ФРЕНСКИ ЕЗИК

0018: Урок 9 - Френски звукове

2010-08-05T15:50:00.003+03:00

Гласни (Voyelles)

фотоизточник:images.google.com

Основните гласни във френски език, както и във всички други езици, са а, е, i, o, ou.

Освен тях френският език има две други гласни, които са особено трудни за нас, понеже не съществуват в български език: eu,u.

За разлика от българските френските гласни са: отворени - ouvertes, затворени - fermées, носови - nasales, къси - bréves, дълги - longues.

Това се дължи на обстоятелството, че по вечето от основните гласни имат разновидности, които представляват самостоятелни звукове, каквито няма в български език.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0017: Урок 8 - Произношение на френските звуковe

2010-07-12T12:29:00.004+03:00

Произношение на френските звукове във френски език( Prononciation des sons français)

(Proiznoshenie na frenskite zvukove vyv frenski ezik ( Prononciation des sons français))

Произношението на голяма част от фреските звукове е различно от произношението на съответните български звукове.

1. Всички френски гласни и съгласните r и l се произнасят различно от съответните български звукове.

2. Не само ударението както е в български език, но и дългото и кратко, отвореното и затвореното и носовото произношение на френските гласни придават на думите различно значение.

3. Френските гласни, ударени или не, имат ясен и определен тембър и при изговарянето им мускулите на езика и устните са силно обтегнати и взимат дейно участие при учленяването.

фотоизточник:images.google.com

Това не позволява както в българския език:
а) да се смесват звучни и беззвучни съгласни: свадба вместо сватба; гратски вместо градски;
б) да се вмъкват тъмни междинни звуци: театър, цикъл и др.
в) да се йотуват чисти гласни: юнак, идея, София, материя, пролетарият и др.

4. Учленяването на френските звукове става в предната част на устата. Това също така допринася за тяхната чистота и яснота.

Този начин на учленяване е много труден за нас българите, защото при произнасянето им ние не обтягаме мускулите на езика и устните, а ги държим отпуснати, както произнасяме съответните български звукове.

Френските звукове във френски език са: гласни - voyelles, съгласни - consonnes и полугласни - semi-voylles.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0016: Урок7 - Правописни знаци

2010-07-09T13:27:00.007+03:00

Правописни знаци във френски език

(Pravopisni znaci vyv frenski ezik )

фотоизточник:images.google.com

Tréma ( ¨ ) показва, че в една група от гласни, гласната която носи този знак, запазва своя звук и се произнася отделно.

Tréma ( ¨ ) се поставя:

1. Върху i:
haïr - мразя, naïf - наивен, héroïne - героиня.

2. Върху е след u, за да покаже, че u се изговаря в думата:
aiguë - остра, contiguë - съседна.
Cédille ( ¸ ) се поставя под буквата с, за да се произнесе пред а, о - като s = на българското с:

façade - фасада, leçon - урок, reçu - разписка.

фогоизточник:images.google.com

Trait d'union (-) свързва две или няколко думи:

porte-avion - самолетоносач, trente-deux- тридесет и две, parlez-vous? - говорите ли?

фотоизточник:images.google.com

Apostrophe (') замества буквите а, е, i в края на едни думи пред други думи, които започват с гласна или нямо h (h muet). Това явление във френски ези к се нарича елизия (élision):

j'arrive вместо je arrive - пристигам; l'homme вместо le homme - човек; l'armée вместо la armée - армия; s'il pleut вместо si il pleut - ако вали.

Елизията става с:

фотоизточник:images.google.com

1. le, la, je, me, te, se, ne, de, que и сложните съюзи c que - lorsque - когато, puisque - понеже, parce que - защото, и пред дума, която започва с гласна или нямо h:

Il n'y a pas d'enfants dans la cour, parce qu'il fait froid - Няма деца в двора, защото е студено.

Je m'approche. Приближавам се.

2. si (ако) пред il, ils :

s'il vous plaît (моля), s'ils viennent (ако дойдат).

