interviews

ИНТЕРВЮ С МИЛКА КОСТОВА, председател на Съюза на слепите в община Първомай

2012-10-30T10:31:00.001-07:00

Милка Костова е родена на 14 февруари 1940 г. в с. Искра, Пловдивско. Завършва гимназия в родното си село и Учителски институт във Велико Търново, след което учи педагогика в СУ „Климент Охридски”. Работила е 1 година като учителка в с. Маточина, и още 10 години в с. Славяново, Хасковско, после 20 години в град Първомай, където е била базов учител.

Председател е на Съюза на слепите в Първомайска община.

Как отбелязахте 15 октомври – Международния ден на незрящите т.н. „празника на белия бастун”?

- Вчера се събрахме в едно заведение, почерпихме се, даже и хорце си поиграхме (които могат), изпяхме песнички.

От 6 години съм председател на Съюза на слепите в Първомай. Дейността, която извършвам, е благотворителна, без заплащане. Ходим на екскурзии, празнуваме рождени и именни дни, събираме се на чай. През юни се провежда Събор на Съюза на слепите от цяла Южна България на Араповския манастир, пеят различни състави, вари се курбан за здраве.

Трудно се ръководи организация от 100 души без средства. Понякога постъпват малки дарения – от 20 до 50 лева, които използваме за провеждане на някои мероприятия. Но организацията е бедна, нямаме клуб, свързваме се най-вече по телефона. Затова се принудих да помоля кмета да ми отпусне някаква сума поне за телефона. Преди това, пет години, съм организирала всичко за моя сметка – и транспорт, и телефон, понякога и почерпки.

Държавата помага ли по някакъв начин на слепите?

- Не. Дават само за придружител по 50 лева на година, но парите са за придружителя. Който е първа група с придружител, получава от социални грижи всеки месец около 40 лева. В тях влизат 8 лева за лекарства, 11 лева за телефон, 8 лева за транспорт и 8 лева за достъпна информация. Хората, които са първа група без придружител, получават от 6 до 26 лева на месец.

Въпреки всичко ти си с висок дух.

- Желанието за живот е основното, ако падна духом, ще стане още по-лошо. Доставя ми удоволствие да организирам нещо, защото иначе ще се почувствам мъртва, ненужна, безполезна. На 37 години получих диабет от силен стрес, с едното око нищо не виждам, то е атрофирало, с другото виждам малко. Ако пиша, не мога да виждам добре, внучките ми помагат. Ослепях от диабета. Имам и дископатия. Ходя с патерица, три пъти на ден си бия инсулин, но си казвам: „Горе главата и напред.” Имам сериозни заболявания, но това не е причина да се отчая и да спра да живея. Аз организирам и срещите на набора от Искра и на випуска от гимназията. Въпреки тежките болести изгледах и две внучки – Теодора и Моника, които сега са студентки – по икономика и туризъм.

Кое осмисля живота ти?

- Най-много се вълнувам от съдбата на внучките, искам да ги видя какви ще станат, как ще се реализират в живота. От шестгодишни бяха при мен, аз ги ограмотих, научих ги да пишат и смятат.

Ти си и творец, пишеш стихове (най-често хумористични) по различни поводи.

- „Да си пенсионер, то не е шега,

Колко много грижи имам аз сега.

По часовник ставам, времето следя,

Мирно до масата трябва да седя.”

Това е от „Изповед на една пенсионерка”...

Баща ми също пишеше, той има две издания на книгата си „Легенда за село Искра и Рода Топузови”. Отначало е пишел стихове. Моят дядо Йордан от Искра беше известен като най-големият майтапчия в селото. Такива шеги е скроявал, че даже не се е знаело дали това, което казва, е истина или не. И аз обичам да се шегувам, така забравям за болките.

Ти си работила като учителка много години. Харесва ли ти тази професия?

- За друга не съм и мечтала. Обичах професията си, обичах много и децата. Имаше един ученик – Тома, който казваше: „Госпожа Костова беше много строга, но справедлива, не делеше децата”.

Как минава един твой ден?

- Ставам сутрин и първо си бия инсулин, закусвам, сядам, вземам си дневника и всеки ден си планувам какво да правя. Най ми е хубаво, когато изпълня задачата и я зачертавам.

Как гледаш телевизия?

- Трудно ми е, но повече слушам.

Дневникът ти започва с думите: „Мило дневниче, говори”... А обичаш ли да готвиш?

- Обичам да готвя и, според другите, готвя вкусно. Правя мусака със заливка от кашкавал и яйца, повече кайма слагам, и лук. Обичам да готвя – и да ям – пълнени чушки и сарми, кюфтета по гръцки с булгур, пиле по гетмански – пържи се с лук и други подправки... Правя и гювеч в гърне – отдолу се слага зелево листо, после пилешки бутчета, ред сарми, пържоли, пак сарми, върху тях наденица, после сарми и завивам със зелево листо. Слагам малко вода и става страхотно в гърнето.

Други любими и „вкусни” рецепти”?

- Бутчета с гъби и лук – първо овалвам бутчетата в пилешка пикантина и соев сос, стоят няколко часа, после ги поръсвам с брашно и ги нареждам в тавата, където има запържени лук, гъби и топено сирене. Слагам вода и вино.. И ги пека във фурната...

Божествено...

- Мога да ти кажа и рецепта за бързи и лесни палачинки: 2 чаени чаши прясно мляко, 2 чаени чаши (непълни) брашно, 2 яйца, 1 чаена лъжица сол, 1 чаена лъжица хлебна сода. Всичко се разбърква и за 10 минути палачинките са готови.

Не обичам палачинки, но някой може и да обича!

Мирослава Панайотова

ИНТЕРВЮ С ТОМА ТОМОВ – ПЕНСИОНИРАН УЧИТЕЛ ОТ ПЪРВОМАЙ

2012-10-30T10:18:00.001-07:00

Тома Томов е роден на 21 юни 1936 г. в с. Любеново, кв. Първомай. Завършва СУ „Климент Охридски”, специалност история и философия. Работил е като учител в Кърджалийски окръг, ЕСПУ „Проф. Д-р Асен Златаров” и СПТУ „К. Запрянов”, гр. Първомай.

От колко години си пенсионер?

- От 17. Аз се пенсионирах по-млад, на 55 години.

Доволен ли си от настоящето?

