Чичо Бобеви истории

Call for entries

noreply@blogger.com (Bormin) — Sun, 22 Aug 2010 07:45:00 +0000

Както вероятно вече сте видели, и моля да ме извините за безразборните запетаи, в горния край на блога има един проект за книга за контактен център. Моля, всеки който има какво да каже по въпроса да ми прати по някой ред, за да посъбера различни гледни точки. А аз пускам там преработката на това, което съм написал досега. Благодаря. Може да ми пратите картинка, стихче, един ред да е - все е от полза. Пуснете го като коментар на този пост. Картинката с патъците е просто готина картинка, която намерих. Ако някой си мисли, че зеленото има нещо общо със зеленото на един наш телефонен оператор - в грешка е. Не е това зелено. Няма нищо общо. Господ да Ви пази мобата. Ето текста досега:

Call center 24/7

Глава 1

Кой съм аз

Да започна и аз като Робинзон Крузо „Роден съм в град Йорк през ...”. Преди известно време тази книга ми попадна в ръцете, чудесното издание с твърди корици на библиотека „Световна Класика”. Надписано от далечната наша роднина кака ми Стефка с правописна грешка. „На Борисчо, от кОка Стефка”. Голям смях му удряхме с брат ми на тази грешка. А на „Робинзон Крузо” аз му удрях голямо четене. Тъкмо се бях научил да чета и баба ми откри, че докато чета може да ми пробута всякаква храна. Горкият Дефо, по страниците на произведението му има следи от филийка с лютеница, филийка с риба „Перла”, баничка, марципан „Кума Лиса”, циганска баница, попска яхния и всякакви други вкуснотийки.

Идеята на баба ми, трябва да се признае, беше гениална, още повече, като се има предвид какво дребно злоядо копеленце бях. Моя е репликата „Абе, ти не разбираш ли, че въобще не обичам да ям. Склонността ми да обобщавам, също е наследена от баба ми, в един по-късен етап от живота ми тя успешно резюмира развитието ми по следния начин: „Борисеее, какво дете беше – какъв идиот стана.” Така си е, питайте, който искате от приятелите ми, аз съм внук на баба си, син на майка си и баща си и брат на братята си и по всеобще съгласие, в общи линии идиот.

И а ла Робинзон . роден съм в град София, живял съм и живея в град София, надявам се и да умра в същия град. Сега като се замисля, не съм много сигурен къде искам да умра, но за момента казвам София, за да покажа постоянство. Безкрайно необходимо качество, от което аз имам не чак толкова много. Имам куп отрицателни качества, които създават впечатление за постоянство, но това тяхното е мимикрия и не бива да им се хваща вяра.

От време на време съм живял и в други градове за по малко и не по моя вина. Въпреки многото абсолютно логични, приемливи и реалистични оправдания, които имам, длъжен съм да призная, колкото и да не ми се иска, че съм живял и в други градове. За щастие мога да си спомня повечето – не, не повечето, а всички места, на които съм бил. Помня си всичките неразумни, никому необходими извънградски излизания.

Едно време като имаше още социализъм, задължителна военна повиност и разпределение, след завършване на висше образование, баща ми беше изпратен в Казанлък да преподава история на изкуството в тяхното училище за приложни занаяти. Каква ти история, какво ти изкуство, какви занаяти в Казанлък, но ... да. Не помня много от Казанлък.

Тук читателят си отдъхва и си казва: „ Оуф, поне за там глупостите му на тоя няма да са кой знае колко”, и си го представям вбесен след няколко страници: „Не си спомням много ли – копеле! Половин глава, че и отгоре си спомняш, изрод такъв!”. На такъв имам да кажа само: „Прецакан си!”. Ако четеш това, то е стигнало до публикуване и вече си си платил за него, за да го четеш. Освен това си негър! Откъде знам ли? И аз съм негър. Знам, че съм негър, защото веднъж, като бях студент, един ерудиран очилт мъж дойде и ни разказа за кината, в които ходят главно бели човеци, и за кината, в които ходят главно черни - човеци. Той беше политически коректен, учтив и любезен чичка и си личеше, че е тъжен от това, че все още има сегрегация. Аз пък се зарадвах и си помислих „Колко правилно!”. Днес остатъчна сегрегация, утре отново греещ в душите ни расизъм.

