Grisha

И утре е ден-текст и акорди

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Fri, 15 Dec 2017 16:51:00 +0200

C      C9  C C9
Пак говорим с теб по телефона.
C7                 C9 F
Тази нощ за мен той е икона
D       D7  G  G7  Am
Този път ще чуеш         истини,
G     G7            C (C9|C|C9)
скрити в първата ми изповед.

C    C9  C C9
Още ли обичаш бяла роза?
C      C7     C9         F
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
D     D7             G   G7     Am
Още ли сънуваш мен и теб в някой град

G              G7    C

с гълъби и със зелен площад?


C7    F        D   G
Но сънен глас, отегчен
G7    Am   G C
идва, чужд и далечен.
C7   F       D   C    G7     Am
И уморен, "лека нощ" казвам аз.
F G    C  (C9|C|C9)
И утре е ден!

C    C9  C C9
Още ли обичаш бяла роза?
C            C7      C9   F
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
D     D7    G   G7     Am
Още ли сънуваш мен и теб в някой град
G       G7           C
с гълъби и със зелен площад?

C7       F     D   G
Но глух сигнал отдалеч
G7      Am  G  C
идва, чужд и безплътен.
C7   F     D    C   G7     Am
И уморен, "лека нощ" казвам аз.
F G    C
И утре е ден!

F G    Cmaj7

И утре е ден

Лютика на микровълнова(като на баба)

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sat, 2 Sep 2017 08:30:00 +0300

Прибираме се с жена ми към 01.00. Гореща лятна нощ на 1ви септември. В хладилника има само сирене. За готвене няма време.Но за щастие сутринта съм донесъл от ранчото, чушки, люти чушки и домати.Не ми се яде салата, затова правя лютиката на баба, само че на микровълновата.(по бързо е).
Слагам чушки и люти чушки с дръжките в един аркопалов съд, като ги дупча в ред, да не гърмят. Изчиствам домати, нарязвам и добавям. След това олио и сол. Слагам във фурната и на 20.
След като ги изваждам, поръсвам с наситнени три големи скилидки чесън, нарязвам копър и магданоз, натрошавам сирене(от мляко). Счуквам всичко, както е в съда.
Стана страхотно. Проста работа, но велика.
Който иска маже да го ползва и за салата и за мезе и за наяждане.
А такъв вкус нема и у Ню Йорк.

Пловдив
01.09.2017г.

П.П. Няколко дена след това, направих същото, но добавих и нарязани пресни картофи с кожичката, а сиренето беше домашно- от балкана-миришеше на мляко.
Така че, и далеч от магазина стават хубави неща.

Лунната соната

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 2 Apr 2017 16:58:00 +0300

Луната се е оцъклила голема, бела и студена над дефилето, а некой поетичен идиот е пущил по високоговорителeте на гарата "Лунната соната". Ама намирам за крайно неподходящо времето 3 часа сутрин, при минус петнайсе, за таа работа.
Печката у чакалнята не гори, затова пуша отвънка.
Верно че требе да сме по-духовни, ама духовноста ми а нема никаква, кога съм тръгнал за първа смена. У душата ми вие вук, а тиа са ми пущиле Бетховен. Ша зема да влезна у гарата да го утрепа тоа дисководещ.
Влако закъснева. Нема как. Зима е, а зимите пречат на влаците.
Таман да улета у администрациата на гарата, сонатата а прекинаа на девета страница(На втори коловоз ще пристигне пътническия влак от Видин за София.) Изглежда това беше диджея.. За малко му са размина.
У влако същата работа - студ, па и мръсно. И пътниците едни такива, като мене - кислаци.
Вече не ми са ще да трепа дисководещия, а минимум министъро на транспорта.

Събуждам се малко преди централна гара!? Защо сънувам винаги на диалект?
А дали съм сънувал????

Отворено писмо в затворено пространство

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 22 May 2016 18:00:00 +0300

Снимка от vesti.bg

Разигра се виното в главата ми
и направи място на онези сили,
дето на дълбоко са се скрили
и шушукат и бълбукат тайно,
че ще дойде времето омайно.

