Притчите

Вярно било поверието :)(още нещо за Трифон Зарезан)

2012-02-01T10:59:00.000+02:00

Вчера, докато подбирах какво да кача за празника, попаднах и на едно такова кратичко поверие:

Веднъж на празника си св. Трифон, като зарязвал лозето, сипал пепел на снега и той започнал да се топи. Оттогава започнали да казват: "Трифон сече, но замириса на пролет".

Празникът, както е известно, бележи началото на пролетния цикъл. А защо казвам, че поверието е вярно. Преди малко някъде около нас един чичопей пееше с пълно гърло. Дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Явно е усетил миризмата на пролет, нямам друго обяснение! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Трифон Зарезан

2012-02-01T07:30:00.000+02:00

Раят не е толкова далеч от земята

2012-01-30T10:30:00.001+02:00

Кемине дълго вървял пеша и грохнал от умора. Застигнал го някакъв добър човек, който яздел на магаре, и му предложил да се качи отзад.

-Оказва се, - въздъхнал блажено Кемине - че раят не е толкова далеч от земята. Само на един магарешки ръст височина.

туркменска притча

А в нашия случай е още по-ниско - на височината на един радиатор. :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Как се появили елфите

2012-01-29T19:45:00.001+02:00

Много симпатична легенда! Не можах да се сдържа. :)

Веднъж всемогъщият Бог дошъл да посети Адам и Ева на земята. Те го посрещнали добре. Показали му всичко, което имали в дома си. Накрая довели и децата си, за да му ги покажат. Децата се сторили на Бог вдъхващи надежда. Попитал Ева, има ли други рожби освен тези, които му показала. Тя отвърнала, че няма, въпреки че това не било така. Просто от многото деца не успяла да домие някои и я досрамяло да ги покаже. Но Бог знаел и казал: "Нека това, което трябваше да е скрито от мен, бъде скрито и от хората". Тези деца станали невидими за човешките очи и започнали да живеят в планините, горите и по хълмовете. От тях произлезли елфите, а хората - от онези, които Ева показала на Бог. Хората не могат да виждат елфите, освен ако те сами не го пожелаят. А елфите виждат хората и могат да направят така, че и те да ги виждат.

исландска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Син на красива майка

2012-01-29T13:37:00.000+02:00

Старият мулла, който учел момченцата в селото, се влюбил в майката на едно от тях и започнал да го нарича "син на красива майка". Един ден детето се прибрало вкъщи и попитало майка си:

-Вярно ли е, че си красива?

-Откъде го измисли? - засмяла се майка му. - Съвсем обикновена съм.

-Защо тогава нашият мулла ме нарича "син на красива майка"?

Жената разбрала каква е работата и решила да даде урок на стария сластолюбец.

-Предай на наставника си да заповяда утре - заръчала тя на момчето.

Като отишло на другия ден на училище, моллата го посрещнал както обикновено с думите:

-Влизай, влизай, сине на красива майка!

-Мулла-ага, - казало момчето - мама ви кани на гости.

Когато наставникът пристигнал, стопанката му казала, че мъжът и заминал и няма да си дойде скоро, затова решила да покани любезния гост.

Старикът се разтопил от удоволствие. Похвалил я за красотата и ума и. Подложил си мека възглавница и се настанил удобно. А жената разпалила огнището и започнала да приготвя угощение.

От двора се чуло скърцането на портата и рев на камила.

-Мъжът ми! - подскочила стопанката.

-Какво да правя? - замятал се в страх муллата.

-Измислих, - отвърнала жената - наметнете се със стария ми халат и сядайте в ъгъла, все едно мелите брашно.

Муллата така и направил. Стопанинът влязъл с чувал пшеница на гърба.

-Коя е тази жена? - попитал той.

-Робинята на съседа - отвърнала тя. - Счупила им се мелницата и дойде да смели зърното у нас.

-Да смели и нашето тогава - наредил стопанинът и тупнал чувала на пода.

Когато "робинята" смляла всичкото жито, мъжът казал на жена си:

-Отдавна харесвам тази робиня, довечера няма да си легна с теб.

Муллата подскочил като ужилен и си плюл на петите.

