Блогът на Фийби

60 дни до Коледа

2013-10-29T19:22:00.005+02:00

Реших и аз да се захвана с един проект.По късичък ,разбира се ,за да не подлагам на изпитание постоянството си .И тъй като вчера беше Димитровден ,който символично поставя началото на зимата ,реших да преброя дните до Коледа.Надявам се да ви хареса:

Представям ви се - самата аз .На рамото ми раничка с фотопринадлежности ,дамска чанта и торбичка с....детски приказки от Хеликон.В чантичката се мъдри и едно мини издание на Малкия принц за малкият ми принц.Та това е - първи ден - Автопортрет!Здравей начинание!

Нееее,това не е круша ,а тиква .И не ,няма нищо общо с Хелоуин.Просто една съседка на баба ми ми я подари и аз реших да уважа жената като увековеча тиквата.Но все пак снабдете се за идващият сняг с прясно набран глог и шипки за ароматен чай под топлото одеало и декоративни тикви,за да бъде още по красива масата ви.Мммм,как ми замириса на чай от шипки и да ви кажа честно ,ставам да си направя един.Ако имам късмет и Явката спи още малко ,може и да го изпия

Ето това остана от гроздето тази година.Баща ми успя да направи страхотно домашно вино .Какво е Коледа без хубаво червено вино.И печено сиренце с мед и орехи.Мммммм.Заповядайте!Татко се похвали ,че и количеството му било задоволително.Пък ние сме добри домакини.Който ни е идвал на гости ще потвърди :):)

В малкият град всичко е малко ,близко и всички те познават.Знаят как и къде си пиеш кафето ,знаят на колко години ти е детето.Знаят неща ,които трябва и не трябва да знаят.Но синът ми тича безгрижно по улицата докато пия кафе ,правим си пешеходни разходки до центъра ,а парка е ейййй там.Разбира се,понякога искам да запаля колата и да отида до съседният квартал ,но ......такъв няма.Ееееех,а едно време живеех в Дружба и пътувах цели 10 километра до работа.Млади бяхме и не ни се опираха разстоянията.Сега си седим на едно място и си пием кафето ритуално всяка сутрин ,нормално, без захар.Просто ,защото все още е топло за капучино,нали?:)

Знаете ли ,че хризантемите цъфтят в края на есента?Какъв красив завършек,нали?Обичам си есента без значение дали е топла или студена.На мен все ми е топло ....на душата.Обичам я ,но я изпращам с удоволствие,защото идва черно сивото междусезоние.А след него - бялата и пухкава Коледа

Честит ноември!

Ах,тази есен.Стиснала се е до последно.Държи листата в клоните на дърветата и ги пуска едно по едно като бисерчета.И слънцето припича.Да пусна или да не пусна климатика?Гардероба ми е хаос - някаква мешавица от цветове и материи - летни и есенни се гонят из него.Искам пък да прибера летните и само къдрави пуловерчета да се кипрят на рафтовете.Искам си пък всички закони на природата.Току виж дошла Коледа и си имаме все още листенца по дърветата.......

Днес с Явката бяхме на гости на баба му и дядо му.Отдавна не бях имала време като днес да се заровя в миналото.Да изровя старите апарати на баща ми изпод леглото,да разбутам перфектно наредения сервиз на майка ми в стъклената витрина,да вляза в старата си детска стая.Днес просто си бях при мама и при татко.И докато редях натюрморти ,Явката извади всички чинии от шкафа и ги нареди на земята ,точно както правят всички внучета в тази къща.

На мама всичкото!
Точно преди година ,днес нетърпеливият Явор се появи на бял свят цеееели 45 дни по рано.Обичам те мое слънчево ,детенце!

Под гъбката

Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.
А дъждът валял все по-силно и по-силно...
Допълзя до гъбата мокра пеперуда:
-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно...
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!
Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал...
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.
-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се - намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!
-Горкият заек - казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:
-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.
Мравката се замислила и казала:
-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.
-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.
Всички погледнали нагоре - върху гъбата седяла жаба и се смеела:
-Ама, че сте! Гъбата...
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.
А вие сетихте ли се?

Виталий Сутеев

Никога не забравям коя съм ,откъде съм и кои са корените ми.Приятно ми е и зареждащо да се връщам и връщам там ,където съм отрасла.Да седнем с баба на чаша кафе и да си побъбрим.Та мисълта ми е да не забравяте бабите и дядовците по Коледа.На тях им е нужна понякога една топла жилетка или просто албумче със снимки на внуците.

Замириса ли ви ?И у дома мирише.Тази миризма на ванилия се е вмъкнала чак в гардероба ми и сега се е настанила трайно там.Така вкусно мирише мммммм.Незнам колко точно бройки ще останат докато се прибере съпружеското тяло ,но и той да вземе да си дойде по рано.Явката така нетърпеливо тича към вратата като звънне

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

http://caribiana.blogspot.com/

Неделите.Ах,неделите колко са сладки и разбира се ужасно кратки.При това само един ,единствен ден в седмицата.Но,ако имаше например три недели какво пък щях да правя?Безкрайно блаженство?Абсурд.Май и една ми е достатъчна ,с книга и капучино докато Явката спи и игри и разходки за трима ,когато е в стихията си.Хубава неделя ви пожелавам .Има още много от нея .

Ей затова си избрах да си броя аз тези 60 дни до Коледа.На нашето семейство все празници му се събират през това време.И ни едно такова празнично подаръчно.А Коледа си идва точно като черешката на тортата.Та днес нашето семейство има празник.Днес то става на цели седем години.И се радвам ,че ги имам тези мои мъже.И си ги обичам и ми се иска времето с тях никога да не свършва.

Яли ли сте тиква с карамелов сироп?Не?!Голям пропуск.Мога да ви дам рецептата ,но това е друга тема.Усещането на разтапящата се като карамел тиква в устата е божествено.Не го пропускайте.Можете да потренирате с тиквата още сега ,защото на трапезата за Бъдни вечер е недопустимо да отсъства.Ако нямате тиква ,излизайте бързао на пазар и зарадвайте някоя старица на пазара ,която едва ги е домъкнала от близките села.Побързайте - радост за сетивата и за душата

Снимка за черно бялото и геометриите в ежедневието.Напомням само ,че ги има .Защото много скоро ще дойде червената ,светеща и безкрайно уютна Коледа.Снимка за скритите тайни на тавана ,спомените и изтупаните от прах кутии ,възкресяващи детската ми усмивка .Хубав ден ,приятели,дори и черно- бяло- сиво мрачен.

Ако си имате сухи ,есенни листа в парка ето ви идея за чудесно есенно забавление.Вземайте каквото дете имате под ръка - свое,племенници или просто дете на приятелка и се забавлявайте в листата.Всеки има право на такова блаженство - на детски смях ,на сипещи се листа ,на приятен есенен мирис.Бягайте навън,че скоро ще дойде снежко.И тези същите паркове ще ги превземаме с шейни.Навън ,навън ,навън ,дори и майка ми го направи днес с внука си .Просто ,за да презареди батериите .

Ето ме.С нова прическа.Това искам да ви кажа за днес.Направете нещо ново ,различно ,нещо ,което дълго отлагате.Приближаването на Коледа е чудесен повод.Купете си дълго отлагана чанта или рокля .Или пък просто сменете одеалцето,с което се завивате в студените зимни следобеди.Направете дълго отлагани неща или просто напишете желанията си до дядо Коледа.Може пък той да ги изпълни.??:).Помислете си ,че не остана никакво време.Само някакви си 40 дни.

Ех,ако знаете колко е хубаво да живеш в такъв богат исторически край.Навсякъде е пълно с гордост българска.А пък човек си има нужда от нея.Дето се вика до детският магазин да отида и минавам край Царевец и ми става едно такова хубаво.После се прибирам вкъщи,оправям българското знаме на терасата ни ,омотано от вятъра и доволна си сядам пред компютъра да споделя с вас.И съм сигурна,че и край вас има нещо наистина българско,Огледайте се ,покажете го на децата си ,ако трябва за n-ти път ,заведете съпрузите си под някъде развяващо се българско знаме,бъдете българи!И бъдете не само днес!

Красивите неща не е задължително да са големи ,да са далече и да са скъпи.Понякога са току пред очите ни ,понякога даже се блъскаме в тях и в досадното ни ежедневие чак им се сърдим.Понякога ни трябват само пет минути да се огледаме ,да ги открием и да им се насладим.Понякога е нужна секунда самота .Понякога ,не винаги обаче

Е друго си е като сте двама.И вятъра не духа така силно зад нечий чужд гръб,и слънцето не препича така силно зад сянката на другия,и студа не е студ в прегръдките му ,а дъжда е песен от приятен ромон и балсам за ушите.

Витамини,витамини...

Цялото семейство се тръшнахме болни.Някакъв ужасен и никому не прощаващ вирус,който просто чакаш да отмине.Така е ,когато измамно топлият ноември е в стихията си .Витамините са спасението,но преди да ви посети вируса .След това вече е късно

Готови ли сте за зимата?Защото ние сме готови и всяка все по студено ставаща сутрин, доволно потриваме с Явката ръчички в ръкавички ,но снега го няма и няма.А и синоптиците не ни обещават такъв май скоро.Но нищо лошо няма човек да е готов,току виж синоптиците не познали и всички за поредна година се събудим изненадано затрупани от бял, пухкав сняг.

Днес е празник.Хубав празник.Ден на християнското семейство.Ако имате възможност си тръгнете една идея по рано от работа или съкратете пътечката до вкъщи.Купете по път бутилка червено вино и печено пиленце /ха ха ,почти като Червената шапчица/ и бъдете заедно .Ако пък разполагате с времето си ,просто идете в парка.На разходка.Заедно.Ние така ще направим !

Пътува ми се.Ах,как ми се пътува.Така обичам приключенията.С това малкото човече всичко е съвсем различно обаче.Тази пролет като ходихме в Барселона ужасно понесох раздялата ни и си казах вече няма.Навсякъде с нас ще идва.Така е ,човек като става родител на стари години.Едни особени сантименти развива:).

Вие накъде през Декември ?Или е тайна?Внезапно чекване на някое летище във ФБ?Няма значение.
Важното е ,че както е казала Пеньо Пенев - "Човекът е човек тогава, когато е на път!"

Не,няма да готвя някакво екзотично ястие.Засега вкъщи наблягаме на класическата родна кухня ,много рядко с тънък привкус на нещо френско или италианско.Просто това е една сетивна игра ,която подготвих за Явката.При тази мъгла навън човек трябва да бъде изобретателен ,защото малката хала си иска занимавки.Общо взето различни консистенции,различни цветове ,различни вкусове,за да му подобрим светоусещането на детето.

Неделя е.Колата безшумно се спуска по завоите из Балкана.Красиви гледки се редят край нас.Не смеем да спрем.Наследника спи здраво само,когато колата е в движение.Няма слънце ,но е уютно.По радиото звучи http://www.youtube.com/watch?v=UId2MWzTqOE.

Не вярвате ли ?Елате да се повозите с нас ?:)

Добро утрооо!Кафе ,пихте ли ?Честит понеделник на всички.Тази седмица се надявам да ни донесе малко студ,малко сняг,нови приключения,коледна елхичка ,много спокойни и ведри утрини и уютни вечери.Някъде вече съм казвала,че пия кафето черно ,без захар .Това е моят старт на деня

Заваляяяяя!И ние веднага навън.Ами така де,детето трябва да обича всички сезони.Ама такава еуфория настана - радост ,изненада,удивление,предпазливост.А за мама още по-голямо удоволствие.Нали знаете,е зимата ми е любим сезон.

http://www.youtube.com/watch?v=zUcpVZ0Mg1g

Помня зимните следобеди от детството… преди 30 зими… бузите червени, носовете течащи, чорапите вир вода, пръстите на ръцете пулсират от студ… ама, пусто, как да зарежеш цялата тайфа насред играта? И тичаш, и викаш, и се смеете с останалите чак до мръкнало, додето баба се развика от нашия край на улицата и аз затътря непокорни ботуши към къщи. После – едно и също – бабата нарежда, аз се преобличам бързо, получавам леген с гореща вода и паница със супа къде - пред печката.
И отведнъж ставам тиха. Чува се само уютното пукане на дървата в огъня, вълничките от легена и лакомото посръбване на божествената супа на баба…
Синоптиците вещаят сняг и студ. Готова съм, да заповядат! — с Plamena Nikolova.

Да сте чували за Коледа без шоколади?Аз неееее.Още като бях малка обожавах фин млечен или Кума Лиса .Е,някои имаха честта да ядат тоблерон ,но и аз намазавах от съседските деца по една буквичка.И сега към всеки подарък на моите племенници добавям шоколад.Даже понякога подаръка е само шоколад като миналата година стигнахме до 400 грамови тоблерони.Винаги грабват шоколада и тичат да го изядат скришом ,а другите пдоаръци оставят за по-късно.Разбира се ,шоколади си хапваме вкъщи с повод и без повод.Всякакви видове.Ей ,така за настроение

Ало.Дядо Коледа ли е?Моля те ,ако мама забрави да ми купи играчки за Коледа или се отплесне с някакви дрехи ,ама много те моля ти да си ми донесеш играчки.Ако може някоя кола или топка ,нещо което да дразни мама.Хайде чао ,дядо Коледа ,че мама идва

Ех,ако можеха снимките да миришат.Тогава всяка снимка щеше да е атака за сетивата.Хоп,капчица ванилия и ти става едно уютно.Хоп,капчица червен пипер и се връщаш в гозбите на баба.Казват ,че който умее да борави с подправките готви наистина вкусно.Аз такива претенеции нямам засега,но обожавам подправки.За разлика от брат ми .На времето го приеха в НАТФИЗ,защото изпитващият като го попитал :"Какво мразиш?" и той казал :"Най-много мразя дафинов лист". .Ами казал си каквото го мъчи човека.
На брат ми Милен Димитров

Добре дошъл ,така любим ,Декември!

Ние тази сутрин достойно го посрещнахме в 6 сутринта.Просто будилника ни е малко своенравен.Ама какво пък,така имахме време да си украсим елхата ,да си направим прекрасна неделна закуска и да си щракна снимчицата за проекта.Хубава и топла неделя от нас

Добрата подготовка е част от добрият краен резултат.Купихте ли си формички за коледните сладки?А украса?И въобще мисля си ,май е най-добре човек да се снабди с всички необходими продукти за коледните сладки ,защото не се знае кога ще го сполети музата.Нали така?Музата е също важна стъпчица към добрият резултат.Аз съм в бойна готовност откъм суровини.Седя и си чакам музата.И ако може да дойде Явор докато спи

Good morning,Love!

Как така зима ,Декември,Коледа без любов.Тя ,любовта си я разхождаме с нас през цялата година ,то е ясно,но сега.Сега че просто вълшебно.В търсене на подаръци ,на изненади ,на семеен уют всъщност бликаме любов.Пращаме ви и на вас с трите сърчица на Явор ,мама и тате.Тоооолкова е хубаво !

