Portal Turkey

Broken Love Stories 💔 Rainy Istanbul Nights | Turkish Emotional Music | Turkish Instrumental Music

2026-07-10T12:35:06.026+03:00

Istanbul | Minimal Techno |

2026-07-09T17:19:12.341+03:00

Istanbul — two continents breathing. One city holding everything between them. The Bosphorus runs cold beneath the golden light. Every empire passes. The water doesn't mourn them. It just carries their days. Midnight Istanbul meets Berlin underground. Where all roads meet. Deep male baritone. Female vibrato singing. Turkish saz. Pure call and response. Acid line. Glacial build. Midnight warehouse energy. Never fully drops. 🎧 Minimal Techno | Deep Male Baritone | Female Vibrato | Turkish Saz | Call and Response | Berlin Underground | Dark Cities Series Follow M·Y·T·H for more atmospheric journeys. 🖤

Съпругата на президента на Тюркийе Реджеп Тайип Ердоган, Емине Ердоган, прие в президентската резиденция „Чанкая“ съпругите на държавните и правителствените ръководители, пристигнали в Анкара за 36-ата среща на върха на държавните и правителствените ръководители на НАТО.

2026-07-09T16:21:48.444+03:00

Пълни с вода торбички и бутилки в Турция – популярно средство срещу мухи!

2026-07-09T10:04:48.689+03:00

2026-07-08T11:52:22.357+03:00

Проф. Кръстьо Манчев: Не е имало турско робство !

Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !

>> 14 ноември 2009, събота

Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !

Ноември 2009

Иван Атанасов

Проф. Кръстьо Манчев.

Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.

- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?

- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.

- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.

- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И

Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.

Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.

- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?

- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.

- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.

- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.

- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”?

- То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път. Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?

- Не.

- Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?

- Може би нямат способни…, не знам…

- Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.

- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?

- Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.

Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.

И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.

- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?

- Не.

- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?

- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?

- Никой!

- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.

- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?

- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.

- През турско робство ли?

- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.

- Хората са имали имоти, нали?

- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.

- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?

- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Снимка: авторът

Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.

- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?

- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.

- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?

- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.

- Има ли такъв прецедент в света?

- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.

- А как са ни изпратили там?

- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.

https://bulgarianhistory.weebly.com/ottoman-rule.html

Оперната прима Райна Кабаиванска: Имало ли е робство, щом сме си останали християни?

2026-07-08T11:43:57.193+03:00

Сега, с днешна дата, аз си задавам друг въпрос – дали това петвековно турско робство наистина е било робство? Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм. Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни? Нашите черкви са съществували. А сега на християните им режат гърлата! Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ. Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство? Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция? Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно. А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно! Това е някаква колективна лудост. Фанатизъм!

https://bg-times.weebly.com/raina-kabaivanska.html

Сега, с днешна дата, аз си задавам друг въпрос – дали това петвековно турско робство наистина е било робство?

Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм.

Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни?

Нашите черкви са съществували.

А сега на християните им режат гърлата!

Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ.

Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство?

Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция?

Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно.

А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно!

Това е някаква колективна лудост.

Фанатизъм!

Оперната прима Райна Кабаиванска: Имало ли е робство, щом сме си останали християни?

Елин Пелин ми каза: „Запомни: Дъб в саксия не расте”. Бях на галаобяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди.

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

20.09.2014

Визитка: Родена е на 15 декември 1934 г.Сред най-великите оперни гласове на ХХ векОт 2001 година провежда майсторски класове в Нов български университетПредставителка е на златното поколение на Ла Скала.В коронната си роля Тоска е пяла с Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе КарерасКавалер е на Ордена на Италия, 5 пъти е най-популярна личност на Италия и 2 пъти е музикант на годината

Г-жо Кабаиванска, интервюто излиза в навечерието на Деня на Независимостта на България. Как една нация пази независимостта си?

