Нови в Исляма

Шон Стоун, синът на Оливър Стоун, стана мюсюлманин

2014-03-21T05:39:00.000-07:00

източник TheWrap, Huffington Post и други агенции

Шон Стоун, синът на носителя на Оскар - режисьорът Оливър Стоун, ревностен защитник на Иранския президент Ахмединеджад, прие Исляма, докато филмира документален филм в Иран, съобщи Agence France Presse.

"Приемането ми на Исляма не означава отхвърляне на Християнството или Юдаизма, с които съм израстнал. Означава просто, че приемам Пророк Мухаммад и другите пророци," каза за AFP Стоун , чиито популярен баща е Юдей, а майка му - Християнка. Той прие Исляма на церемония в град Исфахан.

27-годишния Шон не каза друго за приемането на Исляма. Иранската агенция Fars news смята, че той е станал Шиит и е приел името Али.

В интервюто си за TheWrap на филмовия фестивал в Торонто през септември, той подкрепи Иранското право да притежава адрено оръжие и да се защитава срещу израел. Той отговори на нападките срещу Иранското правителство с думите: "Все едно някой да влезе в дома ти и да заповяда на баща ти да застреля децата си - кои сме ние да му казваме как да управлява страната си?!"

“Иран се управлява според закона” каза Стоун (на снимката е в Техеран с Мелиса Картър, копродуцент). “Ако хората не харестват Ахмединджад, това не е равно на война или въстание.”

Стоун, който е учил история в Принстън, прави филм, базиран на Иранската история и култура.

Политическите позиции на баща му също се смятат често за извън Американската посока на мислене, например при защитата на Кубинския лидер Фидел Кастро или антиамериканския Уго Чавез (бел.ред. - ще добавя и позицията му за това, че войната в Ирак е скалъпена от САЩ и съюзниците).

Освен като режисьор, Шон Стоун е и актьор, участвал е и във филми на баща си, както и при други режисьори.

Забележка - Шон Стоун приема Ислям през февруари 2012г.

Сблъсъка на "невидимите" Мюсюлмани с (не) толерантността

2014-02-25T05:02:00.000-08:00

Автор: Meaghan Seymour

Източник: Аquila style

Хората бързат да съдят или категоризират всички наоколо, въз основа на външния вид. Така че като една луничава Англо-Канадка, често усещам шока от някой, когато разбере религиозната ми принадлежност. Когато покрих косата си бях взимана за ортодоксална юдейка. Моя зъболекар, докато ръцете й бяха в устата ми, бъбреше за местната синагога и за наближаващите големи празници.

Както и при много други хора, при мен религиозната принадлежност не е крещящо ясна. Независимо че нося "религията на ревера си", в много случаи това не е по начина, по който хората очакват да изглеждат или да се държат Мюсюлманите, повлияни от СМИ. И по различни причини предпочитам нещата да са по този начин, когато става дума за професионални или не толкова близки отношения (е, личните въпроси стават малко повечко, когато разберат, че съм новоприела Исляма).

Но да си "невидим Мюсюлманин" си има цена. Оказвала съм се в много тревожни социални ситуации, когато Ислямът или Мюсюлманите са под натиск. Става доста неловко, когато някой, когото познавам,направи повърхностен коментар, шега или реагира злобно на инцидент, отразявайки негативно отношение към Исляма или Мюсюлманите. Те не знаят, че говорят директно на Мюсюлманин! Това са ситуации, в които засега не съм разбрала как е най-правилно да се реагира.

Визирам времето, когато моя хазаин правеше ремонт и с огромна ненавист заговори за омразата си към "Мюсюлманските имигранти" без да знае, че съм една от тях. Или на чаша сутрешното кафе с току що завърналия се от Мюсюлманска държава шеф на фирмата ни, ръсейки расистки коментари за общуването си с местните жители. Не мога да забравя и бивш колега, който при вида на Мюсюлманка с децата си плесна мнението, че Мюсюлманите са пренаселили Европа.

За съжаление общата нагласа показва, че околните са склонни да бъдат агресивни към Мюсюлманите.

Въпреки че когато се случат подобни неща (за щастие не много често), нападките не са лично към мен. Независимо от това съм сигурна, че щях да ги намирам за достатъчно груби, неуместни и обидни, дори да не бях Мюсюлманка и щях да искам да престанат.

Но тъй като не се вписвам в стереотипа, който тези хора имат за Мюсюлманин, е лесно да предположат, че съм на тяхна страна, споделяйки фанатизма и грубостта си.

Докато мълчаливо показвам дискомфорта и се старая бързо да сменя темата, по-късно се питам дали не сторих нещо погрешно? Дали отстоявам ценностите и вярата си? Дали не предавам вярата си, като не отговарям с някоя духовита, добре премислена и предизвикателна реплика?

Колкото и да се почувствам добре, викайки в отговор: “Аз съм Мюсюлманин!”, когато се случат подобни неща смятам, че ние имаме отговорността да не злепоставяме някого, "поставяйки го на място". Когато такива ситуации се случат в офиса например, горното не е добро решение.

През 2012 хора от Мюсюлманската общност организираха протести в отговор на противоречив филм, Невинността на мюсюлманите. Но аз повече се възхищавам на търпението на Пророк Мухаммад с.а.с., с което той отблъсквал многобройните атаки и натиска от мъчителите и противниците си.

Но аз няма да стоя завинаги "невидима", без значение колко дискретно мога или ще практикувам религията си. Ще дойде ден, когато колегите ще забележат, че по време на Рамадан не ям, или пък на съседите ми, на хазаина ми щенаправи впечатление Корана, поставен на бюрото ми. И надявам се, че обезпокоителните и неловки словесни сблъсъци ще приключат.

Дотогава те ще ме познават достатъчно, за да разберат и осъзнаят, че Мюсюлманите не са толкова различни (и не винаги изглеждат толкова различно) от всеки наоколо.

За автора: Канадка, която в момента живее в Европа, Meaghan Seymour е израстнала в усамотен район, където желанието й за нови преживявания, места, култури и срещи, я кара да напусне дома си в ранна възраст, за да пътува и среща възможности, да общува с хора с различен произход. След като учи религия, тя предпочита да пише за своята роля в обществото и да размишлява за своя "доста объркан" преход към превръщането си в Мюсюлманка.

----------------------------------

Отговорност: Не е задължително Нови в Исляма да споделя гледната точка на автора на материала.

През погледа на новоприела - какво е да си мюсюлманин, част 1

2014-02-11T01:59:00.000-08:00

Източник OnIslam.net

By Zainab Morrow

Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.

Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.

В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си.

Приучих се на самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми.

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.

Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си.

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед.

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!

Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации.

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.

Моя горчив хиджаб

2014-02-06T09:39:00.002-08:00

източник Оnislam.net

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие,
хората, които критикуват жените определено
им създават такова

автор Умм Закийа, писател на свободна практика, САЩ

превод и редакция Милена Борисова-Иршад
==========================

"Нямаш нужда от това" - това бяха първите думи, които винаги присъстваха в спомена за първия ми хиджаб. Бях само на четири, в детската градина, а майка слагаше хиджаб на главата ми всяка сутрин преди тръгване. Моите родителите, бивши Християни, приели Исляма, когато съм била на годинка и искаха детето им да бъде разпознавано като Мюсюлманка, когато отиде в Американско държавно училище.

Но детската ми учителка имаше "по-добра" идея. Всеки ден, когато пристигнех, тя ме викаше до бюрото си и махаше шала от главата ми с думите: "Нямаш нужда от това". После, в края на учебния ден, тя отново ме викаше и ми слагаше хиджаба.

Разбира се, бях доста объркана, но пренебрегвах случващото се, защото в моя четири-годишен-свят, възрастните винаги знаеха по-добре. И така мина още година, докато не ми хрумна, че случващото се е нещо, което трябва да споделя с родителите ми.

" Най-накрая някой ще ми помогне!"

Не беше лесно да отивам всеки ден на училище и да изглеждам различно от другите момичета. Децата се шегуваха с мен и за тях беше ежедневната закачка да дръпнат шала от главата ми и да го хвърлят, присмивайки се, докато учителките гледаха без дори с дума да порицаят това.

Всъщност единствения път, когато учителката се намеси, бях в четвърти клас и се сбих с момчето, което дръпна хиджаба ми и го хвърли в калта. Виждайки приближаването й въздъхнах с облекчение: "Най-накрая някой ще ми помогне!"

Но тя бързо ме въведе в сградата - за наказание - и трябваше да остана сама останалата част от деня, "да си науча урока".

Знаех, че съм различна

Смятам, че най-голямата полза, която придобих от моя опит с покриването на косата ми в Американско държавно училище беше осъзнаването, че съм различна от другите. Някой може да си помисли, че бремето е непоносимо за едно дете. Но практиката ме научи на друго - Мюсюлманите, които имаха "лукса" да се смесят с връстниците си, усетиха голямата тежест, аз бях свидетел на тяхната болка и объркване.

Често ме побиват тръпки като си помисля, че моите родители можеше да не са ме научили от малка да нося хиджаб. Мюсюлманчетата в държавни училища, чиито родителите си мислеха, че "могат да почакат до пубертета", срещаха трудности при осъществяване на тази промяна след менархето им.

Единия ден са били "Джейн", а на другия, образно казано, идват на училище в един вид, като на луд фанатик от Арабската пустиня - или поне другите виждаха точно това. Излишно е да казвам, че много от тези момичета попадат в изключително трудни ситуации по време на този преход.

Така че много от тях правеха нещо, което се очаква за младите по време на пубертета, когато образа им е доста преувеличен в собствения им поглед - постъпваха точно като учителката ми в детската градина - казваха си: "Нямаш нужда от този хиджаб". Така че го носеха на излизане от дома, а на пристигане в училище го сваляха и си го слагаха, когато си тръгнат обратно за в къщи.

Обичам Хиджаба

Знам, че това е най-изтърканото и сладникаво нещо, което може да се каже. Но е истина. Обичам Хиджаба. И не защото е лесно да се носи в Америка, както и със сигурност не е заради всички тези досадни причини, които Мюсюлманите изтъкват, за да направят Хиджаба по-привлекателен за хората. Честно казано мисля, че окуражаването на момичетата да обичат хиджаба, за да намалят сексуалните желания на околните към тях, е едно от най-подвеждащите и опасни неща - психологически и духовно - които можете да направите на едно Мюсюлманско момиче, особено живеещо на Запад.

Има толкова неща, които ни дърпат в различни посоки, така че е доста жестоко да размахваме плакати на Исляма пред едно дете, докато за момчетата е много лесно да се се смесят с останалите. А ако едно Мюсюлманско момиче се окаже психически слабо, за него е трудно да прикрие недостатъка си - защото пред нея има само две възможности - да носи хиджаб и постоянно да доказва факта, че е човек, или да махне хиджаба си и да обяснява, че е "лоша Мюсюлманка" (това е единствената категория, в която си я представят останалите Мюсюлмани).

И след това върхът на всичко е, че искаме да научим момичето да обича Хиджаба си, защото той носел полза на другите! Не, благодаря!

Аз обичам хиджаба си, защото той носи ползи на МЕН! Извинявам се, но когато стане въпрос за моята душа, ставам егоистична! И мисля, че другите момичета също трябва да бъдат такива. И в началото на всичко това трябва да е изграждането на близка връзка между теб самия и Аллах - забравяш за всички останали...

За мен хиджаба е част от тази лична връзка и аз го обичам.

‘Тя махна хиджаба си, за да се доближи до Аллах’

Ако чуех това преди десетина години, щях да се изсмея - че как може да се доближи някой до Аллах, сваляйки хиджаба си?! Със сигурност не можеш в името на Аллах да не Му се подчиняваш.

И това ни учи Аллах и Неговия Пратеник, мир нему.

За съжаление някои Мюсюлмани имат различно учение. Не, не знам някое да казва, че със сигурност ще се доближиш до Него, сваляйки хиджаба си. Но постоянния тормоз над жените, които носят хиджаб, носи точно това послание.

Без значение стила на хиджаба, който носим, някак сме свикнали с това една жена да бъде тормозена от мъжете Мюсюлмани и дори никаба не решава този проблем. Както дискутирах в блога: ‘But She Looks So Good’: When Men’s Desires Rule", дори ако нося абая и съм цялата в черно, трябва да си покрия и очите". Защо?! Защото не съм покрита "достатъчно" - не за Аллах, а за постоянно ненаситните мъжки погледи за очите ми, които всъщност са ми толкова нобходими - е, те явно предизвикват твърде много съблазън...

Заради постоянния тормоз от страна на Мюсюлмани и непрекъснатата дискриминация от страна на немюсюлмани, моя приятелка махна Хиджаба си, "за да има мир". И какво може да каже за вярата си към днешен ден? "Чувствам се по-близо до Аллах". Защо? Защото чувства, че може да Му служи, без да бъде притеснявана - и от Мюсюлмани, и от немюсюлмани. Мюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и по този начин не я безпокоят колко е погрешен Хиджаба й. А немюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и не се подиграват с Исляма й.

И без значение колко е погрешна според Ислямските представи е тази логика, тя трудно се оспорва, използвайки световни стандарти. Така че единственото разрешение е да се спре тормоза над Мюсюлманките - особено над онези, които носят Хиджаб, независимо дали лично одобрявате стила на Хиджаба или не.

Tози горчив Хиджаб

Въпреки че аз обичам Хиджаба, все още се боря с него в Америка. Не, слава на Бога, моите усилия не са толкова сериозни, че изобщо някога да поискам да си го махна. Но се боря със страховете, които имам за дъщеря ми и другите момичета в нашата Умма, както и в останалия Мюсюлмански свят.

От една страна се страхувам, че те ще срещнат хора като моята учителка от детската - "Нямаш нужда от това"-немюсюлмани. Още по-трагично е, страхувам се, че ще срещнат "Хиджаба ти никога не е достатъчно добър"-Мюсюлмани, които сякаш са тук с мисията да се уверят, че никоя Мюсюлманка не се чувства добре, подчинявайки се на Аллах по начина, по който тя смята за най-добър...

И докато оставам с надеждата, че да се носи Хиджаб е красиво и освобождаващо преживяване за една жена, също така имам болка в сърцето, че Хиджаба се разглежда като благословия единствено, ако упее да пренебрегне негативните послания между Мюсюлмани и немюсюлмани, които карат жените да мислят за Хиджаба като за поредния източник на главоболие.

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие, хората, които критикуват жените определено им създават такова. И тази борба с хората за Мюсюлманските момичета прави по-желана фразата "Нямаш нужда от това", която струва повече за тях, отколкото самия Хиджаб.

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, пише юношески истории.

Студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за ден

2013-12-13T09:40:00.001-08:00

OnIslam& News Agencies

9-ти декември, 2013

По време на събитието, с помощта на мюсюлманските си колеги, студентките на MSA, сложиха хиджаб за първи път.

Мичиган – Немюсюлманки студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за първи път в живота си, когато по-рано този месец бе отбелязан деня на хиджаба.

“Беше чудесно да срещна хора, които искаха да опитатат [да сложат] хиджаб,” каза Аmala Farah, първокурсник в Източния Мичигански Университет, за Eastern Echo в понеделник, 9-ти декември.

“Бях много щастлива да видя и други жени, освен Мюсюлманки. Бяха много заинтересувани да носят правилен хиджаб, дори повече, отколкото внимават други жени (носещи хиджаб).”

По време на събитието от миналата сряда, провело се между 10 и 15 часа, MSA студентки, помогнаха на немюсюлманки, техни състудентки, да сложат хиджаб за път. Асоциацията (MSA) в Източния Мичигански Университет, отбеляза деня на хиджаба в Женския ресурсен център, в присъствието на десетки присъстващи.

Събитието включваше лекция на жена с хиджаб - семейния терапевт Nadia Bazzy, която сподели личния си опит като Мюсюлманка в Щатите.

“За да се опита нещо ново и да се разберат по-добре другите, са добри причини да се присъединиш,” Bazzy каза за жените, които слагат хиджаб за първи път.

Bazzy разясни и принципите на хиджаба в Исляма и предизвикателствата, пред които са изправени покритите жени.

