The Charm of Reality

Favorite spot: Dryanovo Monastery

2013-05-23T23:37:00.000+03:00

I’m showing you my favorite place near my hometown. I had some precious memories there. I just love going back there. The whole place is so peaceful; it makes me feel free and happy. I love the view from the top. (I’ll show it to you some other time when I get a nice picture of it.) I like going to church there. It’s not the most beautiful church, but it has something special about it. I even think it brings me luck. I can’t wait to go there and have a nice relaxing day far away from Sofia and Turnovo.

Показвам ви любимото ми място близо до Велико Търново. Имам някои много скъпи спомени там и предполагам, че и това прави мястото толкова специално. Мястото е толкова спокойно, караме да се чувствам толкова свободна и щастлива. Обожавам гледката от върха. (Когато намеря хубава снимка от там, ще я постна.) Обичам да ходя на църква там. Не е най-красивата църква, но има нещо особено около нея. Дори мисля, че ми носи късмет. Нямам търпение да се върна там и да прекарам един прекрасен ден на спокойствие, далеч от целия шум на София и Търново.

В търсене на опит

2013-05-20T18:52:00.002+03:00

Докато си студент е малко трудно да работиш на пълен работен ден. Но пък след като завършиш за да започнеш работа, в повечето фирми ти искат поне 1-2 години стаж. Почти неосъществимо е. За това реших да се опитам да си намеря стаж. Също нещо не толкова лесно изпълнимо. Просто защото повечето стажантски програми изискват да си поне 3-ти курс. Защото 2-ри курс още не си сериозен и не знаеш какво искаш. Е, как да разбереш какво искаш като никои не ти показва кое какво е. Нали стажовете са именно за това, да ти покажат естеството на работа и ти да решиш дали ти харесва или не. Явно за повечето работодатели това не е точно така. На някои работодатели им трябва просто временно някои студент, които да върши най-лесната работа за малко пари, пък ако може и без пари. Жалко, че в България разбирането за стаж е толкова грешно.

When you are a university student it’s a bit difficult to work full time. But after you graduate and start looking for a job, most of the companies want people with at least 1-2 years experience. It’s almost impossible task. That’s why I started looking for internship. But it’s hard to find an internship too because most of the internship programs require to be at least in you third year in university. If you are second year you are unreliable and you don’t know what you what to work. How do you understand what you want to work if nobody shows you what particular job is. Internships are about showing you the nature of the job so that you can decide whether you like it or not. Apparently, for most employers, this is not true. Some employers hire students to help with the easiest job for little payment or for no payment at all. It’s a shame that in Bulgaria the understanding of internship is so wrong.

The Great Gatsby

2013-05-19T20:11:00.001+03:00

On a rainy afternoon few years ago I remember the end of the book The Great Gatsby. I was fascinated by every word in it. I was impressed by this book so much. I was enthralled by the plot and the characters. I just loved the book. Years later on a very hot afternoon I loved the movie as well. I liked it even more. It was one of the best movies I’ve ever watched. It was mostly because of the story it re-created. It was 3D which wasn’t the best quality. But it was still impressive! :)

На световния ден на книгата да поговорим за ...книги

2013-04-23T20:55:00.001+03:00

На световния ден на книгата, за мое огромно съжаление, нямам време да седна и да се отдам на някоя. А толкова много ми се иска...Едно от любимите ми занимания, което ми доставя огромно удоволствие е да чета. Понеже аз си живея в мой собствен свят, светът на книгите доста се доближава до него. Повечето хора четата толкова малкот или парка да чете книга. Естествено момчета се срещат по-рядко и тези, които четат, всъщност го правят чрез електронен четец. Ето за това съм голяма фенка на така наречените Kindle-и. Все пак думичките техника и момче си отиват повече от момче и книга(за съжаление). Страшно се радвам на такива хора и на останалите около тях в метрото, които с интерес наблюдават книгата и се опитват да разберат коя. Често това любопитсво на пътници ме е разсмивало. Даже веднъж едно момиче, след като прочете две страници с мен, директно ме попита за книгата, която чета и дали ми харесва.

Все пак не е нужно кои знае колко време за да се прочетете една книга. Като се замисля колко време прекарвам в пътуване или чакане...една малка джобна книга, винаги ми прави компания тогава. Четене развива мисленето и най-важното въображението. Без въображение, човек е толкова скучен. И една книга винаги може да те научи на нещо, в това напълно съм се убедила. И много съжалявам, че младото поколение не намира достатъчен интерес към книгите, а предпочита филмите.

