tag:blogger.com,1999:blog-22582272356553489322024-10-24T15:49:58.392+03:00анима незнайнаФрагменти от разпиляни мигове събрани в редове.
Отявлена Стихоплетица -без претенции за художествен и всякакъв талант!
<a href="http://topbloglog.com/" title="claim
code"><img src="http://topbloglog.com/i/null.gif?380000c85ecc4187faa4f50c1517920e" height="1" border="0"></a>Unknownnoreply@blogger.comBlogger82125tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-72696024102670825382014-02-20T21:39:00.000+02:002014-02-20T21:39:05.097+02:00Една година на Острова.<br />
Колко бързо минава времето тук...Дъжд,вятър ,слънце.. предимно дъжд и вятър...<br />
И очакване да се случи нещо...Какво ли ? И аз не знам..<br />
Нищо не както си мисля ,че е...<br />
И всичко е на обратно,но мисля че почнах да се адаптирам...<br />
Мисля,че не помня кое беше нормалното, даже се питам кое е нормално...<br />
Имам и Кралица ...<br />
Мразя тези кранове за вода..топла и студена по отделно...По голяма тъпотия не бях срещала...<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-17251656923874430052014-02-16T13:04:00.001+02:002014-02-16T13:05:23.494+02:00Опит за завръщане...От няколко дни се разхождам в това изоставено пространство.<br />
Разглеждам, чета, сменям настройки. Опитвам да направя връзка между себе си тогава и сега.<br />
Житейски обстоятелства ме накараха да спра любимото ми хоби да драскам и стихоплетствам,<br />
да прекарвам часове наред в блога ми и тези на моите приятели ..Обичах да чета и надничам в чуждите съзнания ,мисли и светоусещане..Забавлявах се...<br />
Сега ще се опитам да започна всичко отначало без да трия миналото.<br />
Какво да почна ? Ами да бъда себе си и да се опитам да бъда свободна...<br />
Просто ще пиша моя дневник подтикната от необходимостта да не се загубя окончателно..<br />
Къде да се загубя и защо ? -Това не знам, просто така го чувствам..<br />
Времето минава...<br />
<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-16994429645732758092012-11-20T17:50:00.001+02:002012-11-20T17:51:51.184+02:00<b>Никакъв Ангел не съм. Успяха да ме наранят и трети ден ме свива стомаха.</b><br />
<b>Ангелите не ги боли. Ангелите са недосегаеми. Те просто са там и излъчват своята светлина и доброта най вероятно без да изживяват нищо. Затова са толкова неуязвими.</b><br />
<b>А мен ме заболя.</b><br />
<b>Толкова земна, толкова тленна и толкова уязвима.</b><br />
<b> Измъчено Същество витаещо сред енергия от злоба и ненавист, което се опитва да излъчва светлина-безуспешно. Никакъв Ангел не съм. Ангелите не ги боли.</b><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-75089873878646859542012-10-30T10:47:00.000+02:002012-10-30T12:42:02.695+02:00РевливоОх, така ми се иска да можех да си отпусна душата и нарева едно хубаво,<br />
но се опасявам, че количеството насъбрани сълзи ще повиши нивото на всички водни басейни на земята и ще предизвикам природни катаклизми...<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-52979815328309677202012-10-27T13:44:00.003+03:002012-10-30T10:54:47.735+02:00..<br />
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">Аз вярвах, вярвам и ще вярвам</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">до последно в
Любовта!</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">И ще следвам дирята,която ми оставя..</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">Независимо от безброя пъти ,</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">които губила съм тази
нейна диря…</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">Не ще се откажа никога,</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">да търся и намирам я във вечността!</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">Анима</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<!--[if supportFields]><span style='mso-element:field-begin'></span><span
style='mso-spacerun:yes'> </span>TIME \@ "dd MMMM yyyy 'г.'" <span
style='mso-element:field-separator'></span><![endif]--><span style="font-family: Georgia, Times New Roman, serif;">27 октомври 2012 </span>г.<!--[if supportFields]><span style='mso-element:
field-end'></span><![endif]--></div>
<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-88774390110190296292012-10-14T09:31:00.003+03:002012-10-14T09:38:11.684+03:00За момента, който отлетя... Страст<br />
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><em><strong><span style="font-size: medium;"> </span><span style="font-size: large;"> Моето име е Страст,</span></strong></em></span></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> на цвят съм пурпурно червена.</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Дълга огнена диря след мене оставям</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> и пепел от болка и блян разпиляна...</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Моето име е Страст,</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> със пламък внезапно върхлитам.</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> И с разрушителна сила, всичко</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> по пътя си със устрем помитам.</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Завладявам без никой да питам,</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> кой и кога и защо ?</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Моето име е Страст</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> С жарък червен пламък горя и</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> подир мене всичко в червено изгаря.</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Необуздана,дива ,надарена със власт</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> с чувствата ваши на карти играя..</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Моето име е Страст,</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> който ме срещне в огън пламти</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> и в сладост и болка бавно изгаря.</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Но повече го боли без да гори</span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-size: large;"><span style="color: #ffcccc; font-family: 'book antiqua', palatino;"> тоз, който Страстта </span><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="color: #ffcccc;">никога не </span>а <span style="color: #ffcccc;"> навести.</span></span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> </span></span></strong></em></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc;">
<div style="font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"> Моето име е Страст.</span></span></strong></em></div>
<div style="font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<div style="font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<div style="font-family: Verdana;">
<em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino;"><span style="font-size: large;"><br /></span></span></strong></em></div>
<span style="font-family: book antiqua, palatino; font-size: large;"><b><i> анима</i></b></span></div>
<div style="background-color: black; color: #ffcccc; font-family: Verdana; font-size: 12px;">
<span style="font-size: medium;"><em><strong><span style="font-family: 'book antiqua', palatino; font-size: small;"><br /></span></strong></em></span></div>
<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-53451283288918408762012-09-20T21:50:00.002+03:002012-09-21T22:02:23.341+03:00..Сутрин, когато се намирам в онова сюреалистично състояние на пробуждане и имам време да полежа още малко в леглото, преди да скоча и да се втурна в поредният парадоксален ден от съществуванието ми,често ме спохождат разни странни мисли и образи за живота.<br />
Усещайки топлината на собственото си тяло под завивките, забавеният и спокоен ритъм на сърцето си и в леко замъгленото състояние на полу будния ми мозък първото нещо, което установявам почти винаги с изненада е, че съм жива.<br />
Връхилат ме ярки спомени от току що отишлия си сън, които брутално се сблъскват с предстояща реалност.В това ми състояние изплуват, като в лепкава магма смутни мисли за живота и смъртта .<br />
Мисли за това, как те има и как в един последващ момент няма да бъдеш. Мисли за космоса и вечността. Мисли за тленността на плътта, относителната обективност на съзнанието и пред полагаемото безсмъртие на душата.<br />