Този въпрос е много сложен. Наскоро ми подариха книга отпреди 35 години, написана от царица Йоана за нейния живот в България. Тази жена си спомня всички български имена, един преврат, втори преврат, трети – с имената, с датите. Целият є живот в България, заедно с живота на цар Борис Трети. В този аспект тя говори и за независимостта българска – не като един ден, а като политика. Че всъщност след абдикирането на Фердинанд, който е бил за германската страна, Борис е бил за неутралитета на България и това е историческата роля на този цар. Той винаги е лавирал между Запада и Изтока и е намерил и равновесие. Макар че, може би, е платил с живота си, за да води независима политика.Конкретният ден на Независимостта е обявяването на България за Царство, отхвърлянето на властта на султана.

Сега, с днешна дата, аз си задавам друг въпрос – дали това петвековно турско робство наистина е било робство? Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм. Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни? Нашите черкви са съществували. А сега на християните им режат гърлата! Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ. Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство? Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция? Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно. А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно! Това е някаква колективна лудост. Фанатизъм!

На 18 декември с галаспектакъла „Райна Кабаиванска представя звездите на операта” ще бъде отбелязана 80-годишнината ви.
Искам да ви върна обаче към детството – Елин Пелин, Дечко Узунов, проф. Александър Балабанов гостуват в дома на родителите ви. Помните ли ги?

Знаете ли, че ги помня! Защото бяха и много хубави всичките или поне така ми се е струвало. Елин Пелин беше висок и хубав. Не се сещам по какъв повод, но помня какво ми каза веднъж: „Ти запомни: Дъб в саксия не расте”.Бяха приятели с баща ми, който беше много вдъхновен човек. Рядка личност, винаги имаше вулкан от идеи. Беше ветеринарен лекар на пристанището в Бургас и така се запознали с майка ми, но винаги с много широки интереси. Пишеше книги например, псевдонимът му беше Малко Поло. Той направи „Балкантурист” и си спомням, че казваше на мен и братчето ми: „България може да стане Швейцария на Балканите”. Това е било преди 70 и повече години! Той направи първите хотели на Златни пясъци.Освен това всичките художници и писатели му бяха приятели и той правеше културни бригади по селата. Водеше Елин Пелин да си чете разказите и актьори да рецитират. Нещо невероятно! Баща ми беше комисар по снабдяването едно време и така организираше нещата: „Ела да ми четеш в еди-кое-си село, а пък аз ще ти дам една луканка”.Понеже в хотелите, които построи, сложи картини на българските художници, после го набедиха в буржоазност. Пролетариатът не е това... Но нека не ровим, болезнена е тази тема...

Болезнена е и темата за ДС. Според вас трябва ли да се отворят досиетата?

Стига с тази тема, колко години минаха! Моето не искам да го видя! Артистът трябва да се изявява, а пък в какъв режим ще го прави, е въпрос на случайност. Казват, че Караян е бил нацист? Не може да го обвиняваш в това само защото е почнал да работи в Нацистка Германия. Ами той се ражда, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът! Аз съм се родила тук и когато ми направиха договор за Метрополитън опера, отидох с червения паспорт да взимам американска виза. И се кълнях, че никога не съм била член на комунистическата партия, което е истина, че никога не съм била в младежки комунистически съюзи. Кълна се като нищо! Как няма да се кълна? Трябва да пея, аз съм артист, трябва да отида в Метрополитън! Отивам да си взимам българска виза в посолството и нашият посланик ми казва: „Пък ти като си в Ню Йорк, пооглеждай се малко, пък после ела да си поприказваме”. Викам: „Разбира се” Сигурно го има в моето досие, но никак не ме интересува. Отидете да го прочетете. Това е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник.

Как преодоляхте подозренията към българката отвъд желязната завеса?

