ЕКСЕДРА

Открий куба!

2011-05-30T04:46:00.000-07:00

Като стана въпрос преди няколко дни за къща на дървото, шведите ни доказват, че са много напред в този тип дизайн. Това би трябвало да е хотел, само дето не се ориентирам къде би могъл да е лоби-бара!.

Анара Тауър в Дубай

2011-05-29T04:12:00.000-07:00

Още един проект за сграда с впечатляващ дизайн в Дубай - според инвеститорите "сградата с най-свеж дизайн в света!". Можем малко да поспорим! Само малко.... Но пък със сигурноста напомня за стенния часовник на леля ми...
Иначе 125 етажа, 700 метра височина, перка за всички любители на еко-дизайна и 300 апартамента.

Между клоните на дърветата

2011-05-28T03:59:00.000-07:00

Сигурно всеки който някога е имал къща на дърво си спомня за нея с изключително топло чуство, и сигурно дори и в по-напреднала възраст би се качил по въжената стълба за да изживее отново детските емоции. И може би това е била основната идея на архитекта Робърт Харви Ошац (Robert Harvey Oshatz) когато през 1997г. проектира къщата на клиента му Рой Уилкинсън в щата Орегон, САЩ. Сградата е в перфектна хармония с обкръжаващата я среда като всякаш пространставата се промушват през клоните на дърветата по стръмния склон.
Сградата е завършена през 2004г., като разгънатата застроена площ е 480 кв.м. а парцела - 2,2дка.

Ситуация

Разпределения

Имат ли шанс градските паркове?

2011-04-19T10:13:00.000-07:00

Когато общото звучене на статиите тук е по-скоро "критикарско", би било изключително нечестно ако нещо положително мине през погледа ни и ние просто го подминем. Затова ще споделим задоволството си от факта, че вече повече от месец в кварталния парк, който доскоро беше дотолкова изоставен, че хората го заобикаляха, се върши чудесна работа по неговата поддръжка. Боядисаха се всички пейки, като се подмениха счупените дъски, подрязаха се храстите и дръвчетата, преди седмица когато кърлежите тъкмо плъзнаха по кучетата напръскаха полянките, та дори предупредиха с табели, а днес за огромна моя изненада няколко мъже почистваха едри отпадъци. Само се страхуваме, че ако благодарим може някой в общината да реши, че са направили твърде много, ако не благодарим - също... Така че нека все пак да признаем добрите си чуства, но и да предупредим, че не само очакваме да се продължи в този дух, но и да става все по-хубаво около нас, без непрекъснато да се спекулира с липсата на срества!

2011-04-14T06:33:00.000-07:00

Архитектите Адриан Смит и Гордън Джил категорично отрекоха, че им е възложен проектът на най-високата сграда в света - т.нар. Кралска кула в Джедда, Саудитска Арабия. Техен говорител заяви, че интернет е пълен с некоректни твърдения и слухове и те категорично се дистанцират от тях, тъй като официално изборът на архитект не е обявен публично.
Дизайнът на сградата се променя неколкократно, най-вече заради непрекъснати промени във височината й. Конструктивните предизвикателства са много, като се започне с огромните разлики в температурата на върха, който през деня е изгарян от пустинното слънце а през нощта най-често замръзва, вертикалния транспорт по време на строителството, който ще бъдеосъществяван изключително с хеликоптери и се стигне до люлеенето на сградата от вятъра, което, за да не предизвика морска болест в обитателите й, е предвидено да се компенсира от специални противотежести управлявани от компютър. От две страни на основното тяло ще бъдат построени две кули свързани към него, като основната им роля ще бъде да "закотвят" сградата към терена.
Крайната версия на дизайна предвижда тя да е около 5250 фута ( 1600 метра или 1 миля)

