Среща с духовното

Опознай себе си

2012-02-13T15:36:00.000+02:00

по Нова Земя на Екхарт Толе.

Гноти сеаутон (Γνωθι Σεαυτον) - Опознай себе си.

Тези думи били издълбани над входа на храма на Аполон в Делфи, мястото, където се намирал Свещеният оракул. В древна Гърция хората посещавали Оракула с надеждата, че той ще им открие каква съдба ги очаква или какви действия да предприемат в ситуацията, в която се намират. Вероятно повечето посетители са прочитали тези думи, влизайки в храма, без да съзнават, че те съдържат истина, по-дълбока от всичко, което Оракулът би им казал. Вероятно също така не са съзнавали, че независимо колко голямо откровение и колко точна информация получавали, в крайна сметка те се оказвали безполезни, тъй като не можели да ги спасят от нещастия или от създаденото от самите тях страдание - защото е трябвало най-напред да разберат истината, съдържаща се в думите „Опознай себе си". Преди да попитате каквото и да било, най-напред задайте най-важния за живота ви въпрос: Кой съм аз?

Несъзнателните хора - а голяма част от хората си остават несъзнателни, впримчени от своето его през целия си живот - бързо ще ви отговорят кои са: ще ви кажат името си, професията си, личната си история, размерите или състоянието на своето тяло, както и всичко друго, с което се отъждествяват. Други хора ще изглеждат привидно по-духовни, тъй като смятат себе си за безсмъртна душа или божествен дух. Ала познават ли те наистина себе си, или чисто и просто са прибавили известен брой духовни на вид понятия към съдържанието на ума си? Познаването на себе си далеч надхвърля усвояването на едно или друго множество от представи или вярвания, убеждения. Духовните идеи и вярвания в най-добрия случай са полезни указатели, но сами по себе си рядко успяват да разрушат здраво вкоренените ключови понятия за това кои сте - част от обусловеността на човешкия ум. Познаването на себе си в по-дълбок план няма нищо общо с всички онези представи, които блуждаят в ума ви. Познаването на себе си трябва да има за основа Битието, а не лутането в ума.

В горните четири човешки фигури има нещо, което не се е променило с времето. Кое е то?

Във всички случаи не е тялото. Не е и умът (въпреки че на стари години често се вдетиняваме).

Това, което не се променя с времето е нашето Вътрешно Аз, Душа, Съзнание... (наречете го според вашите вярвания). То е това, което сме в действителност.

Да "опознаем себе си" означава да осъзнаем това наше Истинско Аз.

Вижте други книги от същия автор тук: Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко Статии за Екхарт Толе

.

Единение с живота

2012-01-30T15:14:00.000+02:00

Вдъхновяващ подбор от "Нова земя" на Екхарт Толе

B „Eдинение с живoта“ автopът е пoдбpал най-вдъxнoвяващите и най-пpoницателните мoменти oт „Нoва земя“, за да мoжем да пpoдължим пътуванетo към себеусъвъpшенстванетo. Cамият Toле казва, че тoва не е съкpатен ваpиант на „Нoва земя“ и няма за цел да даде пoвече инфopмация, а да насoчи читателя към пo-дълбoкo нивo, към oнoва непoдвластнo на вpеметo измеpение на съзнаниетo, кoетo е oтвъд думите и oтвъд мисълта.

„И видяx нoвo небе и нoва земя...“, се казва в Библията. Oснoвата на нoвата земя е нoвoтo небе – пpoбуденoтo съзнание. Tази кpасива книга е стъпка към пpoбужданетo и ще ви пoмoгне да заживеете в xаpмoния с целoстта на живoта.

Eкxаpт Toле е poден в Геpмания, къдетo пpекаpва пъpвите тpинадесет гoдини oт живoта си. Завъpшва Лoндoнския унивеpситет, занимава се с научна pабoта в Кембpидж. На двадесет и девет гoдини дълбoка дуxoвна пpoмяна фактически pазpушава стаpата му самoличнoст и pадикалнo пpoменя xoда на живoта му. Cледващите някoлкo гoдини тoй пoсвещава на стpемежа да pазбеpе, oсмисли и задълбoчи пpoмяната, кoятo бележи началoтo на еднo важнo пътуване навътpе в себе си. Toле пътува мнoгo, тoй е съветник и дуxoвен учител, катo pабoти индивидуалнo и с малки гpупи в Eвpoпа и Cевеpна Aмеpика. Oт 1996 г. живее във Bанкувъp, Бpитанска Кoлумбия, Канада. Чpез светoвния бестселъp „Силата на настоящето“ учениетo му за

пъpви път става дoстъпнo за шиpoката публика.

Прочетете повече за Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко Статии за Екхарт Толе

По материали от Интернет.

.

Ако Земята беше село със 100 жители...

2012-01-25T10:45:00.000+02:00

Азия	61	Християни	33	Мъже	50	До $2 на ден	21
Африка	13	Мюсюлмани	21	Жени	50	Гладуващи	14
Европа	12	Хиндуисти	13	В градовете	47	Неграмотни	12
Сев. Америка	8	Нерелигиоз.	11	Богатств. 75%	20	С увреждан.	12
Юж. Америка	5	Атеисти	3	Без пит.вода	18	Болн. СПИН	1

Да благодарим за това, което имаме и дадем своя принос

за една по-добра, Нова Земя.

Източник: http://www.miniature-earth.com/

.

Какво е отношението ви към скитника?

2012-01-23T10:29:00.000+02:00

Спомняте ли си публикацията
Карта на съзнанието?

Там има една таблица с Нивата на Съзнание - от 20 (Срам) до 1000 (Просветление). Зададен е въпросът "Към кое ниво се чувствате най-близо?"

Нека се опитаме да разберем това по-добре чрез един пример. Представете си следното:

В модерен квартал на голям град на тротоара седи старец в окъсани дрехи. Погледнете го от позицията на различните нива на съзнание и обърнете внимание на нюансите в начина, по който го възприемате.

От дъното на скалата, на ниво 20 (Срам), скитникът изглежда мръсен и отблъскващ.

На ниво 30 (Вина), мислим, че той е виновен за състоянието си. Заслужава да е там, защото вероятно е мързелив или измамник.

От ниво 50 (Безнадеждност) той изглежда отчаян, изобличаващо доказателство, че обществото не може да направи нищо за бездомните.

На 75 (Скръб) старецът изглежда трагичен, самотен и изоставен.

На ниво на съзнание 100 (Страх) бихме могли да видим в скитника лична или социална заплаха. Може би трябва да се обадим в полицията, преди той да извърши някакво престъпление.

На 125 (Желание), той може да предизвика разочарование - защо някой не направи нещо?

При 150 (Гняв), се опасяваме, че старецът може да извърши насилие, бесни сме, че обществото е позволило да изпадне до това състояние.

На ниво 175 (Гордост) той може да се разглежда като човек, изгубил самоуважение, поради това, че не е успял в живота.

На ниво 200 (Смелост, първото ниво, на което започваме да различаваме истината от лъжата) бихме се запитали дали не е добре скитникът да бъде настанен в приют за бездомни; всичко, от което се нуждае е работа и подслон.

На 250 (Неутралност) той изглежда ОК, може би дори интересен. "Живей и остави другите да живеят", бихме си казали - в края на краищата, той не вреди на никого.

На 310 (Готовност) може да решим да доближим скитника и да се опитаме да го ободрим или да му предложим помощ.

На 350 (Приемане) мъжът на тротоара ни изглежда интригуващо. Той вероятно има интересна история за разказване; може би е на това място по причина, която никога не бихме могли да предположим.

За ниво 400 (Разсъдливост) той е плод на настоящата икономическа и социална криза, или може би е добра тема за задълбочено психологическо изследване.

На по-високите нива - Радост, Любов, Покой, старецът започва да изглежда не само интересен, но и приятен, дори привлекателен. Може би ще преценим, че всъщност той е надскочил социалните ограничения и се е почувствал свободен от зависимостите на материалния свят...

Ако установим контакт със скитника, отношението му към нас ще зависи от нашето отношение към него или от нашето ниво на Съзнание. С някои от нас той ще се чувства сигурен, с други - заплашен или обезкуражен. Някои могат да го ядосат, други - да го зарадват. Следователно, някои от нас той ще избягва, а други ще поздравява с радост.

