Радостин Павлов

ПРВОМАЙСКИ СПОРТНИ ИГРИ РО СЛУЧАЙ ДЕНЯ НА ТРУДА

2024-04-29T11:13:00.001+03:00

На 28.04.2024г. от 9:00ч. на спортните площадки на СУ”Сава Доброплодни” се проведоха традиционните първомайски спорни игри организирани от БРФ “Спорт и здраве”, РК”Спорт и здраве-Шумен” РС на КНСБ – Шумен, ОС на БФС гр. Шумен и Община Шумен. Проведоха се състезания по футбол, волейбол, дарс и теглене на въже. В игрите взеха участие повече от 160 състезатели, работници, учители. В състезанието по мини-футбол взеха участие 8 отбора, който бяха разделени чрез жребий на две групи по четери отбора. Група “А” и група “Б” изглеждаха по следния начин: Група “А” 1. Ново стъкло гр.Нови пазар 2. Алкомет 3. АМ”Черно море – 1” 4. Енпай Група “Б” 1. Учители 2. Уайър Продакшън 3. Теси 4. АМ”Черно море – 2” Отборите играха на принципа всеки срещу всеки в групите си. На първо място в група “А” излезе АМ”Черно море -1” на второ Алкомет. В рупа “Б” на първо място се класира Учители на второ Теси и така за трето и четвърто място играха Теси и Алкомет завършил 2 – 3 за Алкомет, а на финала АМ “Черно море-1”и Учители 4 – 0 с победа за АМ “Черно море – 1” и така се образува следното класиране: 1. АМ “Черно море - 1” 2. Учители 3. Алкомет 4. Теси В индивидуалните награди на отборите за най - добър защитник бе определен Тодор Колев от АМ “Черно море-1” с футболна топка. За най – полезен състезетел Николай Стойчев от Теси с топка. За най – добър нападателНиколай Димитров от Алкомет с топка, Купата за феърплей отиде при отборт на Теси. В турнира по дартс взеха участие 7 отбора. След изиграване на срещите се получи следното класиране: 1. Теси 2. Енпай - 2 3 Енпай - 1 В игрите по Теглене на въже на първо място Увреден слух, на второ място Уайър Продакшън и на трето остана Енпай. В игрите по волейбол взеха участие 2 отбора, това бяха Уайър Продакшън и Увреден слух. След изиграване на срещите се получи следното класиране: 1. Уайър Продакшън Продакшън 2. Увреден слух В индивидуалните награди за най-добър нападател Ивайло Иванов от увреден слух, за най-полезен състезател Виктор Геров от Уайър Продакшън. И двамата състезатели получиха като награда волейболна топка. На спортния празник беше разположена информационна шатра където се получаваха консултации на работници и служители! Гост на турнира беше Областния Управител на град Шумен проф. Добромир Добрев. Наградите бяха връчени от организаторите на турнира. Областния координатор на КНСБ – Шумен Радостин Павлов, Председателят на РК”Спорт и здраве – Шумен” Веселин Гацев.

Сто знамена за ШУМЕН!

2024-02-29T18:36:00.002+02:00

СНЦ “Солидарно общество” - Шумен събира средства или знамена за инициатива, породена от чист патриотизъм към родината ни и града ни. Целта ни е да съберем средства или да ни дарят 99 български знамена, които да бъдат сложени на обществени места и при желание на частни домове в град Шумен с размери 90/150 см. и 1 голямо знаме в центъра на града на площад България в центъра на кръговото движение, пресичащ бул Славянски, бул. Мадара, бул. Плиска и ул. Алеко Константинов, като знамето ще е с размери 180/300 см. Сумата, нужна за закупуване на всички знамена е 3000 лв. Средствата могат да се даряват към отворена банкова сметка и всеки желаещ Българин и съгражданин ще има възможност да дари сума според възможностите си или както казахме по- горе може да дари знаме със съответните размери. Идеята е на сина ми Калоян Павлов, който е студент в ТУ гр.Варна. Периода на кампанията е от 29.02.2024 г. до 30.04.2024 г. Банкова сметка на СНЦ "Солидарно общество" Шумен: BG89STSA93000012259288 Солидарността, толерантността, националното чувство и патриотизма трябва да са в основата на нашия бит и култура! На прага на Националния празник 3 март нека сме единни, солидарни и отговорни! Благодарим предварително на всички, които ще подкрепят инициативата ни!

Картината в България, какви мерки трябва да следват от това?

2021-07-13T12:33:00.004+03:00

- България остава на последно място в Европейския съюз по ниво на справяне с корупцията. Това показват резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2020 г. на Transparency International (Прозрачност без граници). - България и Русия са на последните место в Европа с по 10% цялостно ваксинирано население. На първите места са съответно Малта (60,9%), Великобритания (46,9%), Исландия (46,2%), Унгария (40,6%), Кипър (34,1%) и Сърбия 31,9%). - БВП на глава от населението в нашата страна е едва 55% от средния за ЕС България е последна в ЕС по потребление и БВП на глава от населението през 2020 г. Покупателната сила в ЕС варира от 39% под средното ниво в България до 31% над средното ниво в Люксембург - България отново е на последно място в ЕС по дигитализация Едва един от трима българи разполага с основни цифрови умения, само 7% от малките и средните предприятия продават онлайн. - България е на последно място в ЕС по ниво на справяне с корупцията. Тази позиция в индекса според "Прозрачност без граници" означава, че България се справя най-зле в рамките на ЕС с проблема "корупция". Страната ни е с индекс 44 и заедно с Унгария и Румъния се нарежда на последно място сред държавите-членки. В световен план България е на 69-то място. - България е на последно място по жизнен стандарт в Европейския съюз. Cpeдният ĸoeфициeнт нa мaтepиaлeн жизнeн cтaндapт в EC зa 2010 г. e бил 46,6%, a в Бългapия eдвa 9,9%. Toвa ни oтpeждa нa пocлeднo мяcтo cpeд 28-тe cтpaни члeнĸи, ĸaтo пpeди нac ce нapeждaт Литвa, Лaтвия и Pyмъния. - България е най-бедната страна в ЕС. Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните в България е над осем пъти, показва годишният доклад за заетостта на Европейската комисия. Средно този показател за държавите от ЕС е 5,5 пъти, което прави страната ни рекордьор в негативната класация - България е на последно място по усвояване на средства от инструмента SURЕ на Европейския съюз за подкрепа на заетостта в условията на пандемията.

