Калейдоскопче

Поличби

2012-01-09T11:00:00.000+02:00

Ставам в 5:45 тая сутрин и полусляпа се затътрям в кухнята, защото ваканцията свърши, детето пак е на училище и трябва да правя закуска. След 5 минути отнасям закуската и най-накрая докопвам заветната чаша кафе. Започвам да сипвам вътре захар. "Бре, - казвам си - кога почти се изпразни тая кутия, сякаш вчера сипах и тая лъжица защо ми изглежда толкова голяма ..." С усилие успявам да си фокусирам погледа върху надписа на кутията - "СОЛ"! Първата ми, скъпоценна, жадувана чаша кафе отива в мивката. Втората, разбира се, е прекрасна, но ми остава дълбокото неудовлетворение от такова начало на седмицата и си мисля, като включа компютъра, да пусна един въпросителен статус във фейса, какво, аджеба, вещае това. Когато го пускам, вече не ми се занимава. Хващам се с подбор на някакви по-традиционни притчи, щото камарите потребители, дето влизат от Гугъл да търсят "prit4i", да не правят кръгом на входа, като видят куп драконови приказки и "Честит имен ден, Иване!", "Честит имен ден, Йордане!" ... Потъвам в материята, докато не се натъквам на някаква фраза, която ми връща съня, за който при други обстоятелства смятам не бих се сетила ...

Сънувах широко отворения прозорец на вилата и пред него се спускат клонки разцъфнал, кремав (какъвто в действителност не вярвах, че съществува) люляк, огромни цветове. Оказва се, че го имало, а аз го сънувах ей така:

Само дето цветовете бяха неестествено големи. Вдишвах дълбоко и се бях размазала от възхита ... :)

За протокола, пред този прозорец расте голям орех, ако има някакво значение.

И не знам за вас, но мен емоцията от сънищата дълго ме държи, половин ден поне. Съжалявам за "prit4i"-търсачите, но и днес не им е ден. Е, поне сутринта не е със сигурност. Такъв им бил късмета, тръгнах на лов за притчи, а хванах изгубения си, прекрасен сън. Дълбоко изумена съм, че в хроничната си, напоследъшна подтиснатост мога да сънувам ... щастие, но ни най-малко не се оплаквам, разбира се. А още по-хубавото е, че седмицата ми не е започнала с чаша пресолено кафе, а с клонки разцъфнали цветове с аромат на пролет.

В съновника срещу "разцъфнал люляк" пише "Хората ти вярват".

Щом ми вярвате, вдишайте аромата на люляка и имайте прекрасен ден! По-добро начало на седмицата е от поученията! :)

В страната на слънчево-снежните зайчета

2012-01-04T17:37:00.000+02:00

Здраво е сковал студа (умерено)
сняг е до колене (до глезените)
а в елховата гора
всичко е зелено! (чат-пат бяло :D )

Будешь ты в декабре вновь со мной дорогая ...

2012-01-01T13:03:00.000+02:00

Кой знае защо, не мога да спра да я слушам от един час насам, вместо да взема да се устремя към светлото бъдеще! :D

Как узор на окне
Снова прошлое рядом,
Кто-то пел песню мне
В зимний вечер когда-то.
Словно в прошлом ожило
Чьих-то бережных рук тепло,
Вальс изысканных гостей
И бег лихих коней.
Вальс кружил и нёс меня,
Словно в сказку свою маня,
Первый бал и первый вальс
Звучат во мне сейчас.
Зеркала в янтаре
Мой восторг отражают,
Кто-то пел на заре
Дом родной покидая.
Будешь ты в декабре
Вновь со мной дорогая….

Онлайн проверка на задълженията по ЗМДТ (ъпдейт - 24.11.2011 г.)

2011-11-24T16:33:00.001+02:00

Преди около две години направих списък на общините в България, които предлагат проверка на задълженията по Закона за местните данъци и такси в интернет. Вече не е актуален, повечето линкове не работят. Затова го обновявам. С прискърбие мога да отбележа, че не е набъбнал особено.

