Усъвършенстване на личността

Страх от сближаване

2012-02-21T18:31:00.000+02:00

January 23rd, 2012 by Steve Pavlina

Превод Добрин Петров

Преди няколко месеца говорех с приятеля ми Морти Лефкоу относно страховете и ограничаващите убеждения, които забелязах сред читателите ми. Споделих с него, че един от най-големите проблеми беше страхът от сближаване. Докато много от читателите са доста общителни онлайн, много често се прекалено срамежливи в личен разговор — знам това от общуването ми с тях онлайн и лице в лице.

Срамежливостта в отношенията често е резултат на страх от сближаване. Вместо активно да комуникираме с хората, за да формираме връзки (за приятелство, романтична връзка, отношения, свързани с интересите и т.н.), тези хора често се въздържат от действие. Може да има много причини защо това се случва, но обикновено се свежда до страх, породен от ограничаващи убеждения относно сближаване с хора, започване на разговор, показване на интерес и т.н.

Когато споделих това с Морти, прецених, че може да има 5-10 основни ограничаващи убеждения, допринасящи за страха от сближаване, като например “да те отхвърлят е лошо” или “Не съм достатъчно добър.”

У Морти се породи любопитство относно това, какви ограничаващи убеждения може да намери, ако проучи въпроса по-дълбоко. Тъй като специалността му е да помага на хората да елиминират ограничаващите си убеждания бързо и завинаги, това му прилягаше перфектно. Препоръчвах метода на Морти от повече от две години и много хора разбраха, че той е един ефективен начин за премахване на сковаващите вярвания, които преди ги дърпаха назад, затова си помислих, че за него страхът от сближаване може да си струва изследването, а Морти се съгласи.

Морти също разбра, че ако можеше да определи най-често срещаните ограничаващи убеждения, които допринасят за страхът от първата стъпка, той би използвал тази информация, за да създаде нов продукт, койтоо да помага на хората с тоза специфично предизвикателство, така че тази инициатива има и нелоша бизнес логика, освен всичко друго.

Разнищване на Страха от Първата Стъпка

За да изследва това по-дълбоко Морти нае доброволци, които са се чувствали ограничени в общуването заради страхът от сближаване, онези, които дават оценка на страха си поне 7 в скала от 1 до 10. След което ги интервюира, за да открие какви убеждения ги карат да се чувстват неспокойни или да се смущават да се сближават с нови хора.

За изненада на Морти (и за моя собствена), той откри голямо разнообразие от убеждения, допринасящи до страхът от сближаване. Не бяха само шепа причини – той успя да определи дузини от тях.

Основният проблем обаче не беше количеството убеждения. Големата трудност беше, че имаше съвсем малко припокриване между участниците, което значи, че всеки от тях имаше различни убеждения, водещи в крайна сметка да страх от сближаване.

Това означаваше, че не би било практично за Морти да създава специален продукт в помощ на хора, желаещи да елиминират проблема. Морти все още може да използва метода си, за да помага на хората по телефон или по Скайп, но не може да го превърне в продукт, защото има прекалено голяма разнообразие от убеждения, ограничаващи хората. За да се отхвърли някакво ограничаващо убеждение, то трябва първо да се идентифицира, и този процес се извършва различно при различните хора.

Бях разочарован, че не успяхме да използваме тази идея за да създадем нов продукт, който да помогне на хората, засегнати от страхът от сближаване. Харесваше ми идеята да се помогне на хората по един дълготраен и евтин метод. Но не исках първоначалното изследване на Морти да отиде на вятъра, затова го попитах дали мога да споделя историята на тази идея и убежденията, които той успя да определи с помощта на доброволците си, а той благородно се съгласи.

Очаквам все пак да е в помощ на много хора, тъй като идентифицирането на едно ограничаващо убеждение е важна първа стъпка към елиминирането му. Понякога само това, че си наясно относно твое негативно вярване, можеш да те накара да тръгнеш по пътя към елиминирането му.

Ограничаващи Убеждения, Които Допринасят За Страхът От Сближаване

За този проекти Морти се фокусира в интервюирането на мъже, така че всички обекти бяха от мъжки пол. Вероятно би разкрил още повече ограничаващи убеждения ако беше разширил изследването и беше включил и жени.

Възрастовия диапазон на участниците беше 20-38 години, но повечето бяха между 20 и 30 годишни. И както преди споменах, Морти помоли хората да определят своите срахове по скалата от 1 до 10 и избра хора, отговорили поне със седмица.

Ето някои от чувствата, които участниците докладваха:

Безпокойство при разговор с жена
Страх от критика или осъждане
Страх от разговор с привлекателна жена

А ето и списък от ограничаващи убеждения, свързани със страхът от сближаване, които Морти и неговите участници можаха да определят:

Промяната е трудна.
Не мога да направя каквото и да е правилно.
Ако жена не е привлечена от мъж от самото начало, това никога няма да се случи
Скучен съм за хората.
Аз съм опасен човек.
Аз съм дразнещ.
Аз съм вечният губещ
Аз съм разорен.
Аз съм неадекватен.
Аз съм посредствен
Аз съм неприемлив.
Не съм привлекателен.
Не съм достатъчно добър
Не съм интересен.
Имам затруднения в общуването
Грозен съм.
Не съм някой, в когото да се влюбят.
Аз съм странен.
Не е правилно да се показва сексуален интерес към жена.
Не е правилно да съм привлечен от жена.
Не е правилно да се възбуждам от жена.
Сексуалното ми желание е нещо лошо.
Хората не се интересуват от мен.
Хората не се интересуват от това, което имам да кажа.
Връзките са трудни.
Нещо не ми е както трябва.
Това, което ме прави достатъчно добър или важен е да общувам с хора като мен.
Жените нямат нужда от приятни момчета.
Жените не искат да ги занимават.
Жените не искат да говорят с момчета.
Жените искат по-голяма финансова сигурност, отколкото мога да осигуря.
Жените искат настоятелни мъже, които получават каквото искат.
Жените искат привлекателни мъже.
Жените искат интересни мъже.
Жените искат уверени/флиртуващи мъже.
Жените искат остроумни мъже, които ги карат да се смеят.
Жените искат мъже, които се отнасят зле с тях.
Жените искат мъже с очарователен стил на живот.
Жените искат мъже с пари и стабилност.
Жените искат популярни мъже.
Жените искат сигурност/да ги пазят физически.
Жените искат успели мъже.

Това със сигурност е интересна колекция, но далеч не е изчерпателен. Знам, че можете да идентифицирате много повече, особено ако имаме предвид ограничаващите вярвания, които имат и жените.

Най-свободно можем да категоризираме този списък като убеждения спрямо себе си, убеждения спрямо другите и убеждения относно взаимодействията.

Преодоляване на Ограничаващите Убеждения

Много от убежденията за самите себе си са свързани с ниска самооценка и ниско мнение за собствената привлекателност. Да се елиминират негативните вярвания е единият проблем за преодоляване на тези проблеми. Друг начин е да прехвърлите фокуса си върху цялостния си стил на живот и да предприемете повече действия за създаване на живот, който ви изпълва със задоволство. Когато хората са удовлетворени от собствения си стил на живот, това се вижда. По-лесно е да привличате хората, които харесвате, когато се наслаждавате на другите сфери на своя живот. Също така е по-лесно да привлечете пасващ ви партньор, когато вече имате живот, който ви радва.

По отношение на убежденията относно другите основния проблем е прекаленото генерализиране. Всеки има различни стандарти за това, което намират за привлекателно и това кое – не. Тези модели със сигурност не са универсални.

С милиарди хора на Земята, можем да намерим много хора, които да се вместят в тези модели и много, които няма. И по време на произволна седмица хората ще се колебаят между това да отговарят и да не отговарят на такива модели. Понякога хората се чувстват по-социални и биха се радвали да ги заговаря почти всеки. Друг път хората се обръщат навътре към себе си и повече предпочитат уединението.

Един модел, който виждам е подразбиращото се ограничаващо убеждение, че ако заговориш някой, който не желае (поради каквато и да е причина), и бъдеш отхвърлен в резултат, тогава си направил грешка и не трябва никога вече да го правиш.

Разбира се, че в действителност няма нищо кой знае колко страшно в опита да се установи и доразвие даден контакт, но това изобщо не прави страхът по-малко реален. Този страх може да се дължи на грешни вярвания и неправилни предположения, но все пак може да установи контрол върху поведението на някой.

Тук става въпрос за един вид калибриране, така че когато се придобие опит се повишават успешните удари, но пък това не означава, че да ви отхвърлят от време на време е нещо ужасно, което трябва да се избягва на всяка цена. Наистина не е кой знае какво. В основни линии трябва да рискувате да ви отхвърлят, за да придобиете опит.

Колкото по-голям опит имате, толкова по-лесно ще ви е да си правите изводи за хората и да придобиете шесто чувство за това кой няма нищо против да го заговорите и кой има. Да направите грешка на това поле не е края на света.

Добрата новина е, че когато тези ограничаващи убеждения са премахнати и страхът си отива заедно с тях. А когато си отиде страхът, тогава започва веселбата.

Намиране на Контра-примери

Един от любимите ми методи за премахване на ограничаващи вярвания е преднамерено да търся контра-примери. Ако мога да намеря един или два такива за едно убеждение, тогава то е обречено. Защото умът ми няма да може вече да се чувства сякаш това убеждение е истина.

Преди много време вярвах, че жените не се интересуват от секс толкова, колкото мъжете. Имах и няколко други неправилни и изпълнени с грях убеждения, свързани със сексуалността. Причината за приучването ми към подобни убеждения отдавам на 12-те години в Католическото училище. Това със сигурност не е рядкост.

След това гледах филма Kinsey, който отвори очите ми към разбирането, че сексуалното желание е съвсем индивидуално нещо. Това проби дупчица в планината на моите свръхгенерализирани убеждения.

По-късно срещнах жени, които свободно и без притеснение говореха за секс, и те споделиха техни мисли, чувства и отношения, които се противопоставиха на старите ми вярвания. Отне ми време да направя завой на180 градуса от убежденията ми, втълпени от католицизма, но накрая те просто си отидоха.

Също така трябваше да внимавам да не приемам за верни обратните твърдения “жените обичат секса повече от мъжете” защото това също е свръхгенерализиране.

Намирам, че е по-добре да се приеме идеята, че това е строго индивидуално.

Приемане на Многообразието

Прекаленото генерализиране е опит да се третират хората еднакво, все едно че можете да използвате един модел или стратегия, която работи добре при всеки. Генерализирането работи добре в някои сфери на живота, но в други има прекалено голямо многообразие, включително в сферата на човешките взаимоотношения.

Мозъците ни автоматично и несъзнателно търсят модели на специфична информация, но понякога правят грешки, и ние трябва съзнателно да регулираме техните изводи.

Дълбоко в себе си наистина може да имаме подобни мисли и желания, но имаме различни пътища за задоволяването им. Това, което един човек намира за привлекателно, за друг е зловещо, скучно или отблъскващо.

Ако можете да приемете това, ще видите, че е глупаво да очаквате всеки да ви харесва, така както вие се харесвате. Някои хора ще го направят. Други – не. Такива са превратностите на живота.

Вместо да се опитвате на накарате някой да ви харесва или да се тревожите дали казвате или правите правилните неща, за да привлечете някого, по-смислено е да изразите своята персоналност и предпочитания открито до степента до която е възможно, и да оставите хората да ви изберат от само себе си, ако чувстват, че си пасвате.

Друг начин е да се фокусирате в установяването на контакт с хора, които намирате за привлекателни, докато разберете, че вашият интерес може би не е взаимен. Ако другият човек не се чувства по същия начин като вас, това не означава, че не сте страхотни. Просто означава, че той/тя не е съгласен/сна, че си пасвате. Със сигурност това не е краят на света. Има милиарди други хора, с които да си паснете.

За изминалите няколко години съм използвал главно експресивната стратегия, защото бях вложил много часове в социалното общуване. Всичко, което наистина трябваше да направя, беше да изразя себе си открито и без срам, и тогава бих могъл да избирам измежду хората, които са в резонанс със споделянете от мен идеи. Ако хората не ме харесат, те обикновено ме филтрират и не ме допускат в своята реалност, и по този начин е лесно за мен да не взаимодействам с тях. Ако някой пожелае да установи контакт с мен, заради това, което съм споделил, тогава бих могъл да избирам дали да приема такава покана, което гарантираше взаимодействие с човек, интересуващ се от общуване.

Това работи добре за привличане на хора, които се интересуват от мен, но не ми дава голяма възможност да се свързвам с хората, които смятам за еднакво интересни. Така че за последните няколко месеца затварях повечето от тези отворени врати (като страницата ми във Фейсбук, форумите, и контактната форма), и по-малко хора могат да осъществят контакт с мен. Това ми дава по-голяма възможност да инициирам контакти с хората, които искам да опозная и да бъда по-взискателен.

Ако поддържах старата си социална стратегия, понякога бих бил заклещен в моята версия на страх от сближаване, но по-различна от онази, обсъждана по-рано. Всъщност, се притеснявам повече от онези, които търсят контакт с мен. Ще бъде ли човека интересен? Ще бъде ли честен относно намеренията си? Или просто ще се опитват да получат нещо от мен?

Тъй като взаимодействията ми в социалната сфера стават все по-подвластни на модели, аз се почувствах, че може да развия някакво ограничаващо убеждение от сорта на: “Всеки иска нещо от мен“ и „Хората са енергийни вампири“. Затова си помислих, че е най-добре да прекъсна потока от входящи контакти за малко, за да имам повече пространство да помисля съзнателно какъв вид социален живот бих искал да създам и преживея.

Ползата от това да изхвърлиш ограничаващите убеждения е, че създава място за съзнателен избор.

Упражняване

Друг любим начин да се заема с ограничаващи убеждения е постепенното упражняване. Виждам ограниченията като щанга, която трябва да се вдигне. Колкото повече тренирате подходящите мускули, толкова по-лесно ще е да я вдигнете накрая и да се отърсите от ограниченията.

Като дете бях много срамежлив. В детската градина играех в пясъчника сам почти през цялото време. Ако изобщо имах приятели, то те бяха един или двама. Не се чувствах много комфортно да се социализирам с други деца, особено в големи групи.

В основното училище мразех най-много от всичко състезанията по речи. Те бяха задължителни всяка година в моето училище, но никога не се почувствах на място, докато се представях пред класа. Ставах нервен, ръцете ми трепереха, а и бях много слаб в това.

Малко се подобрих в резултат на това задължително обучение, но все пак не ми харесваше да съм нервен пред класа.

Накрая реших да победя този страх, затова си помислих, че постепенното упражняване би било добра стратегия. Започнах да говоря като доброволец на техническите конференции. След това се присъединих към Toastmasters, а по-късно и National Speakers Association, за да продължавам да се развивам.

Този подход ми отне време, но проработи. Колкото повече се упражвявах, толкова по-уверен ставах в речите, а бях и по-малко нервен. Сега се чувствам толкова добре пред групата, все едно че играя видео игри с децата си. Онова, което преди беше страх, сега се канализираше като ентусиазъм и забавление. Откривам, че сега търся начини да го направя по-голямо предизвикателство; ако е толкова лесно, не е толкова стимулиращо за мен.

Осигуряване на Социална Подкрепа

Нещо друго, което е важно да се осъзнае е, че може да ви е страх и пак да предприемете действие. Трудно е да го направите сами, но е много по-лесно, когато имате социална подкрепа. Без нея има голяма вероятност да се поддадете на страх и да си търсите извинения. Но когато се посветите на хората, които ще ви държат отговорни, е трудно да не действате.

Например, ако сте се съгласили да държите реч, може да усетите, че сте в състояние да преминете това изпитание, макар да ви обзема безпокойство заради това. Хората го правят постоянно. Те се изправят пред микрофона и са нервни през първите няколко минути. Можете да видите как треперят ръцете им. Гласът им се пропуква и едва сдържат дъха си. Очевидно е, че са под въздействието на емоционална реакция, но все пак го правят.

Това, което може да ви изненада е, че дори и професионалните говорители с години практика все още се изнервят, когато говорят. Но вече са научили, че ако позволят сами на себе си да говорят, ще могат да преминат през това, дори да са нервни.

Помислете как можете да приложите тази идея на социална подкрепа към други форми на социално взаимодействие, с което може да имате проблеми. Можете ли да поканите няколко приятели, които да ви окуражават, но и да ви държат отговорни, за да не се отказвате?

Виждал към колко добре работи това в някои от моите семинари. Хората, които не могат да си позволят да започнат разговор с непознат, могат изненадващо да предприемат действие, когато имат двама отговорни партньори, които да ги окуражават и подкрепят.

По-Нататъшна Помощ

Макар, че нямаме едно-единствено решение, работещо за всички, страхът от сближаване е проблем, който може да бъде предодолян.

Независимо как решите да се заемете с предизвикателството, опитайте да не сте сурови към себе си. Не е краят на светът, ако някой не желае да се вижда с вас. Без значение колко странни или банкрутирали мислите, че сте (или колко са студени другите), много хора биха се радвали на вашата компания.

Хората могат да са си от полза един на друг по най-простите начини, като се изслушват, вечерят заедно или си държат ръцете, когато се разхождат. Ако можете да се усмихвате, значи можете да предоставите нещо, което милиони (или милиарди) да получат, считайки го за ценно и стойносттно.

Войната с егото

2011-12-27T20:35:00.003+02:00

Mar 31st, 2008 @ 12:02 pm › Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Войната с егото изглежда печели популярност сред някои духовни кръгове хора. В рамките на този контекст егото е вашето отъждествяване с физическия живот и всички негови атрибути, включващи име, лична история, кариера, връзки и настоящата ви жизнена ситуация. Егото – това е как повечето хора избират да идентифицират себе си.

Войната с егото набляга на това, че не е нужно да се отъждествявате със своето его. Вместо това изберете да се идентифицирате като духовно същество, което временно е в обвивката на човек.

Тъй като лишеното от его съществуване може да ви накара да се чувствате приповдигнато-радостни, някои хора избират да го посочат с пръст като причина за всички страдания на хората. Те застъпват идеята, че светът би могъл да е по-добро място, ако можехме просто да загърбим отъждествяването си с егото и се идентифицираме като Бог или Източник на енергия... или дори да изоставим индивидуалната идентичност напълно.

Макар че зад Войната с Егото стои позитивно намерение, на практика тя се води погрешно.

Вярвам, че отъждествяването на хората с егото им е сериозен проблем за голяма част от тях. Когато мислиш, че физическият живот е всичко, което имаш, си склонен да се привържеш прекалено към него. Защитаването на физическата идентичност заема значителна част от нашето време, енергия и внимание. Ако някой се намеси в сигурността на физическият ви живот, той се превръща в заплаха. Това създава стрес и често води до някаква форма на насилие. Насилието е естественото следствие на преструвката от нужда от самоотбрана.

Не съм съгласен с тезата, че решението на проблеми, базирани на егото е да охулите, елиминирате и престъпите на границите на самото его. Не то е същественият проблем. Защото обслужва много важна функция и е грешка да го държите настрана.

Иронията е, че онези, които внушават да се дистанцираме от егото си са всъщност твърде свързани с него. На практика те отделят своето его от материализма и го прикрепват към духовността. Така отъждествяването с физическия живот става по-силна от всякога.

По-разумният подход

Вместо да опитваме да се откажем напълно от егото си, ние имаме нужда да го прегърнем, докато го свързваме с чувството на единение. Трябва да сме наясно с нашите индивидуални идентичности, докато едновременно с това развиваме разширяващо се чувство на глобално съзнание. След което само трябва да направим така, че тези две нива на осъзнаване да са в съзвучие.

Ето и една аналогия, която ще ви помогне да разберете. Вашето физическо тяло е колекция от индивидуални клетки, функциониращи добре заедно. Всяка от тези клетки има своя идентичност. Имате клетки на сърцето, на мозъка, на кожата и т.н.

Но кое е по-важно: здравето на клетките или здравето на тялото ви? Може ли да имате едното без другото?

Ако клетките ви виждат себе си като личности без чувство на връзка с цялото, свободни да правят каквото си поискат, те няма да сътрудничат достатъчно добре за поддръжката на здравето на тялото, и то ще умре.

Ако клетките ви не успеят да се видят като индивидуалности и се идентифицират само с колектива, няма да ги е грижа за техните индивидуални нужди, затова ще умрат, а тялото ще ги последва.

За да поддържат здравето на тялото ви, вашите клетки трябва да се погрижат за своите индивидуални нужди, докато дават необходимият си принос за общото благо на тялото. Те трябва да функционират добре на много нива на съзнанието.

На микро ниво, клетките на вашето сърце трябва да работят заедно, за да продължи да бие вашето сърце. Кръвните клетки трябва да доставят хранителни вещества да всички други клетки. Дробът и бъбреците трябва да помагат да се елиминират токсините. Всички клетки трябва да работят заедно, за да е здраво тялото.

На макро ниво, тялото трябва да диша въздух, да пие вода и да яде храна. Трябва да се предпазва от екстремални условия на студ и горещини. Ако не направи необходимото, за да запази клетките живи, то цялото тяло ще умре. Ако тялото пуши цигари или пие алкохол, всички клетки ще страдат от това, дори отделни клетки да не са виновни за вземането на такива решения.

Всички човешки същества са индивидуални клетки на по-обширното тяло на човечеството. За да оцелява и процъфтява тялото (независимо като физични или като духовни същества), ние като личности трябва да сме в съзвучие с общото благо, но също така трябва да се грижим и за индивидуалните си нужди. Трябва да функционираме добре и на двете нива на осъзнаване.

В момента живеем като индивидуални клетки на по-голямото тяло, което пие и пуши. Всички клетки страдат от това, но няма определена клетка, която да бъде обвинена. Това може да не изглежда честно, но така стоят нещата.

Осъзнаване на глобално ниво

Какво бихте направили, когато се усетите, че тялото, населявано от вас излиза от руслото? Решението е да започнете да осъзнавате как мислите и поведението на индивидуално ниво се отразяват на мислите и поведението на глобално ниво. Ако можете да живеете конструктивно като човек и ако можете да повлияете достатъчно на останалите клетки да направят подобни промени, вие ще имате положително въздействие върху цялото в посока по-конструктивни поведения – такива, които са добри за здравето на тялото, както и здравето на отделните клетки.

Не трябва да има какъвто и да е конфликт между егото на индивидуално ниво на осъзнаване и по-висшето духовно мислене. Ако можете да разберете, че сте част от нещо по-голямо, (независимо как го наричате), тогава има причина, поради която здравето на тялото и това на неговите съставни части да не могат да са в конфликт.

С други думи, не може да има конфликт между егоистично и безкористно поведение. Ако гледате на това от точното ниво на осъзнаване, и двете умствени настройки трябва да се концентрират в една и съща посока.

Има много човешки същества днес, разбиращи, че човечеството като цяло излиза извън релси и в момента работи срещу собственото си здраве. Глобалните му органи водят битки помежду си, вместо да работят в сътрудничество. По същество живеем в тяло, разяждано от рак. Това обаче привлича вниманието на все повече индивидуални клетки. Те започват да мислят: „Трябва да направим нещо по този въпрос!”

Проблемът е, че повечето от клетките са все още апатични или лишени от сила. В най-добрият случай ги е грижа за живота им като индивидуални клетки, но не приемат отговорност за здравето на организма като цяло. Следователно, правят проблемът още по-сериозен. Чрез бездействието те създават условия за превръщането му във вечен. С воденето на вреден живот те работят в посока на смъртта на тялото.

Отвъд индивидуалното

Войната с егото е едно болно тяло да заключи, че болестта му е причинена от собствените му клетки в резултат на егоистичните им действия. На практика проблемът е съвсем различен от това. Можете да се каже, че проблемът е, че клетките не се държат достатъчно егоистично и на определено ниво това е истина; обаче, истинският проблем е, че не са достатъчно наясно, за да осъзнаят какво означава да действат в защита на собствения си интерес. Не разбират, че вземат саморазрушителни решения. Не осъзнават, че собственото им здраве може да се подобри като се работи в посока подобрение на здравето на цялото тяло. Няма клетка, която да може задълго да поддържа собственото си здраве в тяло, което не е здраво.

Индивидуаните клетки водят битки с проблеми на индивидуално ниво, без да осъзнават, че тези проблеми имат негативно отражение върху цялото тяло. Например, ако сте болни от рак или диабет, може да изпитвате трудности, свързани с това, на индивидуално ниво. Правите каквото е възможно, за да излекувате тялото си и привличате другите да ви подкрепят. Но на глобално ниво ние заедно създаваме условия, които дават възможност за настъпване на такива проблеми, и ние като хора ще продължим да усещаме горчилката им докато продължаваме да създаваме условията за тях. Ако имате здравен проблем, грижата не е единствено и само ваша, дори да е проблем, който вие лично сте могли да предотвратите. По-голямата грижа е, че живеете в свят, който съдейства за появата на такива болести, и от социална гледна точка, и от гледна точка на околната среда.

Лечението на такива проблеми няма да се намери на индивидуално ниво. Не можете постоянно да се лекувате от рак, докато продължавате да живеете в същите условия, които са го причинили. Не можете да имате вдъхновяващи връзки, докато живеете в общество, което насърчава изолацията и отдръпването от другите. Не можете да се радвате на задоволяваща ви кариера в свят, който оценява печалбата преди човешките същества. Винаги ще се къпете в глобалната супа.

Постигане на съзвучие

Някога чувствали ли сте присъствието на човечеството в собствения си живот? Откривали ли сте, че като правите неща против общото благо се появява силна съпротива и резултатите ви биват саботирани, а живота ви се струва като да бягате по нагорнището върху пясък? По подобен начин, разбирате ли, че когато сте в съзвучие с общото благо човечеството по негов си мистериозен начин ви осигурява нужната подкрепа?

Защото аз определено съм се чувствал така, сякаш нещо по-висше работи зад кулисите в моя живот . Когато съм правил неща срещу другите, животът ми беше блокиран. Но когато се поставих в съзвучие, правейки това, което честно вярвах, че ще има положителен ефект върху обществото (независимо колко малък е той), сякаш невидими сили ми помагаха. Други „клетки” явно ми помагат, появяват се неочаквано допълнителни ресурси или се радвам на необикновено добър късмет.

Мотивацията, стояща зад действията ми, може да е ръководена единствено от егото, но, докато то е в съзвучие с помагането на другите клетки, тялото с радост ще подаде ръка.

Когато си поставям нови цели или започвам нови проекти, мисля как да обвържа помагането на самия мен с помагането на другите. Не се приемам като егоцентрик или безкористен. Мисля, че и двете крайности са грешка. Харесва ми пътят, където егоизмът и липсата на корист са в съзвучие, така че когато помагам на другите аз едновременно с това помагам и на себе си и обратно.

