За Книгите

За любителите на книгата - нов културен форум

2011-07-16T05:23:00.000-07:00

Задава се нов форум на приятелите на книгите. На 23 и 24 юли в парк Оборище ще се състои „Европейска Алея на културата”, в която любителите на книгите ще могат да разменят книги и да срещнат нови приятели. "Аз чета" и Издателство "Ентусиаст" ще ви дадат възможност да се запознаете с нови заглавия и да се запознаете с хора, които споделят вашите интереси. Млади архитекти ще подготвят симпатична инсталация, където ще можете да разглеждате книгите, да вземете и да оставите.

Ще има литературно четене, представяне на детски книжки, представяне на нови заглавия както и дебат на тема "Аз чета". Какво ще дебатират участниците не знаем, но със сигурност доброто настроение ще се докосне до всеки.

Проектът е част от програма „Европа” на Столична община и съпътства кандидатурата на София за Европейска културна столица през 2019 г. Ще бъдат представени "Софийски духов оркестър", "X-Team", "Fruit Sessions",- Огнено шоу с музикантите от "Оратница" и Каба Гайда, Владислав Ножаров (Виола), Сдружение "Арте Либеро"- мюзикъл, "Студио Музика - София"- поп и рок изпълнители, Вокална формация "Щастливеца", "Si-Art" - работилница за бижута, "Ashante" - шивашка работилница, „Кадифе Крафт“ – магии от хартии, "10 души" – Художници, "140 ideas"- графити артисти, "Едо" галерия.

Повече информация можете да прочетете на страниците на събитието във Фейсбук.

Скулптура на книга от Ричард Артшвагер

2011-04-05T13:22:00.000-07:00

Скулптури на книги от Тим Бейкър

2011-04-01T13:15:00.000-07:00

Книга компютър

2011-03-30T13:11:00.000-07:00

Скулптура на книга от сняг

2011-03-27T13:58:00.000-07:00

Скулптура от Никола Галанин

2011-03-24T13:51:00.000-07:00

Марки серия "Европа" от Гибралтар, тема Детски книги

2011-03-21T13:53:00.000-07:00

Галин Никифоров "Къщата на клоуните"

2011-03-21T02:47:00.000-07:00

Излиза нова книга на Галин Никифоров озаглавена "Къщата на клоуните", която ще впечатли читателите с утвърденият стил и похват на разказване на автора. Читателите разпознават в него оригиналност, интелигентен разказ и интригуващи сюжети, които могат да превърнат едно засядане на асансьор в екшън. Някои книтици и читатели го сравняват с Дан Браун като го поставят над световно известния автор.

“… Това трябваше да се очаква. Най-сетне се появи българският отговор на Дан Браун… Особено, ако тази история е разказана от зрял майстор, какъвто Галин Никифоров без съмнение е…”

Деян Енев, в-к “Монитор”

Новата книга на Галин Никифоров ще ви отведе в пространството на Старите Клоуни и новия свят като ще ви разкрие едно място, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Къде завършва Животът? И къде започва Смъртта? Или връзката между двете е само един необясним преход към други светове, където душите се сливат с безкрая и намират това, което винаги са търсили?… Всяко сърце знае само своя отговор.

“Галин Никифоров е впечатляващ феномен между българските писатели, които пословично обичат да пишат повече, отколкото да четат. Писането му не само увлича, но и кара читателя да научи много нови неща, при това поднесени по непреодолимо съблазнителен начин…”

проф. Милена Кирова

Скулптура от Робърт Д

2011-03-19T13:49:00.000-07:00

Творба от Младен Пенев

2011-03-14T13:06:00.000-07:00

Марки серия Европа 2010 от Гренландия на тема Детски книги

2011-03-12T13:51:00.000-08:00

Скулптура от Робърт Д

2011-03-11T13:39:00.000-08:00

Небула за новела - 1980 - 1989

2011-03-10T01:01:00.000-08:00

1980 - "Гобленът Еднорог", Сузи МакКий Шарнас
1981 - "Играта Сатурн", Пол Андерсън
1982 - "Още един сирак", Джон Кесел
1983 - "Силно оспорван", Грег Беар
1984 - "Натиснете Ентер", Джон Варли
1985 - "Плаване към Византия", Робърт Силвърбърг
1986 - "R&R", Луциус Шепърд
1987 - "Слепият геометрик", Ким Стенли Робинсън
1988 - "Последният Уинибагос", Кони Уилис
1989 - "Планините на оплакването", Луис МакМастър Бужолд

