Десислава Николова

Крушунските водопади и Деветашката пещера (местността Маарата)

2015-02-15T17:45:00.000+02:00

Крушунските водопади и Деветашката пещера (местността Маарата)

Страната ни е невероятно богата с природни забележителности. От пещери до водопади, природни феномени, земни пирамиди до върхове и планини. Жалко е, че дори ние българите малко познаваме тези места.

Едно такова красиво и малко познато място е местността Маарата и по-специално Крушунските водопади. Местността се намира след село Крушуна, което е само на 34 км. североизточно от град Ловеч и на 8 км. от гр.Летница.

До самите водопади се стига за 15-20 мин. по малка еко-пътечка.

В началото пътеката започва със стълби надолу и после се извива покрай рекичката, докато ще ви отведе до най-голямата в страната ни водна травертинова каскада, осеяна с много прагове, тераси и малки басейнчета – Крушунските водопади.

Стичащата се вода по скалите сякаш носи някакво приключение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют.Цвета на водата се мени всеки сезон, това се дължи на варовика в нея.

Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

Това е най-късата екопътека в нашата страна. Тя се движи в местност наречена Маарата, която е известна с няколко пещери: Бонинска пещера, Водопада, Урушка маара и Горник. В Бонинската пещера се намира най-дългото подземно езеро в България.

Крушунската екопътека е съставена от множество стъпала, които се изкачват по склоновете. По нея се стига до Крушунската пещера, от която изтича вода и формира няколко десетки езерца по пътя си и така създава красивите Крушунски водопади. В района има и още два водопада, единия от които е кръстен Малката Маара.

В Крушунската пещера има дълбоки езера, водопади и великолепни пещерни образувания. По свода и пещерното мляко е образувало сталактитни цветя, а близо до входа се спускат чудноватите сталактити- Брадите. До пещерата има поляна, живописно обградена от скален венец.

Цялата пътека и мястото като цяло е обрасло с буйна, девствена растителност. Сред зеленината на редките папрати и мъхове, водни басейнчета и падащите каскадно в тях водни струи, са много живописни и изключително приятни, особено в горещите летни дни.

Наблизо е и пропастта Голяма Гарваница – един от най-интересните карстови феномени в нашата страна. Голяма Гарваница е разположена на платото над Крушуна и водите, преминаващи през нея, изминават подземно пътя до Крушунската пещера, за да се излеят в красивата Крушенска каскада.

Преходът по Крушунската екопътека трае около час и половина, до два часа.

Ваш екскурзовод Десислава Николова

2012-03-11T12:54:00.000+02:00

Пешеходен тур из древните светилища край Дългопол . През село Рояк ,село Китен, община Провадия и местността Тъпаните. Общ преход около 20км J

С.РОЯК …

На 2 км. северозападно от село Рояк, в местността Дженевиз канара, се намира голям скален комплекс. Всъщност той е разположен хоризонтално върху едно и също скално възвишение със скалния манастир при с. Китен. Килиите са изградени на няколко нива върху Г-образен скален венец. Североизточният ръкав е по-дълъг и върху него има около 20 килии. За съжаление повечето от тях са разрушени – едни от времето, други от каменодобивната компания ”Тиха стъпка”,работила тук през 50-60-те години на ХХ век. Тук се намира и църквата, където вече едва личат надписите, в които се споменават имената на българските царе – Михаил Асен /1252-1253 г./ и Иван Александър /1331-1371 г./ В подножието на килиите има рисунки и късни надписи от ХХ век, където пък се споменава последния български цар. Над църквата добре са запазени две килии. В средата на Г-образния венец, големи каменни 27 стъпала водят към засводено помещение. Върху стените му има множество ниши, които са били затваряне с капаци. Предположенията за тяхното предназначение са различни, но едното е,че това е старо светилище или гробница,където в нишите са поставяни погребални урни.По-късият ръкав на скалата пази около десетина сравнително добре запазени килии. Те са разположени почти на едно и също ниво.В подножието на скалния манастир все още се намира антична и средновековна керамика.Тук е открит и бронзов пръстен имонета от времето на Юстин І.