Подхвърлиха ми ,че тази година дядо Коледа щял да има по три чувала с подаръци.Не можах да разбера само по три на човек ли ще са ,по три на къща ли ще са ,ама съвсем не ми стана ясно.Аз ще се постарая да послушам поне последните дни преди Коледа ,че дори и един да е подаръка ,поне да е по -големичък .Пък и рожден ден идва скоро.
И друго си мисля.Всяка година се опитвам да подарявам максимално много подаръци.Понякога символични и мънички ,но се старая да зарадвам колкото се може повече хора за празниците.И от всичко най - много ме вълнува изненадващото получаване на подаръка.Търсиш тайно адреси ,проследяваш пратката си и накрая получаваш хиляди усмивки и радост.И сякаш си там,когато развълнувано отварят подаръка ти.И сякаш усещаш радостта на получателя.И сякаш виждаш усмивката му и тогава ........и ти се усмихваш!

Зимна утрин.Розов изгрев.Всъщност някъде на запад вече лилавее.Термометъра в колата показва минус 10.Слушам музика ,а съпружеското тяло вдъхновено споделя плановете за деня.Гледам през прозореца.Мечтая.Искам да сляза и да снимам изгрева,но предпочитам да не прекъсвам удоволствието и да му се насладя просто.Искам да сляза и да си откъсна една зимна брошка.Прекрасно инкрустирана.Изпипана до най-малкият детайл,но не откъсвам.Ще я стопя в ръцете си и ще разваля перфектните кристали.Ще я снимам и ще ви я покажа.Нагледах й се

Кратки езерни разходки из Пирин

2013-09-15T12:10:00.001+03:00

Пътешествията ,приключенията и разходките ни влекат.Но с бебе на 10 месеца маршрутите стават по къси ,начинанията не толкова рискови и въобще всичко вече е различно.Но решихме да предложим на нашият син красивите гледки на Пирин,чист въздух и доза приключение.Ами да свиква.Нали мама обича да снима ,а тате е верен поддръжник на приключенският й дух.
Бях си набелязала три езера около хижа Вихрен - Окото,Рибно Бъндеришко и Муратово.Наистина не много труден маршрут впредид ,че с нас има бебе,не и много лек ,за да задоволи донякъде желанието ни за приключения.
Стигаме до хижа Вихрен с кола.Делничен ден е ,а няма места за паркиране и си казваш:Страхотно!Колко много хора в планината.Докато извадим кенгурото ,нагласим бурканчета с пюрета и шишета с водичка ,наоколо притъмня.Ами сега?Утешихме се ,че ще си сложим печатче от 100-те национални туристически обекта на хижата и решихме да с епоразходим поне около нея.Така де.Качили сме се дотук и да не подишаме поне малко чист въздух.

Мъглата ни настига ,но ние решаваме да стигнем поне до езерото Окото .Хей ,къде е за 15 мин сме там.Каквото и да се случи бързо ,бързо ще се върнем в хижата.И продължихме.

Ето го и езерото Окото.

Езерото Окото е малко на площ и за площта си доста дълбоко - цели 5 м.Малко и овално е и затова се нарича Окото.То е първото езеро от езерната група Бъндеришки езера.

Тук времето беше прилично и понеже стигнахме много лесно дотук , решихме да опитаме да стигнем до Рибно Бъндеришко езеро.Имахме си и компания - още едно семейство с малко детенце ,които ни помогнаха да се ориентираме в маршрута.

След като слязохме от Окото пътеката беше лесна и приятна,но за кратко.След това започва ходене предимно по камъни .Рибното езеро не е далече - на около 30 мин ,но има две стръмни изкачвания ,които с бебе в кенгуро не,че са трудни ,а просто човек трябва да бъде много внимателен и да не бърза.

Облаците вече сериозно обхванаха планината.

Но ние не се отказваме ,защото вече сме много близко.Явката гледа ококорено и не изпуска нищо.Маха с ръчички на хората ,които срещаме и рита доволно с крачета .Добре е като те носят.

Последно изкачване и езерото е пред нас .Започва с едно заблатено място ,продължава в ръкав и накрая го зърваш цялото .Прекрасно е.Обхванато от планинските чукари.Казваш си ,че си заслужава ходенето и риска с мрачното време и посядваш на брега

Рибното бъндеришко езеро е второто по големина от Бъндеришкия циркус.В него има много риба и затова се нарича и рибно езеро.Всъщност,за да се стигне до него трябва да се отклоните от маршрута за езерата от хижата .Отклонявате се надясно ,на около 500 м след това е самото езеро.

Да ,стигането дотук беше много лесно .Да кажа ,че чак неочаквано лесно.И затова времето реши да затрудни положението ни.Точно се скрихме до един голям камък от вятъра ,за да нахраним малкия планинар и заваля страхотен дъжд.Засуетихме се.Изял,недоизял храната си ,бързо го мупнахме отново в кенгурото ,завихме го с едно водонепропускливо яке и тръгнахме надолу.Не можахме да се насладим на гледката ,но и това е нещо.

Слизането беше ужасно .Типично за мен ,подценила обстоятелствата бях тръгнала с летни кецове ,който джвакаха в локвите студен дъжд.Половинката с бебе на гърдите също едва ,едва стъпваше от камък на камък.Притеснихме се ,че земята е хлъзгава.Студеният вятър брулеше ушите ни ,а дъжда стигаше чак до костите ни.Но Явор беше добре.Сгушен в прегръдките на тате ,завит с водонепропускливото яке той цели 40 мин спа и така и не разбра какво точно се случи на слизане.

Събуди се точно ,когато си вземахме горещият боб с кюфтета на хижата.

И започна да маха на всички в столовата.

Другият път ще се качим на по високо и обещавам снимки и от другите езера.Началото мисля,че беше добро.

Преди тръгване ударихме печатче - 27 мо подред.

Барселона - футбол,Гауди и un vino tinto

2013-04-29T19:11:00.001+03:00

Така се случва понякога.Отнякъде ти пада едно пътуване и въпреки прекачването в Мюнхен ,нямаше как да я откажа тази Барселона.Просто нямаше как.А самолетите /да прощават всички летци,стюардеси ,парашутисти и всякакви фенове на летенето/,но са си едно ужасно средство за придвижване.За съжаление - необходимо зло.Така и не можах да им свикна и следващият път,обещавам ще пия едно червено вино в самолета за ваше здраве.
Летим над Средиземно море ,а морската шир ,небето и облаците се сливат .За мен са различно сини ,но определено преливат едно в друго .

Красиво е ,когато кацаш и някак си градът те посреща един такъв малък ,набразден от чертички - улички ,които впоследстие се оказват дълги булеварди и ходейки по тях в края на деня ,понякога изглеждат ужасно дълги и безкрайно уморителни.Но все още там, горе са едно мъничко предизвикателство.
Барселона - столицата на Каталуния.Знам,че звучи много сухо и започва някак си като урок по география ,но впоследствие разбрах ,че всичко се крие именно в този факт.Две ключови събития всъщност изиграват роля в развитието на града и не мога да не ги спомена - Световно изложение през 1988 и 1929 и Олимпиадата през 1992.Много сгради ,съоръжения и дори цели квартали като Олимпийското селище и пристанище са построени именно за и около тези събития.
Но да тръгнем към Монджуик,защото все от някъде трябва да започнем.В перфектно уредената Барселона не е никак трудно да стигнеш дотам с Метро .Може да стигнете до него от площад Испания или пък от паметника на Христофор Колумб само на една спирка с метрото като след това само за 2-3 минутки с влакче се изкачвате на върха на хълма.Тук се наслаждаваме на приказна гледка към града.Като за първа среща си заслужава да погледнеш отвисоко и просто да подишаш средиземноморски въздух.

На хълма Монджуик може да се види внушителната сграда на Националният Дворец,където се помещава Националният музей на изкуствата.Впечатляваща архитектура,омайваща каскада от фонтани ,която за съжаление видях ,но не успях да снимам.Два - три дни по -късно ,когато се върнах да ги снимам те просто не работеха.

Испанското село е нещо,което не трябва да се изпуска.Тук могат да се видят сгради с най-различна архитектура,занаятчийски работилнички и малки магазинчета .Останалата част от хълма е изпъстрена с ресторантчета ,забавления за децата и приказно дълги извиващи се алеи.Тук за Олимпиадата през 1992 година са построени не малко съоръжения ,които сега създават преимуществото на много каталунци да се занимават със спорт в свободното си време.Като казах спорт - очароваха ме тези испанци с техните сутрешни кросове по крайбрежната алея ,със слушалки в ушите и усмивка на лицето.Страхотни са просто .Толкова енергия и ентусиазъм струи от човек ,който рано сутрин те разминава със бягаща стъпка ,докато ти разхождаш преялия си корем след обилната закуска в хотела.Защото тези закуски честно да ви кажа са ужасно вредно нещо.Уж сервирани хиляди здравословни неща ,а накрая се оказва,че си изял количество храна ,което принципно си изяждаш за ден.
Но да слезем от Монджуик ,да с разходим по площад Испания ,да минем по прочутата Ла Рамбла /улица с много магазинчета и кафенета,която е уникално претъпкана от туристи/ и минавайки покрай паметника на Христофор Колумб слизаме на пристанището.

Това е част на Барселона ,която почти изцяло е построена за Олимпийските игри .Но така се е създала страхотна морска атмосфера от молове почти в морето,клубове по крайбрежната улица до малки ,уютни ресторантчета с морски специалитети .Ах,тези морски специалитети колко са им любими и с каква гордост ги сервират с хлебче ,намазано с доматена салца.На масата присъства и задължително висококачествен зехтин както и много ,много бяло и червено вино ,което всъщност най-вероятно ще спомена няколко пъти по нататък.

Но виното е достатъчно за днес ,прибираме се в хотела ,тъй като двата полета ,разходката в леко ръмящият дъжд и многото емоции си казват думата.А утре ни чака тежък ден.Утре сме на великият Камп Ноу.

Гордостта на барселонци е този стадион.Не само стадиона разбира се ,отбора ,играчите ,всичко това е повод за гордост,патриотизъм.Такъв фанатичен патриотизъм ,за който честно казано мъничко завиждам.Не,че съм луд фен на Барса ,но се възхищавам на хората как успяват да се забавляват на футболен мач.Успяват да отидат с децата си ,без да пушат,без да псуват и без да чупят седалки.Просто пеят каталунски песни ,развяват каталунското знаме и заедно с цялото си семейство се наслаждават на футболната игра.За първи път видях да не се освирква противниковият отбор ,да се аплодират добри разигравания и попадения ,за първи път участвах в мексиканска вълна и бях част от победата.Тази еуфорична ,обсебваща и така желана победа.

А Камп Ноу си е добре смазана машина за пари.Може да направите обиколка на стадиона ,която включва съблекалните на футболистите /само на гостуващите ,защото доколкото разбрах има две неприкосновени неща на този стадион - съблекалнята на играчите на Барса и тревата/,залата за пресконференции,мястото откъдето излизат играчите на терена ,ложите и резервните скамейки.

После може да се разгледа и музея.Там ще намерите фланелката на Стоичков.И накрая отново можете да похарчите някой лев във фен шоп-а на ФК Барселона.

За мое удивление той работеше и по време на мача ,който започна в 22 часа.Нищо не ги спира тези хора да печелят и най-важното е ,че знаят как.

Споменах по горе Стоичков,но пак да кажа:Чуят ли,че си българин просто такова възхищение се изписва на лицата им.Веднага започват да търсят в телефона си снимки със Стоичков на децата им или пък разказват за места ,където са го срещали.Факт е,че го обожават и може би има защо.Може би любовта им е взаимна .

Но ,да пийнем червено вино ,да хапнем тапас и да направим една късна вечерна разходка по крайбрежната,защото е петък и клубовете са пълни на макс.Барселонците работят до късно ,защото си имат прилична обедна почивка от поне 4 часа,разбира се заради климата ,при който лятото се характеризира с убийствена влажност.Разбира се,поради тази причина и излизат късно вечер и чак след 1 може да ги срещнеш в клуб тип дискотека.Там забавленията продължават до около 5 часа и след това ,на който не му се прибира продължава веселбата в типични кафенета на чаша горещ домашен шоколад.

Следващият ден сме посветили на Антонио Гауди - другата гордост на барселонците.

Гениалният архитект ,оставил дълбока следа в архитектурата на града.

Не пропускайте парка Гюел - вълшебно място от зеленина и величествената архитектура на Гауди.Гауди всъщност е бил покровителстван от индустриалеца Гюел,който е дал собствената си градина на архитекта да изявява гениалният си талант.

Органик стил на Гауди

Къщата ,в която е живял Антонио Гауди с баща си ,тъй като е бил дълбоко религиозен и не е съжитествал с жена.Цялото си време е отделял да създава уникалните си творения.

Разгледайте ,починете си сред красивата зеленина и папагалите.Отпуснете се хубавичко преди да си тръгнете от парка,защото продължаваме към Саграда Фамилия т.нар. недовършена църква на Антонио Гауди.

Внушителна е.Строежът й започва през 1882 г и Гауди я строи до смъртта си през 1926 г.Обсебен от идеята за църквата през цялото време на строежа й той живее в малка постройка близо до нея ,но така и не я завършва.Построена е само една кула или около 10 % от планираното.Барселонците все още я дострояват ,отначало с помощта на ученици на Гауди ,а после с компютърни догадки за великите планове на архитекта.

Гауди е навсякъде из Барселона.Ето още едно негово творение ; Casa Mila.

Нито една от стените на тази сграда не е права и нито един балкон не се повтаря с друг.

Барселона е типичен туристически град .Има много места ,които могат да се видят.Разкошната архитектура е навсякъде ,не е за изпускане музеят на Пикасо,можете да се разходите и до близката свещена планина Монсерат,но ние видяхме това.Останалото посветихме на националната им кухня - на жестоките телешки пържоли ,поднесени кърваво сурови,на бялото и червено вино ,на разкошните десерти от крем Каталуния до брилянтни импровизации на тема ябълков пай ,на морските деликатеси,на отказващите да говорят английски ,каталунски сервитьори.Отивайки в Барселона ви стига да знаете само следната фраза :Un vino tinto.

Обратните полети не са толкова страшни ,защото се връщаме у дома.Там,където едно малко петмесечно момченце ме чакаше да се прибера.

Буда + Пеща = Будапеща

2012-04-01T19:42:00.003+03:00

ДЕН ПЪРВИ - Здравей ,Будапеща!

Нулираме километража .

Багажът е готов ,часът е 3 през нощта ,в колата си имам топло одеалце и мека възглавничка ,а навигацията учтиво ни показва ,че ни предстоят точно 1004 км .С две думи разполагаме с всички удобства за едно приятно пътуване.

Потегляме бавно по пустите улици към крайната си цел Будапеща.