Подписа се общински КТД за системата на образованието в Община Велики Преслав

2020-12-16T13:00:00.002+02:00

Подписа се Общински Колективен трудов договор за системата на предучилщно и училищно образование в Община Велики Преслав. Благодарим на Кмета на общината г-н Янко Йорданов и г-жа Христова - Съюз на работодателите в образованието за добрия социален диалог и разбирането за значимостта на добрите условия на труд, безопасните условия на труд и мотивацията на учителите работещи в училищата и детските градини на територията на община Велики Преслав! Само добрия социален диалог, добрите взаимоотношения и партньорство в съвременните индустриални отношения ще ни изведат от тази безпрецедентна криза!

Видове насилие над деца и възможни реакции!

2020-12-02T15:27:00.003+02:00

Насилието е израз на арогантно поведение или взаимоотношения в семейството или между приятели. Такава злоупотреба спрямо децата може да бъде физическа, сексуална, вербална и емоционална/или комбинация от някои от тях или всички заедно/. Сексуално насилие е всеки нежелан акт на сексуално поведение или такова, на което детето отговаря с “не” например: · Показване на порнографски списания и литература · Нежелани целувки и докосвания · Нежелани и груби насилствени сексуални актове · Блудство · Изнасилване Физическо насилие е всеки предумишлен нежелан контакт с тялото на детето от страна на насилника. То бива: · Дращене · Удряне · Хапане · Ритане · Щипане · Пляскане · Бутане,блъскане · Дърпане на коса · Душене · Горене · Използване на оръжие срещу жертвата Вербално/емоционално/ насилие е всичко, което насилникът казва или прави на детето, за да се чувства то застрашено и уязвимо, да предизвиква у него негативни ефекти, да се манипулира или контролира поведението на жертвата Например: · Унижаване · Оскърбителни забележки по адрес на жертвата, нейното семейство и приятелите й · Навикване и крещене · Съобщаване на жертвата за актове на насилие и на физическо увреждане · Клевети · Съзнателно обиждане на жертвата пред други хора · Изолиране на жертвата от приятелите и семейството · Нареждане на жертвата какво да прави · Вменяване на жертвата на чувство за вина · Дебнене на жертвата · Разкриване тайните на жертвата пред други лица · Подтикване към самоубийство Как да разговаряме с децата за насилието? · Добре би било възрастните да предразполагат децата към разговори свързани с техните чувства и притеснения, породени от темата “насилие”. · Оставете детските безпокойства и грижи да ви насочат в разговора · Опитайте се да разберете гледната точка на децата. · Нека не оставяме децата с убеждението, че това което имат да ни кажат не е важно · Независимо какъв е отговорът на детето ние внимателно и с разбиране трябва да изслушаме това, което то иска да сподели · Редно е да уважаваме правото на децата да не говорят за нещо, за което не се чувстват готови да споделят · Малките деца особено силно се нуждаят от чувството за сигурност. Те трябва да са убедени, че възрастните хора могат да се справят с трудните теми и силните чувства Препоръчваме децата да гледат телевизионни предавания за трагедии и насилие винаги в присъствието на родител или възпитател Как да разговаряме с децата за насилието? Как да преценим кога децата са готови да разговарят за проблемни събития? Обикновено децата се колебаят да споделят своите въпроси и страхове. Затова е важно възрастните да предразполагат децата към разговори. Повечето деца биха били много доволни, ако могат да разговарят с родители или възпитатели, на които вярват. Как да започнем разговора с детето? Най-важна тук е готовността да изслушаме детето. Най-добре е разговора с децата да не наподобява лекция за случилата се трагедия. Най-добрият подход е да се вслушате в спонтанните детски въпроси и коментари, след което да се опитате да им отговорите по подходящ начин. Оставете детските безпокойства и грижи да ви насочат в разговора. Как най-ефективно и полезно да изслушваме децата? Докато слушате децата, покажете им, че сте заинтересовани. Опитайте се да разберете тяхната гледна точка. Покажете им, че уважавате тях и мнението им. Понякога е необходимо внимателно проучване, за да разберете какво се крие зад първоначално казаните от тях думи. Струва ни се твърде безучастно само да слушаме. Уместно ли е да споделим с децата, какви са нашите чувства? Споделянето на вашите чувства е възможно да натовари децата и да предизвика у тях нови въпроси и страхове, вместо да им помогне да се справят с тези, които вече имат. Увлечени в собствените си мисли и чувства, понякога не чуваме какво ни говорят децата. Нека не ги оставяме с убеждението, че това, което те имат да ни кажат, не е важно. Могат ли децата да се изплашат повече, когато говорим с тях за страховити неща? Не, ако слушате внимателно децата и им отговаряте с чувство и разбиране. Независимо колко плашещи могат да бъдат някои чувства, много по-страшно е да мислиш, че никой не иска да разговаря с теб за тях. Ако ние не общуваме, ако мълчим, защото дадена тема е твърде страховита или тревожна за обсъждане, тогава децата, които зависят от нас, могат да почувстват допълнителен страх – страха, че ние сме неспособни да се грижим за тях. Малките деца особено силно се нуждаят от чувството за сигурност. За тях е важно да са убедени, че възрастните могат да се справят с трудните теми и силните чувства. За много деца страхът и тревогата са временни чувства, но при други могат да се превърнат в постоянни. Няма лесни начини да ги успокоим. Важно е да поддържаме нормална семейна или училищна обстановка, да се придържаме максимално към ежедневните рутинни задължения и винаги да изслушваме децата, така че да им показваме своята съпричастност и подкрепа.

Увеличение на възнагражденията в Детските ясли в Шумен

2019-07-02T15:29:00.000+03:00

От името на ТКС на ФСЗ към КНСБ и РС на КНСБ Шумен, благодарим на Община Шумен, в лицето на Кмета г- н Христо и зам. кмета по здравеопазване г-р Маркова за социалния диалог, разбирането за необходимостта от повишаване на доходите на работещите в Детските ясли, както и за съвместната воля за подобряване на качеството на услугите в Детските ясли, съвмество с Директорите на яслите! Днес се подписа анекс към КТД на ДЯ за увеличение на възнагражденията на работещите в ДЯ! Увеличението на медицинските специалисти е с 50 лв, на Педагозите с 30 лв, на детегледачките с 15 лв, на всички други с по 10 лв, върху основното трудово възнаграждение!!!