Съвсем случайно наскоро видях един плакат: „Събери един килограм хартия и си избери безплатна книга”. Хубаво е че има много инициативи, които да събудят интерес в читателите. Надявам се повече хора да са повлияни от тях и да увеличават броя на книгите, които са прочели. А вие коя книга прочетохте за последно? :)

Малко българска музика с Остава

2013-03-25T09:47:00.000+02:00

Като един голям фен на българската музика, когато ми се отдаде възможност да послушам малко такава веднага се отзовавам на всякакви покани. От близо 2 години съм в София, а все още не бях посетила тези прословути участия на родни музикални звезди по клубовете. Пък и клубовете, в които съм била се намираха главно в Студентски град. Та поканата дойде от почти напълно непознат човек, от едно момиче, което бях виждала само веднъж. И все пак идеята ми хареса. Беше Свети Валентин, на празниците, като че ли по лесно се вземат такива решения. Но пък мисля, че си изкарахме доста добре, макар и почти непознати.

Реших да отида за първи път на такъв малък рецитал на група Остава в едно столично заведение – Радио Кафе. Обстрановката беше коренно различна от тази, на която бях попадала досега. Напълно различни хора, с различен стил, беше ми толкова интересно да ги наблюдавам. Моята компания също беше различна, но всички тези разлики направиха вечерта страхотна. Тъй като беше празник на влюбените песните бяха доста романтични, което също допринесе за още по-прияното ми изживяване. Сцената беше толкова романтична с висящите си облаци, а по масите имаше сърчица. Като цяло обстановката беше прекрасна. Въпреки малкото пространство и многобройните посетители, имаше достатъчно място за танцуване. Беше една прекрасна вечер и се надявам да се повтори скоро отново.

Bulgaria Mall

2013-03-10T16:06:00.001+02:00

Бях на работа в един от най-новите търговски центрове в София - Bulgaria Mall. След историите, които бях чувала, очаквах тълпи от хора да се бутат в него, но за съжаление, нямаше и следа от множество посетители. За сметка на това, адски много ме впечатли дизайна и начина, по който е направен интериора. Белият цвят навсякъде излъчваше спокойсвие и уют, а огромното празно пространство в средата ти дава усещане за повече свобода и повече въздух, неща, от които моловете има огромна нужда.

В събота подранихме за работа с една от колежките ми и решихме да пиинем по нещо преди да започнем с промоциите. Тогава разбрах, колко спокоен и красив може да бъде един мол, когато е празен. Нямаше никого освен нас и персонала в 10 сутринта. Въпреки пластмасата, от която бяха направени столчетата бяха страшно удобни, а гледката на трафика навън беше страхотна. Очертаваше се един прекрасен ден, който ние трябваше да прекараме залостени зад вратите на магазина. И все пак сутрешното спокойствие на мола, който по-късно се напълни с хора и заприлича на кошер с пчели, шумен и неспокоен, изпълни деня ми с хармония. За хубавото ми настроение допринесе и чудесния плейлист в Carrefour и хората, които бяха необичайно дружелюбни. Ако всички съботни дни бяха такива, с най-голямо удоволствие щях да ходя на работа всеки ден!

Кажи Благодаря 2

2013-03-07T23:27:00.000+02:00

Не можах да се сдържа да не публикувам и други две клипчета, най-забавните, които ме накара наистина да се смея! :)

Кажи Благодаря

2013-03-07T11:54:00.003+02:00

Случайно попаднах на едни книпчета в YouTube, които ни учеха как да казваме Благодаря. Някои от най-известните актьори представяха тази така симпатична думичка по техен различен и страхотен начин.

Тъй като доста често ми се налага да работя с хора, виждам колко нещастни и груби могат да бъдат те. Могат да те игнорират напълно, пък да ти се усмихнат поняка е невъзможно. Виждала съм изключително красиви жени, но толкова безчувствени, че чак тръпки те побиват. И особено когато раздават едни страшни погледи, с които могат да убият човек. Но се научих да не им обръщам внимание, а просто да им се усмихвам и да им пожелавам приятен ден. Може пък да решат да се усмихнат и да вкарат малко живот в лицата си.