3. jusque (до) пред: à, au, aux, en, ici, où:

jusqu'au bout -(докрай), jusqu'ici (дотук), jusqu'où irez-vous? - (докъде ще отидете?).

4. еntre - между, presque - почти, quelque - някакъв, в сложни думи:

entr'acte - антракт, presqu'île - полуостров, quelqu'un - някой си.

Забележка: Елизията не става пред huit - осем, onze - едно, oui - да, пред чужди думи, започващи с y, и пред числителни:
le yacht - яхта, la Yougoslavie - Югославия, le huitième - осмият, le onzième - единадесетият, le oui - потвърждението, de une à trois heures - от един до три часа.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0015: Урок 6 - Правописни знаци

2010-07-07T15:34:00.004+03:00

Правописни знаци във френски език - Accent circonflexe (ˆ)

(Pravopisni znaci vyv frenski ezik - Accent circonflexe (ˆ)

Accent circonflexe (ˆ) се поставя върху буквите a, e, i, 0, u и показва, че са отпаднали срички или букви, най-често s, от съответната латинска дума.

фотоизточник:images.google.com

Практическите указания за употребата на това ударение във френски език не могат да се дадат, защото то се обяснява само във връзка с произхода на думата:

Така - côte бряг,âne - магаре, pâle - блед, île -остров,
août - август.

Accent circonflexe (ˆ) се поставя още:

1. Върху u на минало причастие, мъжки род, единствено число (p. passé, masc.sing.) на глаголите във френски език:

devoir (трябва, длъжен съм) - dû, croître (раста) - crû, mouvoir (движа) - mû.

2. Върху u на прилагателните mûr, mûre - зрял, а, sûr, sûre - сигурен,а.

3. Върху о на притежателните местоимения: le nôtre, le vôtre, les nôtres, les vôtres.

4. Върху a, u, i в окончанията на 1-во и 2-ро лице, мн.число на passé simple на глаголите:

nous parlâmes, vous parlâtes, nous finîmes, vous finîtes, nous reçûmes, vous reçûtes, nous vendîmes, vous vendîtes.

5. Върху a, u, i в окончанията на 3-то лице, ед.число на subjonctif imparfait на глаголите:

qu'il chantât, qu'il choisît, qu'il courût, qu'il vendît.

6. Върху i в окончанията на глаголите на aître и oître, когато това i е последвано от t:

il connaît, il croît, il paraît.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0014: Урок 5 - Правописни знаци

2010-07-03T16:21:00.003+03:00

Правописни знаци във френски език - Accent grave (`)

(Pravopisni znaci vyv frenski ezik - Accent grave (`)

фотоизточник:images.google.com

Правописният знак Accent grave (`) във френски език :

1. Върху е + една съгласна или съгласна + r или l, но при условие, че следващата гласна е нямо е (е muet):

mètre - метър, avènement - идване, je répète - повтарям, ils donnèrent, ils répétèrent.

Изключения правят някои думи, които имат accent aigu вместо accent grave:

allégrement - игриво, crémerie - млекарница, événement - събитие, médecin - лекар, sécheresse - суша, développer - развивам, възпитавам, eléver - издигам, je répèterai - ще повторя, je répèterais - бих повторил.

2. В окончанието - ès:
après - след, progrès - прогрес, succès - успех.

3. Върху a и u в следните думи:
à - на, déjà - вече, holà - ей, là - там, voilà - ето, où - къде, където

----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0013: Урок 4 - Правописни знаци

2010-07-03T16:12:00.003+03:00

Правописни знаци във френски език - Accent

aig u (´)

(Pravopisni znaci vyv frenski ezik - Accent aigu (´))

Във френски език върху гласните букви на много думи се пишат правописни знаци, които въздействат върху произношението им.

Правописните знаци във френски език са: остро ударение - accent aigu (´) , тежко ударение - accent grave (`) , двойно ударение

- accent circonflexe (ˆ) , трема - tréma (¨) , седий - cedille (ç), съединителна чертичка - trait d'union (-) и апостроф - apostrophe (').