Ако се замислите, това е единственият подход, способен да издържи в дългосрочен аспект. Когато се държите егоцентрично за сметка на другите, създавате съпротива и губите подкрепа. Ако жертвате собствените си нужди в помощ на другите, накрая ще трябва да преустановите такава подкрепа, за да разрешавате собствените си проблеми, които са се натрупали поради това, че ги пренебрегвате. Но ако вземате по-правилни решения, които да са еднакво добри и за вас и за другите, получавате най-доброто от двете възможности. Това е доста смислен и целесъобразен начин на живот. Помагаш на другите и те ти помагат. „Клетките” печелят, както и целият „организъм”.

Преговори за мирен договор

Както и Войната с наркотиците и Войната с терора, тази с егото се проваля, защото не се води правилно. Егото не е нещо лошо. То е важен компонент от физическият живот. Вместо да захвърляме егото, имаме нужда да му добавим чувство за глобално съзнание. Като личности трябва да приемем отговорността за здравето на човечеството като цяло.

Вярвам, че най-доброто, което мога да направя като личност е да инфектирам колкото се може повече хора с чувството за глобално осъзнаване. Доста голям брой хора вече са го развили, или са в процес, но като процент от цялото нивото е все още ниско. Според мен е доста по-ниско от един процент. Както и да е, не всеки е длъжен да се приобщи. Просто имаме нужда от достатъчно голяма критична маса, за да обърнем нещата в по-положително направление.

Намирам това за вълнуваща мисия, която носи на живота ми много мотивираща цел, достижима от мен на индивидуално ниво. Да живея просто за себе си ми изглежда скучно и безцелно. Наистина няма нищо друго, което да ме радва толкова, както да оказвам положителен ефект върху голяма част от човечеството.

Не съм същество без его. Всъщност, направих съзнателен избор да не се отказвам от егото си. Да пристъпиш отвъд границите на егото не е практичен избор за повечето хора и не служи на общото благо по никакъв начин. Стигнах до заключението, че е по-добре да прегърна егото си и да се възползвам от него напълно, затова го опаковах с идеята да служа на другите. Следователно, когато правя неща „за подхранване на егото си”, като публикуването на нова статия, помагам на хората в същия момент. А когато правя неща, за да помагам на хората, всъщност подхранвам своето его. От позицията на няколкото години, откакто го правя, трябва да призная, че методът работи изключително добре.

Вместо да се опитвате да изоставите егото си, защо не му намерите нещо по-значително, в което да се потопи? Насочете го към цел на глобално ниво, която наистина ви вдъхновява – цел, която директно ви „гали” душата. Да интегрирате физическия си живот в своята идентичност не е лошо, ако физическата и духовната ви идентичност са в съзвучие.

Най-голямо внимание трябва да се обърне на припокриването между индивидуалното добро и доброто на човечеството. За да се усвои това има нужда от малко практика, защото е малко по-различен поглед върху живота, отколкото повечето хора са научени. Окуражавани бяхме да мислим как нашите действия се отразяват на най-близките ни хора, но не и за въздействието върху цялото човечество. Обаче има голямо значение.

Апатията е равносилна на убийство

Ако мислите, че животът ви е прояден от проблеми и сякаш преживявате нелогично голяма съпротива, стараейки се да си изградите импулс, обмислете дали не работите срещу общото благо на човечеството. Ако живеете като паразит е логично да очаквате „тялото” да ви третира като такива.

Ако мислите, че дейтвията ви са неутрални, те всъщност са негативни, защото по този въпрос няма неутралитет. Когато сте обкръжени от негативизъм, в какъвто се намираме днес, апатията е равносилна на убийство. Ако не ви е грижа какво се случва с човечеството, тогава от негова гледна точка вие не сте особено добра „клетка”, която то да има. Следователно, не можете да очаквате обществото да ви помага; ще бъде по-логично очаквате да ви изолира и да прекъсне притока на ресурси за вас, за да ви попречи да нанасяте вреда. Защо да ви осигурява ресурси, щом ги използвате за разпространяване на болестта на апатията?

Третирайте „тялото” на човечеството като приятел и съюзник и то ще ви отговори по същият начин. Много по-съзнателно е отколкото можете да осъзнаете.

Една коледна случка, или пък не съвсем!

2011-12-26T13:30:00.005+02:00

Добрин Петров

Трудно е да се каже кое повече ме вбеси онази вечер – дали това, че съм се разминал с крадеца в рамките на петнадесет минути, или наглостта му, предвид факта, че колата ми беше спряна под уличната лампа, (която работеше), точно пред дома ми. Все пак това не му попречи да разбие стъклото и да изтръгне касетофона от таблото. Не че е кой знае колко скъп, вероятно по-скъпо ще е стъклото, което стана на парчета, че и страничното огледало, (то пък не разбирам каква пречка е било, ама нейсе).

Не съм от хората, които ще започнат да обвиняват правителство, полиция и кого ли още не, независимо, че доста ме е яд. Все пак разбирам, че заради някакъв наркоман, (вероятно), няма как патрулката да минава през нашата улица на всеки пет минути. Помрачават ти празника, бе братче, с тези простотии! За тях е ясно, че празник няма – дозата е стимул, помитащ всичко по пътя си.

И, като се замисля, животът им вероятно хич не е лек. Заради грешката „да се закачат”, направена някъде в миналото, дните им се изнизват тихичко, като пясък от шепа. Да се чувстваш обречен, да не си господар на себе си, а някой друг елегантно или пък не толкова, да влиза в тази роля вместо теб... Всъщност, улавям се, че това е моята гледна точка, а може просто да ги мотивира тръпката. Което пак, според мен, си е дрога. Само че този път наркотикът си е произведен от теб самия, в твоето тяло, и не могат да се окошарят за това. Всъщност, голям праз... Няма пък да им вдигам паметник, я!

Въпреки, че ме е яд, същевременно ми е и някакси ми е жал за тях, през какво се принудени да преминат, за да си осигурят няколко минути, (предполагам), или часа щастие... Или пък покой, кой както го разбира. Айде момчетиите ще крадат, то е ясно, (защо ли пък да е ясно, сам не се разбрах), нали затова като малки играехме на стражари и апаши, един вид ни е заложено, (тогава не разбирах как може стражари да са срещу индианци, чак после разбрах, че „апаш” не е като „апач”), но момичетата... Както и да е, в природата на това му се казва „естествен отбор”... Приспособяваш се, иначе изчезваш. Жестока истина, наистина.

От друга страна, и ние – останалите не-наркомани, не-крадци и не-еди-какво-си, не сме кой знае колко свободни... Нека не се лъжем, всички си имаме своите пороци, от които не можем да се откажем, независимо, че доста често ни се иска точно това. Но за които ни е приятно да си мислим, че контролираме, а не обратното, както си е в действителност. Жива самозаблуда, ако питате мен. Аз предпочитам да не се подлагам на това. Но пък не става въпрос за мен, нали?

Вярвам, че доколкото е възможно, човек сам си кове съдбата. С мислите си... Поне така вярвам аз. Поне в момента, после може да се промени. Не, честно... Малки камъчета, като това да ти откраднат нещо, независимо дали искаме, или не, винаги ще има. Важна е голямата картина, както се казва „the global picture”. А голямата картина, приятели, е за всекиго различна. „Колко пък да е различна?” – ще попитате. Ами точно толкова е различна, колкото е различна ценностната система на отделния човек. Например, няма как моята ценностна система да е съпоставима с тази на юнака, който ми разби колата навръх Коледа, нали? Халал да му е! Сигурно и той страда... По своя си начин...

Дръжте курса

2011-12-25T16:29:00.003+02:00

August 27th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Когато започвате някакво занимание по промяна на емоционалната настройка, като например преминаване от нагласата за оскъдица към тази за изобилие, очаквайте да се почувствате извън синхрон с настоящата си физическа реалност за няколко седмици. Със сигурност е предизвикателство, но е нормална част от преживяването.

Като превключите към вътрешното си аз, вие започвате да впрягате нови сили във външната си реалност. Отнема време на различните елементи от вашата реалност (връзки, финанси, всекидневни дейности и т.н.) да разкрият натрупаният ефект от тези сили и да се превърнат в такива в състояние на равновесие с новата ви душевна настройка.

Старите възможности ще изчезнат. Нови възможности ще започнат да се появяват.

Поканите, които някога ви привличаха ще изглеждат скучни, докато други ще ви станат интересни.

Хората ще променят начина, по който се отнасят с вас. Някои ще станат по-дистанцирани, докато с други ще се сближите.

Нещата, които преди толерирахте, вече няма да бъдат същите. Нещата, за които само си мечтаехте, ще започнат да изглеждат възможни за вас.

Това може да се разглежда като някакъв тест – да видите дали сте наистина отдадени на новото мислене. Ако позволите на старата реалност да вземе най-доброто от вас и не успеете да я загърбите поради чувства на вина, съжаление, страх, привързаност и т.н., вие просто ще подкрепите старата реалност и ще отмените промяната.

Може да бъде много хаотичен период, през който трябва да преминете, но дръжте курс „Право напред” и този период ще отмине.

Може да бъде и много самотен период, защото най-вероятно ще преминавате през тази промяна сами. Това не означава, че ще кажете „Довиждане” на всичките си предишни връзки, но може да се отнасяте със същите тези хора малко по-различно, когато промяната в приоритетите ви е вече факт. Как това се случва зависи от самата природа на промяната. Например, ако искате да се настроите на вълната на изобилието, вероятно ще отблъснете хора, които са затънали в мисли за това, че нямат достатъчно, но някои хора в живота ви може да намерят вашата промяна за вълнуваща и може да ви подкрепят, гледайки ви да минавате през нея.

Да наблюдавате как вашата реалност се променя точно пред вас може да е малко дезориентиращо отначало. Аз бих оприличил преживяването като преместване в нов град. Отначало, когато пристигнете, ви отнема време да се запознаете нещата наоколо. На мен обикновено са ми нужни около 3 седмици, за да свикна с това.

Също така трябва да отслабите връзката си с предишният град и да кажете „Довиждане” по своя си начин. В противен случай ще поискате да отмените цялото премествсане.

Може да е трудно да се предскаже кои аспекти от предходния ви град ще съществуват и в новия и кои със сигурност ще загърбите. Ще има неща, които ще намерите и на новото място и други, които ще поискате да си отминат. Ще откриете нови преживявания, които не бихте могли да имате в стария си град.

След като се преместите, пак можете да се върнете и да посетите стария си гред, но това няма да ви накара да се чувствате по същият начин след като вече сте се установили на новото си място. Ще сте гледали на старата си реалност от нова гледна точка.

Много е изкушаващо да отмените преместването по средата, особено през първите две седмици. Нужно е пълно вътрешно ангажиране, за да превключите умствената си реалност и разрешите на физическата ви реалност да „се включи”, както е нужна пълна ангажираност за преместване в нов град. Някои „превключвания” са толкова големи, че са подобни на преместване в нова държава с език различен от вашият. Очаквайте да ви отнеме повече време да са адаптирате към тези по-големи промени.

Ако наистина сте посветени на промяната, тогава дръжте курса. Външната ви реалност ще ви настигне евентуално. Просто бъдете подготвени за малко хаотично преструктуринане докато трае това. Междувременно си почивайте и дишайте спокойно. Връщайте се към новата емоция и я подсилвайте, дори тогава, когато изглежда, че външния ви свят ви крещи.

Предприемачеството започва с проучване на търсенето

2011-12-24T19:51:00.005+02:00

October 28th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Много хора, които са нови в предприемачеството подхождат към света на бизнеса по някакъв по-скоро забавен начин. Доста често започват с идея – или поне мислят, че това е смислена идея. После се опитват да убедят хората да купуват, надявайки се, че някакси те ще прозрат ценността й.

Това е рецепта за провал с гръм и трясък.

Сигурно би проработила от време на време, особено ако имате милиони долари за маркетинг, които да ви помогнат да създадете търсене, но за малкият бизнес това не е много умен подход. Когато става въпрос за доказан бизнес вие бихте искали да видите някакви доказателства за истинско търсене на това, което ще продавате – за предпочитане преди да минете през цялата работа по започването на бизнеса или създаването на нов продукти или услуга.

Много съществуващи бизнеси са започнали, защото някой е забелязал съществуващ проблем или някакво търсене на решение или подобрение, и те са намерили начин да реагират на това търсене достатъчно добре.

Когато започнах бизнеса си с компютърни игри през 1994 година, аз не знаех дали има търсене на това, което създавах. Затова създадох някои игри, но почти никой не ги купи.

Тогава отидох на конференция относно разработването на игри, където един съосновател на много успешна компания обясняваше на чист английски разликата между това да създаваш игри, които се продават и това да създаваш игри, които не се продават.

Според него всичко се свежда до създаване на игри, които хората очевидно искат да купят, а не такива, които разработчиците искат да създадат. Тези цели не са непременно в конфликт. Той обясни как неговата компания преминала от 8-годишна битка за оцеляване към създаването на мега хитове най-накрая. Те започнали да обръщат внимание какви игри хората наистина искат да купят. После ги създали в съответните жанрове и продали милиони копия от тях.

Не е ядрена физика, но със сигурност има значение.

Аз приложих този съвет в доста малък мащаб и бизнесът ми се подобри. Насочих се към жанрове, където виждах повече търсене, отколкото предлагане, затова не беше нужно да харча състояние за маркетинг. Най-важното беше да убедя света, че игрите ми биха задоволили претенциите на определен вид играч. И в рамките на месеци тези играчи се струпаха в уебсайта ми.

Ако искате бизнесът ви да е издържлив, важно е да обръщате внимание на търсенето. Какво търсят хората и от какво имат нужда? Какви проблеми имат? Какъв вид помощ търсят?

Доста често ще има неща, които обичате да правите, обаче никой не би дал и стотинка. Няма лошо. Наслаждавайте се на тези дейности като хоби. Търсенето може да се промени в рамките на десетилетие или две.

Друг път ще забележите, че има търсене на нещо, но вие нямате личен интерес да се занимавате с това. И в това няма лошо. Нека някой друг заеме тази ниша.

Ако сте отворени към създаването на бизнес, който да е издържлив във времето, бъдете нащрек за доказателства за наличие на търсене, което бихте се радвали да „покриете”.

Когато започнах бизнеса си за личното усъвършенстване, това стана най-вече в отговор на съществуващо търсене. Преди изобщо да напиша първия си пост в блога, хората вече ми пишеха имейли всяка седмица с въпроси относно продуктивността, въпроси на малкият бизнес, въпроси, свързани с мотивацията и т.н. Не беше трудно да продължа да го правя, защото ми доставяше удоволствие да пиша за личния растеж. Но не започнах уебсайта си, надявайки се, че след това търсенето ще се появи. Видях ясни доказателства за това търсене още преди да започна. Затова казах „да” на това, което беше налице.

Да се опитвате да направите такъв бизнес печеливш е много по-лесно, отколкото бизнес, чието търсене е неясно. Ако търсенето вече съществува, то задачата основно е да направите така, че хората да узнаят за съществуването на тази идея или услуга, която може да ги удовлетвори.

Но ако има малко или никакво търсене, тогава маркетинга ще се занимава с опити за убеждаване на хората, че имат нужда от нещо, а те пък могат съвсем спокойно да не се съгласят. Такъв маркетинг е борба, особено за малък бизнес без огромен бюджет за целта.

Не е нужно търсенето да бъде лично, за да има значение. Не е нужно хората да питат вас как да разрешат своите проблеми. Те просто трябва да търсят решение.

Ако сте започнали малък бизнес и реализирането на продажби изглежда като битка нагоре по баира, може ли да бъде защото осигурявате нещо, което почти никой не иска да купи? Ако това е случаят, опитайте се да не го приемате като личен неуспех. Често се случва. Това е част от предприемаческия процес на уравновесяване или калибриране. В резултат ще ви се изяснят особености на продажбите, и ще разберете, че е по-лесно да генерирате продажби, давайки на хората онова, което искат, в противовес на това да се опитвате да ги убедите да искат нещото, което вие искате да дадете.

Защо Логиката Не Е Достатъчна

2011-12-23T23:43:00.003+02:00

November 26th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Каква част от живота ви винаги изглежда да е на заден план? Дали това е някакво партньорство? Или хоби, което винаги сте искали да имате? Духовен стремеж?

Казвате ли си, че някога тази част от живота ви ще мине на преден план и ще стане приоритет? Как това ще се случи всъщност?

Нещата, стоящи на заден план, са склонни да остават такива неопределено време. Те рядко отиват на преден план от само себе си. Причината им да си останат там е, че вие им отреждате това място, вероятно защото считате, че нещо друго е по-важно.

В някакъв момент може да сте поставили на първо място кариерата си. Или здравето. Или пък определена връзка. Но тези приоритети валидни ли са за вас и днес? Те все още ли са логични?

Ако зададете този въпрос повърхностно, почти винаги отговаряте с „да”. Ако преди година си бяхте казали, че финансите ви трябва да бъдат за вас приоритет №1, те ще имат тенденцията да бъдат такива. Независимо дали сте направили някакъв измерим прогрес или не, ще имате склонността да се придържате към в основата си същите приоритети година след година.

Наистина Важно Или Просто Разсейване На Вниманието

Ако настоящите ви приоритети си остават същите за дълго време, как разбирате кога е време за промяна? Вероятно не бихте го изяснили просто като се запитате ”Абе, дали има нужда от настройка?”

Най-общо, начинът да забележите, че има нужда от промяна е като усетите натрапчиво чувство, че нещо не е наред в начина, по който живеете в момента.

Друг намек е, че не напредвате особено към най-силните си въжделения. Ако погледнете към фактическите си резултати във важните за вас тези сфери ще видите доказателства, че се носите по вятъра или дори по-зле: движите се надолу.

Често това се случва, защото ни харесва да приемаме, че можем да подобрим някаква част от живота си като я направим свой приоритет №1. Например, ако чувствате, че сте зле финансово, може да решите да се фокусирате в правенето на повече пари за известно време. Но после минават няколко години и финансите ви не изглеждат много по-различно. Най-общо казано, дори се чувствате по-стресирани, освен всичко друго.

Главната причина за неуспехът е, че да правите пари не е истинския ви приоритет. Всъщност е отвличане на вниманието към по-дълбока и по-важна част от вашият живот.

Задънена Улица

Когато фалшиви приоритети бъдат сбъркани с истински със сигурност ще се почувствате заклещени. Ще чувствате съпротива, когато се опитвате да се придвижите напред към приоритетите, които ви изглеждат логични, но които нямат връзка с истинските ви желания. Без значение колко усилие полагате срещу тази съпротива или каква техника използвате, за да й се противопоставите, тя все ще ви устоява. Това е така, заради грешката ви да се движите срещу течението. Вашите приоритети не са в съзвучие с истинските ви желания.

Когато осъзнаете, че сте в задънена улица, дайте си малко време за размисъл. Дори да не сте написали изрично своите приоритети, какво ви казват вашите мисли относно важните за вас неща?

Ако ви е удобно, нахвърляйте бърз списък с вашите най-важни душевни приоритети. Може би ще измислите нещо такова:

Да правя повече пари
Да се подобря в посока на здраве и спорт
Да прекарвам време с означаващите много за мен хора
Да работя по-фокусирано и продуктивно
Да придобивам нови умения

Но ако трябваше да погледнете фактически на действията си от гледна точка на един наблюдател, може да видите, че всекидневно давате приоритет на неща съвсем различни:

Комуникация (имейл, смс-и, тел. разговори)
Отношения в социалните мрежи
Получаване на информация (блогове, новини, видеа и т.н.)
Вършене на неотложна работа
Забавление

Това не са пълни списъци, но аз мисля, че схващате идеята – умствените ви приоритети и действията ви в реалния живот не са в синхрон.

Ако откриете нещо такова, не се паникьосвайте. Често срещано е хората да имат два списъка, които не си подхождат. За щастие това е проблем, който може да се разреши.

Фалшивите Убеждения, От Които Трябва Да Се Освободите

Причината за това противопоставяне е често срещано фалшиво убеждение. И то е, че даването на приоритет е свързано с логиката, че е нещо, което можете да постигнете с логическото си мислене.

Всъщност, еднакво грешен подход е да вярвате, че това е нещо, което можете да разпознаете интуитивно. Такъв подход също е обречен на неуспех.

Логическият ви ум е частта, която намира решения от рода: Ако финансите са най-слабата част от живота ми, тогава трябва да направя това свой най-висок приоритет за известно времe. Като обръщам на финансите си повече внимание със сигурност ще ги подобря и когато нещата вървят наистина добре в тази сфера, мога да направя приоритет нещо друго.

Това звучи достоверно. Затова на логичният ум му идва като гръм от ясно небе, че изглеждащото логично решение всъщност не върши работа. Това хвърля такъв ум в огромно размишление, защото, в края на краищата, трябва да работи, нали?

В действителност не би трябвало да работи. Има грешка в логиката. Приемането, че превръщането на изоставаща част от живота ви в съзнателен приоритет ще причини подобрението й е грешно предположение. Повечето пъти ще се окаже, че просто не е вярно.

Често, когато правите свой топ приоритет една изоставаща сфера от живота си, тя ще продължава да се развива в същата тенденция. Понякога дори става по-лошо. А понякога можете да игнорирате сфера от живота си, и тя да се подобри от само себе си.

Можем да навлезем наистина надълбоко, но засега просто искам да засея семената в умът ви, че превръщането на изоставащ аспект от живота ви в приоритет може всъщност да е грешка. Понякога това е най-лошото нещо, което можете да направите. Ще видите защо се случва така малко по-късно в тази статия.

Защо Логическият Ум Не Може Да Създава Приоритети

Ако опитате да си поставяте приоритети логически, неуспехът ви е гарантиран. Това е така, защото логиката не може да осигури контекста за приоритет.

Има особена категория мозъчни травми, при които хората не могат да почувстват никакви емоции или не са наясно с емоционалното си състояние. Интересното е, че такива хора изобщо не функционират добре. Те може да прекарат цял ден в чудене къде да отидат на обяд, преценявайки всякакъв вид неважни детайли, като например светлината в различните ресторанти или на коя маса да седнат. Такива хора могат да си мият зъбите 20 пъти на ден, мислейки, че има смисъл да го правят. Те нямат контекста да отделят важното от неважното.

Някои компании твърдят, че вземат решения, базирани на данните, но това е погрешно, тъй като винаги трябва да има емоционален контекст зад употребата на данните. Няма логична причина за това защо трябва да расте една компания или защо трябва да продава повече продукти или да има по-голям ефект. Тя може точно толкова лесно да бъде закрита и хората да правят нещо друго вместо това. Дори изборът за решения, базирани на данните е емоционален, сам по себе си. Емоционалния мозък осигурява контекста, за да почувствате, че е добре компанията да расте; след което данните могат да бъдат логически анализирани за определяне на това какви пътища може да подкрепят растежът по-добре от други. Но накрая цялата верига от под-решения започва с един емоционален контекст, дори базираните на данни решения са нормално изпълнени с емоционални моменти.

Ако искахте да опитате да си създадете приоритети в живота на чисто умствено/логично ниво, ще откриете, че мисията е невъзможна. Не можете логично да оцените и сортирате необятните възможности, налични за вас. Всъщност, ако се опитате да го постигнете, със сигурност да преживеете пристъпи на парализа на анализите, т.е. бидейки обладани от анализиране едва ли ще свършите нещо смислено и полезно.

Нека Ви Води Сърцето

Изходът от този капан е прост: Нека да води сързето. Използвайте емоциите си, когато си поставяте приоритети.

Това може да звучи като бягане от отговорност, но има и по-мотивираща гледна точка по въпроса.

Първо, вие ще го направите, така или иначе. Ако подходите логически към поставянето на приоритети, някоя част от вас няма да ви съдейства. Вашите умствени приоритети може да изглеждат страхотно на хартия, но вие всъщност не ги следвате. Кога за последно си поставихте приоритети логично и се приближихте поне близо до тях?

Най-близкото, което ще направите е да използвате дрога или кафе, за да разбалансирате допълнително хормоните си и да стимулирате прекомерно логическия си ум, но вашите емоции все пак ще се покажат на повърхността от време на време, а техните сигнали ще бъдат по-объркващи. Накрая вашите емоции ще ви накарат да се почувствате по-зле, ако се опитате вкарате логични приоритети в живота си насила. Тозе подход ще ви отдалечи от истинското щастие, и в края на краищата е контра-продуктивен.

Може би някой ден ще има и по-добър заместител на вашият емоционален ум, но засега сте неразделно свързани. За щастие тове не е толкова лошо. Вашият емоционален ум е много по-стар от логическият ви ум, бидейки обект на много еволюционни цикли. Вашата емоционална подсистема е прецизно настроен инструмент, далеч отвъд възможностите дори на най-напредничавите суперкомпютри.

Логическият ум е добър в определени неща, но поставянето на приоритети в голямата картина не е сред силните му страни. Тук обаче емоционалният ум е в стихията си. Тези два аспекта на умът се допълват прекрасно, но в западният свят ние често приемаме отношенията между двата наопаки. Имаме нужда да се научим да даваме приоритет на сърцето и емоциите, а не на логиката си.

Говорейки от физична гледна точка, емоционалният ум е най-вече в главата ви, но отчасти и в гърдите ви. Вашето сърце всъщност си има свой мъничък мозък, състоящ се от около 40000 неврити. Той е примитивен в сравнение с мозъкът в главата ви, но също има значение. Комуникационният канал, който изпраща сигнали от сърцето към мозъкът може да се оприличи на пожарникарски маркуч, докато каналът от мозъка към сърцето има много по-малък диаметър – повече прилича на сламка до маркуча. По същество сърцето функционира като контролира състоянието на мозъка. Сърцето може лесно да разконцентрира мозъка, но мозъка не може лесно да го причини на сърцето. Когато чувствате силни емоции, тези емоции ще завладеят мислите ви, ще определят типът мисли, които да имате или да нямате в тези моменти. Може да осъзнаете, че е много трудно да мислите по своя си начин, намирайки се под влияние на силни емоции.

Приоритизиране, Подчинено На Сърцето

Когато сърцето участва в процеса на поставяне на приоритет е важно да имате чиста идея. Ще поискате да постигнете състояние, познато като съгласуваност или съзвучие, където сърцето и мозъка са в синхрон. Това е разликата между слушането на музика и слушане на шум.

От емоционална гледна точка това състояние на съгласуваност може да бъде описано като: безусловна любов, състрадание, признателност и благодарност. Ако чувствате тези емоции, значи сте на правилното място. Ако не – не сте. Да се чувствате неутрални, или ОК, или просто добре не е съгласуване.

Това съзвучие има много ползи. Кара ви да се чувствате добре емоционално, но е и добре за вашето здраве, за това как изпълнявате умствени задачи, за вашият социален живот, и отвъд него.

