Travadventure.com

Последният ни ден в Рим

2014-03-04T07:33:00.001-08:00

Рим

...... Ето така нашето римско пътешествие беше към своя край. По традиция станахме, беше отново леко мрачно, закусихме ииии поехме по пътя...

С цената на доста болки в краката, бяхме обиколили всички места, които си бях набелязала с желанието да видя, че и отгоре. За този последен ден остана да пообиколим пък на каквото попаднем попаднем!

С метрото стигнахме до хълма Пинчо, който се оказа доста спокойно място, от което имаше страхотна гледка към града. Предната вечер се изсипа доста дъжд, така че всичко беше мокро и задушно.

изглед от хълма Пинчо

От там се спуснахме по улиците, за наше щастие слънцето надви облаците, и обиколката стана още по-приятна.

В подножието на хълма се намира Piazza del Popolo - в превод "Площада на народа", до който бяхме стигнали и преди. В центъра на този красив площад има египетски обелиск, от времето на Рамзес I!

Египетски обелиск на "Площада на Народа" в Рим

Тук надзърнахме в поредната църква (както в повечето църкви и тук се влиза свободно) - Santa Maria dei Miracoli. Вътре е спокойно и красиво място.

Преди да дойдем, докато си пишех "домашното" за Рим, попаднах на информация за някаква църква с черепи. Стана ми интересно и понеже имахме време, предложих на Люси да я намерим. След малко мотаене, стигнахме до Площад Барберини, недалеч от който се намира и въпросната Santa Maria dei Capucini (между другото дали ви направи впечатление, колко много Свети Марии на нещо си се срещат в Рим?).

Фонтана на Площад Барберини

Църквата беше в ремонт, но успяхме да видим прочутата крипта с костите. Когато влязохме, не си спомням колко беше входа, една жена ни каза че е забранено да се снима и че трябва да не се бавим, защото е тясно а има доста желаещи да влязат. Ами да ви кажа нямаше нужда от такава молба. Вътре беше подтискащо, незнам дали тази дума е достатъчно силна да опише усещането ми, студено, задушно и леко страховито. Всичко беше направено от черепите на монасите капуцини. Някъде четох, че са използвани над 40 000 скелета. Имаше черепи, полюлеи от кости, други неща от най-различни видове човешки кости.

Ето и снимки от Интернет да добиете представа за това място.

Света Богородица на Капуцините

След като набързо приключихме с тази "забележителност" много се зарадвах на слънцето навън. Отправихме се за едно последно сбогом с любимия ни Ди Треви. Както писах в началото, просто бяхме орисани да го навестяваме почти всеки ден от престоя ни в Рим. Той си е просто прелестен и за съжаление вечно претъпкан с хора от целия свят. Нещо доста интересно се случи там. Понеже беше облачно през деня, след това слънчево и така, по едно време заваля и изведнъж уличните търговци, продаващи чанти и шапки, се сдобиха с наръч чадъри. Появи се полицията и един от тях хвърли стоката и побягна. Съответно някакви туристи си взеха чадър, а друг "търговец" набързо се приближи и ги попита дали са платили за него?!

Фонтана Ди Треви

Фонтана Ди Треви в Рим

След като се "сбогувахме" с този шедьовър на архитектурата, се отправихме буквално на където ни видят очите. Така се озовахме до Вила Фарнезина. Има вход - около 10 евро, но се убедих че си заслужават до последната стотинка. Когато влязохме вътре, между другото нямаше никого, направо онемях. Всичко така ме порази, повече дори от Ватиканските музеи честно казано. Бях като хипнотизирана, по стените и тавана имаше прекрасни, позитивни, усмихнати ангелчета, човешки лица, много цветя и всичко създадено с такова майсторство, че имаш чувството че са истински. И всичко това не е случайно, тъй като това са фреските на Рафаело!

В една от саите имаше невероятно 3D творение на една от стените. Колоните са сякаш истински и това не е просто стена!

Вила Фарнезина

Двора на Вила Фарнезина в Рим

Жалко е че това бижу в сърцето на Рим не се споменава често в пътеписите за града, от които аз и други като мен черпят информация, защото ако бъдем честни за 5 дни няма как да се обиколи Рим и да се види всичко, затова човек трябва просто да реши кое си заслужава най-много.

След като се поразходихме из тесните улички, стигнахме до базиликата Santa Maria in Trastevere. Много красива отвътре, няма вход, спокойно е и както във всички други подобни места може да се снима. Това е може би една от най-старите църкви в Рим.

Santa Maria in Trastevere

Чела бях и за "Фонтана с костенурките" на Бернини. Незнам колко фонтани има из Рим, но знам че са много и повечето са оригинални и прекрасни. Намерихме го и този. Наистина беше очарователен с тези костенурки. Всъщност се намира не едно много малко площадче, близо е до главна улица, но ако не го потърсиш ще го пропуснеш, а си заслужава!

"Фонтана с костенурките" на Бернини

След прекрасните костенурки се отправихме лека полека към хотела. Поседнахме пред Комплекса Виториано, или "Сватбената торта", както го наричат италианците. Слънцето залязваше и всичко беше просто невероятно красиво.

Комплекса Виториано

По ирония на съдбата, там от където започна нашата обиколка, там и свърши - невероятния Колизеум!

Колизеума в Рим

Така сбъднах Римската си мечта. Със сигурност има неща, които не видяхме, със сигурност искам да се върна и да посетя това невероятно място отново и със сигурност ако един ден имам възможност отново ще ходя по римските улици!

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 4

2014-02-26T08:56:00.000-08:00

Папа Бенедикт XVI

.... Дойде и заветната дата 20 Май - моят рожден ден. Преди да тръгнем един приятел, а сега вече и спътник в живота, ми каза че трябва да отида да видя Папата "заради него"!
Аз съм от хората, които си спазват обещанията, и затова като разбрах, че на връх рождения ми ден, Папата ще говори трябваше да го видим. Да не забравяме, че винаги някой като каже, че е бил в Рим, хората по навик го питат с насмешка " А Папата видя ли?". Е, ние го видяхме и него.
И така, след традиционната закуска с кроасан и кафе в хостела, взехме Метрото и отидохме отново до Ватикана и площада на Свети Петър. За съжаление времето беше лееко облачно, но това нямаше как да помрачи настроението ми. Тъй като пристигнахме доста рано, нямаше проблем да се настаним най-отпред.

След около час, площада се напълни с много хора от цял свят, с различни групи, някои от които носеха знамена или еднакви шапки.

Смешното беше, че ние го чакахме да се появи отпред от църквата, а след като спуснаха едно знаме от един страничен прозорец, Папата се показа от там и произнесе своята благословия.

Тъй като фотоапарата на Люси имаше доста голяма възможност за увеличаване, успяхме да го видим "отблизо".

След като свършихме и това се отдадохме на парче пица. Интересното е че навсякъде по улиците се продават уж италиански пици, а като надзърнеш в кухнята познайте кой ги прави - азиатци!

Честно казано, на фона на препускането предните дни, в този ден направо си се размотавахме. След Папата посетихме вече любимите ни:

Навона

Пантеона

"Пиленцето" на Бернини

Ето и нещо от тесните улички на Рим:

Така завърши поредния ден, част от Римската ми мечта!

Следва продължение

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 3

2014-02-20T23:05:00.000-08:00

Двора на църквата "Свети Петър"

... След като се налюбувахме на Ватикана беше време да продължим, колкото и да не ми се искаше!

Единственото известно място, което не посетихме беше църквата Свети Петър и "невероятната" гледка от върха.

Свети Петър

Единствената причина да не го направим беше невероятно голямата опашка, която се виеше из целия площад пред църквата. Беше невероятно, толкова много хора... С Люси си казахме, че ще изгубим прекалено много ценно време в чакане и решихме да си оставим това посещение за следващия път!

Отправихме се към Замъка Sant Angelo.

Sant Angelo

Той се намира на един хвърлей от Ватикана и входа е 12 евро. Честно да си кажа това посещение, особено за този вход, ме разочарова. Камъни и нищо друго.

Единствено изгледа от покрива си заслужаваше.

Ето защо си направихме малко снимки и излязохме.

Рим

От там преминахме по моста и се озовахме от другата страна на реката.

Лека полека, с доста болки в краката, поехме на ляво .... и стигнахме до площада Popolo и църквата Santa Maria del Popolo.

Площада Popolo

Santa Maria del Popolo

На площада имаше красив египетски обелиск, които така много обичам. След като поотпочинахме се насочихме към световно известните Испански стълби. Те се намират на няколко метра от площада.

Самите стълби са си просто стълби, но бяха пълни с отпочиващи си младежи.

Испанските стълби

Долу има красива скулптура на лодка, а на върха църква с малък обелиск. За съжаление не можахме да я посетим, защото беше затворена.

Но гледката си заслужаваше. Ние бяхме точно по залез там и беше страхотно и релаксиращо.

На път за хотела преминахме през любимия ни фонтан Ди Треви, отново снимки разбира се,

Фонтана Ди Треви в Рим

и се озовахме на Foro Imperiali. След като го подминахме и свихме леко в дясно се озовахме пред Музеите. Тях също не можахме да посетим, но видяхме че има доста време, а вече се беше тъмно. Позастояхме се и станахме свидетели на разкошно 3D изпълнение. Ставаше въпрос за известни италиански, може би писател или нещо такова, но това което ме впечатли бяха едни разкошни рози, които разцъфваха толкова реалистично...
И тава през Площада на Републиката към вкъщи, за да съберем сили за така очаквания от мен ден 20 Май - 30тия ми рожден ден!

Следва продължение

Рим - Една сбъдната мечта - Ватикана

2014-02-07T05:41:00.000-08:00

..... Ден трети - 19 Май.

Само ден преди 30-я ми рожден ден, ставаме с мисълта за Ватикана. Какво ли не съм чула и чела за това място - прекрасно, претъпкано, чака се много за да влезеш и т.н.

Каквото и да ни предстоеше, ние бяхме решили да влезем защото какво е Рим без Ватикана - тази малка "страна в страната", приютила не кой да е, а самия Папа.

Пословични са разказите за опашката пред Ватикана. Мнозина съветват да си резервирате билет предварително онлайн. Да кажа само, че ако притежавате Roma Pass има друга опашка, по - къса (поне така си спомням). Иначе на обикновената опашка, която ни отне час и половина, можеше да се видят представители на стотици държави. Все пак беше Май, може би най-натоварения от към туристи месец. Да кажа само, е че най-удобния начин да стигнете до Ватикана е като вземете Метрото - Линия А,мисля че беше. Билети се купуват на място от машини, които работят с няколко езика по избор. Ако се затруднявате, както ние, просто се загледайте какво правят другите...

Пред вратите на Ватикана

опашката пред Ватикана

Входа беше 15 евро. Когато влязохме имахме избор на къде да поемем. Вътре има и карти на Ватиканските музеи. Бях чела, че потока от хора не ти позволява да се спреш и буквално те "влачи", но това не е така. Наистина има много хора, но винаги можеш да се спреш, да разгледаш някой шедьовър, да се снимаш с него и подобни неща.

Единствено не може да се връщаш назад, трябва да следваш посоката на движение на хората. Ние се опитахме да се върнем за нещо, но един полицай ни спря.

Друго което ми направи впечатление беше един надпис в тоалетната да не се оставят пари, бакшиш или каквото и да е, че тя е безплатна!

Интересна работа, това в България няма как да го срещнеш...

Във Ватикана има толкова много неща да се видят, че трябват седмици, или месеци направо. Затова просто ходехме и попивахме красотата на тези познати ми и непознати автори и шедьоври на изкуството.

Със сигурност исках да посетя, ама задължително, Египетския музей, защото съм луда по тази древна култура. Така или иначе за малко да го пропуснем. Добре че имаше една статуя от лявата страна, та осъществих и тази си моя мечта - да видя мумия и саркофаг!

