министър Сергей Игнатов отново се опитва да прокара важна образователна реформа, която ще постави децата/учениците в центъра на образователната система и няма да поставя в по-изгодни позиции държавните (публичните) детски градини и училища. Това е системата "парите следват ученика", която прави конкуренцията между частни и държавни училища и детски градини по-честна и поставя децата при равни условия от гледна точка на субсидиите за образование. Така един родител като си плаща данъците знае, че част от парите ще отидат и за неговото дете, независимо къде учи то.

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов обаче не е направил дори една реформаторска крачка напред. И продължава да не разбира, че в света няма мениджър, който да се справи с българската здравна система (корупцията, злоупотребите, убийството на родилки и болни заради отказ на здравни услуги...), защото тя е сбъркана и в нея липсва най-важното - свободен пазар. На всичкото отгоре министърът иска да забрани на собствениците на клубове, ресторанти и кафенета пушенето в техните заведения. Не съм пушач, но в случая имам проблем с ограничаването на свободата. Не е правилно да се отнема на хората правото на избор да решават дали в частната им собственост трябва да се пуши, или не (тук и тук съм писал по-подробно защо не трябва да има тотална забрана на пушенето).

Симеон Дянков свали розовите очила

2011-11-29T16:33:00.000+02:00

Симеон Дянков изглежда отказва да бъде провалил се финансов министър. Което е много добра новина за България.

Дянков промени стратегията си за комуникация с обществото на 180 градуса. Преди 1-2 години той беше сложил розовите очила и обещаваше бързо премахване на контрабандата, бързо увеличение на данъчните приходи, бързо излизане от кризата, бързо влизане в еврозоната, бързи реформи... Нищо от това не се случи.

След две години и половина във властта Дянков разбра, че ролята на свъхоптимист не е подходяща за един финансов министър. Напротив, успешният финансов министър трябва да мисли основно за рисковете, да не ги крие, а да ги споделя с обществото, за да търси подкрепа за нужните реформи. Жалко, че Дянков не разбра това по-рано, но по-добре късно отколкото никога. Ето и част от доказателствата за новия Симеон Дянков - интервю с него по bTV, цитирано от dnevnik.bg:

"Колкото и стачки да правят, няма за какво да се преговаря, защото парите ги няма. Просто няма пари."

"Ако не реагираме бързо, след 2 месеца ще сме в хаоса. Когато правихме бюджета преди 3-4 месеца, правехме консервативен бюджет, а сега той определено е оптимистичен. Сценариите, за които мислехме, че са най-лоши, се оказа, че вече са се случили. Все пак, засега имаме буфери."

"Има огромна криза и ако в България не направим промените в нереформираните структури, след три месеца може да е късно".

"Пенсионната система не е реформирана на практика никога, 4 милиарда от парите на гражданите отиват в пенсионната система, представете си какво бихме могли да направим, ако разполагаме с 4 милиарда."

"БДЖ - нереформирана. Не можем да направим отстъпление, защото няма накъде".

"За мен ще е много по-лесно да дам пари сега. Но ги няма. Мечтая си да имаме големи излишъци и като идват хора при мен, да им давам пари. Но това не е въпрос на характер. Ето, пак се извинявам на зърнопроизводителите. Лоша е ситуацията, не знаех преди месец, че така ще стане."

"Сега е времето да се направи цялостна пенсионна реформа, така каза и премиерът. Това е задача на социалното министерство, не на финансовото, всеки министър си прави реформите. А ние сме в ситуация финансовото министерство да говори за тези реформи, защото казваме - вижте какво става в Европа".

Повтори, че задължителна мярка е вдигане на пенсионната възраст, "няма как това да не стане".

Читателите на блога ми знаят, че съм бил много критичен към грешките на Дянков. Но той е сред реформаторите в това правителство, което го прави положителен герой. И заслужава подкрепа в битката му срещу статуквото в БДЖ и пенсионната система и привилегиите в отбраната, сигурността и администрацията.

Дано скоро имаме и президент реформатор, който да подкрепи реформаторите в правителството (според мен това са основно Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов и Ивайло Московски). Първите изяви на Росен Плевнелиев след избирането му за президент (подкрепата му за непопулярното, но важно за стабилността вдигане на пенсионната възраст с една година от 2012 г.) дават положителни сигнали в тази посока.

Тест драйв с Rolls-Royce за 1 млн. лв.

