Икономика на всичко

Реформите: една напред, една-две назад

2011-12-15T17:32:00.001+02:00

През последните десетина дни няколко теми ме развълнуваха, но поради голяма заетост не успях да ги коментирам. Всички те са свързани с реформи.

Последното развитие на нещата в ЕС потвърждава тезата ми, че Европа е загубила здравия си разум. Всяка стъпка в правилната посока, например въвеждането на строги бюджетни правила, е съпътствана с една-две стъпки назад, например налагането на общ европейски данък върху финансовите транзакции. За съжаление, изглежда трябва да се мине през много по-тежка криза, за да се стигне до изтрезняване.

Транспортният министър Ивайло Московски, който около проблемите с БДЖ си изгради имиджа на реформатор, ме изненада неприятно с изказването си за пощите:

Според Московски проблемите в пощите се дължат на предишното правителство, което е избързало с либерализацията на пощенските услуги.

Според него, наложителни са промени в цените на пощенските услуги, така че държавните пощи да станат конкурентни на частните оператори.

Един реформатор не говори такива неща. Държавата не е добър предприемач и няма шанс да се конкурира успешно с частни компании, независимо дали свободният пазар е дошъл бързо или бавно. Ако Московски трябваше да критикува за нещо предишното правителство, трябваше да е за това, че не е приватизирало пощите успоредно с либерализацията. И ако все още министърът държи да запази имиджа си на реформатор, трябва бързо и прозрачно да приватизира пощите, а не да определя цените.

Избраният за президент Росен Плевнелиев също тръгна реформаторски като подкрепи непопулярното (но крайно необходимо) увеличаване на възрастта за пенсиониране. Но вместо да подкрепи реформите в науката, тръгна да търси още субсидии за БАН. Точно като Георги Първанов. Хората ако искаха запазване на статуквото вероятно щяха да гласуват за бившия съветник на Първанов - Ивайло Калфин. С тази философия реформи не се случват, а се блокират.

Образователният министър Сергей Игнатов отново се опитва да прокара важна образователна реформа, която ще постави децата/учениците в центъра на образователната система и няма да поставя в по-изгодни позиции държавните (публичните) детски градини и училища. Това е системата "парите следват ученика", която прави конкуренцията между частни и държавни училища и детски градини по-честна и поставя децата при равни условия от гледна точка на субсидиите за образование. Така един родител като си плаща данъците знае, че част от парите ще отидат и за неговото дете, независимо къде учи то.

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов обаче не е направил дори една реформаторска крачка напред. И продължава да не разбира, че в света няма мениджър, който да се справи с българската здравна система (корупцията, злоупотребите, убийството на родилки и болни заради отказ на здравни услуги...), защото тя е сбъркана и в нея липсва най-важното - свободен пазар. На всичкото отгоре министърът иска да забрани на собствениците на клубове, ресторанти и кафенета пушенето в техните заведения. Не съм пушач, но в случая имам проблем с ограничаването на свободата. Не е правилно да се отнема на хората правото на избор да решават дали в частната им собственост трябва да се пуши, или не (тук и тук съм писал по-подробно защо не трябва да има тотална забрана на пушенето).

Симеон Дянков свали розовите очила

2011-11-29T16:33:00.000+02:00

Симеон Дянков изглежда отказва да бъде провалил се финансов министър. Което е много добра новина за България.

Дянков промени стратегията си за комуникация с обществото на 180 градуса. Преди 1-2 години той беше сложил розовите очила и обещаваше бързо премахване на контрабандата, бързо увеличение на данъчните приходи, бързо излизане от кризата, бързо влизане в еврозоната, бързи реформи... Нищо от това не се случи.

След две години и половина във властта Дянков разбра, че ролята на свъхоптимист не е подходяща за един финансов министър. Напротив, успешният финансов министър трябва да мисли основно за рисковете, да не ги крие, а да ги споделя с обществото, за да търси подкрепа за нужните реформи. Жалко, че Дянков не разбра това по-рано, но по-добре късно отколкото никога. Ето и част от доказателствата за новия Симеон Дянков - интервю с него по bTV, цитирано от dnevnik.bg:

"Колкото и стачки да правят, няма за какво да се преговаря, защото парите ги няма. Просто няма пари."

"Ако не реагираме бързо, след 2 месеца ще сме в хаоса. Когато правихме бюджета преди 3-4 месеца, правехме консервативен бюджет, а сега той определено е оптимистичен. Сценариите, за които мислехме, че са най-лоши, се оказа, че вече са се случили. Все пак, засега имаме буфери."

"Има огромна криза и ако в България не направим промените в нереформираните структури, след три месеца може да е късно".

"Пенсионната система не е реформирана на практика никога, 4 милиарда от парите на гражданите отиват в пенсионната система, представете си какво бихме могли да направим, ако разполагаме с 4 милиарда."

"БДЖ - нереформирана. Не можем да направим отстъпление, защото няма накъде".

"За мен ще е много по-лесно да дам пари сега. Но ги няма. Мечтая си да имаме големи излишъци и като идват хора при мен, да им давам пари. Но това не е въпрос на характер. Ето, пак се извинявам на зърнопроизводителите. Лоша е ситуацията, не знаех преди месец, че така ще стане."

"Сега е времето да се направи цялостна пенсионна реформа, така каза и премиерът. Това е задача на социалното министерство, не на финансовото, всеки министър си прави реформите. А ние сме в ситуация финансовото министерство да говори за тези реформи, защото казваме - вижте какво става в Европа".

Повтори, че задължителна мярка е вдигане на пенсионната възраст, "няма как това да не стане".

Читателите на блога ми знаят, че съм бил много критичен към грешките на Дянков. Но той е сред реформаторите в това правителство, което го прави положителен герой. И заслужава подкрепа в битката му срещу статуквото в БДЖ и пенсионната система и привилегиите в отбраната, сигурността и администрацията.

Дано скоро имаме и президент реформатор, който да подкрепи реформаторите в правителството (според мен това са основно Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов и Ивайло Московски). Първите изяви на Росен Плевнелиев след избирането му за президент (подкрепата му за непопулярното, но важно за стабилността вдигане на пенсионната възраст с една година от 2012 г.) дават положителни сигнали в тази посока.

Тест драйв с Rolls-Royce за 1 млн. лв.

2011-11-25T23:17:00.002+02:00

Като повечето мъже и аз се заглеждам по хубави автомобили и не съм безразличен какво карам. Но не мога да кажа, че колите са ми голяма страст. Не чета специализираните автомобилни издания, не познавам последните модели и всъщност не се вълнувам много от тях. Затова самият аз се изненадах от приятните емоции, които изживях при карането на два от моделите на Rolls-Royce.

Целевата група на Rolls-Royce Motor Cars са хора с нетно богатство над 30 млн. долара - около 90 хил. души в света. Сред тях едва ли има много журналисти, но пък журналистите поне могат да се надяват на тест драйв. Надеждите на част от българските журналисти се сбъднаха преди две седмици. Това всъщност беше моят първи тест драйв. И може би последен, защото, както разбрах от колегите, пишещи за автомобили, просто няма нищо над Rolls-Royce.

Това е Rolls-Royce Ghost Extended Wheelbase

Вратите се затварят с натискане на копче. В тях има вградени чадъри.

12-цилиндров V-образен двигател с 48 клапана, 563 конски сили. Среден
разход на бензин - 13.7 л. на 100 км., градско - 20.6 л., извънградско - 9.6 л.

Забелязахме, че дори има винетка. Дискутираме какво ли ще стане,
ако камера ни хване, че караме с превишена скорост

Тук може да се види още колко мощност има двигателя.
Стрелката тръгва от 100 и върви наляво с натискането на педала за газта.

Тук вече аз съм зад волана. Колата ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5 секунди.
Усещането е като при излитане на самолет.

Автомобилът тежи 2.4 тона, широк е 1.95 м.

Дължина - 5.57 м., височина - 1.55 м.
Това всъщност е по-модерният, но по-евтиният от двата модела - около 250 хил. евро.