Елк Гроув ще се радва на нов градски център от Заха Хадид

2011-04-07T16:02:00.000-07:00

След пет годишна работа по проекта за съвременен градски център в Елк Гроув - град южно от столицата на Калифорния Сакраменто, екипът на Заха Хадид е на път да финализира поредното си ултрамодерно творение. Началото е през 2006 г., когато Хадид печели конкурса обявен от управата на Елк Гроув измежду още 23 предложения. Следват две години на телефонни проучвания, онлайн запитвания интерактивни уъркшопи, в които местните жители определят функциите на сградата: библиотека, хотел, детски музей, конферентен център външни спортни площи. През Декември миналата година Хадид представя три различни дизайна на сградата на публичен форум. Разпределението на функциите е най-важно до този момент, така че външния дизайн непрекъснато се променя. Миналата седмица обаче управата на Елк Гроув обяви последна фаза на проекта и въпреки че има още много елементи за доуточняване, можете да видите основните щрихи на крайния дизайн.

АдреЗа на Никополис ад Иструм

2011-04-07T09:07:00.000-07:00

Предполагам всеки е попадал на онази... реклама по БНТ, в която се рекламира не друго, а нашата... страна. Може и да съм малко тъп но никак не ми става ясно всъщност каква е целта на тази реклама. И изобщо ако носи някакво послание на мене ми звучи в най-добрия случай нещо като " ...ако не знаете България е голяма работа!" Да - и това е послание но му е сбъркан адресанта - все едно краставичар да си направи реклама за краставиците за да си я гледа сам вечер на "видеото". И в тоя смисъл попадам онзи ден аз на "един от най-добре запазените римски градове на Балканския полуостров - Никополис ад Иструм". Архитектите сигурно сме го учили по градоустройство - някои повече, други - както се вижда попадаме изненадани на него. Археолозите и историците и те са го учили по... каквото там го учат. А обикновените хора къде да научат за него? Може би нямаше да е зле когато си рекламираме страната на себе си да си кажем нещо, което се предполага, че не знаем. Колко от нас знаят изобщо къде се намира Плиска или Преслав и могат ли да бъдат видяни. Колко от нас знаят как да стигнат до Перперикон, макар че за него се шумеше - явно се е шумяло за други неща. Знаем ли за гробницата до Узунджово, за Японските инвестиции в нея за които аз съм чул от приятели и сам не знам колко информацията е достоверна. Изобщо питам се с какво ни занимават медиите след като не знаем подобни неща. Е, да, ако не ни правят по-умни поне ще ни направят непушачи. Или по не ще опитат. Та... като се харчат пари за подобни реклами, един адрес да бяха оставили както се казва!.. АдреЗа!!!

Много шум за нищо!

2011-04-06T13:50:00.000-07:00

Днес тъкмо седнах да похапна и отнякъде се разнесе силен тревожен глас: "Внимание! Извършва се техническа проверка!" Кучето ми направо се поболя - започна да тича като лудо из къщи да лае непознатата заплаха през балкона. Откровено се подразних! И не само заради напрежението, което ми създадоха а защото се запитах не започнаха ли да стават твърде чести тия проверки на... не знам как се наричат, може би звукови системи за сигнализиране на гражданите при опасност... Някак внезапно някой се сети точно сега, когато темата за тероризма и престъпността непрекъснато се преекспонира и качулати командоси залавят подли бивши министри, да се изпробва поне два пъти годишно въпросната система. Това най-малкотро означава, че в тая държава най малко на шест месеца се случват подобни разтърсващи събития и ние много държим звуковата система да работи че току виж хората не разбрали че ги бомбардират или, че е гръмнал някой склад с боеприпаси... Изобщо колко често се е налагало да използваме тази система за да създаваме дискомфорт на 2-3 милиона души в столицата поне два пъти годишно? Питам се кой има полза на същите тия хора непрекъснато да им се напомня, че трябва да се боят от нещо, че винаги има някакъв враг. Не започват ли нещата да приличат на една книга на Орсън Уелс, където хората непрекъснато живеят във война или на една Сирия, която била от десетилетия във военно положение. Да изглежда смешно, но също толкова смешни бяха и гореспоменатите барети по телевизията - важното е че се случва и ако архитектурната среда влияе на хората, то внушенията кото речта или двумерните образи оказват са многократно по-директни. Доказа го и кучето ми което горкото тича напред-назад из къщи поне още половин час след като въпросната проверка приключи...