Уж бях кротък, май и скучен,
уж възпитан бях - научен
на обноски и на думи плоски,
а родих такива рими....
ГОСПОДИ, ПРОСТИ МИ!

Дяволът дойде под орехова сянка,
с много вино и на място печени пържоли.
Беше хубаво, а той гадината
морала ми прогони.

Да го няма, да се скита,
насам, натам, ни мил, ни драг,
и да вземе да се влее
в някой редови простак.

С мускули и врат дебел,
инатлив като козел,
чалга вече да не слуша,
а като послушна душа..
със симфонии да се сблъска
лятоска, зимъска.

Аз под ореха ще чакам,
той, Моралът да се върне.
Щастлив и няма да въздишам.

Ваш доволен:

Гриша

Cheers to the river of life

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Tue, 26 Apr 2016 11:03:00 +0300

Английският вариант на песента се случи благодарение на Мая Христова. Благодарности!!! И да е жива и здрава!

Rhythm and blues

Em Em7 Am7 Am7-

As river waters carry away

D9 D7 G G7+ Em

so life flows into death

E E7 Am C9

Which is greater than the ocean

H H7 Em

and of which no one has a notion

Maybe we shall send a ship

but shall we find a crew of it

The flow draws towards me

and I'm looking for a way to free

C C9 G

This song is not only for me

C C9 G G7+ Em

everybody wants to sing it free

Am D C D G

So...o cheers to the river of life (2)

Solo:............

R:.........................................

Нежеланият щъркел

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sat, 12 Mar 2016 08:12:00 +0200

Снимка от https://bg.wikipedia.org

Щъркелът донесе бебенце на Тати.
Мама не се радва.
Плаче, глава клати.
Иска да замине някъде далече.
Писнало и било от живота вече.
Тате е ядосан, сопва се на всички.
Щъркелът май имал връзка
с неговите ученички.

Трудни въпроси

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Thu, 10 Mar 2016 13:57:00 +0200

Снимка от http://boomerhighway.org/

Как така ноща пада отвсякъде?
Какво има горе?
И там ли е баба?
Среща ли се със Сънчо?
Или будна остава?
На зведите е казвате,
много са, а на коя?
Има ли там светлина?

Кажи ми?

Мълча.Отговор няма.
Лицето е мокро,
за моята Милата Мама.

Болен здрав носи

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 14 Feb 2016 11:00:00 +0200

Болен, здрав носи
и задава въпроси:

-Ти защо си на болния гръб?
-Няма как, ти си ми скъп.

-А защо ми крадеш от парите?
-Предпазвам те от злините

-И в какво съм виновен?
-Защото си ми удобен.

-На симбиозата слагаме край!
- Дий! Tрай, трай, трай...........

Училище - съвременен прочит

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sat, 30 Jan 2016 08:29:00 +0200

Детенце хубаво,
пиленце бъгаво!
Къде под мишчица
с таз малка пишчица(флашка)?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
Фейсбук да отключа,
лайкове да получа.

Риболов с последици

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Wed, 27 Jan 2016 14:27:00 +0200

Червейчета купи Гошко
и отпраши към реката.
Мястото не бе заето,
до подмола под върбата.

Първо - бъркане захранка.
После хранене и ето,
във живарника метален,
заподскачаха рибета.

Три кефала, каракуди,
десет мрени и кротушки-
доста бройки.
Следват селфита и стойки.

Привечер щастлив
в къщи се прибра.
Затова научи
цяла махала.

Постна снимки във Фейсбука.
Лайк, лайк, лайк - Ура.
На училище съм утре-
на кого му пука.

* * *

Първи час рисуване.
Много е добре.
Втори математика-
май ще се размине.
Иначе баща ти
ще те сдъвче, сине!

-Гошко, трети номер,
на дъската!
Така съм се подготвил,
че изтръпват ми краката.

Измъквам се:
-Госпожо, да ви кажа,
вчера бях за риба.
Хванах три кефала, каракуди,
десет мрени и кротушки-
доста бройки.
-Браво, Гошко! Сядай, ДВОЙКА.