А всеки ден също се сблъсквам и с хора, които пак не знаят как да използват тази думичка. Например в магазина, когато им задържам вратата или други такива всекидневно случващи се ситуации. Именно затова тази инициатива ми хареса толкова много, защото понякога едно Благодаря може да ти донесе едно прекрасно усещане и широка усмивка. Винаги е хубаво, когато някои оценява труда ти. Затова трябва повече хора да правят това. :)

Клипчетата са страшно забавни, надявам се да ви накарат да се усмихнете и засмеете! :)

Още вкусотийки

2013-03-04T22:36:00.001+02:00

Тъй като шоколадовите кексчета малко ми омръзнаха, реших да разнообразя с боровинкови.
И дори мисля, че този път станаха по-вкусни, защото бяха правени с двойна доза любов. А всяко нещо направено с любов е по-вкусно и по-красиво! :)

Shopping

2013-03-04T22:23:00.000+02:00

Who does not love shopping? And it's even more fun when it's with friends, right? :-)

And of course a lot of junk food in the end. And my personal favorite place to eat:

Favourite Song

2013-03-04T12:53:00.003+02:00

A little bit of winter

2013-01-22T12:24:00.002+02:00

It was last week when the snow was falling down and it was everywhere. Now it's gone and I miss this view when I wake up in the morning. :)

An Idea Worth Spreading

2013-01-15T01:30:00.000+02:00

Преди няколко през почивката ми от учене попаднах на едно клипче в TED (Technology Entertainment and Design). Има доста хора, които са чували тази поредица от конференции и лекции, но има някои, които не са. Тъй като ми е трудно да опиша, какво точно е TED, намерих един блог, в който много ми допадна обяснението: Click

Клипът на който попаднах се казва: 'Израел и Иран: Любовна история? 'Заглавието ми се стори доста привлекателно, така че, с огромен интерес изгледах клипа. И от тогава се чудя по какъв начин да го представя тук, но все не можех да намеря точните думи. Може би защото никога не съм изпитвала страховете на войната и не мога да се поставя в положението на героите от клипа. Но идеята, която беше презентирана, наистина ме завладя. Беше представена по изключителен начин. Затова просто ще ви покажа самата презентация, а вие обърнете внимание на мислите, които поражда тя.

A few days ago during my break I came across a video in TED. The video was called: 'Israel and Iran: A love story?' The title was very attractive, so I watched it with a big interest. And since then I am wondering how to present it here, but I couldn’t find the right words to describe it. Maybe because I’ve never felt the fears of the war and I can’t see myself living in a country during war. But the idea, which was introduces really fascinated me. It was presented in an exceptional way. I’ll just show you the presentation, and you pay attention to the thoughts it raises.

Ben Affleck at the Golden Globes

2013-01-14T15:30:00.000+02:00

This morning the news was all about the Golden Globes awards. I read some articles and took a look at some photos. And then I watched the speech of Ben Affleck like 5 times in a row. I just love this actor and most of his films. So here is the speech:

Тази сутрин навсякъде в новините пишеше за наградите Golden Globes. Прочетох някои статии, разгледах някои снимки. А след това гледах речта на Бен Афлек поне 5 пъти един след друг. Просто страшно харесвам този актьор и повечето от филмите му. Ето и самата реч:

Happiness is all around!

2013-01-14T09:22:00.001+02:00

Също както любовта, щастието е навсякъде. Трябва просто да го потърсите и ще го намерите. То със сигурност е навсякъде около вас, просто трябва да отворите сърцето си и да го почувствате. Понякога може да се изненадате какви малки неща, които досега почти не сте забелязвали, могат да ви направят впечетление сега, когато искате да ги видите. Малки неща като птичката разхождаща се по перваза или двама влюбени или дори снежинките, които танцуват из небето. Денят става по-приятен, когато обръщаме внимание на малките неща, които ни се случват всеки ден.

И ето така, започвам денят си с малко щастие:

Just like Love, Happiness is all around. You just have to look for it and you'll find it. It's everywhere you go. Sometimes you may be surprise that a small thing that you hardly ever notice before can make you smile now, when you want to see them. A small thing like a bird walking on the sill or two lovers kissing or even the snowflakes dancing in the sky. The day becomes more enjoyable when we pay attention to the little things that happen everyday.

That's why I start my every day with a bit of happiness with my wallpaper:

And when I unlock my phone I see this:
А на телефона си виждам това:

And today I saw this chocolate on my table:
А днес на бюрото ми беше този шоколад:

Така че, просто ви препоръчвам да мислите позитивно и да имате прекрасен ден!

