<?xml version='1.0' encoding='UTF-8'?><?xml-stylesheet href="http://www.blogger.com/styles/atom.css" type="text/css"?><feed xmlns='http://www.w3.org/2005/Atom' xmlns:openSearch='http://a9.com/-/spec/opensearchrss/1.0/' xmlns:blogger='http://schemas.google.com/blogger/2008' xmlns:georss='http://www.georss.org/georss' xmlns:gd="http://schemas.google.com/g/2005" xmlns:thr='http://purl.org/syndication/thread/1.0'><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930</id><updated>2026-07-09T04:41:52.797-07:00</updated><title type='text'>Усъвършенстване на личността</title><subtitle type='html'>Място за споделяне на идеи за изграждането на личността, за самоусъвършенстването и за волята ни да бъдем каквито смятаме за правилно!</subtitle><link rel='http://schemas.google.com/g/2005#feed' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/posts/default'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default?redirect=false'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/'/><link rel='hub' href='http://pubsubhubbub.appspot.com/'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><generator version='7.00' uri='http://www.blogger.com'>Blogger</generator><openSearch:totalResults>22</openSearch:totalResults><openSearch:startIndex>1</openSearch:startIndex><openSearch:itemsPerPage>25</openSearch:itemsPerPage><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3116572625154042965</id><published>2010-12-17T22:48:00.001-08:00</published><updated>2010-12-18T05:21:40.413-08:00</updated><title type='text'>Как да правите пари дори по време на рецесия</title><content type='html'>December 9th, 2008 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рецесията  е може би най-добрия момент за стартиране на нов бизнес или за  разширяване на съществуващ такъв. Също така и за напредване в кариерата.  Знам, че звучи обратно на логиката, така че нека ви обясня. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първо,  медиите полудяват по време на рецесия. Превръщат парченце негативност в  планина от песимизъм. Това прави хората финансови параноици. Заради  такива нагласи в обществото, отделните хора са в постоянно очакване да  се случи най-лошото. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако приемете да участвате в тази  обществена истерия, и вие ставате жертва. Добре би било да промените  честотата на приемника в главата си, за разкарате тази глупост (да не  гледате телевизия също помага много), и да поддържате мисленето си  рационално, тогава ще видите невероятно много възможности, появяващи се  накъдето и да погледнете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В такива времена хората се  страхуват и започват да съкращават разходите си. Махат от живота си  разни „напудрени” глупости. Спират да купуват неща, които не им трябват.    Това причинява отлив на клиенти на някои бизнеси, особено на тези от  тях, непредоставящи истинските неща, от които имаме нужда. Можем да  живеем без нови кредитни карти и хибридни джипове за кратко. Всички тези  несъществени неща могат да се отменят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен това  ставаме по-чувствителни към получаването на истински стойностни неща.  Когато харчим пари, искаме да сме сигурни, че правим честна сделка. Като  следствие от това, бизнесът, предоставящ истински стойностни неща може  всъщност да се подобри по време на рецесията. Повече хора се тълпят пред  такива бизнеси в тежки времена, докато клиентите на „напудрените”  намаляват и намаляват... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В Щатите има много  „напудрени” бизнеси. Много от тях са базирани на „муфтаджийска” умствена  нагласа, опитващи се да извлекат стойност без в действителност честно  да предоставят стойност за някого. Много от мъртвите или умиращи  финансови компании са такива. Американската автомобилна индустрия, също  влиза в тази категория, поне отчасти, заради създаването на  нискокачествени продукти, от които хората наистина нямат нужда. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Глупавият подход към правенето на пари &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Напоследък  виждам много хора, някои от тях приятели, правещи глупости в опита си  да печелят пари. Купуват си участие в разни куци програми за правене на  пари, пропагандират никому ненужни схеми на Мулти Левъл Маркетинга и  падат в жертва на измамниците. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Баналният модел е  винаги един и същ – фокусират се върху опитите си да правят пари. Правят  това свой най – голям приоритет. Постоянно мислят за това. Обаче биват  подведени от формулата „правене на пари, без предоставяне на истинска  ценност”, която е несъстоятелна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на краищата,  този вид неща се саморазрушават. Единственият начин за успех на такива  начинания в дългосрочен аспект е да се намерят голямо количество  мухльовци, които да бъдат измамени, за да се обогатите вие. Повечето  хора имат силна морална съпротива срещу такива неща, затова не ги  практикуват. Защото това не е пътят на изобилието в дългосрочен план.  Това е път на оскъдица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изключения правят онези, които  могат да пренебрегнат съвестта си, така че безскрупулността на маменето  на хората да не бъде проблем. Но отново, това е доста рядко изключение.  Повечето хора по-скоро биха живели оскъдно, но не биха целенасочено  мамили хора за да напреднат, така че се задоволяват с минимума и се  отказват от напредъка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Умният подход за правене на пари &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Има и умен подход, обаче. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вместо  да се фокусирате в правенето на повече пари, инвестирайте време и  енергия в СЪЗДАВАНЕ И ДОСТАВЯНЕ НА ИСТИНСКА ЦЕННОСТ. Намерете начин да  дадете на хората, това, което искат или от което имат нужда. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обърнете внимание върху думите СЪЗДАВАМ и ПРЕДОСТАВЯМ. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да  създавате ценност означава да изразите уникалните си таланти и умения  по начин, предоставящ полза на другите. Да предоставяте ценност означава  да направите необходимото, за да могат хората да получат и да се  възползват от ценността, която вие сте създали. Ако не постигнете и  двете по някакъв начин, ще ви бъде трудно да генерирате постоянен доход,  особено по време на рецесията. Ще ви обясня защо. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако  само създавате ценност, но не я доставяте, то тя не бива получена от  никой. Тогава как можете да получите в отговор друга ценност (например  пари)? Срещам доста често този проблем с хора на изкуството –  нереализирали се артисти, музиканти и писатели. Поради неуспеха си да  положат тази ценност в ръцете на достатъчен брой хора, те просто  изнемогват финансово, а това наранява и тяхната креативност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъжното  в цялата история е, че тези хора всъщност работеха много усърдно. Обаче  изгубиха твърде много време в създаване, докато времето, отделено за  предоставяне, не беше дори близо до достатъчното. Наблюдаваха как хора,  които считаха за „преуморени коне”, се откъсваха далеч напред. Тези  „преуморени коне” може да не са били толкова добри от креативна гледна  точка, но поне скромно предоставят своята ценност в ръцете на хората, и  хората са благодарни от работата им. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И аз самият минах  по този път. В края на 90-те години банкрутирах, въпреки че работех  много часове и създавах голямо количество ценност под формата на видео  игри, които моята фирма създаваше. Проблемът ми беше, че не направих  достатъчно, за да предоставя ценността, която бях създал. Разчитах на  издатели да го направят, и поради милион причини някои видео игри така и  не видяха бял свят. Ефекта от това бяха многогодишни усилия, хвърлени  на вятъра, като изключим ценният опит, който получих. Така че знам  накъде води този път, защото съм минал по него. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От  друга страна, ако предоставяте ценност, която не сте създали, то вие  предоставяте нечия друга ценност. В краткосрочен план, това не е ужасен  подход, но е късогледо в дългосрочен аспект, ако това всичко, което  правите. Няма нищо особено специално относно предоставяне продукта на  някой друг. Всеки може да го направи. Всеки може да се запише в афилиейт  програми или мулти левъл маркетинг или да стане препродавач. Ако това е  за вас основното средство за създаването на доход, в дългосрочен план  разулатът ви ще е крах. Колкото по-добре такава система работи за вас,  толкова конкуренти ще привлечете в полето си на изява. Накрая всеки ще  работи все по-усърдно и по-усърдно в името на изрезки и парченца. Това  се случва през цялото време. Такава стратегия е особено слаба по време  на рецесия, тъй като повече хора се обръщат към по-малко скъпите  източници на същата ценност, която вие предоставяте, изстисквайки все  повече и повече печалбата и тя става все по-тънка и по-тънка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Блогърите  падат в капан, преработвайки съдържанието на блога на някой друг, без  да имат нещо наистина уникално или неустоимо да кажат. Година по-късно  тяхната ниша е запълнена с конкуренти, правещи същото нещо. И едва ли  някой печели сносен доход от това. Най-жизнеспособна  стратегия в дългосрочен план е да създавате И да предоставяте ценност.  Можете да забъркате и други стратегии заедно с тази, но тя трябва да е  основният ви метод за генериране на доход. Ако сте добър в създаването и  предоставянето на ценност, можете да си напишете собствен билет за  където искате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Избор на умствена нагласа&lt;/span&gt; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знам,  че мнозина се занимават с финансови предизвикателства в наши дни. Лас  Вегас е Щатската столица на изтеклите ипотеки в момента. Познавам хора,  изгубили домовете си. Виждам табели „собственост на банката” навсякъде. Ако  в момента минавате през всичко това, напълно ви съчувствам. Както и да  е, трябва да посоча, че моделът причиняващ всичко това е толкова ясен,  че е абсурдно да го види човек как се разраства все повече и повече. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-общо,  хората, които СЪЗДАВАТ и ПРЕДОСТАВЯТ ценност се справят добре. Всъщност  бих казал, че повечето от тях се справят доста добре, и виждат, че  доходите им се увеличават през този труден за другите период. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хората,  които НЕ СЪЗДАВАТ и НЕ ПРЕДОСТАВЯТ ценност виждат как финансите им  прогресивно намаляват. Това панира мнозина от тях, така че те отиват  дори още по-далече от създаване и предоставяне на ценност (преследвайки  куци схеми за правене на пари), което само ускорява изпадането им в  неплатежоспособност. Знам, че изглежда логично, че ако видите финансите  ви да се влошават, трябва да се фокусирате всеотдайно върху опитите да  правите пари, колкото е възможно по-бързо. Хората попадат в този капан  постоянно. И на мен ми се случвало. Обаче това е абсолютно грешно  решение. Знам, че това звучи анти-логично. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Правилната  стратегия е тази, че когато почувствате влошаването на финансите си и  искате да увеличите доходите си, трябва да се фокусирате върху СЪЗДАВАНЕ  и ПРЕДОСТАВЯНЕ  на повече ценност. Ако го правите, то вие правите точно  това нещо, което ще генерира продължително във времето увеличение на  приходите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво са парите?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Парите са средство за  размяна на ценност. Парите са това, което получавате в замяна на  ценността, която създавате и предоставяте. Ако можете да увеличите  размера на ценността, която създавате и предоставяте, тогава можете да  увеличите размера на парите, които получавате. Ако обаче се опитате да  увеличите количеството пари, без да увеличите размера на предоставената  стойност, то вие се опитвате да размените нещо за нищо. Този подход е  несъстоятелен и накрая ще рухне. Моля ви, не си губете времето така. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всъщност,  всичко това ми стана ясно точно по времето, когато обявих банкрут. Бях  без пукната пара,  но все пак намерих начин да фокусирам енергията си  върху създаване и предоставяне на ценност, вместо да се опитвам да  стържа пари оттук и оттам. За около шест месеца се възстанових, като  финансовото ми състоние се подобряваше година след година. Стъпих на  това поприще, където съм в момента, преди около 9 години и оттогава  всяка година поддържам положителен приток на пари.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знам,  че когато сте в затруднено финансово положение, шест месеца може да  изглеждат много време. Но няма значение дали ще ви отнеме няколко месеца  или няколко години, за да изградите навика да създавате и предоставяте  ценност. Това време така или иначе ще отмине, но този навик ще ви служи  дълго време. Започвайте и бъдете търпеливи. Няма значение какво се  случва с икономиката – ако продължавате да създавате и предоставяте нещо  ценно за другите, ще се оправяте добре. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Година, която се помни &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От  финансова гледна точка, 2008 година беше най-добрата за нас с Ерин за  всички времена. Ерин спечели шестцифрова сума през тази година. Очаквам  2009 да бъде дори по-добра за нас, независимо от случващото се с  икономиката. Откъде знам ли? Ами това просто ще бъде още една година,  през която да създаваме и предоставяме ценност за хората, добавяйки я  към вече създадената. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо ние се радваме на увеличение, докато при много други нещата се влошават? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На  първо място, помага ни това, че работим за себе си. Не съм бил  назначаван на работа при някого от повече от 16 години. Много хора по  погрешка приемат, че да бъдеш безработен е по-рискованият път, но в това  няма никакъв смисъл. Много по-малко рисковано е да контролирате  собствените си начини за произвеждане и доставяне на ценност, отколкото  да бъдете пионка от някаква по-голяма машина. Без значение е колко зле е  икономиката, нас с Ерин не могат да ни уволнят или съкратят. Така че,  пътищата на нашите кариери се радват на много по-голяма стабилност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Второ,  докато другите затягат коланите и съкращават разходи, Ерин и аз  фокусираме намерението си да изградим и донесем на хората ценното, от  което те се нуждаят, нашите таланти. Начинът, по който го правим може да  изглежда антилогичен на пръв поглед. Например, писах много за диети и  здраве през тази година, споделяйки опита си по въпроса. Това може и да  не ви изглежда много секси тема. Мнозина я намират за абсолютно  безинтересна и предпочитат да пиша за други неща. Статиите ми, посветени  на здравето, никога не са били кой знае колко успешни в сайтовете за  социални контакти, така че в общия случай не генерират и голям трафик.  Така или иначе, такива статии предоставят голяма полза на хора, които се  интересуват от това. Много хора направиха значителни промени в начина  си на живот след прочитането им, подобриха здравето си и/или се радваха  на значителна загуба на тегло. За някои ползата беше невероятна. И дори  на пръв поглед такъв сорт статии да не ви изглеждат твърде вълнуващи, те  променят животите на хората. Очевидно е, че това не се отразява еднакво  на всеки един поотделно, но няма проблем. Със сигурност правят голяма  добрина. Предоставят ценност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много блогъри постват  съдържание с намерението да получат нещо, например линкове, внимание или  продажби. И аз съм правил някои от тези неща, но обикновено се  въздържам от създаване на такова съдържание. Вместо това си напомням да  остана фокусиран върху ползата, която нося на хората. Знам, че щом съм  фокусиран върху това, останалото се нарежда от само себе си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това  е пример за такава статия. Не написах всичко това, за да получа нещо от  вас. Не очаквам и да направи голям удар. Знам това, заради обема й,  много хора дори няма да си направят труда да я прочетат, но тя има  потенциала да предизвика, макар и съвсем неуловими в началото, полезни  промени. Може да донесе на някои прозрение за поемане по нов жизнен  коловоз. Някой някъде ще извлече положителна полза от нея. Това е, което  искам да постигна с тази статия. Да предам опита си на някого, който да  я почувства като един вид окуражаване, че е поел в правилната посока.  Не е толкова сложно. Концентрирането ми върху създаването и  предоставянето ме вдъхновява да споделям, каквото съм научил, открито и  честно, дори да е в противовес на мисленето на повечето хора. Знам, че  такъв подход звучи прекалено опростен, но ако вникнете, ама наистина го  проумеете, тогава наистина не е толкова трудно да генерирате добър  доход. &lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
Превръщане на ценността в приход &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И така, как  хората генерират доход от произвеждане и доставяне на ценност? Възможно  ли е да се натъкнете на проблем в създаването и предоставянето на голяма  стойност и да не правите пари от това? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето как работи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако  сте добър в създаването на нещо, което е в полза за хората, можете да  се свържете с други хора, които са добри в доставянето му. Те доставят  вашата ценност, като я продават, и ви плащат възнаграждение, комисионна  или лицензна такса. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например, Hay House (моите издатели) ми предложиха сделка тази година, и аз написах книга, озаглавена &lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/personal-development-for-smart-people/&quot;&gt;Personal Development for Smart People&lt;/a&gt;  „(Личностно развитие за интелигентни хора”), която беше публикувана пре  септември. Получих аванс за тази книга, а освен това получавам и текущо  възнаграждение, базирано на продажбите. Може дори да получавам  комисионна за тази книга до края на живота си, особено след като  съдържанието й не се влияе от времето. Освен това, да пишеш книга води  след себе си и други възможности, като платени участия като говорител. И  така, в този случай аз създадох ценността – книгата, но други я  предоставят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега, да предположим, че сте добри в  доставянето на ценността. В този случай можете да генерирате доход,  привличайки ценността на други хора към вашата система за доставяне.  Например, блогът ми е великолепен в предоставянето на ценност. Той е  много ефикасно средство за това. Но, тъй като раздавам ценното, което  създавам безплатно, той не генерира доход по директен начин. Обаче мога  да генерирам голям приход, промотирайки продукти, които харесвам,  създадени от други хора. След което разделам печалбата от продажбите със  собственика на продукта. Печеля шестцифрена сума годишно, правейки  точно това. Създателите на продукта идват сами при мен. Имам повече  предложения за такива продукти, отколкото мога да поема. Не се изисква  много работа, за да го направите. Щом веднъж имате система за доставяне  на ценност, можете да включите в нея ценността, създадена от друг и да  генерирате добър доход. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако разполагате с начини да  създавате И да предоставяте голяма полза, ще имате абсурдно много  възможности. Първо, можете да включите своята ценност в други системи за  предоставянето й, печелейки комисионни в продължение на години. Това е  лесен допълнителен доход. Аз все още получавам чекове за сделки,  сключени преди години. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На второ място, можете да  включите креативната ценност на други хора в своята система за  предоставяне. Плащате им комисионна от продажбите или те ви плащат като  на филиал или съдружник. И пак създавате един доход, продължаващ във  времето. Докато внимавате при селектирането на продуктите, които  промотирате и давате най-доброто от себе си да убедите потенциалните  клиенти, че тези продукти предлагат голяма полза, всеки е щастлив и  всеки печели. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трето, можете да включите своята ценност  в своята собствена система за предоставяне. Странно е, че това все още  не съм го правил с блога си, въпреки че го правех през цялото време в  бизнеса си с видео игри. Това е нещо, което съм склонен да изследвам  през 2009 година. Това просто означава, че мога да създавам и продавам  продуктите си директно. Мнозина други блогъри вече го правят с голям  успех, издавайки електронни книги, аудио програми, дивиди и т.н.  Произвеждат ценност и я продават директно на посетителите си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Голям  пай от дохода ми през 2008 година беше от работа, която извърших през  предходната година. Можех да не работя през цялата 2009 година и пак да  имам доход. Хубаво е да сте в такова положение. Обаче не е случайност.  Преди години реших, че искам точно по такъв начин да настроя финансовия  си живот, след което се фокусирах в създаването на ценност и  предоставянето й, за да го накарам да проработи. Няма причина да не  можете да използвате същата стратегия. Не съм я патентовал. :-)&amp;nbsp; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Избягвайте разсейването &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Щом  веднъж развиете навик за създаване и предоставяне на ценност, е доста  трудно да се провалите. Но, така или иначе, е много лесно да се разсеете  и разконцентрирате по пътя. Това е най-голямото ви препятствие. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не  позволявайте да станете жертва на разни схеми за правене на пари, които  ще срещнете. Да станете жертва на работа, където да търгувате своето  време срещу долари е също толкова лошо. Тези неща трябва да се избягват с  всички възможни начини. Трябва да останете фокусирани върху основната  си задача – създаване и доставяне на ценност. Всичко, което ви разсейва  от нея, трябва да се счита за разход, пречка или чисто зло. Това е много  важно, но повечето хора просто не проумяват колко важно всъщност е. За  щастие работата е лесен за разрешение проблем. Ако имате работа, просто  спрете да ходите. Останалото ще се нареди от само себе си. Много скоро  след това ще почувствате мотивация и желание да произведете и  предоставите нещо ценно, особено ако обичате да се храните. Истинските  възможности са базирани на производството и/или доставянето на ценност.  Ако видите нещо, изглеждащо като добра възможност, което не изисква от  вас да създадете ценност, не изисква от вас и да доставите ценност,  тогава това не е възможност. Това е тотална загуба на вашето време. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Производството  и доставката на ценност по-трудно ли е от намирането на работа?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бих  казал не, абсолютно не. Обикновено, ходейки на работа вие все пак трябва  да доставите някаква форма на ценност, но остатъчната полза, която  произвеждате се превръща в полза за някой друг. Така че вие вече правите  повечето от онова, което трябва да се направи, но не се радвате на  печалба. В дългосрочен план, ако имате работа вероятно ще трябва да  работите много по-усърдно, но болшинството от облагата ще отиде при  друг. От една страна това е щедро, но от друга – глупаво &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мога  да започна работа като писател и да получавам пари за всяка дума, която  напиша. Обаче в такъв случай, някой друг притежава трудът ми, и  комисионните от продажби отиват при него. В противовес на това, мога да  напиша статии за своя собствен уебсайт и да запазя свободата някой ден  да препубликувам написаното в книга, да ги използвам за генериране на  трафик (а оттам и приход), да предоставя лицензи за публикуването им, да  ги използвам за промотиране на книгата си и т.н.  Правилната стратегия  наистина не изисква да сте връх на интелекта. Да се опитвате да печелите  пари само по себе си, разсейва. Когато се фокусирате върху правене на  пари, твърде много неща привличат погледа ви. Ще бягате насам-натам като  пиле с отрязана глава, преследвайки всякакъв вид неща, които само  изглеждат като възможности, но всъщност не са. Ще изгубите много време и  енергия, ако преследвате парите. По-просто е да се фокусирате върху  това как да произведете и предоставите ценност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато  се занимавате с правилните неща, можете да бъдете открит и честен за  това, което правите. Изразходвате повечето си време да правите неща,  които ви радват по естествен начин. Приятно е да шлифовате уменията и  талантите си за неща, които обичате, независимо с какво точно се  занимавате: с писане на статии, с композиране на музика или със  засаждане на градини, няма никакво значение. Много по-трудно е да  вършите скучна, некреативна работа ден след ден. Хубаво е да споделяте  своите ценности с другите и да видите с очите си, че носите положителна  промяна в живота им. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;В живота има нещо повече от пари &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помня конференцията през 2004 година, където говореше д-р Уейн Дайър. Той сподели, че хора идват при него и му казват,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Знаете ли, много хора биха казали, че правите много пари.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отговорът на д-р Дайър беше, „Те биха били прави”  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Причината  да го сподели беше някъде между редовете: „Не е моя вината! Просто  продължавам да правя това, което правя, и винаги има голямо изобилие.”  По онова време беше трудно за мен да осъзная такава нагласа. Изглеждаше  ми малко прекалено нереалистична и необикновена. Но, все още се чудя,  какво ли би било да живееш на това ниво, където можеш да приемеш за  даденост изобилието и то да се прояви за теб. Без борба и безсънни нощи.  Отне ми няколко години, но успях да разбера този вид умствена нагласа.  Бих казал, обаче, че не става въпрос за нагласата сама по себе си. Много  се съмнявам, че д-р Дайър е фокусирал вниманието си в опити да прави  пари. Мисля, че фокусът му е другаде, а именно – да доведе до успешен  завършек материала, който пише. И точно там би трябвало да бъде.    Бидейки автор на повече от две дузини книги, може да се каже, че д-р  Дайър е възприел концепцията за създаване и предоставяне на ценност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нагласата  на съзнанието за изобилие може да ви звучи дразнещо, ако изпитвате  финансови ограничения в момента. Съгласен съм с вас абсолютно. Преживял  съм го и съм сигурен, че бих бил също така раздразнен, ако някой ми беше  казал нещо такова преди време. Решително бих казал тогава, че да правиш  пари НЕ е лесно, защото опитах много упорито да го направя и преживях  пълен крах. По ирония, големият проблем беше, че фокусирайки се върху  парите, правех огромна грешка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ключът е към какво  фокусирате внимането си. Ако се фокусирате върху парите, мога да ви  гарантирам, че ще имате дълъг и труден път пред вас, изпълнен с  разочарования и несгоди. Ако наистина парите са това, което търсите, на  добър час. Всичко, което ще направите е да жертвате повече и повече  енергия и ще се озовете в доста празен и повърхностен живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг  порочен начин на мисленее да се фокусирате върху привличане на  финансово изобилие. Ораторите на Закона на привличането често представят  това като добра идея. И аз някога мислех същото. Сега разбирам, че това  е път без изход. Защото, и в това е иронията, за да се радвате на  финансово изобилие, трябва да мислите за парите, колкото се може  по-малко. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знам, че звучи сякаш фокусирането върху  парите е правилно. Но ви уверявам, че не е. Ако искате да ви отнеме  няколко години да осъзнаете това по трудния начин, както аз, няма  проблем. Но ще бъдете наистина ядосан, че сте могли да избегнете  всичките тези неприятности, ако бяхте позволили на идеите да се потопят  по-дълбоко в съзнанието ви. Надявам се, че накакси това, което казвам,  ще ви порази с логиката си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Опитайте да признаете за  истина, че фокусирането върху СЪЗДАВАНЕТО и ПРЕДОСТАВЯНЕТО на ценност е  по-умният и по-смислен подход към дълготрайно финансово изобилие. В  началото може да сте малко бавни, но накрая ще научите как да бъдете  по-добър и в двата аспекта на пъзела. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хубавото на това  да имате пари е, че можете напълно да ги игнорирате. Можете да се  концентрирате  в правене на по-важни, по-интересни и по-забавни неща.  Забавното е, че този вид фокусиране е всъщност нещото, което поражда  финансовото изобилие. После осъзнавате, че никога не сте имали нужда от  пари. Просто имахте нужда от смелост да тръгнете след мечтите си с пълен  напред, дори и когато сте без пукната пара. Имахте нужда да спрете да  се криете зад липсата на пари, опитвайки се да намерите оправдание защо  не се радвате на добър живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако аз можах да науча и  приложа този урок, когато банкрутирах у имах по-малко от $100 в банката,  със сигурност и вие можете да го приложите днес. Научих, че бих могъл  да създавам и предоставям ценност дори когато нямам никакви пари.  Запомнете, че не беше най-великата ценност на света, но поне беше нещо.  Фокусирах се в създаване на нещо, което ще се хареса на хората. После го  предадох в ръцете им и се погрижих да му се наслаждават. Това беше  проста видео игра. Днес правя до голяма степен същото нещо, блогирайки.  Съдържанието е различно, но стратегията като цяло е същата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Частта  с ДОСТАВЯНЕТО не бива да е сложна. Ако просто създадете нещо и го  споделите онлайн, хората ще го разпространят, ако го харесват. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако  в течение на месеци и месеци сте създавали ценност, и не сте могли да  генерирате голям интерес от другите, това би трябвало да ви каже, че  грешките са от страна на креативността. Изводът е, че хората не ги е  грижа какво произвеждате. Мислите си, че създавате ценност, но светът  казва, „Не е достатъчно добро; не ни трябва или нямаме нужда от това”.  Така че, трябва да приемете този извод и да го използвате, за да се  подобрите. Нека това ви окуражи да се вгледате в себе си по-дълбоко, за  да бъдете по-оригинални и автентични. Станете по-истински и по-малко  фалшиви и неискрени. Продължете да работите с идеята да станете  по-изразителен творец, докато започнат да ви забелязват. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;А икономиката? &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз  лично мисля, че икономическите рецесии, включително и настоящата, са  нещо добро. Рецесиите спомагат за нокаутирането на долнокачествени  компании, не създаващи и не доставящи полза за хората. Много други  компании се справяха доста добре до едно време, но не успяха да  поддържат ритъма. С промяната в ценностите на хората, и нашите компании  трябва да се променят. Онези от тях, които не го правят заслужават да  изчезнат. Те ще бъдат заменени от такива с по-добро усещане за  настоящите нужди и желания на хората. Компании, които просто „не го  схващат”, биват заменени от такива, които „схващат”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Кариера, отдадена на стойностните неща &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как да разберете дали създавате и предоставяте нещо истинско ценно? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Запитайте  се, „Ако спра да правя, това, което правя, кой ще го е грижа? Кой ще  възрази на висок глас? Кой би се разбунтувал? Хората ще забележат, ако  внезапно спрете да произвеждате и доставяте истинска ценност. Тях  определено ги е грижа. Вашият принос сериозно ще им липсва. Такива хора  може дори да не приемат вашата ценност директно от вас, особено ако  вашият принос остава някакси анонимен, но скоро ще забележат, че нещо  важно липсва в живота им. Дори да не знаят името ви, преустановяването  на ползата, която са получавали от вас ще има определен ефект. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако,  обаче, едва ли някой го е грижа, че сте спрели, това трябва да ви  говори нещо. Означава че хората не оценяват резултата от вашата  креативност. Това, което правите е или ненужно или лесно заменимо.  Когато започнете да чувате едва доловимият си вътрешен глас, нашепващ ви  „Това е напълно погрешно.”, осъзнайте, че все още е възможно да имате  живот, пълен с радост, свобода и задоволство, да правите пари и да не  гладувате. Но, за да получите всичко това, трябва да се фокусирате върху  нещо, което наистина има значение. Трябва да изчистите главата си от  всичките условности на обществото и да спрете да правите, това, което  всички правят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Започнете да живеете като съзнателно  човешко същество. Фокусирайте се върху всекидневното изразяване на  креативността си. Спрете да мислите толкова много за правене на пари,  като вместо това се социализирайте с хора, споделяйки с тях това, което  създавате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Създаване и предоставяне. Създаване и  предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне.  Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и  предоставяне. Това е мантрата за вас, хората, желаещи да допринасят!  Правилният фокус за финансово изобилие е толкова елементарен, че чак е  абсурдно. Вие го учихте в детската градина: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вие: „Ей, виж картината, която нарисувах!” (Създаване на ценност) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Възрастен: „Ооо! Прекрасна е! Караш ме да се чувствам щастлив(а)!”  (Получаване на ценност). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Край на историята! Ето колко е просто! &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пет-годишният  ми син и осем-годишната ми дъщеря до голяма степен са го осъзнали. Ако  продължават да правят това, което по природа обичат да правят, ще могат и  те да се радват на финансово изобилие като възрастни. Работата ми като  родител не е толкова да им преподавам нещо в тази област, а да  предотвратя промиването на мозъците им, поради което да започнат да  мислят като &quot;другите&quot;. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отне ми около пет часа да  напиша и редактирам тази статия от около 6000 думи. Дори не бях планирал  да пиша днес. Но бях въодушевен от една идея, така че седнах и написах  всичко това без да ставам. Инвестицията ми от време и енергия, от гледна  точка на креативността, беше фиксирана. Обаче, тя ще продължава  предоставянето на ценността на хората още много години. Това е една  добра инвестиция, нали? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За мен няма значение, дали  тази статия генерира доход, или не. Не мисля за нея по този начин. Знам  само, че ако продължавам да създавам и предоставям ценност, ще  продължавам да се радвам на финансово изобилие. Парите всъщност не  съществуват. Не те би трябвало да мотивират действие, нито пък да служат  за отплата. Те са само нещо, което се оттегля на заден план, докато  истинският живот се разтваря. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бих се радвал, ако и вие  можете да се наслаждавате на ползата от всичко това, ако то е нещо,  което ви привлича. Всичко започва с избора върху какво да насочите  вниманието си. Колкото повече подобрявате своя собствен начин на  себеизразяване и го направите достъпен за хората, толкова по-малко ще се  безпокоите за парите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Иронията е, че вероятно това си  казвате, че ще направите, когато най-накрая имате достатъчно пари, но  този вид мислене е капан, който само ще ви държи с вързани ръце.  Начинът, по който бихте живели ако/когато се радвате на финансово  изобилие, е точно начинът, по който трябва да започнете да живеете сега,  това е самата стратегия на изобилието, което търсите. Вие просто имате  нужда от кураж да започнете да изразявате истинското си аз, съобразно  условията, в които се намирате в точно този момент.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази статия претърпя много обрати, може би доста се разминах с оригиналното заглавие. Обаче някакси вярвам, че все още пасва.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3116572625154042965/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_17.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3116572625154042965'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3116572625154042965'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_17.html' title='Как да правите пари дори по време на рецесия'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-4511400956075436856</id><published>2010-12-15T12:39:00.000-08:00</published><updated>2010-12-15T12:39:14.399-08:00</updated><title type='text'>Да успееш, подпомагайки успеха на другите</title><content type='html'>&lt;!--[if gte mso 9]&gt;&lt;xml&gt;  &lt;w:WordDocument&gt;   &lt;w:View&gt;Normal&lt;/w:View&gt;   &lt;w:Zoom&gt;0&lt;/w:Zoom&gt;   &lt;w:HyphenationZone&gt;21&lt;/w:HyphenationZone&gt;   &lt;w:PunctuationKerning/&gt;   &lt;w:ValidateAgainstSchemas/&gt;   &lt;w:SaveIfXMLInvalid&gt;false&lt;/w:SaveIfXMLInvalid&gt;   &lt;w:IgnoreMixedContent&gt;false&lt;/w:IgnoreMixedContent&gt;   &lt;w:AlwaysShowPlaceholderText&gt;false&lt;/w:AlwaysShowPlaceholderText&gt;   &lt;w:Compatibility&gt;    &lt;w:BreakWrappedTables/&gt;    &lt;w:SnapToGridInCell/&gt;    &lt;w:WrapTextWithPunct/&gt;    &lt;w:UseAsianBreakRules/&gt;    &lt;w:DontGrowAutofit/&gt;   &lt;/w:Compatibility&gt;   &lt;w:BrowserLevel&gt;MicrosoftInternetExplorer4&lt;/w:BrowserLevel&gt;  &lt;/w:WordDocument&gt; &lt;/xml&gt;&lt;![endif]--&gt;&lt;!--[if gte mso 9]&gt;&lt;xml&gt;  &lt;w:LatentStyles DefLockedState=&quot;false&quot; LatentStyleCount=&quot;156&quot;&gt;  &lt;/w:LatentStyles&gt; &lt;/xml&gt;&lt;![endif]--&gt;&lt;!--[if gte mso 10]&gt; &lt;style&gt;