Белите млъквали след началото на филма и гледали тихо, а черните се вълнували, коментирали на висак глас случващото се на екрана, давали съвети на главните герои и прочее. Същото било и докато гледали телевизия вкъщи. Но да си продължа към читателя – ти си негър, защото, поне в тази глава аз съм главният герой и да ми говориш и да не ми говориш, и да си мислиш нещо и да не си мислиш нищо, аз ще си правя каквото си искам. Ще те залея с глупавите си спомени за Казанлък.

От това, че е градът на розите, нищо не е останало в главата ми, сещам се за това о веднъж дваж годишно, когато ям локум от картонена кутийка, защото на кутийката ва локума има една леля, която бере рози. Спомням си как веднъж докато бяхме сами с брат ми вкъщи, той на 3, а аз на 5, вятърът ми издуха от простора една блуза. Много ревах за нея. Нямаше какво да направя, бяхме заключени на седмия етаж, нямаше нито телефони, нито кого да повикам. Блузата отлетя, а циганетата под блока я прибраха и щастливо я отнесоха. Май съм ревал от безсилие. В една градинка имаше детска катерушка - кафяв пластмасов крокодил. В един рейс майка ми каза на едно цигане „Махни се оттука, имаш много въшки!”, а мангалчето отговори „Лельоо, а ти кога беше докторка?”. Съседите ни бяха Страхил, жена му Христинка и сина им Генчо. Страхил беше плешив, със страховити мустаци, Христинка правеше много готини сладкишчета – кошнички, като истински, с шарени сладки топки в тях – бяха малко по-големи от напръстници, а Генчо имаше много пластмасови войници, правеше кораби от пластелин и по-късно се оказа, че има план.

Банкя

Concordia

Cosse le Vivien

Мобилните телефони са убийци на разни неща

noreply@blogger.com (Bormin) — Thu, 29 Jul 2010 14:47:00 +0000

GSMarena.com имат много хубава статия по-въпроса. Направена е с елегантно чувство за хумор и се отнася за всичките технологични джаджи, които са го отнесли от мобилния телефон. Като я четох си мислех, че мобилните отвяха и разни други неща – например телеграмите. Спомням си как едно време, от време на време можеше да биеш една телеграма на някой, който е на вилата си – примерно. От известно време телеграмата въобще не се предлагала като услуга. Как ли ще се чете Удхаус – много ми е чудно. Какво ли ще разбират от телеграмите на Бъртрам Устър. Ще знаят ли защо е кратък изказът? Ще има ли кой да им напомни, че се е плащало на дума? Отнесе го и писането на писма – сега на хартия, във формата на писмо пристигат само разни сметки и извлечения от банки. Преди имаше лепене на марки, писане, чакане, опити за грамотност, ароматизирана хартия – ще ти помни ли някой какво е „епистолярен роман”? Баба ти трънкина. Как ще се приема на Буковски „Поща”-та? На първо четене се сетих за телеграмата и за писмата, сигурно има и още неща, сигурно и възприятията ни за неподозирани от мен неща ще се променят по неподозиран за мен начин. Носталгия… и любопитство.

Да отговоря на позвъняването, да не отговоря на позвъняването

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 28 Jul 2010 09:05:00 +0000

Calm Conflict Resolution
or
Call Center Representative

От време на време, когато ми звъни телефона се появява надпис unknown number или withheld number. Известно е още като CLIR, скрит номер, непознат номер и т.н. Както пред мен така и пред всеки собственик на мобилен телефон стои въпросът дали да се отговаря на тези повиквания или да не се отговаря. Тези, които са решири да филтрират обажданията си с blacklist, решават проблема сравнително лесно – на техническо ниво. Тези които имат по-обикновени апарати ще трябва да изтърпят звъненето или вибрирането на мобилния докато човекът от другата страна се откаже. Моята лична политика по въпроса е хаотична, понякога отговарям, понякога не отговарям. Всеки взима сам преценка според случая – според мен, обаче трябва да се отговаря на тези обаждания. Ако ситуацията не позволява отговор, може би по-скоро е добре изцяло да се изключи телефона. Много хора звънят със скрит номер по невнимание, от незнание или защото са забравили да си настроят телефона. А ако някой Ви търси за разрешаване на конфликт и разчита, че ще се излъжете да отговорите – може би пък е по-добре да разрешите конфликта.

.... OFF!