След няколко дни "синът на красивата майка" отново го поканил на гости. Муллата го погледнал сърдито и попитал:

-Да не би на майка ти вече да и свърши брашното?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Как се пише китайско стихотворение

2012-01-28T11:09:00.000+02:00

Това го изрових от архива на един от другите ми блогове отпреди 3 години и реших да го репостна. Тогава, като се упражнявахме, падна голям смях. Та ако някой го налегне скука през уикенда, може да се възползва и да сподели резултата с нас, естествено! :D

Попитали популярен японски поет, как се пише китайско стихотворение.
"Обикновено, китайското стихотворение се състои от четири стиха-обяснил той.- Първият ред съдържа началната фраза, вторият ред е продължение на тази фраза. Третият се отдалечава от нея и започва нова фраза, а четвъртият обединява предишните три."
Това може да бъде илюстрирано с известна японска песничка:
Две дъщери на търговец на коприна живеели в Киото.
Голямата била на двадесет, а малката на осемнадесет.
Войникът сразява с меча.
А тези девойки-с очите си."

из "101 дзен истории"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Кога е нужен най-много огънят

2012-01-27T08:25:00.000+02:00

Настрадин Ходжа останал вдовец и макар на преклонна възраст, решил да се ожени отново. Роднините мърморели зад гърба му, че ги излага пред хората, а един направо му заявил в лицето:

-Не ти ли се струва, че на твоите години е по-уместно да мислиш вече за задгробния живот, вместо за жени?

-Какво разбираш ти! - креснал му Настрадин. - Кога е нужен най-много огънят, ако не през зимата?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Красотата на мъжа

2012-01-26T11:54:00.000+02:00

А аз взех, че се съгласих. :D

Ако не хвана аз, ще хване брат ми

2012-01-26T08:31:00.000+02:00

Карали с каруци към града господарския лен. А най-отпред яздел самият господар. Той много се изненадал, когато край пътя видял циганин с въдица. Въдицата била заметната в канавката, а циганинът седял с такова изражение, все едно всеки момент рибата ще клъвне.

-Какво правиш? - попитал господарят. - В суха канавка риба лови ли се?

-Като не хвана аз, ще хване брат ми - отвърнал циганинът.

И наистина, докато господарят и работниците му стояли около циганина и се дивели на глупостта му, брат му се прокраднал от храстите и отмъкнал половината от господарския лен.

латвийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Магарето, което искало да стане кон

2012-01-25T07:30:00.000+02:00

На магарето му омръзнало това, че името му служи за нарицателно и решило да стане кон. Започнало ежедневно да се упражнява да цвили като кон, но все не се получавало. Работата стигнала дотам, че макар и така да не се научило да имитира коня както трябва, забравило и своя магарешки рев.

-Какви са тези странни звуци, които издаваш? - го попитал един ден бикът.

-Виждаш ли, омръзна ми все да викат "магаре, магаре" и реших да стана кон. Но докато се учех да цвиля, което така и не успях, забравих да рева.

-То е ясно, че от теб кон няма да стане - казал бикът. - Ще е добре, ако се получи поне нормално магаре!

ингушетска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Съразмерност

2012-01-24T08:30:00.000+02:00

Възлагайки големи надежди на срещата с Учителя, посетителят останал силно разочарован, защото чул от него единствено няколко банални фрази.

-Дойдох тук в търсене на Учител, а намерих най-обикновен човек, с нищо по-различен от всички останали.

-Учителят е обущар, - отвърнал му домакинът - който има неизчерпаем запас от кожи, но той крои и шие по твоя крак.

Антъни де Мело

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Малко терапевтично хайку

2012-01-23T20:14:00.000+02:00

Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.

В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.

Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.

След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.

Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.

Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.

Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.

Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.

Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.

Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.

Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.

Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.

В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.

Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.

Дмитрий Степаников

Драконови приказки: Притча за монаха и дракона

2012-01-23T12:12:00.000+02:00

Лукас Йенски Уроборос от книгата "Философският камък"

Понеже китайската нова година започва от днес, не мога да не я почета с драконова приказка. На тези, които ги харесват, препоръчвам и тазсутрешните приказки на Влади и на Руми. А за тези, на които им писнаха, ок, от утре ще ги поразредя, не бива да ставаме еднообразни. :)

Пожелавам ви годината действително да е толкова късметлийска, колкото обещава хороскопа! :)

В стари-прастари времена, в далечни, далечни земи, там, където не била попадала и мисълта на най-смелия мечтател от приказките, живеел един дзенстващ монах. Един ден той научил за съществуването на Драконите. "Това трябва да е интересно, - помислил си той - да хванеш Дракон!" И решил да стане Рицар. Купил си доспехи, а оръжие - не, защото бил монах все пак.

Дълго търсил свободен Дракон, но всички били заети с други рицари. Рицарите по това време били много, че и с оръжие. Затова да отнемеш Дракона от Рицар било дълго и трудно, още повече ако си невъоръжен.

Тогава монахът решил да намери Дракона у себе си. То и къде другаде да търси, като всички останали са заети.

