Калейдоскопче

Есен на село

2013-10-20T20:15:00.000+03:00

Първоюнското ягодово пЕрфе

2013-06-01T13:54:00.000+03:00

Първоюнското ми тортотворение е компилация от три рецепти - различни за всеки пласт.

Пандишпанът е от Грамофона, парфето от рецептата на Йоли, желето отгоре - от друг блог, който за срамотите не запомних. Но толкова много рецепти изчетох, че нищо чудно няма в това. :)

В крайна сметка го изкомбинирах така:

Продукти

- за блата

2 яйца

6 с.л. кристална захар

8 с.л. брашно

- за парфето

3 белтъка

400 г заквасена сметана

1 кутийка сладкарска сметана 200 мл

1/2 ч.ч. кристална захар

1/2 ч.ч. пудра захар

1/2 кг ягоди

2 п. желатин на д-р Йоткер

- за глазурата

плодове по избор

100 г вода

80 г захар

1 п. желатин на д-р Йоткер

Приготвяне

- на блата

Тази рецепта за пандишпан, която взех от турския блог, излезе много успешна. Да я похваля пак, защото не всички са.

Разбиваме белтъците на сняг със захарта, като тя се прибавя на 2-3 пъти. Добавяме жълтъците един по един. И накрая брашното на лъжици, чрез наръсване, все едно солим.

Намазваме формата (ясно е, че ни трябва такава с отварящ се обръч) с мазнина, наръсваме с брашно и сипваме тестото. Печем в предварително загрята до 170°С фурна. Понеже блатът е тъничък, аз го сложих по средата. Изпича се изключително бързо, за не повече от 10 мин - наблюдавайте го. Когато стане готов, го оставяме да изстива. Не отваряме формата, защото тепърва ще я пълним. И започва голямото бъркане

- на парфето

Разбиваме белтъците с кристалната захар на сняг. В друг голям съд разбиваме първо течната сметана от кутийката и към нея добавяме на части заквасената сметана и пудрата захар. След като сме избили сметаните до пухкавост, прибавяме към тях с бъркане белтъците, лъжица по лъжица. После ги оставяме настрани и започваме да мачкаме/пасираме ягодите на пюре. За целта е добре да имаме добре узрели ягоди. Не е проблем и да са презрели, но недозрели - да.

Подготвяме желатина. Накисваме го за няколко минути в хладка вода да набъбне. След това го разтапяме с бъркане на водна баня, докато стане течен и без зрънца. Не бива да завира в никакъв случай. Оставяме го да изстине, което става много бързо. Междувременно прибавяме с бъркане пюрето от ягоди към белтъчно-сметановата смес. Накрая добавяме желатина, разбъркваме добре и изсипваме сместа във формата върху блата. Пъхаме в хладилник и оставяме парфето да се стегне поне за 2 часа. Когато сме сигурни, че се е стегнало добре, пристъпваме към приготвянето

- на глазурата

Нарязваме плодове по избор и ги редим върху стегналото парфе. По мое мнение с ягодовото парфе добре се съчетават плодове с кисела жилка. Нектарините в случая се вързаха чудесно на вкус.

За желето варим захарта във водата, докато се разтвори и оставяме да се охлади.

Подготвяме желатина по гореописания начин и го добавяме към водата със захарта. Заливаме плодовете.

Ако формата ви позволява и искате слоят желе да е по-висок, можете да удвоите количеството на водата. Аз с това количество буквално я напълних до ръба. Връщаме тортата в хладилника. Оставяме и желето да се стегне поне за няколко часа, а най-добре до другия ден. Преди да отворим формата, внимателно отлепяме от стените с остър нож.

При мен се получи един гаф с желето- стана на мехури при заливането и докато се опитам да ги отстраня, те вече се бяха желирали. Набедила съм за виновен д-р Йоткер, но докато не повторя, не мога да твърдя със сигурност.

Но парфето е прекрасно и несравнимо с никое купено парфе, заради което го кръстих и пЕрфе. :)

Бон апети!

Мустаците на дядо и Грамофонът

2013-05-29T20:01:00.000+03:00

Да отчета тортоправенето и сладкотворенето от последната седмица в обратен ред.