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 28 Jul 2010 06:06:00 +0000

Пише по вестниците и казват по новините, че българите намалявали. Намаляват те. Намаляват и гражданите. Намаляват и нормалните. Намаляват и здравите. Увеличават се селяните (разбирай не хората, които живеят в села, а ония дето главите им са изтърбушени отвътре и напълнени с плява и тор). Хората намаляват. Увеличава се пенсионната възраст. Все повече жени емигрират. И така ще стане, че глупавите бели мъже ще работят до смърт, за да изхранят и да произведат мръсни, гадни, крадливи мангалчета (да не си помислите, че съм расист или ксенофоб – неее, мангалчета са малки старинни уредчета за отопление – мръсни са от саждите, произвеждат се от ковачи – главно мъже, гадни са, защото се правят трудно, и са крадливи, защото изгарят толкова много дърво, че не е истина).

Въпросите

noreply@blogger.com (Bormin) — Tue, 27 Jul 2010 05:41:00 +0000

Въпросите морално етически не са като въпросите орално фалически. Не е като да пишеш „кур” на стената на историческата забележителност и да прославяш родните дружества туристически. Сложни са тези неща – много. Идва ли се на работа по-къси гащи? Да се изпляскам ли с колегата/колежката или не? Дали пък да не прецакам шефа? Защо да не подгъзурча куйрука и да не стана кафяв нос – и без това всичко отива по дяволите, поне аз да съм добре? Да взема ли пък да си свърша работата? Защо да не поскрия данъци? Но няма какво да го мисли човек, дето викаше един приятел: „Мразим да мислим, защото се потим и миришем лошо!” Та така… Вторник.
Шибана работа е вторника, не е гаден като понеделник, но е и далеч от преполовяването на седмицата. Недоклатена колежка е изпаднала в киселинно състояние, което вероятно й изтребва яйцеклетките до една, а видимото проявление на киселинността е отровно мълчание. Не съвсем, чува се как хрупа някакви гризини. Чакам шефа да излезе за обяд, за да мога спокойно да пафкам цигари на балкона. Докато този момент дойде трябва да оценявам работата на хората – бих им наджаскал отлични оценки на всички с едно тряскане на клавиш, но по закона на всеобщата гадост е невъзможно да сложиш групова оценка – те ти тебе булка интелигентен софтуер. Усещам как ме налазва погнуса, мирова скръб и всеобхватна мизантропия. Дали пък с мен нещо не е наред?

Покана за рожден ден

noreply@blogger.com (Bormin) — Fri, 23 Jul 2010 08:39:00 +0000

Получих покана, но няма да отида. Обадих се сутринта да му честитя рождения ден. "Добро утро, ... ми, честит рожден ден! Да си жив и здрав!" "А, благодаря, ти как си?" "Добре съм, вие как сте!" "Добре сме. В неделя ще се чествам, ако искаш ела!". Не, бе, не искам, ако ти искаше да ме поканиш щеше да ми се обадиш по-рано и да ме поканиш, вероятно преди рождения ти ден. И тук аз съм кретен, че въобще продължвам да говоря с него: "Къде?" "У нас." Тук вече се сещам, че не ти ща и поканата и чудото и казвам: "Знаеш, че в събота и неделя обикновено работя, няма да дойда." "Добре" - ми казва той с облекчение. "Хайде, приятно прекарване и чао." "Чао."

Един лев

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 21 Jul 2010 14:06:00 +0000

Прибирам се спокойно днес през градинката на народния театър и някакъв розов чичка идва и на чист английски език ме пита говоря ли английски. Говоря бе, чичка. И дай назаем един лев тогава, че идвам от Ямбол и ми се счупи колата. И ми го вика това на чист английски отново. А пък аз на езика на Шекспира му отговарям. А, не, да ги немаме такива, чичка, тая врътка я знаем много хора. Ще трябва да измислиш нещо друго. Ебаси - научили сме англичаните да маат по центъра и да крънкат по левче. Вива Булгария, Вива, екс булгария, вече Мангалия. И обмяната на международен опит също - Вива!

Обещавам пак да почна да пиша

noreply@blogger.com (Bormin) — Sat, 17 Jul 2010 16:48:00 +0000

Обещавам пак да започна да пиша, но този път ще гледам да не е за глупости, а за някакви сериозне неща.