P.S. По-късно от новините се разбра че всъщност това е изискване и практика в целия EU... Лошо, много лошо!..

Великите пожарникарски открития

2011-01-28T00:52:00.000-08:00

Вчера ми попадна разпределението на небостъргач в Ню Йорк. За моя голяма изненада в стълбищната клетка не беше осигурен достъп на естествена светлина или както нашите пожарникари го наричат "естествена вентилация". Изобщо ако се позагледаме в западната архитектура ще видим че се радват на доста по-големи свободи по отношение на нормите произлезли от противопожарни изисквания. А ако разгледате пожарникарския правилник направо ще се овъртолите в норми, правила и изисквания. Питам се защо е така? Излиза, че онези хора разчитат на по-добра работа на пожарната... Или пък в отговор нашите пожарникари биха казали - "не те имат по-добри вентилационни системи!". Но з пък ще попитам не е ли редно инвеститорът да реши дали да направи сграда със скъпа вентилация, но с вътрешно стълбище и да речем много по-добри апартаменти, които съответно ще продаде на по-добра цена? Защо у нас винаги някой друг се грижи за нашето здраве всякаш ние сме малоумни и не можем да направим сами логичния избор?

Франк Гери в Сидни

2011-01-27T00:41:00.000-08:00

Франк Гери е на път да остави своя отпечатък и в Сидни с проекта си за бизнес-училище към Техническия университет. Стилът му както винаги не може да бъде сбъркан - "намачкани", всякаш глинени фасади в пясъчен оттенък, с инкрустирани прозорци в разхвърляните един върху друг обеми - не случайно сградата вече е наречена "къщата-дърво". С бюджет от 150 милиона долара, това ще е поредното уникално творение на 81-годишния архитект, който преди години е изнасял лекции в същия университет.

1985 - Ханс Холейн (Hans Hollein)

2010-12-24T06:23:00.001-08:00

Наградата се присъжда на Ханс Холейн за способността му с много остроумие и еклектическо удоволствие чертае върху традициите на Новото време толкова лесно, колкото и върху тези на Старото време. Архитект, който е също и художник, той има щастието да проектира музеи, които впоследствие страстно търсят да изложат неговите творби независимо дали под формата на чертежи, колажи или скулптура. В проектирането на музеи, училища, магазини и жилища той смесва смели форми и цветове с изящни и рафинирани детайли и никога не се страхува да обединява най-скъпите древни мрамори с последните разработени пластмаси. Журито го приветства и заради изключителния му талант като учител, който подтиква младите чрез своя пример да поемат рискове и да помнят, че не дизайнера е важен а това, което той проектира. Той неуморно продължава да прилага това, което бе заявил още преди четвърт век, в началото на неговата забележителна кариера: "Да върнем на хората радостта от сградите."

1984 - Ричард Майер (Richard Meier)

2010-12-24T06:22:00.001-08:00

Нагарадата се присъжда на Ричард Майер заради неговото всеотдайно преследване на същността на архитектурата на модернизма. Той разширява спектъра от форми с които модернизмът борави за да отговори на съвременните очаквания.
В търсенето му на чистота и експериментите му по отношение на баланса на светлина и пространство, той създава структури, които са интимни, мощни, оригинални.
Това, което той е постигнал е само въведение към това, което ние очакваме от неговата чертожна маса.

1983 - Йо Минг Пей (Ieoh Ming Pei)

2010-12-24T06:21:00.000-08:00

Йо Минг Пей сътвори едни от най-красивите интериорни пространства и екстериорни форми през миналия вече век, но значението на неговата работа е далеч отвъд това. Той винаги се е интересувал от средата в която са били поставени сградите му.
Той не граничава себе си в тесен спектър от архитектурни проблеми. Неговата около четиредесет годишна работа включва не само дворци на индустрията, правителството и културата, но така също и обикновени нискоструващи сгради. Неговата гъвкавост и умение да използва материалите достига до поетични нива.
Неговия такт и търпение му позволяват да събира хора с коренно различни интереси и от различни дисциплини, така че да създават хармонична среда.