Ето защо е казано, че получаваме от другите това, което им даваме.

А сега, погледнете още веднъж Таблицата, представете си скитника и преценете честно какво е вашето отношение към него. Така ще можете да определите и вашето ниво на Съзнание към момента.

И един бонус за тези от вас, които имаха интереса и търпението да прочетат статията до края - разтърсващо 10-мин. филмче за един скитник (спечелило международни награди).

По книгата "Мощ срещу сила: Скритите детерминанти на човешкото поведение" на американския учен Дейвид Хокинс.

Използвани са материали от Интернет.

Атанасовден

2012-01-18T10:40:00.000+02:00

Благодаря на всички приятели от Facebook за поздравленията по случай Атанасовден.

Почувствах се член на едно много голямо и задружно семейство.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Животът му преминал в борба с останалите вери. По време на Първия вселенски събор през 325 г. се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Св. Атанасий има основен принос за обявяване на арианството за ерес.

За разлика от моя велик съименник, аз съм миролюбив и не обичам спора. Харесвам стиха на Хафиз:

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,
към храмове и към параклиси, защото знам, че там
човеците с различни имена наричат
Единия Бог.

Между другото, в историята на християнството преминава една нишка: арианство - богомилство - дъновизъм - ню ейдж, към която не съм напълно безразличен...

Неслучайно съм бил член на "Богомилите" ;).

Благодаря още веднъж!

Изпращам ви Любов и Светлина.

Атанас Дюлгеров,
18.01.2012 год.

.

Снимки от Копривщица

2012-01-16T16:06:00.000+02:00

30 снимки от това чаровно кътче на Родината

направени на 13 и 14-ти януари 2012 г.

Общ изглед

Къща-музей Димчо Дебелянов

Музей Тодор Каблешков

Къща-музей Георги Бенковски

Вижте всички снимки тук...

Съществува ли прераждане?

2012-01-10T10:36:00.000+02:00

по КУРС НА ЧУДЕСАТА,
Ръководство за учители

Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. Не съществува нито минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е безсмислена. Прераждането не може да бъде истина в реалния смисъл. Нашият единствен въпрос трябва да бъде: „Полезна ли е тази концепция?". А това, разбира се, зависи от начина, по който се прилага. Ако се използва, за да укрепи разбирането за вечната природа на живота, тя наистина е полезна. Има ли друг въпрос, свързан с нея, който да хвърли светлина по пътя? Както с много други вярвания и с нея може жестоко да се злоупотреби. Дори и най-малката злоупотреба може да доведе до прекалено задълбочаване в миналото и дори може би гордост от него. В най-лошия случай това води до инертност в настоящето. Между двете крайности съществува потенциал за много и различни заблуди.

Прераждането не би следвало при никакви обстоятелства да бъде проблем, с който да се занимаваме сега. Ако то е отговорно за някои от трудностите, с които човек се сблъсква сега, неговата задача отново ще бъде само да избегне тези трудности в настоящия момент. Ако той полага основите за един бъдещ живот, пак би трябвало да работи върху спасението си единствено и сега. 3а някои хора в тази концепция има известна утеха и ако тя ги окуражава, нейната стойност е самоочевидна. Сигурно е обаче, че пътят към спасението е открит, както за тези, които вярват в прераждането, така и за онези, които не вярват. Следователно, тази идея не може да се разглежда като съществена за настоящата учебна програма. Винаги съществува известен риск, когато се гледа на настоящето през призмата на миналото. Винаги съществува нещо добро в мисъл, която утвърждава идеята, че животът и тялото не съвпадат.

Онова, което е важно в този курс, винаги остава едно и също - тъкмо сега ти се предлага пълно спасение и ти можеш да го приемеш сега. Това е твоята единствена отговорност. Изкуплението може да се сравни с пълно освобождаване от миналото и липса на интерес към бъдещето. Небето е тук. Няма друго място. Небето е сега. Няма друго време. Никое учение, което не води към това, не е от значение за Божиите учители. Всички вярвания биха насочили към това, ако бъдат изтълкувани правилно. В този смисъл може да се каже, че истината им е в тяхната полезност. Всички убеждения, които водят до прогрес, трябва да бъдат уважавани. Това е единственият критерий, който изисква този курс. Нищо повече от това не е необходимо.

Книгата Курс на чудесата

Статии за Курс на чудесата

.

Книгите на Екхарт Толе

2012-01-03T13:37:00.000+02:00

Силата на Настоящето
Ръководство за духовно просветление
Издадена (оригинал | на български): 1997 | 2004, 2008, 2011

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на Вселената.
Да, точно толкова сте значими!

Повече информация...

Практикуване на Силата на Настоящето
Основни идеи, медитации и упражнения
Издадена (оригинал | на български): 1999 | 2009

Включва грижливо подредени извадки от излезлата през 2004 г. на български език, доказала качествата си на велика духовна сила книга "Силата на Настоящето".

Гласът на покоя
Стъпки отвъд себичността и страданието или какъв сте в действителност
Издадена (оригинал | на български): 2003 | 2005

Покоят е вашата истинска същност. Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли...

Повече информация...

Нова Земя
Пробуждане за целта на вашия живот
Издадена (оригинал | на български): 2005 | 2009

И видях ново небе и нова земя... – се казва в Библията. Основата на новата Земя е новото Небе, т. е. пробуденото Съзнание.

Повече информация...

Единение с живота
Вдъхновяващ подбор от "Нова Земя"
Издадена (оригинал | на български): 2008 | 2011

Авторът е подбрал най-вдъхновяващите и най-проницателните моменти от „Нова Земя“, за да можем да продължим пътуването към себеусъвършенстването...

Вижте няколко Статии за Екхарт Толе

По материали от Интернет

.

Статии за Уейн Дайър

2012-01-03T00:00:00.001+02:00

Промяната
Преходът от амбицията към смисъла

Книгата „Промяната“ излиза малко след едноименния филм The Shift. Тя илюстрира как и защо да направим преход от Амбицията към Смисъла...

Дао
От "Промени мислите си, промени живота си.
Мъдростта на Дао в действие!"

Промени мислите си и наблюдавай как животът ти се променя!..

10 тайни на успеха и вътрешния мир
по едноименната книга

Десетте "тайни" на успеха и вътрешния мир, представени тук, са валидни независимо дали сте в началото на пътя, наближавате края му или сте на някое друго място от пътуването...

Земята е преизпълнена с Рай
От "Живот в равновесие" на Д-р Уейн Дайър

Как изглежда животът, след като постигнете равновесие между Духа и формата?..

Портрет на човека, свързан с полето на намерението
по "Силата на намерението" на Уейн Дайър

Човек, който е в състояние на единение с Първоизточника на всичко живо, на вид не се отличава от останалите...

Уейн Дайър - Мъдрост за всеки ден

по "Мъдрост за всеки ден" на Уейн Дайър

Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.

Портрет на човек, освободил се от всички слаби места

от "Вашите слаби места" на Уейн Дайър

Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологично понятие, а реална възможност...

Прочетете също Книгите на Уейн Дайър

По материали от Интернет.

.

Статии за Екхарт Толе

2012-01-03T00:00:00.000+02:00

Силата на Настоящето

Кратко представяне на първата книга на Екхарт Толе.

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи божественото предназначение на Вселената.
Да, точно толкова сте значими!..

Гласът на покоя

Кратко представяне на третата книга на Екхарт Толе.

В „Гласът на покоя", Толе ни предава същината на своето учение в кратки текстове, които всеки лесно може да разбере...

Нова Земя

Кратко представяне на четвъртата книга на Екхарт Толе.

И видях ново небе и нова земя... – се казва в Библията.

Основата на новата Земя е новото Небе, т. е. пробуденото Съзнание...

Единение с живота

Кратко представяне на петата книга на Екхарт Толе.

B „Eдинение с живoта“ автopът е пoдбpал най-вдъxнoвяващите и най-пpoницателните мoменти oт „Нoва земя“, за да мoжем да пpoдължим пътуванетo към себеусъвъpшенстванетo.