Котка на прах

noreply@blogger.com (Bormin) — Thu, 18 Mar 2010 19:26:00 +0000

Преди няколко дни, вкъщи дойде един познат. Пи кафе, пуши цигари и разказа готина история. Гледал по телевизията някакво интервю с деца. Питали ги какво е отрова за мишки. Едно от децата отговорило: „Котка на прах”. Винаги с удоволствие си спомням как бате Енчо попита едно момченце: „Какъв искаш да станеш, когато порастнеш?”. А то намусено избълва „Робот!”. На същия въпрос първият отговор, който успя да измисли Ирина беше – „Зелена”. Аз реших, че тя иска да стане Йошка Фишер. Дребосъците са адски свежи. После, по знайни и незнайни причини всички ставаме квадратни.

GMO - генно модифицирани храни

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 17 Mar 2010 18:57:00 +0000

Гледам навсякъде, че напоследък е страшно модерно да се протестира срещу генно модифицираните организми. Айде стига, много е знаела баба ти, че пестицидите са вредни, та да протестира срещу тях. С тоя скапан интернет се оказва, че всички знаят за всичко, по много, защото са прочели някой форум. Какво като е генно модифицирана свинята, нямам нищо против да има десетина бутчета пилето. На вкус не вярвам някой да го усети. Едно време в някакъв разказ, четох за един, дето бил такъв чревоугодник, че можел да разпознае яребицата, дето яде, дали е лежала на лявата си или на дясната си кълка. Кой знае колко генно модифицирани неща сме изкльопали досега – сега тепърва ли да демонстрираме срещу тях. Ама, не знам си какво си, ама чист свят за децата ни, абе, що не си… Баба ти сигурно смята, че компютъра е вреден за теб, ама не ходи да протестира. Кой знае към още какви неща ще се адаптираме както към смога, нитратите, луминисцунтните лампи, излъчванията от мобилните телефони. Еволюция. Какво има да се протестира – не знам. Ава иначе е готино, няколко часа протест и отиваш да ковнеш две сандвичета от напълно натурални продукти в МакДоналдс.

Зов за помощ

noreply@blogger.com (Bormin) — Tue, 09 Mar 2010 08:40:00 +0000

Има дни, в които не ми се прави нищо. Ама наистина нищо. Искам да се върна в леглото и там да си подремвам до вечерта. А вместо това ми предстоят няколко наистина гадни претоварени дни. Напоследък дори не ми се пише в блогата, сигурно ще да е някаква пролетна умора. Кафето не ме изправя на крака и въобще - апатия. Жестока. Надявам се някой да има рецепта за лечението на тая работа. Приемам всякакви предложения. С най-грамадански нечовешки усилия успях да напиша кой печели във февруарския конкурс "Снимай се с чичо Боби", но нищо повече.

Студеното време още повече прецаква работите, дори не ми се излиза. Поне да беше топло да може да се кеси навън, а то - дърво и камък се цепят. Минус четири градуса. Ебаси, какво става не мога да разбера.

Моля стегнете симозъците ако можете и препоръчайте нещо, каквото и да е, за да се оттърва от това настроение. Гледам по онлайн книжарниците хората цели книги са написали, но дори не ми се пазарува...

To blog or not to blog

noreply@blogger.com (Bormin) — Mon, 01 Mar 2010 22:48:00 +0000

Или по-скоро, да си признаем ли, че имаме блог. Голяма дилема. Имаме си блог, да си признаем ли или не. Естествено, че ще си признаем, за да ни четата повече хора, за да се популяризираме, за да се видим колко сме умни и какви важни неща ни интересуват. Това е за приятелите. Да си признаем ли на колегите? Естествено - да си признаем, те ще ни разберат най-добре като се оплакваме от работата си или се хвалим с нея. Е, има опастност шефа ни да научи, но ще бъдем внимателни. Да си напишем ли блога в CV-то? Е, разбира се, ако в обявата има веселата думика "креативен", много ясно, че трябва да си признаем, освен ако блогът ни не е мнооооого тъп. Обаче никога не си признавайте ако тази думичка я няма. Скоро на едно интервю питали мой приятел колко време отделя за "хобито" си. Той пише горе долу колкото и аз, по около 10 мин. през ден. Интервюиращият похъмкал неодорително. Така че, лъжете, не признавайте, е имате блог, тия копелета, няма да го намерят така или иначе, защото главите са им заврени в гъза - като на всеки HR. И да си признаете, че имате блог и да не си признаете пак ще прецакате същите минути от работното време, а ако си признаете само ще се вторачват в кой час от денонощието публикувате. Гледайте блогът ви да е влиятелен, за да може да закопава живи хора. За да ви носи пари, за да ви прави кеф, за да отпускате парата с него. А ако решите да си признаете - гледайте да сте готови да си понесете последствията от простотията на HR-а, който стои срещу вас.