А това е Rolls-Royce Phantom Drophead Coupe, който струва около 500 хил. евро

Дължина - 5.61 м., ширина - 1.99 м., височина - 1.58 м.

Гумите са 21 инча

Ускорява от 0 до 100 км./ч. за 5.9 сек. Тежи 2.6 т. Двигателят е 553 к.с.

Дупките и неравностите не се усещат.

Среден разход на гориво - 15.7 л. на 100 км., градско - 23.2 л., извънградско - 11.3 л.

С пуснато парно не е студено, а удоволствието е неописуемо.
Сега забелязвам, че съм бил облечен в почти същия цвят, какъвто е колата.

AC/DC до дупка в подлеза на НДК

Дали пък не сме сложили бомба по време на теста?
Правилата в резиденцията на Британското посолство са си правила.

В бр. 10 на списание Forbes България, което ще излезе около 23 декември ще можете да прочетете професионалния текст на колегата Александър Бойчев за двата автомобила и пазара на Rolls-Royce.

Снимки: Антимос Георгиадис

Време е да се разделим с "тристранката" и Тотю Младенов

2011-11-21T17:32:00.000+02:00

Две актуални новини (които прочетох във в. "Дневник") имат потенциал да доведат до важни за обществото положителни промени. Първата е, че синдикатите напускат "тристранката":

КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество, организират демонстрация пред парламента на 30 ноември и започват подписка за еднодневна ефективна стачка в цялата страна.

Това е добра новина. Сега е подходящият момент правителството да закрие "тристранката". Незнайно защо в България някой преди време е решил общественият дебат да се води между правителството, няколко синдикални и няколко бизнес организации. Аз например съм наемен работник и по презумпция моите интереси трябва да бъдат защитавани от някой синдикат. Българските синдикати обаче не само не защитават интересите ми, но всъщност систематично вредят на тях, както и на интересите на всички българи. Всъщност аз не познавам човек, който се чувства защитаван от синдикатите. Единственото, което синдикатите правят е да са опозиция на всеки опит за разумна реформа в страната. И така 22 години. Синдикатите не обичат пазара и конкуренция, не искат свободно договаряне и най-общо мразят капитализма. До голяма степен заради тях България е на последно място по доходи в ЕС, безработицата е висока, а заплатите, пенсиите и средната продължителност на живот са ниски. Все повече българи осъзнават това и според мен влиянието на синдикатите вече е твърде слабо, за да им се обръща сериозно внимание.

Втората добра новина с потенциал да стане още по-добра е, че премиерът Бойко Борисов даде жълт картон на социалния министър Тотю Младенов:

"Аз и на него съм му казвал и съм му се карал. И последния път мисля, че той разбра, че това му е като жълт картон, нека го приемем с футбола... Не е дори моя работа сега да се обяснявам и да обяснявам защо правим всичко това. Той не е синдикален лидер, той е министър, който трябва да проведе тази реформа", демонстрира раздразнението си премиерът в предаването "Нека говорят" в неделя.

Полагам усилия да не проявявам пристрастия към влиятелните личности и да подкрепям добрите идеи дори на най-вредните от тях. Обещавам да похваля премиерът Бойко Борисов ако уволни Тотю Младенов. Защото не мога да се сетя за нищо смислено, което да е дошло от този социален министър. Социалното министерство няма нужда от синдикалист, а от реформатор.

Иван Кръстев: Вече не е ясно какво работи и какво не работи

2011-11-19T13:48:00.000+02:00

От няколко години уважаваният от мен политолог Иван Кръстев често коментира публично икономически въпроси. Обикновено тезите му са грешни. И понеже идват от една безспорно умна и влиятелна личност, те са особено вредни. В последното си интервю за в. "Капитал" той е по-внимателен, което се надявам да е начало на положителна тенденция, но все пак две от твърденията му заслужават внимание:

Когато днес икономистите настояват за финансова дисциплина и драстични съкращения, те трябва да помнят, че реформите са средство, а не самоцел.

Не знам кои икономисти има предвид Иван Кръстев, но само в неговия Център за либерални стратегии има двама влиятелни икономисти (Румен Аврамов и Георги Ганев), които подкрепят финансовата дисциплина и реформите и със сигурност не гледат на тях като на самоцел. Според мен, целта на икономистите, настояващи за всичко това, е висок ръст на икономиката (което означава по-високи доходи) и бързо подобряване на качеството на живот на българите. И всеки икономист знае, че това не може да се случи без финансова дисциплина и без структурни реформи на зле работещите и носещи рискове системи.

Днес вече не е ясно какво работи и какво не работи.

Това не е вярно. Ясно е. За Иван Кръстев може да не е, но за икономистите е ясно. Работи финансовата дисциплина, включително драстичните съкращения за балансиране на бюджета. Работи добрата среда за бизнес и икономическата свобода - стабилна валута, ниски данъци и проста данъчна система, свободна конкуренция и липса на монополи, прозрачност в публичната сфера, ефективна и некорумпирана администрация, частна собственост в бизнеса, включително в здравната, пенсионната и образователната системи. Има достатъчно много примери какво работи, най-актуалният е Естония. А не работи точно обратното. За съжаление, примерите тук са повече, най-актуалният е Гърция.

Брюксел срещу здравия разум

2011-11-18T16:20:00.000+02:00

Напоследък съм много притеснен, че светът губи здравия си разум, ако въобще някога го е имал. Вижте тази новина на в. Дневник:

Служителите на Европейския съюз станаха обект на подигравки и критики не за първи път, като забраниха на производителите да твърдят, че бутилираната вода може да предотврати обезводняване, съобщи "Дейли телеграф".

Според резултатите на тригодишно проучване няма доказателства в подкрепа на неоспоримия факт. По тази причина производителите на бутилирана вода занапред не могат да изтъкват този факт, тъй като могат да бъдат осъдени на две години затвор.

Сега можете да си представите как Брюксел решава по-сложни въпроси - например дълговата криза, където смешните им решения са смешни само на икономистите.

Иван Костов, 1989 г.: шокова терапия, не ремонт на социализма

2011-11-17T21:49:00.000+02:00

Иван Костов публикува днес във Facebook страницата си своята статията във в. "Работническо дело" от 30 ноември 1989 г., заради която често е бил критикуван от политическите си опоненти. Костов пише, че се гордее с написаното тогава и според мен има основания за това. Критикувал съм Костов, че не е бил достътъчно радикален в реформите в момент, когато имаше възможност и средата позволяваше това и че всъщност е ляв, а не десен от икономическа гледна точка. Но статията му е впечатляваща и дори революционна за времето, когато е написана.

От текста става ясно, че Костов е гледал дебат по телевизията между икономисти, които са стигнали до консенсус, че българската икономика има нужда от стабилизационна програма. Костов обаче обяснава защо вместо стабилизационна програма са необходими радикални реформи на системата. Тоест вместо ремонт на социализма той предлага шокова терапия. Костов обяснява нещо, което повечето лекари, и не само те, дори днес не могат да разберат - когато една система е зле изградена и не работи не може да се очаква подобрение чрез промяна на мениджмънта, трябва да се реформира самата система.

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията.

...тя [стабилизационната програма] не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт.

Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи.

Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства.

И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови [стимулът за труд], да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

...познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.

Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване.

...от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Костов предлага отваряне на икономиката към света, което се случи едва при неговото управление:

...световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия.

Казва, че без реформи няма да се реши проблема с дефицитите и инфлацията. А ето още една прогноза, която се сбъдна, макар и може би с пет години закъснение:

Ако не се решим сега [на радикални реформи], след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.

А това е любимата ми част от текста – откровен и точен:

Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

Както вече знаем, надделяха онези, които искаха запазване на социализма, наричайки го капитализъм с човешко лице. Затова страните от Централна Европа изпревариха България в развитието си със 7-8 години. А Иван Костов, при всичките ми забележки към него, си остава най-големият реформатор до момента. Защото всъщност няма друг реформатор сред премиерите.