 /* Style Definitions */
 table.MsoNormalTable
 {mso-style-name:&quot;Table Normal&quot;;
 mso-tstyle-rowband-size:0;
 mso-tstyle-colband-size:0;
 mso-style-noshow:yes;
 mso-style-parent:&quot;&quot;;
 mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
 mso-para-margin:0cm;
 mso-para-margin-bottom:.0001pt;
 mso-pagination:widow-orphan;
 font-size:10.0pt;
 font-family:&quot;Times New Roman&quot;;
 mso-ansi-language:#0400;
 mso-fareast-language:#0400;
 mso-bidi-language:#0400;}
&lt;/style&gt; &lt;![endif]--&gt;  &lt;br /&gt;
February 19th, 2009 by Steve Pavlina       &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво мислите за разните там гурута, занимаваши се със самопомощ, които постигат успех (финансов или друг), чрез работата им като гуру по самопомощ? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво можем да кажем за говорител на тема „мотивация”, който говори за успеха, но чийто най-голям успех е да бъде успешен в говоренето относно успеха? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз не виждам проблем в това, поне докато говорителя е честен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Проблемите идват, когато говорителя се преструва на нещо, което не е, като например да твърди, че е милионер от предния си бизнес, който всъщност е бил финансова катастрофа, докато жъне огромни печалби от книги и семинари, които учат хората как да забогатеят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вярвам, че е прекрасно да имаш бизнес, базиран на помагането на хората, дори и този, който има такъв повторяем модел като „да помагаш на хората да помагат на други по същия начин, по който ти им помагаш”. Ако съществува търсене на такъв вид труд и той наистина има полза за хората, тогава това е един идеално приемлив бизнес модел. Всъщност, мисля, че това е един от по-интелигентните бизнес модели на разположение. Защо да не помагате на себе си, помагайки на другите? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Имах бизнес с видео игри в продължение на повече от десет години и се радвах на някакъв успех. Можех да продължа да го развивам, но нещо забавно се случи по пътя. Започнах да пиша статии, за да помагам на другите независими програмисти, и за период от няколко години, статиите ми станаха по-популярни от видео игрите, които правех. В дългосрочен аспект, имах голямо влияние върху хората, учейки ги как да управляват бизнес като моят, нямайки предвид своя собствен бизнес. Като резултат от статиите, които написах бяха създадени по-креативни игри, повечето от които аз не бих могъл да създам в собствената си компютърна компания. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато започнах да пиша статии, чиито теми вече не бяха ограничени само за програмиране на софтуер, а поставяха въпроси, като определяне на цели и продуктивност, влиянието ми се разшири още повече. Скоро след това, потребители посещаваха уебсайта ми за игри, само за да четат стаитите. Да се опитвам да продавам видео игри на тези посетители нямаше никакъв смисъл, тъй като повечето от тях дори не се интересуваха от такива неща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на краищата осъзнах, че мога да предоставя по-добра услуга (и фактически да изградя по-добър бизнес) чрез писане на повече статии вместо създаване на повече игри. Вече нямаше смисъл да продължавам да се занимавам с видео игри, когато всички тези хора посещаваха уебсайта ми, търсейки съвет за развитие на личността.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По това време беше трудно да проумея какво точно се случва. Отначало счетох непланираната промяна в демографията на посетителите ми като леко дразнещ проблем. Мислех си, че вероятно ще трябва да спра постването на нови статии на този сайт. Но накрая проумях, че това е златна възможност. Ако можех да привлека хора, интересуващи се от личностно израстване към един сайт за видео игри, представете си какво можех да постигна със сайт, фокусиран върху развитието на личността. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В началото ми беше трудно да вляза в ролята на учител. Постоянно си мислех за този израз: „Тези, които го могат, го правят. Тези, които не го могат, преподават.” Изобщо не ми помогна и факта, че много от моите приятели и партньори в геймърския бизнес реагираха по подобен начин, когато ги информирах за желанието си да започна бизнес, посветен на развитието на личността и да се пенсионирам от гейм индустрията. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обаче не си промених решението. Търсенето беше твърде голямо, за да бъде игнорирано. По невнимателност се бях препънал, откривайки по-добър начин да предоставя полза за хората. Колкото повече продължавах да се занимавам с видео игри, толкова повече чувствах, сякаш си губя времето. Докато се дърпах от темата за личностно развитие, се чувствах, сякаш ограбвам хората, нуждаещи се от по-добрата услуга, която бих могъл да има предоставя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въпреки, че идеята ми не е активно да окуражавам хората да започнат свой собствен уебсайт, посветен на растежа на личността, хиляди хора ми казват, че са направили  блогове и уебсайтове, именно заради моята работа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В началото не бях сигурен дали това е нещо добро. Не се притеснявах от конкуренцията, защото не мисля в рамките на оскъдицата, но бях притеснен, че има твърде много хора, които скачат в тази област, въпреки, че знаех, че повечето ще пропаднат. Повечето хора просто не са достатъчно сериозни за такъв вид работа и се отказват до няколко месеца. Но други се посветиха изцяло и постигнаха голям успех, и в резултат можеха да прекратят редовната си работа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Удовлетворяващо е да посетиш някои от тези уебсайтове и да видиш колко далече са стигнали. Те продължават да служат пълноценно на посетителите си. Освен това, собствениците на тези сайтове допринасят много повече, отколкото са го правили някога. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Повечето от тези по-нови сайтове се управляват от много по-млади от мен хора. За много от тях това е първото бизнес начинание. Може да нямат голям жизнен опит за споделяне, но имат желанието да помагат на хората. Това желание ги мотивира да работят върху собствения си растеж, така че да имат нещо ефективно, което да споделят. Най-общо, онези, които се опитаха да имитират успех, не постигнаха много, но честните хора, споделящи опита си по пътя на своето пътешествие, могат определено да бъдат от полза. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не е необходимо да сте някакъв вид супер – гуру, за да помагате на хората. Не е нужно да правите тонове пари, да намерите перфектната връзка или да постигнете идеалната фигура, за да можете да помагате на другите. Можете да започнете, споделяйки каквото знаете, което вероятно е много по-ценно, отколкото самите вие бихте признали. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Няма нужда да сте най-добрите във всичко. Поне можете да си направите труда. Поне можете да помогнете на някого. Поне можете да дадете нещо ценно на хората. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как да разберете дали това, които имате да споделите е ценно? Първо го споделете и скоро ще разберете. Ако е ценно, хората ще ви кажат. Ако не е, хората обикновено ви игнорират. Докато ви игнорират, продължавайте да експериментирате, опитвайки се да предоставите нещо ценно по нов и уникален начин. Може да имате приятен глас и подкастинга да е по-добър за вас, отколкото блогинга. Или един видео клип би дал по-добър резултат да изразите креативността си. Единствените ограничения са в съзнанието ви. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато издадох първата си независима видео игра, тя беше широко игнорирана. Отне ми шест месеца да я програмирам, обаче никой не го беше грижа. Следващата продадох сравнително по-добре, но в общи линии си беше пак провал. Опитах различни стилове и жанрове игри. След няколко игри създадох една, която обра наградите и се продаваше много добре години наред. Отне ми пет години на опит – грешка, за да пасна уменията ми на програмист със създаването на ценност  за хората. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пет години може да ви изглеждат голям период от време, но аз фактически нищо не знаех за управлението на бизнес. Отне ми много време да настроя комплекта си от умения към реалностите на пазара. В началото се опитвах да създам продукт за продажба, който да ми спечели пари. Но в следващите години се фокусирах в предлагането на игри, които хората да обикнат. Това е огромна разлика в умаствената нагласа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато стартирах StevePavlina.com можех бързо да започна да предоставям ценност на хората, защото не бях хванат в капана на мисленето за пари. Концентрирах се към осигуряването на полезна и ценна услуга. Скоро осъзнах как да използвам уменията си, за да давам на хората това, от което имат нужда и което искат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понякога получавам имейли от хора, оплакващи се, че след няколко месеца писане в блога си, не стават богати. Днес един блогър ми писа, за да изрази разочарованието си, че не може да надхвърли 100 посетителя на ден. Започнал блога си преди по-малко от месец. Аз ли не съм наред или хората са малко нетърпеливи в наши дни? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-важният резултат, който да се следи, не е колко посетителя уебсайтът ви има или колко пари правите. Вместо това, проумейте дали в действителност носите промяна в живота на хората. Помагате ли на хората? Истински ценно нещо ли предлагате? Ако предоставяте нещо неподправено ценно, времето и препратките ще се погрижат за повечето от ключовите ви грижи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Неотдавна говорих с приятел от областта на личностното усъвършенстване. И двамата разбиращи от бизнес, имахме впечатляваща 2008 година и всеки от нас очакваше 2009 да отнесе предната с вятъра. Шегувахме се, че останалата част от икономиката се сгромолясва около нас. Защо сме такива оптимисти, когато толкова хора са нервни? Защото нашите умения допринасят за нещо полезно у всеки един човек. Имаме способността да правим добро в голям мащаб на хора, които водят финансова борба, такива, търсещи промени в кариерата или чувстващи се несигурни за бъдещето. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И жена ми е в същата лодка. По време на рецесията, повече хора се чувстват несигурни за бъдещето си, а тя предлага услуга, която дава на хората голяма яснота по отношение на живота им. В следствие на това, доходът й показа голям растеж миналата година. Защо? Защото уменията й са настроени да помогнат на хората да постигнат това, което искат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да помагате на хората да се усъвършенстват е услуга, радваща се на голямо търсене. Няма значение, че се намираме в (напомпана от медиите) рецесия. Това само означава, че хората се увличат по редуциране на малоценните разходи и са по-чувствителни към умното харчене на пари – за покупки, предоставящи най-добрата стойност за всеки долар. Ако предлагате нещо без стойност, по време на рецесията сте върху движещи се пясъци. Обаче, ако предлагате нещо стойностно, запълващо нуждите на хората, рецесията може да създаде дори по-големи възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато бизнес моделът ви вече не се радва на достатъчно голямо търсене, винаги можете да превключите към нещо друго. Но ако има наистина нещо, от което човечеството има нужда точно сега, за много от нас това е да направим крачка напред и да прегърнем собствения си потенциал, вместо да се съгласяваме на ограничените ни роли, отредени от социалните условности. В настоящата ни среда все още има много място за хора, започващи своя бизнес, базиран на помагането и окуражаването на хората.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/4511400956075436856/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2037.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/4511400956075436856'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/4511400956075436856'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2037.html' title='Да успееш, подпомагайки успеха на другите'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-7203017703936265611</id><published>2010-12-15T06:55:00.000-08:00</published><updated>2010-12-15T06:55:44.494-08:00</updated><title type='text'>„Твърдата” заплата е кофти избор</title><content type='html'>&lt;!--[if gte mso 9]&gt;&lt;xml&gt;  &lt;w:WordDocument&gt;   &lt;w:View&gt;Normal&lt;/w:View&gt;   &lt;w:Zoom&gt;0&lt;/w:Zoom&gt;   &lt;w:HyphenationZone&gt;21&lt;/w:HyphenationZone&gt;   &lt;w:PunctuationKerning/&gt;   &lt;w:ValidateAgainstSchemas/&gt;   &lt;w:SaveIfXMLInvalid&gt;false&lt;/w:SaveIfXMLInvalid&gt;   &lt;w:IgnoreMixedContent&gt;false&lt;/w:IgnoreMixedContent&gt;   &lt;w:AlwaysShowPlaceholderText&gt;false&lt;/w:AlwaysShowPlaceholderText&gt;   &lt;w:Compatibility&gt;    &lt;w:BreakWrappedTables/&gt;    &lt;w:SnapToGridInCell/&gt;    &lt;w:WrapTextWithPunct/&gt;    &lt;w:UseAsianBreakRules/&gt;    &lt;w:DontGrowAutofit/&gt;   &lt;/w:Compatibility&gt;   &lt;w:BrowserLevel&gt;MicrosoftInternetExplorer4&lt;/w:BrowserLevel&gt;  &lt;/w:WordDocument&gt; &lt;/xml&gt;&lt;![endif]--&gt;&lt;!--[if gte mso 9]&gt;&lt;xml&gt;  &lt;w:LatentStyles DefLockedState=&quot;false&quot; LatentStyleCount=&quot;156&quot;&gt;  &lt;/w:LatentStyles&gt; &lt;/xml&gt;&lt;![endif]--&gt;&lt;!--[if gte mso 10]&gt; &lt;style&gt;
 /* Style Definitions */
 table.MsoNormalTable
 {mso-style-name:&quot;Table Normal&quot;;
 mso-tstyle-rowband-size:0;
 mso-tstyle-colband-size:0;
 mso-style-noshow:yes;
 mso-style-parent:&quot;&quot;;
 mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
 mso-para-margin:0cm;
 mso-para-margin-bottom:.0001pt;
 mso-pagination:widow-orphan;
 font-size:10.0pt;
 font-family:&quot;Times New Roman&quot;;
 mso-ansi-language:#0400;
 mso-fareast-language:#0400;
 mso-bidi-language:#0400;}
&lt;/style&gt; &lt;![endif]--&gt;  &lt;br /&gt;
September 10th, 2009 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Фиксиран ли е дохода, с който живеете, получавате същата заплата месец след месец? Може би по-добре се приспособявате към повишението на жизнените разходи понастоящем, в сравнение с тези от миналото, (или сте жертва на съкращения в работата или намаляване на работното време), но, с изключение на някои големи промени, като повишение, уволнение, неплатен отпуск поради намаляване обема на работа, вашият доход стабилен и предвидим ли е? Знаете ли какъв ще е доходът ви през следващите три месеца? Би ли било крайно необичайно да печелите двойно или тройно – или наполовина, от тази очаквана сума? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако това ви описва, тогава кой реши да фиксира вашият доход? Кой взе това решение? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вие го направихте, нали? Решихте да печелите една и съща сума пари месец след месец. Можете да проследите решенията си назад във времето до онзи момент, когато казахте „да” на „закованата” заплата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаехте ли, че да кажете „да” беше изцяло незадължително? Всъщност, ако помислите малко (което ще ви окуража да направите в тази статия) и премислите всичко отново, съгласяването с „твърда” заплата е по-скоро глупаво решение. „Твърдата” заплата е подвеждащ ход. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как работи за вас до момента изборът, който сте направили? Блажено доволни ли сте заради него? Харесва ли ви да знаете, че ще получавате същата сума пари в края на месеца, и на следващия, и на следващия... Удобно ли се чувствате, знаейки колко ще спечелите? Или има някаква част от вас, на която й е омръзнало до краен предел? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Харесва ли ви тази стабилността на положението ви? Истински стабилно ли е то, или е просто вашето чувство на сигурност, вкоренено в обещаващи илюзии? Ако някой, реши да дръпне щепсела на вашата заплата с думите „Уволнен(а) сте!”, едва ли е толкова сигурно обаче. Ако това е вашата ситуация, по-честно е да кажете, че доходът ви е нестабилен и подчинен на условности, отколкото стабилен и сигурен. Можем да кажем, че всеки доход е подчинен на условности, но колко стабилни са те? Владее ли някой друг силата да затвори кранчето на дохода ви? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да приемем, че доходът ви изглежда разумно стабилен, сигурен и предвидим. Може би работите в област, в която има голямо търсене на специалисти и сте наистина добри в това, което правите, така че дори да загубите настоящата си работа, бързо можете да намерите нова, вършейки нещо подобно за подобни пари. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Недостатъци на „твърдата” заплата &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дори да оставим настрана нейната предсказуемост и „възможна” стабилност, фактически всичко по отношение на твърдата заплата е отрицателно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На „твърдата” заплата й липсва гъвкавост. Не може да се приспособи добре към променящите се обстоятелства. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако разходите се повишат неочаквано и надвишат месечният ви доход, тогава нямате друг избор, освен да теглите пари от резервите или инвестициите си или да вземете кредит. Ако разходите ви по-късно се върнат към нормалното за вас, този кредит може и да е временен, но накрая все пак плащате лихва за него или губите лихвата от изчерпаните си спестявания/инвестиции, което всъщност вади пари от джоба ви. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако изхарчите повече, не можете просто да спечелите повече, за да компенсирате. Това превръща неочакваните разходи в заплаха. Те стават нещо, към което се отнасяте със страх или тревога. Какво ще стане, ако колата се повреди? Ами ако някой се разболее? Ако цените се вдигнат? Такива събития са просто част от живота. безсмислено е да се страхувате от неизбежното. Нещата ще се повреждат, включително и скъпи такива, чиято поправка или замяна би струвала много пари. Ако получаването на неочаквана сметка ви стресира, то нагласата на съзнанието ви не си съответства с реалността. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако прекалено дълго време разходите ви превишават нетния ви доход, можете да потънете в дългосрочен дълг и да загубите много пари, плащайки лихва на някой друг. Мнозина засядат в такава ситуация до края на живота си. Ако фиксираният им доход е твърде близо до нивото на техните разходи, данъци и плащания по кредити, тогава измъкването от дълга става безнадеждно. Единственият начин за възстановяване на надеждата е да се фокусирате върху дохода. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради тази причина, хората със „закован” доход често губят неимоверно много време в безпокойство и суетене по отношение на разходите си. Иначе рискуват загуба спестяванията си и вземане на кредит. Искат да осъществат мечтите си, но ограничението на дохода им ограничава и възможностите им за това. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Мога да си го позволя” практически е мантра за хората на твърда заплата. Жертват истинските си желания, за да се вместят в бюджетите си, напълно забравяйки факта, че никой не ги кара насила да прахосват живота си монотонно следене на разходите си. Ако искат нещо, на което е закачен етикет с цена, но не могат да си го позволят, те го считат за нещо невъзможно за тях – сякаш фиксираната им заплата е окончателният арбитър на техните желания. Накрая се изгражда негодувание. Започват да негодуват срещу несправедливостта на икономиката, срещу хората, които са определили тези цени, срещу бизнеса като цяло и т.н. Лошия е някъде там. Не... „лошият” е глупавият ви избор да „заковете” доходите си. Поумнейте и спрете да си го причинявате &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хората изглеждат наистина жалки, когато се правят на финансово безпомощни. Това не е начинът, по който човешки същества би трябвало да се отнасят със себе си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Здрасти, има нещо, което наистина искам. Всъщност, чувствам, че много ми приляга, но просто не мога да си го позволя, защото съм на „твърда” заплата. Помогнете ми! Бихте ли намалили цената за мен? Наистина много, ама много го искам!” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„А защо не се разкарате и не спрете да се правите на беззащитни?” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Не, вие не разбирате. Бюджетът ми е много стриктен. Наистина не мога да платя цялата цена.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Сега вече се държите глупаво. Кой, поначало, „закова” заплатата ви? Вие! Прехвърляте върху мен бремето на ограниченията, които сами сте си  създали? Искате от мен да сложа слон в кутия за хляб. Защо не премахнете тези ограниения? Или поне ги повишете достатъчно, за да има място за желанията ви, така че да можете лесно да си позволите каквото искате.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„И аз мога да го направя?” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Да, винаги сте били свободни да го направите.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Ами, не знам. не мисля, че шефа ще ми даде повече пари.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Тогава майната му на шефа ти. Защо въобще ти е нужен шеф?” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Но това би значело да направя огромни промени с живота си.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Да, би значело.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Не мисля, че съм готов за това. Прекалено рисковано е.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Няма допълнителен риск, защото вече сте изгубили връзка с желанията си. Заседнали сте в ситуация, в която не изпитвате това, което наистина искате. Животът ви не може да стане по-лош, отколкото е в момента. Ако не предприемете нищо, това ще означава продължаване напред към най-лошият възможен резултат – да бъдете вечно неудовлетворен.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Но може да стане по-лошо. Може да стана още по-нещастен.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Ако нищо не направите, наистина ще стане по-лошо. Така стоят нещата. Желанията ви ще се изплъзват все по-надалече с разграничаването ви от тях. Няма по-лош живот от този. Единствената надежда е да поемете по пъта на промяната.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Охраняване златото на глупака &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Забавно е как хората се стремят да опазват нещо, нямащо никаква стойност. Състоянието да бъдеш нещастен и незадоволен не струва абсолютно нищо. Ако това е положението, в което се намирате, вие сте на дъното. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може би мислите, че трябва да рискувате някое от нещата си (притежания, пари и т.н.), правейки големи промени в живота си. Много е вероятно това да е истина, но ако не сте щастливи точно в този момент, всичките ви притежания са равни на нула по стойност, така или иначе. Ако се опитвате да ги задържите с цената на щастието и удовлетворението си, то вие на истина сте пълен идиот. Опитвате се да продадете самата си душа, нали? Сключвате споразумение, което казва „Съгласен съм да бъда вечно нещастен и неудовлетворен в замяна на пари и вещи, струващи еди – колко си долара.” Добавете общата стойност на вещите, които, според вас, би трябвало да рискувате, за да предприемете големи промени. Имайки предвид тази цена, изглежда ли ви споразумението умно решение? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рискувайте ги тези неща. Те, така или иначе, нямат стойност. Просто не бъдете толкова откачени да жертвате щастието си срещу вещи.  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Превключване към променлив доход &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
Да имате променлив доход означава да имате гъвкавостта да печелите различно всеки месец, и има много по-общо с умствената нагласа, отколкото всичко друго. Без значение е дали имате работа, управлявате собствен бизнес или се радвате на разнопосочен приток на средства. Тези неща са просто различни носители. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ключът е в установяването кой определя вашият доход. Вие. Може да имате финансови и икономически реалности, с които да се съобразявате, но в края на краищата вие определяте цената на времето и усилията си, вие решавате какви умения да развивате и каква квалификация да придобиете, и накрая – вие определяте какъв вид ценност да създадете и предоставите на хората. Най – важните решения се намират във вашите ръце. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се издържате, доставяйки пица, можете да очаквате да печелите от това умение въз основа на неговата стойност за пазара. Обикновено доставчиците на пица биват обучавани и уволнявани много лесно, така че бихте очаквали да печелите много малко от такава работа. Не обвинявайте самата работа за заплатата си. Никой не ви кара насила да изберете нископлатена и неквалифицирана работа. Ако се опитате да изстискате повече пари, отколкото самата работа струва, то шефът ви или клиентите ще проумеят, че ви плащат прекалено и ще ви сменят с някой, струващ по-евтино. И с право. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От друга страна, може би искате да се издържате, вдъхновявайки и мотивирайки хората. Това изисква много по-големи умения, отколкото да доставяте пица, но се радва на много по-голямо търсене, сравнено с предлагането. Най-общо, хората са склонни да плащат много повече, за да бъдат вдъхновявани и мотивирани, отколкото за доставка на пица, (освен ако не живеете в Неапол). Ако развиете отлични способности да мотивирате и вдъхновявате хората, и развиете начините да доставите това свое ценно качество на значителен брой хора, евентуално бихте печелили повече за час, отколкото доставчикът на пица за месец. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не само, че имате способността да развивате уменията си в определена насока, но и можете нееднократно да променяте полето си на изява. Ако искате да печелите повече, продължавайте да изграждате умения и да променяте начина, по който съчетавате и изявявате тези умения за максимизиране на стойността, която сте способни да създадете и доставите, като по този начин ще максимизирате прихода, който генерирате. Възможностите за това са безкрайни, докато сте гъвкави и бдителни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Доходът ви не е „закован”, освен ако вие не го направите такъв. Няма значение дали заплатата от държавната работа е единственият ви източник на приходи. Тази заплата може и да не се увеличи с течение на времето, но не е единствения доход, който можете да получавате. Ако не харесвате размера на заплатата си, излезте навън и печелете повече. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Фиксираният доход е неразумен подход &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Забележете, че докато вие получавате фиксиран доход, някой, стоящ по-високо от вас по веригата на властта се радва на променлив доход за ваша сметка. Когато получавате един и същ доход, вие всъщност създавате променливо количество стойност, обаче доходът, генериран от излишната й част е нещото, което губите, защото отива в джоба на други хора. Тези някои реализират печалба от вашето невежество. Доста щедро от ваша страна! Може да изглежда сякаш поемат голям риск, но имайте предвид, че ако се сринат, и вие се сривате. Вие споделяте риска с тях, но не споделяте печалбата. Разбирате, че сами се отказвате от собствения си източник на приход, нали? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако ще работите, тогава защо не се радвате на плодовете на своя труд, вместо да раздавате по-голямата част от печалбата си на някой друг, без дори да сте я видели? Вие вече създавате ценност, нали? Ако искате да сте щедри, обмислете да дарявате излишната си ценност за благотворителност. Аз лично дарявам по малко пари всеки месец, защото ми е приятно да го правя. Обаче, аз дарявам на организации с идеална цел и такива, които харчат парите ми за нещо, което подкрепям, а не някакви финансови акули, които отдавна правят милиони годишно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Спрете да се преструвате на беззащитни, когато става въпрос за това колко пари правите. Заплатата ви няма власт над вас – освен до степента, до която се отказвате от силата си. Може да работите в система, в която по-висшестоящите имат какви ли не финансови подбуди да ви държат безсилни, за да продължават да изстискват ценността, която създавате, но в края на краищата вие сте този, който избира да мине през тази врата всеки божи ден. Не е нужно да продължавате да го правите. Можете да се изправите и да напуснете в точно тази минута, ако желаете. Мнозина биха били в пъти по-щастливи, ако го бяха направили. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вие сте окончателният арбитър на своите желания. Ако искате нещо, имащо закачена цена, то имате и силата да спечелите пари, за да си го позволите. Вие решавате колко да печелите. Вие решавате колко да харчите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато осъзнаете, че сами избирате своя доход, можете да концентрирате енергията си за създаване и предоставяне на толкова по обем ценност, колкото е необходимо, за да печелите колкото вие искате. Бъдете умни и съзнателни по отношение на това. Направете изобилието приоритет в живота си. Това е много по-забавно, отколкото да се безпокоите за разходите си и да се заяждате за данъците си. Щом веднъж развиете минимално количество умение, ще откриете, че е много по-забавно да спечелите допълнителни 10000, отколкото да спестите 10000. Можете да спечелите 10000 за един час ако развиете такава умствена нагласа и умения да го направите. Никой не ви спира да го направите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Спрете да се безпокоите за разходи и данъци &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато става въпрос за редуциране на разходи и данъци, трябва да свършите голяма по обем и досадна работа. Не е забавно, поне не и за здравомислещите хора, които съм срещал. Все пак хора с оскъден светоглед хвърлят много повече време в безпокойство спрямо разходите и данъците си, отколкото инвестират в увеличаване на приходите си. Не добра размяна..., не и в дългосрочен аспект. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато се опитвате да минимизирате разходите и данъците си, евентуално бихте достигнали момента, когато ще трябва да вземете трудни решения, които да понижат качеството ви на живот. От гледна точна на разходите, може да се наложи допълнително да ги следите и предвиждате, което отнема време. Или пък, за да спестите някой лев за някаква покупка, да започнете да жертвате качеството си на живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От гледна точка пък на данъците, ще трябва да обработите повече бумащина и осчетоводяване, за да се възползвате от повече удръжки и да спестите пари, в крайна сметка. Наистина ли това е нещото, заради което желаете да хвърлите на вятъра скъпоценното си време? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помислете, че сте в ситуация на стагнация и е време за плащане на данъци. По една или друга причина, след като отделите парите за данъци и домакинство, ви остават минимум пари. Щом изхарчите и него – вие сте свършени. Така че, в случая, идеалният вариант е изобщо нищо да не харчите. И ако позволите на нещата да отидат толкова далече, със сигурност качеството ви на живот ще пострада. Ще губите толкова много време, което можете да използвате по свой си начин, за да спестите няколко долара допълнително тук и там. Жертвата и оскъдицата ще бъдат постоянните ви спътници. Това не е живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В дългосрочен аспект е много по-прудуктивно да концентрирате време и енергия в посока генериране на доход. Нямате твърд лимит в тази посока. С всеотдайност и постоянство можете да разширите приходите си много повече от това, което бихте спестили от разходи и данъци. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да работите от гледна точка на приходите е и много по-забавно, освен всичко друго. Прекарвате времето си в създаване на ценност, получавайки пари с благодарност, вместо да се тревожите дали можете да си позволите да пръснете пари за органична храна или не, например. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се печелят пари е забавно. Харченето им също. Безпокойството за харчовете и данъците изобщо не е такова, така че това не е част от уравнението – този вид неща се получават в остатък. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди години имах приятел, който абсолютно много мразеше да се реди на опашка. Смяташе го за персонална обида. Казваше, че всички магазини и ресторанти трябва да имат допълнителен касиер за хора, желаещи да платят с 50% повече, така че никога да не е нужно да се редят на опашка. Винаги съм мислил, че луд, а той просто се опитваше да максимизира стойността на това, което получава от живота. Чакането в живота е хвърляне на нещо ценно на вятъра. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Парични резерви &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сузи Орман съветва поддържането на краткосрочни парични резерви (без да броим дългосрочните инвестиции) равни на около шест месечни разхода. Мисля, че това е умна идея. Сносен резерв би ви дал много по-голяма гъвкавост, независимо дали доходът ви е постоянен или променлив. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато източникът ви на доход е доста уязвим, както ако сте съкратени или уволнени и трябва да прекарате много време неработейки, може да искате да поддържате по-голям паричен резерв. Но, когато отстоявате по-голям контрол върху своя доход и поддържате повече възможности в отговор на финансови препятствия, такъв не ви е нужен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако имате потоци от, главно, пасивен доход, идващи от различни страни, и ако голям катаклизъм заплаши тези източници, дори ако спрете да работите определено време, може да сте добре и с двумесечен паричен резерв или по-малко. Ако внезапно ми се появи нужда от повече пари, имам много възможности, които лесно биха се осъществили за по-малко от 60 дни. Мога да направя още един съвместен бзнес. Мога да създам и продам информационен продукт. Мога на маправя сделка за нова книга и да взема аванс. Дори тогава, когато се фокусирам върху изобилието, аз естествено привличам по-голям резерв, отколкото ми е нужен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Паричните резерви са полезни, защото има закъснение между създаването и предоставянето на ценността и получаването на приход от нея.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои източници на доход имат малко такова закъснение. Например, когато някой се регистрира за мой семинар и плаща с кредитна карта или ПейПал, парите ще бъдат в сметката ми до няколко дни. Някои източници може да плащат веднъж месечно, както сделките по присъединяване. Паричният резерв помага да се изгладят колебанията в приходите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как да създадете паричен резерв? Можете да го постигнете чрез пестете на разходи, но това става досадно и скучно след известно време, така че не го препоръчвам. Фокусирайте се на създаване на повече ценност, упражнявайте уменията си за създаване на ценност и изграждайте голяма клиентска база данни, каквато и услуга да предлагате. Всичко се свежда до това да ставате по-добри в създаването и предоставянето на ценност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз със сигурност не съм правил жертви, изграждайки паричен резерв. Просто правех това, което ми харесва. Бях нащрек за нови начини за изразяване и предоставяне ценност на хората. Не ми беше нужно да се концентрирам върху печеленето на пари. Когато сте добри в създаването и предоставянето на ценност, парите сами намират път към вас. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Късмет или съзнателен избор? &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо се намирам в такава ситуация, където получавам каквото поискам, печеля каквото поискам и харча колкото поискам? Ако мислите, че късметът има нещо общо, вие сте луди, заблудени или ненормални. Това се случи по избор. Създадох преднамерено и целенасочено тази кариера и финансова действителност. Не беше лесно да проумея как всички фрагменти ще се съчетаят заедно, отне ми години, но определено си заслужаваше. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко време ви отнема да достигнете своя финансов успех няма значение, тъй като времето щеше да мине,така или иначе. Можете да използвате това време да създадете живота, който желаете или да останете в капана на нещо, което не искате. Можете също да работите в посока към желанието си, освен ако не искате жертвата и оскъдицата да ви съпътстват до гроба. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вие сте свободни да се оттеглите от лъжливия облог на фиксираният доход. Когато го направите, бъдете сигурни, че другите мухльовци ще започнат да лаят че сипвате сол в раните им, и че по-висшестоящите от вас няма да ви бъдат благодарни за това, че прозряхте схемата им. Но ще бъдете свободни да решавате колко да печелите. Ще можете да напишете свой собствен чек, не с някакво пожелателно мислене, а с всеотдайност да създавате и предоставяте най-добрата ценност, която можете, независимо от това как избирате да се изявявате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разбира се, да имате променлив доход не е само цветя и рози. Иска се време да се научите как да го постигнете и да придобиете чувство да балансирате потока на печеленето и харченето. Отне ми пет години, докато постигна основна компетентност по този въпрос. Направих тонове грешки през този период, но се науччих на много неща. След това беше доста лесно да поддържам стабилност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако следвате този път, може да го постигнете за две години. А може и за десет. И отново, времето така или иначе ще мине. Щом веднъж сте се осъзнали да се откажете от нагласата за постоянен доход, ще се озовете на доста по - приятно място. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помислете, както можете да се присъедините към група хора с определен начин на изразяване, така и можете да се присъедините към групата хора с определен модел на генериране на доход. Но не е задължително. Никога не е било. Само защото някакъв модел е популярен, не означава, че е най-добрият модел за вас. Обмислете това. Намерете вашият модел! &lt;br /&gt;
