Бизнес приказки

Ако искаш да изровиш златото, вземи си надничар

2012-02-27T08:34:00.001+02:00

Като така и така се поразрових вчера в тая книжка ("Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев), а по-късно в разговор с Кръстю ми изплува и смътен спомен за една история от нея, реших да я намеря, което така и не успях, защото взех, че заспах, но си намерих други преди това, които искам да споделя. :)

В Търново живеел тих и скромен човек, Петко Пишмана, който се препитавал с това, да окопава лозята на великотърновци. Работел добре и съвестно без да го надзирават. Затова си спечелил добро име, хората го търсели и без работа не оставал. Взимал осем гроша надница. Вечер, като си идел от работа, отбивал се в кръчмата, пиел една ракия на крак и си отивал вкъщи.
Една вечер в кръчмата го закачили иманярите: "Абе, Пишман, толкова години копаеш, все със скъсани гащи ходиш. Ела да копаеш за нас, да ти се падне една торба жълтици, че да рахатуваш." "Че да дойда" - съгласил се Пишмана. Започнали да уточняват орташки ли ще копае с тях или пак за надница. Един го подкокорсвал едно, друг - друго. В крайна сметка се споразумели да копае за тях за по-висока надница, отколкото по лозята - десет гроша.
Отишли на следващия ден и започнали да копаят в една местност. Толкова се изморили, че им идвало да зарежат копането и да си ходят. Но при мисълта, че нищо не са изровили, пък трябва да платят на Пишмана десет гроша, пак се хващали на работа. Минавали и хора, майтапели ги. Все им идело да зарежат пуста работа, но като ги споходела оная мисъл, продължавали. И следобеда ударили гърнето със златото.

Разделили иманярите по 160 жълтици на човек. А на Пишмана дали една. Те иначе му дължали само десет гроша, ама "от тях да мине". А той съвсем пишман станал, дето се хванал на надница. Самите иманяри не се радвали дълго на жълтиците си, защото още по онова време имало закон: който намери имане, може да задържи 10 %, останалото е за държавата. Намерил се някой, издал ги, та останали с по 16 жълтици на калпак. Оттогава всяка вечер се упреквали един друг, що са тръгнали да копаят имане посред бял ден, да ги види куцо и сакато.

преразказано по гореспоменатия източник

Прилепът и къпината - борчлии

2012-02-24T09:28:00.000+02:00

Някога прилепът и къпината станали ортаци. Взели на вересия всякакви облекла и премени, като ги продадат, тогава да ги платят. Качили стоката на един кораб и се отправили по море търговия да въртят. Но не щеш ли, излязла страшна буря. За малко да потопи кораба. Започнали моряците да изхвърлят стоките зад борда, че да олекне на кораба. Изхвърлили и тая на нашите пишман търговци. И така пак сиромаси си останали. Дето казват хората: "Хвана се сиромахът на хорото, та се скъса тъпанът".

Мислили, чудили се що да сторят, че да си покрият борча - нищо не измислили. Тогава къпината легнала ниско зад един зид, никой да не може да я види. А прилепът се превърнал в мишка с крила и се скрил на тавана на една изоставена къща. От страх да не поискат да си върне борча и до ден днешен бял ден не може да види. А на къпината и поминал срама, запълзяла по земята и започнала да дърпа хората за дрехите, да види дали не носят от тия, дето някога ги изхвърлили в морето. Бре, пусти борч колко е лош!

народна приказка

За лютите чушки и тайм-мениджмънта

2012-02-21T08:13:00.000+02:00

Живял някога един бедняк, който имал само едно старо и немощно магаре. Карал с него дърва от гората, продавал ги и така се прехранвал. Един ден срещнал стар приятел, разговорили се. Заоплаквал се бедняка от немотията.

-Ех, брате, - въздъхнал накрая - да не беше магарето толкова немощно и бавно, можеше по два пъти на ден да карам дърва, ама ...

-Това е лесна работа, знам му колая - успокоил го приятеля му. - Като натовариш дървата, пъхни му една люта чушка под опашката и ще литне като стрела.

След някой ден пак се срещнали.

-Потръгна ли работата? - поинтересувал се приятелят.

-Брате, ти право каза - отвърнал дърваря. - Като му сложих чушката под опашката, магарето литна като стрела. Но сега аз не мога да го настигна.

-Еее, брате, все аз ли да те уча?! - казал другия. - Ами като подкараш магарето, сложи си и на теб една люта чушка и ще го настигнеш.

Беднякът го послушал. И на другия ден, като си сложил лютата чушка, така се затичал, че не можал да се спре пред къщи. Само се провикнал:

-Жена, разтовари магарето, аз ще походя още малко!