Кукавица - Текст, превод и акорди

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Wed, 27 Jan 2016 12:53:00 +0200

Ем
Zagrli me i podji putem
D           Em                               .                      Прегърни ме и тръгни по пътя,
kuda idu kukavice
Em                        D където отиват страхливците.
pratice te moje oci lutalice
D                                    C Изпращат те залутаните ми очи.
zensko srce nezno poput lastavice
Am            Em и женско сърце нежно, като лястовица,
sto od bola ugine което от болка ще умре.

Zagrli me, samo jednom Прегърни ме, само човек бъди,
covek budi, ne lazi me нe лъжи ме,
ako odes nikad vise ne trazi me Ако си отидеш, никога не ме търси
samo napred, ne muci se, ne gledaj me само напред, не се мъчи, не ме гледай
ja odavno slutim sve Аз отдавна всичко знам..

Ref.
Am
Kukavica, nisam znala Страхливец, не знаех
                 Em
da si takva kukavica че си такъв страхливец

sa mnom spavas
                D С мен спиш
druga ti je nesanica
D               C        Em друга е в безсънието ти
bojis se da priznas to боиш се да признаеш това

Kukavica, ti si samo Страхливец, ти си само
jedna vise kukavica един голям страхливец
mislis da sam Мислиш, че съм
ona ista devojcica
D    CD Em онази малка девойка,
koju laze bilo ko която може всеки да излъже.

Zagrli me, samo jednom
covek budi ne lazi me
ako odes nikad vise ne trazi me
samo napred, ne muci se, ne gledaj me
ja odavno slutim sve

П.П.Оригиналът на песента е от Hm, а понякога от Cm, но на мен ми идва по-добре от Еm.

Ловно недуразумение

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Mon, 25 Jan 2016 09:01:00 +0200

Във гората, по средата
Меца си изгуби очилата.
И видя, че на подскоци
топка сивичка се движи.
Хем скимти, хем каканижe:
-Пусти му късмет.
-Вече няма ред.
-Кой си ти бе, сива буца,
дето кат' прасе квичиш?
-Зайко Байко съм, ма, Мецо.
-Кьорава ли си , на, виж.
И размърда си ушите.
-Влача се тук из горите.
-Лов ли?
-Лов.
-Ловец?
-Ловец.
-И простреля ли те, скъпи?
-Не ма, Мечко. Няма ред!
Дебелакът ме настъпи.

Чувствата на животните

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 17 Jan 2016 08:39:00 +0200

Както е известно, или не, имам ранчо в Пловдив. В самия град. Отглеждам зеленчуци, плодове, подправки и общувам със съседите. Съседът Тошо често идва да пуши при мен и да си говорим под ореха, на дебелата сянка.
В един такъв горещ ден ми разказа историята:
- В казармата бях шофьор на влекач. Там държаха на склад двадесетина камиона и при ситуация(примерно пожар) , трябваше да ги извлека навън. Това преди време е било задължение на един кон тежковоз, който бяха оставили да живее спокойно в поделението, след години служба. Освен него имаше и чифт коне, скопен мъжки и женска. Тях ги впрягаха понякога за нуждите на казармата.
Тези същества си живееха спокойно в армията и най-често ги виждах да пасат на голямата поляна пред спалното, може би нарочно оставена заради тях. Общуваха си с конете от съседното ТКЗС на техен си конски език с цвилене и пръхтене в различни нюанси.
Един спокоен и слънчев следобед, събота, пушех на прозореца и забелязах необичайното поведение на женската. Тя подбутваше с муцуна мъжкият, хапеше го по врата, въртеше задницата под носа му. Беше се разгонила, но съквартирантът не и обръщаше никакво внимание. Бяха му премахнали мераците. Кобилата- упорита. Изглежда не разбираше, че тук няма шанс, а и тежковозът не се виждаше никакъв.
И изведнъж конският бог откликна на зова й.
През поляната в тръс се появи жребецът на ТКЗСто. Черен и блестящ на слънцето, развята грива и опашка, с разширени от възбуда ноздри - красота.
Евнухът разсеяно го погледна и продължи да пасе.
Влюбените непознати въобще не се разсейваха и станах свидетел на брутален полов акт.
След това запасоха заедно.
Мислех да се прибирам и тогава стана още по-интересно.
Откъм двора на стопанството препусна женската. Пръхтеше силно и въртеше глава наляво, надясно.
Атакува директно черният жребец, като силно го захапа по врата. След това хвърли къч в корема му и започна да го бута към техния двор. Не миряса докато не го отдели от другата и го подкара към вкъщи.
Това ако не беше ревност, здраве му кажи.