Асеновград http://tax.assenovgrad.com/asn_duties/

Белослав http://beloslav.mdt.bg/Pages/Home.aspx

Благоевград http://www.blgmun.com:82/website/

Божурище http://www.bozhurishte.bg/mdt/

Бургас http://84.54.135.71:81/imeon_web/frmMain.aspx

Варна https://mdt.varna.bg:4443/imeonweb/frmMain.aspx

Велико Търново http://vt.mdt.bg/Pages/Home.aspx

Пловдив http://registry.plovdiv.bg/reg/

Пазарджик http://tax.pazardjik.bg/pzk_duties/

Оряхово http://178.254.204.73/ismdt_web/

Русе https://www.ruse-bg.eu/?p=mdt

Стара Загора http://mdt.starazagora.bg/frmMain.aspx

Струмяни http://www.strumyani.org/section-53-elektronni_uslugi.html

Ямбол http://mdt.yambol.bg/Pages/Home.aspx

Солени безглутенови еклерчета

2011-11-15T12:45:00.001+02:00

Адаптирах рецептата, която Катерина пусна сутринта, за което има вечната ми благодарност.:)
Използвах българска безглутенова смес, като малко увеличих дозата на брашното. Вместо 100-те мл упоменати в рецептата, сложих 150. Дойде малко множко и доведе дотам, че на топлото разбиване вместо хомогенна смес, получих смес от хомогенни топчета. Но, както си и мислех при разбиването с яйцата се изглади. Пипер и мащерка не съм добавяла, защото моето дете не обича подправки. Като плънка използвах сирене и кашкавал, но не съм ги разбърквала в тестото, а си ги боцках при оформянето в едната лъжица и ги завивах с другата. Никога не съм вярвала, че от безглутеново брашно може да стане парено тесто, но явно до момента не се е намерило кой да ме изкуши достатъчно визуално с домашни еклери. :) И резултатът е това:

Предоволна съм от себе си. И в най-скоро време ще направя и сладки. :)

Витоша 06.11.11

2011-11-06T19:43:00.000+02:00

Малко ретро от семейните албуми 2

2011-11-05T12:07:00.001+02:00

Реших, че тъй като днес е Задушница, моментът е подходящ да довърша серията със снимки от семейните албуми и да помена бабите и дядовците си. Мир на душите им!

По моя преценка подборката ми е от началото на 40-те до някъде през 50-те. Гледах да наблегна на тези, които отразяват своеобрезието на тогавашния бит. Повечето ги оставих в максимален размер, за да можете, ако желаете, да ги гледате с увеличение. Всеки детайл си е отделна приказка. :)

Прадядо и прабаба

Дядо, баба и татко


Не знам чий е празника, включих я заради битовия момент.

И тук следват три снимки от някакъв певчески-танцов събор. Особено последната не пропускайте да я увеличите(клик върху нея и после из новите функции на Блогър още един бутон за пълен размер). Детайлите са уникални просто!

Из дебрите на тогавашното образование. :)

И накрая ни в клин - ни в ръкав тая сантименталност. "Кои са тия?" - пита ме мъжът ми. Видно е, не са от нашите. :D Просто картичка от онова време.

Това беше разходката из света на миналото. :)

Малко ретро от семейните албуми

2011-11-02T10:24:00.002+02:00

Днес въобще съм на ретро вълна. :) Тая серия почти изцяло е от 50-те години и атмосферата е толкова зареждаща.

Еленските ми баба и дядо

Мама балансира с тежести, крушки де. :D

Пикник

Къмпинг

Това мисля, че е х. Чумерна. Дядо беше страстен ловец и фотограф.

:) Ами това е, малко пожълтели черно-бели позитивчета. Бях много изкушена да включа модата в плетените бански през 50-те, но в крайна сметка го прецених като нередно. :D
Селската серия ще е по-атрактивна, когато въобще успея да я обработя.