След подробно проучване на вариантите за пътуване се спряхме на следният маршрут - Горна Оряховица - София - Ниш - Белград - Нови сад - Будапеща.Сериозно се бях притеснила за преминаването на Сърбия ,имайки впредвид легендите ,които се носят за сръбските митничари,сръбските полицаи и сръбските крадци.Незнам дали имахме късмет или може би спазвахме прекалено точно правилата за движение и най -вече ограничението на скоростта ,спирахме на сигурни бензиностанции /естествено ОМВ/ и вдъхваме на митничарите спокойствието и невиността на средностатистическо младо българско семейство .Преминахме Сърбия хапвайки банички "со месо ",пийвайки капучино и карайки със 130 по магистралата .Като казах магистралата - заслужава си целите 13 евро пътни такси за двете магистрали - Ниш- Белград и Белград - Нови Сад.Пътува се бързо ,удобно и комфортно .

На КПП -то на унгарската граница се изви една опашка от сръбски автомобили и о ,какво облекчение изпитахме ,когато видяхме отделните терминали за граждани на страни от ЕС.И хоп ,бяхме първата и единствена кола там .Тържествено преминахме покрай колоната от сръбски автомобили,погалихме самочувстието си и влязохме в Унгария.

В Унгария си купете винетка - продават още на митницата ,ако ли не на първата бензиностанция.Минималната винетка е за 10 дни .А,забравих снабдете се с форинти.В България трудно ще намерите ,но си вземете евро и в първата банка в Унгария си обменете.Иначе по принцип навсякъде сме плащали с кредитна карта ,за да избегнем злоупотребите с валутата ,но все пак на разните пазарчета ще ви е трудно да пазарувате с кредитна карта ,а курса на еврото едва ли ще ви се стори изгоден.

Остават някакви си 180 км до столицата Будапеща.Преминаваме ги удивително приятно ,въпреки дългият изминат път .Дори и пролетта в Унгария е две стъпки пред нашата .Дърветата са започнали да се разлистват ,тревата е мораво зелена ,а небето наситено синьо.

Влизаме в Будапеща,много лесен за ориентиране град и право към хотела.Настанихме се бързо ,взехме душ и се отправихме към първата си пешеходна разходка в Будапеща,която от своя страна започна супер безцелно ,т.е. излъгах главният ориентир беше Дунав ,но само толкова.Но ето ,че преди да стигнем до Дунав ,току пред хотела ни видяхме базиликата св.Стефан .

Базиликата е най-голямата църква в Будапеща.Висока е цели 96 м .Точно колкото е висок и Парламента ,но за него по-късно.От върха на кулата казват ,че се откривала приказна гледка ,но ние така и не се качихме.

Продължаваме към Дунав и накрая на улицата излизаме на площад Рузвелт ,откъдето се открива страхотна гледка към верижният мост Сечени .Грандиозно творение

.Представлява висящ мост и е първият построен в Будапеща още през далечната 1849 г.Да повървим по него ,да се насладим на трептящото му от автомобилите тяло ,на смелите велосипедисти ,които сноват постоянно и в двете посоки и да стигнем до Буда .

В другият край на моста ни очаква зъбчатата железница .Влакче ,което пътува само 95 м ,но преодолява удивителният наклон от 48 %.Бързо и лесно се изкачваме на крепостният хълм и виждаме това :

И тук се сблъскваме за първи път с тълпата туристи.Повярвайте ми много са.Отвсякъде се сипеше разнообразна реч.Стотици професионални и не професионални фотоапарати щракаха и запечатваха Буда в спомени.Бяхме се изкачили на крепостният хълм - едно прекрасно място пълно с история ,величествена архитектура ,павирани улици ,музеи и най-вече туристи.Ах,тези унгарци.Успели да съхранят всичко ,което имат .Да възстановят миналото си и да го поднесат на света по най-величественият начин .Защото Буда е обсаждана над 30 пъти и неведнъж разрушавана .Тук на крепостният хълм малко преди залез ще се насладим на

Крепостната стена и Кралският дворец - величествено наследство от Хабсбургите

Църквата св.Матиас

Църквата е кръстена на крал Матиаш ,който се е венчал два пъти в нея .По време а турското робство е служела като джамия .Една далечна легенда разказва ,че когато турците съборили една от стените на църквата зад нея се появила скулптура на Дева Мария.Вечерта преди службата им Девата им се явила и те побягнали ,изгубвайки вярата си.Така Дева Мария спасила Буда.

Рибарските кули

Рибарският бастион /Halászbástya/ се състои от седем кули , символизиращи седемте унгарски племена, заселили се в Панонската низина в края на първото хилядолетие.Разположени на тераса от която се открива вълшебна гледка към Пеща и най-вече към Парламента,река Дунав и остров Маргарет.В миналото тук е имало крепостни стени ,защитавани от Задругата на рибарите .

Паметника на чумата

И тук като във Виена си имат паметник на чумата .Представлява 14 - метрова колона на св.Троица.Изграден е през 1706 г.

Тук ще минете покрай старото кметство на Буда.,Паметника с конника ,представляваш крал Ищван I,Дома на Унгарските вина и много други забележителности.

Но оставяме Буда и тръгваме към Парламента ,защото слънцето е към своя дневен път и аз искам да използвам идеалното време за нощни снимки.Времето,когато не е прекалено тъмно и небето има тъмносиньо мастилен оттенък .

Ето го и него .

Величествен е ,нали?Е ,тук ще ви засипя с малко суха информация :Парламента е завършен през 1904 г като за построяването му са използвани 40 милиона тухли и 40 килограма злато .Дълъг е 268 м ,широк 123 м и висок 96 м .Спирам ,спирам ,тази информация я има навсякъде .Аз ще ви разкажа ,че прекарах около час в снимане в пълно бойно снаряжение - стативи ,филтри и тем подобни на ветровитият бряг на Дунав ,мъжа до мен гладен и нервно потропващ ,а аз мъчеща се със самоснимачката ,защото все отлагам да си купя пустото дистанционно.Дано поне снимката ви хареса и всичко да си е струвало .

Иначе будапещенци не пестят пари за осветление.Нощна Будапеща се оказва невероятен разкош.И всичко ,което през деня ти се е струвало не толкова грандиозно ,сега блести с пълна сила.По брега на Дунава не само туристите съзерцават светещите сгради.Много млади хора бяха тук на бутилка Токайско вино в компанията на себе си и града.Идилично ,нали ?

Ето и Парламента малко преди залез

Нощна Будапеща

Рибарският бастион ,църквата св.Матиаш и хотел Хилтън

Верижният мост

И след дългото пътуване през деня и разходката в града вечеряхме в един италиански ресторант на площада пред базиликата св.Ищван .Нямахме време да търсим национална кухня ,но два коктейла Strawberry night ни се отразиха релаксиращо .Пухените завивки на хотела ни очакваха ,както и следващият ден .А за него имаме големи планове.

ДЕН ВТОРИ - Добро утро ,Будапеща!

В крак с нашата часова зона се събудихме в 6 унгарско време ,което ни предостави богата закуска в хотела и пусти улици.Така че,хапнахме унгарско саламче ,сиренце ,няколко виенски кроасана и поехме по булевард Андраши . Андраши е будапещенското Шанз Елизе.Тук е Меката на модата .Обсипана с бутици на всички световни дизайнери ,булевард Андраши е превърната в подиум на модата.Тук е разположен и Домът на терор издигнат в памет на жертвите от комунизма и Холокоста.

Магазинче за цветя по Андраши

В последната си част ,след кръстовището Октогон ,булевард Андраши преминава в три платна ,а отсрани ще забележите луксозните вили с малки ,зелени градинки ,обсипани с току що цъфнали дръвчета.В края на булеварда се намира Площада на героите

В центъра на площада се издига 36 метрова колона ,наречена Паметник на хилядолетието ,на върха на която има статуя на архангел Гавраил .Той се явил на сън на крал Ищван и му заповядал да покръсти унгарците в Христовата вяра.Останалите статуи изобразяват герои от унгарската история.

Зад паметника се намира градската градина.Тук будапещенци идват да направят сутрешният си крос или просто да релаксират сред природата.Така направихме и ние.След ходенето по Андраши ,след дългата фотосесия на Площада на героите поседнахме сред природата ,за да съберем сили и начертаем маршрута за по-нататък .

Точно покрай нас минава и първата линия на метрото ,построена в Европа.

В момента фигурираща в културното наследство на Юнеско със запазени автентични метростанции ,линия номер 1 на будапещенското метро минава под цялата улица Андраши и ни връща обратно точно до Дунав .

Спирката на метрото на линия 1 на булевард Андраши

Излизаме на площад "Вьорьошмарти" и попадаме в кафене "Жербо".Съвсем случайно и непланирано се озовахме в едно от най-известните кафенета в града,прославено със сладкаря си Емил Жербо .Но ние не се поддадохме на сладкарските изкушения и изпихме горчивото си кафе Юлиус Майнл ,за което така ни беше домъчняло ,изпихме газираната си вода / така и не се научих да си поръчам негазирана/ и се отправихме към улица Ваци .

Това е втората по големина търговска улица ,но далче под нивото на Андраши .Тук са съсредоточени магазини на средностатистическите и широкоизвестни марки за дрехи ,аксесоари и обувки .Времето в магазинте по улица Ваци минава изключително бързо.Купихме си по нещо и се запътихме към моста Елизабет .Наречен на кралица Елизабет /Сиси/ моста е напълно възстановен през 1964 г Другият му край ни отвежда до хълма Гелерт и Цитаделата

Моста Елизабет

Моста Елизабет

Докато вървяхме по безкрайните алеи на хълма Гелерт се радвах ,че преди това взехме метрото ,починахме си подобаващо и че някой се е сетил да постави няколко десетки пейки по пътя ни.Бавно и славно все пак се изкачихме и разбира се не съжалявахме ,защото от хълма се открива невероятна гледка към Дунав и Крепостният хълм.И все пак това е най-високото място в Будапеща.

Пробивайки си път между останалите туристи стигнахме до паметника на св.Гелерт ,който всъщност е издигнат в памет на епископ св.Гелерт ,който е бил прикован към бъчва и търкулнат надолу към Дунав от езическите унгарци.
Цитаделата пък е построена от Хабсбургите и е използвана ,за да сплашва
унгарските бунтовници.По-късно през Втората Световна война е използвана за противовъздушна отбрана.

На върха можете да изядете по един гулаш ,да си купите сувенири и ви уверявам ,че не е по-скъпо отколкото на друго скъпо място в Будапеща,а избора е голям.Аз лично си купих една тениска с надпис Будапеща ,което май ми се превръща в традиция от всяко пътуване .

От хълма Гелерт се опитахме да стигнем до другият край на Буда ,преследвайки дълго рекламирани в пътеводителя ни палачинки.Не успяхме,защото ориентацията ни изневери и се наложи да се върнем надолу отново до моста Елизабет по дългите алеи на хълма Гелерт.Поне на слизане успяхме да щракнем още някоя и друга гледка .

Кралският дворец

А сега право към палачинките .След дългата разходка из хълма Гелерт заслужаваме малко кулинарно удоволствие .Отправихме се към едн закрит пазар ,намиращ се срещу Парламента ,но определно нямахме сили да вървим до там пеша.И въобще да си знаете ,че Будапеща е много голям град изабележителностите ,старателно упоменати във всички справочници не стоят никак близо една до друга.За сметка на това градът е перфектно устроен със всички видове транспорт ,включително и наземна железница.Така ,че с подходяща карта на транспорта ще стигнете докъдето искате лесно и удобно .Така и ние се оказахме на автобусната спирка пред моста Елизабет и в очакване на автобуса се поогледах за място откъдето на закупим билети.Някъде по форумите преди пътуването бях чела,че трябва да се купи предварително билет ,но аз така и не намерих откъде.Влязохме в автобуса и директно при шофьора.Той ,разбира се не говореше грам английски ,но определено разбра за какво го питаме ,каза категорично НЕ и ние веднага се превърнахме в най-обикновени гратисчии.
След вкусните палачинките се отправихме към хотела за малка доза почивка.Този път пътувахме по метро линията ,преминаваща под Дунав.
Вечерта се озовахме отново на площад "Вьорьошмарти",където през деня само набързо минахме през традиционният базар .Незнам дали е целогодишен или е само по време на някакви събития / в момента се провеждаше международен музикален фестивал /,но определено беше събрал цяла Унгария в себе си .Тук се продаваха от ароматизатори,направени от плодове и билки до сирене с бекон ,ягодово вино и червени люти чушки.Решихме тази вечер да бъде унгарска ,така че ядохме гулаш ,сипан в издълбано хлебче вместо купичка ,люта наденица и за десерт току що изпечен ванилов козунак.Купихме си и някои малки изкушения за вкъщи и малки подаръчета за приятели и уморени ,но доволни се прибрахме в хотелската стая .

ДЕН ТРЕТИ - Довиждане ,Будапеща!

Днес си тръгваме.Но не бързаме .Останаха ни няколко часа в ранната неделна утрин ,въпреки смяната на зимното часово време с лятно .Имахме време за една обиколка на еврейският квартал .Не,не сме го забравили .

Започнахме от Синагогата на ул.Дохани

През 1939 г евреите в Будапеща наброяват близо 200 000 души .Това е било около 21% от местното население.Почти не е имало крайни евреи и повечето са се самоопределяли като част от унгарското население ,Но в края на 1944 г е изградена бетонна стена ,която е откъснала евреите от останалата част на града и е превърнала квартала в гето.Тук са намерили смъртта си хиляди евреи по времето на Холокоста .Хиляди ли казах ?Стотици хиляди .
Оттук обикаляме целият еврейски квартал.Срещаме най-обикновени еврейски магазинчета с надписи на иврит ,църкви и сгради ,които са били убежище на евреите през Втората световна война.

И накрая ,когато си мислех ,че времето няма да ни стигне за това се озовахме на площад Ференц Лист .Площада е с типична творческа атмосфера .Рано сутринта по кафетата имаше клиенти по-скоро осъмнали тук на чаша бира .

Паметника на Ференц Лист

От площад Ференц Лист отново като за последно минаваме по булевард Андраши .Лъскавите бутици са типично по неделно затворени .Чистачите подготвяха улицата за стотиците туристи очакващи ги през следобеда ,а колоездачите препускаха необозпокоявани от никого .

Тук колоездачите са достатъчно - достатъчно много ,достатъчно бързи и достатъчно внимателни .Все още има какво да се желае относно организацията им на движение за колоездачи ,но нека не ги съдим ,защото в София и толкова няма.

Минаваме край операта ,за да завършим разходката си из Будапеща пред хотела ни.

Както сами разбирате нашата разходка върви към своя край .Време е да освободим стаята в перфектният хотел К&К Опера / не мога да не го похваля просто/, време е да си платим сметките и да изкараме отпочиналият Пижо от подземният гараж.Чака ни дълъг път наобратно ,което в никакъв случай не ни притеснява ,защото ние обичаме да пътуваме.След толкова време в приключения установявам ,че самото движение на колата ме зарежда.