Констатацията ,че си жив и дишаш,последвана моментално от мисли за агонията и страха от смъртта. Притеснението дали ще успея да я посрещна с достойнство?<br />
Мисли за близките, които могат да бъдат загубени, за тези които ги няма вече.<br />
Въпросите - къде ли са?<br />
Съществуват ли под някаква друга форма или в друго измерение ? Ще се срещна ли отново с тях, някъде..там или тук ? Безброй от вечните въпроси без отговори ...<br />
Всички тези хаотични мисли,въпроси, емоции- преминават на фона на радостното усещане от топлината на тялото ми, което се наслаждава самостоятелно на собственото си съществуване.<br />
Протичат скоростно в пъстроцветен каданс на бързи обороти, между две протягания.<br />
След ,което ставам за да продължа да живея деня ,такъв какъвто ще бъде...<br />
Ежедневие и даденост.Лишен от всякаква ярка философия .<br />
Отдаден единствено на едно физическо оцеляване. Подчинен на определена предопределеност,която неистово всеки пореден ден се опитвам да пречупя.<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-65578513475426490572012-09-01T23:03:00.000+03:002012-09-01T23:03:05.750+03:00Усещане за лято,<br />
<br />
разбираш го и го желаеш,<br />
<br />
когато вече отминава...<br />
<br />
И въздуха на есен предухае...<br />
<br />
И можеш свободно да дишаш,<br />
<br />
тихичко по отиващото си лято...<br />
<br />
да въздишаш...:)<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-89145655821859231822012-07-31T20:34:00.002+03:002012-07-31T20:39:48.922+03:00.<a href="http://www.imagehousing.com/image/1053898"><img border="0" src="http://img1.imagehousing.com/58/09d4d52be94fa4f41b2677de14b3583f.gif" alt="Image Hosting Site"></a><br />
<a href="http://www.imagehousing.com/image/1053898">Image Hosting Site</a><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-14158315768106743202012-07-26T21:22:00.010+03:002012-07-27T23:01:55.211+03:00История с кученцеПонеделник сутрин в седем вече съм пред болницата. Пристигам винаги с около половин час по-рано, преди да започне работният ми ден за да се насладя на чашата кафе от машината във фоайето на болницата и две –три цигари, защото пушенето ще ми бъде кът в по следващите осем часа. Болницата в която работя е разположена в парк, който и придава известна откъснатост от градският пейзаж и някакво санаториално очарование.<br />
<br />
Харесвам парка и харесвам да си пия кафето на вън преди да започне работният ми ден. На пейките пред входа на болницата имаше вече накацали няколко пациенти и разнороден дневен болничен персонал , вкупом въоръжени с пластмасови чаши кафе от машината и захапали предизвикателно по един фас .<br />
<br />
Все още сънена и почти недружелюбна в този ранен час, веднага бях обезоръжена от веселите закачки и подмятания на накацалите по пейките ,като бяло ято свраки колежки.И нямаше , как да не се усмихна и бързо да вляза в унисон с тяхното сутрешно приповдигнато настроение.Когато и аз на свой ред се оборудвах със заветната пластмасова чашка ,излизайки от фоайето се заковах на вратата на болницата ,защото пред нея седеше едно толкова малко кученце бебе,което едва ли имаше и 30 дни. Ахнах от изненада,защото не бях го видяла на влизане.<br />
<br />
По принцип болницата беше поела опеката над три бездомни кучета ,които хранеше и които бяха гледани,регистрирани ,кастрирани , обезпаразитени и прочие по всякакви законни норми.С две думи така наречените кучета на болницата.Същите принадлежаха естествено всяко едно от тях си на самобитна порода и бяха доста дружелюбни и разглезени от всички същества.<br />
Веднага бях осведомена,че мъника пред мен,който за малко не премазах със сабото си, е бил донесен и оставен пред входа на болницата от някаква жена. По късно научих,че всъщност е бил донесен от една от нашите санитарки,която пък го намерила оставен беззащитен от другата страна на булеварда.<br />
<br />