Когато на 16-годишна възраст Bazzy слага хиджаб, тя е критикувана от семейството си, а баща й се страхувал, че тя ще бъде дискриминирана от колегите си.

Bazzy е посещавала католическо училище и е била вдъхновена от Дева Мария - нейната скромност беше забележителна и уникална и това беше, което ме подтикна да сложа хиджаб, споделя Bazzy.

"Не е задължително да носиш физически хиджаб, за да си Хиджаби,” казва Bazzy.

“Дори не е задължително да си Мюсюлманка, за да имаш онази личностна скромност - идеята на хиджаба не е ограничена в рамките на Исляма.”

Ислямът въвежда хиджаба като задължителен дрес-код, а не като религиозен символ, който да посочва нечия принадлежност.

Поучителен опит

Бяха подарени 70 шала за глава, а взелите участие в събитието споделиха чувствата си след като са носили за пръв път хиджаб.

"Хареса ми, определено ми хареса, чувствам се доста повече просветена,” каза първокурсничката Emily Chadwick и добави: "Харесва ми да опитам ново нещо от друга култура".

“Има много мюсюлмани тук", каза второкурсничката Mariah Brito.

“Мисля, че не е странно за хората да ме видят в хиджаб," добави Brito, която е очарована от хиджаба.

“Някои познати ме гледаха странноy, но след като узнаха какъв е днешния ден, проявиха разбиране защо съм с хиджаб.”

Давайки висока оценка на успешно проведеното събитие, президентът на MSA, Elaf Alchurbaji каза, “Бях много впечатлен, щастлив и изумен от голямата публика,”

“Харесва ми, когато [Bazzy] каза, че хиджабът не е само външен израз на скромност, но по-важна е вътрешната личностна скромност.”

Мюсюлманите в САЩ са между 6 и 7 милиона в скорошно проучване на агенцията Pew, което установи също, че американските мюсюлмани са едни от най-умерените в света.

То показа също, че американските мюсюлмани като цяло изразяват твърд религиозен ангажимент и се грижат за това да няма конфликт между това да бъдеш религиозен и да живееш в модерна съвременна държава.

Израстнали в католически семейства, американски войник и съпругата му приемат Ислям

2013-09-08T03:04:00.001-07:00

И двамата за родени и израстнали в католически семейства - тя в Манхайм, Германия, а той - в Кисеми, Флорида.

Кристина Тарнатино, която заедно със съпруга си,

сержант от армията на САЩ приема Исляма и

започва да се занимава с благотворителна дейност

за Сомалия, е на снимката с двамата си сина, Андрю

и Кейдън, пред дома си в Манхайм, Германия.

NANCY MONTGOMERY/STARS AND STRIPES

Но когато през 2006-та година частите на редник (към днешна дата - сержант) Крис Тарантино са разпределени в Ирак, неговата съпруга започва да си задава екзистенциалните въпроси за живота и смъртта, което я довежда до Исляма и тя става мюсюлманка.

"Бях истински изплашена за него, че нещо ще му се случи", казва Кристина Тарантино.

Кристина прекарвала голяма част от времето си с по-голямата си сестра, приела Ислям, когато се омъжила за Палестинец. Сестра й успокоявала Кристина и давала отговори на нейните въпроси.

Нейния духовен напредък тя споделяла със съпруга си в честите телефонни разговори с Камп Таджи, Ирак.

Въпреки това Крис бил шокиран, когато връщайки се от Ирак, разбира от съпругата си, че е приела Исляма. Първия му въпрос даже бил дали тя ще започне да носи хиджаб. "Не съм готова все още за това" - отговорила Кристина. Не я питал повече: "Молих се за напътствие".

И на следващата година, когато неговите части отново биват разположени в Ирак, този рус и синеок войник, приема Исляма и не го крие.

"Отидох в Кувейт, купих си молитвено килимче и започнах молитвите си. Разбрах, че това, че съм станал мюсюлманин, не е края на света" - казва той.

През последното десетилетие на войни в мюсюлмански страни, на много американски войници се налага да се борят срещу възприетото мнение, че мюсюлманите са врагове.

Крис постъпва във войската през 1998 година и се е бил в две мюсюлмански държави. "Знаех само, че ще се боря с терористи. Правех това, което ми заповядват. Казват, че невежеството е блаженство...", казва той.

Когато неговата съпруга става религиозна, той отива с нея в Сунитска джамия в Манхайм, после коментира, че цялата идея за насилствен радикален джихад към Запада нещо не е наред.

"Аз следвам учението на Пророк Мухаммад - той не одобрява това. Аз не се асоциирам с радикализма".

"Като всички мюсюлмани, аз вярвам, че дори да убиеш неправомерно 1 човек, все едно си убил целия свят. И ако спасиш 1 човек, все едно си спасил целия свят." - казва Крис, който сега е в Signal Corps и работи в комуникационното обслужване. "Искам да бъда на онази страна, която помага".

Като част от тази идея, семейство Тарантино започва да помага и работи към дружество с нестопанска цел, което изпраща храна и помощи към Сомалия - една провалена държава, подложена на системен глад и тормоз от десетилетия. А от 2006 страната е изправена срещу бунтовниците, водена от военна ислямистка групировка с лидер ал-Шабаб.

Тарантино казват, че приемането на Исляма, им дава нови

цели и и възможности, ново напътствие в живота.

NANCY MONTGOMERY/STARS AND STRIPES

Кристина и още 7 човека от джамията ал-Фарук в Манхайм основават Islamischer Humanitaerer Entwicklungsdienst, или Ислямски Център за Развитие (www.IHED.de).

Само за няколко седмици работа, те събират 135 тона хранителни и медицински помощи. И всичко това е било през месец Рамадан.

Когато са си у дома, семейство Тарантино изучава новата си религия и се стреми да я прилага в по-голяма степен в живота си.

Кристина вече носи хиджаб извън дома си и казва, че в джамията, която посещава в Манхайм, има много конвертити от Полша, Украйна, Русия, Германия. (бел. пр. - и от България също, дори познават лично Кристина).

По повод на втренчените погледи в интендантството, Кристина казвала на мъжа си: "Те сигурно си мислят, че си ме довел от Ирак".

Той самия не е имал проблеми с приемането на Исляма.

Войниците от неговия 72-ри Сигнален батальон знаят, че е мюсюлманин. "В началото все питаха: "Какво?! Какви сте? Какво правите?! Наистина ли?" А след време казваха: "Сержант Тарантино, време е за молитва". Определено проявиха уважение и разбиране."

Един единствен път имал негативно преживяване - когато с "Мир вам" (ас-саламо алейком), поздравява "брат" мюсюлманин от Афро-американски произход, говорящ арабски. В отговор получава само едно силно изсумтяване: "Офффф".

Крис планира да се уволни през следващата година** и да се премести със семейството си в САЩ, Кристина планира да учи комуникации, а нейния съпруга да продължи обучението си в Embry-Riddle Aeronautical University.

Семейство Тарантино се срещат преди 10 години в базата в Манхайм и имат 3 брака - веднъж в кметството, втори път - в църква, трети път - в джамия.

Едно от най-трудните неща за тях, е отношенето със синовете им. Постоянно се чудехме какво да им кажем, споделят двамата. "И така, постепенно свикнаха с идеята, че няма фея на зъбките, че дядо коледа не съществува...Доста добре приеха идеята" - разказва Кристина.

Бележки:

**Горната статия е от 2010 година (10 октомври, 2011). Към днешна дата, семейство Тарантино живее в САЩ, но посещава и Манхайм.

Автор Nancy Montgomery, montgomeryn@estripes.osd.mil

Източник: http://www.stripes.com

Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

Мюсюлманско население по държави

2013-07-31T04:40:00.000-07:00

ДЪРЖАВА

Приблизително мюсюлманско население към 1990

Мюсюлманско население в % към 1990

Приблизително мюсюлманско население към 2010

Население на Мюсюлмани в % към 2010

Очаквани % към 2030*

Afghanistan

12,551,000

99.8

29,047,000

99.8

99.8

Albania

2,302,000

70.0

2,601,000

82.1

83.2

Algeria

24,860,000

98.3

34,780,000

98.2

98.2

American Samoa

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Andorra

< 1,000

0.5

1,000

1.1

1.1

Angola

40,000 ^

0.4 ^

195,000

1.0

1.0

Anguilla

< 1,000

0.4

< 1,000

0.3

0.3

Antigua and Barbuda

< 1,000

0.5

< 1,000

0.6

0.6

Argentina

444,000

1.4

1,000,000

2.5

2.6

Armenia

128,000

3.6

1,000

< 0.1

< 0.1

Aruba

< 1,000

0.2

< 1,000

0.4

0.4

Australia

154,000

0.9

399,000

1.9

2.8

Austria

161,000

2.1

475,000

5.7

9.3

Azerbaijan

5,635,000

78.1

8,795,000

98.4

98.4

Bahamas

< 1,000

< 0.1

< 1,000

0.1

0.1

Bahrain

403,000

81.8

655,000

81.2

81.2

Bangladesh

102,103,000

88.3

148,607,000

90.4

92.3

Barbados

< 1,000

< 0.1

2,000

0.9

0.9

Belarus

10,000

0.1

19,000

0.2

0.2

Belgium

266,000

2.7

638,000

6.0

10.2

Belize

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

Benin

982,000

20.5

2,259,000

24.5

24.5

Bermuda

< 1,000

0.8

< 1,000

0.8

0.8

Bhutan

6,000

1.0

7,000

1.0

1.0

Bolivia

1,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Bosnia-Herzegovina

1,843,000

42.8

1,564,000

41.6

42.7

Botswana

3,000

0.2

8,000

0.4

0.4

Brazil

145,000

0.1

204,000

0.1

0.1

British Virgin Islands

< 1,000

0.9

< 1,000

1.2

1.2

Brunei

173,000

67.2

211,000

51.9

51.9

Bulgaria

1,155,000

13.1

1,002,000

13.4

15.7

Burkina Faso

4,807,000

54.5

9,600,000

58.9

59.0

Burma (Myanmar)

654,000

1.6

1,900,000

3.8

3.8

Burundi

90,000

1.6

184,000

2.2

2.2

Cambodia

233,000

2.4

240,000

1.6

1.6

Cameroon

2,691,000

22.0

3,598,000

18.0

19.2

Canada

313,000

1.1

940,000

2.8

6.6

Cape Verde

7,000

1.8

< 1,000

0.1

0.1

Cayman Islands

< 1,000

0.1

< 1,000

0.2

0.2

Central African Republic

234,000

8.0

403,000

8.9

8.9

Chad

3,291,000

53.9

6,404,000

55.7

53.0

Channel Islands

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

Chile

< 1,000

< 0.1

4,000

< 0.1

< 0.1

China

16,839,000

1.5

23,308,000

1.8

2.1

Colombia

119,000 ^

0.4 ^

14,000

< 0.1

< 0.1

Comoros

431,000

98.4

679,000

98.3

98.3

Congo

473,000

1.3

969,000

1.4

1.4

Cook Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Costa Rica

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Croatia

52,000

1.1

56,000

1.3

1.3

Cuba

6,000

0.1

10,000

0.1

0.1

Cyprus

2,000 ^

0.3 ^

200,000

22.7

22.7

Czech Republic

1,000

< 0.1

4,000

< 0.1

< 0.1

Denmark

109,000

2.1

226,000

4.1

5.6

Djibouti

504,000

90.0

853,000

97.0

97.0

Dominica

< 1,000

0.1

< 1,000

0.2

0.2

Dominican Republic

1,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Ecuador

1,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Egypt

53,884,000

93.2

80,024,000

94.7

94.7

El Salvador

1,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Equatorial Guinea

11,000

2.8

28,000

4.1

4.1

Eritrea

1,219,000

38.6

1,909,000

36.5

36.5

Estonia

9,000

0.6

2,000

0.1

0.1

Ethiopia

15,827,000

32.8

28,721,000

33.8

33.8

Faeroe Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Falkland Islands (Malvinas)

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Federated States of Micronesia