И така, монахът-рицар се подготвил старателно, надянал доспехите и поел в себе си да търси Дракона. Дълго бродил - отначало из съзнанието си, после в подсъзнанието ... Накрая го открил. Ако монахът-рицар беше обикновен немонах-рицар, то вътре в него би живял обикновен Дракон, а тук - Дракон, хапещ опашката си. Същински уроборос! Е, как да го ловиш, като няма нито начало, нито край? "Трябва да си изплюе опашката - помислил си монахът-рицар. - Така Драконът ще има начало и край. Ще се явят Алфата и Омегата. Тогава ще мога да го хвана." Мисълта му се сторила правилна и попитал Дракона:

-Защо е дошъл Първият Патриарх от Запад?

Драконът изплюл опашката си и му отвърнал с огнен пламък. Не издържали доспехите на монаха-рицар. И самият той не издържал. Драконът го изпепелил напълно и пак захапал опашката си.

Казват, оттогава у дзен-монасите живеят само дзен-Дракони, които хапят опашката си и им помагат да разберат природата си.

Дон Дзен Дервиш

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Розата и драконът (вече сме филмирани :D)

2012-01-22T21:47:00.000+02:00

Едва ли мина толкова време, че да сте забравили оригиналната приказка, но да представим и видеоверсията. Преразказано в съкращения и ... някои неща не съм ги казвала просто, но беше ми забавно, още ще напиша. :D
О, и накрая ни ръкопляскат, забравих да се похваля! :D

Благодаря, непозната Меги! :)

Трите питки

2012-01-22T11:53:00.000+02:00

В едно рибарско селце, близо до град Яфа, живеела бедна жена. Мъжът и бил рибар, но загинал в морето. Децата едно след друго пораснали и се разлетели в разни страни. Тя останала сама и за къшея хляб се хващала на всякаква работа, каквато можела да намери в селото. Чистела и осолявала риба, кърпела рибарски мрежи, помагала да мажат лодките със смола, а в студените зимни дни шиела дрехи за рибарите.

Но веднъж дошла зима, толкова дълга и ветровита, че на запасите в цялото село се видял края, а морето било толкова бурно, че никой рибар не смеел да влезе в него да си пробва късмета. В много семейства разбрали какво е глад, а най-лошо било за бедната жена. За нея и в добрите времена било трудно да изкара до пролетта, какво остава в такава зима.

Дошъл ден, в който останала съвсем без трошица вкъщи. Повъздишала, повъздишала и се отправила към дома на най-заможния рибар в селото.

-Помогни ми да не умра от глад, дай ми малко брашънце - замолила го тя. - Само да доживея до топли дни, ще ти го върна или ще го отработя някак. Няма да забравя добрината ти!

-Бих ти дал, - отвърнал рибарят - ти си жена честна и работлива, и на мен от сърце ми е жал за теб. Бедата е там, че и на нас почти нищо не ни остана. Бурята Бог знае кога ще стихне. Продължи ли още седмица, ние самите оставаме без никаква храна.

-Не ти се сърдя, - казала жената - имаш голямо семейство, длъжен си да се погрижиш за него. А за мен ще се погрижи Бог!

И се обърнала да си върви. Но рибарят я спрял:

-Иди в хамбара. Ние вече го опразнихме, но колкото брашно успееш да обереш от стените и пода, твое е.

Жената така и направила. Успяла да събере няколко шепи брашно.

-Прощавай, - казал и рибарят на тръгване - повече от това нямам какво да ти дам!

-Благодарна съм и за това - отвърнала жената. - Колкото и да живея, няма да забравя милостта ти.

Върнала се щастлива в къщи, разпалила пещта и изпекла три питки. Сложила ги на масата и тъкмо да седне да произнесе молитва над хляба, на вратата се почукало. Отворила, а пред прага стоял старец, толкова замръзнал и нещастен, че сърцето и се свило от жалост.

-Какво правиш тук, - попитала го жената - къде си поел в този мраз?

-Отивам в Яфа - отвърнал старецът. - Домът ми изгоря при пожар, сигурно заради греховете ми. Затова съм тръгнал към града, там живее синът ми, ако даде Бог да стигна, да не загина по пътя от студ и глад. Ще ми позволиш ли да се стопля край огнището ти?

Настанила го жената близо до огъня и му подала една от питките.

-Отдъхни и се подкрепи - казала му.

И тъкмо се наканила пак да прочете молитвата над хляба, на вратата отново се потропало. Отворила, а там втори странник, още по-нещастен и окъсан от първия, едвам се държал на краката си.

"Що за чудо, - помислила си жената - по цяла година никой не се отбива, а сега изведнъж двама!" Поканила и него вътре и го настанила край огъня.