народна приказка

Така че увеличението на скоростта не води задължително и до увеличение на ефективността. :)

Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия

2012-02-20T07:30:00.000+02:00

Тия дни при Рая мернах въпроса "Може ли парите да са част от оценката за даден човек като цяло?" и понеже ми попадна тая приказка, която има макар и индиректно отношение към него, реших да я споделя. Още повече си е вярна според мен. :)

В старо време имало един касапин в Стамбул, който продавал месо без кантар. Кой колкото поискал, той му отсичал без да мери. И като претеглели клиентите после, винаги излизало точно.

Прочул се касапинът с това чак до царя. На владетеля му станало любопитно и решил да се убеди с очите си. Отишъл при касапина и поискал ока и сто драма месо. Тоя му отсякъл без да мери, както винаги. Царят си го премерил, излязло точно.

Хитър бил тоя цар, сетил се откъде му е на касапина тавминджилъка*. Извикал го в двореца и поискал касапинът да му даде назаем хиляда жълтици, които ще му върне след определен срок с лихва. Касапинът нямало какво да мисли, цар е това, извадил кесията си и отброил хиляда жълтици. Това били всичките му пари. Върнал се в дюкяна си и от този момент си загубил тавминджилъка. Започнал да реже на кой повече, на кой по-малко, но никому точно. Ходил и царят. Като премерил после месото, повече му излязло. Тогава царят си рекъл: "Парата прави човека юнак, прочут и тавминджия!"

Като изтекъл срока на заема, касапинът отишъл в двореца да си прибере парите. Като ги пуснал в кесията и я сложил в пояса, започнал пак да сече точно както преди.

--------------

* - Тавминджилък е умението да познаваш, като в случая, отнесено към работата означава точност, прецизност, професионализъм; а тавминджия, пак отнесено към този случай, можем да кажем, че е познавач. Иначе, в буквален смисъл става въпрос за гадателска дарба.

--------------

народна приказка

Пробна задача

2012-02-16T08:56:00.000+02:00

Мъж се явява да кандидатства за продавач в магазин за мъжка мода. Собственикът е твърде скептичен, но кандидатът е настоятелен. Виждайки че няма да се отърве лесно от него, собственикът се опитва да изшмекерува:

-Добре! - казва той на кандидата - Аз излизам за един час на обяд. И ще приема Вашата кандидатура, ако през това време успеете да продадете този артикул.

И донася от дъното на магазина кошмарен костюм на жълти и зелени райета.

-Вече няколко години никой не е успял - доуточнява той.

Когато се връща от обяда, го посреща победоносният вик на кандидата:

-Продадох го, продадох го!

Собственикът е сразен, но не толкова от продажбата на костюма, колкото от вида на продавача - дрехите висят разкъсани по него, целият е в кръв и рани.

-Но какво стана? - пита потресено той. - Сбихте се с клиента ли?

-Не, с него всичко мина чудесно, но кучето му - водач направо побесня!

... Май ще ми трябва нов етикет за бизнес сатира, защото, съотнесен към сегашната ни реалност, тоя хумор е доста горчив вече ...

Продуктивност

2012-02-15T10:31:00.001+02:00

Разказват, че веднъж късно вечер президентът Рейгън заварил в Белия дом един от сътрудниците.

-Какво правите още тук? - попитал го президентът.

-Работя - отговорил сътрудникът, надявайки се, че усърдието му ще бъде възнаградено.

-Вие сте уволнен! - заявил Рейгън. - Работата трябва да се върши навреме, а аз виждам, че Вие не се справяте.

На следващата вечер заварил друг сътрудник, който още работел.

-И вие сте уволнен! Трябва да съумявате да изпълните задълженията си в рамките на работния ден! - избухнал президентът.

-Аз я свърших - отвърнал служителят. - Сега върша тази на колегата, когото уволнихте вчера.

Който го може, го може

2012-02-09T08:30:00.000+02:00

Любимият ми бизнес герой - Мойша (Моше, Моисей)! :D

Мойша иска да бъде приет в партизански отряд.

-Добре, - казва командирът - но първо трябва да те изпитаме. Ето, вземи тези листовки и ги разнеси!

Мойша се връща след една седмица изтощен и отслабнал.

-Ама как ме измъчихте, другарю командир, как ме измъчихте! - казва той и подава на командира пачка пари.

Да достигнеш целта!

2012-02-04T10:04:00.000+02:00

Не бях гледала толкова смехотворно-реално нещо! На първото гледане се смях с глас. На второто по-скоро ми се ревеше ... Да му се не видят и бисквитките, и "бисквитките"! :)

Аз ако не знам, стоката знае

2012-02-03T08:36:00.000+02:00

Някой овчар закарал овни в Цариград за продан на курбан-байрям. Гърци поискали да ги прекупят и препродадат, та заплашили овчаря, че като не знае турски, не ще може да ги продаде. A той им рекъл:

-Аз турски не зная, ама овните знаят.