Историята ми хареса, затова му разказах друга:
-Преди десетина години имахме крава на село. Баща ми я отгледа от малко теленце. Казваше се Ангелина.
Отивам да видя Мама и Тате, и Мама:
-Баща ти продаде кравата. Много го болят коленете и не може да я гледа вече. Вчера се срещнаха долу на пътя.
-Е и какво? Срещнали се-срещнали се.
-Ти не разбираш. Баща ти започна да плаче. Гледам кравата плаче и тя. Сълзи и текат от очите ти казвам. Това и на кино не можеш да го видиш. Заплаках и аз.

Брей, този чувствителен човек Тате. Каква крава отгледал само!?

Acorns, acorn nuts and flour

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Tue, 3 Nov 2015 08:58:00 +0200

As a farmer, offers machine dried acorns in bags of 20 kg.
Acorn nuts and acorn flour. Location -
Plovdiv, Bulgaria

galatinltd@gmail.com

+359 894 79 33 29

Your Name :

Младостта си отива - текст и акорди

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 4 Oct 2015 16:00:00 +0300

Еm    B Em
Младостта си отива и е ясно това
E Am
не от белите жички по мойта глава,
B7 C
не от ситната мрежа край мойте очи,

Еm B Em
младостта си отива - туй по всичко личи.

Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен.

E7 Am
Младостта си отива, ала не от това,
D7 G
и каква съпротива да окажем, каква?
C B7
Младостта си отива, Боже мой, не върви
Em E7
да нагазя отново посред морски треви,
Am D7
да разтворя пак шепи и да видя във тях

G C
как искри сред водата златен лунния прах.
B B7
Младостта си отива, преметнала сак,
Em E7
в стари джинси обута до крайпътния знак.
C G
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
C G
младостта си отива на един автостоп, хей, хей

B B7
Младостта си отива - ето хлопва врата,
Em B
пред разумния довод за всички неща,
E C
за всички неща, за всички неща.(Модулация от Fm)

Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.

Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.

Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем.

Менюто за Великденският обяд

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Mon, 13 Apr 2015 09:47:00 +0300

Великденска салата с маруля(2.50 в Пловдив!?), чоризо, луканка, прясно сирене направено от нас в апартамента, агнешко чоп кебап, което направих със свинско, защото жена ми не ми даде да отрежа от агнешкото.Чоп кебапът е върху канапе от изпържени в масло яйца,украсен с листа от левруда/див чесън/. Яйца и курабийки за по-късно. Да не забравя и две прясно изпечени питки, които покрай медената ракия съм пропуснал да снимам. И агънцето и дроб сърмата.

Специалитет на жена ми.

Това споделено с приятели.

Остана и за днес. Добре че е почивен ден.

Шаран на фурна

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 1 Mar 2015 08:51:00 +0200

Вчера 28.02.2015 г. Тодоров ден, извадих един шаран от фризера. Исках да го направя на фурна, но когато се пече в тава, горната половина става печена а долната варена.
Вареното не ми харесва, затова му намерих цаката по следния начин:
Намазах обилно шаранчето с олио, сол и черен пипер, след това го надянах на керамична чаша. По този начин всичко щеше да е печено. Околовръст изсипах 3/4 буркан домати от майка ми и нарязах кромид на едро. Това ми отне не повече от десет минути. Резултата го биваше. Останаха само костите.
Подходящи за тази рецепта са хранени шарани от чист язовир.

На слука!

Фургон за лозето

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Wed, 4 Feb 2015 08:57:00 +0200

Разказът е по действителен случай.