Когато се съвзел, пътникът разказал, че е богат търговец и пътувал с кервана си към Яфа. Но ги нападнали разбойници. Избили слугите, разграбили стоката, а него самия захвърлили полумъртъв край пътя.

-Види се, Бог ме наказва за греховете ми, благодарен съм, че поне ми запази живота - завършил той. - Ще се опитам да продължа към къщи, преди да се е стъмнило съвсем. Благодаря ти за топлината и подслона!

Съжалила го жената и му подала втората питка:

-Вземи да се подкрепиш из пътя. Господ да те пази!

Двамата пътници се надигнали да си вървят. Нали били в една посока, така пътят е по-сигурен.

Жената се радвала, че могла да им помогне в труден час. "Колко хубаво, - мислела си тя - че имах три питки!" И тъкмо започнала да произнася молитвата над хляба, за да може най-накрая да утоли глада си, връхлетял страшен ураган. Застенала старата колиба под порива на вятъра и накрая не издържала - рухнала. Ураганът размятал стените и покрива, съборил жената и отнесъл неизвестно къде последната и питка. Станала тя от земята, когато вихърът отминал, и се разплакала. Поплакала, поплакала, надигнала се и тръгнала към Йерусалим, право към двореца на цар Соломон.

-Велики царю, - казала му, когато се явила пред него - разсъди ме с разбойника-вятър!

-С вятъра? - изненадал се Соломон.

-Да, с вятъра! Той ме ограби и разори - и разказала цялата история.

-Но нима не знаеш, жено, - казал Соломон, след като я изслушал внимателно - че вятърът и всички стихии са в Божиите ръце? Един Бог е властен да възнася и съкрушава, да праща скърби и да изцелява! Делата му са видни за нас, но не винаги - разбираеми.

-Истинни са думите ти, царю! - отвърнала жената. - Божията воля се простира над всички ни. Знам това и точно по тази причина, когато се случи всичко, първоначално си помислих, че нещастията ми се пращат за греховете ми. И започнах да прелиствам живота си и да си припомням кога и с какво съм съгрешила. И ще ти кажа направо, царю, нямам толкова велик грях, който да заслужава такова жестоко наказание. Не намерих сред постъпките си нещо толкова ужасно, че заради него да ми се полага да остана даже без покрив на главата и без последния си къшей хляб. Не, не вярвам, че това е наказание, пратено ми от Бог! Разбойникът-вятър заради буйния си нрав наслуки налетя на колибата ми и ми отне всичко, което притежавах. Затова те моля да го призовеш и да го накараш да отговаря за делата си.

-Е, добре! - казал Соломон. - Щом настояваш, ще го призова и ще му потърся отговорност. Но ще се наложи да почакаш, той сега е зает с по-важни неща - да върти перките на мелниците и да надува платната на корабите в морето. Докато остане свободен, за да може да се яви в съда, остани да работиш и да преживяваш в двореца.

Така рекъл Соломон и се заел с други дела.

Минало известно време. Един ден в двореца се явил търговец, който носел чувал сребро.

-Каква нужда те води? - попитал го Соломон.

-Благоволи, царю, - поклонил се посетителят - да изслушаш всичко, което имам да разкажа. Плавах с товар от далечни страни и вече приближавах бреговете на Израил, когато изведнъж в морето започна страшна буря. Моряците не можеха да направят нищо, за да и противостоят. Започнахме да молим Бог за спасение, но велики, явно, бяха греховете ни и той не прие молитвата ни. Трима моряци бяха отнесени в морето. Продължихме да се молим Богу да ни пощади в името на децата и майките ни и най-накрая той се смили, бурята започна да утихва. На другия ден морето стана гладко като огледало и настъпи пълно безветрие. На кораба бяхме останали аз и трима моряци. Мачтите бяха пречупени, а от платната бяха останали само парцали. Успяхме да закрепим една от мачтите и да закърпим едно плато, но то увисна безпомощно в безветрието. Минаха дни, запасите ни свършиха, защото отдавна трябваше да сме стигнали на брега. "Защо? - мислех си. - Защо животът ни беше пощаден в бурята, ако все едно ни е съдено да умрем, за да се удължат мъките ни ли? Господи, бих дал една десета от тоя товар за къшей хляб!" И тогава стана чудо, на палубата от небето падна една питка. Благодарихме на Бога и я разделихме по равно. Тя не бе голяма, но все пак ни даде сила и най-вече ни върна вярата, че Бог не ни отказва милостта си. Скоро задуха западен вятър и успяхме да стигнем до брега. Това е моята история, царю, а среброто в чувала по стойност се равнява на една десета от товара. Вземи го и постъпи, както счетеш за справедливо - раздай го на бедните или го дари на Храма!

