Позитивни Мисли

Нещо, за което да бъдем благодарни

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 20 Jan 2012 11:36:23 PST

Ако имаш храна в хладилника, дрехи на гърба си, покрив над главата си и място за спане ... ти си по-богат от 70% от хората на този свят.

Ако имаш пари в банката, в портфейла си, и събрани пари в някой буркан ... ти си сред Топ 8% от световното богатство.

Ако си се събудил тази сутрин с повече здраве, отколкото болест ... ти си по-благословен от милионите, които няма да преживеят тази седмица.

Ако никога не си изживявал опасността на битката, самотата на лишаването от свобода, агонията от мъчението, или страданията на глада ... ти си изпреварил 500 милиона души от целия свят.

Ако родителите ти са живи и все още женени ... ти си голяма рядкост, дори и в Канада.

Ако държиш главата си вдигната, с усмивка на лицето, и си истински благодарен ... ти си благословен, защото въпреки, че по-голямата част от хората го могат, повечето от тях няма да го направят.

Ако можеш да хванеш ръката на някого, да го прегърнеш или дори да го докоснеш по рамото ... ти си благословен, защото можеш да предложиш лечебно докосване.

Ако можеш да прочетеш това съобщение, ти току-що получи двойна благословия, защото някой е мислил за теб. Също така ти си дори още по-благословен, защото повече от два милиарда души по света, не могат изобщо да четат.

- Неизв. Автор

Щастлива Нова Година, Приятели!

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sat, 31 Dec 2011 03:03:15 PST

Един Прекрасен Новогодишен Ритуал

от Marci Shimoff

Ааах! Нова Година! Уу-хуууу.
Онова, което обичам в новата година, е че получаваме едно свежо начало. Точно сега имате една фантастична възможност - можете да оставите зад себе си това, което не е проработило през 2011-та година и да си представите това, което бихте желали да създадете през 2012-та. Както казва следният цитат:

"Наздраве за Новата Година и за още един шанс да го направим както трябва." – Oprah Winfrey

През изминалите десет години изпълнявах един простичък Новогодишен ритуал, който бе прекрасен начин да навляза в новото. Споделих го с няколко приятели, които много го харесаха, затова искам да го споделя и с вас. Както се казва: "Да го започнеш добре е да си го преполовил", затова ви предлагам да го направите или в Нощта преди Новата Година или на Новогодишния Ден, за да започнете с летящ старт 2012-та година.:

Започнете с 10-15 минутна медитация, в която фокусирате вниманието си върху освобождаването на старото и разтварянето на новото.
На лист хартия напишете на ръка списък с всички неща, които бихте желали да освободите. Той може да включва старите модели на поведение, които вече не ви служат добре; недоволствата и противопоставянията, върху които висите, страховете, които ви дърпат назад, или обстоятелствата, които бихте искали да промените. Това може да включва и безполезните навици, като яденето на твърде много захар или обездвижването. Уверете се, че списъкът ви е колкото се може по-изчерпателен за всичко, което не е проработило за вас през 2011г. Моят списък обикновено е няколко страници.
Ако ви е по-лесно да изгорите списъка - направете го! Ако ли не, можете да накъсате списъка на парчета. Докато се освобождавате от този списък, си представяйте как освобождавате енергиите, които се съдържат във вашия списък.
А сега - Напред към създаването. Направете списък на всичко, което бихте желали да създадете за себе си през 2012-та. Включете навиците, които искате да прегърнете, външните обстоятелства, които бихте искали да създадете, и вътрешните изживявания, които бихте искали да имате (радост, свобода, лекота, любов, мир, приемане на всичко такова, каквото е, и т.н.). Бъдете колкото се може по-специфични.
Прочетете списъка на глас (сами или с други хора). Изговаряйки го на глас вие му добавяте повече енергия. Почувствайте всяко едно нещо, все едно в действителност вече се е случило.
Поставете списъка на някое специално място, като символичен дар за идващата година.

Забележете как се чувствате след като изпълните този ритуал. Аз винаги се чувствам пречистена, по-лека, обновена и развълнувана от това, което ми предстои.

Това е една специална Нова Година за мен. Ще прекарам Новогодишната Нощ по невероятен начин. Имам честта да бъда на сватбата на племенника ми на 31-ви Декември! Той и неговата годеница са двама прекрасни хора и страшно си пасват - тяхната връзка е вдъхновение. Не мога да се сетя за по-добър начин да започна новата година в това празненство на любовта.

Нека 2012-та бъде за вас година изпълнена със светлина, доброта, чудеса, любов и най-дълбокото изпълване на вашата душа.

С любов по всяка причина,

Марси

Силата на Нашия Мозък

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sat, 19 Nov 2011 07:17:50 PST

Твоят Мозък и Силата да “Репетираш” Бъдещето Си

От ATHENA STAIK, PH.D.

Чували ли сте фразата “симулирай, докато се получи”?
Всъщност това е Наука. Тя се базира върху някои от най-новите открития за Мозъка. Тя изисква използването на Мозъчната Сила на въображението да “изрепетира” оптималните резултати от работата, която ще бъде извършена, вашите цели, мечти и бъдеще.
Тази Наука работи! Психолозите на спортистите използват този подход, за да тренират върховите атлети и шампионите да постигнат оптимални резултати.
Каква връзка има това с вашия личен живот и взаимоотношения? Вие можете да използвате същата тази Сила, за да постигнете вашите собствени цели, да си създадете нов здравословен навик или да освободите някой нежелан навик. Нека бъдем наясно. Това не означава да се разхождате, преструвайки се, че животът ви се е променил. Това би било отричане, което не помага много. Идеята е да се съсредоточите върху Умствения Образ, който умът ви е способен да създаде, да визуализирате бъдещето си такова, каквото го искате, и да превърнете това в оптимално сензорно преживяване, в което се изискват всичките ви пет възприятия. Понякога наричаме това “умствен филм.”

Това действа по няколко причини:
1. Помага за изчистването на някои стари ограничаващи вярвания.
Мислите ви са Мощна Енергия, която е свързана с вашите вярвания. Те произвеждат Образът във вашия Ум, който оформя и насочва химичните реакции във всяка една клетка на вашето тяло. Когато състоянието на позитивна емоционална енергия замени негативизма, това има силата за постоянно да трансформира ограничаващите вярвания. Този процес насочва вашето подсъзнание - онази част от вашия мозък, която контролира автономните функции на тялото - да създаде нови неврални пътеки, които ще бъдат готови да ви подкрепят в бъдещето, което искате да създадете.
2. Може да изчисти негативното мислене.
Вашите мисли са вътрешен диалог. Учените смятат, че на ден през ума ни минават средно около шестдесет хиляди мисли, повечето от които си повтаряме по навик. В много случаи вие сте си повтаряли тези мисли още от деството си! Тези мисли, или “само-говор”, са нещото, което предизвиква чувства. Въпреки че събитията могат да доведат до болезнени чувства, те никога не са тези, които ги предизвикват. Истинската причина за вашите чувства е това, което казвате сами на себе си. “Репетицията” е процес който може да направи вас, вместо емоциите ви, отговорни за това, което мислите, правите, и по какъв начин ще се разгърнат събитията.
3. Може да елиминира негативните емоционални асоциации.
Негативните асоциации блокират промяната. Когато мислите за осъществяването на една удовлетворяваща кариера, страхотна връзка или здраве, стегнато тяло, какви са емоциите, които изпитвате вътре в себе си? Много хора изпитват болезнени чувства, като разочарование, вина или тревога. Защо? Тези образи може да напомнят за това, което все още не е постигнато, минали грешки, или дори провали. Това от своя страна създава негативни асоциации. Например всеки път, когато видите някого със стегнато, здраво тяло, вътре в себе си се чувствате отвратени или нещастни. Резултатът? Вашето Подсъзнание интерпретира това, като нещо, което искате да избегнете - абсолютна антикомуникация! Просто това е начинът, по който мозъка работи. Операционната му Система е проектирана по този начин. С “репетиции” можеш да коригираш ограничаващите те вярвания и да станеш отговорник на процеса.

Къде е дъното? Болезнените чувства могат наистина да застанат на пътя на вашите мечти. Трябва да знаете как да защитавате целите и мечтите си от всякакви “месещи се” емоционални състояния. Един от начините е да енергизирате поведението си и да насочите вашия моментум в конкретна посока, като “изрепетирате” бъдещето си.
Ако това ви звучи интересно, ето няколко препоръки, за да започнете.

Отделете поне 5 минути веднъж на ден, за да визуализирате в спокойно състояние желаното от вас бъдеще в детайли, все едно вече съществува.
Ако, когато и да било, се появят някакви ограничаващи мисли, поемете си дъх и ги освободете - и се усмихнете уверено.
Докато “гледате”, си представяйте живите цветове, чувайте звуците, изпитвайте емоциите и усещанията в тялото си, дори помирисвайте с носа си и вкусвайте с устата си.
Това е вашият “умствен филм” и вие го изживявате в тези моменти, все едно сте там наистина, завършено и изцяло присъстващи в тялото, ума и чувствата.
Ключът е да затвърдите тези екстракти от приятни чувства на радост, щастие - благодарност - вътре във вас. Чувствайте се благодарни.
Мислете за това време, като за забавно и очарователно уединение, което чакате с нетърпение, за да скочите в “репетиране” на живота и взаимоотношенията, които съзнателно ще създадете в живота си - скоростно носещи към вас.

Когато изпитвате удоволствие да “репетирате” вашето бъдеще в настоящия момент, вие всъщност казвате на подсъзнанието си - частта от ума, която ръководи цялото тяло - че това е реалността, която искате.

Просто го повярвайте, почувствайте го и бъдете отворени за съобщенията, които ще ви насочват кое действие да предприемете - малко или голямо. Няколко минути на ден ще прибавят Сила към вашата Мечта.

От "Пилешка Супа за Душата: Баби" - Две Грахчета в Шушулка От Sallie A. Rodman

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Wed, 31 Aug 2011 10:15:21 PDT

"Съществува мъничко лудост в танца, която дарява всекиму нещо добро."
~Edwin Denby

Когато внучката ми Емили беше на пет, тя искаше да получава всичко на момента и се опитваше да изостри търпението ми до краен предел. С големите си сини очи, с размер на чинийки за кафе, и русата си коса, която изглеждаше сякаш сресана с тел за разбиване на яйца, тя беше като вихрушка в действие. След всяка от нейните визити, си вземах шишенцето с аспирина, пълнех ваната с гореща вода и си правех баня с балончета, малко лечение и медитация.

По време на една конкретна нейна визита, тя беше в рядка форма. Беше се завъртяла пред една лампа, и я беше счупила; беше си заклещила палеца в нощната лампа и го беше изгорила; и беше запушила тоалетната, тъпчейки я с тоалетна хартия. Всичко това в рамките на двадесет и четири часа.

