Desislava Teneva

ДИСЕКЦИЯ НА ЕДНО ОСИНОВЯВАНЕ

2012-10-14T00:59:00.005-07:00

То ще притежава твоите надежди, твоите мечти, твоята любов. Пука ли ти, че няма да притежава твоите очи?

Защо искам да осиновя дете?
- за да отгледам дете, на което да дам цялата си обич?
- за да имам дете и пълноценно семейство?
На каква възраст да е детето ми?
Ако е новородено:
- да е новородено, за да не се лишавам от радостта да отгледаш пеленаче и да си свидетел на първите му стъпки в живота?
- защото не искам никой да разбере, че е осиновено;
- така ще си спестя нервите покрай адаптацията му (колкото е по-голямо, толкова повече "институционални дефицити" е развило);
Ако е по-голямо:
- това няма значение, нали си е моето дете;
- по-добре е, защото като е новородено може да не се разбере, ако е болно, а аз искам здраво дете;
Трябва да е здраво, нали?
- разбира се, че трябва да е здраво - моето дете ТРЯБВА да е здраво;
- без значение дали е здраво - ще се грижа за него и ще го лекувам, нали за това съм родител?
От какъв етнос трябва да се детето?
Ако е от моят етнос:
- разбира се, че трябва да е от моят етнос, дори е хубаво, ако прилича на мен... няма да давам излишни обяснения;
- не бих отглеждала някое чуждо "циганско" дете, сополиво и крадливо, дето майка му го е хвърлила на държавата, че аз ли да й го гледам;
- за мен е важно да имам дете, без значение какъв цвят е. Толкова са красиви, невинни и чисти всички деца, каква вина имат от кого са родени?

Ако сте си отговорили на въпросите и твърденията, то без съмнение имате представа от кой тип кандидат-осиновители сте.
Нищо лично, но ако преобладават негативните твърдения, то може да се счита следното:
1. Вие не сте достатъчно добре информирани и подготвени за осиновяването като процес и какво произтича след това.
Осиновяването е преди всички РОДИТЕЛСТВАНЕ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ДЕЦАТА, а не запълване на празнина в семейството. За да сте наясно с мотивите си, трябва да поработите върху очакванията и мотивацията си.
По дяволите, за какво ви е дете, ако е осиновено, защото вие трябва да се почувствате "пълноценни" като родители? Дете не се осиновява САМО, когато е невъзможно да имаме свое! Дете се осиновява тогава, когато сме осъзнали ВАЗИМНАТА си необходимост от това едновременно да бъдем родители от една страна и да предложим своята обич и грижа на едно дете. Без значение от кого е родено.
2. Ако искате да осиновите новородено бебе, само за да избегнете адаптацията на детето и възможните му заболявания, то тогава вие се считате за победители на съдбата, така да се каже сте я изиграли, тъй като сте имали шанса да си изберете идеалното дете... по ваше желание... Знаете ли, че и вашето собствено дете би могло да се разболее от ДЦП на възраст о 3 годинки да речем? Бихте ли могли да си отговорите на въпроса: Какво щях да правя с това дете? Щях ли да се грижа за него или щях да го оставя в дом. Ако изберете първото твърдение, то значи бихте могли да се грижите и за болното ви ОСИНОВЕНО дете, защото от мигът, в който то влезе във вашият дом - то е ВАШЕТО СОБСТВЕНО дете и вие ще се справите с това предизвикателство. Ако сте си отговорили с второто твърдение - да го ставите в дом например - то тогава вие ставате еквивалентна величина заедно с тези, които така порицавахте до вчера- как са могли да си изоставят децата и как така някой друг ще им гледа болните деца. Ако не твръдите нието едно от горните - означава, че сте осмислили процеса на осиновяване.
Никой не ви казва да сте подготвени за всичко предварително. Но РОДИТЕЛСТВОТО е професия и както за всяка друга професия, трябва да положите усилия, за да я овладеете. Още повече професията на Родител - ОСИНОВИТЕЛ е най-отговорната, тъй като в нея предизвикателството е още по-голямо. Да бъдете ДОБЪР и МЪДЪР и НЕОСЪЖДАЩ родител на дете, което не сте износили.
3. Вие доколко сте запознати с различните етноси и образите в главата ви, доколко са реалистични?
- не бихте осиновили "циганче", защото???
Ако отговорът ви е: защото е сополиво, мръсно, крадливо, проси, неграмотно, чорлаво, болнаво...
ОТГОВОРЪТ ВИ Е ГРЕШЕН!!!!
Дете, което вие отглеждате от малко, няма как да изглежда по гореописаният от вас начин.
Или вие ще го оставите да изглежда така?
Сега веднага ще кажете: Но то носи гена... и вие до колко точно сте запознати с "циганският" ген? Знаете ли, че циганите се делят на много видове, под видове, касти, йерархии? Знаете ли, че сополивите и крадливите и мръсните от тях са не повече от 15-20%?
Знаете ли, че ако едно дете се е родило от цигани, то вие можете да помогнете за неговата интеграция и да го направите достоен гражданин на страната му?