Тогава Соломон си спомнил за жената, чиято последна питка била отнета от вятъра.

-Среброто принадлежи на нея - отсъдил Соломон. - Бог е видял великата и милост и е разбрал, че тя не би отказала да даде последния си къшей хляб, за да спаси живота на умиращ. Затова е разрушил хижата и, но сега и праща възнаграждение. Нека вземе среброто и изживее остатъка от дните си в благополучие!

еврейска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Вечната прегръдка (бразилска легенда)

2012-01-21T12:12:00.002+02:00

Честит ден на прегръдката! :)

Един кабокло (португало-индиански метис) се заселил с любимата си жена на брега на едно езеро в глинена колиба, покрита със сламен покрив. Животът им бил щастлив, без особени грижи. Щедрата природа, която ги заобикаляла, им давала всичко необходимо. Трябвало само да вземат това, което им се предлага.

Мъжът ловувал, ловял риба и садял маниока. Жена му приготвяла вкусни ястия от дивеча и брашно от маниока. Около колибата растели и билки, които им помагали, ако някой от тях се разболее.

Сутрин обикновено мъжът се отправял към езерото на риболов, а вечер, когато се прибирал, жената го посрещала на прага с топла усмивка и нежна ласка.

Така преминавали дните, подобни един на друг и еднакво щастливи. На мъжа често му се искало да вземе жената със себе си на риболов - и тя да се разнообрази, и той да си има компания. Една сутрин чул песента на тукана, решил че е добър знак и това е деня, в който да идат заедно в езерото. Поканил я да дойде с него. Тя се зарадвала. Бързо изпекла питки, за да имат какво да хапнат и се качили на лодката.

Слънцето ги заварило в средата на езерото. Те мятали мрежата и били толкова щастливи и увлечени в заниманието си, че не забелязали кога се променило времето. Небето потъмняло, задухал силен вятър и се вдигнали високи вълни. В началото жената се опитвала да прикрие безпокойството си и да не пречи на работата на мъжа си, но когато вълните замятали лодката като черупка, започнала да го моли да излязат на брега и там да дочакат да стихне бурята. Само че било късно за спасение. Бурята се разразила с пълна сила и лодката станала напълно неуправляема. Жената започнала да моли боговете да смекчат гнева си.

Изведнъж небето се разтворило и изригнал пламък. Той обхванал двамата в лодката и ги превърнал в растения: мъжа - в маслената палма урикури, а жената - във фикус. Но и като растения те останали слети в прегръдка. От раждането до смъртта фикусът обвива с гъвкавите си клонки ствола на урикури.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Драконови приказки: Дррракон

2012-01-20T19:49:00.000+02:00

На вратата се звъннало. Домакинята зашляпала с чехли през антрето. Надникнала през шпионката и се сковала от ужас - пред вратата стоял най-страховития и свиреп дракон, който можела да си представи. Потропвал нервно с крак и ноздрите му бълвали къси серии пламъци. Само с криле не махал, защото с тях крепял огромна пазарска торба. "Сигурно тия днешните, когато изпълзят от пещерата, носят всички съкровища, които пазят, със себе си!" - била последната мисъл на Домакинята преди съзнанието и да започне да агонизира от впитите лапи на ужаса. Тогава на помощ дотичало услужливото и подсъзнание. Домакинята била закърмена с поезия от най-ранна детска възраст, вярно предимно такава в прослава на вождовете на социализма. И тъй като натрапчивото "Чичко Димитров обича малките деца!" в случая не вършело никаква работа, подсъзнанието започнало да подава реплики от Андрей Германов:

"Вън звънецът звънка
тънко, сякаш пей.
– Батко, кой ни търси?
– Някакъв си змей."

- Няма ни тук! - с треперещ глас си пробвала късмета с финалната фраза Домакинята.

Но той не работел.

-Хайде де! - ехидно се обадил Драконът от другата страна на вратата. - Зер не срещнах пред блока Веска, дето преди малко, докато слухтяла на терасата - поливала мушкатото, де, - те видяла да прибираш прането!

Домакинята открехнала вратата и вперила обезнадежден и въпросителен поглед в Дракона. Отговорът дошъл под формата на контравъпрос:

-Стойчо тука ли е?

-Ами той чак довечера ... - замънкала Домакинята.

-Ще го почакам тогава - връхлитайки през вратата, споделил Драконът.

-Заповядай! - предателски изчуруликало Доброто Възпитание на Домакинята и крепостта паднала.

-Че то в чужда къща заповядва ли се?! - сам се разсмял на дебелашкия си хумор Драконът и умело занавигирал с опашка към хола.