Мустаците на дядо

са от серията "Интерпретациите на Гло". В оригиналната рецепта тестото е с мая, пече се с плънката, която, освен мармалада за намазване, включва и пласт от орехи, канела и белтък по средата. Но тъй като нито ми се ядеше сладкиш с мая, нито му разбирам на пустия хърватски и можеше да оплескам какво ли не, реших да си направя пандишпанено руло с каквото намерих по бурканите из дома - в случая някакъв конфитюр, който не можах да идентифицирам със сигурност ягодов ли е или къпинов. Намазах го и го завих след изпичане, а на мястото на ореховата плънка, (която ме изкушаваше твърде, но ми се връзваше във фантазиите единствено с шипков или ябълков мармалад, какъвто не ми се намираше в момента или от сини сливи, какъвто недолюбвам), отрязах и сложих парче пандишпан.

Самия пандишпан правих по същата рецепта, която използвах за

Прекрасната торта Грамофон

отпреди няколко дни

по рецептата на новата ми, турска блогоприятелка. В този пост е описана и на български.
Много хубава пандишпанена рецепта. Освен че е успешна, броят на всички продукти е кратен на 6 и лесно ги намалих, защото минифурната ми е с по-малък размер на тавата.
Пандишпаните са ми безглутенови, защото така се налага, знаете, но с най-калпавата, българска безглутенова смес са напълно автентични и съвсем прекрасни. Никакъв проблем! :)

Облизвайте се! (оплез :D )

Великден 2013 - Ксилифор, Велико Търново

2013-05-06T16:59:00.000+03:00

Това място е със сантиментална стойност за великотърновци. Не очаквам да впечатля особено останалите, въпреки което реших да ви го покажа.:)
Сложили са някаква табела, която го фиксира като зона за ученически туризъм. То и едно време си беше такова - без табела, къде организирано, къде не. :D

"Ксилифор се намира източно от град Велико Търново в дефилето край хълма Момина крепост. Името му идва от гръцкото "ксило" - дърво и "форо" - нося..."
Място за дърводобив, демек. По социалистическите години още си беше такова май, защото помня една кратка, еднодневна бригада, на която събирахме някакви дърва, покрай които си събрахме и рой кърлежи. :D

Тук някога даваха само чайче :)

А тук по-късно и други вкусноти :)

Сега страноприемницата е само странна, без да е особено приемна :D

Племенницата ми, като за петгодишна, доста я бива за фотограф :)

Сега си дояждаме сладоледа и стига толкова разходки, догодина пак! :D

Великден 2013 - Петропавловски манастир, Велико Търново

2013-05-06T16:09:00.000+03:00

:) За архива на пътешествията.

Яйчицата са от къщи, разбира се.

Сега към манастира :)

Най-атрактивна е камбанарията,

малкия параклис до нея, чиито стени са осеяни с листчета с молитви/желания на богомолците :)

и страхотния панорамен изглед

Пътешествието продължава след малко на ... :)

Завръщане

2013-04-05T10:04:00.000+03:00

... на село

Където и да отидеш, само едни нерви! Най-напред се оказа, че някой ми обрал цвекето. Бяссс! Мъжкото комшийство тутакси беше разпитано дали е вражувало по моми, булки и баби из селото. Естествено всички присъстващи се обявиха за невинни и набедиха единствения отсъстващ. А в последствие той сам си призна в неправ текст, като се жалваше от обвиненията на жена си, че никога не и носел цветя. :D
Бяха ми останали само обикновените сини зюмбюлки и един куп нетърпеливковци да пораснат, ама още зеленки.
Това лаленце

за няколко дни стана ееей толкова голямо

Даже и майските са се забързали. И божурчето,

и люляка.

Дрескодът беше зелка. Когато се сменят по 4 сезона в денонощие, няколко чифта анцунГи са си много добра идея, стига да можеш да движиш

... пък и да работиш :)

За радост на тенджерата ми имаше изключително правилна копривка - не повече от 4 листета на стръкче - от крехкичка по-крехкичка!

И първата чорбичка за годината

Нещо нямам много филмирани спомени тоя път от манджите си, освен тоя боб ...

То и нефилмираните ми се губят, с изключение на тортата за рождения ден на мъжа ми, защото се видях в много голямо приключение.За случая се бях въоръжила със сухи сметани, пудинги и прочие прахообразни кремове за някоя по-автентична торта. Само дето на предния ден дъщеря ми ликвидира кутията с прясно мляко, която носехме, а решително отказа да вземем мляко от обора. Не и допадала хигиената на обитателките.