На нас Хелоуин ни не трябва!

2011-10-31T15:07:00.000+02:00

Ние сме си естествено маскирани! :D :P

Почивна база "Горска фея"

2011-09-07T13:48:00.000+03:00

Понеже нямам кой знае колко интригуващ снимков материал от последното пътуване до село, реших да кача няколко снимки от хижата, които направих, докато си ядях там сладоледа.
Приятно, не особено претенциозно местенце или по-право не за особено претенциозни посетители, според мен. :)
Що се отнася до туристическата страна на нещата, повече инфо - тук.

Килифаревски манастир и Килифарево

2011-09-01T21:09:00.009+03:00

Последна дестинация. :)
Въпреки че това за мен е най-неприятният от всичките ни търновски манастири, а пък след това посещение триж, май тук са се получили най-хубавите снимки.

Влизаме. :)

И аз съм дотук. Защото измежду цветенцата изскача баба калугерка, може да я видите като кликнете снимката за увеличение, аз усмихнато и казвам "Добър ден!", а тя си насочва костеливия пръст към деколтето ми и назидателно ме информира, че не мога да вляза "така" в църквата. Да ида при сестрата да ми даде шал да се завия. При което можете да се сетите как ми увисва ченето. :D

Естествено че не се увивам в никакъв шал, а цялото ми семейство по хайдутски се изнася през долната порта към моста над реката. И всичкото това при положение, че умишлено не съм си обула къси панталони, защото ще влизам в църква, с рокля под коляно съм, тя пък била с деколте ... И в главата ми се завърта порой от мисли. ...Връщат те от църквата, при положение, че в Килифарево едва третият човек, когото попитахме можа да ни каже откъде е пътя за манастира. ... "Господ е благ и милостив"..., пък служителите му формалисти.
Преди да влезем през портата една лъчезарна 50-60 годишна жена ни пита разбрали ли сме каква е цената на нощувката вътре. Ние, освен че още не бяхме влизали, не се и интересувахме. Тя влезе да пита, срещнахме я като се връщаше. Нещо беше сменила фасона. Явно и нея я бяха насмели. А веднага след като влязохме детето изтича напред, с което си спечели лошия поглед на друга прастара баба калугерка, седнала морно под асмата. ... "Оставете децата да дойдат при мен"..., "но невиждани и нечути" допълваше нейния поглед. Въобще в този двор жизнерадостта не е на почит. И с прискърбие заключавам, че персоналът на Църквата се амортизира, като всички човешки същества единствено, и нещо ми се струва неуместно да служат доживот или поне след определена възраст да им преосмислят функциите ..., знам ли!
Това че не съм влязла в църквата не е проблем разбира се. Първо, била съм в нея достатъчно много пъти, второ - за три дни съм била в три манастира и най-вече, не ми е нужна специална сграда за да си приказвам с Бог.
Но това е вратата, през която не влязох.

Така или иначе в църкви не снимам. Попълваме загубите от стария соц справочник.

И така, през долната порта през мостчето минаваме отвъд реката.

Пухчето на леля! :D

От другата страна е манастирската градина. Доста обширна и съдейки по шума, вътре кипи усилен труд. Май имат арендатори.

Сериозна охранителна техника. :)

После бяхме на пикник край реката.
На тръгване пихме кафенце в старата кръчма преди манастира, ..."Шумите","Буките", "Яворът", тъй и не и запомних името. :D

И хващаме пътя обратно към Търново, но се отбиваме в Килифарево, където сутринта разбрахме, че ще имат събор.
Сергиите не съм ги снимала. :D
Имат приятен и чист център.

Сладурка се сдоби с нова руса кукла, която получи името Хари Потър, независимо от опитите ни за влияние, че не е подходящо име за момиченце. :D

Чао! :)

Хотнишки водопад

2011-09-01T13:33:00.007+03:00

На прибиране от "селския туризъм" решихме да направим кратка забежка до водопада. И без това ни беше на път.