"Българско творчество", том ХII

За глупавата врата

2012-01-31T08:50:00.000+02:00

Веднъж на една Врата и омръзнал живота.

-И какво се получава на практика? - мислела вратата и нервно скърцала. - Работата - вредна! През цялото време си на течение, всеки, който не го мързи те рита, цялата съм ожулена, всяка дъсчица в мен плаче! Затова пък никакво творчество: "отвори се - затвори се" и това е! И въобще-е-е ...

Вратата не знаела какво точно "и въобще", но винаги става така: почнеш ли да се самосъжаляваш, тутакси наум ти идват маса какви ли не тъжни, безполезни, тревожни и прочие неприятни мисли, като накрая оставаш и с усещането, че това далеч не е всичко.

-А най-обидното е, - гневно изскърцала Вратата - че всъщност въобще не ме забелязват. Свикнали са: "насам-натам" и точка. Сигурно си мислят, че всеки може така - на течението, без творчество, целият ожулен! Добре-добре, ще ги накарам аз да ми обърнат внимание!

Както е известно, за да привлечеш вниманието към себе си, трябва да направиш нещо абсолютно неочаквано. И Вратата се затворила. Плътно. Здраво. Завинаги.

Отначало всички се учудили. Започнали да чукат, да бутат, а накрая да се молят, но без резултат. Какво им оставало друго, освен да избият нова дупка в стената и да поставят нова врата. Старата, като непотребна, забравили и тя се превърнала просто в част от стената.

Нощем старата Врата въздишала и казвала на новата си съседка:

-Ако не искаш да свършиш курса и да се превърнеш в част от стената, работи, докато ти дават и не се оплаквай.

Андрей Максимов

В тая безработица ...

2012-01-24T09:54:00.000+02:00

За празниците и работата

2012-01-16T07:45:00.000+02:00

Набожен човек е Лальо Коконата, що да си кривим душата. Пости си и в сряда, и в петък, а клепне ли клепалото за черква, и дъжд да вали, и град да блъска, ще прави, ще струва, но ще прескочи в черквата да запали свещ пред иконата на св. Архангел. Кръсти се, метани прави като баба Пена Святата, та и исо държи на певците. Набожен и учен е. Да ти каже кога се пости, кога се благува и кой ден за какво се пази, от Вечния календар по му сече главата.
Рече му някой ден големият му син:
- Тейко, днес времето е меко, я прескочи с мотиката до стръмната нива на Синьовец да оправиш браздите, дето се отичат пороите, та да я не заплавят през зимата.
А той:
- От днес почват Мръсниците, дума, и аз мотика в такива дни не хващам.
- Хайде, хайде! Стига си се пекъл като котарак край огнището, ами иди до Равнака, че запуши прелезите на гюла. Два направили козарите откъм изгрева.
- Насечи трънак, вършини и ги запуши - гълчи го други път жена му.
- Ами! Сега намери, на връх Вълчите празници на работа да ме караш. Не съм поганец.
Днес Мръсници, утре Бабин ден, в други ден Честни вериги и Празна неделя, Седемтях четвъртъци за град, Русалиите, Черната сряда, Сухият вторник след Гергьовден, Герман, Летен свети Тодор, Вартоломей, Вида, Еньовден, свети Прокопи, Власовден, дето се варди за червеи и метил, Горещниците, двата петъка преди Петковден, Мишинден, Мечинден... и ето ти годината се изтърколила и за Лаля време за работа не остава.

из "Ръцете му пречат" на Чудомир

Традиционалисти сме, дума да няма! :)

Който става рано, нему подава Бог

2012-01-13T09:28:00.000+02:00

Някога, много отдавна, Иран бил управляван от шах Ануширван, който имал мъдър и всезнаещ везир. Казвал се Бузурджмехр.

Когато шахът не знаел как да постъпи, винаги питал везира и той намирал път за спасение. Затова везирът имал висок авторитет и се радвал на уважение. Но по един въпрос с шаха влезли в конфликт. Ануширван си лягал късно нощем, защото вечер обичал да пирува с приятели и сутрин късно успявал да се захване с държавните дела. Това един ден преляло чашата на везира и той си позволил да го упрекне. Шахът се заинатил, че не вижда защо трябва да се захваща от ранни зори с работа. "Защото който става рано, нему подава Бог" - отвърнал Бузурджмехр.

-Хм, добре тогава, нека утре бъде по твоему - привидно се съгласил шахът, но всъщност решил да се пошегува с везира и да му даде урок.

Шахът наел няколко човека, който на следващата сутрин да нападнат везира на път към двореца и да осуетят ранното му пристигане.

Настъпило утрото. Градът още спял, а Бузурджмехр крачел към двореца, за да се захване с делата си и да разплита тези на другите. Потопен в мисли за предстоящата работа, не усетил как изведнъж се оказал заобиколен от група разбойници. Те му нахлузили чувал на главата и му заповядали да мълчи:

-Ако викаш, ще те убием. Но ако не се съпротивляваш, ще вземем само дрехите ти.