- Аз не виждам нищо, което да радва хората и да ги импулсира, всичко е в черни краски. С пенсията, която получавам, не мога да купя 1 тон въглища. Много се възмущавам от някои средства за масова информация. Като че ли нарочно се прави така, че младите хора да придобиват отрицателно поведение. В тази ситуация учителят, дори да е гениален, не може да се пребори. И което е още по-страшно, обществото рязко се е разграничило на една незначителна част забогатели и такива, които се борят за трошица хлебец. А телевизията винаги хвали тези, които са преуспели. Например ВИП Брадър – това ли е елитът? 90 процента от нещата, които представят повечето медии, се правят с цел разлагане на обществото.

Какво мислиш за Европейския съюз?

- Мисля, че прави такава политика в интерес на онези, които са богати. Управляващите, вместо да накажат виновните, наказват народа, трудещите се.

Ти цял живот си живял в Любеново. Как живеят хората там?

- От зле по-зле. Някога, като излезеш на полето, всичко беше засято, никъде нямаше запустяла нива. А сега тук-там, като оазис в пустиня – някаква царевица, и то много малко декари. Със земеделие се занимават малко хора, за себе си, земеделска продукция за пазар няма. Сега не се говори за производство, за промишленост, за развитие на селското стопанство. Тук са онези фактори, които ще доведат до развитие на икономиката. Говори се за търговия. Говори се за данъци. Смятам, че този хаос е планиран. Тези неща водят до оглупяване на хората, до освирепяване.

Как се чувства българският пенсионер?

- Душата му е свита, стегната е в менгеме, защото нито за миг не може да се отпусне, не е сигурен дали ще стигнат парите за утрешния ден. Докато в миналото имах по 20-30 лева в джоба, сега и стотинки нямам в себе си. И това винаги води до потиснатост. На пенсионерите липсват средства, за да води духовен живот, няма пари за книги, за вестници. Дори в семейството това „нямане”, малкото средства, които има човек, водят до небалансирани взаимоотношения. Докато моята Албена (жена ми) по-рано не е имала повод да каже една лоша дума, нямането сега води до конфликти, а това мен като личност ме тормози страшно много.

И жена ти е била учителка.

- Двамата сме били дългогодишни учители, много се вълнуваме от бъдещето на младото поколение, защото смятаме, че образованието и възпитанието, които се получават в училище, не са пълноценни, за да изградят младите хора като достойни граждани на нашата родина. Вълнуват ни и отношенията между хората в днешно време. Считаме, че почти всички са се затворили в своята черупка и отбягват да контакуват с други хора. И естествено това води до някаква нечовешка завист, някога не е било така. Не виждам усмихнати хора. Като учители пенсионери жадуваме за онези отношения, които обществото имаше към учителите в миналото – респект, уважение - и оттам идваше самочувствието на учителя.

А има ли уважение към пенсионерите?

- Няма, сега сякаш си една употребена вещ. И за съжаление, това се насажда от управляващите, които водят, според мен, неправилна политика като пренебрегват приноса им в миналото като работна сила и заслугите им към обществото. И много често медиите развиват тезата, че пенсионерите сега получават своите пенсии за сметка на работещите, което не е вярно. Пенсионерът не е в състояние да си купи обуща и дрехи. Същото се отнася и за работещия учител – докато учителят отива на работа с овехтели дрехи, а ученикът отива с мерцедес в училище като лорд, как може да му влияе учителят? И двамата с моята жена обичаме учителската професия и никога не сме съжалявали, че сме били учители. Но ако сега сме млади и се наложи да работим като учители, не бихме избрали тази професия.

Много учители в българските села работят с ученици, предимно от ромски произход. Какво мислиш за интеграцията?

- Като първо условие за интеграцията бих посочил смяната на арабските с българските имена, това е най-важното за този процес. Интеграцията е явление, което трябва да приобщи по-малка част към по-голяма. За съжаление, много хора говорят за циганите, за техните отрицателни изяви, но никой не си задава въпроса на какво се дължат тези пропуски в тяхното възпитание и знания. Циганите идват на Балканския полуостров през втората половина на 12 век, по времето на Великото преселение на народите. Те са от онези племена, които са най-изостанали в своето интелектуално и икономическо развитие. Откакто са се заселили на сегашните балкански земи, почти нито едно правителство не се е интересувало от съдбата на тези хора. Винаги са били най-жестоко експлоатирани, изхвърлени някъде извън населените места. Не са имали възможност да работят пълноценно, което е водело до изолиране от останалото население. В резултат на тази изолираност децата са били винаги извън образователната система, което е довело до голямото им изоставане като етнос. Много несправедливо е, когато днес медиите пишат за това население и говорят за изоставането в развитието им и лошото им поведение, описвайки ги като мързеливи, крадливи. Обобщават, че всички са такива, което не е вярно. Както сред останалите етноси има работливи и съвестни, така и сред този етнос. Слагането под един знаменател на всички е опасно явление. Все пак в предишния период нещата бяха поставени по-добре. На много от децата бяха осигурени по-добри условия. Всички са работели. А добрите материални условия създават предпоставка децата да получават някакво възпитание. Битието определя съзнанието – системата, обществото е основният възпитател на личността.

Каква музика слушаш?

- Всякаква, която според моите критерии е хубава. А хубавата музика е със съдържание, което възпитава – например народната музика.

Слушаш ли чалга?

- Слушам избирателно и не ми е приятно да слушам чалга със съдържание, което е извратено.

Разкажи нещо за своето семейство.

- Моите родители се занимаваха със земеделие, бяха страшно трудолюбиви. Ние бяхме 6 деца и сме живели много бедно. Това беше времето непосредствено след 9 септември, когато все още никой не се интересуваше дали децата ходят на училище или не. Държавата започна да се интересува някъде след 1947 г., когато образованието стана задължително. Аз почнах две години по-късно да посещавам училище, а петте ми сестри останаха без образование.

Твоето мнение за нас като народ?

- Ние като народ много лесно се поддаваме на външно внушение, нямаме лично мнение, това е наша голяма слабост. Ние сме народ с много слаба памет.

Как виждаш бъдещето на България?

- Сега няма други предпоставки, може би някога ще има. Идва време, когато раната се пука. Това, което сега съществува, не може да продължи дълго време. Аз усещам вече такава вълна, която се надига и ще промени това, което съществува, и тази промяна ще дойде от развитите държави. В миналото общо взето се работеше в това отношение ние да сме по-слабо развити. Сравняваме се с Гърция, но Гърция не е изпитвала в такава степен ударите на османската империя, както балканските държави. Турската държава създава своята мощ на Балканския полуостров.