2011-11-25T23:17:00.002+02:00

Като повечето мъже и аз се заглеждам по хубави автомобили и не съм безразличен какво карам. Но не мога да кажа, че колите са ми голяма страст. Не чета специализираните автомобилни издания, не познавам последните модели и всъщност не се вълнувам много от тях. Затова самият аз се изненадах от приятните емоции, които изживях при карането на два от моделите на Rolls-Royce.

Целевата група на Rolls-Royce Motor Cars са хора с нетно богатство над 30 млн. долара - около 90 хил. души в света. Сред тях едва ли има много журналисти, но пък журналистите поне могат да се надяват на тест драйв. Надеждите на част от българските журналисти се сбъднаха преди две седмици. Това всъщност беше моят първи тест драйв. И може би последен, защото, както разбрах от колегите, пишещи за автомобили, просто няма нищо над Rolls-Royce.

Това е Rolls-Royce Ghost Extended Wheelbase

Вратите се затварят с натискане на копче. В тях има вградени чадъри.

12-цилиндров V-образен двигател с 48 клапана, 563 конски сили. Среден
разход на бензин - 13.7 л. на 100 км., градско - 20.6 л., извънградско - 9.6 л.

Забелязахме, че дори има винетка. Дискутираме какво ли ще стане,
ако камера ни хване, че караме с превишена скорост

Тук може да се види още колко мощност има двигателя.
Стрелката тръгва от 100 и върви наляво с натискането на педала за газта.

Тук вече аз съм зад волана. Колата ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5 секунди.
Усещането е като при излитане на самолет.

Автомобилът тежи 2.4 тона, широк е 1.95 м.

Дължина - 5.57 м., височина - 1.55 м.
Това всъщност е по-модерният, но по-евтиният от двата модела - около 250 хил. евро.

А това е Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe, който струва около 500 хил. евро

Дължина - 5.61 м., ширина - 1.99 м., височина - 1.58 м.

Гумите са 21 инча

Ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5.9 сек. Тежи 2.6 т. Двигателят е 553 к.с.

Дупките и неравностите не се усещат.

Среден разход на гориво - 15.7 л. на 100 км., градско - 23.2 л., извънградско - 11.3 л.

С пуснато парно не е студено, а удоволствието е неописуемо.
Сега забелязвам, че съм бил облечен в почти същия цвят, какъвто е колата.

AC/DC до дупка в подлеза на НДК

Дали пък не сме сложили бомба по време на теста?
Правилата в резиденцията на Британското посолство са си правила.

В бр. 10 на списание Forbes България, което ще излезе около 23 декември ще можете да прочетете професионалния текст на колегата Александър Бойчев за двата автомобила и пазара на Rolls-Royce.

Снимки: Антимос Георгиадис

Време е да се разделим с "тристранката" и Тотю Младенов

2011-11-21T17:32:00.000+02:00

Две актуални новини (които прочетох във в. "Дневник") имат потенциал да доведат до важни за обществото положителни промени. Първата е, че синдикатите напускат "тристранката":

КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество, организират демонстрация пред парламента на 30 ноември и започват подписка за еднодневна ефективна стачка в цялата страна.

Това е добра новина. Сега е подходящият момент правителството да закрие "тристранката". Незнайно защо в България някой преди време е решил общественият дебат да се води между правителството, няколко синдикални и няколко бизнес организации. Аз например съм наемен работник и по презумпция моите интереси трябва да бъдат защитавани от някой синдикат. Българските синдикати обаче не само не защитават интересите ми, но всъщност систематично вредят на тях, както и на интересите на всички българи. Всъщност аз не познавам човек, който се чувства защитаван от синдикатите. Единственото, което синдикатите правят е да са опозиция на всеки опит за разумна реформа в страната. И така 22 години. Синдикатите не обичат пазара и конкуренция, не искат свободно договаряне и най-общо мразят капитализма. До голяма степен заради тях България е на последно място по доходи в ЕС, безработицата е висока, а заплатите, пенсиите и средната продължителност на живот са ниски. Все повече българи осъзнават това и според мен влиянието на синдикатите вече е твърде слабо, за да им се обръща сериозно внимание.

Втората добра новина с потенциал да стане още по-добра е, че премиерът Бойко Борисов даде жълт картон на социалния министър Тотю Младенов:

"Аз и на него съм му казвал и съм му се карал. И последния път мисля, че той разбра, че това му е като жълт картон, нека го приемем с футбола... Не е дори моя работа сега да се обяснявам и да обяснявам защо правим всичко това. Той не е синдикален лидер, той е министър, който трябва да проведе тази реформа", демонстрира раздразнението си премиерът в предаването "Нека говорят" в неделя.