Макар сърцето да е с най-високият глас в комуникацията сърце – мозък, последният все пак има, макар и малко, влияние над сърцето. Така че можете да създадете състояние на съгласуваност като задържате мисли в ума си, които са в съзвучие с тези чувства. Можете да си спомните позитивни случки или да ги визуализирате. Друг метод е да слушате музика, която предизвиква такива емоции.

Позанимавайте се малко, за да намерите методът, който работи за вас. Можете да го направите и само в ума си, ако желаете, като да визуализирате позитивна сцена, но можете и също така лесно да предизвикате съгласуваност чрез външни източници, като гушкате някой, за когото ви е грижа, например.

Причината първо да се потопите в състояние на съгласуваност между логиката и емоциите е проста: невероятна чистота. В това състояние можете да вярвате, че комуникацията сърце – мозък ще има върхова ефикасност. Можете все пак да се опитате да си поставяте приоритети, намирайки се извън това състояние, но на такива резултати няма да може да се разчита.

Сега, когато се наслаждавате на тази топла сърдечност, запитайте се кое е най-важното нещо в живота ви. Създайте списък на приоритетите си като се фокусирате върху своите чувства. Очаквам да усетите, че е доста лесно да го постигнете.

Вероятно ще забележите, че начинът по който сърцето дава приоритет е много различен от този, по който работи логическият ум. Например, когато чувствата и мислите ви са в съзвучие, е очевидно, че правенето на много пари не е толкова важно, и може би изобщо няма да влезе в списъка ви с приоритети.

Този списък може да изглежда нещо такова:

Да се чувствам свързан с хората
Да им помагам
Да служа на общото благо
Да съм мил
Да споделям талантите си със света

Опитайте това за себе си. Недейте просто да го четете и да прескочите това упражнение.

Вероятно ще забележите, че е всъщност по-бързо и по-лесно да го направите, отколкото едно логическо приоритизиране.

Сърдечният подход е също и по-последователен. Когато използвате логическия подход, ще имате различни отговори всеки път. Всеки месец ще прилагате твърда логика, за да поставите приоритети, но отговорите, (т.е. резултатите), ще продължават да се променят, понякога доста радикално. Може да използвате различни думи, за да опишете приоритетите си и да променяте реда им по важност лекичко, но ще бъдете озарени от чувството на яснота всеки път, щом го правите по подходящият начин. Може да го почувствате като пропомняне, а не като приоритизиране. Тези отговори се леят с малко или никакво усилие.

Когато чувствата и логиката са в съзвучие, логическият ум освен всичко функционира по-добре и работи хармонично с емоциите, за да ви помогне да създадете онова, което желаете.

Може също да се види защо не се получава да приоритизирате, докато сте базирани само на логиката. Дори да сте базирани на интуицията си не върши работа. Причината е, че тези подходи игнорират важността на съзвучието. Всеки път, когато се опитате да приложите логика или интуиция за разрешането на проблем, вие ще бъдете в малко по-различно емоционално състояние. То ще диктува какви решения да ви предложи. И ако емоционалните състояния не са подходящи месец след месец, решенията ви ще бъдат противоречиви, а вие ще откриете, че е трудно да намерите решения, които да работят.

Можем също да видим защо превръщането на изоставаща сфера от живота ви във ваш топ приоритет често се обръща срещу вас. Ако фокусирането на вниманието върху изоставащата сфера прави трудно постигането на състояние на съзвучие, резултатите ви ще страдат. Така че, ако чувствате финансова липса и се насилите да правите повече пари, вие вероятно ще породите чувства на стрес и затруднение вместо благодарност и признателност. И по този начин емоционалният ви ум ще ви доведе до протакане.

Всъщност той се опитва да ви отдалечи от онези негативни чувства и да ви подтикне към съзвучие. Затова може да се почувствате пристрастени към имейли или социални медии, които ви помагат да се чувствате по-добре, отколкото да се стресирате в нещо, което не ви се удава. По-доброто решение е целенасочено да постигнете състояние на съзвучие на емоции и логика и да решите накъде да поемете след това.

Предприемете Действие

Когато сте готови да предприемете действия в посока на приоритетите си, започнете като отново се върнете към съзвучието. Използвайте предпочитаният от вас метод, за да създадете чувства на безусловна любов, състрадание, признателност и благодарност. По този начин ще се синхронизирате със същото състояние, в което създадохте своите приоритети и няма да имате чувството, че гадаете.

В това състояние правилните действия са склонни да се показват сравнително лесно. За мен това беше желанието да пиша и публикувам нова статия в тази прекрасна събота сутрин, докато смуча бананово-кокосовия си коктейл. Желанието ми е да ви помогна да постигнете по-голяма яснота и да преживеете изобилието и щастието в своят живот.

Не очаквайте добри резултати, ако си поставяте приоритети в състояние на отчаяние и после се опитвате да действате под влиянието на стреса. Поставете емоциите в съзвучие с логиката преди да пристъпите към поставяне на приоритети и преди да предприемете действие. Като се поупражнявате ще го правите в рамките на секунди. Това е упражнение с огромна мощ и има голямо значение.

Глобалната Картинка

Представете си как планетета би се променила, ако повече хора започваха своя ден, синхронизирайки логиката и емоциите си. Представете си ако правителства и бордове на корпорации отделят няколки минути за синхронизиране с безусловната любов преди да вземат ключови решения. Колко проблеми биха били избягнати чрез това просто упражнение?

Няма ли това да има по-добър ефект и да е по-изпълнено със съдържание, отколкото всеки човек да отива на работа, обзет от неприятни чувства като страх, алчност, потиснатост?

Бандата Златен Мотоциклет

2011-12-17T23:11:00.005+02:00

от Стив Павлина

превод Добрин Петров

През тази седмица прочетох новата книга на Джак Канфийлд Бандата Златен Мотоциклет, написана заедно с Уилям Гладстон. Книгата e съсредоточена около личната история на Джак и неговото чувство за мисия в живота и ви приканва да обмислите своята лична роля в текущата социална еволюция.

Бандата Златен Мотоциклет

Джак си представя, че, преди да се въплъти в човешко същество, е бил част от банда, съставена от духовни същества, стрелкащи се в космоса по своя си весел начин, докато срещнали една синя планета и решили да погледнат отблизо. И какво видяли? Една планета, обхваната от война, със сериозни проблеми. Годината била 1943.

Тази планета се движела към критичен момент. Ако продължела по стария модел, скоро можела да се саморазруши, или с помощта на все по-пагубните оръжия, чрез постепенно подкопаване способността на планетата да поддържа човешкия живот, или може би чрез плъзгане надолу по стълбата на хаоса, докато не издържащите вече системи накрая се сгромолясат.

Действайки някакси импулсивно бандата Златния Мотоциклет решила да се въплъти в човешки същества. Те искали да помогнат на Земята да пристъпи в по-позитивна посока. Отначало забравили, че са част от бандата, но по-късно спомените им за техните духовни личности постепенно се завърнали, и те можели отново да се свържат с останалите членове... след което започнали да координират своите усилия.

Историята се занимава с това дали разглеждате описаното като истинска духовна група или просто като метафора за откриване на нечие призвание. Просто помислете как това би могло да се отрази на живота ви и вашите действия, ако вярвахте, че сте били част от нещо такова и че по-рано сте се съгласили да реализирате по-съществена мисия.

В случая на Джак зовът за реализиране на призванието е доказан. Сред многото му постижения е и това, че е съавтор на серията книги Пилешка супа за душата, които за изпълнени с вдъхновяващи истории. Тази серия се размножи до повече от 200 книги, които заедно продадоха повече от 500 милиона копия. Ако посетите някоя от все още съществуващите книжарници Brick and Mortar, ще видите цели секции посветени на тези книги.

Аз имам специална връзка с тази книга, тъй като бях част от Бандата Златен Мотоциклет от 2009. Затова и името ми в приложението с материали в края й.

Имам монета златен мотоциклет (символичен знак на посвещение, който ми беше даден от Джак) закачен за дъската ми за визуализация в офиса ми у дома. Използвам тази дъска, за да си припомням думи, фрази, символи, снимки, скици и други творения на децата ми – всичко това ми напомна за мисията ми в живота, за моите цели и мечти.

Чудесните Системи

Ако получавате по-голямата част от новините от базираните на страх медийни източници, може да се притесните, че планетата се движи по надолнището. Икономиката потъва. Водят се войни, на които не се вижда краят. Парите развалят всичко. Световните лидери злословят един друг, когато са зад кулисите.

Да, планетата си има своите проблеми, но се надига и контра-реакция спрямо тях. Все повече хора постепенно се събуждат, и много от тях се посвещават на работата по намиране на решения на най-наболелите предизвикателства. Глобалните проблеми са прекалено големи за разрешаване от един човек, затова е необходима колективна координираност.

Както много хора добре знаят, нашата икономическа и политическа системи се пропукват на много места напоследък. Един от проблемите е този, че много елементи от тези системи са неустойчиви. Например, не можем да постигнем безкраен растеж на системи, които разчитат на вечно нарастващо потребление при изчерпаеми ресурси. Фактически, простата математика ще победи. Просто е въпрос на време.

От друга страна, има елементи от тези съществуващи системи, които в действителност работят доста добре. Не искаме да изхвърлим бебето навън заедно с водата, с която сме го къпали, нали? Искаме да запазим онова, което работи и да променим частите, които не работят. За едно съм благодарен, и това е колко добре работят системите на бизнеса и правителството в САЩ. Има многобройни проблеми, разбира се – тези системи далеч не са перфектни – но те наистина постигат доста.

Анархията не е отговор. Дори най-непринудените и свободни от цензура части от Интернет показаха, че саморегулирането е провал. Там където има свободна воля, са нужни само няколко целенасочени злодеи, за да съсипят цялата система, която се използва и от другите. Колкото и да ни се иска да вярваме, че не е необходимо, понастоящем в нашата еволюция ние все още имаме нужда от базата на подкрепената със сила власт, която да поддържа разумно ниво на ред, независимо дали тази власт е упражнявана от правителствата или бизнеса. Там, където няма правила на закона, подкрепени от заплаха за сила, нещата се разрушават.

Правителството и бизнес системите добавят значителна стойност на нашите животи, и живот без тях би бил далеч по-лош. Без тези системи и вие, и аз вероятно не бихме могли да комуникираме. Това, от което имаме нужда е интелигентно да заменим неустойчивите елементи с по-устойчиви. Само по себе си това е постижима цел. Номерът е да поддържаме всичко в действие, докато осъществим процесът на преструктуриране. Не можем просто да спрем всичко и да го заменим с нещо ново. Ако загубим структурата, осигурена ни от сегашните системи преди новите да могат да се установят, със сигурност ще навлезем в хаос, и ще ни е необходимо много дълго време, за да се възстановим от него.

Можем също така да продължим да подобряваме системите, които работят незадоволително. Образованието е добър пример. Много от най-добрите практики са известни, но досега не са осъществени в голям мащаб. Това създава проблеми, тъй като едно необразовано общество не може да произведе образовани личности, които да изпълняват жизнено важни функции, особено що се касае до водачество.

Да Съберем Бандата

Беше време, когато тези членове на бандата действаха най-вече индивидуално – пишеха книги, правеха семинари, обучаваха хора и управляваха свой собствен независим бизнес. После те започнаха да се сливат в групи, помагащи им да се вдъхновяват, да се мотивират и да се подкрепят един-друг, вършейки работата по трансформацията. Сега тези групи започват да се свързват, за да координират своите усилия в голям мащаб. Това е много интересно развитие, на което да си свидетел.

Предизвикателство е да се постигне сплотеност на една група в този случай – почти като да съберете стадо котки. Особено съм любопитен да видя дали тези групи ще могат да намерят обща база, за да работят по по-големи проекти, изискващи значителни общи усилия.

Моята интерпретация на Бандата и на подобни групи е, че една от желаните функции е да помогнат в прехода от старите, умиращи системи, към нови, по-устойчиви. Има и чувство на оптимизъм, а също и на неотложност, които се надигат измежду тези групи. От една страна, имаме много умни хора, които вече са съгласни да координират своите усилия, давайки най-доброто от себе си, дистанцирайки се от егото си, тъй като работят заедно за общото благо. От друга страна, часовникът тиктака. Старите системи имат съвсем малко живот преди да дойде моментът, от който нататък да не могат да бъдат поддържани.

Някои от тези хора работят в образованието. Други са се захванали с проблеми на околната среда. Някои работят върху основните нужди. Както и преди, други работят по издигане на съзнанието и учат на единство и състрадание. Една жена, която познавам работи в затвор. Там имат добър прогрес на важни фронтове. Въпросът е дали този прогрес се случва достатъчно бързо.

Раждане 2012

Едно нещо, което в момента се координира, както е обяснено в книгата на Джак, е да проведем планетарно парти за рожден ден на 22-ри Декември, 2012 година. Това е още една стъпка към помагането на хората да се обединят, да оставят настрани своите различия, и да прегърнат това, които ние всички споделяме - една обща съдба на тази планета. По отношение на голямата картина това може да е малка стъпка, но ще помогне да се издигне съзнанието за по-големите проблеми и ще приобщи повече хора в процеса на промяната. Можете да научите повече за честването на този рожден ден и да се запишете за участие на birth2012.com.

Разширяване На Мисията Ви В Живота Чрез Намиране На „Вашите Хора”

Вместо да разглеждате мисията на своя живот като ваша лична, може да намерите за по-вдъхновяващо да я интерпретирате като част от усилието на една група. Вие не действате сами. Вашите действия ще бъдат координирани с другите, за да имат по-голям ефект.

Това не означава да се предадете на групата. Означава да забележите къде вашите индивидуални силни черти биха могли да допринесат за по-големи разултати чрез координиране на усилията ви с останалите.

Повечето членове на Бандата са много по-възрастни от мен, принадлежат към поколението на моите родители. Аз обаче съм в съзвучие с техните ценности, философии и проекти, макар да виждам, че моя и техния път са малко различни. Ние всички работим по подобни предизвикателства, но от различни ъгли.

Мога да видя колко е високо нивото на взаимна подкрепа в рамките на групата. Много от членовете й са приятели от десетилетия. Понякога те се подкрепят от разстояние. Понякога работят заедно. И в двата случая те са свързани от общи ценности и обща кауза.

Като се има предвид, че ценностите на членовете на Бандата често се коренят в 60-те години, потънали в прах като Движението За Граждански Права и Виетнамската Война, моето минало беше оформено от различни събития, като масираната ескпанзия на комуникационните технологии, падането на Съветския Съюз, Войната в Залива, и 9/11. Аз също бях силно повлиян от ценностите на Западното Крайбрежие, тъй като израстнах в Калифорния, където много членове на Златния Мотоциклет живеят понастоящем.

Обичам да се асоциирам с тях, споделям с тях много любов и подкрепа, и виждам, че техните мисии много добре пасват на моята собствена. Обаче на енергично и духовно ниво, хората, с които съм в най-добър резонанс не биха възприели себе си като членове на тази група. Бандата е като семейство за мен, но на ниво лели, чичовци, и някои братовчеди. Все пак напоследък се чувствам притеглен към хора, които биха били на нивото на братя и сестри.

Следващото Поколение

Много от проблемите, с които Бандата се захваща, няма да бъдат решени в рамките на техните животи. Ще зависи от следващото поколение да продължи надолу по пътя след като получи факлата.

Докато четях книгата на Джак се замислих за хората, които биха били част от това следващо поколение, хората, които сега са на възраст около 30 – 40 (и може би по-зрелите двадесет и няколко годишни) и които искат да дадат своя принос за промяна на планетата в положителна посока.

Срещал съм много от тези хора, но чувствам, че все още сме на фаза да работим основно индивидуално, правейки през повечето време наши собствени неща, а се свързваме социално от време на време, както много от членове на Бандата правеха преди десетилетие.

Поради разликата във възрастта, нашите кариери не са толкова добре развити, като на онези от Златния мотоциклет. Общо казано ние нямаме толкова много ресурси на разположение и връзките ни не са толкова силни. Но пък имаме някои ключови предимства. Да започнем с това, че разбираме и можем да използваме технологиите много по-добре от предишното поколение. Това, разбира се, е казано генерално, но не мисля, че е лишено от смисъл.

Срещнах няколко поддържащи връзка групи хора горе-долу на моята възраст, но те обикновено са повече бизнес ориентирани. Често те просто искат да промотират продуктите един на друг и да станат по-успешни в бизнеса. По принцип няма нищо лошо в това, но такива групи обикновено не намират резонанс у мен. Не е това вибрацията, която търся.

По-скоро бих се свързал с хора, които могат да направляват своята амбиция в посока на положителното значение за света, особено хората със силни ценности поставени в услуга на другите.

От много години слушам за разочарованията на това следващо поколение. Много от тях виждат, че светът се нуждае от помощ и желаят да дадат своя принос някакси, но не виждат практически начин да го направят. Междувременно биват повлияни да играят на сигурно, да навлязат в корпоративния свят и да си намерят работа. Когато го направят, обаче, те често се оказват въвлечени в празни и бездушни длъжности – ако въобще могат да си намерят работа. Работят нещо, което няма такова голямо значение (според техните ценности, не моите), но го правят защото чувстват, че е необходимо, за да се издържат. Следователно, те никога не са толкова мотивирани да дадат най-доброто от себе си или да напреднат в уменията си в кариерата, така че съвсем естествено прецакват развитието й. Годините минават и те чувстват, че изостават, но не знаят какво да направят по въпроса. Често обвиняват себе си и приемат, че проблемът е липсата им на импулс, дисциплина или мотивация. И се опитват да задържат надеждата, че нещо ще се промени.

Мисля си, обаче, че истинския проблем е че нашите системи на бизнес и правителство губят темпото с еволюиращото ни съзнание. Много от тези хора са просто прекалено съзнателни, за да бъдат всмукани от разбирането, което казва, че издигането по корпоративната стълба е важно. Те могат да видят през тези повърхностни представи и да избягват задънени улици, но им липсват добри практически алтернативи.

От друга страна, това поколение е по-свързано от когато и да е, благодарение на Интернет, социалните мрежи и мощните преносими устройства. Доста често тези хора инвестират повече време и енергия в социалния си живот, отколкото в развитието на кариерата си.

Общо казано, тези хора се чувстват много потиснати. Натискът е да направиш нещо добро за кариерата, но мотивацията за това я няма. Затова времето се посвещава на Интернет и социалните мрежи, а възможностите за кариера се оттичат в канала в името на подхранване на социалния живот.

Нуждата От По-Добри Решения

Успях да избягна тази съдба като започнах собствен бизнес, едно решение, което препоръчвам и на другите, но аз разбирам, че това предприемачество не е обещаващо за всеки. Много хора по-скоро биха работили за някой друг, и биха се радвали да вършат имаща значение работа, която ги вдъхновява – и плаща сметките им.

Също така, започването на нов бизнес често включва много време работа в самота, а младите хора са толкова свързани помежду си, че им е трудно да изберат този път. По разумно е за тях да работят заедно на групи, за да вършат творческа работа като един отбор.

Друг проблем с предприемачеството е, че много хора се привързват към бездушни бизнес модели. Те постепенно изпадат в ситуация, в която парите имат основно значение, като губят резонанса с единството, което води до дългосрочно нещастие и стрес. Тъжно е да видиш как животът изтича от такива хора, когато влязат в тази рутина. С течение на времето дори забравят как да прегърнат някого.

Харесва ми как компанията от хора около моята работа израстна и как те се подкрепят един друг, докато се свързват социално. Но много от тези същите хора (дори повечето от тях) преживяват сериозни проблеми в кариерите и финансите си. Чувстват се заклещени.

Дори когато се опитат да започнат собствен бизнес, дългосрочният такъв е труден. До края на шестата година не успях да направя печеливш първия си бизнес, например. Това не е необичайно за предприемачите. Но как да се плащат сметките междувременно?

Ако искаме да се отдалечим от капана на бездушната корпоративна работа, какъвто вариант е водещ за много хора от това поколение, за да покрие разходите им, ние имаме нужда да създадем повече и по-добри алтернативи.

Да Станем По-Силни

Много членове на Бандата са доста добре финансово. В повечето случаи им е отнело десетилетия да го постигнат, но пък е по-лесно когато имаш стабилен доход от авторски права за книги, който да приижда, а и Опра ще те харесва.

Когато погледна хора на моята възраст или по-млади с умствена настройка да се поставят в услуга на някой, много от тях са в битка по един или друг начин. Или се измъчват финансово докато поддържат високо ниво на сърдечност, или са добре финансово, но страдат в отношение на връзката им с другите.

Както виждам в Бандата, не е необходимо да се избира само едното. Можем да си помогнем един на друг в израстването, което ни поставя в позиция да чувстваме огромния положителен ефект.

Понастоящем в живота ми се срещам с голям брой хора, които изглежда могат да бъдат парченца на по-голям пъзел. Индивидуално те си имат някои интересни силни страни и таланти, но им е трудно да използват лоста на силите си по собствен начин. Все по-силно усещам, че е важно да се съединят точките с линии, чрез което някои от тях биха могли да работят заедно в малки групи и да вършат интересна и полезна работа.

По-рано тази година реших да развия бизнеса си, назначавайки повече хора, но мисля че тази умствена настройка е твърде ограничаваща. Повечето от хората, които се отзоваха не пасваха на настоящите ми бизнес нужди, но мога да видя, че някои от тях биха могли да работят един с друг на основата на по-гъвкав контекст.

Мисля, че би било полезно да събера някои от тези хора лично и да им помогна да се свържат помежду си. Те ще могат да поддържат връзка онлайн, но най-доброто начало е среща лице в лице.

Повечето от членовете на Бандата вече имат собствени бизнеси, но това няма да е толкова общо за следващото поколение. То има огромно социално предимство – в голямата си част те са добри в комуникацията помежду си. Всъщност, мисля че много от тях биха жадували за възможността да работят с осъзнати хора на своята възраст като част от колектив. Със сигурност тази идея е по-добра от занимаването с безсмислена корпоративна работа и за много хора е по-добре, отколкото да работят самостоятелно.

Поставяне В Услуга На Другите

Ключът е да се обединят хората, които наистина се интересуват от това да служат за общото благо по някакъв начин, хора, които имам съвместими ценности и подобни умствени настройки отнесено към тази работа – и хора с желание да работят упорито, за да станат наистина добри в това, което правят, за да могат да увеличат възможностите си за дават своя принос в течение на времето.

От много време имам идеята да събера хора, готови да служат и да осигуря подкрепата си за тази структура, за да могат те да правят това, за което са дошли на този свят. Мисля, че това, което ме задържаше е да се опитвах да измисля правилната бизнес структура за това – чрез разширяване на сегашния ми бизнес, формиране на организация с идеална цели и т.н. Разбирам вече, че структурата, на която се гради всичко не е толкова важна. Това е да сложиш каруцата пред коня. Мисля, че ако можехме да съберем тези хора на едно място, за да си поговорят и обменят идеи, проблемите по структурирането ще отпаднат от само себе си.

Към момента тази идея не е напълно оформена, но я хвърлям нагоре, за да видя до какво ще доведе. Кои са хората на следващото поколение? Какво са направили досега, за да покажат отдадеността си да служат? Дали ще се интересуват от контакт с други „членове на семейството” от време на време, с които споделят общи ценности?

Старинные часы

2011-10-24T15:58:00.001+03:00

от Алла Пугачева

Старинные часы еще идут

Старинные часы свидетели и судьи
Когда ты в дом входил они слагали гимны
Звоня тебе во все колокола
Когда ты не сумел меня понять
Я думала замрут все звуки во Вселенной
Но шли мои часы торжественно печально
Я слышала их поминальный звон
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Когда ты уходил такой чужой
Амуры на часах сломали лук и стрелы
Часы остановить тогда я не сумела
Как не смогла остановить тебя
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Жизнь невозможно повернуть назад
И время ни на миг не остановишь
Пусть неоглядна ночь и одинок мой дом
Еще идут старинные часы
Старинные часы еще идут
Старинные часы свидетели и судьи
Когда ты в дом входил они слагали гимны
Звоня тебе во все колокола
Старинные часы еще идут старинные часы еще идут
Еще идут еще идут

От Колебание Към Проучване

2011-10-08T07:46:00.000+03:00

August 29th, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Идеите винаги се носят наоколо и често се случва да имате идея и да я оставите да си замине, тъй като имате някои съмнения относно нея. Но ако размишлявате над една или подобни идеи продължително време, тогава май просто е време да ги обмислите.

Приемете Повтарящите Се Идеи

Мисля, че е полезно да обмисля дадена идея, която изплува постоянно, дори да не се чувствам готов да действам в тази насока – и дори да не съм сигурен дали изобщо бих действал някога. Все пак смятам, че да й отдам държимото е значителна стъпка, все едно казвам на Вселената: „Добре де, чувам те. Не знам какво да направя с това, ако изобщо някога ще направя нещо, но те чувам и приемам тази идея.”

Това може да изглежда като много опростена крачка, може би дори безсмислена. Но за мен е важна и ми помага за издигане на някои идеи до нивото на съзнателно обмисляне.

Когато съзнателно приемате дадена идея, това не означава непременно, че ще действате в тази посока, но е добра стъпка към обмисляне на тази идея и към подготовката на самия себе си за вземане на истинско решение. Освен това е лесно, защото са нужни само няколко секунди да го направите. Ако предпочитате, можете да приемете една идея като я напишете или споделите с някого.

За кои потенциални действия се замисляте от време на време? Можете ли да назовете една или две от тях точно сега? Можете ли съзнателно да приемете какво се показва пред вас, дори да е съвсем недоразвито?

Може да сте сигурни, че това е наистина лоша идея, но продължете и я приемете въпреки всичко. Ако тя продължава да се връща, може би има основателна причина за това. Да приемете дадена идея не означава, че трябва да се обвържете с действие в тази насока.

Много пъти приемам съществуването на някоя идея, но тя се изпарява и никога не се връща. Затова аз приемам, че това е просто информация и не е имало нужда да действам. Това се случва почти всяка седмица.

Х ората, с които често се виждам , биха свидетелствали, че понякога ми идват луди идеи. По отношение на повечето от тях никога не съм действал, но въпреки това обичам да ги споделям – първо, защото е забавно, и второ, защото мога много по-лесно да забравя една идея, след като устно съм признал съществуването й. След което мога да премина към нещо още по-плашещо.

Понякога, след като съм приел някоя идея, тя продължава да се върти наоколо. На всеки няколко дни, седмици или месеци тази идея се връща отново и отново. Понякога добива различни форми, но аз разбирам, че всеки път това е ядрото и същината на една и съща идея.

Например, можете да имате идея да започнете определен вид бизнес. Признавате я, и след известно време тя изчезва. Но след няколко седмици ви идва наум друга идея за започване на по-различен вид бизнес. Това може да изглежда като нова идея, но трябва да осъзнаете, че в ядрото си това е все същата идея – да започнете свой собствен бизнес.