На везира, естествено, му бил мил живота и след малко стоял само по риза насред улицата, а разбойниците изчезнали с плячката си. Наложило се да се върне у дома, за да се облече наново. Това го забавило много и когато най-накрая пристигнал в двореца, шахът го чакал отдавна, според уговорката им.

-Е, какво стана? - ехидно се усмихнал Ануширван.

Везирът се досетил чие дело е сутрешното нападение, но разказал на владетеля какво му се е случило.

-И още ли твърдиш, че който става рано, нему помага Бог? - продължил да злорадства шахът.

-Да, господарю! Ясно е, че да се краде е лошо, но ако крадците не бяха станали рано, нямаше да имат плячка - засмял се везирът.

Така възникнала поговорката: "Който рано става, нему подава Бог".

персийска приказка

Колко получава дядо Коледа?

2011-12-22T09:23:00.000+02:00

При децата от трети клас пристига нает дядо Коледа.

-Дядо Коледа, носиш ли ни подаръци? - крещят децата.

-Нося ви, деца, нося ви! Но ще ви ги дам, само ако ми решите правилно една задача: Дядо Коледа изпълнява по десет поръчки на ден. За всяка поръчка получава по 50 лв. Колко получава на ден дядо Коледа?

-Петстотин лева - викат децата в един глас.

Дядо Коледа ги поглежда намръщено, слага чувала на гърба си и тръгва към вратата.

-Дядо Коледа, къде отиваш? - спира го учителката. - Децата отговориха правилно!

-А данъците, госпожо, а данъците?! - изсъсква злобно дядо Коледа.

Де го чукаш, де се пука!

2011-12-19T08:25:00.000+02:00

Професионалист

2011-12-13T10:51:00.000+02:00

Петров пристигнал във вторник на съвещание. Там му извадили мозъка, разсипали го по чинийки и започнали да го консумират, примлясквайки и въобще всячески изразявайки одобрение. Директорът на Петров, Недозайцев, предвидливо раздал на присъстващите десертни лъжички и се почнало.

-Колеги, - тържествено казала Морковова - пред нашата организация изникна мащабна задача. При нас постъпи за реализация проект, в рамките на който от нас се изисква да изобразим няколко червени линии. Готови ли сте за такова предизвикателство?

-Разбира се - потвърдил Недозайцев. Като директор той винаги бил готов да се ангажира с проблем, който в последствие да решава някой друг от колектива. Но той също уточнил: - Можем да го направим, нали?

Началникът на отдела по рисуване бързо кимнал:

-Разбира се, разбира се! Ето тук седи нашият Петров. Той е най-добрият ни специалист в рисуването на червени линии. Затова го поканихме на съвещанието, да сподели своето компетентно мнение.

-Много ми е приятно - казал Морковова. - Мен всички ме познавате, а това е Леночка, нашият специалист по дизайн.

Леночка почервеняла до петите и смутено се усмихнала. Тя съвсем наскоро била завършила Икономическия и имала към дизайна точно толкова отношение, колкото патицата към проектиране на дирижабли.

-Та, ето какво! - продължила Морковова. - От нас се иска да нарисуваме седем червени линии. Всички те трябва да са строго перпендикулярни. Освен това някои трябва да са със зелен цвят, а някои прозрачни. Как смятате, това реално ли е?

-Не- отговорил Петров.

-Нека не бързаме с отговорите - смръщил се началникът на отдела "Рисуване". - Задачата е поставена и трябва да търсим начин да я решим. Вие сте професионалист, Петров. Не ни давайте повод да мислим, че не сте!

-Виждате ли, - започнал да обяснява Петров - терминът "червена линия" по подразбиране означава, че цветът на линията е червен. Да нарисуваш червена линия със зелен цвят, не че е напълно невъзможно, но е много близко до невъзможното ...

-А какво значи "невъзможно"? - скръцнал със зъби отново началникът на отдел "Рисуване".

-Аз просто обрисувах ситуацията. Възможно е, доколкото има хора страдащи от далтонизъм, за които цветът на линията би бил без значение, но аз не вярвам целевата ви аудитория да се състои изключително от такива хора.

-Т.е. по принцип е възможно, правилно ли ви разбрахме, Петров? - попитала Морковова.

Петров осъзнал, че е прекалил с образността.

-По-просто казано, такава линия може да се нарисува с произволен цвят. Но за да се получи червена линия трябва да се използва единствено червен цвят.

-Петров, не ни обърквайте, моля! Току-що казахте, че е възможно.

Петров мълчаливо проклел приказливостта си.

-Не, може би не сте ме разбрали. Казах, че в някои крайно редки случаи цветът на линията може да няма значение, но това отново не я прави червена. Разбирате ли, няма да е червена! Тя ще е зелена! А на вас ви трябва червена.