Снимка: Facebook страница на Иван Костов

Кейнс може да ни върне към фермерството, лова, риболова и войните

2011-11-14T18:50:00.000+02:00

Широко известно е, че решенията в еврозоната се взимат от Франция и Германия. За неикономистите сигурно е необяснимо защо двете страни допуснаха Гърция и Италия да задлъжнеят до такава степен, че да предизвикат криза в цялата еврозона. Правилото изглежда просто - не харчи повече, отколкото имаш и не трупай прекалено големи дългове. Причината това правило да се нарушава масово е същата, поради която един пушач трудно може да убеди децата си, че тютюнопушенето е опасно и ако искат да са здрави не трябва да пушат. Накратко, най-големите икономики в еврозоната дадоха лош пример на останалите.

Първо Франция и Германия създадоха правилата бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а държавният дълг да е максимум 60% от БВП, защото се притесняваха, че южните държави в ЕС - Гърция, Италия, Испания и Португалия - няма да спазват нужната дисциплина за поддържане на обща европейска валута. Преди 6-7 години обаче тези правила бяха нарушени не от южните държави, а от... Франция и Германия. Двете страни създадоха и прецедент като не се санкционираха, както изискваха правилата и тогава много анализатори обявиха тези правила (Пакта за стабилност и растеж) за мъртви. Съответно повечето страни започнаха да ги игнорират. И това стана в условията на световен икономически подем. Вместо да се заделят "бели пари за черни дни" много държави поддържаха хронични бюджетни дефицити и трупаха дългове. А когато в края на 2007 г. и началото на 2008 г. настъпи криза световните политически лидери постигнаха почти пълен консенсус, че икономиките трябва да се стимулират по кейнсиански чрез наливане на държавни пари, разбира се, за сметка на нови дефицити и още по-голямо задлъжняване. Което пък логично доведе до сегашната дългова криза, която е много вероятно да причини и нова икономическа криза.

Всичко това не оправдава Гърция, която на практика е фалирала и Италия, която също върви към фалит. Но обяснява поведението им. Дори сега, когато размахват поучително пръст към недисциплинираните гърци и италианци, лидерите на Франция и Германия не могат да стабилизират бюджетите на собствените си държави и продължават да трупат нови дългове. Това се вижда от двете графики в последните прогнози (от миналата седмица) на Европейската комисия. И ако при Германия се виждат известни усилия, то при Франция нещата отиват към намаляване на рейтинга и задълбочаване на кризата.

А какво ли ще стане с прогнозите, ако двете икономики изпаднат през 2012 г. или 2013 г. в рецесия, което е напълно реалистичен сценарий дори според Европейската комисия? Най-големите песимисти казват, че ако здравият разум не надделее, ще ни се наложи да се върнем към базисните умения - лов, риболов, земеделие, животновъдство и военно дело.

Свободата срещу простотията и липсата на морал, или д-р Цветозар Томов срещу д-р Христо Стоичков и Пловдивския университет

2011-11-13T10:36:00.001+02:00

Хубаво е, че въпреки тежката морална криза в България все още има свободни и достойни хора като социолога Цветозар Томов. Днес той разпространи отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков. Ето част от него:

Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

След тази реакция на Томов мениджърите на българските университети имат по-малък стимул да влизат в неморални и корупционни схеми. Писмото не ме изненадва, тъй като вече бях чел текстове на Цветозар Томов. Ето част от друг негов текст публикуван в "Правен свят":

Това, което може да обедини хората, неприемащи регреса към тоталитаризъм, който изживява в момента българското общество, е моралната непоносимост. Несвободата може да бъде уютна, но никога достойна.

За да може да бъде свободно едно общество, трябва да може да преодолява страха от свободата.

Икономиката става все по-секси

2011-11-12T12:04:00.001+02:00

Изглежда търсенето на икономически новини и анализи в България се увеличава. Напоследък доста често ме канят в телевизионни и радио предавания, за да си говорим за българската икономика в контекста на дълговата криза в Европа и опасността от разпад на еврозоната. Георги Ангелов, най-търсеният от българските медии макроикономист, преди няколко дни ми каза, че има по няколко участия дневно и вече трудно смогва да отговори на засиления медиен интерес.

Последното ми телевизионно участие беше в Денят on Air по телевизия Bulgaria on Air с водещ бившият ми колега от "Плюс-минус" на БНТ Иво Лаков. Тук можете да гледате запис от разговора. А ето и графиките, които цитирах:

Гласуваш за Плевнелиев, получаваш...

2011-11-11T16:04:00.000+02:00

Бюджетът за 2013 г. може да се окаже тестът, от който да разберем дали сме получили за президент Росен Плевнелиев или Бойко Борисов.

По време на кампанията си Плевнелиев многократко говореше за важността на фискалната дисциплина и балансирането на държавния бюдтет. Наскоро на негова (тогава още като кадидат за президент) среща с блогъри го попитах дали ще използва правото си на вето за небалансиран бюджет на правителството. Той отговори, че за 2014 г. ще върне небалансиран бюджет, а за 2013 г. ще върне бюджет с повече от 1% от БВП дефицит.

Вчера Европейската комисия публикува последните си прогнози. Там се вижда, че за 2013 г. България планира дефицит от 1.3% от БВП. Ако след около година парламентът приеме бюджет с такъв дефицит, Плевнелиев, ако приемем, че е независим и спазва обещанията си, ще го върне, а Борисов, чието его е по-голямо и от гръцкия дълг, ще е бесен.

Между другото, на кандидат президентската му страница се опитах да намеря обща снимка на Плевнелиев и Борисов, за да я кача към този текст. Оказа се, че от около 200 снимки няма нито една на двамата заедно.

Снимка: Facebook страница на Росен Плевнелиев

Симеон Дянков под кръстосан огън - често незаслужено

2011-11-07T15:38:00.000+02:00

Моите критики към финансовия министър Симеон Дянков винаги са били отдясно. Очакванията ми за човека, създал и управлявал проекта на Световната банка Doing Business бяха големи - не само, че ще осигури финансова стабилност, но също, че ще подобри бързо средата за бизнес в България, ще бъде голям реформатор и, най-общо, ще направи българската икономика много по-свободна и оттам бързо растяща. Може би заради липсата на опит в политиката, през първата си година в правителството Дянков направи поредица от гафове - забавяне на изплащането на задълженията на държавата по договори и рекетьорско отношение към бизнеса, твърде оптимистичен поглед към кризата, който обърка доста хора и бизнеси, прибързани изказвания и обещания за влизането на България в предверието на еврозоната (ERM II), бавна реакция за затягане на разходите и увеличаване на риска те да излязат от контрол, разнопосочни сигнали за промяна на данъците, опит за прехвърляне на вината за затворената врата към еврозоната върху предишното правителство, прибързано и свръхоптимистично говорене за бюджетните приходи, включително от митниците, слаб натиск към останалите министри за провеждане на структурни реформи.

Повечето атаки към Дянков обаче са отляво - искал да унищожи науката като свива ресурса на БАН, държал хазната твърде стегнато, не насърчавал потреблението, не мислел достатъчно за социално слабите, замразил доходите, щял да унищожи киното и какво ли още не... Най-критикувани публично всъщност са най-смислените неща, за които Дянков настоява. Точно за тях той заслужава подкрепа и има моята подкрепа на гражданин и блогър.

Симеон Дянков застава зад много полезни за обществото реформи. Ето само част от тях: закриване на Държавния резерв; реформа в БАН чрез намаляване на субсидиите и промени в начина на финансиране; реформи в БДЖ и блокиране на поредния заем към държавната компания докато не се реформира; ускорено повишавана на възрастта за пенсиониране; премахване на привилегиите на чиновниците в МВР и армията. Всяка от тези реформи засяга интересите на конкретна група хора, които обикновено шумно протестират и привличат медийното внимание. Ако обаче никой не подкрепи министъра за тези реформи, ще загуби цялото общество.