То в кутиите нали не идва оттам ...
Та се наложи да сътворя 243-тата си интерпретация на "Дамски каприз". Няма да ви отегчавам с поредната белтъчна шапка. Но се получи интересно на вкус, защото подмених блата с тесто за фъч, правено само с жълтъци. По средата сложих сладко от вишни и конфитюр от праскови, защото такива ми се намираха. И резултатът беше нещо като ореховка слепена с целувка с въпросните сладка помежду им.
Толкоз за храната. :)
Какво си намерих в храстите? Един ден, уж само набързо да погледна нещо близо до нас и пак се отплеснах по гората. Сега е най-подходящото време за скитня, докато още не се е съвсем разлистило и не са плъзнали гадините. Та си намерих ей тоя бухал,

последния минзухар,

а в едно запустяло место ей тая китка лулички.

Установила съм, че цветята остават най-дълготрайното свидетелство за човешко присъствие и се огледах дали няма да намеря следи къде е била къщата. Е, открих я. Така преминава световната слава ...

И не стига че се прибрах тъжна, ами пред вратата ме чакаха две човечета на буквата Ф и взеха да ми размахват пръст - не съм ли знаела, че човек се обажда или поне си взима телефона. Ама аз нали само за малко, пък и как можеш да изчезнеш, като се обаждаш и си взимаш телефона?! Много са интересни! Но бяха добри,простиха ми и ме заведоха на друга разходка.
Верният страж на махалата първо ни изпрати,

после реши да ни съпроводи.
"Я съм питбул - териер! Шегичка, само се прозявам!"

И шляп-шляп през селото,

та до реката.

И за завършек - красивата вечер там. Доста зелен пост се получи, но какво да се прави - такъв е сезона. :)

Нещо вкусно: Спанак с яйца и сирене на фурна

2013-03-03T10:47:00.000+02:00

Понеже се получи по-вкусно от всякога, реших да го споделя. Явно, тайната е в съотношението на зелените съставки към млечно-яйчената смес. Както можете да видите на снимката, втората доминира.

Иначе е проста работа - и като продукти, и като изпълнение.

Съставките са спанак, праз лук, яйца, сирене и прясно мляко. Празът е малко, в съотношение със спанака около 1:5.

Задуших зелените съставки в малко олио. Разбих яйцата, разредих ги с прясно мляко, добавих намачкано сирене. Смесих двете в тавичка и ги пекох до зачервяване. Накрая може да се наръси отгоре с настърган кашкавал, което в случая не съм направила. И воала, имаме си леко и "да си оближеш пръстите" ястие. :)

Колкото повече се запролетява, толкова повече ни тегли зеленото. На пазара имаше и коприва, но понеже толкоз големи листа през живота си не бях виждала, а по подразбиране се готвят само връхчетата, се въздържах и заложих на спанака, макар че никак не ми е драго да го чистя.
Ако се прежалите и вие, добър апетит! :)

Драгалевски манастир

2013-02-03T17:04:00.000+02:00

Отдавна не бях се/ви разхождала :)

Панирани воденички

2013-01-10T18:00:00.001+02:00

Бях порицана, че съм спряла да готвя публично.И нали съм от отзивчива по-отзивчива, веднага се поправям. :D

Моля, заповядайте! Панирани воденички. За пръв път произвеждам. Нямам оплаквания, станаха доста крехки. :)
Инак, никаква философия. Сваряват се добре и се панират. Универсалната ми панировка: в разбитите яйца добавям царевично брашно с разбъркване до получаване на гъста каша. Специално за воденичките прочетох, че добавят разни подправки, които не присъстват в моята кухня, така че съвсем естествено си ги спестих.
И това е то! Добър апетит! :)

Онлайн проверка на задълженията по ЗМДТ - ъпдейт 11.2012

2012-11-28T09:27:00.000+02:00

Точно два пъти повече общини предлагат тази услуга в сравнение с миналата година по същото време. Затова ще преглътнем мълчаливо факта, че някои други общини считат за електронна услуга предоставянето на електронен адрес за кореспонденция. Може пък следващата година и те да са в списъка на отличниците.
Някои от адресите дават "несигурна свързаност със сайта". За да ползвате услугата, трябва да потвърдите, че разбирате опасностите и да добавите адреса като изключение. Аз не ви провокирам да вършите това, то си е на ваша отговорност. Единствено отразявам услугата във вида, в който се предлага.