Вземете Първоначалното Решение

Когато една идея се връща отново и отново при вас, дори когато сте й обърнали внимание, тя може да има множество ефекти върху вас. Понякога може да е мотивиращо, друг път смущаващо или дразнещо да мислите за това. Ако не направите нищо по отношение на тази идея, нещата ще започнат да зациклят. Същата идея ще продължи да ви посещава, докато не предприемете следващата стъпка, за да я обработите.

За да се привижите напред, вземете някакво решение. Това не означава да сте ангажирани с действие каквото и да се случи. Просто е ангажимент да направите нещо, за да преминете към следващото.

Добър начин да вземете първоначално решение е да отделите малко време от графика си, за да изследвате идеята по-щателно. За много нови идеи може да нямате достатъчно информация за истинско решение, но пък можете да се ангажирате с по-нататъшно изследване.

Имате ли нужда да проучите идеята? Да обмислите последствията? Да говорите за това с някой? Да излезете с хора, които вече правят нещо подобно? Да я изпробвате по някакъв начин, за да видите дали ще ви хареса?

Вземете първоначалното решение да направите тези първи проучващи стъпки.

Ако не го направите, тази идея може да увяхне, но може и също така отново и отново да се появява, в който случай тя се превръща в нещо, което ще ви разсейва във времето. Ако не придвижите тези идеи напред, тогава много от умствените модели ще станат циклични – ще се лутате в същите мисли, които сте имали преди месец. Това е умствена улица без изход, затова не засядайте в нея. Направете следващата стъпка напред, по отношение на мислите си, вземайки сносни решения.

Веднъж, щом сте проучили идеята малко по-щателно, може да решите да продържите напред с нея, или да осъзнаете, че не е толкова велика в края на краищата и да я изоставите. Всеки път, който поемете е от полза, защото ще освободите съзнанието си от натрапчивостта на тази идея, независимо дали действате или съзнателно я отхвърляте.

Ако направите кратко проучване и изоставите идеята, но тя продължава да се появява в съзнанието ви, тогава някаква част от вас все още мисли, че тя има смисъл. Тази част от вас не е съгласна с първоначалните ви заключения; тя мисли, че недоглеждате нещо важно. В такива случаи препоръчвам да се ангажирате с допълнително проучване. Накрая може да имате нужда от няколко рунда проучвания, докато истинското решение се появи. Може би идеята има скрити послания, които емоционалния ви мозък намира за добри, но логическия ви мозък не вижда. В много случаи емоционалния мозък би бил прав – той може да е по-примитивен, но също така е бил шлифован през много по-дълъг еволюционен период, отколкото логическия мозък.

Може да получите пристъп на страх, мислейки за някои идеи, като напускане на досегашната работа, за да започнете нов бизнес, напускайки дълготраен модел на работа, или приемане на огромна промяна в начина на живот. Дори само обмислянето на тези възможности често би намалило или елиминирало страха. Повече по този въпрос прочетете на Образованието Убива страха.

Едно единствено първоначално решение може да ви придвижи към вълнуващ нов път. Но вие не се ограничавате само с първоначалното решение. Разберете, че тази малка, дори бебешка стъпка може да отключи прекрасни преживявания в бъдещето.

Много години имах идея за ораторско говорене пред публика, но постоянно я отблъсквах настрани. Тогава разработвах компютърни игри, не бях оратор. Когато най-накрая пожелах да говоря доброволно на някаква техническа конференция, разбрах, че ми достави огромно удоволствие. Беше вълнуващо и възнаграждаващо да споделям идеи с групи хора, които да имат полза от това. Тази бебешка стъпка запали дълга верига от случки, които доведоха до провежданите от мен семинари. Но ако не бях взел това първоначално решение да опитам да говоря пред публика, може би все още щях да съм затънал в цикличността на идеята, която да продържава да ме разсейва и до ден днешен, наред с другите като: „женитбата е отживялост”, „трябва да пътуваш много повече”, „може би трябва хвърлиш един поглед на това нещо WordPress.”

Arbeit Macht Frei (Работата Ще Ви Освободи)

2011-10-03T09:38:00.003+03:00

September 22nd, 2011 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Колкото е по-тежка работата, която работя, толкова по-щастлив съм. – Самюъл Голдуин

Arbeit Macht Frei е слоганът на плакат, опънат над входа на концентрационния лагер Аушвиц в Полша (един от многото такива, използвани от нацистите). В груб превод означава “Работата ще ви освободи.” Това, което нацистите изразяват с жестока ирония, аз го казвам сериозно. Да прегърнеш работата е пътя към свободата. Да й се противопоставяш е пътя на поробването.

Голямото "тегло" е резултат от противопостявянето срещу тежката работа, а тя не е просто начин за прекарване на времето. За да се отплати тя, нужно е интелигентно усилие.

Обяснаване на Мързела

Мързела е емоционален импулс – желание да се наслаждаваме на удоволствията на живота преди да сме ги заслужили – но това не е особено ефективен или целесъобразен подход.

Нужно ли е да заслужите удоволствията на живота? Това е в зависимост от онова, което искате. Ако искате нещо, което е безплатно или се предлага свободно – от природата или от хората, тогава просто си го поискайте. Ако ходите сред полето и искате да ядете диви ягоди, давайте напред и се наслаждавайте на богатството на природата.

Ако, обаче, желаете нещо създадено от човешки ръце (особено ръце, очакващи да бъдат честно компенсирани за положеното усилие), каквито са един хубав дом например или някакво технологично бижу, тогава мързела е до голяма степен път към оскъдица. Свикнете с мисълта, че няма да получите многото и различни облаги, които животът предлага, ако в манталитетът ви се е загнездил мързела.

Ако се противопоставяте на емоцията мързел, когато я почувствате, чувството, което изпитвате, комбинирано с убежденията ви относно това какво означава да си мързелив, дава сигнал до мозъка ви да намери някакви звучащи логически оправдания за вашите епизоди на мързел, като например:

Всичко трябва да е свободно и да не изисква усилие.
Няма проблем да измуфтя другите, само този път.
Мога да декларирам каквото поискам, дори да не желая да работя за това.
Мързела е по-духовно нещо от тежката работа.

Проблемът с тези оправдания е, че те не се съвместяват добре с реалността. Мързела е емоционален импулс, а не логичен избор. Да оправдаваш мързела логически е все едно да счупите всички чинии в яда си и после да твърдите, че сте го направили, защото сте имали нужда от нови чинии. А всъщност ги счупихте, защото се ядосахте и загубихте контрол. Отпуснахте се, защото се почувствахте мързеливи и немотивирани. Не го правете по-сложно, отколкото е в действителност.

Независимо от личните ви „би трябвало” има много неща и преживявания в живота, които не са безплатни, но до които лесно можете да се доберете печелейки и харчейки пари. Един пълен портфейл може да ви разкрие много неща и то с лекота.

Можете да се опитате да накарате желанията ви да станат действителност без да се налага да си помръднете и пръста. Това може да работи за малки неща и понякога сте късметлии, но ако се противопоставяте на това да работите за постигането им директно вие се заблуждавате, че сте настроени на една и съща вибрация, позволяваща ви да ги постигнете.

Ако искате да подобрите начина, по който карате нещата да се проявяват, поне наполовина изпълнете изискванията на вселената. Трудно е да се каже, че сте посветени на това да почувствате резултата, ако не се придвижвате активно в същата посока. Можете да изчакате в зоната за почивка, когато сте зациклили и имате нужда от нов импулс, но когато нуждата от ново действие ви се блещи в лицето, подигравателно карайки ви да се размърдате, тогава освободете ръчната спирачка и напред, напред, напред!

Мързелът не е възвишен – освен ако вашето желание не е да култивирате някакъв недодялана и просташка душевност. Ако обаче е така, би трябвало да се преродите в скала... може би под дървото в задния ми двор, където птиците обичат да акат.

Да оправдавате мързела с изглеждащи логични обяснения след като погледнете фактите е безсмислено – пълен нонсенс, използван за обяснение на една потисната емоция. Емоцията мързел не се нуждае от оправдание. Следващият път, когато ви мързи, просто признайте, че така се чувствате. Не се опитвайте да го оправдаете. Ако решите да действате по отношение на тази емоция нека ви е ясно, че действате емоционално. Поставете се в съответствие с емоциите си в този момент и не се опитвайте да изливате слой от безсмислени обяснения, целящи да направят така, че действията ви да изглеждат логични. Мързелуването от време на време си има своето място – всички ние имаме нужда от почивка, но противопоставяйки му се само ще го накарате да нарасне.

Разберете какво е проникващия мързел – стена, стояща между вас и желанията ви. Не подхранвайте мързела с безсмислени оправдания. Вместо това подхранвайте желанията си с действия. Ако ще се наслаждавате на мързела, направете го напълно и съзнателно докато промени посоката си.

Култивиране на Високи Работни Стандарти

Усилената работа може да бъде много приятна, ако работите в посока на своите желания. Оставете желанията си да ви мотивират към действие. Знайте, че можете да ги постигнете – ако пожелаете да направите сериозно и съзнателно усилие. Не очаквайте голям прогрес обаче, ако сте съгласни само да се потопите наполовина. Постигането на значителни цели изисква да се отдадете напълно, не само наполовина.

Възможно е работите много, но да не можете да постигнете много, защото стандартите ви са твърде ниски. Такива стандарти са например:

какъв вид работа желаете да работите
доколко успявате да останете фокусирани и да избягвате разсейване
доколко използвате своите умения и таланти
какво ниво на качество считате за приемливо
предпочитана работа, на която се наслаждавате

Ако стандартите ви за вид работа са ниски, ще бъдете впримчени в правенето на голямо количество безсмислена работа, която не искате да вършите, и която не носи голям принос за обществото. Да работите нещо, което е под вашето ниво може да е приемливо за известно време, но ако продължи твърде много вие сте просто още един човек, който си губи времето.

Ако работите неконцентрирано и се поддавате на разсейване, не работите усилено и вашите резултати ще страдат от това. Обикновено е много по-продуктивно да работите три часа целенасочено и концентрирано, отколкото да работите колкото да минат осем часа в половинчата работа.

Ако твърде много време работите нещо, в което не сте много добри, вие не се подобрявате много, променете работата си, за да съответства повече на уменията и талантите ви. Ще постигнете повече за по-кратко време и освен това ще можете да поемете и по-големи предизвикателства. Независимо дали работите за себе си или за друг, накрая избирате работа, която ви се сервира в чинията, или чрез целенасочен избор, или чрез негласно съгласие.

Поддържайте високо ниво на качество на това, с което се занимавате. Когато работите върху нещо важно за вас, дайте всичко от себе си. Ако не желаете да давате най-доброто от себе си, тогава променете работата си с такава, която ще изисква най-доброто от вас.

Продължавайте да променяте работата си в посока на това, което обичате да правите. Тази седмица направете повече от това, което обичате, отколкото сте направили миналата седмица. Колкото повече се наслаждавате на работата си, то лесно е да се чувствате мотивирани. Такъв вид тежък труд ви кара да се чувствате добре.

Мислете за подобрение, не за перфектност. Във времето продължавайте да издигате своите стандарти. Стремете се да бъдете по-отдадени на работата си тази година, отколкото бяхте миналата.

Високите стандарти изискват ангажиране. Не можете да поддържате високи стандарти, ако в същото време толерирате ниски такива. Започнете да забелязвате когато стандартите ви не съответстват на усилията ви, и направете някои истински промени. Спрете да се срещате с хора, които постоянно ви теглят надолу. Изхвърлете работата, която не ви вдъхновява и ви кара да се чувствате сякаш отлагате и се помайвате, вместо да допринасяте. Създайте списък от 20 неща, които можете да направите, за да повишите качеството на резултата от работата си; после изпълнете едно от тези неща незабавно.

Трудолюбие и Растеж

Да давам публични семинари е голямо предизвикателство за мен. Познавам материала си достатъчно добре, така че мога да прелетя през целия семинар, особено ако е някой, който съм правил много пъти преди, но нямам желание да ги правя. Дори другите да не го забелязват, аз бих, и нямаше да се чувствам добре от това.

Затова работя много за всеки семинар, от подготовката, през изнасянето, до самия край. Изправям се добре подготвен и отпочинал. Подготвям се умствено и емоционално за нещата, които се изкат от мен този уикенд. Пристигам рано, а в почивките и в края на всеки ден се размотавам наоколо, за да отговарям на въпросите на хората. Тази работа е много предизвикателна, и аз правя най-доброто, на което съм способен всеки път, винаги опитвайки се на надхвърля постигнатото миналият път. След всеки семинар правя постфактум анализ на начините, по които да подобря опита си за следващия път.

Обзет съм от принципа на кайзен – постоянно подобряване.

Това е тежка работа, но е интелигентна тежка работа. Малки подобрения на семинара могат да повишат стойността, която хората получават от него.

Мога просто да заключа откъм промяна семинара и да продължа така, ако го исках, но не бих се уважавал толкова, ако го направех. Ако ще уча другите на личен растеж, тогава трябва да въплътя тази ценност. Искам да продължавам да израствам и да се подобрявам, и в личен, и в професионален план, затова семинарите ми също трябва да се подобряват.

Перфектността е недостижим идеал. Никой човешки продукт няма да е съвършен. Но растежа и подобряването са земни и практични ценности. Те са достижими в условията на истинския живот. Можете да работите по-умно и по-усилено днес, отколкото вчера. Можете да елиминирате едно разсейване днес, което ви изкуши вчера. Можете да свършите повече работа днес, която ви радва и съответства на уменията и талантите ви. И това е всичко, което се иска от вас.

Нека най-голямото ви усилие да не бъде насочено към перфектност, а към усъвършенстване сравнено с вчера или миналата седмица. Започнете с една промяна по едно и също време. Намерете някакво малко подобрение, което можете да направите днес и правете ден след ден. След месеци или години на повторение ще разберете, че работата ви е много по-продуктивна и отплащаща се.

Задоволство

Ако поддържате високи стандарти в работата си тя ще ви се отплати по свой начин. Така или иначе е добре да бъдете честно компенсирани за работата си.

Невероятно обширни неврологични и психологични експерименти показват, че с изключение на ненормални условия, като например социопатия, на нашите мозъци е присъща социална справедливост. Ние обикновено отхвърляме подход към живота, който е или твърде егоистичен, или прекалено себеотрицателен. Хората дори биха отхвърлили определени форми на личен успех, ако усетят, че такъв успех е нечестен.

Някъде между грабежа и саможертвата ние търсим правилния баланс, който ни кара да се чувстваме добре по отношение на размените с другите.

Такова поведение обикновено е подсъзнателно. Ние дори не се замисляме за тях през повечето време, но често забелязваме, когато тези стандарти биват нарушени от нас самите, или от другите.

Ще ви помоля да се обърнете към себе си за момент. Живеете ли според своите собствени стандарти на социална справедливост? Каква ценност получавате от другите и какво допринасяте в замяна? Може ли да се каже, че сте муфтаджия, вземащ повече, отколкото дава? Или се самоизмъчвате прекалено, изстисквайки себе си дори до степен да отречете най-доброто, което живота иска да ви предостави?

Осъзнах, че когато бях потънал в оскъдица, не допринасях най-доброто от себе си. Обикновено работех усилено, но не онази работа, която чувствах, че е близо до най-доброто, на което съм способен. Затова и компенсацията ми беше съизмерима с това несъответствие – слаба.

Когато преминах към работа, която усещах, че повече ми подхожда, не беше нужно да работя много часове, но можех да почувствам накрая на деня, че съм дал най-доброто от себе си. Да напиша една добра статия, въпреки че вече не ми е трудно заради уменията, които се изискват, е все още една област, в която инвестирам голямо количество усилен труд, и търся подобрение по време на самия процес. Наслаждавам се като изразявам вдъхновяващи идеи чрез писането, и ги споделям чрез една ефикасна медия, позволяваща на харата да ги получат веднага, след като ги публикувам. Налагам си да публикувам свежо съдържание, което да подпомага израстването на хората. Влагам много от себе си в своята работа. Поемам рискове. Отплатата за мен е, че се уважавам и оценявам своя принос. Не бих се чувствал така, обаче, ако бях затънал в мързел и се опитвах да оправдая това с някаква безсмислица.

Когато уважавате работата и собствения си принос е по-лесно да позволите на самите себе си да получите отплата за положения тежък труд. Изобилието може да плува в живота ви без съпротива. Ще бъдете способни за получавате повече награди, ако допринасяте повече, защото ще чувствате, че ги заслужавате; това няма да наруши биологичните ви препрогремирани стандарти за справедливост. Но ако дълбоко в себе си знаете, че не давате най-доброто от себе си, някаква част от вас ще блокира това изобилие. Ще знаете, че не сте го спечелили истински.

Заслужете Го!

Удовлетворението трябва да се заслужи, то не се подарява. Знам колко много хора биха искали да убедят себе си, че това не е истина, и им желая късмет, но все пак считам за мързелива настройка на ума да очакваш вселената да отвори вратите на изобилието за вас в такива случаи. Знам за резултатите, които такива хора постигат постоянно. Година след година се борят да плащат сметките си. Лишават се от прекрасни преживявания поради липса на пари – пари, които те биха могли да спечелят, ако се бяха посветили на интелигентна и усилена работа. Споделям и от свой личен опит. Мога да погледна в собственото си минало и да видя слабите си резултати, когато имах онази умствена нагласа.

Сериозна слабост на характера е да се мисли, че можеш да получиш нещо ценно срешу малко или нищо, да повярваш, че живота ти ще се прапълни с изобилие, когато не се посветите на доставянето на най-доброто, на което сте способни в замяна. Всъщност, спокойно можете да се обзаложите, че съзнателно саботирате себе си. Не бихте позволили на себе си да получите това, което не чувствате, че заслужавате. За да приемета щедростта на живота, трябва да сте сигурни без капка от съмнение, че го заслужавате.

Аз също вярвам, че е добре да се възприеме нагласата за изобилие. Но тя не се намира зад Врата №1: Мързел, Надежда и Пожелателно Мислене. Тя е единствено зад Врата №2: Интелигентна и Усилена Работа, Даване На Най-Доброто От Себе Си и Носенето На Имащ Значение Социален Принос.

Да Дадете Най-Доброто От Себе Си

Правите ли го? Не просто да работите усилено... Не просто да минава времето... Не просто да се покажете...

Наистина ли вярвате, че точно в този момент влагате всичко от себе си, за да се подобрите? Подобрявате ли се в сравнение с миналата седмица? Работите ли по най-добрите възможни проекти с цел да дадете възможно най-висок социален принос?

Ако не е така, как можете безсрамно да очаквате най-доброто в замяна? Ако резултатът ви е посредствен, очаквайте да получите посредствена компенсация. Само това е честно, нали?

Ако наистина давате най-доброто, тогава имате добра причина да очаквате най-доброто в замяна. Отново и отново ще виждате, че когато вложите всичко от себе си, вселената ще ви подкрепи. Ще получите социална подкрепа. Ще се появят ресурси. Препятствията ще бъдат преодоляни. Ще се появят окуражаващи сигнали. Животът ще тече елегантно и лесно.

Arbeit Macht Frei съдържа и друго ниво на ирония. На повърхността може да изглежда, че тежката работа е в конфликт със свободата. Но истината е, че за да извлечете реална стойност от свободата, трябва да направите сериозно усилие. Свободата е празно платно за рисуване. Усилената работа го прави шедьовър.

Отразяват ли убежденията ви вашата реалност или я създават?

2011-07-29T19:05:00.002+03:00

November 1st, 2005 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Има ли смисъл да убедите себе си да повярвате в нещо, което може да е, а може и да не е истина? Къде поставяте разделителната линия?

Кое определя истината? Тя някакво външно качество ли е, напълно независимо от наблюдаващия? Ако реалността е абсолютно независима от вас, външна или обективна, тогава можете да кажете, че истината е напълно извън вас. Тогава тя би била независимо измерима и проверима.

Това означава, че вашите убеждения нямат никакъв ефект върху самата реалност. Независимо дали вярвате, че светът е мирен или насилствен, вашите мисли няма да имат въздействието по отношение на мира на земята.

Но ако реалността е поне частично субективна, тогава вие не можете да разделите външната истина от своите собствени мисли. Те биха въздействали на външната реалност. Това означава, че не можете просто да търсите истината във външната реалност, защото вашите мисли я създават. Ако вярвате, че светът е мирен или изпълнен с насилие, вашите собствени мисли допринасят за дооформяне на света в съответствие с вашите убеждения.

Така, ако реалността е 100% независима от нашите мисли, тогава има смисъл да се изучава външната реалност, за да се проумее в какво да се вярва. Да видиш означава да повярваш. Най-доброто, което можем да направим, е да възприемем външната реалност колкото се може по-точно, за да можем да вземем възможно най-правилните решения.

Но ако реалността е дори частично създадена от нашите мисли, тогава не можем просто да погледнем на външната реалност като безпристрастен наблюдател, защото нашите мисли ще създават неща в същото време, в което се опитваме да наблюдаваме. Не би могло да има пасивно наблюдаване в този случай. Нашите собствени убеждения биха преоформяли реалността. Да повярваш е да видиш. Ако така работи реалността, тогава ние трябва да приемем огромна отговорност за избора си на мисли, защото те въздействат на самия свят.

Така че, в кой вид реалност всъщност живеем?

Много хора се държат все едно живеем чисто обективна реалност. Обаче е лесно да се види, че този отговор определено е погрешен, ако се гледа отвън навътре. Ако вярвате в чисто обективна реалност, вие сте се хванали в капана на собствения си мисловен балон, където убежденията ви създават по-висока степен на обективност, отколкото такава съществува. Чрез отхвърляне на тези убеждения вие бихте могли по-добре да се възползвате от творческата сила на мислите си. За да използвате съзидателно мислите си, трябва първо да повярвате, че това е най-малкото възможно.

Има няколко причини това да е така. Първо, ако се вярва на квантовата теория, то е ясно, че нашите наблюдения въздействат на реалността. Една ненаблюдавана квантова система може да бъде изразена само вероятностно, но наблюдаваната претърпява квантов колапс и показва единичен измерим резултат.

Така или иначе, не е нужно да се потапяте в квантовата физика, за да видите как вашите мисли въздействат на реалносттта. Най-малкото би трябвало да е очевидно, че можете да взаимодействате със света чрез директно действие. Ако вземете решение да направите нещо и после го направите, вашите мисли въздействат на реалността чрез вашите действия.

Второ, вашите мисли могат да въздействат на реалността и чрез индиректно действие, където вашите убеждения ви правят самореализиращо се предсказание. Ако ходите на работа всеки ден, вие сте именно такова. Няма закон във вселената, който да казва, че трябва да го правите. Вашите убеждения ви карат да го правите всеки ден. И когато го правите, вие въздействате на света, отново чрез своите действия. Изпълнявате определена работа и пренебрегвате изпълнението на някаква друга работа. Убежденията ви относно реалността ще обусловят вашите действия, често по едва доловими начини. Не съм ходил на работа от началото на 90-те години, защото вярвах, че нямам нужда от това и никога не бих го поискал. Това оформя моите преживявания в реалността, а също и се отразява на всеки, който контактува с мен.

Трето, вероятно има път, който позволява на мислите ви да въздействат на реалността, заобикаляйки директното действие, като например чрез Висшия разум. Например, мислите ви да започнете свой собствен бизнес някакси мобилизира вселената да ви поднесе източника, от който се нуждаете, преживявайки някаква синхронност! Много хора вярват, че точно това се случва. Това е нещо, което активно изучавам напоследък, опитвайки се да разбера до каква степен мога да променя реалността само с намерението си да го направя.

Но независимо дали вярвате във Висшия разум или не, поне трябва да можете приемете, че мислите ви могат да променят реалността чрез директно (съзнателно) или индиректно (подсъзнателно) действие. Може да действате пред света. Можете да премествате неща, да говорите с хора, да правите промени и т.н. Разбира се, ако приемете убежденията, че действията ви ще бъдат неефективни, тогава тогава вие правите от себе си безвластна единица. Но промените убежденията си относно това, вие чувствително бихте могли да промените света.

Вашите мисли не са просто пасивни наблюдения. Те имат и творчески компонент в себе си. И този компонент, независимо колко е нищожен, означава, че създавате винаги когато мислите. Или директно вземате решения, или програмирате своето подсъзнание, или излагате пред Висшия разум намерения, които евентуално ще се проявят по някакъв начин. Това е ключов момент. Разберете, че убежденията са решения. Това са избори. Когато имате убеждения, вие не просто наблюдавате реалността – вие активно я създавате. Така, ако приемете убеждението, че ще отслабнете, разберете, че това, което правите е да изберете да отслабнете. Вие приготвяте пророчеството, което искате да се сбъдне. Ако мислите ви не въздействат на реалността, то това би било глупаво. Но те могат, затова е проста логика да изберете убежденията, които са в съзвучие с това, което искате да създадете. Така че, ако сте прекалено пълни и вярвате, че не можете да отслабнете, вие всъщност избирате да сте дебели. В основата на това убеждение може да бъде цяла мрежа от дезорганизиращи вярвания – може да имате нужда да разнищите доста от тях, за да почувствате удобството от фитнес упражненията.

Вярата, че реалността е чисто обективна и че вашите мисли не могат да й въздействат не е нищо повече от самоизпълняващо се предсказание, в което вие злоупотребявате със силата на мислите си, за да направите себе си безпомощни. И всъщност, единствено страхът е причината, заради която го правите, страхът, че ако изцяло прегърнете творческата сила на мислите си, не бихте могли да се справите и ще бъдете смазани от чувството на отговорност. Но този страх е също убеждение, от което можете да се откажете, защото не ви служи. Имате властта да го премахнете от живота си винаги, когато сте готови.

Поддържам вярата, че моите мисли са способни значително да въздействат на реалността, и чувствам голяма отговорност относно това, което създавам с мислите си. Отне много време, но чувствам, че успешно поставих в съзвучие доминиращите си мисли с това, което вярвам, че е най-великото нещо на света – всички ние да израстнем по-осъзнати. Целият ми живот е в съзвучие с тази мисия. Но в края на краищата това е избор. Относно това как избирам да живея.

Мисля, че всеки следящ развитието ми през последните години може да види как мислите и убежденията ми помагат в преоформянето на реалността. Тъй като вярвам, че мога да въздействам, аз го постигамт. Както всички други аз съм самореализиращо се предсказание. Имам привилегията да достигно много хора всеки път, когато седна да пиша. Но това просто се случва като естествена последица от избраните от мен убеждения. Не гледах във външната реалност, за да реша дали мога да го направя, или не. Не губих време да се гледам отвън, за да проумея колко успешен мога да бъда. Просто реших да го направя, знаейки, че моите убеждения ще намерят начин да се проявят. От друга страна, бих могъл съвсем лесно да се настроя на вълна убеждения, които да ме карат да си седя спокойно и да не правя нищо.