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Fiji

58,000

8.0

54,000

6.3

6.3

Finland

11,000

0.2

42,000

0.8

1.9

France

568,000 ^

1.0 ^

4,704,000

7.5

10.3

French Guiana

1,000

1.0

2,000

0.9

0.9

French Polynesia

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Gabon

31,000 ^

3.3 ^

145,000

9.7

11.9

Gambia

780,000

87.0

1,669,000

95.3

95.3

Georgia

625,000 ^

11.5 ^

442,000

10.5

11.5

Germany

2,506,000

3.2

4,119,000

5.0

7.1

Ghana

2,245,000

15.0

3,906,000

16.1

18.2

Gibraltar

2,000

6.9

1,000

4.0

4.0

Greece

254,000

2.5

527,000

4.7

6.9

Greenland

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Grenada

< 1,000

0.3

< 1,000

0.3

0.3

Guadeloupe

3,000

0.7

2,000

0.4

0.4

Guam

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Guatemala

< 1,000

< 0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Guinea

4,241,000

69.0

8,693,000

84.2

84.2

Guinea Bissau

388,000

38.0

705,000

42.8

42.8

Guyana

67,000

9.0

55,000

7.2

7.2

Haiti

2,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Honduras

6,000

0.1

11,000

0.1

0.1

Hong Kong

57,000

1.0

91,000

1.3

1.3

Hungary

17,000

0.2

25,000

0.3

0.3

Iceland

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

India

100,873,000

11.7

177,286,000

14.6

15.9

Indonesia

154,680,000

87.2

204,847,000

88.1

88.0

Iran

56,506,000

99.6

74,819,000

99.7

99.7

Iraq

17,356,000

96.0

31,108,000

98.9

98.9

Ireland

15,000

0.4

43,000

0.9

2.2

Isle of Man

< 1,000

0.1

< 1,000

0.2

0.2

Israel

634,000

14.1

1,287,000

17.7

23.2

Italy

858,000

1.5

1,583,000

2.6

5.4

Ivory Coast

4,880,000

38.7

7,960,000

36.9

39.9

Jamaica

3,000

0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Japan

118,000

0.1

185,000

0.1

0.1

Jordan

3,149,000

96.8

6,397,000

98.8

98.8

Kazakhstan

8,391,000

50.8

8,887,000

56.4

56.4

Kenya

1,406,000

6.0

2,868,000

7.0

8.7

Kiribati

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Kosovo

1,955,000

87.8

2,104,000

91.7

93.5

Kuwait

1,966,000

91.7

2,636,000

86.4

86.4

Kyrgyzstan

2,449,000

55.7

4,927,000

88.8

93.8

Laos

1,000

< 0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Latvia

3,000

0.1

2,000

0.1

0.1

Lebanon

1,784,000

60.0

2,542,000

59.7

59.7

Lesotho

< 1,000

0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Liberia

312,000

14.4

523,000

12.8

12.8

Libya

4,278,000

98.0

6,325,000

96.6

96.6

Liechtenstein

< 1,000

2.4

2,000

4.8

4.8

Lithuania

7,000

0.2

3,000

0.1

0.1

Luxembourg

3,000

0.7

11,000

2.3

2.3

Macau

< 1,000

0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Madagascar

106,000

0.9

220,000

1.1

1.0

Malawi

1,512,000

16.0

2,011,000

12.8

12.8

Malaysia

8,870,000

49.0

17,139,000

61.4

64.5

Maldives

216,000

99.9

309,000

98.4

98.4

Mali

8,104,000

93.6

12,316,000

92.4

92.1

Malta

< 1,000

0.2

1,000

0.3

0.3

Marshall Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Martinique

< 1,000

0.2

< 1,000

0.2

0.2

Mauritania

1,968,000

99.0

3,338,000

99.2

99.2

Mauritius

172,000

16.3

216,000

16.6

16.6

Mayotte

90,000

98.0

197,000

98.8

98.8

Mexico

60,000

0.1

111,000

0.1

0.1

Moldova

4,000

0.1

15,000

0.4

0.4

Monaco

< 1,000

0.3

< 1,000

0.5

0.5

Mongolia

211,000 ^

9.5 ^

120,000

4.4

4.4

Montenegro

94,000

16.0

116,000

18.5

21.5

Montserrat

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

Morocco

24,560,000

99.0

32,381,000

99.9

99.9

Mozambique

1,761,000 ^

13.0 ^

5,340,000

22.8

22.8

Namibia

4,000

0.3

9,000

0.4

0.4

Nauru

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Nepal

688,000

3.6

1,253,000

4.2

4.2

Netherlands

344,000

2.3

914,000

5.5

7.8

Netherlands Antilles

< 1,000

0.2

< 1,000

0.2

0.2

New Caledonia

6,000

3.7

7,000

2.8

2.8

New Zealand

7,000

0.2

41,000

0.9

2.0

Nicaragua

< 1,000

< 0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Niger

7,801,000

98.7

15,627,000

98.3

98.3

Nigeria

46,302,000

47.6

75,728,000

47.9

51.5

Niue

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

North Korea

1,000

< 0.1

3,000

< 0.1

< 0.1

Northern Mariana Islands

< 1,000

0.5

< 1,000

0.7

0.7

Norway

54,000

1.3

144,000

3.0

6.5

Oman

1,616,000

87.7

2,547,000

87.7

87.7

Pakistan

112,303,000

97.0

178,097,000

96.4

96.4

Palau

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Palestinian territories

2,111,000

98.0

4,298,000

97.5

97.5

Panama

109,000 ^

4.5 ^

25,000

0.7

0.7

Papua New Guinea

1,000

< 0.1

2,000

< 0.1

< 0.1

Paraguay

< 1,000

< 0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Peru

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Philippines

2,872,000

4.6

4,737,000

5.1

5.7

Pitcairn Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Poland

6,000

< 0.1

20,000

0.1

0.1

Portugal

10,000

0.1

65,000

0.6

0.6

Puerto Rico

< 1,000

< 0.1

1,000

< 0.1

< 0.1

Qatar

423,000

90.6

1,168,000

77.5

77.5

Republic of Congo

26,000

1.1

60,000

1.6

1.6

Republic of Macedonia

441,000

23.1

713,000

34.9

40.3

Reunion

14,000

2.4

35,000

4.2

4.2

Romania

46,000

0.2

73,000

0.3

0.4

Russia

13,634,000

9.2

16,379,000

11.7

14.4

Rwanda

170,000

2.4

188,000

1.8

2.3

Samoa

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

San Marino

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Sao Tome and Principe

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Saudi Arabia

16,096,000

99.0

25,493,000

97.1

97.1

Senegal

7,086,000

94.0

12,333,000

95.9

95.9

Serbia

412,000

5.6

280,000

3.7

5.1

Seychelles

< 1,000

0.5

< 1,000

1.1

1.1

Sierra Leone

2,042,000

50.0

4,171,000

71.5

73.0

Singapore

464,000

15.4

721,000

14.9

14.9

Slovakia

< 1,000

< 0.1

4,000

0.1

0.1

Slovenia

29,000

1.5

49,000

2.4

2.4

Solomon Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Somalia

6,530,000

99.0

9,231,000

98.6

98.6

South Africa

525,000

1.4

737,000

1.5

1.5

South Korea

43,000

0.1

75,000

0.2

0.2

Spain

271,000

0.7

1,021,000

2.3

3.7

Sri Lanka

1,383,000

8.0

1,725,000

8.5

8.5

St. Helena

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

St. Kitts and Nevis

< 1,000

0.1

< 1,000

0.3

0.3

St. Lucia

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

St. Pierre and Miquelon

< 1,000

0.1

< 1,000

0.2

0.2

St. Vincent and the Grenadines

1,000

1.0

2,000

1.7

1.7

Sudan

19,506,000

72.0

30,855,000

71.4

71.4

Suriname

57,000

14.0

84,000

15.9

15.9

Swaziland

4,000

0.5

2,000

0.2

0.2

Sweden

147,000

1.7

451,000

4.9

9.9

Switzerland

148,000

2.2

433,000

5.7

8.1

Syria

11,067,000

87.0

20,895,000

92.8

92.8

Taiwan

97,000 ^

0.5 ^

23,000

0.1

0.1

Tajikistan

4,086,000

77.1

7,006,000

99.0

99.0

Tanzania

7,637,000

30.0

13,450,000

29.9

25.8

Thailand

2,324,000

4.1

3,952,000

5.8

5.8

Timor-Leste

39,000

5.3

1,000

0.1

0.1

Togo

449,000

11.4

827,000

12.2

12.2

Tokelau

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Tonga

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Trinidad and Tobago

72,000

5.9

78,000

5.8

5.8

Tunisia

8,133,000

99.0

10,349,000

99.8

99.8

Turkey

55,121,000

98.3

74,660,000

98.6

98.6

Turkmenistan

2,881,000

78.5

4,830,000

93.3

93.3

Turks and Caicos Islands

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Tuvalu

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

U.S. Virgin Islands

< 1,000

0.1

< 1,000

0.1

0.1

Uganda

1,862,000

10.5

4,060,000

12.0

10.9

Ukraine

103,000 ^

0.2 ^

393,000

0.9

1.0

United Arab Emirates

1,624,000

87.0

3,577,000

76.0

76.0

United Kingdom

1,172,000

2.0

2,869,000

4.6

8.2

United States

1,529,000

0.6

2,595,000

0.8

1.7

Uruguay

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Uzbekistan

19,392,000

94.5

26,833,000

96.5

96.5

Vanuatu

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Vatican City

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Venezuela

44,000

0.2

95,000

0.3

0.3

Vietnam

662,000 ^

1.0 ^

160,000

0.2

0.2

Wallis and Futuna

< 1,000

< 0.1

< 1,000

< 0.1

< 0.1

Western Sahara

221,000

99.9

528,000

99.6

99.6

Yemen

12,191,000

99.0

24,023,000

99.0

99.0

Zambia

33,000

0.4

59,000

0.4

0.4

Zimbabwe

94,000

0.9

109,000

0.9

0.9

ДЪРЖАВА	Приблизително мюсюлманско население към 1990	Мюсюлманско население в % към 1990	Приблизително мюсюлманско население към 2010	Население на Мюсюлмани в % към 2010	Очаквани % към 2030*
Afghanistan	12,551,000	99.8	29,047,000	99.8	99.8
Albania	2,302,000	70.0	2,601,000	82.1	83.2
Algeria	24,860,000	98.3	34,780,000	98.2	98.2
American Samoa	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Andorra	< 1,000	0.5	1,000	1.1	1.1
Angola	40,000 ^	0.4 ^	195,000	1.0	1.0
Anguilla	< 1,000	0.4	< 1,000	0.3	0.3
Antigua and Barbuda	< 1,000	0.5	< 1,000	0.6	0.6
Argentina	444,000	1.4	1,000,000	2.5	2.6
Armenia	128,000	3.6	1,000	< 0.1	< 0.1
Aruba	< 1,000	0.2	< 1,000	0.4	0.4
Australia	154,000	0.9	399,000	1.9	2.8
Austria	161,000	2.1	475,000	5.7	9.3
Azerbaijan	5,635,000	78.1	8,795,000	98.4	98.4
Bahamas	< 1,000	< 0.1	< 1,000	0.1	0.1
Bahrain	403,000	81.8	655,000	81.2	81.2
Bangladesh	102,103,000	88.3	148,607,000	90.4	92.3
Barbados	< 1,000	< 0.1	2,000	0.9	0.9
Belarus	10,000	0.1	19,000	0.2	0.2
Belgium	266,000	2.7	638,000	6.0	10.2
Belize	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
Benin	982,000	20.5	2,259,000	24.5	24.5
Bermuda	< 1,000	0.8	< 1,000	0.8	0.8
Bhutan	6,000	1.0	7,000	1.0	1.0
Bolivia	1,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Bosnia-Herzegovina	1,843,000	42.8	1,564,000	41.6	42.7
Botswana	3,000	0.2	8,000	0.4	0.4
Brazil	145,000	0.1	204,000	0.1	0.1
British Virgin Islands	< 1,000	0.9	< 1,000	1.2	1.2
Brunei	173,000	67.2	211,000	51.9	51.9
Bulgaria	1,155,000	13.1	1,002,000	13.4	15.7
Burkina Faso	4,807,000	54.5	9,600,000	58.9	59.0
Burma (Myanmar)	654,000	1.6	1,900,000	3.8	3.8
Burundi	90,000	1.6	184,000	2.2	2.2
Cambodia	233,000	2.4	240,000	1.6	1.6
Cameroon	2,691,000	22.0	3,598,000	18.0	19.2
Canada	313,000	1.1	940,000	2.8	6.6
Cape Verde	7,000	1.8	< 1,000	0.1	0.1
Cayman Islands	< 1,000	0.1	< 1,000	0.2	0.2
Central African Republic	234,000	8.0	403,000	8.9	8.9
Chad	3,291,000	53.9	6,404,000	55.7	53.0
Channel Islands	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
Chile	< 1,000	< 0.1	4,000	< 0.1	< 0.1
China	16,839,000	1.5	23,308,000	1.8	2.1
Colombia	119,000 ^	0.4 ^	14,000	< 0.1	< 0.1
Comoros	431,000	98.4	679,000	98.3	98.3
Congo	473,000	1.3	969,000	1.4	1.4
Cook Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Costa Rica	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Croatia	52,000	1.1	56,000	1.3	1.3
Cuba	6,000	0.1	10,000	0.1	0.1
Cyprus	2,000 ^	0.3 ^	200,000	22.7	22.7
Czech Republic	1,000	< 0.1	4,000	< 0.1	< 0.1
Denmark	109,000	2.1	226,000	4.1	5.6
Djibouti	504,000	90.0	853,000	97.0	97.0
Dominica	< 1,000	0.1	< 1,000	0.2	0.2
Dominican Republic	1,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Ecuador	1,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Egypt	53,884,000	93.2	80,024,000	94.7	94.7
El Salvador	1,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Equatorial Guinea	11,000	2.8	28,000	4.1	4.1
Eritrea	1,219,000	38.6	1,909,000	36.5	36.5
Estonia	9,000	0.6	2,000	0.1	0.1
Ethiopia	15,827,000	32.8	28,721,000	33.8	33.8
Faeroe Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Falkland Islands (Malvinas)	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Federated States of Micronesia	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Fiji	58,000	8.0	54,000	6.3	6.3
Finland	11,000	0.2	42,000	0.8	1.9
France	568,000 ^	1.0 ^	4,704,000	7.5	10.3
French Guiana	1,000	1.0	2,000	0.9	0.9
French Polynesia	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Gabon	31,000 ^	3.3 ^	145,000	9.7	11.9
Gambia	780,000	87.0	1,669,000	95.3	95.3
Georgia	625,000 ^	11.5 ^	442,000	10.5	11.5
Germany	2,506,000	3.2	4,119,000	5.0	7.1
Ghana	2,245,000	15.0	3,906,000	16.1	18.2
Gibraltar	2,000	6.9	1,000	4.0	4.0
Greece	254,000	2.5	527,000	4.7	6.9
Greenland	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Grenada	< 1,000	0.3	< 1,000	0.3	0.3
Guadeloupe	3,000	0.7	2,000	0.4	0.4
Guam	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Guatemala	< 1,000	< 0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Guinea	4,241,000	69.0	8,693,000	84.2	84.2
Guinea Bissau	388,000	38.0	705,000	42.8	42.8
Guyana	67,000	9.0	55,000	7.2	7.2
Haiti	2,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Honduras	6,000	0.1	11,000	0.1	0.1
Hong Kong	57,000	1.0	91,000	1.3	1.3
Hungary	17,000	0.2	25,000	0.3	0.3
Iceland	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
India	100,873,000	11.7	177,286,000	14.6	15.9
Indonesia	154,680,000	87.2	204,847,000	88.1	88.0
Iran	56,506,000	99.6	74,819,000	99.7	99.7
Iraq	17,356,000	96.0	31,108,000	98.9	98.9
Ireland	15,000	0.4	43,000	0.9	2.2
Isle of Man	< 1,000	0.1	< 1,000	0.2	0.2
Israel	634,000	14.1	1,287,000	17.7	23.2
Italy	858,000	1.5	1,583,000	2.6	5.4
Ivory Coast	4,880,000	38.7	7,960,000	36.9	39.9
Jamaica	3,000	0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Japan	118,000	0.1	185,000	0.1	0.1
Jordan	3,149,000	96.8	6,397,000	98.8	98.8
Kazakhstan	8,391,000	50.8	8,887,000	56.4	56.4
Kenya	1,406,000	6.0	2,868,000	7.0	8.7
Kiribati	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Kosovo	1,955,000	87.8	2,104,000	91.7	93.5
Kuwait	1,966,000	91.7	2,636,000	86.4	86.4
Kyrgyzstan	2,449,000	55.7	4,927,000	88.8	93.8
Laos	1,000	< 0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Latvia	3,000	0.1	2,000	0.1	0.1
Lebanon	1,784,000	60.0	2,542,000	59.7	59.7
Lesotho	< 1,000	0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Liberia	312,000	14.4	523,000	12.8	12.8
Libya	4,278,000	98.0	6,325,000	96.6	96.6
Liechtenstein	< 1,000	2.4	2,000	4.8	4.8
Lithuania	7,000	0.2	3,000	0.1	0.1
Luxembourg	3,000	0.7	11,000	2.3	2.3
Macau	< 1,000	0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Madagascar	106,000	0.9	220,000	1.1	1.0
Malawi	1,512,000	16.0	2,011,000	12.8	12.8
Malaysia	8,870,000	49.0	17,139,000	61.4	64.5
Maldives	216,000	99.9	309,000	98.4	98.4
Mali	8,104,000	93.6	12,316,000	92.4	92.1
Malta	< 1,000	0.2	1,000	0.3	0.3
Marshall Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Martinique	< 1,000	0.2	< 1,000	0.2	0.2
Mauritania	1,968,000	99.0	3,338,000	99.2	99.2
Mauritius	172,000	16.3	216,000	16.6	16.6
Mayotte	90,000	98.0	197,000	98.8	98.8
Mexico	60,000	0.1	111,000	0.1	0.1
Moldova	4,000	0.1	15,000	0.4	0.4
Monaco	< 1,000	0.3	< 1,000	0.5	0.5
Mongolia	211,000 ^	9.5 ^	120,000	4.4	4.4
Montenegro	94,000	16.0	116,000	18.5	21.5
Montserrat	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
Morocco	24,560,000	99.0	32,381,000	99.9	99.9
Mozambique	1,761,000 ^	13.0 ^	5,340,000	22.8	22.8
Namibia	4,000	0.3	9,000	0.4	0.4
Nauru	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Nepal	688,000	3.6	1,253,000	4.2	4.2
Netherlands	344,000	2.3	914,000	5.5	7.8
Netherlands Antilles	< 1,000	0.2	< 1,000	0.2	0.2
New Caledonia	6,000	3.7	7,000	2.8	2.8
New Zealand	7,000	0.2	41,000	0.9	2.0
Nicaragua	< 1,000	< 0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Niger	7,801,000	98.7	15,627,000	98.3	98.3
Nigeria	46,302,000	47.6	75,728,000	47.9	51.5
Niue	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
North Korea	1,000	< 0.1	3,000	< 0.1	< 0.1
Northern Mariana Islands	< 1,000	0.5	< 1,000	0.7	0.7
Norway	54,000	1.3	144,000	3.0	6.5
Oman	1,616,000	87.7	2,547,000	87.7	87.7
Pakistan	112,303,000	97.0	178,097,000	96.4	96.4
Palau	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Palestinian territories	2,111,000	98.0	4,298,000	97.5	97.5
Panama	109,000 ^	4.5 ^	25,000	0.7	0.7
Papua New Guinea	1,000	< 0.1	2,000	< 0.1	< 0.1
Paraguay	< 1,000	< 0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Peru	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Philippines	2,872,000	4.6	4,737,000	5.1	5.7
Pitcairn Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Poland	6,000	< 0.1	20,000	0.1	0.1
Portugal	10,000	0.1	65,000	0.6	0.6
Puerto Rico	< 1,000	< 0.1	1,000	< 0.1	< 0.1
Qatar	423,000	90.6	1,168,000	77.5	77.5
Republic of Congo	26,000	1.1	60,000	1.6	1.6
Republic of Macedonia	441,000	23.1	713,000	34.9	40.3
Reunion	14,000	2.4	35,000	4.2	4.2
Romania	46,000	0.2	73,000	0.3	0.4
Russia	13,634,000	9.2	16,379,000	11.7	14.4
Rwanda	170,000	2.4	188,000	1.8	2.3
Samoa	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
San Marino	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Sao Tome and Principe	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Saudi Arabia	16,096,000	99.0	25,493,000	97.1	97.1
Senegal	7,086,000	94.0	12,333,000	95.9	95.9
Serbia	412,000	5.6	280,000	3.7	5.1
Seychelles	< 1,000	0.5	< 1,000	1.1	1.1
Sierra Leone	2,042,000	50.0	4,171,000	71.5	73.0
Singapore	464,000	15.4	721,000	14.9	14.9
Slovakia	< 1,000	< 0.1	4,000	0.1	0.1
Slovenia	29,000	1.5	49,000	2.4	2.4
Solomon Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Somalia	6,530,000	99.0	9,231,000	98.6	98.6
South Africa	525,000	1.4	737,000	1.5	1.5
South Korea	43,000	0.1	75,000	0.2	0.2
Spain	271,000	0.7	1,021,000	2.3	3.7
Sri Lanka	1,383,000	8.0	1,725,000	8.5	8.5
St. Helena	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
St. Kitts and Nevis	< 1,000	0.1	< 1,000	0.3	0.3
St. Lucia	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
St. Pierre and Miquelon	< 1,000	0.1	< 1,000	0.2	0.2
St. Vincent and the Grenadines	1,000	1.0	2,000	1.7	1.7
Sudan	19,506,000	72.0	30,855,000	71.4	71.4
Suriname	57,000	14.0	84,000	15.9	15.9
Swaziland	4,000	0.5	2,000	0.2	0.2
Sweden	147,000	1.7	451,000	4.9	9.9
Switzerland	148,000	2.2	433,000	5.7	8.1
Syria	11,067,000	87.0	20,895,000	92.8	92.8
Taiwan	97,000 ^	0.5 ^	23,000	0.1	0.1
Tajikistan	4,086,000	77.1	7,006,000	99.0	99.0
Tanzania	7,637,000	30.0	13,450,000	29.9	25.8
Thailand	2,324,000	4.1	3,952,000	5.8	5.8
Timor-Leste	39,000	5.3	1,000	0.1	0.1
Togo	449,000	11.4	827,000	12.2	12.2
Tokelau	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Tonga	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Trinidad and Tobago	72,000	5.9	78,000	5.8	5.8
Tunisia	8,133,000	99.0	10,349,000	99.8	99.8
Turkey	55,121,000	98.3	74,660,000	98.6	98.6
Turkmenistan	2,881,000	78.5	4,830,000	93.3	93.3
Turks and Caicos Islands	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Tuvalu	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
U.S. Virgin Islands	< 1,000	0.1	< 1,000	0.1	0.1
Uganda	1,862,000	10.5	4,060,000	12.0	10.9
Ukraine	103,000 ^	0.2 ^	393,000	0.9	1.0
United Arab Emirates	1,624,000	87.0	3,577,000	76.0	76.0
United Kingdom	1,172,000	2.0	2,869,000	4.6	8.2
United States	1,529,000	0.6	2,595,000	0.8	1.7
Uruguay	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Uzbekistan	19,392,000	94.5	26,833,000	96.5	96.5
Vanuatu	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Vatican City	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Venezuela	44,000	0.2	95,000	0.3	0.3
Vietnam	662,000 ^	1.0 ^	160,000	0.2	0.2
Wallis and Futuna	< 1,000	< 0.1	< 1,000	< 0.1	< 0.1
Western Sahara	221,000	99.9	528,000	99.6	99.6
Yemen	12,191,000	99.0	24,023,000	99.0	99.0
Zambia	33,000	0.4	59,000	0.4	0.4
Zimbabwe	94,000	0.9	109,000	0.9	0.9