&lt;table border=&quot;0&quot; cellpadding=&quot;0&quot; cellspacing=&quot;5&quot; class=&quot;MsoNormalTable&quot;&gt;&lt;tbody&gt;
&lt;tr&gt;   &lt;td style=&quot;padding: 0.75pt;&quot;&gt;   &lt;div class=&quot;MsoNormal&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/div&gt;&lt;/td&gt;  &lt;/tr&gt;
&lt;/tbody&gt;&lt;/table&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/7203017703936265611/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_15.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/7203017703936265611'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/7203017703936265611'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_15.html' title='„Твърдата” заплата е кофти избор'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3560008164632639062</id><published>2010-12-13T07:48:00.000-08:00</published><updated>2010-12-13T08:02:58.019-08:00</updated><title type='text'>Вашият принос в сферата ви на дейност</title><content type='html'>April 9th, 2010 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добър начин, за привличане на интересни и вдъхновяващи хора във вашият живот и за повишаване на успеха ви, е активно да допринасяте за развитието на областта, в която се изявявате. Хората с принос биват забелязвани и привличат нови приятелства и възможности лесно, а и да съдействаш за нещо е много по-лесно, отколкото бихте приели. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Уморен от изолация &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато работех като програмист в средата на 90-те години, доста време се чувствах изолиран. Бях фокусиран върху собствените си проекти, често работех сам дни наред. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Имах приятели, но повечето от тях имаха редовна работа в своята област. След колежа те зигнаха към пазара на труда, а аз загнах по посока на предприемачеството. Винаги сме се забавлявали, когато излизахме заедно, но не можахме да си помогнем един на друг да успеем професионално. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на краищата се изморих от своята професионална изолация. Исках да имам приятели в моята област. Исках да се срещам с повече хора от професионални ми кръг, да се чувствам повече свързан и интегриран с тях. Исках да чувствам, че това е моето място и че присъствието ми там има значение за някого. Чувствах, че професионалното ми развитие е в застой, защото едва ли някой от моята област подозираше, че съществувам. Да направя успешен бизнеса си беше тежка борба. Изморих се от това да откривам вси     чко сам и винаги да се уча от трети лица. Имах нужда от повече помощ и подкрепа. Исках хора в живота ми, които биха ми предложили решения и биха ме подкрепили в новите проекти. Уморих се да върша нещата по трудния начин и исках да намеря по-ефективен начин да правя бизнес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Решението да установиш контакт &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един ден реших, че е време да действам. Бях готов да направя каквото е необходимо, за да се присъединя към колегите в бранша. Проумях, че един от най-добрите начини да го постигна беше да си създам име в своята област, за да могат повече хора поне да знаят кой съм. След което можех да го използвам, за да създам повече контакти. Знаех, че ще отнеме време, но очаквах да работя в тази област много години занапред, така че нямах нищо против. По този начин можех да очаквам да съм в по-добра позиция след няколко години. Ако проработеше, предчувствах, че живота ми би станал по-лесен, а бизнеса – по-успешен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един от спусъците за това решение беше слушането на аудио програми по самопомощ през годините. Забелязах колко често говорителите в тези аудио програми цитираха други свои колеги. Тони Робинс познаваше Дийпак Чопра, който познаваше Уейн Дайър, който познаваше ... Изглеждаше ми като някаква група, към която не всеки може да се присъедини, където всички се познават. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В края на краищата видях, че това беше вярно и за областта на софтуера и PC игрите. Членовете на тази област не ми се виждаха толкова добре организирани помежду си, колкото тези от полето на самопомощта, но беше ясно че съществуваха различни припокриващи се социални мрежи, където много от най-добрите програмисти се познаваха и изглежда често излизаха заедно. Беше очевидно за мен, че бях аутсайдер, и се чудех какво да направя, за да се интегрирам в една или повече от тези социални мрежи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Контакт чрез подпомагане &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Реших, че най-добрия начин да си създам име би бил да дам своя принос по някакъв начин. Забелязах, че хората, които уважавах най-много измежду програмистите и които имаха много контакти бяха тези, които често и щедро даряваха по някакъв начин. Това бяха хора, които говореха по конференции, пишеха статии за списания, публикуваха книги. Те не работеха само за себе си. Раздаваха от своето знание и помагаха на всички в тази област да се усъвършенстват. Особено се възхищавах на програмисти като Джон Кармак, Сид Майер и Уил Райт, които много ми помогнаха в професионалното ми развитие. Най-общо казано, тези хора не правеха всичко това, за да правят приятелства и контакти. Точно обратното – хората постоянно търсеха тяхната компания. Бяха като магнити, привличащи другите с лекота &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато обмислях какъв да бъде моя принос, едно особено събитие ме привлече. Бях взел участие в една от многото технически лекции на годишната конференция на програмистите, чийто говорител не може да е бил на повече от 20 години. Предполагам, че беше най-много на 17 – 18. Той говореше пред няколкостотин души, споделяйки прекрасни идеи за динамичното компресиране на изображения. Техниката му беше много хитра за прилагане и я счетох за гениална. По-късно приложих целия му подход в две от игрите си с огромен успех. Неговите идеи ми помогнаха да побера игри, които би трябвало да са 2 – 5 МВ в едва 1 МВ. Това беше важно за онова време, защото все още изпращах игрите, записани върху дискети от 1,44 МВ и ми спести много пари, позволявайки да събера една игра върху една – единствена дискета. Освен това направи размера за даунлоуд по-малък, което беше в помощ на хора с по-бавна дайъл-ъп връзка да свалят играта. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В момента, когато програмистът сподели тези идеи, не беше велик презентатор – бих казал, че на пръв поглед изглежда малко нервен – но се съмнявам, че някой от аудиторията го е било грижа. Той доставяше ценност, споделяйки каквото знаеше. Това беше ключовият урок за мен. Осъзнах, че не беше необходимо да съм най-великият писател или оратор, за да дам приноса си за своята област. Ако съдържанието си струва, и ако е споделено в дух на щедрост и сътрудничество, аудиторията е склонна да прости. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Предаване на знание и съвет, получени от друг &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Със сигурност не бях най-добрият създател на видео игри или предприемач, но през годините разбрах няколко неща, които си представях, че ще са от полза за другите. Някои от тях бяха технически идеи, други свързани с маркетинг и оптимизация на продажбите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Започнах с написването на статия „Програмиране без дефекти”. Това беше най-първата ми публикувана статия. Ако си спомням добре, написах я през 1999 година и когато ме помолиха, дадох разрешение да я препубликуват в други сайтове. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Между другото, една част от съветът в тази статия беше взет от изследването ми за най-добрите практики в програмирането, а другата от собственият ми седем годишен опит. Получаваше се много добре, тъй като игрите ми имаха много ниско ниво на дефекти и през годините предложих гаранция срещу бъгове на всичкия софтуер, който продавах (поправяне на бъговете незабавно или получавате парите си обратно). По мой спомен, никой от колегите ми не обмисляше предимствата на такава гаранция, което за мен беше повече от добре. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отначало тази статия беше видяна от не-повече от няколкостотин човека, но обратната връзка, която получих беше положителна и окуражаваща, а аз бях вдъхновен да продължавам да пиша. Написах още няколко дузини статии през следващите няколко години, така че това беше много постепенен процес. Обикновено пишех една нова статия на всеки един – два месеца. Повечето от тях бяха публикувани в няколко различни места, така че накрая създадох в сайта си централен архив за всички тях. Някои автори дори поискаха разрешение да препечатат една или повече мои статии и да ги включат в свои книги, което с радост разреших. По-късно бях нает от CNET, за да пиша статии от 1000 думи за техните бюлетини по програмиране. Плащаха ми 1000$ на статия, което си беше добър бонус. Отнемаше ми средно по два – три часа да напиша всяка една от тях. Обаче CNET имаше правата върху тях и не можех да ги публикувам никъде. &lt;br /&gt;
Продължаващо разширение на собствения принос &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като резултат от написването на тези статии, започнах да получавам покани да говоря на конференции. Освен това вършех стотици, ако не и хиляди часа, доброволна работа в тази област. През годините приех почти всяка покана за съдействие, която получих. Това беше голямо количество допълнителна работа без заплащане, но научих много от нея и е абсолютно сигурно, че точно тя ме издигна в моята област. Понякога прекалено се себераздавам и започвам да се чувствам изчерпан, но накрая научих как да намирам правилния баланс между себераздаването и възстановяването. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По нататък добавих дискусионна страница за програмисти в уебсайта си и тя стана много популярна, отчасти защото беше безплатна и без реклами и защото няколко невероятни модератори доброволно я поддържаха чиста от спам. След години, когато преминах на попрището на личностното развитие, отстъпих този форум на приятели програмисти, за да продължат съществуването му и те успешно преселиха общността към друг сайт. Всъщност, това общество все още процъфтява и днес. Много е удовлетворително да видиш, че след всичките тези години, все още върви добре. Мога дори да видя, че някои от подфорумите, създадени от мен, още са оживени. През годините получих много благодарности от програмисти за помощта, която им оказвам да започнат свой бизнес и/или да пуснат интересни нови игри. Благодарен съм, че успях да оставя след себе си малко наследство в областта, която толкова обичах. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нищо от това, с което подпомагах другите не беше особено трудно за постигане. Струваше ми основно време и търпение. Най-важното нещо, обаче, беше да пренастроя ума си за правилните неща. Представях си, че имах отношения с колегите си, все едно, че бяхме семейство. Мислех си, какви отношения исках да култивирам с това семейство. Исках ли да се игнорираме един друг или да се борим, или да се обичаме и подкрепяме. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обичах да създавам игри и обичах да съм част от тази област, но се чувствах като използвач. Бяха ме научили на толкова много неща, а аз не бях особено добър ментор, за да уча другите. След години работа почти можех да предскажа докъде ще ме отведе старата ми професия и не ми хареса това, което видях. Може и да не можех да подпомагам другите толкова добре, както Уил Райт, но със сигурност бих бил опора за някой, който сега започва. Поне можех да споделя с начинаещите някои практически съвети за софтуер и бизнес. Не се притеснявах за това, че се опитвах да надмина другите по принос. Просто бях фокусиран върху помагането на  тези, на които чувствах, че мога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Да се раздаваш се отплаща &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От професионална гледна точка, отплатата от всичко, което съм дал на другите, беше прекрасна. Доходът ми нарастна поне около десет пъти за период от пет години. Запознах се с много нови приятели от бранша, с някои от които все още поддържаме контакт. Създал съм около две дузини игри. Освен това се радвах на доходни странични сделки с хора, в резултат от известността си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бързо превъртане към настоящето: сигурен съм, че мога да открия поне един милион долара полза за бизнеса от безплатните статии, които написах. Те продължават да създават силен поток от възможности. През годините съм имал много бизнес сделки с хора, които първоначално са ме открили, натъквайки се на някоя от статиите ми. Постигането на такива финансови резултати правят лесно продължаването на тази практика.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар че, финансовата отплата не е най-голямата ми мотивация, искам да разберете, че да даваш на другите не е въпрос на саможертва. Мисля, че е по-скоро на култивиране на отношения на взаимно сътрудничество между вас и полето ви за изява. Мисле, че е подобно на отношението между човечеството и природата. Такова взаимоотношение работи добре ако сме чувствителни за нуждите на другия и даваме най-доброто от себе си, за да си сътрудничим. Когато се борим един с друг или се игнорираме, всички ние страдаме от това.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Бъдете щедри с ценностите си &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Истината е, че почти всеки, който работи някаква специфична област достатъчно дълго, би могъл да направи интересни открития, които, ако се споделят с другите, биха им донесли голяма полза. Със сигурност научих много от другите в бранша, особено от книгите, статиите и лекциите им. Тяхното себераздаване ми спести много време и страхотно ми помогна. Мисля, че е честно да продължа тази традиция и да предам това, което съм научил на другите, за да могат и те да се възползват. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много издатели са жадни за свежо съдържание, така че, ако можете да пишете сносно, не е трудно да ви публикуват. А в днешно време не се иска много акъл да се самопубликувате, въпреки че може да отнеме време да си изградите читателска аудитория. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато започнах да се занимавам с личностното развитие, тази област беше толкова закостеняла, че почувствах като по-важно да дам своя принос за развитието й, отколкото да правя пари. Така че, през първите шест месеца написах повече от сто  безплатни статии, а заработих 167 долара. Това не ме обезкуражи обаче, защото знаех, че ако просто успея да предоставя достатъчно стойност на другите с течение на времето, накрая финансовата страна на нещата ще се погрижи сама за себе си, което разбира се случи. Беше просто въпрос на засяване на достатъчно семена, раздавайки се. Две години след като започнах доходът ми нарасна на $40000 на месец. Голяма част от това беше резултат от безплатното писане. Беше приятно да се види такова потвърждение и в област, различна от тази, в която за първи път научих и приложих този урок. Вярвам, че тези уроци могат да се приложат към почти всички сфери на дейност с положителни резултати. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Споделям всички тези истории с вас, защото искам да изясня как всичко това действа. Не се опитвам да ви впечатля с щедростта си или нещо такова. За мен това е навик, който започна преди повече от десет години, така че понастояще е втора природа за мен. През по-голямата част от времето дори не мисля за това, свързаните модели на поведение са автоматични и подсъзнателни. Обаче това, което ме привлече към такава посока на развитие беше основно чувството на безсилие. Бях изморен от многото работа, която не се оплащаше както желаех. Чувствах се сякаш бях заседнал в периферията на бранша и нямаше разлика работя ли или не. Кой го е грижа дали ще успея или ще се проваля? Можех да изчезна за една нощ и едва ли някой щеше да забележи. Мотивацията ми беше, че исках бизнеса ми да бъде по-успешен и освен това исках да имам повече контакти с колеги. Исках да знам, че това, което правех действително имаше значение за някого. Просто да работя за себе си беше станало скучно и демотивиращо. Чувствах, че ако повече хора ги интересува това, което съм направил, тогава бих имал по-голям стимул за успех. И това се оказа самата истина. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Направете нещо значимо &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Моята надежда е, че ако можете да разберете тези идеи малко по-добре, вероятно също ще си изградите дълготраен навик да подпомагате своята област. Можете да споделяте технически идеи, практически съвети, уроци за научаване, избягване на грешки и т.н. Можете, също така, да подпомагате мотивацията и да окуражавате другите, споделяйки своя ентусиазъм. Дори да мислите, че не можете да помогнете кой знае колко, опитайте. Може да се изненадате като откриете колко много хора ще са ви благодарни да се учат от вас. Възможно е да не подозирате колко знания и умения сте придобили, докато не започнете да ги споделяте с другите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз вече имам много по-добро разбиране защо лидерите в различните области подпомагат своята сфера толкова усърдно. Да даваш безвъзмездно прави живота много по-лесен. Тези, които го правят изпъкват във всяка област. Те силно привличат приятелства и бизнес партньорства. Те са добре приети в „онези” групи, където няма достъп всеки. Не препращам към някаква „Череп и кости” социална мрежа, но когато хората видят, че подпомагате, те са склонни да ви се доверяват по-лесно, а доверието е много силен лубрикант в бизнеса. Доверието мотивира хората да препращат свои приятели, роднини и колеги към вас, защото очакват, че им правят услуга. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв може да е вашия принос към вашата сфера? Имате ли нещо стойностно, което да споделите? Можете ли да предложите някакъв практически съвет на някой, който едва сега започва? Има много повече начинаещи, които се нуждаят от подкрепа, отколкото експерти, които да я осигурят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не се притеснявайте да създадете накакво велико наследство. Просто дайте своя принос тук и сега. Това, което има значение е създаването на дълготраен навик да се раздавате. Не отлагайте неограничено, защото мислите, че трябва да направите някакъв гигантски принос „някой ден”. Нека този „някой ден” бъде днес. Вашето наследство ще се грижи само за себе си – крайният ефект на всички малки дарения ще се прояви през годините. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако наистина искате да напреднете в кариерата си, окуражавам ви да предприемете някакъв опит за подпомагане на своята област. Правете нещо всеки ден, за да добавите стойност в живота на другите. Не се пре-изразявайте и не засядайте в перфекционизъм. Просто напишете и споделете някоя полезна идея всеки ден. Няколко абзаца са достатъчни, ако това е времето, с което разполагате. Можете да го постнете в блога си, във Фейсбук или другаде. Вместо да давате приноса си произволно и с налучкване, фокусирайте се върху една определена сфера, където бихте желаете да постигнете положителен ефект. Не се притеснявайте, ако приемете поза на експерт. Просто обмислете върху предлагането на помощ на хора, които едва сега започват. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако можете да задържите този навик 30 дни, има голяма вероятност да го счетете за толкова струващо си, че да поискате да продължите с това неограничено. Веднъж щом свикнете, мисля че ще го приемете за едно положително пристрастяване, такова, което да служи на вас и на останалите през годините.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3560008164632639062/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_865.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3560008164632639062'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3560008164632639062'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_865.html' title='Вашият принос в сферата ви на дейност'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-255439205639970705</id><published>2010-12-13T00:27:00.001-08:00</published><updated>2010-12-13T00:34:39.731-08:00</updated><title type='text'>Вие работите за себе си,  независимо от всичко</title><content type='html'>November 30th, 2007 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди  мого години слушах една аудио програма от Брайън Трейси, в която той  казваше, че по същество всеки работи за себе си и дори ако работите за  друг би трябвало да мислите за себе си като за Президент на своята  собствена корпорация за услуги. Можете да я наречете Вашето Име, Inc. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Такава  гледна точка има доста смисъл. Дори ако изглежда, че работите за някой  друг, все още работите преди всичко за себе си. Имате собствена компания  с един – единствен служител – вие, и сте в бизнеса с продажба на труда  на вашия служител. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понякога ме обвиняват, че пиша  твърде много от гледна точка на предприемача, когато темата е развитие  на кариерата, привидно игнорирайки факта, че повечето хора работят за  някого. Всъщност, правя го целенасочено, защото знам, че, независимо как  генерирате дохода си, сте назначени от себе си. Не е защото се опитвам  да ви накарам да стартирате свой бизнес. По-важната ми цел е да ви  помогна да избегнете често срещаната грешка на хората да се отказват от  отговорността за резултатите на своята собствена кариера. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Истинският  началник на работата ви сте вие. Който и да е външен бос е всъщност  клиент на вашите бизнес услуги. Може да се справяте отлично в бизнес с  един клиент, но винаги сте свободни да уволните клиента, който не  харесвате. Да кажете „Напускам” на шефа си е същото като да кажете на  клиент „Съжалявам, но очевидно нашият бизнес не може да ви обслужи. Мога  да ви предложа конкурент, който може да е по-добре подготвен.” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И  какво ако попаднете в плячка на илюзията, че не работите за себе си и  отстъпите контрола на кариерата си на вашия шеф? Много хора се опитват  да го правят, но погледнато през погледа на предприемача, не изглежда да  е особено практичен подход. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си бизнес,  който казва на най-големият си клиент „Ще се откажем от всички останали  наши клиенти и ще обслужваме само вас. Само ни кажете какво искате да  направим и ще бъде изпълнено. Платете ни каквато цена смятате за  разумна. Инвестирайте в нашия растеж по какъвто и да е начин, който намирате за подходящ. Кажете ни кога можем да си вземем отпуск. Вие заповядвате, ние  се подчиняваме.” Макар, че не би било невъзможно да се управлява бизнес  по този начин, със сигурност е много рискован и нестабилен подход,  сравнено с алтернативите. Ако аз бях инвеститор, бих помислил два пъти  преди да инвестирам в такъв бизнес – по-вероятно е да го направя при  конкуренцията. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дали ви харесва или не, вие сте  назначен първо от себе си. Ако произведете резултат и ви се заплати за  това, вече имате бизнес. Вие не сте ни по-малко ни повече предприемач,  отколкото всеки друг собственик на бизнес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Оценете собствена си бизнес услуга  &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко  е добра бизнес услугата, която предлагате? Имате ли стабилна  възвращаемост от инвестицията си? Виждате ли приятно увеличение на  нивото на възвращаемост? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какви инвестиции правите, за да подобрите бизнеса си? Инвестирате ли в квалификация? А в подобряване на производителността? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как  се нареждате по отношение на конкуренцията? Превъзхождат ли ви по  качество бизнеси, сравними с вашия ? Можете ли да предоставите по-добра  услуга на по-ниска цена? Или ви е толкова удобно в положението, в което  сте, че наистина не е необходимо да се притеснявате за конкуренцията? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Справедлива ли е цената за качеството на продукта или услугата ви, или завличате клиентите си, надявайки се да не забележат? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вашият собствен пазар разширява ли се или се свива? Бъдещите ви перспективи розови ли са или мрачни? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Успявате  ли добре да маркетирате вашия бизнес? Търсят ли ви нови потенциални  клиенти, изпълнени с желание да правите бизнес заедно? Радвате ли се на  много и положителни препоръки? Или бизнесът ви тъне в мрак? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бихте  ли купили или инвестирали във вашия бизнес, ако някой друг, а не вие, го  управляваше? Имайки предвид настоящото и очакваното бъдещо развитие, би  ли било умно решение купуването на вашия бизнес? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Харесвате  ли своя бизнес? Позволява ли ви той да вършите интересна работа, да  подпомагате хората и да се радвате на живот в изобилие? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв  вид доход точно реализирате има значение само за данъчните власти. Вие  работите за себе си. Можете да се опитате да отстъпите контрола върху  това, което правите, но отговорността за резултатите винаги ще бъде  ваша.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/255439205639970705/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_13.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/255439205639970705'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/255439205639970705'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_13.html' title='Вие работите за себе си,  независимо от всичко'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-400498804698587867</id><published>2010-12-12T11:06:00.000-08:00</published><updated>2010-12-12T11:25:06.274-08:00</updated><title type='text'>Как да повишите цената си</title><content type='html'>May 26th, 2010 by Steve Pavlina          &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако  работите за себе си или сте служител, на който се плаща на час, тогава  вашият доход твърдо зависи от почасовата ви ставка. Очевидно е, че ако  можехте да я повишите, щяхте да получавате повече пари без да работите  повече часове. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обаче, кога има смисъл да я повишите? Как разбирате дали искате справедлива цена за услугата, която предоставяте?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Кога да не повишавате цената &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Би  трябвало да имате солидни бизнес причини за вдигането на ставката си.  Отсъствието на такива причини, прави безсмислено всичко това. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понеже така ви харесва не е солидна бизнес причина. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нито  пък желанието ви да получавате повече пари. Това е хубаво намерение по  принцип, но не е оправдание да карате клиентите си да плащат повече при  условие, че получават същата услуга.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Кога да повишите цената &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето някои случаи, при които такова решение има смисъл: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1.  Подобрили сте услугите и/или уменията си. Ако можете да предоставите  повече стойност на клиентите си за по-малко време, тогава повишаването  на цените би отразило по-високото качество и ефективност на работата ви, в какъвто  случай такова повишение би било целесъобразно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2. Кривата на търсене  и предлагане на вашата услуга се е променила. Ако пропускате  възможности, поради факта, че сте пренатоварени или ако трябва да  отклоните клиенти, защото търсенето на вашите услугите превишава  предлагането им,  тогава повишаването на цената би ви донесло един по-добър баланс между  търсенето и предлагането &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3. Ако искате да намалите времетраенето на заетостта си. Ако искате да намалите дневната продължителност на  работата си с клиенти, можете да увеличите цените, за да компенсирате  по-недостатъчното предлагане. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
4. Тествате, за да  съберете информация. Да изпробвате по-висока тарифа е перфектно валидна  бизнес причина. Обаче, преди да го направите, бъдете сигурни, че имате  план за отстъпление в случай, че новата тарифа срещне твърде силна  съпротива. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5. Искате да се препозиционирате.  Позиционирането на пазара или брандирането са също валидни причини от  бизнес гледна точка. Но е необходимо на имате нужните умения и опит, за  да го подкрепите. Ако искате да бъдете високоплатен консултант, бъдете  сигурни, че можете да предоставяте висококачествени резултати във  времето. В противен случай, ако искате „премиум” цена срещу по-ниска от  „премиум” услуга, вие всъщност мамите хората. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това са  някои от най-разпространените бизнес причини за повишаване на цените, но  има и други, строго специфични, поради полето им на действие. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Най-често срещани грешки, които трябва да се избягват &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1.  Неповишаване на цените, т.е. подценяване, е основната грешка. Това  означава, че се отказвате от парите, които бихте спечелили, докато ви се  плаща значително по-малко, отколкото струва количеството и качеството  на работата ви. Това не е оптимален начин да се управлява бизнес или да  се гради кариера. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2. Неизпробването е друга огромна  грешка. Ако никога не изпробвате по-високи цени, никога няма да  разберете какъв потенциален доход би бил възможен за вас. Един добър  подход е да изпробвате високи цени с новите си клиенти, докато задържате  старите клиенти със старите цени за определен период от време. По този  начин не рискувате да загубите старите си клиенти, ако се докаже, че  вдигането на цената е било неефективно и решите да се върнете към  старите цени. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3. Повишаване на цените отвъд това,  което кривата търсене би могла да понесе е най-често срещаната грешка на  новаците. Някои хора искат много бързо да се озоват на същото ниво на  заплащане като експертите в областта, но не притежават необходимите  умения, за да го оправдаят. Най-добре е да поддържате разумни цени (или  дори малко по-ниски), докато изградите сносна клиентела. Когато  достигнете момента, в който трябва да отклонявате поръчки, поради  пренатоварване, тогава е време да повишите цената си. Но ако още в  началото таксувате прекомерно, много от потенциалните ви клиенти ще  знаят, че не струвате колкото един опитен експерт и няма да бъдат  снизходителни към вашият бизнес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
4. Твърде честа  промяна на цените е не толкова често срещана грешка, но все пак трябва  да бъде избягвана. Ако променяте цените всеки сезон, ще объркате  съществуващите си клиенти. По този начин ще бъде трудно за тях да  преценят как вашите услуги биха се вместили в техния бюджет. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И  не бъдете изненадани, ако в началото усетите отслабване на бизнеса ви,  когато и да повишите цените. Ако те са разумни, бизнеса ще се вдигне на  крака до няколко седмици. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Как да повишите цените &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да вдигнете цените: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1.  Инвестирайте в подобряване на услугата си. Продължавайте да добавяте  стойност, не бъдете самодоволни. Колкото повече подобрявате услугите и  уменията си, толкова по-скъпо ще таксувате. Обаче забележете, по-големи  знания не винаги означава по-добро обслужване. Ако искате да повишите  цените, фокусирайте се в изграждането на умения с пазарна насоченост. Не  си губете времето да учите как да правите неща, от които никой не се  интересува (или такива, които могат да бъдат направени на по-ниска цена  от вашата). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2. Пре – доставяйте (да, не е грешка,  означава да доставяте повече – бел. прев.) Осигурявайте такава  изключителна услуга, че клиентите ви да се чувстват принудени да  споделят с другите как добре са се почувствали от обслужването ви. Това  ще подпомогне да увеличите клиентелата си чрез предаване от уста на  уста. Нека високото качество на услугите ви да бъде централното ядро на  маркетинговите ви усилия. Изненадвайте клиентите си по най-приятния  възможен начин. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3. Не позволявайте на маловажната  работа да ви разсейва. Без да бързате, създайте и поддържайте добри  системи за фактуриране, за образоване на нови клиенти и т.н. Пуснете  такава работа на автопилот, за да не ви разсейва от важната. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
4.  Събирайте препоръки. Когато сте свършили добра работа на клиент,  помолете за препоръки. Повечето доволни клиенти ще бъдат щастливи да го  направят за вас. След това можете да публикувате тези препоръки в  уебсайта си или в маркетинговите материали. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5.  Препращане на клиенти. Помолете клиентите си да ви препращат други  клиенти, ако чувстват, че те могат да се възползват от вашите услуги.  Ако ви изглежда разумно да го правите, оформете тази програма по  подходящия начин, така че клиентите ви без усилие да се включат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6.  Рекламирайте силните си качества. Ако работите нещо, в което сте  особено добри, така ще можете по-бързо да вдигнете цените. Променете  областта, ако е необходимо, но бъдете сигурни, че работите в сферата на  основните си таланти и умения &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Грижете се за  клиентите си. Отнасяйте се с клиентите си като с истински човешки  същества и е много вероятно, че ще продължат да правят бизнес с вас, и  да ви препращат приятели, роднини или колеги. Бизнесът се крепи на  взаимоотношения. Ако се държите студено с клиентите си, не се учудвайте  ако и те се отнасят така с вас.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
8. Поддържайте  връзка. Не бъдете чужд спрямо клиентите си. Водете си регистър.   Осведомявайте ги за значителните подобрения на услугите ви. Без да  спамите с къдрави глупости, поддържайте нормалните отношения, които вече  сте изградили. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9. Реактивирайте „спящите” клиенти.  Един клиент става неактивен благодарение на голям спектър от причини, а  много от тях нямат нищо общо с вас. Това е добър шанс да бъдат  „реактивирани” такива клиенти, дори след година и повече от последната  им активност. Може да са имали лоша година. Може да са имали лични  проблеми за разрешаване. Може да е имало недоразумение, което да е  излечимо. Ако сте склонен да правите бизнес с този клиент, протегнете се  и установете контакт. В най-лошия случай, той/тя няма да иска да се  занимава повече с вас (в което няма нищо лошо, така стоят нещата), но в  най-добрия случай може да реактивирате един добър клиент, с който да  правите бизнес през следващите години, и който да ви привлече още  клиенти, освен това. . &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
