tag:blogger.com,1999:blog-55728590528585651912012-02-07T09:29:50.400+02:00Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.comBlogger134125tag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-49973522432638609762012-02-04T16:56:00.005+02:002012-02-07T09:29:50.407+02:002012-02-07T09:29:50.407+02:00Днес ще ви представя два нелоши сборника с разкази от млади български автори.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/-hgLRbeGE4mQ/Ty13zzC1W9I/AAAAAAAAA5I/mfuSJzwYnvY/s1600/index.php.jpeg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 202px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/-hgLRbeGE4mQ/Ty13zzC1W9I/AAAAAAAAA5I/mfuSJzwYnvY/s320/index.php.jpeg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5705348034707413970" /></a><br /><br />Автор: Александър Шпатов<br />Издател: Жанет 45<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2008<br />Стр: 136<br />Цена: 7.50 лв<br /><br />Единият от младежите е небезизвестният Александър Шпатов, който наскоро нашумя със сборника си "Календар с разкази". Това е негова малко по-стара книга, изпъстрена с многобройни, кратични творби в стил съвременна проза, която на моменти прелива ту в сюрреализъм, ту в магически реализъм. Като цяло останах доволен и препоръчвам автора. Особено ми харесаха темите за безценните кашони от банани, в които книжарите на "Славейков" прибират стоката си, "Икарус" - малкия ад на столичен автотранспорт, "Контрол" - и на съпътстващите го контрольори, "Маймунка", "Дерби", "Дванайсее", "Стаята", "Ботуши", абе, чудесно е. А, да - и, разбира се, да не забравя любимия си разказ от сборника - "Кръв". Ще ми бъде много интересно да прочета още творби от автора, но ако случайно попадне на блога ми имам към него една-единствена гореща молба - Шпатов, в родното литературно пространство вирее една клика от съвременни български автори, които постоянни ни биват навирани в очите от медии, овчедушни книжари и нереализирани псевдоинтелектуалчета. Моля те, не се присъединявай и събирай с подобни хорица, чрез които разни мастити издатели си правят реклама, пиар и перат едни кинти. Просто продължавай да пишеш и да се развиваш като писател, поел си по правилния път и успех!<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-jOjGCw9gZ58/Ty13txQC8aI/AAAAAAAAA48/xwYj9axvk_g/s1600/kapan.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 234px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-jOjGCw9gZ58/Ty13txQC8aI/AAAAAAAAA48/xwYj9axvk_g/s320/kapan.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5705347931146744226" /></a><br /><br />Автор: Донко Найденов<br />Издател: Антос<br />Формат: 140 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 120<br />Цена: няма<br /><br />А това, дами и господа, е дебютният сборник на моя приятел Донко Найденов. Абсюлотен апокриф и ъндърграунд - първите творби на автора, неизвестно издателство, тираж от 100 бройки, липса на цена, жанр - хорър... И прочее, и прочее. Е, сега, издателят можеше да се потруди малко повече и да направи по-красива корица, да удари една редакция, ама защо пък да го прави. Все пак, много ми харесаха разкази като "Неизвестен враг", "Тайната на живота" и "Погребан жив" - Донко определено има талант, който тепърва развива и аз лично с нетърпение очаквам следващата му книга, която ще е реалност в рамките на близките няколко месеца. Да не забравя и най-дългата и според мен най-добрата творба в сборника - "Загадката на странните дни". Класически хорър за селото, злокобната къща, тайнствената фамилия, още по-тайнствения непознат... И прасета, дами и господа. Именно свинете обединяват тези две книги, които ви представих - онова на Шпатов не присъства само на корицата.<br /><br />С две думи, доволен съм. И от двете книги.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-4997352243263860976?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/wEcdmT2mgtmZdJtaHFUI9Zhyw3g/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/wEcdmT2mgtmZdJtaHFUI9Zhyw3g/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/wEcdmT2mgtmZdJtaHFUI9Zhyw3g/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/wEcdmT2mgtmZdJtaHFUI9Zhyw3g/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/J0vrAybPeDU" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2012/02/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-14212752441463025192012-01-28T13:54:00.003+02:002012-01-28T20:37:42.815+02:002012-01-28T20:37:42.815+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.booktraffic.bg/pic/books/big/1239_plashiloto_i_armiqta_na_kradcite_booktraffic_bard.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 255px; height: 409px;" src="http://www.booktraffic.bg/pic/books/big/1239_plashiloto_i_armiqta_na_kradcite_booktraffic_bard.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Матю Райли<br />Издател: Бард<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2010<br />Стр: 416<br />Цена: 12.00 лв<br /><br />Приветствайте завръщането! Австралийският майстор на екшъна и трилъра Матю Райли отново е на сцената с новия си роман, който ще ви отнесе главите. Изключително се радвам, че след трите книги за австралийския суперкомандос Джак Уест, които бяха доста слаби на фона на предишните му романи, сега Райли отново се завръща към любимия на всички ни американски морски пехотинец - Шейн Скофийлд, Плашилото.<br /><br />Историята отново е доста позната, но както винаги Матю е вкарал и доста нови елементи. Сякаш от нищото с магическа пръчка се появява тайнствена терористична организация от силно милитаристичен тип, зовяща себе си Армията на Крадците. С добре премерени удари по целия свят тя се въоръжава до зъби с всякакви оръжия и много пари и накрая овладява руски/съветски остров в Северния Ледовит Океан, известен като остров Змей (Дракон).<br /><br />Какво му е специалното на острова ли? Ами, през Студената Война Съюзът там е експериментирал с всякакви нови оръжия, докато накрая построил чудовищно съоръжение, с което спокойно може да види сметката на цялата планета. Разпадането на СССР превръща целия комплекс в една полузабравена реликва, чието време да се задейства е дошло.<br /><br />И кой мислите може да спре унищожението? Точно така, случайно намиращият се недалеч от острова капитан Скофийлд с екипа си - шепа хора, половината военни, половината учени. Екшънът не спира, няма край, помощта идва от съвсем неочаквани места, положението се оцапва без възможност за почистване, шеметни обрати на всяка страница, абе лудница с една дума.<br /><br />Тук Райли буквално си позволи да стигне до края, писателската наглост е най-очарователната наглост на света :-) Когато накрая се разбра кой стои всъщност зад тази загадъчна Армия беше голям, голям шамар, наистина. Затова и краят на романа беше така неочакван.<br /><br />Накрая имам само два въпроса - защо, по дяволите, хартията на която е отпечатан този роман е буквално тоалетна (баси, <a href="http://chetene.blogspot.com/2011/01/blog-post_30.html">Мечове в Леда</a> е на вестникарска хартия, която е по-добра от това!) и кога най-накрая ще видя роман на Райли филмиран?<br /><br />Останах доволен, хареса ми - прочетете, разкажете, споделете.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-1421275244146302519?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1gKnAncfXEL9PCjybwnJLUXAb-A/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1gKnAncfXEL9PCjybwnJLUXAb-A/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1gKnAncfXEL9PCjybwnJLUXAb-A/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1gKnAncfXEL9PCjybwnJLUXAb-A/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/ZSMhV3uCLds" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com2http://chetene.blogspot.com/2012/01/blog-post_28.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-19270670213264570812012-01-21T10:10:00.002+02:002012-01-21T23:11:48.990+02:002012-01-21T23:11:48.990+02:00Днес ще ви представя две супер готини книжлета.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.book.store.bg/prdimg/45774/portite.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 182px; height: 280px;" src="http://www.book.store.bg/prdimg/45774/portite.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Джон Конъли<br />Издател: Прозорец<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2010<br />Стр: 248<br />Цена: 12.00 лв<br /><br />Нов роман от любимият ми автор Джон Конъли. Малкият Самюъл Джонсън и неговият дакел Бозуел решават да проявят иницативност и тръгват да събират лакомства за Хелоуин три дни преди празника. Без да искат, те стават свидетели на странните събития, които се случват на улица „Кроули Роуд” 666 – не само номерът е зловещ, а и името на улицата, о, да… Със своите експерименти в мазето семейство Абърнати успяват не просто да призоват демон, а Демона и така отварят процеп между световете – процеп, през който се виждат огромни, зверски порти. И то не кои да е порти, а Дверите на Ада, които още малко и ще се отворят, за да избълват зловещите си демони, за да превземат света ни. А единственият, който може да спаси света ни, е едно малко момче и неговото куче.<br /><br />Чудесна история, която плаче да бъде превърната в страхотна холивудска продукция. Конъли разказва приятно и увлекателно, с доволна доза чувство за хумор и в по-малко от 250 страници е събрал много неща – като тръгнем от смелостта и самоотвержеността, та стигнем до крепкото приятелство, което на моменти е способно да ни изненада със своите прояви…<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://azcheta.com/images/stories/anansi.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 276px; height: 441px;" src="http://azcheta.com/images/stories/anansi.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Нийл Геймън<br />Издател: Бард<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 400<br />Цена: 14.99 лв<br /><br />А това е последното нещо, което е излизало от личния ми автор за 2011-а Нийл Ричард Геймън. Дебелият Чарли Нанси (който всъщност въобще не е дебел) е сполетян за пореден път от низ неприятни случки. Старият му баща, с когото отдавна не се погаждат, е починал на сцената в караоке бар, но това далеч не е всичко. Защото Чарли скоро ще открие, че баща му е бил не кой да е, а пакостливият бог Ананси Паяка – бунтар и шегаджия, който обръща всичко с краката нагоре и прави на луди хора, демони и богове. Има и още – Чарли ще се срещне със своя отдавна изгубен брат, който за разлика от него е наследил обезпокоителните таланти и умения на мъртвия им баща и лудницата, която предстои е повече от уникална. Сивото блато на скучното ежедневие ще бъде разбъркано и животът на Чарлз Нанси ще бъде променен из корен.<br /><br />Няма нужда да ви говоря повече, Геймън е име като писател от световна величина и съм го хвалил достатъчно в блога си, и този път не ме разочарова. За вас остава само да прочетете тези две прекрасни книги, нищо друго.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-1927067021326457081?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/rLAkvXsUO_pki0y0h0NeQfkirpg/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/rLAkvXsUO_pki0y0h0NeQfkirpg/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/rLAkvXsUO_pki0y0h0NeQfkirpg/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/rLAkvXsUO_pki0y0h0NeQfkirpg/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/CKUJBrAMmLY" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2012/01/blog-post_21.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-88813366453123679052012-01-14T15:42:00.003+02:002012-01-15T12:05:10.974+02:002012-01-15T12:05:10.974+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/a/z/az-sym-pratenikyt-markys-ziusak.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 180px; height: 280px;" src="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/a/z/az-sym-pratenikyt-markys-ziusak.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Маркъс Зюсак<br />Издател: Пергамент Прес<br />Формат: 140 Х 210<br />Година: 2011<br />Стр: 276<br />Цена: 12.90 лв<br /><br />Прекрасна, чудесна, завладяваща, уникално написана и вадеща на бял свят доброто у теб – ето това е „Аз съм пратеникът” на Маркъс Зюсак! Нямам думи да нахваля авторът на „Крадеца на книги” – друга негова творба, пожънала колосален успех на световно ниво. Ще се постарая да бъда кратък.<br /><br />Ед е съвсем, ама съвсем обикновено бяло момче на има-няма двайсетина години. Бачка като таксиджия, ежедневието му е сиво и скучно, разнообразявано само от вечерите, в които играе карти с тримата си приятели – скъперникът Марвин, непукистът Ричи и красивата Одри, в която Ед тайно е влюбен. Нашето момче живее заедно със старото си куче в квартира, прилична на дупка, по-далеч от проклетата му майка и от всичко.<br /><br />Животът му тече бавно, тихо и безсмислено – както на почти всички ни, впрочем. Внезапно, докато с Марв са в банката, вътре нахълтва пишман обирджия, размахва патлак и кара всички да легнат на пода. Докато се изнася от банката с пълна торба пари обаче прави простотията да си изтърве пищова. Без да знае какво прави, Ед скача, грабва оръжието, настига тъпака и го сбарва по бели гащи. Ченгетата прибират идиота, а младият бакшиш става героят на градчето, снимката му е по всички вестници и така нататък.<br /><br />Точно тогава намира в пощенската си кутия и първото асо. Всяко едно съдържа три мисии, които Ед трябва да изпълни. И той започва да изпълнява задачите си… А задачите му са свързани главно с едно-единствено нещо: ДА ПРАВИ ДОБРО. На всички около себе си, познати и непознати.<br /><br />Ед внася светлинка в живота на възрастна стара дама, страдаща от старческа деменция, помага на младо семейство, тормозено от пиян баща-побойник, на строителен работник-филипинец, който не е срещнал добро откакто е дошъл в САЩ, даже напълва празната черква на един свещеник и какво ли още! Книгата е връх, четох я във влака на път за Свищов и така потънах в нея, че за малко да си отърва свързката на гара Левски.<br /><br />Да не забравя да похваля „Пергамент Прес” за чудесната корица и прекрасния превод – все неща, които на родната литературна сцена рядко вървят ръка за ръка. Романът е просто уникален, чете се на един дъх и доказва за пореден път, че за да си страхотен писател не е нужно да си литературен мастурбатор и да демонстрираш как може да си правиш гаргара с думите, мъчейки ги като пиян жонгльор. Достатъчно е просто да разказваш увлекателно, да водиш читателя и да докоснеш сърцето му – нищо повече. А последното Зюсак го прави, ооо, повярвайте ми – финалните три думи на романа буквално те размазват.<br /><br />А, да – <a href="http://www.knigolandia.info/">Блажев</a>, да го прочетеш в най-скоро време това, чуваш ли!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-8881336645312367905?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/woiRshxdaccJEnrC_pTm-_k36wo/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/woiRshxdaccJEnrC_pTm-_k36wo/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/woiRshxdaccJEnrC_pTm-_k36wo/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/woiRshxdaccJEnrC_pTm-_k36wo/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/E0PH_YIegmQ" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com1http://chetene.blogspot.com/2012/01/blog-post_14.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-35129113365150510562012-01-08T01:39:00.006+02:002012-01-08T13:20:56.480+02:002012-01-08T13:20:56.480+02:00Сетих се за още няколко значими момента от изминалата година, които забравих да спомена в предната статия, та реших сега да ги добавя.<br /><br />Та:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Топ 12 книги за 2011-а</span><br /><br />Колегата <a href="http://uzumaki-bla.blogspot.com">Бла</a> ми напомни, че няма да е зле да споделя какво най-много ми е направило впечатление през изминалата година от книжна гледна точка. Ей ме на, гледайти ма - това е дузината заглавия, които за мен лично се отличиха най-много през изминалата година:<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/-gNYNluxwZAs/Twl7kG-kKEI/AAAAAAAAA4Y/XxLus32Jr0k/s1600/01.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 162px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/-gNYNluxwZAs/Twl7kG-kKEI/AAAAAAAAA4Y/XxLus32Jr0k/s320/01.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5695219064065239106" /></a><br /><br /><span style="font-weight:bold;">2. Таласъмия 2011</span><br /><br />Традиционният фестивал "Таласъмия", който се провежда всяка година на Старозагорските Минерални Бани по Еньовден този път изби всички възможни рибни пасажи. Вместо стандартните 40-50 човека присъстваха близо 120 души (!!!), които още първата вечер напълниха до пръсване станция "Люляк", така че останалите отседнаха в близката станция "Родопи", хотел "Латинка", хотел "Марица-Изток", та даже имаше хора, разпънали палатки :-))) Шоуто беше на макс - ядене, пиене, китари край огъня, бордови, ролеви и игри с карти, камари от книги за продан, поява на хора, които отдавна не се бяха вясвали (Димитър Риков - най-веселата китара край огъня, Любчо Николов - който по време на феста написа ако не се лъжа три приказки, две поеми и една глава от <a href="http://narvi.zavinagi.org/?cat=3">Елесар</a>, Николай Светлев - представи новия си роман и демонстрира защо в риболовните среди е известен като Доцента), присъствие на най-младия фен сигурно изобщо (двумесечната Траяна Зайрянова) и какво ли още не! Да не забравя взривяващия маскен бал - наградите отнесоха маскирани като Сюзън Сто Хелит и Коен Варварина от Пратчет, имаше още варварка, китайски мандарин, пияни горски духове с чаршафи и клонки, пирати, фен на Джими Хендрикс, когото сбърках с Краля на Диското, а отдолу виждате спейс-марин, който нагъва каквото е останало от агнето на чеверме. Малко повече информация в <a href="http://www.gatchev.info/blog/?p=1215">блога на Григор Гачев</a>, който не планираше да участва в маскирането, но точно в сюблимния момент беше понастинал и се уви в едно черно одеяло, което в комбинация със специфичните му физически характеристики накара един куп хора да го объркат я със Смъртта, я с вампир, я с назгул...