Полагам усилия да не проявявам пристрастия към влиятелните личности и да подкрепям добрите идеи дори на най-вредните от тях. Обещавам да похваля премиерът Бойко Борисов ако уволни Тотю Младенов. Защото не мога да се сетя за нищо смислено, което да е дошло от този социален министър. Социалното министерство няма нужда от синдикалист, а от реформатор.

Иван Кръстев: Вече не е ясно какво работи и какво не работи

2011-11-19T13:48:00.000+02:00

От няколко години уважаваният от мен политолог Иван Кръстев често коментира публично икономически въпроси. Обикновено тезите му са грешни. И понеже идват от една безспорно умна и влиятелна личност, те са особено вредни. В последното си интервю за в. "Капитал" той е по-внимателен, което се надявам да е начало на положителна тенденция, но все пак две от твърденията му заслужават внимание:

Когато днес икономистите настояват за финансова дисциплина и драстични съкращения, те трябва да помнят, че реформите са средство, а не самоцел.

Не знам кои икономисти има предвид Иван Кръстев, но само в неговия Център за либерални стратегии има двама влиятелни икономисти (Румен Аврамов и Георги Ганев), които подкрепят финансовата дисциплина и реформите и със сигурност не гледат на тях като на самоцел. Според мен, целта на икономистите, настояващи за всичко това, е висок ръст на икономиката (което означава по-високи доходи) и бързо подобряване на качеството на живот на българите. И всеки икономист знае, че това не може да се случи без финансова дисциплина и без структурни реформи на зле работещите и носещи рискове системи.

Днес вече не е ясно какво работи и какво не работи.

Това не е вярно. Ясно е. За Иван Кръстев може да не е, но за икономистите е ясно. Работи финансовата дисциплина, включително драстичните съкращения за балансиране на бюджета. Работи добрата среда за бизнес и икономическата свобода - стабилна валута, ниски данъци и проста данъчна система, свободна конкуренция и липса на монополи, прозрачност в публичната сфера, ефективна и некорумпирана администрация, частна собственост в бизнеса, включително в здравната, пенсионната и образователната системи. Има достатъчно много примери какво работи, най-актуалният е Естония. А не работи точно обратното. За съжаление, примерите тук са повече, най-актуалният е Гърция.

Брюксел срещу здравия разум

2011-11-18T16:20:00.000+02:00

Напоследък съм много притеснен, че светът губи здравия си разум, ако въобще някога го е имал. Вижте тази новина на в. Дневник:

Служителите на Европейския съюз станаха обект на подигравки и критики не за първи път, като забраниха на производителите да твърдят, че бутилираната вода може да предотврати обезводняване, съобщи "Дейли телеграф".

Според резултатите на тригодишно проучване няма доказателства в подкрепа на неоспоримия факт. По тази причина производителите на бутилирана вода занапред не могат да изтъкват този факт, тъй като могат да бъдат осъдени на две години затвор.

Сега можете да си представите как Брюксел решава по-сложни въпроси - например дълговата криза, където смешните им решения са смешни само на икономистите.

Иван Костов, 1989 г.: шокова терапия, не ремонт на социализма

2011-11-17T21:49:00.000+02:00

Иван Костов публикува днес във Facebook страницата си своята статията във в. "Работническо дело" от 30 ноември 1989 г., заради която често е бил критикуван от политическите си опоненти. Костов пише, че се гордее с написаното тогава и според мен има основания за това. Критикувал съм Костов, че не е бил достътъчно радикален в реформите в момент, когато имаше възможност и средата позволяваше това и че всъщност е ляв, а не десен от икономическа гледна точка. Но статията му е впечатляваща и дори революционна за времето, когато е написана.

От текста става ясно, че Костов е гледал дебат по телевизията между икономисти, които са стигнали до консенсус, че българската икономика има нужда от стабилизационна програма. Костов обаче обяснава защо вместо стабилизационна програма са необходими радикални реформи на системата. Тоест вместо ремонт на социализма той предлага шокова терапия. Костов обяснява нещо, което повечето лекари, и не само те, дори днес не могат да разберат - когато една система е зле изградена и не работи не може да се очаква подобрение чрез промяна на мениджмънта, трябва да се реформира самата система.

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията.

...тя [стабилизационната програма] не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт.

Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи.

Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства.

И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови [стимулът за труд], да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

...познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.

Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване.