На сутринта беше вече на крак още с пукването на зората, и беше открила козметиката ми. Наистина се уплаших здравата, когато една малка страховита форма, от краката до петите омацана в гримове, пропълзя в леглото ми. Бях готова да я сгълча, но сърцето ми се разтопи, когато Емили каза: "Бабо, ти винаги изглеждаш толкова красива. Ще ме научиш ли как да се гримирам, също като теб?"

Реших, че него ден ще направим заедно проект на кораб, за да държа Емили далеч от злополуки, пък и може би да се сближим малко. Седях на масата в кухнята с инструменти от всякакъв вид за правене на албум с изрезки, хартия в различните цветове и нюанси на дъгата, и ножици, които режат по всевъзможен начин. Работех здраво да подреждам буквички върху една страница, докато Емили се въртеше в кръгове из цялата стая.

"Емили, моля те седни!" - Изкрещях аз от кухнята. "Заболя ме главата да те гледам!"

"Ама, бабо, аз обичам да гледам как цветовете на полата ми се въртят около мен." - отговори тя.

Масажирайки слепоочията си, се опитах да премахна туптенето, което се разрастваше зад очите ми.

"Емили, не помагаш на главоболието на баба!" - предупредих я аз.

"Какво ти има, бабо? Аз просто се въртя. Не наранявам нищо."

Защо Емили ме подлудяваше? Справих се добре със собствените ми деца, но тази внучка ми късаше нервите. 'Сигурно съм ужасна баба', мислех си аз, докато лежах в леглото онази вечер, слушайки я да си тананика. Защо не може да стои спокойно? Къде сгреших? Бях по-решена от всякога да превърна визитата й в едно радостно изживяване. Може би ще заформим връзка. През следващите два часа не я виждах толкова често, колкото ми се искаше.

На следващата сутрин се отказах от албума с изрезките и позволих на Емили да си направи модно ревю с бижутата от костюмите ми, и една стара нощница. Токчета, чантички, кожи и шалове, я държаха заета през целия следобед. Докато си вършех работата в кухнята, я наблюдавах с ъгълчето на окото си. Изглежда се забавляваше много повече с това да преброжда стаята и да пее, отколкото да се опитва да прави проект на кораб с мен. Почувствах се, като най-лошата баба на света.

Вечерта се обадих на майката на Емили, Дженифър.

"Джен, справям се ужасно с ролята на баба." - признах си аз.

"Защо говориш така, мамо?"

"Ами, явно не мога да стана близка с Емили. Тя е кълбо от енергия, което никога не спира за достатъчно дълго време, че да можем да се сближим." - казах аз, вече облята в сълзи.

Дъщеря ми започна да се хили. "Мамо, не разбираш, нали?"

"Какво?" - попитах аз.

"Тя е теб! Вие сте абсолютно еднакви - две грахчета в шушулка."

"Мен ли? Шегуваш се, нали? Аз не съм, като нея."

"Да, мамо, като нея си! Вие и двете сте кълбо от енергия. И двете обожавате лъщящи дрехи, бляскави бижута, и сте кралици на драмата по природа. Дайте си шанс."

"Кралица на драмата? Сериозно!" Не можех да повярвам на ушите си.

Спрях, за да си помисля за момент. Възможно ли е? Права ли е? Отбеляза правилно някои неща. Трябваше да го призная - вероятно беше права.

"Знаеш ли, Джен, просто не го виждах досега. Вероятно съм подходила абсолютно погрешно. Дойде ми една идея, която може и да проработи. Ще говорим отново утре вечер." - казах аз, оставяйки бавничко телефонната слушалка обратно на мястото й.

На следващият ден реших да опитам съвсем нов подход. Изкарах Караокето и микрофона, и очите на Емили светнаха. Тя обичаше да пее и танцува, точно като мен на нейната възраст. Спомних си усещането на пантофките с палци от класа по балет и звука от приглушените удари по дървения под на танцовото студио. Никога не съм била по-щастлива от времето, в което пеех или танцувах. Обичах гримовете и блясъка.

"Емили, би ли искала баба да направи едно шоу заедно с теб?" - опитах аз.

"Божичко!" - каза тя, плясвайки с ръце и скачайки нагоре и надолу.

Разместихме малко мебелите и опънахме един чаршаф във входната зала. Използвахме плочките във фоайето за нашата сцена. После започнахме с дивото шоу, комплектовано с импровизирани костюми, много бижута и грим. Следобедът се изтъркули, докато ние се пързаляхме и въртяхме по пода. Емили и аз подскачахме в ритъма на Rolling Stones, кикотехме се, и се гушкахме. Чувството да бъда отново толкова млада и жива, беше страхотно. Може би, в крайна сметка, не бях чак толкова лоша баба.

"Може ли да го направим отново утре, бабо?"

"Разбира се." - отговорих аз. Бях открила вълшебното ключе. Тази нощ в леглото се гъделичкахме и отново преобръщахме целия ден. Получих голяма целувка за лека нощ, и супер дълга прегръдка.

Емили и аз бяхме станали доста по-отворени, докато седмицата минаваше. Танцувахме на Chubby Checker, Herman's Hermits, Buddy Holly, и направихме своя собствена версия на 'Брилянтин'. Емили незнаеше откъде съм намерила всичкият този материал, но какво ли знаеше тя за баба си, която едно време беше луда и прелуда тинейджърка.

Минаха десет години, а Емили живя и в Япония, и във Вашингтон. Въпреки, че е далеч, тя ми изпраща снимки на фънки дрехи, които харесва по Е-мейла. Гледам снимките й във Фейсбук и й пращам по Е-мейла бляскавите бижута, на които попадам.

Обичта ни се разрастна с времето и сега сме в синхрон. Оприличавам се на нея и обичам ентусиазирания й подход към живота. Това, което някога толкова ме дразнеше, сега ми изглежда, като освежаващите бани, които си правех, когато тя си тръгнеше. Емили е второкурсник в гимназията и тази година се връща обратно в нашия район. В момента прави представления в местния театър и в училищното шоу на талантите. Нямам търпение да бъда там лично. Аз ще съм тази, която аплодира от първия ред. Знам, че когато се поклони, тя ще изпрати една специална целувка, само за мен. Ние сме две грахчета в шушулка.

ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА СУТРИН от Бевърли Кечингс

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sat, 25 Jun 2011 02:48:30 PDT

Тази сутрин станах рано, в 4:40ч., за да поставя някои финални щрихи върху проекта по четене на сина ми, да си дам малко време да го обработя и да стигна на работа до 7:30ч. Събудих и момчетата по-рано от обикновено, за да могат и те да се приготвят. Най-малкият ми син, който беше развълнуван, стана и веднага се облече. Най-големият ми син, от друга страна, не бързаше много.

Когато свърших с гладенето и отидох да си взема душ, го видях да излиза от къщата без тениска. Попита ме дали знам колко е часа. Помолих го да се фокусира върху това да се приготви, защото и аз се приготвях. Също така го помолих и да изкара масата от килера за проекта, след като вече беше тръгнал да излиза от вкъщи; отговорът му, вдигайки боклука, беше "Не мога, ръцете ми са заети."

След като се облякох, излизайки от къщата осъзнах, че той още не беше готов, нито пък беше изкарал масата от килера. В този момент, въпреки че бях ядосана и разочарована, взех активното решение да не го ангажирам. Направих един коментар..."всичко, което искам, Боже, е малко помощ." После продължих да товаря колата. Изкарах масата от килера и инструктирах малкия си син да провери дали си е взел всичко.

Отне ми 5 курса до колата, за да натоваря всичко. После скочих в колата, огледах се в двете посоки, не идваше нищо, затова подкарах колата. Забелязах задницата на колата на съседката ми в страничното огледало. Тя беше подкарала нейната кола по същото време, като мен, и се сблъскахме. И двете излязохме от колата, за да проверим пораженията. Нямаше някакво забележимо физическо поражение. Благодарих на Бог, пожелахме си приятен ден и потеглихме.

Когато стигнах до училището на сина ми, разтоварихме проекта. И пак отне няколко курса, за да разтоварим проекта и да го поставим. Времето напредваше, а аз все още исках да стигна на време до работа. Приближавайки се до колата, забелязах къде ме е ударила. По-рано, когато гледах за поражения, не видях нищо, но всъщност тя се беше блъснала в предната пътническа врата. Нямах време да я проверявам. Скочих в колата и помолих Бог да ме закара на работа на време. Имах само 8 минути да стигна от училището на сина ми до работата. Да, карах по-бързо, но успях да стигна на работа точно в 7:30ч. И пак, благодарих на Бог.

Бях посърнала, но тогава, докато влизах в сградата, видях един колега, който ме беше окуражил по-рано тази седмица. Думите му и един цитат от Хелън Келър, веднага изникнаха в съзнанието ми. В този момент реших, че ще бъда тази, която съм обикновено - усмихната и поздравяваща останалите за добро утро.

В крайна сметка, не беше необходимо никой да бъде засегнат от моите злощастия; а симпатията на другите нямаше да промени нищо в тази ситуация. Позитивните ми действия предизвикаха същия отклик и у студентите, и у останалия персонал. Усмивките им автоматично ме накараха да се почувствам по-добре.

След сутрешните задължения, се успокоих и ми олекна. Приготвих се и тръгнах да излизам навън, за да проверя пораженията по колата. Един друг колега ме попита как се чувствам. Не исках да лъжа, затова му казах какво се случи. Той дойде с мен до колата, за морална подкрепа.

На пръв поглед, там където червената боя от колата на съседката ми покриваше моята, изглеждаше сякаш вратата беше огъната. Същата кърпа, която използвах за да избърша масата за проекта, ми помогна и да избърша боята от колата. Под боята нямаше никаква вдлъбнатина! Започнах неспирно да благодаря на Бог. Дори и извиках. Погледнах към колегата ми и го убедих, че не съм луда...просто много благодарна...и не ме беше срам да го покажа.

Поглеждайки назад, осъзнах че Бог беше отговорил на първоначалната ми молба, беше протегнал ръката си от Небесата и ми беше дал "малко помощ".

ЗА АВТОРА
Бевърли Кечингс е лицензиран Социален Работник. Тя е самотна майка на три деца (2 от тях са в колежа, а малкия й син е на 10 години.)

"Ограничаване на Ефектите от Негативната Среда" от Джак Канфийлд

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Thu, 14 Apr 2011 09:05:57 PDT

В един идеален свят, ние напълно бихме се изолирали от негативните среди. Реалността е че не можем напълно да избягаме от тях. Все пак, съществуват стъпки, които можем да предприемем, за да минимализираме нашето излагане на негативното и да ограничим въздействието му върху нас.