1982 - Кевин Роуч (Kevin Roche)

2010-12-24T06:20:00.001-08:00

В тези променливи години, в които нашите моди се люлеят между строгото и натруфеното, от презрението към миналото до носталгията към времена, които никога не са били, страхотните работи на Кевин Роуч понякога пресичат модата, понякога изостават модата, но най-често създават мода.
Той не е лесен за описание човек: новатор, който не търси иновациите заради самите тях, професионално незаинтересуван от тенденциите, тих и скромен човек, който ражда и изпълнява велики творби, благороден мъж с изключително стриктни стандарти към собствените му работи.
С тази награда се признава и награждава архитект, който отстоява своята индивидуалност и чрез своята личност и творби оставя огромна следа у всички нас.

1981 - Джеймс Стърлинг (James Stirling)

2010-12-24T06:19:00.001-08:00

Джеймс Стърлинг - явление в архитектурата дълги години, е награден като лидер на големия преход от Модернизма към архитектурата на Новото - архитектура която за пореден път се обръща към историческите корени, създава близки връзки със сградите около себе си, още веднъж може да бъде наречена нова традиция.
Оригиналността в тази традиция е отличителната черта на Стърлинг: в старите "модерни времена" 45 градусови ъгли в план и разрез, днес - изумителни съпоставяния и размествания на чисто класически и препратки към 19 век.
В три държави - Англия, Германия и САЩ - той влияе на развитието на архитектурата чрез качеството на неговите работи.

1980 - Луис Бараган (Luis Barragan)

2010-12-24T06:17:00.000-08:00

Бараган е награден заради своя принос към архитектурата като висш акт на поетическо въображение. Той създава градини, площади и фонтани с нтрапчива красота - метафизични пейзажи за медитация и общуване.
Стоическо приемане на самотата като човешка съдба е наситило работите на Луис Бараган. Неговата самота е космическа, като Мексико е любимото му временно място за пребиваване. Неговата къща е земна, градината към нея е място, където човек се чуства в мир със себе си, параклиса - място където страстите и желанията могат да бъдат простени, а вярата заявена. Градината е мит за Началото, а параклиса - за края. За Бараган архитектурата е формата, която човека дава на неговия живот между две крайности.

1979 - Филип Джонсън (Philip Johnson)

2010-12-24T06:14:00.000-08:00

Първата нагарада е присъдена на Филип Джонсън, чиято работа демонстрира комбинация от талант, визия и отговорност, които са генерирали значителен принос към обществото и средата. Като критик и историк, той подкрепя каузата на модерната архитектура и в практиката си създава едни от най-добрите примери на модернизма. Филип Джонсън е почетен за петдесетте години на въображение и жизненост, въплатени в огромен брой музеи, театри, библиотеки, къщи, градини и корпоративни структури.

Наградата Прицкер

2010-12-24T06:12:00.000-08:00

Архитектурната награда Прицкер се връчва годишно от фондацията Хайат (Hyatt Foundation), за да се почете "жив архитект, чиито построени проекти демонстрират комбинация от талант, визия и отговорност, които генерират значителен принос към обществото и средата чрез изкуството на архитектурата." Основана е през 1979г. от Джеи Прицкер (Jay A. Pritzker) и жена му Синди (Cindy), наградата е финансирана от семейство Прицкер и е смятана за една от най-престижните световни архитектурни награди - смята се за нещо като Нобелова награда за архитектура. Наградата се присъжда "независимо от националност, раса, вероизповедание и идеология. Наградените получават 100 000 US$, почетна грамота, а от 1987г. и бронзов медальон. Надписът на латински на обратната страна на медальона - "firmitas, utilitas, venustas" (трайност, удобство и красота) - е вдъхновен от римския архитект Витрувий (Vitruvius). Преди 1987г. ограничена бройка от скулптура на Хенри Мур (Henry Moore) е придружавала паричната награда.
Изпълнителният директор на наградата от 2009г. Марта Торн (Martha Thorne) търси настоятелно номинации от широк кръг от хора, включително вече наградените лауреати, академици, критици и други "с интереси и познания в областта на архитектурата". Всеки лицензиран архитект може също да номинира сам себе си преди 1-ви Ноември всяка година. През 1988 Гордън Бъншафт (Gordon Bunshaft) номинира себе си и печели наградата. Журито всяка година се състои от пет до девет "експерта... признати професионалисти в техните области - архитектура, бизнес, образование, култура", които се събират още предната година за да обявят наградата през пролетта на следващата.
Първата жена носител на Прицкер е Заха Хадид (Zaha Hadid) през 2004 г. Ричард Майер (Richard Meier) е най-младия носител на наградата през 1984г. на 49 годишна възраст. Последните, 34-и носители Катзуйо Седжима и Риу Нишидзава (Kazuyo Sejima, Ryue Nishizawa) са наградени за " архитектура, която е едновременно деликатна и мощна, прецизна и променлива, остроумна, но не твърде или показно умна".
Предлагаме ви на страниците на нашия блог всички носители на наградата от създаването и до днес, като коментарите са извадки от мнението на журито.