Прекъснал устрема си, единствено за да забере с крило от килима някакво дребно прашаче, но с маниера все едно изтръгва стогодишен дъб с корените. Пуснал го демонстративно на масата и се стоварил на дивана. Наместил се и вперил мнителен поглед в Домакинята:

-И къде казваш е Стойчо?

-Ами работа си има ... - замънкала пак тя, но посъбрала смелост и надигнала глава: - Ти защо не му звънна първо по джиесема?

-Звънях му! Три пъти, ама ми отказва връзката!

Пламъкът облизал коленете на Домакинята. "Е, нищо! И без това ми е ден за депилация ..." - опитала се тя да доведе до съзнанието си някаква терапевтична мисъл.

-Аз да взема да те почерпя нещо! - обадило се пак предателското Добро Възпитание.

-Какво ще ме черпиш! Я, колко нося! - засегнато възкликнал Драконът и посочил пазарската торба.

После зашушкал извътре и започнал да реди по масата мазни тепсии и буркани, увити във вестник.

-Реваненце! От мраморен грис - първо качество!

При гледката на кирпича в тавата и споменаването на думата "реване", очите на домакинята се насълзили от поругаването на светлия спомен - детската градина, цялата потънала в сладък аромат в дните, когато ще има реване за десерт; сочният, лек пандишпан, обилно напоен със захарен сироп и покрит с тънък слой маслен крем ...

Напиращият плач бил секнат от тропането по масата, Драконът бил започнал да развива бурканите - туршия от през девет планини в десета, компот от тридесет и деветото царство и мед ...

-Ама нямаме нужда от мед, - проплакала Домакинята - татко ми е дал цял кашон - и рапичен, и акациев.

-Тоя медец, - поучително натъртил Драконът - тоя медец е вълшебен! Всеки ден си го хапвам и на седемстотин години съм като новоизлюпено! Дават ми го във фермата, задето ...

"Да бе, ясно! - измърморила наум домакинята. - Вече като откуп вместо девойки ви дават мед!" И започнала да реди наум молитви към свети Георги за спасение. Само че не успяла да ги довърши, Драконът побутвал с крило към нея дистанционното на телевизора по масата.

-Да вземем, докато чакаме Стойчо, да пуснем "Море от любов"!

Домакинята сподавила тежката си въздишка и щракнала с дистанционното.

-И звука да увеличим малко!

Вертикалните чертички устремно запълнили дясната част от скалата и скоро блокът се разтресъл от "I love you, babyyy ..." Домакинята метнала жален поглед към лаптопа си, но като си представила машинката напълно овъглена, бързо и заинтригувано го пренасочила към екрана на телевизора, където се заточили бусът на водещата, букетите и увещанията ... Драконът зацъкал и залелечил във възторг. Но мигът на очарование му бил попарен от шум и трясък в коридора. "Армагедон!" - подскочила във фотьойла стресираната Домакиня. Бедствието излязло от локален мащаб. В хола влетяла като хала Намамапринцесата, плъзнала поглед по съкровищата на масата и намръщено се обърнала към Дракона:
-Бабо, няма ли най-накрая да запомниш, че не обичам натурален шоколад!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Я душу спрятала в сундук

2012-01-19T10:00:00.000+02:00

Я душу спрятала в сундук,
Чтоб не нашли ни враг, ни друг,
Как ни старались, не искали....
Чтоб на ветру не полоскали.
Не билась чтоб, едва дыша,
В чужих руках моя душа.
Чтоб отойти она могла
От бед, предательства и зла.
Укрыла покрывалом белым,
Чтоб не страдала, не болела.

Но только вдруг раздался стук...
Открыла старенький сундук
И вижу, что едва дыша,
Там задыхается душа.
"Пусти меня, я полечу,
Я жить в неволе не хочу"...
"Тебе же больно..."
"Ну и пусть!!!!
Хочу чтоб были боль и грусть,
В покое если прозябать,
Так ведь и счастья не видать...."

автор неизвестен

Що се отнася до личните ми изживявания, душата ми засега си остава без покривало, но на визията си нахлузвам магарешка кожа, т.е. воден знак. Не съм вярвала, че и такова нещо може да ми се наложи, но вчера се оказа, че освен кражбите на публикации, които са открай време, някаква особа си присвоила и профилната ми снимка и се украсила с нея във Фейсбук. Да не се чудите отсега нататък защо ще ме гледате подпечатана. Гадно е да ти крадат публикациите, но дума не може да става за сравнение с това, някой да се представя за теб! Долу ръцете от мен!

Не в аскетизма е същността

2012-01-17T08:48:00.000+02:00

Честит Антоновден!

Веднъж при свети Антоний дошъл отец Аммон-девственикът и му казал:

-Знам, че моят аскетизъм превишава твоя. Защо тогава името ти се слави по света повече от моето.