Осъзнайте Вашата Реалност
Когато вярваме, че сме принудени да толерираме негативната среда, като примерно съпруг/а, който/която постоянно се оплаква, или работата за някоя компания, чиито стойности не си съвпадат с нашите собствени, ние може да се почувстваме в капан и лишени от надежда. Илюзията, че сме нарочени от негативното, против волята ни, може да увеличи стреса и да депресира настроението ни.
За да повишим чувството за контрол, е важно да осъзнаем, че ние наистина имаме избор във всяка ситуация. Може да имате чувството, че не можете да си позволите да напуснете работата си, защото заплащането и ползите са твърде добри, а работническия пазар е твърде нестабилен. Вместо да подсмърчате над факта, че сте в капан на работата, която не харесвате, осъзнайте че имате избора да напуснете. Вместо това, вие избирате да задържите работата си, защото се радвате на стабилната заплата и ползите, които тя носи. Това простичко прерамкиране на вашата ситуация, успокоява стреса ви и ви кара да се чувствате повече в контрол на нещата.
Когато чувствате, че негативните осъждания се надигат, не се опитвайте да се съпротивлявате. Помнете, това на което се съпротивляваме, упорства! Вместо това, осъзнайте и прегърнете чувствата си. Само правейки това, вие ще бъдете способни да прогресирате до точката, в която ще оставите негативните чувства и осъжданията да си отидат.
Журналът е друг отличен начин да освободите чувствата си. В краят на деня, излейте всичките си негативни чувства и мисли, върху лист хартия. Използвайте "Процесът на Тоталната Истина", описан в "Принципите на Успеха", за да бъдете сигурни, че напълно сте разкопали чувствата си към проблемните ситуации. Негативните чувства са като плевели. Ако не ги извадите напълно (пр. да ги изкорените), те ще се върнат. Ако желаете, изгаряйте журналите или писмата, които пишете.

3 Съвета За Декомпресия

Когато се намерите постоянно изложени на все същите негативни среди, като офиса ви например, използвайте един или повече от следните средства, за да се декомпресирате и да се центрирате, преди да продължите напред към останалата част от вашия ден.

• Не слушайте новините, които само добавят негативни изображения и мисли към вашето умствено пространство. Ако commute между офиса и дома си, прекарвайте времето, в което карате, в слушане на успокояваща музика или образователни CD-та. Когато се връщам вкъщи след пътуване до Лос Анджелис, обичам да слушам един комедиен канал. И тъй като прекарвам цялото каране в смях, влизам през вратата, готов да поздравя семейството си, бликащ от ендорфини

• Създайте си декомпресиращ ритуал, за да си помогнете да се отърсите от негативната среда. Примерно, разходете се след работа, прекарайте няколко минути в медитация, или правете йога. Няколкото минути инвестирани в подхранване и успокояване на самите себе си, ще бъдат възнаградени със спокоен и щастлив остатък от деня.

• Не използвайте алкохола, като начин да се отпуснете. Алкохолът отпуска вашите задръжки, което означава че всеки стрес и неразрешен гняв, който носите, ще избие навън по-лесно. Невинните жертви на вашите атаки, ще бъдат хората, които най-малко заслужават вашия гняв: вашето семейство и приятели.

Добавяйте към Вашата Среда

Има много ситуации, в които сте неспособни да контролирате средата. Въпреки това обаче, това не означава, че трябва напълно да се откажете. Огледайте се отново, за да видите какви малки стъпки бихте могли да предприемете, за да създадете по-хранителна и подкрепяща среда.

Примерно, ако културата във вашия офис клони към негативизъм, закачете на работното си място мотивиращи знаци или изберете снимка за скрийнсейвъра на компютъра си, който ви разведрява и ви успокоява. Направете една бърза разходка на обяд, за да се свържете отново с природата, или затворете вратата на офиса си за няколко минути прекарани в дишане и медитация, вместо да клюкарствате на чаша кафе.

И накрая, стремете се да бъдете колкото се може по-позитивни. Откажете се от оплакването и обвиненията, и потърсете най-доброто във всяка ситуация. Не само, че ще привлечете други позитивни хора в живота си, но може да се превърнете и в маяк, който вдъхновява другите също да променят отношението си.

"ПЕТДЕСЕТ-ЦЕНТОВ УРОК ПО УПОРИТОСТ" от Наполеон Хил

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Wed, 13 Apr 2011 13:47:38 PDT

Скоро след като Мистър Дарби получил степента си от "University of Hard Knocks", и решил да печели от опита си в бизнеса със златната мина, той имал добрия шанс да присъства на една случка, която му доказала, че "Не" не е задължително да означава не.

Един следобед той помагал на чичо си да мели жито в една старомодна мелница. Чичото управлявал една голяма ферма, на която живеели няколко цветнокожи фермера.

Тихичко, вратата се отворила, и едно малко цветнокожо дете, дъщерята на един от земеделците, влязло вътре и застанало близо до вратата. Чичото го погледнал и грубо й изръмжал: "Какво искаш?"
Смирено, детето отговорило: "Мама каза да й изпратите петдесет цента."
"Няма да го направя", - сопнал се чичото, "Сега бягай вкъщи."
"Да, сър." - отговорило детето. Но не помръднало от мястото си.
Чичото продължил със своята си работа, и бил толкова зает, че не обърнал достатъчно внимание, за да забележи, че детето не си е отишло. Когато погледнал нагоре и го видял да стои там, той му извикал: "Казах ти да си отиваш вкъщи! Сега заминавай, или ще обърна края."
Малкото момиченце казало: "Да, сър." но не помръднало и сантиметър. Чичото пуснал чувала със зърно, който бил на път да изсипе в мелницата, грабнал една тояга, и тръгнал към детето, с изражение на лицето, което предвещавало проблем.

Дарби спрял да диша. Бил сигурен, че ще стане свидетел на убийство. Той знаел, че чичо му имал страховит нрав. Той знаел, че цветнокожите деца не би трябвало да противопоставят на белите хора в тази част от страната. Когато чичото достигнал мястото, на което стояло детето, то бързо направило крачка напред, погледнало го в очите, и извикало с цялата сила на гласа си, "МАМА ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ ТЕЗИ ПЕТДЕСЕТ ЦЕНТА!"

Чичото спрял, погледнал го за минута, после бавно оставил тоягата на земята, бръкнал в джоба си, изкарал половин долар, и му го дал.

Детето взело парите и бавно се отдръпнало назад към вратата, без да сваля и за момент очите си от човека, който току-що беше победило. След като детето си заминало, чичото седнал на една кутия и гледал през прозореца в пространство повече от десет минути. Той размишлявал върху ударът, който току-що бил получил.

"НА МЕТЪР ОТ ЗЛАТОТО" Наполеон Хил

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Wed, 13 Apr 2011 13:16:59 PDT

Една от най-честите причини за провала, е навика на човек да се отказва, когато е поразен от временен провал. Всеки човек е виновен за тази грешка в даден момент от живота си.

Един от чичовците на Р. Ю. Дарби, бил завлядян от "златната треска" в дните на надпреварата за злато, и затова заминал на запад, за да КОПАЕ И ДА ЗАБОГАТЯВА. Той никога не бил и чувал, че от мозъците на хората е изкопано повече злато, отколкото някога е изкопавано от земята. Той заявил намерението си и заминал да работи с кирка и лопата. Пътят бил тежък, но жаждата му за злато била непоклатима.

След седмици упорит труд, той бил възнаграден с откриването на искрящия благороден метал. Нуждаел се от машина за да изкара метала на повърхността. Тихичко, той покрил мината, запаметил стъпките до дома си в Уилямсбърг, Мериленд, казал на роднините си и на няколко съседа за "попадението." Заедно те събрали парите за необходимата машина и я превозили. Чичото и Дарби се върнали обратно на работа в мината.

Първата кола със злато била изкопана и превозена до топилната пещ. Приходите доказали, че притежават една от най-богатите мини в Колорадо! Още няколко коли от това злато и дълговете им щели да бъдат ликвидирани. Тогава щял да дойде и големият удар от печалбите.

Пробивала надолу машината! Изкачили се нагоре надеждите на Дарби и Чичото! Тогава нещо се случило! Златната жилка изчезнала! Били стигнали до края на дъгата, а златното гърне вече не било там! Те продължили да копаят, опитвайки се отчаяно да напипат жилката отново - но безполезно.

Най-накрая решили да се ОТКАЖАТ.

Продали машината на някакъв загубеняк, за няколко-стотин долара, и хванали влака обратно за дома.

Някои "загубеняци" са глупави, но не и този! Повикал той един инженер-миньор да погледне мината и да направи някои изчисления. Инженерът подсказал, че проекта се е провалил, защото собствениците не били запознати с "подвеждащите линии."

Изчисленията му показали, че жилката ще бъде открита САМО НА МЕТЪР ОТ МЯСТОТО, НА КОЕТО ДАРБИ СПРЕЛИ ДА ПРОБИВАТ! И точно там било и открито!

"Загубенякът" получил милиони в злато от мината, защото знаел достатъчно, за да потърси експерт, с който да се консултира, преди да се откаже.

Повечето от парите, които отишли за закупуването на машината, били осигурени посредством усилията на младия тогава Р. Ю. Дарби. Парите дошли от неговите роднини и съседи, заради вярата му в него. Той изплатил и последния долар, въпреки че му отнело години да го направи.

Дълго след това, Мистър Дарби компенсирал загубата си много пъти, докато не направил откритието, че ЖЕЛАНИЕТО може да бъде превърнато в злато. Това откритие дошло, след като се захванал с бизнеса за продажби на застраховки-живот.

Помнейки, че е загубил огромно състояние, защото е СПРЯЛ на метър от златото, Дарби извлякъл полза от опита си в избраната от него работа, посредством простичкия метод да си казва: "Спрях на метър от златото, но никога няма да спра, защото хората ми казват 'не', когато им предлагам да си купят застраховка."

Дарби е един от по-малката от 50 души група, които продават застраховки за повече от милион долара годишно. Той дължи "способността си да се задържа" на урока, който научил от "способността си да се отказва" в бизнеса със златната мина.

Преди успехът да дойде в живота на който и да било човек, той със сигурност ще се срещне с голямо количество временно поражение, и, вероятно, малко провал. Когато поражението завладее човека, най-лесното и най-логично нещо, което може да направи, е да се ОТКАЖЕ. Точно това е нещото, което по-голямата част от хората правят.

Повече от петстотин от най-успелите хора, които тази страна е познавала някога, разказаха на автора, че техните най-велики успехи са дошли само на една стъпка отвъд точката, в която поражението ги е завладяло.

Провалът е един мошеник, с чувство за ирония и лукавство. Той изпитва огромно удоволствие да отнема равновесието на този, който почти е достигнал успеха.