Хайде сега погледнете на осиновяването от забавната му страна. Все пак всичко е въпрос на гледна точка:
1. Изненада е как ще изглежда детето ви. Вие като малки не се ли изненадвахте на подаръците, които не знаехте какви са?
2. Ще направите едно добро на едно нищо не подозиращо дете, без да го натоварвате с бремето на историята на неговото изоставяне. В крайна сметка - то не носи отговорност за това, че родителите му не са взели решение да го задържат при себе си. хайде спестете му излишни стресове. Достатъчно е стресирано, че някакви чудати възрастни го оглеждат като домат на пазара и се чудят дали да го приберат или не...
3. Вместо да си разваляте талията, да получавате стрии и целулит, да ви се гади и да сте като парцал, поне 3 месеца, после да давате пари за раждане в добра частна клиника и ден преди раждането, тя да излезе по медиите с повишена смъртност на родилките... на вас ви се дава шанс да излезете с колата, да отидете до една голяма къща, да си вземете едно малко дете и да се приберете, настанявайки го в предварително подготвената за него стая.
4. През почти цялото време вие ще бъдете сигурни, че детето се е родило, ще можете да знаете пола му (ако сте го посочили в документите), ще се подготвяте без притеснение предварително - нали иначе било лоша поличба.
5. Ще можете да се чувствате официално "ПО-ДОБРИТЕ" родители на това дете и за вас ще остане удовлетворението, че ще бъдете до него, докато расте и ще му дадете шанса да бъде личност;
6. Ще се почувствате по-добри като хора;
7. Вие ще планирате кога и колко деца да имате;
8. Ако детето ви е по-тъмно от вас, то със сигурност ще бъде и най-екзотичното дете и най-търсеният тийнейджър, защото със сигурност дамите се захласват по Вин Дизел, а мъжете по Бионсе, Риана и т.н. - те не са ли тъмни? Ако детето ви е обгрижвано, то няма да изглежда така, както вие си го представяте - сополиво, рошаво, неграмотно, а ще бъде един/на красив/а интелигентен/н младеж с модерни дънки, прическа, очила и защо да не учи в Харвард... Не че вашето биологично дете, бяло като сняг, ако бъде пратено да следва в САЩ, няма да се прибере с някой Негър под ръка и така да обогатите родата с тъмни внуци.
Бъдете космополитни. И ПРЕДИ ВСИЧКО - БЪДЕТЕ ХОРА! Иначе простете, но изобщо не се мъчете да ставате родители...
Е, това ако не е оферта...