С. Китен,общ.Провадия …

Близо до едно от най-малките села в община Провадия – Китен, на отвесните скали с поглед към селоБлъсково, е разположен скален манастир. Върху платото, обрасло цялото с растителност, където се срещат различни защитени видове растения,се простират останките от старо селище. То е свързано с

крепостта в северозападния край. На отвесните скали, обърнати изцяло на север е самият скален манастир. В неговите килии се влиза от няколко места : през проход-комин направо от повърхността на платото; в самостоятелните килии – чрез отделен вход, а откъм южната страна има каменна стълба.

Килиите на манастира са разположени на три нива. Преминаването от една в друга става чрез интересни отвори- тесни и високи. На най-горното ниво е

разположена обширна самостоятелна килия. Пред входа има малка площадка, а около самия вход е направена украса. Вътре олтарът е обърнат на изток. Вероятно,това е килията на най-високопоставения монах или самата църква при манастира. Най-голямото помещение представлява естествена пещера. Днес от ерозиралите скали все по-често се ломят големи каменни парчета.

В подножието на скалите при входа на крепостта,както и в началото на платото откъм юг, има скални рисунки – някои от които вече са заличени наполовина.

Тъпаните….

Местността ”Тъпаните” е разположена на близо 2.3 км. североизточно от село Кривня. Високият платовиден ръкав е почти успореден на другия подобен ръкав, който

е по-на север – Чукара. Върху сравнително ниския скален венец- достигащ до 10-12 метра, са разположени четири килии. Едната се отличава от другите – тя е най-голяма – размерите и са 5.7 на 4.3м., височината и съща е по-голяма и достига 1.8 м.

Само в най-северното помещение има издълбани каменни скамейки, а на пода ясно

личат множество кръгли малки вдлъбнатини. Около рамките на входовете и отворите за прозорци се забелязват множество неясни черти, резки и точковидни вдълбавания в кръг.Наред с тях се виждат множество рисунки на животни-коне, крави, кози. Както и една интересна ”маска”, която се среща и в други манастири наоколо.

Скалата е ерозирала и вероятно е заличила голяма част от тези ценни знаци на древността.След изоставянето на манастира от неговите обитатели, вероятно доста по-късно, мястото е било използвано за каменоломна. Върху платото още има

недовършени или неизползвани големи каменни корита.

2012-02-27T15:02:00.000+02:00

2012-01-12T19:44:00.002+02:00

СЕЛО МУГЛА, ...БАЛКАНА ПАЗИ СВОЯТА ТАЙНА....

http://www.mugla.bg/index.php?id=50

2012-01-10T11:35:00.001+02:00

През февруари:

Екскурзия до Дуранкулашкото зеро и Констанца,Румъния .