...от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Костов предлага отваряне на икономиката към света, което се случи едва при неговото управление:

...световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия.

Казва, че без реформи няма да се реши проблема с дефицитите и инфлацията. А ето още една прогноза, която се сбъдна, макар и може би с пет години закъснение:

Ако не се решим сега [на радикални реформи], след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.

А това е любимата ми част от текста – откровен и точен:

Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

Както вече знаем, надделяха онези, които искаха запазване на социализма, наричайки го капитализъм с човешко лице. Затова страните от Централна Европа изпревариха България в развитието си със 7-8 години. А Иван Костов, при всичките ми забележки към него, си остава най-големият реформатор до момента. Защото всъщност няма друг реформатор сред премиерите.

Снимка: Facebook страница на Иван Костов

Кейнс може да ни върне към фермерството, лова, риболова и войните

2011-11-14T18:50:00.000+02:00

Широко известно е, че решенията в еврозоната се взимат от Франция и Германия. За неикономистите сигурно е необяснимо защо двете страни допуснаха Гърция и Италия да задлъжнеят до такава степен, че да предизвикат криза в цялата еврозона. Правилото изглежда просто - не харчи повече, отколкото имаш и не трупай прекалено големи дългове. Причината това правило да се нарушава масово е същата, поради която един пушач трудно може да убеди децата си, че тютюнопушенето е опасно и ако искат да са здрави не трябва да пушат. Накратко, най-големите икономики в еврозоната дадоха лош пример на останалите.

Първо Франция и Германия създадоха правилата бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а държавният дълг да е максимум 60% от БВП, защото се притесняваха, че южните държави в ЕС - Гърция, Италия, Испания и Португалия - няма да спазват нужната дисциплина за поддържане на обща европейска валута. Преди 6-7 години обаче тези правила бяха нарушени не от южните държави, а от... Франция и Германия. Двете страни създадоха и прецедент като не се санкционираха, както изискваха правилата и тогава много анализатори обявиха тези правила (Пакта за стабилност и растеж) за мъртви. Съответно повечето страни започнаха да ги игнорират. И това стана в условията на световен икономически подем. Вместо да се заделят "бели пари за черни дни" много държави поддържаха хронични бюджетни дефицити и трупаха дългове. А когато в края на 2007 г. и началото на 2008 г. настъпи криза световните политически лидери постигнаха почти пълен консенсус, че икономиките трябва да се стимулират по кейнсиански чрез наливане на държавни пари, разбира се, за сметка на нови дефицити и още по-голямо задлъжняване. Което пък логично доведе до сегашната дългова криза, която е много вероятно да причини и нова икономическа криза.

Всичко това не оправдава Гърция, която на практика е фалирала и Италия, която също върви към фалит. Но обяснява поведението им. Дори сега, когато размахват поучително пръст към недисциплинираните гърци и италианци, лидерите на Франция и Германия не могат да стабилизират бюджетите на собствените си държави и продължават да трупат нови дългове. Това се вижда от двете графики в последните прогнози (от миналата седмица) на Европейската комисия. И ако при Германия се виждат известни усилия, то при Франция нещата отиват към намаляване на рейтинга и задълбочаване на кризата.

А какво ли ще стане с прогнозите, ако двете икономики изпаднат през 2012 г. или 2013 г. в рецесия, което е напълно реалистичен сценарий дори според Европейската комисия? Най-големите песимисти казват, че ако здравият разум не надделее, ще ни се наложи да се върнем към базисните умения - лов, риболов, земеделие, животновъдство и военно дело.

Свободата срещу простотията и липсата на морал, или д-р Цветозар Томов срещу д-р Христо Стоичков и Пловдивския университет

2011-11-13T10:36:00.001+02:00

Хубаво е, че въпреки тежката морална криза в България все още има свободни и достойни хора като социолога Цветозар Томов. Днес той разпространи отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков. Ето част от него:

Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

След тази реакция на Томов мениджърите на българските университети имат по-малък стимул да влизат в неморални и корупционни схеми. Писмото не ме изненадва, тъй като вече бях чел текстове на Цветозар Томов. Ето част от друг негов текст публикуван в "Правен свят":

Това, което може да обедини хората, неприемащи регреса към тоталитаризъм, който изживява в момента българското общество, е моралната непоносимост. Несвободата може да бъде уютна, но никога достойна.

За да може да бъде свободно едно общество, трябва да може да преодолява страха от свободата.