И ЗА ДА ЗАВЪРШИМ ТАЗИ ДИСЕКЦИЯ, НАЙ-ВАЖНОТО, НА КОЕТО ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ Е ТОВА, ЧЕ ДЕЦАТА ВИ ЩЕ СТАНАТ ТАКИВА, КАКВОТО ВИЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ. АКО СТЕ ГИ НАУЧИЛИ НА ДОБРОТА, НРАВСТВЕНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, ЧЕСТНОСТ И ВСИЧКИ ДРУГИ ДОБРОДЕТЕЛИ, ТО НЯМА ОПАСНОСТ ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ КАТО РОДИТЕЛИ.

УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

Специалист по всичко

2012-09-17T14:45:00.002-07:00

Гледали ли сте "Баш майстора"? За по-младите ще кажа, че това е т.н. "комунистически модел" на Бай Ганьо, адаптиран в градска среда, компетентен във всички области.
Е, аз не претендирам да нося обувките на Баш Майстора, но сигурно отстрани изглежда така.

Нека уточним:

1. Да нося 2 дини под 1 мишница е ужасно присъщо за зодията ми. Все пак съм си типична риба (03 Март);

2. Пак от зодията идва и креативността, творческият подход и широкият замах, с които работя;

3. Тук вече не съм съвсем сигурна откъде, но принципно, когато се захвана с нещо, влагам много емоции, страст и енергия, за да стане перфектно, оригинално, запомнящо се (общо взето съм като художник, който рисува - до като не се получи шедьовър, рядко се отказвам) - това също го отдавам на творческото начало на рибите :-);

4. Ината и проклетията ми, както и взискателността ми май са ми генно заложени, но те определено помагат да изрина всичко по пътя си, докато не постигна целта си (слава на Бога, възпитана съм в добродетели, така че рина основно напред и за хубаво);

5. И изпадайки съвсем в откровение, държа да подчертая, че съм родена с много таланти, които по един или друг начин съм се стремила да развия. Скромността не е един от тях!!! Положила съм кански усилия, без никакви шуро-баджанашки изяви, запретнала съм ръкави и неуморно се трудя, за да съм това, което съм - консултант, обучител, автор на проекти и т.н. и т.н.
Съвсем не ми е било лесно, но с Неволята сме първи дружки. Мързелът ми е роднина, но сме скарани отдавна с него. Та тя - Неволята ме е научила на всичко това, което не ми е било заложено по рождение - да правя презентации, сайтове, блогове, да пиша статии, дипломни работи, а от скоро и да организирам процедури по ЗОП.
Занимавала съм се с почти всичко, с изключение на стомано-леярна дейност и взривни работи.
От 8ми клас се трудя активно и съм почнала от миячка на чаши, та до това, което съм сега

Така че, уважавайте труда и знанията на ближните си. Не подценявайте тяхната собствена стойност. И моля ви - заплащайте времето, усилията и трудът им както подобава по точно 2 причини, които са във ваша полза:
1. Така можете да очаквате продукт еквивалентен по качество и съдържание на заплащането;
2. Така можете да потърсите сметка и отговорност за пропуснати ползи и нанесени вреди (нещо като гаранция);

Мислете като европейци!!!