Асеновград http://tax.assenovgrad.com/asn_duties/
Банско http://90.154.240.140/imeon_web/frmMain.aspx
Благоевград   http://www.blgmun.com:82/website/
Божурище http://www.bozhurishte.bg/mdt/
Брусарци http://brusartsi.com/section-53-danyci_i_taksi.html
Бургас    http://84.54.135.71:81/imeon_web/frmMain.aspx
Варна https://85.91.150.52:4443/imeonweb/frmMain.aspx
Велико Търново http://vt.mdt.bg/Pages/Home.aspx
Гоце Делчев http://62.73.68.234:8090/imeonweb/frmMain.aspx
Кнежа http://www.kneja.acstre.com/section-163-spravka_za_mdt.html
Козлодуй http://tax.kozloduy.bg/website/frmMain.aspx
Кюстендил http://87.126.233.78/imeon_web/frmmain.aspx
Мездра https://213.145.105.71:8443/WSClient/pages/obligation.jsp
Несебър http://tax.nesebar.bg/%28X%281%29S%28opfhdgxy30kwq2uwjetvvpbn%29%29/frmMain.aspx?AspxAutoDetectCookieSupport=1
Оряхово http://178.254.204.73/ismdt_web/
Пазарджик   http://tax.pazardjik.bg/pzk_duties/
Плевен    http://93.155.130.34/imeon_web/
Пловдив http://www.plovdiv.bg/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
Разлог http://www.razlog.bg/index.php/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Родопи https://78.130.194.194:8443/WSClient/pages/obligation.jsp
Русе    https://www.ruse-bg.eu/?p=mdt
Свиленград https://193.37.238.157:8181/WSClient/pages/obligation.jsp
Севлиево http://www.sevlievo.bg/bg/article/159/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8.html
Силистра http://83.228.35.71/webstat/
Созопол http://93.123.45.149:81/imeon_web/frmMain.aspx?AspxAutoDetectCookieSupport=1
Столична община https://sonet09.sofia.bg/WSClient/
Стара Загора    http://mdt.starazagora.bg/frmMain.aspx
Струмяни    http://www.strumyani.org/section-53-elektronni_uslugi.html
Ценово http://www.tsenovo.eu/services/eservices
Ямбол    http://mdt.yambol.bg/Pages/Home.aspx

Обедна гатанка

2012-11-22T14:09:00.000+02:00

Кое е това, което хем сте го виждали, хем не сте го виждали, ммм?

:D Понеже нямате никакъв шанс да се досетите, сама ще ви кажа - рулото ми "Стефани" в нов есенен аранжимент.

Кулинарни идеи за Хелоуин

2012-10-30T09:19:00.000+02:00

1. Сандвич "Вещица"

2. Салата "Скелет"

3. "Фенери" от чушки и спагети

4. Макаронени духчета (със сирене на фурна)

5. Кренвиршки "Мумии"

6. Пръстите на вещицата (от маслено тесто с бадеми)

Аз лично ще пропусна, но който желае да се възползва. :)

"От пиле мляко" - една торта с интересна история

2012-10-17T09:39:00.002+03:00

Версии Light и Professional :)

Предтеча на тортата се явяват тези бонбони с неприятен (за мен) вкус, които, ако сте на поне средна възраст, може да помните от детството си. Още се продават, съвсем окалпазанени вече, техни подобия. В Съветския Съюз и Полша са носели това име. Историята на бонбоните не съм проучвала, но смея да предполагам, че са ги нарекли така, за да вменяват подсъзнателно представата за рядък деликатес. Техноложката, създала руския вариант, е станала герой на социалистическия труд за тая разработка.

По-късно, в края на 70-те години на миналия век, ръководителят на сладкарския цех на един московски ресторант, заедно с двама от служителите си, усъвършенства рецептата за суфлето и създава рецепта за торта - първата в СССР, за която е издаден патент. :)

По негови спомени, в началото продавали 30 парчета на ден, после - 60, после - 600. Тортата набрала такава популярност, че започнали да се извиват огромни опашки, които задръствали движението. Желаещите се самоорганизирали със списъци и талончета (познат маниер :) ) и когато шефът на сладкарския цех излизал от метрото, за да иде на работа, му предлагали да си купи талонче за ред в опашката за собственото му творение.

Толкова за историята. Преди да се хвана да я правя, погледнах в българските страници, за да видя дали е популярна у нас и открих две неща:

1. Грешен превод на името.

Израз "птиче мляко" в българския език няма! "Птичье молоко" е фразеологизъм, който на български е "от пиле мляко"!

2. Всякакви интерпретации на рецептата, които нямат нищо общо с нея освен конструкцията на тортата. Но платките и суфлетата на първите 10 рецепти, които отворих, не съответстват.