И така отпътуваме от Будапеща и й казваме довиждане.

Може при някое по дълго пътуване да спрем и да хапнем гулаш на Цитаделата ,че това определено го отчитам като пропуснат момент.

А нас краят на деня ни застигна няколко километра след Ниш.

Няколко часа по-късно ,когато пристигнахме пред вкъщи километража показваше

2008 км .

Кукерландия Ямбол - да прогоним злите духове

2012-03-10T18:16:00.002+02:00

Всички пътища водят нанякъде.Нашият към Ямбол.А повода е ежегодния маскараден фестивал "Кукерландия" .Компанията е сериозна - цяла група фотолюбители ,тръгнали с пълно бойно снаряжение - батерии по няколко броя ,обективи по няколко вида / то няма и как иначе/ и памет карти също няколко броя.Е ,някои изпуснахме момента с картите ,но за това по-късно.Аз си взех й любимия ,защото с него пътя е песен ,радостта от изживяното споделена и разтоварването сто процентово.След дългата ,студена и несвършваща зима ,няколкото градуса над нулата вдигнаха настроението и тонуса допълнително.Така ,че пътуваме по сухи и чисти пътища ,бързо и удобно и стигаме крайната цел точно навреме.

А Ямбол ни посрещна топъл,цветен ,озвучен от чанове и песни ,миришещ на кебапчета.Защото народът празнува.Празнува и се весели ,защото така се прави на Кукеров ден.

На площада се бяха събрали толкова много хора ,че тук веднага в роля влязоха пропуските ,осигурени от нашата мила домакиня.Но с две думи - слязохме от колата и започнахме да снимаме и така няколко часа ,постоянно снимане .Нещо ,за което съм си мечтала от дълго време .Просто, накъдето и да се обърнеш има по нещо интересно .Хлопките хлопат току над главата ти ,а в стремежа да хванеш интересният кадър едва ли не се сливаш с кукерите .И всичко преминава като в транс ,може би допълнено от музиката ,от настроението ,носещо се от ритуалите ,от непознатото ,дивното и чудното.

Кукерите - страшилищата на злото.Хлопат със хлопките си все по-силно и по-силно ,за да прогонят злите сили .

Разиграват ритуалите си ,за плодородие и урожай ,надявайки се тази година да е по-добра от изминалата .И всичката тази надежда те зарежда толкова много с още повече надежда .

А кукерското шествие едва сега започва .Най-разнообразни маски и всякакви оригинални типажи минават край нас ,размахващи дървените си мечове ,танцуващи в ритъма на тъпаните и хлопащите хлопки.Кукерите идват ,за да прогонят злите сили далече от себе си , далече от нас.

Идват ,за да изпълнят ритуалите си за плодородие ,стари и млади ,мъже и жени .

Но Ямбол не е само Кукерландия .

След като порядъчно запълнихме по няколко карти със снимки и изтощихме почти до край батериите на фотоапаратите си ,нашите любезни домакини Мариана и Сергей ни заведоха на Кабиле.

Ето ,че в нашата разходка ще внесем и нотка история.Кабиле е най-големият и най-значим античен град.Много голяма част от останките се намират в музея .

Градът е основан 2-рото хилядолетие пр.Христа и е бил основен търговски и военен център .Неговото стратегическо местоположение го е правило главна завоевателна цел през вековете.Кабиле е типичен античен град със елинска структура.

Има си своята Агора и няколко храма.Тук са открити многобройни находки на керамични съдове и монети ,които са съхранени в музея към резервата.

Кабиле е част от 100-те национални туристически обекта ,което автоматично добавя още едно печатче към историческата книжка.Съвет - винаги дръжте книжката с печатчета от 100 -те национални туристически обекта в колата .Така тя винаги ще бъде с вас и няма да изпадате в неловкото положение да сте на някой от включените обекти ,а да сте без нея.Не,че няма да спасите положението с печат на бял лист и после прикрепен към книжката ,но нали всичко трябва да бъде ритуално направено ?Дори и слагането на печата.Нали?

Е,разбира се това не е всичко от Ямбол,но ние дойдохме затова и си го взехме с пълни шепи.Срещнахме се с хубави хора ,поснимахме си порядъчно ,разходихме се достатъчно и се забавлявахме .

За нас това беше Кукерландия в Ямбол.Не можахме да снимаме Тунджа ,мостовете над нея ,Бакаджика и много други места знайни и незнайни.Но това може би ще остане за следващата Кукерландия или просто за следващото минаване от там на път за морето.Ще видим кога ,защото никога не се знае ,накъде ще ни заведе пътя ,по който сме поели .Със сигурност обаче някъде ,нали?

Буйновско и Триградско ждрело - частица от Родопите

2011-09-09T20:29:00.002+03:00

За пореден път се убеждавам ,че пътят към хубавите неща е труден ,а често и дълъг.Е ,нашият път до Девин ,мина през Созопол ,което автоматично направи пътуването ни с осем часа по -дълго .Но нищо ,така пък насладата е по-пълна и радостта от изживяното още по-бурна.
Пристигаме в Девин на свечеряване и имаме време точно за един час отмора в минералния басейн на хотела и за дълга вечеря под звуците на родопски гайди.Релакс за душата.Няма свирещи клаксони ,няма чалга ,няма сергии с надуваеми дюшеци ,само ние и Родопите.

Разходките започнаха на следващият ден .След кратко приключение с акумулатора ни ,който се оказа изтощен за разлика от нас, потеглихме към Буйновско ждрело.Целта беше да видим ждрелото на река Буйновска и Ягодинската пещера.Тук, може би е мястото да ви споделя ,че ние никак не обичаме пещерите.Едни такива студени ,влажни ,тъмни и неприветливи.Никак даже не ги харесваме.Посещаваме ги ,когато се налага заради печатчето от книжката на 100-те национални туристически обекта.
Бавно навлизаме в ждрелото .Подминаваме и първите знаци "Еднолентов път с насрещно движение",които сами по себе си будят учудване как точно се извършва това движение.Пътят става все по-тесен ,а реката лъкатуши край него .Скалите надвисват над нас и през зъберите им едва се процежда частица небе.

Хладно е и влажно .Даже въздуха е тежък.Има ли дни ,в които слънчицето да докосва водата ?Има ли зими ,в които снега да се стопява по пътя?И всичко това цели десет километра.
Стигаме до платеният паркинг.Че е платен паркинга се разбира по табелите и по двата лева ,които ти вземат за престоя.Но така или иначе нямаме друга алтернатива и оставяме колата.Вземаме прословутото печатче и .....оставяме Ягодинската пещера за някой друг път.
А сега накъде?Докато се захласвам по камъните,продаващи се на няколко сергии край входа на пещерата ,виждам че съпругът се навърта около един УАЗ.Реших ,че пак са го налегнали мили военни спомени ,но се оказа ,че въпросните УАЗ-ки предлагат оффроуд преход до погледната площадка Орлово Око.Не мислихме много ,а направо се качихме.Тръгнахме по тесен асфалтов път до с.Ягодина - разбира се ,еднолентов с насрещно движение.Джипа се движеше с приятна скорост,а ние отзад хванати за винкелите ,развявахме коси и се радвахме на разходката.

След с.Ягодина започна истинският оффроуд.Човекът ,който управляваше автомобила - Васко се оказа състезател по оффроуд и ни показа завидни умения в изкачването на почти непроходимият път.

Ето го звера :)

Разбира се ,имаше много по-лека и приятна алтернатива ,но нашият водач избра именно този труден и неравен терен .Един път ,за да блеснат спосбностите му и втори път ,за да бъде нашето изживяване истински екстремно.На няколко пъти имах чувството ,че ей сега колата ще спре ,ще забуксува и ние от тук нататък сме пеш и ще се чудим кой път да хванем .Дуг път пък след като изкачим някой много стръмен участък ,поглеждах назад и едва ли не развявах шапката си на победител .И след около 30 мин подскачане и друсане ,способстващо изхвърлянето на всякакъв вид бъбречни камъни ,ние бяхме на върха.Погледнат площадка Орлово Око се намира точно до връх Св.Илия ,който е с височина 999 м.Символична височина наистина ,но достатъчна ,за да ти даде поразяваща гледка над Родопите чак до Пирин и Рила ,които в случая ние не видяхме,заради тежката мараня ,но да речем ,че си представихме къде точно се намират .

връх св.Илия

Постояхме около 10 мин ,направихме няколко фотки и установихме ,че там ,където отива автомобил винаги има много хора.Което от една страна пречи на удоволствието ,от друга страна те радва,че толкова хора посещават дори и такива отдалечени точки на страната ни.Но все пак нека се радваме на Родината си и на това,че всички я обичаме.Има разходки за уединение ,но има и разходки за атракции .

Слизаме надолу .Силно се съмнявахме ,че старият военен УАЗ ще се върне по същият път ,но той според мен надскочи себе си и ни предложи още адреналин ,от който ние подобавашо се възползвахме.

Надолу ,снимано от подскачащата УАЗ-ка

А долу ни чакаше задръстване като пред софийски светофар.
Стигаме по най-бързият възможен начин до Пежото и тръгваме към Триград.
Триград се оказа всъщност село.Подвеждащо име на град ,а всъщност село.Но преди да стигнем до селото минаваме през не по-малко живописното Триградско ждрело на река Триградска .Реката дори влиза в пещерата Дяволското гърло и излиза от там ,след което се влива с река Буйновска.Това ждрело е малко по-късо - седем километра е ,но същинската му част е 2-3 км .Поглеждайки скалите отдолу, в най-тясната му част имаш чувството ,че зъберите им почти се допират .За миг се чувстваш като в капан ,в желязната хватка на стръмните ,отвесни варовикови скали през които реката е пробивала път хиляди години .А ние сега минаваме с автомобилите си ,тъпчем гръбнака й по мостовете и замърсяваме въздуха й с изпаренията от двигателите си .

Ето я и пещерата Дяволското гърло.Тук вече решихме ,че ще влизаме.Все пак да не ставаме за резил .То страх ,страх ,ама все пак си е природна забележителност .Изчакахме групата да се събере - бяха минимум 50 човека.Хубавото на тази пещера й е ,че влизането в нея на всеки 30 мин .В Ягодинската е на всеки час ,а и там прехода е по-дълъг /не че нещо може да ни уплаши на тема преход след Ботев/ ,а и доста по-хладно.Така или иначе решихме,че ще разгледаме Дяволското гърло.Интересна информация получихме за въпросната пещера.Всъщност през нея минава река Триградска и образува най-големият подземен водопад на Балканите - цели 42 м .След като се премине през Бучащата зала ,която е втората по големина пещерна зала в България изкачвайки се по 301 стъпала се минава покрай водопада и се излиза от пещерата.Има две версии Дяволското гърло да носи това име ; 1.На входа на пещерата има образувание ,което прилича на Дяволска глава . 2. Каквото е влязло през входа на реката нищо не е излязло .Реката минава със страхотна сила през много стеснени участъци и натрошава всичко по пътя си.Правени са опити с трупи ,които са излизали натрошени на малки клечици ,а сега вече неизследваните територии на пещерата се изследват като водата се оцветява .
Излизаме от пещерата и продължаваме към Триград .Целта ни беше един стар римски мост ,който видяхме на картичка пред пещерата ,но впоследствие така и не открихме.За сметка на това ,търсейки го поговорихме с местните ,поснимахме ги ,открихме колко гостоприемни и дружелюбни хора са ,как се борят с несгодите на планината и на отдалечеността на селото им .

Разходката за деня ни завърши приятно с откарването на две Триградски баби до дома им в отплащане за малката фотосесийка ,която им спретнах .

По обратният еднолентов път ,осеян с огледала ,за да наблюдаваш дали идва насрещен автомобил този път успявам да погледна встрани.Открих скрит водопад ,до който нямаше пътечка и за да стиган до него просто прецапах през реката .Ох ,колко студена ,макар и плитка се оказа тя.

Прибираме се в Девин .Нека отново релаксираме и се подготвяме за утре.Утре се прибираме ,но ще прекосим половин България.Любимо занимание - да пътувам .

Обратният път определено не беще съшият.Решихме да минем през Кричим ,за да погледнем прословутите язовири Цанков Камък и Въча.Другата родопска особеност.Язовири колкото ти душа иска.Но тях ще ги обикаляме друг път .Засега ще поснимаме от пътя величествените скали ,ще погледаме новоизникналите къшички на язовир Въча .

Ще си купим минерална вода от Михалково ,ще ударим печатче в Перущица ,а после и в Карлово.А след Карлово разбира се сме си почти у дома.И гледаме Стара Планина откъм Север и извивките на Янтра,но родопските гайди още пищят в ушите ми ,а родопските баби все още се усмихват пред очите ми .

Приключението връх Ботев

2011-08-30T19:08:00.001+03:00

Авантюрата Ботев дойде точно навреме.Всъщност тя си беше естествено продължение на уикендите в планината ,които тази година направихме.Потренирахме един вид.Опитахме се да се подготвим за Ботев ,но човек май трудно може да бъде напълно готов за това екстремно изкачване.Подготовката включи даже и ходене на работа с колело ,четене на пътеписи ,разглеждане на карти и най-вече правене на планове.Обичам да правя планове .Те са най-вълнуващата част от пътуването.

Но да тръгваме.В неделя разбира се.Кога ,ако не неделя и ако не в 6.30 .С кафе разбира се ,в колата .Тооолкова е приятно .....

Маршрута е следният - от квартал Видима на град Априлци тръгваме към хижа Плевен , от там до Ботев и всичко това по предварителни данни за около 4 часа и половина.

След Видима ,подминавате ВЕЦ-а и продължавате по тесен все още асфалтиран път .След около 4 км се стига до паркинг .Има охраняема и неохраняема част.Избрахме неохраняемата ,защото нали сме в Балкана ,пък там казват хората били по -добри.От паркинга се пресича реката и мога да ви кажа ,че от тук започва великото изкачване.До хижа Плевен по лятната пътека стигнахме за около 40 мин ,но честно да ви кажа няма никакъв смисъл да си давате толкова зор .Тръгнете по-бавно ,дайте възможност на тялото си да свикне с натоварването , а ума ви да свикне с мисълта ,че това е едва началото и има още много до заветната цел.Излизането на поляната пред хижа Плевен е истинско вълшебство.Като зайци изкачаме от гората и пред нас се открива страхотна панорама.Ботев е тъй да се каже на една ръка разстояние,Ей го къде е си казваш и даже не ти се почива ,за да продължиш напред .

А напред пътеката продължава по ски пистата ,на върха на която виждаш ето тази прекрасна гледка към хижа Плевен .