Но да се върнем на Малчо. Малчо беше едно сиво мише създание от ясно изразен мъжки пол. Всички подозирахме,че истинският му цвят най вероятно е бял. Ушенцата му бяха кафеникави, клепнали от страни ,като цяло бегло напомняше на някоя от ловджийските породи.Но никой не би се подписал под такова твърдение-особено ние, чиито знания и професионална насоченост , бяха насочени предимно към човеците. Муцунката му беше мъничка и толкова чаровна, а в очичките му се четеше цялата печал на света.Погледът му беше изразителен,умен и човешки.<br />
<br />
Приличаше на изоставено от майка си дете.Изглеждаше толкова малък ,самотен и нещастен ,че веднага докосна и разтопи от умиление закоравялото ми сърце. Подскачайки около него започнах да охкам-ахкам , вайкам и мамосвам.Но истината бе,че неговата абсолютна безпомощност ,тъга,страх и осъзната изоставеност ме трогнаха до сълзи.Така започна за мен този понеделник.<br />
<br />
Реших, че искам да се грижа за него и да воювам за правото му да мине и той под болничната опека.Където ще има шанса да води едно безоблачно за улично куче съществуване, обсипано с внимание, ласки и най вече осигурена пожизнено храна.<br />
Деликатно опитах да се уведомя дали замисъла ми ще има съответното одобрение и успех. Скоро разбрах,че благородното ми начинание, би могло да се увенчае с неуспех.На другият ден не видях Малчо.Залисани в работното ежедневие,не успях да разбера дали някой го е виждал и каква е била съдбата му.<br />
<br />
В сряда Малчо се появи на същото място пред входа на болницата, където го бях видяла за първи път в понеделника.Залиташе от слабост и хич не изглеждаше добре, което автоматично отприщи сестринските ми чувства и го възприех,като потенциален мой пациент. Първото , което прецених, е че Малчо на неговата видима възраст едва ли би могъл да яде големите надробени залци от храната на другите кучета.<br />
<br />
Едва ли можеше да се покатери и достигне да голямата разрязана до половината десетлитрова бутилка от минерална вода предназначена за големите кучета и да пие от нея.Та той само ,ако по някакъв начин цопнеше в нея би се удавил. Веднага пуснах пет стотинки в машината за кафе,сдобих се пластмасова чашка,която напълних с вода и му дадох да пие.Беше доста жаден горкичкият.После се отправих към болничното барче от където купих една кофичка с кисело мляко със най високия възможен процент масленост,който продаваха.<br />
<br />
Ентусиазирано отсипах в бяла пластмасова чинийка и отидох да храня Малчо.Но съжаление разбрах,че кучетата не яли кисело мляко,а само прясно .Една от седналите на пейката пред входа на болницата пациентка -стара кучкарка, ми изнесе доста обширна и пояснителна лекция по въпроса за хранителните навици и предпочитания на кучетата.<br />
<br />
С две думи Малчо близна два-три пъти от киселото мляко и побягна към полянката явно разочарован и той.Върнах се към работните си задължения загубила първият рунд от спасителната операция.Но суетнята ми около кученцето и обзелия ме ентусиазъм да обгрижвам Малчо,зарази останалият персонал.Започнахме да обсъждаме план за ваксинация и обезпаразитяване .Една от лаборантките ми отсипа от собственото и полагащо и се прясно мляко .След кратко обсъждане на здравословния статус на най новия и най малък пациент ( здравно неосигурен) с оглед на неговата ранна кърмаческа възраст ,решихме ,че най вероятно същият трябва да бъде захранен постепенно ,на четири часа и задължително с капкомер.Речено-Сторено!<br />
<br />
До обяд започнах да получавам информация,че" кученцето ми", така го нарекоха колегите е хранено и от пациентите с бульон от супа и други течно-кашави храни.В обедната почивка отидох на визитация при него и го заварих блажено изтегнал се на сянка под едно дърво с видимо набъбнало и добре оформено коремче.Следобеда, когато си тръгнах от работа Малчо щастливо се мотаеше обсипан с внимание и нямаше помен от сутрешното му залитане.<br />
<br />
Днес още с пристигането си бях осведомена ,че Малчо е бил взет в късният следобед вчера от семейство Гърци с малко дете, което много го харесало.Зарадвах се истински и вярвам на колегите . Няма как колективно, цялата болница да се е наговорила да говорят едно и също. Дано Малчо да си е намерил добро и грижовно семейство.Защото го заслужава, както го заслужава и всяко едно изоставено и подхвърлено същество на този свят.Успех Малчо!<br />