Работих дотолкова близо до оригиналната рецепта, доколкото ми позволяват следните две разлики:

1. В оригинала желиращият агент е агар-агар. В статиите за тортата пише, че на създателят на рецептата му е коствало половин година да открие точно този желиращ агент и че неговата употреба обуславя автентичния вкус на тортата. Аз използвах желатин. Колко голяма е разликата във вкуса за момента няма как да разбера, но е различна технологията на употреба. Агар-агар се вари при фиксирана температура, за да се разтвори, а желатинът се разтваря на водна баня и не бива да завира в никой случай! Така че се включва по различен начин, ще го опиша.

2. В моята олекотена версия направих 2/3 от дозата за суфлето, защото 3 чаши захар за един крем е върла разточителност от моята гледна точка, но ако искате да получите ефектна на вид торта, прежалете ги. :)

И с упоменатите отличия получих тази приятна на вкус торта:

Продукти

За блатовете

100 г масло
100 г захар
2 яйца
140 г брашно
1 ванилия

За суфлето

за пълната доза
2 белтъка
460 г захар
1/2 ч.л. лимонена киселина
140 мл вода
2 ч.л. агар-агар (1 пакетче желатин в моя вариант)
100 г кондензирано мляко
ванилия

За глазурата

75 г шоколад
50 г масло

Ще ви трябва и форма за торта с падащо дъно.

Прочетете внимателно рецептата докрая преди да започнете работа, за да планирате последователността на действията си според собствената си скорост и в зависимост от желиращия агент, който ще ползвате.

Приготвяне

Блатове

Маслото се разбива добре със захарта. Добавят се яйцата, ванилията. Бие се до пълно разтваряне на захарта. Накрая се прибавя брашното и се омесва гладко тесто, което се разделя на две. Разстила се на два кръга(с диаметъра на формата) върху хартия за печене и се пече 10 минути при 230^oС. Можете да видите как тук или във видеото в края на поста.

Аз ги изпекох поотделно пак върху хартия, но върху дъното на формата, за да не сгафя диаметъра. И между другото моите станаха по-апетитни от тия в линка. :)

След като се извадят от фурната, още топли се обрязват стърчащите и препечени крайчета. Отлепят се от хартията след като изстинат.

Много приятно тесто - напомня котешки езичета, без да е толкова твърдо като тях.

Забележка: Моите блатове са с безглутеново брашно, което не касае целокупния български народ, но тия, които касае - работете смело. Както за повечето сладкиши, няма проблем.

Суфле

Разбива се маслото с кондензираното мляко и ванилията. Оставят се на стайна температура.

Ако работим с агар-агар:

Агарът се накисва във водата още преди да започнем да правим блатовете.

Водата с агара се слага да заври при непрекъснато бъркане. Кипва се за минута. Добавя се захарта. Слага се на среден огън при непрекъснато бъркане, докато започне да образува пяна. Сваля се от огъня. Оставя се да изстине до 80^oС.

Ако работим с желатин:

Накисваме желатина в малко вода и го оставяме да набъбне. От водата и захарта варим сироп. Разбъркваме от време на време, по-често в началото, за да се разтвори захарта. Варим, докато започне да прави пяна. Сваляме от огъня и оставяме малко да изстине.

Набъбналият желатин разтваряме на водна баня. След като го разтворим, го добавяме на тънка струйка в горещия сироп. Разбъркваме добре.

Докато варим сиропа, разбиваме белтъците с лимонената киселина на сняг. Започваме да добавяме към тях горещия сироп на тънка струйка при непрекъснато разбиване. Бие се до сгъстяване на сместа и охлаждане до около 35^oС. Накрая се прибавят маслото с кондензираното мляко, като се разбива на по-ниска степен. Суфлето е готово.

Във формата се редят на слоеве платките и крема. Оставя се в хладилника за няколко часа да се стегне суфлето и се залива с глазурата от разтопения с маслото на водна баня шоколад.

И накрая клипа (руско аудио, английски субтитри), както обещах.

Автопортрет

2012-10-11T14:02:00.000+03:00

Не съм ли една супер-мупер прекрасна Зеленоока Глокси, м?! :D

Пълнени чушки с боб

2012-10-02T12:49:00.000+03:00

Да, да, знам, че не Коледа. :) Просто никога не бях правила такива, а отдавна се канех да ги пробвам и сега им дошло времето.
Основно работих по тази рецепта, с леки модификации. В зряла възраст не съм особен фен на морковите, но едно от нещата, които не понасям да са ми без моркови е боба. Та сварих един с боба. И при запържването след лука прибавих един малък обелен и нарязан домат. Останалото е, както си е по рецептата.
Ами, честита октомврийска Коледа! А аз отивам да си опитам произведението. :)

Вчера

2012-10-01T19:35:00.001+03:00

Пълният репортаж
Повторенията не са чак толкова повторни, колкото изглеждат на пръв поглед, затова си ги оставям.