Пробуждане за истинската ви същност

по "Нова Земя" на Екхарт Толе.

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят...

Вие не сте мислещият

Свободата започва с разбирането, че вие не сте мислещият...

В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се активира по-високо ниво на съзнание...

Съзнанието

Когато съзнанието е насочено навън, възникват умът и светът.

Когато е насочено навътре, то осъзнава своя Първоизточник и се завръща обратно при Непроявеното...

100-те най-влиятелни живи духовни личности

Кой е на 1-во място в списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности, според английското списание Watkins Review?

Мисли за родителството

по "Нова Земя" на Екхарт Толе.

Ако имате малки деца, оказвайте им помощ, давайте им напътствия, осигурявайте им защита - колкото може повече, но наред с това, и по-важно, гарантирайте им пространство - пространство, в което да са...

Чакането

по книгата на Екхарт Толе "Практикуване на силата на настоящето".

Имате ли навик да „чакате"? Колко от живота си прекарвате в чакане?..

Спасението е тук и сега

По "Силата на настоящето" на Екхарт Толе.

Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент...

Опознай себе си

по "Нова Земя" на Екхарт Толе.

Тези думи били издълбани над входа на храма на Аполон в Делфи, мястото, където се намирал Свещеният оракул.

Прочетете повече за Книгите на Екхарт Толе

По материали от Интернет

.

Статии за Курс на чудесата

2011-12-28T12:07:00.000+02:00

Съществува ли прераждане?

Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. Не съществува нито минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е безсмислена...

Учител и ученик

На пръв поглед изглежда така, сякаш учителят и ученикът са разделени и учителят дава нещо на ученика. Всъщност, да преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са едно цяло...

Прошката в Курс на чудесата

Темата за Прошката заема важно място в една от най-духовните книги от втората половина на 20-ти век „Курс на чудесата". Прошката се разглежда задълбочено в глави 9, 26, 29 и 30, а глави „16. Прошка на илюзиите" и „17. Прошката и светите отношения" са посветени изцяло на нея...

Още за книгата Курс на чудесата

.

Симптоми на вътрешния мир

2011-12-20T11:57:00.000+02:00

Тенденция да се мисли и действа спонтанно, а не на базата на страхове, основани на предишен опит;
Непогрешима способност човек да се наслаждава на всеки един момент;
Загуба на интерес да се преценяват и осъждат другите хора;
Загуба на интерес да се преценява и осъжда собствената личност;
Загуба на интерес да се коментират действията на другите;
Загуба на интерес към конфликта;
Загуба на способността човек да се тревожи (това е много сериозен симптом:);
Често изпитване на силно чувство на признателност към другите;
Чувство на удовлетворение заради свързаността с другите хора и природата;
Чести пристъпи на усмихване;
Нарастваща тенденция да се оставят нещата да се случват сами, вместо да ги караме да се случват;
Увеличена податливост към любовта, предложена от другите, както и неконтролируем стремеж тя да се разширява.

Внимание:

Ако наблюдавате в себе си някои от горните симптоми, моля, имайте предвид, че състоянието на вашия вътрешен мир може да е твърде напреднало, за да бъде излекувано. Контактуването с хора, показващи описаните симптоми, е изцяло на ваша отговорност.

Автор: Saskia Davis

За "Стъклен дом"

2011-12-13T16:25:00.001+02:00

"Стъклен дом" е най-нискоенергийният филм, който съм гледал.

Ще обясня какво имам предвид, като използвам Картата на Съзнанието от книгата "Мощ срещу сила: Скритите детерминанти на човешкото поведение" на американския учен Д-р Дейвид Хокинс.

Повече за книгата можете да прочетете тук.

КАРТА НА СЪЗНАНИЕТО

Гледна точка - Бог	Гл. точка - живот	Ниво	Ст-ст	Емоция	Процес
Аз	Е	Просветление	700-1000	Неизразимост	Чисто съзнание
Всичко живо	Съвършен	Покой	600	Блаженство	Озарение
Единствен	Цялостен	Радост	540	Спокойствие	Преобразяв.
Любящ	Благ	Любов	500	Благоговен.	Откровение
Мъдър	Смислен	Разсъдливост	400	Разбиране	Абстрахиране
Милостив	Хармоничен	Приемане	350	Опрощение	Трансцендир.
Вдъхновяв.	С надежда	Готовност	310	Оптимизъм	Стремеж
Позволяващ	Задоволител.	Неутралност	250	Доверие	Освобождав.
Допускащ	Осъществим	Смелост	200	Утвърждав.	Упълнпмощав.
Безразличен	Искащ	Гордост	175	Презрение	Възгордяване
Отмъстител.	Антагонист.	Гняв	150	Омраза	Агресия
Отричащ	Разочароващ	Желание	125	Ненаситнос.	Поробване
Наказващ	Плашещ	Страх	100	Тревога	Оттегляне
Презрителен	Трагичен	Скръб	75	Съжаление	Униние
Осъждащ	Безнадежден	Апатия	50	Отчаяние	Отказване
Отмъстител.	Зъл	Вина	30	Обвиняване	Унищожаване
Презрителен	Мизерен	Срам	20	Унижение	Отстраняване

Всичко в този материален свят е енергия.

От нейната честота и амплитуда зависи качеството на живота ни.

В горната таблица енергийните нива на Съзнанието приемат стойности от 20 до 1000, като 20 е най-ниско, а 1000 е най-високото енергийно ниво, постигано от човек. Вижда се, че ниските нива на енергия ни карат да изпитваме чувства на срам, вина, апатия, скръб, страх и т.н. Съответните емоции са унижение, обвиняване, отчаяние, тревога...

Авторите на сериала "Стъклен дом", са избрали да ни потопят в най-низките страсти, които човек може да изпита. И го правят твърде успешно.

Часове, след като гледам филма, се чувствам подтиснат, унижен, омерзен от видяното.

Такова ли е наистина обществото, в което живеем? Това ли ще оставим на децата си?

Не, разбира се. Има го и това, но то в никакъв случай не е преобладаващо.

Тогава, защо ни се предлага подобна "творба"? Защо медиите ни засипват с негативни новини? Защо се говори непрекъснато за криза, безработица, стачки, палежи, престъпления, мафия?

Защото хората, потопени в тази помия от ниска енергия, се управляват по-лесно. Те са апатични, обезверени, уплашени, лесно манипулируеми, фрустрирани.

Разгледайте внимателно таблицата. Към кое ниво се чувствате най-близо? Можете ли да се "изкатерите" до следващото? За да се чувствате добре, трябва да се изкачите поне до 200.

Делото на давещите се... нали знаете. Да се вземем в ръце. Да се опитаме да бъдем позитивни. По-малко новини, телевизия, филми с насилие. По-често сред природата, с хора, които ни обичат и които обичаме, дори и сами, но с позитивни мисли, с повдигнати крайчета на устните :).

А на продуцентите, сценаристите и режисьорите на сериала "Стъклен дом" кротко и смирено, без да размахвам пръст, ще кажа: знам, че сте отлични професионалисти, образовани съвременни творчески личности. Чели сте в Библията: "Каквото почукало, такова се обадило", "Каквото посееш, това ще пожънеш"... Чували сте и за Закона за привличането.

Ако сеете негативизъм, послания с ниска енергия, омраза, презрение, агресия, какво очаквате да пожънете?

Предполагам, че хонорарите за този ваш сериал са повече от добри. Дайте значителна част от тях за благотворителност, за да изкупите греха си (или да неутрализирате отрицателната карма), в зависимост от това, в какво вярвате.

Насочете таланта и творчеството си към повишаване енергията на събратята ни, към намаляване на негативността на човечеството.

За да заживеем всички малко по-добре.

Да спомогнем за спасението на майката Земя, нашата Гея.

Автобиография в пет кратки части

2011-11-22T13:32:00.001+02:00

Порша Нелсън,

популярната американска певица,

композиторка, актриса и писателка,

е автор на тази кратка автобиография.

Част първа
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не е моя вината.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

Част втора
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

Част трета
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно:

Част четвърта
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

Част пета
Вървя по друга улица...

По материали от Интернет.

.