Икономиката става все по-секси

2011-11-12T12:04:00.001+02:00

Изглежда търсенето на икономически новини и анализи в България се увеличава. Напоследък доста често ме канят в телевизионни и радио предавания, за да си говорим за българската икономика в контекста на дълговата криза в Европа и опасността от разпад на еврозоната. Георги Ангелов, най-търсеният от българските медии макроикономист, преди няколко дни ми каза, че има по няколко участия дневно и вече трудно смогва да отговори на засиления медиен интерес.

Последното ми телевизионно участие беше в Денят on Air по телевизия Bulgaria on Air с водещ бившият ми колега от "Плюс-минус" на БНТ Иво Лаков. Тук можете да гледате запис от разговора. А ето и графиките, които цитирах:

Гласуваш за Плевнелиев, получаваш...

2011-11-11T16:04:00.000+02:00

Бюджетът за 2013 г. може да се окаже тестът, от който да разберем дали сме получили за президент Росен Плевнелиев или Бойко Борисов.

По време на кампанията си Плевнелиев многократко говореше за важността на фискалната дисциплина и балансирането на държавния бюдтет. Наскоро на негова (тогава още като кадидат за президент) среща с блогъри го попитах дали ще използва правото си на вето за небалансиран бюджет на правителството. Той отговори, че за 2014 г. ще върне небалансиран бюджет, а за 2013 г. ще върне бюджет с повече от 1% от БВП дефицит.

Вчера Европейската комисия публикува последните си прогнози. Там се вижда, че за 2013 г. България планира дефицит от 1.3% от БВП. Ако след около година парламентът приеме бюджет с такъв дефицит, Плевнелиев, ако приемем, че е независим и спазва обещанията си, ще го върне, а Борисов, чието его е по-голямо и от гръцкия дълг, ще е бесен.

Между другото, на кандидат президентската му страница се опитах да намеря обща снимка на Плевнелиев и Борисов, за да я кача към този текст. Оказа се, че от около 200 снимки няма нито една на двамата заедно.

Снимка: Facebook страница на Росен Плевнелиев

Симеон Дянков под кръстосан огън - често незаслужено

2011-11-07T15:38:00.000+02:00

Моите критики към финансовия министър Симеон Дянков винаги са били отдясно. Очакванията ми за човека, създал и управлявал проекта на Световната банка Doing Business бяха големи - не само, че ще осигури финансова стабилност, но също, че ще подобри бързо средата за бизнес в България, ще бъде голям реформатор и, най-общо, ще направи българската икономика много по-свободна и оттам бързо растяща. Може би заради липсата на опит в политиката, през първата си година в правителството Дянков направи поредица от гафове - забавяне на изплащането на задълженията на държавата по договори и рекетьорско отношение към бизнеса, твърде оптимистичен поглед към кризата, който обърка доста хора и бизнеси, прибързани изказвания и обещания за влизането на България в предверието на еврозоната (ERM II), бавна реакция за затягане на разходите и увеличаване на риска те да излязат от контрол, разнопосочни сигнали за промяна на данъците, опит за прехвърляне на вината за затворената врата към еврозоната върху предишното правителство, прибързано и свръхоптимистично говорене за бюджетните приходи, включително от митниците, слаб натиск към останалите министри за провеждане на структурни реформи.

Повечето атаки към Дянков обаче са отляво - искал да унищожи науката като свива ресурса на БАН, държал хазната твърде стегнато, не насърчавал потреблението, не мислел достатъчно за социално слабите, замразил доходите, щял да унищожи киното и какво ли още не... Най-критикувани публично всъщност са най-смислените неща, за които Дянков настоява. Точно за тях той заслужава подкрепа и има моята подкрепа на гражданин и блогър.

Симеон Дянков застава зад много полезни за обществото реформи. Ето само част от тях: закриване на Държавния резерв; реформа в БАН чрез намаляване на субсидиите и промени в начина на финансиране; реформи в БДЖ и блокиране на поредния заем към държавната компания докато не се реформира; ускорено повишавана на възрастта за пенсиониране; премахване на привилегиите на чиновниците в МВР и армията. Всяка от тези реформи засяга интересите на конкретна група хора, които обикновено шумно протестират и привличат медийното внимание. Ако обаче никой не подкрепи министъра за тези реформи, ще загуби цялото общество.