10. Прегърнете промяната.  Светът е залят от промени, а промените означават възможности. Не бъдете  динозаври. Когато видите промени, които имат голям ефект върху  индустрията, скочете напред и бъдете преди другите, намерете начини да  използвате тези промени, за да предоставите нови и по-добри услуги.  Например, какви нови технологии са на разположение, които предизвикват  ръст в търсенето на програмисти и консултанти? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: large;&quot;&gt;Бъдете търпеливи &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-добрите  цени на вашите услуги, в края на краищата, ще бъдат определени от  пазара. Понякога ще се очаровате от резултатите. Понякога пък няма да  харесате присъдата на пазара, особено когато ви казва, че има много  малко хора, желаещи да платят вашата цена. Осъзнайте, че това е само  отражение на стойността за обществото, която понастоящем произвеждате;  то не говори за вашата вътрешна ценност като човешко същество. Приемете  обратната връзка на пазара, каквато е, и я използвайте, за да вземате  по-добри решения, докато се движите напред. Не се опитвайте да спорите с  пазара – ЩЕ ИЗГУБИТЕ САМО ВИЕ! &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хубавото нещо на това,  да си определяте цените е, че няма ограничение. Може да не сте способни  да контролирате силите на пазара, но можете да контролирате какъв ъгъл  да заемете със своя виртуален сърф, за да се носите по вълните на тези  сили. Ще им позволите ли да ви изхвърлят към периферията, или ще ги  управлявате до върха? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Запомнете, че дори да сте  служител, всичко в тази статия се отнася и за вас. В този случай вие  просто имате отношение с един – единствен клиент (вашият работодател -  бел. прев.). Все още вие сте тези, които решават колко да таксуват за  услугите си, и, въпреки проявите на обратното, това решение не зависи от  работодателя ви.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/400498804698587867/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_927.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/400498804698587867'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/400498804698587867'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_927.html' title='Как да повишите цената си'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-8079238717243775656</id><published>2010-12-12T00:57:00.000-08:00</published><updated>2010-12-12T01:11:38.230-08:00</updated><title type='text'>Отговорността и Законът на привличането</title><content type='html'>August 14th, 2006 by Steve Pavlina         &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отговорността  за нашите животи е нещо, което никога не губим, но често отричаме.  Както съм казвал много пъти преди, можете да предадете контрола, но  никога отговорността. Окончателната отговорност за това как се променя  живота ви, лежи върху вас и само върху вас... не върху родителите ви,  шефа, вашият,-ата бивш, обществото, Господ или който и да е друг. Можете  да обвинявате когото и да искате, но вие сте тези, които трябва да  преживеят (или устоят) на резултатите, в крайна сметка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понякога  получавам обратна връзка от хора, заседнали в модел на мислене за това,  какво не искат в живота. Твърдят, че се концентрират върху желанията си  добросъвестно и ме питат защо целите им не се проявяват. После обясняват  всички причини, които вярват, че са причинител на толкова проблеми. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако щях да пиша шаблон за такива имейли, той би изглеждал така: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не разбирам... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разстроен(а) съм, че... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мразя своя(та)... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не мога да проумея... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Напрегнат(а) съм заради... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Притеснявам се, че... &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Би трябвало да мога,...но не мога &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо ми се случват всичките проблеми? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това  много прилича на списък с намерения, нали? И разбира се, точно това се  изразява. Това, което липсва, така или иначе, е че той/тя не са приели  отговорността за тези резултати. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Законът на  привличането донася това, за което мислите. Да мислите е да поискате.  Всяка мисъл е изразяване. Самият Закон е напълно неутрален – не филтрира  нещата, които сте поискали. Ако мислите за това, което искате,  получавате го. Ако мислите за нещо, което не искате, получавате и него. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако  искате да се проявят мечтите ви, то няма смисъл да пишете изявления,  като горното. Дори, когато желанията ви не са се проявили съвсем,  останете оптимисти. Излъчвайте позитивни цели и позволете на Законът на  привличането да работи за вас. Бъдете в настоящия момент. Ако започнете  да се чувствате разстроени, разходете се или медитирайте,  за да  пресечете това чувство в зародиш. В противен случай ще обезсилите своите  желания,  пожелавайки си техния антипод. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ключът към овладяване  на  Закона на привличането е отговорността. Трябва да приемете лична  отговорност за всичко във вашият живот. И имам предвид наистина всичко.  Ако го възприемете, вече сте започнали да го изразявате. Към каквото и да насочите  вниманието си, ще разцъфти (независимо добро или лошо е - бел. прев.). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как да се научите да не  мислите за нещо, което не искате? Приемете отговорността за привличането  му. Това повишава съзнанието ви и ви прави по-способни да прилагате  успешно Закона на привличането, за да получите това, което искате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да  предположим, че отивам на разходка с децата си и те се държат много  зле. Бият се постоянно и аз се чувствам разстроен заради тях. След това  трябва да призная, че привлякох тази ситуация с мислите си.  Подсъзнателно я пожелах. Вероятно си спомних предишна неприятна случка  пак по време на разходка. Може би видях първият знак за конфликт и се  притесних, че може да ескалира. И, мислейки за това, активирах Закона на  привличането. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чрез приемане на отговорността за  създаването на своята реалност, аз също приемам и силата да я променя.  Мога съзнателно да насоча повече енергия в мисълта за това, което искам.  Някои от онези отрицателни мисли все още ще изскачат в съзнанието ми,  но мога да ги нокаутирам с алтернативни положителни мисли. Мога да си  представя приятен излет с децата дори когато няма външно доказателство,  което да го подкрепи. Нямам нужда да виждам доказателство, когато аз съм  този, който всъщност създава самото доказателство. Забелязах, че докато  поддържах позитивни мисли, почти магически държанието на децата се  подобри. Когато съм с тях, те обикновено се държат добре. Но държанието  им се променя, за да съответства на очакванията на този, с когото са в  момента, независимо кой. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво ще стане, ако отрека  отговорността за това, което преживявам? Например, ако кажа, „Нещо там  причинява тези проблеми”. Тогава съм безсилен да променя тази своя  реалност. Ако се фокусирам на това, което вече получавам, незнайно как  ще активирам Закона на привличането, за да продължа да получавам повече  от същото (което не е лошо, ако сте доволни от това, което получавате в  момента - бел. прев.) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако непоколебимо мислите за  това, което не желаете, аз със сигурност не мога да ви спра.  Най-доброто, което мога да направя е да ви държа отговорен за  резултатите ви, което ще ви помогне да бъдете по-наясно с това, което си  причинявате. Обаче ако наистина искате да се самонаказвате, давайте.  Само знайте, че няма да се присъединя към вашата жалка група по пътя ви  надолу. Няма да дойда, за да ви спася, нито пък някой друг ще го  направи. Само вие можете да се спасите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Единствения начин да  причина да приема Законът на привличането е да го тествам за себе си. И  той се доказа извън всякакво съмнение. Вече няколко години го прилагам и  все още понякога ме побърква. Кой да си помисли, че можем да привлечем  каквото си искаме, мислейки си за него? Наистина ли реалността работи по  този начин? Ако изглежда невъзможно, мисълта за тази невъзможност ще  получи потвърждение, както всяка друга. Ако не вярвате в Закона на  привличането, вие всъщност го използвате, за да го отречете, което е  перфектното му действително приложение, въпреки, че това много ще ви  разстрои. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Една от причините да съм толкова щастлив и  влюбен в живота си е, че ставам все по-добър в това да се нагаждам към  Закона на привличането. Докато мисля за това, което искам, винаги да се  чудя кога ще се появи. Ако се опитам да контролирам КАК да се прояви,  обикновено го блокирам. Но когато се отпусна и му позволя да се случи,  тогава най-накрая то започва да се показва. Точните хора, източници и  възможности някакси сами ме намират, обикновено по пътя на неочаквани  съвпадения. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Скептичната част от мозъка ми се сблъсква с  проблем, опитвайки се да повярва, че реалността може всъщност да работи  по този начин. Нужен й е нов модел на реалността, в който Законът на  привличането да придобие смисъл. В следствие на това, трябваше доста да  пренастроя убежденията си, за да ги балансирам със Закона на  привличането. Това ми показа един по-субективен поглед върху реалността,  който накрая стана моят подразбиращ се начин на мислене.   &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След  успокояването на предубежденията ми по отношение на това, какво е  възможно, преживях много неща, които преди приемах за невъзможни.  Например, в събота видях очарователен експеримент по време на клас по  Рейки. Скептичното ми аз се съпротивляваше вече много по-слабо, защото имам  нов начин на обяснение как такива неща биха могли да се случват. И всяко  ново утвърждение го кара да се отвори за още повече възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всичко  започва с приемане на 100% отговорност за своята реалност. Вие сте  тези, които я създават точно в този момент. Какво създавате, каквото  искате или каквото не искате? Променете доминиращите си мисли и ще  видите, че и реалността ви ще се промени.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/8079238717243775656/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_12.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/8079238717243775656'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/8079238717243775656'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_12.html' title='Отговорността и Законът на привличането'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3188164624301487311</id><published>2010-12-11T02:11:00.001-08:00</published><updated>2010-12-11T02:47:45.320-08:00</updated><title type='text'>Силата на настоящето</title><content type='html'>May 30th, 2006 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този пост е за една  голяма промяна в мисленето ми, която се случи преди няколко години, и  която причини страхотно подобрение на начина, по който се забавлявах.  Ако искате да почувствате повече радост в живота си точно сега, вместо  просто да очаквате нещата да се подобрят от само себе си, тази история  може да ви се стори полезна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди много години, когато се  занимавах с производство и продажба на PC игри, една от целите ми беше  да стана много богат. Мислех, че постигането на тази цел би било много  позитивно и би ми донесло много по-голяма свобода.  Забелязах, че въпреки, че управлявах свой собствен бизнес, понастоящем  не се радвах на голяма свобода. Трябваше да отговарям пред издателите,  клиентите и другите акционери. Трябваше да спазвам срокове, определени  от други. И трябваше да правя много неща, които не харесвах особено.  Взирайки се в бъдещето, видях потенциал за богатство и свобода, но за да  достигна до този момент, трябваше да устоявам на откровената липса на  тези неща в настоящето. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В началото този план на отложено  удовлетворение ми изглеждаше смислен и благоразумен. Не трябваше ли да  приема жертвата, докато съм млад , за да създам по-добро бъдеще за себе  си? Не би ли било великолепно да стана милионер на двадесет години? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обаче  нещо от тази умствена нагласа не ми изглеждаше правилно. Разумът ми  харесваше идеята, но интуицията продължаваше да я отблъсква. Чувствах  огромно противопоставяне, обмисляйки проблема с жертването свободата в  настоящето, за да постигна предполагаема по-голяма свобода в бъдещето.  Разбрах, че всъщност това беше въпрос на дисципплина и саможертва и че в  дългосрочен аспект всичките ми усилия ще се отплатят. Но, след години  тежка работа и сблъсъци с канари от проблеми по пътя, почувствах, че ни  най-малко не се приближавам към целта си. Винаги ми изглеждаше, че ми  трябват още няколко години, за да я постигна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един ден, докато  разглеждах една книжарница, една книга сякаш изскочи от рафта към мен:  тази на Екарт Тоул „Силата на настоящето”. Интуитивно ме обзе силно  желание да я купя и го направих веднага. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&quot;Силата на настоящето&quot; е  от вида книги, които неспирно се върти в съзнанието ти седмици, след  като си я прочел. Тя ме промени доживот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Основният принцип в нея е доста прост – нищо не съществува извън настоящия момент. Това  беше много различен модел на мислене, в сравнение с този, който бях  свикнал. Дотогава приемах живота си като низ от фрагменти от раждането  до смъртта. Настоящият момент беше просто една точка от пътя, която  бавно се движеше напред. Миналото беше частта зад тази точка, а бъдещето  – пространството пред нея. След прочитането на тази книгавече не мислех  за живота си по този начин. Най-накрая разбрах, че този модел ме  лишаваше от контрол върху нещата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&quot;Силата на настоящето&quot; ме научи,  че няма линия от фрагменти. Точката е всичко, което съществува.  Миналото и бъдещето са една илюзия. Те съществуват единствено до  степента, с която фокусираме нашето внимание върху тях в настоящия  момент. Създаваме миналото и настоящето, представяйки си ги в  настоящето. Но ние дори не съществуваме извън СЕГА. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вероятно  всичко това изглежда като едно малко по-различно тълкуване, може би дори  погрешно, но беше радикално нов начин на мислене за мен и бях изпълнен с  желание да го тествам. Грабвайки идеята, че нищо не съществува извън  настоящия момент, обърнах с главата надолу цялата стратегия на живота  си. Разбрах, че ако искам да преживея каквото и да е в живота, трябва да  го създам в този момент. То може да съществува под някаква форма в  момента, или пък не. Така че, идеята да създам свобода и богатство в  бъдещето, ограничавайки се в настоящето не беше нищо друго освен една  заблуда. Това бъдеще може никога да не настъпи, докато създавах  ограничение и липса тук и сега. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бъдещето е определено удобно  мисловно понятие, обаче открих, че проектирайки твърде много от това,  което исках  в бъдещето, се отразяваше зле на радостта ми от настоящето.  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какъв е смисъла да работиш по създаването на бъдеще от радост и  свобода ако моята настояща реалност е точно обратното? Ако исках  свобода и богатство в бъдещето, трябваше да посея семената точно тук и  сега. Единствената сила, с която разполагам, за създаването на каквото и  да е, се намира в настоящето. Възприех нагласата, че „Ако не съществува  в момента под някаква форма, никога няма да съществува”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази  промяна в мисленето предизвика значителна промяна в приоритетите ми.  Започнах да се фокусирам енергията си повече върху подобряването на  качествата на настоящата си реалност, вместо да проектирам всички онези  подобрения в областта на неопределеното бъдеще. Започнах да си задавам  въпроси от рода, „Как мога да почувствам повече удоволствие точно в този  момент?” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Настоящата ми реалност не се промени моментално, но се  промени значително за период от няколко години. Като част от този  процес накрая спрях да се занимавам със създаването на PC игри и  превключих фокуса си изцяло на развитието на личността. Защо? Най-вече,  защото повече се наслаждавах на личностното усъвършенстване, отколкото  на създаването на игри. Отървах се от офиса и започнах работя от дома.  Спрях да правя проекти с краен срок и започнах да се занимавам с блогове  и писане на статии, които можех да завърша с едно сядане. Започнах да  си давам повече почивка. Започнах да правя повече неща, които харесвах,  като трениране, четене, медитация и прекарване повече време с жена ми.  Станах по-малко стиснат за пари и започнах да харча по-либерално, когато  ситуацията го изискваше. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отначало бях загрижен, че фокусирането  твърде многов настоящия момент би ме направило късоглед за  възможностите. Но опитът ми ме убеди в обратното. Все още мога да правя  планове за бъдещето и да работа върху дългосрочни цели. В миналото бих  си поставил цели, защото вярвах, че постигането им ще ме направи  по-щастлив. Но сега течението се обърна. Вече си поставям цели, за да  увелича изражението на щастието, на което се наслаждавам. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помислете  за целта да изградите по-голям уеб трафик. По време на бизнеса ми с  компютърните игри, исках да изградя по-голям уеб трафик, защото вярвах,  че ще ми донесе: повече продажби, повече пари, по-голям успех и т.н. С  настоящия ми бизнес също се опитвам да изградя уеб трафик. Но сега  най-вече поради причината, че съм толкова страстно отдаден на работата  която правя, че искам да я споделя с колкото може повече хора. И пак,  течението се обърна. Не гледам на този бизнес, като на начин да ме  направи щастлив. Гледам на него като начин да изразя щастието си навън и  да го споделя с другите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Голямата ирония е, че бъдещето ми е в  много по-добра форма, дори когато фокусирам голяма част от вниманието си  в настоящето. Правейки настоящата си реалност колкото се може  по-приятна, моята мотивация стана много по-силна. Работя, чувствайки се  приятно, вместо да го правя по задължение. Пиша, защото ми харесва да  пиша, а не защото чувствам, че трябва да пиша, за да изкарам пари. Ако  не съм в настроение за писане, просто не пиша. Когато и да почувствам  желание да си взема няколко дни почивка, го правя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всъщност,  вече създадох точно тази ситуация, която се надявах парите някой ден да  ми донесат. Представях си какво бих правил ако вече бях по-богат от  най-дивите си мечти. Представях си се, отделяйки много време на растежа  на личността, правейки всички онези интересни експерименти и споделяйки  наученото с другите. Мислех си, „Това би бил наистина невероятен живот  за мен”. Но вместо първо да чакам да стана богат и после да правя тези  неща, реших да намеря начин да го направя точно сега, дори ако трябва да  е безплатно и в свободното ми време. Осъзнах, че да си казвам, че бих  направил всички онези неща след като стана богат е просто едно  оправдание. хващате ли се някога да казвате „Някой ден, когато съм  богат, ще направя това или онова?” Дълбоко в себе си обаче знаете, че не  липсата на пари е нещото, което ви задържа назад – това е просто  страхът. Защо да не намерите начин да правите тези неща точно сега, дори  и в по-малък мащаб? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази линия на мислене ми донесе смайващи  резултати. Дори да нямам милиони в банката, чувствам, че вече живея по  начина, по който бих го правил ако бях финансово подсигурен доживот.  Парите просто биха увеличили възможностите ми, но не и същността на  това, което правя. Вие какво бихте направили, ако бяхте финансово  осигурен до края на живота си? Разберете какво е то и намерете начин да  започнете да го правите на някакво ниво точно сега. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понастоящем  съм толкова щастлив, че е почти абсурдно. Преди пет години не бих и  могъл да си представя, че всекидневно бих бил толкова щастлив. И  определено не бях депресиран тогава – просто бях по-малко доволен. Сега  нормалното ми емоционално състояние е много позитивно, не просто  неутрално. Спрях да търся щастие в бъдещето, а вместо това започнах да  търся начини да го създам в настоящето. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Забелязах, че колкото  по-щастлив се чувствам, толкова съм по-малко внимание обръщам на  резултатите. Вместо опити за придобиване на пари, имущество или други  второстепенни неща, фокусът ми се превключи към себеизразяването. Имам  готящо желание да създавам. Вместо желание да ям, сякаш получих желание  да готвя. Но, разбира се, фокусът ми към изразяването вместо към  придобиването, в края на краищата позволи лесно да достигна каквото и да  поискам. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се чувствате по отношение на своч живот точно в този момент? Възторжено позитивни ли сте и преливащи от страст? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Или  намирате себе си заседнали в същата ситуация, в която бях аз преди  няколко години, жертвайки своето настоящо щастие с надеждата за по-добро  утре? Как тази стратегия работи за вас? Ставате ли значително  по-щастливи и по-доволни с всяка изминала година? Или бягате като в  мелнично колело, опитвайки се да убедите себе си, че някой ден нещата ще  станат по-добри? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаете ли, няма такова нещо като „някой ден”.  Има единствено „точно сега”. Ако настоящият ви живот не ви радва,  обърнете се и поемете в различна посока. Други хора, вероятно, ще се  превземат от вашето решение -  никой от въртележката на нещастието не  обича да му се напомня, че е възможно да слезе по всяко време. Но ще ви  кажа, че след няколко години, тези същите хора ще ви молят за помощ, за  да направят същия избор, особено след като виждат колко отвратително  щастливи сте. &lt;img src=&quot;file:///C:/DOCUME%7E1/User/LOCALS%7E1/Temp/msohtml1/01/clip_image001.gif&quot; /&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3188164624301487311/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_11.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3188164624301487311'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3188164624301487311'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_11.html' title='Силата на настоящето'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-1156919779332424745</id><published>2010-12-09T05:00:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:12:47.773-08:00</updated><title type='text'>Законът на привличането</title><content type='html'>August 18th, 2006 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Законът на привличането просто казва, че привличате в своя живот това, за което мислите. Доминиращите ви мисли ще намерят начин да се проявят. Обаче този закон повдига трудни въпроси, които не изглежда да имат добри отговори. Аз бих казал, че, така или иначе, тези въпроси не са породени от Закона на привличането сам по себе си, а по-скоро от Законът на привличането, приложен към обективната действителност. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ето някои от тези проблематични въпроси (всички те са обобщение на тези, които получих по имейл):&amp;nbsp;&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;ul&gt;&lt;li&gt;&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Какво става, когато хората изразяват противоречащи си намерения, като двама души, имащи желание да получат едно и също повишение, обаче е на разположение само едно място?&lt;/span&gt;&lt;/li&gt;
&lt;li&gt;&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Децата, бебетата и/или животните изразяват ли желания?&lt;/span&gt;&lt;/li&gt;
&lt;li&gt;&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ако дете е малтретирано, означава ли това, че то го е пожелало по някакъв начин?&lt;/span&gt;&lt;/li&gt;
&lt;li&gt;&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ако възнамерявам да подобря връзката си, но съпругът ми не изглежда да го е грижа, какво би се случило? &lt;/span&gt;&lt;/li&gt;
&lt;/ul&gt;&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt; &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Тези въпроси, изглежда, отслабват достоверността на Закона за привличането. Понякога хората им отговарят отивайки прекалено далече. Например, беше казано от LoAers, че малко дете е било малтретирано, защото той/тя го е пожелал или заслужил по време на предишния си живот. Ами, сигурно... можем да обясним почти всичко, случващо се, ако вкараме миналите животи в уравнението, но по мое мнение това е бягство от отговорност. От друга страна, обективната реалност без Законът на привличането, също не предоставя задоволителни отговори – по общо мнение някои деца просто са се родили без късмет. Това също е бягство от отговорност. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Никога не съм бил удовлетворен от отговорите на другите по тези въпроси, а това са доста важни въпроси, ако трябва да се вярва на този закон. Някои книги намекват за решение, но никога всъщност не го обявяват. Това загатване, обаче, може да бъде намерено в концепцията на субективната реалност. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Субективна реалност е общоприета система, в която (1) има само едно съзнание, (2) вие сте това единично съзнание и (3) всичко и всички във вашата реалност са отражение на вашите мисли. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Може все още да не го виждате, но субективната реалност елегантно обяснява всички тези хитри въпроси по отношение на Законът на привличането. Нека да обясня... &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;В субективната реалност има само едно съзнание и то е вашето. Следователно, има само един източник на намерения във вашата вселена – ВИЕ. И макар, че виждате много ходещи и говорещи тела във вашата реалност, те всички съществуват вътре във вашето съзнание. Знаете ли, това е същото като сънищата, но вие все още не сте осъзнали, че будната ви реалност е просто друг вид сън. Изглежда материален, единствено защото вие вярвате (желаете) да е така. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Тъй като никой от другите персонажи, които срещате, не са съзнателни по начин, отличаващ ги от вас, никой друг не може да има намерения. Единствените намерения са вашите.Вие сте единствения мислител в тази (вашата) вселена. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Важно е правилно да определите ВАС в субективната реалност. ВИЕ не сте вашето физическо тяло. Това изобщо не е и егоистичното ви аз. Не ви внушавам, че сте съзнателно тяло, ходещо насам – натам в свят, пълен с неодушевени роботи. Това би било тотално неразбиране на субективната реалност. Правилната гледна точка е, че вие сте единственото съзнание, в което се случва цялата тази действителност. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Представете си, че имате сън. В него какво точно сте ВИЕ? Отъждествявате ли се ВИЕ с персонажа от физическия сън? Не, разбира се – това е вашия аватар в съня. ВИЕ сте този, който сънува. Целия сън се случва вътре във вашето съзнание. Всички образи от съня са проекция на вашите мисли насън, включително и аватарът ви. Всъщност, ако се научите да запазвате напълно съзнанието си по време на съня, можете дори да превлючите аватарите в съня си, приемайки друг образ. По време на бистрия сън „&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2006/01/stevepavlinacom-podcast-010-lucid-dreaming/&quot;&gt;lucid dreaming&lt;/a&gt;” можете да правите всичко, което вярвате, че можете. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Физическата реалност функционира по същия начин. Това е една по-тромава вселена, в сравнение с това, което преживявате в съня, така че промените настъпват малко по-постепенно. Но тази реалност все още съответства на вашите мисли, както и сънят. ВИЕ сте този, вътре в който се случва всичко това. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Идеята, че другите имат намерения е една илюзия, защото другите са просто отражение. Разбира се, ако силно вярвате, че другите хора имат намерения, то тогава това е сънят, който създавате за себе си. Но в края на краищата, това е все пак една илюзия. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ето как субективната реалност отговаря на предизвикателните отговори на Закона на привличането: &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;i&gt;Какво става, когато хората изразяват противоречащи си желания, като двама души, имащи желание да получат едно и също повишение, обаче е на разположение само едно място? &lt;/i&gt;&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Тъй като вие сте единственият, който изразява намерение, това е изцяло вътрешен конфликт – вътре във ВАС. Вие владеете мисълта&amp;nbsp; за двама души, желаещи една и съща длъжност. Но вие също мислите, че само един ще я получи. И така, желаете конкуренция. Цялата тази ситуация е ваше творение. Вярвате в конкуренцията, така че това е, което изразявате. Може да имате убеждания за това кой ще получи повишението, в който случай вашите очаквания ще се проявят. Но можете да имате убеждение от по-висока степен, че живота е произволен, нечестен, несигурен и т.н., така че в този случай може да се изненадате, защото това е, което желаете. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Да бъдете единствения човек с намерение в своята реалност поставя голяма отговорност на раменете ви. Можете да предадете контрола върху своята реалност чрез мислите си за случайност и неувереност, но никога не можете да предадете отговорността. Вие сте единствения създател в тази вселена. Ако мислите за война, бедност, болести и т.н. точно това ще проявите. Ако мислите за любов, спокойствие и радост, също ще го проявите. Вашата реалност е точно каквото мислите, че е. Когато и да мислите за нещо, вие призовавате неговото проявяване. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;i&gt;Децата, бебетата и/или животните изразяват ли желания? &lt;/i&gt;&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Не. Вашето собствено тяло не изразява желания – само съзнанието го прави. Вие сте единствения с намерения, така че има предимство какво ВИЕ възнамерявате за децата, бебетата и животните в своята реалност. Всяка мисъл е намерение, така че независимо какво мислите за останалите същества в своята реалност е нещото, което накрая ще проявите за тях. Помнете, че убежденията имат йерархия, така че ако имате убеждение от по-високо ниво, че реалността е произволна и непредсказуема и извън контрол, то тогава това намерение ще надцака другите ви намерения, в които сте по-малко убедени. Цялата ви колекция от мисли е това, което диктува как да се прояви реалността ви. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;i&gt;Ако дете е малтретирано, означава ли това, че то го е пожелало по някакъв начин?? &lt;/i&gt;&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Не. Означава, че ВИЕ сте го пожелали. Позволявате на малтретирането на деца да се прояви просто като мислите за това. Колкото повече мислите за това (или каквото и да е друго), толкова повече ще го видите да се разраства в реалността ви. Каквото и да помислите, то се увеличава, и то не само в тясното пространство на аватарът ви, но и в цялата ви физическа реалност. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;i&gt;Ако желая да подобря връзката си, но съпругът ме не изглежда да го е грижа, какво би се случило? &lt;/i&gt;&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Това е друг пример на конфликт в намеренията. Проектирате едно желание към аватара си и едно – към съпруга си, ето защо действителното желание е конфликт. Следователно резултатът, който получавате, предмет на влиянието на по-висшите ви убеждения, е да изпитате конфликт със съпругът си. Ако мислите ви са в конфликт, и реалността ви ще е в конфликт.   &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ето защо приемането на отговорността за мислите е толкова важно. Ако искате да видите мир на земята, тогава пожелайте мир за ВСИЧКИ  във вашата реалност. Ако искате да видите изобилие в света, пожелайте го за ВСЕКИ. Ако искате да се радвате на връзка, изпълнена с любов, тогава пожелайте такава на ВСИЧКИ. Ако пожелаете всичко това за собствения си аватар, но не и за другите, тогава пожелавате конфликт, разногласие и раздяла, следователно това ще преживеете. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Ако изцяло спрете да мислите за нещо, означава ли това, че то изчезва? Да, технически това означава. Но в действителност е близо до невъзможното да десъздадете това, което вече сте проявили. Ще продължавате да създавате едни и същи проблеми просто като ги забелязвате. Но когато приемете 100% отговорност за всичко, което преживявате във вашата реалност в този момент, тогава приемате силата да променяте своята реалност чрез промяна посоката на мислите си. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;Цялата тази реалност е ваше творение. Почувствайте се добре заради това. Почувствайте се благодарен за изобилието във вашия свят. И тогава започнете да създавате реалността, която истински желаете чрез вземане на решения и поддържане на намерения. Мислете какво желаете и изтеглете мислите си от това, което не желаете. Най-естествения и лесен начин да го направите е да внимавате за емоциите си. Да мислите за мечтите си е приятно, а мисленето за това какво не искате – не е. Когато забележите, че се чувствате зле, значи сте се уловили да мислите за нещо, което не искате. Преместете фокуса на мислите си към нещо, което искате и емоционалното ви състояние бързо ще се подобри. Когато го правите многократно, ще започнете да виждате промяната на своята физическа реалност, отначало едва забележимо, но после и с по-големи скокове. &lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-size: small;&quot;&gt;И аз също съм проявление на вашето съзнание. Играя роля, която очаквате от мен. Ако очаквате да бъда полезен водач, ще бъда. Ако очаквате да бъда мъдър и проницателен, ще бъда. Ако очаквате да бъда объркан и заблуден, ще бъда. Но разбира се, няма отделно МЕН, което е отделено от ВАС. Аз съм само едно от многото ви творения. Аз съм това, което пожелахте да бъда. Но дълбоко в себе си вече го знаехте, нали?&lt;/span&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/1156919779332424745/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_6799.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/1156919779332424745'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/1156919779332424745'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_6799.html' title='Законът на привличането'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3760853692869926951</id><published>2010-12-09T01:21:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:14:15.269-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина (постоянство)</title><content type='html'>June 10th, 2005 by Steve Pavlina          &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&quot;Нищо на света не може да заеме мястото на постоянството. Талантът няма да  може – нищо не се среща по-често от пропаднали  хора с талант. Гениалността няма да може – неуспелите гении са широко известни. Образованието няма да може – светът е пълен с образовани изменници. Постоянството и решителността са всемогъщи. Слоганът „Не се отказвай” е разрешил и винаги ще разрешава проблемите на човешката раса.&quot; – Калвин Кулидж &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Постоянството е петият и последен стълб на самодисциплината. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е постоянството? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е способността да продължавате да действате, независимо от чувствата си. Не се отказвате дори тогава, когато ви идва да зарежете всичко. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато работите по каквато и да е голяма цел, мотивацията ще се увеличава и спада като вълни, разбиващи се в брега. Понякога се чувствате самомотивирани, понякога – не. Но не мотивацията ви е тази, която ще осигури резултатите – това са действията ви. Постоянството ви позволява да продължавате да действате, дори тогава, когато не сте мотивирани да го правите и именно поради това постигате резултати. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В основата си, постоянството има своя мотивация. Ако просто продължите да действието, в края на краищата ще постигнете резултати, а резултатите могат да бъдат много мотивиращи. Например, можете много по-ентусиазирани в диетата и упражненията си, щом като веднъж сте свалили онези първи 10 килограма и почувствате, че дрехите ви стават по-свободни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кога да се откажете? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва ли да упорствате на всяка цена и да не се отказвате никога? Със сигурност – не. Понякога да се откажете е очевидно най-добрия вариант. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Чували ли сте някога за компания с наименование Traf-O-Data? А за Microsoft? И двете компании бяха основани от Бил Гейтс и Пол Алън. Traf-O-Data беше тяхната първа компания  далечната 1972 година. Управляваха я няколко години, докато накрая хвърлиха кърпата на земята. Отказаха се. Разбира се, малко по-добре им се получи с Microsoft. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И така, как разбирате кога да не се отказвате и кога да се откажете? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Планът ви все още ли е правилен? Ако не, подновете го. Целта ви точна ли е? Ако не, подновете я или я зарежете. Няма да ви спечели уважение факта, че сте залепнали за цел, която вече не ви вдъхновява. Постоянството не е инат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това беше за мен един урок, който научих особено трудно. Винаги съм вярвал, че човек никога не трябва да се отказва, че щом веднъж сте си набелязали цел, трябва да продължавате дори до горчивия край. Капитанът потъва заедно с кораба и така нататък. Ако някога не успеех да приключа проект, който съм започнал, бих се чувствал много виновен поради този факт. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Накрая проумях, че това е безсмислено. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако въобще израствате като човешко същество, тогава ще бъдете различна личност всяка година, в сравнение с предходната. И ако съзнателно преследвате личното си усъвършенстване, тогава промените често биха могли да са драматични и внезапни. Не можете да гарантирате, че целите, които си поставяте днес няма да се променят след една година. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Моят първи бизнес беше компанията ми Dexterity Software. Основах я през 1994 година, веднага след като завърших колежа. Но след повече от десет години управление, реших, че съм готов за нещо друго. Все още ръководя тази компания, но вече не е главният ми фокус. Нужни са ми не повече от час – два на седмица да се занимавам с нея, отчасти защото я направих колкото се може по-автоматизирана, за да ми носи пасивен доход. Беше се разширила толкова, колкото исках да бъде. Можех да продължа да я развивам в много по-голям мащаб, но знаех, че не исках да прекарам остатъка от живота си правейки PC игри. Да създам своя компания за PC игри беше мечтата ми на 22 годишна възраст, и след пускането на пазара на няколко дузини успешни игри, почувствах, че съм постигнал целта си. 22 – годишният Стив беше доволен. Но днес имам по-различни мечти. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отказах ли се от Dexterity? Бихте могли да го кажете, но мисля, че по-точно е да се каже, че бях заразен от нова визия за нещо, имащо много по-голямо значение за мен. Ако се бях заинатил с Dexterity, този сайт никога нямаше да съществува. Бих работил върху нова игра, вместо върху новата си книга. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За да направим пространство за новите си цели, трябва да постигнем или да изтрием старите. А понякога новите цели са толкова вдъхновяващи и неустоими, че не ни остава време да завършим старите – те трабва да бъдат изоставени наполовина завършени. Винаги съм намирал за некомфортно да го правя, но знам, че е необходимо. Трудната част е съзнателно да решите да изтриете стар проект, знаейки, че никога няма да бъде завършен. Имам папка, пълна с идеи за игри и няколко прототипа на нови игри, които никога няма да видят светлината на деня. Осъзнатото решение да изоставя тези игри, наистина беше трудно за мен. Отне ми много време да свикна с това. Но в името на моя личен растеж, това беше необходима стъпка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Все още трябва да отработвам проблема с поставянето на цели, които биха могли да атрофират след година или две, заради собственото ми израстване. Как се справих с такъв проблем? Мамех. Проумях, че единствения начин да си поставя дългосрочни цели беше да предвидя дали са в съзвучие със собствения ми процес на израстване. Стремежа ми към личен растеж винаги е бил стабилна константа за мен, макар че, парадоксално, в същото време постоянно се променя. Така че, вместо да се опитвам да си поставям твърди цели, както правех с PC игрите, започнах да си поставям по-широки и по-динамични такива, съответстващи на моя собствен растеж. Този нов бизнес ми позволява тотално да преследвам личното си усъвършенстване и да споделям с другите каквото научавам. Така че, растежа, сам по себе си, е целта, и за другите и за мен. Това поражда взаимоотношение на симбиоза, при  която като помагам на другите това ми се отразява като мой собствен растеж, който, от своя страна генерира нови идеи за помагане на другите. Всеки, четящ този сайт от миналата година вероятно е забелязал този ефект в действие. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Праволинейното и съзнателно прследване на личен растеж е единствената мисия, която би имала значение за мен. Ако бях направил своя мисия да стана инвеститор в недвижими имоти, например, вероятно бих се отегчил от това след няколко години. Тъй като искам да продължа израстването си неограничено, определено трябва да поддържам високо ниво и постоянно да вдигам летвата по-високо. Не мога да позволя на нещата да станат твърде еднообразни и да рискувам да падна в модела на самодоволството. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ценното на постоянството идва не от вкопчването на инат в миналото. То идва от визията за бъдещето, която е толкова неустоима, че бихте дали почти всичко, за да я направите реалност. Визията ми за бъдещето в момента е много по-обширна, в сравнение с тази по времето на Dexterity. Да можете да помагате на хората да израстнат и да решите най-трудните им проблеми е далеч по-вдъхновяващо за мен от това да забавлявам хората с PC игрите си. Така старите ценности започнаха капка по капка да се изцеждат от мен, управлявйки Dexterity, тъй като предпочитах логически пъзел игри, предизвикващи хората към мислене. Често игнорирах момента да ги публикувам, което би правило пари, но не би предоставило кой знае каква истинска стойност за хората. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Запазването на действието идва от запазването на визията. Когато сте абсолютно наясно по отношение на това, какво искате, по такъв начин, че визита ви не се променя особено, тогава ще бъдете последователни и постоянни в действията си. А това постоянство в действията ще донесе постоянство в резултатите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Можете ли да определите част от живота си, в която сте проявили модел на дълготрайно постоянство? Мисля, че ако можете да идентифицирате такъв период, това би предоставило едно указание за мисията ви – нещо, върху което да работите, обединявайки страстта и самодисциплината си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