Станахме 7 милиарда

2011-10-31T11:39:00.000+02:00

На 31.10.2011 г. около 20 ч. (според сайта Worldometers), се роди 7 милиардният жител на Земята.

Как е растяло населението на Земята през вековете?

1100 год. - 300 000 000
1550 год. - 500 000 000
1700 год. - 600 000 000
1804 год. - 1 000 000 000
1927 год. - 2 000 000 000
1959 год. - 3 000 000 000
1974 год. - 4 000 000 000
1987 год. - 5 000 000 000 (11 юли)
1999 год. - 6 000 000 000 (12 октомври)
2005 год. - 6 500 000 000 (19 декември)
2011 год. - 7 000 000 000 (31 октомври)

Накъде отиват нещата?

Това не ви ли прилича на семейство, което има 7 деца, няма средства да ги изхрани и отгледа, а планира 8-мо?

По материали от УикипедиЯ

.

Майстор, който се упражнява или да се упражняваш, за да станеш майстор?

2011-10-28T10:33:00.000+03:00

по Рон Смодермон, „Просветление”

Може би вече сте се запитали как някои хора успяват да преживяват себе си като майстори в живота?

Отговорът е прост: те го смятат за толкова явно, че няма нужда от доказателства.

Сега ще опиша два вида преживяване на живота и после ще Ви кажа техните най-основни отличителни белези. Първият е да се упражнявате, за да станете майстор. Вие вероятно използвате друго съчетание от думи, за да изразите това състояние, но въпреки това ще разпознаете моето описание. Събитията в живота се организират в един шаблон на борба за майсторство, без да постигате преживяване на своето майсторство. Вашето преживяване е подобно на прастарата загадка за опита да достигнете една стена, като всеки път преодолявате половината от разстоянието. Все едно колко се доближавате до стената, Вие никога не я достигате. Винаги Ви остават още безкрайно много стъпки до нея. По същия начин и в преживяването на живота Ви изглежда, че има още безкраен брой стъпки докато достигнете състоянието на майстор в преживяването на своя живот. То винаги е на крачка отвъд наличното: при идеалната професия, идеалното отношение, при перфектните приятели, които още не сте срещнали, при новия автомобил, който ще завърши Вашето преживяване на майсторство. Но всеки път, когато уредите новия проблем, Вие забелязвате, че преживяването на удовлетворение някакси не е съвсем пълно. Нещо липсва, но не знаете точно какво. Все едно какво правите, не е това.

Другият вид преживяване на живота е този на майстора. Налице са абсолютно същите обстоятелства и събития, но всички те са обхванати по начин, по който майсторът се упражнява да живее. Вие все още се сблъсквате с трудни ситуации, обаче те стават принос за Вашето обогатяване. По всяко време се чувствате пълен и завършен и всичко, което се случва в живота Ви, потвърждава вашата пълнота и завършеност. Това преживяване се разпростира и върху отношенията Ви. Възможно е Вашият партньор или родител да изрази враждебност и отблъскване спрямо Вас, но Вие приемате това в преживяването си по такъв начин, че то става потвърждение на стойността на другия, а също и на Вашата собствена стойност. Или пък, ако те не са много общителни, тогава Вие го приемате в преживяването си така, че тишината е точно приносът, подходящ за отношението. Вие сте майстор на живота и всичко, което се открива в преживяването Ви, допринася за Вашия контекст на майстор, като го потвърждава и подсилва. Става абсолютно все едно дали нещата са “добри или лоши” според критериите на света.

И така пред себе си имаме два вида преживяване на живота: (1) да се упражнявате, за да станете майстор, и (2) майстор, който се упражнява. Още веднъж искам изрично да наблегна, че външните обстоятелства и събития не определят в кой от двата вида преживяване се намирате. Всеки що годе здравомислещ човек би избрал номер 2, нали? Очевидно не, защото това е най-чистият избор, съществуващ в живота, и все пак това, което наблюдаваме в света, са хора, практикуващи, за да станат майстори, без никога да престават да го вършат. Изниква въпросът кой е фундаменталният определящ фактор относно това в кой вид преживяване се намирате. Както всички истини, и тази е съвършено проста: ВИЕ КАЗВАТЕ ТАКА. Ако се чувствате заседнали в упражняване на майсторство и никога не преставате да го вършите, попитайте се: Защо не кажа така?

В мига, в който го кажете, то е така. Трябва да отбележа, че не съдържанието на живота е това, което се променя, когато кажете “Аз съм майстор, който се упражнява.” Промяната е в това, че всичко и всеки в живота Ви е трансформиран в преживяването Ви и всичко става принос към Вашето упражняване на майсторство. Няма нужда да чакате, докато легнете на смъртно легло, за да станете майстор, който се упражнява. Можете да станете такъв направо оттам, където се намирате тъкмо сега. Просто го кажете. След това съзнателно приемайте всяко събитие в живота като демонстрация на своето майсторство.

Бенджамин Франклин - Tринадесет правила

2011-10-26T10:28:00.001+03:00

1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай!

2. Мълчание. Говори само онова, което ще е от полза за другите и за тебе, избягвай дребнавите разговори!

3. Ред. Всяко нещо да се намира на мястото си! Всяка работа да си знае времето!

4. Решителност. Решавай какво си длъжен да сториш и прави това, което си решил!

5. Пестеливост. Не прави други разходи, освен за хорското и за твое добро, т.е. нищо не разпилявай!

6. Прилежание. Не губи времето си, бъди всякога зает с нещо полезно, ликвидирай ненужните занимания!

7. Искреност. Не прибягвай до болезнено за хората притворство! Разсъждавай честно и справедливо и вземеш ли думата, говори по същество!

8. Справедливост. Не оскърбявай никого, като го нараняваш или като забравяш да му отдадеш дължимото уважение!

9. Умереност. Избягвай крайностите! Въздържай се да отвръщаш на обидите, колкото и да мислиш, че е заслужено!

10. Чистота. Никога да не търпиш нечистота на тялото, облеклото и мислите си!

11. Спокойствие. Не се тревожи от дреболии или в случай на обикновена, неизбежна злополука!

12. Целомъдрие. Не стигай до полови излишества. Полът е за здраве и за продължение на рода!

13. Смирение. Подражавай на Исус и Сократ.

Бенджамин Франклин е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател.

Ако се чудите къде сте виждали това лице, ето отговора :)

По материали от Интернет.

Радостта

2011-10-20T11:47:00.001+03:00

По книгата на ОШО "Радостта. Щастието, което извира отвътре"

Отдавна исках да напиша нещо за Радостта. Когато прочетох ОШО, "Радостта. Щастието, което извира отвътре", разбрах, че е по-добре да го цитирам. Не съм будист, но като че ли хората от изтока са намерили по-верен път към това чувство/състояние.

Естествено, като християнин и европеец, накрая завършвам с "Ода на Радостта" на Бетовен.

Живейте в радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Да помислим над тези сутри на Гаутама Буда. Той е един от най-радостните хора, живели някога. Тези сутри ни дават необятното прозрение в сърцето на този пробуден човек...

Живейте с радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Радостта е ключовата дума в тези стихове. Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието.

Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а напълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание.

Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън - налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия.

Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост - не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз.

Вие сте изненадани от този изблик, защото не намирате причина за него. Той е най-мистериозното изживяване в живота ви: нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието. Той няма нужда от причина, защото е самата ви присъща природа, вие сте родени в него. Той е нещо вродено, той - това сте вие в своята цялост, леещи се.

А когато се леете, вие се леете към океана. Това е радостта: танцът на реката, пътуваща към океана да се срещне с вечния си любим. Когато животът ви е заблатено езеро, вие просто умирате. Не се движите наникъде - няма океан, няма надежда. Но когато течете, океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува, толкова повече екстаз има.

Вашето съзнание е река. Буда го нарича континуум. То е продължителност, неспирна продължителност, неспирен поток. Буда никога не е мислил за вас и за съществуването ви като за нещо статично. Според неговото виждане, думата „съществуване" не е правилна. Според него, съществуването не е нищо друго, освен случване. Той отрича съществуването, а приема случването - защото съществуването ви дава статичната идея за нещо като скала вътре във вас. Случването ви носи напълно различна представа... като река, като разтварящ се лотос, като изгрев. Вие не стоите там като скали, вие растете.