<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/-qwyU56MC3Jw/Twl8DRUe-WI/AAAAAAAAA4k/rLIPS591ae4/s1600/soldier.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="http://3.bp.blogspot.com/-qwyU56MC3Jw/Twl8DRUe-WI/AAAAAAAAA4k/rLIPS591ae4/s320/soldier.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5695219599417473378" /></a><br /><br /><span style="font-weight:bold;">3. Реалити романът</span><br /><br />Единственият реалити роман на радио София, в който участвах тази година бе "Вечер в скрития квартал" - страхотно детско ърбън-фентъзи, чийто координатор бе моят приятел Александър Драганов от <a href="http://www.citadelata.com/">Цитаделата</a>. Участие взехме както ние, така и бъдещи млади дарования от същия сайт. Получи се наистина страхотно.<br /><br />Забелязвам една тенденция при мен - през 2009-а, когато се появих за пръв път взех участие в цели три реалити романа, през 2010-а - в два. Миналата година бе само един и както гледам, през тази година май-май тенденцията ще се запази...<br /><br /><span style="font-weight:bold;">4. Сайтът за книги-игри</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://oi56.tinypic.com/28konio.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 728px; height: 90px;" src="http://oi56.tinypic.com/28konio.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Хей хей хей, книгите-игри се завръщат, не само с новоиздадените заглавия, а и с посветения на легендарния жанр сайт! <a href="http://knigi-igri.net/">Книги-игри.Нет</a> стартира миналата година - разгледайте го, посетете форума му, дръпнете си безплатно някое сканирано заглавие, поръчайте си други хартиени такива, прочетете първи брой на <a href="http://online.knigi-igri.net/">онлайн списанието</a> му... И те така те.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">5. Възкръсването на Крали Марко</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bgf.zavinagi.org/upload/f/fd/Marko-.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 300px; height: 457px;" src="http://bgf.zavinagi.org/upload/f/fd/Marko-.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Един от най-добрите родни писатели се завърна със <a href="http://chetene.blogspot.com/2011/06/blog-post.html">зашеметяващ роман</a>, който препоръчвам горещо. Все пак, той е и авторът на <a href="http://chetene.blogspot.com/2009/03/blog-post_17.html">Всичкият Блясък на Злото</a>, любимата ми книга писана от българин изобщо.<br /><br />Та тъй. Ще се постарая от другата седмица вече да започна ревюта на книги, де.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-3512911336515051056?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/Nag5KXbdPeXzu3KGOHl1tjQbco0/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/Nag5KXbdPeXzu3KGOHl1tjQbco0/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/Nag5KXbdPeXzu3KGOHl1tjQbco0/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/Nag5KXbdPeXzu3KGOHl1tjQbco0/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/EyZY-E6u4Q0" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com4http://chetene.blogspot.com/2012/01/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-4810277017146062142012-01-02T16:07:00.007+02:002012-01-02T18:21:47.113+02:002012-01-02T18:21:47.113+02:00Не, заглавието не означава, че през миналата година съм ходил на едноименния черноморски курорт (макар че не бих имал нищо против). В тази публикация ще направя една зверска рекапитулация на изминалата година през моя блог.<br /><br />И така.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. РАВНОСМЕТКАТА</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://booksellersnz.files.wordpress.com/2011/10/pile-of-book.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 286px; height: 458px;" src="http://booksellersnz.files.wordpress.com/2011/10/pile-of-book.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />През изминалата година прочетох и ревюирах (айде, да не прозвучи прекалено ангажиращо - споделих мнения за) цифром и словом 55 книги, или общо над 16 500 страници в този блог. Това прави средно по около 45 прочетени страници всеки ден от книга със среден обем 302 страници. Дали е много или малко - вие преценете. Аз мисля, че е добре. За сравнение - през 2010-а съм прочел 42 книги, или над 11 000 страници, което прави по 31 страници всеки ден от книга със среден обем 270 стр.<br /><br />Съотношението български книги/книги от чужди автори е 24/31, или 44% е делът на български книги, ревюирани в блога. Вижда се намаление - през 2010-а съотношението беше точно 50 на 50.<br /><br />Съотношението прочетени романи/прочетени сборници е 56% в полза на романите, почти същото - 55% беше и през 2010. Което ми идва малко странно - уж съм любител на сборниците с разкази, пък...<br /><br /><span style="font-weight:bold;">2. СОБСТВЕНИТЕ ПРОЕКТИ</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/-AQwPm2pRZ7o/TwHA63006uI/AAAAAAAAA3Q/1_vKmJn3Uqc/s1600/giunq.JPG"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 229px;" src="http://3.bp.blogspot.com/-AQwPm2pRZ7o/TwHA63006uI/AAAAAAAAA3Q/1_vKmJn3Uqc/s320/giunq.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693043521623485154" /></a><br /><br />През изминалата година станахте свидетели на два съвместни авторски проекта. Единият бе сборникът със зимни фентъзи разкази "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/01/blog-post_30.html">Мечове в Леда</a>", който съставихме заедно с моя приятел Александър Драганов и няколко автори от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, а другият - чудовищната хорър-антология "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_09.html">До Ада и Назад</a>", която съставихме с моите приятели Александър Драганов, Благой Иванов и още 20 автори, художник ни беше Пепи Станимиров, а автор на предговора - Петър Кърджилов. Сборник, за който тепърва ще се говори.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">3. ПУБЛИКАЦИИТЕ</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/-UzimlpG7Bj8/TwHCxRftWRI/AAAAAAAAA3c/RXre-7GU51E/s1600/kitka.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 223px;" src="http://2.bp.blogspot.com/-UzimlpG7Bj8/TwHCxRftWRI/AAAAAAAAA3c/RXre-7GU51E/s320/kitka.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693045555738794258" /></a><br /><br />Два мои разказа бяха публикувани в две отделни списания - единия бе "Кралят" в трети брой на списанието за българска литература "Смесена Китка", брой, посветен на фантастиката, фентъзито и хоръра. Другият бе "Към Ада", публикуван във "фаталния" 13-и брой на култовото списание на българския фендъм "Тера Фантастика", което не бе излизало от 2007-а. Оле!<br /><br /><span style="font-weight:bold;">4. КНИГИТЕ-ИГРИ</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/-YeRmmHbGits/TwHEm-CpDfI/AAAAAAAAA3o/9nOmou4eYvM/s1600/toro.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 228px;" src="http://4.bp.blogspot.com/-YeRmmHbGits/TwHEm-CpDfI/AAAAAAAAA3o/9nOmou4eYvM/s320/toro.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693047577741168114" /></a><br /><br />Книгите-игри се завръщат! И смея да заявя, че въпреки тоновете помия, които се изляха отгоре им смея да заявя, че са доста добри заглавия и искрено се радвам, че Новата Вълна от книги-игри започва точно с тези две заглавия - "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/04/blog-post.html">Котаракът и Черния Нарцис</a>" на Ал Торо и "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/08/blog-post_06.html">Асасините на Персия</a>" на Блонд и Уейн. Нима още ли не сте ги прочели?<br /><br /><span style="font-weight:bold;">5. ЖАНР НА ГОДИНАТА</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-OLMDkgEBnxk/TwHFrWgsBGI/AAAAAAAAA30/lzmKTIdi-E8/s1600/Sci-Fi-Wallpapers-.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 278px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-OLMDkgEBnxk/TwHFrWgsBGI/AAAAAAAAA30/lzmKTIdi-E8/s320/Sci-Fi-Wallpapers-.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693048752540746850" /></a><br /><br />Докато 2010-а блогът ми премина под знака на фантастиката (17 от 42 прочетени книги, или 40%), 2011-а бе озвучена от гласа на хоръра - ту оглушителен като зверски рев, ту вцепеняващ като нощен шепот. 22 от 55-те книги оправдаха и затвърдиха името на блога като Тъмния Ъгъл, за което мога само и единствено да се поздравя, браво на мен!<br /><br /><span style="font-weight:bold;">6. АВТОР НА ГОДИНАТА</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://rocaeditorial.com/cont/autores/imagePot/Neil_Gaiman.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 302px;" src="http://rocaeditorial.com/cont/autores/imagePot/Neil_Gaiman.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Безспорен фаворит и откритие на годината е британецът Нийл Геймън! Жив и здрав, и да пише все така хубави книги! През 2011-а в блога ми попаднаха негови книги като "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/06/blog-post_11.html">Никога, никъде, никой</a>", "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_30.html">Книга за гробището</a>" и, естествено...<br /><br /><span style="font-weight:bold;">7. КНИГА НА ГОДИНАТА</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.sfbg.us/covers/BARD-S/BARD-S-04NGAB.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 295px;" src="http://www.sfbg.us/covers/BARD-S/BARD-S-04NGAB.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Без съмнение, това е романът на Геймън "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html">Американски Богове</a>". 2010-а за автор и книга на годината най-добри бяха съответно Казандзакис и неговият "<a href="http://chetene.blogspot.com/2010/10/blog-post_30.html">Алексис Зорбас</a>". Няма какво да добавям повече - прочетете ревютата в линковете, ако не се го направили.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">8. НАЙ-ЧЕТЕН АВТОР</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-a7tTuQ-4J2U/TwHUG-FW07I/AAAAAAAAA4A/jLtec-Qo5Mg/s1600/untitled.JPG"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 229px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-a7tTuQ-4J2U/TwHUG-FW07I/AAAAAAAAA4A/jLtec-Qo5Mg/s320/untitled.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5693064620182786994" /></a><br /><br />Реших да разделя автора на годината от най-четения автор, за да ги почета и двамата, естествено. Безспорен фаворит е Стивън Кинг със своите шест заглавия "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/01/2.html">Под купола</a>", "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_24.html">Малко след залеза</a>", "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/10/blog-post.html">Зъл мрак, угаснали звезди</a>", "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post.html">Годината на върколака</a>", "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_17.html">Нощна смяна</a>" и "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post.html">Сърца в Атлантида</a>". Hail To The King, Baby!<br /><br /><span style="font-weight:bold;">9. ИЗДЪНКА НА ГОДИНАТА</span><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_mJOFlV3SwpI/SQA7vAFnz3I/AAAAAAAAAiE/yHhTYEFbmTQ/s400/Goliyat_obyad.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 250px; height: 382px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_mJOFlV3SwpI/SQA7vAFnz3I/AAAAAAAAAiE/yHhTYEFbmTQ/s400/Goliyat_obyad.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Чак ме е срам да назова автора и заглавието на <a href="http://chetene.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.html">тази чекия, погрешно охарактеризирана като книга</a>. Моля ви само за едно - не си губете времето с тази книга, освен, разбира се, ако наркотиците, псевдоинтелектуализма и еднополовата любов не са навлезли необратимо дълбоко в гъ..., оппа, живота ви.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">ТОП 10 НА БЛОГА МИ</span><br /><br />Позволете да осветля кои са десетте най-посещавани публикации за книги през тригодишното съществувание на Тъмния Ъгъл:<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2009/12/blog-post_13.html">10. Завладей Българите!</a><br /><br />Най-отдолу класацията започва с дебютния самостоятелен роман на моя приятел Адриан Лазаровски - а именно хумористичния трилър "Завладей Българите!"<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2011/04/blog-post.html">9. Котаракът и Черния Нарцис</a><br /><br />Поздравления за Ал Торо и неговата дебютна книга-игра за приключенията на знаменития крадец Котарака. И това е само началото...<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2010/10/blog-post_19.html">8. Пътят</a><br /><br />Хм, един противоречив специално за мен роман е на осма позиция - Пътят от Кормак Маккарти. Но, щом ви харесва...<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2010/08/si-2009.html">7. Фантастика 2009</a><br /><br />Следващата позиция е отредена за третия алманах от серията "Фантастика" на Човешката Библиотека.<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2010/08/blog-post.html">6. Покани ме да вляза</a><br /><br />Чудесният хорър на шантавия швед Линдквист е на шесто място, препоръчвам с всички израстъци! Прочетете!<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_11.html">5. Завладей Българките!</a><br /><br />Продължението на "Завладей Българите" е на пета позиция в класацията на блога ми, което прави Адриан Лазаровски единственият автор с две книги в топ 10. Евала!<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2011/08/blog-post_06.html">4. Асасините на Персия</a><br /><br />Ахой, поздравления отново за книгите-игри! Тъкмо се появиха двечките - и двете в класацията! А, да не забравя - посетети и сайта на Новата Вълна <a href="http://knigi-igri.net/">Книги-Игри.Нет</a>, както и неговият <a href="http://knigi-igri.net/forum/">Форум</a>.<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2010/02/blog-post.html">3. Жарава за причастие</a><br /><br />Положението става сериозно, ето ни в топ 3! Бронзът е отреден за, внимание - една стихосбирка на силистренския поет Валентин Йорданов! Браво Вальо!<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_09.html">2. До Ада и Назад</a><br /><br />Грррр, истина ви казвам, за три седмици антологията на българския хорър се втурна напред като побеснял бик, разблъска с лакти досегашните лауреати, изтиквайки ги назад, а други направо изрита надолу по стълбата! Благодаря!<br /><br /><a href="http://chetene.blogspot.com/2010/10/blog-post_30.html">1. Алексис Зорбас</a><br /><br />И накрая, перлата в короната, книгата, която променя човешки животи, романът, включен в личния топ 3 не само на блога, но и на живота ми. Чест за мен е да ви представя златния медалист на Тъмния Ъгъл - Никос Казандзакис с "Алексис Зорбас".<br /><br />Ами, това е от мен. За новата 2012-а мога само да ви обещая нещо хубаво - а то е, че ще продължавам да чета все така, но ще ревюирам по-рядко и по-накратко.<br /><br />Хубаво за мен, за вас - не знам :-P<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-481027701714606214?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/pY8xTQIbahX4UhxsJzRtD57QByA/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/pY8xTQIbahX4UhxsJzRtD57QByA/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/pY8xTQIbahX4UhxsJzRtD57QByA/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/pY8xTQIbahX4UhxsJzRtD57QByA/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/V2vDSsh35WA" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com6http://chetene.blogspot.com/2012/01/2011.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-22844363660506519652011-12-28T19:35:00.001+02:002011-12-28T20:44:42.884+02:002011-12-28T20:44:42.884+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photo.goodreads.com/books/1305714417l/11394160.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 318px; height: 449px;" src="http://photo.goodreads.com/books/1305714417l/11394160.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Джо Абъркромби<br />Издател: Бард<br />Формат: 140 Х 210<br />Година: 2011<br />Стр: 624<br />Цена: 16.99 лв<br /><br />Последното ревю за изтичащата календарна 2011 г. За сметка на това книгата е бая тлъсто фентъзи, което не е лошо като цяло.<br /><br />Та, поради что иде реч?