Сега превъртаме десет или двадесет години. Не би трябвало да е трудно да се предскаже ефекта, който убежденията ми ще имат в дългосрочен аспект. Това евентуално би значело редовно да влияя на милиони хора. И ако ефекта е силен и положителен, той би имал значително въздействие на бъдещата посока на живота на земята. Индивидуалните въздействия може да са малки, но събирателния ефект от това да събереш много хора, които съзнателно да изберат мисията на живота си би могъл да е огромен. И ако един човек може да има такова въздействие просто като избере да вярва, че е възможно да го направи, тогава какво могли да постигнат 10 или 100 или 1000 души, ако съзнателно изберат да приютят мисли в услуга на най-великото добро?

Така че, проблемът да гледате само извън себе си, за да решите в какво да вярвате е, че правейки го вие предавате властта над себе си на някой друг. Този подход би имал смисъл само ако бяхте пасивен наблюдател на една независима система. Но това не е реалността, в която живеете. Вие не сте пасивен наблюдател. Вие сте част от това, което наблюдавате. Точно в този момент може да усещате себе си като малка и незначителна част от цялото, но можете да изберете да играете по-голяма и въздейтваща роля, ако поискате.

Дали е истина, че с голямата власт идва и голямата отговорност? Не. Отговорността ви си остава същата, независимо от властта, която имате. Можете да предадете само властта, никога отговорността. А първият начин на предадете властта е като погрешно вярвате, че не притежавате онази власт, която вече имате.

Откъде идват целите?

2011-07-29T08:33:00.003+03:00

October 10th, 2005 by Steve Pavlina

превод Добрин Петров

Кое поражда вашите цели? Какво определя дали въобще си поставяте цели? Вярвам, че отговорът се намира във вашия контекст. Това е системата ви от убеждения относно реалността. Това е почвата, в която мислите ви израстват.

Например, ако имате доста материалистични цели и вече имате умения за постигането им, тогава вероятно вашият контекст е материалистичен. Вашите убеждения за реалността се коренят във вашият материалистичен контекст.

Такава е простата логика, нали? Ще сте склонни да предприемате действия, които ви изглеждат разумни. А въпросът именно на разумността намира отговор във вашият контекст. Това, което е разумно за вас, зависи от това вие гледате на реалността.

Вие всъщност не вземате решения, базирани на самата реалност, нали? Вземате решения, базирани на вашето тълкуване на реалността. Вашите усещания, вашите спомени, и вашите мисли и убеждения съставят вашата карта на реалността. Накрая вие базирате своите решения на тази карта. Тогава откъде идва контекста?

В по-голямата си част ние го наследяваме. Създаваме си свой контекст, попивайки този на другите хора. Поставени сме в тази ситуация от възпитанието, образованието, семейството, обществото, правителството, медиите, Интернет и т.н. Хората, които срещаме, книгите, които четем, нещата, които гледаме по телевизията – всички те допринасят за нашият контекст. Това ни помага да определим как да си обясним реалността. Дори този уебсайт има своя скромен принос за оформяне на вашият контекст.

Например, какво е женитбата? Е ли това законов ангажимент? Религиозно тайнство? Връзка между сродни души? Зависимост на единия от другия? Как ще отговорите на този въпрос зависи от контекста ви. Попитайте различни хора и ще получите различни отговори.

След постигане на зрелостта повечето хора не променят съществено своя контекст. Възможно е да си поставяте и постигате много цели, но едва ли изобщо поставяте под съмнение контекста си. Това е като да сте фермер, който отглежда същите растения година след година върху същата почва, в същия си стар парцел. Изглежда съвсем нормално и естествено да го направите. Това просто е въпрос на правене на онова, което винаги сте правили.

Можете да постигнете някои интересни резултати в живота просто като живеете в настоящия си контекст. Но ако се научите как да го моделирате, можете да получите достъп до много по-голям обем от преживявания.

Всеки контекст е леща, през която наблюдавате реалността, и както всяка леща ще подсили някоя част от живота ви и ще намали други. Проблемът е, че повечето хора, пораствайки, са толкова привикнали със своя контекст, че изобщо забравят, че имат такъв. Ето защо те бъркат контекста си със самата реалност, вместо да го видят като нейна леща.

Защо Повечето Съвети Са Безполезни

2011-07-22T12:38:00.004+03:00

от Стив Павлина
превод Добрин Петров

Когато започнах първия си бизнес на 22 години, поисках съвет от няколко човека относно това как да успея в бизнеса. Изглеждаше ми, че да направя това има смисъл. Със сигурност онези с повече опит биха могли да предложат някои добри възможности, които да преследвам, препятствия, които да избягвам и т.н. По някакъв свой си начин това помогна. Отвори ми очите за някои неща, върху които не бях се замислял. Запълни празноти в това, което знаех за нещата.

Но, в края на краищата, мисля, че вероятно навреди повече, отколкото помогна.

Ето защо...

Нискокачествен Съвет

Първият проблем с търсенето на съвет е, че е твърде лесно. Всеки може да го направи. И понеже всеки може да го направи, всеки го прави.

Хората непрекъснато искат съвет, в резултат на което и получават много съвети. Не е трудно да дадеш съвет на някого, ако всичко, което се иска от теб, е да отговориш кратко на някакъв въпрос. Но тъй като да направиш това е нещо нормално, средното ниво на качество на такъв съвет обикновено е доста ниско.

Много хора дават съвети като просто изразят първата идея, която им се появи в главата. Ако зададете въпроса си по различен начин вероятно бихте получили напълно различни отговори, може би дори и такива диаметрално противоположни.

Например, ако някой попита успешен блогър каква е тайната да успеха му, един ден този блогър може да каже, че е доброто съдържание. Друг ден отговорът може да е, че това е обвързаността с другите блогъри. А следващата седмица това може да е използването на социалните медии като лост.

Съветът зависи от състоянието, което значи, че отговорът зависи от емоционалното или друго състояние, в което даващият съвет се намира по това време. Базирано на това, с което се занимават в момента, умствено и емоционално, те биха дали различни отговори.

Това е нормално човешко поведение. Не е проблем само по себе си. Но е нещо, с което трябва де сме наясно и да приемем.

Следователно е лоша идея да се влага прекалено много вяра в съвета на някой друг. Дори ако човекът, който дава съветът е някой, на когото дълбоко се възхищавате и уважавате, знайте, че съветът който ще получите ще въде доста слаб що се отнася до качество.

Неуместен Съвет

Друг проблем със съветите е, че често пъти получавате отговори, които са напълно несъотносими с вас.

Например, ако попитате някой, който има успешен бизнес, за тайната му на успех, и той ви каже как да изградите преуспяваща верига ресторанти, тези „тайни” може да не съответстват добре на интернет бизнеса, който вие се опитвате да създадете. Може би е възможно да адаптирате някои общи принципи, но много от факторите за успеха са зависими от полето на изява, което означава, че това, което работи в една област, може да няма никакъв смисъл в друга. Вашият интернет бизнес вероятно няма да има вземане-даване със здравни инспектори и критици по качество на предлаганата храна, например.

Прочел съм стотици книги относно това как предприемачите успяват в бизнеса в толкова много и различни сектори на икономиката. Техните истории често споделят някои важни фактори като създаване на ясна представа и наемане на талантливи хора, но повечето от детайлите са специфични – тяхната индустрия, техните хора, времевия диапазон, в който изграждат бизнеса си и т.н.

Все още мисля, че някои книги си струва да се прочетат, но ги чета по-скоро за развлечение. Вместо да поемам много и специфични идеи от тях, аз всъщност се наслаждавам на общите вибрации на успеха, които се излъчват от тях. Дори когато имам шанса да се срещна с авторите на такива книги, трудно бих ги попитал за съвет. Получавам повече полза от асоциирането си с тях, от свързването си с тяхната енергия и ентусиазъм. Въпреки, че някои успешни предприемачи са доста мрачни личности; може да са брилянтни по отношение на иновациите и да предприемат необходимите действия, но могат да се държат като срамежливи тийнейджъри, когато се опиташ да ги заговориш на четири очи.

Ако такива хора се считат за златни мини, аз бих предпочел да ги считам за златни мини на визията и действието, а не такива на информацията и съвета.

Погрешен Съвет

Какво би станало ако поискате съвет от някого и той ви даде най-доброто, на което е способен, но всъщност не ви върши никаква работа?

Това често се случва, когато вие и другия човек имате различни ценности. Ако най-важното нещо за вас в живота е да носите положителен принос, и вие искате съвет от твърде материалистичен човек, може да получите съвет, който напълно да не ви подхожда. Съветът може да е напълно земен и практичен, но не можете да го използвате. Просто не е за вас.

Често съм имал такива преживявания, когато се срещах с хора, имащи различни от моите ценности. Когато съм дочувал разговор, в който единия човек дава съвет на другия, аз леко извъртам поглед от възмущение заради това колко лош ми изглежда този съвет, но човекът, към който е адресиран, ни най-малко не е разочарован или смутен от него.

Друга често срещана ситуация е, когато търсещия съвет е с подобна умствена настройка на даващия съвета, но първият не е достатъчно навътре в материята, за да разбере този съвет. Съветът не е лош сам по себе си... просто предварителен. Във всеки случай, все още може да бъде приложен ефективно.

Ако получите съвет от някой, и се почувствате така, все едно този съвет не работи при вас, но не виждате защо работи при другите, вие сте получили погрешен съвет. Ако действително се опитате да го приложите, вероятно няма да се получи при вас, и дори да работи до някаква степен, вероятно няма да се почувствате добре и ще го зарежете.

Да Предавате Властта Си

Най-големият проблем, който открих догато търсех съвет от другите е, че неосезаемо за мен отстъпвах властта над себе си. Изпращах съобщение до себе си, че съм твърде слаб и неопитен, за да измисля свои отговори и решения. Слагах тези хора на пиедестал, което значи, че съм поставил себе си едно ниво по-долу.

Да питам другите за съвет си беше пълен провал. През повечето време получавах честни отговори, но хората ми казваха какво работи при тях, а не какво ще работи при мен. Аз приложих доста от съветите, което беше причината да зацикля професионално. Първият ми бизнес буксуваше много години. Влагах много енергия, но наистина не чувствах, че създавам нещо.

В дългосрочен аспект постигнах много по-добри разултати, докато разчитах най-вече собствената си преценка, дори когато очевидно ми липсваше опит. Изследвах нови пътища, които ми прилягаха, а не безплодни такива, които бяха работили за някой друг в миналото.

И освен това, използвайки своята собствена преценка, ми беше много по-лесно да виждам нещата в перспектива. Когато исках съвет от другите, те нямаха и представа какво исках да постигна в дългосрочен аспект. Така че можеха да предложат единствено краткосрочни отговори. Ако използвам аналогията с шаха, те ми казваха какъв ход на направя следвашия път, но не ми даваха цялостна стратегия. Не разбираха играта, която аз играех или срещу която противникът ми действа. Дори ако предложенията им имаха логика, доста често тя не пасваше на общата картина на играта, играна от мен.

Вярвайки повече на преценката си можех да начертая по-добри дългосрочни планове. Виждах напредъка на новите действия, изградени върху предишни такива. Чувствах се така, сякаш наистина прогресирах. Не се въртях в кръг вече. Изграждах значителен импулс.

Остарял Съвет

Когато искате съвет обикновено чувате предложения, базирани на това какво е работело в миналото. Но не е задължително то да работи и в бъдеще.

Когато исках да стана професионален оратор, аз попитах моите приятелите , вече професионални оратори, за съвет. Получих много стойностни отговори, но те бяха базирани на това, което е работило в миналото. Ако бях ги приложил, щях да се фокусирам в правенето на добри презентации в рамките на 45 – 90 минути. Бих станал платен говорител и бих се опитал да говоря на много конференции. Но това не беше онова, което исках да изградя. Така че, накрая, избягнах съветите на приятелите си тръгнах по собствен път. Започнах да правя мои 3-дневни семинари. Сега вече мога да се облегна на този успех. Вместо просто един семинар, сега аз предлагам четири разрични такива, и те всички са уникални и изключителни за мен. И ще продължавам да го правя с времето. Много от онези същите приятели изпитват трудности в тази икономика, докато аз, разчитайки на собствената си преценка, си осигурявам необходимите приходи, с които се чувствам доста добре.

Тази седмица Borders Books оповестиха, че затварят всичките си оставащи книжарници (след като по-рано тази година обявиха, че ще затворят една трета от тях). Те банкрутират и напускат бизнеса, и сега ще трябва да продадат всичките си активи, за да платят на кредиторите си. Те направиха някои сериозни грешки, които ги доведоха до това положение. Може би най-лошата от тях беше, че удвоиха частта на физическите книги, CD и DVD, когато целият свят преминаваше към дигитално разпространение.

Сигурен съм, че Borders получиха много съвети през последните десет години, но в този случай каквото е работило в миналото не проработи в бъдещето. Те трябваше радикално да променят бизнеса, за да бъдат на ниво с процъфтяващият дигитален свят, а те се провалиха в тоза.

Интересно е, че през юли 2009 година бях на конференция, където говорител предрече, че или Borders, или Barnes & Noble (или и двете) ще фалират в следващите две години. Това е адски точна прогноза, и той я закова до седмица. Може би те трябваше да попитат него за съвет. ;)

Разбирам, че може да изглежда малко страшно да се довериш на себе си – на своите таланти, умения и преценка – но според моя опит работи много по-добре в дългосрочен аспект. И често много по-бързо, освен това. Може и да звучи контраинтуитивно, но може да е значително по-дълго, докато се разбере как да се адаптира нечий общ съвет към спецификата на вашата ситуация, отколкото да изнамерите и приложите свое собствено решение. Понякога е по-лесно да направите кръг от метална пръчка, отколкото да се опитате да превърнете в квадрат кръга.

Представете си, че готвите. Може би е по-бързо да сготвите нещо свое, вместо да следвате нечия рецепта. Знаете какво харесвате. Знаете какви съставки имате под ръка. Познавате кухнята си. Други хора може да са по-добри готвачи от вас, но вие имате ли същото оборудване, съставки и опит като тях?

През Погледа На Даващият Съвета

Тези дни много хора искат от мен съвет. Аз виждам все същите проблеми от тази страна, които и преживявах от страна на търсещите съвет.

Хората често желаят съвет от мен сякаш мога да реша по-добре техните проблеми то тях самите. Например, получавам въпрос от рода: „Мисля, че приятелят ми изневерява. Какво да правя?”

Не знам. Да му простите? Да го изоставите? Да го ударите с бухалка?

За да дам на този човек смислен съвет, ще трябва да прекарам много време в разговор с нея (и може би с приятеля и, също), за да науча причините. Трябва да разбирам техните ценности, личности, силни и слаби страни. Съветът, който бих дал може да зависи от много фактори.

Най-доброто, кото мога да направя, получавайки такава неясна молба, е да предложа неясен съвет в отговор. Може би ще кажа нещо, което звучи умно и ще се надявам на най-доброто. Най-вероятно ще се позова на Eckhart Tolle и ще я посъветвам да размисли върху това известно време.

Даването на съвет може да бъде също толкова неловко, както и търсенето му.

Не Казвайте „Би Трябвало”

Когато хората искат съвет, те често използват „би трябвало” – както в „Какво би трябвало да направя?”

Но, това е просто един лош тип въпрос. Нищо не е такова, че да „би трябвало”. Можете да направите каквото и да искате.

Приема се по подразбиране, че търсещия съвет иска да знае какво може да бъде направено, за да се подобрят нейните/неговите резултати. Но какво представлява подобряването? Това зависи от ценностите, личността, желанията и т.н. на търсещия. Подобрението на един е главоболие за друг.

Ако даващите съвети отговаряха на такива въпроси честно, те биха отговорили: "Проклет да съм, ако знам!"

Как някой да знае какво вие „би трябвало” да направите? Това е невъзможно, защото, отново, няма никакви неща като „би трябвало”.

Тогава, ако хората не могат наистина да отговорят на зададените им въпроси, защо го правят? Те отговарят на абсолютно различен въпрос.

Въпросът, на който те обикновено отговарят звучи така, Какво проработи при теб в миналото ако/когато се сблъска с подобри условия?

И така вие получавате съвет, базиран на опита на друг човек, неговите ценности, личност и т.н. И в повечето време, по причини обяснени по-рано (и по други причини, които не съм посочил), този съвет е безполезен.

Съвет Срещу Идеи

Да търсиш съвет не е чак толкова добра практика, поне не в смисъла на това да поканиш някой да ти каже какво да правиш. Но да търсите свежи, стимулиращи идеи си е перфектно добра практика.

Вместо да задавате въпроси, базирани на „би трябвало”, опитайте това. Кажете на другия човек, "Ето такава е моята ситуация. Какво би направил, ако беше на мое място?"

Когато отговорят, попитайте "И защо би постъпил така?" Това би ви помогнало да разберете причините, стоящи зад отговора. Вижте дали ще бъдете съгласни или не. Чувствайте се свободни да дискутирате, докато стигнете до взаимно разбиране, дори и да не сте съгласни с това, което другите имат да кажат.

После ги попитайте, "Какво друго считаш, че бих могъл да направя в моята ситуация?" Свободно задавайте въпроси по няколко пъти, за да извлечете различни възможности.

Ключовата фраза е "ако беше на мое място" тъй като приканва другия човек да отчете факта, че гледа през вашите очи – вашите ценности, таланти и т.н.

Това, което намирам за най-привлекателно е, че когато хората ми задават такива въпроси, използвайки тази фраза, това ме води до напълно различно състояние на ума, отколкото когато ми задават въпроси, базирани на „би трябвало”. За мозъкът те нямат смисъл. Но мога да се хвана за тази покана да видя света през очите на събеседника си. Намирам, че в подобни ситуации давам много по-добри отговори, дори не се чувствам така, все едно, че давам съвети.

По-скоро като партньорство в създаване на решения.

Друга полза на „ако беше на мое място” фразата е, че не поставя на пиедестал другия човек. „Би трябвало” обаче го прави. То отстъпва твърде много власт, все едно, че питате другия човек какво да правите. Но версията „ако беше на мое място” ви поставя на едно ниво, по мое мнение.

Освен това искам да зачекна фразата "От любопитство...", с която започват подобни въпроси. Така бих могъл да попитам, "От любопитство, след това какво бихте направили, ако бяхте на мое място?” Тази фраза показва, че нямате никакво задължение да действате така, както ви съветва другия човек, т.е. не предавате властта над себе си на другиго. Просто сте любопитни.

Не задавайте въпроси като списък, напр. аз не задавам такъв въпрос, "Какви са трите ви най-добри предложения относно X?" Това е глупаво и оставя у събеседника ви неестествени чувства. Може да има смисъл по време на формално интервю, тъй като този вид въпроси понякога наистина носят нещо ценно на слушатели/читатели, но не го правят в неофициален разговор.

Вие Управлявате

Вие управлявате живота си. Ако поканите другите да ви казват какво да правите, вие клинчите от задълженията си. Използвайте ги да ви помагат в стимула за нови идеи, но не ги поставяйте на такъв пиедестал, според който оценявате техните ценности по-високо от собствените си способности за намиране на решения.

Предизвикайте себе си да бъдете по-добри в намирането на собствени отговори. Упражнявайте творческите си мускули редовно. Това може да изглежда по-трудно отначало, особено ако сте позволили този мускул да атрофира вследствие на собствената ви небрежност, но е много по-възнаграждаващо и продуктивно в дългосрочен аспект. Ако разчитате твърде много на друг човек да ви каже какво да правите, вие играете ролята на зависим подрастващ, който все още не е достигнал зрялост. Но ако станете добри в решаването на собствените си проблеми, вие контролирате своята съдба.

С други думи, най-добрите решения са тези, които вие изнамерите. Вие сте много по-способни, отколкото си мислите, че сте.

До следващия път, живейте съзнателно!

Телевизията - харакири за мозъка - Vesti.bg

2011-05-28T17:37:00.001+03:00

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле"

През свободното си време повечето хора гледат телевизия. Все по-малко са тези, които четат книги, ходят на разходки или играят с децата си.
Телезрителите вярват, че висенето пред екрана не вреди на здравето, а напротив - информира, забавлява и успокоява.
Все повече специалисти обаче подлагат на съмнение тази убеденост и предупреждават за опасностите от телевизията.

Безмозъчност?
Сигурно не всички знаят, че като медия телевизията установява пълен контрол над зрителя. Причината е проста: при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси.

Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета.

Хипнозата
Когато гледаме телевизия, изпадаме в състояние, подобно на транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.
Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават сами проблемите си.

Промиване на мозъци
Половин минута след включване на телевизора човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък. Информацията, която идва от екрана, често пъти се приема наготово, с други думи - мозъците се промиват.
Бизнесът и политиката особено обичат да използват този ефект на телевизията - за реклама и за манипулация. В Англия, например, чрез телевизията въздействат върху затворниците.

Еднопосочна улица
Човекът пред телевизора не обменя информация, той просто попива идващото от екрана. Тоест, комуникацията е едностранна. Зрителят понякога се превръща в пасивно кошче за ненужни съобщения. Въпреки това обаче мнозина продължават да вярват, че техният приятел, телевизорът, не може да им навреди.

Лошите новини са истински новини
Новините се въртят непрекъснато по всички телевизионни канали. По-страшното е, че те почти винаги са тревожни, дори ужасяващи.
Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а от там и на здравето.

Наркотично въздействие
Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: "Самотен съм, това ми е компанията", "Не мога без новини!", "Вечер ми трябва нещо преди заспиване". В действителност тези хора са психически зависими от телевизията, но както всеки зависим човек никога не биха го признали.
Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки се инсталира пред своя си екран, което обрича човешката комуникация. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.
В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-страшни.

Деца с възпалени очи
За да израстне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца - така трупа опит и т. нар. "социална компетентност". Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.
Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Последиците са фатални...

Убиец на въображението
Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия, видео или дивиди, както и компютърните игри са пагубни за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив - тя задушава детското въображение.
Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.
Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

И още ТВ-болести
Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.
ТВ-зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи психично разстроени.Университетът в Саарбрюкен изнесе още шокиращи данни.
Деца и подрастващи, които главно седят пред телевизора или компютъра, имат множество здравословни проблеми. Те страдат от изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака. Част от тях имат проблеми с равновесието и не могат да стоят изправени със затворени очи по-дълго от минута.
В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място - вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.
Заради това децата, които не се движат достатъчно, не са и в състояние да стоят изправени със затворени очи.

Коварните реклами
Рекламите също въздействат отрицателно върху зрителите. Те са пълни със съмнителни твърдения, като например "най-щастлив е този, който купува най-много". Лошото е обаче, че тези твърдения засядат директно в подсъзнанието.
Така телезрителят е склонен да повярва, че всички проблеми в живота се разрешават само и единствено с покупката на правилния продукт.

А може би така започва един роман?...

2011-05-19T23:22:00.001+03:00

М-даа, след малко влака трябва да потегли. Интересно, оставаха още не повече от пет минути, а съм сам в купето. Когато си купувах билет и поисках мястото до прозореца, ми отговориха, че цялото купе е заето, с изключение на номер 63 – първото място вдясно. Дори трябваше да пътувам с гръб към движението. Май главоболието няма да ми се размине, винаги така ми се случва, почвам да си мисля, че е вродено. Но пък може да се преместя, не кипи от хора.

Ха, тъкмо да си го помисля и вратата на купето се отвори. Показа се някакъв юнак с късо кожено яке и джинси, които сякаш живеят н’ам си кой живот поред, съдейки по избелелия им цвят и оръфания ръб на крачола отзад. Това, което ми се стори интересно беше нещото, което беше на главата му. Изглеждаше като каскет, какъвто мисля, че дядо ми имаше, обаче го носеше с козирката назад. Егати модата. Обаче тутакси се сещам, че в някакво списание се обясняваше как в модата се използват неща отпреди двайсет години, макар и леко променени. Както и да е, казвам си и продължавам да си решавам кръстословицата. Другаря, опа – младия господин с каскета наопаки, дори не ме удостои с поглед, метна си зелената бризентова раница на поставката за багаж, махна си каскета и се отпусна като подсечен на седалката, тя пък в отговор мощно изпуфтя. Отвън прозвуча свирката на машиниста, дето оказваше, че има три минути до тръгване. Супер, казах си, даже ще си опъна и краката. Да, ама не (някой го беше казал, явно в ситуация като тази). Вратата се плъзна и някаква русокоса нимфа с пухтене мина покрай мен, мъчейки се да издърпа през прага на купето големия си оранжев куфар. Реших да й помогна да го качи на поставката за багаж, обаче веднага съжалих, когато се опитах да го вдигна. Имам чувството, че тежеше към 50-тина килограма.

- Малко учебници, а много тежат! Извинявайте! – промълви тя.

- Няма нищо. Важното е, че успяхме! – усмихнах се.

Вратата пак се плъзна, и едно след друго се вмъкнаха две момчета и едно момиче по на около 20-ина години. Явно студенти, съдейки по облеклото и говора им. Сякаш внесоха някакво оживление още с влизането си. Купето забръмча от смеха им. Прозореца беше отворен, отвън някой пожелаваше на добър час и много успех, докато влакът бавно потегли. Помислих си, че съм пропуснал последната свирка за предупреждение на машиниста. Сякаш имаше някакво значение!

А, ето и последните двама пътника от нашето купе – мъж и жена. Сигурно са се качили малко преди да потеглим. Бяха хора на средна възраст, добре облечени, бих казал даже приятно. Нямаха куфари, само ръчни чанти, които макар и да бяха с различен цвят и форма, някакси добре си пасваха. Което всъщност, можеше да се каже и за собствениците им. Свързваше ги някакъв аристократизъм, колкото и демоде да звучи това в днешно време. Помислих си, че не ми изглеждат като хора, които често пътуват с влак. Имаха някаква осанка. Не че се държаха надменно, напротив. Докато си събличаха горните дрехи, на няколко пъти погледите ни се срещнаха и си кимнахме с усмивка. Възпитано някакси, като в доброто старо време, или трябваше да кажа – като в доброто старо възпитание. Нейсе.

Някакво хлапе изтича по коридора и ме стресна. Явно съм задрямал. Русокоска и Каскета оживено си разговаряха. Той свирел на китара и щял да ходи на прослушване. Тя пък щяла да бъде първа година студентка по право. И двамата с големите си мечти. Дали не бях свидетел на зараждането на нова любов? Кой знае? Ако им е писано, нека я изживеят. Сега им е времето. Опа, май нещо се разнежих. Доста отдавна бях на тяхната възраст. И много неща ми се случиха оттогава. По целия свят... Мъжът срещу мен дремеше, а жена му четеше някакъв вестник. Явно гюрултията на младите не им правеше впечатление. Което, обаче, не можех да кажа за себе си. Двете момчета и момичето, оказа се, наистина бяха студенти. Вече се бяха запознали с Русалка и Сантана, не знам защо така ги кръстих, но всъщност ми беше доста приятно. Иначе бяха Ивайла и Методи.