Италия е винаги страната на големите възможности. Спомням си, че веднага след моето пристигане там ми сложиха един полицай. Една седмица вървеше редовно след мен. Живеех в един мизерен пансион, с 4-5 стаи, на които се полагаше една баня. Затваряха ми топлата вода на душа, за да плащам повече на хазайката... Но това са ми най-хубавите спомени в края на краищата! Та, една вечер се връщам от урок при моята учителка, отварям голямата врата, за да вляза във входа, и полицаят се шмугва с мен, което не го беше правил дотогава. Хваща ме и иска да ме целува. А аз като едно балканско дете един страшен шамар му отвъртях и повече не го видях! Така че шпионството стигна дотам до шамара и вече не съм враг на капитализма. Така се разрешаваха нещата в Италия. Обаче, когато отидох в Ню Йорк, прикрепиха към мен двама американци едри грамадни, които бяха сигурно от FBI. Те ме придружаваха до сценичния вход и аз си влизам и си правя репетиция. Излизам – те са двамата и тръгват с мен, без да кажат една дума. Влизам в магазини, купувам си сиренце, хляб, те с мен...

Това колко време продължи, вие пеете в Метрополитън петнайсет сезона?

Само първия. После решиха, че не съм опасна и че наистина пея.

С убийството на Георги Марков се заговори за „българския чадър”. Къде бяхте, когато стана то?

Нямам конкретен спомен. Май Пиер Увалиев ми каза за него. Помня обаче един голям официален обяд в Метрополитън опера, когато убиха Кенеди...

За президента или за брат му Робърт говорите?

За Джон. Бяхме с президента на гилдията на Метрополитън опера и се приближи един келнер и му каза нещо на ухото. Той веднага скочи и каза: „Господа, в този момент са застреляли нашия президент Джон Кенеди”. Била съм винаги в тези исторически събития, без да си дам сметка. Давам си я после, когато събитието стане история.

Малцина са чували, че в началото на 80-те години осъждате театър „Ла Скала” за неспазване на договора ви. Как стана това?

Все с някого се боря в живота, защото съм тип Пасионария. Трябваше да пея в „Манон Леско” и имах редовен договор със Скалата. Те обаче не направиха представление. Спомням си много добре, че пеех в Мюнхен, когато директорът на Ла Скала ми телефонира и каза „Знаеш ли, Райна, ние по технически причини не можем да направим „Манон Леско”. Аз ще дойда в Мюнхен, за да си говорим лично и да видим за догодина някаква опера, в която да пееш”. Всичко това се случва само 5-6 месеца преди премиерата, тоест в много кратък срок. Аз много спокойно отвърнах на директора: „Сега е вече късно да ме предупреждавате, защото съм отказала много други предложения за същия период, но ако дойдете тук, ще си говорим и ще видим”. Той, разбира се, не дойде в Мюнхен. Тогава самочувствието на Скалата беше много високо. Тя наистина беше първият световен театър, макар сега да не е така. Когато дебютирах в Скалата съвсем млада – през 1961-ва, още на премиерата дойде агент от Метрополитън опера и ми направи договор. Дойде друг от Ковънт гардън и с него сключих контракт. Наистина Скалата беше невероятен трамплин за кариера и те си живееха с това самочувствие... Аз си изпях моите спектакли в Мюнхен, изчаках може би един месец, но не получих никакви новини от Милано. Върнах се в Италия, попитах едни приятели: „Кой е най-страшният адвокат в Милано”. Те ми казаха. Телефонирах, срещнахме се, казах му: „Веднага дело на Скалата”. Той се хвърли възторжено, но в театъра така се изплашиха, че ми платиха веднага без дело. Платиха ми всички спектакли, които аз не пях! В цялата ми кариера това са единствените пари, за които не съм се потила.

Имало ли е друг подобен случай преди вас?