Десет страшни трика, с чиято помощ контролират масите:

2019-06-04T15:02:00.002+03:00

1. Разсейване Основният елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието от важните проблеми и решения, взимани от политическите и икономическите управляващи кръгове чрез непрекъснато насищане на информационното пространство с незначителни съобщения. Разсейването е съществено гражданите да бъдат лишавани от получаването на важни знания в областта на съвременните философски течения, напредъка на науката, икономиката, психологията и кибернетиката. Вместо това информационното пространство бива напълвано със спорт, шоубизнес, мистика и прочее информационни съставни, основани на реликтовите човешки инстинкти от еротиката до грубата порнография и от битовите сапунени сюжети до съмнителните начини за лесна и бърза печалба. 2. Проблем-реакция-решение Създава се проблем, някаква „ситуация”, насочена към това да предизвика определена реакция сред населението, за да може то да поиска предприемането на мерки, които са нужни на управляващите кръгове. Например, да се допусне разгръщането на спиралата на насилието в градовете или да се организират кървави терористични актове, за да може гражданите да поискат приемането на закони за засилването на мерките за сигурност и да се проведе политика, нарушаваща гражданските свободи. Или да се предизвика някаква икономическа, терористична или техногенна криза, за да се накарат хората съзнателно да предприемат мерки по ликвидацията на неговите последствия, дори и в нарушение на техните социални права като „необходимото зло”. Но трябва да се разбира, че кризите не се раждат сами. 3. Постепенност За да се постигне приемането на някакви непопулярни мерки, е достатъчно те да се внедряват постепенно, ден след ден, година след година. Именно така глобално са наложени принципно новите социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на ХХ век. Свеждането до минимум на функциите на държавата, приватизацията, неувереността, нестабилността, масовата безработица, заплатата, която не може да осигури достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, навярно би довело до революции. 4. Отсрочка на изпълнението Още един начин да се прокара непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо” и да се постигне в момента съгласието на гражданите то да се прилага в бъдеще. Значително по-лесно е да се съгласиш за жертви в бъдеще, отколкото в настоящето. На първо място, защото това няма да стане незабавно. На второ място, защото народът масово винаги е склонен да има наивни надежди, че „утре всичко ще се промени към по-добро и че тези жертви, които се искат от него, ще се избегнат”. Това дава на гражданите повече време, за да свикнат с мисълта за промените и смирено да ги приемат, когато времето настъпи. 5. Инфантилизация на народа В повечето пропагандистки изказвания, насочени към широката публика, се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация, все едно става дума за деца в училищна възраст с умствено изоставане или за умствено-непълноценни индивиди. Колкото повече се опитват да заблудят слушателя, толкова повече се стараят да използват инфантилна реч. Защо? Ако се обръщаш към човека така, все едно е на 12 години, то поради внушаемостта в отговора или реакцията на този човек също ще отсъства критична оценка, както е характерно за децата. 6. Залагане на емоциите Въздействието върху емоциите представлява класически начин за невролингвистично програмиране, насочено към блокирането на способността на хората към рационален анализ като в крайна сметка изобщо към способността за критичното осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява откриването на властите към подсъзнанието за това, че да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуда или устойчиви модели на поведение. Заклинанията за това колко е жесток тероризмът, колко е несправедлива властта, как страдат гладните и унижените оставят зад кадър истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката. 7. Дебилизация на населението Важна стратегия е да се постигне това хората да станат неспособни да разбират начините и методите, използвани за управлението им и подчиняването на своята воля. Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото се може по-посредствено, за да може невежеството, отделящо ниските обществени класи от висшите, да остава на равнище, което низшите да не могат да преодолеят. 8. Да се въведе модата да си посредствен Властите се стремят да внедрят мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този начин е неразривен с предишния, така че всичко посредствено в съвременния живот се появява в огромни количества във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката. Скандалите, жълтите вестници, магията, съмнителният хумор и популистките акции, всичко това цели едно и също нещо: да не допуска това хората да имат възможност за разширяване на съзнанието си до безкрайните простори на реалния свят. 9. Култивиране на чувството за вина Още една задача е да се накара човекът да повярва, че единствено той е виновен за собствените си нещастия, които се случват заради недостига му на умствени възможности, способности или полагани усилия. В резултат вместо да въстане срещу икономическата система, човек започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки за всичко самия себе си, което да го доведе до състояние на униние, водещо покрай другото и до бездействие. 10. Отлично познаване на човешката природа За последните 50 години успехите в развитието на науката доведоха до образуването на растящ разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и използват властващите класи. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, системата е получила на свое разположение най-напредналите знания за човека в областта както на физиологията, така и на психиката. Системата успя да научи за обикновения човек дори повече, отколкото самият той знае.

2015-10-22T14:44:00.002+03:00

Трябва да се погрижим за онези, които нямат дори необходимия минимум и да започнем структурни реформи, които благоприятстват един по-справедлив свят. Да се откажем от егоизма и алчността, за да живеят всички малко по-добре.

ЗОВ ЗА ПОМОЩ!

2015-06-05T09:13:00.003+03:00

Маргрет Добринова от гр. Нови пазар, страда от заболяване, което с времето бавно прогресира. Лечението на болестта изисква много прецизна операция в чужбина. Експертното мнение на лекарите е спешна животоспасяваща операция с кибер-нож в чужбина (вероятно в Истанбулска клиника). Колеги и приятели сме решени да търсим помощта на всеки при набирането на средства за операцията в Турция, защото тук, за съжаление, не може да стане, поради липсата на кибер-нож. Лошото е, че нещата около заболяването се влошават и трябва да се действа бързо. Тя не може да си позволи да чака. Досега е събрана скромна сума, но сумата, необходима за операцията, е около 15 000 евро! Нека всички да помогнем! Банковата сметка е: Първа инвестиционна банка клон Нови пазар IBAN BG27FINV91501316498093 BIC FINVGSF Маргрет Добринова

Проект на СНЦ "Солидарно общество" - Шумен „Превенция и ограничаване на агресивното поведение сред децата и учениците – добри и толерантни” реализиран с конкурс на община Шумен.

2015-04-24T10:10:00.000+03:00

Проект на СНЦ "Солидарно общество" - Шумен „Превенция и ограничаване на агресивното поведение сред децата и учениците – добри и толерантни” финансиран от община Шумен. Постигнато е по-високо ниво на информираност на около 600 деца, в 25 паралелки на две училища в гр.Шумен, чрез реализирането на 50 информационни семинара. Смятаме, че това допринася за повишаването на търпимостта, толерантността и разбирането в общуването с деца със СОП. По-високата компетентност спомага за намаляване на напрежението, тревожността и снижаване на афективната готовност сред учениците, формира адекватни поведенчески модели, приложими в общуването и минимизирала риска при попадане в конфликт между децата. Чрез анкетите при 100% от 176 деца става ясно, че децата приемат, разбират и ясно заявяват, че не биха били агресивни към дете със СОП. 96% от анкетираните деца споделят, че разбират по-добре как се чувстват и какво изпитват децата с увреждания. По време на протичане на проекта няма регистрирани случаи на насилие над деца със СОП от здрави деца. Проекта се реализира на територията на две училища от гр.Шумен – НУ „Илия Р. Блъсков” и III ОУ „Димитър Благоев”, бяха включени общо 25 паралелки с около 600 деца от трети до шести клас вкл. Във всички паралелки бяха проведени по два семинара. Общо 50 информационни семинара. Проекта се реализира с конкурс на Община Шумен,Стратегия за превенция и ограничаване на агресивното поведение на децата и учениците в община Шумен (2012-2015г.), приета с Решение №132 по протокол № 10 от 31.05.2012 г. на заседание на Общинския съвет.