Първото, което виждаме - малка рекичка с две мостчета.

На другия бряг палатки.

И като минем по мостчето - водопада.

Много, много зелено във всякакви нюанси. :)

На полянката пред водопада има хубава каменна беседка с барбекю.
Вярно, мръсничко оставили последните, но да не придиряме. :)

Връщаме се обратно през мостчето, за да изкатерим стръмната екопътека, която се качва над водопада.

Горе сме. Пред нас се вижда реката по-широка и още по-зелена. :)

Пътеката продължава край нея, но ние сме дотук.

И се наслаждаваме на тия респектиращи гледки. :)

Тук съм седнала точно до мястото, откъдето пада водата.

Което става ето така.

И хващаме пътечката наобратно. Тя се провира през такива каменни проломи. Мъжа ми го потискали. На мен пък ми харесват. :)

Прощален поглед отгоре към полята.

И към водопада.

В следващия епизод - Килифаревски манастир и Килифарево.

Облизвайте се!

2011-08-31T18:35:00.003+03:00

Вкусссният ми гювеч! :D

И месенца! :D

Е, ако се намери такъв, който да приплаче, че не знае как се готви, ще споделя тая сакрална тайна. :D

"Селски туризъм"

2011-08-31T09:11:00.000+03:00

Нещо се уморих да приказвам. Нали може безсловесно. :D
В следващия епизод - Хотнишки водопад.

Плаковският манастир "Свети Пророк Илия" - късче от Рая

2011-08-30T09:38:00.000+03:00

Истинските неща в този живот винаги остават встрани и незабелязани. Така е и с това чудесно място. Само на два километра преди Капиновския манастир, към който тече поток от хора, а тук - никой. Ако тръгнете натам, не го пропускайте. Преди мостчето вдясно.
Докато правех подборката от снимки, си дадох сметка, че не разполагам с достатъчно и подходящи за да предам усещанията си ... Вероятно защото, както вече споделих вчера в един коментар, така се прехласнах, че забравих да снимам. Всъщност връчих апарата на мъжа ми. Той е направил доста снимки, но фокусирани върху едни и същи обекти. :)
Така или иначе, снимките едва ли биха могли да предадат приглушения шепот на планината и придрънкването на чановете, чистотата, покоя и безвремието. Един просторен двор, ограден с броеничка от планиски върхове, в който е останал да живее Бог. :)

Да влезем.

Първото, което грабва окото, като влезеш в двора е тази ярка цветна градина пред църквата, окъпана в слънце.

А сред цветята весело наднича по някой зеленчук. :D

Стенописът над входа на църквата.

В църквата влязохме само аз и племенницата ми. Клисарката ни придружи. Добра и търпелива жена. Детето настояваше да си запали само свещта от моята, което продължи толкова дълго, че тя се огъна. :) Малката е много любознателна и наблюдателна. Видяла е стотинките, оставени на иконите и ми поиска и тя да сложи. Само че бях взела съвсем малко дребни и понеже свещите се оказаха по-скъпи, всичките стотинки ги дадох за тях. Клисарката я чу и и обясни, че там не се оставят пари. "Това е грях, - каза тя - не можеш да купиш Бог и светиите с пари, на тях не им трябват. В църквата се влиза с вяра." Събра монетите от иконите и ги даде на племенницата ми да ги пуска в касичката на църквата.
Какво да кажа ... Така се възпитава отношение и църковна култура, каквато ни липсва в голяма степен, честно да си признаем. :)

Мястото е и исторически обект.
Следващите две изображения ги кликнете за увеличение, за да се чете текста.

В двора на манастира, освен цветна и в дясно от нея зеленчукова градина, имат и доста животинки.