Слънцето лежеше хоризонтално на пътя за Бургас и светеше право в очите. Денят обещаваше да е ясен, което значеше, че на връщане след обяд пак щеше да му свети. По този повод гордия шофьор на бордови Камаз, Енчо Кадеров си спомни приказката:" Каква е приликата мажду тъщата и слънцето? - И двете не можеш да ги гледаш."
Тия народни умозаключения понякога(даже в повечето случаи) излизаха верни, си мислеше Енчо и натискаше педала на Камазито, като леко се надигаше на седалката, за да може сенника да го скрие от слънцето. Все пак курса можеше да се окаже и хубав.
Отиваше да докара някакви дъски внесени от Коми(СССР), което значеше, че на връщане можеше да спре в Скутаре, да хвърли някоя дъсчица в двора и да източи малко гориво. Гориво, така или иначе си вземаше, а пък дъсчиците все щяха да му свършат някаква работа. Държавата бълха я ухапала.
Да, но курса се оказа лош. Дъските бяха някаква специална поръчка. Под бройка. Един бичим. С остри ръбове. Рендосани и лакирани.
Ех, какво хубаво дюшеме можеше да стане на кочината от тия дебели дъски. Прасето тази година се оказа много буйно и изпотроши пода си.
Но не можеше да ги пипне. Всичко бе описано и се бе подписал. Не ставаше, а и гориво в къщи дал господ. Имаше поне тон в сайванта. Жена му често му намилаше:"За какво ти е бре Енчо толкоз нафта а? Москвича е на бензин. Ша изгорим некой път да знайш. Ами и комшийте ша изгорят."
Далаверата днеска клонеше към нула.
Тия нерадостни мисли вървяха в Енчо, а и следобедната тъща, пак му светеше в очите. Да са пукнеш от яд.

***

Тоя ден се наложи да работят до късно. Връзваха последната арматура на първата плоча. Утре сутрин по график щеше да дойде бетона и нямаше как. Но пък след изливането имаше почивка. Oставаше един дежурен да мокри плочата, а другите почиваха няколко дни. Така че никой не роптаеше и в сравнително добро настроение се преобличаха във фургона. Малкия Ванчо бе надул "Вефа" с някакви откачени музики според бай Ставри. За да не се надвикват мълчаха. Изведнъж фургона се разклати.
- Ей Ванчо, тия музики ти зеха акъла. Възмути се бай Ставри.
- Какво си се разскачал?
-Ама аз не..... Понечи да се оправдае Ванката, но изречението му остана на половина.
Фургона потегли. Стълбичката по която се качваха се блъсна в камък, издрънча и остана назад.

***

В някои дни, като тръгне да се ядосва човек, и сам си спомня за минали работи и се самонавива и се ядосва още повече.
Енчо се бе сетил за петнадесетгодишният си син. Оня ден пристига с китарата в кухнята и вика:
-Тате, тате, чуй каква песен научих:
"Хладилникът ми е пустиня,
а аз съм гладен бедуин......
Малее, какви глупости. Във фризера има двайсе бройлера, половин прасе, едно яре и не знам какво още, а тоя "Хладилникът ми е пустиня". Ама за всичко е виновна майка му. Купи му китара, та му купи. Трябва детето да свири на нещо. Така ставало по интелигентно. Глупости на търкалета. Тя нали е от Брестовица. Тиа там са генетично увредени от многото вино и ракия, дето произвеждат и ги избива на песни. Да ама "Музикант къща не храни", както са рекли хората.....
Тъкмо засилваше в края на едно село и го видя - прекрасен фургон за лозето на жена му. Наоколо нямаше джан-джун, а и теглича му отдолу беше подпрян с дърво, така че да може и сам да го закачи. След прецизна маневра, шплента на Камазито щракна и фургона пое по пътя за Пловдив.