Не ви ща тъпото пликче, и на вас да *****************майката

noreply@blogger.com (Bormin) — Fri, 26 Feb 2010 20:12:00 +0000

Голяма простотия. И тъй като и аз съм голям простак нямаше да й обърна внимание, и то никакво, ако Няня не ми беше казала. В магазини Верде, както тя е забелязала, а аз пък съм забелязал същото за магазини 345 и за BILLA, като си напазариш яката си слагаш покупките в найлонова торба. Сега - найлоновата торба първо е вредна за околната среда по понятни причини, второ - като си напазарувал ми се струва редно да ти я дадат тая торба без пари, защото то е един вид като опаковка на стоките им. Те обаче, гнусните копеленца, не стига че ти дават торба с тяхното лого и ставаш на ходеща реклама, ами трябва й да си го платиш тъпото парче пластмаса - около 20 стотинки. Хем им правиш оборот и респективно печалба, хем цапаш природата, хем им плащаш за реклама. Ебаси!!! От утре почвам да си нося платняна пазарска чанта.

Разрешени протести

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 24 Feb 2010 07:28:00 +0000

Тази сутрин прочетох следната статия. Обичайното бла-бла-бла-бла. Така де, все едно. Все едно - ама не е все едно. Много готино впечатление ми направи, че трябва да искам разрешение за протест. Много готино "Добър ден, добър ден. Аз ще обичам да протестирам, защото съм недоволен от нещо си. Добре, ама в четвъртък. Или - не, не може да протестираш, не разрешаваме". Както каза снощи мъдрия таксиджия: "Ташак, госпожа Балабанова, ташак!"

Смърт в социална мрежа

noreply@blogger.com (Bormin) — Fri, 19 Feb 2010 11:24:00 +0000

Не знам питали ли сте се някога какво става с всичките ви онлайн и други цифрови животи, когато умрете? Питали ли сте се какво трябва да става - в смисъл, регламентирано ли е по някакъв начин какво се случва като потребителят умре? Има ли някаква процедура? Физическата е ясна - издават ти смъртен акт, погребват те, едни роднини и приятели реват /евентуално/, други се радват. Издава се удостоверение за наследници, ако имате такива и т.н. Какво обаче става с регистрацията ви, да речем в mail.bg? Ако някой може да ме насочи къде да прочета, как са регламентирани тези неща, моля да го направи.

Причината да драскуля тия работи е, че напоследък по профилът във facebook на една моя позната, която за съжаление умря, се вихри бясна активност. То не бяха спомени, не бяха писма до нея всеки ден, не бяха добавяници на приятели, организиране на изложби на снимките й и какво ли още не. Направо ми стана страшничко. Женицата е мъртва от година и нещо, че ако не и от повече.

Искам ли някой да ми рови из профила като умра - определено не! Как обаче да го закрия като съм вече умрял?

Клиентът е виновен, сам си е виновен!

noreply@blogger.com (Bormin) — Thu, 18 Feb 2010 09:10:00 +0000

Понякога като чета разни статии по блоговете направо побеснявам и се чувствам предизвикан да напиша нещо. Днес, след половинчасово чудене все пак реших да напиша. Провокиран съм от един линк от Svejo.net, а именно линкът "Сигнал на гражданин за измами...", освен него ме предизвиква и статия в блога на Калоян Йорданов. Напълно съм наясно, че хората имат добри намерения и затова побликуват въпросните статии, които ще се позволя да цитирам. Тука, хората, които ме познават вече усещат голямото космато "Но", което предшества храненето...Бравос ама, пичове, хайде малко по-кротко, а? Първо за Нова телефонна измама...Какво е това "цъкване", "клик/пване", "прозвъняване", "стреличка" или каквато и да е друга простотия, която сте измислили. Това НЕ са услуги на нито един мобилен оператор. Това е някаква клиентска идиотщина, за да си спестите някоя стотинка. Айде без тия простотии,

ако някой иска да му чуе и му е важно ще си плати за разговора. Измамени сте, защото мошениците много добре познават изкривения Ви начин на мислене. И айде да не почваме с тия, че били скъпи телефонните разговори, операторите дават възможност да се обадиш достатъчно евтино на хората, който са ти важни. Следващата описана измама - обещават ти бяла/ черна техника за награда от оператора, ако си купиш ваучер. Тука има връзка и към предишната тема. Ако ти се обадят от оператора се представят надълго и нашироко, дават номер за връзка обясняват и т.н., освен това, защо ти потребителят, който зарежда един ваучер от пет лева през месец, реши, че си толкова важен, че някой да ти подарява нещо. И още, ти копеле, не знаеш какво е значението на думата подарък - ако знаеше, нямаше да се вържеш на тая схема, но измамникът те познава, той е наясно колко е спаружен болнавият ти мозък.