Изкачваме се нагоре ,но вече по -плавно ,минаваме през букова гора ,което прави прехода приятен и лек.Бъбрим и едва ли не подскачаме.Вървим по план и всичко е прекрасно .Някъде след като излязохме от буковата гора дори решихме да починем .Вече беше около 11 часа и биологичният часовник в стомаха ни напомни за сандвичите в раницата.Хапнахме ,пийнахме водица и точно тук ни настигна едно момче ,с което се срещнахме някъде около хижата.Тръгнал да бере боровинки за детенцето си ,но се заприказвахме /така е в планината/ и той се присъедини към нас с идеята да качи Ботев.Така ,че станахме трима ентусиасти за превземането на върха.Заизкачвахме се и излязохме над лесопояса .Откриха се още по-красиви гледки

Следва около час и половина ходене по равен терен.Приятно ходене при това .Съчетано с ядене на боровинки и съзерцаване на гледки под неспиращите военни истории на любимия и новия ни спътник.За пръв път в живота си видях извор на река .Да видиш как природата създава ,как поставя началото на тази нестихваща стихия водата ,която в зародиша си е едва бликащ ручей ,а в завършека си е огромна ,черна и често почти зловеща.Дори реките са като хората - раждат се беззащитни и чисти ,а се вливат в морето тъмни и стихийни, влачещи всякакви отломки ,събирани по дългия си и лъкатушещ път към своя край .И все пак пихме вода от извора в буквалния смисъл.Докато вървяхме дългият път водещ към подножието на върха започнахме да пресмятаме колко време ще ни е нужно да го атакуваме .

Един такъв измамно объл и близък ,никак не ни респектираше и ние подобаващо го подценихме.Мда -върхът всъщност се оказа доста по далече отколкото нашите сетива го бяха премерили ........

Така обмисляйки атаката към върха се оказахме в подножието му и започнахме прословутото изкачване.То се оказа изпитание на силите ни ,духа и нестихващото ни чувство за хумор.Да - чувството за хумор и безкрайният оптимизъм ни помогнаха да преодолеем върха.Кулите примамващо ни подканяха и обещаваха скорошното им достигане ,но уви както каза и нашият спътник ;"Кулите си стоят все толкова големи ,а нашите сили намаляват"!

Отначало се борехме да достигнем всеки следващ кол от маркировката ,после започнахме да броим оставащите колове ,но каква беше изненадата ни ,когато установихме ,че когато свършат коловете ,всъщност започва още едночасово изкачване.Невярващи на това ,което ни казват слизащите туристи продължихме напред и само безумния ни оптимизъм и недоверието в думите на другите ни заведоха на върха.

Ето го и него

Взехме си така ценното печатче , пийнахме водийца и разбира се побъбрихме с хора ,които срещнахме там.Любимия и спътникът ни дори се запознаха с още един събрат военен ,откриха общи познати и еуфорията стана още по-пълна.

Но да се ориентираме към слизане.Качването трая около четири часа и половина ,така че ни очакваше дълго слизане .

Никога няма да ми омръзне да казвам ,че слизането е кошмарно.Този път дори започнахме да обмисляме да си купим парапланери ,за да слизаме с тях за по-лесно.Но поне успяхме да се насладим на красивите гледки

Успях да зърна и Видимското пръскало отгоре.Слънцето припичаше много.Когато си над 2000 метра и го няма защитният чадър на дърветата ,а разполагаш с хладният бръснещ вятър на планината почти не усещаш как кожата ти изгаря.Имаш чувството ,че топлината ,която усещаш да се разлива по тялото ти е от натоварването ,но впоследствие осъзнаваш ,че червенината си остава дори ,когато е минало дълго време от физическото натоварване.Едва тогава се сещаш за шапката в раницата ,за слънцезащитният крем и балсамчето за устни ,но едва тогава .

Северен Джендем

Когато слязохме под върха установихме ,че има пряка пътека към местността Мазането - там ,където бяхме оставили колата на паркинга.По данни на други туристи се спестява около час от слизането ,пък и се минава само през гора.Лошото е,че е много стръмно ,хубавото е ,че става по-бързичко отколкото през хижа Плевен.Така ,че посещението на хижата го оставихме за някой друг път .Може би зимата да дойдем и да покараме ски .

А сега да вървим надолу ,защото е неделя и искаме да я завършим подобаващо вкъщи .На чаша студена бира за отпускане на мускулите и може би ще бъде само бира.Утре ,когато умората отмине ,дишането ни се възстанови ,а млечната киселина заседне в мускулните ни влакна може би ще хапнем .Утре ,когато червеното на лицето ми стане още по червено ще извадя крема за след изгаряне .Да се надяваме ,че утре няма да е късно !

Бабско и Кадемлийско пръскало - когато стихията на водата те плени

2011-08-11T09:06:00.000+03:00

Когато ежедневието стане твърде сиво и работата твърде много ,всеки има нужда от презареждане.Е нашето го направихме само за един ден в Стара планина.Избрахме водопадите ,защото беше достатъчно далеко ,за да бъде интересно и достатъчно близо ,за да се вместим в отредените дванадесет часа , лесно за ходене и трудно за снимане .Така избрах маршрута с.Тъжа - хижа Русалка - Бабско пръскало - Кадемлийско пръскало - хижа Русалка - с.Тъжа.

Пътуваме до село Тъжа с автомобил в шест сутринта ,пием капучино ,хапваме кроасани и бъбрим с приятели .Кой ти забелязва ,че е шест сутринта ?

Начална точка - село Тъжа.Тук малко се изхитрихме и си намерихме човек ,който да ни закара до хижа Русалка.Хубаво е ,ако решите да тръгнете и вие по същият начин да сте с високопроходим автомобил ,защото пътя е доста каменист.Не ,че не може да се мине с обикновен автомобил ,стига да не е твърде нисък ,но просто нямахме такъв да жертваме.Ние решихме да си купим спокойствието и стигнахме бързо и приятно до хижа Русалка .

А оттук се хвърляме направо в красотите на Балкана.Слизайки от колата като юмрук те удря в гърдите свежият въздух.Почти неможещ да дишаш едва успяваш да разгърнеш белите си дробове ,а те от своя страна почти до колапс започват да усещат насладата на свежият и чист въздух ,примесен с капчици утринна роса.Покашлям се ,но само първият път.С хубавото бързо се свиква.

Тръгваме по пътеката до следващата ни точка - Бабското пръскало.Въпреки ,че остава някак си встрани от маршрута и по предварителни четения не толкова примамливо като Кадемлийското ,което пък беше крайната ни цел ,останахме много очаровани от него.Пътят до там пък си е стабилно изкачване ,въпреки че е само на час от хижата .

Така че ,загряхме стабилно ,почти се поуплашихме ,че с това темпо доникъде няма да стигнем ,но след като погледахме красотите на Бабското пръскало ,хапнахме домашно приготени сандвичи ,засладихме с боровинки , събрахме сили и тръгнахме.Но преди да тръгнем :

Бабското пръскало е един от най-ниските водопади в Стара планина - едва 54 м .Но е много живописен ,тъй като го предшестват много водоскоци по река Бабска.Точно преди водопада има мостче откъдето може да се погледне надолу ,а в близост може да се достигне и до погледната площадка ,откъдето можете да се насладите на цялата каскада.

Тръгваме по обратният път ,за да излезем на площадката за почивка.Там се намира и отклонението за Бабското пръскало.Т.е. ние се отклоняваме от главната пътека ,отиваме до пръскалото и отново се връщаме до нея .Лееко недообмислено решение ,защото в последствие разбрахме или по-скоро осъзнахме ,че има по-лек начин да осъществим прехода.От самата хижа Русалка директно до пръскалото и от там вече да ползваме връщането по пътеката към главният път.Но така или иначе всичко това го констатирахме пост фактум и се утешихме с мисълта ,че за следващият път ще знаем.Сега да се върнем от там от където тръгнахме ,за да поемем пътя към следващата ни точка - Кадемлийското пръскало.

Прехода е около два часа.Удивително лек .Никаква денивелация.Птички пеят ,вода шуми наоколо ,бъбрим си ,едва ли не подаскачаме и ...срещаме постоянно високопроходими автомобили ,мотори и велосипедисти.Но нали сме истински туристи ние си дерзаем пеша.Друго си е да застанеш на скалата ,да те подухне планинския вятър ,да разпериш ръце и да повикаш ехото.А то пък ще ти отговори излизайки от скалите ,плъзгайки се изпод водопадите ,прошепвайки между вековните букови листа.

Няма никъде табели ,а и минаха вече два часа .За момент се притеснихме дали сме на правилният път .Попитахме шофьора на поредният преминаващ джип и се успокоихме ,че сме във вярната посока. И както си вървяхме ,бърборейки ,пред нас се откри невероятна гледка.Един от най - хубавите моменти на съзерцание на водопада е изненадата от неочакваната среща с него .Просто след завоя вдигаш очи и го виждаш .

Вълшебство.Като коси на самодива ,напълно пълноводни се сплитат и двата му ръкава .

Но смелите не спират дотук.А и ние сме дошли ,за да стигнем докрай .Започнахме да се изкачваме по камъните ,за да стигнем до самият водопад.Искахме да се изпръскаме за късмет и да се докоснем до стихията на падащата 70 метрова вода.И успяхме .

Измокрихме се порядъчно ,заредихме се с много късмет от водопада и енергия от планината и след втора доза домашно приготвени сандвичи тръгнахме по обратният път.Защото всеки ,който се заизкачва нанякъде винаги трябва да помисли ,че го очаква точно толкова път за връщане ,колкото е бил пътя и на отиване .

А връщането винаги е трудно.Започвам да се замислям за осигуряването на някакъв транспорт специално за връщане.Харесва ми изкачването ,очакването от срещата с гледката ,умората ,почивките , задъханото пиене на вода ,но връщането ми е трудно и неприятно.Като дълго и болезнено сбогуване.Като прибавим и мокрите кецове картинката става пълна ,нали ?

На връщане спряхме на хижа Русалка и се сблъскахме с прословутото от нета гостоприемство на хижаря.Толкова се престара в черпенето,че се наложи да пия бира и кафе .Но какво пък казват ,че бирата отпускала мускулите ,пък кафето ободрявало ума .Щяхме все някак си да слезем последният час и половина.Починахме за последно и се изправихме пред финалната права - пътеката от хижа Русалка до село Тъжа ,където ни чакаше колата.Пътеката е стръмна и чакълеста и след 8 часа ходене ти се вижда нечовешки трудна .Забелязвам ,че кецовете ми са вече сухи ,което ме кара да си спомня за пръските на водопада,за дъгата отразяваща се в него ,за удоволствието .Усмихвам се .Утре ,когато мускулната треска е във вихъра си ,ще свалям снимки от фотоапарата и ще разказвам .А сега да снимам малко контражурно планината .Харесвам контражура .Сякаш блендата на фотоапарата замечтано примигва срещу слънцето и му казва ;"Не си отивай".

В село Тъжа сме .В полето събух кецовете - кокалчетата на пръстчетата ме боляха непоносимо.Но имах удоволствието да вървя боса в полето по залез .Какво повече ?

Просто още пътешествия.

Един студен ,дъждовен ,летен ден в Букурещ

2011-07-08T13:10:00.002+03:00

Интересно какво бихте направили в нашата ситуация ; една планирана разходка с цели дванайсет човека ,организация до най-малката подробност ,дори закупуване на порядъчно количество леи и в последният момент разбираме ,че времето ни се кани много сериозно .Обещава ни седемнайсет градуса мааааксимум , порядъчно количество дъжд ,та дори и мъгла.Ами ние направихме така ; всичките дванадесет човека тръгнахме за Букурещ ,въпреки обещанията на времето.
Пътят до Русе е осеян с камери.Навигацията ни спасяваше от последващи картички ,спасявахме и цялата компания разбира се.Дунав мост минахме сравнително бързо.Бяхме три автомобила и след привидно сериозните проверки вече бяхме в Румъния.Купихме винетки в първият Петром след Дунав мост и продължихме към Букурещ.Скоро обновеният път ни отведе до столицата за около 40 -50 мин.А тя ни посрещна още по мрачна отколкото очаквахме

Но времето не направи града по грозен ,дори копнежа ни по слънчевото време го направи по чаровен.

Все пак една европейска столица винаги има какво да ни покаже ,дори и само за ден .Навигацията този път ни подведе или може би ръката ,която въведе адреса и ни заведе на две спирки с метрото от първата ни цел :Парламента.Но така и така намерихме безплатни места за паркиране ,решихме да се възползваме от тях и се придвижихме с метрото.Ето ви и една прекрасна възможност да погледнем и тази Букурещка придобивка.

Преди за зърнем Парламента ,бяхме запленени от фонтаните и от булеварда ,точно копие на Шанз Елизе

ПАРЛАМЕНТА :

Парламента или така нареченият Дом на народа е втората по големина административна сграда в света след Пентагона и е отражение на мегаломанското мислене на Чаушеско.Всички знаете за Чаушеско ,нали ?Така каза и екскурзовдката ,която ни показа прелестите на тази огромна сграда.Огромна ли ? Май само това мога да кажа.Години наред за нея е работила цялата румънска икономика , в създаването на проекта са участвалли 700 архитекта и е псотроена почти изцяло от румънски материали .

Стандартната обиколка на сградата ,за която входа е 25 леи = 12.50 лв трае около час.Сега разбирам ,че предлагат и екскурзоводи на български ,но ние ползвахме тези на английски.

Разказа ни интересни факти от строежа на сградата ,живота на Чаушеско и най-актуалните събития в нея.В момента сградата е действащ Парламент ,изградена на естествен хълм в Букурещ като близките квартали са били съборени с цел да не пречат на гледката към нея.Тук всичко се бори за рекорди на Гинес - най-високите завеси - 18 метра , най-дългият коридор - 150 метра.Има 12 надземни и 8 подземни етажа.

Гледка от терасата на първият етаж :

Тук наслаждавайки се на гледката откриваме ,че вече не вали.Облаците са пухкави и сиви ,но дъжд няма.И края на обиколката съвпада с продължението на разходката ни.Сега отново се връщаме по копието на Шанз Елизе ,дори изгрява слънце .Успяваме да забележим колко много зелени площи има тук ,колко цветя ,пейки и влюбени хора по тях.Приятно е .От едната ти страна са релаксиращото зелено , а от другата - тонизиращият шум на фонтаните - идеално за разходка

Малко по надалеч от тук ,в северният край на централната част на града се намира

ТРИУМФАЛНАТА АРКА :

Построена през 1922 година първоначално от дърво ,но тъй като конструкцията била твърде лека и неиздръжлива на климатичните условия през 1935 е построена от гранит.Издигната е в чест на войниците от Първата Световна война и е умалено копие на Парижката Триумфална арка.Тук има възможност да се изкачите ан върха й и да се насладите на гледка над Букурещ ,но ние така и не успяхме да го направим .

Въобще целия град Букурещ е едно малко копие на Париж.Отявлени почитатели на всичко френско ,румънците освен ,че строят и се държат като парижани .Малкият Париж ,така наричат Букурещ и има защо.

Има още забележителности ,но няма как да ги обиколим за ден .Все пак както споменах в началото сме 12 човека ,деня е студено мрачен ,а и си оставихме няколко часа за прословутите огромни румънски молове.Наистина огромни , със хиляди магазинчета в тях и на много достъпни цени за нас / ето тук съседството изигра положителна роля/.