Като се влезе от портата вляво е стопанския двор, в който дружно си живеят козички и овчици, птици, а ми се стори, че в една от постройките мернах и едно прасенце. :)

Толкова чист стопански двор през живота си не съм виждала.
Ето и някои обитатели. :)

:) Това е репортажа оттук. В следващия епизод - "селският туризъм" :D

Капиновски манастир - природа

2011-08-29T08:38:00.002+03:00

След като в предишния пост ви запознах с културно-историческите и религиозни забележителности, този го посвещавам на природните. Околността е невероятно красива.

Сигурна съм ще споделите възхищението на племенницата ми от "ГУдУпада". :D
Той се нарича тъй, защото от него тече "ГУда", естествено.

Скалата вляво е ей-толкова висока.

Гледката надолу от вира.

А над ГУдУпада е така. :)

Природата не се е променила особено, откакто я помня, за сметка на което инфраструктурата всеки път е чисто нова. Слава Богу, там много сгради никога не е имало, но от тези, които помня от ученическите си години е останала само тая на механата и споменът за вкусните пържолки, дето ги правеха вътре. :D

По-късно направиха това заведение, дострояваха се, оградиха се. Към днешна дата са се оключили и препречили пътя към площадката, от която най-добре се вижда водопада.

Сега има ново бистро. Не го снимах, но около него са направили ей тези приятни беседчици и детска площадка.

Отсреща има по-непретенциозни и също толкова приятни места за почивка.

Мястото е известно и с рокерските събори, които се провеждаха тук. Не съм сигурна дали още.

Из гората - палатки.

Ние плажувахме по-нагоре по реката на едно любимо местенце. Но тъй като водата беше възстуденичка, през по-голямата част от плажуването освен себе си хранихме ей тия рибки

с филийка

Е, не само! :)

В горичката има такива романтични гледки,

самотни нежни цветенца

и малки феички, които чакат да ги извозят. :)

В следващия епизод: Плаковския манастир - късче от Рая. :)

Поредната ваканция в снимки: Капиновски манастир

2011-08-28T17:33:00.010+03:00

Привет!Ето ме отново. :)
Фоторепортажът е доста дългичък. Започвам да го качвам на части още с пристигането, за да мога да се вместя във времето до следващия уикенд.:D
Някои от снимките, на които има надписи, оставих в оригиналния размер, за да може да се четат, с клик на снимката и после с лупичката.

И така, тръгваме към манастира.

Езерце с водни лилии в двора. Понеже по-рано качих тая снимка във Фейсбук, имаше въпрос, защо така грозно е оградено. Допреди няколко години не беше и откровено казано не знам. Първоначално си помислих, че е за да не късат цветовете, когато има, но по-късно се сетих, че по-вероятно е за да не хвърлят стотинки вътре.

"Страшният съд" - стенопис над входа на църквата.

Следващите две снимки също са пред входа на църквата.

Стенопис над малка портичка от дясната страна на църквата.

Пак от същата страна е това параклисче

с красиви стенописи

Но най-уникалната гледка вътре беше тази на тавана с лястовичето гнездо. :)

Историческа справка и две професионални фотографии от един стар справочник от времето на соца.

А с природните забележителности в околността ще продължа в следващия пост утре.

P.S. Забравих да кажа, че в сградата със спалните посещения има едно отделение със стари стенописи и една спалня, в която са посрещали цар Борис ІІІ, ако се не лъжа, специално мебелирана за посещението му и запазена в автентичния си вид. Преди години ги показваха срещу заплащане. Сега не съм била на такова обстойно посещение и не знам дали още е така. Но да разполагате с тая информация, в случай че идвате да го посетите отдалеч, не всички забележителности са в двора. :)

Да внимавате през уикенда!

2011-08-20T10:10:00.004+03:00

"Излишни калории" от Владимир Иванов
А от мен - адаптацията на български. :)

Селска лятна манджичка

2011-08-19T10:31:00.007+03:00

... с пиле и чушки.

Ако ви изглежда изкусително на картинката, можете да прочетете рецептата ТУК.
А ако се чудите каква е тая публикация с препратка, много просто - ще я качвам като снимков материал. :D

Добър апетит!