„Заедно можем повече”

2013-11-26T16:58:00.001+02:00

РС НА КНСБ – ШУМЕН КОНЦЕРТ „Заедно можем повече” На 29.11.2013 г. от 18.30 ч. в залата на читалище „Христо Ботев” гр.Нови пазар Участват: Радостин Павлов, танцов състав „Луди млади” при читалище „Христо Ботев” гр.Нови пазар, танцова формация „Темпо” при читалище „Христо Ботев” гр.Нови пазар, Nick Nasty, Ралица Райчева, рок група „Черноризците” към Читалище „Развитие – 1874„ Велики Преслав, Радостина Иванова, Даниела Енчева, Мехмед Мехмед, Гергана Данчева, Квартет „Bad boys band”, Елизабет Янчева, Богомила Борисова, Миглена Йорданова.ВХОД СВОБОДЕН

2013-08-01T09:19:00.001+03:00

• Срокът за отговор на запитвания постъпили по пощата или електронната поща е 7 дни. - Чл. 20, ал.1, т. 3 от Наредбата за административното обслужване • Когато е необходима проверка на място или становище на друг административен орган – 14 дни. - Чл. 20, ал.1, т. 3 от Наредбата за административното обслужване • Времето за обработка на документи при получаване на информация и/или обработка на входящи документи /жалби, сигнали, писма, предложения и др. / - 20 мин. - Чл. 20, ал. 1, т.4 от Наредбата за административното обслужване • По искане за издаване на акт /документ/ - до 30 дни. -За издаване на индивидуален административен акт 14 дни-чл. 57, ал. 1 АПК - Административен акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК-7 дни-чл. 57, ал. 2 АПК - чл. 84, ал. 2 АПК - Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори пред Административния съд в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. • При искане за достъп до обществена информация – до 14 дни. - Чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ - Чл. 31. /1/ Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но не с повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. • Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентни органи, се препращат не по-късно от 7 дни до съответните компетентни органи, с изключение на случаите в които се установи, че проблемът вече е поставен и пред тях. - Чл. 112 от АПК • Становище на предложение на гражданите се взема най- късно 2 месеца, след неговото постъпване и се съобщава в 7 дневен срок на подателя. При сложни въпроси, срока на решението може да се удължи до 6 месеца. - Чл. 118, ал. 1 от АПК • Решенията по направените предложения и сигнали не подлежат на обжалване. - Чл. 118, ал. 3 АПК • Ако в предвидения срок не бъде издаден съответния административен акт от Общинска администрация, попадате в случаите на т. н. „мълчалив отказ”.Това е ситуацията, при която липсата на отговор се приравнява на изричен отказ., който може да се обжалва от Вас пред Административния съд. - Чл. 58, ал. 1 АПК • Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по силата на закон, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. - Чл. 5а, ал. 3 от Закона за администрацията

Обезщетения при прекратяване на трудов договор

2013-03-12T15:48:00.002+02:00

Настоящият материал има за цел да обобщи отговорите на поставените въпроси. I. Видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение 1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие) Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение. 2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие) Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение. Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните: а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението; б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател. При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. 3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа) Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. 4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест) Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца. Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ. Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска. Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа. 5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране) Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж. Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките). Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. 6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск) Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец. 7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение) Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени. Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение. 8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: - неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи; - незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност. Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ). 9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало. II. Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон. Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.). Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването. Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването. Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато: - работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа; - работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка; - работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица. При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа. При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение. Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка. От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж. Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения). Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето: - през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето; - през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето. В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят. Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен. Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски. III. Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане. От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст

2013-03-12T11:15:00.001+02:00

Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал.1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението по ал. 1 се прилага писменото съгласие на другия родител (чл. 49, ал.5 от наредбата). Правото на този вид отпуск не се влияе от обстоятелството, че работника или служителя работи на 4-часов работен ден. В разпоредбите не е предвидено съгласието на родителя, който „отстъпва” правото си на отпуск до 5 месеца да се „заверява” от неговия работодател. Когато отпускът по чл. 167а, ал.1 КТ се ползва „в месеци” те се броят от дата до дата на съответния месец. На основание чл. 167а, ал.6 КТ отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Но когато се заявява отпуска на основание чл. 49, ал.2 от НРВПО, той се заявява и ползва в календарни дни.

Здравейте, Ако Майка роди два месеца преди или след съкращаването й, полага ли й се обещетение по чл.222, ал.1. Обезщетението е договорено за срок от 3 месеца.

2013-03-12T11:12:00.002+02:00

І-ва хипотеза - В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено,че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Мнението ни е, че предвиденото в разпоредбата на ал. 1 на чл. 222 от КТ обезщетение следва да се изплати след изтичане на отпуска за временна неработоспособност и възстановяване на работоспособността на работника или служителя. В конкретния случай обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ следва да се изплати за времето през което лицето е останало без работа след уволнението, след което при представен болничен лист - останалата част - след изтичане на болничния лист издаден от здравните органи в размер на 135 дни. ІІ – ра хипотеза - Предвиденото в разпоредбата на ал. 1 на чл. 222 от КТ обезщетение следва да се изплати след изтичане на разрешения със съответния акт на здравните органи отпуск поради бременност и раждане /болничен лист/ - след изтичане на 135 дни. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист). Точните изчисления се извършват от работодателя. Следва да имате предвид, че в чл. .333, ал.1, т.4 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Според чл. 333, ал. 5 от КТ бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 , както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 – ал. 6 на чл. 333 от КТ. МВ/

Предимства на груповото вземане на решения

2011-07-22T14:14:00.000+03:00

Според Норман Майър много проблеми изискват вземането на решение, което зависи от подкрепата на други членове на групата. Когато цялата група решава даден проблем, той се решава по-лесно, отколкото от само един човек. Даден човек, който стига до определено решение трябва да убеди другите в групата, които могат да съпротивляват на това да им бъде казвано кое е най-доброто решение на проблема. Индивидите считат, че носят по-голяма отговорност за решението, когато работят по даден проблем. Това чувство на споделена отговорност носи задоволство на някои хора.