Купихме подаръци ,без тях не може .Българинът така си знае ,шом отиваш някъде на разходка задължително подарък.Може да е пошло ,но е приятно да се върнеш с найлонова торбичка от румънски мол , да я отвориш и вътре измежду шумолящите амбалажни хартии да извадиш нещо ,за да зарадваш някого.Подаръците са най-хубавата част от завръщането ,защото радват и защото разказват за там ,където си бил .

А ние в Румъния и по-точно в Букурещ пак ще отидем.Близко е ,а и има още много да се види.Така ,че някой ден преминавайки или специално отивайки пак ще минем под Триумфалната арка и най-вероятно пак ще се снимаме там

И колкото и да не ви се вярва и колкото и да ви прилича на художествена измислица ,когато се прибрахме в България ни чакаше страхотно залязващо слънце с още по - ярка и пъстра дъга .

Някак си ни стана мило и родно и сякаш това си беше само нашата ,българска дъга

Видимско пръскало - по пътеката и след нея

2011-06-27T19:42:00.000+03:00

Неделя е.В 6.30 сутринта пия чаша кафе.Но повярвайте ми ,заслужава си .Както са казали хората :"Рано пиле ,рано пее" и ние спазвайки тази стара народна мъдрост решихме да тръгнем за плануваната разходка рано ,за да имаме достатъчно време за всичко ,за да избегнем жегите , и разбира се ,за да има повече време за снимки.И така се оказахме в 7 часа сутринта по пустите улици на града , без трафик ,без свирещи клаксони ,без опашки по бензиностанциите.Пиенето на кафе продължи по време на пътуването ,разглеждайки за последно картата и маршрута както и последно преглеждане на екипировката.Пътят трая само час и половина ,просто защото гр.Априлци е наистина близо до нас.Но дори и да се намирате в другият на край на Северна България ,дори да се намирате въобще на другият край на България или пък на света ,ако искате да посетите това вълшебно място ,просто тръгвате мааалко по-раничко.

Пътеката за Видимското пръскало започва от крайният квартал на гр.Априлци - Видима.Видима си е абсолютно село ,приобщено и набедено за квартал на Априлци ,явно покрай масовата глобализация ,която ни е обзела.И след като свърши квартала ,съветвам ви оставете колата си някъде около ВЕЦ-а и тръгнете пеша.Освен ако разбира се искате да правите нещата наполовина или пък ако си имате излишен автомобил за трошене.Пътят до Видимското пръскало ,както пише навсякъде из нет-а е 2 часа нормално ходене.Лошото е ,че докато не влезете в парк Централен Балкан нищо не е обозначено ,хубавото е ,че това е единственият път и няма как да се сбърка.А и през цялото време се върви по широка пътека ,която е успоредна на река Пръскалска.Минаваме по мостчета ,които ни прехвърлят от единия на другия бряг на реката ,течаща през букова гора.А тя ,реката е като луда .Скача от камък на камък ,почти заспива на моменти ,образувайки долчета пълни с пъстърва ,после пак полудява ,смее ти се със слънчевите лъчи ,които проблясват в нея и продължава

Ето и входа на парка.

От тук започват информационните табели ,местенцата за отдих и няколкото красиви дървени мостчета.Вижда се ,че всичко е направено скоро и добре поддържано ,което от своя страна те кара да се усмихваш , радвайки се на новосъздадените неща за родната ни природа.Хапнахме от домашно направените сандвичи под една беседка ,пийнахме водичка и още по-бодро запристъпвахме напред.Чакат ни толкова красоти

От тук широкият път преминава в по- тясна пътечка , която стремглаво започва да се вие нагоре и ето ,че започваме истинското изкачване

След поредица от мостчета и около 40 мин достигаме до мястото ,където пътеката свършва и се открива гледка към Видимското пръскало

Да ,знам оттук изглежда малко .Знам ,че и мога да ви пусна снимка с голямо приближение ,но истината е ,че ние определено не останахме удоволетворени от това ,което виждаме и след кратка почивка решихме ,че продължаваме нагоре.Всъщност маршрута нагоре става още по-труден.Ако нямате опит не ви препоръчвам да се качвате и да се задоволите с гледката от края на пътеката.Защото оттук нататък предстоят много трудни 40 или може би 50 мин стръмно изкачване по пътека ,по която имах чувството ,че само диви кози бяха минавали преди нас.Но ,както казаха и едни момчета ,които срещнахме на върха :"Все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата". Така или иначе ,макар и трудно стигнахме достатъчно високо , в подножието на водопада ,където вече наистина имаме възможността да усетим величието на тази 80 метрова стихия ,която сякаш пада в краката ти.И лежейки на зелената поляна ,почти потръпвайки от студ съзерцаваме тази падаща пелена от вода .Съзерцаваме Северният Джендем ,в чиито поли се намира тази красота

Наслаждаваме се дълго.Отлагаме връщането с колкото се може повечко минутки.Да ,основната причина е красотата ,която съзерцаваме ,но и има и нещо друго : връщането беше мноооого страшно .Въпреки изкараният в младините ми курс по алпинизъм , с треперещи крака и помощта на случайни катерачи слязохме от скалата.И тук е мястото пак да предупредя - не тръгвайте ако не сте подготвени .Можете най - спокойно да се насладите на водопада от края на екопътеката ,ако ли пък адреналина и физическата подготовка са ви в повече качвайте се , заслужава си !

Връщането ни отне общо взето повечко време .Заради умората ли ,заради слизането ли или заради повечето почивки ,но се върнахме по бавно отколкото се качихме.

Може би ,защото се наслаждавахме на гледки като тези

Неделният релакс е към своят край .Почти се прибираме ,краката ми туптят ,ставите напомнят за спортното ми минало .Но екстаза от изживяното остава .Дори прави място за още и още .Защото ,когато си се докоснал до едно такова вълнуващо приключение веднага правиш планове за следващото.Дали ще имаме време да го осъществим ?Ами би трябвало ,поне би трябвало .........................

Очарованието на Виена

2011-06-12T22:01:00.003+03:00

Нещо като увод:Докато разглеждахме Виена ми се наложи да прочета доста книжки относно историята на Австро-Унгария,наложи ми се да чета и после ,докато пишех пътеписа ,но през цялото това време убедеността за това ,че Виена е история в мен узряваше и накрая се получи този пътепис ,пълен с исторически факти ,които се надявам да не са досадни и сухи ,а просто да ви пренесат във времето.Времето на великата Австро-Унгария .

Готови сме за Виена .И тръгваме от летище София с огромен ентусиазъм ,заредени с достатъчно информация и подобаващо количество очаквания,за които по-късно ще разкажа как точно се оправдаха.Тъй като скоро се сблъсках със самолетите и въпреки неохотата ,с която ги ползвам ,трябва да призная ,че разстоянията са нищо с тях и пренасянето от един свят в друг става толкова бързо ,че даже понякога не успяваш да осмислиш случващото се.В този ред на мисли : час път и сме във Виена .
Виена е столицата на Австрия и жителите й на брой са почти толкова ,колкото на София ,но площта й е два пъти по-голяма.Град с голяма история ,която започва още от 500 г пр.Христа , впоследствие става граничен град на Римската империя ,преминава през Средновековието като седалище на династията Бабенберг и впоследстие на Хабсбургите.Виена е спасителката на Европа по време на Османското нашествие като на два пъти спира турците по пътя им към Старият континент и бива наречена “най-силната крепост в християнския свят”.Виена като столица на Австро - Унгарската империя посреща и Първата световна война ,след която става Австрийска република.По времето на нашествието на Хитлер ,пък е обединена с Германия.
Няма как да разказвам за Виена без да знаете нейната история ,защото всичко тук е история.Всичко тук разказва и има специална символика.Ето например от Рингщрасе ще започнем нашата обиколка.Но Рингщрасе не е просто една обикновена централна улица или по скоро кръг ,тя също има своята история:тук е била крепостната стена на старият град и тук са съсредоточени повечето интересни места за посещения.Започваме от улица Грабен .
Тук е разположен паметника на Чумата

Този така красив паметник ,изграден от мрамор и злато е обещан от император Леополд и по-късно съграден в чест на отиващото си бедствие.Паметник ,напомнящ ни за бедите ,които винаги могат да ни споделят и надеждата ,която винаги трябва да таим в себе си до последният миг.

Само на една крачка от паметника на Стефанплац е огромната църква Св.Стефан .Ето ви един начин как да се почувствате мънички .Стоя пред това чудо на архитектурата и даже не мога да поема величието му със сетивата си ,а обектива ми се оказва твърде малък за него и кой ли обектив пък би бил достатъчен ?Обикаляме църквата с цел да намерим подходящо място за снимки ,но уви , прекалено е висока.Църквата е строена в продължение на цели 160 години.Внушителната готическа катедрала всява студенина и респект и чак ,когато слънцето премине през уникално подредените цветни витражи тук става приятно.

Излизайки от катедралата се натъкваме на бирен фестивал ,мимове позират ,а хората се забавляват край сергиите на Щефансплац.
От тук по Кертнерщрасе - другата главна улица във Виена ,се отправяме към Операта ,на която незнайно защо нямам снимки ,минаваме край Албертината от която също нямам снимки ,но ето пък паметника до нея

Всъщност може би от захлас по сградите и красотите ,които срещаме просто забравям да снимам.Толкова е забавно да виждаш нови и нови неща,да им се възхищаваш ,да коментираш с любимия ,да си обясняваш .После се прибираш в хотелската стая и четеш в интеренет за мястото ,където си или пък разгръщаш пътеводителя ,който все още мирише на прясно мастило и четеш ли ,четеш.Защото искаш да попиеш това място ,да знаеш всичко за него ,да опознаеш този така ведър ,усмихнат и подреден народ ,дори за миг може би ти се иска да се слееш и да не бъдеш просто поредният турист тук.

Императорския дворец Хофбург е следващата ни спирка .Започнал като зимна резиденция на Хабсбургите ,днес той е богат на музеи ,концертни зали и същевременно е резиденция на президента на Австрия.

През годините тук са живяли много велики личности .Тук например е родена френската кралица Мария Антоанета.А ето от това място през 1938 година Хитлер е обявил присъединяването на Австрия към Германия.

Днес в градините на Хофбург е пълно с туристи ,въоръжени с фотоапарати ,пълно е с млади хора ,които се радват на зеленината на парковете ,пълно е с ценители на изкуството ,които разглеждат музеите .Днес ,както и преди стотици години тук се чуват виенски валсове и дами в дълги бални рокли ,поведени от кавалерите си се носят във вихъра на танца .

Имаме още обаче ,докато завършим разходката ни по ринга.Предстои ни среща със сградата на Кметството на Виена .Поредната внушителна сграда тук.

Издигаща се със своето ледено величие ,няма как да не спреш пред нея ,да се качиш по стъпалата и да минеш под сводовете й .На площада пред Кметството ,както и когато бяхме там се организират много културни и светски прояви, а на покрива на сградата се издига един от трите символи на Виена – Железният рицар на Кметството.

Минаваме край Парламента ,Университета ,покрай много паметници на хора на изкуството и владетели ,воини и много велики личности.Много от тях са били тук във Виена ,живяли са , творили са ,воювали са за нея и за Европа,много крале и кралици са танцували валс ,пиели са прословутите им вина и са се забавлявали отново и отново тук в сърцето на Европа.Сами разбирате ,че думите не стигат ,редовете също .Няма край невероятната архитектура ,нямат край местата ,които разказват история.Затова и пътеписа ми започна с история,защото тя е навсякъде тук .Но края още не е дошъл ,мили приятели.Сега ще ви представя една от десетте най-красиви градини в света : Двореца Шьонбрун.

Двореца Шьонбрун е била лятната императорска резиденция.Двореца е бил място за отдих на много известни личности.Тук Мария Тереза е родила и отгледала 16 - те си деца ,тук е била щаб квартирата на Наполеон ,тук е свирил Моцарт ,тук е живял крал Франц Йосиф ,тук е било любимото място за почивка на цялото потомство на Хабсбурготите.

Освен внушителната сграда на двореца ,която е строена от всички поколения живяли тук , на територията на имението се разполагат още Глориет - арка на върха на хълма ,от която се открива прекрасна гледка ,Фонтана на Нептун ,Лабиринт от всякакви екзотични храсти ,в средата на който има подиум от който може да се наблюдава целият лабиринт,Зоологическа градина ,която всъщност е първоначалото на двореца и градините.Всичко това е създадено с цел да се покаже силата и величието на императорската власт .Градините - идеално подредени и декорирани ,в строги и изящни редове са в унисон с могъществото на сградата.Всичко е огромно и необятно , от всякъде струи изящество и респект.

Глориет

Излизаме от двореца Шьонбрун ,тръгваме и от Виена ,защото за съжаление там бяхме само три дни.Може би трябваше да са повече ,може би трябва да се върнем отново там и да разгледаме нови места или да доразгледаме старите,защото така и не можахме да се качим на кулата на църквата св.Стефан,така и не можахме да се повозим на прословутото Виенско колело в Пратера,така и не можахме да се качим на телевизионната кула на Дунав,но може би следващият път или по следващият??

Екзотиката на Гърция - малки обиколки край голямото Егейско море

2011-05-29T12:06:00.000+03:00

Това съвсем не ми е първото пътуване в Гърция ,но пък ще ми е първото писане за нея.Имам един случаен принцип в избора на дестинация и той е с пръст на картата.Та ,когато решихме ,че ще е Гърция ,че ще е море и че ще е Халкидики ,с пръстче на картата си избрах най-затънтеното място на средният ръкав на полуострова.Целта е екзотика и приключения.И си ги създадохме.
Тръгваме в не съвсем ранни зори и с не съвсем бързи темпове.Защо ли?Ами защото и самото пътуване си е наслада ,а не само достигане до целта.И тъй като тръгваме за Гърция ,за да напълним кошничката си с порядъчно чувство патриотизъм минахме през Рилски манастир и Стобски пирамиди .

Няма да разказвам за тези места ,тъй като всеки българин трябва да ги е видял поне веднъж в живота си.Ако ли не ,то веднага начертавайте маршрута и тръгвайте ,заслужава си !

Ще ви разкажа за Гърция :

Още в Сандански те лъхва горещината ,колите препускат пред теб с лодки на багажниците си ,а следващото нещо ,което виждаш са редиците маслинови дървета край пътя.Редици по стотици .И макове , стотици ,хиляди макове профучават край нас ,връщат ме за миг в детството ,когато правех куклички от тях ,ветреех червените им роклички и ги къпех на селската чешма.Миг наслада ,нали това е пътуването ; постоянното бърборене с любимия ,кафето в картонена чашка ,сандвичите ,мокрите кърпички ,антибактериалният гел ,всичко това мирише на пътуване.