Буда променя цялата метафизика: той замества съществуването със случването, заменя нещата с процеси, заменя съществителните с глаголи.

Живейте в радост... Живейте в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си каквито и да сте. Не се опитвайте да манипулирате себе си според нечии чужди идеи. Просто бъдете себе си, собствената си автентична природа и радостта задължително ще се прояви, тя извира от сърцевината ви. Когато за едно дърво се грижат, когато го поливат и го обгрижват, естествено е то да разцъфти един ден. Когато дойде пролетта, настъпва голям цъфтеж. Така е с човека. Грижете се за себе си. Намерете вярната почва за своето същество, намерете подходящия климат и навлизайте все по-навътре и по-навътре в себе си.

Недейте да изследвате света, изследвайте природата си. Защото, изследвайки света може и да имате много притежания, но няма да сте им господар. Но, изследвайки себе си може и да нямате кой знае колко притежания, но ще бъдете господар. По добре е да си господар на себе си, отколкото господар на целия свят.

Живейте в радост, в любов... Онзи, който живее в радостта естествено живее и в любовта. Любовта е аромата на цветето на радостта. Вътре във вас има радост, която не побирате. Толкова много е, че е непоносимо. Ако се опитате да се скъпите, ще усетите болка. Радостта може да е толкова много, че ако не я споделите би могла да се превърне в страдание, би могла да стане болка.

Радостта трябва да бъде споделяна, споделяйки я, вие ще бъдете облекчени, споделяйки я, нови извори ще ви проникнат, нови избликвания, нови потоци. Това споделяне на радостта ви е любов. Следователно, едно нещо трябва да бъде запомнено: не можете да обичате докато не сте постигнали радостта. А милиони хора продължават да правят това. Искат да обичат без да знаят нищичко за това какво е радостта. Тогава любовта им е куха, празна, безсмислена. Тогава тяхната любов носи отчаяние, страдание, мъка, твори ад. Докато нямате радост, не можете да се влюбите. Нямате какво да дадете, самите вие сте просяци. Най-напред трябва да станете царе - а радостта ви ще ви направи царе.

Тогава излъчвате радост, тогава скритите ви тайни не са вече тайни, но разцъфтяват сред вятъра, под дъжда и под слънцето, когато окованото ви великолепие е освободено, когато загадъчността ви стане открито проявление, когато тя вибрира и пулсира наоколо ви - когато е в дъха и в ударите на сърцето ви - тогава можете да обичате. Тогава докоснете ли прахта, тя става божествена. Тогава каквото и да докоснете, се превръща в злато. Обикновените камъчета в шепите ви ще се превърнат в диаманти и изумруди. Обикновените камъчета... хората, докоснати от вас няма повече да са обикновени.

Онзи, който е достигнал до радостта, става извор на огромни трансформации за много хора. Пламъкът му е бил запален и сега той може да помага на другите. Незапалените фитили, приближавайки се до онзи, който е бил възпламенен от радостта, също могат да пламнат. Просто като се приближите, пламъкът ви обзема и вие вече не сте същите.

Любовта е възможна единствено когато пламъкът ви е запален. Иначе сте тъмна същина - и вие претендирате, че ще дадете светлина на другите? Любовта е светлина, омразата е мрак. Вие сте тъмни отвътре, а се опитвате да дадете светлина на другите? Ще успеете да им дадете единствено повече тъмнина - а те и бездруго са в тъмнина. Ще умножите тъмнината им, ще ги направите още по-нещастни. Не се опитвайте да правите това, защото е невъзможно, то не е според природата на нещата. Не може да се случи. Можете да се надявате, но всичките ви надежди са напразни. Най-напред се преизпълнете с радост.

Живейте в радост, в любов, дори сред онези, които мразят.

Тогава не стои въпросът какво ви причиняват другите. Тогава човек може да обича дори тези, които го мразят. Тогава човек би могъл да живее в любов и радост дори и сред врагове. Не става въпрос да обичате само тези, които ви обичат. Това е твърде обикновено, прилича на бизнес, на сделка. Истинска любов е да обичаш онези, които те мразят. Точно сега да обичате дори тези, които ви обичат не е възможно, защото не знаете какво е радостта. Но познаете ли радостта, става чудо, магия. Тогава ставате способни да обичате онези, които ви мразят. Всъщност, вече дори не стои въпросът дали обичаш или не обичаш някого, защото ти си любов, няма друг вариант.

Чувал съм, че в Корана има изречение: „Мрази дявола." Великата суфи мистичка Рабия задраскала този ред в своя Коран. Хасан, друг известен мистик, живеел с Рабия и видял какво направила тя. Той възкликнал: „Какво правиш? Коранът не може да бъде поправян - това е богохулство. Не можеш да махаш нито едно изречение от Корана, той е съвършен така, както си е. Не можеш да правиш подобрения. Какви ги вършиш?"

Рабия отвърнала: „Хасан, налага се да го направя! Не става въпрос за Корана, нещо съвсем различно е: откак познах Бога, не мога да мразя. Не става въпрос за дявола, просто не мога да мразя. Дори дяволът да дойде пред мен, аз ще го обичам, защото сега мога единствено да обичам. Неспособна съм да мразя - това изчезна от мен. Ако някой е пълен със светлина, той може да ти даде единствено светлина, дали си враг или приятел, няма значение. Откъде да взема мрак, та да го хвърля върху дявола? Вече нямам мрак - аз съм светлина! Светлината ми ще огрее дявола точно по същия начин, както и Бога. Сега за мен няма Бог и няма дявол, не мога да направя разлика. Цялото ми същество е любов, нищичко друго няма. Аз не поправям Корана - коя съм аз та да го поправям? - но това изречение не се отнася вече до мен. А и това си е моята книга, аз не поправям ничий друг Коран. Имам правото да направя своето копие според себе си. Това изречение всеки път ме удря мъчително, когато и да се натъкна на него. Не мога да намеря в него никакъв смисъл, следователно го задрасквам."

Този, който е изпълнен с любов и светлина няма какво да стори. Обича приятелите, обича и враговете. Това не е въпрос на решение, любовта е станала като дишането. Ще спреш ли да дишаш ако някой враг дойде да те види? Ще кажеш ли: „Как мога да дишам пред врага си?" Нима ще кажеш: „Как мога да дишам като врагът ми също диша и това, което той е издишал от дробовете си може да влезе в мен? Как бих могъл да дишам." Ще се задушиш, ще умреш. Това би било самоубийство и пълна глупост. По пътя настъпва момент, в който любовта става като дишането - дъхът на душата ти. И продължаваш да обичаш.

В тази светлина можете да разберете думите на Исус: „Обичайте враговете си както себе си." Ако питате Буда, той би казал: Няма нужда да правите това, защото няма друг начин. Трябва да обичате. Всъщност вие сте любовта, без значение къде се намирате - всред цветя, всред тръни, всред най-черната нощ, по пладне, всред страдания, заобикалящи ви като океан или всред небивал успех - няма никакво значение. Вие си оставате любов: и всичко друго става незначително. Любовта ви става вечна, тя пребъдва. Дали го приемате или не, но не можете да мразите, трябва да бъдете каквато е истинската ви природа.

Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените.

Под „здраве", Буда има предвид „цялост". Изцеленият човек е здрав, изцеленият човек е цялостен. Под "здрав", Буда няма предвид обикновената медицинска дефиниция на този термин: смисълът му не е медицински, той е медитационен - макар да сте изненадани да разберете, че думите медитация и медицина идват от един и същи корен. Медицината ви лекува физически, а медитацията ви лекува духовно. И двете са лечебни процеси, и двете носят здраве.

Но, Буда не говори за здравето на тялото, той говори за здравето на душата ви. Бъдете цялостни, бъдете цели. Не бъдете само отчасти, не бъдете разделени. Бъдете буквално индивиди - неделими, една част.