Мирослава Панайотова

ИНТЕРВЮ С ЯНКО ГИТАНОВ – ПИСАТЕЛ И ЗЕМЕДЕЛЕЦ ОТ СЕЛО ДЪЛБОК ИЗВОР

2012-10-21T10:09:00.000-07:00

Янко Гитанов е роден на 13 март 1950 г. в с. Дълбок извор, Пловдивско. Завършва икономически техникум в Пловдив. Работил е в Общински съвет, с. Дълбок извор, в АПК Първомай, главен счетоводител на кооперация в селото, 18 години е бил секретар на читалището в Дълбок извор. Сега се занимава със земеделие и с писателска дейност. Интересува се от история, написал е книгата „Дълбок извор”, в момента очаква да излезе от печат втората книга за родовете на селото. Писал е и романи на историческа тематика, но те все още са в ръкопис.

Член е на Съюза на независимите писатели.

Кое ви накара да напишете книга за селото?

- Още от малък се интересувам от история. От 1971 г. събирам материали за историята на селото. Исках да направя родословно дърво за своя род, но покрай това реших да издиря сведения и за другите. 382 рода са живели тук.

Откога са най-ранните следи за човешко присъствие в района на селото?

- В пещерата Топчика има открити следи отпреди 2 млн. години. Драгинова могила свидетелства за крупно селище от най-ранния неолит. Селището на Драгинова могила е най-ранно не само за землището на Дълбок извор, но и за цялата страна. В землището на Дълбок извор има повече от 20 могили.

Какво се е случило с неолитните селища в този район?

- Едни били унищожени от неприятели и населението им е било избито или прокудено, други били просто изоставени.

Какви са първите жители?

- Доказано е присъствието на траки през бронзовата епоха, то е свързано със селището на Драгиновата могила. Можем да допуснем, че и през неолита тук живеят ако не траки, то поне прототраки. Прието е, че именно през бронзовата епоха траките се спускат в българските земи от североизток, но съществува и мнение, че траките не идват отникъде, а възникват като етнос тук, на Балканския полуостров.

За кои тракийски племена говорим?

- Дълбок извор спада към области, които са спорни и гранични за бесите и одрисите. По-вероятно е тука да са били бесите или диобесите. В близкото Буково например има следи от симейките, там има голямо тяхно селище. А в този район се кръстосват следи от дии и сапеи, които са част от бесите.

Какви хора са козбунарци (б.а. Козбунар е старото име на Дълбок извор)?

- Без изключение козбунарци са весели хора и тази им веселост и игривост, безобидна измама, надхитряне и закачливост е отличителна черта още от стари времена. Обичат много да се надлъгват и забавляват, а навремето – и да осмиват страха си от самодиви, самовили. Били са и непоправими иманяри.

Хората тук обичат много да пеят и да играят. От 1984 до 1992 г. всяка година се провеждаше „Творческа среща на тракийската музика”. Тази традиция продължава и до днес, макар и да се организира по друг начин, тази година надсвирването беше през юни.

Кой е Спас Райчев и по какъв начин е свързан с Дълбок извор?

- Спас Райчев е от Дълбок извор, главата му беше цяла енциклопедия, продиктува на проф. Цветана Романска 420 песни. Той е цигулар от 1927 г. Още от 20-годишен младеж създава група за народни инструменти в Дълбок извор, която прави революция в музиката за онова време. Групата се състои от цигулка, акордеон и кларинет. Тя става много по-известна от дотогавашните свирачи по сватби и събори (един кавал или гайда). Спас Райчев пее своите песни в продължение на 65 години.

Как минава един ваш ден?

- Имам си свой свят, с много книги, голяма библиотека. Ходя на нивите си, имам животни – крави, овце. Кучето ми е любимец. Стремя се да съчетавам физическата с умствената работа. Сега проверявам Омуртаговата династия. Проучвам също и някои световни родове. Написал съм и роман за първия възникнал град Ур в Месопотамия „Мескаламдуг” – главният герой е бил принц на Ур. Има много интересна интрига, свързана с него, и аз я романизирах. Като пишех книгата, и аз изживях този период. Имам роман и за Калоян.

Как сте го описали?

- Описал съм го като земен човек. Имал е своите слабости. Той е бил ударен по главата със секира, от което се получава възпаление на мозъчната ципа и при лошо време, когато има ниско атмосферно налягане, е получавал пристъпи на необуздан гняв и е вършел жестокости. Според преданието той се напива една вечер и убива Балдуин... Още един пример - сключва споразумение с пловдивските ромеи, после тръгва за Одрин, а те вдигат бунт зад гърба му. Той се връща да потуши бунта и ги обесва с главата надолу. Тогава ромеите го нарекли Ромеоктон (ромеубиец) и Скилойоан (кучето Йоан).

Не е ли скучно да се живее днес в българското село?

- На мен никак не ми е скучно, защото си имам винаги нещо, за което да мисля и да го анализирам.

Ловец ли сте?

- Вече не. Бях убил 11 редки птици по молба на мой приятел, искаше да ги препарира. Истината е, че ми беше жал да ги убивам. Наблюдавах почвите, пътищата (направил съм карта на местността). Изброих 42 кладенеца. С тях са свързани и много случки.

Коя е най-голямата ви мечта?

- Най-голямата ми мечта е да мога да се върна с машина на времето и да видя какво е било тук преди хиляди години. Иска ми се да видя как е изглеждал човекът, как е прекарвал дните си, вечерите си.

Според вас може ли да оцелее българското село?

- Сега чехите и унгарците приемат закони за подкрепа на дребния и среден земеделски производител. В нашата махала има сега 20 крави. Навремето имаше 200 крави. Сега всички крави в селото са 170, а овцете са 500. Земеделците не са повече от 30 човека, другите дават земята на арендатори. Сега полето е толкова пустеещо, че не можеш за цял ден да видиш човек. В България за дребния бизнес няма никаква помощ.

Аз исках да направя ябълкова градина и други неща. Оказа се, че трябва да назнача агроном, тракторист, ветеринарен доктор и да им плащам осигуровки. Това на практика не става. Може да се направи, ако имаш европейски пари (както в Гърция навремето). В страната в момента има 200 000 дребни млекопроизводители. Но тях никой не ги подкрепя. Ние ставаме придатък на чуждия пазар. Сиренето е бяло като вар (внасят унгарско сирене за 23 стотинки) и така се убива местния производител. Тук през 1985 г. основахме първото биволовъдно дружество – имаше 200 бивола, гледаха се индийски биволи. Но нямаше кой да ги поддържа.

Какво мислите за европейските фондове?

- Тези пари не достигат до нас. Примерно, полагат ми се 2 500 за нивите, но се удържат от тях 300 лева. Къде отиват тези пари? Прави се компютърна проверка на нивата, но тази проверка не отчита точно – например земята, на която има сянка, излиза, че не е обработена. И се налагат санкции, с които се удържа от парите. На хора, които имат големи дървета (те правят големи сенки) се маха и половината от земята. Това е чиновнически произвол.