Новогодишно

2010-12-24T01:54:00.000-08:00

И тази година не разбрах кога дойде Коледа. Уж работата не е толкова много, а времето тече - явно от един момент нататък усещането за скоростта, с която минава живота ни не е свързано дори с работата ни... Та се чудех какво да напиша по повод на празниците - нещо положително, нещо окуражително. Ако и вие някой път се чудите като мене, приемете един съвет - не търсете нещо положително в новинарския блок на която и да е телевизия! Защото аз направих тази грешка днес. И чух за това как хората нямало да си получат колетите с подаръци, как в Италия имало няколко бомбени атаки в посолства, как магистралите в Германия били заледени и хлъзгави а картината ни показа няколко размазани ТИР-а... Поне пет пъти ни казаха че On-line магазините ще забавят доставките си с подаръци всякаш затова са виновни самите On-line магазини - темата ми е болезнена, тъй като имам няколко приятели с подобни магазини и ми е ясно колко лоша реклама им направиха тази вечер - значи излезе, че заради лошите климатични условия On-line магазините ще си забавят поръчките, всякаш всеки друг магазин или изобщо търговец, чиято дейност е свързана с подобен род пратки, няма да му се случи същото...
За не знам кой път гледам награждаването на нашите спортисти - то президента им връчва орден "Стара планина", Бойко и той нещо им раздава - нищо против, ама не виждам много архитекти с такива ордени, не виждам писатели, не виждам кинаджии, или каквито и да било интелектуалци или пък изобщо хора, които да са допринесли с нещо за тая държава. Дали някой обикновен софиянец е наясно кой е архитекта на новата спортна зала? Дали изобщо някой журналист ще се сети да провокира такъв интерес?!
И така дотука нищо коледно като настроение! Съвета ми - не гледайте новини!
Иначе и самата година не беше най-добрата за нашия бизнес, но това е може би добра причина да я изпратим с усмивка и удоволствие и с още по-голяма усмивка и много надежда да очакваме следващата! Пожелавам на всички колеги, както архитекти така и всички специалности, участващи в инвестиционното проектиране, много щастливи мигове по празниците имного много успешна 2011 година!

Светло зелено

2010-12-15T16:13:00.000-08:00

Днес настроението ми беше някак ведро, в унисон със слънчевия, но студен зимен ден и ми се искаше да намеря повод да драсна някой положителен ред. Но някъде там първо ударих колата в някаква дупка, а после пък се ядосах пак заради дупка точно в средата на едно кръстовище в центъра на София, която всички заобикаляха припряно. После колата ми се хлъзна по една улица пети клас - от тия дето не ги чистят - питам се дали не съм прпуснал някъде в ЗУТ-а че улици 5-ти клас не се чистят... После се загледах в разноцветната украса на един стар блок - саниран ЕПК, в който съседите явно са взели решение всички да боядисат парапетите на терасите си в зелено, само дето всичко зелено беше различно... Но това, последното, по-скоро ме разведри, то май беше единственото положително нещо, което видях днес... И пак се убеждавам, че средата в която живеем определя до голяма степен как се чустваме - влизаш с колата в дупка пет-шест пъти и колкото и да ти се иска да ти е весело - някак не се получава. А как ли се чуства един парижанин, който минава по коледно осветената Шанс Елизе? Отново тъжен въпрос!.. Отивам да гледам някоя комедия!