"Силата на Уверенията" от Луис Л. Хей

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Tue, 12 Apr 2011 07:33:16 PDT

Днес е вашият ден да започнете да създавате радостен и изпълващ живот. Днес е денят да започнете да освобождавате всичките си ограничения. Днес е вашият ден да научите тайните на живота. Вие можете да промените живота си към по-добро. Вие вече притежавате инструментите вътре във вас да го направите. Тези инструменти са вашите мисли и вашите вярвания.

Всяка мисъл, която мислите, и всяка дума, която казвате, е едно уверение. Целият ни себеговор, нашия вътрешен диалог, е поток от уверения. Вие утвърждавате и създавате преживяванията в живота си с всяка дума и мисъл. Много от нещата, които обикновено казваме и мислим, са доста негативни и не създават добри преживявания за нас.

Трябва да променим мисленето и говора си към позитивни модели, ако искаме да променим живота си. Уверението е началната точка по пътя към промяната.

Хората често питат: "Как да започна да утвърждавам доброто? Къде започвам?"

Препоръчвам ви да започнете да си правите списъци. Направете отделна страница за всяка тема, като любовта, семейството, здравето, просперитета, "аз". Напишете най-отгоре на всяка страница: "Какво Вярвам За Любовта" (или друго заглавие). После, напишете всяка мисъл, която ви идва по тези теми, както негативна, така и позитивна. Ще видите една много ясна картина на вярванията си.

Следващата стъпка е да вземете всяко негативно твърдение и да го превърнете в позитивно уверение. Щом веднъж това е направено, добавете това уверение: ВСИЧКИ МОИ ПОЗИТИВНИ УВЕРЕНИЯ, СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ИСТИНА ЗА МЕН!

Правенето на уверения е съзнателния избор да мислите конкретни мисли, които ще създадат позитивни резултати в бъдещето. Те създават началната точка, която ще ви позволи да започнете да променяте мисленето си.

Утвърждаващите твърдения отиват далеч отвъд реалността на настоящето в създаването на бъдещето, посредством думите, които използвате в сегашния момент. Когато избирате да казвате: "Аз съм проспериращ." вие може и в действителност да имате много малко пари в банката в този момент, но това което правите е че вие посявате семената за вашия бъдещ просперитет.

Всеки път щом повтаряте това твърдение, вие препотвърждавате семената, които сте посадили в атмосферата на вашия ум. Затова вие искате тази атмосфера да бъде щастлива. Нещата растат по-бързо в богатата и наторена почва.

Когато промените мисловния си процес, тогава всичко в живота ви също ще се промени. Ще бъдете удивени и приятно изненадани да видите как хората, местата, нещата и обстоятелствата могат да се променят. Не губете време спорейки за вашите ограничения: лоши връзки, проблеми, болест, бедност и т.н. Колкото повече говорите за проблема, толкова повече го закотвяте на мястото му.

Научете са да превръщате негативните си уверения в позитивни. Например: "Никога нямам достатъчно пари" се превръща в "Парите идват в живота ми изобилно."

Уверенията са решения, които ще заменят всеки проблем, който може и да имате.
Когато и да имате проблем, повтаряйте отново и отново:
"Всичко е наред. Всичко работи за моето най-висше добро.
От тази ситуация ще излезе само нещо добро. На сигурно място съм."

Това простичко уверение ще създаде чудеса във вашия живот!

Луис Л. Хей е метафизически лектор и учител, и автор на множество книги, включително и международния бестселър "Можете да Излекувате Живота Си". От повече от 25 години, тя е асистирала на милиони хора да открият и да започнат да използват пълния потенциал на своите творчески сили за личностно израстване и самолечение.

"С Какво Ще Се Занимавате След 7 Години?" от Оги Мендоса

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sun, 10 Apr 2011 17:14:53 PDT

Дипломирах се от Средно Училище Бразоспорт във Фрийпорт, Тексас през Май 1972г. Не бях облечен в бели (почести), но все пак се дипломирах.

Това лято, както и предишното лято, работех като докер, товарещ царевица, брашно и зърнени закуски, тежащи между 20 и 70 кг, и кутии със сода каустик, тежащи 400 кг., на товарни кораби пътуващи до други държави в близост до Пристанище Брасос и Доу Кемикъл А2 Док.

Това беше една от най-добре платените работи в района. Това беше една изтощителна, трудна и тежка работа, но по него време я обичах. Баща ми я беше работил почти през целия си живот, тъй като беше добре платена.

Дойде есента, а аз вече бях решил, че не искам да се издържам от работата си на докер. Работата беше несигурна, а когато беше сигурна, тя се полагаше само на онези, които бяха старши, освен ако нямаше прекалено много работа. Съществуваше прекалено малка възможност за по-добра работа, когато остарееш.

Винаги съм чувал, че образованието в колеж ще ти намери по-добра работа, затова реших да опитам. Отидох в близкия Колеж Бразоспорт и си насрочих среща с един съветник.

Влязох в офисът му в уречения час, а той ме попита каква работа или професия ме интересуваше най-много. Бях преминал Авто Механика I & II по време на младшите си и старши години в средното училище, затова го попитах дали Колежа Бразоспорт има програма по авто механика.

Той каза "не". Попитах го дали имат нещо подобно. Той каза, че програмата по Технология на Машинните Инструменти е много сходна и ми я описа.

Бях много заинтересуван и го попитах колко време ще ми отнеме, ако ходя всеки ден. Той каза "4 години." Казах му, че не мога да ходя всеки ден, защото работя (каквато работа излезе).

Попитах колко време ще отнеме, ако ходя извънредно? Той каза "7 години". Бях шокиран. Казах: "Човече, тогава ще бъда стар, ще бъда на 25 години. Не мисля, че ще се получи."

Той ме попита: "с какво каза, че се занимаваш в момента, за да се издържаш?"

Отново му казах, че работя като докер, хвърлям чували и пренасям кутии със сода. Тогава той се наклони към бюрото си, погледна ме право в очите и ми зададе най-забележителния въпрос, който никога няма да забравя до края на живота си:

"АКО НЕ ХОДИШ НА НИКАКВИ УРОЦИ, С КАКВО ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАШ СЛЕД 7 ГОДИНИ, БРОЕНО ОТ СЕГА?"

Тези думи ме удариха, като цял тон тухли! Смутено му казах, че ще правя същото нещо. Записах се за уроците още в този момент.

Тези пророчески думи вдъхновиха много от роднините и приятелите ми. Слънцето ще изгрее и ще залезе 365 дни в годината. Това, което изберете да направите междувременно, ще предреши много от нещата в живота ви.

Самата история вдъхнови роднините и приятелите ми да осъзнаят една стара, колкото човечеството, истина: Времето и без това ще мине, а времето не чака никой.

Години по-късно, разказах тази история на един колега. Той се вдъхнови толкова много, че продължи напред и взе 3 различни дипломи по компютри, за по-малко от 7 години! А после каза: "Преди 7 години щях да си казвам: 'ако само имах възможността.'"

ВРЕМЕТО И БЕЗ ТОВА ЩЕ МИНЕ!

Оги Мендоса

"Артур и Вещицата" Незнаен Автор

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sun, 10 Apr 2011 09:03:56 PDT

Младият Крал Артур бил заловен и хвърлен в затвора от монархът на съседното кралство. Монархът можел да го убие, но бил разчувстван от младостта и идеалите на Артур. Затова му предложил свободата му, но при условие че успее да му отговори на един много труден въпрос. Артур имал година да открие отговора, а ако след година, все още не е успял да отговори, ще бъде осъден на смърт.

Въпросът...? Какво наистина искат жените? Такъв въпрос би оплел и най-знаещия човек, а за младият Артур, това изглеждало, като невъзможно изпитание. Но, тъй като това било по-добре от смърт, той приел предложението на монарха да отговори до изтичането на една година.

Върнал се той в кралството си и започнал да разпитва всички: принцесите, свещениците, мъдреците, а дори и придворния шут. Говорил с всички, но никой не можал да му даде задоволителен отговор.

Много хора го посъветвали да се консултира със старата вещица, и че само тя можела да му даде отговора, който търси.

Но цената щяла да бъде висока, тъй като вещицата се славела из цялото кралство с високите цени, които искала.

Дошъл и последният ден от годината и Артур нямал друг избор, освен да говори с вещицата. Тя се съгласила да му отговори, ако първо той приемел нейната цена.

Старата вещица искала да се ожени за Сър Ланселот, най-благородният от Рицарите на Кръглата Маса и най-близък приятел на Артур!

Младият Артур бил ужасен. Тя била гърбава и грозна, имала само един зъб, миришела на канал, издавала неприлични звуци и т.н. Той никога не бил срещал такова отвратително същество през целия си живот.

Той отказал да принуди приятеля си да се ожени за нея и да носи такова тежко бреме, но Ланселот, научавайки за предложението, поговорил с Артур.

Той му казал, че нищо не би било твърде голяма жертва, в сравнение с живота на Артур и опазването на Кръглата Маса.

В резултат на това, бил определен ден за сватба, а вещицата отговорила на въпроса на Артур по следния начин:

"Това, което жените наистина искат," - отговорила тя..."е сами да бъдат отговорни за живота си."

Всички в кралството незабавно разбрали, че вещицата е разкрила велика истина, и че живота на Артур е пощаден.

Така и станало, съседният монарх дарил Артур със свободата му, а Ланселот и вещицата имали прекрасна сватба.

Часът на медения месец наближил, а Ланселот, подготвяйки се за ужасяващо преживяване, влязъл в спалнята. Но, каква гледка само го очаквала. Най-красивата жена, която някога бил виждал, лежала на леглото пред него. Зашеметеният Ланселот попитал какво става.

Красавицата отговорила, че след като бил така добър с нея, когато се появила, като вещица, тя в замяна ще бъде деформираното "себе си" само през половината време, и красива девица, през другата половина.

Вие кое бихте предпочели? Красавица през деня...или през нощта?

Ланселот се замислил. Красива жена, която да показва на приятелите си през деня, но през нощта, в уединението на замъка му, стара вещица? Или би предпочел отвратителна вещица през деня, но през нощта, красива жена, с която да се наслаждава на прекрасни интимни моменти?

Вие какво бихте направили?

Това, което избрал Ланселот е малко по-долу.

Но...изберете преди да сте погледнали надолу. ОК?

Благородният Ланселот казал, че ще й позволи да вземе решението сама.

Чувайки това, тя му казала, че ще бъде красива през цялото време, защото той я е уважил достатъчно, позволявайки й сама да бъде отговорна за живота си.

"Дипломиране" от Джули Станфорд

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sat, 09 Apr 2011 09:16:18 PDT

След прекъсване от девет години, се върнах към кариерата си (в началото само на половин работен ден), за да открия, че старата ми диплома е заменена с друга квалификация, и да се почувствам по-ниско квалифицирана от по-младите колеги.