Другата схема за измама - когато се звъни на възрастни хора, за да им се каже, че ПТП и т.н. Това са нашите баби, дядовци, татковци и майки. Хайде сега да направите следната оценка - това са хората, които като получат обаждане мислят следното: че може тяхното дете да е убило човек, че може да оттърват с няколко хиляди лева убиец от затвор /този убиец е тяхното дете/, сигурни са, че корупцията е толкова голяма, че може. Тия хора са били в активна работоспособна възраст и са разбирали добре какво се случва с държавата от 1945 насам. Още ли не ви е ясно защо живеем в лайняна местност и повечето от нас са лайнари!?!?!?!?! Измамникът ги познава добре - той е израдтнал след тях, познат му е вкусът на мислите им. В статията става въпрос и за още няколко вида измами - те също се дължат на преебана мозъчна активност на потребителя и несъществуващи етични и морални норми, както и на неговата собствена простотия.

Малко по-различен е случаят с Гражданинът, който сигнализира за измами. Тука съм съгласен, че трябва да има държавна намеса, която да санкционира неетичните търговски практики. Но да изтипосаш имената да две служителки, на които им се начуква канчето ежедневно и те се пържат в един собствен ад, в някакъв провинциален магазин....едва ли ще помогне. Като си толкова ербап, заведи някакво дело за измама или де да знам и аз за какво срещу компанията, представлявана от тия каки. Не можеш обаче, защото въпреки, че са неетични са напълно в законовите рамки и отново се върнахме на парадокса при който баба ти мисли, че ще те оттърве от наказание за убийство с 2 хилядарки от спестяванията й за погребение. Не е луд тоя дето яде баницата, луд е тоя дето му я дава.

И след като сте измамени звъните на телефоните на мобилните оператори да препсувате операторчетата, които гърбят денонощно, нали копеленца?

Доброто възпитание и съпътстващите го думи... Какво, по дяволите, се случи?

noreply@blogger.com (Bormin) — Thu, 18 Feb 2010 05:53:00 +0000

Влизате в магазин и продавачката започва да говори на "ти", от вратата. "Познавам ли Ви отнякъде?" леко ядосан/а питате Вие. "Не, не мисля." - кокетничи тя. "Каква, точно е причината да ми говорите на ТИ?". Тя вече гледа все едно сте й изяли закуската. Една дама на около шейсет години ми каза веднъж: "Това изглежда е модерно, и аз нямам нищо против децата да ми говорят на ТИ.." Аз пък имам нещо против. Очаквам към мен да има уважение, когато ползвам някакви услуги. Очаквам хората, които не познавам или познавам слабо да запазят дистанция. Очаквам операторът на телефнната компания да ми каже "Благодаря Ви за обаждането!". Казвам и очаквам да чуя: "Моля, ако обичате, благодаря, възможно ли е...." Очаквам възпитанието да бъде облечено в някаква форма. В подходящата форма.

Преди няколко дни една колега надзърна в монитора ми и видя как пиша мейл на друг отдел. Реакцията: "Защо им пишеш "Моля и благодаря, те са длъжни да го направят!". Да, длъжни са, обаче, когато напиша моля и благодаря, после имаме добри отношения с тия хора и работим леко, а на теб ти се киселивят. Защо - не знам.

Разбира се има и другата дивотия, да ти казват "благодаря", когато не трябва. Това го наблюдавам като задържам вратата на някоя жена или изчаквам да мине преди мен. Какво толкова благодариш? Това е нещо, което трябва да очакваш, да си сигурна, че ще се случва, а не да благодариш.

Нямам никаква представа какво стана с дребните прояви на учтивост? Да, те може би не са животоспасяващи, но пък са важни, защото всичко започва от дребните неща.