So I advice you to:

And have a wonderful day! :)

PS: The last photo is specially for all One Tree Hill fans! :]

Коледни Сладки

2013-01-08T00:19:00.000+02:00

Когато бях малка една приятелка на баба ми всяка коледа ни носеше подобни сладки. Бяха най-страхотните сладки. Едно от любимите ми неща за Коледа. Бяха толкова красиво окрасени, че ми беше жал да ги изям. Но от много години, не съм я виждала, така че реших тази година аз да си направя подобни сладки. Е, не успях да ги докарам толкова на външен вид, но поне на вкус бяха доста добри. Следващата Коледа - втори опит. :)

When I was a young girl, a friend of my grandmother used to bring us cookies every Christmas. They looked like these here, but more beautiful and they were so delicious.But I haven't seen her for many years, so i decided to bake some cookies by myself this year. Well, they were slightly different from how she used to decorate them, but at least they tasted nice. Next Christmas - second edition.

Лудият свят, в който живеем

2013-01-07T11:41:00.003+02:00

Всеки ден се убеждавам колко много луди хора има в София. И като казвам луди, имам предвид такива, които би трябвало да са в някой дом за душевноболни и да бъдат лекувани. Не разбирам как толкова болни хора, загубили напълно връзка с реалния свят, могат да се разхождат из града съвсем спокойно. Освен, че са заплаха за себе си, някой могат да станат и заплаха за другите.

Вчера в метрото видях поредния болен човек. Говореше за война, куршуми, жени останали без мъжете си, държавата и още куп неща, които аз не можах да свържа в смислен текст. А човека изглеждаше добре, не приличаше на клошар. Но беше страшно. Винаги ме е било страх от лудите, защото не знам какво могат да направят. А представете си децата, които ползват градски транспорт...Мен би ме било страх да ги пускам сами.

Предишната болна жена, която виждах почти всеки ден, пътувайки за работа, говореше за изкуство, картини, работните й срещи, пътуванията извън чужбина. Може би интересни неща, които може и да са истина, но крайно несвързани.

Напълно наясно съм, че има такива хора, с болно съзнание, но не разбирам как е възможно никой да не прави нищо за тях. Хората отстрани просто стоят и ги гледат, по-младите им се смеят. Живеем в толкова динамичен и забързан свят, в който все повече и повече хора не издържат на темпото, на бедността, в която се озовават в един момент, на безнадеждността и просто изкривяват съзнанието си. Някои дори стигат и до крайни мерки, като отнемат собствения си живот. Става все по-трудно за някои да преживяват, да задоволяват основните си нужди от храна, дрехи, лекарства. И все пак е тъжно, когато видиш, напълно нормален човек, да си говори сам...още един човек, изгубил себе си.

My first big concert

2012-12-27T14:36:00.003+02:00

This year one of the most famous singer and actress had a concert in Bulgaria. The place was Arena Armeec and the date was 18^th November. Jennifer Lopez did a spectacular show. The tickets were sold out very quickly, although the prices for Bulgaria were a bit high. However the concert hall was full. It was definitely a great show. I’m glad I bought a ticket, because I had a lot of doubts about doing it. I even considered selling the ticket. But I’m glad I didn’t, because it was amazing show.

Lopez was on the stage for about 90 minutes. During this time she didn’t sit for a minute. She was singing and dancing all the time. The audience was dancing and singing with her. There were some posters for Lopez made by her Bulgarian fans. It really felt like a huge concert like they have in US. A lot of famous artists are choosing Sofia for one of their concerts. This is something great for a small country like ours.

Here is a photo of JLo with the Bulgarian flag:

Тази година се реших да отида на концерт на някой много известен. След като построиха Арена Армеец, доста изпълнители решиха да дойдат. Пропуснах да отида на концерт на Lady Gaga, пък и не ми е представлявало интерес, затова си купих билет за Jennifer Lopez с една приялка, която много искаше да отиде. Беше страхотно шоу, за минута не съм съжалявала за парите, които похарчих. Залата беше пълна, въпреки високите цени на билетите за българия. Едно е да дадеш 20лв, друго е 70 и повече. Но определено шоуто си заслужаваше парите.

Лопез танцува и пя в продължение на 90 минути, без минута почивка.Не искам да си представям как протичат тренировките й преди турне. Публиката беше много гостоприемна, както винаги. Имаше плакати, хората пееха и танцуваха. Беше наистана чудесен концерт. Надявам се все повече изпълнители да започната да правят концерти в България.

Весела Коледа!

2012-12-25T13:02:00.003+02:00

Весела Коледа, сладури!

Пожелавам ви много здраве, защото без него просто няма накъде! Нека сърцето ви бъде изпълнено само с мир и любов. Нека хората около вас ви обичат и вие ги обичайте, защото само така ще бъдете истински щастливи! :)

В тези прекрасни коледни дни, нека забравим стореното зло, нека простим на тези, които са ни наранили и се насладим на топлината на домашния юут.