.&lt;br /&gt;
&lt;div class=&quot;MsoNormal&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/div&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3760853692869926951/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_09.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3760853692869926951'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3760853692869926951'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_09.html' title='Самодисциплина (постоянство)'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-1997253532963590667</id><published>2010-12-08T12:52:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.368-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина (прилежност)</title><content type='html'>June 9th, 2005 by Steve Pavlina           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилежност е да се работи яко. В противоречие на усилената работа, да си прилежен не означава непременно да вършите работа, която е предизвикателство или е трудна. Означава просто да отделите време за извършването на нещо. Можете да бъдете прилежни, вършейки лесна или трудна работа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си, че имате бебе. Ще прекарате много време в смяна на памперси. Но това не е точно тежка работа – просто е въпрос на нещо, което трябва да се върши отново и отново, много часове всеки ден. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В живота има много задачи, които не са непременно трудни, но в целостта си изискват  инвестиране на значителен обем време. Ако не се дисциплинирате да ги осъществявате, те биха направили живота ви голяма бъркотия. Само помислете за всички малки неща, които трябва да правите: пазаруване, готвене, чистене, пране, плащане на данъци и сметки, поддръжка на дома, грижа за децата и т.н. А това е само за в къщи – ако включите и работата, списъка става доста по-дълъг. Тези неща може да не са първи в списъка ви по важност, но все пак трябва да се извършат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Самодисциплината изисква да развиете способността си да отделите време, когато е нужно. Множество бъркотии се създават, когато откажем да отделим време на нещата, които трябва да се свършат – и то да се свършат както трябва. Такива бъркотии варират от безпорядък върху бюрото, на което работим или препълнена електронна поща до Енрон и Уърлдком. Големи или малки каши – изберете сами. И при двата случая отказа да се правят нещата, които трябва, е един от факторите със значителен дял. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понякога е кристално ясно какво трябва да се направи. Но понякога въобще не е. Ако не знаете, какво трябва да се направи, първата крачка е да го проумеете. За това може да е нужно да потърсите информация и да се образовате. За да стартирам този блог миналата година, трябваше да разбера как да го направя. Отне ми време да се образовам, четейки други блогове и оценявайки различни блог – инструменти. Не ми беше трудно, но изискваше да инвестирам доста време. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понякога разрешаваме на малките дразнители да се влачат прекалено дълго. През януари жена ми и аз купихме нова къща. Но едва през миналия уикенд разопаковахме последния кашон. Голяма част от кашоните бяха обработени през първите няколко седмици след като се нанесохме, но няколко от тях  бяха избутани в ъгъла и никой от нас не искаше да ги разопакова. Защо? Не знаехме къде да сложим нещата, които те съдържаха. Да игнорираме проблема и да се надяваме, че кашоните някакси вълшебно ще се разопаковат, изглеждаше най-простото нещо. Накрая, най-сетне ги разопаковахме и освен това се погрижихме за няколко поправки в къщи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не беше трудно или скъпо да се направят тези неща. Просто беше въпрос на време да се наканим да ги свършим. Не се изискваха големи умения или голям интелект. Всичко, което трябваше да направим беше да приемем, че просто трябва да се извършат, отне няколко минути, за да измислим как и после да го направим. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отделете време &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Имам много проблеми в живота, където решението е инвестиране на време без каквото и да е ангажиране на ума. Ако входящата ви поща е препълнена, това не е кой знае колко труден проблем за разрешаване. Повярвайте ми – има много трудности в живота от справянето със стара кореспонденция. Гарантирам, че имате интелекта да го направите. То е просто въпрос на време. Може би ще отнеме няколко часа, все пак. Ако си струва изразходваните няколко часа, тогава ги отделете. Докато го правите, може да се наслаждавате на приятна отпускаща музика. В противен случай, знаете какво да правите: Ctrl-A, следвано от Delete и сте готови. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колко проблема имате точно сега в листа си със задачи, които могат да се разрешат само с прилагане на малко прилежност? Понякога не е нужно да сте особено иновативни или умни – метода на грубата сила също би действал. Лесно е да попаднете в капана на модела да желаете метода на грубата сила да не е бил необходим. Той е досаден. Той е скучен. Не е така важен, така или иначе. Но, все пак трябва да се направи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във всеки случай, ако можете да намерите начин да отхвърлите решението, което отнема време и да намерите по-бърз начин да заобиколите или да елиминирате проблема, възползвайте се. Намерете някой да го свърши, изтрийте го – правете каквото можете, за да премахнете бремето. Но ако знаете, че това е нещо, което няма да бъде направено, освен чрез личното ви участие, като онези противни кашони, които отказаха да се саморазопаковат, тогава просто го приемете и разкарайте от чинията си. Не се оплаквайте. Не хленчете. Просто го направете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Развийте собствената си продуктивност &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Самодисциплинирайки се да бъдете прилежни ви позволява да изстискате повече стойност от времето си. Времето е константа, но личната ви продуктивност не е. някои хора ще използват часовете на своя ден далеч по-ефективно от други. Изумително е, че хората биха изхарчили извънредно пари, за да купят по-бърз компютър или кола, движеща се с бинзин и електричество, но едва ли биха обърнали и най-малко внимание на личните си способности. Вашата лична продуктивност ще направи много повече от компютър или кола, в дългосрочен аспект. Дайте на един прилежен програмист 10 – годишен компютър и той/тя ще постигне много повече в продължение на една година, отколкото мързелив програмист с компютър – връх в технологиите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въпреки цялата технология и всичките й джунджурии, които имаме на разположение и могат да ни направят много по-ефективни, вашата лична продуктивност е все още най-голямото ви достойнство. Не очаквайте от технологиите да ви направят по-продуктивни. Ако не се считате за продуктивен без технологии, няма да бъдете и със тях – те само ще служат да прикриват лошите ви навици. Но ако вече сте прилежен без технологиите – те ще ви помогнат да постигнете много повече. Мислете за технологиите като за усилвател на силата – той мултиплицира това, което вече сте. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искате да използвате по-добре времето си, препоръчвам ви да започнете с подхода от тази статия: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/articles/triple-your-personal-productivity.htm&quot;&gt;Triple Your Personal Productivity&lt;/a&gt; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Основната идея зад статията е отначало да измерите настоящото си ниво на продуктивност (статията обяснява как да го направите чрез дневник на времето), измерете настоящото си ниво на ефективност и постепенно ги увеличете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За първи написах тази статия през 2000 година и продължавам да се връщам към този метод отново и отново, поне веднъж на всеки шест месеца. Това ми дава възможност съзнателно да почувствам как точно използвам времето си. За последен път го приложих преди няколко месеца, проследявайки начина на употреба на времето си за период от няколко дни и с изненада установих, че имаше малка възможност за подобрение. Отне ми пет години, откакто написах статията докато достигна тази точка, но най-накрая чувствам, че използвам времето си ефикасно. Все още имам непродуктивни дни – и тогава и сега, но те са изключение. През по-голямата част от времето поглеждам назад и си казвам, „Днес наистина свърших много работа. Би било трудно да го направя по-добре”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди пет години знаех какво трябваше да направя. Отне ми адски много време да изградя силен характер и дисциплина, за да мога да го направя в съзвучие с принципите си. ТОВА НЕ БЕШЕ ЛЕСНО! &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато преследвате пътят за развитие на собствената си продуктивност, това може да ви коства дни, в които ще си скубите косата и ще скърцате със зъби, но накрая ще се възнагради. Мисля, че мнозина са привлечени от идеята да станат по-продуктивни, изхождайки от чистата логика. Не се изисква голям интелект, за да проумеете, че ако използвате времето си по-ефективно, ще свършите повече задачи и поради това ще бързо ще увеличите резултатите. Личната продуктивност позволява да създадете достатъчно пространство в живота си, за да правите всички онези неща, които чувствате, че би трябвало да правите: да се храните здравословно, да тренирате, да работите усърдно, да задълбочавате партньорства, да имате прекрасен социален живот, да бъдете значими. В противен случай, нещо ще се случи. Без високо ниво на продуктивност, вероятно ще трябва да се откажете от нещо, имащо значение за вас. Ще имате противопоставяне между работата и здравето, работата и семейството, семейството и приятелите. Прилежанието може да ви даде способността да се радвате на всички тези неща, така че не трябва да избирате работата пред семейството или обратно. Можете да имате и двете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разбира се, прилежността е просто един инструмент, заедно с много други. Той ще ви позволи да вършите работата си ефикасно, но няма да ви каже коя работа да свършите първо. Тя е инструмент от ниско ниво. Да се работи усърдно не значи непременно да се работи умно. Но тази слабост на прилежността не отнема силната й позиция в кутията ви с инструменти по личностно развитие. Щом сте определили посоката си на действие и виждате плановете си разтворени пред вас, нищо не върши работата както прилежанието. В дългосрочен план, резултатите ще дойдат от вашите действия, а прилежността е самото действие.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/1997253532963590667/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_5553.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/1997253532963590667'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/1997253532963590667'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_5553.html' title='Самодисциплина (прилежност)'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-2323554643913605407</id><published>2010-12-08T03:16:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.372-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина (трудолюбие)</title><content type='html'>June 8th, 2005 by Steve Pavlina &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&quot;Голямата тайна на живота е, че няма голяма тайна. Каквито и да са целите ви, можете да ги постигнете, ако положите труд.&quot;- Опра Уинфри &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трудолюбие - още една мръсна дума &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е трудолюбието? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Моята дефиниция за него е: това, което ви предизвиква. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И защо това предизвикателство да е важно? Защо просто да не правим, което е най-лесно? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Повечето хора правят нещата по най-лесния начин и избягват тежката работа – дори само заради това би трябвало да правите обратното. Повърхностните възможности са атакувани от орди, търсещи лесния начин. Най-трудните препятствия обикновено срещат най-слаба конкуренция, но предоставят  много по-големи възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В Африка има една мина за добиване на злато, дълбока две мили. Изграждането й струва десетки милиони долари, но е една от най-доходоносните златни мини в историята. Създателите й са се заели с решаването на изключителен проблем за разрешаване с огромно количество труд, но накрая той бива възнаграден. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помня, когато създавах PC играта Dweep през 1999 година, прекарах четири месеца работа на пълно работно време за създаването на документ по дизайна й, който беше дълъг само пет страници. Това беше игра – логически пъзел и на мен ми беше изключително трудно да оформя дизайна както трябва. След като той беше готов, за всичко останало бяха нужни само още два месеца – програмиране, илюстрации, музика, звукови ефекти, написване н инсталационния файл и пускането на играта в продажба. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Целенасочено отделих толкова много време по работа върху дизайна, защото по това време вярвах, че така ще победя конкуренцията, което всъщност исках. Знаех, че не съм конкурентноспособен на базата на техническите характеристики. Преди да започна играта, отделих време за проучване на конкуренцията и открих много игри, за които считах, че е лесно да се създадат. Голяма част от пазара беше наводнен с клонинги на стари игри, все неща, които е лесно да направиш. А повечето от ранните ми игри не се отличаваха с богат дизайн, бяха от типа „прицели се и стреляй”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Беше много, много по-трудно да проектирам оригинална игра с уникален замисъл. Но се отплати много добре. Dweep спечели наградата на Shareware Industry за 2000 година, а подобрената версия Dweep Gold спечели отново на следващата година. Пусната в продажба за първи път през 1999 година, играта в момента започва седмата си година продажби. Не може да се конкурира с днешните технологии. Не можеше да се конкурира и с технологиите по времето на първоначалното си появяване. Обаче все още се отличава с конкурентен дизайн, сравнено с най-добрите в този бранш и тематика. Открих, че има много потребители, които предпочитат игра с добър дизайн и старомодни графики, в сравнение с такива, направени по последните технологии. От дълготрайния успех на играта научих урока, че трудолюбието се възнаграждава. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Няма начин Dweep да можеше да се задържи толкова дълго, ако бях поел по лесния път по време на проектирането. Дълбах за злато на дълбочина две мили, така че беше много трудно за конкурентите да детронират играта от мястото й на пазара. За да го постигнат, би трябвало да ме надминат по копаене, а на много малко хора им се иска да го правят, защото създаването на един иновативен дизайн за игра е болезнено трудно. Всички казват, че имат хубава идея за игра, но да я превърнеш в нещо работещо, забавно и невиждано досега си е голям труд. Ако разгледаме PC игрите, които са успешни за период от пет и повече години, ще видим последователното им желание за усърдна работа, с която останалите не искат да се захващат. А днешният пазар е още по-пренаселен с клонирани безсмислици, в сравнение с времето, когато започнах. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Големите трудности са обикновено свързани с големи резултати. Разбира се, че може да сте късметлии от време на време и да намерите лесен път за успех. Но ще можете ли да го запазите дълго време или е просто случайност? А способни ли ще сте да го повторите? След като хората разберат по какъв начин сте постигнали този успех ще се озовете сред огромна конкуренция. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се самодисциплинирате да правите трудните неща, постигате успех в резултатите, докато всички други се отказват. Готовността да правите това, което е трудно, е като да имате ключ към специален частен трезор. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хубавото на усърдната работа е, че унивесална. Без значение е в коя индустрия се развивате – чрез неуморна работа можете да постигнете положителни и дълготрайни резултати независимо от конкретните особености. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Използвам същата философия за изграждането на този бизнес на личностното развитие. Правя множество трудни неща. Опитвам да поставя на обсъждане теми, които другите не желаят и избират просто да вземат най-лесното, което могат да достигнат с едно протягане на ръката. Полагам усилия да изследвам темите в дълбочина. Върша голямо количество писателска и проучвателна работа. Пиша дълги статии и предоставям най-добрите си идеи безплатно, с идеята да направя отличното още по-добро. Стартирах този бизнес през октомври миналата година и оттогава работя по него на пълен работен ден, като по същество не получавам пари за това. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Междувременно неуморимо подобрявам своите ораторски умения. Членувам в два различни ораторски клуба и участвам в около 6 – 7 срещи на месец. Държал съм много речи, всичките безплатно. Състезавал съм се във всяко състезание по ораторство, още откакто се присъединих към тях. Ако бях вложил цялото това време в бизнеса си с PC игри, бих имал много повече пари. Това е огромен труд и вероятно поне още една година ще се упражнявам преди да съм готов за професионалист. Но с готовност плащам цената, независимо от всичко. Няма да поемам по лесния път на повърхностното. Няма да се изправя на сцената и да бълвам купища пухкави фрази за самопомощ, носещи аплаузи и пари, но с което в края на краищата не помагам на никого. Ако ще отнеме години, нека да отнеме години. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Имам същия подход и докато пиша книгата си. И което е също тежка работа. Но искам тя да бъде такъв вид книга, че хората да продължават да четат и след десет години. Написването на такава книга е поне десет пъти по-трудно от тези, които виждам да доминират в секция „Психология” на книжарниците понастоящем. Но повечето от тези книги ще бъдат свалени от рафтовете до една година и малко хора ще ги помнят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трудолюбието се възнаграждава. Ако някой ви казва друго, по-добре внимавайте за съмнително предложение от рода „бързо и лесно”, което ще последва. Колкото е по-голям е капацитета ви за неуморна работа, толкова по-голяма награда ще грабнете накрая. Колкото по-дълбоко копаете, толкова повече съкровища ще намерите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да водите здравословен живот е трудна работа. Да постигнете и задържите успешна връзка е трудна работа. Да отгледате деца е трудна работа. Да сте систематичен е трудна работа. Поставянето на цели, изграждането на планове за постигането им и следването на зададената посока е трудна работа. Дори да сте щастливи е трудна работа (става въпрос за истинско щастие, произлизащо от висока самооценка, а не фалшивото, породено от отрицание и бягство от действителността). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трудолюбието върви ръка за ръка с приемането. Едно от нещата, които трябва да приемете са онези области от вашия живот, които не се поддават на промяна по друг начин, освен с усърдна работа. Може да не сте имали късмета да намерите задоволяваща ви връзка. Може би единствения начин, за да я постигнете е да приемете, че трябва да извършите всичко онова, което сте отхвърляли. Искате да отслабнете? Тогава вероятно е време да приемете, че пътят до целта ви изисква дисциплинирана диета и упражнения (и двете са упорита работа). Може пък да искате да увеличите приходите си. В такъв случай приемете, че единствения път минава през огромно количество неуморна работа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вашият живот достига съвсем ново ниво, когато спрете да отхвърляте и да се страхувате от трудната работа и просто й се предадете. Направете я свой съюзник, не свой враг. Тя е един инструмент с огромен потенциал, който е добре да имате на ваша страна.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/2323554643913605407/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2323554643913605407'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2323554643913605407'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html' title='Самодисциплина (трудолюбие)'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-375994579220122627</id><published>2010-12-07T10:46:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.375-08:00</updated><title type='text'>Голямото шеговито опростачване</title><content type='html'>&lt;h1&gt;&lt;/h1&gt;&lt;div class=&quot;subtitle&quot;&gt;06.12.2010 09:27 &lt;span class=&quot;maName&quot;&gt;Веселина Седларска&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span class=&quot;maName&quot;&gt;(Прочетете статията до самия й край!)&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;span class=&quot;maName&quot;&gt;&amp;nbsp;&lt;/span&gt; &lt;br /&gt;
&lt;h2&gt;Голямото опростачване, голямото изпразване на душите от години е в ход.  Дори тези, на които то е поверено, може да не са наясно - ако разбираха  какво правят, може би нямаше да го правят, пише Веселина Седларска във в. &lt;a href=&quot;http://www.novinar.net/&quot; target=&quot;_blank&quot;&gt;&quot;Новинар&quot;&lt;/a&gt;&lt;/h2&gt;&lt;h2&gt;&amp;nbsp;&lt;/h2&gt;&lt;/div&gt;&lt;div id=&quot;mainArticle&quot;&gt;&lt;div class=&quot;clearfix&quot; id=&quot;mainArticleContent&quot;&gt;&lt;div class=&quot;mainArticleImg&quot;&gt;&lt;div id=&quot;mainArticleImgSlide&quot;&gt;&lt;div style=&quot;display: block;&quot;&gt;&lt;img alt=&quot;Новини&quot; rel=&quot;Снимка: novatv.bg&quot; src=&quot;http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL1BBTkNITy9ib2JvaWZpZm8uanBn&amp;amp;w=375&amp;amp;h=249&quot; /&gt;    &lt;span class=&quot;picTitle&quot;&gt;&lt;/span&gt;  &lt;/div&gt;&lt;/div&gt;&lt;/div&gt;&lt;div id=&quot;fullArticle&quot;&gt;&lt;br /&gt;
Бобо и Фифо са два сладура на около десет години, които интервюират  участниците в едно интелигентно и благотворително телевизионно  предаване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бобо и Фифо интервюират министъра на културата Вежди Рашидов. Дечицата питат министъра пипал ли е силикон. Министърът е пипал, казва  самият той с пошличка усмивчица. Казва също така, че сътворил една жена с три гърди.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дечицата са впечатлени - две не са ли достатъчни? Неее, на  мъжете никога не са им достатъчни. И така нататък пред погледите на цял  един народ, СЕМ, Агенция за закрила на детето и др., седящи пред  телевизорите в кротка кома.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Създадени са тоест всички условия Бобо и  Фифо да прераснат в Иван и Андрей, после да се превърнат в Слави и Годжи и накрая да станат премиер и президент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дисидентство в момента в България е отказът да се превърнеш в  простак. За да запазят разума си, най-новите български дисиденти поемат  България дистанцирано, като художествено произведение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
България е  криминале, в което висшият администратор се казва Калина Илиева.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
България е чиклит, в който звездата на киното се казва Мишел Бонев. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
България е трилър, в който бившият вътрешен министър е може би дилър.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
България е хорър, в който октоподът може да се чуе, види, усети, но не и назове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
България е фентъзи, няма такава държава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Питате се каква е връзката на опростачването/ изпростяването с  безпомощността/ примирението? Питате се какво общо има между кресливите, некадърни телевизионни шоута и жалката ни така наречена политика?  Питате се пресичат ли се някъде чалгата с икономиката, кючекът с  енергийните проекти, убийството на театъра и операта с дипломата на  Калина и т.н.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На този въпрос може да бъде отговорено по много убедителни начини. Но попаднах на един, който непременно искам да споделя с вас.  Това е обяснението на Елсуърт Тухи, един от главните герои в култовата  за ХХ книга на Айн Ранд &quot;Изворът&quot; (Издателска къща &quot;МаК&quot;, издателство &quot;Изток-Запад&quot;).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето как според него може да се управлява по най-лесния начин един  народ:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;&quot;Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му  да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото  величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно,  изключително.&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;Създай критерии, постижими за всички, до последния човек,  за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към  превъзходство, към съвършенство.&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;Присмей се на Роурк (в книгата:  талантливият архитект) и обяви Питър Кийтинг (посредствен творец) за  голям архитект. И вече си унищожил архитектурата...&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;Не си поставяй за цел  да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ  посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.&lt;/span&gt;&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като  унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко...&lt;/span&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;Ако унищожиш всичко свято в душата на  човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий  преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот.  Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно.&lt;/span&gt;&lt;span style=&quot;font-style: italic;&quot;&gt;...Безсмислицата винаги има някаква цел. Не си губи времето да  изследваш безумието - само се запитай каква е целта му... Природата не  търпи вакуум. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство,  което да запълниш&quot;&lt;/span&gt;, казва учителят Тухи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Спомнете си тези думи следващия път, когато се питате защо толкова  шум около някого, който е очевиден некадърник, или убиват с тишина  някого, който е очевидно талантлив. И не се чудете как стигнахме дотук.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Голямото опростачване, голямото изпразване на душите от години е в ход.  Дори тези, на които то е поверено, може да не са наясно - ако разбираха  какво правят, може би нямаше да го правят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Но ние трябва да сме наясно - ако разбираме какво правят с нас, може би все пак няма да успеят да го  направят.&lt;/div&gt;&lt;/div&gt;&lt;/div&gt;&lt;div class=&quot;mainArticleAuthorBlock clearfix&quot;&gt;&lt;div class=&quot;mainArticleAuthor&quot;&gt;&lt;span class=&quot;maName&quot;&gt;Веселина Седларска&lt;/span&gt;   &lt;/div&gt;&lt;div class=&quot;mainArticleSource&quot;&gt;&lt;span class=&quot;maSource&quot;&gt;Източник:&lt;/span&gt;      &lt;a href=&quot;http://www.novinar.net/&quot; target=&quot;_blank&quot;&gt;novinar.net&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;span class=&quot;maSource&quot;&gt;Снимки: &lt;/span&gt; &lt;a href=&quot;http://www.blogger.com/post-edit.g?blogID=567383369762773930&amp;amp;postID=375994579220122627&quot;&gt;novatv.bg&lt;/a&gt;&lt;span class=&quot;sep&quot;&gt;,&lt;/span&gt;&lt;/div&gt;&lt;/div&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/375994579220122627/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2982.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/375994579220122627'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/375994579220122627'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2982.html' title='Голямото шеговито опростачване'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-887569545371323007</id><published>2010-12-07T09:42:00.002-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.378-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина (воля)</title><content type='html'>June 7th, 2005 by Steve Pavlina&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разликата между успелите хора и всички останали не е липса на сила, нито липса на знания, а по-скоро липса на воля - Vince Lombardi &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Воля - доста мръсна дума в наши дни. Колко реклами сте гледали, които се опитват да лансират своите продукти като заместител на волята? Започват с това, че волята не действа, след което ви предлагам да си купите нещо от сорта &quot;бързо и лесно&quot;, като например хапчета за отслабване или смотано т. нар. &quot;фитнес&quot; оборудване. Често дори ви гарантират невероятни резултати, постигнати за драматично кратък период - това е сигурен залог, защото хората, на които им липсва воля не биха се занимавали с това да връщат тези безполезни продукти. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Но... волята все пак работи. Трябва, обаче, да научите какво може и какво не може тя, за да се възползвате в нейната пълнота. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво представлява волята? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е вашата способност да си определите начин на действие и да кажете, “Заеми се с това!” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Волята предоставя един изключително мощен, все още временен, подтик. Мислете за него като за пробив. Прегаря бързо, но ако бъде насочен интелигентно, може да осигури експлозията, нужна за преодоляване на инерцията и за създаване на импулс. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Волята е острието на самодисциплината. Ако използваме аналогията с Втората Световна Война, волята би била десанта в Нормандия. Това беше една гигантска битка, която обърна хода на войната, въпреки че отне още година до окончателната победа в Европа. Да се направи такова усилие всеки ден от войната би било невъзможно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Волята е концентрация на силата. Събирате цялата си енергия и правите масиран пробив. Стратегически атакувате проблемите в тяхната най-слаба точка, докато се пропукат, давайки ви достатъчно поле за маневриране дълбоко в тяхната територия до самото им елиминиране. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прилагането на волята се подчинява на следните стъпки: &lt;br /&gt;
Избиране на обект&lt;br /&gt;
Създаване на план за атака&lt;br /&gt;
Изпълнение на плана &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не е нужно да бързате, изпълнявайки стъпки 1 и 2, но когато дойде време за 3 трябва да действате твърдо и бързо. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не се опитвайте да се захващате с проблемите и предизвикателствата, които стоят пред вас, по начин, който изисква максимум воля всеки ден. Волята не може да се поддържа дълго време. Ако се опитвате да  използвате твърде дълго, накрая ще прегорите. Нужна е толкова енергия, която да можете да поддържате само за кратко време... в повечето случаи горивото свършва за няколко дни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Използвайте волята, за да създадете самоподдържащ се импулс&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако волята може да бъде използвана в кратки, мощни импулси, тогава кой е най-добрия начин да я прилагате? Как се предпазвате от приплъзване назад към стари модели, след като отминава големия щурм? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-добрия начин е да изградите такъв десантен мост, позволяващ по-нататъшно движение напред с много по-малко усилие от това, което се изисква от първоначалния тласък. Помните ли деня Х, когато войските на алианса осъществяват десанта, пътят им напред беше много по-лесен за тях. Все още беше предизвикателство, особено да воюваш в тесните квартали, сред плетове и огради, преди танковете от Рино да ги разорат, но беше много по-лесно, отколкото да се поддържат фокус, енергия и координация в пълномащабно сражение всеки един ден в продължение на още една година. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Така че, подходящия начин за използване на волята е да се изгради десантен мост - осигуряващ лекотата да се продължи напред в новите територии. Използвайте волята, за да намалите нуждата от поддържане на високо ниво на прилаганото усилие. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един пример&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нека да обобщим всичко, казано по-нагоре в конкретен пример. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да предположим, че целта ви е да свалите 20 килограма. Опитавате с диета. Иска се воля и вие се справяте по време на първата седмица. Обаче след няколко седмици сте победени от старите си навици и си връщате килограмите, които вече бяхте свалили. Пробвате с различни диети, но постигате все същите резултати. Не можете да поддържате импулса достатъчно дълго, за да постигнете желаното тегло. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това, обаче, може да се очаква, защото волята е временна. Тя е за спринтове, не за маратони. Изисква съзнателна концентрация, а тя е непостоянна, изтича като пясък от ръката, и не може да се поддържа дълго време. Фактически, все нещо ще ви разсейва. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето как да се захванете със същата задача по пътя на правилното прилагане на волята. Приемате, че можете да приложите кратък импулс... в най-добрия случай за няколко дни. След това го няма. Но можете да използвате волята, за да промените нещо по такъв начин, че поддържането на импулса няма да е по-трудно, отколкото първоначалното му изграждане. Трябва да накарате волята да изгради десантен мост към брега на вашата цел. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И така, седнете и си направете план. Това не изисква много енергия и можете да разпрострете упражнението върху много дни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Определете всички онези неща, които ще трябва да промените, ако искате да имате шанс за успех. Първо, всичката &quot;junk&quot; храна трябва да напусне кухнята ви, включително и тази, която имате склонност да ядете прекомерно и ги заменете с храни, които ще ви помогнат да свалите тегло, като плодове и зеленчуци. Второ, знаете, че ще се изкушите от &quot;fast food&quot;, когато се върнете в къщи гладни и нямате нищо за ядене, така че решавате всеки уикенд предварително да сготвите храната, която ви е нужна за цялата седмица. По този начин винаги ще имате нещо в хладилника. Оставете си настрана по няколко часа всеки уикенд за купуване на продукти и за готвене на храната за през седмицата. Освен това се обзаведете с прилична книга със здравословни рецепти. Направете диаграма на теглото си и я окачете на стената в банята. Купете си точен кантар, който освен тегло измерва и телесни мазнини. Направете списък от примерни хранения (5 закуски, 5 обяда и 5 вечери), и го залепете на хладилника си. И така нататък... Всичко това е част от писмения ви план. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След това изпълнявайте - усърдно и бързо. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