Халкидическия полуостров се разделя на три разклонения : Касандра ,Ситония и Атон .Ние тръгваме по средният ръкав ,за да стигнем чак до края му .Минаваме през планини и букови гори ,изведнъж пътя почти слиза край морето ,а после отново те връща на високото при огромните пасбища и маслинените градини .Патриотичното пак заговаря в мен и се сещам за разказите от миналото как прадедите ни са пасяли добитъка си в Беломорска Тракия .Ееееех , а тука е била България!

Гърция е екзотика.Далеч съм от мисълта ,че на всеки българин ще се понрави кристално чистото и прозрачно море ,рибите плуващи в него ,пустите заливи ,самотните плажове.За миг си помислихме ,че сме единствените тук ,чак когато вечерта ,огладнели от приключения ,тръгнахме край таверните по крайбрежната улица ,усетихме шумотевицата.Но тя е някак си различна .Шумотевица от непрестанният брътвеж на всякакви езици ,смях и тиха гръцка музика .Даже държа да отбележа ,не навсякъде гръцка .

И още нещо : залезите тук са прекрасни !Слънцето се потапя в морето с изпепеляващите си лъчи ,догаря в оранжево лилави нюанси и сякаш изгася себе си в морската шир.Триумф на цветовете и сетивата .Трансформацията на едно отиващо си слънце и гледайки го ,чак не вярваш ,че утре ще се завърне отново ,ще гали водата и лъчите му ,сутрин тъй нежни ще играят в очилата ти .

А утрото идва свежо ,прохладно и синьо .Мда,невероятно ,лазурно синьо е навсякъде .Дори хотела ни беше в типичния стил синьо и бяло.Но ,заредихме се със спокойствие , слънце и приятна закуска и тръгнахме отново по гръцките пътища.Днес сме в Солун .

Солун е един много пъстър ,усмихнат и слънчев град.Заради морето ли ,заради така важното пристанище ли ,незнам но града има особено излъчване или по-скоро ти дава заряд от енергия ,въпреки горещото време и високата влажност там.Няма да ви пиша неща за Солун ,които ги има и в Уикипедия ,ще ви разкажа това,което видяхме ние :

Бялата Кула

Бялата кула е наистина символа на града .В момента е музей на византийската история , в който забележете абсолютно всички текстове и видеа са на гръцки .Никакъв английски ,немски и френски .Някакъв странен национализъм ,хем искат да ни разкажат историята си ,хем искат да е на гръцки .Но така или иначе покрай българската история ,разбира се ние знаем и голяма част от гръцката /византийската / и с достатъчно нагледен материал си обяснихме доста от събитията ,имащи голямо значение в миналото за Солун.

Може би не трябва да се впускам в патриотични словоизлияния ,но едно ще ви кажа тук всякакво българско присъствие е старателно заличено .Нищо ,че по времето ,когато кулата е била затвор тук са лежали много бъгарски революционери и нищо , че тук е изтезаван от турците Петко войвода.Та това го пише само в българските учебници по история ,не и в гръцките.

Ето и поглед от Бялата кула

По крайбрежната улица

Църквата Свети Димитър

Това е огромна петкорабна базилика и първата църква ,в която успях да направя снимки .Обикновено в България не пзоволяват да се снима ,но тук нямаше никакъв проблем .
Построена в типичен византийски стил ,както са и всички храмове в Гърция ,тя е изградена в чест на св.Димитър.От старата църква е останало много малко.Част от някои колони ,които са умело вмъкнати в новопостроената църква.Така миналото и настоящето са заедно и съхранени за бъдещето.

Има още много забележителности в Солун : площад Аристотел ,арката на Галерий ,църквата св.София ,ротондата св.Георги и други .Едно прави впечатление : тук има много църкви и всички грижливо поддържани .Хора ,забързани в ежедневието си минават край тях и се кръстят .

Но ,ако отидете в Солун не пропускайте улицата с бутиците ,страхотните сладкарници с типичните гръцки сладки ,пийте по едно фрапе и тогава тръгвайте .

Да се върнем към полуостров Халкидики или по-точно на средният ръкав Ситония ,където бяхме отседнали .

Един малък рай на Егейско море ,отрупан с тихи и сгушени в планината селца ,безброй малки параклисчета ,пусти и девствени плажове ,кристални води в морето и невероятни гледки .

Тъй като не съм любител на самоцелното събиране на тен ,обръщането на 10 мин и мазането с кремове по цял ден третият ден се впуснахме в обиколка на целият ръкав .Обиколихме почти всички плажчета ,погледахме Атон от далече ,тъй като не ми се рискуваше да ходя на разходка с лодка до там,потопихме се в морето няколко пъти ,като през цялото време срещнахме толкова много българи ,та за момент се замислих гърците ли са ни на гости или ние на тях.

В далечината е Атон

Панорамно

Е ,природата си е типично гръцка.Високата влажност за мен е направо убийствена ,но се компесира с екзотиката - няма начин да сбъркаш нашето Чермонорие с гръцкото Егейско крайбрежие ,абсолютно различно е.

Обратният път е тъй лесен и познат ,въпреки ,че за да е още по-пълно разнообразието се върнахме през КПП Златоград.И когато телефона ми намери обхвата на българския мобилен оператор , когато слънцето вече не беше тъй жарко или поне планината компенсираше със своята хладина ,когато българската реч вече беше единствената ,която чувахме ние бяхме у дома.И първото нещо ,което направихме бе да посетим първото взаимопомощно българско училище в Златоград

В България сме - никой не спазва ограниченията на скоростта ,бесни джипове изпреварват рисковано , истерични клаксони свирят при първото ти забавяне ,а продавачката на бензиностанцията е намръщена - какво да правиш стандарт.

Keukenhof - царството на цветята

2011-04-12T15:49:00.000+03:00

НЕЩО КАТО УВОД :

Ако някой зимен ден ти е много студено или ако мъглата е запечатала прозореца ти ,а дъжда навън не спира и не спира, просто отвори тук и погледни райските цветове на лалетата,стопли душата си с почти усетения им мирис ,отрази усмивката си в техните листенца.Отвори и прочети за Keukenhof ,за да ти стане пролетно и някак си цветно !

Keukenhof

Докато купуваш комби билета си от туристическото бюро ,докато пътуващ с автобус номер 58 от летище Schiphol ,докато гледаш четирилентовите магистрали на Холандия всъщност нямаш никаква представа къде отиваш .Защото всичко те грабва тогава,когато пристъпиш прага на Keukenhof.Грабва те падащата вода от фонтанчето на входа ,засмиваш се на огромното дървено сабо отпред и докато позираш в него ,за да направиш първата си снимка усещаш полъха на северния бриз ,който ти носи аромата на хилядите цветя събрани тук .

Тук ще намерите 4.5 милиона лалета в над 100 разновидности.Лалета,които не подозирах ,че съществуват .Като например това:

или това :

Keukenhof е отворен само за два месеца през цялата година.Обикновено това е времето от края на Март до края на Май.За сметка на това пък през тези два месеца оттук минават над 750 хил туристи годишно.Туристи от цял свят.Имам чувството ,че докато сме тук всички хора са омаяни от ароматите и цветовете на цветята.Приятно усмихнати ,безумно отзивчиви и неспирно бърборещи посетители.

Тази прословута в цял свят цветна градина има дълга история , датираща още от средновековието .Keukenhof / Кукенхоф / е бил част от земите на замъка Тейлинген, където контесата на Холандия лично е отглеждала подправки и билки. Оттук произлиза и името на тази местност - Кухненска градина. Но официално ,в този си вид е създадена през 1949 г по инициатива на кмета на Лисе и няколко ентусиазирани градинари.

От тогава до днешен всички разновидности от лалета и други пролетни цветя са резултат от безкрайните опити на градинарите да създават нови и нови видове.

Тази цветна магия е съчетана с идеално поддържани алеи ,много храсти и дори 150 годишни дървета.Рекички ,фонтани и езерца приютяват патици ,за да бъде тук идилията пълна

Тук градинарите не просто работят ,те творят .Създават нечувани и невиждани сортове пролетни цветя,декорират алеи ,правят аранжировки .Просто създават едно приказно пролетно царство на цветята,в което човек освен да остане в захлас няма какво друго да направи .Тук се сбират фотографи - любители и професионалисти от цял свят да запечатат всички тези творения на човек и природата и след това да изпаднат в блаженство .Блаженство от ухания и цветове.

Но Keukenhof не свършва с огромните си градини ,идеално поддържаните си алеи ,езерцата и патиците .Тук има разположени няколко павилиона като всеки един от тях има различни изложения.В павилиона «Beatrix» наример попадаме в рая на орхидеите .Трудно може да предположи човек ,че зад стените на тази сграда се крие такова великолепие от нежност и багри.

Имаш чувството ,че орхидеите са навсякъде

Перфектно декорирани , в най -различни цветови нюанси тук се намират над 25 хил вида орхидеи

Разбира се,не успяхме да обиколим всичките 35 декара изпълнени с лалета,нарциси,минзухари и зюмбюли,но успяхме да поснимаме катов всички туристи тук .

За малко да пропуснем задължителната семейна снимка .Ето я и нея:

Добре ,че всички туристи тук са невероятно отзивчиви .

Излизайки от градините на Keukenhof ,обръщаме гръб на цялата тази феерия от аромати и цветове.Сетивата ни дълго още ще помнят мириса на цветята тук ,а ние ще разказваме за интересните цветните създания ,които едва ли някога ще имаме в градините си .Просто тяхното място е тук и аз не искам да го пренасям извън дървената портичка .Искам да си остане в градините с перфектните алеи ,в павилионите с хилядите орхидеи , в цветните аранжировки и вятърната мелница ,защото у дома ще занеса частица ,а очарованието е от съвкупността.

Amsterdam

2011-04-02T12:44:00.000+03:00

ДЕН ПЪРВИ

Един от най-прекрасните начини да започнеш деня си е да посрещнеш изгрева на летище София ,заминавайки на някъде .

Заминаваме за Амстердам ,столицата на Холандия или полустолицата ,защото всъщност административните сгради са разположени в Хага.Страната на лалетата,марихуаната ,музеите и май само това знаех ,когато четях пътеводителя.Летим ,a едни се наслаждават на гледките ,а други на стюардесите

Кацаме на летище Schiphol в 9.20 като времето ни подарява цял един час в наша полза. Няма начин човек да се изгуби на 3-тото по натовареност летище в Европа.Всичко е организирано някак си по европейски и на нас ни остава да следваме само указателните табели ,които за някои сигурно са даже досадно повтаряши се.Нас обаче ни ориентираха идеално и ни спестиха от така ценното ни време.От летището най-добрият начин да стигнеш до града е с влак .Гарата се намира под самото летище и е много лесна за ориентиране.Пътуваме с влак до Amsterdam Centraal ,която е не просто една Централна гара.Тя е международна централна гара ,но така или иначе мащабите тук са други.Всичко е в пъти по-голямо ,в пъти по-лесно ,в пъти по - удобно.От централна гара по желание можете да вземете трамвай или да се разходите пеша.Но всъщност всичко зависи от големината на багажа ви и разбира се от местоположението на хотела.Градският транспорт на Амстердам е много лесно устроен.Не е проблем да си купиш билетче от ватмана или от друг служител в трамвая ,ако разбира се предварително не си се снабдил с така ценната OV - чип карта.

Първото нещо ,с което се сблъскваш слизайки от трамвая е преминаващият велосипедист.Даже да кажа преминаващ е меко казано,тук направо летят.След няколко преки разбираме,че всъщност велосипедистите летят постоянно ,много са и винаги са с предимство .Навсякъде има велоалеи ,велосветофари и велопаркинзи.Всъщност мисля ,че велосипедите са спрени навсякъде

Тръгваме към площад Рембранд ,но не по главните канали ,а една пряка по -навътре ,където е по-спокойно и имаш възможност да се насладиш на каналите ,архитектурата и плаващите патици без профучаващите велосипедисти.
Ето го и площад Рембранд

Точно срещу площада се намира Часовниковата кула на монетния двор

А в околностите продължаваме да съзерцаване каналите ,патиците и лебедите ,които плуват в тях.

При вида на хора край канала ,лебедите стремглаво заплуват към нас в очакване да им подхвърлим храна,но уви ние не бяхме неподготвени

Амстердам е световна туристическа дестинация.Незнам , дори точно от какво се състои населението тук : от туристи ,от емигранти или от кореняци.Единственото общо между всички тези хора е ,че са много толерантни ,усмихнати и отзивчиви.Холандците живеят много лесно и то е , защото никой не се интересува какво прави съседа му ,как е облечена дамата на отсрещният тротоар или защо клиента от съседната маса крещи толкова силно.Те се наслаждават на свободното си време, пиейки бира с приятели в бирариите почти на крак,слушайки музика на имровизирани концерти на площад Рембранд и Дам или пък изкарват почивният следобед в кафенетата за зяпачи ,които са разположени навсякъде.

Ресторантите.Те са най-различни и малки.Определено грандоманския ни нрав едва ли ще бъде удоволетворен в малките италиански,индонезийски,малайзийски и китайски ресторантчета с меню от два листа .Но тук е по-важно с кого си ,а не къде си.Бутилката бяло вино или розе ,придружено с минерална вода е задължителна за всяка маса.Едва ли ще намерим дежурната ракия със салатка ,по-скоро вино с плато сирена.

Решаваме да приключим разходката за днес ,хапваме набързо в Бъргър Кинг и се отправяме към хотела.Искаме да сме свежи за утре ,защото ни предстои цял ден,в който нямаме никакво намерение да седим в хотелската стая.

ДЕН ВТОРИ

Закусваме в приятният Hotel Seasons под кръстосващото бърборене на японски ,немски ,френски и забележете украински и македонски туристи.Ние не само сме в Амс ,имаш чувството,че целият свят е тук и това те кара да изпитваш някаква принадлежност към всички тези идващи и заминаващи потоци от туристи .Но да тръгваме ,защото вече е 8.30 и трябва да побързаме ,за да избегнем огромните опашки пред музеите,защото първата ни точка в тази мъгливо -дъждовна събота е Кралския музей /Rijksmuseum/.

Rijksmuseum е най-известният музей в цяла Холандия.Тук се съхраняват много от творбите на Рембранд ,Франс Хаалс ,Вермеер ,както и много скулптури ,порцелан и оръжия ,свързани с историята на Холандия .Тук можете да се насладите на оригинала на картината Нощна Стража на Рембранд .Така скъпата и високо оценявана картина днес е началото на края на Рембранд,довела до неговият фалит.Тя е рисуване през 1640-1642 по поръчка ,но не е била одобрена ,защото войниците не са изобразени в строй както е бил обичаят по онова време.

В музея всеки от нас се впечатли от нещо - аз от една картина на Хендрик Аверкамп - Хора на леда,а любимия - от средновековните холандски пушки .На излизане си купихме сувенири за спомен и продължихме към следващият музей.А той е музеят на Ван Гог.Там се срещнахме с прословутите "Слънчогледи ' и "Ядящите картофи" и общо 200 негови произведения ,както и с много картини на Гоген,Моне ,Лотрек,Миле и други съвременници,учители и последователи на Ван Гог.