<br /><br /><span style="font-style:italic;">Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато - Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник, служещ на Великия херцог Орсо е доста добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна сред народа, твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение.<br />Съюзниците й включват ненадежден пияница, най-коварния отровител на Стирия, обсебен от числата и броенето убиец, изтезателка с хаплив език и як варварин, който иска да бъде добър.</span><br /><br />Накратко: коравата мацка от корицата е прецакана яко, пребита до смърт и изхвърлена от жестока височина и явно не й остава нищо друго освен да умре, но... Отказва да пукне, момичето. Загубила единствения си близък човек на тоя свят - своя брат, тя се заклева да отмъсти и цялата книга върви по стъпките на нейното отмъщение.<br /><br />Историята ни отвежда в хаотичния свят на Стирия, където разни малки кралства и отделни градове постоянно воюват едни с други, уж се съюзяват, после се предават и прецакват и така постоянно в продължение на години. По същността си това е фентъзи от "средновековен тип" - ако очаквате други раси освен хора, лъжете се, няма. Ако очаквате да има магии - хвърляне на светкавици, бълване на огън, дракони, призоваване на демони и т.н. - също няма.<br /><br />Не съм чел другите романи на Абъркромби, които са преведени на български, но от това което прочетох мога да заключа, че просто е леко надценено дупе. Скъсаха се да го хвалят, за съжаление предимно хора, които не са чели достатъчно фентъзи и той като автор им идва някак новаторски, защото бягал от клишета и прочее. Съвсем не е така - не казвам, че не умее да пише, добър е, но чак пък толкова?<br /><br />Интересното е, че при него няма силно разделение на добри и лоши - всички са гадове, всички се убиват, всички правят мръсотии, подкупват се, предават се, забиват си нож в гърба, изобщо гаднява ситуация. Другото нелошо е тъжната деградация на един герой (Каул Тръпката) и забавната градация на друг (Никомо Коска). Като цяло във всичките персонажи има по нещо, което да ни харесва и по друго, което да ни отврати, така че не е зле. Култовият герой обаче за мен си остана Шенкт - този, който владее свръхсили и никой не може да му се опре, където влезе прави хора и мебели на качамак и прочее. Хареса ми, че той е сигурно единственият, който дава някакъв шанс - оставете ме на мира, моля ви, вървете си по пътя, не се занимавайте с мен. Не го слушат и стават белите.<br /><br />Като цяло мога да кажа, че харесах романа, въпреки че не съм чак толкова впечатлен. Абъркромби умее да вкарва сочни лафове, да разведрява обстановката, пише увлекателно, описва битки нелошо (макар да отстъпва сериозно на Чайковски в И<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/03/blog-post_20.html">мперия в Черно и Златно</a>, онзи вече е уникално добър) и изгражда свят, в който няма благородство, а подлостта и алчността са на почит. Нещо, което супер се връзва с днешното положение на планетата ни в реалния свят, ама аз като седна да чета фентъзи не искам все пак да чета за същите глупости, в които живея, нали така? Искам поне за момент да се пренеса някъде другаде, където нещата са по-прости, животът е по-лесен, хората не са лекета и така нататък. Затова смело мога да препоръчам книгата и автора на хора, които по принцип не четат фентъзи - убеден съм на 90%, че ще им хареса.<br /><br />Но за истинските фенове на фентъзито, тези, които са изчели такива камари тухлоподобни романи в жанра, че могат да си построят къща от тях, подхождам леко резервирано и тук нещата са фифти-фифти - може и да ви хареса, но може и да не ви, преценете си.<br /><br />Това е за тази година, другата седмица очаквайте обзор на блога за 2011-а. Със здраве!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-2284436366050651965?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/we513v8o8rjb3dhNO7CMZBT0kRU/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/we513v8o8rjb3dhNO7CMZBT0kRU/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/we513v8o8rjb3dhNO7CMZBT0kRU/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/we513v8o8rjb3dhNO7CMZBT0kRU/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/Uvca6SzYZPw" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com2http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_28.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-7213536553431548552011-12-21T21:04:00.003+02:002011-12-21T21:29:45.642+02:002011-12-21T21:29:45.642+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://i2.helikon.bg/942/160662_b.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px; height: 579px;" src="http://i2.helikon.bg/942/160662_b.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Брена Йованоф<br />Издател: Кръгозор<br />Формат: 140 Х 210<br />Година: 2011<br />Стр: 276<br />Цена: 11.90 лв<br /><br />Една съвсем нелоша юношеска книга със солидна доза хорър в нея - така най-лесно мога да обобщя "Подмененият" от Брена Йованоф. Дебютният роман на авторката успява да достигне в световния топ 10 за най-добри тийн-хоръри през миналата година, поздравления. Аплодисменти и за корицата - не само че е оригиналната, ами е и много добре изпипана, одобрявам.<br /><br />Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, но той не е един от нас, не е съвсем човек. Преди шестнайсет години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Той е... <span style="font-style:italic;">подменен</span>. Маки има една друга родина - светът под град Гентри: свят на тунела и черна вода, на мъртви момичета, неуспели да намерят покой и на древни тайни, подхранвани от човешкото страдание.<br /><br />Единственото, което иска Маки, е да бъде нормален. Да бъде като останалите деца в училище, да комуникира свободно с останалите, да свири на бас-китарата си, да си има гадже и прочее. Но всичко е много, много трудно - той изпитва жестока алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят, ако не внимава постоянно и не е нащрек 24/7.<br /><br />Когато обаче мрачният свят под Гентри отново отвлича човешко дете, той е принуден да остави относително спокойния си живот и стремежите си, за да слезе долу, под земята, откъдето е произлязъл, за да помогне на приятелите си. А там долу, някой го иска...<br /><br />Като цяло мога да определя романът като нелош, препоръчвам го за четене предимно на млади хора, по-точно такива, чийто абитуриентски бал все още не е минал. Сигурен съм, че ще останат доволни. Ако давах оценки, максимално щях да оценя книгата със 7/10, ама оценки не давам, така че няма значение.<br /><br />Отзад Барнс и Нобъл са сравнили книгата с "Едуард Ножицоръкия" и "Спасителят в ръжта" което е, меко казано, прекалено изхвърляне, далеч не е чак толкова добра. Не ми хареса факта, че авторката е много, ама много вдъхновена от Геймън. В романа има страшно много заимствани неща от "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/06/blog-post_11.html">Никога, никъде, никой</a>", малко от "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html">Американски Богове</a>", та дори и от "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_30.html">Книга за гробището</a>". За жалост, Брена Йованоф успява да наподоби Геймън не повече, отколкото аз успявам да наподобя Кинг, По и М.Р.Джеймс, сиреч - почти никак. Любимият палач на главната лоша накрая имаше потенциала да бъде показан като голяма гадина, но за съжаление не успява да стане такава - фактът, че някаква тъпа ученичка с метална тръба го отказва е повече от показателен.<br /><br />Но историята не е съвсем лоша и я препоръчвам на по-младите читатели, вярвам, че ще им допадне. Виж, малко по-големите като мен, особено ако са фенове на Геймън, няма да останат съвсем очаровани.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-721353655343154855?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/QJWmKZj2RoxVamHCBaN92MMq5n4/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/QJWmKZj2RoxVamHCBaN92MMq5n4/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/QJWmKZj2RoxVamHCBaN92MMq5n4/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/QJWmKZj2RoxVamHCBaN92MMq5n4/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/G0p2ZnYJmV4" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com1http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_21.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-67032603152480034062011-12-14T20:04:00.003+02:002011-12-14T20:16:37.783+02:002011-12-14T20:16:37.783+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/-hqsiN4tcBpU/Tujne8jJuDI/AAAAAAAAA3E/ki3O1PTgGLQ/s1600/158199_b.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 205px; height: 320px;" src="http://3.bp.blogspot.com/-hqsiN4tcBpU/Tujne8jJuDI/AAAAAAAAA3E/ki3O1PTgGLQ/s320/158199_b.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5686049048390907954" /></a><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-e6jumptMwM4/TujnbpH4EMI/AAAAAAAAA24/nsPWIujMVJM/s1600/Kote.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 218px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-e6jumptMwM4/TujnbpH4EMI/AAAAAAAAA24/nsPWIujMVJM/s320/Kote.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5686048991636623554" /></a><br /><br />Автор: Кънчо Кожухаров и Ангелина Давидкова<br />Издател: Лингея<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 236<br />Цена: 10 лв<br /><br />Бих искал да представя на вашето внимание един доста интересен от литературна гледна точка проект, поне за мен. Това е сборникът с разкази „Възмездие/Китайско пясъчно коте”. Автори са писателя, преводача, журналиста и издателя Кънчо Кожухаров и спътничката в живота му психологът Ангелина Давидкова. Интересното е, че това е двулицев сборник – едната половина са разказите на Ангелина, обръщате го и започват тези на Кънчо! Вместо предговори и следговори има два средговора – от преподавателката във ФЖМК Вяра Ганчева и от Нели Чалъкова.<br /><br />Да започваме.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Разказите на Ангелина</span> – озаглавени „Разкази на психоаналитика” по същността си са криминални и реалистични творби. За едната от тях – Недосегаемият, публикувана в „<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/07/blog-post_17.html">Самоубиецът проговаря</a>” вече съм казал няколко думи. Авторката без съмнение умее да пише, увлекателно и добре, знае как да прикове вниманието на читателя и най-вече: да влияе на чувствата му. За мен специално обаче това бяха мрачни разкази, съдържащи в себе си тъжни човешки истории и съдби, почерпени от реалния ни български бит и предполагам от практиката на Ангелина като психоаналитик. Творбите съдържат тягостно чувство за меланхолия и стоят накрая някакси недовършени, недоизказани, сякаш писателката е оставила читателя да довърши историята сам. Героите бяха най-разнообразни, всеки с различна мъка – като започнем от мнително момиче, ревнуващо приятеля си, преминем през системно малтретирано и изнасилвано такова от затънтено родопско село, стигнем до странен философски настроен престъпник на дребно с изумителен за годините си и обстановката в която е израсъл и живее интелект и какво ли още не. Естествено, най-могъщ в случая е разказът „Възмездие”, на който е кръстен половината сборник. Не бях срещал такава подробна и добре описана история на един цял човешки живот. Едно дете израства глезено и впоследствие се развива като уникално странен тип – манипулатор, алчен за имоти и пари, чийто най-голям враг е собственото му семейство. Тъкмо си мислиш, че няма как да стане по-лошо и то вземе, че стане. Признавам, опитах се да изгълтам стоте страници, на които са разположени седемте разказа на един дъх, но толкова болка не се поема наведнъж.<br /><br /><span style="font-weight:bold;">Разказите на Кънчо</span> – коренна противоположност като въздействие. Всеки разказ съдържа в себе си могъщ позитивен заряд, който остава дълбоко в теб след прочитане и буквално приповдига духа ти. Не мисля, че досега съм срещал нещо подобно в литературна творба. Нека кажа по няколко думи за всеки един разказ:<br /><br /><span style="font-style:italic;">Китайско пясъчно коте</span> – разказчето, дало заглавие на другата половина от сборника. Много сладурска и мила история за всички, които обичат котките и загадките в едно!<br /><span style="font-style:italic;">Прокълнатият манастир</span> – изключително добър разказ в който са намесени средновековни загадки, енигми, манастири, монаси, че и машина на времето даже! Ако обичате подобни сюжети, ще ми изпълни на макс.<br /><span style="font-style:italic;">Реликвата</span> – най-кратката творба, но това не й пречи да е въздействаща.<br /><span style="font-style:italic;">Не унивай!</span> – не мисля, че има нужда от разтълкуване. Поуката е, че не трябва да увесваш никога нос, в никакъв случай.<br /><span style="font-style:italic;">Цветя за моя гуру</span> – писал съм за този разказ <span style="font-style:italic;"><a href="http://chetene.blogspot.com/2011/07/blog-post_17.html">тук</a>.<br />Светулката на Зевс</span> – своеобразно продължение на предишната творба. Този път инспектора с помощта на своя гуру трябва да разследва предстоящ терористичен атентат. Творба с класа.<br /><span style="font-style:italic;">Шедьовър</span> – тази фантастична история по някакъв начин силно ми напомни „Извън картината” на Григор Гачев. В близко бъдеще художниците създават своите уникални шедьоври по странен начин с помощта на технологиите, но… Впрочем, убедете се сами.<br /><br />Като цяло сборникът ми хареса и мога да заявя, че ме изненада приятно в немалко направления. Пожелавам успех на авторите и още подобни бъдещи проекти!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-6703260315248003406?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/hJPjh_e5qzKuO4bRYUKHGvExKNI/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/hJPjh_e5qzKuO4bRYUKHGvExKNI/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/hJPjh_e5qzKuO4bRYUKHGvExKNI/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/hJPjh_e5qzKuO4bRYUKHGvExKNI/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/jLJ_LE-mevQ" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_14.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-15864254531830277042011-12-09T09:18:00.007+02:002012-02-01T11:35:43.999+02:002012-02-01T11:35:43.999+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/-JlDvYM9zSBA/TuG2mhfcEbI/AAAAAAAAA2g/1tMhn7LxGD8/s1600/kenef.JPG"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 223px; height: 320px;" src="http://2.bp.blogspot.com/-JlDvYM9zSBA/TuG2mhfcEbI/AAAAAAAAA2g/1tMhn7LxGD8/s320/kenef.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5684024977659793842" /></a><br /><br />Автор: Колектив<br />Издател: Екопрогрес<br />Формат: 140 Х 205<br />Година: 2011<br />Стр: 436<br />Цена: 12 лв<br /><br />Братя и сестри.<br /><br />Изключително огромно удоволствие е за мен да ви представя току-що излязлата от печат единствена и несравнима по рода си антология на българския хорър – сборникът с разкази „До Ада и Назад”. Няколкомесечните усилия на мен и другите двама съставители – моите приятели Адриан Лазаровски и Благой Иванов най-накрая дадоха плод. И точно за този плод тук и днес ще ви разкажа.<br /><br />„До Ада и Назад” е събитие, която просто няма аналог в родното книжно пространство досега. Да, имаше една хорър-антология „<a href="http://chetene.blogspot.com/2009/05/blog-post_21.html">Ласката на Мрака</a>” на издателство „Аргус”. Да, същото издателство едно време пускаше и т.нар. „Хоризонти” и „Ваяния”, в които се прокрадваха хорър-разкази – последните се прокраднаха и в „<a href="http://chetene.blogspot.com/2009/03/blog-post_25.html">Точка на Пристигане</a>” на издателство „Квазар”. Ала никой досега не е успявал да обедини под един общ покрив цели 23-има (!!!) български автори, които да ви представят общо 31 хорър-разказа, ширещи се на цели 436 страници. Като добавим и факта, че тиражът е от солидните за пазара 1100 бройки става ясно, че работата е сериозна. Да добавим и факта, че предговорът е писан от големия български фантаст Петър Кърджилов – работата вече стана дебела. А като бегло споменем и факта, че корицата и илюстрациите (да, сборникът има и илюстрации!) са правени от големия български художник Пепи Станимиров – един от създателите на култовия комикс „Дъга” и баща на кориците на старите романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц… Работата е повече от дебела.<br /><br />Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Адриан Лазаровски – Барбароса 2012:</span> приветствайте завръщането му! След успешните романи „<a href="http://chetene.blogspot.com/2009/12/blog-post_13.html">Завладей Българите</a>” и „<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_11.html">Завладей Българките</a>” Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.<br /><span style="font-weight:bold;">2. Адриан Лазаровски – Краят на света:</span> а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!<br /><span style="font-weight:bold;">3. Иво Казар – Кафе с късметче:</span> авторът на хорър-романа „<a href="http://chetene.blogspot.com/2010/12/blog-post.html">Господарят на Сърпа</a>” показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?