Мароканският сладкиш на Ивейн

2012-09-29T21:04:00.000+03:00

Казвам "на Ивейн", защото при нея видях рецептата. Странно е да се нарича сладкиш, като е по-скоро крем. Всъщност, тя съвсем точно го е описала - нещо средно между крем-карамел и чийзкейк. Прекрасен е! Лек, деликатен, а в същото време от онези храни, които те повдигат от земята. :) Само от заливка с мед и ядки се въздържах, твърде сладко ще стане за моя вкус.
Доволна! :)

Пълнено хлебче с тиквички и сирена

2012-09-27T14:44:00.001+03:00

Бета версия на "ястие със смес за кюфтета от тиквички'11(или нагоре)". :D
Този път облечена в тесто. В плънката има настъргани тиквички, настърган кромид, пресован чесън, сирена, каквито си намерих в хладилника, - краве и топено, копър и магданоз. Мислех да сложа и кашкавал, но ми се досвидя, защото беше малко.
Тестото (в случая содено, което не ми е любимо и не най-подходящо за случая, но докато не е пристигнала маята, и рака е риба :D) не се разточва твърде тънко, защото плънката е тежка и ще го скъса. Разточих го на кръгове и ги завих като калцоне. Плънката не е обработвана термично предварително. И това е резултата. Мога да кажа, че съм доволна от себе си, без чак да съм изпаднала в екстаз.
М, така става, като идеш да търсиш щастието в кухнята! Какво друго да откриеш, освен някоя нова рецепта?! С други думи, няма да стане човек от мен ..., което не е нова информация. :D
Сега, с ваше позволение, отивам да си доям. :D

Горските циклами цъфнаха, дойде есента

2012-09-03T08:21:00.000+03:00

Отново на село. Вярно имахме много работа, но беше толкова прекрасно, че изобщо, ама изобщо не исках да се връщам.

Въпреки хладните нощи и сутрини, бяха прекрасни, слънчеви дни, все още чудесни за плаж. Откраднахме си малко време. Водата вече е студенка, но мен ако питате в пъти по-приятна от помията, в която се превръща в разгара на сезона.

Този път имаше само пилинг рибчоци, по-гладни от всякога, без стресиращи водни влечуги. :)

Когато съм на река, винаги отсрещния бряг ми се вижда по-примамлив, така и не можах да разбера защо. Май повечето места, на които съм била, си приличат - "примамливият" бряг е отвесна скала и това, което виждам, като си лежа на одеялцето, все ме кара на мисли за "Самодивските скали" на Елин Пелин. :)

Вкъщи си имах неотлъчна компания - кучетата на съседа. Тая животинка ми изяде печените чушки. Тя, вярно, не беше виновна, че мъжа ми ги забрави в огнището.

А това е втората прахосмукачка:

Когато дойде време за чувала с чушки

ометоха почти всички люспи. Много обичат и орехи. А вечер до масата са ей така:

Останалото ... е едно безвремие, селско безвремие, прекрасно безвремие и аз наистина не исках да си идвам тук. :)

Мария, доволна? :)

Печен боб с бекон

2012-08-26T10:31:00.001+03:00

По заявка на Петя - рецептата. :)

Сваряваме боба с моркови, лук и сол. Изцеждаме водата. В глинен гювеч сипваме олио на дъното, отгоре отцедения боб, едно бурканче от прекрасния ми гювеч (ако боба е в количество за двама -трима души, а ако е за пет - шест - 2 бурканчета ), нарязания бекон, 1-2 супени лъжици червен пипер и половин лъжица от доказалата се във времето като най-прекрасна подправка за боб на "Меркюри фуудс". Пъхаме го във фурната и печем със затворен капак. Оставяме соса да побълбука за сгъстяване и накрая печем за кратко на отворен капак, за да хване загар връхния слой, но в никой случай до пълно извиране на течността. Ястието се готви задължително в гювеч. Може и в малки гювечета да се раздели на порции, но не в тава, защото си губи прекрасния, автентичен вкус, каквито и магии да му правите. Два пъти съм преживявала тоя провал на вилата и не че не става за ядене, напротив - хората го харесват, но вярвам е единствено защото не са опитвали този от гювеча. Та се смеехме, че моята работа е като на онзи габровец, дето си дал гювеча назаем на един комшия. Не щеш ли онзи го счупил и му купил нов. "Да, ама моя си беше поел вече мазнината!" - приревал габровецът. Не знам дали това е тайната, но при всички случаи е в гювеча.