Нека си спомним моментите на радост, моментите на щастие и се опитаме да ги пресъздадем за някой друг. Нека върнем жеста и направим деня на някой по-хубав. Няма по-скъпо нещо от искрената усмивката на един човек. Няма нищо по-ценно от благодарния му поглед! :)

Нека пропускаме злото през нас и да отразяваме само доброто. Защото именно отразеното ни се връща двойно!

Нека не забравяме, че първо сме хора, а след това сме различни. Нека даваме шанс на другите и нека бъдем отворени за всичко ново. Никога не знаеш къде се крие щастието!

Весели празници!

PS: И много подаръци под елхата и навсякъде!

Winter Fairytale

2012-12-15T14:04:00.001+02:00

Нов месец, Нова седмица, Нов ден, Нова публикация, Ново начало!

2012-11-05T11:58:00.000+02:00

Все пак всеки ден е ново начало и само ние избираме какъв ще бъде краят му.

Приятна седмица! :]

Улично изкуство

2012-09-20T17:58:00.003+03:00

През един много слънчев и горещ ден се разхождахме из центъра с двама приятели. На площад “Княз Александър I” имаше концерт на музикалната телевизия Планета Пайнер HD, на който присъствахме за малко. Зрителите бяха предимно тинейджъри, а някой от по-възрастните бяха видимо в нетрезвено състояние. Часът, в който започна концертът беше 7. А още преди края му на ръце изнесоха момче, което беше почти в безсъзнание от количствата алкохол, които беше погълнал. Далеч съм от мисълта, че това е било единичен случай. Все пак след концерта можеха да се видят безбройните шишета бира и друг по-твърд алкохол.

От другата страна на парка обаче, точно на входа на Народния театър имаше друго събитие. Под звуците на поп-фолк музиката едно момче рисуваше картини със спрей. Очевидно това не се случваше за първи път, но ние едва тогава го забелязахме. За броени минути момчето успя да нарисува прекрасен водопад, а след това и космос, и цвете. Като беше изключително интересно да се наблюдава работата му. Поне аз останах силно впечатлена от уменията му да използва спрейовете вместо бои. И страшно се надявам пак да попадна отново на такъв художник :)

Липсва ли ви лятото?

2012-09-19T10:05:00.002+03:00

Покрай това мрачно време напоследък, все по-често започвам да си спомням за лятото. Затова ще се опитам малко да ви върна там с любимите снимки от моето лято. :)

Тези доста интересно направени животинки, бяха първото нещо, което видях във Варна

Снимка на залеза от "Happy Beach Bar" и един от ресторантите с най-уютна обстановка, които посетихме -"Гарибалди".

И една от най-най-любимите ми : :)

Домашни вкусотийки

2012-09-18T17:53:00.002+03:00

През лятото имах много свободно време и тъй като през деня беше буквално убийствено да се излиза си намерих занимание вкъщи - готвене. Все пак съм млада и не съм привърженичка на диетите, реших да правя най-вече десерти. Една от най-лесните рецепти е за кекс. Но аз не мога да се справя с този десерт и това е! Опитвала съм поне 100 пъти и никога не се получава както трябва. Така че си купих форма за кексчета и започнах да пека кексчета. И ето какво успях да сготвя с първия си опит:

Тъй като изключително много обичам яйчен крем, исках да се науча да го приготвям. И за да е малко по-ефектен реших да направя крем Дипломат, по-скоро някаква негова версия. На вкус доста добре се получи, надявам се да го докарвам и на външен вид.

Едно от малкото неща, които не обичам да присъстват в менюто ми са яйцата, под всякаква форма. Обаче реших, че трябва да им дам шанс и направих едни страхотен омлет още от първия път. Естествено омлетът е съвсем елементарно ястие, в което може да сложиш каквото имаш и все пак изглежда много добре. Даже, моят малко заприлича на пица, но изглежда много вкусно! :)

Надявам се да съм ви вдъхновила поне малко да опитате да си сготвите нещо сами, вместо да притичвате до магазина за нещо, което дори не знаете какво съдържа и как е приготвено. :)

Мечтани дестинации 1

2012-09-17T21:34:00.000+03:00

Едно от местата, които с най-голямо желание бих посетила! Но за съжаление това не е снимка от Париж, а от центъра на София. Просто когато видях надписа ми се прииска да бъда във Франция. Една екскурзия би ми дошла много добре. Пък и все още не съм забравила чак толкова френския език, който учих в гимназията! :)