Всеки министър/политик прави грешки. Но ако искаме да насърчаваме нашите министри и политици да правят полезни реформи и да не прокарват популистки и вредни идеи, може би трябва не само да ги критикуваме, но и да ги подкрепяме, когато заслужават. Фокусирането върху самата личност, независимо дали отношението ни е положително или отрицателно, вместо върху оценка на конкретни негови идеи и действия е непродуктивно, освен ако става дума за толкова вреден министър/политик, който трябва да бъде сменен и имаме основание да смятаме, че следващият ще е по-успешен. Диференцираният подход, при който се оценява идеята или действието, а не субекта, прави позициите - независимо дали критикуваме или подкрепяме - много по-силни, защото показва, че сме безпристрастни към личността и ориентирът ни е не кой от коя партия е, а кой какви полезни или вредни идеи има.

Дянков, независимо от грешките, които направи, постоянно натиска за реформи. Той показа голям напредък през втората си година в кабинета. Може би най-важното е, че успя да овладее бюджетните разходи и така помогна на България да се открои като остров на стабилността в нашия финансово нестабилен регион. Разбира се, винаги може и повече. Например да баланси бюджета, да планира приходите в него още по-консервативно, за да намали рисковете, да промени самия начин на бюджетиране като вкара конкуренция на ниво програми и така да подобри ефективността от изразходваните публични средства, да ускори приватизацията, за да увеличи парите във фискалния резерв, да осъществява по-силен натиск за реформи, особено в здравеопазването, образованието, администрацията, пенсионната и социалната системи. Важно е финансовият министър да почувства подкрепата на обществото за провеждането на тези реформи, защото знаем, че философията на премиера Бойко Борисов е да прави това, което иска народа (мнозинството). И когато една реформа пропадне, защото една група хора крещи, че Дянков ги убива, а всички останали мълчим и не защитаваме интереса си, трябва да знаем, че вината не е само у Дянков и Борисов, но и у самите нас.

Аз лично подкрепям всяка стъпка на Дянков в посока повече икономическа свобода и здрав разум.

Лев или евро в условията на разпад в еврозоната

2011-11-03T12:38:00.000+02:00

Продължавам темата, която започнах в новините по bTV преди два дни за това какво се случва ако еврозоната започне да се разпада и Германия се върне към марката. Това е напълно реалистичен сценарий, макар и все още малко вероятен, чието развитие зависи от това дали Гърция, Испания и Италия ще започнат спешни реформи за балансиране на бюджетите си. Това обаче е по-вероятния сценарий в сравнение с този, при който страни като Гърция, Испания и Италия напуснат еврозоната, за които това ще най-тежката възможна катастрофа, тъй като би увеличило още повече тежестта на дълговете им. Първо вижте какво пише в Закона за БНБ.

Чл. 29. (1) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия
стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по офици-
алния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така
определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна
банка.

Чл. 30. При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове...

Очевидно ако Германия се върне към марката законът трябва да се промени, защото иначе ще се стигне до противоречие. Но най-вероятното и най-разумно решение е България да запази ал.1 на чл. 29, да премахне ал. 2 и да замени "евро" с "марка" в чл. 30. Тоест България отново да се върне към фиксиран курс към марката. Защото Германия не обича да пуска печатницата за пари, не обича голямата инфлация и държи на стабилността, а България ще спечели ако лева е вързан към стабилна валута, при това на страна, която е основен търговски партньор.

Сега да помислим какво означава това за всеки от нас. Цената на германската марка веднага ще скочи спрямо еврото, защото в еврозоната ще останат недисциплинираните страни, а оттам и левът ще скочи спрямо еврото. Следователно всеки, който има спестявания в евро ще загуби. А всеки, който има задължения в евро ще спечели, защото те ще се обезценят. Тоест ако вярвате в този сценарий трябва да държите парите си в лева и да взимате кредити в евро.

Малко по-сложно става положението ако Германия и други страни напуснат и се обединят около нова валута, например северно евро. Тогава България сащо най-вероятно ще фиксира лева към по-стабилната валута, в случая северното евро. И сегашното евро отново е губещо.