Ето и малко снимки, защото те най-добре ще разкажат нашето преживяване във Ватикана:

Египетския музей във Ватикана

Ватикана

Ватикана - древноримски статуи

имаше мнооооого и разнообразни бюстове

.... много карти

... прекрасни тавани по коридорите

Залата с животните ми стана една от любимите. Там има много фигури на най-различни животни от целия свят. Наистина прекрасни реалистични фигури.

... и още от Ватикана

По някое време се озовавате в двора на Ватикана.

Там също е много красиво и спокойно, въпреки многото хора. Окото ми хвана нещо като гигантски ананас

и разбира се едно "творение на модерното изкуство" - странна Топка в центъра на двора!

След като си поехме дъх продължихме нататък. Минахме покрай още красиви картини, скулптори, вази, бюстове, животни и какво ли още не. Така се озовахме в Сикстинската капела. За мнозина това е "черешката на тортата". Тук не се снима, но това само караше хората да се "пробват". От всякъде се виждаше как хората снимат, макар че имаше доста хора от музея, които следяха това да не се случва. Имаше място за сядане и след малко чакане и ние успяхме да поседнем.

Наистина е невероятно. Сцената на страшния съд направо спира дъха.

Снимките от Сикстинската капела не са мои. Взех ги от интернет. За разлика от всички, които се опитваха да снимат, аз се отдадох на момента, на мига и на усещането. На това място са избиране всички папи от конклава.Тук са стояли, докато не изберат следващия глава на Римокатолическата църква и докато не излезе белия дим, символизиращ избора му.

Може да видите много снимки на това място, много снимки на Ватикана, но усещането е това което прави всяко едно място специално за теб. Няма как да се пресъздаде уникалното усещане да си някъде "там, в този момент" с цялото си сърце и душа!

Микеланджело наистина е надминал себе си. Когато му възлагат изрисуването на това място никой не подозира за плановете му да сътвори Страшния съд. Образите са реалистични, картината е почти отблъскваща със всички тези демони, които те теглят в бездната... ако имаш заслуги за това де, ако не има си и ангели, които да се погрижат за теб в Рая!

Следва продължение

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 2

2013-04-02T04:12:00.001-07:00

Ден 2

Плана беше да започнем с Колизеума и затова станахме по-рано, за да се наредим на вездесъщата опашка. След хубава закуска в хотела, се отправихме към може би най-известната архитектурна и историческа забележителност на Рим. Билетът струва 12 евро и дава право на посещение на Колизеума, Палатин и Форумът.

Колизеумът

Палатин

Форумът

Има различни опашки, за тези с билети, за тези с Roma Pass и за тези без билети като нас. Независимо от огромната тълпа, не трябва да се отказвате, защото всъщност има най-малко 5 гишета и чакането ни отне не повече от 1 час. Колизеумът наистина е велик!

Огромните мащаби, прагматични архитектурни решения и самата мисъл, че преди стотици години тук са се разхождали римските аристократи, войни, роби и разбира се свирепите зверове. Арената е наполовина покрита с под и там може да се разходите след допълнително заплащане (поне такива са ми спомените).

Навсякъде има тълпи от хора, групи от целия свят, които имат нещо като уоки-токита, от които слушат разказа на гида им. Това беше нещо ново за мен и изключително практично, особено ако групата е по-голяма и се е разпръснала. На входа може да заплатите и за аудио гид, но и без него си прекарахме превъзходно. Докато си почивах се заслушах в разказа на един сладкодумен гид, който през целия ден срещах по-късно и "подслушвах"!

Колизеумът или "Амфитеатърът на Флавиите" е едно от архитектурните чудеса на древността. При дъждовно време, посредством сложна система от механизми, е бил покриван със множество платна!

Италианците определено са се постарали да възстановят и запазят каквото могат от невероятния Колизеум.

След като се наснимахме едно хубаво се отправихме към Хълма Палатин.

Дори да не знаете грам от неговата история, няма значение, защото гледката от него си заслужава.

Просто направете като нас - следвахме тълпата и просто се наслаждавахме на прекрасното време, прекрасната гледка и невероятното усещане за отминалите славни времена на тези места.

Следвайки "утъпканите пътеки" се стига до разкошна градина, където може да поседнете и да отпочинете. От върха на Палатин се разкрива прекрасна гледка към целия град, която определено си заслужава!

При слизането от Палатин се изправихме пред Колоната на Тит.

Тя е построена от Домициан, след смъртта на брат си Тит, в чест на победата над Първия Бунт на евреите. По-късно папа Павел IV се "гаврел" с евреите като именно под тази колона ги карал да полагат клетва за вярност към него.

Следвайки хората се озовахме и в Римския Форум.

Той всъщност е бил сърцето на Рим, но по-късно след падането на Римската империя, Foro Romano е бил плячкосан, понесъл множество природни бедствия, докато накрая не потънал в забрава. Едва през 1800г започват първите разкопки, които разкриват на Новия Свят величието на отминалите времена.

По същество Форума представлява множество колони, парчета от някогашни статуи и други останки. Интересно място е "Домът на Весталките", някога на това място е имало разкошна вила, в която са живели жрици, весталки, които живели тук по време на 30 годишната си служба, която започвала, докато са деца. Днес на това място има красиви рози и красиви статуи на красиви жени.

Срещу Дома на весталките се намира Сградата на Съда, която разбира се е огромна, и впечатляваща. До наши дни е оцелял само един от трите и кораба, които навремето са били изградени от бетон и облепени с тухли, които са били облицовани разбира се с мрамор.

След няколко часовата разходка, решихме че няма да е лошо да видим и "La boca di verita" или така наречената "Устата на истината", която се намира не далеч от Колизеума. Трябваше да намерим църквата Santa Maria in Cosmedin. Разбира се през цялото време се придвижваме пеш, защото на всяка крачка има История...
Прочутата "Уста на истината" я "заварихме" буквално на улицата. В оградено пространство се допускат хората да се снимат пред нея, след като си платят разбира се. Тъй като има много желаещи да "пъхнат ръката в устата" имате право само на 1-2 възможности за снимка и след това трябва да отстъпите място на следващите желаещи.

"Устата на истината" в Рим

След това се насочихме към Еврейския квартал. Вървейки по брега на река Тибър, точно срещу прочутия квартал Трастевере, стигнахме до Гетото. В духа на Рим, има красиви сгради, много мръсотия, хора насядали на маси пред кафенетата, отдадени на сладки приказки.

За съжаление, докато си вървяхме покрай реката и гледайки красотите на Рим, загубих картата си. Не че беше кой знае какво, беше бонус към един от пътеводителите, които си носех от БГ, но на нея си отбелязвах всички места, които посещавахме. Люси също си носеше картата ,която бяха използвали с мъжа и преди толкова много години. Исках и аз да си имам такава, но за нещастие някак си изчезна. Това помрачи за малко настроението ми, но си казах "Я се стегни, в Рим си за бога!".
Купихме си по няколко бонбона, поседнахме малко в едно не особено чисто паркче и продължихме с нашето опознаване на Древен Рим.
След известно ходене из римските улици стигнахме до Пантеона.

Пантеона

До скоро той е бил в реконструкция, но ние имахме късмета да го видим в неговата великолепна прелест. От вън сградата е толкова позната,защото присъства не в един или два филма за древен Рим. Влизането в Пантеона е безплатно. Там винаги е пълно с хора и въпреки всичко е толкова прекрасно, че все едно си сам там, насаме с тези шедьоври на изкуството. В центъра на покрива, който впрочем е купол с огромни размери и все още незнам как точно се е задържал там толкова години...Та там има голям отвор, от който струи слънчева светлина и придава на цялото място някаква блаженост.

Пантеона

Всъщност този купол все още е най-големия бетонен купол без арматура в света. Това единствено доказва гениалността на италианските архитекти от древността. Разбира се и Пантеона е последен дом за някои от най-известните творци на Древен Рим. В ляво от олтара се намират останките на великия Рафаело, а до него са положени кралица Маргарита и нейния съпруг Умберто I.
От там, след няколко снимки пред великолепния обелиск и фонтан,

се отправихме към небезизвестния Площад Навона.

Той всъщност се намира изключително близо, на един сладолед разстояние :)

И ето ни световно известния площад Навона. Фонтаните са просто невероятни. Както вече казах, ние " изследвахме" нашия Рим без гидове, разкази и исторически факти. Въпреки всичко, макар да не знаете и дума за тези фонтани, те са просто незабравими. На площада са се "подслонили" множество улични артисти, продавачи на картини, фокусници, танцьори, зяпачи, туристи, месни хора и кой ли още не. И за да не бъда голословна ето и малко снимки

Може би най-известният фонтан е този на четирите реки. Създаден е от Лоренцо Бернини и символизира четирите реки - Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.

След като по обиколихме, една църква ми направи впечатление и решихме да влезем. Като цяло преди да дойдем се бях разровила, имах списък с местата които искам да посетя, но за нея нищо не бях срещала.

Църквата на Света Агнес или San't Agnese, се намира на площада Навона. Когато влязох изпитах някакво блаженство, всичко ми се стори просто прекрасно. Входа е безплатен, не работи в Неделя и не може да се снима или поне така пишеше на табелата. Определено си заслужава!

Църквата света Агнес (сградата вдясно)

След като се насладихме на този невероятен площад решихме да потърсим нещо, което много исках да видя - Слона на Бернини. Незнайно защо тази статуя е по-известна като "Пиленцето". Тъй като много обичам слоновете, бях се поразровила къде се намира точно.

След като се върнахме до Пантеона, поехме по улицата от лявата му страна. Така стигнахме до едно малко площадче с красивия Слон.

Дупето на слона сочи към една сграда, в която навремето е заседавал трибуналът на Великата Инквизиция. На това място Галилео Галилей се отрича от своите научни убеждения, за да избегне смъртта.
Съществува поверие, че този който докосне опашката на Слона, ще бъде богат. За съжаление тази задача не е лесна, защото статуята си е доста височка!

Сбогувахме се със Слончето и се отправихме обратно към хотела , за да съберем сили за следващия ден, изпълнен с нови предизвикателства!

следва продължение

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 1 ( втора част )

2012-10-14T03:38:00.001-07:00

...след църквата "Санта Мария Маджоре" решихме да тръгнем по-някой от големите булеварди и да се поразходим, да "опипаме почвата", както се казва. В раздумки и зяпане по сградите ненадейно се озовахме пред един от символите на Рим - Колизеума. За първи път видях Колизеума в далечината, като фон на един парк.

Наистина хората са били грандомани, няма спор. Голям, величествен, всяващ респект...всичко може да се каже за Колизеума. Разбира се тези думи се отнасят и за опашките, които се виеха пред входа. Много бях чела за прослолутото висене пред най-големите забележителности в Рим, но когато за първи път видях тълпата се стъписах. Решихме да си оставим Колизеума за следващия ден, когато щяхме да дойдем ако не друго то поне по-рано. Това обаче не ни попречи да разгледаме местата, достъпни без да се заплаща вход и без да се виси на опашки.

Арката на Константин

Внушителната Арка на Константин се намира между Колизеума и хълма Палатин. Арката е истинско произведение на изкуството и определено приковава погледа. За да направи своята арка, Константин сваля релефи от паметниците на императорите Траян, Адриан и Марк Аврелии. Стигнали са до там, че са гравирали неговия облик върху техните тела!

Разбира се няма как да не спомена и стотиците хора, които обикалят, по групи с водачи, които носеха какво ли не само и само да ги забележат и да не изгубят някой от групата - смешни изкуствени цветя, чадъри, пръчки и парцали вдигнати високо над главите им. Имаше и десетки мургави продавачи на какво ли не - от вездесъщите магнити, през ризници до стативи за фотоапарати и шапки.