Всеки министър/политик прави грешки. Но ако искаме да насърчаваме нашите министри и политици да правят полезни реформи и да не прокарват популистки и вредни идеи, може би трябва не само да ги критикуваме, но и да ги подкрепяме, когато заслужават. Фокусирането върху самата личност, независимо дали отношението ни е положително или отрицателно, вместо върху оценка на конкретни негови идеи и действия е непродуктивно, освен ако става дума за толкова вреден министър/политик, който трябва да бъде сменен и имаме основание да смятаме, че следващият ще е по-успешен. Диференцираният подход, при който се оценява идеята или действието, а не субекта, прави позициите - независимо дали критикуваме или подкрепяме - много по-силни, защото показва, че сме безпристрастни към личността и ориентирът ни е не кой от коя партия е, а кой какви полезни или вредни идеи има.

Дянков, независимо от грешките, които направи, постоянно натиска за реформи. Той показа голям напредък през втората си година в кабинета. Може би най-важното е, че успя да овладее бюджетните разходи и така помогна на България да се открои като остров на стабилността в нашия финансово нестабилен регион. Разбира се, винаги може и повече. Например да баланси бюджета, да планира приходите в него още по-консервативно, за да намали рисковете, да промени самия начин на бюджетиране като вкара конкуренция на ниво програми и така да подобри ефективността от изразходваните публични средства, да ускори приватизацията, за да увеличи парите във фискалния резерв, да осъществява по-силен натиск за реформи, особено в здравеопазването, образованието, администрацията, пенсионната и социалната системи. Важно е финансовият министър да почувства подкрепата на обществото за провеждането на тези реформи, защото знаем, че философията на премиера Бойко Борисов е да прави това, което иска народа (мнозинството). И когато една реформа пропадне, защото една група хора крещи, че Дянков ги убива, а всички останали мълчим и не защитаваме интереса си, трябва да знаем, че вината не е само у Дянков и Борисов, но и у самите нас.

Аз лично подкрепям всяка стъпка на Дянков в посока повече икономическа свобода и здрав разум.

Лев или евро в условията на разпад в еврозоната

2011-11-03T12:38:00.000+02:00

Продължавам темата, която започнах в новините по bTV преди два дни за това какво се случва ако еврозоната започне да се разпада и Германия се върне към марката. Това е напълно реалистичен сценарий, макар и все още малко вероятен, чието развитие зависи от това дали Гърция, Испания и Италия ще започнат спешни реформи за балансиране на бюджетите си. Това обаче е по-вероятния сценарий в сравнение с този, при който страни като Гърция, Испания и Италия напуснат еврозоната, за които това ще най-тежката възможна катастрофа, тъй като би увеличило още повече тежестта на дълговете им. Първо вижте какво пише в Закона за БНБ.

Чл. 29. (1) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия
стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по офици-
алния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така
определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна
банка.

Чл. 30. При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове...

Очевидно ако Германия се върне към марката законът трябва да се промени, защото иначе ще се стигне до противоречие. Но най-вероятното и най-разумно решение е България да запази ал.1 на чл. 29, да премахне ал. 2 и да замени "евро" с "марка" в чл. 30. Тоест България отново да се върне към фиксиран курс към марката. Защото Германия не обича да пуска печатницата за пари, не обича голямата инфлация и държи на стабилността, а България ще спечели ако лева е вързан към стабилна валута, при това на страна, която е основен търговски партньор.

Сега да помислим какво означава това за всеки от нас. Цената на германската марка веднага ще скочи спрямо еврото, защото в еврозоната ще останат недисциплинираните страни, а оттам и левът ще скочи спрямо еврото. Следователно всеки, който има спестявания в евро ще загуби. А всеки, който има задължения в евро ще спечели, защото те ще се обезценят. Тоест ако вярвате в този сценарий трябва да държите парите си в лева и да взимате кредити в евро.

Малко по-сложно става положението ако Германия и други страни напуснат и се обединят около нова валута, например северно евро. Тогава България сащо най-вероятно ще фиксира лева към по-стабилната валута, в случая северното евро. И сегашното евро отново е губещо.

Google обича блога Икономика на всичко

2011-11-02T19:19:00.000+02:00

Една любопитна новина за блога Икономика на всичко. На думата "икономика" блогът ми излиза на четвърта позиция след Уикипедия с двете значения на думата и Блога за икономика на Георги Ангелов. Министерството на икономиката е на... десето място. При това не съм правил нищо специално за т.нар. оптимизиране (search engine optimization), дори нямам профил в Google+. Просто Google обича Икономика на всичко :-)

Участие в bTV новините

2011-11-02T18:09:00.001+02:00

Снощи участвах на живо в bTV новините по темата за гръцката криза и рисковете за българския бюджет и Европа. Поводът беше новината, че премиерът на Гърция Георгиос Папандреу иска референдум за споразумението със страните от еврозоната, предвиждащо опрощаване на 50% от гръцкия дълг и помощ от 130 млрд. евро. Не остана време за доста от важните неща, които ми се искаше да кажа, включително защото бях леко разфокусиран, тъй като се намирах извън студиото и не виждах водещия, а трябваше да гледам срещу камера. Видеото можете да гледате тук, а ето и акцентите, извадени от редакторите на bTV :

В бюджета на страната за следващата година има няколко защитни механизми срещу „заразяването” ни от европейската криза. Според икономиста Йордан Матеев на първо място това е наличието на фискален резерв. Правителството се опита да намали неговия минимален размер, но се стигна до запазване на тези 4.5 млрд. лева. Това са средства за лоши времена и дават сигурност на българската икономика и инвеститорите.

Друг защитен механизъм срещу рискове е резервът в бюджета, който се заделя всяка година.

За разлика от други години обаче липсва друг важен механизъм, а именно харченето на 90% от бюджета. Едно такова решение и сега би увеличило сигурността на икономиката.

„ Другото нещо, което може да се направи, за да се намали риска от криза, е да се балансира бюджетът. В момента има заложен 1,3% от БВП дефицит. Ако той бъде сведен до 0%, рискът ще бъде по-нисък”, подчерта Матеев.

Според Матеев гръцката криза може сериозно да засегне целия ЕС, въпреки че южната ни съседка сама по себе си е една малка икономика. Същността на проблема е в прехвърлянето на недоверие към Испания, Италия, Португалия и Ирландия, смята икономистът.

Ако пазарите повярват, че ЕС не може да се справи с Гърция и самата тя не желание да се пребори с проблемите си, тогава катастрофата може да се пренесе трайно в еврозоната.

„Недоверието означава по-високи лихви за Испания и Италия, които ако спрат плащанията си, това ще значи дълг от 3 трилиона евро – дълг, който никой не може да плати. Този катастрофален сценарий може да доведе до разпадане на еврото”, прогнозира Матеев.

Тогава е възможно Германия да напусне еврозоната.

А тъй като българският лев по закон е свързан с германската марка, ако в Германия тази валута се възвърне, това ще направи нашата икономика по-стабилна, смята икономистът.

Ето и какво не успях да кажа.

Българската банкова система е стабилна и гръцката криза няма да има пряко негативно влияние върху нея. Първо, само една четвърт от банките в България са гръцки. Второ, почти всички те са самостоятелни юридически лица, работещи под доста рестриктивните регулации и професионален надзор на БНБ. И дори ако майката фалира, дъщерната банка в България може да продължи да си работи нормално докато не бъде продадена, каквито примери вече има с ирландски банки.

Българското правителство може да намали рисковете за българската икономика като ускори приватизацията, реформира най-ресурсоемките публични сфери, като здравеопазване, образование, социална и пенсионна системи, администрация (включително чрез електронно правителство), освободи напълно пазара на труда и работи за подобряване на бизнес средата. Ако всичко това се случи България може да настигне Гърция по доходи за пет години (по данни на Евростат преди 10 години доходите на гърците са били три пъти по-високи от тези на българите, а сега разликата е два пъти).

Гръцката криза носи не само рискове, но има и ползи. Първо, лесно можем да си направим извода, че трябва да водим консервативна бюджетна политика - без дефицити и без трупане на държавни дългове. Вторият важен урок е, че ако слушаме синдикатите, те ще ни докарат до фалит. Тоест силните синдикати водят до слаба икономика. А ако Гърция не започне спешни реформи, скоро българските предприемачи, които вече са натрупали ресурс, опит и самочувствие ще могат да изкупуват на безценица гръцки активи - имоти, острови, компании.