Нямаше и петнадесет минути от тръгването на влака, когато нощното небе се раздра от светкавица и запримига, като лампички на елха. Чу се невероятен тътен, сякаш стените на влака потрепераха, или пък си внушавам!? Огромни капки дъжд минаваха диагонално на стъклото. Внезапно осъзнах, че в купето настана тишина. Сякаш бяхме притихнали пред мощта на майката Природа.

Имате право да грешите

2011-05-10T21:54:00.002+03:00

July 20th, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

“Имате право да грешите” беше често срещан израз на един мой учител от гимназията. Някои ученици го мразеха, защото мислеха, че е мързелив и малко садистичен. Той никога не разказваше урока, нито пък си подготвяше план. Просто се облягаше назад на стола си, понякога вдигайки краката си на бюрото, и започваше да задава въпроси и да обижда всеки, който се опитва да отговори (обикновено заради липсата на индивидуално мислене).

За домашно даваше голямо количество сух материал за четене, а ние трябваше да напишем много кратки статии, базирани на него, като например двойна страница за причините на Гражданската война. Повярвайте ми – това е много по-трудно от написването на 5-10 страници по темата, защото трябва да използвате думите си много внимателно. В противен случай ще ви свърши мястото преди да сте зачекнали темата. Две страници беше максимума, който ни беше разрешен за писане. Ако напишете 2,1 страници, значи сте се провалили. “Словесна отпуснатост” не се разрешаваше.

Въпреки липсата му на популярност, този учител имаше за цел да научи учениците си да мислят индивидуално, вместо просто да бълват информация, която са научили от където и да е. Това е трудно за постигане със 17-годишни, особено по предмет

Американска история.

Мислех, че изразът „имате право да грешите”, макар че обикновено се използваше като шега в клас, беше един добър съвет. Макар да не беше част от Декларацията за правата, вероятно може да се счете за основно човешко право. Имате право да грешите. Имате право да правите грешки. Имате право да се проваляте.

Така или иначе, много хора не виждат ценното в прилагането на това право. Мисля, че това също важи в голяма степен по отношение на страха от говорене пред публика. И какво ако се изправите пред нещо и се провалите, доказвайки, че действате погрешно?

Какво му е толкова ужасното на това да грешиш? Ако никога не грешите, за мен това означава, че не израствате, надявам се, че след пет години ще се върна назад към таз годишните си постове в блога и няма да бъда съгласен със себе си. В противен случай това ще означава, че или не съм израстнал, или съм бил прекалено срамежлив в себеизразяването си.

Не се страхувайте да предизвикате своята увереност. Това е един от най-добрите начини да учите новото. Нака другите да кажат мненията си относно вашите идеи. Понякога така до вас ще достигнат нови факти, които ще ви позволят да ошлайфате идеите. Друг път, те просто ще реагират емоционално, което ще ви помогне да станете по-издържливи на емоциите на другите хора. Не се страхувайте да изложите своите идеи в разговор, реч, статия, блог пост – всеки начин, който ще ви даде обратна връзка с другите.

Разкарайте егото си от картината

Мисля, че хората се съпротивляват на това да грешат, защото приравняват идеите си със своето его. Така че ако идеите им се провалят, те го приемат като лично поражение – чувстват се опозорени. Обратната връзка може дори да окуражи тази реакция: “Човече, ти наистина издуха всичко по пътя си.” Но само поради факта, че другите приравняват идеите ви с вашата личност, това не означава, че и вие сте длъжни да го правите.

Прекаленото инвестиране на егото ви във вашите резултати е непродуктивно и не е необходимо. Ако приемате провала на идеите си като личен провал, ще поемате прекалено малко рискове, които иначе биха могли да се отплатят. Но ако се научите да отделяте себе си от своите идеи и от работата си и ги виждате като нещо отделно от себе си, наистина ще почувствате, че имате право да сгрешите. Ако идея се провали, защо да не бъде по вина на самата идея, вместо по ваша? Позволете на идеите си да се провалят, без това да се превръща в лично поражение.

Когато пиша статии или изнасям речи, давам всичко от себе си, за да отделя егото си от резултатите. Идеите са си идеи – това не съм аз. Дори когато разказвам истории, тези истории все още не са равни на истинския мен. Те са само и просто думи. Ако изнеса реч и получа кофти реакция, тя може да се дължи на липсата ми на умения като оратор. Но отново, уменията ми не се равняват на истинския аз. Те са просто притежания или творения, но те не определят истинския мен. Затова аз никога не чувствам егото си заплашено, ако реч или статия са несполучливи.

Но и ако една идея изглежда, че ще уцели десятката, аз не го приемам като лична победа. Просто си мисля, ...”Ей, това сякаш е добра идея”. Ако тя не уцели, търся някатва положителна обратна връзка и тогава мога да я рафинирам или да се откажа от нея. Или пък може да почувствам, че изразяването на идеята не е било достатъчно добре и е пропуснала целта поради лошо обяснение. За мен всичко това е просто обратна връзка, с помощта на която да създам по-добри идеи и да подобря уменията си да комуникирам.

Мисля, че това отношение е нещото, което ми помага да изнеса реч много лесно, без нервност и да пиша редовно за една аудитория от десетки хиляси читатели. Чувствам, че е напълно нормално да греша. Когато се дискутира нещо толкова комплексно като личностното израстване съществуват много оттенъци на сивото. Въпреки всичко, което знам и целият ми опит в тази сфера, изобщо няма начин дори да се надявам да разбера всеки аспект. Освен това уменията ми да комуникирам са неизменно неточни. Ефективната комуникация изисква комбинация от логика и емоции, а те понякога не са в съзвучие сами със себе си и биха въздействали на различните хора по различен начин. Не познавам големи оратори или писатели, които някога да са постигнали единодушен успех без да създадат нещо стойностна. Когато държите егото настрана, вие можете да направите това, което Чърчил е предложил – да преминете от един неуспех към друг без загуба на ентусиазъм.

Как най-добре бихте упражнили правото си да сгрешите? Страхували ли сте се да отидете на фитнес, защото не знаете какво да правите и очаквате да изглеждате като идиот? Не поставяйте егото си на линията – запомнете, най-много да ви липсват умения. Вие не се проваляте като човешко същество само защото не притежавате някакво знание или умение. Къде другаде бихте изпробвали дали грешите или сте прави, когато единственото последствие ако грешите е само нараненото ви его (а не съвсем да го загърбите)?

Имате право да грешите. Нека се провалят идеите ви, нека се докаже, че уменията ви не са адекватни, и нека знанията ви открият своите ограничения. Така или иначе, нищо от това не е истинското ви аз.

Когато се провалите, вие откривате своите ограничения. Скицирате краищата на своите възможности. А това ви дава възможност евентуално да ги преодолеете.

Накрая, да сгрешиш неизбежно води до това да бъдеш прав. Но дори и да не стане така, все пак е по-интересно да бъдеш неуспял, отколкото да бъдеш никой.

Един летен ден от нечие детство

2011-04-27T18:01:00.000+03:00

от Добрин Петров

Събудих се доста късно. Слънцето блестеше през затворените ми очи накъдето и да се обърнех. Поизлежавах се още малко, но разбрах, че магията си е отишла. Бяха толкова истински всички онези неща, които сънувах, а сега нямаше и следа от тях. Само помнех, че ги имаше... Протегнах се пак и се ослушах, никой не се чуваше. Значи няма нужда да чета пак онази скучна книга, дето ни караха в училище. Нали все пак беше ваканция, помислих си. Станах, набързо се измих и излетях навън. Очаквах да видя другите деца от махалата, но... странно, беше пусто. Посрещнаха ме само горещото слънце и прашната улица. Толкова беше задушно, че се дишаше с мъка, изпотяваш се само като вървиш. Дядо беше казал, че когато времето е такова, значи скоро ще вали. Аз обичах да вали през лятото. Харесваше ми миризмата на свежо, която можеш да почувстваш, когато капките започнат да падат върху нагорещения асфалт. И се изпаряваха почти веднага, опарени. След това гледах дъгата... само дето не винаги я виждах иззад къщите наоколо.

Потърсих Митко у тях, но никой не отвори. Звъннах два-три пъти и си тръгнах. Знаех, че техните го карат да ходи на уроци по акордеон, затова и не звънях дълго. Било много важно от малък да има школуван слух. Пък и нали дядо му, бащата на майка му, все им казвал, че да си музикален идвало през поколение. Демек, сега е ред на Митака. Те с баща му никак не се разбираха. Щото бил от някакво село, а пък дядо Димитър се мислеше за буржоа. Митака така разправяше, докато играехме на трансформатора. То все така се случваше: когато техните започнат да се карат, Митака го изпращаха навън да играе на лимки. Ама той не обичаше, понеже все губеше, затова ги скриваше в ъгъла на двора, преди да излезе от тях. Обикновено се събирахме на трансформатора и после решавахме накъде да ходим. А понякога там си играехме. Беше сборното място на децата от махалата. Едно такова нещо от цимент, голямо, можеше да се катериш по него. Имаше една стена, която стоеше на две големи циментови кутии, дълги три-четири крачки, със стъпала. Отстрани и на двете имаше някакви прозорчета с решетки, но никой не знаеше какво има вътре и откъде се влиза. Беше тъмно и лъхаше на маза, абе бая зловещо... Ама аз на никого не съм казвал, защото минавах за смел в махалата. Даже предложих на другите деца да направим експедиция; може да е вход на пещера, за която никой да не знае... Всички се съгласиха. Обаче вечерта едва отървах пердаха, когато казах на нашите. Така че, нищо не се получи. По горния край на стената минаваше една тръба, на която се състезавахме кой най-дълго ще виси. Заставахме от двете страни на плочата и се държахме, докато някой се откажеше. Или пък играехме на криеница или гоненица.

Не знам нашите защо му викаха трансформатора и за какво служеше. Обаче знам, че и те там са се събирали като малки. После пушели цигари и станали гаджета. Чух ги да си говорят с едни хора, които ни бяха на гости. Беше направен в една градинка между три улици, приличаше на площадче между старите къщи. И имаше много лайкучка.

Странно, и тук нямаше никой. Само два гълъба гукаха най-отгоре, където не мога да ги стигна. Пшшшшт! Пляснаха с криле и се понесоха към къщата на ъгъла. Не че ги мразя, ама на какво да си играя сам. Почти всички от махалата са на село, а и останалите се бяха запиляли някъде. Пък аз нямам село, нали нашите са оттук. Веднъж бях на селото на Пешо за една седмица. Оня Пешо, дето живее в края на улицата, до магазина за хляб. Хубаво беше... Свободно се чувстваш. Миришеше на сено и на фъшкиите на овцете. Аз от сеното доста кихам. Иначе беше интересно, имаше едно куче, няколко гъски и кокошки, едно прасе и разни други животни. Ама май само гъски не бях виждал дотогава. Най-много си играехме с кучето. Казваше се Иван. Защо ли пък им трябваше да го кръстят с човешко име? Имаше светлокафява козина, само на гърба беше черна. Ушите му бяха щръкнали постоянно нагоре и имаше топли кафяви очи. Винаги искаше да си играе с нас, ама не го пускаха извън двора, защото трябвало да пази. Те големите винаги ще намерят какво да ти забранят. Като се върнах, татко се шегуваше, че с мама са били младоженци за една седмица. Това пък какво ли значи?

По едно време се сетих, че видях Мишката вчера и отидох да го потърся у тях. Звънях доста, и тъкмо да си тръгна, баба му излезе сърдита, викайки:

- Ти какво си се раззвънял, бе, нехранимайко? Айде марш оттук, че да не вадя метлата!

Побягнах, ама тези джапанки много ми се изхлузват. Добре, че не ги загубих, че пак щаха да ми се карат, като онзи ден. Чувах бабата на Мишката да вика зад гърба ми:

- От вас дечурлигата, човек не може да си почине, да ви се не види макар...

Вече се бях отдалечил на безопасно разстояние и й се изплезих. Че кой ти спи на обяд? Усетих, че огладнявам. Тъкмо мислех да се върна в къщи за една филия с масло и мерудия, когато видях, че от пресечката се задава Марина. Държеше майка си за ръка. Беше най-хубавото момиче в махалата. Имаше тъмна коса и сини очи. Често играехме на трансформатора, заедно с другите. Аз й бях батко, защото бях в трети клас, а тя в първи. Винаги я вземах в моя отбор, когато играехме на стражари и апаши. Изморяваше се бързо, нали е момиче, та аз й помагах. Щях да й махна с ръка, но се смутих от майка й и не посмях. Ама, че съм и аз... Обаче тя ми помаха и ми се усмихна, докато се скриваше зад ъгъла...

Тръгнах към къщи, чудейки се къде ли са всички. Ако бяха отишли на плаж, щяха да ме извикат. Дали не са пък на гарата... Там имаше двор, където май поправяха едни неща, викаха им мотокари. Имаха по две седалки отпред, педали и кормило, а отзад носеха куфарите на хората. Сядахме и си бръмчахме, все едно караме наистина. Е, понякога идваше пазача и трябваше да бягаме... Ама нали сме си бързи...

Пред нас беше спрял един камион, с нещо като голям варел отзад. А дядо говореше за нещо с шофьора. Приближих се, а той ми се скара:

- Ти къде беше, бе? Знаеш ли как се притесних, като видях, че те няма?

- Ами излязох да поиграя, бе, дядо! – започнах да се оправдавам. Но нямаше нужда, защото той продължи да си говори с другия човек. Аааа, сега разбрах, това беше цистерна за нафта. Вчера вечерта си говореха с баща ми. Имахме големи метални бидони в мазата, от които дядо пълнеше нафта за печката през зимата. А баба много обичаше да слага отгоре й обелки от ябълки или портокали. Много хубаво миришеше.

- Добре, разбрахме се, един тон. – каза дядо и си стиснаха ръцете. После шофьора започна да размотава дълъг черен маркуч, който по-рано не бях забелязал, а дядо го задърпа към мазата.

- Готово, пускай! – викна той и другия дръпна крана. А маркуча потрепери, сякаш беше жив. Качих се горе, вече не ми беше интересно. Пък бях и гладен.

Хапнах и се зачудих какво да правя. Едната гума на колелото ми беше спукана от няколко дни. Имах футболна топка, но нямаше с кого да ритам. Уффф, че работа... Станах и отидох на двора. Шофьора на цистерната още беше там, дядо не се виждаше. Маркучът беше навит на една макара зад кабината. Явно затова не съм го видял по-рано. По едно време ми хрумна:

- Чичо, айде да ме повозиш на този камион! Моля ти се!

- Не може, бе, малкия! Имам работа, още на два адреса трябва да ходя. – отвърна ми той.

- Те наблизо ли са? Ако са наблизо, ти ще ме закараш дотам, а пък аз ще се върна пеш. – продължавах с молбите.

- Не може! – отговори ми той с най-твърдия тон, който можеше да съществува. Аз обаче лекичко минах от другата страна на кабината, отворих тихо вратата, и опитах да се кача. Обаче беше доста високо. Добре, че имаше стъпенка, сложих си дясното коляно и, докато се държа за седалката, се издърпах с пухтене в кабината. Миришеше силно на цигари и беше много мръсно, ама не ми пукаше... Нали вече бях вътре, горд от себе си. Ех, сега ако можеха само да ме видят децата от махалата... Внезапно другата врата се отвори и шофьора се показа:

- Абе, ей, пишлеме, аз на теб какво ти казах? Марш оттук!

- Айде само малко, бе чичо, до края на улицата – този път опитах с най-жалостивия си глас.

- Хубаво! – неочаквано се съгласи той. Ама после се връщаш обратно сам! Нали?

Качи се и завъртя ключа. Цялата кабина се разтресе от вибрациите. Потеглихме. Значи това било... Никога не бях се возил на камион. И, въпреки миризмата на спарено, прашните седалки и мръсните прозорци, бях щастлив. Е, седалката беше малко ниско, затова хич не се и облягах назад. Исках да ме видят всички.

- Не се облягай на вратата, че може да се отвори и да паднеш! – каза чичо Матей, така се казваше шофьора.

Не след дълго той спря камиона и каза:

- Айде, време е за слизаш, че много се отдалечихме.

Не беше колко знае колко далече от нас, ама развълнуван му отвърнах:

- Благодаря ти, чичо Матей! Ама много, много ти благодаря! И аз ще карам камион като порасна. Наистина!

Слязох с мъка от стъпенката, а чичо Матей се протегна и затвори вратата. Свирна с клаксона за довиждане. После се чу се познатия рев и камионът-цистерна бавно се заклатушка надолу по улицата. Махах му с ръка, докато съвсем се изгуби. Мислех си, колко ли още трябва да чакам, за да стана голям? Като чичо Матей! Да карам камион...

Добре подготвен сюрприз

2011-04-26T21:44:00.005+03:00

от Добрин Петров

Докато кавалерски помагах на Ана да заеме мястото си, забелязах един тип, който не знам защо оприличих на частен детектив. Може би защото изглеждаше като човек, който сякаш убиваше времето. Седеше на бара, полуобърнат към залата, небрежно стрелкайки с поглед този или онзи. За миг погледите ни се срещнаха, май се сепна като разбра, че го гледам, но бързо се коригира. Не беше висок, може би мой ръст, макар че може и да се лъжа, тъй като беше седнал на високия стол. Изглеждаше ми доста стегнат. Не притеснен, по-скоро поддържан физически. Обаче очите... Напомняха ми за някого. Много живи, не големи, с цвят на маслини. Ниско подстриган, като Кевин Костнър, но някак по-суров. Хм, тези очи сигурно са видяли много...

- Ти явно не ме слушаш! От две минути сме седнали, а ти сякаш изпадна в кома. – смееше ми се Ана.

- Извинявай, имаше един на бара, който ми напомни за някого... – смотолевих.

- А, онзи с лъснатите обувки, ли... Не може да му се отрече, че има стил. – каза тя.

Виж ти, казах си, жените май наистина имат развито периферно зрение. Аз изобщо не разбрах, че го е видяла, а тя веднага ме усети. Сякаш по интуиция погледнах към бара и с изненада видях, че мистър „Стрелкащ поглед” вече не е там. Егати, помислих, мен ли следи тоя нещастник? Да не би заради сделката с парцела на скалата? Ърл спомена, че не приемат „не” за отговор, но...

- Добър вечер! Разрешете да се представя! – чух глас откъм дясното си рамо.

Обърнах се и се вцепених от изненада. Беше детективът от бара. Усмихнат, но не като сервитьор, а някак приятелски.

- Казвам се Франсоа и имам изненада за вас. Моля, не се притеснявайте! По случай годишнината от срещата ви, ваши близки приятели ме помолиха да ви изпея песента, на която танцувахте за първи път тук, в Рим! – каза той и запя.

С Ана се хванахме за ръце и просълзени заслушахме. Потънах в думите на песента, и чак след като тя свърши, се опомних. Кой можеше да знае тези неща? В този момент се чуха ръкопляскания, идващи от масата в ъгъла, онази зад големия филодендрон, и се показаха един след друг Мишел с мъжа си Бернар, Труди с нейната половинка Питър и Арнолд – този великан на сантименталността, заедно с неостаряващата Шели Блум.

Не можех да повярвам, че се случва. Ана обаче грееше от щастие, а сълзите в очите й бяха ясно доказателство, че цялата организация е била нейна...

Старата махала

2011-02-07T18:45:00.004+02:00

от Добрин Петров

Мъгливото варненско утро

хладно пак ме посреща,

но въпреки всичко,

частица надежда

за слънчево време,

усещам.

На стария дом

по стълбите слизам.

Скрипти под краката ми

снощния сняг,

и спомени стари долитат,

сякаш искат

да стоплят душата.

И ето, аз пак съм малко момче,

по прашната улица

тичам безгрижно,

с охлузени боси нозе

и с усмивка,

локвите гордо пресичам.

Тази улица прашна

след летния дъжд,

мирише толкова свежо.

Срамежлива дъгата

надзърта в в небето,

и красиво е,

със сърце го усещам.

А махалата,

уж си е същата

но пуста е, и сякаш шепти:

„И аз, като тебе, променям се,

и аз като тебе

съм с бели коси”.

Говорят си нещо

на своя език,

старите къщи

с покриви схлупени,

И странно, аз ги разбирам,

това е езика

и на моето минало.

Ех, как искам,

за преживените радости

да разкажа на внуците

с мои си думи,

да опиша

на тези малки разбойници.

младостта,

дето още припомням си.

Има ли проблем с приемането на флуор?

2011-02-03T15:36:00.004+02:00

July 19th, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

Като много американци на моята възраст, израстнах с положително отношение спрямо приемането на флуор. Рекламите на пасти за зъби ми казваха, че той помага против кариес и че трябва да ги четкам с паста, съдържаща флуор, затова го използвах всеки ден. Зъболекаря също ми предписваше лечение с флуор. Той беше добавян и във водопреносната мрежа, така че пиейки вода от чешмата (и консумирайки всичко направено с нея) получавах и дневната си доза от флуор. Като другите, и аз допусках, че беше здравословно. В противен случай, защо биха го добавяли към паста за зъби и вода?

Обаче преди много години започнах да чувам слухове, че флуора е потенциално опасен. Осъзнах, че никога не съм вниквал в проблема и дори не знаех какво представлява и защо би трябвало да го приемам. Трябваше да призная, че всичко, което знам за него идваше от тези, които се занимаваха с маркетинга му. Много други продукти, които също не са здравословни, попадат в зоната на действието му(цигари, нездравословна храна и т.н.), така че защо да допусна, че флуора е здравословен, единствено поради факта, че така казват тези, които го рекламират?

Затова в далечната 1997 година, станах любопитен и започнах да се вглеждам в това вещество. Днес това е много лесно да се направи, защото имо голямо количество налична информация. Ще споделя част от нея и ще предоставя линкове, за да можете да се образовате по-нататък, ако искате. Целта ми е да ви помогна съзнателно да решите дали искате да продължите да го използвате.

Какво представлява флуор?

Технически субстанцията флуор е флуориден йон. Флуор е газ и в природата може да бъде открит в съединение с други вещества, формирайки съединения, например калциев флуорид.

Флуор е вещество, което се среща доста често в природата, по специално в земната кора. Следователно, се намира и във водните запаси, обикновено в много малки концентрации (много под 1 на милион). Растенията го абсорбират от почвата, така че малки количества флуорсъдържащи съединения се срещат и в храната ни. Освен това той се среща много често в състава на пестицидите, затова растителните храни, третирани с пестициди имат по-висока концентрация.

Най-високата концентрация на флуор в храна се среща в храните за животни и в преработените такива, особено рибни. Той изгражда животинските тъкани. И когато се използва вода, съдържаща флуор, в хранителното производство, той ще се концентрира в крайния продукт. Същото става и при готвенето с флуорсъдържаща вода.

Въпреки, че се среща в природата, той е много токсичен за хората, дори повече от оловото. Ако си инжектирате смо 2-5 грама натриев флуорид (често срещана съставка на зъбните пасти), вероятно ще умрете. Количеството от това вещество в една туба за зъбна паста е достатъчно да убие малко дете, ако се погълне наведнъж. Пастата за зъби с флуор съдържа много по-голяма концентрация от веществото, отколкото то се среща в природата.

Американската Агенция за Защита на Околната Среда регулира използването на флуорид.

Необходим ли е той за здравето?

Ни най-малко. За разлика от калция и магнезия, той не е основна храна за нашето тяло. Ако не вкусите флуорид през целия си живот, няма да пострадате от това. Няма такова нещо като недостиг на флуор в тялото.

Каква е предполагаемата роля на флуор против разрушаването на зъбите?

Той действа като спъва развитието на ензимите. По тази причина се вярва, че помага срещу образуването на зъбен кариес, буквално като отравя бактериите в устата. За нещастие, тъй като той е толкова токсичен, рискувате много като го изпозвате срещу кариес. Отравяте не само бактериите в устата си, но и други клетки.

“Флуор потиска ензимите, които развъждат устните бактерии, произвеждащи киселини, които от своя страна разяждат зъбния емайл. Това наблюдение е валидно, но някои учени понастоящем вярват, че вредното въздействие на флуор върху други полезни ензими е далеч по-силно от ползата в превенцията срещу кариес.”
- УНИЦЕФ, Декември 1999

Флуора действа локално. Ако глътнете от него, той няма да помогне ни най-малко на зъбите ви, освен ако няма контакт с тях. Затова добавките, съдържащи това вещество са напълно безполезни.

Какви са рисковете от приемане на флуор?

Настрана от риска от смърт, той може да причини сериозни проблеми дори в ниски концентрации, приет чрез вода за уста или пасти за зъби.

Един от рисковете е флуорозата – флуорно отравяне, причинено от прекалено излагане на флуор. Има два вида: зъбна и скелетна флуороза. Първата се среща при децата и главния симптом е обезцветени и/или с ямички зъби (на английски език – ще бъде преведена в блога по-късно), но се вярва, че повърхностните белези върху зъбите са свързани с по-дълбок неврологичен проблем.

Скелетната флуороза е артритно заболяване, причинено от натрупване на флуорид в костите, в резултат на което те стават крехки и лесно чупливи. Изследвания, публикувани в Журнала на Американската Медицинска Асоциация отбелязват, че фрактури на таза се срещат по-често в общини, където във водата се добавя флуор.

Пиенето на флуорсъдържаща вода се свързва с намалена познавателна способност у децата (на английски език – ще бъде преведена в блога по-късно). Има повече от 30 изследвания върху животни, които показват, че флуора е невротоксин, понижаващ способността за учене и паметта. Казано с други думи, той ви прави по-глупави и безволеви.

Ако искате да се задълбаете още в това, можете да намерите дълъг списък със здравни проблеми, асоциирани с употребата на флуорид и връзка с някои от изследванията тук:
База данни за ефекти от използване на флуор (на английски език – ще бъде преведено в блога по-късно).

Има много повече здравни проблеми от тези, които поставих по-горе, включително бъбречни проблеми и рак. Свързаните с употребата на това вещество проблеми са обект на активно изследване. Голямо количество нова информация се появи само през последното десетилетие.

Защо хората започват да добавят флуор в зъбна паста и вода?

Не ви трябва да знаете. Наистина.

Но ако искате все пак, можете да започнете, четейки тези статии:

Промишленост и флуоризация (на английски език – ще бъде преведена в блога по-късно)
Флуор, зъби и атомната бомба (на английски език – ще бъде преведена в блога по-късно)

А ако наистина искате да се нараните, можете да прочетете относно измамата с флуор тук:

Потъпкване несъгласието на учените относно рисковете и ползите от употреба на флуор (на английски език – ще бъде преведена в блога по-късно).

