Стиховете на Катерина

Здраво чукане да пада

2010-04-14T16:34:00.001+03:00

Чука ме в главата - много ми е яко,
обичам да ме блъска, да го усещам пряко.
Да влиза по-навътре, чак до края искам,
да усетя как прилепвам, да съм много близко.

Искам да ме чука, да го прави без да спира,
докато не дойде края, да тласка с всичка сила.
Искам да е гладко проникването, меко,
да влиза много плавно и да пробива леко.

Искам да е едър, здрав и силен чук,
искам да ме чука и забие точно тук.
Искам да остана, в подковата на този кон,
за това съм аз създаден - за това съм аз пирон.

Професия полицай

2010-02-22T13:43:00.001+02:00

Той жевееше със нас, беше той един от нас.
Той се хранеше със нас, той се смееше със нас.
Той говореше със нас, той играеше със нас.
Той се радваше със нас, той плачеше със нас.

Беше той с професия злокобна, беше полицай.
За пари мизерни се съсипваше докрай.
Със заплата малка, да работи бе принуден
и на друго място, да живее вечно буден.

Против него вечно хората говорят,
против него всички винаги се борят.
Не разбират че живота си би дал докрай,
не разбират че това е, професията полицай.

За пари мизерни се съсипваше докрай,
докато не се наложи, нали е полицай.
Повикаха го спешно - имаше проблем,
той замина бързо, макар и уморен.

Във скандал намеси се, опита да помогне,
но по-силни бяха, не можа да смогне.
С нож сърцето му пронизаха и стоп,
на земята падна и приключи тоз живот.

Погребение достойно му направиха веднага,
но на децата и жена му това никак не помага.
Обещаха да помогнат, предложиха пари,
но болката голяма, кой ще заличи.

Че герой е няма спор, всички го признават,
но на близките те мъката не могат да познават.
За пари мизерни се съсипваше докрай.
Беше той с професия злокобна, беше полицай.

Той е като нас

2010-02-18T02:09:00.000+02:00

Ти живееш като другите, дишаш и вървиш,
ти работиш и се смееш, плачеш и кървиш.
Ти си жив и здрав, обичай и живей,
не се бори с околните, какво като си гей.

Недей да страдаш и недей да плачеш,
не мисли че бреме на гърба си влачиш.
Не мисли че трябва чувствата да криеш,
от чашата, ти на срама, недей да пиеш.

Забавлявай се и всичко, ще върви добре,
прави каквото искаш, нека ти е зле.
Ти си жив и здрав, обичай и живей,
не се бори с околните, какво като си гей.

Полет над земята

2010-02-18T01:52:00.000+02:00

Без вина виновна, бродя по земята,
скитам се бездомна, вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.

В безтегловност нося се, летя в небето,
без проблеми, без задръжки, без това, което,
прави хората нещастни, бърка им в душите,
разрушава чувства, помрачава дните.

По земята ходя, но земя не чувствам,
във небето се усещам, във небето уж съм.
На небето всичко почва от начало,
на небето черното, превръща се във бяло.

Как по дяволите...

2010-02-10T21:48:00.000+02:00

Как по дяволите мога пак да му простя,
като стана всичко пак по негова вина.
Как по дяволите мога пак да му простя,
и преглъщам аз отново, суровата лъжа.

Без дори да мисля, върша всичко механично
и прощавам без да искам, много иронично.
Така не бива, знам, но защо го правя,
пак прощавам, докато успея да се осъзная.

Ледено сърце живее в тялото му страшно,
ледено, сковано, безчувствено и прашно.
Работи само механично, живота да поддържа,
дори и капка обич, не е способно да поддържа.

Как по дяволите мога пак да му простя,
изтръгна той от тялото ми, ранената душа.
Подигра се с мен, и не осъзна дори,
че спира ми сърцето и цялото кърви.

Да сложиш край на мечтите си

2010-02-03T16:47:00.001+02:00

Примирих се вече, болката голяма аз оставих,
искам да забравя, опитах и много се опарих.
Опитах да направя мечтата си реална,
но без да искам, оказах се банална.

Реших да бъда честна със себе си и спрях,
не се надявам вече, премахнах този грях.
Грях наричам всичко, което аз желаех,
желаех и до болка, за него аз мечтаех.

Оказа се че няма начин, няма как да стане,
да бъда аз с предишното си, грешното съзнание.
Примирих се вече, болката голяма аз оставих,
искам да забравя, опитах и много се опарих.

Между живота и смъртта

2010-02-03T00:59:00.001+02:00

Изпитах чувството зловещо, видях го вчера аз,
мястото, където всички, изпадат във захлас.
Мястото което свързва, живота със смъртта,
мястото което плаши всички на света.

Опитах да премина, да сграбча светлината,
но спряха ме, не позволиха, и върнаха тъгата.
Не ми го позволиха, макар че много страдах,
опитах да се махна, дълбоко аз пропаднах.

Решиха че помагат, но не, попречиха ми те,
Не виждаха протегнатите ми към светлото ръце.
Изпитах чувството зловещо, видях го вчера аз,
мястото, където всички, изпадат във захлас.

Къде си мила моя?

2010-02-03T00:42:00.002+02:00

Не ми пише и не отговаря, крие се от мен сега,
аз не мога да повярвам, че е истина това.
Цял ден чакам и се моля със една надежда,
да я видя ако може, макар и за последно.

Спомням си за нея, сякаш беше вчера,
колко хубаво изглежда, мойта орхидея.
Не ми пише и не отговаря, крие се от мен сега,
аз не мога да повярвам, че е истина това.

Животът на една курва

2010-02-02T02:12:00.000+02:00

Минава ден, минават два, всеки гледа ме с омраза.
Всички се преструват, но боят се, като от проказа.
Курва съм, това ги плаши, не обичат те такива,
за тях съм гадна и развратна, живея като гнида.

Взимам хубавото от живота, искам все да ми е гот,
не разбирам че така, съсипвам моя си живот.
Не усещам че по този начин се унищожавам
и когато го усетя ще е късно и ще съжалявам.

Все си мисля да престана, да живея, като другите жени,
но като започнах да им подражавам, видах в очите им сълзи.
Те не са щастливи, те живеят също ден за ден,
и какво излезе, че и те са като мен.

Разпадането на един измислен свят

2010-02-02T01:43:00.000+02:00

Още не мога да повярвам, но е истина това,
случи ми се днес следобед, в миг разпадна се света.
Бях щастлива като станах, жизнерадостна, засмяна,
изведнъж отгоре сова, падна и ме грабна.

Вдигна ме в небето, високо, над земята,
и показа ми, че гледам, отдолу хората в краката.
А не виждам аз отгоре, какво се случва със света,
не съзнавам и живея в свят измислен, в самота.

Влюбих се в човека грешен и платих си за това,
но дали любов голяма съществува на света.
Или просто всеки гледа да те лъже и използва
и накрая като черга те захвърля с остра злоба.

Без да искам се почувствах нежелана и безлична,
и дори ако загина, едва ли ще ме търсят лично.
Още не мога да повярвам, но е истина това,
случи ми се днес следобед, в миг разпадна се света!