Имате ли надежда за българското село?

- Селото се е върнало в този си вид, каквото е било след Освобождението. 1 500 души – пак толкова, колкото сега, с тази разлика, че тогава половината от тях са работели на полето, а сега работят само 30 човека. Надявам се, че ще измине периодът на купените дипломи и ще дойдат хора, които ще променят нещата.

Ако днес един човек създаде продукт за 5 лева, той печели около 50 стотинки, останалите пари ги вземат други. Не се направи инфраструктура. Европейците в момента ни се надсмиват, че не можем да вземем европейските пари. Тези латифундисти, които се създадоха, само гълтат субсидии.Те обработват половината земя. Но не се стремят към голям добив, сеят царевица, жито и рапица, не поливат редовно, не правят дълбока оран. А на мен обработката на декар ми излиза 50-60 лева. В България няма система за контрол.

А по отношение на ГМО?

- Ако до мен сееш ГМО царевица, моята царевица става ГМО, защото тя се опрашва. Никъде няма агрономически контрол. При семената съшо има далавери – не знаеш какво има в тях.

Не сме ли сами виновни за положението си?

- Българинът не е независим, защото е беден. Той е колон, роб на системата.

Мирослава Панайотова

Интервю със Златка Кушелиева

2012-08-13T00:29:00.001-07:00

ИНТЕРВЮ СЪС ЗЛАТКА КУШЕЛИЕВА, ДИРЕКТОРКА НА ОУ "ХРИСТО БОТЕВ", С. ЕЗЕРОВО

ЖИВОТЪТ НЕ Е САМО В ГОЛЕМИЯ ГРАД, И В СЕЛАТА ЖИВЕЯТ ХОРА

"Вашият вестник е много интересен и си го купуваме и ние с колегите, макар че сме две години под

възрастта", споделя Златка Кушелиева, 53-годишната директорка на ОУ "Христо Ботев" в с. Езерово, Пловдивска област.

Златка Кушелиева е родена в с. Езерово. Основно образование е получила в родното си село, след което е учила в Търговската гимназия в Пловдив, завършва българска и руска филология в Пловдивския университет, а по-късно и право. Доктор е по международно право и международни отношения.

Наближава 15 септември. С какво чувство започваш новата учебна година?

- Този ден за мен е незабравим празник. Отново и отново го преживявам, връща ме в детството.

Какво е усещането да си директор на училище? Какви качества са необходими, за да се справи един директор с проблемите?

- Да си директор на училище е голяма чест и отговорност. За да се справи един директор с многобройните проблеми, трябва да съчетава доста качества. Да проявява коректност, да спазва закона, да умее да работи с хора, не само подчинени, но и с родители, с общественост, да има мениджърски подход. Да бъде психолог и педагог. Да бъде човек.

Много се писа за увеличението на учителските заплати. Обществото остана с впечатление, че учителите работят малко - половин ден, а получават много пари. Реална ли е тази представа?

- За заплати винаги се е говорило, но българският учител не работи само за пари. Той е преди всичко отговорен, от студентската скамейка знае, че ще вае човешки, и то детски души. Неговият труд е инвестиция в бъдещето на родината.

Може ли в провинцията човек да води пълноценен духовен живот? Дава ли средата възможност за творческа реализация?

- Категорично - да. Животът не е само в големия град, и в селата живеят хора. Особено сега, съществува голяма мобилност, почти всички ученици имат интернет. Има само един интернет доставчик, но е редовен и сме доволни от него.

Ти работиш в училище, където контингентът е основно от турски произход. Какво е е твоето мнение за българските турци?

- Българските турци са изключително трудолюбиви хора.

Може ли в училище да се създаде добър колектив? И всъщност има ли това отношение към работата?

- От огромно значение е атмосферата в колектива. Това оказва голямо влияние на работата в училище. Ние сме като едно семейство.

Работата с деца прави ли те щастлива? Чувстваш ли се полезна?

- Това е моят живот. Пред очите ти израстват бъдещи граждани на България. Всеки си спомня любимия учител и му подражава, затова трябва да се стремим да бъдем достойни за това.

Забравени думи ли са "патриотизъм", "родина", "труд в полза на обществото", мислиш ли, че това са вече отживели понятия?

- Изобщо не са забравени тези думи. Нашите деца се чувстват граждани на Република България. Всички национални празници се отбелязват тържествето, традициите и обичаите на село се спазват редовно. Независимо от произхода си, децата на Великден боядисват яйца, на Коледа коледуват. Едно цяло сме, аз съм израснала в родното си село, обичам моето училище. Въпреки упреците на моите приятели, обожавам селото и затова останах тук. То ме зарежда. Отношенията с хората, тяхната етика за мен са много важно нещо.

Осъзнава ли обществото отговорността на учителя? Как се отнасят родителите на децата в Езерово към учителите? Имат ли прекомерно високи претенции към учителите или са реалисти?

- Родителите и хората от селото се отнасят с уважение към учителите. Интересуват се от успеха и дисциплината на децата. Имаме ученици в елитни гимназии в Пловдив, Асеновград и Хасково, Стара Загора.

От какво какво живеят хората в Езерово?

- Отглеждат добитък - крави, овце, тютюн, зеленчуци.

Какви са комуникациите на малките села с града? Има ли удобен транспорт?

- Сравнително добри. Езерово се намира на 12 км от Първомай, на 54 км от Пловдив. Има 3 автобуса дневно, а и хората пътуват със собствени автомобили.

Как живеят пенсионерите в Езерово? Стигат ли им пенсиите?

- Справят се. Допълват с отглеждане на домашни животни, произвеждат зеленчуци по градини и къра.

Кои са най-важните неща за теб? Имаш ли свой девиз, мото или някаква приложна философия, която следваш?

- Най-важните неща за мен са човек да бъде жив и здрав, да притежава мъдрост. Имам собствена философия, възгледи и принципи, на които държа много и ги спазвам. Например - бъди навсякъде и във всичко човек. Честност, нравственост - качества, които обожавам. Дискретност, да уважаваш хората. Служи на хората около теб с любов и всеотдайно, независимо дали ще те оценят.

Какво според теб е необходимо, за да постигне човек целите си?

- Много труд, постоянство.

Имаш ли регистрация във Фейсбук или в други сайтове? Какво е отношението ти към интернет?

- Да, Ами свикнахме всички и не можем без този лукс и вече е необходимост, не само в работата, но и в ежедневието.

Как виждаш бъдещето? Какво ще донесе утрешния ден на теб, на България, на Езерово, на света - хора, които седят пред компютъра и лаптопа или връщане към земята? А може би има идеално съотношение? Ако има - как да го намерим?