Ако не искате да четете горното, крайната идея е, че флуора е промишлен замърсител, който станал сериозен проблем преди няколко десетилетия, и този проблем бил решен като се изобретили начини да хранят с него хората. Днес това е труден проблем за разрешаване, намесващ големи бизнеси, големи суми пари и т.н.

А добавянето на флуор към водата?

Това е често срещана практика в САЩ. Около 60% от водните запаси се флуорират. В Лас Вегас това започна преди няколко години (което както изглежда е нещо като политическо фиаско).

Последния път, когато проверявах, флуорирането беше забранено в Япония, Китай, Индия и повечето Европейски страни. Това, което интересно обаче е, че нивата на кариес не са по-лоши, отколкото в САЩ. И в САЩ, и в Европа, през последните години нивата на кариес се понижават непрекъснато с почти същия процент. За щастие на нежителите на САЩ, поддръжниците на флуор, които инфектираха САЩ, не успяха да го направят с останалия свят.

Теоретичната причина за флуорирането на водата е, че би трябвало да предпазва от кариес при децата. Единствения проблем с това, обаче, е че няма нищо вярно. Няма доказателства, че прибавянето на соли на флуора към вода предпазва от зъбния кариес при децата. Всъщност доказателствата сочат, че флуорирането няма какъвто и да е ефект върху кариеса, но причинява други здравословни проблеми, какъвто е флуорозата.

“Всички скорошни изследвания в голям мащаб на флуорирането и зъбния кариес при децата показва, че кариеса не се редуцира. Изследвания от Нова Зеландия, Канада, Европа и САЩ потвърдиха, че няма разлика между нивата на кариес на постоянни зъби за жители на флуорирани и нефлуорирани общини.” (източник)

“Накратко, смятаме, че флуорирането е неразумен риск. Това, че токсичността на флуорида е толкова голяма и предполагаемите ползи, асоциирани с него са толкова малки – ако въобще ги има – и изисква всеки мъж, жена и дете в Америка да го поглъща, граничи с престъпно поведение от страна на правителството.”
- Д-р Дж. Уилям Хързи, Старши Вице-Президент, Профсъюзно обединение, Американска Агенция за Опазване на Околната Среда, Март 26, 2001 година.

“Аз съм твърдо убеден, че флуорирането на водата в не толкова далечно бъдеще, ще бъде част от историята.”
- Д-р. Арвид Карлсън, Лауреат на Нобелова награда за медицина през 2000 година.

И така, какви са здравните причини за флуорирането на водата? Няма такива изобщо. Истинската причина за това е комбинация между бизнес и политика. Твърденията, свързани със здравето, широко се използват за отклоняване на вниманието от действителната причина. В САЩ не е толкова трудно да постигнеш флуорирането на нови градове просто като използваш лоста на предишен маркетинг, изграден в полза на флуор. Общините ще гласуват в полза на флуорирането, защото повечето от тях не познават нищо по-добро от това. Хората са склонни да отбраняват нещо като истина, което дълбоко в себе си изобщо не разбират.

Ами бутилираната вода?

Зависи от извора. По-голямата част от водата от естествени извори би имала 0,1 части на милион флуорид, което е около 10% от нивото във флуорираното общинско водоснабдяване. Затова, използвайки бутилирана вода, излагането ви на флуор е силно намалено.

Обаче знайте, че някои компании за бутилиране на вода добавят флуор към нея. Обадих се на две от тях: Спарклетс и Ароухед. Първите признаха, че го правят. Разбира се, дадох им да разберат, че няма да ползвам водата им. Вторите ми казаха, че НЕ добавят флуор към водата си, освен ако клиента специално не го поръча, затова съм и клиент на Ароухед от много години.

Ако искате да знаете дали водата ви съдържа флуор, обадете се на бутилиращата компания и ги попитайте. Те ще могат да ви кажат каква е концентрацията му.

Един уебсайт, посветен на проблеми, причинени от флуор, специално предложи да се избягва употребата на вода от Тринити Спрингс, тъй като концентрацията му е прекалено голяма, от порядъка на 4 части на милион. Това е приблизително четири пъти повече от флуорирана вода от чешмата.

Освен това можете да използвате филтри за намаляване съдържанието на флуор в чешмяната вода. В този случай ще имате нужда от филтър с обратна осмоза, който задържа около 90% от него. Дистилацията също го премахва.

Има ли пасти за зъби, несъдържащи флуор?

Да, има.

Не флуор е веществото, което чисти зъбите ви. Абразивния калциев карбонат извършва по-голямата част от тази работа. Флуора само отравя бактерията (и разбира се, и вас в процеса). В допълнение, някои пасти за зъби всъщност съдържат подсладители, които съдействат за появата на зъбен кариес.

А зъболекарите?

Предизвиквам ви да поискате детайлна информация от зъболекаря си относно флуор. Разберете какво знае по въпроса и преценете дали отговорите ще ви успокоят или пък ще се усъмните повече.

Попитайте го/я какво точно е флуор и каква е смъртоносната доза от него. Също така, попитайте откъде първоначално идва той в зъбните пасти и лечението с него (макар че, вярвайте ми, няма да ви хареса отговора). Попитайте и зъболекаря си защо вярва, че флуора предпазва от кариес. Попитайте и за опасностите от излагане на неговото действие. Попитайте откъде да се снабдите с доказателство, че употребата му е сигурна и ефективна?

Все пак, не бихте ли очаквали зъболекаря ви да знае всичко това?

Аз лично никога не съм срещал стоматолог, който да знае и най-основните факти по този въпрос. Причината е, че те научават всичко за флуора от същите хора, които се занимават с маркетинга му. Много е вероятно стоматолога ви да не знае повече от вас, като се изключи информацията, която получава от маркетинга. Всъщност, чрез самото четене на тази статия вероятно ще знаете много повече, отколкото стоматолога ви, освен ако той/тя не е изключителен/на.

Какво да правите?

Мисля, че трябва да се задълбочите в това и да направите съзнателния си избор.

Погледнете отвъд натрапването на продукта и решете дали искате регулярно да вкарвате флуoр в тялото си. Простата логика внушава, че не би трябвало да вкарвате в себе си толкова токсична субстанция, освен ако не сте напълно наясно какво правите. Запомнете, че нямате нужда от флуор от диетична гледна точка, затова ако имате съмнения, просто го дръжте извън себе си. По мое мнение това е най-сигурния избор.

От флуор не се постига зависимост. Лесно ще минете и без него. Може дори да забележите полза за здравето си в такъв случай. Кой знае? Може АйКю-то ви да се вдигне с няколко точки – този ефект е със сигурност постижим, като се знае, че флуорида е невротоксин и се свързва с намален интелект при децата.

И най-малкото, докторите не препоръчват използване на флуорирана вода, ако ще правите бебе. Не давайте на децата си такава вода, ако можете да го избегнете. Токсичността му е свързана с теглото. Колкото някой е по-лек, толкова за него веществото е по-токсично. Помислете върху това – нивото на флуорид в човешкото майчино мляко е около 100 пъти по-ниско от флуорираната вода.

Гледната ми точка е, че ако искате редовно да инжектирате отровно вещество в тялото си, товарът на това решение си е само ваш. По подразбиране аз не бих приел тази отрова, така че ако не можете да осигурите солидни доказателства, че си струва употребата му, няма да ме убедите. А планината от доказателства ме убеждава, че флуор е вещество, с което по-добре да нямам нищо общо.

Не бихте желали да се отравяте, само за да се предпазите от кариес. Надявам се да прозрете лудостта в такъв подход. Ако имате прекалено много бактерии, които изяждат емайла на зъбите ви, осъзнайте, че това е знак за някакъв дисбаланс в тялото ви. Не се опитвайте да го коригирате чрез отравяне на симптомите. Насочете се към причината. Ако намалите киселинността в диетата си, можете безопасно да предпазите зъбите си от разлагане. Особено важно е да махнете рафинираната захар и кафето, ако можете, и да ядете повече сурови зеленчуци и плодове.

Ако няма да променяте начина си на хранене, поне приемете, че кариеса не е сред най-лошите здравни проблеми в света. Дори да имате кариес, това е лечимо, и по мое мнение, не си струва да приемате отрова, за да се предпазите от един проблем и да си причините много по-големи страдания в дългосрочен аспект. Може да ви липсват зъбите ви, но мисля, че повече ще ви липсват мозъка, костите и бъбреците.

Бих искал да се задълбочите. Включете се и вие.

Първо, можете да започнете с просто търсене в Гугъл относно fluoride или на “fluoride toxic poison” (без кавичките), и ще намерите множество сайтове, където да погледнете.

Ето и някои от любимите ми сайтове по темата с много статии, информация и мнения от изследвания:
The Fluoride Debate – Дебат върху флуорида

Fluoride Action Network – Мрежа за действие срещу флуорид

Препоръчвам ви да прочетете заглавната страница на сайта The Fluoride Debate, която ще ви даде много добра представа. Но със сигурност ще научите много, ако дълбоко се потопите в тези два сайта.

Има и няколко книги по темата (можете да ги намерите в Amazon):
Измамата относно флуорид от Кристофър Брайсън и Тео Колбърн
Флуорид: Пийте до смърт от Бари Гроувз

Просто не мога да повярвам в нищо от това. Прекалено невероятно е.

Съжалявам да съм този, който разбива блажената ви флуоридна фантазия. Наистина. Знам, че вероятно ще ме проклинате следващия път щом вземете в ръка пастата за зъби и видите намаляваща коефициента на интелигентност отрова, вместо сладкото блаженство, борещо се с кариес.

Обаче аз съм само вестоносец. Не съм създал нищо от тази информация. И целта ми не е да ви убедя да не употребявате флуорид. Тя е по-коварна – да ви окуража да се замислите за себе си и да вземате обмислени решения, независимо дали сте съгласни с мен или не.

Смисъла на живота: Въведение

2011-01-30T21:42:00.002+02:00

June 19th, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

Какъв е смисъла на живота? По каква причина сме тук? Има ли Бог или няма, а ако има, какво представлява? От всички религии на света, коя е най-правилната? Има ли живот след смъртта? Какво сме преди всичко, физически или духовни същества?

От хилядолетия хората се борят да си изяснят тези въпроси. Заради тях са се водили войни. Но колкото и хора да са изгубили главите си (понякога символично, друг път съвсем буквално), в крайна сметка това са съвсем практични въпроси.

Вие управлявате

Начинът, по който отговаряме на тези въпроси, ще ни донесе и окончателния контекст с всичко друго, което правим с живота си. Ако изобщо смятаме, че живота ни има някаква ценност, би трябвало да ги обмислим.

Да кажем, че сте организирали живота си около цели, проекти и действия. Поставяте си цел, като да създадете нов интернет бизнес. Разбивате я на по-малки проекти, като написване на бизнес план и пускане на уебсайт. После пък разделяте проектите на действия, като отиване до банката за откриване на фирмена сметка и регистрация на свой домейн. Дотук съм съгласен.

Но защо започвате бизнеса поначало? Каква е идеята? Защо избрахте тази цел, а не която и да е друга? Защо въобще си поставяте цели?

Това, което определя целите, които си поставяте, е вашия контекст. То е колекцията ви от убеждения и ценности. Така че, ако значението на парите и свободата е част от контекста ви, може би сте склонни да си поставите за цел започването на нов бизнес. Но с различна ценностна система – различен контекст – може изобщо да не сте склонни да си поставяте цели.

Най-значителната част от контекста ви е вашия сбор от убеждения относно естеството на реалността, който включва вашите религиозни, духовни и философски убеждения. Цялостните ви убеждения относно вселената в най-голяма степен определят резултатите ви. Контекста диктува целите. Целите диктуват проектите. Проектите диктуват действията. Действията диктуват резултатите.

В рамките на определен контекст, за вас би било фактически невъзможно да постигнете определени резултати, защото никога няма да си поставите целите, необходими за постигането им.

Вашия контекст действа като филтър. При определена настройка на ума, вие губите достъп до потенциални цели, проекти и действия, намиращи се извън зоната, която смятате, че разбирате. Например, ако сте убедени, че всяко криминално деяние е много лошо, тогава няма да е вероятно да се посветите на идеята да станете лидер на организираната престъпност.

Поставете се на мое място

Това е дълга лична история, но мисля, че ще я намерите за интересна. Ако отделите време да я прочетете, искам да забележите как убежденията ми се промениха през годините и как драматично се промениха резултатите.

В продължение на половината от живота си търсих контекста, който би ми донесъл най-добрия възможен живот. Разбира се, това е странно занимание, защото докато търсех един контекст, всъщност бях заседнал в друг. С други думи дефиницията „най-добрия възможен живот” е също част от някакъв контекст, затова трябва да намеря онзи, който отговаря на условието И осигурява способите за изпълнението.

Това търсене започна почти инцидентно за мен, но накрая започнах целенасочено да се занимавам с него.

Ореол

През първата половина от живота си, докъм 17 години, бях кръстен християнин/католик. В продължение на осем години учех в католическо училище, а после още четири в католическа гимназия. Бях бойскаут, молех се всеки ден и приемах за истина всичко, на което ме учеха. Всяка неделя ходех на църква със семейството ми. Всичките ми приятели и роднини бяха християни, така че знаех малко за други вероизповедания. Като малък баща ми е бил момчето, което стои до олтара, а брат му (моят чичо) е католически свещеник. В гимназията минах на незадължителни молитви и вършех обществена работа: за възстановителен дом и забавачница за деца с недъзи. Очаквах да бъда католик цял живот.

Богохулство

Към края на първата ми година в гимназията, преминах през нещо, което мога да опиша като „пробуждане”. Сякаш нова част от мозъка ми внезапно се включи, изяснявайки ми нещата около мен. Може и да е било просто страничен ефект от процеса на възмъжаването. Започнах открито да поставям под съмнение убежденията, вкоренени в мен още от детството. Сляпото приемане на всичко онова, което ми преподаваха вече не беше достатъчно за мен. Исках да отида зад сцената, да изкореня всякакви несъответствия и да видя дали тези убеждения ще имат смисъл за мен. Започнах да задавам много въпроси, но съвсем малко хора искаха честно да ги дискутират. Повечето просто ме игнорираха или започваха да се отбраняват. Аз обаче бях просто доста любопитен, а не враждебен. Семейството ми твърдо отказа каквато и да е дискусия за всичко това, но намерих няколко по-либерални учители. Гимназията ми (Лойола Хай в Лос Анжелос) беше йезуитско училище, а йезуитите са много либерални, доколкото изобщо могат да бъдат такива свещениците.

Обаче бях разочарован. Това, което открих беше, че независимо от образованието им и много по-големия им жизнен опит, много малко от учителите въобще си правеха труда открито да се усъмнят в убежденията си. А това наистина ме вкара в голямо съмнение. Мислех си, „Всеки просто приема това сляпо, и никой дори не си задава въпроси, тогава защо и аз да вярвам?” За няколко месеца съмненията ми само пораснаха по-силни, и аз прехвърлих голяма част от вярата си в католическото възпитание на собствените ми разум и чувства. Накрая просто захвърлих целия контекст, и при липсата на каквито и да са други жизнеспособни варианти, от които да избирам, станах атеист.

Започнах последната си година в католическа гимназия като 17-годишен атеист. Иронията е, че не знаех какво да очаквам, но скоро контекста на атеизма ми се стори невероятно освобождаващ. Захвърлил старите си убеждения, се чувствах сякаш мозъка ми беше преминал през някакъв процес на подобрение. Можех да мисля много по-ясно, а умът ми сякаш работеше по-добре. Освен това почувствах, че контролирам живота си по-добре, отколкото когато и да било преди. Без вярата в Господ, приех абсолютната отговорност за собствените си резултати в живота. Училището вече беше лесно.

Не беше тайна за никого факта, че съм атеист, затова по време на тестовете в часовете по религия бълвах сурова информация, за да се представя добре, но винаги когато имаше часове, в които да се задават въпроси от есе, изискващи повече от отговор с да или не, аз ги задавах от гледна точка на един атеист. Благодарен съм, че йезуитите бяха толкова либерални и толерираха поведението ми. Това трябва да им го призная.

Семейството ми не одобряваше всичко това, особено след като се абонирах и започнах да получавам списанието Американски атеист (станах добър в прихващането на пощата отрано). Тъй като бях доста добър в училище, беше им трудно да недоволстват, и не искаха открито да се захванат с който и да е от въпросите ми, макар че аз бих бил доволен да го направят. Обаче ме накараха да продължавам да ходя на църква, което нямах против да правя за кратко, защото знаех, че така или иначе щях да се изнасям догодина от вкъщи. Но фактически започнах да сядам в различна част на църквата, заради което можех да се измъкна незабелязано за кратка разходка и да се върна тъкно преди службата да свърши. Обаче веднъж тя завърши по-рано, отколкото очаквах, и закъснях. Семейството ми беше вече в колата, когато ме видя да се разхождам по-надолу поулицата. Опаааа! Отпрашиха с колата без мен. Но вместо да тръгна пеш до вкъщи, останах навън целия ден и се върнах чак към полунощ. Като изключим сватбите и погребенията, това беше последния път, когато изобщо влязох в църква.

Въпреки тези конфликти, последната ми година в гимназията беше прекрасна. Имах отличен успех и бях приет е шест колежа с първо желание компютърни науки.

Избрах да отида в Бъркли, защото програмата им по компютърни науки беше на добрата в страната. Бях много щастлив най-накрая да се изнеса и сам да си бъда господар. През есента на 1989 година се преместих в Бъркли и заживях в общежитието за първокурсници.

Тогава нещата станаха странни.

Изменник

Докато бях в Бъркли атеистичния ми контекст се оформи. Вече незаобиколен от католици, срещнах много интересни хора с голямо разнообразие от вярвания. Сприятелих се бързо с няколко човека, открити за дискусия относно естеството на нещата. Мисля, че католическото ми възпитание беше като притисната пружина –след като оставих зад гърба си средата, която държеше пружината сгъната, аз веднага се изстрелях в другия спектър. Но отидох твърде далече. Не само, че смених старите си религиозни убеждения, но заедно с тях и цялата си концепция за морал. Бях като героя от разказа на Марк Твен „Факти относно скорошния карнавал на престъпността в Кънектикът”, история, в която той убива съзнанието си.

Прегърнах неща, противоположни на възпитанието ми. Напълно загубих интерес към училището и дори рядко влизах в часове. Наистина не ми пукаше дали ще взема диплома. Ходих на партита и пиех много. Дори сега смятам, че до 21 годишна възраст съм изпил повече алкохол, отколкото след това (сега съм на 34).

Започнах и да крада по магазините. Първия път го направих, защото беше нещо ново, което не бях правил преди като католик. Беше като нещо, което трябва да се направи и да се задраска от списъка. Но скоро се пристрастих към емоционалнoто дрогиране от това и продължих да го правя пак и пак, докато накрая по няколко пъти на ден.

Фактически никога не крадях неща, за да ги запазя. Или ги давах на други или ги захвърлях на боклука почти веднага след това. Месец след началото на първия ми семестър ме арестуваха. Дадоха ми четири месеца пробация. В продължение на една седмица бях примерен, но после се върнах към старите си навици, но бях

по-внимателен. Една седмица след края на пробацията ме арестуваха отново и се озовах с присъда от 40 часа общественополезен труд. Почти веднага след това започнах отново да крада.

Толкова бях закоравял вече, че можех да открадна без сърцето ми да подскочи за миг. Без страх. Затова трябваше да увелича дозата. Отначало започнах да си поставям малки цели, като например колко големи шоколада мога да побера в джобовете си на един път(13). После ги раздавах на приятелите си.

В училище хич не вървеше добре и ми назначиха академична пробация. Това правят, когато не влизаш в час. Обаче не мога да кажа, че много ме интересуваше.

Нещата се промениха от лошо към по-лошо, когато срещнах друг студент, морално покварен като мен, и станахме приятели. Спрях рискованите кражби в магазините, и заедно с него започнахме да планираме и осъществяваме кражби по двойки, където шансовете да ни хванат бяха много малки. Този начин проработи и всъщност започвахме да заработваме пари. За по-сигурно разширихме района си на действие далеч отвъд Бъркли, в радиус от около 100 мили, от Сан Франциско до Сакраменто и Фрезно. За около година постепенно увеличихме паричната равностойност на ударите и влязохме в по-горната зона на класификация на кражбите, според закона по това време беше $400. Мисля, че рекордът ни за един уикенд беше равностойността на $2400 във вещи.

Не трябваше да го правя

Накрая пак ме хванаха, този път за класифицирана като кражба „в особено големи размери”. Преди да ме арестуват бях открил, че заради по-ранните ми кражби, може би ще ми дадат поне две години в затвора, ако бъда осъден за „голяма” кражба. Хич не беше добре.

И за да стане още по-лошо, бях арестуван в Санкраменто, на около два часа път от Бъркли. Партньорът ми не искал да ме чака и не се показа, когато трябваше. Бях в затвора за липса на документи. Никога не крадях с лична карта у мен и дадох на полицията едно от фалшивите си имена, но разбира се, те не ми повярваха. Затова трябваше да чакам в килията, докато по отпечатъците ми открият кой съм.

Това бях аз ... 19-годишен, затворен в килия в деня на Супербоул 1991 година. Очаквайки да загубя свободата си за следващите две години.

ОГЪН И ЖУПЕЛ!

Това беше звука на реалността, разбиващ се около мен. През първите няколко часа бях в шок, неспособен да мисля трезво. Може би заради оранжевите дрехи. Но поради липса на какво да правя, с изключение на това да седя и чакам неопределено, започнах да си задавам големите въпроси отново. Какво по дяволите правех тук? Това истина ли беше?

Но сега отговорите ми бяха съвсем различни. Осъзнах, че този контекст беше изцяло погрешен. Примирих се с факта, че трябваше да прекарам следващите няколко години в затвора, но знаех също, че бях напълно и неизменно променен и онзи начин на живот вече свърши. Две години в затвора... това щеше да е болезнен урок. Но поне го научих. Нямах все още нов контекст на разположение, но започнах да засявам семената на един. И той беше, че независимо колко зле са нещата в момента, в бъдещето те биха могли да са по-добри. Знаех, че накрая ще се възстановя и възродя. Може да са ми нужни няколко години да си стъпя пак на краката, но знаех, че ще оцелея. Макар че в този момент не бях му сложил етикет, това беше момента, когато идеята за растежа на личността беше засята в мен. Тази идея беше всичко, което имах, но то беше достатъчно да ми позволи да се справя.

След три дни ме освободиха. Откриха самоличността ми, дадоха ми дата за делото в съда и ме изпратиха по пътя ми обвинен в углавно престъпление. Беше около залез. Отначало се разходих около сградата на Капитолия и градината в Сакраменто, просто радвайки се на свежия въздух, щастлив, че поне имах няколко месеца свобода. В затвора е адски скучно. За нещастие имах по-непосредствен проблем за разрешаване. Нямах лична карта, бях само с $18 у мен и трябваше да намеря начин да измина 120 мили, за да се върна в къщи. Ако можех да се нарека късметлия, след всичко това, успях да хвана нощния автобус до Оуклънд за $16, а оттам партньора ми (бившия) ме закара в къщи.

Когато се върнах в апартамента си, намерих в пощенската кутия писмо от Бъркли, заявяващо, че съм изключен. Така правят, когато средно аритметичното от оценките ти започва с десетична запетая.

Разбит умствен и душевен покой

През следващите няколко месеца, докато чаках датата за делото си, малко се страхувах. Не правех каквото и да е. Спях много, дълго се разхождах и много играех на видео игри. Трудно е да си поставяш цели, когато очакваш да отидеш в затвора за определено време.

Накрая си намерих адвокат и се срещнах с него за обсъждане на моя случай. Преди да си отворя устата, той каза, „Добре, прегледах делото ти и тъй като това е първото ти провинение, съм доста сигурен, че можем да го намалим до „незначителна” кражба, така че ще ти дадат малко общественополезен труд, ако не оспорваме. Разбирам се добре с прокурора и съм сигурен, че той ще се съгласи. Твърдо препоръчвам да не отиваме на процес, тъй като доказателствата срещу теб са съсипващи, защото са те хванали на местопрестъплението”. Първо провинение? А? Мозъкът ми се напълни мигновено с мисли, като, „Той защо си мисли, че това е първото ми провинение? Не знае ли за предишните? И ако мисли, че ми е за първи път, ще мисли ли същото и останалата част от съда? Да поправя ли адвоката си относно това?” След като завъртях всичко това в главата си за няколко секунди, реших, че адски добре ще бъде да си държа устата затворена. Това може да рикушира върху мен, но имаше шанс и да проработи. Осъзнах, че в най-лошия случай бих имал гневен адвокат, с който да се оправям. Обаче най-добрата възможност беше твърде добра, за да я пропусна. Кражба в големи размери беше углавно престъпление; маловажната – само „издънка”. Трябваше да поема риска. Разбира се, поемането на риск ми беше твърде добре поснато.

След няколко седмици отидох на съд. Планът ми беше да си държа устата затворена колкото може повече и да говоря около абсолютния минимум. Пред съдебната зала прегледах съдебното си дело. Наистина ме бяха свързали с истинската ми самоличност, но имаха и фалшивите ми имена. Не видях данни за предишни провинения. Предположих, че някой е прецакал нещата, търсейки предишни издънки с фалшивите ми имена, макар, че делото в съда беше с истинското ми име. Човешка грешка? Компютърна грешка? Кой знае? И в двата случая това беше гигантска грешка.

Бях спокоен, когато влязохме в съдебната зала (място, което познавах все по-добре), съдът продължи да допуска, че това е първото ми провинение, и процедира по съответния начин. Пледирах „Неоспорване” на намалената присъда за незначителна кражба и получих 60 часа общественополезен труд. Изработих ги, сякаш това беше мечтата ми, знаейки че биха могли да са 17,520 часа.

Всичко в главата ми беше объркано. Какво се случи току-що? Взех си обратно следващите две години.

И отново време за градеж

Скоро се върнах в Л.А. и започнах нищожна работа за $6/час и минах някакви нищожни курса между другото. През последните няколко години се вълнувах достатъчно и просто исках да се радвам на спокоен и нормален живот за известно време ...и да стоя под радара. Свързах се отново с приятелите от гимназията и излизах с тях, но обикновено странях от партита. Играех тенис, а особено обичах компютърните игри - любимите ми бяха тези на Сиера адвенчър, доста популярни в началото на 90-те години. Опитвах да водя съвсем естествен живот. Много време отделях на премисляне на всичко, което се случи в Бъркли, исках да го разбера, за да мога да се опазя от залитане по същите неща в бъдеще. Но всички мисли в тази насока оставих за себе си.

Знаех, че имам много работа по възстановяване на личността, която бях, но също знаех, че не можех да се върна назад. Морала и убежденията, с които израснах бяха нарушени, но беше ясно, че да живея необмислен живот не беше вариант. Изискваше ли се вяра в Господ, за да живея според етичния кодекс?