източник PewResearch

Целта на поста в Исляма

2013-07-05T05:56:00.001-07:00

faithinallah.org

автор Абу Амина Елиас за FaithinAllah.org

Бисмиллахиррахмааниррахиим

Целта на поста е добиване на чудесната черта - богобоязливост (Такуа) чрез въздържане от греховни дела и контрол на желанията.

Аллах казва:

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ

О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите

Сура ал-Бакара, 2:183

Думата Такуа произлиза от корена "да пази" и в различни случаи се превежда като праведонст, благочествие. Постенето има за цел да спомогне за възпитанието на това качество у нас. По този начин поста действа като щит срещу греховете и в крайна сметка и от наказанието на Аллах в Отвъдния живот.

Усман ибн Абу ал-Ас предава, че Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал:

الصِّيَامُ جُنَّةٌ مِنْ النَّارِ كَجُنَّةِ أَحَدِكُمْ مِنْ الْقِتَالِ

Говеенето е щит срещи Огъня на Ада, както щита ви по време на битка.

Източник: Сунан Ибн Маджа 1639, Сахих

Следователно Мюсюлманите трябва да са особено внимателни да пазят себе си от всякакви грехове, докато постят. Те трябва да изоставят безполезната реч и особено споровете. Ако някой се опита да спори с вас, трябва просто да му отговорите, че постите.

Абу Хурейра предава, че Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал:

إِذَا أَصْبَحَ أَحَدُكُمْ يَوْمًا صَائِمًا فَلَا يَرْفُثْ وَلَا يَجْهَلْ فَإِنْ امْرُؤٌ شَاتَمَهُ أَوْ قَاتَلَهُ فَلْيَقُلْ إِنِّي صَائِمٌ إِنِّي صَائِمٌ

Когато някой от вас се събуди за пост, нека се въздържа от скверни думи или пренебрежително поведение. Ако някой го клевети или се опитва да спори с него, трябва ад каже: "Наистина аз говея! Аз говея!

Източник: Сахих Муслим 1151, Сахих

Ако Мюсюлманинът не успее да се предпази от грях или неползотворна реч, докато пости, тогава неговия пост не е постигнал целта си. Аллах определено не се нуждае от поста на никой от нас, който съгрешава, така е Мюсюлманин, който пости, но съгрешава, анулира всяка полза от поста си.

Абу Хурейра предава, че Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал:

مَنْ لَمْ يَدَعْ قَوْلَ الزُّورِ وَالْعَمَلَ بِهِ فَلَيْسَ لِلَّهِ حَاجَةٌ فِي أَنْ يَدَعَ طَعَامَهُ وَشَرَابَهُ

„Който не престане да лъже и се води по лъжата, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода"

Източник: Ал-Бухари,Фатх, 1903, Сахих

В допълнение към въздържането от грях, Мюсюлманинът трябва да използва поста като възможност за контролиране на желанията. Ако Мюсюлманинът има достатъчно воля да се въздържа от храна и пиене през деня, то тогава ще е и достатъчно силен срещу греховни изкушения в друго време.

Ибн Масуд предава, че Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал:

يَا مَعْشَرَ الشَّبَابِ مَنْ اسْتَطَاعَ مِنْكُمْ الْبَاءَةَ فَلْيَتَزَوَّجْ فَإِنَّهُ أَغَضُّ لِلْبَصَرِ وَأَحْصَنُ لِلْفَرْجِ وَمَنْ لَمْ يَسْتَطِعْ فَعَلَيْهِ بِالصَّوْمِ فَإِنَّهُ لَهُ وِجَاءٌ

О млади мъже, ако сте в състояние да издържате съпруга, оженете се. Наистина това обуздава очите и предпазва интимните части, но който няма възможност, нека пости, защото той (поста) е средство за контрол.

Източник: Сахих Муслим 1400, Сахих

Така поста е средство за предпазване на душата от следването на греховни срасти и похот. Себеконтрола е качество, което е причина за влизане в Рая.

Аллах казва:

وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَىٰ فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَىٰ

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.

Сура ан-Назиат, 79:40-41

Накрая, ако изпълни целите на поста, мюсюлманинът ще бъде възнаграден с избавление в Отвъдното, защита от Огъня и вечен живот в Рая. Всеки ден Мюсюлманин избягва Ада, заради добродетелите на поста.

Джабир предава, че Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал:

إِنَّ لِلَّهِ عِنْدَ كُلِّ فِطْرٍ عُتَقَاءَ وَذَلِكَ فِي كُلِّ لَيْلَةٍ

"По време на всяко разговяване, Аллах избира хора, които освобождава от Огъня".

Източник: Ахмад, 5/256, Сахих ат-тархиб, 1/419.

Молим Аллах Всемогъщия да приеме нашия пост и да улесни възпитаването у нас на добродетелите, които са най-добри за Него.

Успеха е от Аллах, а Аллах знае най-добре.

Какво е Рамадан?

2013-07-05T03:45:00.000-07:00

kids.britannica.com

Поста през Рамадан е един от петте стълба на Исляма, а те са:

Вяра - Вяра, плод на увереността, че Бог е Един и вярваме само в Него, Създателя на Вселената. Не служим на създания - хора, животни, статуи, икони, нашите желания или каквото и да било друго. Вярата води до убеждението, че нашия Създател е изпратил напътствието чрез пратениците, като Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса), Исус (Иса) и последния Пророк Мухаммад. Посланието дава пълен набор от Божествени закони за хората, приложими във всяка една ситуация за всички времена.
Молитва - Извършването на молитвата 5 пъти на ден служи за напомняне през целия ден на основната цел на живота - да служим на Създателя.
Закат - Задължителната милостиян, давана веднъж в годината на този, който има нужда и отговаря на условията за това. Тя има огромно значение в Исляма.
Пост - Въздържане от храна, напитки, сексуални отношения по време на деня през месец Рамадан, като по този начин се усъвършенстват качества, като търпение, самоконтрол и покаяние.
Хадж - Поклонението в град Мекка за онези, които имат финансова и физическа възможност. Това е духовно търсене в покорство на Бога и очистване на сърцето.

Защо Мюсюлманите постят?

Всяка година по време на Ислямския месец Рамадан всички Мюсюлмани постят през деня - от изгрев до залез. Поста включва отказване от храна, питие и сексуални отношения. Чрез отстраняване от тези плътски желания, Мюсюлманите развиват и усъвършенстват самоконтрола: способността да се откажеш от извършването на нещо, което искаш и то просто заради подчинението на нашия Създател. Тази месечна тренировка ни помага да развием сила за живот и живот в чистота и подчинение на Бог, въпреки изкушенията.

Tози, който е болен, възрастен, пътник, бременна жена или кърмачка, може да прекъсне поста си или да не пости, а да отговее пропуснатите дни в подходящо друго време. Ако няма такава възможност, такъв човек трябва да храни човек в нужда за всеки пропуснат ден. За децата поста не е задължителен - става такъв след настъпване на пубертета.

Независимо, че в поста има много здравни ползи, той е предимно метод за духовно себе почистване и израстване. Например чрез отстраняване от светския комфорт, постещия човек изпитва по-голямо съчувствие към бедните и гладните, става по-състрадателен и щедър.

В края на Рамадан мюсюлманите празнуват Еид ал-Фитр. Цялата общност се събира на специална празнична молитва и хората се поздравяват помежду си. Останалата част от деня се прекарва в посещение на роднини и приятели.

Снимки от Рамадан

Мюсюлмани от Индонезия правят допълнителната за Рамадан нощна молитва Тарауих

Младо момиче прави молитва в Палестина.

Дете помага за разпределяне на храната за разговяване. Пакистан.

Разговяване в края на дневния пост през Рамадан - тук ифтара в джамия в Риад, Саудитска Арабия, AP / Hassan Ammar

Read more here: http://www.sacbee.com/static/weblogs/photos/2008/09/015180.html#storylink=cpy

източник: What is eid

Анти-Ислямски настроения Ван Дорн, прие Ислям

2013-04-27T09:07:00.001-07:00

Фандор по време на молитва, Poetry News Agency

Едно от наистина чудесата на Аллах, е приемането на Исляма, от члена на крайно-дясната Холандска партия на Свободата - Арнауд Ван Дорн (Arnoud van Doorn) - същия човек, който до края на 2011 година беше заместник-председател на Партията и това обяви самия той в профила си в Twitter. Беше написал на арабски свидетелството „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов раб и пратеник”. Първоначално другите блогъри помислили, че той се шегува. Но 46-годишния Ван Дорн, който сега служи като регионален съветник в Кметството в Хага лично, в официално писмо до кмета, потвърди решението си да практикува Исляма, разделяйки се с партията на Вилдерс.

снимка Roel Wijnants, AH

Той каза: "Чувал съм много негативни истории за исляма, но не съм човек, който следва мнението на другите, без да направя собствено проучване и да формирам собствено мнение. Ето защо аз в действителност започнах да задълбочавам познанията си за исляма от любопитство.

Колегата ми Aboe Khoulani от Градския съвет на Хага ме заведе в джамията as-Soennah, където бях посрещнат много топло...Това ме заведе по-надълбоко”.
Запитан дали съжалява за това, че е бил част от Партият на свободата, той отговаря: „Научих, че всяко преживяване в живота има цел. Въпреки че със съзнанието, което имам днес, със сигурност бих направил друг избор”.

Съвсем наскоро той подаде официално искане до кмета на Хага да му позволи да изпълнява задължителните мюсюлмански молитви през деня, докато е на работа.

"Разбирам скептицизма на хората, особено това, че това е съвсем неочаквано за много от тях", каза Дорн за Al-Jazeera English.

"Това е много голямо решение, което не направих с лека ръка".

"Близките ми хора знаят, че активно изучавах Корана, хадисите и сунната, в продължение на години", казва той. "В допълнение ще кажа, че многократно съм разговарял с мюсюлмани за тяхната религия".

Решението да приеме Исляма бе посрещнато в Холандия с много смесени чувства.
"Според някои хора съм предател, но според много други съм взел много добро решение...Реакциите като цяло са положителни и в Twitter получих много подкрепа". (това може да се види и от горния линк - бел.пр.)

За холандския политик откриването на Исляма най-накрая го е повело по истинския път в живота му. Правил съм много грешки, като всеки друг. От тези грешки научих много", казва Ван Дорн.

Арнауд ВАн Дорн в Саудитска Арабия, заедно с Имама на Месжид Куба, Медина, уважаемия Шейх Емад Зухайр Хафъз

молитва на Ван Дорн в Месжид-ал-Набауи в Медина, Okaz photo, източник Saudi Gazette

"И чрез приемането на Исляма най-накрая намерих моя път. Осъзнавам, че това е ново начало и имам още много какво да уча".

източници The Amsterdam Herald , MuslimVillage.com ,

Световния ден на Хиджаба доведе млада британка до Исляма

2013-04-18T07:31:00.000-07:00

източник: onislam.net
превод: Милена Борисова - Иршад

Кайро – Приключението "Хиджаб за 1 ден", накара 21-годишна британка да научи повече за Исляма, след което да приеме религията.

“Започнах да чета Коран и словата бяха логични и
ясни, за разлика от Библията..."
казва Джес

“Взех участие в Световния ден на Хиджаба" и предизвиках сама себе си да нося хиджаба 1 месец,” разказва Jessica Rhode пред Muslim Mirror.

“Започнах да чета Коран и думите бяха логични и ясни, за разлика от Библията...

Rhodes, от Норуич, беше сред жените немюсюлманки, които сложиха Хиджаб за годишния Световен ден на Хиджаба на 1-ви февруари.

Събитието има за цел да спомогне за премахване на погрешното схващане, че покривалото, което е задължителна част от облеклото на жените в Исляма, е символ на подтиснатостта на мюсюлманките.

След като е носила това облекло, Rhodes казва, че вече не си спомня какво е да ходи без хиджаб.

Rhodes започва да чете за Исляма и се запознава по-добре с тази религия.

“Направих и някои проучвания за Ислям и разбрах, че това е една всеобхватна религия, която може да ми даде отговорите, които търся,” казва тя.

Решението на Rhodes да приеме Исляма, е посрещнато със смесени реакции от хората около нея.

“Родителите ми не се зарадваха, но приеха решението ми. Свекърите от друга страна абсолютно ме подкрепиха,” Rhodes said.

“Приятелите ми бяха една смесица – някои се зарадваха на решението ми, други го оспорваха, а трети изобщо излязоха от живота ми.”