Настъпило кратко мълчание, в което се чувало единствено тихото, приглушено свистене на синуси.

-А какво ще се получи, - осенен от идея възкликнал Недозайцев - ако ги нарисуваме със син цвят?

-Нищо - поклатил глава Петров. - Тогава ще са сини, т.е. отново няма да са червени.

Отново настъпило мълчание ... Този път го прекъснал самият Петров:

-А също така не разбрах, какво имате предвид, като казвате "линии с прозрачен цвят"?

Морковова го погледнала снизходително като добра учителка изоставащ ученик.

-Как да Ви обясня?.. Петров, нима не знаете какво е "прозрачен"?

-Знам.

-Какво е "червена линия" надявам се също не се налага да Ви обяснявам?

-Не, не е необходимо.

-Това е всичко. Нарисувайте ни червени линии с прозрачен цвят!

Петров замрял за секунда, обмисляйки ситуацията.

-И как трябва да изглежда резултата? Бъдете добри, опишете ми, моля! Как си го представяте?

-Петро-о-ов! - началникът на отдела по рисуване бил все по-затруднен да се вмести в рамките на добрия тон. - Хайде да не ставаме ... Тук да не е детска градина?! Кой е специалист по червените линии в крайна сметка - Морковова или Вие?

-Аз просто се опитвам да изясня детайлите на заданието ...

-Какво още има да изяснявате, - изнервил се и Недозайцев - червена линия знаете какво е, знаете и какво е "прозрачен"! Да не се впускаме в непродуктивни спорове. Задачата е поставена точно и ясно. Ако имате конкретни въпроси, питайте.

-Вие сте професионалист - отново натъртил началникът на отдел "Рисуване".

-Добре - предал се Петров. - Бог да е с тях, с цветовете! Има още нещо обаче - перпендикулярността ...

-Да - отзовала се Морковова - седем линии строго перпендикулярни.

-Перпендикулярни на какво?

Морковова започнала да рови в документацията.

-Е-е-е, на какво ..., ами на всичко. Помежду си. Или както там ... Аз не знам. Мислех, че вие знаете какви биват перпендикулярните линии.

-Разбира се, че знае - размахал ръце началникът на отдел "Рисуване". - Какви сме ние тук - професионалисти или непрофесионалисти?!

-Перпендикулярни помежду си могат да бъдат две линии - търпеливо обяснил Петров. - Всичките седем - не. Това е геометрия, 6 клас.

Морковова тръснала глава, прогонвайки зашеметения призрак на отдавна забравеното училищно образование. Недозайцев ударил по масата:

-Петров, хайде без тия: "6 клас, 6 клас"! Да бъдем взаимно вежливи, без намеци и прикрити обиди, и да поддържаме конструктивен диалог. Тук не сме се събрали идиоти!

-Не сме - като ехо се обадил началникът на отдел "Рисуване".

-Добре, - въздъхнал Петров и хванал химикалката - нека ви нарисувам. Това е линия, нали?

Морковова кимнала утвърдително.

-А това е друга, нали, перпендикулярна на първата?

-Ами-и-и ...

-Да, перпендикулярна е.

-Ето, виждате ли! - радостно възкликнала Морковова.

-Почакайте, това не е всичко. Сега рисуваме трета. Тя е перпендикулярна на първата, нали?

Шефовете замислено потънали в мълчание, а Петров си отговорил сам:

-Да, перпендикулярна е на първата, но не и на втората. Тя е успоредна на нея!

Отново настъпило мълчание. После Морковова се надигнала, застанала зад стола на Петров и се вторачила в рисунката през рамото му.

-А-хм! - прокашляла се нервно тя. - Навярно да ... Може ли аз да опитам?

Петров и подал химикалката и тя прокарала няколко колебливи линии:

-А ако го направим така?

-Това се нарича триъгълник - въздъхнал Петров. - И линиите, освен че не са перпендикулярни, са три, а не седем.

Морковова се нацупила.

-А защо са сини? - настръхнал Недозайцев.

-Да, защо? - откликнало ехото на началника на отдел "Рисуване". - Сам се канех да попитам.

Петров започнал да мига на парцали.

-Защото химикалката ми е синя. Просто за демонстрация ...

-Хм, може би в това е проблема - нетърпеливо го прекъснал Недозайцев с тона на човек, който току-що е проумял сложна концепция и бърза да го сподели с останалите, докато мисълта не му е убягнала. - Линиите ви са сини. Нарисувайте червени и да видим какво ще се получи тогава!

-Ще се получи същото - уверил го Петров.

-Как така същото? - възмутил се Недозайцев. - Как можете да го твърдите, като даже не сте опитали? Нарисувайте червени и ще видим.

-Нямам червена химикалка, - признал Петров - но съм абсолютно ...