Един съвет: носете си вода, защото пред Колизеума тя е около 2 евро за 500 мл и не бързайте с дрънкулките, защото из целия Рим те са едни и същи, но на доста различни цени!

Продължихме с леката си разходка около Колизеума...

Търговията е обсебила това място. Срещу няколко евро можеш да се снимаш в римски одежди...

Следвайки тълпата се озовахме пред един съвременен монумент, наречен "Сватбената торта" заради пресилената си помпозност. Всъщност това е "Комплекса Виториано", издигнат в чест на първия крал на обединена Италия - Викторио Емануил II. По принцип хората казват, че не му е мястото там, че не се вписвал сред тези исторически забележителности, но аз мисля че след като всичко е огромно и помпозно, значи и той трябва да бъде такъв и определено ми хареса!

гвардейци на пост

Първото нещо, което ми направи впечатление беше един господин, който постоянно подвикваше на хората да не сядат по стълбите защото било забранено и неуважително. А то човек как да си направи една хубава снимка без да приседне...

Иначе вътре може да пообиколите, няма вход, но не ме грабна особено много - стотици знамена, оръжия и други "тъкъми" от войната.

За мен гледката от самата сграда и самата сграда са доста по - впечатляващи.

Ето и някои от гледките, които се разкриват от стълбите на Виториано (без да сядате!)

На практика огромните статуи на върха на Комплекса се виждат от почти всяка точка на Рим. Ето защо за трите дни престои имах "честта" да ги снимам от всякакви посоки, под всякакви ъгли.

След "Сватбената торта", както я наричат, решихме че няма да е лошо да се насочим обратно, все пак нямаше нужда да се губим още първия ден!

Така, след кратка спирка за кафе, се озовахме на един красив площад, пред поредната църква, с един красив Египетски Обелиск. Както и преди бях споменала, едно от нещата което най-много исках да видя в Рим бяха Египетските Обелиски, задигнати навремето и "разхвърляни" из целия Рим.

Сега като се поразрових се оказва, че това е била църквата "Свети кръст в Йерусалим". Като всяка църква и тази си има история, значение и т.н, но аз определено ще я запомня със странните бузести ангелчета, които обаче гледаха доста свирепо от тавана. За съжаление нямам хубава снимка, която да покаже тези странни погледи, които някак си въобще не ми се връзваха с образа на ангелче.

Това му е хубавото, поне за мен, да си на екскурзия без група и неорганизирано. Няма излишна информация, няма тонове факти, няма неща от сорта "погледнете на ляво, погледнете на дясно или спираме за почивка", има само първични усещания, красиви гледки и много спомени... е и тонове снимки!

Забравих да спомена, че и тази църква може да я посетите без да плащате. Между другото се оказа че има десетки места, които може да посетите без да плащате, а също така че има места, които незаслужено не се нареждат сред топ забележителностите на Рим, а всъщност са толкова прекрасни...

Та, след като поразгледахме, излязохме от другата страна на църквата. Интересното е че от покрива на църквата ни гледаха поучително 6-7 светии с гигантски размери, и тъй като беше вече следобед и слънцето беше точно зад тях, не получиха доста добри снимки.

След като пообиколихме още малко из римските улици и направихме още малко снимки...

...се оказахме пред небезизвестния Фонтан Ди Треви (Fontana di Trevi). Люси каза, че много го обича и държи на красиви снимки. Това като чели беше пророчество, защото за 3-те дни в Рим, каквото и да правехме все до него стигахме. Ди Треви вечер, по обяд, при облаци, в дъжд и в пек... Ди Треви for ever!

Ди Треви вечер

Di Trevi е един уникален фонтан, дело на гения Бернини, който прави скиците, по които по-късно Николо Салви създава този не фонтан, а истински водопад. Водата сякаш извира от сградата под зоркия поглед на титанът Океан, който стои върху раковина, която представлява неговата колесница теглена от два хипокампа (водни коне с опашки вместо задни крака). Те пък са водени от два тритона. Над цялата тази композиция, от ляво и от дясно на Океан, са поставени 2 красиви женски фигури - на Изобилието и на Здравето.

Съществува една интересна история, която открих докато си "пишех домашното" за Рим, според която когато Салви строил фонтана, от дясната му страна съществувала малка бръснарница. Тамошният бръснар постоянно се месил в работата му, като давал "умни съвети" кое как да се направи. Накрая Салви не издържал и поставил една огромна мраморна ваза, в дясната част на Фонтана, което било точно пред входа на бръснарницата и закривала цялата гледка, както се казва.

Естествено че и аз погледнах специално за тази ваза и тя наистина си е там, и когато застане човек точно зад нея не се вижда съоръжението на фонтана!

Интересното на този Фонтан е че е прокълнат да е вечно "претрупан" с хора от цял свят. Независимо дали грее или вали, просто е невъзможно да се разминеш от китайци, индийци, европейци, американци, продавачи, джебчии и полицаи!

Ето така завърши нашия първи Римски ден - с тупкащи крака и пълна душа!

Следва продължение...

Рим - Eдна сбъдната мечта - Ден 1 (първа част)

2012-09-16T10:48:00.003-07:00

Незнам защо, но дълго време отлагах момента, в който ще седна да разкажа за Моето лично откриване на Рим!

Може би дълбоко в мен се съмнявах до сега, че ще намеря точните думи, за да опиша преживяното, емоциите, видяното и това, което определено един ден ще ме върне отново там пред Портите на Вечния Град!

По ред причини тази 2012г беше паметна за мен и имаше доста малки и големи причини да си подаря така мечтаното пътуване до Рим. Може би 5 месеца преди заветния месец Май започнах да проверявам полетите на Wizz Air. Тук е момента да вметна, че при тази авиокомпания не важи, че колкото по-рано си закупиш билетите, толкова по-евтини са те. Поне не в моя случай.

И така, след като си намерих спътник в лицето на самоотвержената Люси, започнах да кроя планове какво ще видим, къде ще спим, как ще стигнем и т.н, или както обичам да казвам аз, започнах "да си пиша домашното".
От различни книжки (Пеша из Рим на National Geographic и Джобен пътеводител Рим на Софтпрес) и различни пътеписи и разкази за Рим си извадих на един лист местата, които би било прекрасно ако смогнем да разгледаме. Разбира се и по малко информация за тези местенца, тъй като сами си организирахме нещата и нямаше да има кой да ни обяснява.

Ето го и първоначалния списък:

Трастевере, Фонтана на Мавъра, Фонтана на Четирите реки, Колоната на Марк Аврелий, Компрекс Виториано, Триумфалната арка на Константин I, Музеят на Леонардо Да Винчи, Ватикана, Базиликата Св Петър, Сиктинската капела, Фонтана Ди Треви, Колизеума, Римския форум, Църквата Сан Клементе, Траяновата врата, Пантеона, "Санта Мария сопра Минерва", Площад Навона, Крепостта " Сан Анджело", площад Испания, Кампо ди Фиоре, Църквата Св св Кирил и Методий, Испанските стълби, площад Венеция и евентуално ако остане време Градините на Боргезе, квартала Трастевере, зоопарка и фонтана с костенурките.
Имаше обаче няколко не чак дотам "Римски неща", на които много държах - Египетските обелиски, стаята посветена на мумиите във Ватикана и Статуята на Слон на Бернини, наречена незнайно защо "Пиленцето" . Първите две бяха свързани естествено със страстта ми по Египет!

Пътуването

Така неусетно дойде и заветния ден 17.05.2012г. С принтирания билет, "написаното домашно", малко парцалки в една чанта, отговаряща на така наречените стандарти за ръчен багаж на Wizz Air, в 4 и 30 сутринта се насочихме към летището. Въобще не ми се говори за неуредиците там и за това, че "скоро няма да стигнем Европейците". Единственото нещо, което имаше значение беше че съм на път да сбъдна една своя мечта, защото ако само преди година някой ми беше казал че ще летя до Рим, щях да му се изсмея в лицето!

За пътуването със "самолетчето" мисля да не отделям много време нито пък да хабя думи. Още от летището така ме "предразположиха" с високите цени на каквото и да било на терминала, липсата на място да се поседне и т.на. Разбира се "идилията" беше допълнена от досадните италианчета, които не са и чули, че може да се говори и тихо. Най-смешното от всичко беше, че повечето пътници бяха чужденци, а нашенските стюардеси си говореха само на български, пък който разбрал разбрал...
В самолета първия ми шок беше репликата "сядайте където има място само не отпред и по средата т.е на местата с повечко място за краката, защото те били по - скъпи. За първи път чувам при наличието на билет с упоменато място да си сядаме, където си искаме!
Иначе тясно и всичко се заплаща, освен въздуха, който дишате, но той си е включен в цената на билета най-вероятно!

Първи стъпки в Италия

След около 2 часа зяпане през прозореца най-накрая кацнахме на Фиуминчино. Верен приятел, в лицето на Денка, ни беше дал достатъчно информация как да стигнем до хотела ни, а именно с Terravision. Билета в едната посока е 6 евро, а ако закупите двупосочен струва 11 евро. Автобусите са брандирани и лесно се разпознават. В самото летище има тяхно гише, от което може да получите информация ако вече не сте проучили сайта им http://www.terravision.eu
Иначе стоянката им може да намерите като излезете пред входа и тръгнете на дясно. След около 200-300м (не съм сигурна за точното разстояние) ще видите табелка или самите автобуси. Билети може да си закупите от самия автобус, от човек който минава преди да тръгне автобуса. Пътуването е около час, а разписанието е доста удобно, защото почти на всеки 30-40мин. има автобус.
Тъй като пристигнахме сутринта, пътуването до центъра на Рим се оказа точно в "час пик". Докато наблюдавах в захлас новия град, забележителностите, покрай които минавахме, нямаше как да не забележа че е пълно с автомобили, с каращи от всякъде мъже и жени с мотопеди, с поочукани коли, но никъде при този трафик всички изглеждаха много по-спокойно, отколкото съм свикнала да виждам и "чувам" по родните софийски улици.
Най-накрая стигнахме до ЖП гарата, където е и крайната спирка на автобуса. Там има и Terravision caffe, от където може да получите различна информация, да си купите билет за връщане или просто да пиете едно кафе. Предварително, след доста проучване и не без известна помощ, си бяхме резервирали през booking.com двойна стая в хотел Palma Residence. Тук е мястото да направя и една чистосърдечна реклама на този хотел и на любезните момичета на рецепцията, които в последствие разбрах че са румънки. Говорят си идеален английски, предлагат чудесна закуска (кроасан със сладко - божествен, кафе и сок ), която всъщност не беше включена в офертата при резервацията на стаята, дават карта на града, помагат с информация ,когато могат, и най-важното рецепцията работи 24часа. Стаята ни не беше в частта на хотела, където е рецепцията, а на едни 20м, които могат да са проблем само за големите мрънкала. За стаята - голямо удобно легло за двама, чисто, на първия етаж, на самата улица, както се казва, но дограмата изолираше абсолютно целия шум, банята чиста с кърпи достатъчно за 4 души, с малък хладилник. Абе с две думи всичко необходимо на поносима, за Рим цена, плюс код за достъп за добър Интернет.
Относно резервацията - колкото по-рано резервирате, толкова цените са по-изгодни. Един съвет за избора на хотел - четете рецензиите на хората, ако повечето се оплакват от еднакви неща имайте го наум. Разбира се не забравяйте, че за едни "сериозните минуси", за други са просто незначителни неудобства.