Решение, което е взето от някакъв индивид и трябва да бъде изпълнено от други се нуждае от съобщаването му на тези, които трябва да го приведат в изпълнение. Така, че индивидът, който самостоятелно взема решение, трябва ефективно да общува, преди да се предприемат позитивни действия. Вероятността от провал при общуването намалява, когато индивидите, които трябва да изпълняват решението са участвали в изготвянето му. Те са вземали участие в процеса на достигане до това решение и знаят как е станало това, което води до по-доброто му разбиране от тях.

Друго възможно предимство при груповите решения е свързано с онези членове на екипа, които не са склонни да взимат рисковани решения. Установено е, че в някои ситуации членовете на екипа и екипът като цяло след групова дискусия желаят да поемат по-висока степен на риск. Учените наричат това „рискова промяна”. В други случаи, груповата дискусия води до намаляване на степента на риск, считана за приемлива – „предпазлива промяна”. Посоката на промяната може да зависи от вида на взетото решение - дали то е резултат от влиянието на потенциалните печелещи (рискова промяна) или на потенциалните губещи (предпазлива промяна).

Норми и взаимоотношения в екипа

2011-07-22T14:11:00.003+03:00

След, като екипът започне своята работа, възниква определен модел на поведение. Този модел се превръща в постоянна характеристика на динамиката на екипа и е известен с наименованието норма, която представлява „отношение, мнение, чувство или действие – споделяно от двама или повече души – което ръководи тяхното поведение” . Колкото повече даден индивид се придържа към нормите, толкова повече този човек приема стандартите на поведение в екипа. Екипите използват нормите, за да предизвикат изпълнение на служебните задължения, което е приемливо за екипа като цяло. На работното място могат да съществуват различни норми, като: помагай на членовете на екипа да достигнат до приемливо решение; вслушвай се в мнението на колегите си и др.

Следва да се посочи, че върху членовете на екипа може да бъде оказан натиск, за да се осигури изпълняването от тяхна страна на нормите на групата. Натискът е прекалено голям тогава, когато той пречи за постигането на целите на екипа. От друга страна натискът е недостатъчен тогава, когато отказът от спазването на нормите на екипа действа разрушително върху отделния и член или върху организацията като цяло. Оптималното равнище на конформизъм има за следствие сътрудничество, ефективност и постигане на общите цели.

Равнището на конформизъм в екипа се намира под въздействието на редица фактори. Той се влияе от характера на поставените задачи, например от природата на конкретните задължения. Служител, който е изправен пред трудна, непозната и неопределена задача е по-податлив на конформизъм по отношение на нормите на екипа.

Характеристиките на самия екип също влияят върху конформизма на членовете му. Например по-големият размер на екипа е свързан и със засилен натиск за конформистко поведение. Също така, когато мнозинството от екипа оказва голяма поддръжка на дадено положение, останалият сам член е по-податлив на конформистко поведение, ако той има един или повече партньори, които да не са съгласни с гледната точка на мнозинството.

За да се минимизират случаите на конформистко поведение от страна на отделни членове на екипа следва да се създадат подходящи условия за индивидуално развитие. Следва да се посочи, че възможностите за израстване на членовете на екипа са обусловени от приетата организационна структура. Екипът трябва да бъде естествено допълнение към индивидуалното развитие и реализация на отделната личност.

Наред с това екипите трябва да насърчават и висока степен на откритост между своите членове.

Откритостта, като качество на отношенията в екипа се изгражда на базата на следните принципи:

- Идентифициране на проблема;

- Насърчаване да се изразят всички гледни точки;

- Пасивно слушане, т.е. без да се защитава собствената позиция;

- Идентифициране зоните на различията;

- Идентифициране на общите позиции;

- Разрешаване на проблема.

В общи линии хората се чувстват най-удобно тогава, когато притежават общи черти помежду си. Някои компании твърдят, че най-добрият начин за намаляване на конфликтите и поддържането на хармония сред членовете на екипите е да се съсредоточи вниманието им върху приликата. Те приемат схващането, че хората работят по-активно в екип, ако игнорират различията помежду си. Насочването на вниманието към приликите често означава, че онези, които осъзнават различията си, се чувстват изключени и недооценени.

Продължава дейността на проект "Аз, баба и дядо" финансиран от МТЕЛ през 2011 г.

2011-05-03T08:43:00.000+03:00

На 01.03.2010 г. стартира най-новият проект, включен в дарителската кампанията 1788 през настоящата година „Аз, баба и дядо” на сдружение “Солидарно общество” гр. Шумен. Чрез него се помага на две уязвими социални групи – деца до три години от Дома за медико-социални грижи за деца в града и пенсионери с доходи под 200 лева. Основната идея е възрастните хора да се грижат по индивидуален план за деца от дома, които са без специфични увреждания, но имат емоционални дефицити. Децата получават шанс да общуват и да създават емоционален контакт, което им помага да се развиват нормално и им дава по-голям шанс да бъдат осиновени. Така се постигат дългосрочни резултати чрез навременната грижа за децата още в най-ранна възраст. От своя страна възрастните хора имат възможността да работят, да се чувстват пълноценни и да общуват.
През 2008 година проектът „Аз, баба и дядо” получи финансиране по дарителската програма Грант М-Тел, чрез която компанията подкрепи целево малки, но стойностни социални проекти на организации с нестопанска цел, насочени към интегрирането на деца и възрастни в неравностойно положение. Тъй като реализацията на „Аз, баба и дядо” премина изключително успешно, проекта беше удостоен с приза: «Проект на годината на неправителствена организация в социалната сфера» на Фондация Лале за 2008 г. комисията на Грант М-Тел реши да добави проекта към останалите, за които се набират средства чрез кампанията 1788.

За 2010 г. финансирането беше на стойност 15640 лв, което включваше 5 пенсионерки, самотно живеещи с ниски доходи и 5 деца от ДМСГД гр.Шумен за период от 12 месеца.

Проект "Аз, баба и дядо" е част от кампанията на ФПББ, Дарителство по ведомост „Колкото повече – толкова повече” по която благодарение на работещите в МТЕЛ и други дарители проекта получи 2500 лв. Всеки месец около 140 служители са отделяли определена сума от заплатите си, за да подкрепят проекта „Аз, баба и дядо”, благодарим им за добротата и благородството и им пожелаваме много здраве и благоденствие през новата година.

За настоящата година 2011, финансирането на проекта продължава с 6659 лв от Дарителска кампания „1788”.

Освен нашия проект Мтел и 1788 финансира още четири каузи:

· Проект „Специално защитено жилище” на Мобилтел и на Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в град Мездра “Вяра, Надежда и Любов”;

· Проект „Осинови семейство” на SOS Детски селища и Мобилтел;

· Проект „Очи на четири лапи” на едноименната фондация и Мобилтел;

· Проект „Ти не си сам” на фондация „Априлци” и Мобилтел;

"Преход от варварството към цивилизацията по следите на някоя мечта, последван от упадък и смърт, щом тази мечта загуби силата си - така протича жизнения кръговрат на един народ" Льобон Не ви ли е познато това?