Реших да направя нещо по този въпрос, особено след като и аз самата винаги съм чувствала, че трябва да се присъединя към клас за по-висока квалификация, затова се върнах в колежа и взех диплома по сходна тема. После взех следдипломна квалификация и се дипломирах през 1996г. с Магистърска степен. Цялото това време ме изтощи. Работех на пълен работен ден и имах две деца. Без любовта и подкрепата на цялото ми семейство (особено на съпруга ми), никога нямаше да мога да премина през това, а тезисът който написах, се казваше "Връх Еверест." Съпругът ми поемаше домакинската работа, така че да нямам извинения да не уча, и излизаше с децата всяка неделя, за да мога да остана малко на спокойствие и тишина, докато пиша тезиса си.

Не исках да ходя на церемонията по раздаването на дипломите. Исках си просто хартийката, а после да оставя всичко зад гърба си - отново да се захвана с живота си. Съпругът ми обаче настояваше да отида. Каза, че го заслужавам след всичко, през което преминах!! Неохотно се съгласих и поръчах билети. Когато билетите пристигнаха, беше дошъл и един допълнителен билет, и аз небрежно споменах на майка ми. Тя веднага каза: "Защо не поканиш и баща си да дойде?" Помислих си, че не е справедливо да поканя само един от родителите си, но тя каза, че наистина искала той да отиде, и ми обясни защо.

Когато баща ми учел за неговата квалификация през 1940г., битката била голяма. Родителите му не били заможни и той трябвало да си проправи сам път напред, извършвайки ремонти на пътища и всякакъв вид неща, за да осигури пари за обучението си. Срещнал майка ми, докато учел, и двамата се влюбили дълбоко. Когато най-накрая се квалифицирал, той похарчил всичките си останали пари за годежен пръстен за майка ми, затова не можал да си позволи да отиде чак до Лондон, за да получи лично дипломата си. Затова никога и не отишъл на церемонията по връчването на дипломите, и никога не успял да облече робата, която по право му принадлежала.

Бях много щастлива да го поканя да дойде на моята церемония.

Когато влязох в стаята с робите, споменах факта, че баща ми никога не е успял да присъства на собственото си дипломиране, на един от хората, които подаваха подготвените роби. Той ме попита кой е бил университета и коя година. Казах му, а той ме помоли да почакам. Когато се върна, той беше намерил същата униформа, която беше на баща ми, и настоя да ми я заеме без да плащам нищо. Баща ми се почувства малко глупаво в първия момент, но всички ние го убедихме, че е негово право да я облече. А после си направихме и снимки за майка ми. Беше един наистина вълшебен ден, който никога не съм очаквала. Толкова съм щастлива, че съпруга ми настоя да отида.

Синът ми очаква да се дипломира следващата година, и ако Бог даде, планираме да си направим още една снимка, този път тримата заедно.

"Дърварят и Елфа" от Майкъл Джоузефсън

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 08 Apr 2011 16:56:15 PDT

Много отдавна, един дървар спасил живота на един елф, и му било дадено едно желание. Дърварят мислил дълго, и накрая си пожелал всяка една от трите му дъщери да си намери добър съпруг.

Но елфът бил пълен с игри. "Аз откъде да знам какво разбираш ти под добър? Ще им дам съпрузи, но трябва да назовеш само едно качество, и то трябва да бъде същото за всички. Какво ще бъде? Мога да ги направя умни, силни, красиви, богати - само го назови."

Дърварят казал: "Тогава им дай мъже с добър характер."

Елфът не бил свършил с игрите. "А аз как да знам какво е добър характер?"

"Имаш ли деца?" - попитал дърваря.

"Имам." - казал елфът.

"А обичаш ли ги?"

"Повече от самият живот."

"Тогава дай на дъщерите ми този тип мъже, който би дал на децата си."

"Ах," - казал елфът, "тогава ще ти трябват достойни мъже, с добри и любящи сърца. А също ще добавя и здрав разум."

Дърварят бил умен човек и добър баща. Той знаел, че благосъстоянието и щастието на децата му, зависи от качеството на взаимоотношенията им. А качеството на взаимоотношенията им, зависи от качеството на хората, с които са.

Но какво би казал дърварят, ако въпроса бе какво качество би поискал за собствените си дъщери? Като мъдър баща, той отново би поискал добрия характер. Независимо дали е в съпруга ви или във вас, умът, добрия външен вид и парите са донякъде добре, но накрая най-същественото качество на добрия живот е добрия характер.

Това е Майкъл Джоузефсън, напомнящ ви, че характера е от значение.

"ЖИВОТ БЕЗ МАСКА" от Майлс Патрик Йонке

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 08 Apr 2011 09:33:40 PDT

"Обществото е един маскен бал, на който всеки крие истинския си характер, и го разкрива, като се крие." - Ралф Уалдо Емерсон

Позьорът. Това бях почти през цялата част от живота си, що се отнася до въпросите, които смятам да адресирам сега. Повечето хора наистина просто преминават през живота си, спейки. Обществото ни казва, че ако имаме тази кола, ще сме някак си по-добре от другите, че ако живеем в такъв тип къща, ще сме по-добре от другите. Ако носим такъв тип дрехи, отново ще сме някак си по-добре. Но истинската история е че жената или мъжа, прави това само за да се хареса на останалите. Току-що си купих тази кола. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих тази къща. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих този костюм на Хюго Бос, тези дрехи. Сега харесвате ли ме? Ако наистина се замислите, ние просто искаме да се харесаме на останалите.

От управителя до портиера, ни просто искаме да ни харесат. Всички се борим! Това кара човек да се запита 'кого харесват и защо го харесват." Трябва да е човекът отвътре. Оново нещо, свързано с тях. Това не са активите им, а по-скоро активите им са тези, които те са.

Всеки от нас, всеки отделен човек, съдържа в себе си прекрасна история. Наистина. Всички ние сме деца на Бог. Понякога просто се налага да спрем, да отвърнем, а може би и да престанем да бягаме от себе си. Интересно е колко много хора се опитват да открият Бог. Много от тях се увличат в дадена религия, само за да скочат в друга. В много случаи, те изобщо не търсят Бог. Много се присъединяват към някой гимнастически салон или клуб, да речем. Те просто искат да бъдат около хора, които вероятно имат сходни интереси. Или най-често, просто за да чувстват, че принадлежат.

В живота на повечето от нас, е точно така. Просто искаме да принадлежим! Да бъдем харесвани, нужни или обичани! Ние просто трябва да бъдем истински искрени със себе си и да се замисляме за целта си във всяко нещо, което правим. Богът е във всеки от нас, а не е нещо, което да тръгнем да търсим. Трябва да го потърсим в себе си. И в това се крие отговора. Всеки от нас носи красива история, чакаща да бъде разказана. Всички ние сме способни на най-красивите неща.

Умът е много мощен орган. Алберт Айнщайн каза, че използваме само 10% от мозъка. Бях малко дете, когато прочетох това. Помислих си, че това е печатна грешка, или че просто се обаждат проблемите ми с четенето. Но никога не го забравих, а сега, години по-късно, го разбирам. Повечето хора не искат да мислят.

Томас Едисон написа: "Пет процента от хората - мислят, 10 процента от хората - си мислят, че мислят, а останалите 85 процента по-скоро биха умрели, отколкото да се замислят."

Всички ние, заради медията/обществото, сме настроени да не мислим. Рекламите и медията ни удрят в главите, отново и отново, да бъдем това или онова, и да не мислим. Майка Тереза веднъж каза: "Една от най-големите болести е да бъдеш никой на никой."

Трябва да спрем, и да потвърдим правото си на собственост на нашия живот. Да осъзнаем и да приемем, че щастието не е в притежанията. Щастието лежи в нас. Когато осъзнаем това, започваме да живеем съвсем друг живот. Спокойствие, мир, радост. Живот, който никога не сме смятали за възможен.

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ: "Изкуството на Интуитивното Действие" от Фил Ивънс

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 08 Apr 2011 04:58:44 PDT

Преди около десет години, дъщеря ми се намираше на около 2500 километра от Нюкасъл, и един ден ми позвъни подсмърчайки, заради една емоционална травма, с която се сблъскваше. Тя беше на около 20 години, в един град, познат като Еърли Бийч в Северен Куинсланд. Попитах я от какво се нуждае най-много в този момент, а тя ми отговори, че се нуждае от моята подкрепа, а прегръдката ми би била най-хубавото нещо, за което би могла да се надява! И тъй като не можех да го направя точно в този момент, я помолих да ми опише какво има около нея (в този момент нямах никаква идея "защо"), и й казах да ми позвъни, ако не се чуем след 30 минути. Помолих я да стои точно там, където беше. Нямах идея как щях да й позвъня, тъй като тя ми се обаждаше от уличен телефон, близо до малък парк, заобиколен от няколко магазина на главната улица на Еърли Бийч.

Добре тогава! И след като затворих телефона, седнах за няколко секунди. Веднага след това в главата ми изскочи един телефонен номер, и въпреки че го разпознавах, това не беше често използван от мен номер. Позвъних на този номер и това беше една жена, която си бе купила къща от мен, преди около 18 месеца, когато работех в недвижимото имущество. Точните ми думи бяха следните: "О, това си ти, Лиз, Нямам идея защо точно ти се обаждам, но дъщеря ми е заседнала в Еърли Бийч, и ми хрумна да ти се обадя да ти кажа. Имаш ли някаква идея защо?"

"Може да е защото синът ми живее там." - каза Лиз.

"Ах, така ли, това трябва да е." - казах аз. "Имаш ли нещо против да ми дадеш номера му, Лиз?"

"Разбира се, че не, и мога само да се надявам, че той би могъл да бъде от помощ!"

Лиз ми даде мобилния му номер и аз веднага се обадих (бяха минали само 5 минути, откакто казах на дъщеря ми, че някак си ще намеря помощ). За щастие, той отговори веднага, и аз му разказах историята за това кой съм и защо съм му позвънил.

Описах му дъщеря си; къде стоеше; и че се нуждае от емоционална подкрепа, ако би имал сърце да помогне толкова неочаквано. "О, да, мога да я видя." - каза той..."тя е точно от другата страна на улицата, на която аз съм застанал!" Той пресече улицата и каза на дъщеря ми, че баща й го изпраща!

Представете си само...тя едва не припадна: само 10 минути бяха изминали, откакто ми беше позвънила! Мисля, че тя каза нещо от рода на: "Уау, татко наистина задобрява в тези работи!" Тя бе отведена на безопасно място; нахранена и подкрепена; получи храна и легло за няколко дни; а също и пари, за да стигне там, където трябваше да бъде.

Това е интуицията в най-добрата й форма!

Може да бъдат спасени няколко живота, ако хората можеха да прегърнеха ползата от интуицията, и се научеха да й се доверяват.

Помнете: "Това, което другите правят или казват, е техен проблем; как реагираме, или не, е наш проблем!"