Българите - много по-различни от останалите в ЕС

2011-10-31T20:11:00.000+02:00

Преди няколко дни Евростат публикува интересно изследване на населението и социалните условия в ЕС със заглавие "Над 10% от домакинствата в Румъния, Латвия и България включват три поколения". България не случайно е в заглавието. Страната силно се различава от останалите.

Тази графика показва на каква възраст половината от "децата" вече живеят извън дома на родителите си. Самотното синьо ромбче горе в графиката показва, че едва на 36 години половината мъже в България живеят извън дома на родителите си (в скандинавските страни това се случва на 20-21 години, а в страните от нашия регион на 26-29 години). За мен това е шокиращ факт. Надявам се български социолози да видят тези данни и да излязат с анализи за причините и последиците. Обърнете внимание, че при жените в България възрастта е 25 години, което е напълно нормално за страна от нашия регион.

На следващата графика се вижда, че България е номер в ЕС едно по размер на едно домакинство. Българското домакинство се състои средно от трима души. Средното скандинавски домакинство е от двама души, а средното в ЕС - 2.4 души. Тук основната причината според мен е, че България е най-бедната страна в ЕС.

Интересно в следващата графика е, че в България 14% от домакинствата са с три поколения хора. Страната далеч изпреварва дори втория и третия - Латвия и Румъния - които са с по 9%. В много страни дори няма такива домакинства, а в повечето те са в рамките от 1% до 4%.

В следващата таблица две неща ми направиха най-силно впечатление. В България цели 3.2% от децата живеят без родители. Средно в ЕС този дял е почти три пъти по-нисък - 1.2%. Другото е, че над 43% от децата живеят в домакинства с три поколения хора. За сравнение, делът им в ЕС е 6.6%.

Ако искате може да се включите с коментари по тези данни. Ще се радвам ако участие вземат и социолози.

Окупаторът на Уолстрийт

2011-10-27T17:24:00.003+03:00

Снощи случайно хванах по CNN разговор с участието на режисьора Майкъл Мур за движението "Окупирай Уолстрийт". Майкъл Мур е сред най-известните хора, които подкрепят протеста срещу капитализма.

Накратко преразказвам какво каза Мур. Той е възмутен от алчността на богатите и това, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни, че 1% от американците притежават 40% от богатството в САЩ. Преди 30 години те решили, че нямат достатъчно пари, имат нужда от повече пари и вече са успели да направят живота на 99% от хората по-тежък.

Парадоксът е в това, че Майкъл Мур е мултимилионер и попада в този 1%. CNN показа данни, че според данъчната администрация топ 1% в САЩ печели средно 960 хил. долара годишно. Мур печели много повече - нетното му богатство е 50 млн. долара. Но вижте как отговаря на въпросите на водещия:

Вие сте в единия процент, нали?

- Не, не съм. Справям се добре.

Нужно е да ми кажете, че сте в този 1%...

- Не съм. Въпреки, че се справям добре, не се асоциирам с тези които се справят добре.

Водещият пита кой е виновен за ситуацията - хората, правителството, Уолстрийт...?

100% от вината е на корпоративна Америка. Защо не обвинявам Вашингтон? Защото на политиците от Вашингтон им плаща корпоративна Америка. Те са просто служители. Те са слуги на Уолстрийт. Защо да обвиняваме слугата за ситуацията?

Водещият се опитва да разбере каква цел преследва движението, но така и не получава конкретен отговор, само клишета и неясни абстракции като промяна на духа, повече контрол, реформи, регулации на Уолстрийт.

Точно си мислех, че американците едва ли ще се подведат от един шут, който просто се опитва с популизъм да си продава филмите, когато CNN показа социологическо проучване на общественото мнение за движението "Окупирай Уолстрийт":

Подкрепят - 32%
Не подкрепят - 29%
Несигурни - 39%

Тези данни са притеснителни. И обясняват защо някои от най-богатите хора в света, като Уорън Бъфет, (с нетно богатство от 39 млрд. долара) също подкрепят движението, което всъщност е... срещу тях самите.

Между другото, дори основната теза, на която Мур стъпва е сбъркана. Според макроикономиста Георги Ганев, на който аз вярвам, изследванията показват, че няма "разширяване на пропастта" между богати и бедни, а дори напротив, има обратната тенденция.

Всъщност това, което прозира зад изявите на Мур, не само тази, но и предходните, включително филмите му, е че той иска да замени капитализма със социализъм. Това са онези реформи, регулации, контрол и изравняване на доходи, които доведоха България до фалит и благодарение на които стандартът на живот на българите все още е далеч от този в развитите страни - доходите в България на човек са 44% от средните в ЕС, а тези в САЩ са 49% над европейските. С други думи, средният американец има над три пъти по-висок стандарт на живот. Но ако хора като Майкъл Мур надделеят в САЩ, нищо чудно да доживеем деня, в който ще настигнем американците по доходи. Все пак за света ще е по-добре ако вместо това Мур отиде да живее в Северна Корея, както предложи Георги Ангелов в свой коментар във Facebook.

Снимка: David Shankbone, Wikipedia

Участие по икономически теми в TV7

2011-10-25T13:45:00.000+03:00

Тази сутрин бях гост на предаването "Бодилник" по TV7. Говорих за дълговата криза в ЕС, кой и как я предизвика, отражението й върху българската икономика, какво трябва да прави българското правителство, Бизнес наградите на Forbes България 2011 (внимание, срокът за участие изтича на 31 октомври, участвайте, няма да съжалявате!) и други икономически въпроси. Целият разговор можете да гледате тук. Ето някои акценти, които извадиха журналистите от телевизията.

България стои сравнително добре в ситуацията на тежка дългова криза, в която се намират голяма част от държавите в Европейския съюз, смята Йордан Матеев. Страната ни обаче има какво да наваксва. По думите му, минималната работна заплата далеч не е най-големия проблем на България. Тя дори трябва да бъде премахната като инструмент за влияние на пазара на труда. В много европейски страни минимално работно заплащане изобщо не съществува.

Според Йордан Матеев, у нас трябва да се работи за създаването на един балансиран бюджет, който да привлече чуждестранните инвеститори. Друг начин страната ни да избегне дълговата криза е да се намалят данъците и осигуровките, което ще ограничи сивия сектор и ще увеличи доходите.

Съветът на специалиста е по възможност да държим спестявания в банка, които биха ни осигурили нормален живот поне за година напред, в случай че останем без работа.

Йордан Матеев остава оптимист за бъдещето на бизнеса в България. Той смята, че инфлация има и тя дори ще се повишава, но пък това ще облекчи семействата с кредити, които в известна степен ще се обезценят.

Загубеният ЕС и българските позиции

2011-10-22T15:03:00.000+03:00

Интервюто в euinside.eu на Ралица Ковачева със зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева за следващия бюджет на ЕС дава подходящи примери за грешната посока, в която е тръгнал съюза и за сляпото повтаряне на вредни брюкселски клишета от страна на българските политици:

...във фокуса на разходите за следващия период трябва да бъдат инвестициите в растеж и заетост...

...ние ще подчертаем, че е важно да се инвестира в инфраструктура, в енергетика, в транспорт, в околна среда.

Отново ще подчертаем влиянието и важността на селскостопанската политика...

В следващите 7 години той [бюджетът на ЕС] трябва да постави стратегическите приоритети и да каже как Европа ще бъде по-конкурентоспособна.

Според нас ще бъде намерено решение [за Гърция], тъй като Европа е инструмент на солидарност...

Прекрасната първоначална идея за свободно движение в Европа се изврати до евтин популизъм, социалистическо преразпределяне на доходи с цел изравняване на всички, криворазбрана и лицемерна солидарност, затъване в излишна бюрокрация и задължително следващата я корупция. Резултите от всичко това са видими и с просто око: криза след криза, загуба на конкурентоспособност, нисък растеж, висока безработица, покачваща се инфлация, усещане за несигурност.