Има дни, в които не върви...

noreply@blogger.com (Bormin) — Tue, 16 Feb 2010 11:25:00 +0000

Ама никак не върви. Първо, сутринта така ми се спеше, че не можах да стана. Второ, закъснях за работа. Трето хората нещо не ме кефят на работа. Даже не се кефя и на себе си - тука вече си имам ебаси проблема. Така че - спестете ми коментарите си. Трето - още ми се спи. Четвърто - трябва да се занимавам с някакви не мои работни простотии. Пето - единственото, което искам е да се прибере и да релаксирам малко. В очакване съм на някакви други гнусотии да продължават да се случват. Най-доброто все още предстои, както казваха едни реклами.
Don't know what else to say. I am sitting quietly and expecting a shit storm. The day is not even half way over.

Молитва от работното място

noreply@blogger.com (Bormin) — Sun, 14 Feb 2010 13:07:00 +0000

Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя. Куража да променя нещата, които не мога да приема. И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес, защото ме вбесиха.
И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.
Помогни ми да давам 100% от себе си в работата си
12% понеделник
23% вторник
40% сряда
20% четвъртък
5% петък
И ми помогни да запомня……Че когато имам наистина лош ден.
И изглежда, че хората се опитват да ме вбесят.
Ще ми трябват 42 мускула да се намръщя и само 4 ,за да протегна средният си пръст.

АМИН.

Курабийки – домашен уют или секс

noreply@blogger.com (Bormin) — Sat, 13 Feb 2010 07:26:00 +0000

Курабийките са малки тестени сладкишчета. Любими, не толкова заради вкусовите им качества, колкото заради спомена за топлина и уют от детството, когато майките и бабите са ни ги приготвяли. Това са кулинарните и емоционалните значения на курабийките.

В офисния фолклор курабийките са нещо съвсем друго. Първите случай на черпене и изграждане на курабийчената теория датират от далечната 1996 или 1997 година. Не е много ясно, коя година точно. Основоположници на курабийченото движение са господата с tetris прякори Kamba Jazz и Bobo Swing. С курабии се черпи тогава, когато човек има нов сексуален партньор. То е едновременно дискретно самохвалство и открито проповядване на епикурейство. Курабиите са изцяло символични, важен е жестът на черпенето, който цели да направи другите съпричастни към удовлетворението на черпещия. Не са никак редки случаите, в които можете да чуете: „Това кафе е курабийка!”. Важно е назоваването на черпнята „курабийки”.

Месенето и раздаването на курабии трябва да следва определени ритуали.

- никога не се черпят курабии ако наистина нямате нов сексуален партньор

- ако почерпите но нямате нов партньор над Вас тегне проклятие

- проклятието е за „мрачно, тягостно и дългогодишно безебие”

- ако не почерпите, но се установи, че сте имали повод – същото проклятие

- когато бъдете почерпен/а трябва да отговорите ритуално: „Бравос, всеки ден да е сряда!”

- когато сте почерпили и са Ви поздравили ритуално, Вие трябва да отговорите ритуално: „Ааааа, мерси!”

- Ако сте били недоволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте

- Ако сте били доволни от партньора – никога, никога, никога не споделяйте – само се усмихнете дяволито.

- не можете да черпите два пъти за един и същи партньор, защото над Вас ще тегне гореспоменатото проклятие, освен ако*…

- *освен ако… тука теорията започва да става малко сложна. Но не чак толкова. Представете си, че имате нов партньор и надлежно сте спазили ритуала – т.е. почерпили сте. После прекъсвате контактите с този партньор. След години отново. Възниква въпросът редно ли е да почерпите.

а/ партньорът е под 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 3 години – можете да почерпите.

б/ партньорът е над 30 годишна възраст: ако не сте си партнирали сексуално повече от 5 години – можете да почерпите.

- разделението е продиктувано от това, че хората след определена възраст по-трудно променят навиците си и един и същи човек вероятно по-малко променя сексуалните си предпочитания след 30. Преди 30 младостта все още подтиква хората към експерименти и е твърде вероятно един и същи човек да е променил сексуалните си предпочитания. Тука има място за сериозни дискусии по доизпедепцването на теорията, но те са за по на питие.

В основни линии това описва курабийчения ритуал.

How to make some money

noreply@blogger.com (Bormin) — Fri, 12 Feb 2010 10:35:00 +0000

Днес случайно попаднах на една страница, която предлага възможност да се спечели някой лев. Досега съм пробвал всякакви такива работи, но никога не съм печелил нищо от тях. Може би заради липса на постоянство или неразбиране - не знам. Но това ми се вижда доста лесно и реших да го пробвам. Засега са ми се трупнали 0.90 BGN. Дали ще станат повече не знам но се надявам. Линк към въпросната страница ще намерите най-долу вляво на блога, а функционалността може да проверите като псувате чичо Боби на воля - отново вляво на страницата.