- Оптимистка съм. България и моето село трябва да вървят напред. Не можем да бъдем откъснати от света, трябва да се съчетава стоенето пред компютъра и работата в градината. Селото е идеална фитнес зала. Има време и място за работа и за почивка, ако съумеем да си го предоставим и съчетаем, би било хубаво. Познатите ми, които преди се чудеха как 20 години съм на село (само времето, през което учех, съм била в града, въпреки че имам жилище там), сега искат да идват тук и да си купят места. Обичам родното си място и тук ми е уютно.

Какво ще пожелаеш на читателите на в. "Над 55"?

- На милите читатели на вестника пожелавам, преди всичко, да бъдат живи и здрави, да обичат родните си места и да вярват в едно хубаво бъдеще. България е прекрасно кътче на земята.

Мирослава Панайотова

POLO by KILLABKILL'D - Uploaded by: Killabkill'd - @killabkilld

2012-05-17T10:56:00.001-07:00

http://tweetmysong.com/ut69xj0#.T7U7rpwjziE.blogger

Interview with Ludmila Karaslavova

2012-03-22T17:22:00.001-07:00

Людмила Караславова е родена на 2 юни 1952 г. в с. Дебър - сега квартал на гр. Първомай, в семейство на учителка и летец, което по-късно се премества да живее в София. На 15-годишна възраст става републикански шампион по художествена гимнастика на първенството в Пловдив (1966 г.). Работила е в над 22 печатни издания, публикувала е във в. "Стършел", в. "Пулс", сп. "Отечество", сп. "Здраве", писала е радиопиеси и сериали за деца, излъчвани от Радио София в програмата "Христо Ботев". Има 4 литературни награди за поезия, журналистика и сатира. Първата й книга с поезия е "Тебеширеното влакче", издателство "Отечество", 1988 г.
Продава картини в България, Испания, Австрия и Канада.
В момента предстои издаването на стихосбирка с творби, написани в Дебър.
Откъде идва заглавието на новата ти книга "Кавалът още плаче"?- Това е традиция в нашия род. "Кавалът плаче" е една от първите книги на Георги Караславов. "Ехо от кавалите" е първата стихосбирка на Слав Хр. Караславов. Това е причината за поява на трето заглавие. Книгата ми е "Криво лозе на баир или кавалът плаче" (Първомайски песни и балади). Поезията е посветена на хората от град Първомай и квартал Дебър. Корицата ще бъде един мой портрет на прадядо Слав и дядо Георги Караславов. Георги Караславов е по-големият брат на дядо ми, който се казваше Христоз.
С поетесата Ваня Петкова бяхте приятелки.- След смъртта й направих една стихосбирка, посветена на нея - "Пиянството на къпините", надявам се да излезе догодина.
Имаш доста портрети на Ботев, Левски, Хаджи Димитър. Работиш и върху роман за живота на Ботев и Левски.- Романът се казва "Пришествието на безсмъртните". 12 мъже - Ботев, Левски и още 10 от големите исторически личности събирам във ветрената мелница. В романа има художествена измислица, но и много исторически факти, които се подминават. Например това, че Ботев и Левски са братовчеди, и двамата са учили в училището на даскал Ботю. Левски е по-млад, отколкото се знае - за да се запише в легията на Раковски, трябвало да бъде по-възрастен. Друг случай - Ботев е заложил един свой ръкопис за пари при Каравелов, пропуска срока и споделя, че ръкописът ще бъде загубен. Когато Бенковски разбира това, хуква да гърми Каравелов, за да вземе ръкописа обратно, но за щастие бива вързан за една греда, докато се укроти. И за още много неща не се пише и не се говори. Кой не праща втората чета? На кораба Ботев дава парите, които носи със себе си, на Горов и на жена му, до 2-3 дена да пратят следващата чета, която да ги последва. Но това не се случва. Целият род на Горов е в парламент, министерства, парите и досега не са отчетени. Вековна серия от предателски фамилии, които движат историята на България и си сменят имената, да не се разпознаят. А братът на Левски, Петър Иванов Кунчев, е в четата на Ботев, успява да оцелее и се връща с руснаците, бие се с тях, остава жив и след това умира от туберкулоза, гладен и беден. Какво се случва на "Вола"? Никола Обретенов, синът на баба Тонка, също е в атентата срещу Ботев на "Вола".
Защо реши да се върнеш в Дебър?- Аз съм в Дебър, не само защото тук съм се родила, а защото изпълнявам синовен и фамилен дълг. Може да се приеме и като форма на патриотизъм. На тоя свят се работи не само за пари, но и за идеи и идеали. Възстановяването на един музей и неговото поддържане изисква не само средства, но и любов, и ръце. Музеите са споменът на нашето настояще. Който може да живее без спомени, не може да присъства в настоящето. Музеят не е каприз. Това го знаят по цял свят, но тук това още трудно се разбира.