“Праволинейни”

Младата британка недоволства, че много мюсюлмани не са в състояние да достигнат до новоприелите, да им помогнат.

“Аз имах някаква подкрепа, но сякаш не много хора искат да са близо до мен,” оплаква се Rhodes.

“Постоянно трябва да моля за помощ.”

Тя казва, че много мюсюлмани са “праволинейни” в интерпретиране на Корана.

“Когато започна да задавам въпроси, хората цитират Коран и ми изглежда, че изобщо не желаят друг начин на възприемане на написаното,” казва Rhodes.

“Мисля, че трябва да подобрят това отношение, като не са толкова предубедени към други тълкувания, защото не само западняците са тесногръди, заблудени и пр.”

Младата Briton се оплаква също, че често реакции на някои мюсюлмани я карат да се запита дали е бил добър избора й...

“Понякога се чувствам несигурна – реакциите на много мюсюлмани, с които говоря, ме карат да искам да напусна Исляма и да се върна към неверието, колкото до религията - беше ми даден избор и никой не го беше грижа дали си извършвам нещата по свой или по друг начин,” казва тя.

“Мюсюлманската умма…тя е в ръцете на Аллах. Ако хората по целия свят, във всички сфери на живота, са по-широко скроени и непредубедени, може би ще можем да се движим напред заедно,” казва Rhodes.

“Но ако не, просто ще продължим да стоим в блатото на неразбирателството и погрешните схващания, гнева и безсмислените войни.”

Британия е дом на Мюсюлманска общност от около 2.5 милиона.

Пазач в затвора в Гуантанамо, впечатлен от затворниците мюсюлмани, приема Исляма

2013-04-16T12:17:00.002-07:00

Източници: CNN.com и Mediaite.com

Автор: Michael Allen
Преводач: Милена Борисова - Иршад

CNN съобщи за армейския специалист Terry Holdbrooks, пристигнал в затвора в залива Гуантанамо през 2003г като "гневен атеист", година по-късно е станал практикуващ Мюсюлманин (аудиото по-долу).

Затворническия пазач бил впечатлен как Мюсюлманите там "посрещали деня с усмивка" [0:18], въпреки че са пребивавали в затвора дори без присъда за неопределено време, предава Mediaite.com.

“Очевидно Исляма е нещо повече от това, което ми беше казвано,” споделя Holdbrooks в аудиото на [1:57].

Holdbrooks започнал да разговаря всекидневно за Исляма със затворниците.

Holdbrooks казва, че неговите колеги войници не се впечатлявали, че той си говори със затворниците, защото били заети да пийват по време на четирите си почивни дни, пише CNN.com.

Един от задържаните му дава копие на Корана и това променя живота му

“Трябва да разберете, че ако станете Мюсюлманин, всички ще гледат по-различно на вас - колеги, семейство, държава...нали разбирате…страната ви ще гледа на вас по начин, който никак няма да е добър за вас. Най-вероятно ще затрудни много неща за вас,” казва един от затворниците на Holdbrooks.

Holdbrooks настоява, че иска да стане Мюсюлманин и приема Исляма там, в затвора.

Holdbrooks твърди, че колегите му войници нямалит нищо против, но началниците му предполагали, че той продава военната си униформа за оранжевия затворнически костюм, който носят в Гуантанамо.

Holdbrooks напуска армията през 2005. Затворникът, който убеждава Нoldbrooks, е освободен през 2007 без да е имал обвинение или да е съден.

Едно кратко запознанство с Исляма и отношението към Аллах

2013-04-13T13:41:00.001-07:00

За Исляма

Вярата и преклонението пред Единия Истински Бог е основополагащ елемент в религията на мюсюлманите. Много други религии също претендират за вяра в Един Бог, въпреки това обаче му приписват съдружници. Ето няколко примера:

Преклонение или молене за опрощение от Бог чрез някое от Неговите творения
Придаване на някои от Божиите качества на предмети или човешки същества
Правене на подобия на Аллах чрез издигане на нещо, което да Му се противопоставя

Гореспоменатите убеждения или действия напълно противоречат на основните принципи на Исляма.

За Аллах
Аллах е собственото име на Единствения Истински Бог.

Името „Аллах” се състои от две арабски думи: „ал” и „илах”. „Ал” е определителен член, а „илах” означава „Бог”. Когато тези две думи се свържат, те образуват „Богът”, което означава „Единственият Бог” или „Единственият Истински Бог”.

Нищо друго не може да бъде наречено Аллах. Тази дума няма нито множествено число, нито пол. Това показва нейната единственост, в сравнение с думата „бог”, която има и множествено число (т.е. богове) или пък женски род (т.е. богиня).

Мюсюлманите вярват, че Аллах е:

Единственият:

Аллах е един и няма никакви съдружници.
Аллах няма равен или подобен Нему.
Ислямът отхвърля придаването на Аллах на каквато и да е човешка форма.
Той не прилича на никое от творенията Си.
Няма част от Аллах, която да се намира в някой друг (въпреки че Неговото знание обхваща всичко).

Всеславният:

Няма същество или предмет, достойно за преклонение, освен Аллах
Всяко преклонение или молитва, насочена към (или чрез) светци, пророци, други човешки същества или природата, се счита за идолопоклонничество.
Аллах чува всеки, който Го възхвалява.
Всеки може директно да се обърне към Аллах.
Мюсюлманите имат директна връзка с Аллах, без да има нужда от някакви посредници [като икони, светци, ангели, свещеници, планетите, Исус (мир нему), животни, гробове или статуи].

Справедливият:

Аллах съди всеки според неговите собствени дела и всеки един е отговорен за това, което сам е сторил.
Човек може да се отличи пред Аллах и да спечели Неговото задоволство единствено чрез добродетели и праведност (а не чрез произход или богатството си).

Всевишният:

Аллах е над всички Свои създания и е независим от тях.
Аллах не може да бъде сравняван с нищо.
Всемилостивият:
Аллах е много по-милостив към Своите създания, отколкото майката към нейната рожба.
Никой няма първороден грах.
Аллах опрощава всички грехове.

Всемогъщият:

Аллах няма подобия.
Концепцията, че Аллах е почивал на 7-мия ден от сътворението не намира място в Исляма.
Аллах контролира всяко нещо.
Подчинението пред Аллах не увеличава Неговото Могъщество и неподчинението пред Аллах не намалява Неговото Могъщество по никакъв начин.
Нито едно листо от дърво не пада без разрешението на Аллах.

Искреното размишление върху величието на Аллах прави човека покорен. Това е, което Аллах ни призовава да правим – да Го опознаем чрез Неговите имена и качества, да осъзнаем Неговото Всемогъщество и Величие, да Го зовем и да Му бъдем покорни.
Сред прекрасните имена и качества на Аллах са и:

Създателят и Утвърждаващият.
Опрощаващият и Извиняващият.
Признателният.
Всезнаещият и Всесведущият.
Откликващият.
Съвършеният.
Най-Великият.

За Корана

Мюсюлманите вярват, че Коранът е истинското слово на Бог¹. Заедно с автентичните хадиси на Пророка Мухаммед (мир нему), той е основният източник на ислямското знание. Ето няколко строфи в потвърждение на това, което беше разгледано по-горе:

„И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“ Коран, 2:22

„Той е Аллах,няма друг Бог освен Него.“ Коран, 59:22

„И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!“ Коран, 4:36

„Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“ Коран, 42:11

„Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Коран, 5:76

„И рече вашият Господ:„Зовете ме,и Аз ще ви откликна.”Коран, 40:60

За Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (мир нему) е последният от Пророците, изпратени да призовават хората към подчинение и преклонение единствено пред Бог. Някои от тези Пророци са Адам, Ной, Йосиф, Яков, Авраам, Давид, Исус и Моисей (мир на всички тях). Мюсюлманите не се прекланят и не търсят напътствие от Мухаммед (мир нему). Той е предупредил:

“Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерием! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

Така, както мюсюлманите вярват, че Моисей (мир нему) е бил изпратен с Тората², и че Исус (мир нему) е бил изпратен с Евангелието³, те също вярват и че Мухаммед (мир нему) е бил изпратен със Свещения Коран, за да покаже как трябва да се прилагат неговите повели.

Ето някои от хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

„Който не е милостив към хората и Аллах не ще е милостив към него.”

„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас.”

„Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.“

„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав“

„Бъдете скромни, така че никой да не угнетява никого и никой да не се възгордява над никого"

„Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори това да срещнеш своя брат с приветливо лице!”

За Богослужението

Както отбелязахме, Ислямът проповядва, че ибадетът (богослужението) трябва да бъде единствено за Бог.

А какво е ибадет?

Мюсюлманските учени определят„ибадета” като „обобщаващ термин за всички онези вътрешни и външни думи и действия на човека, чрез който се спечелва задоволството на Аллах”. С други думи, концепцията за богослужение в Исляма не се ограничава само до ритуали като молитва, пост, благотворителност и извършване на поклонение – то е нещо много повече. Човек може да превърне всекидневните си занимания в богослужение, като изчисти намерението си и искрено търси задоволството на Аллах чрез това, което прави.
Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Дори изкарването на препитание може да бъде направено заради Бог ако се извършва с добри подбуди (напр. да се работи за издръжка на семейството). Ако обаче някой работи, за да парадира с тов, или за да се сдобие със слава, то тогава това не може да бъде счетено за богослужение.“

„Милостиня е да поздравиш някого. Милостиня е да бъдеш справедлив. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което пречи”

Горепосоченото може да звучи странно за тези, които виждат религията единствено като лична връзка между човека и Бог и като нещо, което не засяга онези дела, които не са специално свързани с някакви религиозни ритуали. За мюсюлманите обаче, Ислямът не е само религия, а цялостен начин на живот.

----------------------

1 Всеки един превод на Корана, било то български или на някакъв друг език, не е нито Коран, нито версия на Корана, а само превод на неговото значение. Коранът е само на арабски език, езикът, на който е бил низпослан.

2,3 Единствено Коранът е останал непроменен и съхранен, докато другите автентични откровения са загубени или подправени.

“Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.” Коран, 5:9

Текста е от брошура, отпечатана за запознаване с Исляма на Районно мюфтиство, София

Нарастване на вярата: затвори, хип-хоп и Ислям

2013-04-12T11:02:00.000-07:00

By: SpearIt, Асистент в Университета в Сайнт Луис, Правен факултет

Source: huffingtonpost.com

Превод: Милена Борисова - Иршад

Можем да опишем Исляма като най-бързо разрастващата се религия в Щатите. Има различни фактори, с които можем да обясним този феномем, включително и нарастналото емигрантско население в последните години от Мюсюлмански държави - от Близкия Изток, Индия и Пакистан. В същност обаче и много отделни хора приемат Ислям - това важи най-вече за афро и латиноамериканците.

Защо смяната на религията е толкова често срещана сред тези групи? Отговорът е сложен и включва идеологически фактори - като привлекателността на посланието на Исляма за мир и социална справедливост. Някои са привлечени от културните връзки между Исляма, Африка и мавританска Испания. Докато други приемат религията като начин за дистанциране от Християнството. Но какво в същност улеснява приемането на друга религия?

Две важни, но често пренебрегвани фактора, са затворите и хип-хоп музиката, които са дълбоко свързани помежду си. В действителност раждането на хип-хоп културата в САЩ съвпадна с бума на лишаване от свобода през '70-те години. Суровите последствия от държането в плен ще се превърнат в постоянна заплаха за хип-хоп поколението, което от първа ръка усети ефекта на загубата на приятели и семейтво.

Афроамериканците започнаха да консумират хип хоп музика, а затворите започнаха да консумират афроамериканци. Тази драматична експанзия доведе до превръщането на САЩ в страната с най-голямо население в затворите, като афроамериканците съставляват почти половината затворници.

Затворите са на път да се превърнат в най-големите центрове с Ислямски обсег. Днес затворническите власти, затворническите свещеници и преподаватели твърдят, че Исляма е най-бързо разпространяващата се религия зад решетките. Независимо, че липсват официални статистики, прогнози сочат, че около 35 000 - 40 000 затворника приемат всяка година Ислям и изчислено в национален мащаб означава, че 15% от всички затворници в ЩАтите, са Мюсюлмани или около 350 000 текущи затворника, са Мюсюлмани.

Кое реално ни показва растежа на Ислямa в затворите - неговото въздействие върху хип-хоп културата. За много млади Американци първата среща с Исляма, е хип-хопа. Въпреки че слушателите не винаги са наясно с религиозните основи, хип-хоп музиката изведе в центъра на Американската поп-култура Ислямски изпълнители, теми и символика. Групи, идентифициращи се с Исляма, са такива класически гиганти, като Afrika Bambaataa, Public Enemy и Rakim, и по-модерните WuTang Clan, Erykah Badu, Busta Rhymes и Mos Def.

Но това са само драскотини по повърхността.

Хип-хоп влиянието сред затворниците, е забележително, но онези, които приемат Исляма в затворите, основата е някъде назад във времето, много преди да хлопнат затворническите врати. За дълго време музиалните мотиви, включващи Ислям - доктринален или неправоверен, служат за един културен контекст за духовен прелом и преминване в Исляма.

В хип-хоп музиката затворът може и остава център за съпротива. В началото ужаса от лишаването от свобода, е изваден на светло и показан от песента на Grandmaster Flash & the Furious Five’s “The Message,” в която се разказва за случилото се с млад човек, хвърлен в затвора и подложен на изнасилване, сексуално робство, като в края се самоубива. По-късно корицата на албума на Public Enemy от 1988-ма, It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back, ще направи критична декларация чрез изобразяване на рапърите Chuck D. и Flavor Flav зад решетките.

Хип-хоп текстовете показват едно много дълбоко разбиране на затворите. В някои песни има едно призоваване на Мюсюлманите и окуражителни думи, както например в песента на Brother Ali “Shadows on the Sun”: “Кажи, човече, на Хашим в затвора да пази усмивката си, защото е невинен, и кажи му, че това е изпитание, което ни е от Небесата.” В други случаи цяла песен или албум се върти само около затворнически теми, както в No More Prisons Част I и продължението Част II, в които всяка представя Мюсюлмански рапъри. Понякога текстовете имат доста радикално звучене, като DJ Krush & Company Flow’s Vision of Art: “Вадя от ножницата кървящото острие на джихада, изкарвам животинското от себе си. ясно е - изхвърлят ме, смазват таланта ми, разглобяват ме и хвърлят в затвора.”

В затвора Ислямът продължава да привлича различни последователи и затворите са направили Афро-американските конверитити една неизменна част от всички афро-американци - от Малкълм X до Х. Рап Браун и Майк Тайсън.

По същия начин хип-хоп музиката облагородява и подпомага подмладяването на Америка, сравнимо с ролята на реге музиката, пропагандираща Растафарианството. Винаги описвана като "официална религия" на хип-хопа, Ислямът продължава да въздейства и вдъхновява музиката и не виждаме никакви признаци за намаляване на темповете в скоро време.

----------------------------

бел.пр - Текстовете на хип-хоп песните са преведени само образно, за по-голяма яснота.

Мюсюлманският Исус

2013-04-04T09:11:00.005-07:00

снимkа Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят.

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот.

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад", което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания.

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах.
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето.

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му.

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите.
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема.

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?

===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University

Как открих исляма…

2013-03-22T15:11:00.001-07:00

Ассаламу алейкум братя и сестри, скъпи гости на сайта,

Казвали са ми, че историята ми е безлична, в нея няма драма, няма велика любов или чудотворно изцеляване от тежка болест. По-скоро отделни случки, постепенно натрупване на впечатления и знания за исляма, размишления, фрагменти, които в един щастлив момент от живота ми се сглобиха в едно цяло.

Oпитват се да вместят нас, новоприелите (особено жените), в какви ли не стереотипи – казват, че повечето сме били грозни и дебели, та ни изнасяла идеята да се покриваме; били сме с ниско самочувствие и сме се опитвали да избягаме, да се скрием от обществото, от един начин на живот, в който не можем да пробием; или сме преживели трагедия, от която сме намерили спасение в религията... Аз не се вписвам в нито една от тези категории. Алхамдулиллах, по време на постепенното ми опознаване на исляма живеех един от най-щастливите периоди в живота си и последното нещо, от което се нуждаех, е да се хвана за някоя идеология с цел повишаване на падналия ми тонус.