Народе, трябва ми енергията ви!

2011-08-18T06:30:00.001+03:00

Един от нашите, разбирайте от блогърското ни семейство, е много сериозно болен.
Помогнете с енергия!
Който е вярващ с молитва, вещерите с магия ... , въобще, какъвто и извор на сила и упование да използвате, моля, пренасочете малко насам!
Някои от вас знаят, аз имам такова място за енергийна взаимопомощ на страницата на "Притчите" във Фейсбук, но там главната движеща сила са моите потребители, а в случая смятам, че това не е тяхна работа, а наша.
Що се отнася до конкретиките, информацията е оскъдна, а най-лошото е, че от близо една седмица няма никаква ... И малкото, което знам, не ми се полага да го знам, поради което на въпроси няма да отговарям. Предварително благодаря за разбирането!
DSDiva, разчитам на теб да ми препратиш прошението към вашата вещерска група, защото малко от тях ме четат тук. Въобще препратките към личните ви кръгове от блогоприятели, ако смятате, че ще се отнесат с благосклонност и разбиране, са желателни.
Като коментари се приемат само благословии и добри пожелания. Останалите ще бъдат безжалостно изтрити, поради което не се хабете.

Благодаря на всички, които ще се отзоват! И горещо се моля най-скоро да получим добри новини!

Никога не се предавай!

2011-08-17T12:12:00.006+03:00

... или "Вместо бухти, питки с пълнеж" :D

Окрилена от успеха си с безглутеновите мекици миналата седмица, снощи ми скимва да замеся и безглутенови бухти. И то от тая трагична българска безглутенова смес, защото от нея се получават сравнително прилични содени теста, това едно. И второ, да не си изразходвам скъпоценното италианско брашно.
Та забърквам го набързо по бабината бухтена рецепта( която е за бяло брашно, естествено):
В половин кофичка кисело мляко - чаена лъжичка сода бикарбонат, едно яйце, щипка сол и супена лъжица захар. Заради това, че българската безглутенова смес е сладка, намалявам малко захарта. Разбърквам хубаво с лъжицата да шупне. Сипвам го в съда за месене и започвам да добавям брашно, колкото поеме до средно меко тесто. Пъхам го да втасва в хладилника на студено до сутринта, което не е изискване, на мен така ми е удобно в случая. Иначе и половин-един час е достатъчен.
Сутринта изваждам прекрасното си втасало тестенце, примесвам го с още малко брашно и се устремявам да точа, режа и пържа. До точенето и почти до рязането добре. И оттам нататък пълен срив. Почва да се къса, та едвам ги пренасям до съда за пържене, прегарят, попиват много мазнина, едни корави краища ... Изпържвам една чиния ужаси и решавам да се предам. Също тъй съм и бясна, щото съм напълнила мивката догоре с всякакви лепкавости за тоя дето духа. А ми е останала половинката тесто и първоначалният ми порив е да я метна в боклука, но си казвам: да взема да я прибера в хладилника, току-виж до довечера съм и намерила някакво приложение. Това и правя и се връщам на компютъра да си кача следващия пост и да изчета коментарите. Докато се занимавам с тия работи, съвсем забравям за всякакви злочести бухти и тогава естествено ме осенява как да оползотворя останалото тесто. Разделих го на питки. Сложих им плънка от сирене и кашкавал. Глазирах ги с малко жълтък и бух във фурната. А докато оформях питките, ми изплува и къде е грешката. От българското безглутеново брашно се получават успешни теста със сода и бакпулвер, но когато са по-редки, кексови. А за да се точи ..., какво съм точила ..., едни охлювчета също със солена плънка преди години. Но тестото беше не само содено, ами и маслено. А в това за бухтите няма грам мазнина. Открих грешката!
И изпекох тия прилични питки със солена плънка.