Първи стъпки из Вечния град

След като се настанихме и закусихме набързо решихме с Люси да се поразходим небрежно, да поогледаме какво има около нас... Абе с две думи да се потопим из Римските потайности.
Още с първите си крачки се натъкнахме на една църква, а в Рим дал Бог Църкви. Всъщност в сърцето на Рим има на всяка крачка някаква забележителност, нещо за разглеждане, нещо за снимане, нещо за разказване...
И така първата ни спирка се оказа Santa Maria Maggiore - "Голямата Богородица", красива църква покрай която през следващите 4 дни щяхме да минаваме поне по 2 пъти на ден, защото беше, както се казва, в "задния ни двор"!

Пред самата църква имаше нещо средно между нашия Битак, където можеш да намериш от пиле мляко и чист балкански "алъш вериш". Мургави араби, бангладежци, африканци и всякакви други продават шалове, чанти, дрънкулки и всичко, за което може да си помислите. Когато дойде патрулка, като по сигнал всички си грабват стоката и изчезват, и точно след 2 мин се връщат обратно. Разбира се и тук важи съвета да си държите чантата все едно зависи живота ви от това (то горе долу си е така, защото не е добра идея да си оставите парите и документите в хотела, така че реално си носите почти всичко с вас). Аз обаче отдавна съм си свикнала да си държа чантата с 3 ръце, така че отново "нищо ново под слънцето"!

Църквата е красива, не се заплаща вход, не е претъпкана, може да си снимате свободно и можете съвсем спокойно да разгледате.

Тавана е доста впечатляващ. След като се поогледах видях, че има и специални машини, където ако пуснеш 1 евро, тавана и стените се осветяват и така може да оцениш най-добре красотата им. От мен да знаете, и без 1-то евро всичко си се вижда идеално и определено си заслужава!

Според историята, тавана на църквата е позлатен със злато от Новия свят, подарено на папата от испанската кралица Изабела.

В тази църква са намерили покой много благородници, както и великия архитект Джан Лоренцо Бернини.

Следва продължение...

За "Кашкавал туристите" с любов

2012-08-20T10:54:00.001-07:00

Преди броени дни за първи път чух термина "Кашкавал турист" и някак си все едно беше измислен точно за мен....

Все пак да започна историята от началото, както си му е реда!

Дойде ли лято моето сърце все към морето ме тегли, но тази година хем море, хем и малко планина имаше. Така моя милост се озова в подножието на Рила планина, в близост до Самоков. По някаква невероятна случайност открихме прекрасни бунгала - нови, чисти, спретнати, на добра цена и най-важното насред гората!

Та ето ме и мен на четиридневен "живот" сред природата.

Ден 1 - кеф и мързелуване край близката река,

а привечер превъзходна вечеря от пържоли, направени собственоръчно (не от мен разбира се).... пред бунгалото си имаше и огнище!

Ден 2 - както обикновено времето се поразвали леекинко и разбира се неставаше за речно плажуване затова решихме да отидем до хижа Мальовица, ей така заради хубавия им чай.

Речено, сторено!

С МПСто до Централната планинска школа (ЦПШ)

и от там по пътеката през гората.

Има няма 20-30м и стигнахме до една табела, която накратко ни инструктира какво да правим ако срещнем местните обитатели - мечките.

Да си призная, добре че нямаше подобна среща "очи в очи", защото съветите някак си щеше да ми е трудно да ги изпълня.

Принципно пътя си беше много лесен, макар че доста се позатрудних. Аз, не че не си се познавам, но все пак си казах "...ами след като другите могат аз защо да не мога". Така си пъплех бавно нагоре, когато настигнахме едни приятни възрастни хорица и от тях чух така добре описващия ме термин "кашкавал турист"!

Честно казано много се смях и определено доста често го използвах по - късно. Обикновено хората взимат това разстояние за около 30мин, а на мен сигурно ми отне час, но важен е резултата, а именно че се качихме и пихме чай пред величествената гледка на планините. Гледката определено си заслужава катеренето, че и повече, защото наистина е великолепно там горе!

ето го и хижаря

Разбира се имаше доста истински туристи, които след кратка почивка се отправиха нагоре към върха. Аз обаче си останах само със снимането, но може би някой ден... кой знае....

Времето в планината е доста своенравно, ето защо така както си грееше слънцето на отиване, на връщане беше готово за потоп. Това определено ни стимулира и слязохме значително по-бързо.

Разбира се последва заслужена почивка и подобаваща вечеря.

Тук е момента да спомена и Пръжко - едно много мило кутре, с което се сдобихме заедно с бунгалото. Дали заради нас, или заради пържолите и кокалите които изяде, но Пръжко си стоя плътно до нас от първия до последния ден.

Ден 3 - времето още по-гадно и от предния ден. Като за начало, след кафето и мотаенето, решихме лекинка разходка - ей така по пътя, както се казва. Малко по малко стигнахме до пистата.

Я да видим накъде води този път....

Я табела...

Я ма този път е за хижа Мечит...

Еми да се пробваме....

Еми добре...

Ето така се започна епопеята на кашкавал туриста!

В началото не беше лошо лека полека, нагоре си пъплех, но след това нещата драстично се влошиха - все едно изкачвах моя личен Еверест!
Срещнахме един моторист, който слизайки от горе ни увери, че има няма 2 км и сме горе. Това не звучеше кой знае колко далеко затова тръгнахме уверено, че докато се усетим и сме на заветната хижа. Да ама не!
Завой след завой, почивка след почивка и Кашкавал туриста (т.е Аз) започна да изпитва остра нужда от кислородна бутилка. Обаче, понеже бяха уж 2 км, си казах, че не е момента да се отказвам след като хижата е ей зад онзи завой....
Сигурно след 50 почивка и развитата "остра кислородна недостатъчност" бях решена че тази хижа ще да я видя ако ще да е последното нещо дето ще видя!
Слава богу не беше последното нещо, което видях, но след като ни валя, духа и т.н най-накрая стигнахме заветната хижа Мечит!

Оказа се че онези 2 км са си били всъщност едни 6 км в завои, сериозен наклон на места и разбира се гадното време. Това обаче вече нямаше значение, защото достигнахме крайната цел, пихме по чай, услужлива жена ни подсуши връхните дрехи в кухнята, подкрепихме се по български с картофки и кюфтета (или бях много гладна, или си бяха наистина мнооого вкусни), поразгледахме и обратно по пътя налоду.

Всъщност хижа Мечит е отправна точка за Седемте Рилски езера, но тях също реших да си ги оставя за някой друг път!

През зимата до хижа Мечит най-лесно се стига с лифта. През лятото най-прекия път също е през пистата, но това трасе определено не е по силите на Кашкавал туриста.
След като се изкачихме по обиколния път, решихме да слезем през пистата за по напряко. Срещнахме и ентусиасти, които се изкачваха от там и наистина заслужават адмирации!

За съжаление снимките няма как да покажат наклона на тази "пътека" към върха.

Ето така преминаха четирите ми "планинарски" дни - 2 страхотни преживявания, 1 адски мързелив следобед, една лична победа на духа за Кашкавал туриста, много вкусна храна, 3 прекрасни вечери сред песента на щурците и разбира се Пръжко....

..... И накрая искам просто да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, на човека, който не остави Кашкавал туриста да падне духом в трудните моменти!!!

"Възгледите на един учител за Народното творчество" на Камен Донев - Смехотерапия от класа

2012-06-26T23:49:00.001-07:00

За мен има два вида пътувания - на тялото и на душата. Първия вид е когато посетиш ново и интересно място, а вторият когато отскочиш до близкия театър, кино или опера и дариш душата си с прекрасната възможност да се наслади на дарбата на другите. Ето това успях да направя и аз снощи. От доста отдавна слушах хвалебствия по адрес на Камен Донев и неговата постановка " Възгледите на един учител за народното творчество", но снощи установих че всичко което съм чула за него не е било достатъчно красноречиво.

"За Народното творчество" е най-прекрасната, най-забавната, най-поучителната и пълна с истории за нашите си житейски неща постановка, която съм гледала!

Около 2 часа смях, смях и пак смях и толкова смях, че накрая се превиваш на мястото си и се чудиш как е възможно един човек да възпроизведе толкова много неща, имена, истории, да говори толкова бързо, да танцува толкова разнообразни народни танци, да пее песни от коренно различни области и всичко това с толкова много чувство все едно го прави за първи път!

Определено не му беше първия път, нито пък за последен. В залата на театър Българска Армия имаше хора, които са го гледали по 5-6 пъти и все пак бяха приятно изненадани тъй като Камен Донев винаги променя историите, които разказва, винаги интерпретира нещата по един нов интересен и незабравим начин!

И за финал нямам какво друго да кажа освен - ако сте го гледали, направете го отново, а ако не сте го гледали незабавно си купете билети за следващата постановка - смехотерапията е гарантирана!

Пасау - перлата на Южна Бавария

2012-05-05T05:37:00.004-07:00

За съжаление ние хората толкова бързаме да "живеем живота си" и в стремежа си да го направим все се вслушваме в думите на другите: "... това и това трябва да видиш поне веднъж в живота си... там и там трябва да отидеш поне веднъж, докато си жив...".

Е хубаво де, но света не е само Рим, Ню Йорк, Париж, Лондон и Бразилия...., макар че да си призная съм на път да посетя точно първата спирка от този списък... все пак хората са го казали!

Точно преди 2 месеца написах ето тези редове, които дори на мен, като техен автор, ми звучат сухо и скучно. Става въпрос за един град в Южна Германия, наречен Пасау (Passau), който по стечение на обстоятелствата т.е приятел (който да ми каже за една европейска програма)+късмет (да ме одобрят)+ подкрепата на още няколко приятели(да ме окуражават, че ще се справя с билета, прекачването, езика, курса и всичко останало) аз успях да посетя в началото на Април. Аз като един средностатистически любител пътешественик, четец, човек опитващ се да понаписва туй онуй от време на време, си признавам, че Германия не беше сред Топ 10 на мечтаните дестинации. Не че нещо, но май и другите хора не са фенове на тази страна, защото и се носи славата на студена и дистанцирана страна с подобни жители. Разбира се за жителите няма да споря, но страната има своите превъзходни кътчета, каквото се оказа и Пасау!

Когато обаче се опитах да понауча малко повечко къде точно ще вървя се оказа, че в Интернет има точно подобна на спомената от мен "суха" информация в комбинация с красиви снимки, но не можах да намеря нещо живо т.е нечии разказ, нечия снимка с живот в нея, някоя снимка със собствена история.

Ето защо реших да споделя моите снимки с моята история и да разкажа за този истински райски кът, разположен в прегръдките на трите реки - Дунав, Илц и Ин.

Оказа се, че числото 3 е много специално за Пасау - "Град на три реки", трите реки имат три цвята, текат в три различни посоки, града е разположен в регион между три столици и съответно три държави - Мюнхен (Германия), Виена (Австрия) и Прага (Чехия), разбира се да не забравям и за трите кули на катедралата, които се извисяват над града!

Вярно е че града има много музеи, повярвайте и много църкви, чиито камбанен звън огласяваше околността на всеки кръгъл час, има си и университети, на които се дължат многото младежи, които може да срещнете в този иначе тих град.

Това обаче не е единственото лице на Пасау....

Пасау е един чист и подреден град, с красиви спретнати къщи, боядисани в красиви цветове, с цветя по первазите и в малките градинки, и по кръстовищата и въобще, където е имало малко свободно място хората са засадили цветя и то красиви и поддържани...

Разбира се какво е един град, па макар и с древна история, без молове, магазини и магазинчета...

Градът е истински рай за хората, които обичат спокойните разходки, за тези които не страдат от носталгия по клаксоните, псувните и паркирането тип "арабин в пустиня", разбира се не е за пренебрегване и факта, че велосипедите са повече от колите, и че на практика по улиците в града нямаше или поне не видях тротоари. Всичко е с павета и единствено малко по правоъгълни такива очертават къде е шосето за колите и къде мястото за пешеходците. С две думи "велосипеден рай"! Имаха си хората своеобразни паркинги за велосипеди и то на доста места из града.