-Защото повече обичам Бог - отвърнал свети Антоний.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Драконови приказки: Влюбеният дракон

2012-01-16T19:08:00.000+02:00

Ante Meridiem by Cryslara

"Искам приказка за такива дракони"- каза Рени.

Ха сега, де! Като не са на мода сред приказниците дракони с влечение към себеподобните си. И още по-малко щастливо влюбени. Но с малко прекрояване ... :)

Веднъж Драконът се влюбил. Влюбване като влюбване - цветенца, разбира се, душел; слушал песента на птичките; въртял се непрекъснато около дома (т.е. пещерата) на любимата си и стихове съчинявал:

Твоите очи зелени

отдавна взеха ми ума.

Опашка чудна, паст желязна ...

О, нека във краката ти да падна!

Но трите прелестни глави

не поглеждат ме, уви!

Действително, не му вървяло на Дракона в любовта. Сигурно защото бил вегетарианец. А сред околните битувало мнението, че без месо драконът не е дракон. "Ами той сигурно никаква сила няма, нали разбираш!" - шепнели приятелките на ухото на любимата му и го поглеждали снизходително.

А сила той си имал. Но от безразличието на любимата си се разболял. Лежал на ръба на една пропаст с отпуснати криле. Две от главите му димели, а третата кашляла в пропастта огнени топки. Долетяла при него Драконката и му казала:

-Слушай, ти иначе си нормално сложен, добре изглеждаш. Но защо не ядеш месо? Ако ядеше, можеше да ти се усмихна ласкаво ...

-Аз обичам ягоди - отвърнал Драконът. - Особено горски. А месо не обичам.

-Но нали казват, че любовта на Дракона минава през стомаха. Не можеш ли в нейно име да похапваш месо поне месец? - опитала се да го изкуши тя.

-Любовта е дело сърдечно. Храносмилането няма нищо общо - останал непоклатим Драконът, въпреки че вътрешно му се плачело.

За негово щастие Драконката излязла любопитна:

-Да взема да ги опитам тия твои ягоди пък, какво толкова ...

Драконът подхвръкнал от изненада и закръжил във въздуха от щастие. Литнали към полянката с ягоди, приземили се и той запълзял по земята ягодки да събира. Късал ги с уста, но не ги гълтал, а деликатно ги подавал на възлюбената си с върха на езика.

Вкусът, естествено, бил непривичен, ароматът също, но и харесали. "Да взема да пробвам малко по-различен живот ... - замислила се тя. - А то, иначе, едно и също, едно и също - всеки ден ..."

Тази нощ Драконът спал преплел шии и опашка с Драконката.

Не ставайте пленници на догмите, не бягайте от късмета си! :)

по Анна Поршнева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Какво прави брака щастлив

2012-01-16T08:00:00.000+02:00

Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
"Мъжът когато оглушее,
А пък жената - ослепее."
Отвърна графът разсъдлив:
"Защо бедата страховита
Да прави брака ни щастлив?"

И рече кралят: "Щом ушите
Не чуват вече ругатните,
Мъжът прогонва от слуха си
Словата злобни на жена си
На масата или в кревата.
Така, избавен от кавгите,
Живее в мир, с душа благата.

Подобно случва се с жената:
Щом не съзира светлината,
Не може да следи съпруга
Дали не кръшка тайно с друга,
Тъй ревността ѝ се стопява,
Във всичко вярва слепешката
И бракът се успокоява."

1547

Ханс Закс

Превод: В. Константинов

Източник

Красива съм ...

2012-01-15T12:21:00.000+02:00

Картината е на Людмила Скрипченко

Красива съм, каза ми един мъж ...

Винаги оставям букета на масата за известно време,
преди да се сетя, че на цветята ще им трябва ваза
и вода,
за да живеят по-дълго,
нищо, че вече са отрязани ...

Минута за реклама? - Не,
за разкаяние, макар и не дълбоко.
Просто благодаря, защото забравям
почти толкова често,
колкото и букета на масата ... :)

Какво е здраве?

2012-01-15T11:01:00.000+02:00

Един кавказки планинец, който наскоро отбелязал двеста и петдесетия си рожден ден и двадесет пъти бил крал булка, празнувал поредната си сватба.

-Какво е здраве? - попитал го един от гостите.

-Вай, вай, вай, нима не знаеш! - отвърнал младоженецът. - Здраве е днес да не те боли там, където те е боляло вчера, а утре - там, където те боли днес.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Банго Васил

2012-01-14T11:02:00.000+02:00

Циганската Нова година е и идва Банго Васил. :)

От многобройните легенди за него, които в крайна сметка се свеждат до това, че ги спасил от изтребване, харесвам най-много тази:

Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат и били спасени.