Единствената смислена позиция на България, изразена от Боряна Пенчева, е опорочена от условности.

...и сме изказали нашата принципна позиция против въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

...България не би била натоварена с този данък и съответно повече вноска към ЕС, напротив - нашата вноска може би ще падне. Министерството на финансите направи анализ на ефекта на въвеждането на тези такси, така че ние не очакваме някакви по-негативни последствия за нашата страна или за нашия финансов пазар. Но считаме, че въвеждането само в Европа на подобен данък би поставило европейските банки в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо другите и затова нашата позиция е против на този етап, като считаме, че въпросът следва да бъде решен в глобален мащаб, във въвеждането на тази такса в глобален мащаб.

Тоест България е срещу този данък... "на този етап" и ще го подкрепи, ако се въведе "в глобален мащаб".

Първо, аз мисля, че България ще спечели дългосрочно, ако в Брюксел защитава принципни позиции, базирани на ясни ценности и здрав разум, а не изхождащи от прекия интерес на страната, включително влизане в безпринципни политически конфигурации.

Второ, налагането на какъвто и да било данък на ниво ЕС ще усложни данъчните системи и ще увеличи бюрокрацията. А посоката на промяна трябва да е обратната - опростяване на даначните системи и намаляване на бюрокрацията.

Трето, данъкът върху транзакциите е несправедлив, защото ще наказва страните с най-развити финансови системи и ще облагодетелства страни с недоразвити финансови системи.

Четвърто, данъчното бреме ще се понесе не от банките, а от клиентите, тоест от всички нас.

Пето, крайно време е световните и българските политически лидери да се фокусират върху истинския финансов проблем - финансовата система в света е построена грешно и доказано не работи добре, като се почне от това, че банките поемат рискове, които се пренасят върху държавите чрез гарантирането на депозитите, мине се през сбърканата система за изработване на кредитни рейтинги и се стигне до дейността на централните банки и международните финансови институции. Тук са заложени и следващите големи бомби в икономиките. Вместо да търси смислени решения на тези проблеми политическият елит на ЕС постоянно бълва идеи, които не само не подобряват нещата, но дори ги влошават.

Единственият начин Европа да се отърве от затъване е да заложи на свободата като основна ценност и да забрави социализма. Но ако не го направи, това не означава, че България отново трябва да следва сляпо с вяра в сърцето и пламък в очите поредния социалистически съюз.

Как нещата се случват и идва ли краят на калпавите закони?

2011-10-21T13:41:00.000+03:00

Много българи смятат, че нещата просто се случват, от тях нищо не зависи, а задкулисно политиците, ченгетата и олигарсите определят тяхното бъдеще. Донякъде тези хора са прави. Но причината за това е именно тяхното виждане, че нищо не зависи от тях. В момента, в който критична маса българи разбере, че това, което се случва в България зависи и от тях, всичко ще се промени. Ето един пример, който е на път да доведе го огромно подобряване на българското законодателство.

От много години Институтът за пазарна икономика (ИПИ) убеждава българското общество, че законите в България трябва да се приемат след изготвяне на оценка на въздействието - нещо като анализ на ползите и разходите, но не само от гледна точка на бюджета (единствените сметки, които обикновено влизат в мотивите към дадена законодателна промяна в България), а от гледна точка на икономиката и хората. Чел съм текстове на икономистите от института по този въпрос, присъствал съм на събития по темата, включително на презентация на изпълнителния директор на ИПИ Светла Костадинова преди няколко месеца на семинар в рамките на Клуба на икономическите журналисти.

Накратко, ИПИ ме убеди колко важно е всяко предложение за законодателна промяна да включва и оценка на въздействието. И аз също се включих в разпространяването на идеята - първо като журналист, второ, като гост в телевизионни и радио предавания, а от миналата година и като блогър.

Преди около месец и половина от офиса на кандидата за президент Меглена Кунева се обърнаха към блогъри, включително към мен, с молба да изпратим по три въпроса, на които госпожа Кунева да отговори. Ето единственият въпрос, който изпратих аз на 12 септември:

Ако стане президент, въз основа на какви критерии и ценности ще преценява дали да наложи вето върху даден закон?

В началото на октомври получих покана от кандидата за президент Росен Плевнелиев за среща с блогъри, на която той ще отговори на въпросите, които ни вълнуват. Ето част от мейла, който му написах на 4 октомври:

Ако станете президент, въз основа на какви критерии и ценности ще преценявате дали да наложите вето върху даден закон? Според мен българските закони ще бъдат много по-добри ако всеки нов закон или промяна на съществуващ закон се приемат едва след оценка на въздействието (cost benefit analysis). Изготвянето на такава оценка ще ограничени и възможностите за корупция. Правилникът на парламента (чл.66 ал.2) казва: "В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта." Това правило обаче не се спазва. А в много развити страни то е направено така че да работи. Ще върнете ли закон или изменение/допълнение на закон ако е приет без качествена оценка на въздействието? Бихте ли инициирал промени в законодателството, които реално, а не формално, да направят оценката на въздействието задължителен елемент от всяка законодателна промяна?

Поставих въпроса и на самата среща и ето какво написах в блога след срещата на блогъри с Плевнелиев на 6 октомври:

Ще настоява ли Плевнелиев за подобряване на законодателния процес чрез задължително изготвяне на оценка на въздействието към всяко предложение за законодателна промяна?

Плевнелиев отговори положително. Специално ще проследя спазването на това обещание, защото за него се изискват много усилия (ще има огромна съпротива от всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна), които обаче си струват, защото ще доведат до по-качествен дебат за всяка предлагана промяна, повече законодателна прозрачност, по-малко вредни лобистки промени, по-професионално изготвени и добри закони. В момента в правилника на парламента има изискване за изготвяне на оценка на въздействието, но то масово не се спазва, което Плевнелиев потвърди.

Днес ИПИ изпрати до свои приятели мейл, в който обръща внимание на нещо, което не бях забелязал: "тримата основни кандидати [за президент] споделят нещо общо":

10 октомври, Миглена Кунева: "Ако по един закон няма изготвена оценка на въздействието, ще налагам вето"

12 октомври, Росен Плевнелиев: "кандидат-президентската двойка се е ангажирала да не се допусне приемането на закони без предварителна оценка за въздействието им."

18 октомври, Ивайло Калфин: "Ако стана президент, ще налагам вето върху закони, които са приети без оценка за въздействието им върху бизнес средата."

Сега ИПИ, аз и всички, които настояват за задължителна оценка на въздействието имаме силен инструмен за граждански натиск, независимо кой от тримата кандидати бъде избран за президент на страната. Това е начина да променяме статуквото, което ни пречи на просперитета. По подобен начин беше въведен и плоския данък в България. Аз смятам, че това, което се случва в България зависи и от мен.

Участие в БНТ по икономически теми

2011-10-20T16:36:00.000+03:00

Тази сутрин участвах в сутрешния блок на БНТ по икономически теми заедно с Георги Ганев и Емил Хърсев. Целият разговор е 17-18 минути и ако желаете можете да го гледате тук. Ето накратко какво казах.

Световните политически лидери са загубили усещането си за здрав разум. Кейнсианското им решение да отговорят на кризата като наливат държавни пари в икономиките доведе до сегашната дългова криза и глобалната икономическа несигурност.

Естония е може би единствената европейска страна, която не последва останалите в посока на повече бюджетни разходи, въпреки съветите да го направи, включително от Брюксел и МВФ. Естония балансира бюджета си и бързо излезе от кризата.

Време е да си пропомним книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", а който не я е чел да я прочете. Не трябва да забравяме, че бизнесът инвестира, рискува, създава работни места, плаща данъци и произвежда блага. В този смисъл протестите срещу капитализма и корпорациите също не се основават на здравия разум.