Имаш ли някакви бъдещи планове относно културата на града?- Дворът зад оградата на музея е на наша братовчедка и се надявам да го откупя, за да построя там (може би с помощта на общината?) една сцена ансамбъл, като летен театър - за концерти, представления, куклен театър - за прекрасните ни деца дебърчета и първомайчета.
От какво си разочарована?- Не съм във възторг от меланхолията, с която обществеността и Дружеството на първомайските писатели обгрижват музея, а също и от цените на лекарствата в аптеките.
От какво живееш?- Продавам картини във Виена и Канада, и по този начин издържам и музея. Но имам и неприятни спомени, свързани с продаването на картини. В Испания нарисувах авторска "Тайна вечеря" в катедралата "Сан Педро" в Ла Побла Ярга - Валенсия. Творбата тежи половин тон, но и досега не ми е платена. Живея с надеждата да видя този едногодишен труд, "Тайната вечеря", в Първомай и дано това стане повод градът да се сдобие с изложбена зала или галерия.
Какво рисуваш?- Отдавна вече не правя копия на икони, защото ми е скучно и почеркът не ми се разпознава. Създавам една по-модерна и по-освободена икона, която не настъпва канона, но четката си е само моя. Рисувам темпера, графика, смесена техника, портрети, илюстрации. В края 1889 г. заминава за Испания с децата си, където остава 10 години. Там работи като художник емигрант и "всичко, което работи един емигрант" - бере портокали, разнася листовки по улиците и мие чинии в бар. От 5 години живее в Дебър и се грижи за музея "Георги и Слав Слав Караславови". Пише поезия на български и на испански - класически стих. Има готови за печат 15 стихосбирки, 2 от които са на български и на испански. Автор е на тритомен роман в стихове "24 часа от живота на Робърт Бърнс и Джени Армър". Прави първия в България превод от шотландски на Робърт Бърнс в екип с покойния Димитър Фролошки.В Първомай се правят песни по твои стихове?Ти си живяла 10 години в Испания. Как се справяше с носталгията?- От тази болка няма по-тежка. Болката, наречена България. Първите 2 години нямаше нощ, когато да не съм сънувала България. Децата ми са вече в Испания 22 години. Имам двама сина - Атанас и Николай. Не съм виждала малкия си син Николай от 11 години, запознах се само с 3 от 5-те си внучки. Единият реставрира стари къщи, с каменоделство се занимава. А Николай е дърводелец. Музиката им е хоби. Атанас е фантастичен джазбандист, Николай свири на пиано и китара, композира. И двамата рисуват много добре и правят поезия.
Откъде идва тази страст към рисуването в твоето семейство?- Единият от прадядовците е бил зографин, неговият образ е в романа "Батенберг". Чичо ми Слав Хр. великолепно рисуваше, леля Яна, дъщерята на Георги Караславов, беше художничка и съпруга на скулптора Любомир Гуляшки (автор на паметника в Дебър на Георги Караславов, невероятна скулптура), а леля Яна направи сценографията на "Снаха". Аз съм четвърто издание художник.
Кой ти помага за оцеляването тук и в издръжката на музея?- Цялата фамилия, кметът Ангел Папазов и Иван Караславов, които направиха чудеса, и моите приятели Александър Фучеджиев, Цветанка Василева, Наско Запрянов и Атанас Василев, Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели, и Господ, разбира се, с Вяра и Любов.
Какво ще пожелаеш на читателите на вестника?- Бог да пази България.
Мирослава Панайотова- Да, децата ги пеят и ги харесват. Надявам се да поставим моята пиеса "Трагедия за богове" на голямата сцена на нашия великолепен театър под ръководството на Иван Караславов, както и двете ми куклени пиеси в стихове за деца. В името на труда ми по музея просто си загърбих издаването на книги. Всичките ми средства бяха вложени в музея.
Как се чувстваш тук?- В свои води. Липсва ми малко помощ като работна ръка... Засадих над 20 дръвчета, показах на бял свят калдъръма на двора, вдигнах геран, чешма, обзаведох музея с люлка, халища, черги, стан (протъках на него), копая, рисувам, пиша, бъркам цимент. Ателието ми е в бившата конюшня на прадядо ми ханджията Хаджи Георги, който е държал хана на Цариградското шосе. Там са нощували и турци, и хайдути, който откъдето мине. Точно там е нощувал Ибрахим бей, когато е бягал през 1878 г. от руснаците по време на Руско-турската освободителна война. Историята от това събитие е доста любопитна, описана в предсмъртната книга на чичо ми Слав Хр. Караславов "Батенберг и златото на самотника". Втората част на романа е на ръкопис, който ми бе предоставен от братовчедите ми - и ръкописът, и аз мечтаем да бъде завършен. Кметът на нашия град беше силно заинтересуван от "Златото на самотника" и обеща преиздаване на първия том. Книгата е много интересна от историческа гледна точка, беше на изложбата на коронованите глави във Виена (единственият екземпляр) в чест на княз Батенберг преди две години.