Хисаря - един малък рай

2011-12-20T18:06:00.001+02:00

Южната порта на крепостта, наречена още Камилите

Камилите

Северната Порта на Крепост

централна част на града

Входа на Амфитеатъра

Амфитеатъра в Хисаря

римски жилищни и обществени постройки

римска баня

югоизточна ъглова кула

фонтан в близост до един от изворите и римската баня

на път за лечебната вода, с уникален химичен състав

шипки за чай...в зимните студени дни

Добавете надпис

Западната порта на крепостната стена

Казармени помещения на гарнизона, който е охранявал античния град

Късно римска семейна гробница със стълбищен коридор и гробна камера

Гробната камера


Карта на град Хисаря с 22 минерални извора Хиса̀ря е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса. Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България. Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда... Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Минералната вода на извор Момина сълза също е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи - манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса. Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел. След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора "Момина баня", където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща. След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”. Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града. Празници в града Март - на Сирни Заговезни - кукерско шествие по улиците на града – “джумали”. Първата седмица на юни - Празници на града и минералната вода. Началото на юни - Театрален фестивал за аматьорски състави. Местни събори: 29 юни - в квартал Миромир; 15 август - в квартал Момина баня; 2 май - в квартал Веригово Хисар - Минералната вода На територията на курорта бликат 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, която варира от 41 до 52°С. Този факт е уникален не само за България, но и за света. Всички води са с ниска минерализация, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, с висока алкална реакция с ниска твърдост, бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества. Лечебни свойства: Минералните води на курорта се използват за ефективно лечение на бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат. Много добри резултати се получават при пациенти с бъбречно-каменна болест, бъбречни микролитиази и състояния след оперативна интервенция, хроничен пиелонефрит. Добре се повлияват пациенти, страдащи от уринарна инфекция на пикочния мехур и другите уринарни пътища, увреждания при захарна болест, заболявания на храносмилателния апарат, напреднала нефросклероза, подагра и др. Установено е благоприятно повлияване в курорта на пациенти с хронични гастрити и гастроудоденити, ликвидиране на язвено увреждане на стомашната или на дуоденалната лигавица, състояния след операция на язва на стомаха и на дуоденума и др., при състояния след прекаран епидемичен хепатит, хроничен хепатит, дискинезии на жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест, хроничен панкреатит и др. Допълнителни индикации /заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта/ - затлъстяване, подагра, инсулинозависим диабет, хронични ставни заболявания, следтравмени състояния на опорно-двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др. ЗА ВСИЧКИ ЖЕЛАЕЩИ, МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ЕКСКУРЗИЯ В КРАЯ НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ 2012год....ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И ЗАПИСВАНЕ НА E-MAIL: nikolova_bns@abv.bg

Еднодневно пътуване до Побити камъни

2011-03-11T14:21:00.000+02:00

Побити камъни -
Природната забележителност "Побити камъни" се намира на 18 км западно от Варна, по стария асфалтов път за София. Известен е още и с названието "Дикилиташ". Представляват цилиндрични каменни колони, които достигат на височина до 5–6 м., а дебелината им варира от 0,5 до 2,5 м. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи много вкаменелости – нумулити, миди, охлювчета. Пясъците и оскъдната растителност придават на местността пустинен характер.