Ако обичате люто, може на вкус да подмените част от червения пипер с лют. Друг вариант: когато съм пекла такова ястие в малки гювечета, на любителите на лютото боцвам отгоре по една люта чушка, срязана на 4, преди да ги пъхна във фурната.

А ако нямате от прекрасния ми гювеч (зеленчуковата смес) или още е това време на годината, когато има изобилие от пресни зеленчуци и готвим с тях, 1 бурканче съответства на 2 средни или един голям обелен и нарязан домат, половин нарязана чушка капия, 5-6 бамички (подготвени предварително като за консервата) и малко пресен магданоз.

Най-важното от всичко е, че бобът, приготвен по този начин, не предизвиква никакви неприятни физиологични ефекти. И е една от причините да предпочитам да го готвя печен, независимо дали е постен или с някаква месна добавка. :)

Само снимката ми не стана хубава, но ... даже и аз не съм съвършена! :D

"София диша", тази вечер на "Пиротска"

2012-08-19T21:16:00.000+03:00

София правеше всичко друго, но не и да диша на това събитие. Но беше пъстро и красиво. :)

Фоторепортажът:

Ако някой много иска да ми направи подарък, никак не бих се разсърдила на рисуваната четка за коса! :D Едва ли ще се реша с нея, но много ще и се радвам! :)
Бай!

Зимнина: прекрасният ми, домашен гювеч

2012-08-16T10:03:00.000+03:00

Като съм подхванала тая заран темата за собственото производство, да не си разпилявам ума. :)

Тоя гювеч ми е много полезен, защото извън летния сезон си готвя с него всички яхнии, с изключение на лещата, повечето печени на фурна ястия с картофи или ориз. Особено вкусен ми се получава с него боба, печен или яхния. Освен това през зимата от него става една много свежа салатка, просто ако се добави малко нарязан лук и олио.

Прави се в семейството ми откакто се помня. Аз само леко го рационализирах. Оригиналната рецепта е и с патладжан, който съм изхвърлила в моя вариант, защото не увира наравно с останалите зеленчуци и после ми хрупа в манджите.

И тъй, да се захващаме на работа. :)

Произведох 17 бурканчета от лютеница от:
1 касетка домати -не повече от 10 кг
10 средно големи червени чушки капия
250-300 г. бамя
половин връзка магданоз
по 1-2 супени лъжици сол и захар

Най-напред измиваме и почистваме бамята. Отрязваме дръжките, ако бамите са по-големи, ги разрязваме на 2 или 3 парченца. Аз намерих малки бамички и не съм ги разполовявала. Наръсваме ги лекичко със сол и ги оставяме да престоят така, докато подготвим останалите продукти.

Почистваме и нарязваме на парченца чушките.

Доматите се белят и също се режат на парчета. Те са най-трудоемката част. Като приключим с рязането, им отливаме отделената вода, за да не ни се разделя после неестетично на слоеве готовият гювеч. Прибавяме нарязания магданоз и подправяме със сол и захар на вкус. Захарта се слага не за да подслаждаме доматите, а за да убие киселината. Аз добавям, докато спре да ми киселее. (Тук се примъкват членове на домакинството ни, викат: "Ммм, как ухае!" и отмъкват по някоя чашка. :D) Понеже различните сортове домати дават различно фира и е трудно да се определи точното количество домати, които ще ни трябват, за тая доза напълних догоре с нарязани домати една тенджера от 5 литра.

Започваме да редим зеленчука в бурканчетата. На дъното слагаме един слой бамя, върху него слой чушки и пълним до гърлото на бурканчето с домати. С една виличка изкарваме въздуха отстрани. Запечатваме ги и ги стерилизираме 15 минути. Ако никога не сте варили консерви през живота си, бурканите не се слагат директно на дъното на тенджерата, отдолу постиламе някакъв парцал или скаричка. А стерилизиране 15 минути означава, че трябва да се държат на огъня 15 минути след завиране. Накрая ги вадим внимателно с щипка и ги оставяме обърнати поне докато изстинат, за да "дръпнат въздуха". И, воала! :)

Нещо усмихнато за понеделник сутрин

2012-07-30T09:41:00.000+03:00

Цоп (продължение)

2012-07-28T11:00:00.001+03:00

Да си довърша вчерашния пътепис. Това е културно-историческата част, малко пресилено казано. :)

Един ден, прибирайки се от реката, накарах мъжа ми да спре до една крайпътна чешма, за да снимам плочата отстрани. Местността се казва "Крив град". Така наричаме и чешмата.