<br /><span style="font-weight:bold;">4. Иво Казар – Садо-мазо:</span> един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои…<br /><span style="font-weight:bold;">5. Валентин Десков – Някъде другаде:</span> съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната…<br /><span style="font-weight:bold;">6. Спасимир Тренчев – Дама Пика:</span> всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!<br /><span style="font-weight:bold;">7. Симеон Трифонов – Страстен четвъртък:</span> Себастиан Волф има всичко – съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно – една от най-добрите творби в сборника.<br /><span style="font-weight:bold;">8. Благой Д. Иванов – Пробуден в мрак:</span> Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва…<br /><span style="font-weight:bold;">9. Rogger Dojh – Стариците:</span> без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от… СТАРИЦИТЕ.<br /><span style="font-weight:bold;">10. Александър Перентидис – Анин:</span> компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши… и те стават.<br /><span style="font-weight:bold;">11. Александър Перентидис – Целувката на вампира:</span> приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?<br /><span style="font-weight:bold;">12. Венета Въжарова – Вещица:</span> любовта не знае граници – за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)<br /><span style="font-weight:bold;">13. Марти „Циничния Елф” Ангелов – Меланхолия:</span> Крах с послание: <a href="http://cynical.elfglade.com/">Блогър № 2 в България</a> представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.<br /><span style="font-weight:bold;">14. Георги Пехливанов – В очакване:</span> кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!<br /><span style="font-weight:bold;">15. Георги Пехливанов – Ужас в Уилбъри:</span> отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея… но внимавай…<br /><span style="font-weight:bold;">16. Мартин Дамянов – Бебето, което не плачеше:</span> авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.<br /><span style="font-weight:bold;">17. Донко Найденов – Проклятието на старата къща:</span> сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.<br /><span style="font-weight:bold;">18. Божидар Грозданов – Червеният жерав:</span> една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави – хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума – опасни.<br /><span style="font-weight:bold;">19. Ивайло Иванов – Тайните на гората:</span> доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте – горещо е, пари!<br /><span style="font-weight:bold;">20. Владимир Сунгарски – Коледа:</span> страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!<br /><span style="font-weight:bold;">21. Иван Атанасов – Убийство в библиотеката:</span> една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?<br /><span style="font-weight:bold;">22. Иван Атанасов – Нова картина за г-н Фог:</span> рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш…<br /><span style="font-weight:bold;">23. Иван Атанасов – Вторият етаж:</span> качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория – положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?<br /><span style="font-weight:bold;">24. Иван Атанасов – Зората на мъртвите:</span> не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.<br /><span style="font-weight:bold;">25. Иван Атанасов – Марципан:</span> за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.<br /><span style="font-weight:bold;">26. Ерджан Бекир – Съдбата ни преследва:</span> един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната…<br /><span style="font-weight:bold;">27. Коста Сивов – Сред свои:</span> увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.<br /><span style="font-weight:bold;">28. Петьо Ангелов – Декември:</span> Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила”, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам – болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.<br /><span style="font-weight:bold;">29. Марин Трошанов – Последният ловец на вампири:</span> мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там – вярвам, че и с вас ще стане така.<br /><span style="font-weight:bold;">30. Александър Драганов – Нещото от кладенеца:</span> този разказ, излязъл изпод перото на автора на „<a href="http://chetene.blogspot.com/2009/08/blog-post.html">Хрониките на Ралмия</a>” не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.<br /><span style="font-weight:bold;">31. Бранимир Събев – Необичайно предложение:</span> завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последният Момент”, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето… необичайно предложение.<br /><br />Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика <span style="font-style:italic;">няма</span>. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби – <span style="font-style:italic;">не</span>.<br /><br />Засега единствените места, където може да се сдобиете със сборника, са следните в София:<br /><br />Книжарница "Magic" - Ген. Паренсов 35 (препоръчвам, САМО оттук може да си я купите за 8 вместо за 12 лв)<br />Книжарницата - Пиротска 25<br />Книжарница за учебници - Княз Борис I 91<br />Rea Books - Граф Игнатиев 47<br />Нисим Колибри - Васил Левски 57<br />Петър Берон - Шишман 2<br />Български Книжици - Аксаков 10<br />Книжарница в "Дом на киното" - Екзарх Йосиф 37<br />Book Centre - Пиротска 52 <br />Юри Илков-Генерала - който го познава в София и Пазарджик<br /><br />За хората извън София за момента има възможност за поръчка <a href="http://knigazateb.com/knigi/hudojestveni/razkazi/do-ada-i-nazad/">от този сайт - Книга за теб</a><br /><br />Приятно четене!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-1586425453183027704?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DUxBBi5UuzAo0d1W0z7k4nqmFq8/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DUxBBi5UuzAo0d1W0z7k4nqmFq8/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DUxBBi5UuzAo0d1W0z7k4nqmFq8/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DUxBBi5UuzAo0d1W0z7k4nqmFq8/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/wDjVm2hqdQ4" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com3http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_09.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-17339158858101703652011-12-04T09:56:00.008+02:002011-12-05T16:14:34.617+02:002011-12-05T16:14:34.617+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/s/y/syrca-v-atlantida-stivyn-king.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 180px; height: 280px;" src="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/s/y/syrca-v-atlantida-stivyn-king.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Стивън Кинг<br />Издател: Плеяда<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 584<br />Цена: 22 лв<br /><br /><span style="font-style:italic;"><span style="font-weight:bold;">С "Великият Гетсби" Франсис Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със "Сърца в Атлантида" Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. И това не е просто реклама, отпечатана на задната корица на книгата, а чистата истина.</span></span><br /><br />По същността си това е роман, разделен условно на пет новели, в които присъстват общи герои, проследява се техния жизнен път и нещата, които се случват около тях, пречупени през гледната точка на всеки един от тях. Кинг обхваща голям период с петте новели - цели 39 години от 1960-а до 1999-а, от момента малко преди да започне всичко та до днес, когато все още има отражение на проблемите. На пръв поглед историите са надникване в ежедневието на обикновения американец, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за САЩ, страната, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам разделя страната - не просто война, а и до днес незаздравяла рана. Хипарите, които проповядваха свободна любов, световен мир и ядрено разоръжаване продават идеалите си за доходни облигации, дрога и пари, след което се вливат в сивата маса на костюмирани мъже с куфарчета. Превърнати в пасивни наблюдатели, те не осъзнават най-тъжното - че са пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.<br /><br />По малко за всяка от новелите:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Отрепки с жълти палта</span> <span style="font-style:italic;">(1960: Бяха готови на всичко)</span> - вероятно най-познатата за вас, филмирана с Антъни Хопкинс в главната роля, ала кръстена на следващата новела. В малко и спокойно градче пристига тих, добродушен възрастен човек, който наема едно таванче и се скрива там. Този човек, наречен Тед Бротиган се сприятелява с малкия Боби Гарфийлд, който разбира, че Тед е просто ходеща съкровищница за какво ли не. За жалост, Тед крие и немалко тайни - той бяга и се крие от зловещи създания, които постепенно започват да се мяркат в градчето... Уникална история, разклонение на Тъмната Кула - мислех си че филма е велик, но след като прочетох новелата разбрах, че просто е гениална. Прекрасен разказ за слънчевото детство, за приятелството, отминалите безвъзвратно дни. Струва си да се отбележи как малкият постепенно пораства и вътрешно вече съвсем не е дете, образът на властната майка (ооо, няма такова описание!) и да не забравяме могъщият цитат : "Тази книга разказва една много хубава история, но не е написана много добре. Има книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, не бъди сноб. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище".<br /><span style="font-weight:bold;">2. Сърца в Атлантида</span> <span style="font-style:italic;">(1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!)</span> - ето най-обемната новела, която разкрива същността. Започва войната във Виетнам, а с нея и протестите. Който е успял да стане студент се е скатал, но който не - пратен в джунглите да се бие. В студентското общежитие момчетата започват да играят като луди на комар, което се отразява на оценките им и някои започват да изпадат от университета директно в делтата на Меконг. Уникално е как се подкрепят едно друго момчетата, които споделят нещо - било то ВУЗ, война или дори глупава игра на карти. Кинг много добре е описал и зверската страст, която може да те хване и да не те пусне, а да те мори с години - било то хазарт, пиене, дрога, цигари, курви, видеоигри или просто някаква лудост. Знам за какво става въпрос, мога да го оценя.<br /><span style="font-weight:bold;">3. Слепият Уили</span> <span style="font-style:italic;">(1983: Бог да ни благослови всичките)</span> - войната вече е завършила, а който е оцелял от нея вече не е същия. Уили Шърман е леко чалнат, страдащ от множествена шизофрения, в него живеят няколко души. Останах като гръмнат от лекотата, с която чичко Стиви описва просяка на оживения булевард и рушвета, който бута на ченгето, за да не го закача, както и парите, които изкарва. Явно не само тук на метростанция Сердика се случват подобни работи.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Защо сме във Виетнам</span> <span style="font-style:italic;">(1999: Когато някой умре, мислиш за миналото)</span> - ето я истината за ветераните от Виетнам, тези, които се върнаха. Колко от тях са инвалиди, колко с разбити семейства и здраве, с болни мозъци и колко жестоко е всичко. Истината е ужасяваща.<br /><span style="font-weight:bold;">5. И се спускат божествените сенки на нощта</span> <span style="font-style:italic;">(1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома)</span> - по-скоро кратък разказ, който обобщава всичко дотук и слага точката накрая. Краят, който е така размазващ, че ти омекват капачките и си благодарен, че четеш седнал, иначе ако си прав ще се сринеш на колене.<br /><br />Мрън-мрън, в превода на моменти мрън-мрън има големи хуйни, мрън-мрън! Особено ме хвърли в тъпана следното - "Румпелстилтскин" и бележка под линия - героиня от немските приказки, на която постоянно й расте косата. Покъртително глупаво. Първо, героинята се казва Рапунцел и няма нищо общо с темата и второ - Румпелщилцхен (както е правилното наименование) е джудже, при това ГЕРОЙ от мъжки пол, който е гадинка: прави ти услуги, но в замяна винаги ти иска нещо и си прецакан, можеш да го надвиеш само ако му знаеш името. Затова се споменава във въпросния контекст.<br /><br />След тази книга имам да ви заявя нещо на всички вас, момчета и момичета, особено на тези, които недолюбват Кинг и творчеството му. Вярно, че има и по-добри писатели от него. Вярно, че си има и той трески за дялане. Но той не е само умел разказвач, печеливш автор и майстор-занаятчия. Той е един велик писател, който не просто е пробил пътечка, тънка като просека в лес, а е прокопал зверска магистрала, по която вървим и писатели, и читатели. За него ще се говори векове напред, сигурен съм в това, както съм и сигурен, че тази книга е в топ 5 на цялото му творчество. Книга, от която струи честност и искреност от всеки ред, а всяка дума е чиста и неподправена истина.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-1733915885810170365?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1k3s8PkCrET2C3ktGnl5UIwEsOE/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1k3s8PkCrET2C3ktGnl5UIwEsOE/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1k3s8PkCrET2C3ktGnl5UIwEsOE/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/1k3s8PkCrET2C3ktGnl5UIwEsOE/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/o4c4hlluO_4" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-56147932163201594512011-11-24T12:02:00.005+02:002011-11-24T20:34:44.187+02:002011-11-24T20:34:44.187+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.bulbooks.com/files/large/5bc840f93208994269a3bcfdc5a99458.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 297px;" src="http://www.bulbooks.com/files/large/5bc840f93208994269a3bcfdc5a99458.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Колектив<br />Издател: Еднорог<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 1998<br />Стр: 272<br />Цена: 4700 лв, за мене - 2<br /><br />Странна, противоречива, на моменти много интересна, на други – скучновата. С една дума – наистина нееднозначна книга, това е „Разкази от Кръчмата При Еднорога”. По същината си това са седем разказа от седем автора, които се развиват в един и същ фентъзи сетинг. Може да ви прозвучи натруфено, но ми стана приятно когато разбрах, че подобно на „<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/01/blog-post_30.html">Мечове в Леда</a>”, които съставихме с колегата Александър Драганов, и големите имена в жанра са имали подобни проекти десетилетия преди. В случая Робърт Асприн е съставител, подхванал няколко от колегите си и са създали… това.<br /><br /><span style="font-style:italic;">В Сенкчуъри, общо взето, не е препоръчително да се разхождате насам-натам след залез слънце – по уличките бродят не само съмнителни личности, но и всякакви незнайни и страховити създания; Затова пък винаги можете да поседите в кръчмата „При Еднорога”, да опитате виното и да послушате някои от най-странните, вълшебни и ужасяващи разкази за незнайни божества, смъртоносни магии и невероятни приключения…</span><br /><br />Нека видим какво се крие между страниците на сборника:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Филип Хосе Фармър – Паяците на Пурпурния Маг:</span> откриваме сборника с един разказ, чието заглавие е, меко казано, бомбастично. Творбата не е лоша, даже никак - една отчаяна жена в комбина с един странен и невзрачен мъж ще се отправят на опасна мисия, там, където царува могъщия Пурпурен Маг и зловещи твари пазят чертозите му...<br /><span style="font-weight:bold;">2. Дейвид Дрейк – Богинята:</span> нелоша творба, макар доста, да не кажа прекалено напомня за приключенията на Конан на Робърт Хауърд. Един благородник слиза буквално в Ада и се изправя безстрашно против могъщо божество не толкова да отмъсти за смъртта на сестра си, колкото да спаси поруганата чест на своя род.<br /><span style="font-weight:bold;">3. Лин Аби – Плодове от Енлибар:</span> тази дама е втората съпруга на съставителя на този сборник. Между другото, книгата е едва началото на огромна поредица от творби, които изграждат тя и Асприн, за Сенкчуъри, Светът на Крадците и т.н., писани както от тях, така и от доста други автори. Не е кой знае какво творбата, няма да задълбавам в нея.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Джанет Морис – Наместникът на Вашанка:</span> ммммм, май това е най-доброто в книгата, моите почитания към авторката. Темпус е един от Копоите - елитната дворцова гвардия, най-добрите сабльори в Сенкчуъри. Но той е и нещо много повече - с произход, забулен в мрак, криещ много тайни, той не е обикновен човек. Ала не само свръхспособностите му са важни в случая - той е още поборник на Вашанка, могъщият бог на мълниите и войната...<br /><span style="font-weight:bold;">5. Алфред ван Вогт – Сънят на Пророчицата:</span> очаквах повече от фантаст от подобен ранг. Но, може би фантастиката е неговият жанр, не фентъзито. Главният герой е скучен млад самотен знахар, чийто коронен номер е вместо с пари да иска жените да му плащат в натура. Това е Сенкчуъри, никой не отказва подобна сделка. Боговете обаче слизат и крачат сред хората...<br /><span style="font-weight:bold;">6. Робърт Асприн – Копой на Копоите:</span> съставителя на сборника се е постарал, признавам. Акцентът тук пада на Копоите и Темпус, мръсните кални номера, които си въртят едни на други. Кой ще излезе сух от водата? Добър разказ, макар краят му да ми се видя доста претупан.