2011-04-17T00:24:00.000+03:00

Хората са силни, докато застъпват силна идея. Те се превръщат в безсилни, когато и се противопоставят. З.Фройд

2011-04-05T12:21:00.000+03:00

Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми. А онзи, който се научава да живее, надмогвайки неприятностите!

2011-04-05T12:18:00.001+03:00

"Изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината". Ф.Ницше

2011-03-31T19:39:00.000+03:00

Семейството е средата, в която се формира привързаността, вън от семейството установяването на привързаност е затруднено.

2011-03-29T09:44:00.000+03:00

Какво дава семейството на детето?

Стартова позиция се предоставя от тези възрастни, към които детето е привързано – ежедневния и постоянен контакт с тези възрастни. Отношенията с тези хора могат да се променят в течение на живота, но те остават за цял живот. Независимо от факта, че броят на тези хора не е голям, именно те осигуряват усещането за защитеност и безопасност, явяват се източник за развитие, предават опита си за преживяване на чувства, предоставят поддръжка в труден момент и споделят радостта от успеха. Привързаността предполага взаимност, но не винаги е така. Първичната привързаност, формирана в първите години от живота, ляга в основата на по-нататъшното развитие на детето и на самата привързаност.

2. Формиране на привързаност

Нарушения в привързаността могат да възникнат при нарушение на семейното функциониране, дисфункции на членове на семейството, при различни травмиращи ситуации. През 1978г. Мери Ейнсуърт описва в своята книга „Патерни на привързаност” 4 типа привързаност при бебето (впоследствие теорията и е развита от нейните ученици Мери Мейн, Джудит Касиди, Патриция Критенден и др.):

= Тип А – небезопасна привързаност избягващ тип;

= Тип В – надеждна безопасна привързаност;

= Тип С – небезопасна привързаност тревожно-съпротивяващ тип;

= Тип D – небезопасна привързаност дезорганизиран тип.

При загуба на обекта на привързаност (семейството, като формираща среда) в детето възниква разрив и нарушение на привързаността.

Съгласно класификацията на П.Критенден, при децата в дванадесетия месец може да се наблюдава отчетливо симулирано внимание и послушно поведение по отношение на майката и/или агресивно и безпомощно поведение – М.Мейн и колеги определят това поведение като „дезорганизиран тип”.

Мери Ейнсуърт предлага метод, наречен „Непозната ситуация”, която позволява да се оцени качеството на отношението на привързаност между майката и детето. Същността на метода е в това, че детето се поставя в условия на лек стрес (поведението на хората, в т.ч. когнитивните процеси се активизира в пъти при стресова ситуация). Тази ситуация се създава с помощта на две раздели и две съединявания между майката и детето, както и с кратковременно присъствие в стаята на непозната за детето жена. По време на експеримента се изследва динамиката в поведението на детето – как реагира то при всеки от тези случаи. На тази основа се правят изводи за това, какви способи за саморегулация прилага то за справяне и има ли определени нарушения в качеството на привързаност.

Мери Ейнсуърт прави следната класификация на типовете нарушения на привързаността:

а/ Негативна (невротична) привързаност – детето постоянно «вкопчено» за родителя, търси «негативно» внимание, провокира родителя към наказание и се старае да го дразни. Появява се в резултат както на пренебрежение, така и на хиперопека.

б/ Амбивалентна привързаност – детето постоянно демонстрира двойствено отношение към близкия възрастен: „привързаност-отхвърляне”, то се „залепва”, нагрубява и бяга. В тези случаи разликите в обръщението се представят често като полутонове и отсъстват компромиси, а самото дете не може да обясни своето поведение и явно страда от него. Характерна е за деца, чийто родители са били непоследователни и истерични: ту са ласкаели, ту са избухвали и наказвали детето – правили са и едното и другото бурно, крайно, силно и без обективни причини и по този начин са лишили детето от възможността да разбере логиката и последователността на тяхното поведение и да се приспособи към него.

в/ Избягваща привързаност – детето е мрачно, затворено, не допуска доверителни отношения с възрастни и деца, но може и иска да проявява любов към животни. Основен мотив – „не се доверявай на никого”. Появява се в случай, че детето много болезнено е преживяло разрив в отношенията с близки възрастни без да изрази мъката си, детето е «останало» в нея; или ако разривът се възприема като „предателство”, а възрастните – като „злоупотребили” с детското доверие и своята сила.

г/ Дезорганизирана привързаност – при нея децата се научават да оцеляват, като нарушават всякакви правила и граници на човешките отношения; отказват се от привързаност в полза на силата: те не желаят да бъдат обичани от другите, те желаят да се страхуват другите от тях. Характерно за тези деца е, че са подложени систематично на жестоко общуване и насилие, и никога не са правили опит за привързаност.

В рамките на клиничната психиатрия на ранната възраст, има изведени критерии за разстройство на привързаността (МКБ-10). Възникване на разстройство на привързаността е възможно в 8-месечна възраст. Към патологията се отнася двойствения тип привързаност – небезопасна привързаност тревожно-съпротивяващ тип. Небезопасната привързаност избягващ тип се разглежда като условно патологична.

Изведени са два вида разстройства на привързаността:

= реактивно (избягващ тип);

= възбудно (негативен, невротичен тип)

Тези изкривявания на привързаността водят до социално-личностни разстройства, затрудняват училищната адаптация, междуличностните отношения, установяването на емоционална връзка в своето семейство.

Различни изследователи показват негативното влияние както на краткосрочната, така и да дългосрочната раздяла с майката за по-нататъшното развитие на детето (Анна Фройд, Rutter, Fahlberg , Bowlby и др.).

При адекватна бърза замяна на майката с друг близък човек (друга фигура на привързаност) последиците могат да бъдат омекотени и туширани. В същото време други фактори – осиновяване, поемане на грижите от приемно семейство, настаняване в болнично заведение, настаняване в приют и последваща депривация, могат да усилят негативните последици за детето и да повлияят на по-нататъшното му психично развитие (Goldfarb, Dunn, Spitz).

Дж. Ротър доказва, че раздялата с майката се явява рисков фактор, но не определя пълната перспектива за социално-личностно развитие. Преодоляването на нарушенията в привързаността при деца, които никога не са правили опит за привързаност, не може да се осъществи по естествен път просто само по себе си, по пътя на настаняване детето в новото му семейство - приемно семейство, осиновители (Durkin, Frieberg).