И все пак сме в Германия, а с какво е известна тя.... с бирааааааа
Затова Пасау си има и пивоварна, може и да не е единствената, но тази посетихме...

И тъй като още с тръгването всички ми казаха, че трябвало като съм в Германия задължително да пия бира, нямаше как да не го направя, макар че хич не съм "бирен фен"!

За протокола съм длъжна да отбележа, че бирата ми хареса, защото е по-лека и мека на вкус от нашенската!

Тук е мястото да отбележа едно мое изумление, а именно вълшебния шоколад, на който се натъкнах в едно магазинче в центъра на града. Там се чувствах като малко дете в магазин за играчки! Въпросният магазин се казва Hussel и определено си заслужава да се посети и да се опитат от вкусотиите му...

Та след това лирическо отклонение да продължа с града. По време на туристическата обиколка ми направи впечатление, че паветата по тесните улички в една част от града са боядисани в различни цветове, а по самите сгради на тези улички имаше различна украса. Първоначално реших, че е част от някакъв фестивал състоял се наскоро, но гида ни обясни, че това е просто декорация, която местните хора поставят, за да им е по-приятно и красиво. Що се отнася до боята по улицата се оказа, че едно време търговците от близките магазинчета смятали, че така ще привлекат туристите към техните стоки и така се е зародила тази традиция.

Както вече споменах в града има множество църкви, чиито камбанен звън те изтръгва от мислите ти на всеки кръгъл час. Разбира се понякога в 7 часа сутринта този камбанен звън е малко стряскащ, особено ако иначе прекрасния ви хотел се намира точно срещу някоя от тези църкви, както беше в моя случай.
Най-известната катедрала в Пасау е катедралата Св Стефан (St.Stephan'Cathedral), барокова църква датираща от 1688г. От вън Катедралата е много красива, но когато влезете вътре направо оставате без дъх, защото на едно относително малко пространство има десетки прекрасни творби и скулптури на талантливи творци. Св Стефан е известна по света и с факта, че там се намира най-големия катедрален орган в света. За съжаление не успях да го чуя, но поне успях да го видя. В Катедралата се влиза и снима свободно, но вътрешността не е добре осветена, поради което и снимките ми не са с особено добро качество, но все пак държа да ги споделя...

По време на обиколките из града се натъкнах на множество красиви сгради, добре подредени, спретнати и чистички. Една особено много ме впечатли - красива къща в тюркоазен цвят, която когато се доближих забелязах, че е покрита с нещо като кристали или камъни, а на места има и парченца от нещо като керамични фигурки, което ме изуми!

Ако някога попаднете в тази част от Европа задължително се поглезете и с една панорамна разходка с корабче по Дунав. Не намирам думи да опиша чувството да стоиш на носа на кораба, докато преминаваш под мостовете, покрай красивия парк, покрай дивите патици и белите лебеди, които необезпокоявани си плуват във водата, покрай красивите сгради...

"To be or not to be' - няколко причини да спрем и да се порадваме на живота

2012-04-24T05:08:00.003-07:00

С течение на времето научих, че когато нямаш очаквания, нещата се нареждат от само себе си по възможно най-прекрасния начин. Точно това се случи и с едно наглед непретенциозно мое пътуване до Пасау. Основната цел на това пътуване беше един workshop, който ми даваше възможност благодарение на Европейската програма Грюндвиг да посетия един за мен непознат град в Германия и в продължение на една седмица да се науча или поне да опитам да науча как да изразявам себе по вербален и невербален начин, как да овладявам стреса и емоциите си с помощта на театъра. Ето това беше същността на курса "To be or not to be", който малко или много промени живота ми, мирогледа и самооценката ми.

Както вече казах, когато не очакваш нищо не се и разочароваш от нищо, а просто приемаш нещата такива каквито са. Това направих и с 5 часовия си престой на летището във Виена, докато чакам самолета си .... но понякога да поседиш на летище и то такова е много забавно. Многообразието от хора, цветове и съдби които преминават покрай теб е невероятно. Всеки един мъж, жена или дете са колкото различни едни от други толкова и еднакви!

Невероятно е усещането да си сред хора от целия свят, да си част от този безспирен поток от лица....

Разбира се трябва да спомена, че да си в Германия и немци да организират нещата има едно огромно приемущество, а именно прецизното изпипване и на най-малките детайли, точността и любезността. Да, любезност, аз лично никога не съм слагала тази дума с думата Германия или немец в едно изречнение, но е факт че колкото са сдържани тези хора, толкова са и любезни и винаги са готови да ти помогнат ако могат.

Най-интересното през тази седмица не бяха нито забележителностите на този прекрасен град,

нито разходката с корабче по Дунав, нито хубавата храна, пивоварната която посетихме или пък шоколада, от който съм възхитена.

Най - интересното на тази седмица беше групата, която се оформи - около 20 представители на държави от цяла Европа, избрани измежду повече от 1000 души. В началото ние бяхме просто мъже и жени от Италия, Испания, Румъния, Латвия, Литва, Люксенбург, Гърция, Турция и разбира се България. Хора ти подават ръка, усмихват се казват различни имена, които ти така или иначе не помниш, но и ти подаваш ръка и се усмихваш....

За една седмица нашия прекрасен учител Wolfram J. Starczewski направи от тази инак разнолика група едно цяло. И като казвам едно цяло, за мен наистина станахме едно цяло.

Не само заради упражненията за дишане, груповите упражнения, активното слушане и гледане, звуците, изразяването на нашите силни и слаби страни, споделянето на някои от най-съкровенните ни неща с тези непознати хора беше поне за мен едно напълно ново и много приятно изживяване. Както се казва "спойката" между нас стана, защото имаше "химия", защото всички бяхме на една вълна и осъзнавайки че сме там само за един миг от живота си просто дадохме най-доброто от себе си и взехме най-доброто от останалите. Разбира се в началото да допуснеш толкова непознати хора да погледнат в душата ти не е лесна работа, но след това когато намериш сродни души е толкова лесно да говориш за какво ли не. За съжаление така или иначе нямахме време да се опознаем, защото човек дори в такива ситуации прави осъзнат или не избор за това с кого да прекарва повече време и с кого не.

Най-важното беше обаче, че излязохме поне за една седмица от обичайните ни житейски коловози, че отворихме съзнанието си за новите неща, за тези които ни заобикалят но ние някак си не ги забелязваме...

Ето и някои от основните идеи, които трябваше да осъзнаем сами за себе си посредством привидно забавни игри:

- всеки един от нас в даден момент е Крал или Кралица, носещ тежка корона върху главата си, а в следващия момент се превръща в слуга, който покорно поставя същата корона на главата на друг Крал или Кралица.

- в живота ние често избираме или просто се превръщаме в кукловоди или в кукли. Колкото и смешно и забавно звучи в същност не е лесно да си кукла, защото трябва изцяло да се довериш на своя кукловод. Да си кукловод също е тежка задача, защото носиш огромната отговорност за своята кукла. Едно погрешно движение и куклата може да се разпадне на хиляди парчета.

- доверието е нещо, което ние много старателно избягваме да развиваме и практикуваме. Всички ние много добре знаем колко е трудно да се доверим на някой. Да вървиш със завързани очи, докато някой те направлява, звучи като детска игра, но повярвайте съвсем не е така. Мнозина от нас просто неможаха да се доверят изцяло на човека, който ги напътстваше и стъпвака неуверено и боязливо.

- пораствайки ние прибираме "детето в нас" някъде надълбоко в съзнанието си и затрупваме спомена за него под хилядите грижи, проблеми и перипетии.... То обаче си стои там и чака, и именно игрите и упражненията през тази една седмица извадиха на показ, поотупаха от прахоляка на съзнанието ни "Детето" в нас...

В наши дни рядко може да видиш хора на различна възраст от 25 до 55 с различни религии, социялен статус и манталитет да си подават тенис топка в стаята, да играят на "Полицай и престъпник", да издават звуци от рода на "Са- са-са-са" .....

Няма как да не спомена и за възможността, която имахме, да изиграем или по-скоро да интерпретираме по наш си начин "Венецианския търговец" на Шекспир. Да четеш Шекспир на английски си беше доста трудно за мен лично, но думите не бяха от значение, защото понякога жестовете и изражението ни "говорят" много по-силно, отколкото думите. Разбира се аз по стечение на обстоятелствата бях лошия лихвар еврейн Шейлок!

Благодаря от сърце на всички, които ме подкрепиха в това мое начинание, на хората които го организираха и най-вече на тези King &Queens, от които научих толкова много!

На крилете на Austrian airlines

2012-04-19T11:20:00.002-07:00

Едно пътуване винаги започва много преди да достигнем мечтаната дестинация. Едно прекрасно пътуване може да се определи още с първата ви стъпка на летището или гарата. Миналата седмица имах огромното щастие да прекарам една незабравима седмица в една, доскоро непозната и неприветлива за мен страна, а именно Германия. Разбира се имаше много начини да се стигне до моята крайна цел - малко градче сгушено между 3 реки наречено Пасау, но аз се спрях на най-бързия и удобен начин - самолета. Спрях се на Austrian airlines познати като едни от най-добрите, най-педантичните и сигурни авиокомпании в Европа, за което свидетелства и моят опит. От лесното закупуване на електронния билет, през любезните служители на компанията на летищата (София - Виена - Мюнхен) и обгрижването в самолета до навременното и точно транспортиране на багажа. Ако имате определена дата за пътуване е добре да си закупите билета 1-2 месеца по-рано, защото тогава е по-евтин. Тъй като тази дестинация е натоварена, цената на билетите може да се покачи дори за ден. Ако обаче сте решили да посетите независимо дали Австрия, дали Германия, но нямате фиксирана дата, то тогава просто трябва да следите за една от стотиците промоции, които ще ви позволят за 50 евро да си закупите двупосочен билет до Виена например.

Хубавото на тази европейска компания е, че билета дава право на безплатен регистриран багаж - 1 бройка до 23 кг и 1 бройка ръчен багаж до 8 кг. Разбира се хората винаги се опитват да минат между капките, така че имаше и много по - големи ръчни чанти, "сакчета" и дори цели куфари, които хората се опитваха старателно да натъпкат в указаното за целта място над седалките... но какво да се прави.... няма съвършени неща!

Независимо от всичко определено бих препоръчала на всеки един, ако има възможност, да се възползва от услугите на тази превъзходна самолетна компания - Austrian airlines. И не си давайте парите на различни други туроператори и фирми предлагащи самолетни билети. Просто влезте на сайта им, изберете, кликнете, платете и се насладете на превъзходния полет, носени над пухкавите облаци на крилете на тези грациозни "метални птици"!

Именно там сред пухкавите облаци, високо в небето, започна моето незабравимо пътуване до Пасау......

Обрадовски манастир "Св.Мина"

2012-03-28T11:11:00.001-07:00

Понякога не е необходимо да изминем стотици километри, за да видим нещо ново и красиво. Именно такова място е манастира "Св.Мина", който се намира на ръка разстояние от София и по-точно в покрайнините на града. Мястото е великолепно и омайва със своята тишина, блаженството и спокойствието, което те обзема, когато прекрачиш прага му. Разбира се напоследък поради неговата "комерсиализация" там винаги е пълно с хора, но това не трябва да ви спира, защото както казват хората - там стават чудеса!

До манастира може да се стигне лесно с кола в посока от кв. Орландовци посока Кубратово, в близост до водопречиствателната станция, от дясно на пътя има табела за манастира.Ако решите да използвате публичния транспорт има няколко варианта: от спирка кв.Орландовци до спирка св. Мина с автобус 24; от Лъвов мост с маршрутка 11 до спирка св.Мина. Разбира се има и други варианти да се достигне до манастира, за намирането на които bg maps върши чудесна работа.