<br /><span style="font-weight:bold;">7. Андрю Дж. Офът – Изчадието на Мрака:</span> става разказът, проследява съдбата на един от най-известните и странни крадци на Сенкчуъри, известен просто като Изчадието на Мрака. Много дебнене, криене в сенките и безшумно промъкване, бива.<br /><br />Не ме хареса факта, че въпросната кръчма, на която е кръстен сборникът присъства съвсем фигуративно в разказите. Просто се появява за момент и нищо съществено не се случва в нея – акцентът не е върху й, може спокойно и да я няма, или да се казва другояче. <br /><br />Друго – оригиналното заглавие на сборника е Tales From The Vulgar Unicorn. Защо вулгарен ли? Ами, защо на табелата на кръчмата въпросният еднорог е изобразен не само с едно нещо, което стърчи. Правилно познахте – освен рога му въпросното копитно е навирило и оная си работа. <br /><br />Въпреки ясно изразените ми негативи би ми било любопитно да прочета още приключения от този сетинг – личи си, че потенциалът има накъда да се разгръща, доста книги са изписани по света, но дали са излизали други в България от Света на Крадците? Едва ли.<br /><br />Ако мога да се изразя по-крайно – Сенкчуъри е бледо копие на Хейвън, където се развиват приключенията от „<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/02/blog-post_13.html">Хоук и Фишър</a>” и „<a href="http://chetene.blogspot.com/2010/09/blog-post_30.html">Победителят Печели Всичко</a>”. С дребната разлика, че тук няма двоица неподкупни и безкомпромисни стражи, които носят закона върху остриетата на оръжията си. В Сенкчуъри всички са подкупни, всички се продават и са тотално и безвъзвратно пропаднали. Моите уважения към имена като Филип Хосе Фармър, Робърт Асприн, Алфред Ван Вогт и останалите – сори пичове, ама Саймън Ричард Грийн ви слага всичките в задния си джоб, след което сяда и започва да твори поредния блокбастър. Това е положението.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-5614793216320159451?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/e2J8Jwv1ZdRomfdUc1xBG2e-EY0/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/e2J8Jwv1ZdRomfdUc1xBG2e-EY0/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/e2J8Jwv1ZdRomfdUc1xBG2e-EY0/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/e2J8Jwv1ZdRomfdUc1xBG2e-EY0/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/SkjSnT0QQAg" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com4http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_24.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-32281747828087918662011-11-17T10:56:00.014+02:002011-11-18T09:42:30.678+02:002011-11-18T09:42:30.678+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.obektiv.info/images/attitude/Night-Shift-02.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 220px; height: 307px;" src="http://www.obektiv.info/images/attitude/Night-Shift-02.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Стивън Кинг<br />Издател: Бард<br />Формат: 145 Х 210<br />Година: 2009<br />Стр: 352<br />Цена: 11.99 лв<br /><br />И след смешното, идва ред и на страшното. Тук ще кажа няколко думи за един сборник на Кинг, който не е нов, но пък е цял - "Нощна смяна". От издателството пишат, че е пълно издание, но не е съвсем така - в английския оригинал има и един разказ "Джерусейлъм'с Лот", който тук липсва. По същността си това е петата книга от творчеството на Краля и първият му сборник с разкази - в Щатите излиза за пръв път още 1978-а. На български беше разцепен на две части - веднъж като <a href="http://knizhen-pazar.net/img/2482.jpg">Нощна Смяна</a> и втори път като <a href="http://haripetrov.com/chitanka/site/thumb/book-cover/00/82.200.jpg">Понякога те се завръщат</a>. В последния вече фигурира и пропуснатият от Бард разказ.<br /><br />Нека кажа по няколко думи за всеки един от 19-те разказа:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Вампирът</span> - ако не се лъжа, по-правилният превод е Торбалан. Добър разказ за чудовището от килера.<br /><span style="font-weight:bold;">2. Човекът, който обичаше цветята</span> - ммм, красота! Нещата не са такива, каквито изглеждат, о, не!<br /><span style="font-weight:bold;">3. Аз съм вратата</span> - на корицата е изобразена илюстрация от самия разказ. Няма да говоря повече, това е достатъчен спойлер, само искам да доверя, че е добра творбица.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Последното стъпало</span> - разказът е по-скоро драма, но е хубав, за отминалото детство и обичта между децата.<br /><span style="font-weight:bold;">5. Нощна смяна</span> - едноименният разказ, филмиран с Брад Дуриф. Сцената, в която показва ножа си на главния герой и му казва "Това е единственото нещо, което има ефект върху тия копелета" е определено запомняща се. А "тия копелета", естествено, са плъховете. Големи, грамадни, огромни...<br /><span style="font-weight:bold;">6. Камионите</span> - аха, точно това, за което си помислихте. И по това има филм, да, точно онзи, с Емилио Естевес, дето камионите оживяха и шепа хорица бяха изолирани в една бензиностанция. Добро.<br /><span style="font-weight:bold;">7. Дружество "Отказване с гаранция"</span> - те ще те накарат да откажеш цигарите, о, да, със сигурност! Не ти завиждам, ако си пушач и искаш да спреш тютюна, като за целта ползваш техните услуги.<br /><span style="font-weight:bold;">8. По перваза</span> - отмъщението е сладко нещо, особено когато е оригинално замислено. Ала освен това е и нож с две остриета...<br /><span style="font-weight:bold;">9. По едно за из път</span> - лекичко разклоненийце от романа "Сейлъм'с Лот". Главните герои са двама старци, които се впускат да помогнат на непознат в разгара на жестока снежна буря. Бъди добър към малкото момиченце, то е толкова... безпомощно...<br /><span style="font-weight:bold;">10. Полесражение</span> - чичко Кинг действително вади хорър от всичко! Дори от детските играчки :-)<br /><span style="font-weight:bold;">11. Ти си следващият</span> - абе, оригиналът е "Понякога те се завръщат", ама нейсе. По идеята са направени три филма. Кошмарът на интелигента - какво би направил, ако в детството ти са те тормозели троица гнусни хулигани, а сега, години по-късно, когато си учител, същите се завърнат в класа който водиш и времето не е оставило и грам отпечатък върху им? Прочетете.<br /><span style="font-weight:bold;">12. Пресата</span> - пак филмиран разказ, за огромната гладачна машина, която гълташе хора. Авторът е почерпил практически опит от времето, в което е работил в обществена пералня. Имаше хора, които мърмореха, че от една пералня едва ли не изкара Злото, ама това е истинският автор - от нищо прави нещо, докато болшинството хора от нещо правят нищо. Много е добро.<br /><span style="font-weight:bold;">13. Децата на царевицата</span> - този разказ роди серия от филми за пророка Исак и дечицата, които във върл религиозен фанатизъм избиха родителите си и завзеха града, а после се трепеха едни други. Абе, добро е.<br /><span style="font-weight:bold;">14. Нощен прибой</span> - постапокалиптичен за шепа хора, едва оцелели на Земята след унищожителен вирус. Не е кой знае какво.<br /><span style="font-weight:bold;">15. Плесен</span> - публикуван преди като "Сиво вещество". Много добро, хареса ми, типичен стил за стария Кинг - разказ, в който един човек се превръща в нещо различно...<br /><span style="font-weight:bold;">16. Знам какво искаш</span> - ето я и мечтата на всички жени! Коя от вас не си е мечтала за мъж, който да отгатва всички нейни мисли, мечти и въжделения, да се появява точно там и когато е най-нужен, реагиращ по най-адекватния възможен начин? Ето ви тук един такъв, но повярвайте, след като прочетете разказа, ще се замислите сериозно дали наистина ви трябва Мистър-Перфектен-Рицар-На-Белия-Кон.<br /><span style="font-weight:bold;">17. Човекът с косачката</span> - има един-два филма по идеята, ама нямат почти нищо общо с разказа. Поучително до какво може да те доведе мързела да окосиш собствената си ливада.<br /><span style="font-weight:bold;">18. Жената в стаята</span> - хубав, макар и тъжен, но много, много автобиографичен разказ за писателя.<br /><span style="font-weight:bold;">19. Ягодова пролет</span> - пролетта идва по-рано в града и някой почва системно да избива студентите от кампуса. Кой ли?<br /><br />Прочетох и непубликувания тук разказа "Джерусейлъм'с Лот". Наистина, единственото което мога да кажа е, че е действително най-доброто нещо в книгата, жалко, че е изпуснат, не знам каква е причината. Но, въпреки всичко, това е Кинг, а добрите автори нямат нужда от реклама.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-3228174782808791866?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/BEw_XodUHkUZciym9Ky1a8GwddA/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/BEw_XodUHkUZciym9Ky1a8GwddA/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/BEw_XodUHkUZciym9Ky1a8GwddA/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/BEw_XodUHkUZciym9Ky1a8GwddA/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/-X28w5vnUxA" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com3http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_17.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-53404726519137533922011-11-11T08:11:00.009+02:002011-11-14T11:18:21.026+02:002011-11-14T11:18:21.026+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/-LGuH4xEAa_c/Try9heR3K6I/AAAAAAAAA2I/s_T3PC3TjIw/s1600/378617_2548519242168_1529450318_32669363_569077302_n.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 214px; height: 320px;" src="http://3.bp.blogspot.com/-LGuH4xEAa_c/Try9heR3K6I/AAAAAAAAA2I/s_T3PC3TjIw/s320/378617_2548519242168_1529450318_32669363_569077302_n.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5673618013341297570" /></a><br /><br />Автор: Адриан Лазаровски<br />Издател: Софт Прес<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 400<br />Цена: 15 лв<br /><br />Хей хей хей, ето го и дългоочакваното продължение на романа "<a href="http://chetene.blogspot.com/2009/12/blog-post_13.html">Завладей Българите!</a>". Пичове, заключете жените, сестрите и дъщерите си, защото един от най-добрите родни съвременни писатели идва с гръм и трясък, за да ги завладее :-) Няма да говоря излишно за личността на <a href="http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8">автора</a> - мисля, че е достатъчно известен, а ако не ви говори нищо - кликнете на линка. <br /><br />Няколко думи за този чуден хумористичен трилър:<br /><br />След приземяване си в столичния жк "Дружба" и неуспеха в първата книга да покорят българите, коварните извънземни нашественици имат нов пъклен план - ожесточените спорове и редицата експерименти ги водят до логичния извод, че наистина завладееш ли българите, значи си завладял целия свят, ала за да завладеят българите, първо трябва да завладеят българките, понеже те владеят българите! За целта извънземните измислят как да превърнат всяка българска жена в умопомрачителна красавица! Естествено, главните герои-мутри от предния роман също са тук, въртейки своите собствени игри - Рапана, Респивакса, Парцуцата, Лайнера, Щангата, Големия и Малкия Маргарин и т.н. Тук ще станете свидетели как България се превръща в просперираща, енергийно независима и най-вече сравнително богата държава с изразено гражданско общество и силна средна класа. Това, естествено, никак не се харесва на руските олигарси, които бързо вземат мерки...<br /><br />Плюсове:<br /><br />+ Корицата е още по-хубава и от предишната, поздравление за издателство СофтПрес и по-специално дизайнера Радослав Донев;<br />+ Оформлението също е на ниво - в началото на всяка глава има нарисуван произволен извънземен сладур, много яко!<br />+ Поздравление за издателството - по принцип много, много рядко пускат български автори, ала в случая са се постарали на МАКС - книгата е в убийствения за българския пазар(и не само) начален тираж от 2000 бройки, които може да намерите практически навсякъде - по книжарници, молове, големи вериги, супермаркети, бензиностанции и т.н. С една дума, разпространението е трепач. Струва си да се спомене, определено;<br />+ Убийствените наименования на руските олигарси - Саламандър Зловонин, Вагинит Лешперов, Дъскан Хлопанин и любимия ми Кролик Зверибяска. Естествено, да не забравяме и големия патрон на "големия братски народ" - Блядимир Сифилич Лелин;<br />+ Обяснителните бележки накрая са повече от ценни;<br />+ Автора е много начетен, правил е много справки и притежава убийствена обща култура. Аз лично научих много нови неща от книгата, докато я четох, вярвам и че при вас ще е така;<br />+ Запазен е стила от старата книга, но са и добавени много нови неща - литературно този роман е много по-добър от предишния, Лазаровски си е засилил наистина адски висока топка;<br />+ Най-безсрамно авторът ни съобщава на прост език непреодолими истини, които ни е срам дори да си ги помислим, камо ли да ги изречем на глас. Вижда се едно безстрашно перо, на което не му пука от нищо и предизвиква всичко и всички с творбата си. Най-малкото в предната книга захапа злобно родните мутряги, а в тази зачеса руските. Но както самият той казва в прав текст, разликите между едните и другите не са големи - просто нашите въртят милиони, а ония - милиарди;<br />+ Гаврата с образователната система, по-специално на висшите училища е нещо, което не бива да се пропуска;<br /><span style="font-style:italic;">+ "Българките редовно се правят на недостъпни, а най-често на най-недостъпни се правят именно най-достъпните от тях";<br />+ "Муха и банка се убиват с вестник";<br />+ "Простотията няма долна граница";</span><br />+ Хорър-елементите в последната четвърт на романа ме размазаха от кеф;<br />+ В самия край темпото става наистина бързо, задъхано, екшънът няма спирка и се чудиш каква точно ще е развръзката.<br /><br />Единственото, за което съм леко разочарован, че липсва моят любимец от първата част Х.Ф.Л., но авторът лично ме увери, че в следващата книга ще присъства. Да, дами и господа, ще има продължение, определено има нужда! Писателят има какво още да ни каже, пред героите ни стоят още немалко приключения, историята си иска своето. Поздравления, рядко излизат такива добри книги на родния пазар. А, метнете едно оче и на ревюто на книгата, което излезе точно след това в най-големия читателски блог в България - <a href="http://www.knigolandia.info/2011/11/blog-post_11.html">Книголандия</a>.<br /><br /><br />Още ли не сте я прочели? Какво чакате?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-5340472651913753392?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DQRYihEfF5VYHchifY2gq4CY1vY/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DQRYihEfF5VYHchifY2gq4CY1vY/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DQRYihEfF5VYHchifY2gq4CY1vY/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/DQRYihEfF5VYHchifY2gq4CY1vY/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/0PHvI3-gmHg" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com2http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post_11.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-49655050309595410602011-11-06T10:45:00.003+02:002011-11-06T12:14:19.033+02:002011-11-06T12:14:19.033+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bgstore.bg/userfiles/productlargeimages/product_5266.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 352px; height: 500px;" src="http://bgstore.bg/userfiles/productlargeimages/product_5266.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Стивън Кинг<br />Издател: Ибис<br />Формат: 145 Х 210<br />Година: 2011<br />Стр: 140<br />Цена: 14,90<br /><br />Както може би сте забелязали, от септември насам хорърът е основната тема, която засягам в блога си и болшинството от книгите са в този любим мой жанр. Не се притеснявайте - докъм Нова Година тенденцията ще се запази :-)<br /><br />Днес искам да ви представя едно оригинално заглавие от всепризнатия майстор в жанра Стивън Кинг - а именно "Годината на Върколака". Това по своята същност е ново, съвременно издание на "Цикъла на Върколака" - апокрифна книга от деветдесетте, излязла в страната ни (а поначало даже и в САЩ) в прекалено ограничен тираж. Сега най-краткият роман на Стивън Кинг се завръща отново при нас с нова корица, нов превод и ново заглавие. Като казвам ново, разбирайте по-добро от предишното, особено в заглавието - действително, оригиналното е Cycle of the Werewolf, но в същността си този цикъл трае точно една година. А и както казва моят добър приятел и колега Адриан Лазаровски, който е преводач на романа - все пак това е точното заглавие, най-малкото защото върколакът не е женски ;-)<br /><br />Зимата отново е сковала Таркърс Милс, но тази година заедно с нея е дошъл и Звярът. Всеки път, когато настане пълнолуние, нечовешки вой оглася нощта и всички знаят, че някой ще умре. Неумолима, Смъртта броди по пустеещите улици, а страхът се загнездва все по-дълбоко в сърцата и умовете на местните жители. Властите са безсилни пред чудовищните убийства и само едно безпомощно дете подозира кошмарната истина...