Посещение на събитието е планирано за 27.03.2011г.
Следва продължение и снимки

Фестивал на Розата 2010

2010-06-13T22:55:00.000+03:00

/IMG_1371.JPG">

/IMG_0060.JPG">

Екскурзоводска беседа за град Пловдив

2010-05-28T20:33:00.000+03:00

Екскурзоводска беседа за град Пловдив

Днес, 8 май (събота) ще направим пешеходен тур на стария град на Пловдив. Денят е слънчев и топъл, което е благоприятно за нашата разходка.
9.00 часа, площад Централен, пред хотел Тримонциум. 10 човека, на възраст между 25-45 години, от различни краища на България.
Днес ще ви запозная с един уникален град, запазил в себе си история от няколко епохи на Античност, Късно Средновековие и Възраждане. Вие ще видите забележителни архитектурни постройки, музей и галерии, възрожденски къщи, религиозни храмове. От Античността това са Античния театър, Античния стадион и Античния форум. От Късното Средновековие ще видите Джумая джамия, а от Възраждането ще ви покажа катедрален храм “Света Богородица”, православна църква “Константин и Елена”, православна църква “Света Неделя”, къщата на д-р Стоян Чомаков с постоянна експозиция “Златю Бояджиев”, къща Недкович, къщата на пловдивския търговец Аргир Коюмджиоглу, в която днес се помещава Етнографския музей; Балабановата къща и къща Хиндлиян.
Нашият маршрут ще започне от тук хотел Тримонциум - катедрала “Света Богородица” - Античния театър - къща “Златю Бояджиев” - църква “Константин и Елена” – Хисар капия - къща Недкович - църква “Света Неделя” - Етнографския музей - Балабанова къща - къща Хиндлиян - Джумая джамия – паметник на Филип II Македонски - Римски стадион – Римски одеон – Цар Симеоновата градина.
Но преди да видим всичко това ще ви разкажа малко за град Пловдив и неговото възникване.
Пловдив се намира в Южна България, разположен на двата бряга на река Марица. Благодарение на благоприятните климатични условия и географското му положение са съдействали за неговото възходящо развитие през всички исторически епохи.
Тук траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (сладкозвучен, на митичния тракийски герои, цар и певец). По- късно, през 342 г. пр.н.е. градът е завладян от сина на Александър Велики - Филип II и е преименуван на Филипополис (град на Филип), които го обгражда със здрави крепостни стени. През IV век градът е завладян от византийци. След това римляните го наричат Тримонциум (град на трите хълма). Започва масово строителство и града се разраства в низината. Достига своя икономически и културен връх.През VI век от славяните, които възприемат тракийското име Пулпудева, но го наричат Плъпдив, Пълдин и Плоудин, от където произлиза и днешното име Пловдив.
След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град и се видят ожесточени битки с Византийската империя. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но официално е включен в пределите на българската държава от хан Маламир (третия син на хан Омуртаг) през 834 г. След това минава през още няколко хана, като окончателно града изменя етнически и културен облик.По време на кръстоносните походи, градът е опожарен. Възстановен е от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство, града е в пределите на България до смъртта на цар Иван Асен II през 1241 г. След това, средата на XIV век е завладян от турците, които го наричат Филибе. Започва ново масово строителство и вече става град на търговци и занаятчии. Като разрушават крепостните стени, защото смятат, че няма опасност от повече атаки. През първата половина на XIX век Пловдив става голям икономически център. По суша или с шлепове по пълноводната тогава река Марица, стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят.
През 1839 г. в града е открито първото българско училище.
Малко преди Освобождението,вечерта на 16.I.1878г.ескадронът на кап. Бураго преплува р.Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша,прекъсвайки вечерята му.
Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в две посоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост.
През 1888г. е построена ЖП линията София – Пловдив. По- късно града е домакин на международно изложение, което днес е Пловдивския панаир. По това време е открита и първата в България пивоварна фабрика, която произвежда и до днес “Каменица”. В началото на ХХ век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. Изграден е и парк за отдих - Цар Симеоновата градина с редки видове растения. Изградено е и място за спорт – Гребен канал (гребната база), построен по международни стандарти и които кандидатства да бъде домакин през 2012 г. на световното първенство по гребане.
На територията на Стария град се намират 9 църкви. В момента се намираме на катедралната църква “Света Богородица”. Построена е през 1844 г.Тук за първи път и като цяло в България, на 25 декември 1859 г. била отслужена литургия на български език. След Освобождението се пристроява при западния вход на катедралната камбанария в стил руски класицизъм, внушителна триетажна кула с купол.
След това минаваме през двора на музикалното училище и стигаме до Античният театър. Построен в началото на II век , по времето на римския император Траян. Побирал е от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Днес разполага с 5 000 седящи места. Провеждат се редица културни мероприятия, сред които Верди фестивал, Международния фолклорен фестивал, театрални и оперетни постановки, концерти и тържества.
Къща “Златю Бояджиев” е построена през 1860 г. Д-р Стоян Чомаков е един от първите дипломирани лекари преди Освобождението. След това къщата е предоставена от наследниците за резиденция на цар Фердинанд. Откроява се със своята архитектура, принадлежаща към неокласицизма. От вътре е богато украсена с дърворезбовани "слънца" и други мотиви.
Църква "Св. Константин и Елена" е най-древният православен храм на Пловдив. Разположен е върху руините на античната крепост. Иконостасът му е изработен във Виена от българския майстор Йоан Пашкула.Резбата му е в бароков стил, покрит с полихром и злато. Голяма част от иконите са изрисувани от видни български иконописци. До църквата се намира Хисар капия, крепостна порта от римската епоха. Поверието гласи,че които мине през портата, това което си пожелае истински се сбъдва.
От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, ограден от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща, в която днес се помещава Етнографския музей. С богата материална и духовна култура на Пловдивския край. Таванът е богато украсен с дърворезба и стенописи. В двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.
Къща Недкович, също със забележителна архитектура, богато декорирана отвън и отвътре. Тук се помещава “Старинен градски тип”, наредба на богати пловдивски домове от ХХ век. Също така мебели и вещи на фамилия Недкович.
Балабановата къща е построена в началото на ХІХ век. Тя е с неповторим интериор. Таванът също има богато украсена дърворезба. Днес тук се провеждат изложби, театрални постановки, концерти, творчески и делови срещи.
Къща "Хиндлиян", посторена е през 1835-1840 г. и е най-богато украсената от запазените пловдивски възрожденски къщи.
След това се отправяме към площад Джумая. Тук се намира главният мюсюлмански храм в Пловдив - Джумая джамия. Построена през II век върху разрушената от османците църква “Света Петка”. От вътре има богата стенописна украса. На един от ъглите и е изграден слънчев часовник – точен и до днес.
Западно от Джумая джамия, пред площада се издига паметник на Филип II Македонски. Под него се вижда част от Римският стадион, които се простира под цялата главна търговска улица на Пловдив. Размера на стадиона е хиляда римски стъпки дължина (това се равнява на 250 на 74 метра). Има 14 реда мраморни седалки като са декорирани с релефни подпори, издялани във формата на лъвски крак. Провеждали са се много игри, както и надбягвания с колесници.
В другия край на главната търговска улица се намира Римския Одеон, които е построен през II- V век . Това е вторият или малкият античен театър, разполагащ със седалки за 350 зрителя.
Преди да завършим нашата разходка ще минем през Цар Симеоновата градина. Създадена от швейцареца Люсиен Шевалас 1840 – 1921 г. с редки растителни видове.
Сега е ред да ви пожелая лек и успешен ден и до нови срещи. Надявам се, че сте останали с прекрасни спомени и снимки, на едно място изпълнено във времето с романтика, живописни калдъръмени улички, с музей, галерии, интересни стари къщи, красиви храмове, богат растителен парк.
С вас беше екскурзовод Д.Н.