фотоизточник:images.google.com

Accent aigu (´) се поставя над буквата е, когато тя се изговаря затворено:

На края на думите: dictée - диктовка, resté - останал, restés - останали.

В началото и в средата на думите пред гласна или съгласна или съгласна + r или l, ако следващата сричка не съдържа нямо е (е muet):

réorganiser -реорганизирам, obéir - подчинявам се, égal - равен, pénétrer - прониквам, réclame - реклама.

Забележка:

а) Пред rr или ll e се произнася отворено и не получава никакво ударение: terre -земя, belle - хубава, pelle - лопата, terrasse - тераса

б) е + il e, il или крайна произносима съгласна се произнася като е отворено и не получава ударение: oreille - ухо, réveil - събуждане, asseyez-vous - седнете, fer - желязо, sec - сух

в) Пред съгласната х и пред две съгласни с изключение на съгласна + r или l e се произнася като отворено е и не получава ударение:

expression - израз, respecter - уважавам, servir - служа, dessiner - рисувам, terrible - ужасен, intelligence - ум, разум.

Пред буквосъчетанията ch, gn, ph и th се пише accent aigu (´) върху e, защото те имат стойност на една съгласна:

échange - размяна, imprégner - импрегнирам, éphémère - краткотраен, éthique - етика, наука за нравствеността.

----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0012: Урок 3 - Тонично ударение

2010-07-03T16:00:00.003+03:00

Тонично ударение (Accent tonique)

Tonichno udarenie (Accent tonique))

Произношението на френските звукове зависи също така и от ударението.

Във френски език както и в български език една от сричките на всяка дума се изговаря по силно от другите: li-vre, in-sti-tu-teur, res-ter, na-tion

Силата на изговора се чувства най ясно при изговарянето на гласната и тази носи тоничното ударение.

Такава гласна се нарича ударена - tonique, а тази, която не носи ударение - неударена - atone.

фотоизточник:images.google.com

В български език тоничното ударение е свободно.

То пада върху всяка сричка на думата и се мести в различните думи от един и същ корен: во-да, кни-га, го-ди-на, у-ча, у-чи-тел, у-че-ник.

Във френски език тоничното ударение е фиксирано и неподвижно.

Във всяка самостоятелна дума то пада върху крайната сричка, ако тази сричка не е няма сричка: le-çon, pro-fes-seur, bon-té, beau-té, lé-ger

Ако крайната сричка е образувана с нямо е, ударението пада на предпоследната сричка: lut-te, fai-re, vi-vre, po-li-ti-que, li-brai-re

Във френски език както и в български език има едносрични думи, които нямат ударение.

Такива думи не се изговарят самостоятелно, а заедно с предходната (проклитики) или със следващата дума (енклитики) в изречението.

Такива думи са членът, предлозите, неударените лични и възвратни местоимения и съюзите:le livre (книгата) , la règle (линията), je viens de lire (току-що прочетох), je me lave (мия се)

La professeur et moi (Преподавателят и аз).

Ако изговорим думата, за да я подчертаем, да я изтъкнем, тогава тя получава второ ударение върху началната сричка.

Това второ ударение се нарича ударение за настойчивост - accent d'insistance:formidable, dernier, pre-mier

Ако думата почва с гласна, ударението за настойчивост може да падне или върху първата, или втората сричка: épouvantable или épouvantable

0011: Урок 2 - Сричкоделение

2010-07-03T15:46:00.002+03:00

Сричкоделение във френски език

(Srichkodelenie vyv frenski ezik )

Произношението на много звукове във френски език зависи от мястото, което буквата или буквосъчетанието заема в дадена сричка.

Във френски език, както и в български, всяка дума има толкова срички, колкото са гласните, които се изговарят.

Сричките са отворени - syllabes ouvertes, и затворени -syllabes fermées.

Сричката е отворена, когато завършва на гласна, която се произнася, а затворена, когато завършва на съгласна, която се произнася:

отворена - fau , li, té

затворена - teur, ber

За да разделим френските думи на срички, трябва да спазим следните правила:

Гласните буквосъчетания, които се изговарят като един звук, не се делят: rai-son, nei-ge, fau-te, cha-peau, beau-coup.