Google обича блога Икономика на всичко

2011-11-02T19:19:00.000+02:00

Една любопитна новина за блога Икономика на всичко. На думата "икономика" блогът ми излиза на четвърта позиция след Уикипедия с двете значения на думата и Блога за икономика на Георги Ангелов. Министерството на икономиката е на... десето място. При това не съм правил нищо специално за т.нар. оптимизиране (search engine optimization), дори нямам профил в Google+. Просто Google обича Икономика на всичко :-)

Участие в bTV новините

2011-11-02T18:09:00.001+02:00

Снощи участвах на живо в bTV новините по темата за гръцката криза и рисковете за българския бюджет и Европа. Поводът беше новината, че премиерът на Гърция Георгиос Папандреу иска референдум за споразумението със страните от еврозоната, предвиждащо опрощаване на 50% от гръцкия дълг и помощ от 130 млрд. евро. Не остана време за доста от важните неща, които ми се искаше да кажа, включително защото бях леко разфокусиран, тъй като се намирах извън студиото и не виждах водещия, а трябваше да гледам срещу камера. Видеото можете да гледате тук, а ето и акцентите, извадени от редакторите на bTV :

В бюджета на страната за следващата година има няколко защитни механизми срещу „заразяването” ни от европейската криза. Според икономиста Йордан Матеев на първо място това е наличието на фискален резерв. Правителството се опита да намали неговия минимален размер, но се стигна до запазване на тези 4.5 млрд. лева. Това са средства за лоши времена и дават сигурност на българската икономика и инвеститорите.

Друг защитен механизъм срещу рискове е резервът в бюджета, който се заделя всяка година.

За разлика от други години обаче липсва друг важен механизъм, а именно харченето на 90% от бюджета. Едно такова решение и сега би увеличило сигурността на икономиката.

„ Другото нещо, което може да се направи, за да се намали риска от криза, е да се балансира бюджетът. В момента има заложен 1,3% от БВП дефицит. Ако той бъде сведен до 0%, рискът ще бъде по-нисък”, подчерта Матеев.

Според Матеев гръцката криза може сериозно да засегне целия ЕС, въпреки че южната ни съседка сама по себе си е една малка икономика. Същността на проблема е в прехвърлянето на недоверие към Испания, Италия, Португалия и Ирландия, смята икономистът.

Ако пазарите повярват, че ЕС не може да се справи с Гърция и самата тя не желание да се пребори с проблемите си, тогава катастрофата може да се пренесе трайно в еврозоната.

„Недоверието означава по-високи лихви за Испания и Италия, които ако спрат плащанията си, това ще значи дълг от 3 трилиона евро – дълг, който никой не може да плати. Този катастрофален сценарий може да доведе до разпадане на еврото”, прогнозира Матеев.

Тогава е възможно Германия да напусне еврозоната.

А тъй като българският лев по закон е свързан с германската марка, ако в Германия тази валута се възвърне, това ще направи нашата икономика по-стабилна, смята икономистът.

Ето и какво не успях да кажа.

Българската банкова система е стабилна и гръцката криза няма да има пряко негативно влияние върху нея. Първо, само една четвърт от банките в България са гръцки. Второ, почти всички те са самостоятелни юридически лица, работещи под доста рестриктивните регулации и професионален надзор на БНБ. И дори ако майката фалира, дъщерната банка в България може да продължи да си работи нормално докато не бъде продадена, каквито примери вече има с ирландски банки.

Българското правителство може да намали рисковете за българската икономика като ускори приватизацията, реформира най-ресурсоемките публични сфери, като здравеопазване, образование, социална и пенсионна системи, администрация (включително чрез електронно правителство), освободи напълно пазара на труда и работи за подобряване на бизнес средата. Ако всичко това се случи България може да настигне Гърция по доходи за пет години (по данни на Евростат преди 10 години доходите на гърците са били три пъти по-високи от тези на българите, а сега разликата е два пъти).

Гръцката криза носи не само рискове, но има и ползи. Първо, лесно можем да си направим извода, че трябва да водим консервативна бюджетна политика - без дефицити и без трупане на държавни дългове. Вторият важен урок е, че ако слушаме синдикатите, те ще ни докарат до фалит. Тоест силните синдикати водят до слаба икономика. А ако Гърция не започне спешни реформи, скоро българските предприемачи, които вече са натрупали ресурс, опит и самочувствие ще могат да изкупуват на безценица гръцки активи - имоти, острови, компании.

Българите - много по-различни от останалите в ЕС

2011-10-31T20:11:00.000+02:00

Преди няколко дни Евростат публикува интересно изследване на населението и социалните условия в ЕС със заглавие "Над 10% от домакинствата в Румъния, Латвия и България включват три поколения". България не случайно е в заглавието. Страната силно се различава от останалите.

Тази графика показва на каква възраст половината от "децата" вече живеят извън дома на родителите си. Самотното синьо ромбче горе в графиката показва, че едва на 36 години половината мъже в България живеят извън дома на родителите си (в скандинавските страни това се случва на 20-21 години, а в страните от нашия регион на 26-29 години). За мен това е шокиращ факт. Надявам се български социолози да видят тези данни и да излязат с анализи за причините и последиците. Обърнете внимание, че при жените в България възрастта е 25 години, което е напълно нормално за страна от нашия регион.