Вера Фелберг отделя три способа за „пробуждане” и формиране на привързаност у децата, които са загубили или не са били привързани:

а/ Цикъл на възбуждане-релаксация – потребност – изразяване на протест – удовлетворяване на потребности – успокоение – нова потребност и т.н.

б/ Цикъл на позитивно взаимодействие – родителят инициира стимулиращо взаимодействие с детето – детето откликва положително и т.н.)

в/ Цикъл на активно търсене помощ от вън – родителят се обръща към различни организации, където той може да получи помощ за лечение, обучение в съвместни игри, досуге и пр.

Първия цикъл се инициира от самото дете, което заявява своите потребности, а при втория е нужна инициативата както на детето, така и на възрастния. Последният способ обединява детето и възрастния в процес на общо взаимодействие с обкръжението. Във всеки случай от заместващият родител се изисква да проявява безусловна „настойчивост” в опитите за установяване на емоционален контакт с детето и неговото запазване – не само „ухажване” на детето, но и поддръжка, проява на емпатия при изразяване от детето на чувства и накрая, физическо успокоение. Готовността на заместващия родител да дава емоционална топлота и да приема детето такова каквото е, се явява определящо за постигане на успех във формирането на привързаност към новото му семейство. Включването на детето в новото семейство означава въвличането му в неговите ритуали и обичаи, които могат да се различават от неговите собствени. Качеството на отношенията с другите членове на семейството и тяхната готовност да приемат детето, както и емоционалната им откритост, са необходими фактори за формиране на привързаност. Най-важният фактор обаче се явява интеграцията на привързаността – предишни и нововъзникнали структури на отношение на детето към своето минало и родители. Понякога семейството не е в състояние да се справи с този проблем и тогава се налага помощта на специализираните служби.

* * *

Ролята на помагащият специалист, който е в състояние да оцени степента на неблагополучие е особено важна. Не всички практикуващи специалисти (педагози, социални работници, възпитатели) обаче е нужно да бъдат експерти по оценка на патерните на привързаност, но те трябва да имат информация за това, какви са признаците за неблагополучие и да разбират, че зад тези признаци се крият определени стратегии на привързаност, които влияят върху поведението на детето. На явните признаци за неблагополучие (агресивно поведение, постоянен плач и пр.) навярно всички обръщат внимание, но е възможно да не идентифицират например, едно безпорядъчно дружелюбие, което също се явява признак за психологическо неблагополучие на детето – то остава скрито за родителите и за много специалисти-психолози. Безпорядъчното дружелюбие е свойствено за деца, при които е възможно да се прояви патерн на привързаност по указание на родителя, т.нар. „принудително обгрижване”. Разбира се оказването на помощ е сложен процес и тон не се изчерпва с идентифициране на признаците за неблагополучие.

За разбиране същността на адаптацията и за правилната организация на работата на психолози, педагози в т.ч. приемни родители, е необходимо разбиране за динамиката в състоянието на детето, преживяло разрив със семейството.

Да разгледаме етапите на преживяване на мъка и загуба:

(1) Шок и отрицание – главната особеност в поведението на детето на този етап се състои в това, че то на несъзнавано ниво не възприема загубата.

(2) Стадий на гнева

(3) Депресия и вина – тревога, меланхолия, депресия, вина

(4) Завършващ стадий – приемане

През целия период на адаптация към приемното семейство и свикване със загубата, поведението на детето се характеризира с противоречивост и неуравновесеност, присъствие на силни чувства (които могат да се подтиснат) и разстройство на учебната дейност. Най-често адаптацията продължава около една година. През протичането на този период възпитателите могат да оказват съществена помощ на детето, която да послужи като „лепило”, скрепящо новите отношения. Същевременно, ако проблемите за по-дълбоки и по-продължителни, следва да се потърси помощ от психолози.

Приведените в текста описания се отнасят до сферата на вътрешните преживявания на детето, сблъскващо се с проблемите на прекратени близки отношения и необходимостта от формиране на нови привързаности. При построяване на външни отношения с други хора, които се грижат за детето и стават с него близки, а то ги заменя с родителите, също е налице голяма динамика.

За преодоляване негативните последици от прекъсване на връзката с родителите, на детето са необходими определеност, чувство за безопасност, физическа грижа и утеха. Базисното чувство за безопасност определя качеството на привързаността, степента на адаптация на детето и влияе на нивото на общото психично развитие. Потребността на детето от безопасност се явява базова! Удовлетворението или фрустрацията на тази потребност зависи от стратегията на възпитание, която избира майката. Тревожното, не чувстващо безопасност дете се опитва да удовлетвори потребността си чрез избор на определена стратегия на поведение, която често не е адекватна на действителността: враждебност с цел отмъщение към отхвърлящите родители, сверъхпослушание за възвръщане любовта на значимия близък, оплакване на себе си, призив за съчувствие, идеализация на себе си като компенсация на чувството за непълноценност. В крайна сметка резултатите се проявяват като една невротизация към потребностите на детето.

Особеностите в поведението на заместващия възрастен по време на общуването се обуславят от качеството на формирания в детето тип привързаност, а самата сформирана привързаност способства за интензивно и разнообразно психическо развитие. Новите родители е нужно да инициират едно положително взаимодействие с детето, да проявяват първи внимание и заинтересованост към неговите постъпки (постижения, успехи) и чувства, да задават въпроси и да изразяват топлота, близост, да участват в този процес дори тогава, когато детето е равнодушно или подтиснато. Важно е да се говори с детето за това, как се е чувствало то в старото си семейство, като това връщане към спомените следва да бъде извършвано с особено внимание. Необходимо е да бъдат запазени определени негови вещи от миналия период.

Родителите на деца с ненадеждна привързаност демонстрират извънредна намеса в действията на детето (нарушават границите му), не отчитат неговите собствени желания и потребности, не отговарят на неговите въпроси (Grossman).

Нарушенията в майчиното отношение, неадекватната организация на общуването с детето, проявите на майчин авторитаризъм, отхвърлянето, хиперопеката или инфантилизацията на детето, способстват за фрустрация на неговите потребности. Извънредната опека поражда инфантилизъм и неспособност на детето към самостоятелност, излишните високи изисквания – неувереност в себе си, емоционалното отхвърляне – повишаване нивото на тревожност, депресия, агресия и пр. Майчиното отношение следва да съответства на потребностите на детето. Е. Фром обозначава като „хетерономно въздействие” отношението на майка, противоречащо на естественото развитие на детето. При него стремежа за свободно, спонтанно изразяване на желанията и потребностите на детето се подлагат на различни ограничения, които от своя страна предизвикват различни психични патологии.

Фром изследва и различните влияния на привързаността на детето към майката и към бащата в различните стадии на развитие. Авторът доказва, че с порастването си, привързаността на детето към майката постепенно отслабва (губи значимост) и след 6-та година се актуализира в бащина любов и ръководство.