Манастира "Св.Мина" е изграден през късната римска епоха като в периода 1942-1945г е възстановен в сегашния си вид. Той е построен в чест на св. Мина, който е бил египтянин, служител в римската войска, загинал мъченически за християнската вяра, заради отказа си да се кланя и да почита езическите идоли.

Съществуват стотици дори хиляди свидетелства за чудесата, които се случват след като хората посетят това свято място.

Манастира разполага с магазинче, от където може да си купите различни иконки, както и с красив двор с катерушки за децата и пейки за отмора.

Това място определено си заслужава. Макар манастира да не е от големите и да няма изкусни стенописи, той притежава една необикновена енергия, която ви зарежда за дълго...

Low cost flights - истини и митове за Wizz air

2012-03-18T02:32:00.006-07:00

Реших да понапиша туй онуй за Low cost полетите, защото в последния месец разпитах всички около мен за тези полети, как стават нещата, за багажа - какво може какво не и колко може, въобще как се случват нещата деюре и дефакто. Аз лично ще си причиня полет с Wizz air, според мен най-често използваната low cost компания от българите. Първоначално си мислех, че колкото по - рано си запазя билета, толкова ще е по-евтин, но не се получи така. Да поясня моята дестинация е Италия и по-точно Рим. Следя цените от Октомври месец, когато дори нямаше още информация за месец Май. Та след като се появиха въпросните билети за желаната от мен дата те бяха средно 170лв за отиване и около 80 евро за връщате. С течение на времето, колкото повече се приближавам към датата, билетите за значителна част от билетите поевтиняха за въпросния месец Май. От тук следва извода, че цените трябва да се наблюдават, а не да се разчита на слухове и недоказани факти. В момента аз вече си имам заветния билет, но продължавам да следя ценовия развой, за да знам за следващия път горе долу в какъв времеви диапазон се появяват най-добрите оферти. Разбира се ако сте притежател на club карта, която струва около 60лв годишно и ви предоставя правото на около 10 евро дискаунт на полет, постоянно се появяват оферти за 20% намаление на цените, което също е доста изгодна оферта!

Да не забравя да спомена, че Wizz Air начислява пари за всичко, освен за въздуха дето го дишат хората на летището, или поне не е обявена таксата явно....

Та освен основната сума за билета вие си плащате и по 16лв в едната посока т.е 32 лв. ако платите с кредитна карта и то на пътник (между другото тази дума звучи доста злокобно, но се използва навсякъде в сайта им!).Ако изберете дебитна карта общо 24лв. в двете посоки, а с банков превод общо 16лв в двете посоки на пътник. Билета ви дава правото да качите на самолета една бройка ръчен багаж - което може да е малък сак или куфар с размери 55х40х20, като дамите трябва да пъхнат и дамската си чанта в него, защото в противен случай се получават 2 бройки багаж и ще трябва да доплатите солено. Отделно може да си вземете връхна дреха, мобилен телефон, четиво за полета, бебешка храна и сгъваема количка за деца под 2 г и патерици за пътници с ограничена подвижност. Ако решите, че размера на ръчния ви багаж не е достатъчен може да доплатите между 55 и 80лв, според сезона и продължителността на полета, за допълнителна бройка багаж, която може да е максимум 32 кг и трябва да е с максимални размери:

Ширина: 1,499 м
Височина: 1,194 м
Дължина: 1,715 м

.... Така след като имам билет последва въпроса аз какво мога да взема и какво не.На сайта на Wizz Air има подробна информация какво може и какво не можете да вземете в ръчния си багаж и в регистрирания си багаж.
В ръчния си багаж трябва да опаковате течностите като кремове и шампоанчета в прозрачна торбичка, която да може да се отваря и затваря лесно. Като тук е мястото да спомена, че не се допускат аерозоли т.е забравете за дезодоранти и спрейове против изпотяване, защото ще трябва да се разделите с тях още на летището. Течността във всеки контейнер не трябва да надвишава 100мл, а общо споменатата прозрачна торбичка, чиито размери трябва да са 20х20см, трябва да има обем 1л. Забранени са също остри предмети като ножици, игли и други, но пък може да вземете със себе си медикаменти, които са ви необходими за времето на полета.
Чекирането е другата важна стъпка при пътуването със самолет. Wizz Air ви предоставя възможност да направите онлайн чекиране, което е безплатно и е възможно от 7 дни до 3 часа преди полета. Трябва да разпечатате бордната си карта и да я представите заедно с другите си документи на изхода за излитане. Ако направите чекирането на летището трябва да заплатите такса, която в порядъка на 15лв.
Ами това е за сега по отношение на този толкова уж лесен въпрос с нискотарифните полети!

Рим - вечната приказка /част I/

2012-02-19T09:59:00.002-08:00

Всички приятели знаят, че аз съм запален фен на всичко Египетско и една от най-големите ми мечти беше и все още е да посетя тази страна на контрастите, да вляза в пирамидите, нищо че са празни, и да усетя хилядолетния шепот на пустинята....

Да но не, както се казва .... политически проблеми, размирици... абе не е време за туристически обиколки, колкото и да съм авантюрист по душа!

Затова взех кардиналното решение тази година да поотложа Египет и да отида до Рим, столицата на друга хилядолетна държава с древна и противоречива история. Имам чувството че половината човечество е преминало през този толкова красив град - Рим.

И така с девиза "Винаги готов" започнах да търся информация от тук от там от български и англоезични сайтове какво да видя, кога да го видя, колко струва и така. Приятелите, които са ходили там също бяха надлежно разпитани, но усещам че пак ще бъдат разпитвани, защото се оказа че не е толкова просто както пишат някои - какво толкоз купуваш билет 40 евро в двете посоки, там нещо хостел... те са евтинки няма страшно, обикаляш там може и папата да видиш ... ходиш зяпаш... штракаш и се връщаш с идеята пак да отидеш там!

Като се захванах с Римската работа обаче се оказа че не е толкова лесно да си организираш сам една прилична обиколка на Вечния град с всичките му красоти. То е ясно че за седмица не може да се види, това което известни и не дотам известни личности са строили, рисували, разбира се "плячкосали" и получили като подаръци от други народи и цивилизации в продължение на толкова векове!

Започваме Римската приказка с най - важното билета. Решено беше на първо четене,че ще е със самолет на Wizz air. Това добре, но аз си мислех че колкото по отрано си купиш билет, толкова по - евтино, да ама не. От Октомври 2011 следя цените и едваааааа сега в края на Февруари се появиха по-сносни цени на билетите. Да кажа само че замисъла е за определени 5-6 дни през Май, така че имам и фиксирани дати, което също леееекинко усложнява нещата, но аз така обичам сложно плануване и незабравимо прекарване после :)

В момента билета достигна до около 100 лв в едната посока, което значи че аз и моята приятелка в началото на Март ще се сдобием най-накрая с билета. Дотук добре.

На дневен ред поставяме въпроса със спането. Една приятелка даде много полезен съвет... ако летиш на връщане рано най- добре хостела или хотела да са до гара Термини, от където има на 30минути автобуси до летището. По въпроса дали хотел или хостел се спряхме на хостел, който да резервираме чрез някои от популярните сайтове като Booking.com. Отново след приятелско допитване формирахме критериите - близо до гарата, да е със самостоятелен санитарен възел, да има добри отзиви (най-добре над 7 - 7,5 рейтинг), както и да има възможност за безплатна анулация, ако евентуално намерим нещо по изгодно или си променим решението.

Търсенето определено отнема време, защото макар да имаме критерии, трябва да се прегледат доста места, доста коментари и да се направи преценка ЗА и ПРОТИВ. Цените също са доста високи през Май, отколкото през зимните месеци например. За момента е това, разбира когато напреднем с детайлите ще пиша пак, защото ако помогна поне на един "заблуден" като мен, да види Вечния град, ще съм повече от щастлива....

Банско - раят на зимните спортове в България

2012-01-22T02:52:00.000-08:00

Банско е най известното и любимо място не само за любителите на зимните спортове, но и за всички които обичат да са сред природата. Този популярен български курорт предлага на посетителите си прекрасни ски писти през зимата и невероятни разходки сред природата през останалите сезони и всичко това в съчетание с механи и ресторанти, предлагащи вкусна традиционна българска кухня. В Банско може да отседнете както в уютна къща за гости, така и в някои от многобройните луксозни СПА хотели, които могат да задоволят и най-малката ваша прищявка. През зимата Банско предлага отлично поддържани писти и трасета за скиори и сноубордисти. Разбира се тук може да се запишете и на уроци, да наемете ски или сноуборд, както и да закупите каквото и да е свързано със зимните спортове. В града има и ски работилница, където може да поправите ските си, да наточите кантовете, шлайфате сноуборда си и каквото друго е необходимо за вашия комфорт и сигурност по ски пистите.
В района на Банско има над 10 ски писти с различна трудност. Сред тях са Бъндерица, Плато 1, Балканиада, Шилигарник 1 и 2, Томба, Стражите и други.

Банско е град в Югозападна България и е разположен на около 160км от София и на около 60 от Благоевград.

Намира се в подножието на красивата българска планина Пирин. До Банско може да стигнете с автомобил, с автобус, както и с влак. Последният вариант отнема двойно повече време, отколкото с автомобил, но пък ако не бързате това е един прекрасен начин да се насладите на красивата българска природа, на малките къщи сгушени сред гората и прегръдката на планината...

В Банско има много музеи и стари възрожденски къщи. Ако не сте запален скиор със сигурност няма да ви е скучно, защото града предлага много варианти за културен и разбира се кулинарен туризъм. Тук се намират къщата - музей на Никола Вапцаров, етнографска изложба - музей, Веляновата къща, както и къщата -музей на Неофит Рилски.

В курорта има десетки механи и ресторанти, предимно в битов стил, предлагащи изкушения както от българската национална кухня, така и вкусни гозби традиционни за района. Задължително трябва да се опита банската капама, бански старец, Катино мезе, шашлик, чомлек и разбира се прочутия катък.

Относно настаняването, в Банско може да се намери подслон за всеки джоб. От скромни квартири през уютни семейни къщи до луксозни хотели.
На 5 Октомври ежегодно с фолклорна програма се чества денят на Банско.
През месец Май всяка година се провеждат празници на Банската традиция заедно с фестивала Между три планини, който представя повече от 750 международни певчески и танцови ансамбли за национален фолклор.

По което и време на годината да се отдадете на почивка в Банско определено няма да съжалявате!

Разбира се няма как да подмина факта, че през 2012г. Банско беше домакин на спускането при мъжете, част от Световната купа по ски 2012. Това нарежда Банско сред един от най-добрите ски курорти в Европа!

Пасау - град на три реки

2012-01-13T12:19:00.000-08:00

По добро стечение на обстоятелствата се очертава през Април да посетя за седмица едни, доскоро непознат за мен, град в Германия - Пасау. Затова реших "да напиша домашното си" и да открия за мен и за всеки, които прояви интерес и прочете тези редове, нещо повече за този изглежда красив град. Известен още с името Драйфлюсещат или Град на три реки, Пасау е създаден през 1217г. Той се намира в провинция Бавария и е разположен в прегръдката на реките Дунав, Ин и Илц.