Само Алфредо Краус и аз това го научих по-късно, защото пяхме заедно. Попитах го: „Защо не пееш в Скалата?” Отговори ми: „Водих им дело”. Попита ме: „А ти защо не пееш? И аз им водих дело. Оттогава не съм стъпила в Скалата освен на благотворителни изяви.След един такъв голям концерт, организиран от Световната фондация за борба с рака, имаше тържествена вечеря с 30 официални гости. Аз се явих с едно разкошно кожено палто и казах пред цялата маса на директора на Ла Скала: „Много благодаря за вашия разкошен подарък”. Настъпи гробно мълчание, той много се стресна и въпросително ме погледна „Как, какво?”. А аз: „Това кожено палто е от вашите пари”. Правя си такива комедии, но пък и жестоко съм наказана за тях, защото повече не стъпих в Скалата. Не съжалявам!

Може ли днес един млад певец да си позволи подобна дързост?

Не. Времената са страшно променени. Тогава се говореше за Калас и за Тебалди, както сега се говори за Балотели. Култът не е към операта, защото тя е нещо изживяно. Едно време имаше само радио и то беше важно. Днес значителни са телевизията, компютърът, пазарът. Това е друг свят. Уви, трябва да живеем и в него. Понякога се срамувам, когато казвам на моите ученици: „Пазарът има нужда от такъв тип певец”. Едно време такова разсъждение не можеше да съществува. Ти пееше само това, за което си роден. Изкуството вече е пазар. И трябва да се съчетаваме и с правилата.

Къде остава артистът тогава?

Това е друг въпрос! Не искам да съдя моите колеги, но например един Пласидо Доминго, който е вече мит, си позволява да пее като баритон и не пее добре! Той е роден тенор! Обаче хората идват, за да го видят! Не да го чуят! Това лято Арената на Верона се напълни само за неговия концерт. Бяха дошли да видят Доминго, да се докоснат до мита, но не и да го чуят.

http://www.monitor.bg/article?id=443897

Turkish Jazz · Istanbul Conversations | 1 Hour Oud, Clarinet & Piano

2026-07-08T08:54:00.401+03:00

🇹🇷 Tea with 🇹🇷 Simit

2026-07-07T17:38:06.532+03:00

Реквием за никого

2026-07-07T17:35:55.252+03:00

Istanbul, Turkiye 🇹🇷

2026-07-07T14:54:15.695+03:00

Тюркийе открива изложби, представящи богатото си културно наследство в рамките на Срещата на върха

2026-07-07T09:32:05.511+03:00

Турските власти забраниха влизането в Черно море

2026-07-06T12:39:56.970+03:00

Мегапроект: Морски трамвай тръгва по Турската ривиера, Анталия готви световна новост в туризма

2026-07-06T08:36:33.906+03:00

Истанбул | Турция | Улична Храна | Част 02

2026-07-03T11:53:25.770+03:00

Okyanus (Yılmaz Morgül) Official Music Video #okyanus #yılmazmorgül - Esen Müzik

2026-07-02T18:07:43.942+03:00

Doğum Günü (Yılmaz Morgül) Offical Music Video #doğumgünü #yılmazmorgül - Esen Müzik

2026-07-02T18:06:32.876+03:00

Районният мюфтия на Варна се срещна с валията на Едирне и ген. консул на Турция в Бургас...

2026-07-02T17:52:13.769+03:00

Не може да ми омръзне - ИСТАНБУЛ

2026-07-02T17:07:46.192+03:00

Истанбул е град, който няма как да бъде разгледан за ден-два. Град на империи, пазари, аромати, шумни улици и история, която буквално се усеща навсякъде около теб. В това видео ще ви разходим из едни от най-емблематичните места в града – „Света София“, Синята джамия, Хиподрума и Капалъ чарши. Ще опитаме турски специалитети като симит и кюнефе, ще видим какви са цените в магазините и ще ви покажем различните лица на Истанбул – от величествената архитектура до малките детайли от ежедневието. Защото Истанбул не е просто туристическа дестинация. Той е усещане, към което хората искат да се връщат отново и отново.