Бях като всяка обикновена млада жена, правех същите неща като всички на моята възраст – вълнуваха ме партита, мода, мъже, феминизъм... Мнението ми за исляма беше крайно негативно, вярвах безрезервно на всичко, което се говори по новините, вярвах в поръчкови книги от типа на „Не без дъщеря ми“, на комунистическите ни учебници по история, в които се твърдеше, че в джамиите мъжете се молят на дебели, меки килими, а жените на гол, твърд под, за да им убива, кълнях се, че никога няма да имам нещо общо с мюсюлманите...

Искам да направя важна уговорка – когато говоря за мюсюлмани визирам само тези, които са добре запознати с религията си и живеят според повелите на Аллах и в никакъв случай всички, които по някакво стечение на обстоятелствата носят „мюсюлманско“ звучащо име, а нямат представа какво означава ислям.

Поради факта, че няма определена случка, която ме накара да предприема тази стъпка винаги ми е било трудно да започна историята си. Просто не зная къде е началото...

...Спорадични впечатления, първите от които са били може би от студентските ми години, от няколко религиозни африканци, които се държаха съвсем различно, изпълняваха молитвите си, постеха през Рамадан, изглеждаха смирени и сериозни, постоянно четяха и не се занимаваха с жени, както беше нормално за другите студенти. По-късно...съквартиранта ми –египтянин, който беше чист, подреден и услужлив, и всяка сутрин ставаше невъзможно рано за молитва.... тихият и любезен колега либиец от курса ми по компютри...мароканката от работата ми, която някак си все успяваше да остане извън всякакви интриги ....Струваше ми се, че в тези мюсюлмани, с които случайно съм се разминала в живота си имаше нещо много...принципно, нещо, което заслужава доверие, но не можех да определя какво точно...

Бях млада, не ме беше страх от нищо и бях убедена, че колкото по-рискован е живота, толкова повече си заслужава да се живее. Исках да видя свят, пътувах, трупах опит, впечатления. Забелязах, че започва да се оформя странна тенденция – страните, от които оставах с най-добри впечатления, страните, в които усещах топлина и живот, страните, в които непременно исках да се върна пак някой ден, по някаква случайност бяха все мюсюлмански.

Един красив момент, който се е запечатал завинаги в съзнанието ми: Пътувам от Анталия за Истанбул, автобусът спира за почивка насред висока планина. От „цивилизация“ няма и следа – само малко магазинче и до него джамия. Почивката е вече към края си, когато внезапно тишината бива нарушена – оказва се че е време за молитва. От джамията зазвучава азан, гласът на мюезина се извива, планинското ехо го подема, пътниците притихват....и в този момент ме обземат чувства, които не мога да опиша и единственото, което знам е, че не искам азана да свършва, не искам автобуса да тръгва, само искам дълго да стоя там сред тези високи върхове и да се наслаждавам на един от тези редки моменти, в които съвсем осезателно успяваме да почувстваме божественото.

Не всичките ми преживявания са били толкова духовни, има и комични. На летището в Дубай се нареждам на безкрайна опашка от мъже с тюрбани и тъкмо се питам след колко ли часа ще стигна гишето, когато един мустакат намръщен служител приближава право към мен и ми прави знак да го следвам. Мисля си, че пак се започват неприятностите с имиграционните власти.....За мое учудване той ме води до едно празно гише, проверява ми набързо документите и ми пожелава приятно прекарване в Емирствата. Още не осъзнала какво точно се е случило, излизам от летището и се насочвам към таксито, което е в началото на опашката. Шофьорът обаче не ми позволява да седна в колата, а излиза от нея, обяснява нещо и ми прави знак да го следвам. В недоумение вървя след него, докато се озоваваме до едно такси, чийто шофьор се оказва...жена с хиджаб. Впоследствие разбирам, че цялата тази суетня е била само за да ми се осигури максимално удобство, понеже съм жена.

Следва Египет...Египет, за който мога да говоря с дни, но мога да опиша и само с една дума – хаос! Един прекрасен хаос от слънце, звуци, цветове, усмивки...една страна, в която съм убедена че живеят най-гостоприемните, дружелюбни и усмихнати хора на света.

Всичко това води до размисли...Питам се възможно ли е да оставам само с добри впечатления от хора, които винаги са ми били рисувани в най-черни краски, които се предполага, че са жестоки убийци и терористи, безчувствени потисници на жени. Възможно ли е тези милиони, по-точно милиард мюсюлмани по света, всички да са толкова лоши? Удивителният факт, че съотношението на новоприелите исляма е 4:1 в полза на жените?! Трябва да има нещо в тази религия, което им дава сигурност и спокойствие.

И от този момент захвърлих напълно предразсъдъците и всичко, на което попадах по-нататък го приемах и анализирах с непредубеден ум.

Последва работа в офис в Лондон, за мениджър ми се пада Шарлийн – англичанка, която се оказва, че е новоприела мюсюлманка. От нея се сдобивам с първите книги, които „теоретично“ ме въвеждат в исляма, първия Коран, първия хиджаб, първия джилбаб....В къщи се обличам в тези странни феерични одежди, оглеждам се в огледалото, копнея да изляза така навън. Шарлийн ме кани на гости и ме предупреждава, че ще е по мюсюлманки правила – жените и мъжете в отделни стаи. Странно. Отивам, не, по-точно прелитам до тях, защото при първото ми излизане с хиджаб, наистина имам усещането че летя...Стоя и гледам тези жени, чиито мъже не успявам да зърна нито за миг. У тях няма и помен от образа на подтиснатата мюсюлманка, за която толкова съм слушала – обикновени жени – говорят, смеят се, шегуват се, обсъждат най-нормални неща от живота.

Разбира се, изгарям от нетърпение да посетя джамия. Навремето някой ми беше казал, че ако християнка влезе в джамия, няма да излезе жива от там. Това твърдение беше придружено от подробно описание какво точно ще и случи вътре. С присъщата ми смелост поемам този риск и приемам поканата на Шарлийн и съпругът и да отидем до централната лондонска джамия. Майката на Исмаил също идва с нас, той я държи за ръка почти през цялото време, особено е внимателен когато пресичаме улици. Тогава това ми прави огромно впечатление. Предстои ми тепърва да уча за важния статут на жената в исляма, особено на майката. Аз пак съм с хиджаб и пак летя.

В джамията всичко ми се струва толкова духовно, толкова вълнуващо, че почти не съм на себе си – молитвените и конферентните зали, библиотеката, книжарницата, ресторанта, мирът който цари навсякъде, жените, които като принцеси се плъзгат по мраморния под и меките килими. Преди да си тръгнем Шарлийн внезапно ме пита дали искам да стана мюсюлманка. Чувам се да казвам „Да“. После всичко става като в сън – намираме офиса на имама, казвам (по-точно повтарям след някого) шахадата...и готово, не само че излизам жива от джамията, ами излизам оттам сдобила се с един нов и по-хубав живот.

Когато сега се замисля за встъпването ми в исляма, съзнавам колко малко съм знаела тогава за тази религия, съзнавам че този мой импулсивен отговор „Да“ е бил една необмислена постъпка, един безумен риск, риск, който никога не съжалих, че съм поела, и който се оказа най-печелившия риск в живота ми.

Последваха моменти, които съм сигурна че са добре познати на всички, които са решили да заживеят според повелите на исляма в един по-късен етап от живота си. Заучаване (с много грешки) на молитвите по книга, първи уроци по арабски (от интернет), покупки на молитвено килимче, компас, книги, безброй хиджаби – различни цветове и материи, които първо се носят само в заключена стая, постепенно подновяване на гардероба, поява на все по-дълги поли, изхвърляне на всички прекалено изрязани и разголени парцалки, запознанства със сестри, вълнения...Решението ПОНЯКОГА да излизам навън с хиджаб...Решението да ходя с хиджаб навсякъде, ОСВЕН НА РАБОТА...Решението да ходя ВИНАГИ с хиджаб...Чувството, че всички на улицата гледат мен...Постепенното осъзнаване, че всъщност никой не ме гледа...Разминаването по улицата с други мюсюлманки, техните усмивки и тихото „Ассламу алейкум“...Страхът от това какво ще кажат тези, които ме познават...Повечето не казват нищо, всеки е прекалено зает със себе си. Въпреки всичко губя една приятелка – боли, страшно боли, но след това идва убеждението, че само истински приятели могат да преминат през подобен тест, че тези които са неспособни да ме разберат не заслужават приятелството ми и няма защо да ме боли за тях. В крайна сметка аз не съм се променила, аз съм същата личност, само че много ПО-ДОБРА от преди.

След първоначалните трепети и вълнения следва период на усилена работа. Много четене, проучвания, заучаване на молитви, постепенно навлизане в различните ислямски дисциплини, удивлението колко необятен е исляма, какъв океан от знания и мъдрост представлява. Безспорно много приятна част от този процес. е отърсването от дълго градените в миналото стереотипи и изхвърлянето на тонове боклук от дома ми и от живота ми.

Има още много какво да се каже, но спирам дотук и отправям ду’а към Всевишния да покаже правия път на всички, които са отдали живота си на търсенето на истината.

Ассламу алейкум уа рахматуллах уа баракату.

Д.

НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ, ВСИЧКО СТАВА ПО ВОЛЯТА НА АЛЛАХ

2013-03-17T15:18:00.000-07:00

„...Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път”

(Коран, 6:39)

Ще започна своята история с кратко предисловие.

Преди да приема Исляма за своя религия, бях православна християнка. Винаги съм вярвала, че има Бог и че рано или късно ще трябва да дадем отчет за делата си пред Всевишния.

Преди 10 години настоявах пред родителите си да бъда кръстена в Православна църква, защото дотогава нямах свето кръщение. Разбира се, в резултат на този ритуал животът ми не стана нито по-добър, нито по-лош. И често се случваше да си задавам въпроса: „Възможно ли е само след кратка церемония, да се наредиш сред хората, които ще бъдат спасени? И логично ли е Спасителят, умирайки на кръста, да изкупи греховете ни? Не е ли всеки отговорен за собствените си дела пред Господ?“

Друг проблем, който занимаваше мисълта ми, беше свързан с иконите и светците и не можех да си обясня как те са в състояние да ми помогнат и защо в църквата се налага да се прекръствам пред тях. И нещо друго, което недоумявах – защо Християнството се свежда само до Великден и Коледа и защо денят, отбелязан в църковния календар като ден на някой светец, трябваше да се ознаменува с паметно или по-скоро безпаметно напиване от всички именици и приятели.

Все въпроси и все в този тон. И може би най-важният момент – какво е Светата Троица, как Бог може да бъде едновременно и човек, това не влиза ли в противоречие с идеята за единобожието.

Но когато нямаш нищо като алтернатива, се задоволяваш с това, което имаш, колкото и несъвършено да е. А в България християните не търсят алтернатива, християнската религия се счита за даденост по рождение – с нея се раждаш и с нея умираш. А повече от половината от християните не знаят дори и историята на Исус Христос, да не говорим за принципите, на които се уповава тази религия.

Макар и да бях част от другата половина, животът ми съвсем не можеше да се определи като религиозен. По-скоро бях вярваща, но нерелигиозна, за разлика от множеството, което се самоопределя като религиозно, а вярата не присъства в живота на хората, освен по празниците.

И така до момента, в който за първи път научих какво е Ислям и осъзнах колко различен е той от представата ми за него, която ми бе насаждана години наред от образованието, медиите и обществото като цяло. Бях на едноседмично пътуване в Дубай, за да се срещна с момче, с което бяхме контактували по Интернет в продължение на година и половина. Между нас се беше зародило с времето виртуално приятелство, което и двамата определяхме като любов и искахме да си „сверим часовниците“ и най-сетне да сме наясно какви всъщност са отношенията ни и възможно ли е да има Интернет любов.

Оказа се, че такова понятие наистина съществува и същото това момче в момента е мой съпруг от две години и се радваме на малката си дъщеричка, която скоро ще навърши годинка, Алхамдулиллах.

Но това не е най-важното в случая. Далеч по-важно е, че посветихме доста часове в разговори за същността на света, за неговия Създател, за религиите, защото тези теми вълнуваха и двама ни. И тъй като той е мюсюлманин, му се удаваше удобен случай да ме запознае с Исляма в чистата му същност. Имах възможност да черпя информация от източника, а не от християнските оценки за тази уникална религия. Водихме своеобразна апологетика, аз – защитавайки християнската религия, той – изтъквайки преимуществата на Исляма.

Тогава ми направи впечатление, че всички негови доводи бяха абсолютно логични, а моите някак увисваха във въздуха. Особено се впечатлих от факта, че тази религия има отговор на всеки, възникнал у теб въпрос по отношение на всички страни от битието – от начина на хранене и личната хигиена, до поведението в обществото и решението на социалните проблеми. Изненада ме също така, че той знаеше за християнството повече от самата мен, и въпреки това бе избрал Исляма.

Тогава се замислих над думите му: „Човек не се ражда християнин, мюсюлманин, евреин. Той има правото на избор. Аз самият, когато осъзнах принадлежността си към Исляма, започнах да се интересувам и от други религии, да сравнявам, за да се убедя в правотата на вярата си. Така, съпоставяйки всичко прочетено, на практика се уверих, че Исляма е най-близката до истината религия. Виждах явните противоречия в останалите учения и се убеждавах в завършеността и перфектността на Исляма. Тогава благодарих истински на Аллах, че съм се родил в мюсюлманско семейство и съм бил възпитан в този дух“. Това провокира интерес у мен и беше началото на предизвикателството.

Помолих го да ми говори за Исляма, всичко, за което се сеща на момента. Казаното от него водеше до въпроси от моя страна и така времето минаваше неусетно. Не можех да се примиря, че негласно се съгласявах с всичко, казано от него, намирах го за логично и най-близко до интуицията на човек. И също така негласно реших, че трябва да науча колкото може повече неща на тази тема. В Исляма видях толерантност към останалите две монотеистични религии, разбрах, че всички те имат един корен, че Мухаммед (САС) е “печатът” на всички пророци, че Исус Христос (мир нему) се споменава толкова много пъти в Свещения Коран, далеч повече отколкото самият Мухаммед (САС). Разбрах, че приемайки Исляма, не се отричам от идеите на християнството, а точно обратното – приемам ги, но доразвити, доизяснени и в известна степен корегирани. Осъзнах, че Иса (мир нему) е бил също толкова човек, колкото и всички останали пророци в историята на човечеството.

Спомням си, че когато стигнахме до темата за облеклото на жената-мюсюлманка, аз меко казано се възпротивих на мнението му за хиджаба и заявих, че дори и да приема един ден Исляма, никога няма да сложа кърпа на главата си. Сега, от дистанцията на времето, в паметта ми изплува максимата „Никога не казвай никога“ и се убеждавам за пореден път колко вярност има в нея. Не само, че сложих кърпа, но продължавам да го правя с радост и с твърдата убеденост, че това е най-правилното решение за една жена. Съзрях смисъла на този акт и изпълнявам повелята на Аллах не само защото Той така е наредил, а и защото съм сигурна в правотата й. Колкото повече човек навлиза в необятното море, наречено Ислям, толкова повече вярата у него нараства и той не се двоуми да изпълнява заръките на Аллах и го прави доброволно, не по принуждение и най-важното – с искрено желание.

Преди да си тръгна от Дубай, момчето ми даде една книга – „Да разберем Исляма“, която бях толкова нетърпелива да прочета, че при пристигането си в София вече бях към нейния край.

От там започна пътят ми към Исляма. Път, осеян с трудности и в същото време носещ несравнимо удовлетворение. Удовлетворението от това, че си намерил най-накрая истината, успокоението на духа, че вече си открил своя пристан. Започнах да търся повече информация от Интернет, намерих Коран на български език, открих съкровищницата на Ахадит и Сунна, запознах се с биографията на Мухаммед (САС). Бях жадна за все повече и повече информация относно всички аспекти на религията. Споделих и с приятелите си, които бяха доста скептични, но въпреки това толерантни, за което им благодаря. Но най-голяма благодарност дължа на родителите си, които не се възпротивиха на избора ми, разбраха ме и ме подкрепиха. Тогава ми се струваше почти нереално, но сега осъзнавам колко Аллах е бил милостив към мен. Може би един ден, иншаАллах, Той ще помогне и на родителите ми да видят в тази религия единствения верен път, така както го видях аз самата. Силно се моля това да стане скоро.