До края на деня използвахте волята си не директно за спазване на диета, а за  създаване на условия, правещи диетата по-лесна за спазване. Когато се събудите на следващата сутрин, ще намерите средата си драматично променена, в съответствие с писмения ви план. Хладилникът ви ще е пълен с достатъчно количество предварително приготвена здравословна храна. Няма да има никакви вредни храни, носещи проблеми в дома ви. Ще си определите време от - до за покупки и предварително готвене. Все още се изисква дисциплина от вас за спазване на диетата, но вече толкова неща сте променили, че ще ви бъде много по-лесно да го правите, отколкото без тези промени. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето някои предишни постове, които ще ви дадат дори повече идеи за модифициране на средата ви: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2004/12/environmental-reinforcement-of-your-goals/&quot;&gt;Environmental Reinforce of Your Goals&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2004/12/are-your-friends-an-elevator-or-a-cage/&quot;&gt;Are Your Friends an Elevator or a Cage?&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2005/02/your-personal-accountability-system/&quot;&gt;Your Personal Accountability System&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не използвайте волята за атакуване на най-големия си проблем директно. Използвайте я да атакувате препятствията на обществото и средата, пораждащи проблема. Първо създайте десантен мост и тогава укрепете положението си (т.е. превърнете го в навик). Навиците ни карат да действаме на автопилот, така че е необходима много малко воля  за текущия процес, което на практика позволява да слезете на брега на своята цел.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/887569545371323007/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_257.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/887569545371323007'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/887569545371323007'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_257.html' title='Самодисциплина (воля)'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-6688081235559626485</id><published>2010-12-07T09:42:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.381-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина (приемане)</title><content type='html'>June 6th, 2005 by Steve Pavlina&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първият от петте стълба на самодисциплината е приемането. То означава, че възприемате правилно реалността и съзнателно приемате това, което възприемате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това може да звучи просто и очевидно, но на практика е изключително трудно. Ако изпитвате хронични трудности в определена сфера на вашия живот, има голяма вероятност корена на проблема да е неприемането на реалността такава, каквато е. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо приемането е стълб на самодисциплината? Най-честата грешка, която хората правят по отношение на самодисциплината е неуспеха им точно да възприемат и приемат положението, в което се намират. Помните ли аналогията между самодисциплината и тренировките с тежести? Ако ще се занимавате с щанги и дъмбели, първата стъпка е да определите какви тежести можете да вдигнете в момента. Колко силни сте точно сега? Докато не ви е ясно какви са възможностите ви, не можете да стартирате пълноценен тренировъчен процес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако не сте приели в съзнанието си на какво ниво е самодисциплината ви, адски невероятно ще бъде да се подобрите в тази област. Представете си спортист, който няма идея какви са възможностите му, но произволно си избира тренировъчна програма. Тя, практически, ще е или твърде тежка, или твърде лека за изпълнение. Ако е твърде тежка за начинаещи, няма да бъде следвана и поради това не би имало ефект от нея. Обратно, ако е твърде лека, т.е. за изпълнението й не се полага специално усилие, то тя отново ще е безполезна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето списък с предизвикателства, които да ви помогнат да разберете какво е вашето ниво на самодисциплина (не в определен ред): &lt;br /&gt;
Вземате ли душ/вана всеки ден?&lt;br /&gt;
Събуждате ли се по едно и също време всяка сутрин? Включително уикендите?&lt;br /&gt;
Имате ли наднормено тегло?&lt;br /&gt;
Имате ли склонност към пристрастяване (кофеин, никотин, захар и т.н.) от които искате да се откажете, но не сте?&lt;br /&gt;
Празна ли е електронната ви поща в момента?&lt;br /&gt;
Офисът ви спретнат и добре организиран ли е?&lt;br /&gt;
Домът ви спретнат и добре подреден ли е?&lt;br /&gt;
Колко време прахосвате в един типичен ден? А през уикенда?&lt;br /&gt;
Ако обещаете нещо на някого, каква е възможността в проценти да го спазите?&lt;br /&gt;
Ако обещаете нещо на себе си, каква е вероятността в проценти да го спазите?&lt;br /&gt;
Можете ли да постите един ден?&lt;br /&gt;
Колко добре е подреден хард диска на компютъра ви?&lt;br /&gt;
Колко често тренирате?&lt;br /&gt;
Каква е най-голямата физическа трудност, с която сте се сблъсквали и кога беше това?&lt;br /&gt;
Колко часа можете да работите без разсейване в един типичен работен ден?&lt;br /&gt;
Колко точки от списъка ви с неща, които трябва да направите са по-стари от 90 дни?&lt;br /&gt;
Записвате ли целите си? Имате ли писмен план за осъществяването им?&lt;br /&gt;
Ако загубите работата си, колко време бихте отделили всеки ден за търсене на нова и колко дълго бихте поддържали това ниво на усилие?&lt;br /&gt;
Колко време гледате телевизия понастоящем? Можете ли да се откажете от нея за 30 дни?&lt;br /&gt;
Как изглеждате точно сега? Какво издава външния ви вид по отношение на вашето ниво на самодисциплина (дрехи, прическа и др.)?&lt;br /&gt;
Според какво избирате главно храната си: здравословни съображения или вкус/засищане?&lt;br /&gt;
Кога за последно съзнателно си изградихте нов положителен навик? А кога прекратихте лош?&lt;br /&gt;
Дължите ли пари? Според вас този дълг инвестиция ли е или грешка?&lt;br /&gt;
Предварително ли взехте решение да четете този блог или това просто се случи?&lt;br /&gt;
Можете ли да кажете какво ще правите утре? А следващия уикенд?&lt;br /&gt;
при скала от 1 до 10 как бихте определили своето ниво на самодисциплина?&lt;br /&gt;
Какво още бихте могли да постигнете ако можехте да отговорите на последния въпрос с 9 или 10? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както има различни мускулни групи, които тренирате с различни упражнения, така има и различни фрагменти от самодисциплината: дисциплина в спането, дисциплинирано спазване на диета, дисциплина в работата, дисциплина в начина, по който разговаряте и т.н. Нужни са различни упражнения за изграждане на дисциплина в различните области. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Моят съвет е да определите зона, в която дисциплината ви е най-слаба, оценете положението, в което се намирате, признайте и приемете тази отправна точка и накрая, си създайте тренировъчна програма, за да се подобрите в тази област. Започнете с някои лесни упражнения, за които знаете, че ще се справите и постепенно преминавайте към по-големи трудности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тренировките с увеличаващо натоварване действат по същия начин, както при изграждане на муслули. Например, ако едва ставате от леглото в 10 часа сутринта, вероятно ли е да започнете да се събуждате в 5 часа сутринта? Може би не. Но можете ли да се справите със ставане в 9.45? Много вероятно. И след като веднъж сте го постигнали, можете ли да преминете към ставане в 9.30 или 9.15? Сигурно. Когато постоянно започнах да ставам в 5 часа сутринта, вече го бях правил няколко пъти в няколко последователни дни, докато нормалното ми време за ставане беше 6.00 - 6.30, и тази следваща стъпка макар и трудна, беше постижима, отчасти защото вече бях близо до крайната цел. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Без приемане ще получите или незнание или отричане. Заради незнанието просто няма да разберете колко сте дисциплинирани - вероятно никога не сте се замисляли върху това. Няма как да знаете нещо, което не знаете. Бихте имали само бегла представа за това какво можете и какво - не. Бихте имали някои лесни успехи и някои мрачни неуспехи, но е много вероятно да обвинявате задачата или пък себе си, вместо просто да признаете, че &quot;щангата&quot; е била твърде тежка и, че трябва да станете по-силни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато сте в състояние на отрицание по отношение на собственото си ниво на самодисциплина, сте заключени във фалшива представа за реалността. Гледате на възможностите си прекалено песимистично или оптимистично. И като трениращите, които не знаят докъде се простират собствените сили, няма да станете много по-добри, защото е много малко вероятно да улучите правилната тренировъчна програма просто по случайност. Ако гледате песимистично на нещата,  бихте използвали само леки тежести и бихте избягвали тежките, макар че можете да ги вдигнете, а всъщност точно това би ви направило по-силни. Обратно, при твърде оптимистичен подход, ще се опитвате многократно да вдигате тежести, които са твърде тежки за вас и ще се проваляте, заради което можете  или да капнете от умора или да решите да опитате още по-усърдно, но никой от тези варианти няма да ви помогне. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз лично съм жънал огромни успехи от преследването на пътя на самодисциплината. Когато бях на 20 години, живеех в малък апартамент, тип студио, и спях от 4 часа сутринта до 1 часа след обяд. Храната, която ядях беше основно fast food и junk (вредна храна, боклук) food. Не се занимавах със спорт, освен дълги разходки от време на време. Да прибирам пощата си всеки ден беше значително постижение, а най-смисленото, което правех, беше да се мотая с приятели. В края на месеца, не можех да се сетя за някакви забележителни случки, които да са ми направили впечатление. Нямах работа, нито кола, нито приходи, нито цели, нито планове, нито пък истинско бъдеще. Всичко, което се случваше беше низ от проблеми, които не се разрешаваха. Нямах чувството, че можех да контролирам пътя си в живота. По-скоро чаках нещо да се случи и тогава реагирах. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Но накрая посрещнах реалността, че живота ми просто си минава покрай мен. Ако щях да постигам нещо, трябваше да направя нещо по въпроса. Като за начало това означаваше да се заема с много предизвикателства, но ги преодолях и станах много по-силна личност за кратък период от време &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След 14 години всичко е много п-различно. Ставам в 5 всяка сутрин. Ям &quot;чиста&quot; храна и много зеленчуци. Занимавам се със спорт шест дни в седмицата. Домът и офисът ми са подредени. Пощенската ми кутия и и-мейла за празни. Женен съм, имам две деца и живея в красива къща. На бюрото си имам плакет с написаните си цели и план в подробности как да ги постигна, някои от целите ми за 2005 година вече бяха реалност. Никога преди не ми е било по-ясно да знам какво искам и правя всичко с любов. Знам, че всичко това има значение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нищо от това не се случи просто така. Случи се целенасочено. И сигурно не се случи за една нощ. Нужни бяха много години усърдна работа. Все още работя усърдно, но станах много по-силен, толкова, че онези неща, които бяха непреодолими за мен, когато бях на 20 години сега са лесни. Което значи, че сега мога да се захвана с по-големи предизвикателства и следователно да постигна дори по-добри реултати. Ако на 20 години бях опитал да върша всичко, което правя сега, щях напълно да се проваля. 20-годишния Стив не би бил способен да се справи, дори само за един ден. Но за 34-годишния Стив, това е лесно. И това, което е наистина вълнуващо за мен е да си мисля какво 48-годишния Стив ще постигне..., разбира се, имайки предвид моя жизнен път, не този на някой друг. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казвам ви всичко това, за да ви впечатля, но не със себе си, а с вас самите. Искам да се впечатлите от това, което можете да постигнете през следващите 5 - 10 години ако последователно изграждате своята самодисциплина. Няма да бъде лесно, но ще си струва. Първата крачка е открито да приемете в какво положение сте, дали то ви кара да се чувствате добре или не. Ако искате предайте се на това, с което трябва да се борите - може и да не е честно, но така стоят нещата. Но няма да станете по-силни личности, докато на приемете положението, в което се намирате.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/6688081235559626485/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_5353.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/6688081235559626485'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/6688081235559626485'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_5353.html' title='Самодисциплина (приемане)'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3439004283295385261</id><published>2010-12-07T09:41:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.385-08:00</updated><title type='text'>Самодисциплина</title><content type='html'>June 5th, 2005 by Steve Pavlina&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петте стълба на самодисциплината&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Те са: &lt;b&gt;Приемане, Воля, Трудолюбие, Прилежност и Постоянство&lt;/b&gt;. Ако вземете първата буква на всяка дума, (от оригинала на английския вариант - бел. прев.), ще получите акронима &quot;камшик&quot; - подходящ начин да ги запомните, тъй като мнозина разбират самодисциплината като самобичуване за влизане във форма. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Какво е самодисциплината?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е способността на всеки да си наложи, ако е нужно, предприемането на действие, независимо от емоционалното състояние, в което се намира. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Представете си какво бихте могли да постигнете, ако можехте да следвате най-добрите си намерения независимо от всичко. Представете си себе си да казвате на тялото си &quot;Прекалено много тежиш. Трябва да отслабнеш с десет килограма.&quot; Без самодисциплина това намерение няма да се превърне в действителност. Обаче с достатъчна самодисциплина, считайте го за направено. Кулминацията на самодисциплината е достигането на този момент, в който, веднъж взели съзнателно решение, фактически е гарантирано, че ще го приложите в действителност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Самодисциплината е един от многото инструменти на личностното усъвършенстване, които имате на разположение. Тя, разбира се, не решава всякакви проблеми. Въпреки това, тези от тях, които можете да разрешите чрез прилагането й, също са важни, и ако има други възможности за разрешаване на тези проблеми, самодисциплината просто ги разнищва. Може да ликвидира отлагането, дезорганизираността и незнанието. Тя няма равен в областта на проблемите, които е в състояние да разреши. Още повече, тя става силен партньор, когато се съчетава с други инструменти като страст, поставяне на цели и планиране. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;Изграждане на самодисциплина&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Философията ми за това как да изградите самодисциплина се обяснява най-добре чрез една аналогия. Представете си я като мускул. Колкото повече го тренирате, толкова по-силен ставате. Колкото по-малко тренирате, толкова по-слаби ставате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както всеки от нас притежава различна мускулна сила, така е и със самодисциплината, всеки успява по различен начин да я постигне. Всеки я притежава в някаква степен - ако задържите дъха си няколко секунди, това е пак самодисциплина. Обаче, всеки е развил това качество на различно ниво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Така както се изисква мускул за изграждане на мускула, се иска и самодисциплина за изграждане на самодисциплина. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Начинът на изграждането й е аналогичен на тренировката с прогресивно нарастване на тежестите, за да изградите мускулите. Това би означавало да използвате тежести, които са близо до вашия лимит. Забележете, че вдигате тежести, намиращи се в рамките на вашите способности. Изстисквате мускулите си, докато не можете повече да вдигате, след което почивате. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По подобен начин, основния метод за изграждане на самодисциплина е да се заемате с такива предизвикателства, които с успех да постигнете, намиращи се близо до лимита ви. Това не означава, че трябва да опитвате безуспешно нещо ден след ден, нито пък означава да си стоите във вашата собствена зона на комфорт. Няма да спечелите сила, опитвайки се да вдигнете тежест, която не можете да отместите, нито пък такава, която е прекалено лека за вас. Трябва да започнете с тежести/предизвикателства, намиращи се в настоящата зона на възможностите ви, но близо до лимита. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прогресивната тренировка означава, че веднъж успели с едно предизвикателство, увеличавате тежеста/трудността. Продължавайки да тренирате с едни и съши тежести, няма да станете по-силни. По същия начин, ако не успеете да предизвикате себе си в живота, не бихте могли да постигнете по-голяма самодисциплина. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както повечето имат по-слаби мускули, в сравнение с такива, каквито биха били те, ако тренираха, така и при повечето хора нивото на самодисциплина е слабо. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Грешка е да се опитвате с прекалено усилие да я изградите. Ако се опитвате да трансформирате целия си живот само за една нощ, чрез поставяне на дузина нови цели, и очаквате да ги следвате последователно, започвайки още от следващия ден, почти е сигурно, че намя да успеете. Сякаш някой, който за пръв път стъпва в салона, се кани да вдигне 300 килограма на лежанка. Такъв човек само би изглеждал глупаво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако можете да вдигнете само 10 килограма, значи можете да вдигнете само 10 килограма. Не е срамно да започнете оттам, където се намирате. Спомням си, когато започнах да тренирам с персонален треньор преди няколко години, по време на първия ми опит да вдигна щанга за раменна преса, успях да вдигна само лоста, без тежести на него. Раменете ми бяха много слаби, защото никога не бях ги тренирал, но след няколко месеца вече успявах с 60 килограма. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Така че, ако сте много недисциплиниран в момента, все пак можете да използвате тази малка самодисциплина която имате, за да изградите по-силна. Колкото сте по-дисциплинирани, толкова по-лесен става живота. трудности, които са били невъзможни за преодоляване преди, накрая ви изглеждат като детска игра. Както когато ставате по-силни, същите тежести ви стават по-леки и по-леки. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не се сравнявайте с други хора. Това не помага. Само ще разберете това, което очаквате да разберете. Ако си мислите, че сте слаби, всеки друг ще ви изглежда по-силен. Ако мислите, че сте силни, всеки друг ви изглежда по-слаб. Така че няма смисъл да го правите. Просто се огледайте, за да видите къде сте сега и си поставете цел да станете по-добър, докато вървите напред. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нека да помислим върху един пример. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да предположим, че искате да развиете у себе си способността да работите 8 плътни часа всеки ден, тъй като знаете, че това наистина ще промени кариерата ви. Слушах радипрограма тази сутрин цитираща изследване, което казва, че средностатистическия работник прекарва 37% от времето си в безсъдържателни разговори, да не споменавам други кусури, които изяждат повече от 50% от времето с непродуктивно изпълнение или пък изобщо с неизпълнение на задълженията. Така че има доста неща за подобряване. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може би се опитвате да работите плътни 8 часа без да се разсейвате, но можете да го направите само веднъж. На следващия неуспехът е тотален. Няма проблем. Направили сте едно повторение от 8 часа. Две такива е прекалено за вас. Тогава се върнете малко назад. Каква продължителност би ви позволила успешно да направите 5 повторения, т.е. цяла работна седмица? Бихте ли могли да работите концентрирано по един час на ден, пет последователни дни? Ако не можете, върнете малко до половин час или колкото сте в състояние да постигнете. Ако успеете, (или ако чувствате, че е прекалено лесно), увеличете трудността (т.е. съпротивата). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като без проблеми задържате една седмица на едно ниво, набележете си следващата седмица. Продължавайте с това прогресивно трениране докато достигнете целта си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар, че аналогиите като тази никога не са перфектни, навъртял съм голям километраж с тази. Като повдигате лоста със съвсем малко всяка седмица, което е в границите на възможностите ви, с времето израствате по-силни. Но, когато тренирате с тежести, самата работа не означава нищо. Няма съществена полза от вдигане на тежести нагоре - надолу, ползата е разстежа на мускулите. Докато, изграждайки самодисциплина, получавате полза и от работата, която вършите междувременно, което е още по-добре. Страхотно е, когато чрез упражненията се създава нещо ценно И ставате по-силни.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3439004283295385261/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_7230.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3439004283295385261'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3439004283295385261'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_7230.html' title='Самодисциплина'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-8834630773553530621</id><published>2010-12-07T09:40:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.388-08:00</updated><title type='text'>Следобедът на живота</title><content type='html'>June 9th, 2009 by Steve Pavlina&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2009/06/the-afternoon-of-life/email/&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вчера вечерта гледах филма на д-р Уейн Дайър - &quot;Промяната&quot; (с първоначално заглавие &quot;Ambition to Meaning&quot;), който намирам за много трогателен и вдъхновяващ. В този филм д-р Дайър посочва, че решенията, които вземаме през &quot;предиобеда&quot;, (т.е. през първата половина на живота ни - бел. прев.), на нашия живот в края на краищата ще спрат да вършат работа по време на &quot;следобеда&quot; му. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това може да бъде много обезпокоително - и невероятно отчайващо - когато старите начини вече не постигат желаните резултати. Правим това, което смятаме, че е най-добро - знаем, че точно това е правилното действие - но изпробваният ни и верен опит изглежда не работи поради някаква си особена причина. Колкото по-усърдно опитваме, толкова по-зле се чувстваме от това. Това е като да потънеш в невидима пропаст. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо се случва това ? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В някакъв момент от живота ви, старите успешни модели трябва да се разрушат, за да освободят място за нещо ново. Уроците, които сте научили, за да успявате на едно ниво от живота си, (дори ако считате успеха си за скромен) трябва да бъдат сменени, за да се превърнете в нещо повече. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нека да споделя личния си опит с това предизвикателство. Беше в началото на 2000 година, когато щастливо управлявах бизнеса си с електронни игри. Той беше печеливш, занимавах се с интересна работа, която ми харесваше, а клиентите бяха доволни. Освен това свърших тонове странична работа, помагайки на други програмисти да успеят, включително и това, че в продължение на година бях президент на организация с идеална цел. Имах добър живот, обичаща съпруга и добри приятели. Бях си поставил интересни цели и бъдещето ми изглеждаше блестящо. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Но много бавно, в продължение на много месеци, (а може би и години), започнах да чувствам, че нещо не е наред. Моето желание за успех и мотивацията ми бавно потъваха. Не се чувствах така щастлив, както си мислех, че би трябвало. Получавах каквото искам, но не беше достатъчно. Както и да е не можех да кажа какво липсва. Имаше и други неща, които исках да постигна, но повечето от желанията ми бяха вече реалност, или предстоеше да се превърнат в такава. Би трябвало да се чувствам много щастлив и реализиран, и за кратко изглежда беше така, но малко по малко започнах да се чувствам все по-зле и по-зле. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нещо не беше наред, но не можех да определя какво. Лоша храна ли ядях? Тренирах недостатъчно ли... или не се занимавах с точния спорт? Може би трябваше да разместя малко нещата за разнообразие - да предприема някои нови проекти. Може ди имах нужда да прочета още книги или да взема участие в повече семинари, за да намеря отговора. А може би имах нужда от повече време за медитация. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вложих огромно усилие в желанието си да диагностицирам проблема, но всеки път щом си помислех, че съм го постигнал и се опитах да пусна в действие плана за решаването му, не се получаваше. В най-добрия случай бях ентусиазиран за няколко дни, но неизбежно и постепенно чувството на потъване се завръщаше. Най-доброто, което можах да направя беше да се разсеям чрез развлечение - книги, видео игри и т.н. Но дори тогава можех да усетя чувството на страх, промъкващ се в сенките на съзнанието ми. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Минаха месеци, а аз продължавах да опитвам нови начини определяне на проблема, както и нови решения. Приходите ми започнаха да намаляват, защото не бях мотивиран да работя. Дори най-простата задача от списъка ми, излеждаше необичайно трудна. Интуитивно разбирах, че има ужасен проблем, но не можех да определя какъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тогава, в средата на 2004 година, отчасти като прищявка, реших да взема участие в конференцията на издателска къща Hay House под надслов &quot;И аз мога&quot; в Лас Вегас. на първия ден от събитието слушах тричасовата реч на д-р Дайър относно силата на намерението и целесъобразния живот. Моментално разбрах истината в думите му. Бях изумен. В продължение на почти цялата му реч аз или имах сълзи в очите или треперех. Това беше точно това, което исках да чуя. Знаех, че току-що живота ми  пое в коренно различна посока. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато слушах д-р Дайър получих внезапен проблясък. Това беше поглед в бъдещето ми. Знаех какво е следващото нещо, което трябва да направя, но то беше твърде обширно, за да го осмисля изцяло точно сега. Чух вътрешен глас, който ми каза &quot;Твоето място е на тази сцена&quot;. Знаех, че е истина, но реакцията ми в този момент беше близка до паника. Ако усещанията ми не ме лъжеха, това в действителност означаваше да разруша всичко, което съм градил през последните десет години, включително и представата ми за самия мен, която бях създал. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Останалата част от тази конференция също изключително ползотворна, не  толкова разтърсваща за мен, както първия ден, но ми отвори очите за неща, които исках да знам. Беше невероятно вдъхновяващо да бъда сред толкова много хора, които също като мен търсеха смисъла и целта на своя живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отне ми време да обработя това преживяване и да схвана смисъла му. През следващите няколко месеца се чувствах сякаш живея в два различни свята. Външно нищо не се промени, но вътрешно бях вече друг човек. Бях вдъхновен от една по-възвишена цел и можех да прозра докъде ще стигна. Знаех, че вече не съм програмист на компютърни игри. Имаше нещо по-значимо, което се очакваше да направя и беше време да се заема с него. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По-късно същата година стартирах StevePavlina.com без да знам как точно ще се реализирам в тази сфера. Но успехът не беше така важен за мен по това време, защото поемайки по новия път се чувствах невероятно добре. Сякаш бях заобиколен от блаженство. Толкова бях щастлив от всичко това, че изобщо не ме притесни факта, че приходите ми от бизнеса с PC игри бяха около 25% от възможностите си... или това, че за първите шест месеца сайта ми за личностно усъвършенстване ми донесе само 167 USD... т.е. около 17 цента на час, тъй като работех върху през цялото време. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бързо превъртане напред - след пет години. Бизнесът ми с PC игри е част от миналото и сега съм собственик на процъфтяващ бизнес за личностно усъвършенстване. Издатели са ми Hay House. Два пъти през миналата година държах реч в &quot;Мога да го направя!&quot;, срещнах се с д-р Дайър - и с мнозина други автори на Hay House. Видението, което имах през 2004 беше наистина мистериозно предсказание. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези външни промени служат като добро потвърждение, но не представляват същността на трансформацията, през която трябваше да премина. Истинските промени бяха вътрешни - промяна в светогледа ми. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вместо да слагам успеха и достиженията на първо място в живота си, трябваше да започна да мисля от гледна точка на щастието, реализацията, предназначението и поставянето в услуга. Отне ми много време да приема, че се чувствам изключително щастлив, когато просто помагам на други хора, повече от достигане на цел, която съм си набелязал заради мен самия. Интуитивно разбирах, че е истина, но да го приема умствено беше наистина трудната част. Погледнато през призмата на логиката, не изглеждаше това да е начина, по който стават нещата в живота; сякаш бих бил по-щастлив ако работех по реализиране на своите цели, за да получа това, което искам, вместо да правя добрини на хората. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Накрая си казах &quot;Добре тогава, давай да започвам да помагам на хората. Може би тябва да се концентрирам само върху това.&quot; Обаче гласът на страха ми прошепна, &quot;Ще умреш от глад. Ще фалираш. Тази стратегия не върши работа. Трябва да потърсиш друга, по-добра. Ако не го направиш, нещата ще се развият много зле.&quot; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За кратко вярвах на тези страхове. Изглеждаха толкова благоразумни и обосновани, а алтернативата - толкова нереалистична и неясна. Обаче разреших този конфликт като станах любопитен. Признах пред себе си, че наистина не разбирам как стават нещата в живота. Може би предположенията ми за него са неточни. Избрах си да опитам да се поставя в услуга на хората и да видя какво ще се случи. Реших да приема, че крайния резултат може и да е лош, но трябва да го разбера със сигурност. По това време започнах да разбирам по-дълбоката истина: Ако не се радвам на живота си, аз се провалям като човешко същество... без значение какво съм постигнал във времето. Съзнателно дадох приоритет на това да се радвам на живота, който водя и забелязах, че се чувствам много много добре, когато помагам на хората, от една страна, и не се чувствам толкова добре, когато съм прекалено фокусиран върху себе си, от друга. Колкото повече експериментирах, толкова по-очевиден ставаше този модел. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Но се случваше и нещо много по-значимо. Постепенно разбрах, че като се фокусирам да помагам на другите, моите собствени нужди биват задоволени, а желанията ми - осъществени. Всъщност, без каквото и да е усилие. Парите започнаха да се стичат в по-големи количества и скоро започнах да печеля повече, отколкото харчех. Нови приятелства и познанства предоставяха вълнуващи възможности. Това, което исках, понякога буквално чакаше на прага ми. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Осъзнах, че вселената вече знае от какво имам нужда и какво искам. Не е създадена, за да отхвърля желанията ми. Иска да да съм доволен. Но също така иска да направя първата крачка. Само трябва да се настроя на вълна да излъчвам щастие, и тогава вселената може да осъществи желанията ми. А начинът, по който излъчвам щастие е като помагам на другите да бъдат щастливи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако сте нещастни, вселената не може да ви донесе каквото искате. Целите ви ще останат недостигнати, а желанията - нереализирани. Ако мислите, че определени неща биха ви накарали да се чувствате по-щастливи, значи сте създали мост между тях и едно особено състояние на духа, в което се намирате. За да привлечете тези нови преживявания в живота си, трябва да се придвижите напред към съответстващото им състоянието на духа ви. Ако не го направите, бихте отблъснали желанията си, место да ги привлечете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знам, че съм най-щастлив, когато фокусирам енергията си за помагане на хората. Тази вибрация ме кара да се чувствам блажен и привлича всичките ми желания. Когато продължавам да го правя, съм радостен и доволен, и не се боря със стрес или депресия. Обаче щом се отдалеча от този светоглед и бъда засмукан обратно от социално обусловени ценности като достижения и успех като главни цели в живота, това чувство на бавно потъване постепенно се завръща и скоро става очевидно, че съм излязъл от пистата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добрата новина е, че щом разберете, че потъвате и проумеете, че живота ви не е това, което искате, можете бързо да се преориентирате. Обмислете различни варианти за следващото нещо, което бихте могли да направите и забележете как всеки един от тях ви кара да се чувствате. След това действайте според варианта, който ви кара да се чувствате най-добре. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Днес всъщност не планирах да пиша статия. Но докато преглеждах някои читателски въпроси и докато мислех за филма, който гледах вчера вечерта, у мен се зародиха идеи за следваща статия. Скицирах някои идеи и няколко абзаца след това статията започна да се пише сама. Самата мисъл за написване на статия ми доставяше удоволствие. Реших след като я напиша, да я оставя за по-нататък, но тази мисъл не ми се стори толкова добра. И така, два часа по-късно, ... все още пиша, .... чувствайки се радостно и го правя без усилие. Обаче започвам да огладнявам. &lt;img src=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif&quot; /&gt; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не търсете минали решения. Стойте в настоящето. Знайте, че живота винаги отразява това, което сте. Ако сте стресирани и обтегнати, това е заради човека, в който сте се превърнали. Това е вибрацията, която излъчвате. Ако не харесвате какво ви поднася света, това е защото нещото, което вие му давате не ви кара да се чувствате добре. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Урокът е много прост: спрете да правите това, което не ви носи удовлетворение. Продължавайте да обмисляте различни идеи докато намерите тази, от която се чувствате най-добре. И действайте според нея. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Научете се как да подобрите&quot;приятността&quot; на идеи, които искате да реализирате. Дайте зелена светлина и се доверете на добрите мисли като спрете да ги анализирате до смърт, убивайки с това добрите чувства преди да имате удоволствието да работите върху тях. Следвайте чувството на наслада от това, което правите, така няма да се заблудите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази сутрин се чувствах малко не във форма. Чувствах се скован и стресиран. И се запитах, &quot;Какво да направя, за да се чувствам пак блажен и щастлив?&quot; А отговорът се появи мигновено, &quot;Помогни на някой!&quot;. Мислех, че най-бързия начин да го направя беше да напиша пост в акаунта си в Twitter. Спокойно седнах с това намерение и позволих на думите да се появят. Написах простичкото, &quot;Днес не е необходимо да се бориш&quot;. Стана ми добре от това, че го написах. Освен това беше и напомняне за мен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