М.с.Д……<br />
<div><br />
</div><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-73685051836725681482012-07-25T21:13:00.000+03:002012-07-25T21:13:06.173+03:00Хроничното безпаричие и видимата безпреспективност-Убиват псиически !<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-63548082134073097892012-07-23T18:24:00.000+03:002012-07-23T18:24:37.289+03:00Цветята на природата-2Цветята на природа са нежни,<br />
красиви , надарени с ярки цветове.<br />
Уханни и на вид толкова раними,<br />
но здраво вплели корени в твърдата земя.<br />
Когато се наложи пускат и бодили,<br />
защитават свещенната си светлина.<br />
<br />
Където никнат живота процъфтява<br />
и всичко наоколо, облагородява се със тях.<br />
Без тях , невъзможно е да продължи света!<br />
<br />
Цветята на природата са нежни,<br />
красиви, надарени с ярки цветове.<br />
Уханни са, привидно толкова раними<br />
наричат ги с името -Жена...<br />
<br />
<br />
<br />
анима-2012-04-18 18:28:04<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-52621446251798516002012-07-20T22:07:00.002+03:002012-07-22T00:08:17.672+03:00...<div><br />
Незнам,какво се случи…</div><div><span style="background-color: white;">От случилото се душата ми примря,</span></div><div>замлъкнах като птиченце ранено</div><div>и словото изсъхна- онемях.</div><div><br />
</div><div>Въпроси хиляди заблъскаха се сляпо,</div><div>като ято птици пред буря зла.</div><div>Така и не успях никога да проумея,</div><div>злото абсолютно владеещо света.</div><div><br />
</div><div>Каква е таз омраза, какво делим?</div><div>Какво не стига ни на таз Земя?</div><div>Остава горчиво чувство неизменно ,</div><div>че мит е само- Вселенската любов.</div><div><br />
</div><div>Какви са тези религии ,които</div><div>в името на Боговете <span style="background-color: white;">проповядват,</span><br />
<span style="background-color: white;">своите земни братя </span><span style="background-color: white;">да убиват...</span></div><div><span style="background-color: white;">И жертвоприношения човешки,</span></div><div>да принасят - до днес в 21 век ?</div><div><br />
</div><div><br />
</div><div><br />
</div><div><br />
</div><div><br />
</div><div>20.7.2012 г.</div><div><br />
</div><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-60313929327705515752012-07-17T17:11:00.003+03:002012-07-17T18:42:14.360+03:00Моето име е Страст...<object height="360" width="640"><param name="movie" value="https://www.youtube-nocookie.com/v/RBAvNJWj5O0?version=3&hl=bg_BG"></p>
<p>
<br></p>
<p>
</param>
</p>
<p>
<param name="allowFullScreen" value="true"></p>
<p>
<br></p>
<p>
</param>
</p>
<p>
<param name="allowscriptaccess" value="always"></p>
<p>
<br></p>
<p>
</param>
</p>
<p>
<embed src="https://www.youtube-nocookie.com/v/RBAvNJWj5O0?version=3&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" width="640" height="360" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true"></embed></object><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-55164949702100647542012-07-16T18:52:00.004+03:002012-07-17T17:13:53.785+03:00....<br />
Аз знам какво е Самота,<br />
Единствено с нея нежно се покривам.<br />
И щит е тя за моята душа,<br />
единствен пристан за мислите<br />
ми скрити…<br />
Оазис в пустинята живот.<br />
И крепост моя сигурна и недостижима,<br />
която и аз не бих могла –<br />
сама през себе си да я премина…<br />
Оставайки завинаги в плен...<br />
на Самота.<br />
<br />
понеделник, 16 юли 2012 г.<br />
<div>
<br /></div><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-51379080922861927142012-07-15T16:17:00.002+03:002012-07-15T17:01:33.173+03:00...<br />
<br />
Тишина-лепкава пот,<br />
въздухът –тежък и морен.<br />
Омотана в този тежък хомот,<br />
мечтая само,как да избягам.<br />
Да започна нов живот…<br />
Живот с друго начало,<br />
където няма да бъда модерен роб.<br />
А ще слушам Природата само..<br />
<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-24972638077836979842012-07-13T22:30:00.001+03:002012-07-13T23:28:41.506+03:00За да бъдеш Ангел<br />
За да бъдеш Ангел... Може би,<br />