Хората не са от една част: те са от много фрагменти, които по някакъв начин успяват да се държат заедно. Биха могли да се разпаднат всеки миг. Всичките са дебеленковци, натъпкани с различни неща. При всяка нова ситуация, при всяка нова опасност, при всяка несигурност могат да се разпаднат. Съпругата ви умира, или сте разорен, или нямате работа - всяко едно дребно нещо може да се окаже последната сламка върху гърба на камилата. Разликата е единствено в степента. Някои завират при 98 градуса, някои при 99, някои може би при 99.9, но разликата е единствено в градуса и всяко дребно нещо може да наклони везната. Можете да откачите във всеки един миг, защото вътре във вас вече сте цяла тълпа. Толкова желания, толкова мечти, толкова хора живеят вътре във вас. Ако се вгледате внимателно, вътре няма да откриете една личност, а много лица, сменящи се всеки миг. Като че ли сте пазарище, където толкова много хора идват и преминават, шумно е и нищо няма смисъл. Продължавате да трупате и трупате.

В детството си сте най-близко до състоянието на Буда. Колкото повече пораствате, толкова повече полудявате. Колкото повече остарявате, толкова по-далече и по-далече отивате от природата на Буда. Това наистина е много странно, не би трябвало да е така. Човек би трябвало да се развива към състоянието на Буда, но хората напредват точно в обратната посока.

Буда казва: Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Това е много важна сутра, която трябва да бъде запомнена - още повече че християнството е създало напълно погрешен поглед към живота. Те казват: Когато има толкова много страдание в света, как бихте могли да бъдете радостни? Понякога те идват при мен и казват: „Хората гладуват, хората са бедни. Как можеш да ги учиш да танцуват и пеят, и да се радват? Има толкова много хора, заразени с най-различни болести, а ти ги учиш да медитират? Това е егоизъм!"

Но, това е точно както казва Буда.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Не можете да промените целия свят. Имате една педя живот, който скоро ще свърши. Не можете да поставите условието: „Ще се радвам чак след като целия свят се промени и всички бъдат щастливи." Това никога няма да се случи, нито е във възможностите ви да го направите. Ако единственият начин да бъдете щастливи е да направите всички останали щастливи, тогава никога няма да сте щастливи. Буда излага един простичък факт. Той не казва да не помагате на хората, но когато самите вие сте болни, не можете да им помогнете.

Ако самите вие сте бедни, не можете да помогнете на бедните, макар че бедните ще ви обожават, виждайки какъв велик светец сте. Почитаха Махатма Ганди по простата причина, че се опитваше да живее като бедняк. Но, просто като живееш като бедняк, ти не помагаш на бедняците. Ако докторът също се разболее, за да помага на пациентите си, ще го наречете ли заради това светец? Ще го наречете просто глупак, защото именно това е времето, в което той ще се нуждае от цялото си здраве, за да може да бъде от помощ за хората. Това е странна логика, но тя преобладава през вековете: че ако искаш да помогнеш на бедните, трябва да си беден, да живееш бедняшки живот. Разбира се, бедняците много ще те уважават, ще те почитат, но това няма да им помогне, единствено ще удовлетвори егото ти. А всяко удовлетворено его причинява единствено страдание, не радост.

Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените. Живейте в радост, в мир, дори сред тревожните. Това е единственият начин да помагате, единственият начин да служите. Най-напред бъди безкористен, най-напред се промени. Твоят живот в мир, в радост, в здраве може да стане огромен източник за подхранване на хората, жадуващи за духовна храна.

Хората всъщност не жадуват за материални неща. Материалното богатство е много лесно: просто малко повече технология, малко повече наука и хората могат да са богати. Истинският въпрос е как да сме вътрешно богати. И когато сте богати отвън ще бъдете изненадани - за пръв път толкова ясно, толкова остро осъзнавате вътрешната си нищета. За пръв път целият смисъл на живота изчезва когато си външно богат, защото в контраст вътрешната бедност може да бъде видяна много по-ясно. Отвън навсякъде около вас има светлина, а вътре сте тъмен остров. Богатият чувства вътрешната си бедност много по-силно от бедняка, защото за бедния няма контраст, Отвън е мрак и вътре е мрак, той знае, че животът е мрак. Но, когато отвън има светлина, вие закопнявате за един нов феномен: жадувате за вътрешна светлина. Когато видите, че богатствата са достъпни отвън, защо да не бъдете богати и вътрешно?

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Наслаждавайте се на света, радвайте се на слънцето, на луната, на звездите, на цветята, на небето и на земята. Живейте в радост и мир, без обсебване. Не притежавайте. Използвайте, но не притежавайте, защото притежаващият не може да използва. Всъщност, притежаващият става обсебен от собствените си притежания. Затова и толкова богаташи са такива нещастници, живеят мизерен живот. Имат всички пари на света, но живеят бедно.

Най-богатият човек в света само преди няколко десетилетия беше Низам от Хайдерабад - най-богатият човек в света. Всъщност богатството му беше толкова огромно, че никой не можеше да прецени колко точно имаше той. Съкровищниците му бяха пълни с диаманти, всичко беше направено от диаманти. Дори прес-папието му беше най-големият диамант в света, Кохинор е чак третия по размер след неговото прес-папие. Когато той умря, намериха този диамант в обувката му. Диамантите не бяха преброени защото бяха толкова много. Те бяха измерени, не преброени - колко кила, не колко броя - кой би могъл да ги изброи? Всяка година диамантите се изваждаха от мазето. Той имаше най-големия палат в Индия, всички покриви не стигаха когато разпростираха диамантите му по покривите на палата, за да поемат малко слънчева светлина веднъж годишно. Но този човек живееше такъв мизерен живот, просто не бихте повярвали, даже просяците живеят далеч по-добре.

Той имаше навика да събира цигари, пушени от други и захвърлени - просто фасове. Не си купуваше сам цигари, а събираше тези фасове и ги пушеше. Такъв скъперник! Петдесет години ходеше все с една и съща шапка - беше толкова мръсна и воняща. Умря със същата шапка. Никога не си сменяше дрехите. И казват, че си купувал дрехите от магазини за втора употреба, където продават стари и скъсани вещи. Обувките му бяха сигурно най-мръсните в света, но той никога не ги даваше за поправка и никога не си купуваше нови.

Най-богатият човек в света да живее в такава мизерия и скъперничество - какво му става на този човек? Обсебване! Обсебването бе неговата болест, неговата мания. Той искаше да притежава всичко. Купуваше диаманти от целия свят, където и да имаше диаманти, агентите му пристигаха да ги купят. Просто, за да има още и още! Но, човек не може да яде диаманти - а той ядеше най-бедната храна. Толкова много се страхуваше, че изобщо не можеше да спи - в постоянен ужас, че някой може да го обере. Затова и прес-папието - най-скъпият диамант, който той притежаваше, три пъти по-тежък от Кохинор - бе намерен в обувката му. Умирайки, той го бе скрил в обувката си, за да не го открадне никой - иначе диамантът би бил твърде забележим, би бил твърде изложен пред погледите на хората. Дори докато умираше, той беше по-загрижен за диаманта, отколкото за живота си. Никога не можа да даде нищо на никого. Това се случва на хората, които биват обсебени: те не употребяват вещите, а биват употребявани от тях. Не са господари, а слуги на вещите си. Не спират да трупат и трупат, и умират без някога изобщо да са се насладили на онова, което имат.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Живейте като буддхите, които не притежават нищичко, но могат да използват всичко. Светът трябва да бъде употребяван, не притежаван. Идваме с празни ръце и ще си отидем с празни ръце, затова няма смисъл да се притежава каквото и да било. Да се обсебва е грозно - но използвайте всичко! Докато сте живи, използвайте света, наслаждавайте се на всичко, което светът прави достъпно за вас и след това си тръгнете без да поглеждате назад, без да се вкопчвате в нещата.

Интелигентният човек използва живота и го използва красиво, естетично, чувствително. Тогава светът има за него много съкровища. Той никога не се привързва, защото в мига в който се привържете, заспивате.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.

Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Как да намерим радостта? Нека амбицията ви изчезне, амбицията е бариерата. Амбицията е пътешествие на егото: „Искам да бъда такъв, искам да бъда онакъв - искам повече пари, повече власт, повече престиж."

Но, запомнете:

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда. Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Ако искате да намерите радостта, забравете победа и поражение. Животът е пиеса, игра. Изиграйте я красиво, забравете победа или поражение.