Специалист по всичко:
Десислава Тенева

МЕМОРАНДУМ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

2012-09-08T12:36:00.001-07:00

Мили мамо и тате, мои осиновители,

*Не ме разглезвайте твърде много и не прекалявайте с любовта си към мен. Това няма да компенсира съществуващите различия между нас, а само ще ме накара да си мисля, че вие ме обичате и глезите толкова, само защото съм осиновен/а.
*Не се опитвайте да задоволите всичките ми прищевки, за да ми създадете фалшива сигурност във вас. Аз се нуждая не от вещи, а от вашата обич. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което поискам. Така ще започна да искам все повече и повече.
*Не ме сравнявайте постоянно с братовчедите ми. Аз може би съм по-различен/на от тях, защото съм осиновен/а и нося гените на рождените си родители.
*Уважавайте уникалността ми като човек. Иначе ще остана с убеждението, че различието е вид „отклонение” и ще се опитвам постоянно да го компенсирам като се държа неестествено, само, за да ви се харесам.
*Не се страхувайте да сте строги с мен. Понякога го заслужавам. И аз като всички деца имам нужда от ясни и строги правила, за да се формирам като личност. Това ще ми помогне да разбера къде ми е мястото.
*Не ме насилвайте. Това, че съм осиновен/а не означава, че вие имате право на това. Насилието ви към мен, под каквато и да е форма ще ме накара да мисля, че съм недостоен/на за любовта ви и, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
*Не бъдете непоследователни в държанието си към мен. Това ще ме научи, че мога да използвам факта, че съм осиновен/а, за да постигам целите си.
*Не избягвайте въпросите ми „Откъде идвам?” и „Кои са моите рождени родители?”. Така ще порасна с убеждението, че вие не ме обичате достатъчно, за да ми имате доверие. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да ви, питам, защото и аз ви нямам доверие и търся информация от някъде другаде.
*Не ми разказвайте измислени истории за произхода ми. Вие може да смятате, че го правите за мое добро, но това ще ме накара да не ви вярвам и да си фантазирам.
*Когато ви попитам нещо за своето осиновяване, не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”. Аз търся своето място при вас и искам да се чувствам комфортно именно в това семейство, от което и аз съм част. Ако постъпвате така, много скоро ще започна да се чувствам не на мястото си във вашата компания и ще се опитам да ви заменя с чужди хора и компании.
*Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа: „Вие не сте моите истински родители!” и това ви разстрои. Аз просто ви изпитвам, за да разбера дали ме обичате достатъчно. След това аз ще се опитам да ви манипулирам всеки път, щом искам да получа отговор.
*Не се разстройвайте много, ако ви кажа “мразя ви”, когато рабера, че съм осиновен/а. Аз нямам предвид точно това, а само искам да ви накарам да съжалявате за това, че не сте намерили в себе си силата да ми кажете, а се е наложило да го науча по най неподходящия начин от другаде.
*Не ме карайте да се чувствам по-специален/на, отколкото съм, само поради факта, че съм осиновен/а. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „В.И.П. персона” ище имам големи изисквания към вас.
*Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици” и не ми ги натяквайте. Това ще ме накара да си мисля, че осиновените деца са лоши деца и ще ме насърчи да продължавам да се държа не както подобава.
*Не се опитвайте да обсъждате моят произход в разгара на някакъв спор помежду ни. Това не е довод, за да ме убедите в правотата си. Това ще ме накара да чувствам вина, че съм осиновен/а всеки път, когато не съм прав/а.
*Не се опитвайте да ме изолирате от приятелите и съседите, от страх, че някой може да ми разкрие „тайната” на осиновяването ми вместо вас. По-добре ми я кажете вие самите, за да не живеете в непрекъснат страх от хората. Това ще ме накара да си мисля, че съм недостоен/на за компанията на другите.
*Не ми натяквайте постоянно, когато греша и не ме карайте да чувствам грешките си като смъртни грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър/а, защото съм осиновен/а.
*Не ме предпазвайте от последиците на желанието ми да науча нещо повече за своя произход. Аз имам нужда от опит и от спокойствието на това да знам кой/я съми откъде идвам.
*Не изисквайте от мен да съм ви вечно благодарен/на и признателен/на за това, че сте ме осиновили. Това, че не го показвам и изразявам с думи и жестове, не означава, че не осъзнавам какво сте направили за мене.
*Не изисквайте от мен да съм „идеален/на” и „безгрешен/на”. Ще ми бъде трудно да постигна това и ще си мисля, че понеже съм осиновен/а, не съм достатъчно добър/а.
*Не потискайте вашите страхове и несигурност около моето осиновяване. Ако го правите, така ще ми докажете, че не ме обичате достатъчно, щом не ви е грижа за мен и ще предизвикате безпокойството ми.
*Понякога ще изпитвам страх, че мога да бъда изоставен/а от вас. Не позволявайте на страха ми да предизвика безпокойството ви. Ако усетя, че и вие се страхувате, аз ще започна да се страхувам повече. Вдъхвайте ми смелост.
*Винаги заемайте ясна , твърда и непоколебима позиция пред хората, които се опитват да ме наранят, защото съм осиновен/а. Така ще ми вдъхнете увереност и сигурност да се справя сам/а в подобни ситуации и ще ми докажете, че мястото ми е във вашето семейство и аз съм неразделна част от него. Вие ще ми служите за модел и аз ще се почувствам защитен/а, когато съм наясно с вашата позиция по въпроса.
*През периода на моето израстване аз ще имам много моменти, в които ще търся себе си и своята принадлежност. Бъдете до мен и заемайте ясната позиция на мои родители. Не забравяйте, че няма да мога да се справя без вашето разбиране, подкрепа и насърчение. Така ще ми покажете, че сте с мен и ме обичате.
*Отнасяйте се с мене, като с рожденото си дете и аз ще се чувствам като ваше рождено дете и ще се гордея с това.
*И никога, никога, никога не забравяйте - аз съм щастлив/а, че именно вие сте моите родители - осиновители и ви обичам много, затова, моля ви, обичайте ме и вие!