трябва да отречеш първо себе си.<br />
Да отвориш сърцето за всички.<br />
Да погледнеш света от страни.<br />
Да полетиш в небесната шир,<br />
стремглаво и смело - Без криле.<br />
<br />
За да бъдеш Ангел... Може би,<br />
трябва да забравиш своята болка.<br />
Да усетиш болката- необятно море,<br />
която залива всемира на другите.<br />
Да бъдат за тях, сълзите отронени.<br />
Да не чакаш отплата, любов да дариш.<br />
<br />
За да бъдеш Ангел ...Може би,<br />
трябва да приемеш съдбата на смъртен<br />
и страхът от смъртта да надвиеш.<br />
Да стоплиш душата на страдащ,<br />
страданието с него да споделиш.<br />
<br />
За да бъдеш Ангел...Може би,<br />
трябва само за миг да го помислиш.<br />
Да го пожелаеш страстно и искренно.<br />
Да оставиш да надникнат в душата ти,<br />
за да видят в теб светлината на Ангела.<br />
Може би е достатъчно само толкова,<br />
мъничко за да бъдеш Ангел за миг,<br />
или просто Човек.<br />
<br />
<br />
<br />
<a href="http://animadiangelonero.blogspot.com/2012/04/blog-post_742.html?spref=bl">анима незнайна: За да бъдеш Ангел</a>: За да бъдеш Ангел... Може би, трябва да отречеш първо себе си. Да отвориш сърцето за всички. Да погледнеш света от страни. Да полетиш в ...<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-62038269689589877982012-07-12T16:37:00.001+03:002012-07-12T16:40:41.478+03:00Обърканост<a href="http://www.imagehousing.com/image/995979"><img alt="Image Search" border="0" src="http://img1.imagehousing.com/72/aeaa10d8b4dec7163d72cdf6d95a04b4.gif" /></a><a href="http://www.sibir.bg/blog/animadangelonero/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=547018" title="Обърканост"><br /></a><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-90279977196336032382012-07-10T21:41:00.001+03:002012-07-10T22:20:34.154+03:00Опитвам се въпреки всичко...<br />
Опитвам се въпреки всичко ;<br />
Опитвам се да живея.<br />
Опитвам се да бъда жива.<br />
Опитвам се да обичам.<br />
Опитвам се да работя.<br />
Опитвам се да бъда добър работник.<br />
Опитвам се да бъда добра домакиня.<br />
Опитвам се да бъда добра Майка.<br />
Опитвам се да внеса уют в скромното ми жилище.<br />
Опитвам се да си плащам сметките на време.<br />
Опитвам се да бъда добър гражданин.<br />
Опитвам се да бъда здрава.<br />
Опитвам се да бъда хубава.<br />
Опитвам се да се усмихвам повече.<br />
Опитвам се да прощавам.<br />
Опитвам се да бъда повече добра, отколкота зла.<br />
Опитвам се да имам по широки възгледи.<br />
Опитвам се да вярвам в доброто.<br />
Опитвам се да имам широко сърце.<br />
Опитам се да преодолявам.<br />
Опитвам се да извървя пътя си.<br />
Опитвам се да оставя следа.<br />
Опитвам се да спася един,щом не мога да спася света.<br />
Опитвам се да не падна духом.<br />
Опитвам се да си запазя гордостта.<br />
Опитвам се , въпреки всичко -да бъда.<br />
независимо,че ми причиняват това.<br />
Уморена от битка неравна,ще опитвам до края<br />
човешката ми същност- да запазя и да не се предам.<br />
<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-56864953015318872992012-07-07T13:22:00.000+03:002012-07-12T15:41:45.994+03:00Такъв,какъвто си...Обичам те такъв,какъвто си...<br />
Красавец или не,каквото и да значи.<br />Красиви са твоите тъмно зелени очи,<br />напомнящи диви, далечни водопади.<br /><br />Обичам те такъв,какъвто си.<br />Малко странен, малко недодялан,<br />не можещ с цветни багри и слова,<br />любовта към мен да си опишеш.<br />Умеещ само мълчаливо да я даваш,<br />и с прегръдка да ме приютяваш .<br /><br />Обичам те такъв,какъвто си...<br />Смел и борбен,истински мъжкар.<br />По малко романтичен,закачлив,<br />обичен и мил-по много всеотдаен.<br /><br /> Обичам те такъв,какъвто си...<br />Нежен, страстен и грижовен.<br />Аз знам, че за мене мислиш ти.<br />И да съм щастлива се стараеш,<br />със цялото сърце отдаден.<br /><br />Обичам те такъв,какъвто си...<br />Дори среброто в косите ни,<br />оставено красиво да блести.<br />
Ти си моето мило Момче,<br />
аз - твоето любящо Момиче.<br />
<br /><br />