Де е средновековната крепост, не знам. Някъде нагоре има останки от римска. Но за какво ви показвам плочата - ами заради смехотворния край на надписа, "охранява се от държавата". Държавата така Охранява, че са откраднали коритото на чешмата.
В тая връзка искам да споделя, че в момента е изключително модерно да се краде всичко, дялано от камък. На тая къща до нас, това е стара снимка, и откраднаха стъпалата.

Районът е каменоделски, даже на стотина метра от нашата къща има стара каменна кариера, но когато миналото лято един съсед реши да си ремонтира покрива от плочи, с голяма мъка намери един-единствен майстор, който се оказа над 80-годишен. Така че видите ли такъв покрив,

(снимката е от съседното село), спрете да му се порадвате. Сигурно в следващите няколко години ще изчезнат напълно. Плочите масово се крадат и се изнасят в Италия, по твърдение на местните хора. Убийте ме, ако мога да си представя за какво са им на италианците, но че изчезват е факт. А няма кой да ги прави вече.
Почти веднага, след като направих тази снимка, отидохме в нашето читалище за книги от библиотеката и вътре снимах тези табла. Досмеша ме после като погледнах снимките една след друга. Все едно къщата от предишната е извадена от тях.

Вътре в читалището

са спретнали и един мъничък етнографски кът

А пред читалището има паметна плоча на Левски. И друг път съм качвала нейни снимки. Винаги има цветя, но това което този път първоначално ме разсмя, а после ми стана мило, е че някой беше оставил до нея няколко зрели ябълки. Като дар в църква. :)

Ами май това е репортажа. Имам още някои снимки на трънки и глогинки, но да не прекалявам. :)

Цоп!

2012-07-27T20:01:00.000+03:00

Селските ми мемоари, част "откровенонезнамкоя" :)

Най-накрая се докопах до планината, селото и дворчето си. Вече нямах душа. :)

Ако кажа, че съм си починала обаче ..., еееми, вие си решете дали да ми вярвате :D, щото

И като съм почнала с килима, ей това крокодилче ми скъса нервите. Баба му все на персийски килим се е препичала!

Пък като съм почнала с животинки, дето са ми скъсали нервите, една фаворитка:

Видях точно три различни катерици да бракониерстват двата ореха, които по клони свързват двора с околната гора: черна, кафява и рижава. Изглежда работят по график. А съселите се изхранват от ореха пред къщата, откъдето могат да скачат на тавана. Дано докато узреят, ни оставят поне за един таратор. А като казах таратор, тоя път кулинарният калейдоскоп ще е скромен, щото нещо атрактивно не съм готвила. Правих много сладкиши обаче.
Негърче с много орехи и канела

Импровизиран фъч с кафе, защото нямах какао

И шедьовърът ми - дамски каприз с пресни къпини, престояли една нощ оваляни в захар. :)

С мъжа ми се видяхме в приключение да съберем къпини за него, защото като отидохме още властваше великата суша и доколкото се намираха узрели, бяха киселички против настроение. Но с голямо обикаляне се справихме.

Сладкиша стана прекрасен, даже на скромните две парченца, оцелели до следващата сутрин бяха избили прословутите "ангелски сълзи", ама кой да ти чака цял ден. :D През нощта наваля един хубав дъжд и след още ден храстите бяха почернели. :D

И измежду всичките пранета, готвене и намкво си, най-накрая ЦОП! :D

Това е малаче. :D

Спа отвсякъде! :D

Кабинки за хидромасаж

Фиш пилинг

Намирам за олигофренично, да отбележа мимоходом, човек да си дава парите за такива простоти, които може да намери във всяка река в България. Та откровено не бих, за да ме гъделичкат малки рибички по краката, но да се потопиш сред пасаж от тях е рядко емоционално удоволствие - признавам.:) А най-релаксиращо ми действа да съзерцавам бавната вода.

Единственият нарушител на комфорта ми бяха ей тия гадинки

Уж не били отровни, ама като гледах с каква скорост плуват, много не посмях да се доверявам на слухове. :)
И това! Като видя такава картинка, лудите ме хващат.

Има още няколко снимки, които искам да ви покажа, но се уморих да качвам и ще продължа утре. :)

P.S. Продължението е тук.