Истинският спортсменски дух не е този на победата или поражението, не за това става въпрос. Който се наслаждава на играта, той е истински играч. Ако играете, за да спечелите, ще играете с напрежение и тревога. Вас не ви интересува самата игра, нейната радост и тайнственост, повече ви интересува резултатът.

Това не е правилния начин да се живее в света.

Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение. Единственото, което има значение и което винаги е имало значение е как вие играете играта. Дали й се наслаждавате? - на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.

= = =

Сега да видим и чуем "Ода на радостта" на Бетовен, дирижирана от великия Караян.

Повече думи са излишни...

Пробуждане за истинската ви същност

2011-10-06T10:05:00.000+03:00

по Нова Земя на Екхарт Толе.

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. При повечето хора това не е събитие, а процес, през който преминават. Дори онези редки личности, които преживяват внезапно, драматично и сякаш необратимо пробуждане, трябва да минат през процеса, при който новото състояние на осъзнатост постепенно се влива и преобразува всичко, което правят, като се интегрира в живота им.

Когато сте пробудени, вместо да се изгубвате в мисленето си, вие осъзнавате себе си като осъзнатостта зад мисленето. Мисленето престава да бъде автономна дейност, която служи единствено на себе си, завладява ви и управлява живота ви. Осъзнатостта се налага над мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето става слуга - започва да служи на осъзнатостта. Осъзнатостта е съзнателната връзка с вселенския разум. Друго нейно название е Присъствието, т. е. съзнание без мисли.

Възникването на процеса на пробуждане е акт на благодат. Вие не можете да го накарате да настъпи, нито пък можете да се подготвите за него или да „трупате точки", които ще ви приближават все повече до него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че умът би й се зарадвал. Не е нужно най-напред да станете достойни за пробуждането. Възможно е то първо да посети грешника, и едва след това праведника, но не е задължително. Иисус казва, че могат да се пробудят хора от всякакъв род и сой, не само уважаваните хора. Не можете да направите нищо, за да спомогнете за пробуждането. Каквото и да правите, то винаги ще бъде вашето его, което се опитва да добави пробуждане или просветление към себе си като най-ценно притежание, което ще го направи още по-важно и по-голямо. В такъв случай, вместо да се пробудите, само ще прибавите понятието „пробуждане" към ума си, или ще прибавите към ума си мисловния образ на пробудения или просветления човек и след това ще се опитате да живеете на висотата на този образ.

И така, щом няма нищо, което да можете да направите за пробуждането, ако то или вече се е случило, или все още не се е случило, как може да е първичната цел на живота ви? Не включва ли целта и нещо, което да може да се направи за постигането й?

Само първото пробуждане, първото надникване в освободеното от мисли съзнание се случва като акт на благодат, без да се налага да правите каквото и да било. Ако книгата, която в момента държите в ръцете си (Нова земя), ви се стори неразбираема или безсмислена, значи у вас все още не е настъпило пробуждане, а ако нещо във вас откликне на книгата, ако вие по един или друг начин осъзнаете истината в нея, процесът на пробуждането ви вече е започнал. След като е започнал, вече е необратим, макар и да може да се забави - ако егото успее да се намеси. При някои хора самото четене на тази книга ще постави началото на процеса на пробуждане. На други книгата ще помогне да осъзнаят, че вече са започнали да се пробуждат и ще ускори процеса. Друга функция на книгата е да помогне на хората да се научат да осъзнават намесата на егото - да осъзнават неговите опити да си възвърне контрола върху нещата и да затъмни възникващата осъзнатост. При някои хора пробуждането идва, когато те изведнъж осъзнаят какви мисли обикновено си мислят, най-вече негативните мисли, с които може би са се отъждествявали през целия си живот. Изведнъж настъпва осъзнатост, която осъзнава мислите, но вече не е част от тях.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство е осъзнало себе си.

След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезно мислене. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, т. е. ще създадете пространство. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото нещо, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.

„Искам да позная ума на Бога - казва Айнщайн. - Останалото са подробности". Какъв е умът на Бога? Съзнателност. Какво означава „да позная ума на Бога"? Да бъдеш осъзнат. Какво са подробностите? Вашата външна цел, всичко, което се случва навън.

Така че докато очаквате нещо важно да настъпи в живота ви, можете да не осъзнаете, че най-важното, което може да се случи на човека, вече се е случило във вас: започнал е процесът на отделяне на мисленето от осъзнатостта.

Вие не сте мислещият

2011-10-05T10:27:00.000+03:00

Свободата започва с разбирането, че вие не сте мислещият.

В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се активира по-високо ниво на съзнание.

Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта има обширно царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него.

Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешният мир - се раждат отвъд ума.

Започвате да се пробуждате.

Екхарт Толе.

10 тайни на успеха и вътрешния мир

2011-10-04T09:49:00.000+03:00

по едноименната книга на Уейн Дайър

Десетте "тайни" на успеха и вътрешния мир, представени тук, са валидни независимо дали сте в началото на пътя, наближавате края му или сте на някое друго място от пътуването.

1. Нека умът ти бъде отворен за всичко и непривързан към нищо.

Направете така че вашето его да не е доминиращата сила в живота ви. Не са важни притежанията ви, а това какъв/каква сте като духовно същество. Не позволявайте щастието, кариерата и успехът ви да зависят от вещ, място или човек.

2. Не умирай със замлъкнала музика в себе си.

Лявата половина на мозъка ви анализира, изчислява, пресмята, взема логическите решения. Тя мисли ли, мисли. Дясната половина на мозъка ви е свързана с начина по който възприемате чувствата. Дясната половина ви кара да се просълзите, когато пред вас се открива красива гледка или когато прегръщате любимия човек. Тази част се издига над анализите и разума. Позволява ви да чувствате, докато лявата част анализира случващото се. Вслушайте се в дясната страна, в невидимия спътник. Игнорирайте това което, според другите, би трябвало да бъдете. Изразете музиката в себе си!

3. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш.

Чувствата и преживяванията ви са резултат от така наречените привличащи енергии. Това означава, че каквото внасяте в света, това и получавате. Тоест, привличате онова, което сте дали на другите. Нисшата енергия привлича нисша енергия. Тези мисли не само ви правят по-слаби, но и привличат още негативни енергии. От тук разбирате, че за да се чувствате щастливи, трябва да дарявате щастие на околните.

4. Прегърни мълчанието.

Живеем в прекалено шумен свят, в който сме почти непрекъснато заобиколени от силна музика, сирени, строителни машини, ръмжащи камиони, машини за събиране на листа, косачки и т.н. Тези неща натикват тишината, от която се нуждаем, в ъгъла. Хората не само отбягват мълчанието, но и се плашат от него. В пространството между мислите ви има кратко мълчание, което с практика можете да усетите. Именно в това тихо пространство имате възможността да откриете жадувания покой във всекидневния си живот. Никога няма да познаете този покой, ако нямате пространства между мислите си.

5. Откажи се от личната си история.

Приемете, че миналата ви история и всичките ви рани не са тук във физическата реалност. Не ги допускайте в ума си, защото те само ще размътят настоящите моменти. Вашият живот е една пиеса с няколко действия. Някои персонажи са с кратки роли, други пък - с дълги. Някои от тях са злодеи, а други - добри хора. Но всички те са необходими. Прегърнете всички и преминете към следващото действие.

6. Не можеш да решиш проблема чрез начина на мислене, който го е създал.

Вашите мисли са източникът на абсолютно всичко в живота ви. Опитвайте да контролирате мислите си. Светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Хората се държат така, както би трябвало да се държат. От вас зависи как ще възприемете всичко това. Не бъдете изпълнени с гняв. Ако сте, значи сте поредния човек, който допринася за “замърсяването” с него. В желанието си да направите нещо за по-нисшите енергии трябва да ви мотивира да бъдете по-любящи, по-спокойни.

7. Няма оправдано негодувание.

Научете се да прощавате. Помислете си за всички хора, които някога са ви наранили, обидили, измамили или излъгали. Отношението ви към тях не е нищо повече от мисъл, която носите със себе си. Тези мисли на негодувание, гняв и омраза представляват бавни, омаломощаващи енергии, които ще ви изтощят. Освободете се от тях и ще се чувствате много по-спокойни. Замислете се. Няма оправдано негодувание, ако искате да извървите допълнителната миля и да се наслаждавате на вътрешен мир и успех на всяка крачка от своя път.