I love my Blackberry...

noreply@blogger.com (Bormin) — Thu, 11 Feb 2010 11:55:00 +0000

Globul вече предлагат нови Blackberry и нови Blackberry тарифни планове. Пиша за тях, защото ми е доста по-трудно да се ориентирам в сайтовете на конкурента. Това е готино. Поне на мен ми се струва готино. За последните четири години съм употребявал три модела такива машинки. Три от тях почупих от ползване. И се ги бях ползвал щастливо и с кеф. Препоръчвам ги с чисто сърце. Сигурен съм, че доста мъже ще кажат после като брат ми: "Най-си обичам блекберито...., разбира се след жена ми, де...." Освен това цените им наистина са добри, за сравнение има линка, тук вдясно. Предполагам, че някои хора няма да са съгласни с мен, но пък като ползвател на такава машинка, ще ми е интересно да чуя какво мислят по въпроса.

Globul have new blackberries and blackberry tariff plans.This is a good thing for me. I like them blackberries. Used three different models over the past four years. Broke three devices on my way to breaking the fourth. Used all of them a lot and happily. Nothing, nothing compares to the RIM product. I strongly encourage all bulgarian users to try one. Plus the prices of the device and the tarrif plans have really decreased over the last year. My guess is that the men who do so will soon quote my brother, who said "The thing I love the most is my blackberry....., after my wife that is ..."

Вървят слухове, че ще има...

noreply@blogger.com (Bormin) — Wed, 10 Feb 2010 06:38:00 +0000

Вървят слухове, че ще има български e-wallet. Било съвместен проект на http://www.sepbulgaria.com/, http://www.globul.bg/, http://postbank.bg/, и разни магазини, от които запомних само книжарница Пингвините. Надявам се наистина да тръгне скоро въпросната услуга. Ровейки ей така, от спортна страст попаднах и на следното: статия за POS терминал на телефона. Доста телефони имат и бар код четец, така като чета пазаруването почва да ми изглежда приказно лесно. Въпреки бруталния ми скептицизъм към навлизането на тия неща на нашия пазар. Още си спомням как миналата седмица прекарах 10-тина минути на опашка в 345, защото касиерката се опитваше да работи с POS терминала. А аз исках да си купя само една вафла "Боровец", даже по едно време така се изнервих, че бях на крачка от това да платя в брой покупките на човека, който пазаруваше с карта.

Не е истина

noreply@blogger.com (Bormin) — Tue, 09 Feb 2010 07:57:00 +0000

Не истина, bg-mamma.com къртАт миФки. Тия имат инфо за всичко. Вчера Гугълнах "Мъжки шивач софия" и четвъртият резултат беше на bg-mamma.com. От архива им!!! Тия сигурно могат да ти сглобят атомна бомба, или поне да те снабдят с подробно упътване. Естествено, преди това любезно ще те посъветват да не я сглобяваш, или ако е наложително, поне да е при крайна нужда. Ядрени мацки. Представям си как в архива им има каталог: " Как да отровим съпруга си", "дванайсет начина да се разправите с побеснял глиган", "Диети за непослушни деца от 3 до 5", "Насъскване на баби", "леки ремонти на стратегически бомбардировач", " Кои са най-добрите помпи за кърма". Направо ме е страх от тия каки с много време и достъп до интернет.

Земетресение в Хаити

noreply@blogger.com (Bormin) — Mon, 08 Feb 2010 21:33:00 +0000

От известно време слушам, че много хора били състрадателни към жертвите на земетресението. Пращали дарения и т.н. благотворителност. Това е много, много хубаво, даже е човеколюбиво. Днес май слушах, че цял милион лева били събрани, за благородната кауза. Чудесно е това.

Обаче какво точно ми пука за Хаити не мога да разбера, пукната стотинка не давам за тях. Не знам къде са, не знам какви са, не познавам жив хаитянин, много по-добре и нормално е да дам пари или каквото и да е да направя за своите си, за тия, които са тух, хроми, слепи, самотни, болни, недъгави или в депресия. Боли ме за Хаитяните, бОли ме, ама яко. Не мога да разбера защо сме пратили една камара пари на майната си, като може да ги оползотворим тук. Ако някой разбира да ми обясни!