по Меморандум на на едно дете/автор: Десислава Тенева

Търпението му е майката...

2012-08-29T01:47:00.000-07:00

Уважаеми гости,

Сайтът е процес на обработка и добавяне на информация. Моля, бъдете търпеливи! Междувременно, ако имате въпроси, относно дейността и услугите, търсете ме на и-мейли: dteneva@abv.bg или adoption@abv.bg

Хубави и усмихнати оставащи летни дни!

Десислава Тенева

Десислава Тенева и осиновяването

2012-08-28T05:30:00.000-07:00

Пътят ми до Консултант по осиновяване (Първият в България):
Всъщност, аз съм широко скроен човек и интересите ми са разностранни. Разбира се, насочила съм към дейности, свързани с професионална помощ и подкрепа на хора, консултиране и съветничество.

Моите професионални интереси в областта на осиновяването и приемната грижа, в хронологичен ред:

През 2000 г. се дипломирах с дипломна работа на тема Осиновяване. За тези години си беше направо смело да се захванеш с подобна проблематика. Това ми донесе Магистърска степен по Социална работа с деца и юноши, с интерес към осиновяване.
През 2004 година преминах успеше 2месечен професионален стаж - обучение в Германия - Служба по осиновяване и приемна грижа, Рощок, към Социалното министерство на Република Германия. Това ми даде и първият сертификат, удостоверяващ, че съм обучен специалист по въпросите на осиновяването и приемната грижа в Германия и Европейски съюз. В последствие се оказа и че съм единственият специалист с такъв сертификат в България.
В началото на 2006 година създадох първият по рода си онлайн ресурсен център, засягащ темата осиновяване в интернет. Нарекох го Национален Форум Осиновяване (Форум - главният градски площад в древен Рим, център и средище на града). Сайтът е най-големият информационен портал, който предоставя информация на своите потребители, свързана с процеса на осиновяване, юридическа подкрепа и съветване. Уникалното в него е, че за първи път разглежда биологичните родители като част от процеса и ги поставя редом до осиновените и осиновителите. В сайта ще намерите статии, снимки, юридическа документация, връзки с институции, истории и др. полезни материали. Сайтът подлежи на цялостна реконструкция през 2012 г.
По-късно, през пролетта на 2006 г. заработи и форумът към сайта, който се радва на голяма популярност сред повече от 2500 потребители;
През Декември на 2006 г. преминава и през първите си онлайн курсове в САЩ: "Пътят на привързаността" ("Тhe journey of attachment") и "Книга на живота - Създаване разказване на историята на детето" ("Lifebook - Creating and telling your childstory");
От 2007 г. до настоящият момент работя активно по посока промяна в нагласите на обществото ни и премахване на табуто пред осиновяването.
Автор съм на редица статии (собствени и преводни), онлайн обучителни модули (които тепърва ще видят бял свят;
Участвала съм в десетки предавания и дискусии по теми, свързани с осиновяването;
От началото на създаването на Фондация "Искам бебе", успешно си партнираме и заедно поставяме основите на нов начин на мислене. От 2012 г. стартираме съвместни кампании, защото вярваме, че заедно можем повече.
Като Магистър по Социална работа с деца и юноши, сертифициран социален работник по осиновяване и приемни грижи, аз разработих и адаптирах методология за развиване на консултантска дейност в България (очаквайте скоро);
Практикувам като Консултант по осиновяване съвсем от скоро, но смятам, че тази професия ще се наложи като важна част в процеса.