8. Отнасяй се към себе си така, сякаш вече си онова, което искаш да бъдеш.

Каквото и да си представяте за себе си – все едно колко възвишено и невъзможно ви се вижда в момента – съветвам ви да започнете да се държите така, сякаш желаното е вече реалност. Това е един прекрасен начин да задействате силите, които ще ви помогнат да осъществите мечтите си. Насочете мислите си към онова, което искате да бъдете – художник, музикант, компютърен програмист, зъболекар, каквото и да е. Започнете мислено да си представяте, че притежавате необходимите умения, за да го постигнете. Без абсолютно никакви съмнения. Именно по този начин отивате напред във времето и поемате контрола върху собствената си съдба, като същевременно култивирате вдъхновение.

9. Почитай твоята божественост.

Егото ви казва, че сте сбор от онова, което имате, което правите и което сте. Егото настоява, че сте отделно същество, че индивидуалността и тялото ви са вашата същност и че сте в съревнование с всяко друго его. Егото ви кара да вярвате, че винаги трябва да си отваряте очите за врагове. Егото ви казва също, че сте далеч от онова, което не притежавате и че трябва да изразходвате много енергия, за да го получите. Накратко то ви дели от първоизточника ви и ви кара да се чувствате безпокойни. Отдалечете егото от себе си. Спомнете си, че сте същество от светлина, появило се тук в точния момент. Тялото ви ще е оттегли отново в подходящ момент. Помнете, че сте част от световното съвършенство. Част от вселенския разум, който поддържа всичко и всеки на тази планета. Живейте с тази мисъл.

10. Мъдростта означава да отбягваш всички мисли, които те правят по-слаб.

Идеята за 10-тата тайна Уейн Дайър взема от книгата "Мощ срещу сила: Скритите детерминанти на човешкото поведение" на американския учен Дейвид Хокинс. Всяка ваша мисъл може да бъде оценена от гледна точка на това дали ви прави по-силни или по-слаби. След 20 год. проучвания Д-р Хокинс създава Карта на съзнанието, в която описва 17 нива, в които попада всеки от нас. Опитайте да отбягвате мислите, които ви правят по-слаби и ще опознаете истинската мъдрост! Още по тази тема можете да намерите тук: Карта на съзнанието.

Информация за други книги на Уейн Дайър, издадени в България, можете да видите тук:

Книгите на Уейн Дайър

Don't Worry, Be Happy!

2011-08-29T10:52:00.002+03:00

Понякога се тревожим за дребни неща.

Искам да ви покажа нещо наистина голямо.

Имаме ли представа колко е голяма Вселената?

С помощта на долните схеми ще се опитаме да осъзнаем това.

Тук виждаме в мащаб Земята и по-малките планети - Венера, Марс, Меркурий и Плутон.

Големите планети на Слънчевата система - Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

Слънцето. Земята е точка.

Слънцето е малка звезда, разположена в периферията на нашата галактика.

Слънцето, Сириус и две по-големи звезди. Юпитер е 1 пиксел, Земята е невидима.

Антарес е 15-тата по яркост звезда на нощното небе. Тя е отдалечена на повече от 1000 светлинни години. Слънцето е 1 пиксел...

Колко голям си ти?

А сега, да се опитаме да обхванем с ума си това:

Тази снимка е направена с телескопа Хъбъл.

Виждат се безброй галактики, отдалечени на милиони светлинни години.

Долу е показана, увеличена, една от най-тъмните области на горната снимка.

Е, колко голям си ти?

И колко големи са нещата,
които те тревожат днес?

Don't Worry, Be Happy!

По материали от Интернет.

За морето, което обичах...

2011-08-24T12:27:00.013+03:00

От 5-годишен всяка година ходя на море. Това лято бях за 55-и път. Смея да твърдя, че познавам отлично нашето Черноморие - няма кътче, което да не съм посетил.

Обичам плажа, дюните, къмпингите, бунгалата и двуетажните хотелчета.

Преди три години почивах на "Чар" - спретнато семейно хотелче между Приморско и ММЦ.

Тишина, спокойствие, на 5 мин. от плажа, който е малко населен, море до колене, кристална вода.

.
Тази година решихме да отидем отново...

Сред дюните видяхме това: ! ! !

Питам: кой болен мозък може да роди идеята да се построи 12-етажно чудовище сред дюните!?

И кои болни мозъци са дали разрешение за това?

Мога да публикувам и снимки на Слънчев бряг - преди 40 г. и сега - но не желая да си замърсявам блога...

Не съм пътувал много, но ето как трябва да изглежда според мен един морски курорт - Ел Гуна в Египет - височина на сградите 2 - макс. 3 етажа, простор, чистота.

Дали ще доживея деня, в който едно умно правителство, истински обичащо България, ще пусне булдозерите и ще разруши безумието по красивото ни Черноморие?

А на лакомите, самозабравили се новобогаташи, които строят с откраднати от нас пари, ще припомня една християнска и една будистка мъдрост:

Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

Матей 6:19.

Този свят е като мост - премини през него, но не строй дома си на него.

Индийска мъдрост.

Ho'oponopono | Хо'опонопоно

2011-08-09T14:59:00.001+03:00

СЪЖАЛЯВАМ

МОЛЯ, ПРОСТИ МИ

ОБИЧАМ ТЕ

БЛАГОДАРЯ ТИ

Хо’опонопоно (хоопонопоно, хо-о-поно-поно) е древна практика за постигане на помирение и прошка. Прилага се на някои острови в Южния Пасифик, включително Самоа, Таити и Нова Зеландия.

В основата си това е семейна традиция за коригиране, възстановяване и поддържане на добри отношения, както между членовете на семейството, така и между тях и техните Богове. Обикновено най-старшият член на семейството ръководи ритуала. Ако той не е в състояние да реши проблема, се търси помощта на уважаван външен човек.

Процесът започва с молитва. Посочва се простъпката или проблема, който трябва да бъде решен. От членовете на семейството се очаква да сътрудничат, като признаят евентуалната си вина. Накрая церемонията завършва със „затваряне на миналото” и празник.

В края на миналия век тази древна традиция се смесва с някои християнски, индийски и китайски практики. Въвежда се нещо като молитва или мантра, включваща повтарянето на думите: "Съжалявам. Моля, прости ми. Обичам те. Благодаря ти.”.

Използвани са материали от WikipediA

Ом Мани Падме Хум

2011-08-08T11:19:00.001+03:00

На санскрит: Om Mani Padme Hum

Това е най-разпространената мантра в Будизма.

Далай Лама пише за нея:

Много е добре да се рецитира мантрата Ом Мани Падме Хум, но докато го правите трябва да мислите за нейния смисъл, за смисъла на шестте срички, който е велик и всеобхватен.

Първо, Ом символизира нечистите тяло реч и ум на практикуващия, но също символизира чистите тяло, реч и ум на Буда.

Пътят е посочен от следващите четири срички.

Мани означава скъпоценен камък, символизиращ факторите на метода: алтруистичното намерение да станеш просветлен, съчувствие и любов.
Двете срички Падме, означаващи лотус, символизират мъдростта.

Чистотата трябва да бъде постигната чрез неразделимо единство на метода и мъдростта, символизирана от последната сричка Хум, която означава неразделимост.

И така шестте срички Ом Мани Падме Хум означават, че в зависимост от практиката на пътя, който е неделимо единство на метод и мъдрост, вие можете да трансформирате своите нечисти тяло, реч и ум в чистите тяло, реч и ум на Буда.

Ето и друго тълкуване на шестте срички на мантрата:

Сричка	Пречиства	Сфера на самсара
Om	гордост и егоизъм	богове
Ма	ревност и завист	полубогове
Ni	привързаност и егоистични желания	хора
Pad	невежество и объркване	животни
Мe	алчност и скъперничество	гладни духове
Hum	омраза и гняв	адски създания

Тук можете да видите и чуете няколко известни интерпретации на тази мантра:

По материали от Интернет