Фил Ивънс

"Знаете ли Как да Медитирате?" от Джон Ассараф

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Wed, 06 Apr 2011 10:37:43 PDT

Медитацията е един от най-добрите начини да постигнете майсторство над вселенския закон на привличането, и да внесете повече изобилие в живота си. Понякога, обаче, не изглежда толкова просто. Примерно, да попитате някого "как медитираш?" е все едно да го попитате "как се стига до Карнеги Хол?"

Съществуват много, наистина много и различни начини да постигнете същата цел - всеки от които става все по-лесен с практиката. Тук накратко ще дискутирам някои от най-общите медитативни техники, които можете да използвате, за да привлечете изобилие, да спрете да отлагате и т.н. Опитайте ги всичките и открийте коя работи най-добре за вас.

Да се Научим Как да Медитираме

Ако наистина искате да извлечете колкото се може по-голяма полза от самолечението, което медитацията внася в живота ви, съществуват няколко неща, които трябва да имате предвид. Най-важният елемент във всеки медитативен стил е дишането. Ще вдишвате бавно и дълбоко през носа си, ще задържате за момент дъха си, а после възможно най-бавно ще отпускате въздуха си през устата, стягайки корема си, за да избута въздуха през гърдите.

Друг ключов елемент във всяка медитация, е фокуса - подобно на общия фокус, ние трябва да успеем да си употребим в живота си вселенския закон на привличането. По природа умовете ни задържат мислите само за секунда или две, а после се придвижват нататък, което разбира се означава, че се разсейваме лесно. Медитацията е ефективна само, когато можем да предоставим нашата собствена самопомощ и когато блокираме менталното си "пърхане". Това определено е едно заучено умение, което с практиката става все по-лесно.

Ето още няколко медитационни съвета, които ще споделя, за да я превърнете в рутинно действие. Определете конкретно време всеки ден за медитация, като преди и след това преглеждате таблата си на визията. Спрете да отлагате, и, ако е необходимо, го впишете в графика си. Изберете тихо и удобно място, където да седнете. Махнете от мястото всичко, което ви разсейва (като примерно намалите мобилния си телефон и оставите кучето навън). Понякога е приятно да си пуснете CD с успокояваща музика или звуци от природата. Това може да подскаже на мозъка ви, че е време да влезе в режим на медитация.

Що се отнася до медитативните техники, аз препоръчвам следните четири техники: покоят, потока, центрирането и празнотата.

Нека набързо обясня тези техники:

ПОКОЯТ: Тази конкретна техника, изисква фокус на визията ви върху една точка, докато достигнете небезизвестния "празен поглед" (или, ако очите ви са затворени, един вид вътрешно излизане от пространството). Можете да се взирате в една точка в стената, в пламъка на свещта, или в религиозни, или духовни обекти. Можете също да се фокусирате и върхо нещо звуково, като напев или камбанен звън.

ПОТОКЪТ: Тази медитативна техника прилича много на тази описана по-горе, с изключение на това, че ще се фокусирате върху обект, който се движи - като водопад, собственото ви дишане, или нещо звуково, като барабаненето.

ЦЕНТРИРАНЕТО: Тази техника приема много различни форми, но ултимално се стреми да повиши съзнателността ви за вашето място в света. Центриращата медитация може да бъде както външна (истинска), така и вътрешна (въображаема), но намерението е да закотвите перспективата си в центъра на едно живо изображение, в което дори най-малкия детайл е забелязан. С тази техника, вие ще влезете в медитативното си пространство, а после ще си позволите да приемете външния шум или мисълта. Това може да бъде страхотна техника за начинаещите, ако намирате за трудно да затихнете ума си и да се концентрирате. Отговаряйки на "разсейките" и всмуквайки се в тях, вие ги обезоръжавате и отнемате властта им.

ПРАЗНОТАТА: Тази техника е нещо като антитеза на горепосочените три техники. Както посочва и самото й име, тук няма да мислите за нищо. Няма да имате точка на фокус. Можете да мислите за фокусиране върху "празнотата" или "тишината", но все пак празната медитация се отнася до пълната липса на всякакъв вътрешен или външен фокус. Това може да бъде едно тихо предизвикателство, но се отблагодарява добре и успокоява.

Успех с която и техника да решите да практикувате!

"Истинската Тайна за Закона на Привличането" от Джон Ассараф

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Tue, 05 Apr 2011 11:11:19 PDT

"Вселената обича скоростта. Не отлагайте. Не гадайте. Не се съмнявайте. Когато възможността е там, когато импулса е там, когато интуитивния подтик отвътре е там, действайте! Това е вашата работа. И това е всичко, което трябва да правите." - Д-р Джо Витали

В резултат на филма "Тайната", милиони хора се запознаха с принципа, наречен Закона на Привличането, който обяснява творческия процес, по който невидимия свят ражда обстоятелствата и събитията в нашия живот. Заради тайната, хиляди хора от целия свят ми изпращат е-мейли, пишат ми и ми се обаждат в офиса ми, за да споделят историите за това как разбирането и прилагането на Закона на Привличането е променило живота им. Понякога тези истории са удивителни и често разтърсващи, а обхвата и разнообразието на въвлечените ситуации, са зашеметяващи.

Можете да започнете да използвате силата на невидимия свят, за да създадете вашия идеален живот и дейност. Но ето я и частта, която толкова много хора изглежда са пропуснали. Законът на Привличането не може да работи ефективно, освен ако не следвате също така и Закона на Действието. Ако не вдигнете 'дупетата' си и не направите нещо, не е реалистично да очаквате да се случи нещо кой знае какво.

Знаейки за законът на привличането, аз наистина исках да го използвам и да видя какво ще се случи, затова през 1995г. създадох таблото на визията. Закачих снимки на нещата, които исках да постигна и да привлека - като кола и часовник - върху таблото. Всеки ден седях в офиса си, гледах таблото и визуализирах. Наистина влизах в състояние вече на постигане на исканото.

След като се местихме три пъти, докато се установим в Калифорния, аз отворих кутията, която съдържаше моите табла на визията. Отворих кутията, която бях запечатал преди пет години, а на едно от таблата стоеше една снимка на къща, която бях отрязал от едно старо копие на списание "Мечтани Домове". Когато я отрязах от списанието, нямах представа къде се намира или колко струва. Но нямаше грешка! Това беше снимка на къщата, в която в този момент стоях. Не подобна на нея. Това беше една уникална къща, разположена върху шест декара, със 188 прозореца, 320 портокалови дървета, 2 лимонови дървета, и още куп други особености. Аз действително си бях купил мечтаният дом и бях го обновил без дори да зная. Бях направо 'издухан'.

Най-сетне разбирах силата на визуализацията. Въпреки, че всичко започва от една идея и кристално ясна картина на това, което искате, вие не можете просто да се шляете наоколо визуализирайки, и да чакате нещата да се случат. Ако всичко, което правите е да визуализирате, то тогава хората с престилките и големите камиони ще дойдат и ще ви вземат мебелите.

Имате работа за вършене!

Визуализирайте и създайте табло на визията. Напишете целите си, а после намерете изображения, които си пасват с целите ви. Използвайте списанията и режете думите и изображенията, които резонират с вас. Моята книга, "Пълният Комплект на Таблото на Визията" е придружена с DVD, образец на таблото на визията и инструменти, които да ви помогнат да създадете това табло на визията, което ще промени положително живота ви!

Почувствайте емоцията. Действайте, сякаш вече притежавате нещата, изобразени на вашето табло на визията - къщата, колата, или бизнеса ви. Кажете: "това вече е мое." Заявете целите си в сегашно време, все едно вече сте ги постигнали.

Повторение. Гледайте изображенията върху таблото на визията ви, отново и отново. Повтарянето на визията, съчетано с вашите асоцииращи емоции, ще развият силата ви да визуализирате и да предприемете действие, за да постигнете целите си.

Куейкърите имат един израз: "Когато се молиш, движи краката си." Един друг израз казва: "Ако ще се молите за картофи, по-добре си пригответе една мотика."

С една дума - ДЕЙСТВАЙТЕ!

Отговорът за вас: Масивното действие, се равнява на масивни резултати.

"Защо Трябва Да Сте Запознати С Квантовата Физика" от Джон Ассараф

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Mon, 04 Apr 2011 13:25:22 PDT

Физици, носители на Нобелови Награди, доказаха извън всякакво съмнение, че физическия свят е едно огромно море от енергия, което примигва и блещука в милисекунди, отново и отново.

Нищо не е плътно

Това е светът на Квантовата Физика.

Те доказаха, че мислите са нещото, което свързва и държи заедно това всепроменящо се енергийно поле в "обектите", които виждаме.

Тогава защо виждаме човек, вместо примигващ куп енергия?

Помислете за филмовата лента.

Филмът е колекция от 24 кадъра в секунда. Всеки кадър е разделен от празно пространство. Въпреки това обаче, заради скоростта, с която всеки кадър заменя следващия, очите ни биват прилъгани да мислят, че виждаме постоянна и движеща се картина.

Помислете за телевизията.

Телевизионната тръба е просто тръба, изпълнена с купища електрони, удрящи екрана по определен начин, създавайки илюзията за форма и движение.

Всъщност това представляват и всички обекти. Притежавате 5 физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус).

Всяко едно от тези сетива притежава специфичен спектър (например кучето чува различен звуков обхват, в сравнение с вас; змията вижда различен спектър светлина, в сравнение с вас; и т.н.)

С други думи, вашия комплект сетива, възприема енергийното море от определена ограничена гледна точка и създава от нея изображение. То не е нито завършено, нито акуратно. То е просто интерпретация.

Всички наши интерпретации са базирани изцяло на "вътрешната карта" на реалността, която имаме, а не на реалната истина. Нашата "карта" е резултат от събирателния опит на нашия личен живот.

Мислите ни са свързани с тази невидима енергия и решават какво тя формира. Мислите ви буквално променят вселената частица по частица, за да създадат вашия физически живот.

Огледайте се около вас.

Всичко, което виждате в нашия физически свят, е започнало като идея, идея, която е пораснала, докато е била споделяна и изразявана, която е пораснала достатъчно до формирането на физически обект, посредством няколко стъпки.

Вие буквално ставате това, за което мислите най-много.

Животът ви става това, което сте си представяли, и в което сте вярвали най-много.

Животът буквално е вашето огледало, което ви позволява да изживеете във физически смисъл това, което смятате за своя истина ... докато я промените.

Квантовата физика ни показва, че света не е твърдото и непроменимо нещо, което си мислим, че е. Напротив, той е едно доста течно място, продължително строящо се, използвайки нашите индивидуални и колективни мисли.

Това, което смятаме за истина, наистина е илюзия, почти като магьоснически трик.

За радост, ние започнахме да разкриваме тази илюзия, и най-важното, как да я променим.