А това съвсем не е цялата опашка пред музея ,а само част от нея

Tези снимки пред музея са една малка частица от изкуството на Ван Гог

Да спрем за малко с музеите.Тръгваме към цветният пазар .По пътя минаваме покрай приказните канали .Лошото време не спира разходката ни,а напротив търсим очарованието на Лондонското време в Амс,на облаците и ситно ръмящият дъждец.

Влизаме в антикварни магазинчета ,купуваме си сувенири и разбира се снимаме :

Ето го и цветният пазар .Работи през цялата година ,разположен в магазинчета над канала,той е място ,което събира всички туристи дошли да си купят семенца и луковици от приказните градини на Холандия .Както каза една екскурзоводка ,минаваща край нас :"Тук идват чак от Константинопол да си купят луковици".Разбира се и ние си купихме.

След като се снабдихме със задължителните цветни подаръци отиваме към площад Дам

Площад Дам е пълен със забележителности .Тук се намират Нациоаналният паметник,хотел Краснаполски със великолепната си зимна градина,първият универсален магазин в Амстердам -Bijenkorf,Кралския дворец,Новата църква или т.нар Църквата на коронациите и музея на мадам Тюсо,на който отдадохме заслужаващо внимание и се позабавлявахме ,снимайки се с почти всички восъчни фогури на известни личности.

Да поседнем ,но къде?Избираме си първото кафене на ъгъла,което има безплатен интернет,поръчваме бира и капучино и релаксираме.Бира ,задължително е.Тук е момента да спомена ,че набързо минахме и през старата пивоварна на Хайнекен,която разбира се днес е музей.Всичко в Амстердам може да бъде музей от къщата на Ане Франк до музея на марихуаната.Тук за всекиго има по нещо .Да се почувстваш свободен ,неограничен и просто щастлив е много лесно.

Свечерява се и ние пак вървим край каналите ,спираме на всеки мост ,гледаме в далечината,а край нас прелитат велосипедисти.

Да поснимаме Амстердам за последно в пълния му разкош вечер,защото утре заминаваме

ДЕН ТРЕТИ

Заминаваме .Не е тъжно .Трамвая се плъзга безшумно в тихата неделна утрин.Съзерцаваме Амстердам почти пуст и само неизчистените все още площади напомнят за бурната вечер на хилядите туристи тук. Миг носталгия ,но само толкова ,защото ни обзема еуфорията от завръщането ,която ни посреща на летище Schiphol.Последни подаръци,чек контрол ,бягайки минаваме през безмитната зона ,пълна с фотоапарати ,но тях ще оставим за следващият път.Сега бързаме за у дома .Самолета излита и като за последно виждам каналите ,подредени във формата на ветрило ,дръжката на което е Amsterdam Centraal.Ето и в далечината Северно море.Чао Амстредам.

А на летище София ни чакат мама и татко.Тоооолкова е хубаво !

Габрово - Казанлък или разликата между Севера и Юга

2011-02-27T18:53:00.000+02:00

Казват ,когато най-малко очакваш се случват хубавите неща.При мен хубавите неща са пътешествията ,снимането ,капучиното зиме и фрапето лете и прегръдките на любимия по всяко време на годината ,разбира се .
Та вършейки си ежедневната работа в офиса ,всъщност ми се отвори кратко пътуване и без много да му мисля грабнах фотоапарата,капучиното и любимия и заминахме .
Тръгваме от Поликраище ,а там мъгла и сняг.Гледам снега и си мисля сега сигурно в цяла България вали ,сигурно навсякъде има мъгли ,а как се снима в мъгли знаят само хората ,които наистина са снимали в мъгли.Гледаш го едно ,а на компютъра после друго .Прецених ,че дори и да няма снимки ще има емоции ,ще попътуваме ,ще се посмеем ,ще поговорим ,така че смело хвърлих фотоапарата на задната седалка.
Пътя до Габрово е спокоен ,чист , до болка познат ,а и както казах мъглив.Малка спирка в Габрово да заредим и влизаме в прохода Шипка.
Един съвет от мен - никога не качвайте Шипка с две зимни и две летни гуми.Трудно е,изнервящо е и единственото хубаво е,че се кара бавно ,оглеждаш се за интересни кадри ,а и ако свалиш достатъчно скоростта на затвора по време на движение ,можеш и да постигнеш нещо интересно.
Шипченският проход е планински проход в Стара планина на надморска височина 1 185 метра.Проходът е една от най-важните пътни връзки между Северна и Южна България и е в много добро състояние поне от страната на габровци . Свързва южния град Казанлък и северния град Габрово .Влизайки в прохода и пълзейки нагоре се наслаждаваме на красиви гледки

Зимата щяла да свършва казват синоптиците ,идва Март ,няма страшно ,казват възрастните хора ,а майка ми казва,че зимата си правела средноаритметични сметки.Т.е. ако зимата е мека ,тя ще е дълга ,ако е много студена ,ще е къса.Склонна съм да й вярвам ,защото майка ми ги разбира тези работи.

Завой след завой ,завой след завой стигаме върха и не ме питайте защо нямам снимки от Паметника на Свободата .Пак ,заради пустите му две летни гуми :)
Но пък имам снимки на мъгливи и зимни гледки

Когато стигнете върха,спрете и там някъде между павилиончетата за биволско екологично чисто кисело мляко и сладкото от диви ягоди ще видите първата разлика между Севера и Юга.Там ,горе на върха ,всъщност заставаш между два противоположни свята ,на студеното и топлото ,на мъглата и слънцето ,на снега и дъжда .

Тръгваме към Казанлък .Двете летни гуми вече не ме карат да стискам дръжката на предната дясна врата ,ръката ми шари из джабката ,за да намеря забравените от лятото очила ,а по радио Христо Ботев слушам колко е полезно да биеш жена си редовно .Всичко това ме кара да се усмихвам.Вземам апарата и веднага променям настройките му,защото вече сме от другата страна и слънце грее,сняг не вали ,но птички така и не чух да пеят ,така че картината май не е пълна :)

Тринадесет километра има до град Шипка ,всъщност не са много по сухият асфалт .Почти пристигаме ,когато блесват кубетата.В сивата ,още нераззеленена гора сияят позлатените куполи на храм-паметника „Рождество Христово“

Няма обяснение за трепетното вълнение ,което те обзема заставайки в подножието на този величествен храм .Заслушан в песента на 17-те му камбани до една изработени в Русия и запленен от архитектурата му ,забравяш ,че си дошъл да снимаш.Най-голямата камбана тежи 11643 кг ,а седемнадесетте заедно почти 20 тона.Храма е издигнат ,за да бъде почетена паметта на героите от Шипченската епопея .

Храма има пет купола,които са позлатени .Четири странични, високи 33 метра, и един – централен, с височина 42 метра

Обиколихме парка ,пълен с брезички ,както се изрази съпруга ми :"Типично по руски" и отпътувахме към язовир Копринка.

Язовир Копринка всъщност се намира много близо .Може би някакви си 10-15 км ,при това само в права посока.Учудващо за вододайна зона е построен на много лесно и достъпно място.С кола можеш да стигнеш спокойно на няколко метра от язовирната стена.

Язовир Копринка е чудото на социализма.Ако някой незнае това всъщност е язовир Г.Димитров.Построен е 1946-1948 година от тогавашните бригадири .На дъното на язовир Копринка се намира древно тракйиското селище Севтополис от 320 г.пр.Хр., днес жертвано в името на водоснабдяването на Казанлък ,Стара Загора и много други малки и големи градчета в региона.

Язовир Копринка е рай за рибарите.Всички кръчми около язовира разнасяха миризма на риба ,пържени картофи ,а може би и на печено свинско :)

Тръгваме си от язовир Копринка .На Юг сме ; слънце пече ,сняг няма ,но е Февруари и такъв силен вятър духааа,че не мога да фокусирам дърветата зад лодката,но получи се май :)

Решаваме да се приберем през Хаинбоаз - широкия ,трилентов ,удобен Хаинбоаз ,пак строен от бригадири и пак по същото време ,когато за затрупали древното тракийско селище под водите на река Тунджа.Но както е казал П.Пенев :

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

Велико Търново ни очаква мъгливо ,студено и зимно .Пак чаровно ,пак любимо ,но зимно

И докато на юг рибарите събират своя улов на язовир Копринка,а японските туристи се припичат на слънце на пейките ,сред руските брезички пред храма „Рождество Христово“ и затварят очи лсушайки седемнадесетте му камбани ,при нас на север ,синчеца едва ,едва подава синьо лилавия си цвят изпод снежното одеало на зимата

Зима

2011-01-29T17:25:00.000+02:00

Зимата настъпва.Настъпва тихо и сковаващо.Чешмата на двора замръзва , съседа започва да продава дърва на черно ,родителите се оглеждат за нови модели шейни , а аз си купувам поредният чифт шал ,шапка и ръкавички.В същото време в Австралия тече карнавал на банските костюми.Хм ,противоположности разни.
А ние тук я чакаме - зимата .При това напълно подготвени с шал ,шапка и ръкавички ....и порядъчно количество дърва.Тя хвърля белия си шал върху есенниците ,приспива ги и започва да разказва приказки пред камината.Снежните приказки на зимата винаги започват с къщичка с пушещо коминче и с аромата на токущо изпечен сладкиш.

Ваниловата миризма почти омайва сетивата ти ,разстила се и влиза дори под одеалото , промъква се през вратата на гардероба и се настанява в любимите ти дрехи.И сгушена там тя разказва приказките на зимата в хармония с горещият канелен дъх на капучиното .А навън през прозореца тихо вали.Снежинките сякаш се надпреварват коя да стигне първа до земята ,да застине там и да чака другата снежинка.И така хиляди ,милиони ,а може би трилиони снежинки.Колко ли съвършенни снежно бели кристалчета са необходими ,за да може да направи снежен човек ? И колко ли снежинки постилат земята с бялото си одеало?А колко ли есенни листа успяват да се задържат над снежната напаст?

Зимата е навсякъде : сковава реката с лед , трупа преспи в планината ,

гони ветрове в полята .Такава е тя - сурова ,студена и бяла .

Дори мощният водопад забавя силата на течението си .Студа хваща в стоманена хватка косите му ,замразява ги ,а напролет ги пуска да потекат с нова свежест.

Сега водопада е бавен ,толкова бавен,че за момент си мисля,че е спрял да тече.Водата се движи бавно и мазно като замразена мастика ,плъзга се по камъните ,стича се под замръзналата завеса и пада едва ,едва в дупчицата на незамръзналото водосборище.

Не че слънчевите дни на зимата не са благодат.О, и то каква!Тогава снега се топи ,капчуците трополят , а шишарките и шипките са единствените плодове ,които се наслаждават на лъчите.И тогава е време за разходка.За снежни човеци.За снежни снимки.За снежни прегръдки.Време е ....

Това е зимата - снежна,студена,сурова ,но ни носи толкова топлина и уют.Защото ,когато деня стане малък и вечер се наслаждаваме на падащите снежинки на фона на уличното осветление ,тогава мама изважда коледните сладки от печката и миризмата на канела отново влиза в стария ми раздърпан пуловер ,а шапката ,шала и ръкавичките ме чакат на закачалката за нови приключения.

А в Австралия е лято .......................

Разходка до Узана

2011-01-23T16:47:00.000+02:00

И така.....
Събота е.Започваме я с чаша топло кафе ,топли палачинки и топли прегръдки.Навън снега е толкова малко,че започвам все по-често да поглеждам календара в чудене наистина ли наближава Коледа и в коя географска ширина се намираме .Гледайки така календара в търсене на зимни истории реших:отиваме на Узана .
Узана е географският център на България .Намира се в сърцето на Централен Балкан на 22 км от Габрово .До местността се достига по хубав и поддържан асфалтов път.Пътувайки до Габрово решихме да не спираме никъде ,макар и да подминахме големи изкушения за всеки фотолюбител.И така ,времето в Габрово изглеждаше точно по този начин

Пътят за Узана всъщност не можеш да пропуснеш или сбъркаш.Габровци явно ценят тази си природна даденост и са успяли да сложат порядъчно количество табели и упътвания как да стигнеш до там.От Габрово започва изкачването нагоре,което продължава цели 22 км ,преминава се през няколко села или по-скоро махали,преодолявайки денивелация от почти хиляда метра. Още след първите няколко завоя всичко край нас започна да побелява ии колкото повече се изкачвахме ,толкова повече се радвахме на натрупалия снежец.Малко преди върха количеството сняг беше обилно и даже в опита ми да снимам една сърничка /завършил неуспешно/ се оказах до колене в една снежна пряспа.И какво по- хубаво от това.Искахме сняг и си го намерихме в цялата му прелест.Бял ,пухкав,детствен ,чист сняг в огромни количества,съчетан с невероятните гледки на Балкана

Пристигнахме и на самата местност.Отвсякъде се чуваше глъч.Някои караха ски,други моторни шейни ,имаше и ентусиасти с АТВ-та ,а срещнахме и такива като нас - тръгнали просто на разходка в снежната белота.

От тук започва снежната приказка на Узана

Пътеката от заснежени борове води към хижа Узана.Скрита сред боровете хижата оцелява на капризите на времето още от 1910 г .Хижарката е прословута с гостоприемството си и веселия си нрав.

Продължаваме разходката ,въпреки че да ходиш пеш един час след двумесечно седене в офиса пред компютъра си е изпитание не само на мускулите ,а и на целият организъм.Кислорода нахлува в кръвта и достига до всяка клетка на тялото ти ,а белият дроб разгръща всяка своя алвеола ,за да поеме чистия и студен въздух.Организма ти преживява чудото на движението и поема целият заряд на планината ,за да оцелее просто до следващата ти разходка.

Не случайно старите хора са казали : "зиме без торбичка и лете без абичка не се ходи".Та следвайки съветите на препатилите изпихме по един топъл чай ,изядохме по една вафла и продължихме да съзерцаваме гледките на Узана под зимното слънце:)

Узана

Узана

Времето менеше настроението си /типично за планината / като същинска недоволна млада дама,чиито капризи нямат край.Слънцето се показваше и скриваше ,мъглата се вдигаше и спускаше ,небето дори се раздели на две в опит да угоди на облаците и на слънцето ,а ние просто стояхме и му се наслаждавахме.Там , горе , където над нас беше просто небето .

Привечер, когато планината остане тиха и пуста , когато глъча от пистите утихва и се виждат само светещите прозорчета на хижите ,когато всички моторни шейни са прибрани в хамбара ,а наемодателите на ски точат техните кантове за утрешният ден ,в планината навън остават само те - нейните верни стражи

Тръгваме към Габрово.Налага се да се върнем обратно по дългият асфалтов път.Налага се да се върнем там,където снегът го няма ,но пак пушат комините .Налага се да се разделим с планината ,но да слезем при хората.Налага се да си тръгнем,но ще се върнем.