Екскурзоводска беседа за Цигов чарк

2010-05-28T00:22:00.000+03:00

Екскурзоводска беседа на курортен комплекс

Днес ще видим един български планински курорт. Нашият маршрут е Пловдив – Пазарджик – Цигов чарк.

Тръгваме в 9.00 часа от централна ЖП гара Пловдив. В 9.45 часа пристигаме в град Пазарджик. След това се отправяме по пътя за град Батак.

Цигов чарк се намира на югозападния бряг на язовир „Батак“, който е третия по големина язовир в страната. Той е на 7 km от град Ракитово и на 7 km от град Батак,на 19км от Велинград и на 36 км от Пазарджик.

Разположен в обширна открита местност със средна надморска височина 900-1100 метра брега на живописния язовир Батак в Западните Родопи. Родопите е планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Персенк 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.

Това уникалното местоположение прави курорта идеално място за туризъм през цялата година. В околността са разположени множество хижи и хотели където можете да отседнете сред красотата и кристално чистият въздух на Родопите. Основната леглова база (около 17 000) е във вилите и хотелските комплекси тип "еднофамилни къщички". Курорта е от типа семейно развлекателен комплекс. Има развит "пазар", хранителни магазини и множество малки заведения, те се конкурират с луксозните ресторантски и бар комплекси в хотелите.
През лятото брега на язовир Батак е привлекателно място за любителите на къмпинговите летувания, защото можете да разположите каравана или палатка в обозначените местности
За любителите на зимните спортове, курортът предлага алпийска ски-писта (1200 м) и писта за ски-бягане (20000 м). Едната е до контра-стената на язовира, а другата е на пътя от Ракитово за Батак около два километра след разклона за центъра на к.к. тя има ски-влек , ски-гардероб, пластмасови шейни, чук и гек и ски-учители.
Алпийската ски-писта е оборудвана с три влека, единият от които, тип помагалски, е с дължина 600 м. Денивелацията на пистата е около 100 м, което я прави подходяща за начинаещи и средно напреднали. Осветена е и дава възможност за постоянна експлоатация през денонощието. Има ски гардероб, предлагат се и моторни шейни.
Предстои изграждането на още четири ски-писти, писти за сноуборд (халфпайп) и за моторни шейни и ски-влек, което е най-големият проект на общината. Положението на ски-писта “Батак” е такова, че позволява на снежната покривка да се задържа от ноември до април, а от горната точка на ски-влековете се открива невероятна гледка към язовир Батак. Осъществяването на проекта ще превърне Батак в един от най-модерните ски-центрове на България. Това е един прекрасен курорт, който предлага отлични възможности за лов и риболов, водни спортове и забавления.

Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти - хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите.

Благодаря ви за времето което прекарахме заедно и се надявам, че сте си изкарали хубава ваканцията в планината. Лека и успешна седмица и до нови срещи.

С вас беше екскурзовод Д.Н.