-И защо не се подготвихте? Знаехте, че ще има съвещание - смъмрил го началникът на отдел "Рисуване".

Петров изпаднал в отчаяние:

-Но аз мога напълно да ви гарантирам, че с червена химикалка ще се получи съвсем същото.

-А в началото говорехте точно обратното, - заинатил се Недозайцев - че червените линии трябва да се рисуват с червен цвят!

Тук внезапно го спасила Леночка, която с интерес изучавала рисунката му от мястото си:

-На мен ми се струва, че разбирам ... Вие в момента не говорите за цвета, а за пер-пер-каквото беше там.

-За перпендикулярността на линиите, да - погледнал я с благодарност Петров. - Тя въобще не е свързана с цвета.

-Вие окончателно ме объркахте! - ударил по масата отново Недозайцев. - С какво в крайна сметка имаме проблем - с цвета или с перпендикулярността?

Морковова също поклатила объркано глава.

-И с двете - тихо промълвил Петров.

-Продължавам да не разбирам - произнесъл Недозайцев, вторачен в преплетените си пръсти. - Трябват ни всичко на всичко седем червени линии. Разбирам да бяха двадесет ... А то само седем! Клиентът ни иска седем перпендикулярни линии. Така ли е? Така е. И началникът на отдела не вижда проблем ...

Това било посрещнато с утвърдително кимване.

-Е, какво в крайна сметка ни пречи да изпълним задачата?

-Геометрията - за пореден път въздъхнал Петров.

-А Вие не и обръщайте внимание! - благосклонно се произнесла Морковова.

Петров замълчал, събирайки мислите си. В мозъка му избухвали ярки метафори, чрез които да доведе до съзнанието на околните сюреализма на случващото се, но всички те, облечени в думи, неизменно започвали с "Мамка му!", което е съвършено неуместно в рамките на деловата беседа.

Изнервен да чака отговор, Недозайцев го подканил:

-Петров, отговорете просто, можете ли да изпълните заданието или не? Разбирам, че сте тесен специалист и не сте в състояние да видите общата картина ... Но това е толкова просто, да нарисувате някакви седем линии. Седим вече два часа и се занимаваме с някаква глупост!

-И само критикувате: "Невъзможно, невъзможно!" Да бяхте предложили свое решение, защото да критикува всеки глупак може, моля за извинение! А Вие сте професионалист.

Петров рухнал:

-Добре, ще ви нарисувам две червени, гарантирано перпендикулярни линии, а останалите - прозрачни. Те няма да се виждат, но ще са там. Става ли?

-Става ли? - обърнала се от своя страна Морковова към Леночка. - Става!

-И поне една двойка зелени - допълнила Леночка. - Имам и още един въпрос ...

-Да? - с мъртвешки глас откликнал Петров.

-Може ли поне една линия да е с формата на котенце? - оживила се Леночка.

-На котенце? - втрещил се Петров.

-Да, нашите потребители обичат животинки. Би било чудесно!

-Не! - отказал Петров.

-Но защо?

-Аз, разбира се, мога да ви нарисувам котка, но тя няма да е линия. Котката и линията са различни неща.

-Котенце, - уточнила Морковова - не котка. Едно такова мъничко, симпатично ...

-Все едно, не!

-Съвсем не ли? - разстроила се Леночка.

-Петров, Вие даже не слушате докрая, а бързате да кажете "не" - раздразнил се Недозайцев.

-Схванах идеята, - казал Петров, без да вдига очи от масата - но да се нарисува линия във формата на котка е невъзможно.

-Е, добре тогава - съгласила се Леночка. - А птичка дали ще се получи?

Петров я погледнал, без да промълви нито дума.

-Добре, добре, разбрах - примирила се тя.

Недозайцев тропнал за пореден път по масата:

-Последно? На какво се спираме?

-Седем линии - две червени, две зелени, останалите с прозрачен цвят - изрецитирала Морковова. - Правилно разбрах, нали?

-Да - потвърдил началникът на отдел "Рисуване" преди Петров да успее да си отвори устата.

Недозайцев кимнал удовлетворено:

-Е, какво тогава, колеги? Разотиваме се? Други въпроси има ли?

-А! - спомнила си Леночка. - Ние имаме още едно червено балонче. Можете ли да го надуете?

-Да, нека го обсъдим веднага, за да не се налага да се събираме втори път - кимнала Морковова.

-Можем ли, Петров? - отправил му питащ поглед Недозайцев.

-А балонът какво общо има? - тъпо ги погледнал Петров.

-Ами червен е - пояснила Леночка.

-Петров, можете ли или не можете? Достатъчно време загубихме вече - пак започнал да нервничи Недозайцев.

-По принцип мога ... - внимателно започнал Петров.

-Добре, - прекъснал го Недозайцев - идете при тях и го надуйте. Ако трябва, ще Ви дадем и командировъчни. Чудесно! Работихме продуктивно и най-накрая можем да приключим. Благодаря на всички и довиждане!