На следващата графика се вижда, че България е номер в ЕС едно по размер на едно домакинство. Българското домакинство се състои средно от трима души. Средното скандинавски домакинство е от двама души, а средното в ЕС - 2.4 души. Тук основната причината според мен е, че България е най-бедната страна в ЕС.

Интересно в следващата графика е, че в България 14% от домакинствата са с три поколения хора. Страната далеч изпреварва дори втория и третия - Латвия и Румъния - които са с по 9%. В много страни дори няма такива домакинства, а в повечето те са в рамките от 1% до 4%.

В следващата таблица две неща ми направиха най-силно впечатление. В България цели 3.2% от децата живеят без родители. Средно в ЕС този дял е почти три пъти по-нисък - 1.2%. Другото е, че над 43% от децата живеят в домакинства с три поколения хора. За сравнение, делът им в ЕС е 6.6%.

Ако искате може да се включите с коментари по тези данни. Ще се радвам ако участие вземат и социолози.

Окупаторът на Уолстрийт

2011-10-27T17:24:00.003+03:00

Снощи случайно хванах по CNN разговор с участието на режисьора Майкъл Мур за движението "Окупирай Уолстрийт". Майкъл Мур е сред най-известните хора, които подкрепят протеста срещу капитализма.

Накратко преразказвам какво каза Мур. Той е възмутен от алчността на богатите и това, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни, че 1% от американците притежават 40% от богатството в САЩ. Преди 30 години те решили, че нямат достатъчно пари, имат нужда от повече пари и вече са успели да направят живота на 99% от хората по-тежък.

Парадоксът е в това, че Майкъл Мур е мултимилионер и попада в този 1%. CNN показа данни, че според данъчната администрация топ 1% в САЩ печели средно 960 хил. долара годишно. Мур печели много повече - нетното му богатство е 50 млн. долара. Но вижте как отговаря на въпросите на водещия:

Вие сте в единия процент, нали?

- Не, не съм. Справям се добре.

Нужно е да ми кажете, че сте в този 1%...

- Не съм. Въпреки, че се справям добре, не се асоциирам с тези които се справят добре.

Водещият пита кой е виновен за ситуацията - хората, правителството, Уолстрийт...?

100% от вината е на корпоративна Америка. Защо не обвинявам Вашингтон? Защото на политиците от Вашингтон им плаща корпоративна Америка. Те са просто служители. Те са слуги на Уолстрийт. Защо да обвиняваме слугата за ситуацията?

Водещият се опитва да разбере каква цел преследва движението, но така и не получава конкретен отговор, само клишета и неясни абстракции като промяна на духа, повече контрол, реформи, регулации на Уолстрийт.

Точно си мислех, че американците едва ли ще се подведат от един шут, който просто се опитва с популизъм да си продава филмите, когато CNN показа социологическо проучване на общественото мнение за движението "Окупирай Уолстрийт":

Подкрепят - 32%
Не подкрепят - 29%
Несигурни - 39%

Тези данни са притеснителни. И обясняват защо някои от най-богатите хора в света, като Уорън Бъфет, (с нетно богатство от 39 млрд. долара) също подкрепят движението, което всъщност е... срещу тях самите.

Между другото, дори основната теза, на която Мур стъпва е сбъркана. Според макроикономиста Георги Ганев, на който аз вярвам, изследванията показват, че няма "разширяване на пропастта" между богати и бедни, а дори напротив, има обратната тенденция.

Всъщност това, което прозира зад изявите на Мур, не само тази, но и предходните, включително филмите му, е че той иска да замени капитализма със социализъм. Това са онези реформи, регулации, контрол и изравняване на доходи, които доведоха България до фалит и благодарение на които стандартът на живот на българите все още е далеч от този в развитите страни - доходите в България на човек са 44% от средните в ЕС, а тези в САЩ са 49% над европейските. С други думи, средният американец има над три пъти по-висок стандарт на живот. Но ако хора като Майкъл Мур надделеят в САЩ, нищо чудно да доживеем деня, в който ще настигнем американците по доходи. Все пак за света ще е по-добре ако вместо това Мур отиде да живее в Северна Корея, както предложи Георги Ангелов в свой коментар във Facebook.

Снимка: David Shankbone, Wikipedia