hi, Dani, how are you?

2012-02-03T12:59:00.000-08:00

Nutbush city limits

2011-12-13T10:22:00.000-08:00

2011-12-13T10:13:00.000-08:00

ИНТЕРВЮ С ГЕОРГИ БЯЛКОВ за писмеността на траките
ИМЕННО НАЛИЧИЕТО НА АРИТМЕТИЧНАТА ПРОГРЕСИЯ, СВЪРЗАНА С ЧИСЛОТО ЧЕТИРИ, ПОКАЗВА ДАЛИ ЕДИН ПАМЕТНИК Е ТРАКИЙСКИГеорги Бялков е роден на 25 юни 1932 г. в с. Бяла река, Пловдивска област. Завършил е Учителски институт в Пловдив, специалност "История", след което работи 10 години като учител в с. Добри дол и 11 години като директор на училището в с. Градина.
Популярен е и като нумизмат и колекционер на местното нумизматическо дружество.
Написал е две книги с документален и изследователски характер "Прометей" - за д-р Петър Генов
и "Началото" - за траките. Член е на Дружеството на писателите в гр. Първомай.
Кой е Петър Генов, за когото написахте първата си книга?- Петър Генов е един от първите социалисти в Първомайска община, съратник на Димитър Благоев, един от създателите на социалдемократическата партия в Борисовград. Псевдонимът му Прометей е даден от Димитър Благоев. Петър Генов завършва философия в Берн, Швейцария. Защитава докторска дисертация на тема "Теория на познанието и метафизиката на Фойербах". Ако си представим какъв е бил битът на българите в 1911 г. - около 70 процента неграмотни, можем да осъзнаем значението на неговия труд. Когато Петър Генов се връща в България, не му позволяват да преподава хуманитарни предмети, а му поверяват пеене, на философа. Той, между другото, е бил много добър цигулар, а също и писател. Имам много хубав разказ от него "Сартак пред гладиаторите от Капуа". Неговите статии могат да се намерят във вестника на Димитър Благоев и в неговото списание "Ново време". Той е участник в Балканската и в Първата световна война, където заедно с немски лекари лекува ранените в Пловдив. По това време жена му Неда Душева от Чирпан заболява от туберкулоза и умира. През 1918 г. Петър Генов отива да следва медицина в Германия. След дипломирането си се връща в България, но подобно на жена си също се разболява от туберкулоза и в 1923 г. умира в санаториума в с. Искрец, където е погребан служебно. Днес гробът му е заличен. Но архивът на Петър Генов е бил донесен от Берн в с. Градина. В Германия той се жени за една хърватка. Когато той умира, тя напуска България, но взема почти целия му архив, заявявайки, че не иска нищо друго, само архива. Остатъкът от архива е събран от неговия племенник - 2 броя от докторската дисертация, 6 броя от сп. "Ново време" и 8 негови снимки, правени главно през войните.
Книгата ви за траките -"Началото" - предизвика доста голям интерес. Как си обяснявате това?- Целта на книгата е да се дадат началата на общочовешката цивилизация - обществена организация, архитектура и най-вече - писмеността.
Глинената плочка от с. Градещница, Врачанско, е най-старият археологически паметник от пратраките - 5 000 години пр. н.е.! Знаците са подредени на 4 реда. Аз свързвам тези знаци с четирите годишни времена, има и хиерогамна сцена - събирането на мъж и жена, непременно присъства и богът, но богът е даден с атрибутите - ритуалният съд в дясната ръка, а в лявата - вейка.
Подобни сцени с по-картинно изображение има в скалните рисунки в Магурата и на сребърната плочка от с. Летница, Врачанско. Това е част от етимологичния път на тракийската писменост.
Глиненият съд от с. Овчарово, Търговищко, е друг писмен паметник, който анализирам и на който намирам същите знаци, но те са в 4 групи, а не в 4 реда, както в предишния.
Третият паметник, който има същите знаци, е от могилата в с. Караново, Сливенско. Тази могила е световен еталон за определяне на развитието на човешкото общество. Там имаме пластове от най-ранен, среден и късен палеолит; неолит - ранен, среден и късен; мезозойска епоха; медно-каменна епоха; бронзова и желязната епоха. Тука е създадена т.н. Карановска система за класифициране на последователността на човешкото развитие. Паметникът от Караново отразява края на идеографическия период от развитието на тракийската писменост. След него тракийската писменост навлиза във втори период, т.н. класицизъм. И най-яркият паметник от този период е Езеровският златен пръстен. Между другото този пръстен е намерен от дядото на Златка Кушелиева, директорката на училището в с. Езерово - той го предава на Националния археологически музей в София през 1912 г. В Езеровския пръстен писмеността се приближава до звукозаписното писмо. Текстът отразява последните думи на съпругата на виден тракиец, която е трябвало да бъде погребана с него: "Ролистене, аз, твоята любима жена, спокойно лягам до тебе, след като отхраних децата". Когато един знатен тракиец почине, с него е трябвало да бъде погребана любимата му жена. Траките са имали по няколко съпруги, но само най-обичаната от него, според Херодот, го е придружавала в задгробния му живот. Голяма част от обичаите на траките са били подчинени на задгробния живот. Жената се умъртвява от най-близкото обкръжение на съпруга си - брат, баща, чичо. Организира се тържество, на което тя бива убита, без предварително да се знае от нея каква ще бъде съдбата й.
Втори писмен тракийски паметник от класическия период е каменната надгробна плоча от с. Кьолмен, близо до Върбишкия проход. Трактористи орат и закачат тази плоча. Под нея се открива погребална камера с останки - кости и копия. От Шуменския археологически музей установяват, че това е антично погребение. На плочата отгоре има 4 реда писменост. Това вече е звуково писмо, което гласи: "Аз, Лет, една и единствена дъщеря на погребания тук Хебър. Той живя по тези места 54 години. Не разрушавайте този гроб, ако не искате да се случи същото и на вас." Така го превежда Владимир Георгиев. Това е от 5-6 в. пр.н.е. и е единственото място в Югозападна Европа, на Балканския полуостров и никъде другаде. Оттук това писмо, благодарение на Александър Македонски, тръгва на юг и на изток - в Египет и в Мала Азия - Индия.
В тази писменост намираме и първия образ на кръста. Карановският печат има кръгла форма, кръглата повърхност е разделена на 4 сектора. С разделянето на Карановския пръстен на 4, траките слагат началото на християнството. По същото време, а може би и малко по-рано, е намерен раннонеолитен паметник в с. Ябълково, който е изложен в регионалния археологически музей в Хасково. Бронзови кръстове са намерни и в тракийски обекти от Варненско.
На всички тези паметници срещаме отново четворното групиране. Намерих една аритметична закономерност, една аритметична прогресия - на основата на 4. Именно наличието на тази аритметична прогресия показва дали един паметник е тракийски.
Могат да се направят асоциации и с някои по-съвременни християнски паметници - например скрижалите с 10-те божи заповеди - там също има такава закомерност, свързана с числото 4. Скрижалите са 2 плочи, всяка от които има по 8 реда. Ако вникнем в съдържанието на написаното, ще забележим, че името на Бог се споменава само в първите 4 заповеди. Това навежда на мисълта, че останалите заповеди са добавени по-късно. Според мен дори и в скрижалите откриваме тракийската аритметична прогресия. В един храм скрижалите се намират винаги на северната страна. Имам цяла глава в книгата "Тракийските паметници и християнството".
Сребърната плочка с образа на тракийския върховен бог Сабазий от тракийското светилище в местността Белинтаж, Асеновградско, показва следното - Сабазий е седнал на каменен трон, в дясната ръка държи глинен съд, а в лявата - свещената вейка, с която благославя. Съпоставена с образа на Зевс от скулптурата на Фидий, откриваме отново асоциации с траките.
Изследването на тези неща продължава цял живот.
На какво са се покланяли траките?- На слънцето. Основният им бог е слънцето, Хелиос.
Към коя група езици се отнася езикът на траките?- Към санскрита.
Колко тракийски могили има в България?- Над 20 000. Иманяри, профани унищожават ценни археологически паметници в тях - глинени и каменни паметници се хвърлят, защото се търси злато.
Ние днес какво имаме от траките?- Екстатика, свързана с танците, етефалическите обичаи, свързани с размножаването, и духовното начало, свързано с бога.
Откъде имате стелата пред дома си?- Стелата е строителен елемент от тракийски асклепион (лечебно съоръжение) от Добри дол. Бях я подарил на музея в гимназията, те я подарили на музея в читалището, откъдето е изхвърлена. Аз я прибрах и я сложих пред дома си.