Буквосъчетания, в които има полугласни звукове, не се делят: soi-rée, moi-tié, lui-sant, tra-va-iller.

Eдна съгласна между две гласни отива към втората гласна, както и в български език: bé-bé, pè-re, i-dé-al, le-s é-lè-ves.

При две различни съгласни първата съгласна се отнася към предходната сричка, а втората - към следващата: tom-ber, man-ger, res-ter.

Когато втората от двете съгласни е r или l, и двете съгласни вървят със следващата сричка: se-cret, ré-gler, li-vrer, maî-tre.

Двойните съгласни се делят както в български език, като първата отива към предходната сричка, а втората - към следващата:

bel-le, ter-re, pel-le, cel-le, bal-le, chif-fre, bros-se, souf-fle, let-tre, pres-se, jet-te, des-ser-vir, es-sen-tiel, in-no-va-tion, at-ten-tion, je pour-rai.

Двойно mm или двойно nn, предшествано от е, не се дели: fe-mme, ils pre-nnent.

Буквосъчетанията ch, ph, gn не се делят: dé-char-ger, phi-lo-so-phie, ma-gni-fi-que.

Ако в думата има три съгласни, първата съгласна се отнася към предходната сричка, а другите две - към следващата.

Ако обаче втората съгласна е s, тя се отнася обикновено към предходната сричка: lec-tri-ce, obs-ti-né, obs-cu-ri-té.

Нямото е в края на думата образува сричка, която се нарича няма сричка (syllabe muette): ta-ble, qua-tre, li-vre, bê -te, ri re

0010: Урок 1 - Френска азбука

2010-07-03T10:41:00.002+03:00

Френска азбука ( Alphabet français)

Frenska azbuka

Френски език принадлежи към групата романски езици, които произхождат от простонародния латински език.

Пренесен от римските завоеватели в древна Галия, простонародния латински език се разпространява все повече сред местното население.

Речниковият му състав се обогатява с думи от местните езици. Граматичният му строеж претърпява дълбоки изменения, които засягат както звуковата система, така също и самия строеж на езика.

Тези изменения го отдалечават от класическия латински език.

фотоизточник:images.google.com

Френската азбука има 26 букви за разлика от българската, която има 30 букви.

Ето буквите от съвременната френска азбука, заедно с произнасяне на тяхното наименование:

A,a / a/ /a/
B,b /bé/ /бе/
C,c /cé/ /se/
D,d /dé/ /de/
E,e /e/ /ə/
F,f /effe/ /ef/
G,g /gé/ /е/
H,h /ash/
I,i /i/ /i/
J,j /ji/ /i /
K,k /ka/ /ka/
L,l /elle/ /ɛl/
M,m /emme//ɛm/
N,n /enne//ɛn/
O,o /o/ /o/
P,p /pé/ /pe/
Q,g /ku/ /ku/
R,r /erre/ /ɛr/
S,s /esse/ /ɛs/
T,t /té/ /te/
U,u /u/ /u/
V,v /vé/ /ve/
W,w /double vé/ /du blə ve/
X,x /iks/ /iks/
Y,y /i grec/
Z,z /zed/

Освен тези единични букви във френски език има и буквосъчетания от гласни или съгласни с особено произношение. Тези буквосъчетания са следните:

ou - u - route -път ; fou - луд;
au, eau - o - faute - грешка ; chapeau - шапка
ai, ei - e,ɛ - mai - май; neige (nej) - сняг
ay - payer (pɛje) -плащам
0y - waj - soyez ( swaje) - бъдете
eu, oe, oeu - peur (poe:r) - страх; oeil (oej) - око; coeur (koe:r) - сърце
oi - wa - soir (swa:r) - вечер
ui - lui (lui) - той; nuit (nui) - нощ
gn - magnifique (magnifik) - великолепен
ph - (f) - philosophie (filozofi) - философия
ch - (sh) - chercher (shershe) - търся; archéologie (arkeoloji) - археология