Източникът е тази циганска читанка, в която има още много варианти на легендата и подробно описание на празника Василица.

А другата, която ми допада, свързва в спасението им двамата светци, които почитат - св. Василий и св. Георги. Мисля, че я прочетох в "Клуб 50+" преди време.

Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият - момче, другият - момиче.

Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.

Ищар и Думузи

2012-01-13T21:27:00.000+02:00

Книгата с митовете ми попадна в началото на седмицата и този единствен ме грабна. Естествено, щеше ми се веднага да го преведа и да го кача, но тук беше станало твърде розово, та реших малко да изчакам да се поразреди. Вчера Vira пак ме върна към Ищар, а в момента аз самата имам нужда от малко пролет в най-общ духовен смисъл, благодарение на което получавате любовна приказка. :)

Възлюбила прекрасната богиня Ищар младия красавец Думузи. Не можела да живее без него нито ден, нито миг, а ако се отлъчел, това и причинявало силно вълнение.

Веднъж Думузи се отправил на лов и не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята научила, че внезапно връхлетял вихър, Думузи паднал като пречупена тръстика и духът му го напуснал.

Велика скръб обхванала богинята. Не можела да се примири със смъртта на този, който и бил по-скъп от живота, и мислите и се отправили към страната, от която няма връщане, към обиталището на мрака, към Ерешкигал, господарката на подземния свят.

Празнично се облякла Ищар, сложила гривни на китките и на глезените си, пръстени на пръстите си, обици на ушите, гердани на шията, а на главата си златна тиара. Отправила се по скръбната пътека, по която се спускат сенките на мъртвите. Стигнала Ищар до вратите, до медните, които са открити само за мъртвите, а за живите са недостъпни.

-Отворете, отворете! - завикала Ищар и със здрава ръка заудряла по медта, която закънтяла като барабан.

Пазачите били удивени от шума. Сенките на мъртвите са тихи, безпокойства не носят.

Чула шума и самата Ерешкигал и ярост изпълнила сърцето и.

-Кой там удря като пиян по вратата на таверна? Много трябва да е изпил!

-Не е пиян, господарке - почтително промълвил един от стражите. - Това е сестра ти, Ищар. Дошла е за Думузи. Сега ще събори вратите. А кой ще ги вдигне?

-Пуснете я!

С жестоко скърцане се разтворили портите. Застанала богинята Ищар пред стража в цялото си великолепие и скръб. Но наглият вратар не потрепнал. Той алчно се втречил в тиарата. Богинята я смъкнала от главата си и му я подала.

И отново пред нея е врата от мед, втора врата. На втория страж дала гривните и обиците. Когато преминала през седмата, се оказала гола сред душите, лутащи се като прилепи в непрогледния мрак. С опипване се провирала тя сред тях, блъскала се в стени, хлъзгави от вода и сълзи, спъвала се в камъни, падала и ставала.

Не, не могли да сломят Ищар униженията. И с гордо вдигата глава застанала тя пред трона и казала на господарката на подземния свят:

-Сестрице, върни ми Думузи! Няма за мене живот без него!

-Няма такъв закон да се връща живота на мъртвите заради нечии капризи - отрязала я Ерешкигал. - Малко ли момци има живи? Нека те заменят Думузи.

-Думузи е един - възразила Ищар. - Прекрасният е незаменим.

Тогава Ерешкигал се обърнала към слугата си Намтару, господарят на болестите и махнала с ръка. Хвърлил той върху Ищар шестдесет язви и шест хиляди болежки.

И затихнала земята без Ищар. Тревите престанали да растат. Опустели птичите гнезда. Овцете престанали да раждат агнета. Човешките семейства се разпаднали. Земята била обхваната от равнодушие, предвещаващо край на живота и победа на гробовния мрак.

Боговете, гледайки земята от небесата, не могли да я познаят. И разтревожени пратили вестоносец от горния свят в долния със заповед: "Ищар да се върне и заедно с нея Думузи!"

Както и да кипяла от ярост Ерешкигал, че няма завръщане от нейното царство, наложило и се да се смири.

В деня, в който Ищар се върнала заедно с Думузи, на земята настъпила пролет. Всичко буйно се раззеленило и разцъфтяло. Птиците запели в клоните, прославяйки любовта. Жените се върнали при мъжете си в брачните ложета. Храмовете на Ищар широко разтворили врати и ликуващ хор провъзгласил:

-Думузи възкръсна! Думузи се върна към любовта!

акадски мит

"Митове и легенди на Древния Изток", А.И.Немировский

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!