Петров примигнал няколко пъти, за да се върне в обективната реалност, надигнал се неуверено и тръгнал залитайки към изхода. Там го догонила Леночка.

-А като дойдете да надуете балончето, дали ще може да е във формата на котенце? - изчервила се тя.

-Мога - прошепнал Петров. - Аз мога абсолютно всичко! Аз съм професионалист!

Кариера и селф-хелп

2011-12-07T08:51:00.000+02:00

Казахски пословици и поговорки за работа и богатство

2011-12-02T08:40:00.001+02:00

Вълкът го хранят краката, чобанина - гегата.

Работата се покорява на този, който я обича.

Лесно спечелено - лесно се губи.

В залъка хляб има капка пот.

Докато овцата не натрупа мас, агнета няма да роди.

Кушията печели не коня, а добрата грижа за него.

Когато работата ти спори, всичко в живота се нарежда.

Не питай джигита колко сили е вложил, питай го какво е постигнал.

Благо е този труд, който не е напразен.

Доброто начинание е наполовина свършена работа.

Очите се страхуват, ръцете не знаят страх.

Има ли пшеница, кокошките сами ще дотичат.

Лоша работа няма, има лоши работници.

Кърмата за добитъка и настроението на чобанина решават цялата работа.

Актуална бизнес идея

2011-12-01T08:44:00.001+02:00

... при този климат :D

Изображение от zerut.ru

Притча за човешката глупост

2011-11-29T08:11:00.001+02:00

Една индийска жена работела на строеж. На главата и трупали тухли и тя ги носела от единия край на строежа до другия. Работата била изтощителна, а времето горещо. В някакъв момент тя залитнала от умора и тухлите се разсипали. Жената не можела да ги натовари обратно без чужда помощ, седнала на земята, разплакала се и от все душа започнала да се жалва на бог от съдбата си.

Бог не издържал мъката и, явил и се и я попитал:

-Кажи с какво да ти помогна? Готов съм да изпълня всяко твое желание.

Тя избърсала сълзите си и го помолила:

-Господи, нареди обратно тези тухли върху главата ми!

Използвайте възможностите пълноценно! :)

Внимавайте как инвестирате!

2011-11-28T07:19:00.001+02:00

Това се случило по времето, когато още нямало писменост. Тогава живял принц, който бил омагьосан и можел да произнесе само една дума за годината. Ако през цялата година не продума нито веднъж, на следващата можел да каже две и т.н.

Един ден срещнал прекрасна принцеса със златни коси, алени устни и сини очи, в която се влюбил безумно. Но трябвало да чака две години за да и каже: "Скъпа моя!"

В течение на тези две години решил да и признае, че я обича. За това му било нужно да изчака още три години. А през тези три години решил да и предложи да се омъжи за него, за което трябвало да изчака още три години.

И ето, минали осем дълги години от първата им среща. Те се видели отново и принцът отвел девойката на най-романтичното място в кралството си. Избирайки подходящ момент, той произнесъл с всичкия драматизъм, на който бил способен:

-Скъпа моя, аз те обичам! Стани моя жена!

Принцесата го погледнала въпросително, повдигнала една руса букличка от ушето си и попитала:

-Какво?

Съкращения

2011-11-25T07:20:00.001+02:00

Май опасенията ви са основателни, Фън! :D

Все дяволът виновен

2011-11-22T07:31:00.001+02:00

:) Реших, че е справедливо да изложа нещата и от тази страна и да приключа серията.

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял.

Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да карат, без да размисли, че могат да направят някоя пакост по пътя. Дяволът разбрал, че биволите без водач ще направят някоя пакост, затова решил да засрами нехайния човек пред всички мъже и жени, които били събрани около една чешма и чакали ред да си напълнят стомните и менците.

Дяволът се превърнал на човек и се приближил до тях.

- Виждате ли ме, бре хора, или не ме виждате? - попитал дяволът.

- Виждаме те, та какво от това?

- Като ме виждате, искам да знаете, че аз съм дяволът. Ето, сега ще се преобразя, а после пак ще стана човек.

Каквото казал - направил го. Някои от жените и мъжете се поуплашили.

- Не се страхувайте. Превърнах се на човек, за да засрамя оногова, който постоянно мене кълне за своите грешки. Нека да разбере, че не съм аз виновен за неговата небрежност. Нà, гледайте сега - пуснал биволите си сами да водят колата, а той си пие кафето спокойно. В това време зажаднелите биволи се отбили от пътя и се втурнали към чешмата. Наскачали да ги спрат, но било късно - те изпотрошили стомните и изпотъпкали менците.

Вдигнала се врява:

- Сега нали виждате, кой е виновен?