Мирослава Панайотова
тел. на Георги Бялков 0336 639 67

Interview with the artist Rumyana Markova

2011-07-14T23:06:00.000-07:00

ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИЧКАТА РУМЯНА МАРКОВАпо повод изложбата "Стенен килим - топлина и уют" в Галерия "Икар", Бизнес център Платинум, ул. "Бачо Киро"26-28АКО НЕ ВЯРВАМЕ В ДОБРОТО, НЯМА КАК ДА ДОЧАКАМЕ УТРЕШНИЯ ДЕНРумяна Маркова е родена на 22 февруари 1947 г. в София. Завършва Художествената академия през 1971 г. специалност текстил. Работила е в Габрово като художник десенатор, в София - в Памукотекс и в Завод за българска коприна, също и като художник на свободна практика. Нейни произведения са собственост на колекционери от Германия, Гърция, САЩ, Италия, Австрия, Франция и др. Освен тъкани произведения на изкуството Маркова рисува живопис, икони, изработва рисунки върху коприна. Нейни творби са красели много ритуални зали, фоайета на големи сгради, хотели, галерии. Участва във всички национални и международни текстилни изложби (Кувейт, САЩ, Унгария). Член е на СБХ.
Коя беше причината да се насочиш към текстила?- Стори ми се, че е по-интересна специалност, по-близка до женската психика.
Как се изработват твоите пана?- Първо се прави проекта, после - работен картон, снове се, прави се нищелка и след това се подлага картона и по него се тъче. Някои се изработват и за една седмица, други за месец. Аз съм тъкала килими 4 кв. м. - 2-3 месеца. След като се изтъче, се отрязва, завързва се горе, както чергата, и се подшива. После се глади с много гореща ютия и с мокра кърпа. След това се мисли за аранжирането, дали да бъде в рамка или свободно.
Приемаш ли поръчки?- Разбира се, изпълнявала съм поръчки от Германия, Франция, България, Щатите.
С какво те привличат образите на Богородица и светците?- Това е някакво вътрешно чувство, те са изпълнени с някаква вътрешна сила, привличат ме и като изкуство.
Смяташ ли, че във всеки български дом трябва да има икона?- Да, важно е да имаш, който да ти помогне да излезеш от някаква криза, да осмисля живота ти. Може и да не бъде икона, но трябва да бъде нещо, в което вярваш.
Обичаш ли да ходиш на църква?- Самата обстановка в църквата ми действа много отпускащо, релаксиращо, забравям за всекидневните грижи, откъсвам се от проблемите.
Какви са цените на твоите икони?- Съобразени с размера и кризата - от 70 до 200 лева.
А на килимите?- 500, 1000.
Смяташ ли, че София е истинско средище на културата?- Не, хората ходят само на безплатни концерти. Има определени кръгове, които са привилегировани, но има много талантливи художници, които мизерстват. Човек се превръща в един робот, който трябва да си осигури елементарно съществуване. Това потиска и твоите мисли...
Има ли според теб помощ от държавата за сериозното изкуство?- Тука няма такава политика.
Кои са най-важните неща за теб?- Според мен най-важни са здравето и свободата, правото на избор.
А парите?- Парите са необходимо средство, но те не трябва да бъдат цел на съществуването.
Разкажи нещо за своето семейство.- Баща ми е от гръцка Македония, от солунските села, имали сме имоти, но всичко е загубено, дядо ми са го прибрали в затвора, после той успява да избяга. През 1918 г. семейството идва в София, в крайните квартали, животът е бил тежък. Майка ми е от Радовиш, Вардарска Македония. И досега имам роднини в бивша Югославия.
Какво е отношението ти към днешна Македония?- Хубаво чувство имам към тях, но са малко шовинисти. Езикът им е български диалект. преводач.
Смяташ ли, че си постигнала своите цели в живота?- Мисля, че да. Но на човек винаги нещо не му достига.
Ти се интересуваш много от история. Какво четеш в момента?- "Боянският маг". В книгата се разказва за родословието на българските ханове, което е много по-старо, отколкото се е смятало. Пише, че Дунав е най-старата река в света, че тук са живели келтите, по поречието на Дунав, а в района на град Трън са живели арменците (армини), които след Втория потоп, преди около 12 000 години, се преместват там, където са сега. Черно море е било много по-малко сладководно езеро и при един голям катаклизъм тази суша, която свързва Мала Азия с Балканския полуостров, се прекъсва, а Средиземно море нахлува в Черно море, което става соленоводно - и това е всъщност прототип на потопа, описан в Библията (преди около 30 000 години е имало друг потоп). Тези неща са ми много интересни. Неслучайно гледам "History" постоянно.
В какво вярваш?- Злото е навсякъде около нас, ако не вярваме в доброто, няма как да дочакаме утрешния ден. Явно е, че доброто е било повече от злото, за да просъществува човечеството досега.
Мирослава Панайотова

тел. на Румяна Маркова 02 929 96 30; 0884 284 019
my email address miroslava_panayotova@abv.bg

5

2011-06-23T13:09:00.000-07:00

Нали не смятате, че има полза от тези интервюта?
Каква полза? Всъщност аз съм гладна.
Това важно ли е?
За мен е важно, а и още не съм си изпушила цигарата. Тук не пуша.
Добре, ще почакам... А сега за финал - какво ще пожелаете на всички нас?
Не правете като мен.
Тоест?
Знаете ли какво, искам да кажа нещо, но защо имам чувството, че хората около мен са глухи?

4

2011-06-23T12:58:00.000-07:00

Пушите ли?
Точно сега ще запаля една цигара.
Но това е вредно.
Кой ви каза?
Какво мислите за политиката?
Мисля, че нищо не става от нея.
Какво е мнението ви за истината?
Истината няма мнение, нито аз за нея. Всъщност истина няма.
Но някои неща са факти.
Така ли мислите?
Да не би да искате да кажете, че разликата между фактите и илюзията е тънка?
Разлика? Разликата е огромна. Просто това е игра на думи.
Вие не се отнасяте сериозно към думите или просто се шегувате?
За малоумна ли ме вземате?
Кое ви наранява най-силно?
Бодлите без рози.
Обичате ли да си говорите сама?
Не, но го правя.

3

2011-06-23T12:48:00.000-07:00

Забавно ли е да живееш?
Много е забавно.
Кое по-точно?
Забавно е да правиш грешки, но последиците са фатални.
Фатални?
Понякога.
Не искате ли да промените света?
Да, искам да не ми е толкова топло.
Коя е любимата ви мисъл?
Понякога просто не мисля.
Знаете ли много неща?
Има ли значение какво знам?
Доволна ли сте от това, че живеете тук?
Не съм доволна, но ...
Защо не промените живота си, ако е така?
Лесно ли е да промениш живота си?
Мислите ли, че човек оглупява с времето?
Това е несъмнено. Но от друга страна - не.
Кое е по-вярно - че обичате живота или че живеете по навик?
От този въпрос ме заболя, наистина. Все пак живея.
А това не е малко, нали?
Хм. Учите ме на скромност?

2

2011-06-23T12:18:00.000-07:00

Обичате ли да четете?
Обичам, но нямам време.
Обичате ли да пишете?
Обичам, но нямам време.
Обичате ли да ходите на срещи?
Обичам, но нямам време.
Обичате ли да спите?
Отговорът е да.
А обичате ли да гледате телевизия?
Определено.
Да ходите на Витоша?
Не особено.
Кой е любимият ви цвят?
Все ми е едно.
Любимата ви дреха?
Нося каквото имам.
Обичате ли рози?
Всъщност не.
Обичате ли алкохола?
Много малко.
Спортувате ли?
Правя коремни преси сутрин.

1

2011-06-23T08:46:00.000-07:00

Обичате ли дъжда?
Да, защо не.
Обичате ли да се смеете?
Не и на глупости.
Имате ли приятели?
Доста се съмнявам.
Имате ли пари?
Пари? Аз?
Как можете да живеете без пари?
Не живея.
Но вие дишате?
Така ли?