<br /><br />Плюсове:<br /><br />+ Отличният превод. Не, сериозно - check out this:<br /><br /><span style="font-style:italic;">Трийсет дни има месец септември,<br />както и юни, април и ноември,<br />а всички останали без февруари<br />с един допълнително Бог е нашарил.<br />В един грее слънце, в друг сняг вали,<br />ала във всички луната пълна блести...</span><br /><br />Брррр;<br />+ Чудесното оформление на книжното тяло - адмирации за издателство Ибис! Книгата е отпечатана на висококачествена хартия и като цяло е хвърлен доста труд, за да се получи едно наистина колекционерско издание. Естествено, няма как да не спомена и<br />+ Оригиналните илюстрации, направени от големия американски художник Бърни Райтсън. Голяма част от тях в книгата са цветни, абе изобщо удоволствието от четенето и разгръщането на книгата се комбинират перфектно;<br />+ Завладяващият, неподражаем стил на Кинг, който отново е създал чудесен роман...<br /><br />Минуси:<br /><br />- ... който за съжаление е прекалено кратък, да му се не види. Малко съм изненадан - при положение, че Стивън има романи като "Сблъсък", "Под Купола" и "Торба с Кости" например, които имат сериозна нужда от дялкане на излишното, то "Годината на Върколака" е нещо, които за мен лично има нужда от дописване. Героите, обстановката и т.н. трябваше да се разгърнат още и книгата да стане поне двойно по-дебела. Запознати дълбоко с Кинг ми обясниха, че авторът е замислил романа по-скоро като импресия, но въпреки това.<br /><br />По книгата е заснет и филм - "Сребърният Куршум" с Гари Бъси, а режисьор на филма е Даниел Атиас - човекът, който по-късно се прославя със сериали като "Мелроуз Плейс", "Бевърли Хилс", "Д-р Куин Лечителката", "Бъфи убийцата на вампири", "Семейство Сопрано", "Изгубени", "Анатомията на Грей" и др. Препоръчвам и двете.<br />И книгата, и филма.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-4965505030959541060?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NssEpgmTghSontyqpMCnjTV5K_M/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NssEpgmTghSontyqpMCnjTV5K_M/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NssEpgmTghSontyqpMCnjTV5K_M/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NssEpgmTghSontyqpMCnjTV5K_M/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/ixd5tkiN4DE" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/11/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-59435535101983101132011-11-01T11:48:00.005+02:002011-11-01T12:22:34.254+02:002011-11-01T12:22:34.254+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.knigi-bg.com/img/p/6453-6453-thickbox.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px; height: 564px;" src="http://www.knigi-bg.com/img/p/6453-6453-thickbox.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Колектив<br />Издател: Златното Пате<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 1993<br />Стр: 112<br />Цена: 12.96 лв (за мене - лев-два)<br /><br />Днес ще ви представя едно кратко ревю за тънка книжка-списанийце, издавано за кратко в най-тъмните години на българския преход - тогава, когато в страната ни въобще не съществуваше такова нещо като закон за авторското право.<br /><br />Списание "Фантастични истории" по своята същност е издание, изцяло публикуващо художествена литература. Събира в себе си разкази на най-добрите световноизвестни автори на фантастиката и хоръра - което не му пречи кориците да бъдат чисто фентъзи, крадени от големия перуански художник <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%BE">Борис Валехо</a>. <br /><br />Нека ви разкажа какво се крие в страниците на това списание, доста често неправилно интерпретирано като сборник с разкази (оглавяван) от Робърт Блох, наречен "Сектата на Дявола".<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Робърт Шекли - Езикът на любовта:</span> приятна фантастика от всеизвестния ни майстор на жанра. Един човечец пътува дълго из космоса, за да успее да научи езикът на любовта от единствената извънземна раса, разкрила тези тайни. Какъв ще бъде резултатът от всичкото това знание обаче?<br /><span style="font-weight:bold;">2. Христо Пощаков - Не искам да ми се доверяват:</span> добър разказ от Пощака. Е, малко е кратичък, а и той има по-добри неща, но ми напомни приятно за старите му разкази с космична/приключенска фантастика от "<a href="http://chetene.blogspot.com/2010/06/blog-post_25.html">Планетата на Скъли</a>". Чест му прави, че е в един сборник с такива чутовни имена в жанра - нищо, че половината от тях се казват Робърт.<br /><span style="font-weight:bold;">3. Робърт Силвърбърг - Всичко върви гладко:</span> възтъпичък разказ на чичо Боб Силвърбърг. Не се е старал много с тоя робот-психотерапевт. Нали? И аз си помислих същото - кво???<br /><span style="font-weight:bold;">4. Лорънс Уот-Евънс - Фрагменти:</span> за пръв път чувам автора, но е добър, определено. Описва хубава картина на антиутопия.<br /><span style="font-weight:bold;">5. Робърт Блох - Сектата на дявола:</span> е те сега тука ще се биеме! Браво бе, как можахте да преведете култовия разказ на Блох "Завръщане към черната събота" като "Сектата на Дявола"? Че и да го турите начело на корицата. Вярно, най-добрата творба в сборника е, ама все пак...<br /><span style="font-weight:bold;">6. Мишел Демют - Скучният живот на Себастиян Сюш:</span> лека и приятна фантастика. Кратичка, но ще ви хареса. Единственото нещо, което разпръсква сивите облаци в небето на живота на Себастиян Сюш е посещението му в библиотеката, където чете...<br /><span style="font-weight:bold;">7. Айзък Азимов - Лъжец!:</span> нищо, което да не сте чели преди. Това е един от запомнящите се разкази от цикъла "Аз, роботът".<br /><span style="font-weight:bold;">8. Робърт Хайнлайн - Здрав разум:</span> а това пък е част от култовата "Сираци на вселената".<br /><br />Като цяло, тази книжка/списание може с лека ръка да се окачестви като еднодневка - четеш и хвърляш. Беше ми като цяло приятно да прочета разказите, но едва ли бих се навил да го направя отново.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-5943553510198310113?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/gjkaOzOdLk_hgP9A8wtjnJLN464/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/gjkaOzOdLk_hgP9A8wtjnJLN464/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/gjkaOzOdLk_hgP9A8wtjnJLN464/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/gjkaOzOdLk_hgP9A8wtjnJLN464/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/5xtNyr1OYTk" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/11/31993.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-79043918846510119662011-10-26T16:32:00.004+03:002011-10-26T17:29:04.534+03:002011-10-26T17:29:04.534+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/I/m/Img_61110.jpeg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 180px; height: 280px;" src="http://knigomania.bg/media/catalog/product/cache/2/image/180x280/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/I/m/Img_61110.jpeg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Джон Конъли<br />Издател: Прозорец<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2009<br />Стр: 336<br />Цена: 14 лв<br /><br />Сигурно най-слабата книга, която съм чел от любимия си автор. В случая, няма за какво да обвинявам издателство Прозорец - с изключение може би за леко незапомнящата се с нищо корица и заради факта, че смениха оформлението на книгите на Конъли. Старото оформление си беше къде-къде. Сега, друг е въпросът, че слаба книга на Джон Конъли означа средностатистически, може би тук-таме посредствен и клиширан трилър, но като цяло става за четене. Ала е далеч, много далеч от шедьоври като "Нощни приказки", "Книга за изгубените неща" и "Нечестивци", например.<br /><br />От задната корица:<br /><br />"Те са Жътварите, елитът сред убийците. Толкова са ужасяващи, че за тях се говори само шепнешком. Луис е единият от Жътварите. Но сега самият той и партньорът му Ейнджъл са под прицел.<br /><br />Милионер отшелник ги изпраща в северен град, който вече не съществува на картата. Град, управляван от човек, който има лични причини да желае смъртта на Луис. В този град Луис и Ейнджъл попадат в капана на най-страховития убиец Блис. Детективът Чарли Паркър може да ги спаси. Но дали ще дочакат спасението..."<br /><br />Това кратко представяне всъщност е чудовищен спойлър, обобщаващ почти целия роман. Дразнещо ми бе, че роман на Конъли, в който присъстват едновременно Луис, Ейнджъл и Чарли Паркър е разказан от трето лице - а не от първо, по-точно от самият Паркър, както си бе досега. Главният лош - злодеят Блис, изобщо не е така страшен и ужасяващ, както би трябвало - от персонажите на Конъли има къде-къде по-ужасяващи: пастора от "Всяко мъртво нещо", Калеб Кайл, архангел Кушиил, Пътника, да не изброявам. От една страна ми е кофти, подозирайки, че Джон е претупал книгата, явно бързал със срокове или кой знае какво. От друга страна ме е страх, че е започнал да се изчерпва като писател с историите за Чарли Паркър и му е време да пише за нещо друго, подобно "Портите", "Книга за изгубените неща" и т.н.<br /><br />Нищо, което да не сме чели преди, ново и грабващо от автора. Историята на Луис като дете и как е станал убиец трябваше да е доста по-разгърната и мащабна, а не така семпла, любимият ни детектив Паркър е едва ли не статист в повествованието, трети подвижен храст. Присъствието му почти не се усеща. Не се чете така леко и увлекателно, както предишните му книги... Като цяло повече съм разочарован, отколкото доволен.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-7904391884651011966?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/cY_XINRLe5khj3JrjXSwJbhdVME/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/cY_XINRLe5khj3JrjXSwJbhdVME/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/cY_XINRLe5khj3JrjXSwJbhdVME/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/cY_XINRLe5khj3JrjXSwJbhdVME/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/4zRkdcqliMM" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/10/blog-post_26.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-85534458224302742282011-10-15T13:14:00.007+03:002011-10-15T17:33:00.630+03:002011-10-15T17:33:00.630+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-VgCrcGKsDWo/Tpld3pnjh7I/AAAAAAAAAz4/PXo-B3fAzJE/s1600/sk.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 237px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-VgCrcGKsDWo/Tpld3pnjh7I/AAAAAAAAAz4/PXo-B3fAzJE/s320/sk.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5663661217041057714" /></a><br /><br />Автор: Колектив<br />Издател: Буквите<br />Формат: 185 Х 250<br />Година: 2011<br />Стр: 100<br />Цена: 5 лв<br /><br />Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.<br /><br />Моля, позволете ми да ви представя най-забележителните творби, отпечатани в списанието и неговия подлистник:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Иван Вазов - Последният ден на ХХ век:</span> добре дошли при първия роден фантастичен разказ! Написан от Патриарха на Българската Литература, не от кого да е! Интересен е, за него правиха и телевизионна постановка със Стефан Данаилов, Мариус Куркински и др. Дядо Вазов написва разказа в края на XIX век, представяйки си какво ще бъде след сто години. Е, представата му доста се различава от реалността, но именно това е хубавото.<br /><span style="font-weight:bold;">2. Елена Павлова - Елфическа Песен:</span> няма нужда да ви обяснявам коя е Елена Павлова, под колко псевдонима е писала, кои книги-игри са нейни, как се е справяла в жанрове като фентъзи, фантастика и хорър. Това тук е съвсем нелоша комбинация от ърбън и класическо фентъзи с основни действащи лица - елфите.<br /><span style="font-weight:bold;">3. Боян Калинов - Орисия:</span> хубав разказ от сравнително модерното в последната декада явление, наречено "българско фентъзи", достойно за някой от сборниците "Таласъмия". Аз обаче няма да говоря много по темата, понеже напоследък се изприщвам само щом чуя за змейове, таласъми, самодиви, караконджули и прочее сволач. С две думи, творбата е чудесна, прочетете.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Ивайло Г. Иванов - Двама мъже в мрака:</span> най-добрият разказ в сборника. Без майтап, това бие и творбата на Вазов. Уникален фантастичен разказ от един варненец, който по някаква необозрима случайност е един от най-награждаваните съвременни български писатели. Планетата Земя, колониите й, бунтът, битки в космоса, красота! И двама мъже от различни фракции, които уж се мразят, а всъщност... Всъщност, войната е такава идиотщина, че няма накъде повече. Ако списание "Смесена Китка" съдържаше в себе си само този разказ, нищо друго, пак щеше да си струва парите, че и отгоре. Авторът ще ви хване с едната ръка за гърлото, а с другата за сърцето и ще започне да стиска и двете, докато не ви потекат сълзи. Прочетете и ще се убедите сами.<br /><span style="font-weight:bold;">5. Бранимир Събев - Кралят:</span> няма да говоря много за собствения си разказ - първо е кратък, второ ще прозвучи самохвално. Най-общо казано се разказва за един млад мъж, който е лашкан от живота по всички параграфи и тъкмо когато се чудя какво точно да прави, всичко се обръща с краката нагоре.<br /><span style="font-weight:bold;">6. Северина Самоковлийска - Зора:</span> за пръв път попадам на авторката, трябва да намеря още нейни писания, наистина е много добра. Хубава антиутопия, изпълнена с борба за живот, оцеляване и храна, свят, където най-скъпото нещо на едно момиче е ... нейната непорочност. Поздравления за авторката.<br /><span style="font-weight:bold;">7. Сибин Майналовски - Душа на кредит:</span> а, ето нещо чудесно! Стар и кратичък разказ на Сибин, но златен, вторият ми любим негов след "Вавилонската Курва". Отчаян млад мъж редовно призовава Дявола, продавайки му части от душата си, внасяйки необичаен членски внос за постигане на целите си, абе лудница. Само началото на разказа не ми се нрави - сравнението "бръснарското ножче влезе леко във вената ми като нагорещен нож в масло" е кофти, нереално и клиширано. Трябва да се пипне малко, иначе всичко друго си е тип-топ.<br /><span style="font-weight:bold;">8. Донко Найденов - Тайнствената постройка:</span> за пръв път се сблъскам с автора и смея да заявя, че съм повече от приятно изненадан. Разказът е хорър, и то от най-класическия тип - на Лъвкрафт, По и особено на М.Р. Джеймс. Такъв стил не съм срещал по нашите родни ширини. Силно препоръчвам.<br /><br />Естествено, няма как да не спомена и романите, които ми направиха впечатление в подлистника. Интересно, и трите от общо деветте представени романа са неиздадени досега:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Борис Костадинов - Сърцето на Анаранд'арис:</span> прекрасно начало на многообещаващ фентъзи свят със собствено летоброене, език, божества, религии, магия и какво ли още не! Признавам, най-много искам да видя този роман на бял свят, и то на хартиен носител.<br /><span style="font-weight:bold;">2. Иван Русланов - Черният Ангел:</span> също добро начало на хубаво фентъзи от съвсем млад автор.<br /><span style="font-weight:bold;">3. Донко Найденов - Сборището на ренесансовите сатанисти:</span> чудесен хорър, това ще е много добро, вече малко по-нагоре споменах автора. Едиственото за което ще го помоля е да не спира, да не се отказва, да продължава да пише, да се бори докрай.<br /><br />Разбира се, в изданието има и още творби, и поезия, но на мен лично най-голямо впечатление ми направиха изброените неща. Списанието е нещо, което определено си струва, а и не мисля, че пет лева могат да бъдат наречени цена - за същите пари ще пиете две бири в кварталната кръчма и туйто.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-8553445822430274228?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/u107n-HqQn6Sg_CAddyiPROvfU4/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/u107n-HqQn6Sg_CAddyiPROvfU4/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/u107n-HqQn6Sg_CAddyiPROvfU4/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/u107n-HqQn6Sg_CAddyiPROvfU4/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/7pPC4TudL0I" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com1http://chetene.blogspot.com/2011/10/3.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-7026976374566702182011-10-08T13:22:00.007+03:002011-10-08T14:57:31.798+03:002011-10-08T14:57:31.798+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/-mcUSndqMugA/TpAtR8OoESI/AAAAAAAAAzw/NSIcHdESvRI/s1600/ZalMrak.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 208px; height: 320px;" src="http://2.bp.blogspot.com/-mcUSndqMugA/TpAtR8OoESI/AAAAAAAAAzw/NSIcHdESvRI/s320/ZalMrak.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5661074517853212962" /></a><br /><br />Автор: Стивън Кинг<br />Издател: Плеяда<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2011<br />Стр: 496<br />Цена: 22 лв<br /><br />И ето я пред вас, дами и господа, последната книга на Стивън Кинг! За разлика от повечето му творби, тя не е роман, а сборник от четири новели, подобно на по-старите му "Четири след полунощ" и "Особени сезони". Останах извънредно доволен след прочитането му - има още хляб у Чичко Стиви, ей! Че и салам даже. Вярно, че напоследък малко се отпуска и олива (пример: "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/01/2.html">Под Купола</a>"), но тук, както и в "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_24.html">Малко след Залеза</a>" всичко е тип-топ! Нека ви представя четирите нещица по-обстойно:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. 