Има и още един момент, който накрая не мога да пропусна да спомена. Става дума за самото ми запознанство със съпруга ми. То беше в чат канала mIRC. Вечерта, в която се „срещнахме“, аз бях твърдо решена да не разговарям с никого, настроението ми беше леко депресивно, за което имах сериозни причини и търсех начин да се успокоя, оттърся и усмихна. Влязох в общия канал, където по онова време имаше много свеж хумор, и се надявах това да ми помогне. Само четях, без да влизам в каквито и да било разговори. Тогава получих съобщение на английски език от някой със странно небългарско име. Разбира се не отговорих. Последва отново съобщение и отново отказ и така 4 поредни пъти. Не разбирах защо той беше толкова настоятелен, та нали в канала имаше около 100 души, достатъчно голям избор. И тогава с петото си съобщение той наистина успя да ме разсмее дотолкова, че да дръзна да му отговоря. По-късно, когато се опознахме, той ме изненада, казвайки, че за първи път тогава е влязъл в чат канал и аз съм била първият произволно избран човек, когото се е опитал да заговори, и че все още не може да си обясни защо е бил толкова настоятелен след като това не му е присъщо по принцип.

Неведоми са пътищата Господни! И досега сме твърдо убедени, че Аллах Е Бил този, който ни е събрал и благодарение на чиято милост дължим настоящото си щастие. И най-вече съм благодарна за милостта Му към мен, решавайки чрез това момче да ми покаже верния път.

Нищо в живота не е случайно, всичко става по волята на Аллах.

Amina

Кажи Алхамдулиллах :)

2012-05-26T02:39:00.001-07:00

Say Alhamdulilah

За Исляма

2012-05-20T10:51:00.000-07:00

Всички пророци от Адам а.с. до Иса а.с. са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател, поучавали са ги как да Му се прекланят. Но с течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпявали промени и губели своята същност и затова Господарят на световете Аллах изпратил последния Си птоток и пратеник Мухаммед с.а.с. Ислямът обобщава небесните религии.

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството и тези, които последват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния живот, и в отвъдния. Повелите на ислямската религия се разделят на три групи:

Вяра (имаан);
Дела (амал), те са

- служене (ибадат) пред Аллах;

- Взаимоотношения (муамалят);

Нрави (ахляк.

Пратеник – с книга.

Малките книги:

10 стр. на Адам а.с.
50 стр. на Шит а.с.
30 стр. на Идрис а.с.
10 стр. на Ибрахим а.с.

Общо 100 страници.

Големите книги:

Таурат на Муса а.с.
Зебур на Дауд а.с.
Инджил на Иса а.с.
Коран на Мухаммед а.с.

Коран – 23 години низпославане. Голяма част от знаменията са низпослани по повод на някаква случка или в отговор на въпрос, отправен към Мухаммед с.а.с.

Особености, които различават Свещения Коран от другите Божи послания:

а) Св. Коран се е запазил непокътнат до наши дни, докато някои свети послания са изчезнали напълно, а други са запазени частично, претърпели са множество промени и са загубили иденстичността си;

б) Св. Коран не е низпослан наведнъж, както някои послания, а на части, според времето и събитята. Това спомага за лесното му запаметяване и разбиране.

в) Корана е послание за всички хора до края на света. Другите свещени книги са изпратени на определени нароси.

г) Свещения Коран е последната Божия книга и след него няма да има друго послание;

д) Повелите на Свещения Коран са валидни за всяка епоха за разлика от другите послания, които са били валидни за определени периоди от време.

Пророци – качества:

правдивост (садк) – правдиви са и никога не лъжат;
довереност (аманат) – заслужават доверие и никога не му изменят;
проницателност (фатанат) – умни и будни хора;
непорочност (исмет) – не извършват грях нито тайно, нито явно;
вестителност (теблиг) – оповестяват на хората повелите на Аллах ст, така както са ги проели, без да ги променят.

В Корана

Адам
Идрис
Нух
Худ
Салих
Лут
Ибрахим
Исмаил
Исхак
Якуб
Юсуф
Шуайб
Харун
Муса
Дауд
Сулейман
Айюб
Зулкифл
Юнус
Иляс
Алейса
Закария
Яхя
Иса
Мухаммед

„Най-великата личност в човешката иcтория, е Мухаммед!” Майкъл Харт (автор на „100-те най-велики личности”)

„Изпитвам съжаление, че не съм твой съвременик, о, Мухаммед!... Човечеството е имало възможността да се срешне с човек като теб и повече не ще има тази възможност. С дълбока почит се прекланям пред твоето величие”. Бисмарк (немски държавник)

„Свещения Коран, низпослан на Мухаммед за напътствие на хората, е блестяща книга, изпълнена с мъдрост. Няма съмнение, че Мухаммед е истински пророк”. Алекси Зоазоу (фр. философ).

„Пророкът Мухаммед е велик миротворец. Извършил е много в служба на човечеството. Отведе една общност към истинската й светлина. Той я избави без да пролива кръв, приобщи я към мира. Отвори й път за извисяване. Личност като него заслужава всякакква почит”. Лев Толстой

Развалените домати

2012-05-17T13:51:00.000-07:00

Учител обяснил игра на децата в класа - накарал всяко от тях на следващия ден да донесе чанта с домати - толкова домати, колкото човека мрази. На следващия ден децата донесли по една чантичка - кое с 3, кое с 5 домата. Учителят им казал, че трябва да носят тези домати в продължение на 1 седмица.
Така след няколко дни обаче децата трудно се справяли с неприятната миризма на гнили домати, която се носела от всяка торбичка. Освен това на онези, с по 5 домата, им било тежичко да мъкнат чантата.
На края на седмицата учителят ги попитал как са се чувствали да носят със себе си тези чанти с гнили домати. Децата почнали да се оплакват от миризмата, от тежестта...да носят, където и да отидат тези тежки и вонящи домати.
Тогава учителят им обяснил смисъла на цялата игра.
- Точно по този начин, когато мразите някого, миризмата на омразата, ще замърсява вашето сърце, а вие ще я носите с вас, където и да отидете. Ако не изтърпявате вонята на гнилите домати само за 1 седмица -а как ще търпите вонята на омразата в сърцето за цял живот?

Поука: Изхвърлете омразата от сърцето си, да не носите този грях цял живот, да не ви тежи.
Опрощението ви освобождава и ви помага да живеете по-щастливо. Ако вие не прощавате, как ще искате прошка от Всемилостивия?

източник

Трите сватби

2012-05-17T12:29:00.000-07:00

Представям ви един много интеерсен и увлекателен разказ от блога Арабски съпруги и приятелки/ Arabwives

Беше горещ ден от лятото на далечната 1994 година и моята особа, заедно с едно арабско семейство (по-скоро с част от него – мъж и жена палестинци и трите им деца, които по онова време бяха новодошли в страната ни) беше на басейн. С тях си разговарях изцяло на английски и тъй като беше лято, т.е. нямах занятия в университета, можех спокойно да им помагам при подаването на документи за пребиваване, при регистрацията на фирма и при куп други бюрократични процедури. Покрай тези неща обаче, станах доста близка с тях и децата им. Днес, от позицията на пораснала мама с три деца зад гърба си, възприемам последното твърдение малко смехотворно. Но тогава въпросните деца бяха на 14, 12 и 9 години, а аз още не бях навършила 20. Иначе казано, акълът ни беше почти еднакъв.

Та през въпросния ден, на басейна бях с майката, каката и баткото. По-малкият юнак беше някъде с татко си. И така, забавлявахме се по детски в басейна и извън него, приказвахме си, хапвахме и т.н. Относително близо до нас бяха поседнали двама младежи, по-бели и от мен. Казвам относително близо, защото ги виждах, но примерно не можех да чуя, какво си приказват. И до ден днешен не зная, как точно нашият разговор се измести към коментиране на особите им. Братът и сестрата упорстваха за това, че въпросните младежи са араби и то палестинци. С неопитността на 19 годишно момиче аз си представях арабите тъмни, чернокоси, да не говорим пък, че абсолютно непонятно ми беше, как от няколкото случайно чути думи на арабски са разпознали и националността им.

И тук ще прихнете да се смеете… Спретнахме своево рода заговор помежду си. Брат и сестра се подгониха близо до двамата младежи, разменяйки си на висок глас реплики на арабски. И резултатът не закъсня. След 10-на минути компанията ни се беше увеличила с още двама души.

Оттук насетне, двамата станаха почти неделима част от нашата група – ходехме през уикендите заедно на Витоша, на пикник в Панчарево, на разходка с влак до Банкя и т.н. Всички избягваха да говорят пред мен на арабски, за да не се чувствам некомфортно от факта, че не ги разбирам. Същевременно семейството още не знаеше български, та неофициално определеният език за комуникация помежду ни беше английският. Казвам го защото след известно време останах поразена от признанието на мъжа и жената за множество проведени от тях разговори с един от двамата господинчовци, както и обсъждания на качествата и недостатъците на моята особа. Къде съм бляла, та не съм разбрала…

Единият от тях явно проявяваше жив интерес към наивната ми личност и за щастие бе онзи, към когото май и аз питаех вече определени чувства. Да не навлизам в подробности, но оттук нататък разходките включваха вече само нас двамата. Времето си течеше, нещата се задълбочаваха и неминуемо се стигна до провеждането на сериозен разговор… Тук е моментът да спомена, че мъжът ми е наистина религиозен, не само по документи… В прав текст ми каза, че всякакви отношения, излизащи извън рамките на безобидните ни вече почти два месеца разходки ръка за ръка, за него са абсолютно неприемливи. А сега де, какво щеше да последва?!

Ами последва първата ни сватба в джамията. Не се стряскайте! Не съм се юрнала натам, без преди това да съм напълно наясно за какво става дума. Още тогава той ми обясни, че бракът между мюсюлманин и християнка е позволен според исляма. Мен обаче повече ме притесняваше изричането на думи, чието значение не знаех… Страхувах се и споделих с него страховете си, да не би подобно подписване да означава смяна на религията. Колкото и наивно да ви изглежда въпросът ми днес, тогава истински ме терзаеше заради неосведомеността ми в тази насока. Той търпеливо ми обясни нещо, което към днешна дата за мен е пределно ясно. Изричането на въпросния текст само по себе си не означава нищо без потребността на човек, без вътрешната му убеденост от направата на подобна крачка. И така, узаконихме по-сериозните си отношения по неговия начин.

Но както със сигурност се досещате, родителите ми не знаеха нищо по въпроса. Тоест макар и женени по ислямския стандарт, младоженецът-мюсюлманин си живееше у тях, а булката-християнка делеше покрив с мама, татко и по-малкия си брат.

Предстоеше ми най-сериозното изпитание в живота, а именно запознаването на родителите ми със ситуацията и със самия младеж, както и убеждаването им в любовта ни и в нуждата от сключване на граждански брак с църния (сори;) белия арабин. Много от вас може би ще кажат, че родителите им са либерални, че приемат и одобряват решенията на децата си, че нямат негативно отношение към арабския свят, но лично мен тогава ме мъчеха много опасения.

Ще вметна как имам склонността да пренасям отговорностите на по-малкия си с две години брат. Когато бях 16 годишна, беше свръх модерно да се дупчат по 3 или 4 дупки на едното ухо. Както се досещате, нашите не даваха и дума да се издума за такова нещо. На 14-ия рожден ден брат ми го подбрах, убедих го да поддържа пред нашите тезата, че идеята е негова и се запътихме към козметичния център на Солунска. На мен ми пробиха три дупки на едното ухо, а на него една. Разбира се, независимо от опитите ми да изкарам него като подбудител и да омилостивя родителското тяло на рождения му ден, аз отнесох упреците и забележките (при това съвсем заслужено, нали?).

Неслучайно споделям с вас тази случка. Три години по-късно, когато ножът опря в кокала и сериозният разговор с родителите ми трябваше да бъде проведен, аз пак прибегнах до услугите на братчето.

Много страхливо поведение от моя страна, много незряло, но се оправдавам с тогавашнате си възраст. Иначе казано, първоначалното им запознаване със ситуацията бе направено от него, а не от мен.И след 14 години още съм му благодарна за подкрепата!

Ще пропусна детайлите по запознанството на родителите ми с половинката, но само ще кажа, че баща ми (Лека му пръст!) възприе нещата много по-леко, с повече доверие и разбиране от майка ми. Тя още дълго време след сватбата ни тук в България имаше своите опасения и резерви. А днес, опознавайки го във времето, е неговият пръв и ревностен защитник!

И така стигнахме до организирането на втората ни сватба, тя първата нямаше всъщност нужда от някаква съществена организация.

На 02.10.1994 г. сключихме граждански брак, а сватбеното ни тържество беше в ресторанта на НДК. Независимо от резервите си, майка ми активно се включи в предсватбените приготовления – обаждания, раздаване на покани, успокояване на втрещените от новината мои съученици и приятели, консултации по менюто в ресторанта, обикаляне с нас по магазините за избор на сватбена рокля за мен и костюм за младоженеца. И така, вече бяхме женени два пъти…Учебната година и за двама ни беше вече започнала, затова меденият ни месец всъщност бе меден уикенд във Варна.

Първите две години след брака, въпреки неговото желание за деца, удържах фронта, докато се поизучим. На третата обаче, когато и двамата единодушно решихме, че е време да увеличим семействотo и вече можех да се похваля с първата си бременност. Но сметките така излязоха малко кривички, тъй като с 9-месечно бебе на ръце година и нещо по-късно трябваше да се явявам на два държавни изпита. Ама нали мама беше до мен, та всичко мина по вода!

И така, вече имах тези две поредни сватби зад гърба си и знаех, че е въпрос на време да съм главно действащо лице и в трета церемония, напълно непозната за мен като традиция.

Процесът по подготовката за заминаването ни към Йордания включваше издаването на транзитни визи за Турция и Сирия, превод и легализация на разни документи, подаване на неговите документи за постоянното тук (тогавашната процедура позволяваше кандидатстване за постоянно буквално след сключването на брака, после с увеличаване броя на фиктивно сключените бракове, тази система беше променена).

Един прекрасен ден, още помня датата -12.11, мъж ми отправи към мен питане, дали принципно имам против сватбеното ни тържество там да е съвместно с това на брат му и като подарък към другата сватбена двойка ние да поемем разходите по церемонията. Бам, едно щракане с пръсти и изведнъж булките станаха две! В онзи момент това ми се стори доста странно, предвид разни поверия, че засичането на две булки вещае нещастие, но по време на самата сватба се благославях за това, че съм приела.По-късно ще разберете защо.

И така няколко дни по-късно поехме към Йордания. Не държа да наблегна на реакцията на майка ми, на изписания в очите й страх. Колко ли й е струвало в онзи момент да не се разплаче от напрежение? Аз от своя страна бях приятно превъзбудена от предстоящата среща с нови земи, хора, традиции и обичаи от една страна, но от друга дълбоко в мен бяха загнездени и множество притеснения, страхове от неизвестността и неудобство. Като за първо пътуване не ползвахме директните автобуси до Сирия, а се прекачвахме на няколко турски с цел да успеем да поразгледаме на спокойствие Истанбул, после Антакия (малко градче, тип село, в непосредствена близост до сирийската граница Баб ель Хауа) и накрая Дамаск.

Разгледахме много неща из Истанбул, в малко ресторантче в Антакия за пръв път ядох червена леща и в спомените ми тя е останала като най-вкусната. От златарски магазин пак в същото градче, независимо от моето огромно нежелание, мъж ми купи няколко колиета, пръстен и гривна. Халки вече си имахме от българската сватба – моята златна, неговата сребърна. За който не знае, нека само да кажа, че носенето на златни накити, пръстени и пр. от мъж не се толерира в ислямския свят. Въпросните злата, закупени въпреки съпротивата ми, както по-късно щях да разбера, бяха съществена част от сватбената церемония.Последва разходка из Халеб, разходка из Дамаск и накрая потеглихме с едно голямо такси от столицата на Сирия към тази на Йордания. И до ден днешен български граждани, пътуващи за Йордания, получават входна виза на самия гранично-пропусквателен пункт.