После се запитах, &quot;Какво друго мога да направя, за да помогна на други хора в този момент?&quot; Помислих си, че бих могъл да отговоря на някои от имейлите, които съм получил. По принцип нямам време да отговарям на всичките искания за съвети, които получавам и целенасочено обезкуражавам хората, които искат ъвет от мен по имейл. За мен е практически невъзможно да отговоря на всички въпроси, прииждащи всеки ден. Но от време на време сядам и написвам няколко отговора на такива имейли за не повече от час и нещо, вярвайки, че би било от полза за хората, които ги изпращат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бях обработил около 20 имейла и се чувствах доста добре. И тогава получих съобщение от моя приятелка в отговор на поста ми в Twitter по-рано днес. Тя каза, че поискала помощ от вселената като й подскаже как да преодолее някаква бъркотия в живота си, а моето съобщение от няколко думи било наистина отговора, който искала да чуе. Това я успокоило и й помогнало по свой си начин. Четенето на имейла й ме накара да се усмихвам. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Такива интересни неща, случващи се едновременно, са често явление когато правя нещо, от което съм щастлив и помагам на хората. Обаче, когато позволя да бъда впримчен в лични амбиции и изгубя поглед върху значимото, реализацията и предназначението, тази синхронизация изчезва. Мога да усетя кога съм се върнал на правилната полоса, защото отново ставам свидетел на такава синхронност. Начинът, по който това се случва е вълшебен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато съм в добро състояние на духа и почувствам нужда, която да задоволя, вселената казва,&quot;Разбира се, няма проблем&quot;. Когато пък не съм на една вълна с по-висшето ми &quot;аз&quot;, вселената казва, &quot;Съжалявам, не мога да ти помогна&quot;. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преди няколко седмици бях в книжарница и разглеждах книги на техническа тематика. В главата ми започнаха да се оформят идеи за нова статия и си помислих, &quot;Мамка му, трябва да си запиша това, а нямам нито хартия, нито химикал&quot;. Потърсих в джобовете си и намерих някакви стари остатъци от билети за кино - малко, но достатъчно пространство, върху което да скицирам идеите, нахлуващи в главата ми. После си помислих, &quot;Добре, имам хартия, сега ми трябва химикал.&quot; Същевременно ме обзе друга идея и, докато я обмислях, направих няколко крачки, след което инстинктивно се обърнах и видях два химикала точно срещу мен. Обичам такова обслужване. Забавното всъщност е, че ако се опитвам да получа тези неща за мои собствени цели, това рядко се получава. Обаче се случва постоянно, когато работя върху нещо, предназначено за други хора, като написването на нова статия, която възнамерявам да споделя безплатно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да се чувствате много разстроени, когато в &quot;следобеда&quot; на живота си се опитвате да прилагате същите решения на проблеми, които са вършели работа за вас по време на &quot;предиобеда&quot;. Намирам за много трудно да си призная, че това, което правех вече не ме караше да се чувствам щастлив и доволен, дори тогава когато имах всяка причина да вярвам, че би трябвало това да е точно така. Тази истина беше много трудна за преглъщане. Опитвах се отново и отново да прилагам методите, които работеха в миналото, но спряха да бъдат ефекивни и обикновено влошаваха нещата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако се стремите към щастие, никога няма да го намерите. То се намира в настоящето. То е нещо, което можете създадете точно сега, точно в този момент. Чувствам се щастлив, когато извадя щастието от уравнението и действам с намерението да направя щастливи дриги хора. А когато се почувствам зле, си казвам, &quot;Нека за малко да забравим за мен и да направим нещо добро за другите&quot;, отрицателните усещания утихват, а на тяхно място извира чувство на блаженство. На практика е много просто. Трудната част е да запомните да го правите. &lt;img src=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif&quot; /&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/8834630773553530621/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_957.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/8834630773553530621'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/8834630773553530621'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_957.html' title='Следобедът на живота'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-2507908622438759481</id><published>2010-12-07T09:39:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.394-08:00</updated><title type='text'>Проявете желанията си</title><content type='html'>February 12th, 2010 by Steve Pavlina &lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2010/02/broadcast-your-desires/email/&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Криете ли истинските си желания от света? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преструвате ли се, че искате нещо, докато безмълвно си мечтаете за нещо друго? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например, мечтаете ли си за нова любов или партньор, докато оставяте впечатлението у сегашните си партньори, че искате да се виждате  само с тях. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Искате ли да печелите много повече пари, докато излъчвате удовлетворение от настоящата си кариера? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кристално ясни ли са желанията ви, или ги държите в себе си, излъчвайки едно напълно различно посление към света? Правите ли си фалшива реклама чрез изразяване на фалшиво желание или чрез прикриване на истинското? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не написвайте списък с целите си, който да остане скрит от другите. Споделете ключовите си цели с тях. Нека приятелите или партньорите ви знаят какво искате да постигнете, особено тези желания, които са се появили заради средата, в която се движите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато правите това, можете да очаквате определени логически последици. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първо, някои от приятелите ще ви подкрепят в новата ви насока. Може да предложат съвети, средства или друга помощ. Ако пазите в тайна новите си цели, те не могат да ви помогнат. Но ако ги изречете на глас им давате възможността да ви помогнат да вървите напред. И разбира се, когато вашите приятели ви споделят целите си, можеш да направиш всичко по силите си, за да им помогнеш, а също и да ги окуражиш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От друга страна, някои от приятелите ви ще бъдат неутрални. Може би пет пари не дават за новата насока на живота ви, или просто не могат да ви помогнат. Това не е проблем. Това е просто ситуация, която трябва да се приеме. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много е вероятно някои хора от обкръжението ви да се противопоставят на нази новост. По някаква причина не могат да я приемат. Може да бъдат саркастични, критични или да покажат по друг начин, че не ви подкрепят. Това всъщност е полезно за вас, защото тези хора откриват, че тяхното присъствие е несъвместимо с новото направление в живота ви, така че ще знаете коя част от живота ви има нужда от изрязване. Няма значение дали са ви приятели или членове на семейството ви - ясно ви заявяват, че не приемат новото ви начинание и не желаят да ви подкрепят в това пътуване. По принцип е загуба на време да се опитвате да ги убедите, така че бъдете толкова привързани. Просто ги оставете на мира и изхвърлете ненужния товар, пречещ на импулса ви за движение напред. кажете на такива хора, &quot;Разбирам, че не можете да приемете моята нова насока, но го правя така или иначе, и ако ми се противопоставяте в това, ще трябва да ви изхвърля от живота си. Или се научете как да приемете тази част от мен, или ще трябва всеки от нас да си върви по своя път с любов, става ли?&quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За да живеете осъзнато, често ще имате нуждата да се освободите от социално обусловени навици и поведения, които не ви служат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В неотдавнашна дискусия във форума, един член попита дали е умно да се прави секс с някого още на първата среща. На мен ми хрумна, че ако просто искаш да правиш секс с някого, можеш да прескочиш първата среща и минеш директно на въпроса. Фокусирайте се на партньори, които искат същото нещо. Не показвайте, че искате да излизате с някого, ако просто търсите някой за секс. Има много хора, които предпочитат на първо място да имат сексуална връзка без товара, който носят срещите. Тогава, ако почувстват сексуалната химия, може да решат да задълбочат тази връзка. Както и да е, вероятните ви партньори не биха разбрали, че желаете същото, което и те,  ако таите в себе си истинските си желания и слепешката следвате социално обусловени правила. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Споделяте ли своите истински желания или ги криете? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как очаквате да покажете какво искате, когато се страхувате открито да изразите, че го искате? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако не можете да покажете желанията си, честно е да се каже, че все още не ги притежавате. Как могат желанията ви да станат реалност ако не можете да говорите на глас за тях? Ако ще ги постигате, нека това да се знае. Ако намирате, че е необходимо да криете желанията си, това предполага, че не сте готови да ги приемете. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разбира се, ще има и последствия от изразяването на желанията ви, но едно от тях ще е, че е много вероятно да получите каквото искате. Всички на пръв поглед отрицателни последствия стават неуместни и незначителни, когато се радваш на изразяването на своите желания. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По същия начин, мислите ли, че бихте се притеснявали прекалено какво мислят другите, докато вашето желание седи в скута ви и страстно ви прегръща? &lt;img src=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_wink.gif&quot; /&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/2507908622438759481/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2504.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2507908622438759481'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2507908622438759481'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_2504.html' title='Проявете желанията си'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-4274918335015973730</id><published>2010-12-07T09:38:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.397-08:00</updated><title type='text'>Изграждане на собствена визия</title><content type='html'>March 16th, 2010 by Steve Pavlina&lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/2010/03/creating-your-vision/email/&quot;&gt;&lt;br /&gt;
&lt;/a&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като записваш целите си, основната ти цел е да визуализираш това, което желаеш да изпиташ в живота занапред, за да започнеш да превръщаш тази визуализация в реалност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И така, какво правите, сядайки, за да си изградите визия за живота си и когато се сблъскате с различни пропуски, за които не сте сигурни? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Познайте! &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наистина е токова просто. Право напред. Дори не се притеснявай дали правиш най-доброто предположение. Просто направи каквото и да е предположение, което, макар и да не е близо до целта, изглежда разумно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега вземи това предположение и започни с него. Напиши си един - два абзаца, за да опишеш визуализацията, която се появява в съзнанието ти, когато мислиш за тази възможна насока. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Увери се, че визията ти е описана с положителни изрази и в сегашно време. Прибави някакво чувство към нея. Включи и това, как очакваш да се почувстваш (&quot;Вълнувам се да бъда...&quot;, &quot;Чувствам се дълбоко признателен, тъй като аз...&quot;). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За момента не се притеснявай дали предположението ти е правилно или грешно. Наистина, това не е въпрос на правилно и грешно. Това е по-скоро въпрос на   съответствие със същността ти. Свободен си да правиш какъвто искаш избор. Просто искаш да избереш този, който има смисъл за теб. Искаш да направиш избор, от който очакваш положителен резултат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Препрочитай формулировката на тази визия един или два пъти на ден. Докато четеш, представи си, че вече е истина. Би трябвало да отнеме минута или две да направиш визуализацията част от искрената ти цел... може би 30 секунди, след като свикнеш да го правиш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато си представяш визията все едно, че вече е действителност, забележи как се чувстваш по отношение на нея. Чувстваш ли се много, ама много добре от това? Предизвиква ли емоция у теб? Или те настройва неопределено или отрицателно? Чувстваш ли смущение или съпротива? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Доста често, в резултат на визуализацията ще почувстваш нещо, макар и дребно. Това е напълно в реда на нещата. Ако това е неясно чувство на безпокойство, продължавай да визуализираш идеята си всекидневно за още няколко дни. Разреши на съзнанието ти да се разгърне и се всеки път се занимавай с визията си малко повече. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рано или късно ще усетиш дали това е ключът или има нужда от малка редакция. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Визията ти може да е готова. Може би те кара да се чувстваш добре всеки път като си я представиш. Сега знаеш, че я искаш. Практически страстно я желаеш. Това е супер. Намерил си ключа. Задръж визията в съзнанието си и я подновявай всеки ден. Това ще помогне да я запечаташ в подсъзнанието си. Обикновено за месец или по-малко (понякога много по-малко) ще усетиш доказателство, че представата ти се превръща в реалност за теб. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друга възможност е, докато си визуализираш, съзнанието ти да започне да обработва образите по различни начини. Ще ги завърти в леко различна посока или ще добави повече детайли, за да ги подобри. Продължи да си представяш тези образи, докато станат трайни, или докато стане ясно, че просто не работят. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И накрая, може да се сблъскаш със ситуация, при която твоята визуализация просто не се получава по начин, който да те кара да се чувстваш добре. Може би има вътрешно противопоставяне. Може би не се връзва добре с някаква друга част от живота ти. Ако е така, запитай се, &quot;Какво й има на тази визуализация, което не успява да ме зарадва?&quot; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вземи си бележки от тези детайли от образа, които според теб просто не работят. Може да е полезно да ги напишеш. Ако в момента си отрицателно настроен, това е в реда на нещата. Определи фрагментите от образа, за които чувстваш, че не са си на мястото. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сега се запитай как можеш от тези неработещи фрагменти от образа, да създадеш нещо по-добро. Може проблемите да са маловажни и като разровиш в детайлите да подобриш подобриш визията. Или пък проблемите са много дълбоки и чувстваш, че е най-добре да изхвърлиш целия образ и да започнеш от нулата в съвсем различно направление. Или си някъде по средата. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Каквото и да се случи, няма проблем. Използваш въображението си да тества твоята визия, а чувствата са филтъра. Ако чувстваш, че нещо не е наред, знаеш, че има нужда от лека редакция. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако задържиш образ, който чувстваш далечен, отрицателните ти чувства няма да му позволят да се превърне в реалност. Така че е важно да участваш заедно с чувствата си. Губиш си времето като се концентрираш в образ, който не ти се струва правилния избор. Също и ако се концентрираш в образ, който не предизвиква в теб нищо специално. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Щом подновиш образа с вече коригирани проблеми, повтори процеса. Запиши новия образ, който искаш да извикаш в съзнанието си. После, в продължение на няколко дни, го почувствай все едно е истински. Забележи как те кара да се чувстваш. Използвай чувствата си да откриеш проблеми. После го ревизирай и решително коригирай проблемите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е един повтарящ се процес. Вероятно визуализацията ти няма да се получи както трябва на първия опит. Също и на втория или третия. Но с всяко преминаване ще бъдеш все по-близо до истинските си желания. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато най-накрая имаш образ, който преминава през емоционалните ти филтри, той е склонен да се прояви много бързо. Бил съм свидетел на удивително бързи трансформации в своя живот, когато достигнах тази точка. Понякога нов образ изниква буквално на следващия ден, сякаш просто е чакал момента да се превърна в подходяща партия за него. Друг път виждам трохите, които ме водят право към него. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Преглеждам описанията на образите си всяка сутрин. Имам по няколко абзаца от образни формулировки за всяка част от живота си: кариера, финанси, здраве, взаимоотношения, семейство, социален живот, изобилна работа и ред, лично и духовно, стил на живот, пътуване и приключения. Не е нужно да използваш същите категории. Просто намирам, че е полезно да създавам образ за всяка важна част от моя живот. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако не създадеш жив образ за всяка част от живота си, някой друг ще го направи вместо теб. Намеренията на другите ще запълнат празнините. Разбираш ли... винаги се стремиш да осъществиш някаква представа. Или създаваш и осъществяваш своя собствена представа, или работиш върху представата на някой друг за теб. Тук средно положение няма. Ако не създаваш своя собствена картина, тогава ти покорно осъществяваш една смесена картина, създадена от други, като например тази, че ти си добър гражданин и данъкоплатец, че трябва да имаш отношения с хората по определен начин, да имаш определен стил на живот, да управляваш живота си по определен начин докато умреш. Ако си падаш по образ, в който обществото очаква да преживяваш, тогава няма смисъл да създаваш своя визия. Но ако искаш да държиш поводите на собствената си съдба и направляваш живота си по-осъзнато, тогава е абсолютно необходимо да си създадеш такава. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По подразбиране ти си визуализираш статуквото. Без по-висша идея, която да завладее мислите ти, естествено ще се поддадеш на навика да мислиш за това, което получаваш и често ще почувстваш някакви емоции, докато го правиш. Точно по този начин поддържаш намерението си да получиш повече от същото. Така че, по подразбиране, ти автоматично поддържаш намерението да продължиш да получаваш това, което получаваш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето защо е по-скоро глупаво да се оплакваш от проблемите си. Понякога хората влизат във форумите ни за дискусии и пишат наистина дълги постове, за да обяснят какво им се случва в живота и защо то не им харесва. Това, което не разбират е, че осъществяват точно необходимия процес, който да ги накара да почувстват повече от същото. Представят си своето минало и настояще, пишейки за това във форумите и чувстват силни емоции, докато го правят. По този начин използват силата си да създават едно бъдеще, което олицетворява тяхното минало и настояще. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако искаш да създадеш нещо по-различно от това, което имаш, НЕ прави това, което описах в предния абзац. Глупаво е. Това е диаметрално противоположно на интелигентното решение. Прави го само ако искаш да си глупак. И ако хванеш хора да го правят, моля те, покажи им тази статия, да се надяваме да разберат защо това не може да проработи... и така да се мотивират да създадат нов образ, дори ако трябва да предполагат в началото какъв да е той. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вместо преглеждане и преработване на това какво не искаш, създай образ на това, което искаш. Ако имаш нужда да напишеш пост онлайн, относно своите мечти и желания, направи го. Напиши един наистина дълъг и емоционален пост за това, какво искаш да изпиташ в живота. По този начин няма на направиш ужасната грешка да подсилиш това, което вече получаваш. Бих желал да правя това публично поне веднъж годишно чрез писане относно моята основна цел през идващата година. Това, което наистина е готино е, че когато споделям моята визия публично някои хора  решиха, че тя се отнася и за тях и ми предложиха да я направя реалност. Тази помощ не би дошла при мен, ако не се чувствах толкова добре от това, което исках да създам, че да поискам да споделя това публично. Готовността ти да споделиш свои желания публично е добър тест за това колко готов си да ги изпиташ в живота. За повече по тази тема, виж статията &quot;Разпространявай желанията си!&quot; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако не харесваш това, което вече получаваш, най-доброто, което можеш да направиш е да го игнорираш. Обърни му гръб. Спри да живееш с него. Обръщай му само минимално внимание,  това е наистина важното. Настрой по-голяма та част от вниманието (и емоциите) си на новата визия, която си създал. Прекарай повече време в новата реалност, която създаваш, в противовес на старата, която искаш да изоставиш. Това бързо ще изтегли новата реалност в живота ти, в нейното физическо проявление. Не се притеснявай ако искаш да бъдеш перфектен в това. Просто дай най-доброто от себе си. Колкото повече успяваш да отделиш вниманието си от миналото го насочиш към новата си визия, толкова по-добре. Колкото повече го правиш, толкова по-лесно става. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&quot;Да вървиш по течението&quot; има смисъл само ако вървиш по течението на собствената си визия. Ако нямаш ясна визия и живееш живота си, носейки се по течението, всичко, което правиш е да вървиш по течението на условностите на обществото. Това просто означава, че вървиш по течението на подразбиращата се визия на обществото за теб. Но ако обичаш това, което изпитваш и обичаш темпото на настоящия си живот, тогава технически няма нищо лошо да вървиш по течението на обществото. Това е възможност, която ти е на разположение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Аз лично не съм голям фен на това да се носиш по течението на обществото. Намирам го за тягостно бавно. С моята собствена ясна визия, мога да създам нещо за по-малко от месец, което иначе би отнело години, ако се оставя на течението на обществото. Един човек може с лекота да изпревари масата, движеща се със скоростта на най-бавния си член. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължавай да редактираш визията си, както чувстваш, че е нужно да го правиш. Подновявай я веднъж или два пъти дневно. Усети чувствата да си в нея. Накрая ще създадеш образ, който те кара да се чувстваш толкова добре, че да ти е невероятно приятно просто да се отпуснеш на стола и да си представиш, че е действителност. Може да достигнеш момента, в който по-скоро би живял в своята новосъздадена реалност, отколкото в настоящата. Това просто променя твоята визия в реалност. Приятно проявяване !</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/4274918335015973730/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_6313.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/4274918335015973730'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/4274918335015973730'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_6313.html' title='Изграждане на собствена визия'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-2134154101384186151</id><published>2010-12-07T09:36:00.001-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.402-08:00</updated><title type='text'>Десет глупави грешки на работещите за себе си</title><content type='html'>От около 14 години не съм работил за някого и през това време също съм допускал своите грешки в бизнеса. Освен това обучавах мнозина да започнат свой собствен биснес и съм бил свидетел на подобни грешки от тяхна страна. Тези съвети са насочени към собствениците на малък бизнес, по-специално тези, които сега започват (или се канят да го направят) свой собствен бизнес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1.  Да продаваш на неподходящите хора. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар че продажбите са важни за оцеляването на всеки бизнес, не е нужно да насилваш всеки, който срещнеш с него, включително приятели и семейство. Освен това е загуба на време да се опитваш да продаваш на хора, които просто нямат нужда от това, което предлагаш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да продаваш на неподходящите хора означава и да се опитваш да продаваш на всеки. На едни клиенти ще продаваш много по-лесно отколкото на други. Например, жена ми се занимава с &quot;консултации за малкия бизнес по интернет&quot; и вече от опит знае, че с някои клиенти се работи много по-трудно, отколкото с други. Ако потенциален клиент е разорен и маниакално се притеснява за всяка изхарчена стотинка, ако иска уебсайт, но не знае защо, или ако просто не разбират достатъчно добре какво е интернет, не биха били добри клиенти в дългосрочен план. Спокойно можеш да кажеш &quot;не&quot; на клиенти, които носят повече неприятности, отколкото пари. Вместо това нека конкуренцията ти да им продава. Ще си спестиш много главоболия и ще имаш време да обърнеш по-голямо внимание на най-добрите си клиенти. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Само поради факта, че някой иска да прави бизнес с теб не означава, че трябва да приемеш. През първата ми година в бизнеса съм казал &quot;да&quot; на може би 50% от хората, които са ми направили потенциално предложение за бизнес. Загубих много време в преследване на сделки, които, освен всичко друго, бяха и прекалено нервни. Приемал съм покани за обяд от случайни бизнесмени, които просто искаха да разберат дали &quot;има някакъв начин да правим бизнес заедно&quot;. Фактически, никоя от тях не ми донесе и стотинка. Ако мислиш, че срещите са безполезни, вероятно е така. Не се свързвай със случайни хора само защото мислиш, че трябва да го правиш. Днес приемам по-малко от една на всеки десет такива покани. Ако едно предложение не ме въодушеви на момента, обикновено отказвам или го игнорирам. Повечето връзки просто не си струва да преследваш. Научи се да казваш &quot;не&quot; на безперспективните възможности, за да имаш възможността да кажеш да&quot; на златните от тях. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2.  Да харчиш твърде много пари. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато не си си осигурил стабилен приток на доходи, не изразходвай средства, необходими за скъпоценния старт на бизнеса ти, освен ако не е абсолютно наложително. Започнах бизнеса си с компютърни игри с около 20000 USD мои собствени пари, и те бързо заминаха, малко след това взех заем, за да финансирам бизнеса. За съжаление, първоначалния бизнес модел не проработи и ми отне около пет години, докато започна да генерира положителен паричен поток. Скоро научих, че всеки долар инвестиран в бизнеса трябва да бъде компенсиран с друг долар, който да идва от продажби. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 2004 година започнах настоящия си бизнес за лично усъвършенстване само с 9 USD, въпреки, че можех да похарча много повече за това. Без привлекателно лого, без готин уебдизайн, без визитки или канцеларски матриали. Платих за регистриране на домейн и това беше всичко. Не желаех да харча повече преди да реализирам положителен за мен паричен поток. Всички останали бизнес разноски бяха плащани от него. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бизнеса би трябвало да ти носи приходи, така че преди да инвестираш пари в него трябва да ти е ясно как ще си ги вземеш обратно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Очевидно е, че някои бизнеси изискват голям паричен капитал, за да започнат, но в ерата на интернет бизнеса, можеш много лесно да започнеш доходоносен бизнес с джобни пари. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3.  Да харчиш твърде малко. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Също е грешка да се стискаш твърде много за пари. Не позволявай икономията да застане на пътя на продуктивността. Възползвай се от опитни подизпълнители, които могат да изпълнят определени задачи по-добре от теб. Купувай свястно оборудване, когато е ясно, че ще си върнеш парите, които си дал. Не е нужно да харчиш прекалено много за готини мебели, но се обзаведи с удобни такива, които ще ти помогнат да бъдеш по-продуктивен. Не използвай някакъв архаичен компютър с остарял софтуер, който само ще те забавя, ако можеш да си позволиш нещо по-добро. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Иска се време да развиеш онова чувство, което ще ти покаже кога се стискаш и кога харчиш прекалено, така че ако сега започваш, потърси друго мненние по този въпрос. Често самата идея да потърсиш чуждо мнение може да те накара да прозреш правилното решение. Ако не можеш да оправдаеш разход пред някой, когото уважаваш, този разход вероятно е грешка. От друга страна, има много ситуации, в които е трудно да оправдаеш не-харченето на пари. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
4.  Да се превземаш с лъжлива фасада. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много от хората, които работят за себе си се наричат &quot;ние&quot;. Това е нещо, което мнозина от новите предприемачи правят, но това не е необходимо. Няма нищо лошо в едноличния бизнес, особено в наши дни. Бизнесът ми с видео игри през годините  беше повече &quot;ние&quot;, но бизнесът ми относно личното усъвършенстване все още е &quot;аз&quot;. Бизнесът на жена ми &quot;Списание за вегетарианското семейство&quot; е &quot;ние&quot;, защото тя има служители, които работят за нея, докато бизнесът й за интернет консултации е &quot;аз&quot;. Абсолютно нормално е да говориш за своя бизнес от първо лице единствено число, когато само ти работиш в него. Да се преструваш, че си &quot;ние&quot;, когато всъщност си &quot;аз&quot; е малко глупаво. То няма да ти спечели уважение по начин, който има значение. Да се издигнеш като &quot;аз&quot; може дори да бъде предимство, защото хората ще знаят, че отговорността е твоя, и ако обещаеш нещо, ти ще си този, който ще го изпълни. Обещания от &quot;ние&quot; понякога нямат голяма стойност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако отскоро работиш за себе си, не се преструвай на нещо, което не си. Обмисли честна цена за продуктите и услугите, които предлагаш, съответстващи на нивото ти на умения и таланти. Някои от едноличните собственици на бизнес си мислят, че трябва да станат актьори. Бизнесът, който рекламират пред света е чиста фантазия. Да се опитваш да правиш на глупаци клиентите си ще рикошира върху теб. Ако си толкова отчаян в бизнеса си, че се налага да лъжеш, може би изобщо не трябва да се занимаваш с това. Ако не можеш да предложиш нещо стойностно на разумна цена, не си играй на бизнесмен. Като за начало, усъвършенствай собствените си умения. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
5.  Да приемеш, че подписан договор ще бъде спазен. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Правил съм тази грешка повече, отколкото искам да си призная. Имал съм подписани договори с уважавани корпорации, по всеобщото мнение,  и се оказва, че тези договори нямат никаква стойност, когато президентите им решават без основателна причина да ги прекратят. Разбира се, че бях прав, но исках ли да ходя в съда, за да се защитя. Не, по-скоро бих продължил да се занимавам с нещо, имащо значение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Подписаният договор е само лист хартия. Зад него стоят взаимоотношения. Ако взаимоотношенията се влошат, договорът няма да те спаси. Целта на договора е ясно да определи ролята и задълженията на всеки. Но взаимоотношенията, а не хартията, правят така, че задълженията да се спазват. Когато разбрах това се фокусирах повече на взаимоотношенията и се притеснявах по-малко за това, което е на хартия, и в резултат сключвах бизнес сделките си много по-леко. Щом започнеш да прибягваш до хартията, сделката вече е застрашена. Съзидателните (и доходоносни) бизнес сделки почти винаги се отдалечават от хартиените договори, които ги представят. Един от адвокатите ми, който е работил върху дузина сделки относно производство на видео игри ми каза, че няма сделка, която да е подготвял и която да е следвала точно договора; повечето дори не са били близо до това, което договора казва. А това бяха, в повечето случаи, големи сделки за големи пари. Бизнес взаимоотношенията са подобни на личните - те се усукват и въртят във всяка посока. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Писмените договори са все пак необходими, особено при сделки с големи корпорации, където служители идват и си отиват, но са на второ място след взаимоотношенията. Само не прави грешката да приемеш, че договора е сделката. Договора е само сянката на сделката. Истинската сделка е взаимоотношението. Поддържай бизнес взаимоотношенията си в ред и няма да е необходимо да се притесняваш толкова за това, което е на хартия. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъжно е, но е и истина, че има много мошеници в бизнеса. Мнозина от тях носят титли като &quot;председател&quot;, &quot;президент&quot; и т.н. Наистина има хора на света, които изглежда не се интересуват от нищо друго, освен пари, които ще лъжат, мамят и крадат, за да ги получат. През последните години най-презрените от тях бяха разобличени (или вече са зад решетките). Но има много други, за които думата &quot;чест&quot; не означава нищо. Например, в индустрията с компютърни игри не е необичайно за големи издатели да симулират интерес към определени игри и да държат производителите с вързани ръце. Дават им знаци, че сделката е предстояща, но това, което производителите виждат са протакания и фалшиви устни обещания. В действителност издателите искат само да държат тези игри далече от пазара, за да не се конкурират с игрите, които самите те продават; надяват се по този начин производителя да пропусне сезона около Коледа, когато са най-големите продажби или да остане без средства и напълно да откаже от продажба на тази компютърна игра. Има и такива случаи. Бизнесът, особено развлекателната индустрия, не е за стеснителните. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6.  Да вървиш срещу интуицията си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Интуицията е също толкова важна в бизнеса, колкото и в друга среда. Бихте се изумили колко много на брой гигантски корпоративни сделки са получили зелена или червена светлина, само заради някакво добро или лошо предчувствие на техните президенти. Въпреки че би могъл да си помислиш, че логиката е езика на бизнеса, това е далече от действителността. Ако основаваш бизнес делата си само на твърда логика и игнорираш интуицията си, много е вероятно да влезеш в света на болката. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да започнем с това, че ние, хората, не сме много подвластни на логиката. Просто нямаме достатъчно данни, за да вземем решения, основани само на логиката, защото бизнес делата зависят от човешките съшества, а ние нямаме логическа система за точно предсказване на човешкото поведение. Липсата на способност да се предвиди как другите хора ще реагират е голяма празнина в нашата логика. Добрата работа на хората е това, което реализира или разваля бизнес сделките. А да приемеш, че всеки ще изпълни очакванията е нереалистично до крайност. Няма сделка, която да върви идеално. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трудно е да кажеш &quot;не&quot; на сделка, която изглежда сочна, заради цифрите в нея, когато стомаха ти казва, &quot;Ще съжаляваш&quot;, но впоследствие съм виждал доказателства много по-често, че интуицията ми е била напълно права, отколкото обратното. Понякога просто имам лошо предчувствие за някого, а после, години след това, различни хора, които познавам се оплакват, че са били измамени от този човек. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Интуицията е сериозен фрагмент от процеса за вземане на решения в бизнеса. Поради това, че бизнес делата зависят от взаимоотношенията, трябва да можеш да &quot;четеш&quot; хората, ангажирани с каквато и да е сделка, която обмисляш. Ако имаш лошо предчувствие, бягай надалеч! Ако имаш добро предчувствие, продължавай напред, но с внимание. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7.  Да бъдеш прекалено официален. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ще го кажа отново. Бизнесът е основан върху взаимоотношенията. В определени случаи, някаква степен на официалност е подходяща, но в повечето ситуации в бизнеса да бъдеш прекалено официален единствено може да пречи. Бизнес взаимоотношенията работят най-добре, когато са подкрепени от порядъчно общуване &quot;лице в лице&quot;. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мисля, че е грешка да бъдеш прекалено официален, дори тогава, когато се опитваш да изградиш нови взаимоотношения в бизнеса. Ако някой ми изпрати писмо, започващо със &quot;Скъпи господин Павлина&quot;, след което започне да ми  обяснява досадно бизнес предложение, обикновено го изхвърлям в боклука, особено ако използва често думата &quot;ние&quot;. По-добре да изстреляш един и-мейл със &quot;Здравей, Стиви&quot; и да ме попиташ без официалности дали се интересувам от този вид ангажименти, които търсиш. Това ми пести време и отваря врата за истински човешки взаимоотношения. Човешките същества не искат да имат вземане-даване с корпорации без лице. Те искат само отношения с други човешки съшества... понякога и с животни, предполагам. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отнасяй се към взаимоотношенията в бизнеса като с приятелства (или потенциални такива). Официалността издига стени, а стените не подхранват добри бизнес взаимоотношения. Никой не е лоялен към една стена... освен тази в Китай. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Официалността е скучна и тягостна. Хората искат да се наслаждават на труда си. Ако някой ме адресира като компютър, бих отвърнал по същия начин - чрез натискане на бутона &quot;изтрий&quot;. Обаче, ако някой демонстрира, че има характер и добро чувство за хумор, то тогава е много по-вероятно връзката да се осъществи. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