***

Нямаше прозорец откъм теглича, така че отвлечените не знаеха какво става.
- Ти подпря ли фургона бе келеме? Избухна обикновено кроткият Симо.
- Абе бат Симе, нали изкопахме дупки за предните колела и го вкарахме там, да не мърда. И защо все аз да съм виновен, а?
- Земи та спри тоя Веф, да разберем какво става.
- Земаха ни извънземните. Земаха ни извънземните........ Като в транс повтаряше бригадира Мишо.
-Може, ама са с Камаз. Каза Симо след един остър завой.
-Те и Камаза са отвлекли. И знаете ли какво? Сега ни карат на площадката, където е корабът им и после ни камаз, ни фургон, ни ние.
-Притрябвали са им на Марсианците дърти строителни бригадири. Те ще отвлекат някои учен човек. Да могат да извлекат нещо от него. От тебе могат да вземат само умъртвени от ракия клетки.
- А ако изследват въздействието на алкохола вурху човека.
- Е тогава правилно са ни .....
- Абе ти откъде знайш, че са Марсианци а? Ти си ни издал, да знайш. Трябваха ти пари за Ладата. И сега теб ща пуснат, а нас ще ни разпорят някъде и ще ни изхвърлят за храна на космическите хищници. Не си прав да знайш.
- Е това вече е прекалено.Успокойте се бе хора! Гледайте през прозореца. Просто камаз ни влачи по пътя за Пловдив.

***

Животът вече бе по-хубав. Гумите на камиона и фургончето за лозето пееха по равния асфалт. А Енчо правеше планове.
Сега ще го откача в задния двор. Ще закарам камиона до ДАП, за да мога да разтоваря утре. Ще си дойда с москвича и ще пия една-две ракии. Утре ще убедя шефа да ме пусне да домувам в къщи и ще затегля фургона до лозето. То е в дъното на масива до едни големи дъбове. Като го хакна под дърветата, какъвто е зелен, години никои няма да го види.
Еех, хубаво е да има такова нещо на лозето. Дъжд завали-ти си на сухо. Жега стане - ти се опънеш на хлад, на легло. Пък инструментите има къде да държиш. Да не ги мъкнеш само насам, натам. А и жената ще му сложи перденца. Направо Балкантурист.

Така улисан за малко да пропусне отбивката за селото.

***

Мария чу камиона и според инструкциите се забърза да отвори голямата порта на просторния двор.
Този път не повярва на очите си. Мъжът и караше дъски в каросерията и бе закачил фургон.
Някой път и влак ще докара, помисли си развеселена, но едно чувство на безпокойство, заради прекалеността, не я оставяше на мира.
Щом камиона спря, вратата на фургона се отвори и от нея с скочи възрастен мъж, като крещеше с всички сили:
- Помощ!!! Помощ!!! Милиция.
След него скочиха още трима.
Жената веднага загря какво се е случило.....
Енчо бе заобиколил отпред кабината и гледаше като препариран.
- Ти стой там, че та убих! Извика жена му и се втурна към компанията.
- Момчета спокойно. Станала е грешка. Моля Ви успокойте се ! Всичко ще се оправи.
- Ша са опрай друг път.
- Моля Ви, елате да влезем вътре. Всичко ще ви обясня..

***

Историята не е запозната с разговорите и случките в къщата, но Енчо спа в камиона, а рано на другата сутрин Камазито переше към Бургас. Отзад мощно хъркаха пияните строители.

Всичко се размина. От цялата работа му остана само прякора "ФУРГОНА"

Вариации на тема сланина

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Tue, 3 Feb 2015 16:19:00 +0200

Днес, около единадесет, на жена ми и се наложи да отиде до брат си. На въпроса ми какво ще обядваме със сина ни, отговори:
- Ще се оправиш.
Да, но яз имах работа на компютъра и се наложи да се оправям за по- малко от половин час.

Както Ви е извесно, или не, и тази година сланината ми е върха. Ще се похваля, че имам фенове в Пловдив, София, Плевен, Валенсия, Ню Йорк. При наличието този световно известен продукт направих следното:

Запекох на чугунения тиган до златисто парчета сланинка.

Докато тя се изпичаше, нарязах глава кромид и измих два картофа, които също нарязах на търкалета. Лука и картофите сложих в тигана, след като свалих сланината, без да махам мазнината от нея.

В резултат на това, те хем се пържеха, хем се печаха. Трябва да Ви кажа, че кромида става преди картофите, така че внимавайте.
След като свалих тези продукти, в останалата мазнина сложих да препека филийки. Те се изпичат хубаво и поемат мазнината и аромата на предишните печива. Получават се такива, че можеш да ги ядеш с хляб.

Подредих всичко в една чиния, както виждате най-горе. Поръсих с копър и магданоз.

Не претендирам за най- диетичната рецепта, но рецепторите ми изпяха Ода за сланината.