В Рамта (граничният град от Йорданска страна) има гишета за йорданци, други за араби с гражданство различно от йорданско и трети за чужденци. И така, разделихме се в двата края на залата – той на едното гише, аз на другото. Приключихме, качихме се отново на таксито и то пое право към Аман. Макар да беше нощ, шосето беше добре осветено и през определено разстояние минавахме покрай работещи магазини – тип шатри.

На една от почивките спряхме пред такава шатра, в нея се продаваше всичко – като започнеш от безкрайно едрия чесън, навързан на дълга връзка, чувалите със за`атар, ориз, млухия, леща, преминеш през безкрайно многото видове сладки, баклави и локуми и накрая достигнеш до разните му там по-екзотични натурални сокове. Това реално беше последната ни спирка преди достигането на заветната цел – дома му в Аман.

Беше нощ, но градът беше окъпан в светлини. Дори разделителните линии на платното не бяха разчертани с боя, а представляваха монтирани вътре в асфалта малки, кръгли, плоски лампички. Първото нещо, в което се загледах бяха къщите. Като архитектура не ми бяха съвсем непознати, тъй като преди това в Сирия имах възможността да им се насладя отблизо. С времето, добивайки по-обширна представа за тази част на света, се убедих, че архитектурата в региона (Палестина, Сирия, Йордания и Ливан) е сходна. Болшинството къщи са построени именно с такъв камък, разгърнатата им площ е голяма, но по отношение на етажи в повечето случаи не надвишават 3. Всички къщи са с кокетни, с добре поддържани дворчета, с масивно и красиво изработена дворна врата. Разбира се, некоректно от моя страна ще е да кажа, че в други квартали, по-отдалечени от центъра на столицата няма и далеч по-семпло изглеждащи домове и такива, които са откровен показател за бедността на собствениците си. Всъщност нищо ново под слънцето, навсякъде по света е така.

През последните години в Аман се наблюдава за жалост и невероятен бум в строежите на блокове. А аз не съм им фен на блоковете по тези географски ширини. Къщите изглеждат далеч по-атрактивно, създават уют, имат излъчване.

Та да се върна към историята. Таксито спря пред една от въпросните къщи, ние слязохме и разтоварихме куфарите. Ако дотук, залисана от приятните емоции по пътя бях позабравила страховете си, то в онзи момент те ме връхлетяха с пълна сила и от притеснение крайниците ми се разтрепериха. Ала нямаше път назад. Приключението започваше.

Какво беше учудването ми като видях за пръв път тогава, а много пъти и в последствие, че нощем много от хората там не заключват вратите на домовете и автомобилите си. По тази причина ние успяхме да влезем, без да се налага да звъним, но явно шумът от отварянето на дворната и входната врата, както и предхождащият го шум от влачене на куфари и сакове по плочника на двора, бе разбудил обитателите на дома. Лампите се светнаха и от различните стаи заприиждаха хора за сърдечна братска, сестринска и бащина прегръдка с мъжа ми. Като казвам заприиждаха, някой да не реши, че у тях е хан.. Към онзи момент в къщата живееха баща му, съпругата на баща му (майката на съпруга ми е починала, когато е бил малък и по този повод аз не съм имала щастието или пък нещастието да познавам свекърва си), 3-ма от братята му и две от сестрите му. Точната статистика на броя на братята и сестрите (10) е наистина внушителна за нашите стандарти, но да не забравяме все пак, че става дума за два брака, при това с дистанция във времето.Обратно на моите очаквания, цитираната многочислена групичка сърдечно приветства и мен. Добрата новина беше, че значителна част от тях се справяха с английския добре, което даваше възможност за комуникация помежду ни. Иначе към онзи момент с арабския аз бях абсолютно на Вие и съзнанието ми рисуваше в най-черни краски картини, в които роднините му ме обсъждат детайлно, оплюват ме на арабски, а моят възлюбен превежда само избирателно…

Ще пропусна разводнените епизоди с раздаването и приемането на подаръци, със запознаването с безброй роднини и познати, с посещението на всички онези красиви кътчета като Джераш, Петра, Акаба и т.н., за да достигна до деня на сватбата, или по точно до предхождащия го. Казвам го неслучайно, тъй като от една страна в деня преди сватбеното тържество си има разни церемонии, а от друга на този ден аз умрях да плача и да се смея. Относно церемониите в деня преди сватбата, те касаят предимно дома на булката.

На този ден, облечена в официален тоалет и с прическа, тя сяда на един фотьойл, качен на нещо високо като мини сцена и роднините и приятелките й от женски пол танцуват около нея. Булката и желаещите жени украсяват ръцете си с къна. Във времето съм срещала и жени с декорации от къна по краката. Така в общи линии преминава въпросният ден за една нормална бъдеща булка. Но за мен той протече далеч по-динамично. Сутринта се събудих с адски зъбобол и какъв беше ужасът ми, като се погледнах в огледалото… Цялата дясна част на лицето ми беше подута! Разревах се от ужас… Купонът беше пълен, по спешност, с мъжо под ръка се запътихме към кабинета на най-близкия зъболекар. И от това се притесних допълнително, тай като аз по принцип се страхувам от зъболекари и прибягвам до услугите им само при безкрайно силна, направо непоносима болка. Изключително лош навик от моя страна, но причините за него се коренят в една доста неприятна случка с училищния зъболекар в детството ми. Съчетанието от страх и неудобство от факта, че отивам при напълно непознат човек, си каза своето и болката сякаш се усили. Но за щастие, доктрът беше страхотен специалист (апропо беше следвал стоматология в нашата Западна съседка) и скоро след отиването в кабинета му видимо се поотпуснах.

Както и да е, след като временно разрешихме проблема със зъба, се приготвихме и тръгнахме към дома на другата булка, за да станем част от гостите на нейното парти. Там роднините й ме гледаха доста изпитателно, тъй като нямаха честта да познават особата ми. През цялото време стоях като на тръни, тъй като усещах множество погледи вперени в мен, вместо в младоженката. От какъвто и ъгъл да погледна нещата днес, реакцията им е била напълно разбираема. Всички, независимо дали бяха светли или тъмни, дали приличаха на арабки или не, бяха наконтени, фризирани и гримирани, само аз в типичния си спортен вид бях с дънки и риза…Последното за мен даже е своево рода официален тоалет, как ли щяха да гледат на мен, ако се бях появила и с маратонки и фанелка. Но и това чудо отмина и си затръгвахме към къщи. С това предсватбеният ден, изпълнен с негативни и позитивни емоции за мен приключи и си легнах.

На следващия ден предстоеше сватбата. За да започна разказа си за самия сватбен ден, трябва да върна за малко лентата назад. Прилежно опакована с нас пътуваше и сватбената ми рокля. Щях да умра от притеснение, когато съзрях в очите на всички видели я ясно изразено неодобрение на семплия й вид. В арабския свят на почит са пищните булченски рокли, обшити с пайети и камъчета, снабдени с дълъг шлейф и допълнени с доста кичозни поне според моя вкус аксесоари, а именно – диадеми, обици и т.н. В онзи момент шестото чувство ми казваше, че ще се стигне до избирането на друга рокля и определено не ме излъга. Макар да разгледах много рокли, честно казано не харесах никоя. И то не защото съм претенциозна, напротив, но всичките бяха някак прекалено натруфени. Накрая се спрях на една, която беше с една идея по-близка от останалите до представите ми за нещо по-семпличко. И така, нахлузила въпросната рокля, се отправих към фризьорския салон, където трябваше да ми направят прическата и грима. Там общо взето се повтори същият сценарий. Независимо от неколкократните ми напомняния за едва забележим грим, накрая резултатът беше доста подчертан. Арабките в ежедневието си ползват грим, какво тогава остава за поводи като този. Опитаха се да ме убедят, че гримът бил едва ли не символичен, ама аз нещо май вярвах на очите си далеч повече, отколкото на техните думи. И явно съм била права, защото след около месец в БГ, всеки гледал видео касетката от тамошната сватба, остана със зяпнала уста при кадрите в близък план! Ама какво да се прави, прежалих се.

Тук отоново е време за малка ретроспекция. В арабския свят сватбените тържества се провеждат в огромни зали, построени именно с тази цел. В зависимост от религиозността на младоженците, сватбите във въпросните зали могат да бъдат смесени или разделени. При смесените мъже и жени празнуват заедно, а при разделените има две отделно обособени помещения – едно за младоженеца и мъжете гости и второ за младоженката и гостенките от женски пол. При втория вид сватби, дори и силно религиозни момичета свалят абаята и хиджаба, остават по елегантни, понякога даже предизвикателни тоалети и се впускат във вихъра на танца. При смесените сватби обаче, същите тези момичета остават някак встрани от цялата лудница. В тази връзка, другата булка, т.е. моята зълва, по принцип произхожда от доста религиозно семейство и сватбата беше предвидена да бъде от типа с разделянето. Можете да си представите ужаса ми от тази перспектива – на чуждо място, сама, със стотици вперени в мен погледи. Не завишавам цифрата, казвайки стотици, практика е в арабския свят сватбите да се посещават от много хора. Явно в страха си съм била доста убедителна или пък и някой друг е бил също поддръжник на идеята за смесена сватба, но факт е, че накрая всички гости бяха на едно място. Тук е мястото да кажа, че богатите софри за по-тесния семеен кръг се редят преди тържеството в залата. Предвид големия брой посетители, в самата зала на всеки присъстващ се поднася само парче торта и натурален сок. Младоженецът наема автобуси за превоз на хората до залата. По пътя, подобно на обичаите навсякъде по света, колите и автобусите от “кортежа” надуват клаксоните, а останалите участници в движението им пригласят в ответ.

И така стигнахме до залата. Под съпровода на ударни инструменти и на специфичния звук, който жените издават, движейки динамично езика си и държейки дланта си над устата (нарича се загрута), двете двойки тържествено влязохме вътре. Поуспокоих се като видях, че уредниците бяха издърпали тежката кадифена завеса, служеща иначе като подвижен разделител на помещението.

На нещо като сцена, в смисъл по-високо от пода, бяха поставени двете двойки фотьойли, които откровено си приличаха на тронове. Така че нашите височайши особи просто седнаха в тях и започнаха да се любуват на танците на гостите. Практика е младоженците да прекарат по-голямата част от празненството седейки и не участвайки в танците. Цялата зала беше обилно украсена с цветя и балони, както и с монтирани прожектори, които възпроизвеждаха чрез управление от пулта най -разнообразни диско ефекти. От дясната ми страна беше разположен оркестърът с групата. Сватбите там са съвкупност от дисководещ и музика на живо. Певците пееха парчета на популярни арабски изпълнители, така че от време на време и аз имах щастието да чуя някой познат акорд. Колкото до танците, преки участници бяхме само в два. При първия, мъжете водени от младоженците, играха така нареченото дабке – национален танц, който по движения донякъде се доближава до нашите хора. При втория танц, блус, се включиха и булките, след което отново се върнахме на троновете. После дойде ред на нещо, което и до ден днешен най не харесвам при провеждането на такива сватбени празненства, а именно парадното окичване на младоженката с n на брой тежки златни накити и пръстени. Тогава всъщност на дело си обясних настойчивостта на мъжо при закупуването на златото от Турция. От друга страна се зарадвах, тъй като той ми каза, че нещата се ориентират към приключване. Да, ама не съвсем. Ръката ми отече, докато се ръкувам с множеството присъстващи. Добре, че част от гостите от мъжки пол, водени от ислямския обичай да не докосват жена, ме пропускаха при поздравителните ръкувания, та имах шанс за отдих. За сметка на мъжката половина, женската обаче беше хипер активна – множество ръкостискания, целувки и неразбрани от мен пожелания. Чистосърдечно да си призная, краят на цялата тази лудница ми се губи. Първите ми по-ясни спомени са от времето, когато се прибрахме, изкъпах се и се преоблякох в удобни за мен одежди.Ами, това е, скъпи читатели. Ожених се три пъти и сега, ако тръгна да се развеждам, май ще трябва да го сторя цели 3 път

Най-големият ни дълг

2012-05-10T13:54:00.000-07:00

Един младеж взел голям заем от свой съсед. Дните се нанизвали един след друг, ала Саид все не можел да върне взетите пари.

И днес Саид е тъжен. Върви с наведена глава и влачи уморените си крака. Не спира да мисли за тъгата си. Не знае към кого да се обърне и какво да стори.
Някъде из далечината зад хълма, се вижда високото минаре на джамията. Нещо накара момъка да втренчи поглед в тази приказнокрасива гледка. Продължи по пътя към джамията, усещайки бързото туптене на унилото си сърце. Защо ли се беше запътил натам?
Щом се озова пред белите порти на молитвения дом, той се запита:
„ Достоен ли съм да бъда тук?”
Ето, че се зададе друг човек – неговият най-добър приятел. Той го приветства с топла и искрена усмивка – такава, каквато можеш да подариш и на бедния, и на богатия.
– Какво ти е, приятелю? Защо си толкова натъжен? – попита го загриженият приятел.
Саид сподели мъката си с него:
– Взех един заем от съседа си, който не мога да върна... ден и нощ се чудя и мая, как ще изплатя дълга си към него...
Приятелят му се усмихна и потупвайки го нежно по рамото, му рече:
– Аллах е Премъдър, а който се уповава на Аллах, Аллах му е достатъчен по време на трудности и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал.

Саид се задълбочи върху тези мъдри думи.

***
Няколко месеца по-късно, с позволението на Всемогъщия Аллах, Саид вече имаше добре платена работа. Успял беше и да върне заема на съседа си.
Един ден Саид отново реши да отиде на джамия. Срещна своя другар и го поздрави. Той забеляза една необикновена тъга, изписана на лицето на Саид:
– Какво се е случило с теб, братко? Кой те наскърби? – попита го той.
– Никога не съм бил толкова тъжен през целия си живот – отвърна Саид с дълбока въздишка.
– Да не би близък човек да е починал или... отново да си взел голям заем и да нямаш възможност да го върнеш? –опита се да отгатне той.
Саид погледна към вечнозелената планина, сетне събеседника си. Красивите му очи се напълниха със сълзи, които нетърпеливо се търкулнаха като бисери една след друга по лицето му.
С ратреперен глас Саид отвърна:
– Не, братко, не, пропуснах сутрешния си намаз...

из детската книжка за разкази "Пътят ми към Рая", автор Shahrazad Layl

снимка: chasingparadisegalz.wordpress.com

WE ARE PRODUCTIVE MUSLIMS!

2012-03-18T13:47:00.002-07:00

Ислям - разговор с млади новоприели от Германия, кратко и много приятно видео, преведено на български

2012-02-25T05:25:00.002-08:00

Liam Neeson: I may become a Muslim

2012-01-26T04:50:00.000-08:00

Catholic movie star is thinking about changing faith

By PETE SAMSON

HOLLYWOOD star Liam Neeson is considering giving up his Catholic belief and becoming a Muslim.

The actor, 59, admitted Islamic prayer "got into his spirit" while filming in Turkish city Istanbul.

He said: "The Call to Prayer happens five times a day and for the first week it drives you crazy, and then it just gets into your spirit and it's the most beautiful, beautiful thing.

"There are 4,000 mosques in the city. Some are just stunning and it really makes me think about becoming a Muslim."

Liam was raised in Northern Ireland as a devout Catholic and altar boy and was named after the local priest.

But the star — whose wife Natasha Richardson died aged 45 in a skiing accident in 2009 — has spoken about challenges to his faith.

He said: "I was reared a Catholic but I think every day we ask ourselves, not consciously, what are we doing on this planet? What's it all about?

"I'm constantly reading books on God or the absence of God and atheism."

Liam was criticised in 2010 after claiming Narnia lion Aslan — voiced by him in the movies — is not based on Christ as CS Lewis had claimed but in fact all spiritual leaders including Mohammed.

His latest film The Grey, about an oil drilling team who crash in freezing Alaska, is released in the UK on Friday.

p.samson@the-sun.co.uk

The Sun