И още едно последно нещо - много често ме питат: Защо се занимавам с това, няма ли да е по-лесно ако осиновените помагат на осиновени и така... Нека внеса светлина и по този въпрос: Отне ми 10 години да реша дали ще се занимавам с това, с което съм се захванала. Аз също съм осиновена, познавам биологичните си родители, преминах през много процеси, докато стигна до тук. Истината е по средата - преживелите подобни истории често са пристрасни и не могат да видят процеса от всички страни (не умаловажавам опитът им в никакъв случай), чиновниците, които работят в институции за деца често не се интересуват от съдбите на хората... но професионалистите на свободна практика, независимите експерти, тези които работят заради мисията... тези хора най-добре биха могли да помогнат без да взимат страна.
Има още много за разказване. Не се притеснявайте и ме потърсете на адрес: adoption@abv.bg

А сега отделете малко от своето време и потърсете в менюто от дясно опцията Консултант по осиновяване. Там ще разберете по-подробно за дейността ми.

Десислава като професионалист

2011-12-31T03:37:00.001-08:00

Здравейте, бих могла да се похваля с доста натрупан професионален опит през години. Притежавам десетки дипломи и сертификати. Но дълбоко вярвам, че не те ме правят това, което съм в работата си. Разбира се, ще отделя нужното им място тук в този блог и ще ви ги покажа. Ще ви споделя и една дълга автобиография (ужасно досадна за четене).
А тук, в този постинг, заставам пред вас с лицето си:
Десислава Тенева като професионалист в положителен аспект е:
1. Преди всичко перфекционист в работата си.
2. Изключително творческа натура, стремейки се да прилага креативност и нестандартен подход в идеите и решенията, които взима;
3. Постоянно учещ се човек, който се стреми да обогатява знанията си за света около него и черпи опит от хората, с които общува в работата си и в личният живот (ето защо знам толкова много за толкова много неща :-));
4. Природно интелигентен човек, на който почти всичко му се отдава и винаги намира разрешение в трудни ситуации;
6. Лесно учи езици;
7. Много общителен и прям човек (това второто не знам дали по-скоро в нашата балканска среда не се възприема като отрицателен аспект);
8. Много добра компютърна грамотност, аналитичност, документална грамотност, умее да изпипва работата си в детайли;
Десислава Тенева като професионалист в негативен аспект (това винаги бива спестявано, а е най-любопитно за работодателите и колегите):
1. Ужасен работохолик (почти не умее да си почива;
2. Ужасно досадно мрънкаща, ако някой не си е свършил работата на време и по-възможно най-добрият начин;
3. Способна е да преследва всеки до край, до като не даде най-доброто от себе си;
4. Лесно се уморява, хаотична е и трудно се концентрира (но нима това не отговаря на т.2. от горният постинг?);
5. Ниско ниво на издръжливост при висок и постоянен стрес (това произхожда от чувството за перфекционизъм);
И сега да призная, че ако за другите хора е по-лесно да се похвалят, то за мен беше по-лесно да се порицая.