1922</span> - най-дългата, най-добрата и най-качествено преведена творба в сборника. 1922-а е годината, в която се развива действието или по-точно, всичко започва оттогава в Средния Запад. Едно обикновено фермерско семейство, в което започват разпри заради земя - позната картинка и от български бит (с тънката разлика, че тия работи са се случили в Щатите преди близо век, а у нас са актуални и досега). Бащата иска всичко да продължи по старому - да си живея във фермата, която е близко до малкото градче, да си обработват земята и да си карат мирно и тихо. Майката обаче е амбициозна - мераците й са да продаде наследената от баща си земя плюс тази на съпруга си и всички да отидат в големия град, където тя да отвори магазинче за дрехи. Накрая се стига дотам, че мъжът решава да убие жена си и го прави, подпомогнат от сина си-тийнейджър... И тогава вече става една... Супер е!!! Лек цитат, който си го научих наизуст и не мога да се сдържа да не го споделя: <span style="font-style:italic;">"Готова беше тя тозчас да й го вкара, на курвата Макджий, парясницата стара!"</span><br /><span style="font-weight:bold;">2. Големия шофьор</span> - Тес е средно известна писателка на криминални романи, скоро прехвърлила четиридесетте. Макар и доста запазена и хубавичка за възрастта си (че и прилично богата), тя живее единствено със своя котарак. Връщайки се от сказка в малко градче, тя решава да мине напряко през горски път, където е брутално изнасилена от шофьор с размерите на средно голям танк. Докато я души, тя губи съзнание и психопатът я помисля за мъртва, изхвърляйки я на тайно местенце, където крие труповете. Тес се свестява и въпреки всичко успява да се добере до дома си, където е изправена пред дилемата как да действа оттук нататък. Изпитвам неистовото желание да омърморя преводача (между другото, всяка една от четирите творби в сборника е превеждана от различен човек) - можеше спокойно да даде заглавията на филмите, с които са известни в България. Нищо, че The Brave One не е преведен като "Смелата", а "Другата в мен", нищо, че Saw не е преведен "Трион", а "Убийствен пъзел". Но виж, за Texas Chainsaw Massacre вече нямаш оправдания. Не е "Тексаското клане с моторни триони" - а просто "Голямото тексаско клане".<br /><span style="font-weight:bold;">3. Изгодна сделка</span> - може би следващият ми любим в сборника след 1922. Стрийтър е болен от рак, вече е на химиотерапия и не му остава много. Минавайки по стар, рядко посещаван път зад летището, той се натъква на странния уличен продавач Джордж Ялвод. Играл доста скрабъл, Стрийтър веднага пренарежда буквите във фамилията на продавача. И така, какво му предлага дявола - дяволът предлага удължения. Той удължава абсолютно всичко, може и без проблем да удължи живота на 51-годишния си клиент с 15, 20, че и повече години. За целта обаче трябва да се сключи специфична сделка... Добрата стара безсмъртна история за Фауст и Гьоте, Дяволът и Даниел Уебстър и каквото още се сетите там. Много добро.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Щастлив брак</span> - Дарси и Боб са обикновени, невзрачни хорица, но са се намерили един друг и като такива си живеят мирно и тихичко. Какво обаче ще направите вие, скъпи дами, когато случайно в гаража си намерите доказателства, че съпругът, с който живеете заедно над 20 години е един от най-известните серийни убийци в страната и все още е незадържан? Следващото ми омърморване за превод - разказите на Едгар Алън По на български не са преведени като "Бъчонката с амонтилядо" и "Издайническо сърце", а "Бъчвата с амонтилядо" и "Сърцето издайник".<br /><br />Това е, туйто от мене. Сборника е супер, задължителен за всеки Кинг-фен. Завършвам ревюто с текста на Краля на задната корица: <span style="font-style:italic;">„Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен. За теб обаче не съм съвсем сигурен.” </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-702697637456670218?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ftfaqay4BJQiQhYr0eEDo_KB-rY/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ftfaqay4BJQiQhYr0eEDo_KB-rY/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ftfaqay4BJQiQhYr0eEDo_KB-rY/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ftfaqay4BJQiQhYr0eEDo_KB-rY/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/twvbqjWS76A" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/10/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-76669754932318670482011-09-30T09:36:00.008+03:002011-09-30T18:58:58.337+03:002011-09-30T18:58:58.337+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/-9GXld6fnEgc/TaLEzDIwtWI/AAAAAAAABY0/97mZat5T_D4/s320/The%2BGraveyard%2BBook.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 202px; height: 295px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-9GXld6fnEgc/TaLEzDIwtWI/AAAAAAAABY0/97mZat5T_D4/s320/The%2BGraveyard%2BBook.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Нийл Геймън<br />Издател: Pro Book<br />Формат: 145 Х 210<br />Година: 2011<br />Стр: 224<br />Цена: 11.99 лв<br /><span style="font-style:italic;"><br />"Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!"</span><br /><br />Ето това изказване на чичко Стивън Кинг, което стои на предната корица на "<a href="http://chetene.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html">Американски Богове</a>", спокойно може да присъства върху всяка книга от британския писател Нийл Ричард Геймън. Защото аз досега слаб роман от последния не съм чел, макар да го открих едва тази година.<br /><br />Леко представяне на "Книга за Гробището":<br /><br />Някойси Джак избива методично цяло семейство, ала пропуска най-малкия и най-важен член от него - бебето. Последното, сякаш предусетило какво го чака, успява да изпълзука извън къщата чак до гробището на близкия хълм. Убиецът го последва, но щом прекрачва в гробището влиза не там, където трябва и е отпратен. Обитателите на мястото за последен покой - куп призраци на починали и мистериозния Сайлъс се събират, за да решат съдбата на малчугана. Мис Оуенс решава да осинови хлапето, подкрепена от съпруга си и му дават своята фамилия, а за име избират да го кръстят Никой, съкратено - Ник. Сайлъс пък се превръща в личен настойник и учител на хлапето. И така малкия Ник, макар и човек, започва да расте сред нехора и придобива специални умения, които другите нямат... А Някойси Джак и мистериозното му братство още го търсят.<br /><br />Защо трябва тази удивителна книга да краси личната ви библиотека:<br /><br />+ Перфектната корица и уникалното оформление на изданието.<br />+ Завладяващата история за приятелството, сравнима с писанията на Бредбъри и Саймък.<br />+ Прекрасното описване на първата любов, още детската, юношеската - най-истинската, най-чистата.<br />+ Чудесният превод на <a href="http://slovesa.net/">Гергана Стойчева - Нуша</a>. И бележките под линия, и стиховете, и всичко - браво!<br />+ Представянето на канонично злите в изкуството персонажи като добри.<br />+ Детската прямота на изразяване и разсъждение е уникална при главния герой, давайки прости и еднозначни отговори на сложни въпроси, които ни тормозят и досега.<br />+ Настръхващото описание на таласъмите, портата им, света и града Гулхайм. Нийл, моля те, напиши един отделен роман само за това.<br />+ Зловещият Танц със Смъртта, когато мъртвите танцуват с живите и появата на Сивата Дама - тази, която всички ние срещаме на края на жизнения си път. <span style="font-style:italic;">"- Сайлъс, а ти защо не танцуваш? Мелодията не те ли увлича? - Този танц Ник е или за живите, или за мъртвите. А аз не принадлежа нито към едните, нито към другите".</span><br />+ Споменът за изгубеното детство е така силен...<br />+ Мъката по родния дом и осъзнаването, че там, където си роден и израсъл, вече не ти принадлежи.<br /><br />Искам обаче да омърморя редакторите и коректорите - на места са оплетени късите и дългите тирета, а героинята мис Лупеску се среща в три разновидности като име - освен посоченото я има и като мис Лупеско и мис Лупески. Румъния ни е съседна държава все пак, такива грешки са повече от досадни.<br /><br />Геймън е чудесен разказвач. Не пропускайте.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-7666975493231867048?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/yEPnM0KhFcEXf0IOacghbyfDG6g/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/yEPnM0KhFcEXf0IOacghbyfDG6g/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/yEPnM0KhFcEXf0IOacghbyfDG6g/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/yEPnM0KhFcEXf0IOacghbyfDG6g/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/eKsvGGCFsWw" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_30.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-13587486934944623122011-09-24T13:05:00.002+03:002011-09-24T14:22:19.008+03:002011-09-24T14:22:19.008+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.pleiadbooks.com/korici/MalkoSledZaleza.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 280px; height: 431px;" src="http://www.pleiadbooks.com/korici/MalkoSledZaleza.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Стивън Кинг<br />Издател: Плеяда<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 2009<br />Стр: 472<br />Цена: 21 лв<br /><br />Лейдис енд джентълмен, преди три дни Кралят на Ужаса навърши 64 години. Да ни е жив и здрав поне още толкова и да ни радва само с хубави книги! По този повод съм ви подготвил ревю на една сравнително нова негова книга - сборникът с разкази "Малко след залеза". Както може би много добре знаете, аз обичам сборниците с разкази, както и творчеството на Кинг. И така, да видим какво се крие в тези тринадесет диаболични истории:<br /><br /><span style="font-weight:bold;">1. Уила</span> - група хора се озовават самотни и непотърсени от никого на стара, запусната гара. Един от тях тръгва да търси приятелката си и когато я открива разбира, че всичко се е променило жестоко и необратимо.<br /><span style="font-weight:bold;">2. Бягащото момиче</span> - намигване към стария роман на Кинг "Бягащият мъж". Тук обаче действително имаме едно момиче, чийто живот за нула време се е сгромолясал и тя има нужда да събере парчетата от душата си. Най-удобното нещо за целта се оказва бягането и тя започва всеки ден да пробягва все повече и повече километри... Докъде ли ще я отведе това?<br /><span style="font-weight:bold;">3. Сънят на Харви</span> - кратък разказ с отворен край, който сам можеш да избереш как да завърши. Зловещо.<br /><span style="font-weight:bold;">4. Пиш-стоп</span> - напомни ми "Тъмната Половина", старата приказка за д-р Джекил и мистър Хайд, разказана наново. За добрия човечец и тъмното му алтер-его.<br /><span style="font-weight:bold;">5. Велотренажор</span> - дълъг и забавен разказ за един художник с наднормено тегло, който е крайно време да отслабне. За целта си купува въпросното нещо, което е дало заглавието на разказа и започва усилено да върти педалите вкъщи. На стената отсреща е окачил своя голяма картина и всеки път щом се кажи на тренажора, започва да се пренася някъде другаде...<br /><span style="font-weight:bold;">6. Техните неща</span> - болезнен разказ, свързан с трагедията на 11 септември. Кинг е показал своето виждане по въпроса чрез начина, който умее той. <br /><span style="font-weight:bold;">7. Денят на дипломирането</span> - разказ, който ми напомни на предишния. Отново имаме директна атака срещу САЩ, този път с бомба, но не е ясно терористичен акт ли е, или е започнала нова война.<br /><span style="font-weight:bold;">8. Н.</span> - най-дългият, най-добрият и най-любимият разказ от сборника, издържан в лъвкрафтовски стил. За тъканта на реалността, на нашия собствен свят, което е като покривало. Това покривало обаче на места е започнало да се износва, да изтънява, отдолу се показват други светове, заплашващи да разкъсат тъканта и да нахлуят при нас.<br /><span style="font-weight:bold;">9. Дяволската котка</span> - ами, точно такова е, което си помислихте. Една сатанинска твар от котешкия свят, даже мисля че е и филмирано. Ако сте чели "Черният котарак" на Е. А. По, този разказ няма да ви изненада.<br /><span style="font-weight:bold;">10. "Ню Йорк Таймс" със специално намаление</span> - кратък разказ за това как понякога нашите близки могат да се свържат с нас от отвъдното.<br /><span style="font-weight:bold;">11. Немият</span> - старата история за странния стопаджия, който качваш в проливния дъжд. Какво ще стане обаче, ако този човек вместо да ти направи мръсно започне да ти помага?<br /><span style="font-weight:bold;">12. Аяна</span> - сетих се за "Зеленият Път" и дарбата на Джон Кофи да лекува. Това тук е нещо подобно.<br /><span style="font-weight:bold;">13. Натясно</span> - нещо, което ние в България много добре го знаеме: свадата заради имоти. Кой воюва за въпросният имот - ами двама възрастни мъже, разбира се. Кой кого ще постави натясно?<br /><br />С други думи, чичко Стиви се е справил блестящо този път и сборника е много, много добър. А, да не забравя - от понеделник официално на пазара е <a href="http://knigazateb.com/knigi/hudojestveni/fentuzi/vdahnoven-ot-stivan-king/">ето това нещо</a> - новият албум на Пепи Станимиров, художникът на Кинг за България. Там ще намерите подбрани осъвременени версии на любимите ни произведения, и не само...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-1358748693494462312?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/UFKIHWpRjRXrXa8d4o-TdC2Ahj8/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/UFKIHWpRjRXrXa8d4o-TdC2Ahj8/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/UFKIHWpRjRXrXa8d4o-TdC2Ahj8/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/UFKIHWpRjRXrXa8d4o-TdC2Ahj8/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/zYCO7K0C6Nk" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com2http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post_24.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-78229970181787468882011-09-18T16:26:00.002+03:002011-09-18T17:03:24.413+03:002011-09-18T17:03:24.413+03:00Приготвил съм ви три кратки ревюта за три класически книги в любимия ни жанр. Всичките са хубави, ако досега не са ви попадали - препоръчвам ги с всички крайници.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://knizhen-pazar.net/img/57075.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 288px; height: 425px;" src="http://knizhen-pazar.net/img/57075.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Айра Левин<br />Издател: Ирис<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 1992<br />Стр: 224<br />Цена: 18 лв (за мене 2)<br /><br />Започвам с кратко представяне на роман, добил статута на американска класика. Пред вас е "Бебето на Розмари" - кратка, ала за сметка на това завладяваща история от странния автор Айра Левин, за който се знае, че странял от хората като от чума - отказвал интервюта, срещи, автографи, живеел нейде надалеч и т.н. Други негови известни книги са "Момчетата от Бразилия", "Степфордските Съпруги" и "Сливър". Розмари Удхаус е кротка американска домакиня, живееща в Ню Йорк през 60-те години заедно със съпруга си - недотам известния актьор Гай Удхаус. Те си наемат голям, скъп апартамент в голяма, зловеща жилищна сграда. Съседите им - двама мили старци, са любезни и странно отзивчиви към младото семейство. Внезапно, след нощ, изпълнена с алкохол и кошмари, Розмари забременява от съпруга си - или поне той така й казва. И оттук насетне става една... Романа е филмиран през 1968-а с Миа Фароу в главната роля - първите тридесетина страници са малко тегави, но после нещата се оправят.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://img38.imageshack.us/img38/176/man1xd.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 210px; height: 300px;" src="http://img38.imageshack.us/img38/176/man1xd.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Греъм Мастертън<br />Издател: Бард<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 1993<br />Стр: 232<br />Цена: като за мен - 2 лв<br /><br />Ърскин е нюйоркски ясновидец, който се препитава, лъжейки възрастни жени - гледа им на карти таро, заблуждава ги че е медиум и предава съобщения от покойните им съпрузи и т.н. Внезапно при него идва младата Карин Тенди - леля й е редовен клиент на Ърскин и го препоръчва. Момичето разказва кошмарите си на шарлатанина и после отива в болницата, където трябва да я оперират - отзад на шията й внезапно се е появил тумор, който за броени дни е нарастнал ужасяващо. Лекарите правят рентгенови снимки и се опулват невярващо - всъщност това на врата й не е тумор, а зародиш на човешко бебе... Най-великият и зловещ индиански шаман се е завърнал от мъртвите, за да си отмъсти на белия човек и всички трябва да го спрат - Ърскин, докторите, полицията и друг шаман. В стремежа си злият шаман ще призове ужасяващи демони, които да потопят света в морета от кръв - Гущерът от Дървото, Звездния Звяр, Великият Старец и др. Феновете на Лъвкрафт ще останат доволни. Единственото, за което можем да съжаляваме е, че останалите книги от поредицата не са издавани на български.