🤝🌍 Аграрният университет – Пловдив и университетът „Неджметин Ербакан“ подписаха меморандум за сътрудничество

2026-07-02T16:58:29.430+03:00

AFİYET OLSUN

2026-07-02T14:54:10.356+03:00

КАБАР: Киргизстанският външен министър се срещна с турския президент в Анкара

2026-07-02T14:38:15.526+03:00

https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1159565-kabar-kirgizstanskiyat-vanshen-ministar-se-sreshtna-s-turskiya-prezident-v-anka

Заведенията в Турция вече трябва да посочват калориите и алергените в менюто

2026-07-02T14:33:11.682+03:00

Снимка: https://www.pexels.com/

Заведенията в Турция вече трябва да посочват калориите и алергените в менюто

Анкара ,

02.07.2026 11:36

(БТА)

Заведенията за хранене в Турция вече трябва да посочват в своите менюта калориите във всяко едно ядене, което предлагат, както и продуктите и алергените, които то съдържа, съобщиха от Министерството за земеделието и горите в Турция. Мярката е задължителна от началото на юли за всички заведения, които са част от вериги. Останалите имат срок до края на 2026 г. да започнат да посочват съдържанието и до края на 2027 г. - калориите в храните.

Данните трябва да фигурират върху хартиеното меню, менютата на дигитален екран, както и тези, които са достъпни през QR код.

Въвеждането на мярката трябва да направи гражданите по-информирани за това, което консумират, и да им помогне при избора, който е свързан с личните им предпочитания или здравословно състояние.

От Министерството на земеделието посочват и телефони за подаване на сигнали при нарушения.

Това е поредната стъпка, с която турските власти въвеждат по-стриктни правила, насочени към защитата на потребителите.

В края на март 2026 г. Турското министерство на земеделието и горите въведе нови правила, ограничаващи употребата на определени форми, дизайни и изображения, смятани за чувствителни, при опаковането на хранителни продукти и напитки, с цел подобряване на защитата на физическото, психическото и социалното развитие на подрастващите.

Наред с това заведенията бяха задължени да въведат менюта с QR код, чрез които да бъде ограничена спекулата в цените.

https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1159627-zavedeniyata-v-turtsiya-veche-tryabva-da-posochvat-kaloriite-i-alergenite-v-meny

Заведенията в Турция вече трябва да посочват калориите в менюто

2026-07-02T14:27:20.260+03:00

Снимка: https://www.pexels.com/

Мярката е задължителна от началото на юли за всички заведения, които са част от вериги. Останалите имат срок до края на 2026 г. да започнат да посочват съдържанието и до края на 2027 г. - калориите в храните.

От Министерството на земеделието посочват и телефони за подаване на сигнали при нарушения.

https://lupa.bg/news/zavedeniyata-v-turciya-veche-tryabva-da-posochvat-kaloriite-v-menyuto_414832news.html

Жена е заподозряна в серия сексуални посегателства срещу мъже, работещи в търговски обекти в различни квартали на Истанбул.

2026-07-02T11:08:40.995+03:00

Жена е заподозряна в серия сексуални посегателства срещу мъже, работещи в търговски обекти в различни квартали на Истанбул. Случаите станаха известни, след като записи от охранителни камери показаха как тя влиза в магазини под претекст, че предлага стоки, а след това започва да притеснява служителите.

Първият документиран случай е от квартал Юмрание в азиатската част на Истанбул. Според турските медии жената влязла в работилница, представяйки се за търговски представител, след което се приближила до млад служител и се опитала да го целуне.

На видеозаписа се вижда как мъжът се отдръпва и ѝ казва: „Не ме докосвай“, след което я приканва да напусне обекта.

https://www.standartnews.com/svyat/zhena-posyagala-seksualno-na-mazhe-v-magazini-639046.html

Когато в Турция е 40 градуса, пият напитка от три съставки. Тя е освежаваща, охлажда и възстановява хранителните вещества

2026-07-01T08:04:59.043+03:00

Снимка: https://www.pexels.com/

https://ko4.bg/