От какво е направено вашето тяло?

Девет системи съставляват човешкото тяло, включвайки Кръвообръщението, Храносмилането, Ендокринната Система, Мускулната, Нервната, Репродуктивната, Респираторната Система, Скелета и Пикочния Мехур.

От какво са направени тези неща?

Тъкани и органи.

От какво са направени тъканите и органите?

Клетки.

От какво са направени клетките?

Молекули.

От какво са направени молекулите?

Атоми.

От какво са направени атомите?

Субатомни частици.

От какво са направени субатомните частици?

Енергия!

Вие и аз сме чиста енергийна светлина, в нейната най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която постоянно се променя под повърхността си, а която вие контролирате изцяло с могъщия си ум.

Вие сте едно голямо звездно и силно Човешко Същество.

Ако можехте да се видите под мощен електронен микроскоп и да направите други експерименти със себе си, щяхте да видите, че сте направени от купчина всепроменяща се енергия във формата на електрони, неутрони, фотони и т.н.

Така е и с всичко около вас. Квантовата физика ни казва, че самото извършване на наблюдение над даден обект, е нещото, което кара този обект да бъде там, където и както го наблюдаваме.

Обектът не съществува независимо от своя няблюдател! Така че, както можете да видите, вашето наблюдение, вашето внимание върху нещо, и вашето намерение, буквално създават това нещо.

Това е научно и доказано.

Вашият свят е направен от дух, ум и тяло.

Всяко едно от тези три неща - дух, ум и тяло - притежава функция, която е уникална за него и не се споделя с останалите. Това, което можете да видите с очите си и да изживеете с тялото си е физическия свят, което би трябвало да наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от причината.

Причината е Мисълта.

Тялото не може да създава. То може само да изживява и да бъде изживявано ... това е неговата уникална функция.

Мисълта не може да изживява ... тя може само да измисля, да създава и да интерпретира. Тя се нуждае от свят на относителността (физическият свят, Тялото), за да се самоизживее.

Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Мисълта и Тялото.

Тялото няма силата да създава, въпреки че дава илюзията, че има силата да го направи. Тази илюзия е причината за голямо объркване. Тялото просто е ефект и няма силата да причинява или да създава.

Ключът с цялата тази информация е 'как се научавате да виждате вселената по-различно, от начина, по който я виждате сега, така че да можете да проявите всичко, което истински желаете.

“Четири Думи, Които Правят Живота Стойностен" от Джим Рон

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Mon, 04 Apr 2011 09:23:31 PDT

Докато търсех идеи, принципи и стратегии за предизвикателствата на живота през годините, аз попаднах на четири простички думи, които могат да направят живота стойностен.

Първо, животът е стойностен, ако УЧИТЕ. Това, което незнаете, ще ви нарани. Трябва да учите, за да съществувате, а още повече - за да успеете. Животът е стойностен, ако се учите от вашия собствен опит - негативен или позитивен.

Учим се да правим нещата правилно, правейки ги понякога погрешно. Наричаме това 'позитивен негатив'. Също така се учим и от опита на другите хора, както от позитивния, така и от негативния. Винаги съм казвал, че е жалко, че провалите не правят семинари. Очевидно е, че не искаме да им плащаме, затова обикновено не се въртят наоколо да дават семинари. Но информацията би била много ценна. Щяхме да се научим как някой, който е имал всичко, е сгафил. Да научим нещо от опита и грешките на другите хора е ценна информация, защото можем да научим какво да НЕ правим, без болката от опита и провала.

Учим се от това, което виждаме, така че обръщайте внимание. Учим се от това, което чуваме, затова бъдете добър слушател. Сега, препоръчвам ви да бъдете избирателен слушател. Не оставяйте абсолютно всеки да влиза във вашата умствена фабрика. Учим се от това, което четем, затова учете от всеки източник. Учете от лекции. Учете от песни. Учете от разговорите с хората, които ги е грижа. Винаги продължавайте да учите.

Второ, животът е стойностен, ако ОПИТВАТЕ. Не можете само да учите. Сега трябва и да опитате нещо, за да видите дали можете да го направите. Опитайте се да направите промяната. Опитайте се да направите някакъв прогрес. Опитвайте се да научите ново умение. Опитайте се да научите нов спорт. Това не означава, че можете да направите всичко, но има много неща, които можете да направите, ако просто опитате. Опитайте се да направите най-доброто от себе си. Направете всички усилия. Защо да не дадете всичко от себе си?

Трето, животът е стойностен, ако СЕ ЗАДЪРЖИТЕ. Вие трябва да се задържите от пролетта до жътвата. Ако сте се регистрирали за деня или за играта, или за проекта, доведете го докрай. Понякога се случват 'бедствия'; тогава си струва просто да приключите и край. Но само недейте да спирате по средата. Може да се откажете при следващият проект, но за този, ако сте се регистрирали, доведете го докрай.

И последно, животът е стойностен, ако ви е ГРИЖА. Ако изобщо ви е грижа, вие ще постигнете някакви резултати. Ако достатъчно ви е грижа, вие можете да постигнете невероятни резултати. Бъдете достатъчно загрижени да направите промяната. Бъдете достатъчно загрижени да помогнете на някого. Бъдете достатъчно загрижени да започнете ново начинание. Бъдете достатъчно загрижени да промените всичко. Бъдете достатъчно загрижени да бъдете производител от най-висока класа. Бъдете достатъчно загрижени да отбележите точка. Бъдете достатъчно загрижени да спечелите.

Четири могъщи малки думи: учение, опит, задържане и грижа. Каква ли промяна можете да направите в живота си днес, ако приложите тези думи на практика?

Сутрешно Вдъхновение

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sun, 03 Apr 2011 07:15:32 PDT

Съществува мислещо вещество, от което са направени всички неща,
и което, в своето първично състояние, се просмуква, прониква и изпълва междинните пространства на вселената.
Мисъл в тази субстанция, произвежда нещото, което е изобразено от мисълта.
Човек може да формира неща в мисълта си, и, внушавайки мисълта си на безформената субстанция, може да предизвика нещото, за което мисли, да бъде създадено.

Мистър Уолъс Д. Уотълс 1910 - Науката на Забогатяването
----------------------------------------------------------------------------
Аз мога да бъда това, което имам ВОЛЯТА да бъда.

Чарлз Ф. Хаанел 1912 - Системата на Майсторския Ключ
----------------------------------------------------------------------------
Вярата, Изгарящото Желание, Упоритостта и Действието, са съставките за Успех.

Наполеон Хил - Мисли и Забогатявай
----------------------------------------------------------------------------
Утвърждение:
Аз съм толкова Щастлив и Благодарен Сега, че .... (попълнете празното поле)

Боб Проктър

МОЯТА "ВТОРА" ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ "От Другата Страна" от Майкъл Т. Смит

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 01 Apr 2011 09:08:37 PDT

Боб се присъедини към нас точно преди Коледата на 2010г. Той беше една бездомна котка, живееща до офиса, където Джини работеше. Тя и колегите й хранеха него и останалите бездомни котки. Времето се застуди. Джини изгуби работата си. "Не мога да го оставя! - каза тя.

Боб дойде вкъщи за Коледа.

Четири месеца по-късно, Боб все още беше с нас. Заведохме го на ветеринар и му поставихме инжекциите. Скоро щеше да бъде кастриран. Междувременно, тъй като Боб не се разбираше с нашата котка, той живееше в гаража през нощта, а в двора - през деня.

Сърцето ми се къса, тъй като той е едно голямо любящо момче. Нуждае се от дом. Надяваме се някой да му намери дом. Ако не, няма да го оставим сам.

Няколко седмици след като нашия дом стана негов, Боб изчезна. Задният ни двор, заобиколен от двуметрова ограда, беше празен. Търсихме го, викахме го, но никъде не можахме да го открием.

Боб си беше отишъл.

Притеснихме се. Той не беше нашата котка, но ние бяхме неговото приемно семейство, докато той си имаше негов собствен дом. Чувствахме се отговорни. Легнах си и започнах да се тормозя. Къде беше отишъл? На следващата сутрин го открих завит на кравай да спи върху един стол на верандата. Той ме поздрави, "Мяу!" и побягна към вратата на гаража за храната си.

Джини и аз проверихме оградата. Нямаше достатъчно големи дупки, през които да може да се промуши. Къде беше отишъл? Как се беше измъкнал?

Отговорът дойде две нощи по-късно. Дворът отново беше празен. Боб го нямаше. Повиках го, чух драскане и го видях как се покатери на върха на оградата и скочи долу в двора.

Бях удивен.

Боб бе изучил двора и бе застанал лице в лице с една стена, която беше дванадесет пъти по-висока от неговия собствен ръст. Остави ли той стената да го спре? Не! Боб знаеше, че в живота има повече неща.

Остави ли Боб стената да го ограничи? Не!

Огледа ли се Боб около себе си, видя ли възпиращата стена, седна ли да плаче? Не!

Боб погледна стената и си помисли, че навън трябва да има повече и по-добро. Той имаше вяра. Боб погледна в бъдещето.

Аз загубих работата си. Джини загуби нейната. Оградата на отчаянието ни заобикаляше. Гледаме я и искаме да седим и да приемем съдбата си, но знаем, че това не е правилно. Трябва да следваме примера на Боб. Трябва да прескочим оградата. Боб го разбра. От другата страна на оградата има повече възможности.

За Автора:
Майкъл Т. Смит е писател в свободното си време, който вярва в споделянето на усмивката, на милата дума и на сълзата. Неговия жизнен опит му е дал специално сърце, което той показва в нещата, които пише.

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ: "Покоряване на Стълбите" от Джини Дай

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Fri, 01 Apr 2011 05:10:24 PDT

Някога оставяли ли сте страхът да ви завладее? Ами, днес ще научите за едно удивително куче, което ми помогна да преодолея моя страх.

Каспиън беше ново допълнение към моя дом. Една сутрин той се появи в предния двор на моята 100 годишна къща. Беше кожа и кости, покрит с кържели, бълхи и възпаления, и рана от прострелване - кльощавото му тяло бе осеяно с едри сачми. Хвърлих един поглед на това патетично животно и му казах, че си е у дома.

Отне седмици ветеринарни обгрижвания, бани и много купички с храна, но накрая той започна да прилича на куче, което щеше да оцелее. Костите му започнаха да се скриват, козината му започна да блести, а той се превърна в моя неотлъчна сянка, за да покаже признанието си, за това че съм спасил живота му. Той винаги беше с мен - освен, когато отивах горе в офиса си.