България стои относително добре на фона на останалите. Държавният дълг е нисък, бюджетът е под контрол. Спорно е дали българската икономика е излязла от рецесията, но точно заради това евентуална нова глобална криза няма да се отрази толкова тежко на България, колкото предходната. Освен това България не задължително ще загуби от ново световна криза. Тя може дори да спечели, ако властите работят за привличане на инвестиции чрез подобряване на бизнес средата. Защото много западни инвеститори ще търсят възможности да намалят разходите като изнесат производството си в страни с добър бизнес климат и относително ниски разходи за труд.

Заслужава ли финансовият министър Симеон Дянков наградата на Forbes Румъния за запазване на финансовата стабилност? От гледна точка на Румъния може и да я заслужава. Но ние в България сме по-амбициозни и смятаме, че той можеше да се справи и доста по-успешно. Затова предпочитаме да раздаваме награди на бизнеса, а не на политици (ако все още не сте заявили участие в Бизнес наградите на Forbes България 2011, побързайте, приемаме кандидатури само още седмица). Искаме да вдъхновяваме хората да правят бизнес.

Кашата, която световните политически лидери забъркаха неминуемо ще доведе до увеличаване на инфлацията (но не до хиперинфлация). В условията на несигурност и очаквана инфлация препоръчвам на хората да спазват класическото правило да държат ликвидни средства (например в тримесечни банкови депозити), които биха покрили разходите им за една година напред. От инфлацията ще загубят спестителите и ще спечелят длъжниците, защото задълженията им ще се обезценят. Аз лично не бих бързал да погасявам дългосрочни заеми (например ипотека в евро или лева), особено ако имам относително стабилна работа.

Бойко Василев за журналистите, истините, "средните" хора и БНТ

2011-10-17T09:50:00.001+03:00

В почивните дни прочетох в "24 часа" интересно интервю на Венелина Иванова с водещия на "Панорама" Бойко Василев - с много ценни мисли и едно обяснимо противоречие.

За звездоманията на журналистите:

Понякога ние, които се занимаваме с телевизия, имаме нужда от студен душ. Част от работата на журналиста е да се съмнява в себе си - факт, който често забравяме. Ако навириш нос, можеш и да пропуснеш да видиш, че ципът ти е разкопчан.

За сблъсъка на различните истини:

Няма лоши и добри, има страдащи, бъркащи, притеснени, уплашени. Харесваш ги - или не ги харесваш, но във всеки случай се опитваш да ги разбереш. Това е най-важно - разбирането.

За подценяването на хората от журналистите:

Наричаме ги “обикновени” хора, “средни” хора. Честно казано, досега не съм виждал среден или обикновен човек, особено в България. Всеки човек е необикновен и има своите интереси.

За разговор със сина му:

Разговорът беше за това защо хората постъпват несправедливо. Защо обиждат, защо бият. Говорихме за това как трябва да разбираме хората, преди да ги накажем с някаква своя емоция. Зад всяко избухване стои едно "защо". И моят син се опитва да довърши изречението с някое разумно "защото". Виждам го, че не мрази. Че вместо да издава присъди, търси обяснения. И това ме прави щастлив.

За неговите амбиции към сина му:

Искам от него единствено да бъде такъв, какъвто му харесва да бъде. Нашето задължение е да му дадем най-доброто, но само това, което той иска. В много ранна негова възраст се разделихме с илюзията, че ще трябва да го направим точно такъв, какъвто ние го искаме. Нека да бъде себе си.

За журналистите, които влязоха в политиката:

Всеки човек има право на избор.

На фона на всичко това, ето какво казва Бойко Василев за БНТ:

Проблемът е, че е най-недофинансираната обществена телевизия в Европа. Отношението към БНТ е като за мъртвец, но на обратно - за нея се говори или лошо, или нищо. Или пък се пее песента за "парите на данъкоплатеца". Вие нали купувате стоки, които се рекламират по телевизията?
- Да.
Това означава, че вашите стотинки захранват рекламните им бюджети, тоест храните всички медии, включително и частните. Всички медии се финансират от данъкоплатеца. Обществената телевизия обаче има мисия. Тя е европейска ценност, тя трябва да направи важното интересно. Тя трябва да балансира между свободната информация и интелигентното развлечение. Но у нас това не се осъзнава и срещу БНТ често се водят абсурдни битки.

Тук не съм съгласен. Данъкоплатецът, който купува дадена стока има право на избор, той е избрал да гледа рекламата и след това е избрал да плати за стоката. А данъкоплатецат, който плаща за БНТ няма право на избор. Той може би дори не гледа БНТ. Може да няма и телевизор. Но плаща чрез своите данъци. Тук виждам и противоречие в ценностите - от една страна, Бойко Василев казва, че всеки има право на избор, че синът му също има свободата сам да направи своя избор, че хората не трябва да бъдат подценявани, а от друга, не е съгласен хората да избират когато се отнася до финансирането на БНТ. Освен това не съм съгласен с презумпцията му, че само държавната телевизия може да е обществена, да има мисия, да има ценности, да направи важното интересно, да балансира "между свободната информация и интелигентното развлечение". Някой може ли да каже дали ако субсидията отиваше в някоя частна телевизия резултатът щеше да е по-лош? Или ако имаше конкуренция между всички телевизии за субсидията?

Аз нямам нищо против БНТ. Напротив, харесвам много от предаванията и хората в БНТ, включително Бойко Василев. Да не говорим, че съм работил там няколко години. Но имам против БНТ да е държавна. Защото държавната телевизия не може да бъде свободна (може да има периоди на относителна свобода, но дългосрочно винаги ще е зависима от политиците, особено тези на власт; личният ми опит в БНТ също подкрепя това твърдение - неудобното за Жан Виденов предаване "Плюс-минус", в което работех, беше изпратено от прайм тайм в негледаем часови пояс). И защото субсидирането й от бюджета пречи на свободната конкуренция (тук можете да прочетете повече по въпроса защо "обществените медии" трябва да се приватизират).

Разбира се, аз мога да разбера Бойко Василев. Става дума за стимули - ключово понятие в икономиката. Той работи в БНТ около 20 години и има сериозен стимул да иска повече пари за телевизията, за да прави любимите си филми. Но аз бих го попитал дали ще мисли така, ако някой политик с много власт го махне от БНТ, както се случи с доста журналисти. Бих го попитал също дали се чувства свободен журналист в "Панорама". Струва ми се, че отговорът се крие тук:

Воденето на "Панорама" е цената да правя най-любимото нещо - филмите.

Меглена Кунева: не от тях, от вас зависи

2011-10-10T21:16:00.000+03:00

Ако хората искат да живеят добре, трябва да спрат да вярват, че някой друг ще се погрижи за това - командир, цар, генерал, бог - и трябва да разчитат на себе си, своя труд, своите знания и своя предприемачески дух. Това съм казвал много пъти в много интервюта когато са ми задавали въпроса какво трябва да се направи, за да се подобри качеството на живот в България. Защото смятам, че държавите (правителствата) не помагат, те пречат. Някои повече, а други - по-малко. Българската държава например е някъде по средата - не е диктатура като Северна Корея или Куба, но не е и свободна като Сингапур или Холандия. Затова и стандарта на живот тук е някъде по средата спрямо другите страни в света.

Аз не вярвам, че успехът се постига с късмет или с някакъв генетично заложен талант. Не вярвам, че гениите се раждат такива. Вярвам, че талантите се създават с много, ама много труд.

Хората като мен, които смятат, че свободата, правото на личен избор и личната отговорност, а не държавната интервенция в личния и икономическия живот, водят до просперитет, са либертарианци. Те, за мое съжаление, са твърде малко в България. Затова българските политици, напълно рационално, доставят това, което най-много се търси на политическия пазар - обещания как ще подобрят живота на всички. Постоянно втълпяват на хората, че са роби, че тяхното благоденствие е в ръцете на властта, на политиците. Така порочният кръг се затваря. Реформите за повече свобода се бавят. А хората периодично са разочаровани и вместо свобода търсят поредния месия.