anima- 2012-03-31 16:55:17<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-26543572474363533442012-07-05T18:58:00.000+03:002012-07-05T18:58:30.034+03:00С леден дъх<br />
С леден дъх ще те целуна по устните<br />
загубили своята любов към мен...<br />
с дъхът си леден в сърцето ти ще се промъкна<br />
и от камък ще го превърна в буца лед...<br />
Нежно с огненени криле ще те прегърна<br />
ще проникна бавно в твоята студена същина<br />
<br />
Огъня на моята страст изпепелена,<br />
ще разтопи леденената ти душа<br />
в буен водопад от пъстри чувства.<br />
В тихо езеро ще се превърнем<br />
и ще бъдем отново двамата в едно....<br />
<br />
anima-2012-02-21 19:18:41<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-32936874106731006162012-07-04T18:24:00.001+03:002012-07-04T19:08:08.074+03:00Вопъл<br />
Отново сив и мрачен ден,а от мен искат да се смея.<br />
Погледът озарен, усмивката ми от лицето да не слиза.<br />
Да бъда хубава,добра -любезно да Ви отговарям<br />
Смирено с наведена глава кафето и протоколи да подавам...<br />
Назад с поклон да се отеглям и в очакване да си седя<br />
на всеки малък жест с пръсчето протегнат,<br />
да се отзовавам със скорстта на светлина.<br />
<br />
Когато дойде време за заплата,<br />
щастливо стотинките ми дадени да си броя<br />
и в погледа ми да се чете огромна благодарност,<br />
че къшей хляб тъй щедро ми дарявате...<br />
Отново сив и мрачен ден,със мъка сдържам да не изрева,<br />
но за мойто място вън жужи една наднормена тълпа...<br />
Господа и вии и аз го зная,затуй ще се усмихвам- докато...<br />
<br />
Докога ли..?<br />
<br />
Едва дълго ще да е ,защото виждам следващата<br />
лъчезарна нетърпеливо на прага да стои<br />
готова с трепет щафетата от мен за вас да продължи...<br />
А може и със своята красота, да ви ощастливи..<br />
Отново сив и мрачен ден,отново без пари...<br />
Пък като нямо друго,седя си и си ги реди...реди..<br />
<br />
<br />
анима- 2012-03-15 17:14:45<br />
<br />
Макар,че не съм секретарка...точно това ми се случва и приликата със ситуацията , която изживява лирическата героиния е много сходна...:)<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-89838984305501090252012-07-02T21:58:00.002+03:002012-07-02T23:19:15.260+03:00Изпарения<br />
<br />
<br />
Понякога, след две- три бири...<br />
В главата ми започва да ехти,<br />
слово наредено в рими...<br />
с мелодия, която чувам само- аз...<br />
Роят се думи, като мухи зеленокрили<br />
и кацат на листа невинен- снежнобял,<br />
рисувайки картини невъобразими,<br />
на чувства, страсти и печал...<br />
<br /><div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-85966193481137495862012-06-29T17:34:00.000+03:002012-06-29T18:14:15.606+03:00Неясно<br />
Тъга в мрака се прокрадва<br />
и студ обгръща моята душа .<br />
Неясен страх от загуба неосъзната,<br />
не ме оставя в покой.<br />
<br />
<br />
Аз знам,че някъде копнее някой,<br />
за моята любов и ласка.<br />
В самотата своя напразно ме очакава,<br />
а аз не незная кой е той...<br />
<br />
<br />
<br />
anima-2012-02-13 22:56:25<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-2258227235655348932.post-80708914092723201492012-06-26T21:58:00.003+03:002013-08-13T03:14:12.050+03:00Просветление<br />
<br />
Ще дойдеш ли в съня да ме погалиш<br />
и сбъднеш моите не помислени мечти?<br />
Духът ми неспокоен да събудиш,<br />
за да полетя към потайни, скрити висини?<br />
<br />
Не знаеш ли, че всяка нощ те чакам?<br />
Заспивам с невидимото ти лице .<br />
Надежда неуморна ме осланя,<br />
че някога дори за кратко ще докоснеш,<br />
моя ум и моето сърце.<br />
<br />
Не знам, ни кой или какво си...<br />
Но знам,че съществуваш ти.<br />
Как искам преди пътя да напусна,<br />
за миг да зърна - " Истината"<br />
със " широко затворените ми очи"….<br />
<div>
<br />
ред.13/08/13</div>
<div class="blogger-post-footer"><script type="text/javascript"><!--
google_ad_client = "ca-pub-6547670038367792";
/* blogg */
google_ad_slot = "5599701820";
google_ad_width = 728;
google_ad_height = 90;
//-->
</script>
<script type="text/javascript"
src="http://pagead2.googlesyndication.com/pagead/show_ads.js">
</script></div>Unknownnoreply@blogger.com2