Конкурс за кула в Тайван

2010-12-15T15:08:00.001-08:00

Наскоро приключи конкурсът обявен в септемврииския брой на Architectural Record за 300 метрова кула в гр. Тайчунг, Тайван. Първа награда бе присъдена на архитект Стефан Дорин от съседна Румъния. Да си призная много изненадващо за мене - по света май не са толкова нагодени конкурсите!.. А и изненадата, че архитект от държава с приблизително еднакво икономическо ниво на развитие като нашата, изпревари всички, само доказва, че добрите идеи не се влияят от подобни неща.

Самото задание беше интересно с това, че към бъдещата сграда се предявяваха специални изисквания по отношение на т.нар. "green architecture" или сградата в максимална степен да бъде "ЕКО", както разбира се и фасадата да е запазена марка за новия, бързо развиващ се икономически метрополис. Всичко това на разгъната площ от около 18 000 кв.м., които включват музей на града, офиси, зони за рекреация и наблюдение на гледките.

Както ще се убедите сами ЕКО - решенията са повече от интересни, а за визията - разбира се че можем да поспорим.

Много, бе!

2010-12-15T14:58:00.000-08:00

Вчера чух по новините, че ремонта на пътя по р.Струма струвал 1 000 000 лева. Някак между другото го казаха, всякаш да не кажем, че не са го казали. Питам се някак глуповато "Абе не е ли много ???" Вярно че не съм специалист по ремонти на пътища, нито пък знам точно колко е повредата, ама явно ще е много повече отколкото показват по телевизията... Пък като се замисля, че за тоя 1000000 в момента можеш да построиш към 2500 квадрата сграда на шпакловка и замазка..."Абе не е ли много ???"

По повод на Несебър

2010-11-24T16:07:00.000-08:00

Мисля, че когато става дума за незаконно строителство, сред гилдията на архитектите няма такъв, който да смята че по въпроса има две мнения. А едното мнение е, че не може всеки да си строи каквото си пожелае, където и както си пожелае. Ако трябва да разясним за лаиците - градовете се развиват според устройствени планове, които са така създадени, че да регулират взаимоотношенията, както между най-обикновени съседи, така и между най-различни групи от хора собственици или наематели на недвижимо имущество. Или още по-просто казано, да не се допускат ситуации, при които дискотеката на Пешо да е на калкан с дневната на Иван...

Та в този смисъл едва ли има какво да се коментира по въпроса трябва ли да се спазват устройствените планове създадени с цел всички ние да живеем в една по-добра среда. По сериозен като че ли е въпроса защо изобщо продължава проблема с т.нар. "незаконно строителство". - термин, който би изненадал всеки европеец - как така изобщо някой може да си помисли да построи нещо незаконно. Или изобщо да направи нещо незаконно. Е, европейците, към които ние също се числим, явно не са толкова големи тарикати като нас и обичат да си спазват закона. Или... може би европейците спазват законите си защото си ги харесват, защото им помагат, а не им пречат да свършат каквото са си наумили. Или защото техните закони са закони за всички и някой им гарантира че е така. Чуваме, че имало някакви хотели в стария Несебър, които не можем да коментираме просто защото не сме запознати документално с проблема, но от друга страна е елементарен въпросът как така нашите закони позволяват строителство на подобни сгради в територии под закрилата на Юнеско... Или как малко по- на север се появиха сгради в един резерват. Или как Банско се катери по склоновете на резервата Пирин. Или ако се върнем по-близо до Несебър - в комплекса Слънчев бряг се появиха едни тесни улички с десет етажни сгради от двете страни. Но това са други едни теми за други едни постове...