Ако ви кажа, че е най-успешното печиво през живота ми, откровено ще ви излъжа. Но детенце се оплака само, че плънката била малко. :D

Що се отнася до философската страна на нещата ..., никога не се предавай! :)
Просто забрави неуспеха и умът ти ще ти се отплати за това, че не го травматизираш, като сам намери грешката и ново решение.
:)

Базата на ски-влек "Конярника" - ПОГРОМЪТ

2011-08-16T12:54:00.013+03:00

Както обещах преди два дни в този пост, да покажа в снимки потресаващата картина, на която станах свидетел.
Не знам кога се е случило. За последно бяхме там през зимата преди година и половина. И тогава не функционираше. Но беше просто заключено и тук-там имаше по някой счупен прозорец, закрит с талашит...
А сега, пристигайки по пътеката, първо видяхме зеещата врата на склада и погрома над машинариите вътре.

Хубаво, че поне още има табели, по които можеш да разбереш какво е било това:

Откъм страната на влека, където има няколко дървени масички и пейки, сред следите от вандализъм

се мъдреше пластмасов стол, вижда се и на двете снимки.

Явно е, че е измъкнат отвътре. На фасадата видях тази малка дупка, останала от изкъртен прозорец

и се чудех как не ги домързя да измъкват столове оттам, докато не видях вратата.

А пък от другата страна гледката е още по-гостоприемна.

Скъпи български и чуждестранни туристи, обектът е на самообслужване. Кеф ви плочки, кеф ви допълнителна екипировка!

Пък ако разбирате от машинария, можете да го ползвате и по предназначение.

Язък!

На Витоша днес в снимки (ІІ)

2011-08-14T18:21:00.020+03:00

продължение оттук

Хайде, скок! :)

И пред нас са блеснали ... платата. :D

Горе са пораснали дребнички, но вкусни малинки.

Отиваме натам.

Минаваме покрай заслона, където е погром.

Но погромът е бледа сянка на нещо смътно на фона на този, който заварваме тук. Ще покажа в отделен пост в какво се е превърнало това място. Може би ще го кръстя "Ние сме свине!", не че лично имам нещо общо със сегашното състояние на базата.

Устремяваме се да обядваме върху тези морени, камънаци или каквото там се явяват, но навлизаме в много заблатен участък и след като обувките на първия, т.е. моите, се пълнят с вода, даваме кръгом към масичките пред бившата станция на ски-влека.

Там на високото се срещат изумителни за тая част от годината растения като тепърва цъфнали ягоди и горски теменужки.

Стигаме до масичката. Разстиламе трапезата. И ... "що не съм взела сирене"?! Ами ей-сега ще се върна да взема. :D

Хапваме и тръгваме наобратно.

На Витоша днес в снимки

2011-08-14T17:58:00.020+03:00

Боерица-Кумата-Конярника и обратно
Кратка разходка, много снимки! :)
И дежурната реплика: "Кликайте на снимките за увеличение".

Боерица
Много харесвам тази хижа.

И на височина над 1500 м цивилизацията не отпуска всичките си пипала.

Тръгваме към "Кумата".

Няколко крачки преди "Кумата" отсреща се вижда Стара планина.

На "Кумата" - циганийка.

Продължаваме нагоре към "Конярника".

Някакви препятствия в стил "Индиана Джоунс"

Продължава тук.

Безглутенови мекици

2011-08-12T11:08:00.008+03:00

Само да покажа как станаха. :)
С италианското брашно на "Schär" тип В и жива мая по най-обикновена рецепта за бяло брашно. Напълно автентични на вид и вкус. Даже разкъсана отвътре мекицата изглежда по-апетитна и примамлива, отколкото тази от бяло брашно.
Та ако някой се е видял в несгодата да спазва тази диета, да знаете, че можете да си приготвите напълно автентични мекици. :)

По заръка на Здравословно хранене добавям и снимка на наръфана мекичка, за да се види вътрешността, дето толкова я хвалих. :D Кликайте ги, за да ги видите в по-едър план.