Много се радвам, че най-после се появи политик, който каза - не от тях, от вас зависи. Каза го кандидатът за президент Меглена Кунева, чрез клип, който доколкото разбирам е направен от Данчо Жечев от DDB (а и гласът мисля, че е неговия). И двамата заслужават поздравления - и за либертарианската философията, която стои зад клипа, и за брилянтната реализацията, и за смелостта да го използват в предизборната кампания. Гледайте този клип. Без значение дали харесвате и подкрепяте Меглена Кунева.

Както и в постингите за Росен Плевнелиев, правя уточнението, че това не е агитация в подкрепа на Меглена Кунева. Като журналист за мен е важно да остана политически независим и да подкрепям не политици и политически партии, а идеи и действия, които са разумни и в синхрон с ценностите, които споделям.

Какво обеща Плевнелиев пред блогъри

2011-10-06T16:22:00.000+03:00

Преди два дни получих покана от кандидата за президент Росен Плевнелиев за среща с блогъри в качеството ми на автор на блога "Икономика на всичко", която се проведе днес в Червената къща. Реших да използвам случая, за да си задам въпросите, които породи у мен срещата на Плевнелиев с членуващи в КРИБ предприемачи и топ мениджъри.

1. Изказването му, че държавата не трябва да се занимава с бизнес означава ли, че е за приватизация на всички държавни бизнеси? А в здравеопазването и образованието?

Плевнелиев каза, че е за прозрачна приватизация на държавните бизнеси. Той е за приватизация в здравеопазването, демонополизация на здравната каса и повече конкуренция в сектора. Този отговор ме зарадва, въпреки че Плевнелиев не спомена нищо за приватизация в образованието. Но изрично посочи енергетиката, където, освен от приватизация, има нужда от повече прозрачност и либерализация.

2. Държавата ще определя ли приоритети по сектори, които да подпомага?

Да, в сектори, които имат голям потенциал за растеж, като хранителната промишленост, информационните технологии, сектори в висока добавена стойност, за да може например България да изнася не зърно, а храни. Този отговор не ме зарадва, защото според мен бизнесът, а не държавата, знае най-добре къде си струва риска да инвестира.

3. Това, че е против задлъжняването на държавата означава ли, че би използвал правото си на вето и би върнал бюджет на правителството, включително на сегашното правителство, който предвижда дефицит?

Плевнелиев обеща пред 15-ината блогъри, че ако бюджетът за 2013 г. предвижда над 1% от БВП дефицит, той ще приложи правото си на вето, както и ако бюджетът за 2014 г. предвижда какъвто и да било дефицит! Това е много добра новина, въпреки че бих се зарадвал повече ако още за 2013 г. не позволи никакъв дефицит. Разбира се, ако бъде избран за президент ще видим дали ще си изпълни обещанието, защото знаем какво се случва с много от обещанията.

4. Ще настоява ли Плевнелиев за подобряване на законодателния процес чрез задължително изготвяне на оценка на въздействието към всяко предложение за законодателна промяна?

Плевнелиев отговори положително. Специално ще проследя спазването на това обещание, защото за него се изискват много усилия (ще има огромна съпротива от всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна), които обаче си струват, защото ще доведат до по-качествен дебат за всяка предлагана промяна, повече законодателна прозрачност, по-малко вредни лобистки промени, по-професионално изготвени и добри закони. В момента в правилника на парламента има изискване за изготвяне на оценка на въздействието, но то масово не се спазва, което Плевнелиев потвърди.

5. Как ще направи така, че съветите към президента (например икономическия съвет), които той планира да създаде "да не се превърнат в говорилня", както той самия каза?

Плевнелиев отговори, че след прозрачно обсъждане на мненията ще се взимат решения и всяко решение ще се записва със срок и отговорник. И ще следи изпълнението.

6. Плевнелиев каза, че в единната стратегия 2020 ще има ясни индикатори за успех. Колега блогър попита за пример.

Плевнелиев каза, че например в края на мандата му през 2017 г. България трябва да е стигнала 53-54% от средния стандарт в ЕС (сега е 43% по данни на евростат), а до 2020 г. - 60%.

7. Един от колегите попита дали ще настоява за намаляване на ДДС върху книгите.

Плевнелиев не го отряза директно, но намекна, че не би подкрепил нещо такова като обясни, че има и други гледни точки, например икономическа, които трябва да се чуят. Слава богу. Икономистите може да си отдъхнат. Защото знаем, че направи ли се едно изключение ще последва искане от IT сектора, от здравния сектор, образователния, хранителния и данъчната система ще влезе в спирала, от която трудно се излиза.

Накрая, тъй като напоследък средата силно се политизира, искам изрично да кажа, че съм политически независим, държа да си остана такъв и не агитирам никого за нищо. Просто се опитах обективно да предам информацията за човека, който според социологическите проучвания е най-вероятният бъдещ президент на България. Защото ако той стане президент, с тази информация може да се оказва граждански натиск за спазване на обещаното.

Росен Плевнелиев пред бизнеса

2011-09-30T18:45:00.000+03:00

По принцип не следя детайлно кампаниите на кандидатите за президенти, но днес по стечение на обстоятелствата присъствах на среща на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова с представители на бизнеса (членове на КРИБ), която продължи близо два часа. Ето някои мои мисли след срещата.

1. Ако бъде избран от гласоподавателите Росен Плевнелиев най-вероятно ще бъде най-добрия президент до сега, което ще бъде още по-очевидно благодарение на пълния провал на Георги Първанов като президент.

2. Росен Плевнелиев публично застава зад стегната фискална политика и балансиран бюджет. Това е много добра новина, защото е силен глас в подкрепа на разума и срещу популизма. Но ще върне ли с вето бюджета на Симеон Дянков и Бойко Борисов ако планират някакъв дефицит? Труден въпрос. Дано има силата да го направи.

3. Плевнелиев каза, че не е работа на държавата да се занимава с бизнес. Това е прекрасно. Но не спомена думата "приватизация". Надявам се, че това ще се промени след изборите, ако ги спечели.

4. Росен Плевнелиев не спомена и думата "конкуренция", въпреки че говори за публични сфери. Дано след изборите започне да използва тази дума когато става дума за монополизирани сектори или сектори с несвободна конкуренция като здравеопазването и образованието.

5. Най-вероятният бъдещ президент е за либерализацията на енергетиката. Това също е добра новина, но тук детайлите са много важни, а те засега не са известни.

6. Многократно Плевнелиев спомена, че не иска България да работи "на парче" и всичките над 150 стратегии на държавата трябва да се обединят в една обща стратегия 2020. Това е доста амбициозна задача, която ако успее ще е наистина голям успех. Но, разбира се, най-важно е какво ще пише в стратегията. Защото малко ме притесни използването на думата "приоритети" когато говореше за сектори с висока и ниска добавена стойност. Не можах да разбера дали имаше предвид бизнеса или държавата да определя приоритетите си. А разликата е огромна. Първото ни доближава до пазарните икономики, а второто - до плановите (централизираните) икономики.

7. Хареса ми, че Плевнелиев не погледна популистки на темата за българите, работещи чужбина, въпреки че имаше въпрос за това. От отговора му се разбра, че всеки все пак има право да избере къде да живее и работи.

8. Още повече ми хареса, че Плевнелиев използва много пъти думата "прозрачност", включително когато говореше за енергетиката, за съдебната система и за своите евентуални бъдещи действия като президент. Тази дума не звучи много секси на широката публика, на всъщност е ключова за ограничаване на корупцията и подобряването на средата за бизнес.

9. Като цяло, Плевнелиев говореше нещата, които се очаква от един политик да каже пред бизнеса преди избори. Позитивно, разпалено, красиво, колкото може по-общо, избягване на спорни теми или без категорично мнение по тях, незастъпване на непопулярни реформистки тези. Тоест едва ли можем да очакваме той да се превърне в българския Март Лаар, който изстреля Естония към западния стандарт на живот. Но за да получи топ реформатор, българският народ трябва да си го поиска. Допускам, че Плевнелиев има реформаторски виждания, които няма до посмее да комуникира публично в общество, в което свободните хора са малцинство.