Но да се върнем на въпроса дали си харесваме законите. Много специалисти смятат че ЗУТ-а е един много добър закон. Но не може да се отрече също, че е пълен с "дупки" - проблеми, които уж засяга, но не в цялата им пълнота. И когато някой попадне в ситуация, за която закона няма точна трактовка, най-често решение взима някой чиновник. У нас чиновниците имат голяма власт... И заради всичко това българинът, който е решил да си направи малка пристройка или магазинче към улицата, или каквото и да било дребно изменение бяга от закона, защото знае, че е ходене по мъките и изисква много време, средства и нерви... Дори като се замисля вече престанах да се изненадвам, когато някой чужденец се учудва колко усложнени са процедурите по одобряването на проекти и издаването на разрешения в България. Защото винаги съм си мислел, че щом на Запад са по-напред би трябвало да изискват повече документи, повече чертежи, повече специалисти... А то било обратното... Дали не започнахме да се затлачваме от прекалено много закони, закончета, наредбички и правила, които и без това никой не спазва. Защото колкото повече правила, толкова по-голяма е опасността да ги нарушиш, съответно да си платиш за да се откупиш. Не ни ли трябват по-ОБЩИ и по-малко, но ясни и точни правила - така ще е по лесно както за тези които ги спазват, така и за тези които следят за тяхното спазване.

Стъклен дом

2010-10-16T09:36:00.000-07:00

Днес приказката ми тръгва първо от киното. Не че няма да стигна до архитектурата, но киното е повод. Защото най-после се появи нещо изключително качествено в това поприще и не може да не му обърнем подобаващото му се внимание. Е, може и да съм позакъснял с тоя коментар, защото вече вървят епизодите от втория сезон на "Стъклен дом", но по-добре късно отколкото никога! Което важи и за самото събитие - появата на български сериал с качество по нищо неотстъпващо на най-добрите американски примери. Ако на някой това му се струва твърде силно казано, моля да се замисли дали не е развил типично българския синдром на отрицанието. Не че аз съм мерило, сигурно има хора, които разбират от кино многократно повече от мене, но мисля че зад типично нашенското НЕочакване на нищо добро, винаги трябва да стои готовността да похвалим качествените неща излезли от български ръце. За мене тоя сериал си струва овациите, така че му ги давам с гордо извисени нагоре палци!!!
Какво общо с архитектурата обаче? Ами как - малко ли стъклени домове се направиха последните години? Ами молове? А не ви ли се струва доста изискана архитектурата, която се мярка като изключително добре подбран заден план между кадрите на филма или пък "барнатите" интериори, които със сигурност са далеч по-стилни от тези в "Листопад" да речем? Някак да ви лъха на Европа?
Чакаме ли ние архитектите да дадем овациите си за нещо, което е наистина добро или свикнахме да НЕхаресваме както всички останали и се четкаме само по разни конкурси и връчвания на награди. Уважаваме ли се като гилдия или по-умеем да търсим кусурите на другите, вместо да се радваме на всеки светъл лъч. Толкова ли много са порочни нещата в
България, че всякаш вече не ни достига никак добро отношение. Толкова ли много лоши примери имаме, та не можем да видим добрите - нещо като "от многото дървета не се вижда гората" или наистина нямаме добри примери. Ако питате за моето скромно мнение: светли лъчове доста, овации - малко! Да вярно е, че нямаме Франк Гери, но и да иамхме все някой щеше да каже "аве тоя пунтира Франк Гери". Толкова ли е лошо, питам се аз? Щях да се радвам много повече ако имаше подобия отколкото на това че ги няма. Като в българското кино - всички правеха арт кино, някакви дълбоки идеи прокарваха, а всички останали, за които уж този продукт бе създаден, оставахме само с горчив вкус в устата. Така че започвам да се питам дали не е време за "български постмодернизъм", за по-ясни послания, които обикновения човек да разбира, за заемки, които пак ще са по-добри от безпардонното ни желание за лична изява. И за толерантност към всичко това.

Блог за прозорци

2010-07-28T11:16:00.001-07:00

Представяме ви блог, в който са представени снимки на прозорци от няколко държави. Има интересни неща.

windows from around the world