Дочул врявата и се затичал стопанинът, който кълнял дявола с люти клетви:

- Ях, дяволе, дяволе, пак ми направи голяма пакост. Проклет да бъдеш!

- Да се пукнеш! Не те е срам, все мен да кълнеш - отговорил дяволът. - Попитай тези хора кой е виновен. Ти не си отваряш очите, а дяволът виновен!

Жени и мъже с кобилици набили небрежния, който оттогава поумнял.

българска народна приказка

Източник

Казанджия-калайджия

2011-11-20T21:25:00.000+02:00

Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: "Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия".
И така, казанджията нагрял един казан добре и поставил калай, за да го калайдиса. Тъй въртял разтопения калай в казана, инак въртял, а той, като живо сребро, все бягал по бакъра и нито капка не се залепвала. Мъчел се казанджията, ядосвал се - нищо не помагало. Дошли приятели да гледат какво ще стане. И почнали да го учат - един едно, друг друго да смеси с калая, та дано хване. Всичко добре, но при тях се бил промъкнал и дяволът, та кой каквото кажел, все му се надсмивал.
- А бре, нищо не липсва, но майсторлъкът е да намериш колко драма калай трябва да се постави, там е тайната. Пък то изведнаж такава работа не става - трябва човек да се мъчи, докато сполучи.
Така разправял дяволът. Всички се съгласили с него, съгласил се и казанджията. Той се мъчил три дена и три нощи да улучи мярката. Пот обливала челото на казанджията, много въглища изгорил, много калай изхабил, но всичко било напразно. Голяма мъка налегнала казанджията, не само затова, че не можел да намери мярката, но още защото дяволът всеки ден идвал в дюкяна му и нищо не харесвал: че калфата държал казана така, а не иначе; че огънят бил силен, че други път бил слаб; че калаят бил малко, а после пък много. Той все измислял такива дяволщини, които страшно сърдели казанджията и винаги грешал. Най-после толкова много дотегнало на казанджията, че сърдито му казал:
- А бе, ти съдия ли ми си, че си застанал над главата ми, да ме съдиш? Това не било, онова не трябвало! Като че съм те викал да ме учиш как да калайдисвам казани. Я си върви по работата и не ми влизай вече в дюкяна, че иначе ще те изхвърля.
При все че дяволът нямал срама, престорил се пред хората, че уж се докачил. Той застанал до чешмата да чака там калфата и да му се присмива. Не минало много време и ето, калфата дошъл на чешмата да налее вода. Дяволът се разкискал:
- Е, казанджията можа ли да калайдиса без мене казана?
- Не, не го калайдиса. Да го вземе дявола и казана, и майстора! - рекъл калфата.
- Ха-ха-ха! Нека се помъчи още някой ден и я го калайдиса, я не - едно от двете!
По два-три пъти на ден все така се надсмивал дявола на калфата, когато дохождал на чешмата за вода и го надумвал да се скара с майстора и да побегне от него.
Една привечер калфата отишел пак за вода, а дяволът го запитал:
- Е, калфа, калайдисахте ли казана?
Калфата, който и без това бил ядосан, казал сърдито:
- Е, пукна дявола, калайдисахме го.
Дяволът помислил, че казанджията е сполучил, затова му идело да се пукне от мъка и без да се усети, се издал:
- Ами кой ви каза да турите нишадър, за да се хване калаят?
- Който ни го каза - каза ни го; твоя работа ли е да знаеш?
Хитър излязъл калфата, той веднага се досетил, че нишадър трябва да се прибави. Отърчал в дюкана и обадил на майстора, какво чул от дявола. Купили нишадър. Щом посолили казана с него, калаят веднага се хванал, като че ли с туткал са го лепили.
Калайдисали казана и го поставили на показ пред дюкяна да го гледа цял свят.
Всички, които гледали калайдисания казан, се чудели и възхищавали. Приятелите на казанджията, който вече минавал за калайджия, рекли:
- Е, майсторе, пукна вече дявола, щом успя да калайдисаш казана!
Дяволът, като чувал тия думи и от приятелите, и от майстора, а най-вече от калфата, пред когото се изпуснал да каже: "Кой ви каза да турите нишадър в калая", от голяма мъка се пукнал и осмърдял цялата махала. Така той си отмъстил. Затова и до ден-днешен, когато се калайдисва, засмърдява наоколо. Който не вярва, нека помирише - когато калайдисват - и ще се увери.

българска народна приказка

Източник

Съвет от природата - как работата да не ни докара главоболие

2011-11-17T08:51:00.001+02:00

Погледът на карикатуриста Сергей Елкин: Плитко свършената работа е профилактика на служебната преумора и главоболието.

А закачката е с Антинобеловата награда за орнитология, 2006, присъдена на американските биолози Айвън Шваб и Филип Мей за изследването "Защо кълвачите не страдат от главоболие". Изследването не е извело резултати в контекста на карикатурата, разбира се.