Стана ми ясно, че независимо колко негативни изглеждаха преживяванията ми, те завинаги ме промениха към добро. Преминавайки през тях бях дал достъп до частта в себе си, която някога беше в летаргия – своята смелост. Въпреки, че бях правил много глупави неща, те изискваха и доста голяма доза смелост. Научих се да действам въпреки страха. И този тренинг си остана у мен. Тъй като вече бях преживял възможността да отида в затвора, всеки провал, който би имал по-слаби последствия от отиване в затвора изобщо не беше проблем за мен. До днес страхът от провал има съвсем малка власт над мен. Просто си казвам, „Ако няма да ме изпрати в затвора, колко лошо може да е ?”

Разбира се, трябваше да регулирам смелостта си с помощта на морала и здравия разум. Така, през тази година на тиха ретроспекция, постепенно промених своя контекст, за да си създам личен етичен кодекс, който да ме направлява. Но вместо да се корени в религията, аз го изградих по по-хуманистичен начин, интегрирайки ценности като чест, почтеност, искреност, смирение и справедличост. Това беше съвсем целенасочен и обмислен процес на ре-изграждане, който би продължил поне през следващите няколко години. Но макар, че през 1991-92 година аз само започвах, това ми даде стабилност и постепенно стана моя най-мощен контекст досега. Не ми отне много време да осъзная, че смелостта, която развих по-рано, стана мой силен актив, при условие, че я използвах интелигентно.

Бях готов за ново предизвикателство

Без страх

През есента на 1992 година реших да се върна в колежа, започвайки отново от първи курс. Този път в Кол Стейт Юнивърсити, Нортридж. Специалност „Компютри” не беше колко знае колко развита, така че беше нужно само да подам молба, за да ме приемат. Нанесох се в общежитието на 21 години. Но вече не бях същия човек, както на 18. В религиозно отношение все още бях атеист, но вече има силен набор от нравствени ценности, които да ме направляват. Исках да видя на какво бях способен и какво тези ценности могат да направят за мен, по-специално почтеността. Без повече измама, кражби и пиене. Ставаше въпрос за поставяне на цели и за мобилизацията да дам най-доброто от себе си. Смелостта ми беше като нов източник на енергия, която вече бях обуздал. Приятелите ми от Бъркли ми казаха, „Ако вложиш толкова енергия в ученето, колкото в престъпното си поведение, ще имаш само отлични бележки.”

Но аз вече знаех това. Бях го правил в училище по-рано. Това предизвикателство не беше достатъчно голямо. Затова вдигнах летвата по време на първия семестър с желанието да взема 10 изпита на сесията. Нормално студентите имаха 4-5 изпита на сесия. За нещастие декана на компютърния факултет не одобри допълнителните ми изпити. Тя пазеше ключа от вратата и си мислеше, че или съм луд или се шегувам.

Това преживяване ме накара по-дълбоко да оценя силата на контекста. Такива неща вероятно никога не бих опитал като католик. Никога нямаше да си поставя целите, които си поставих. Не съм сигурен дали някой може да разбере наистина колко различна изглежда реалността от гледната точка на различния контекст, ако той никога не е бил променян. Ако приемете лишаващия ви от нравствена сила контекст, може да бъдете абсолютно оскатен във възможността си ефективно да се заемете с определени предизвикателства, независимо колко усилие влагате (ако изобщо влагате някакво).

В годината след дипломирането създадох Dexterity Software, срещнах бъдещата си жена и продължих да изследвам различни системи от убеждения. Но вече го правех съвсем съзнателно и обмислено. Бях воден от идеята за това, че ако един контекст е могъл да отвори вратата на неразработен по-рано потенциал, тогава какво биха могли да постигнат други контексти. Би ли могъл да съществува по-добър контекст от настоящия ми? Преживяванията ми в Бъркли и Кол Стейт Юнивърсити бяха тотално различни, и знаех, че това беше резултат от различните ми системи от убеждения. Една „религия” без малко да ме прати в затвора; другата ми помогна успешно да разработя потенциал, който никога не съм знаел, че имам. Наистина трябваше да науча повече за тези неща.

През следващите десет години експериментирах с агностицизъм, различни ню-ейдж вярвания, Будизъм, обективизъм и т.н. Дори опитах сциентологията за няколко месеца, за да видя какво представлява. Исках да асимилирам различни контексти, да ги преживея вътрешно, после да отстъпя назад и да сравня силните и слабите им страни. Това донесе големи сътресения в живота ми, но и огромен растеж.

Бях като майстор-готвач, опитващ различни съставки, за да открие рецептата, която според него би довела до по-добър живот. И отново, определението „най-добър” е част от рецептата, затова и разбирането ми за живота постоянно се променяше.

Много пъти усещах, че новия контекст ме забавя, а резултатите ми започват да отслабват. Други пъти новия ми контекст беше по-стимулиращ и отново започвах да поря напред. В дългосрочен аспект приех нови одухотворяващи убеждения и изтрих тези, които не струват, и животът ми започна да се подобрява на всички нива. За миналата година те бяха доста стабилни, и мога да кажа, че 2005 година е най-добрата ми досега.

Гъвкавост

Убежденията ни действат като лещи. Те ни помагат да видим неща, които иначе не можем, но могат и да ни попречат да видим фрагменти от действителността. Виждам огромното значение на личностното развитие като учение за тези лещи – тези системи от убеждения. Има неограничен брой лещи, така че търсенето никога не спира, и колкото повече лещи изпиташ лично, толкова повече разбираш естеството на реалността и ролята си в нея.

Не съм изживявал каквато и да е система от убеждения, която да не лишава от нещо, по какъвто и да е начин. Проблемът е, че всички те са с фиксирана гледна точка. Ако погледнете на действителността от една гледна точка, вие само възприемате проекцията й върху вашите убеждения, а не самата действителност. Колкото е по-скована гледната ви точка, толкова повече детайли пропускате, и по-малко от истинския си потенциал можете да разкриете.

За тези няколко години бих описал религията си като необятно пространство, а не като фиксирана точка. Беше смес от много плаващи контексти и аз опитвахда видя реалността от техните гледни точки. Отначало това беше обезпокоително и затрудняваше поставянето на целите и действието, но разбрах, че си струва и ми донесе много по-голяма яснота. Започнах да виждам примери докъде определени гледни точки могат да доведат, и по отношение на мен, и на другите. Както можете да си представите докъде живот, изпълнен с престъпления може да доведе, също можете да придобиете подсъзнателното разбиране за това накъде би довела вяра в определен Бог. Това е сложно, защото нямаме фиксирани точки за начало на пътя и желаното местоназначение. Става въпрос за полета от възможности, водещи до полета от потенциал. Например, престъпния живот може да започне и завърши по много начини, но все пак можете да видите общи модели от началото до края. Можете да направите някакви обобщения, които биха били сравнително точни.

Като резултат от този самоанализ, можах да заменя определени убеждения и да усиля други. Някои подценяваха силата на индивида и ако ги приемех, означаваше да се лиша от достъп до собствения си потенциал. Те включваха вярата в рай/ад и тази във висшата сила. Второто може да звучи изненадващо, но избрах да го оставя да си отмине, защото разбрах, че носи по-малко възможности, отколкото вярата в по-нисшата сила. Пример за първото е вярата в Бог или боговете, както в християнството или гръцката митология, докато втората би била като пространство, способно да отговори на намеренията ви, нещо като „силата” в Междузвездни войни или както някои хора я наричат „първоизточник” или „начало”. Можете да се молите и на двете сили, но в първия случай вие молите, а във втория декларирате. Мнозина, между които и аз, са забелязали, че декларативните молитви работят по-добре от „молещите”. Аз го виждам главно като израз на намерение.

Поглед към света през моите очи

Цялостната ми религия се превърна в религия на личния растеж. Всяка година поправях убежденията си в опит да разбера как реалността действа всъщност. Колкото по-добре разберем реалността, толкова по-голям потенциал отключваме. Както разбирането на нов физичен закон ни позволява да правим неща, които преди не можехме, убежденията относно реалността работят по същия начин. Ако сте непоклатимо убедени, че Земята е плоска, това ще ограничи вашите потенциални действия и резултати в тази насока. По подобен начин, ако вашите религиозни убеждения са в огромна степен несъгласувани с реалността, вие ще сте орисани да пракарате живота си, реализирайки само фракция от истинския си потенциал. В моята „религия” да оставиш потенциала си нереализиран е грях. Собственото подобряване е дълбоко вградено в чувството ми за морал. Да не израснеш е грешно от гледна точка на морала – това е в противовес с разбирането ми за мисията в живота.

Единствените надеждни средства, които съм намерил за разкриване на силата, която убежденията носят, е да ги сравня с други такива. Това е нещо, в което първоначално попаднах подсъзнателно и по много разрушителен начин. Но когато се прави съзнателно и интелигентно, то може да допринесе цяла нова гледна точка за живота. Както тези, които пътуват много казват, че биват променени от преживяванията си сред други култури, можете и вие също да очаквате промяна в себе си в резултат от различни системи от вярвания.

Не очаквам, разбира се, всеки да приеме моята религия. Това е съвсем личен избор и беше без съмнение оформен от уникалните ми преживявания. Той ми даде достъп до части от собствения ми потенциал, които никога не бих достигнал с други нравствени ценности. В повечето случаи бих бил много по-пасивен и не бих успял да се мобилизирам. По-скоро бих бил склонен да приема посочения ми път, вместо съзнателно да си създам такъв. Тъй като „религията” ми се базира върху активната работа по собствения ми растеж и върху помощта на другите да правят същото, аз съм изпълнен с желание да действам. Добрите мисли и намерения не са достатъчни.

Друга част от религията ми е старанието да стана най-доброто, което мога, не копие на Исус или Буда или който и да е. Това означава да прекарам много време в изучаване на собствените ми силни и слаби страни и осъзнаването къде мога да израстна и кое трябва просто да приема.

Всичко има значение

Настоящите ви убеждения дават ли ви сили да дадете най-доброто от себе си или ви орисват да живеете просто като сянка на това, което бихте могли да бъдете? Можете ли честно да кажете, че правите всичко, на което сте способни или поне близо до това? В съответствие с най-дълбоките си убеждения ли живеете? Независимо какви са религиозните или духовните ви вярвания, колко добре ги практикувате? Правите ли каквото проповядвате?

В понеделник, докато се разхождах по главния булевард на Лас Вегас, видях угнетен бездомник, който седеше на един от надлезите и просеше. Макар че повече от стотина души минаваха покрай него за минута, никой не се спря да му каже добра дума или да му се усмихне. Помислих си, „Къде са всички християни?” Ако Исус е модел за християнско поведение, какво би направил той в тази ситуация? Какво биха направили другите модели за подражание? Какво бихте направили вие?

Според това, което твърдят, повечето американци са християни, но според действията им, повечето не са.

Ако наистина вярвате в нещо, вие бихте действали в съответствие с това вярване – винаги. Ако вярвате в гравитацията, никога няма да опитате да я предизвикате. Ако твърдите, че имате вяра, но действате в противоречие с нея, тогава всъщност не вярвате. Само се шегувате със себе си. Вярата никога.

Действията, а не думите разкриват убежденията. Ако искате да разберете в какво вярвате истински, наблюдавайте действията си. Може да имате нужда от смелост, но ако следвате дирята на действията си, тя ще ви отведе към съответстваща система от вярвания. Обаче няма да напреднете, докато твърдите, че вярвате в нещо, а системно действате в противовес с него. Аз бих казал първо да действате според убежденията си и да бъдете напълно откровени със себе си, със съмненията си и с всичко останало. Тогава ще разберете, че е много по-лесно да продължите напред. Не се страхувайте да го направите – няма божествено създание, което да ви порази за това, че сте откровени със себе си. И ако някое от тях изобщо се покаже, винаги можете да ме използвате за изкупителна жертва.

Макар, че може да бъде много нeравен път (поне за мен със сигурност беше), ще излезете на другия край като много по-комплексно и одухотворено човешко същество. Вътрешните несъответствия ни оскатяват, карат ни да изживеем само частица от потенциала си. Когато действията и убежденията ни са в конфликт, не можем и да мислим. Ставаме по-малко интелигентни и по-малко изобретателни – с лекота манипулирани от другите. Нямаме никаква яснота, и няма знак, че се движим в правилната посока. Като неуправляем кораб сме, който се носи по вълните.

Съответствието е яснота. Когато сте наясно в какво истински вярвате относно реалността, когато наблюдавате своите действия и признавайки си най-дълбоките и тъмни истини, които никога не искате да срещнете, вие стъпвате на пътя към израстването, което ще засрами всичките ви предишни постижения. Не се страхувайте да се изправите лице в лице с това, което наистина сте. Много по-силни сте, отколкото осъзнавате.

И тогава…

Утре ще изследваме как можете да вземете най-важното от всички решения: Как да живеете и за какво?

Един горещ летен ден

2011-01-28T17:01:00.001+02:00

Добрин Петров 28.01.2011

Събудих се доста късно. Слънцето блестеше през затворените ми очи накъдето и да се обърнех. Поизлежавах се още малко, но разбрах, че магията си е отишла. Бяха толкова истински всички онези неща, дето ги сънувах, а сега нямаше и следа от тях. Само си спомням, че ги имаше... Протегнах се пак и се ослушах, никой не се чуваше. Значи няма нужда да чета пак онази книга, дето ни караха в училище. Нали все пак беше ваканция, помислих си. Станах, набързо се измих и излетях навън. Очаквах да видя другите деца от махалата, но... странно, беше пусто. Посрещнаха ме само горещото слънце и прашната улица. Толкова беше задушно, че чак се дишаше трудно, изпотяваш се само като вървиш. Дядо беше казал, че когато времето е такова, значи скоро ще вали. Аз обичах да вали през лятото. Харесваше ми миризмата на свежо, която можеш да почувстваш, когато капките започнат да падат върху нагорещения асфалт. И се изпаряваха почти веднага, опарени. След това дъгата... само дето не винаги я виждах иззад къщите наоколо.

Потърсих Митко у тях, но никой не отвори. Звъннах два-три пъти и си тръгнах. Знаех, че техните го карат да ходи на уроци по акордеон, затова и не звънях дълго. Било много важно от малък да има школуван слух. Пък и нали дядо му, бащата на майка му, все им казвал, че да си музикален идвало през поколение. Демек, сега е ред на Митака. Те с баща му никак не се разбираха. Щото бил от някакво село, а пък дядо Димитър се мислеше за буржоа. Митака така разправяше, докато играехме на трансформатора. То все така се случваше: когато техните започнат да се карат, Митака го изпращаха навън да играе на лимки. Ама той не обичаше, понеже все губеше, и ги скриваше в ъгъла на двора, преди да излезе от тях. Обикновено се събирахме на трансформатора и после решавахме накъде да ходим. А понякога там си играехме. Беше сборното място на децата от махалата. Едно такова нещо от цимент, голямо, можеше да се катериш по него. Имаше една стена, която стоеше на две големи циментови кутии, дълги три-четири крачки, със стъпала. Отстрани и на двете имаше някакви прозорчета с решетки, но никой не знаеше какво има вътре и откъде се влиза. Беше тъмно и лъхаше на маза, абе бая зловещо... Ама аз на никого не съм казвал, защото минавах за смел в махалата. Даже предложих на другите деца да направим експедиция; може да е вход на пещера, за която никой да не знае... Всички се съгласиха. Обаче вечерта едва отървах пердаха, когато казах на нашите. Така че, нищо не се получи. По горния край на стената минаваше една тръба, на която се състезавахме кой най-дълго ще виси. Заставахме от двете страни на плочата и се държахме, докато някой се откажеше. Или пък играехме на криеница или гоненица.

- Ти какво си се раззвънял, бе, нехранимайко? Айде марш оттук, че да не вадя метлата!

- От вас дечурлигата, човек не може да си почине, да ви се не види макар...

- Ти къде беше, бе? Знаеш ли как се притесних, като видях, че те няма?

- Чичо, айде да ме повозиш на този камион! Моля ти се!

- Не може, бе, малкия! Имам работа, още на два адреса трябва да ходя. – отвърна ми той.

- Те наблизо ли са? Ако са наблизо, ти ще ме закараш дотам, а пък аз ще се върна пеш. – продължавах с молбите.

- Абе, ей, пишлеме, аз на теб какво ти казах? Марш оттук!

- Айде само малко, бе чичо, до края на улицата – този път опитах с най-жалостивия си глас.

- Хубаво! – неочаквано се съгласи той. Ама после се връщаш обратно сам! Нали?

- Не се облягай на вратата, че може да се отвори и да паднеш! – каза чичо Матей, така се казваше шофьора.

Не след дълго той спря камиона и каза:

- Айде, време е за слизаш, че много се отдалечихме.

Не беше колко знае колко далече от нас, ама развълнуван му отвърнах:

- Благодаря ти, чичо Матей! Ама много, много ти благодаря! И аз ще карам камион като порасна. Наистина!

Вярвайте на себе си, не толкова на експертите

2011-01-27T16:56:00.004+02:00

June 1st, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

Отново и отново виждам хора, които разчитат на експертен съвет и разбират, че той не им върши работа. После си чукат главата, защото „би трябвало да работи, щом ми го каза някой, който разбира”. Почти всяка седмица получавам поне по един имейл, разказващ ми подобна история, която често завършва така „Толкова ли съм глупав/разбит/затворен/недисциплиниран/слаб?”

Не си го причинявайте. Много често един съвет не работи, защото е лош. От стотиците книги по лично усъвършенстване, които съм чел, бих казал, че повечето съдържат лоши съвети, което означава, че идеите и предложенията просто не ми свършиха никаква работа. Или не дадоха никакви резултати, или резултатите бяха направо отрицателни. Но това не значи, че автора лъже. В повечето случаи мога да видя причината, заради която същия съвет е проработил за автора, но не е проработил за мен. Ние всички сме различни. Това, което е валидно за човек или група хора, не винаги е съотносимо към всеки друг.

Като пример, чел съм много книги, препоръчващи всекидневни гласови утвърждавания. Те може и да работят за някого, но осъзнах, че за мен са просто губене на време. Дори, когато вярвах, че работят, резултатите бяха слаби. Това, което ми върши работа не е да рецитирам целите си на висок глас, а обратно – да си затворя устата и да се заема с действие по въпроса.

Често, когато спомена идея в този блог, за някои тя работи супер, но за други е път наникъде. Ако нещо работи добре за другите, но не и за вас, не правете грешката да допускате, че вие сте проблема. Приемете, че от вашата гледна точка това е слаб съвет.

Няма значение колко много препоръки има един експерт, или с какви изследвания подкрепя твърденията си. Освен ако не са ви изучавали персонално, бъдете подозрителни към всеки съвет, идващ като най-обща констатация. Ако е възможно разберете как това работи като директно го преживеете, но ако не става, просто кажете „Следващия!”

Колко добре проучванията на „средностатистическите” хора са приложими за някой, който не е средностатистически? Вие средностатистически ли сте? Аз със сигурност не съм. Колко изследвания на населението като цяло биха били еднакво приложими за крайни вегетарианци, далтонисти, левичари, синеоки, жители на Вегас бащи на две деца? Например, само 1 на всеки 500 американци са крайни вегетарианци, така че как мога да се доверявам на здравни изследвания, в които хората като мен биват смесвани с 99.8% от обществото, което се храни по коренно различен начин в сравнение с мен? По подразбиране съм скептичен, че всичко приложимо към 99.8%, все още ще бъде истина и за останалите 0.2%.

А вие не сте ли уникални? Пасвате ли на общия шаблон по отношение на генетика, диета, възпитание, образование, финанси, семейно положение, местожителство, хобита и т.н.? Можете ли да определите нещо, което ви отличава от останалите 99.9% от населението до такава степен, че онова, което е приложимо да произволно избрани 999 човека, вероятно няма да се отнася и до вас?

Не се безпокойте толкова за това, което така наречените експерти казват. Така или иначе, след десетина години ще бъде доказано, че техния съвет е грешен. Изучавайте себе си като индивид и използвайте експертен съвет само като най-общо указание. Забележете какво ви върши работа и какво не. Доверявайте се на сетивата си. Ако експерта каже едно нещо, но личния ви опит казва обратното, повярвайте на опита си. Това ще ви отведе към по-дълбокото познание за себе си ... със сигурност то ще ви бъде повече от полза, отколкото да се самонаказвате заради това, че повярвахте на някой „експерт”.

Кой ръководи денят ви?

2011-01-27T07:01:00.001+02:00

May 1st, 2005 by Steve Pavlina Email this article to a friend

Казано е, че първия час след ставането ви ръководи целия ден. В своя живот съм се уверил, че в това има голяма доза истина. Ако ме мързи или съм нехаен по време на първия час след като се събудя, има голяма вероятност да имам мързелив или нефокусиран ден. Той може да започне с излежаване в леглото, с нападение от страна на дъщеря ми, малко протягане, обличане, бръснене, дълго приготвяне на закуската и още повече време за изяждането й и т.н. След което би трябвало да започна деня с проверка на входящите имейли, да напиша статия и да свърша някои други по-маловажни неща. До това време обикновено съм буден от няколко часа, и мързелуването ми вече ме е предразположило към ден с липса на вдъхновение. По скалата от 1 до 10, в такъв ден цялостната ми енергия рядко достига 7-ица.

Но ако се постарая да направя този първи час максимално продуктивен, останалата част от денясе развива по същия модел. Такъв ден започва със събуждане и физическо ставане от леглото в момента на изключване на алармата – без излежаване и двоумене. Бързо се обличам, но прескачам бръсненето, правя си чаша билков чай и сядам на бюрото в домашния си офис. Не проверявам входящите си имейли по това време. В 5,10 вече съм започнал работа по най-важния си проект за деня. След 60-90 минути си вземам почивка, в която се бръсна и се занимавам със семейството, след това закусвам набързо и продължавам работа. Онзи продуктивен първи час ме тласка напред и до 11 часаобикновено съм свършил еквивалента на един пълен работен ден. И обикновено нивото на енергията ми си осдтава поне 8-ица или 9-ятка през останалата част на деня.

Това, което ме изненадва е, че втората версия, макар че изглежда по-трудна за изпълнение, всъщност е по-лесна след като веднъж свикна с нея. Да свърша по-голямата част от дневната работа рано през деня е много стимулиращо, и след няколко такива седмици на високо продуктивна работа, това добавя дори повече енергия и импулс. Чувствам се прекрасно, когато видя часовника да показва 8,30 часа, а аз вече съм свършил 3 часа фокусирана работа по проект №1. Това създава силен импулс, който ме зарежда през останалата част от деня. До 5 часа след обяд изобщо не си правя труда да проверявам имейла си – всъщност мисля, че ако хората бяха приели простия навик да не си проверяват имейла до 5 следобед (имайки предвид нормалното работно време), дори само това би повишило драматично продуктивността. Опитайте обработката на имейла да бъде последното нещо, което правите за деня и вижте колко бързо ще го изпълните.

Разбира се, имам предимството да работя от вкъщи, така че мога да бъда на бюрото си минути след събуждането. Уверил съм се, че бързото ставане и преминаване към задачите с минимално протакане е най-доброто за продуктивна работа.

Мотивацията може да предхожда, но и да следва действието. Начина, по който прекарвате първия си час ще предизвика кореспондиращото ви ниво на мотивация, което можете да използвате за добра кауза. Ако искате обаче спокоен ден, нека първия час бъде спокоен – медитирайте, четете, разходете се, вземете си отпускаща вана. Ако искате мързелив ден, бъдете мързеливи през първия час. Ако искате ден, в който да се отдадете на тривиални неща, започнете го по този начин – проверка на имейл, посещаване на онлайн форуми, четене на новини и т.н.

Добрата новина е, че ако искате определен вид ден, просто се фокусирайте с максимално усилие върху този първи час. Не се безпокойте какво идва след това. Ако се справите с първия час, останалата част от деня ще се съобрази с тази линия. Използвайте силата на първия час, за да ръководите целия кораб.

Малък разказ преди лягане

2011-01-26T21:40:00.000+02:00

от Добрин Петров 26.01.2011

М-да, след малко влака трябва да потегли. Интересно, оставаха още не повече от пет минути, а съм сам в купето. Когато си купувах билет и поисках мястото до прозореца, ми отговориха, че цялото купе е заето, с изключение на номер 63 – първото място вдясно. Дори трябваше да пътувам с гръб към движението. Май главоболието няма да ми се размине, винаги така ми се случва, почвам да си мисля, че е вродено. Но пък може да се преместя, не кипи от хора.

Ха, тъкмо да си го помисля и вратата на купето се отвори. Показа се някакъв юнак с късо кожено яке и джинси, които сякаш живеят н’ам си кой живот поред, съдейки по избелелия им цвят и оръфания ръб на крачола отзад. Това, което ми се стори интересно беше нещото, което беше на главата му. Изглеждаше като каскет, какъвто мисля, че дядо ми имаше, обаче го носеше с козирката назад. Егати модата. Обаче тутакси се сещам, че в някакво списание се обясняваше как в модата се използват неща отпреди двайсет години, макар и леко променени. Както и да е, казвам си и продължавам да си решавам кръстословицата. Другаря, опа – младия господин с каскета наопаки дори не ме удостои с поглед, метна си зелената бризентова раница на поставката за багаж, махна си каскета и се отпусна като подсечен на седалката, тя пък в отговор мощно изпуфтя. Отвън прозвуча свирката на машиниста, дето оказваше, че има три минути до тръгване. Супер, казах си, даже ще си опъна и краката. Да, ама не (някой го беше казал, явно в ситуация като тази). Вратата се плъзна и някаква русокоса нимфа с пухтене мина покрай мен, мъчейки се да издърпа през прага на купето големия си оранжев куфар. Реших да й помогна да го качи на поставката за багаж, обаче веднага съжалих, когато се опитах да го вдигна. Имам чувството, че тежеше към 30-тина килограма.

- Малко учебници, а много тежат! Извинявайте! – промълви тя.

- Няма нищо. Важното е, че успяхме. – усмихнах се.

Някакво хлапе изтича по коридора и ме стресна. Явно съм задрямал. Русокоска и каскета оживено си разговаряха. Той свирел на китара и щял да ходи на прослушване. Тя пък щяла да бъде първа година студентка по право. И двамата с големите си мечти. Дали не бях свидетел на зараждането на нова любов? Кой знае? Ако им е писано, нека я изживеят. Сега им е времето. Опа, май нещо се разнежих. Доста отдавна бях на тяхната възраст. И много неща ми се случиха оттогава. По целия свят...

Мъжът срещу мен дремеше, а жена му четеше някакъв вестник. Явно гюрултията на младите не им правеше впечатление. Което, обаче, не можех да кажа за себе си. Двете момчета и момичето, оказа се, наистина бяха студенти. Вече се бяха запознали с Русалка и Сантана, не знам защо така ги кръстих, но всъщност ми беше доста приятно. Иначе бяха Ивайла и Методи.