Пасау е основна спирка по пътя на круизните кораби, които порят вълните на реките и затова често улиците на града се изпълват с туристи. Със своята уникална архитектура, Пасау е един от най- известните и красиви германски градове, разположени на Дунав. По улиците на града могат да се видят както много туристи, така и много студенти, привлечени в Пасау от местния университет, предлагаш обучение на високо ниво по право и икономика.
Най-красивото място в Пасау е Старият град, чиито сгради с архитектура в стил Барок и Готика, радват окото и впечатляват с изящни стенописи.
Всеки посетил този град, както и аз ще направя съвсем скоро, трябва да посети и Крепостта на Лордовете. Това е замък използван в миналото от епископите на епархията на Пасау. По-късно тя приютява баварската армия, а също така е била използвана и като държавен затвор, което и донесло страховитото име " Бастилията на Бавария". През 1932г. тя е превърната в Музей.
Друга забележителност на града е църквата Св. Стефан, чиято сграда има прекрасна архитектура в стил Барок. Според снимките на вътрешността, които успях да открия, думата "красиво" е недостатъчна да опише творението на старите майстори. Тази катедрала е дом и за най - големият орган в света, който притежава внушителния брой от 17 774 тръби.
Разбира се трябва да спомена и трите реки, които сякаш са прегърнали този китен град. Интересното при тях е техният цвят. Водите на Дунав са синьо - сиви, на Илц много тъмни, почти черни, а на Ин мътни, сякаш гледате река от нашенска боза...!
До скоро не бях и чула името на този германски град, но сега вече с нетърпение очаквам момента, в който ще се потопя в спокойствието, което излъчват неговите сгради, улици, а надявам се и жители!

Low cost flights

2011-12-26T00:09:00.000-08:00

There are many ways to travel cheep but the most popular way in the past few years becomes travelling by low cost airlines. Cheapest flights allow you to have more activities during your vacation. More money spent for air tickets means less money for fun during your trip. Another way cheep flights can improve your vacation is that they may allow you to make more frequent trips to different destinations. The air tickets are often the most expensive part of your holiday trip. Reducing these costs means more money for extra trips. There are a lot of low cost companies such as Wizz air, EasyJet, Air Berlin, Go Air, Indonesia AirAsia and many more. If you plan to use one of the low cost airlines for your trip you have to know a few very important things. If you buy your tickets a few months before your trip you can find very cheep tickets. Sometimes the price can be even zero and you have to pay only the airport charges. You have to know also that usually the low cost airplanes use not the main land but the secondary airports that are distant from the city to save on airport charges. The airplanes have 150-250 seats, so the cost per passenger is lower than usual. Low cost airplanes don’t offer food and drink on board or if offered, they are paid extra. Issue only electronic tickets, which are paid mostly through the Internet.

Of course there are and negative sides. Te transport from the secondary airports to the cities takes time and cost money. When added to the price of the ticket, it can significantly increase and journey to be more costly to that of regular airplane. Low cost flights are usually at inconvenient times – very early in the morning or very late in the evening. If you will use the low cost flights you have to know also that there is very strict limitation about your luggage – for most of the low cost airlines it should be not more than 10 kg. In another case you will have to pay extra money.

Everything has good side and bad side and the only way to understand if the low cost flights are for you or not is just to book a ticket!

amusement parks

Боровец - една зимна приказка

2011-12-21T09:28:00.000-08:00

Като дойде зимата и снега покрие всичко и го направи красиво, повечето хора се сещат неусетно за зимните курорти. Не знам защо, може би заради спомените от детството, но винаги когато ме питат за името на някой български зимен курорт се сещам за Боровец, макар че за последно бях там преди повече от 10 години. Сигурно няма човек, който да не е ходил поне веднъж там или най-малкото да не е воден от училище до там, каквато беше практиката преди години в Средното школо - екскурзии за ден два с цел да опознаем и обикнем родината.!
Тази година ми се наложи отново да отида до там и разбира се нямаше нищо общо с моите спомени - големи хотели, скъпи коли.... , но непочистените пътища си бяха същите.
Всеки, който питах откъде да мина ми каза различно нещо, но накрая си поех по стария път. Казаха че имало завои имало дупки... е нито завоите толкова много, нито дупки забелязах.
Иначе Самоков си е един обикновен български град, но Боровец се е превърнал в един модерен курорт предлагащ лукс и за най-взискателните, разбира се срещу подобаващо висока цена.

Все пак добре, че си ни е хубавата природа да скрие грозното вмешателство на хората и да компенсира ненужно високите цени не само в Боровец, но и в останалите ни курорти. Според мен обаче, човек ако усети природата и планината с всичките си сетива, няма нужда нито от СПА нито от джакузи, а само от бели дробове да дишат чистия въздух, от очи да видят прелестите на природата, ръце да докоснат пухкавия сняг през зимата и зелените треви през лятото и сърце да усети пулса на планината!

Desert sands – curse for one, home for others

2011-10-09T02:58:00.000-07:00

Bedouins are nomad people who lived mostly in the desert regions. Most of them don’t have any documents. Many Bedouins are unlettered – can’t read or write. There isn’t precisely information about the number of Bedouins. From ancient times this people don’t let somebody to rule them. They have their own society with lows, ruler, tradition and believe. Bedouins pass on from generation to generation the secrets of desert and the ways to live in this inhospitable area hole live. From ancient times the Bedouins are the best guides through the deserts sands. They are also and good warriors. Every country where live Bedouins are trying to force them to lead settled life. Of course the modern world influences over their lives and only the Bedouins on the deep desert keep the old way of life.

In the last few years more and more tourists visit a desert area which leads to more and more hotels. Because of this the Bedouins are forced to leave their villages and to go deeper in the desert where the survival is very difficult. Unemployment among the Bedouins is very high but they are not allowed to go to school and this deprived them of the opportunity to find job or to start own business. Hundreds of hotels offered many work places but most of time for them are hired Egyptians. Some of the young Bedouins are attract from the easiest life of the people in the big cities as Cairo and they moved there. This trend could provoke declining disappearing of the Bedouins.

Some of the Bedouins on South Sinai have been made themselves in a tourist attraction. Almost every touristic agency can offer you the diner in the Bedouin village. In this way Bedouins are trying to earn some money because the live on the desert become more and more difficult. The Bedouins children who are allowed to go to school can’t be educated in the old Bedouin traditions. If this happen, the parents are called in the school. This is a shame practice because in this way soon or later the Bedouins will disappear.

The Bedouins comes from different areas and speak different languages like Beja and Bedawai, so we can’t talk for them like one community. Each tribe has its own originality. When the Bedouins go through the desert they use for landmark the stars, stones and other marks which showed the right way. They carry only little food, water and weapon and know how to find water in the desert. The Bedouins are dressed with clothes with protect them from the sun but also allowed to the wind to cool their bodies. The women are dressed in black, with covered faces. They live usually in a tent made from camel –hairs. Usually the tent has two “rooms” – one for the guests and other only for the women.

Bedouins are inseparably part of the Egypt culture and it will be really a pity if the modern world becomes a reason for their disappearing. Regardless of this, Bedouins say that they are real Egyptians.

Egypt – pyramids, pharaohs, sands and something more...

2011-10-08T10:37:00.000-07:00

2600 years ago Herodotus wrote about Egypt: “Nowhere in the world there aren’t such things… even in the further world can not be found such things with unspeakable majesty”. Today we can still see some of the things, amazed the Greek Philosopher.

Egypt is one of the most famous tourist destinations in the world. Millions of people visit this country leading by the desire to see the marvelous Egypt Pyramids, to see the deserts and its inhabitants in the face of Bedouins. Egypt is a country in Africa which includes deserts, green oasis, the river Nile and thousands of historic places and legends. Egyptian civilization has nearly 5000 years history. When you go to this magic country you have to see definitely the pyramids in Giza, the Sphinx, the tombs in the Valley of the kings, the temples in Karnack and Luxor and of course the statues in Abu Simbel. In Egypt you can feel also the Greek, Roman and Christian trails. All over the world there are parts of Egyptian history – Egypt obelisks in Istanbul and Rome, many treasures founded in the tombs which are part of private collections and museum exhibitions.

If you decide to go to Egypt you need to know a few very important things for these so close and in the same time so different country and culture. When you choose your hotel you have to know that the hotel stars standard is not the same like in the other parts of the world. You need at least 4 star hotels. Maybe the most important thing which you have to remember is that the water from the fountains is not drinkable and you have to use only the bottled one even for your teeth. It is not a good idea to go there without an agency especially when you visit the country for the first time. The Egyptians expect tips for almost everything which they do for you even if you want to make a photo of them. The tourists who go in Egypt has to be prepared to see incredible poverty and dirt in Cairo but everybody say that the shock is only in the first few hours and after that you get used to with it. It is not a good idea to drive in Cairo because there is maybe one of the awful traffic on the earth. The Egyptians don’t use lights at the night, there aren’t any traffic lights and the only thing which they use is the car horn. People said that in Egypt you can’t drive a car which horn doesn’t work! For the walker the risk is also very high especially in Cairo because the drivers don’t take care about their safety crossing the street.

Egyptians are Muslims and are deep religious people. Ladies should be very careful to not walk alone on the streets, to not watch the men and also to not wear too bared clothes because this can provoke some problems. Egyptian economy earns mainly from the tourists so the country take care about the security and comfort of the tourists. There is a Tourist police and every few meters you can see armed policeman who you can talk to if you have any problems, most of them speak English so the language is not a problem.

In Egypt you can feel the history on the air. You can feel and even touch the history so definitely you have to see it!

Черно Море - прилики и разлики между Севера и Юга

2011-08-15T05:46:00.000-07:00

   От както се помня винаги, когато се затопли, аз все за морето си мисля и все на водорасли ми мирише!
              И тази година също не изневерих на себе си, но този път реших, че заслужавам една истинска почивка, а и исках да видя как точно се чувства човек, прекарващ две седмици от отпуската си на морето. По щастливо стечение на обстоятелствата имах шанса да прекарам едната седмица на Златни пясъци, едно толкова емблематично място добре известно на чужденците, и една седмица на Приморско, типичното място за почивка на обикновения българин.

Слънцето, водата, мидите, рапаните и пясъка като цяло са еднакво топли, солени и мокри навсякъде, но не мога да кажа същото за атмосферата в различните курорти по родното Черноморие.

Златни пясъци е курорт, състоящ се само хотели, без характерните семейни хотелчета и табели "Свободни квартири", така емблематични за Южното Черноморие. Градинките са добре поддържани, цветя и палми радват окото, а хотелите са на самата плажна ивица. Навсякъде се чува смесица от полски, чешки, немски, английски и руски език. Не чух много българска реч и това някак си ме накара да харесам още повече този курорт. Определено се усеща разликата - плажа и улиците са изпълнени с млади хора, усмихнати и приветливи. По принцип всички тръбят, че чужденците използват родните морски курорти за "алкохолен туризъм", но това според мен е доста лицемерно, тъй като и българите не остават по назад от чужденците!.

В Златни пясъци се усеща, че курорта се стреми да поддържа що годе приятна атмосфера - дори нахалните насекоми като мухи и комари сякаш са изчезнал вид в тази част на България...

Golden Sands

Южното ни Черноморие, и в частност така познатото на повечето от нас Приморско, си е все същото. Като чели в този град нищо не се променя, но не е така - увеличили са платената зона на плажа, заменили са "денс" и "хаус" музиката с " чалга", в което няма нищо лошо в крайна сметка ако повечето хора искат точно това, има още нови и нови сгради тип "семейни хотелчета", появили са се много повече поляци, чехи, руски групи от ученици. Абе с две думи нещо средно между курорт за подрастващи и семейни с деца...

Само от общината да бяха пооправили малко градинките и да бяха поизрязали бурените и трънаците в междухотелното простраство, цена нямаше да имат!