Случаят с вятъра във Вършец не е първи за този район

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 1 Feb 2015 10:00:00 +0200

Може би преди тридесетина години, не помня точно, след една лятна буря, бях тръгнал за риба. Карах от дясната стана на Ботуня, през Синчово поле. Исках да стигна до мястото, където Белоречката бара пресича ливадите. От нея беряхме какавиди, любимо мезе за мрени и кефали. Малко преди да стигна мястото видях паднал орех между пътя и реката. Корените му стърчаха изтръгнати. Хрумна ми, че в кратера под коренището мога да намеря червеи. Спрях на пътя и отидох до ореха. Той лежеше цял посред Синчово поле с клони, стъбло и пълни с пръст скъсани коренища, но дупка нямаше. Сякаш беше кацнал на равната ливада. Обиколих го няколко пъти, за да се уверя, че виждам правилно.

Набрах какавиди, върнах се обратно по пътя и продължих надолу по левия бряг на реката към Сопово.
В онези години нямаше рибари токаджии, така че имаше риба.(Последният път, като обикалях същите места, установих, че реката е тотално обезрибена. Само цинцаре.)
На другия ден споделих за ореха с Пешо Шанецо и той ми разказа следната история:

Някога в Долно Озирово имало една доста палава вдовица. Всички жени в селото я мразели, а мъжете я харесвали и посещавали.
Та въпросната булка имала лозе. Може би, за да черпи с червено вино кавалерите си?
Един летен ден отишла на лозето. Същият следобед се извила силна буря. В селото бързо разбрали, че я няма. Липсвала повече на жените, които нямало кого да одумват.
На другия ден всички я търсели. Обиколили землището и нищо.
Пешо каза, че баба му викала : "Ветаро я зе."

Гришов ден под тепетата

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Mon, 26 Jan 2015 08:48:00 +0200

Св.Григорий Богослов- 25.01.2015

Както е известно, вчера празнувахме Гришов ден.

Благодаря на приятелите, които ме посетиха и на тези, които се обадиха и писаха.

Получих страхотни подаръци, но има и лошо:

Останаха 2 бутилки уиски, половинка ракия, половинка водка, три големи бири. Мръвчици, малки сърмички и

салати.

А сега ме питайте, що не ми се ходи на работа!?

Пиле с ориз

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sat, 24 Jan 2015 18:06:00 +0200

Пиле с ориз

Сварявате едно пиле.1/2 глава кромид се задушава в олио или зехтин. Добавя се голяма чаена чаша ориз. Запържва се докато ориза стане"стъклен". Постепенно се добавят три чаени чаши бульон от свареното пиле. Понеже пилето не е домашно, слагаме пилешки, гъбен и зеленчуков бульон. Без сол. Бульоните са солени. Всичкото това къкри на бавен огън, похлупено. След като се свари ориза(трябва да остане малко бульон), се прехвърля в тава, отгоре се подрежда свареното пилешко. Поръсва се с черен пипер и се изпича във фурната, докато хване златиста коричка. След като се извади се похлупва с похлупак, да престои 15-20 минути.
Излишно е да казвам, че с домашно пиле става по-хубаво, даже без бульончета.

Вижте още: Лук с екстри

Бригада "Тих труд"

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sat, 24 Jan 2015 11:10:00 +0200

Спомням си с носталгия тези години. Бяхе млади, дядовците ни живи. Помагаха да строим къща във Вършец. Понеже не се познаваха много/единият живееше в едно село, а другият в друго/, това даде шанс на младата ми зевзешка душа да си направи добра шега с тях, макар да не заслужаваха такова отношение.

Отначало започнахме работата по къщата аз, брат ми и бащата на тате, дядо Кънчо. Баща ни бе купил парцел на края на курорта, на високото, до гората. Изглежда там е било по евтино. Надолу се виждаше целия град, а нагоре балкана. Сега ми харесва много, тогава не се замислях.

Парцелът обрасъл с къпини, а там където ги нямаше, ужасна кал. За да изкопаем основите, трябваше да изнасяме калта с кофи.