Домът ми имаше широки дървени стълби, водещи до втория етаж. Каспиън се ужасяваше от тях. Нямаше значение колко неща опитах, за да изградя увереността му, или с колко вкусна храна го съблазнявах, той отказваше да се качи по тези стълби. Той просто се страхуваше и започваше да трепери всеки път, щом се опитвах да го приближа до стълбите. И въпреки това, когато отидех в офиса си, той се изпълваше с отчаяние, че е разделен от мен, лягаше на земята и започваше да скимти и да плаче.

Нямах представа какво бе създало този страх, а още по-малко знаех как да му помогна да го преодолее. След две седмици ежедневни опити, аз най-сетне се отказах. Щом не искаше да се качи по стълбите - така да бъде. Единственият ми начин да се защитя от неговото жално скимтене, беше да усиля музиката всеки път щом се налагше да бъда в офиса си. Когато излизах от офиса си и отивах долу, Каспиън избухваше в бясна радост, че отново сме заедно.

След около месец, изпълнявайки все същия модел на поведение, една сутрин се събудих от някакъв шум. Лежах в леглото, опитвайки се да го идентифицирам.

Цък, цък, цък. Тишина. Цък, цък, цък. Тишина.

Продължи така близо петнадесет минути, преди любопитството ми най-сетне да надделее над желанието ми да стоя под топлите завивки. Хвърлих юрганът си на страна, грабнах една дреха и отидох да разследвам. Когато идентифицирах източника на този шум, аз просто застинах на мястото си, с широко зееща уста.

Видях как Каспиън внимателно се изкачи по стълбите. Цък, цък, цък. Той се изкачи до върха и се обърна, а после тръгна надолу. Цък, цък, цък.

Когато стигна до долу, той се обърна и ме погледна, сякаш искаше да каже, че това наистина не е голяма работа. Мога да го направя!

А после го направи отново, и отново, и отново, поне още 25 пъти - и така повече от 15 минути, откакто отидох да разследвам.

Гледах как увереността му нарастваше с всяко изкачване и слизане по "страховитите стълби." Езикът му висеше навън от радост, а накрая опашката му се въртеше, като триумф над страховете му. Той знаеше, че никога повече няма да се налага да бъде разделен от мен, заради стълбите.

Вече го обичах, но в този ден развих изключително уважение към куража и устойчивостта му. Това ме предизвика да се замисля какво аз бих имал волята да направя, за да преодолея страховете си. Имах ли волята да погледна страха си в очите, а после да извървя стъпките към преодоляването на този страх? Имах ли волята да почувствам страха, а после така или иначе да го направя? Имах ли волята да атакувам страховете си толкова дълго, колкото беше необходимо, за да ги преодолея? Взех много решения през този ден, които ме дариха с много по-богат живот - и има Каспиън, на когото да благодаря за това!

Затова сега отправям същия въпрос и към вас: Имате ли волята да погледнете страховете си в очите, и после да извървите стъпките към преодоляването им? Имате ли волята да почувствате страха, и да го направите така или иначе? Имате ли волята да атакувате страховете си толкова дълго, колкото отнема да ги преодолеете?

Всеки път щом заставате лице в лице със страха, опитвайте се да си спомните за това смело куче, което бе способно да преодолее страховете си с любов и решителност - а после последвайте примера му. Всички ние се страхуваме от нещо в живота си. Не е срамно да се срахуваш. Ключът към победата обаче, е да се изправите директно пред страха си, и да направите каквото всичко възможно да го преодолеете. Можете да оставите страховете си да ви спрат да постигнете всичко, което желаете в този живот, или, можете да последвате примера на Каспиън и да покорите стълбите!

Джини Дай

Джини Дай е Основател и Управителен Директор на "The Ultimate Life Company" - създадена да ви даде сила да изживеете вашия ултимален живот!

“Как да Накарате "Себе-Развитието" да Работи БЕЗОТКАЗНО Всеки Път!" от Боб Дойл

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Thu, 31 Mar 2011 08:44:00 PDT

Съществува един типичен проблем с подхода, който повечето хора избират, към себе-развитието от всякакъв тип. Съществува предубеждение, че има нещо погрешно, което се нуждае от поправка. Вероятно е истина, че има сфери в живота им, които искат да променят. Настройката на ума, обаче, с която те подхождат към трансформацията, много често ще ОТРЕЧЕ съществуването на всички позитивни резултати, които може да са постигнали. Защо? Защото целият им фокус е върху ПРОБЛЕМА, който се опитват да разрешат, вместо да се фокусират върху визията си за това как ще изглежда живота им, без набедения проблем.

Съществува един съвсем основен физически и природен закон, който в крайна сметка предрешава ВСЕКИ успех на ВСЯКО ниво. Този закон диктува точно какъв ще бъде живота ни от момент до момент. И най-доброто, този закон е изцяло под наш контрол през цялото време, дори и ако не сме запознати с това.

Този "закон" е Законът на Привличането. През повечето време, чувате за този закон от гледна точка на това как той ще ви помогне да привлечете богатство или изобилие, като цяло. Законът на Привличането, обаче, надхвърля тези базисни желания. Законът на Привличането казва, че ще получите обратно точно това, което "вибрирате"...а именно, това, което ЧУВСТВАТЕ. Накъде е насочено вашето внимание? Насочено ли е към чувствата свързани с проблема, или е насочено към чувствата на липса на този проблем?

Ако подхождате към материала за себеразвитието с желание "да се отървете от проблема", и ако всичките ви чувства са за това колко ужасен и отчайващ този "проблем" е, Вселенският Закон нарежда, че вие просто ще привлечете ПОВЕЧЕ от тези чувства...повече от обстоятелствата, които ви носят този проблем. Вселената не е там "за да ви хване натясно". Тя просто отговаря на "молбата", която изпращате, посредством вашите чувства.

Ако, обаче, подходите към себе-развиващите ви решения с позитивни чувства, свързани с това, което ЩЕ бъде вашия живот...ако визуализирате успеха си с вашата програма за избор на всички сензорни нива, и най-вече нивото на ЕМОЦИЯ, вие буквално и магнетично ще ПРИВЛЕЧЕТЕ успеха, който търсите! Ще започнат да се случват чудеса!

И въпреки че това може да звучи малко "мистично" или дори абсурдно, аз ви уверявам, че ВСЕКИ аспект във вашия живот сега, ви е споходил в перфектен отговор на вашите преобладаващи мисли и убеждения, които имат директен ефект върху вашето емоционално състояние, което в замяна ви кара да излъчвате специфични и магнетични честоти, които привличат сходни честоти.

Никога не трябва да забравяме, че освен че сме просто плът и кръв, ние сме, на молекулярно ниво, ЕНЕРГИЯ. А нашата лична енергия се подчинява на същите физически закони, както и всичката останала Енергия, която изучаваме в по-традиционен смисъл.

Най-богатите, най-успешните хора на света, използват Закона на Привличането (макар и често несъзнателно) за да донесат в живота си без усилие това, което визуализират. Това може да бъде богатство, успешен бизнес, или удовлетворяваща връзка. Или, може просто да бъде мъдрост, спокойствие на ума и чувство за цел.

Голямата тайна е че вие наистина МОЖЕТЕ да имате всичко, което пожелаете, без значение колко "въздухарско" може да звучи това. Необходимо е само да научите няколко ключови концепции за това КАК да поискате това, което искате, за да започнете да го получавате в изобилие! Без значение какво вярвате или сте били научени да вярвате в настоящия момент, целта на живота ни не е да страдаме, да работим здраво с години, или да се опитваме да "разберем нещата". Нашата работа е да правим това, което обичаме да правим. Когато направим това с пълната вяра и знание, че правейки го, съвсем естествено ще привлечем нашите най-съкровени желания, ние се превръщаме в мощни магнити, които абсолютно гарантират нашия успех.

"Законът на Относителността" от Джон Ассараф

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Thu, 31 Mar 2011 04:39:20 PDT

Ето един хипотетичен въпрос за вас:
Ще бъдете ли развълнувани, ако научите, че да създадете частен джет е също толкова лесно, колкото да създадете и хартиен самолет?

Това не е лудост. Двата закона, които ще дискутирам в този урок, обещават именно това.

Устроени сме да мислим, че проявяването на големите резултати, трябва да означава големи усилия.

Но така ли е наистина?

Първо, нека ви задам няколко уместни въпроса:

Вие ниски ли сте или сте високи?
Стаята, в която се намирате, голяма ли е или малка?
Печелите ли много пари или печелите малко?
Разбирате ли накъде бия? Искам да кажа, че докато не свържете или не сравните нещото във въпроса с нещо друго, вие не можете да отговорите.

В действителност, вие не можете да определите нещо, без да имате друго нещо, с което да го свържете, нещо за сравнение.

1,500 кв.м. къща може да са малко за някого, който е свикнал да живее в по-голяма къща, но за някой който изобщо никога не е живял в къща, може да се сторят като истински палат.

Вашите минали изживявания влияят върху оценките ви, но истината е, че всичко "просто е". 1,500 кв.метровият дом всъщност не е малък или голям. Той просто е 1,500 кв.метров дом, възприет и описан от различните хора като удобен, клаустрофобичен или огромен, в зависимост от тяхната собствена перспектива.

Ключова перспектива: Всичко е относително

По какъв начин е полезно това?

Ами, важно е да имате на ум Законът на Относителността, когато оценявате дадена ситуация или събитие. Ако продължавате да виждате нещо, което някой има или може да направи, като "повече" отколкото вие имате или можете да направите, тогава може да се окажете в беда.

Всичко е относително, и вие трябва да се научите да не се сравнявате с другите или с минали изживявания. Гледайте на нещата като "просто е", без осъждане, и вие никога няма да се поддадете на чувството, че не сте достатъчни или че нямате достатъчно.

Това става особено критично, когато пренастройвате ума си да бъде способен да ви помага да постигнете страхотните неща, които винаги сте искали. Ако постоянно осъждате нещата с общоприетите неуместни етикети, като "голямо" и "малко", вие ще си създадете ненужни препятствия.

Вселената не счита никое от желанията, които имате, като "твърде големи" или "твърде малки". Вселената е подготвена да достави всичко, което може да се случи да поискате, независимо дали е голямо колкото дворец или е малко, колкото копче. Тя просто чака да дадете поръчката си, така да се каже, и ще започне да движи нещата във вашата посока, основавайки се на Законът на Привличането.

ЗА ЕДНА НОВА СЕДМИЦА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

noreply@blogger.com (PozitivniMisli) — Sun, 27 Mar 2011 22:49:47 PDT

Скъпи Позитивни Приятели,

Надяваме се, че сте прекарали един Прекрасен, Вдъхновяващ, Позитивен и Незабравим уикенд.

И все пак, ако по някаква причина нещата не са се развили толкова добре, колкото сте очаквали,

изпращаме ви това видео, като начало на новата седмица, подарък от екипа на филма "Тайната".

Мислете, Действайте и Изивейте Позитивно Живота Си, НАПУК на негативното!

Успешна Седмица на Всички Приятели!