Съвсем случайно преди дни ми попадна една статия в един, еблематичен със статиите си поне за мен, сайт - Webcafe. Та там прочетох статия относно поведението на почиващите и плажуващите у нас и в чужбина и чесно казано нещата си бяха казани доста точно. Затова реших да цитирам няколко от примерите:
"По света: плажуващите обикновено говорят за работата си, времето, филм или книга. Или просто си мълчат.У нас: говори се против жената, шефа, роднините или комплексно против целия цвят. На висок глас и подвиквайки."
"По света: плажуващите обикновено изключват телефона си, за да не притесняват другите и да релаксират.
У нас: всички усилено звънят и говорят, обяснявайки колко успешно релаксират. Отново на висок глас. И информирайки целия свят къде се намират. Дежурни реплики: "На море съм", "Жега", "До петък/понеделник/сряда"
"По света: плажуващите обикновено дискретно се настаняват на метри от вас. За да не пречат.
У нас: винаги има някой, който ще развие хавлия под носа ви, до върха на пръстите ви или направо под вашия чадър. Просто там е по-интересно и удобно."
"По света: плажуващите отиват привечер на разходка.
У нас: привечер плажуващите излизат, за да разходят не себе си, а новите си дрехи. От бързане някои забравят висящи етикети с цената. "

Сигурна съм, че всеки който отдели време да прочете моите писания, след тези примери ще се подсмихне "под мустак", но дали всички ние, Аз включително, не правим съзнаелно или не някои от изброените неща...
Е, аз с ръка на сърцето си признавам, че съм от "натрапниците" с телефоните, които досаждат на околните от време на време с "кратки очерци от морето" по време на разговор с познати и приятели!

И съм се зарекла да се коригирам по време на следващото Моренце...

Най - важното според мен си остава емоцията. Какво като пречиствателната станция на Златни пясъци е мой набор, а прекрасния Созопол даже и такава си няма.... Където и да отиде човек винаги може да намери кусури ако се вглежда дълго и продължително, но морето си е море, солената вода е незаменима, а Стария Созопол е незабравим, от където и да го погледнем. И ако някой има желание да поспорим по повод на това моля да заповяда!


Sozopol

Sozopol - The old Town

North Beach Primorsko

Размисли и страсти за Града на Тепетата - част II, Разходка из Тепетата и Стария Пловдив

2011-06-24T14:03:00.000-07:00

Пловдив

..... И така вече бях в заветния Пловдив - времето прекрасно, хора навсякъде, но някак си приветливи, а не сериозни и намръщени. Където и да отиде човек, много е важно да си има някого, който да го разведе, да му обясни, разкаже и естествено да е приятна компания. Е, в лицето на моят гид беше Бубето - един прекрасен човек, колежка и приятелка.
Надали има някой, който да не знае, че в Пловдив настилката е неравна и за да обиколите забележителностите му, имате нужда от равни обувки и любов към ходенето пеш. Все пак се чувствам задължена да предупредя, особено дамите, които имат навика да ходят с токчета дори на разходка...., което ми напомня за една такава девойка с токчета, която говорейки по телефона каза "аз ако знаех, че на Белоградчишките скали ще има толкоз скали, щях да си обуя маратонките"!

Първото нещо, за което човек се сеща,когато стане въпрос за Пловдив, са тепетата. Ето защо често е наричан и "Градът на хълмовете" или "Градът на седемте хълма". В действителност по настоящем има само 6 хълма - Джендем Тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Седмият хълм, наречен Марково тепе, е бил разрушен с течение на времето, тъй като е бил разбит на павета, използвани за направата на повечето улици - емблема на града!

Аз не успях да разгледам музеите и къщите, с изключение на една изложба, но пък за два дни успях да обиколя почти всички тепета, които повярвайте изглеждат да са на голямо разстояние едно от друго, а не е така...

Сахат тепе се намира в центъра на града. Името му на турски означава "Часовниковия хълм", заради часовниковата кула, една от най-старите в Източна Европа.
Джендем Тепе, от турски "Адския хълм", наричан още "Хълма на младостта" е най-високия сред шестте хълма и се намира в западната част на града.

Джамбаз Тепе е част от така нареченото Трихълмие, в чието подножие се намира древния амфитеатър, където почти всички младоженци и туристи се снимат за спомен.

Амфитеатъра

Бунарджик (от турската дума "бунар" - кладенец, заради многото водни източници наоколо) или паметника на Альоша много напомня на Витоша, тъй като е на 20 минути ходене пеш от центъра на града, от върха се разкрива невероятна гледка, а и през лятото е идеално място за пикник и за разхлаждане..

Паметника на Альоша

Таксим тепе е един от шестте хълма, на които е разположен Пловдив. Името му идва от турската дума "таксим", която означава разпределително място. Този хълм е свързан с Джамбаз тепе и Небет тепе и образуват, вече споменатото Трихълмие, на което практически е разположен Стария Пловдив.

Марково тепе - тъй като е било разрушено и практически не съществува седмото, Марково тепе, местен бизнесмен предложил на мястото да бъдат построени два небостъргача! За щастие обаче трезвомислещи хора са отхвърлили тази безумна идея и в момента се реализира "по - малкото" зло - МОЛ "Марково тепе".

Има и още едно тепе, което съм сигурна че не фигурира в нито една "дебела книга", но пък всеки така силно почита и уважава - "Рахат Тепе"!

Тук е мястото да се извиня на всеки отделил от времето си да прочете моите "размисли и страстти", че нямам снимки на всички тепета, но просто бях запленена от красотата, която ме заобикаляше и може би съм отделила повече време и снимки на едни тепета, отколкото на други, но мисля следващия път да наваксам.

Усещането, когато си на единия хълм и гледаш към другите, е че те са толкова далечни и красиви. Докато обаче се разхождаш из красивите улици на Стария Град, неусетно вече гледаш от друг хълм, към мястото на което си бил само преди миг, и определено е трудно да се повярва, че това разстояние си го преминал пеш и то така неусетно.

Така или иначе, някак си думите не ми достигат, за да опиша прелестите на този красив български град, говоря за старата му част, а не за новата, която прилича на който и да било друг град. Стария Пловдив има неповторим чар, вървейки по криволичещите му павирани улици, си мислех "Боже точно от тук преди толкова много години са минавали толкова много видни българи, познати ни от историята и от старите разкази".

Със сигурност човек трябва да прекара много повече от моите 2 дни, за да разгледа всичко в Пловдив - има толкова къщи музеи, малки магазинчета с интересни сувенири, галерии, "тайни местенца" с неповторими гледки...

Къщата музей на Начо Културата

Ние с Бубето успяхме да посетим Къщата музей на Атанас Кръстев, по - известен като Начо Културата. Вътре могат да се видят картини, негови портрети и пластики нарисувани и изработени от различни български автори, стари мебели и вещи.

"Червеното пони"

В двора на къщата е разположена галерията "Червеното Пони". Срещу 3 лв вход, получихме възможността да разгледаме къщата и картините в двора на спокойствие, както и да снимаме, каквото ни "душа пожелае". Сред приятна обстановка бяха разположени картини и пластики, дело на млади художници. Въпросните картини бяха в топли цветове, любимите ми оранжево, жълто и червено, но една "девойка "направо ми взе ума и сърцето - мулатка със синьо... Ако имах възможност на момента щях да си я купя, но цената от 300лв ме спря. Все пак я снимах за спомен....

Разбира се творците никога немогат да бъдат ограничавани, затова имаше прекрасни производения и по самите улици и къщи...

И накрая няма как да не спомена и да не покажа новите ми приятели, които винаги ще ме чакат и винаги ще посещавам, когато имам път към това прекрасно място наречено Пловдив!!!

Размисли и страсти за Града на Тепетата - част I, Пътуването

2011-06-15T12:46:00.000-07:00

Малцина знаят, че Пловдив е бил и ще си остане моят любим български град, е може би след Созопол!

За първи път се запознахме, когато от училище, преди вече доста години, ни заведоха на Пловдивския Панаир. Е, от панаира не си спомням много, но определено си спомням първото ми впечатление от града, а именно че е чист, подреден и хората се усмихват....

През всички тези години съм ходила още няколко пъти до панаира, но така и време не оставаше за стария град и това стана част от списъка ми "Трябва да направя тази година!".

След повече от 10 години "любов от разстояние", най-накрая дойде време да отделя заслуженото време и внимание на Истинския Пловдив и неговите прелести!

И този път не изневерих на старата традиция до Пловдив с влак.

Гара Елин Пелин, бързия влак София - Пловдив в 8.30 сутринта. Под "бърз влак", разбирайте бърз не защото е "Влака стрела", а защото не спира на всяка керемидка - по-точно пропуска по някоя и друга... Трябва да призная, че новите влакове т.е тези които са освежени от вътре наистина се различават от купетата от детството ми...

Качвам се аз и вътре чисто, розово, спретнато. Сядам си аз, но нещо ме смущава и се усещам, че то пък много спретнато... и като се огледах то било първа класа, а гледам на билета ми пише втора класа, не че някой ме е питал каква класа искам на касата де, но това е друг въпрос!

Като един истински съвестен гражданин си се преместих кротко във втора класа. Вярно там малко по - тесничко, но пак доста по различно, отколкото си го спомнях....все пак за последно пътувах с влак в зората на 21 век!

....Сменят се различни пейзажи....планини, села, тук там овце, тук там боклуци, някоя и друга изоставена сграда от времето на Соца и ТеКеЗеСетата, но като цяло България си е хубава, поне природата. Навсякъде зелено, може да не се обработва земята, но пък поне си е зелено. То добре че Природата е помислила за всичко, та бурените са зелени, иначе не ми се мисли какво щеше да се вижда през прозореца!

То пак добре, че сме малко, около 7 млн, та не сме успели да замърсим достатъчно...имаме си и синьо небе, че и звездите се виждат през нощта. Ето по това бием и Лондон и Ню Йорк, макар че то над София взеха все по-малко звезди да се виждат!

Ей така докато си седя и си пиша, ме заля носталгия по старите времена и по старите влакове, където човек можеше спокойно да си виси по прозорците и да си пуши или да се затвори в купето с приятели и да си разказваме вицове и истории на път за морето....

Определено, времето минава бързо, докато потъне човек в спомени по отминали времена или в планове за бъдещето и неусетно двата часа минават.

Гарата определено си е същата като едно време, центъра и Пощата също. Разликата е че едно време използвахме последната да разпращаме картички на приятели - знак къде сме били и че мислим за тях, а сега просто се "чекваме" с телефона си или постваме във

Facebook...следва продължение

Исландия - 10 малко известни факта

2011-05-06T13:15:00.000-07:00

Всички, които ме познават знаят, че аз не бих стъпила доброволно на места с температура под 20 градуса по Целзии, но наскоро попаднах на няколко, поне за мен, доста интересни факта за една доста непозната поне за мен страна - Исландия.

Преди стотици години първият заселник на острова, викингъп Ингилфур Арнарсон нарича земите на днешна Исландия „Заливът на парата”. Римляните от своя страна ги наричат просто „Най-далечната земя”. Истина е че малцина знаят нещо повече за тази северна страна.Ето защо ще ви запозная с 10 доста интересни факта свързани с тази страна:

Исландия е най-малката географски обособена част, принадлежаща към Европа.
Исландия е на едно от първите места по стандарт на живот в света.
Тя е и на едно от първите места по самоубииства, което често се обяснява с дългите дни изпълнени с тъмнина.
В Исландия се използват пълноценно геотермалната енергия. Ето защо жителите не плащат за ток, вода и парно
В Исландия има само един полупразен затвор.
В Исландия няма села, а само градове и ферми.
Сред най разпространените професии за жени е монтьора.
Исландците не са руси. Те са чернокоси и жените са много красиви.
В Исландия се намира най-големия и на най-известния естествен СПА център в света „ Синята Лагуна”, където водата е с температура около 40 градуса.
На около 100км северозападно от столицата Рейкявик, се намира глетчерът Снайфелсджкул, който е използван от Жул Верн за първообраз на мястото на събитията от книгата му „Пътешествие до центъра на Земята”