Между другото искам да споделя, че младоста е голяма работа. Вечер излизахме с наборите, а сутрин ставахме в шест и работехме цял ден. Дядо Кънчо беше непреклонен. Независимо в колко часа сме си легнали, заставаше до леглата и докато не станехме, не ни оставяше на мира. Менюто ни беше основно фасул, който се вареше в бараката, докато работехме. От тежката работа бяхме само мускули, загорели от слънцето. Когато баща ни идваше събота и неделя казваше:

-Гледай какви момчета отгледахме с тоя боб!

На което отговаряхме , че по-добре да не ни се радва, а да донесе мръвки.

Съседите ни кръстиха бригада”Тих труд”.Мълчахме и работехме.

Това се промени, когато към нас тримата се присъедини и дядо Гоцо. Още сутринта му казах, че другия дядо е глух и трябва да му вика, за да го чуе. Той веднага реши да го пита нещо и бригада „Тих труд” се промени. След няколко минути дядо Кънчо се промъкна до мен и ме попита защо вика така този старец.

-Как защо? Защото е глух. Викай му и ти, за да те чуе!

Така бригада „Тих труд” стана на бригада”Аларма”.Освен това казах и на съседите, че старците са глухи и те започнаха да крещят през оградата.

Птичките избягаха от махалата, а аз умирах от смях.

Лук с екстри (на микровълнова фурна)

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Tue, 6 Jan 2015 09:39:00 +0200

Понякога, когато се възмутя, че в една къща не може да се готвят само боб, ориз и картофи, влизам в кухнята.
Ето какво стана вчера:
Обелих четири глави лук. издълбах ги по средата, но така че от долу да няма дупка. В издълбаното поставих парчета филе, а отгоре запечатах със сланина. Изрезките от лука сложих между четирите глави. След това измих един картоф, нарязах го на пет части и го подредих, както виждате на снимката. Всичкото това полях равномерно с олио и посолих. Сложих го в микровълновата за 20 минути.
След като го извадих, гарнирах с накъсан копър и магданоз, люта чушка и царска туршия.
Оказа се, че салатата и обядът ми са само в една чиния.
Сланината се беше стопила до малки вкусни пръжки. Лукът и филето отдолу бяха поели ароматната мазнина и се топяха в устата.
Със сила на волята оставих едно лукче и едно картофче на жена ми, а това упражнение ще го направя със сигурност пак.

Състояние на финансите след коледните и новогодишни празници

noreply@blogger.com (Grisha Popov) — Sun, 4 Jan 2015 10:56:00 +0200

Бюджет 1990- 2015

Не знам защо, но се обезпокоих за здравето на премиера, след като си представих някои от неговите мисли. Да си министър-председател никак не е лесно. Най-малкото повечето хора те намразват, само защото си на власт. А това е само началото.
В същност всичко опира до парите.
Не знам на какво се радваха хората та изгърмяха толкова пари на фоерверки и прочие.
А сега, след като изтрезняха гледат умно, а жените им са направили буквата Ф.
И след като не могат да решат въпроса със заплатата, тайничко купуват билетчета от павилиона, така удобно разположен на спирката. А там пише, че можеш да станеш нов човек. Но не пише, че най вероятно няма да станеш. Пише:"Днес раздадохме.....................лв., но никога не се казва колко са постъпленията и колко данъци сме платили.
В този ред на мисли питам правилно ли е да дърпаме куцо и сакато, а големите торби да подминаваме като балъци?
На въпросното място може всичко да е наред, ама надали.
Здраве опазването е така объркано като цяло, че никакви реформи не могат да оправят тая изчанчена форма.
Сега пък ще искаме всички да си платят вноските.
Я ми отговорете как трайно безработен, без пари за хляб ще даде 2000лв.?
Каква е връзката със социалната политика - Нямаш пари - умираш?
И какво пречеше здравето да си остане държавно. Да се удържат данъци от всички и заплатите на докторите да са по-големи., което щеше да спре изтичането им на запад?
Ама много се замислих. Така става като ми свършат парите. Да оставим дертовете за политиците.
Всъщност, какво има да се мисли. По телевизията обикновени хора казаха много мъдри неща.
А учените, които ни управляват са големи негодници, според резултата . Или както казваше дядо;
"Изучил се, да изяде на девет души боба"