8.  Да пожертваш  личните си хрумвания. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В ранните години на моя бизнес с компютърни игри се взех много насериозно и приех, че трябва да се държа подобаващо на бизнесмен... каквото и да означава това. Да работя сам за себе си беше тежка отговорност и други хора разчитаха на мен. Потъни или плувай, нали? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Започнах бизнеса си с игри в началото на 20-те си години, а хора на такава възраст са винаги странни. Но аз приех, че като собственик на бизнес да съм странен не беше подходящо и приемливо. Така че повечето от бизнес кореспонденцията ми - писма и и-мейли изглеждаше сякаш написана от същите хора, които създадоха Microsoft’s EULAs. Длъжността &quot;Президент&quot; наистина ме главозамая. Научих се как да функционирам без своя индивидуалност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Отне ми много години, но в края на краищата се почувствах добре просто като бъда себе си, особено след като бизнесът ми с компютърни игри започна да носи приходи. Сега, като блогър, характерните ми хрумвания и необикновените ми преживявания процъфтяват. Личните ми странности допринасят за забележителния интерес към този блог. Ако исках да се взема твърде насериозно и да започна да пиша по-официално, този блог би бил много скучен и вероятно би загубил голяма част от аудиторията си. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Абсолютно в реда на нещата е дабъдеш странен по своему и да инжектираш неповторимия си дух в своя бизнес, особено ако си на не повече от двадесет години. Не се страхувай да бъдеш повече като Стив Джобс... и по-малко като Стив Балмър. Не се преструвай на нещо, което не си. В крайна сметка ще се наслаждаваш на работата си много повече ако привлечеш такива клиенти и партньори, които да искат да работат с теб, заради това, което си - точно и без разкрасяване. Изпрати хората, които искат да работят с роботи на конкуренцията си. Те си се заслужават едни-други.  &lt;img src=&quot;http://www.stevepavlina.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif&quot; /&gt; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако другите не могат да се справят със странностите ти, толкова по-лошо за тях. Фокусирай енергията си върху хората, които могат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
9.  Неуспешно фокусиране върху създаване на стойност. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Лесно е да паднеш в капана на идеята, че целта на бизнес е да прави пари. Докато истинската цел на бизнеса е да създава стойност. Макар, че е възможно да се правят пари в краткосрочен аспект без създаване на голяма стойност, в дългосрочен план това е невъзможно да се поддържа. Дори криминалните организации трябва да създават стойност за някого. Когато знаеш, че бизнеса ти изсмуква стойност от хората без да предлага нещо в замяна, това ще разяде собственото ти самоуважение и вече няма да е забавно да се занимаваш с бизнес. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо съществува бизнеса ти? Съществува, за да осигури някаква ценност на теб и твоите клиенти. Колкото по-добре разбереш каква ценност се опитваш да предоставиш, толкова по-добре ще можеш да се концентрираш. Основната ценност, която моя бизнес с компютърни игри доставяше беше интелектуално забавление. Основната ценност, осигурявана от StevePavlina.com е личностно развитие. Твърде често собствениците на бизнеси не са наясно каква ценност се опитват да предложат. Те просто продават неща и се надяват чудото да се случи. Това е отвратителен бизнес модел. Светът не се нуждае от повече продажби и повече неща. Но винаги има нужда и иска създаване на истинска стойност и това трябва да е насоката на усилята ти . &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Понастоящем този уебсайт съдържа повече от 400 статии. Това е огромен труд по създаване на стойност. Хиляди хора го посещават всеки ден, за да получат част от нея. Да помагам на хората да израстнат е основната цел на бизнеса. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
10.  Неуспешно оптимизиране. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въпреки че създаването на стойност е в основата на доказания бизнес, еднакво наивно е да се приема, че можеш просто да се концентрираш върху създаването на стойност, а останалото ще се нареди от само себе си. Може да изградиш бизнес, който предоставя добра стойност, но губи пари. Като собственик на бизнес, трябва да доставиш своята стойност по най-рационалния начин. Много е вероятно първия ти опит да го постигнеш да е неоптимален. Ще пилееш прекалено много време, пари и ресурси, опитвайки се да произведеш и доставиш своята стойност. В това няма проблем. Много бизнеси започват по този начин. Обаче не позволявай на твоя бизнес да остане в това положение задълго. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато вече имаш изграден специфичен бизнес процес, раздели го на парчета и го оптимизирай от време на време. Търси начини да го направиш по-ефективен. Можеш ли да го направиш за по-малко време. На по-ниска цена? Можеш ли да го правиш по-рядко? Можеш ли да изнесеш тази дейност на външна компания? Можеш ли да изхвърлиш целия този процес на боклука наведнъж? &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За моя бизнес с игри обработвах кредитни ордери ръчно. Започнах бизнеса през 1994  година и когато да получавах ордер по пощата или чрез уебсайта си, трябваше да използвам софтуер, за да ги въведа и да ги изпратя чрез модем. В края на всеки месец трябваше ръчно да отмятам всяка продажба. Този начин работеше добре, докато нямаше много продажби, но стана бреме, тъй като излизаха нови продукти и продажбите се увеличиха. Преди няколко години подобрих този процес, така че поръчките онлайн се обработваха напълно автоматично, включително моментална доставка чрез даунлоуд. Всички поръчки са записани в базата данни и аз мога да преглеждам отчетите за продажбите на всеки един продукт в реално време. Трябваше да се поработи, за да се настрои системата, но тя си струваше. Тази оптимизация ми спести много време и усилие и няма нужда да плащам високите такси на друга фирма да го прави. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не падай в капана да използваш архаични методи за изпълняване на рутинни задачи, които могат да се автоматизират, включително инвентаризация, разплащания, счетоводство, комуникация във връзка с обраборване на поръчките и маркетинг. Ако се усетиш, че правиш едни и същи, повтарящи се, задачи, направи така, че да ги оптимизираш. Да не го правиш е като да хвърляш време и пари на вятъра. Често е много по-лесно да си спестиш време и пари, отколкото да ги създадеш. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Интернет бизнесът има богати възможности за оптимизация, защото е много лесно да опитваш нови неща и да сравняваш резултатите. През първата година от съществуването на този сайт, експериментирах доста с Google Adsense. Мнозина не харесват изпълненият с реклами външен вид на този сайт, но това е най-ефективния външен вид, който съм опитвал досега. Използвам го, защото работи. Друга оптимизация беше да добавя страница за дарения. Някои хора кликат на реклами, други на дарения, а някои - и двете. По този начин, въпреки, че създаването на стойност е основната цел на бизнеса, той все пак е насочен към осигуряването на печалба и трябва да генерира приходи, за да се издържа. Ако не ядеш, няма и да пишеш. Повече пари означава повече ресурси за създаване на стойност. Така че оптимизацията и създаването на стойност вървят ръка за ръка. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Иска се голямо усилие за изграждане на успешен бизнес, но е и също огромен житейски опит. Познавам много хора, които прекратиха работата, с която се издържаха, за да имат собствен бизнес. За много от тях това не проработи, както се надяваха, но не знам някой да е съжалил, че се е хвърлил напред. Просто няма заместител на това да държиш сам поводите на собствената си съдба.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/2134154101384186151/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_9222.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2134154101384186151'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/2134154101384186151'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_9222.html' title='Десет глупави грешки на работещите за себе си'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-3738042321218541929</id><published>2010-12-07T08:04:00.000-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.408-08:00</updated><title type='text'>Десет бизнес урока от един сприхав предприемач</title><content type='html'>Steve Pavlina&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;1. Селекция при изграждането на клиентела. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нищо не показва така ясно, че си новобранец в бизнеса, както опита ти да изградиш клиентска мрежа от раз, без проучване. „Никога не знаеш кога някой би могъл да каже „да”! е маркетинг за глупаци. Без да бързаш изгради профил на идеалните си клиенти и насочи маркетинговите си усилия си към достигането им. Говори с тези, които са вече предразположени към това, което искаш да им предложиш. Почти всеки профил е по-добър от „всичко, което диша” &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;2. Купи си най-добрия стол, който можеш да намериш. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вероятно ще го използваш повече от всяка друга част от обзавеждането на офиса, включително и компютъра ти, така че нека не е долнокачествен. Помисли за стол с тапицирани подлакътници и висок гръб (чак до върха на главата ти) за максимален комфорт. Най-скъпите столове не са непременно идеалните за теб, така че трябва да намериш този, в когото се чувстваш комфортно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;3.Разбери, че взаимоотношенията са по-важни от договорите. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бизнес сделките са взаимоотношения между хора. Подписаното парче хартия е важно, но е просто резултат от взаимоотношението, не причината. Ако взаимоотношенията се разрушат, договора няма да те спаси, въпреки, че може да е много изгоден за адвокатът ти. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;4. Мисли за себе си. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разкачи се от груповия начин на мислене да се следва този, който от своя страна следва някой друг и фактически игнорирай това, което всеки в твоята сфера на бизнес ти казва (с изключение на тези, които всички считат за луди). Направи собствено проучване, направи си свои собствени изводи, задай посоката, която да следваш, и се придържай към оръжията си. Когато още започваш, хората ще ти казват, че грешиш. След като си ги издухал, изпреварвайки ги, ще кажат, че си луд. Няколко години след това ще ти кажат, на четири очи, да станеш техен ментор. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;5. Провали се по пътя напред. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разбери, че „приготви се, прицели се, стреляй” превъзхожда „приготви се, стреляй, стреляй, стреляй”. Простия метод проба – грешка поражда по-добри резултати от безкрайната нерешителност. Ако те е страх да вземаш решения и да действаш според тях , когато срещнеш неяснота и несигурност, просто започни работа. Уроците, извлечени от провали са съществени за успеха. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;6. Стани толкова организиран, че на другите да им се повдига от теб. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Никога няма да достигнеш перфекционизъм, но ще бъдеш много по-добър от другите около теб, които губят по две седмици годишно търсейки нещата, които са поставили не на място. Ако постоянно не си добре организиран, точен и надежден, бъди сигурен, че се съревноваваш с някой, който е. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;7. Прегърни възможностите с ограничени недостатъци и неограничени предимства. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-добрите сделки са тези, при които рискът от загуба е предсказуем и ограничен ако нещата не се развият добре, докато потенциалните печалби са огромни, ако нещата се развият добре. Винаги, когато имаш възможност грабвай такива сделки, независимо, че изгледите за успех са наполовина добри. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;8. Развий силен характер. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ръста на твоя успех се определя от характера ти повече, отколкото от условията. Изправи се срещу страховете си, за да развиеш смелост. Накараай се да изградиш самодисциплина. Открий други черти на характера, нужни за успеха. Предприемачеството е изграждане на характера така, както и изграждането на бизнеса. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;9. Оптимизирай потоците на енергията си. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Проведи 30-дневни опити, за да тестваш различни модели на диети, упражнения, спане и консумация на кофеин. Възприеми тези модели, които ти осигуряват най-добра концентрация и фокус. Отърви се от излишните килограми във фитнеса вместо да се потиш в офиса ден след ден. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;10. Прави каквото обичаш, но бъди безкрайно сигурен, че носи печалба. &lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако обичаш това, което правиш, но то не носи приходи, бизнесът ти ще се провали. Ако се занимаваш с това, което мразиш, но то носи печалба, здравето ти ще пострада... и бизнеса ти заедно с него. Ако не можеш да се занимаваш с каквото обичаш и да го направиш доходоносно или имаш хоби или главоболие, но не и неизчерпаем бизнес. Не се задоволявай с нищо, освен страст и печалба. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Можеш и да не се съгласиш с някое от тези точки или да счетеш наки от тях за безполезни, но независимо колко усърдно ще опитваш, никога няма да ме убедиш, че #2 е грешно.</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/3738042321218541929/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_07.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3738042321218541929'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/3738042321218541929'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post_07.html' title='Десет бизнес урока от един сприхав предприемач'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry><entry><id>tag:blogger.com,1999:blog-567383369762773930.post-421840847461078973</id><published>2010-12-07T03:03:00.001-08:00</published><updated>2010-12-11T02:24:12.412-08:00</updated><title type='text'>Десет причини да работите за себе си</title><content type='html'>Steve Pavlina &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Неотдавна попитах Ерин на шега, &quot;Сега, когато децата са на лятно  училище, не мислиш ли, че дойде време да се разходиш и да си намериш  работа? Мразя да те гледам да се шматкаш безработна толкова дълго.&quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тя се усмихна и каза, &quot;Еха. Аз съм безработна от доста време. Това е странно... но ми харесва!&quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Никой от нас не е работил за друг още от деветдесетте (моята  единствена работа беше през 1992 година), така че ние работим за себе си  от много време. В нашето семейство си имаме шега, когато единия от нас  казва на другия, &quot;Може би трябва да си намериш работа, безделник такъв!&quot;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е като сцена от &quot;The Three Stooges&quot;, където Мо казва на Кърли да  си намери работа, а той отговаря, &quot;Не, моля те... не и това! кавото и  да е, само не това!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Забавно е, че&amp;nbsp; когато хората достигнат определена възраст, например  след завършване на колеж, те приемат, че е време да си намерят работа.  Но, подобно на много неща, които хора вършат, факта, че всеки го прави,  все още не означава, че е добра идея. Всъщност, ако си поне малко  интелигентен, да работиш за някой друг е едно от най-лошите неща, които  можеш да правиш, за да се издържаш. Има много по-добри начини, отколкото  да се продаваш в договорено робство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ето няколко причини да направиш всичко възможно по силите си, за да предотвратиш намирането на работа:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;1. Доход за глупаци.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да си намериш работа и да изтъргуваш своето време за пари може да  изглежда като добра идея. Има само един проблем с това. Глупаво е!  Най-глупавия начин, по който някой може да&amp;nbsp; изкарва парите си! Това  наистина е доход за глупаци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Защо намирането на работа да е толкова глупаво? Защото ти се плаща  единствено, когато работиш. Не виждаш ли проблем в това, или ти е било  толкова дълбоко втълпено, че е разумно и интелигентно да генерираш  доход, когато работиш? Никога ли не си се сещал, че може би е по-добре  да получаваш пари, дори и да не работиш? Кой учи на това, че човек може  да получава пари единствено работейки? Може би някой друг работник с  промит мозък?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не мислиш ли, че животът ти би бил много по-лесен ако ти се плаща  докато ядеш или спиш, или пък докато си играеш с децата? Защо да не ти  се плаща денонощно и седем дни в седмицата? Независимо дали работиш или  не. Не растат ли цветята ти дори когато не се грижиш за тях? А защо не и  банковата ти сметка?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На кой му пука колко часа работиш? Единствено шепа хора на цялата  тази планета ги е грижа колко време прекарваш в офиса. Повечето от нас  дори няма да забележат дали работиш шест часа на седмица или шестдесет.  Обаче, ако си притежател на нещо стойностно, което може да има значение  за нас, хората по света, с радост бихме развързали кесиите си и бихме ти  платили за това.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нас не ни интересува времето, за което си придобил знания или опит -  бихме платили заради ползата от това, което получаваме. Интересувате ли  се въобще колко време ми отне да напиша тази статия? Бихте ли ми платили  двойно повече ако ми е отнело шест часа вместо три?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не-глупаците често започват по традиционния път на &quot;дохода&amp;nbsp; за  глупаци&quot; . Така че не се чувствайте зле, ако са Ви заблудили.&amp;nbsp;  Не-глупаците рано или късно осъзнават, че да търгуваш времето си срещу  пари е изключително тъпо и би трябвало да има по-добър начин. Ключът е  да разделиш своята собствена стойност от времето си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Интелигентните хора изграждат системи, генериращи доход денонощно,  седем дни в седмицата, по-специално пасивен доход. Това може да включва  започване на бизнес, изграждане на уебсайт, инвестирайки или получавайки  възнаграждение в резултат от творческа работа. Системата доставя полза  на хората и генерира доход от това, и след като веднъж е започнала да  действа, продължава да го прави, независимо дали полагате грижи за това  или не.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От този момент нататък основната част от Вашето време може да  бъде инвестирана в увеличаване на приходите (чрез подобряване на  системата или чрез набелязване на нови) вместо това просто да опазвате  настоящия си доход.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този уебсайт (www.stevepavlina.com) е модел за такъв вид система. По  време на написването на настоящата статия, той генерира доход от около  9000 USD на месец (актуализация: 40 000 USD на месец към 31 октомври  2006), а това не е единствения начин, по който получавам приходи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пиша  всяка статия само веднъж (инвестиция, ограничена във времето), докато  хората могат да извличат полза от тях година след година. Уебсървъра  доставя продукта, а други системи (повечето от които нито съм изградил,  нито пък ги разбирам) инкасират приходите и ги депозират автоматично в  банковата ми сметка. Не че това е идеалния пасивен доход, но аз обичам  да пиша и бих го правил безплатно, така или иначе. Разбира се, струваше ми  доста пари да стартирам този бизнес, нали? Ами, да, 9 USD&amp;nbsp; са адски  много пари в наши дни (за да регистрираш свой домейн). Всичко от този  момент нататък беше само печалба.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Със сигурност се изисква предварително инвестиране на време и усилие,  за да проектираш и изградиш своя собствена система, която да генерира  доход. Но пък не е нужно да откриваш колелото отново - спокойно можеш да  използваш съществуващи системи като например рекламни мрежи и афилиейт  програми. След като веднъж стартираш, не е нужно да работиш толкова  много часове за да се издържаш. Няма ли да е добре да заведеш съпругата,  -а си на вечеря, знаейки, че докато се храниш, ти всъщност печелиш  пари? Ако искаш да работиш по много часове по причина, че това ти  харесва, давай. Ако пък искаш да си седиш на задника, няма проблем.  Докато твоята система продължава да доставя полза на другите, ти ще си  получаваш парите, независим дали работиш или не.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Книжарницата до вас е пълна с книги, които съдържат работещи системи,  проектирани от някой друг, изпробвани и с елиминирани дефекти. Никой не  се родил, знаейки как да започне бизнес или да генерира доход от  инвестиция, но можеш лесно да се научиш. Колко време ще ти отнеме  действително да го разбереш няма значение, защото времето така или иначе  ще мине.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Също така, можеш да се появиш в някакъв момент в бъдещето като  собственик на носещи приход системи, точно обратното на това да бъдеш  роб на заплатата си докрая на своя живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това не е въпрос на &quot;всичко  или нищо&quot;. Ако системата ти осигурява само няколкостотин долара на  месец, това е значителна стъпка в правилната посока.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;2. Недостатъчен опит.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Може да си мислиш, че е важно да си намериш работа, за да придобиеш  опит. Това е все едно да кажеш, че трябва да играеш голф, за да  придобиеш опит да играеш голф. Опит се придобива от живота, независимо  дали имаш работа или не. Работейки, ставаш опитен само в рамките на  това, което правиш. Обаче, истински опит придобиваш правейки почти  всичко, така че опитът, придобит от работа, въобще не е реална полза.  Ако нищо не правиш в продължение на няколко години, би могъл да се  наречеш опитен мечтател, философ или политик.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Проблема с придобиването на опит от работа е, че обикновено правиш  едно и също нещо отново и отново. В началото научаваш много, а след това  си в застой. Това те кара да пропуснеш много по-стойностни неща. А ако  всичките ти умения в един момент станат демоде и излязат от употреба,  тогава целият ти опит няма да струва нищо. Всъщност, можеш да се запиташ  каква част от опита, който придобиваш в момента, ще бъде ценна след 20 -  30 години. Дали въобще ще съществува тази работа тогава?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Помисли върху това. Какъв опит по-скоро придобиваш? Знанието как да  правиш определена работа наистина добре - тази, от която можеш да  получиш пари само ако изтъргуваш своето време в замяна - или знанието  как да се наслаждаваш на финансово изобилие до края на живота си без  въобще да има нужда да работиш отново? Не знам за теб, но аз предпочитам  да изпитам второто. Не би ли казал, че то изглежда много по-полезно в  реалния живот?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;3. Опитомяване за цял живот&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да си намериш работа е като да се запишеш в програма за опитомяване на хора. Научаваш как да бъдеш добро домашно животно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;nbsp;Как върви програмата по подчинение? Господарят ти награждава ли те за  добро поведение?&amp;nbsp; А наказва ли те, когато не се подчиняваш на  заповедите му?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Останала ли е някаква искрица от свободна воля в теб? Или условностите са те направили животинче доживот?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Човешките същества не би трябвало да растат в клетки. Бедният ти...&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;4. Твърде много гърла за хранене.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Доходът на работещите е с най-тежко данъчно бреме. В Съединените щати  можеш да очакваш, че с около половината от заплатата ти ще плащаш  данъци. Данъчната система е проектирана да прикрива колко пари всъщност  ти се отнемат, тъй като част от данъците се събират от работодателя ти, а  други се удържат от чека, който получаваш. Обаче можеш да се обзаложиш,  че от гледна точка на твоя работодател, всички данъци се считат за част  от твоята заплата, а също и всякакви други компенсации, които получаваш  като бонус. Наема на офиса ти също се има предвид, така че трябва да  генерираш още толкова доход, за да го компенсираш. Може да&amp;nbsp; чувстваш  подкрепата на своята бизнес среда, но не забравяй, че ти си този, който  плаща за това.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друго голямо парче от заплатата ти отива при собственици и инвеститори. Наистина много гърла за изхранване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не е трудно да се разбере защо работниците и служителите плащат  повечето от данъците си като функция на техния доход. В края на  краищата, кой има по-голям контрол върху данъчната система?  Собствениците на бизнеси и инвеститорите или работниците?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Плаща ти се само частица от реалната стойност, която произвеждаш.  Заплатата ти би могла да е три пъти по-голяма, отколкото получаваш, но  по-голямата част от тези пари никога няма да видиш. Тя отива директно в  джоба на някой друг.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ти си бил много щедър човек!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;5. Твърде рисковано&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много работници вярват, че да си намерят работа е най-сигурния и най-надеждния начин да се издържат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кретени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Условностите на обществото са удивителни. Толкова е хубаво, че дори може да накара хората да вярват точно обратното на истината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Звучи ли ти сигурно и надеждно да се поставиш в ситуация, в която  някой друг може просто да те остави без всякакви приходи единствено чрез  произнасянето на две думи: &quot;Уволнен си&quot;? И кое е по-сигурно за теб, да  получаваш пари от едно място или от десет?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Самата идея, че работата е най-сигурния начин за получаване на доход е  просто глупава. Нямаш сигурност ако нямаш контрол, а работниците имат  най-слабия контрол от всички. Ако си работник, то истинското описание на  длъжността ти е &quot;професионален комарджия&quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;6. Да имаш тромав и зъл господар.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се натъкнеш на идиот в света на предприемачите, можеш да се  обърнеш и да поемеш по друг път. Когато се натъкнеш на идиот в  корпоративния свят, трябва да се обърнеш и да кажеш, &quot;Съжалявам, шефе&quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Знаеше ли, че думата &quot;boss&quot; идва от холандски и означава &quot;господар&quot;?  Друго значение на тази дума е &quot;крава или&amp;nbsp; муден вол&quot;. А в много видео  игри босът е онзи пич, дето трябва да убиеш в края на нивото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Така че, ако шефа е наистина зъл и тромав господар, какво ще направи от теб? Нищо освен лайно в стадото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кой е татко ти сега, а?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;7. Да молиш за пари.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато искаш да увеличиш заплатата си, трябва ли да застанеш мирно  пред господаря си и да го молиш за повече пари? Добре ли се чувстваш  като ти хвърлят някакви мизерни стотинки, ами после?&lt;br /&gt;
&amp;nbsp; &lt;br /&gt;
Или си свободен да решаваш колко да ти се плаща, без да има нужда от разрешението на когото и да е, освен своето собствено?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако имаш бизнес и някой клиент ти каже &quot;не&quot;, просто казваш &quot;следващия&quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;8. Социален живот, жертва на кръвосмешение.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мнозина считат работата си за свой основен социален отдушник. Общуват  с хора, които познават от работното си място. Такива отношения,  &quot;затворени&quot; във фирмата са социални пътища без изход. Един вълнуващ ден  на работното място включва задълбочени разговори относно преминаването  на компанията от Sparkletts към Arrowhead, закъснението на последната  операционна система на Microsoft или неочакваната доставка на още  химикалки Bic. Помислете какво би било да излезете навън и да говорите с  непознати. Аууу, плашещо! По-добре да си стоим вътре, където е  безопасно!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако някой от колегите ти роби бива продаден на друг господар ти би ли  изгубил приятел? Ако работиш в среда, където преобладават колеги мъже  означава ли това, че никога не би трябвало да говориш с жени, имащи  длъжност по-висока от рецепционист? Защо не решиш с кого да поддържаш  контакт вместо да разрешиш на господаря си да го прави? Вярваш или не,  има места на тази планета, където се събират свободните хора. Просто  бъди нащрек от тази напаст от безработни!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;9. Загуба на свобода.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Иска се голямо усилие да опитомиш човешко същество в работник.  Първото нещо, което трябва да направиш е да пречупиш свободната му воля.  Добър начин да го направиш е да му дадеш авторитетен наръчник на  политиката на компанията, пълен с безсмислени правила и наредби. Това би  накарало новия работник/служител да бъде по-послушен, да се страхува че  може да бъде наказан/а във всеки момент за нещо неразбираемо. И така  вероятно ще направи това, което е най-безопасно за него/нея като просто  се подчинява на заповедите на господаря без да ги поставя под съмнение.  Поставете някой в офис с такава политика и ето, вече имаме един роб с  прясно промит мозък.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като част от процеса на подчиняването им, работещите трябва да бъдат  научени как да се обличат, говорят, движат и т.н. В никакъв случай не  можем да имаме служители, които мислят за себе си, нали? Това би  разрушило всичко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не дай боже да си сложиш цвете на бюрото, когато това не е разрешено  от политиката на компанията. О, не, това е краят на света! Синди има  цвете на бюрото! Свиквайте войските! Изпратете Сидни отново за поредното  обучение в безплодие!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Свободните хора, разбира се, мислят, че подобни правила и наредби са  глупави. Единствената линия на поведение, от която имат нужда е: &quot;Бъди  умен&quot;, &quot;Бъди мил&quot;, &quot;Прави това, което обичаш&quot;, &quot;Забавлявай се&quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;10. Да се превърнеш в страхливец.&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Забелязали ли сте, че служителите имат почти безкрайна способност да  хленчат относно проблемите на работното си място? Но те всъщност не се  нуждаят от решения - просто искат да си намерят отдушник и да се  оправдават, че това е така по вина на някой друг. Все едно с намирането  на работа, цялата свободна воля на хората бива източена и те се  превръщат в безгръбначни страхливци. Ако не можеш да наречеш шефа си  шушумига без страх от уволнение, вече не си свободен. Превърнал си се в  собственост на господаря.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато работиш сред страхливци по цял ден, не мислиш ли, че ти се  предаде и на теб? Разбира се, че така ще стане. Единствено е въпрос на  време да пожертваш най-благородните черти на човешката природа на олтара  на страха: първо смелост... после честност... после чест и почтеност...  и накрая свободната си воля. Продал си човешката си природа за нищо  повече от една илюзия. В този момент най-големия ти страх е да откриеш  истината за това, в какво си се превърнал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не ми пука колко си страдал. Никога не е късно да си спечелиш обратно смелостта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Никога!&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;Все още ли искаш работа?&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако в момента си служител с добро поведение, най-вероятната ти  реакция по отношение на горното е отбранителна. Всичко е част от  условията. Но помисли, че ако в това нямаше и зрънце истина, не би имал и  тази емоционална реакция. Това е само напомняне за нещо, което вече  знаеш. Можеш да отричаш клетката си колкото искаш, но тя е все още там.  Може би всичко това се случва толкова постепенно, че не си го забелязал  досега... като омар, радващ се на хубава топла вана.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако каквото и да е от това те подлудява, това е стъпка в правилната  посока. Гневът е на по-високо ниво на осъзнатост от апатията, така че  това е много по-добре, отколкото да си скован през цялото време. Всяка  емоция - дори смущение - е по-добра от апатията. Ако работиш над  чувствата си, вместо да ги потискаш, скоро ще се появиш на прага на  смелостта. И когато това се случи, ще имаш волята да направиш нещо по  отношение на ситуацията, в която си и ще започнеш да живееш като  изпълнено със собствена сила човешко същество, каквото е трябвало да  бъдеш, вместо опитомено домашно животинче, каквото те учеха.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;Щастливо безработни&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Каква е алтернативата на намирането на работа? Алтернативата е да си  останеш щастливо безработен докрая на живота си и да правиш пари по  други начини. Осъзнай, че получаваш пари чрез предоставяне на нещо,  което другите считат за ценно - не време - така че намери начин да го  направиш по най-добрия начин и на разумна цена. Един от най-простите и  достъпни методи е да започнеш свой бизнес. С каквото и да си се  занимавал, докато си работили за някого, намери начин да предоставиш  същото директно на тези, които биха имали най-голяма полза от това.&amp;nbsp;  Отнема време, за да тръгне всичко, но твоята свобода си струва  първоначалната инвестиция във време и енергия. Един ден може ти да  раздаваш стотинките.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разбира се, всичко онова, което научиш по пътя, можеш да споделиш с  останалите и по този начин да увеличиш ползата, която те ще извлекат от  теб. Ето, че можеш да печелиш дори от грешките си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Един от най-големите ти страхове би могъл да е този, че не можеш да  предложиш нещо, което другите да считат за ценно. В такъв случай да  работиш за някой, който да ти плаща заплата е най-доброто за теб. Може  би не струваш толкова. Тази насока на мислене е част от твоите условия.  Това е пълен абсурд. Щом изхвърлиш тези мисли от главата си, скоро ще  приемеш, че имаш способността да предоставиш огромна облага на другите и  че те с радост ще ти платят за това. Има само едно нещо, което ти пречи  да прозреш тази истина - страхът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всичко, от което имаш нужда е смелост да бъдеш себе си. Твоята  стойност се крие в това кой си, а не какво правиш. Това, което трябва да  направиш е да се изявиш пред света. Казвани са ти всякакви лъжи относно  това защо не можеш да го направиш. Но&amp;nbsp; никога няма да разбереш какво е  истинско щастие и удовлетворение докато не събереш смелост и не го  направиш въпреки всичко.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И следващия път, когато някой ти каже, &quot;Намери си работа&quot;, съветвам  да отговориш както Кърли: &quot;Не, моля те... не това! Всичко друго, само не  това&quot;. След това му бръкни право в очите.&lt;br /&gt;
Вече знаеш дълбоко в себе си, че да работиш за някого не е това,  което искаш. Така че не позволявай на никой да те убеждава в противното.  Научи се да вярваш на мъдростта в себе си, дори целия свят да казва, че  грешиш и е глупаво да го правиш. След години ще се обърнеш назад и ще  осъзнаеш, че това е било едно от най-добрите решения, които някога си  взел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;b&gt;Финални мисли&lt;/b&gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Макар че не бих препоръчал на всеки да започне свой онлайн бизнес, за  мнозина това е един от най-добрите начини за получаване на доход без да  се налага да работиш за някого. Със сигурност този вариант проработи  адски добре за мен. Ако се интересуваш да научиш повече относно тази  възможност, прочети и това &lt;a href=&quot;http://www.stevepavlina.com/site-build-it/&quot; target=&quot;_blank&quot;&gt;Build Your Own Successful Online Business&lt;/a&gt;</content><link rel='replies' type='application/atom+xml' href='http://personalgrouth.blogspot.com/feeds/421840847461078973/comments/default' title='Коментари за публикацията'/><link rel='replies' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post.html#comment-form' title='0 коментара'/><link rel='edit' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/421840847461078973'/><link rel='self' type='application/atom+xml' href='http://www.blogger.com/feeds/567383369762773930/posts/default/421840847461078973'/><link rel='alternate' type='text/html' href='http://personalgrouth.blogspot.com/2010/12/blog-post.html' title='Десет причини да работите за себе си'/><author><name>Добрин Петров</name><uri>http://www.blogger.com/profile/06206804145736100206</uri><email>noreply@blogger.com</email><gd:image rel='http://schemas.google.com/g/2005#thumbnail' width='24' height='32' src='//blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo7LEyrHz4jz_d2RiTAsn0d0D8id07AT8eSOSRmD4FpRaAj_EGSYgFqX8fY7AmJMIojk0aUvlC9BOnRu7pT1yYnw6WH5rFAdRxfvI72z4OjuYz_Tvvk1yl_EhIS7QPDw/s220/Dobrin_1jpg.jpg'/></author><thr:total>0</thr:total></entry></feed>