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://img138.imageshack.us/img138/6785/62880802.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 350px; height: 500px;" src="http://img138.imageshack.us/img138/6785/62880802.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Робърт Маккамън<br />Издател: Хермес<br />Формат: 130 Х 200<br />Година: 1994<br />Стр: 448<br />Цена: 75 лв, като за мен - 2 лв<br /><br />Не мога да кажа коя от трите книги в тази статия е най-добра, понеже всичките са в различен стил, авторите им имат различни цели и методи, но тази сякаш най-много ми допадна. Добре дошли в Пъкъл - малко миньорско градче от 2000 души, разположено близо до мексиканската граница. Добри дошли и в Бордъртаун - предградие на Пъкъл, населено изключително от мексиканци, население 500 души. Жега, прах и смрад - ужас. Наесен училището затваря, хората се изнасят масово оттук - медната мина, давала хляб на почти целия град вече е изчерпана. Внезапно пада разрушен космически кораб недалеч от града и от него излиза доброто извънземно Дофин, което обсебва тялото на малко момиченце и казва на всички да бягат и да се махат оттук, понеже скоро става страшно. Докато го послушат и мизериите се случват - тъкмо в града се води кървава битка между Ренегатите (банда американски момчета) и Кроталите (кръвен враг, банда мексиканчета) и току до тях, в самият център на града се забива от космоса друг кораб - черна пирамида, която изстрелва към небето енергиен лъч и пуска купол над града, изолирайки го от останалия свят. Познато ни е отнякъде, нали? От пирамидата излиза чудовищния преследвач Стингър, гнусна комбинация между гигантска стоножка и скорпион, междузвезден ловец на награди, който в преследване на Дофин буквално изорава целия град и избива сума ти и народ. Екшън-хорър-фантастика, издържана в най-добрите традиции на Кинг. Прочетете.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-7822997018178746888?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/kHacz2x_DvBZs08MVKImTykG26A/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/kHacz2x_DvBZs08MVKImTykG26A/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/kHacz2x_DvBZs08MVKImTykG26A/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/kHacz2x_DvBZs08MVKImTykG26A/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/qUn6xg1H4mw" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/09/blog-post.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-50852883375415073302011-09-13T17:40:00.006+03:002011-09-15T13:51:59.530+03:002011-09-15T13:51:59.530+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.chambersz.com/a/im/18sivo.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 230px; height: 305px;" src="http://www.chambersz.com/a/im/18sivo.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br />Автор: Захари Карабашлиев<br />Издател: Сиела<br />Формат: 145 Х 210<br />Година: 2009<br />Стр: 276<br />Цена: 12<br /><br />Ахой, ето ме отново тук, след две седмици и кусур забавяне съм ви подготвил новичко ревю. Нещото, което ще ревюирам едва ли е неизвестна книга за по-запалените читатели от вас и по-специално почитателите на новата българска литература.<br /><br />Противоречива, интересна, оригинална, интригуваща и нееднозначна - това са епитетите, които ми хрумват, щом се сетя за "18% Сиво". Автор е Захари Карабашлиев - никому неизвестен емигрант в Щатите, който написва роман и влиза зверски с бутонките в прасците на модерния български роман. Но за какво става дума в тази книга, която по моите сметки претърпя 8 (осем!) преиздавания, от които аз прочетох четвъртото?<br /><br />Младият с уклон към средна възраст герой Захари Карабашлиев, изигран от самия едноименен автор на книгата и наричан от приятели Зак, решава да разпусне вечерта. Определено има нужда - дългогодишната му приятелка Стела го е оставила и той решава да запали колата и от Ел Ей да премине мексиканската граница, за да купоняса в Тихуана. Вечер на пиянство и лудост, сбиване с някакви опасни типове, спонтанна кражба на буса на гадовете и бягство обратно в Щатите. Когато се поизбистря той разбира, че от вана на престъпниците е свил ценния товар от един чувал с марихуана. Изведнъж Зак решава да промени коренно уседналия си начин на живот и да направи нещо щуро. Вместо на другия ден да отиде на работа като прилежен гражданин, натискайки се с други хиляди идиоти по десетлентовата магистрала, той решава да тегли една спонтанна на всичко и от Лос Анжелис да отиде чак в Ню Йорк, за да продаде тревицата за солидна петцифрена сума в гущери. И тук започва едно налудничаво приключение...<br /><br />+ Книгата те грабва изненадващо и се чете бързо, гладко и много приятно;<br />+ Когато разбираш откъде идва заглавието на романа сякаш едновременно изпадаш в мечтание и те блъска товарен влак - толкова е силно;<br />+ Красива и затрогваща е привържеността на Зак към фотографията - неговата истинска страст и любов, негово призвание, което практикува за жалост само като хоби. Нещо повече - любовта му към старите апарати с ленти, които промива сам в собствена лаборатория, отказвайки да ползва модерните дигитални камери. Навява една носталгия към миналите дни, които - съгласете се - бяха по-добри във всяко едно отношение;<br />+ Пожарите бяха нещо брутално;<br />+ Монологът на Шефа накрая беше нещо заредено с толкова мъдрост, че само заради него си струва да се прочете книгата;<br /><span style="font-style:italic;">+ "По-добре една поносима идея, но завършена, отколкото една велика, но незапочната";<br />+ "Истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията";<br />+ "И на двама ни бе ясно къде искахме да отидем - Америка. И на двама ни бе омръзнало животът постоянно да предстои";<br />+ "Всяко изречение, което започва с "Любовта е..." не заслужава да бъде доизслушвано";</span><br /><br />- Самото начало на книгата е малко тегаво, състоящо се от скучни описания - направих това, направих онова;<br />- Реването и тръшкането за любимата е толкова много, че не просто ме подразни, а направо ме изнерви. То бива да ревеш и цивриш, има го и този период, но и той свършва, нали? По-мъжката, егати, древните римляни са казали, че нищо не съхне по-бързо от сълзите;<br />- Това със снимките от сафарите и как героя го раздава природозащитник ми беше, меко казано, покъртително глупаво;<br />- Редакторите и по-специално коректорите можеше да се постараят малко повече;<br />- Не знам дали от "Тоблерон" са платили за книгата, но споменаването на въпросния шоколад е толкова начесто, че накрая и на мен ми се прияде и си купих;<br />- Шибан край, по дяволите, мамка му, баси, хора, защо се отказахте от щастливия завършек на историите, искам си хепиенда обратно! Не съм лигав женчо, който гледа сериали и чете любовни романи, о, не, далеч съм от такива работи. Просто искам книгите да свършват щастливо. Знам, че в живота не е така и там свършват гадно, но аз не чета за да се пренеса в реалността, ей! Чета за да се пренеса в един по-хубав, по-добър свят, където доброто побеждава, героите убиват чудовището и влюбените се събират. И така нататък.<br /><br />Прочее, въпреки треските романът неслучайно е събитие на родната литературна сцена и ако се колебаете дали да го почнете, хич не се и колебайте, ами направо отваряйте и започвайте с мен:<br /><br /><span style="font-style:italic;">"Няма я от девет сутринта. Щорите в спалнята са плътно спуснати, но денят все пак намира начин да влезе и то с рев - камионът за боклук. Значи е сряда. Значи е осем и петнайсет. Има ли по-шумен шум от шума на камион за боклук в осем и петнайсет?"</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-5085288337541507330?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NjC81tGqMtUumCP5SlGwpRr2KTk/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NjC81tGqMtUumCP5SlGwpRr2KTk/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NjC81tGqMtUumCP5SlGwpRr2KTk/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/NjC81tGqMtUumCP5SlGwpRr2KTk/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/xYUy4jhFpTQ" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com3http://chetene.blogspot.com/2011/09/18.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-67981529898750370552011-08-28T09:42:00.003+03:002011-08-28T10:45:14.866+03:002011-08-28T10:45:14.866+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_mJOFlV3SwpI/SQA7vAFnz3I/AAAAAAAAAiE/yHhTYEFbmTQ/s400/Goliyat_obyad.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 250px; height: 382px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_mJOFlV3SwpI/SQA7vAFnz3I/AAAAAAAAAiE/yHhTYEFbmTQ/s400/Goliyat_obyad.jpg" border="0" alt="" /></a> <br /> <br />Автор: Уилям Бъроуз <br />Издател: Парадокс <br />Формат: 130 Х 200 <br />Година: 1994 <br />Стр: 224 <br />Цена: 30 лв (за мене 2. Много са й) <br /> <br />Скъпи читатели на блога ми. Ако редовно посещавате този сайт може би ви е направило впечатление, че по принцип ревютата ми са позитивни и съм способен да намеря нещо хубаво дори и в книги, които не струват хартията, на която са отпечатани. Сега се пригответе за едно наистина гадно представяне на още по-гаден роман, който без съмнение ще е най-скапаното заглавие за годината. Ако не ви се четат подобни неща - моля, сменете страницата. <br /> <br />Уилям Бъроуз е постмодернист, един от бащите на бийт-поколението в Америка, редом с Алън Гинсбърг и Джак Керуак. Тази книга също е основоположник на това движение в литературата и гордо стои закопана в темелите му, редом с "Вопъл" на Алън и "По пътя" на Керуак. Що е то бийт-поколение ли? Отваряме Уикипедия и четем, че това е тесен литературен кръг от група писатели, чиито основни елементи са опитите с наркотици, нетрадиционните форми на секс, повлияли са хипитата. Съвсем нелошо определение. <br /> <br />Бъроуз има едно дете - син, кръстен на него, който се ражда от втория му брак с Джоан Волмър. Дръжте се да не паднете - Джоан умира, когато Бъроуз я застрелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от "Вилхелм Тел" в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, впоследствие става открит хомосексуалист. <br /> <br />Защо този роман е боклук? Корицата е ултрасмотана, но много пасва на съдържанието - чист crap. Според някои почитатели на този тип литература аз едва ли разбирам нещо и авторът умело е вплел своите социално-критични възгледи и е подронил моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. Според мен обаче се състои от записването на наркоманските бълнувания на автора, смесени с хомосексуалните му желания и всичко това гарнирано с високото му самочувствие и неподправена убеденост в собствената му значимост. С една дума - надувка. Съжалявам, че не успях да разровя достатъчно добре литературните лайна на повърхността на романа, за да достигна до гениалните повърни, които се крият отдолу. <br /> <br />О, не, не казвам, че няма и положителни работи вътре. Авторът споделя немалко интересни факти, предимно за наркотиците, така че ако сте наркозависим или обичате да четете книги, от които да научите нещо може и да ви хареса. Ако пък и си падате по еднополовата любов, то пък може да издигнете романа в култ и да си го закачите в рамка на стената. Понеже аз не спадам към нито една от двете групи обаче и чета книги основно за да си доставя удоволствие ще се постарая да се отърва от този роман по най-бързия начин. <br /> <br />Книгата няма логическа подредба, ясно изразени герои, образи, не притежава сюжет, авторът скача от едно на друго като луда маймуна от клон на клон, съдържа натуралистични хомосексуални сцени, преплетени със садо-мазо, снъф и наркобълнувания. Съдържа типични описания на видовете наркотици, как действат, какъв е трипът от тях, абстиненцията, халюцинациите, срещите с пласьори, лежането по арести, сблъсъците с ченгета. Има словоизлияния на доктори, които ако ги чуе дори на Менгеле ще му настръхне косата. Но няма история и докато четеш, буквално те заболява главата от несвързаното бърборене и безсмислените диалози, въобще не е ясно къде е границата между реалност и делириум, започва да ти се драйфа и ти иде да удушиш автора със струна за пиано. <br /> <br />Спомних си един епизод от "Жени" на Буковски, в който авторът е на литературно четене и в хотела който отсяда е и Уилям Бъроуз. Казват на Буковски, че са известили Бъроуз - все пак две литературни величия случайно се озовават под един покрив, но Уилям не е пожелал да се срещне с него. Чарлз маха с ръка и казва ами добре, и аз не искам да се виждаме. И двамата пишат доста автобиографично в книгите си, та съм склонен да мисля, че случката е истинска. Но Буковски е ултимативно прав - за какво могат да си говорят те двамата? <br /> <br />Буковски е пияница, Бъроуз е наркоман. Буковски е женкар, Уилям хомо. Буковски е гений, Уилям ге(ни)й. Чарлз е честен до смърт, Бъроуз е престорен. Буковски е човек от народа, Уилям е превзет и надут псевдоинтелектуалец. Последното може да е и от детството им - Буковски израства в бедно семейство, Бъроуз в богато. Буковски пише романи, както и да го погледнеш - Бъроуз пльоква на белия лист литературни мастурбации. Буковски е писател, Бъроуз е автор. Има разлика, огромна. <br /> <br />Мислех да цитирам пасажи от книгата, за да видите на практика за какво иде реч, но се отказах. Не искам да ви го причинявам, не искам и да го причинявам на себе си. Извинявам се ако съм бил прекалено хейтърски настроен, но както казва колегата Блажев - има книги, които по-добре да не попадат в ръцете ви и трябва да бъдете предпазени от тях.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-6798152989875037055?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/3Ip2Sz0_V31eZXU-ppgBG7nOrSI/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/3Ip2Sz0_V31eZXU-ppgBG7nOrSI/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/3Ip2Sz0_V31eZXU-ppgBG7nOrSI/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/3Ip2Sz0_V31eZXU-ppgBG7nOrSI/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/xAtIjeDV6GI" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com2http://chetene.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.htmltag:blogger.com,1999:blog-5572859052858565191.post-81542268574208694042011-08-24T14:15:00.004+03:002011-08-24T14:51:26.827+03:002011-08-24T14:51:26.827+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bgf.zavinagi.org/upload/4/40/4erna_fant.jpg"><img style="cursor:pointer; cursor:hand;width: 348px; height: 538px;" src="http://bgf.zavinagi.org/upload/4/40/4erna_fant.jpg" border="0" alt="" /></a> <br /> <br />Автор: Георги Христов <br />Издател: Жельо Учков <br />Формат: 130 Х 200 <br />Година: 2000 <br />Стр: по-малко и от <a href="http://chetene.blogspot.com/2011/05/blog-post_20.html">предишната</a> <br />Цена: неизв. <br /> <br />След вторият сборник с разкази на бургаския хорър-автор Георги Христов, се захванах и с първия му. Честно казано, втория сборник, който вече ревюирах, ми хареса повече. Личната ми препоръка е авторът да си събере творбите от двата сборника, да им прасне една генерална редакция и да издаде една цяла, завършена по вид книга, с хубава корица и прочее, вместо тези две тънки тетрадчици, които от километри крещят, че са самиздат по всички показатели. <br /> <br />Та, какво съдържа книжката: <br /><span style="font-weight:bold;"> <br />1. Пазителят на Портата</span> - съвсем кратичък, но нелош и приятен разказ за едно специално коте. Котките не са това, което са! <br /><span style="font-weight:bold;">2. Футболен Мач</span> - моят любимец в сборника. Авторът е почерпил солидно от личния си опит като футболен съдия, за да създаде едно разказче, описващо любимият спорт на милиони мъже по света в бъдещето. Едно бъдеще и един спорт, които не са точно такива, каквито очакваме. И футболни съдии, които са същинските герои на мача... <br /><span style="font-weight:bold;">3. Живот на Кредит</span> - хубав разказ за пътуване назад във времето, където главният герой се сблъсква с известни личности от героичното минало на България. Логичен завършек на разказа. <br /><span style="font-weight:bold;">4. Остров в Душата</span> - нелоша история за моряк, който се сблъсква със Сатаната. Кой ще победи и кой ще е излъгания? <br /><span style="font-weight:bold;">5. Писмо от Оня Свят</span> - твърде разтеглена история, досадно изброяване на различни марки стоки, мудно действие, нужда от кастрене. Най-голяма творба в сборника, най-не ми допадна. <br /> <br />Ами това е - за кратка книга, кратко ревю. Обещавам следващото да е по-обемно ;-)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/5572859052858565191-8154226857420869404?l=chetene.blogspot.com' alt='' /></div> <p><a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ZJshP-0l4pUWRo-JDvqmqARe_30/0/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ZJshP-0l4pUWRo-JDvqmqARe_30/0/di" border="0" ismap="true"></img></a><br/> <a href="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ZJshP-0l4pUWRo-JDvqmqARe_30/1/da"><img src="http://feedads.g.doubleclick.net/~a/ZJshP-0l4pUWRo-JDvqmqARe_30/1/di" border="0" ismap="true"></img></a></p><img src="http://feeds.feedburner.com/~r/blogspot/TPEaV/~4/bt14X55eNQc" height="1" width="1"/>Branhttp://www.blogger.com/profile/06000085845247803606noreply@blogger.com0http://chetene.blogspot.com/2011/08/blog-post_24.html