Според Фром: „Развитие от привързаност, концентрирана около майката, към привързаност концентрирана около бащата, като тяхното постепенно съединяване образува основата на духовното здраве и позволява достигане до зрялост. Отклоненията от нормалния път в това развитие (напр. липсващ баща) е една от основните причини за нарушения”.

* * *

Потребността от устойчиви позитивни отношения със значими възрастни и близкото обкръжение се явява базова, т.е. жизнено необходима и непосредствено свързана с нормалното развитие на психиката. При отхвърлените емоционално деца, цялата им познавателна и интелектуална активност, цялата им вътрешна енергия отива за борба с тревожността и приспособяване, за търсене на топлота в условия на жесток дефицит. Осен това, в първите години на живота именно общуването с възрастни служи като източник за развитие мисленето и речта на детето. Отсъствието на адекватно развиваща среда, недостатъчно грижи за физическото здраве и ограниченията в общуването, водят до задържане на интелектуалното развитие на децата от неблагополучните семейства. В новото семейство нарушенията на родителското отношение (майчино и бащино), което детето носи от миналото, може да се яви източник на различни психични и поведенчески разстройства и непосредствено да определят до колко успешно ще се извърши адаптацията му. Поради тази опасност установяването на топли, приемащи и стабилни отношения между детето и приемните родители се явява съществен механизъм за адаптация.

Механизмът за адаптация на детето към новото приемно семейство се представя чрез:

а/ установяване на привързаност към съществено значимият възрастен (към приемащият родител) и

б/ качество в отношенията межди детето и приемащият родител (наличие на здрави, устойчиви, топли, приемащи отношения).

* * *

Факторът време е от съществено значение, когато става дума за оказване на специализирана помощ. Най-често родителите на 1,5-2-годишните деца търсят съдействие, защото в тази възраст децата вече активно проявяват себе си. Това което най-често безпокои родителите са проблеми с речта и познавателната сфера. Детето на 2 години се намира вече в значителна възраст – то е натрупало значителен жизнен опит, има навици, способно е да изразява себе си, много повече отколкото детето на година и половина. Помоща за 2-годишното дете е в пъти по-сложна от тази за шестмесечното, това разбира се не означава, че не е възможно да му се помогне. Не бива да се забравя, че на първо място намесата трябва да бъде уместна и своевременна. Например, много по-добре се работи с деца от семейства, които са разбрали и почувствали, че детето изпитва трудности, когато детето е на 2 години, отколкото на шест месеца, но не са родителите не са готови да сътрудничат. Изключение са случаите на насилствено, грубо общуване с детето или психично заболяване на родител, когато действително има заплаха за здравето (физическо и психично) и за живота на детето. В тези случаи на първо място следва да се търси начин за установяване на контакт със семейството, за да може да бъдат мотивирани членовете за приемане на помощ.

Много специалисти работят по проблема на детето, като привличат цялото семейство. В зависимост от трудностите могат да се прилагат различни подходи, например, ако имаме работа с дете с особени потребности, което се нуждае от педагогическа помощ, то вмешателството ще бъде насочено най-вече върху детето. Ако трудностите на детето в по-голяма степен засягат психологически аспекти, емоционални трудности, то ще бъдат привлечени и родителите. Когато детето е много малко, във фокуса на вниманието на специалиста може да попадне най-близкия възрастен и способите с помощта на които изгражда взаимоотношенията си с детето.

При работа с възрастните се прилага т. нар. „Интервю за привързаност на възрастните”, разработен от Мери Мейн. При него чрез специално поставени въпроси и способ за анализ на речта се установява определен тип психологическо функциониране и жизнена стратегия на възрастния, която се приема за аналогична на привързаността на детето. Анализът на отговорите на възрастният за детския му опит, разкрива не само по това какво говори човек, но и как говори. При интервюто с по-голяма леснина могат да бъдат открити отделни маркери при възрастния, които могат да бъдат подобни на тези при детето, а с по-голяма трудност се установяват патерните на привързаност. Например, ако възрастният казва, че е имал прекрасно детство, но не може да приведе нито един пример, то специалиста може да очаква с голяма вероятност да получи невярна информация. От особено значение при интервюто е наблюдението върху това, как човек говори. Отговора на въпроса „Как?” често предоставя много повече информация отколкото въпроса „Защо?”. От това, как възрастният отговаря на въпросите, как участва в интервюто, може да се съди за това, как се държи детето в непозната ситуация и може да се проследят стратегиите на поведение. На тази база е изведено и предположението – стратегията избрана в ранното детство, може да се запази в течение на целия живот.

Понякога човек през целия си живот използва стратегия, която е придобил още в ранното си детство. Тя разбира се може да се променя, ако в хода на жизнения си опит то е усвоил и други форми за саморегулация. Това могат да бъдат както трагични, така и щастливи събития. Например, ако дете, живяло в детски дом бъде прието от чувствителни и доброжелателни хора, то със сигурност би променило предишните си патерни, като формира ново поведение за саморегулация. Трябва да се има предвид обаче, че ситуации, които заставят детето да промени водещата си стратегия се случват много рядко. За да се извърши промяна, е необходимо осъзнаване, че старата стратегия пречи и е нужно да се изпробва нова.

Болнично настоятелство в МБАЛ - Шумен

2011-03-21T20:15:00.000+02:00

Настоятелствата биха били доста полезни за лечебните заведения. Освен, че ще подпомагат организацията на болничната дейност, те ще помагат на болниците и финансово. Лечебните заведения в момента са затворени институции и създаването на болнични настоятелства към тях ще им осигури обществена прозрачност и подкрепа.
Нормативно - чл. 82-85 Закон за лечебните заведения
Към лечебните заведения за болнична помощ могат да се учредяват болнични настоятелства. Болничното настоятелство има за цел да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги. То се учредява от собствениците на лечебното заведение, като за целта те отправят покана в средствата за масово осведомяване, а също така канят лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица. Посочените лица избират помежду си броя и членовете на болничното настоятелство.
Болничното настоятелство се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на една трета от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или по искане на собственика и кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение и получава от него информация за състоянието на заведението. Болничното настоятелство:

1. подпомага изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение;
2. предлага мерки за подобряване дейността на лечебното заведение на собственика;
3. при необходимост провежда акции и информационни кампании с цел мобилизиране на обществени сили и средства за подпомагане на лечебното заведение.

Мисля, че е необходимо да се учреди болнично настоятелство в МБАЛ - Шумен, по инициатива на Държавата, като най - големия акционер в лицето на Министъра на Здравеопазването.

Не ми се гледа война по телевизията

2011-03-20T12:07:00.004+02:00