Марки от Кипър, серия Европа - Детски книги

2011-03-07T13:49:00.000-08:00

рисунки върху скулптура от книги - автор Майк Стики

2011-03-06T13:35:00.000-08:00

Небула за роман - 1980 - 1989

2011-03-05T01:02:00.000-08:00

1980 - "Времеви отрязък", Грегъри Бенфорд
1981 - "Лапата на консилиери", Джийн Уолфи
1982 - "С времето без врагове", Майкъл Бишоп
1983 - "Издигането на Стартайд", Дейвид Брин
1984 - "Новоромантик", Уилиам Гибсън
1985 - "Играта на Ендер", Орсън Скот Кард
1986 - "Говорител на мъртвите", Орсън Скот Кард
1987 - "Падащата жена", Пат Мърфи
1988 - "Свободно падане", Луис МакКастър Бужолд
1989 - "Войната на Хелър", Елизабет Ан Скарбурук

Студент отпечатва част от Уикипедия в книга

2011-03-02T13:00:00.000-08:00

Книгата, която виждате има 5000 страници и съдържа почти 0.01% от съдържението на онлайн енциклопедията Уикипедия.

Уикипедия съдържа над 3 милиона статии. Изчислено е, че ако цялата уикипедия бъде отпечатана на хартия четивото ще се равнява на 952 тома на енциклопедия Британика.

Година на книгата, 2003 - азиатски марки

2011-03-01T15:47:00.000-08:00

Скулптура на Доналд Липски озаглавена "Хубаво като злато"

2011-03-01T13:25:00.000-08:00

"Онтологизация на Дъга", разработка на Мария Велкова

2011-02-28T06:30:00.000-08:00

Курсова работа на Мария Велкова
София, 2011 г.

Дъгата е оптично и метеорологично явление, което е свързано с появата в небето на почти непрекъснат спектър от светлина, когато лъчите на слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера. За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под определен ъгъл. Тя представлява многоцветна част от окръжност с червения цвят от външната страна и виолетовия цвят от вътрешната. Пълната поредица от цветове е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово.

. Изключително важно за онтологизацията на даден предмет или явление е установяването на неговото битие – а именно, че предметът или явлението е. При първата си среща с дъгата, човекът не знае какво тя е, а само, че е. В акта на познание този предмет (явление) става все по-определен – по функция, по качество, по форма. Предметът (явлението) съдържа в себе си своите граници, които го отделят от всички други предмети и в процеса на опознаване на тези граници, той става все по-ясен и определен. Границата на предмета е средата между него и другото нещо, в която те престават да съществуват. Те имат своето налично битие вън един от друг. Границата им е едновременно начало на тяхното небитие и елемент на тяхното налично битие. Свойствата на предмета се разкриват чрез времето и дейността. Нещо има една или друга свойственост, доколкото е под външно влияние и е обхванато от отношения. Във времето предметът придобива освен иманентните си свойства и свойството мислимост, което значи, че дъгата става реален предмет, едва когато човекът започне да я мисли като такъв. Дъгата се оказва природно явление, разкриващо, показващо се на човека и по този начин тя става действителност.

Небитието на дъгата представлява появата на водни капки (например дъжд) и слънчева светлина. Те са конституентите на дъгата, които при своето взаимодействие създават цветния й спектър. Дъгата преминава в битие, когато бялата слънчева светлина се пречупи и отрази във водните капки, разложи се на отделни цветове като в същото време наблюдателят и слънцето са в определена позиция. Дъгата става реалност, когато бъде видяна от наблюдател. Нейната същност и респективно форма се изразява в цветовата гама, разпределена равномерно или неравномерно в полуокръжност, лък или други фигури. Формата на дъгата е съвкупност от множество фигури (в най-често срещания случай са седем, колкото са цветовете, които участват в нейното изграждане, но е възможно да бъдат повече или по-малко в различните й проявления) - извити линии, дъги на окръжности. Формата на дъгата е сложното единство от множество проявления на цветове, брой лъкове и места на поява на явлението.

Дъгата обхваща непрекъснат спектър от цветове, в който различните групи са продукт на човешкото цветно зрение. Най-честата последователност на цветовете е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово. Дъгата може да бъде породена и от други форми на водата, освен дъжда, като например мъгла, водни пръски и роса.

Дъга може да се наблюдава, при условие, че има водни какпки във въздуха и наличие на слънчева светлина, идваща от задната страна на наблюдателя под малък ъгъл. Най-зрелищната дъга се наблюдава, когато половината небе е все още покрито с облаци, а наблюдателят се намира на място с безоблачно небе над него. Визуално в дъгата могат да се различат седем цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов, но всички те рядко се наблюдават едновременно. По-често доминират цветовете от червения до зеления, които най-много привличат погледа. По-рядко се наблюдава цяла дъга - зоната на валежа не винаги е достатъчно обширна или слънцето не винаги я осветява изцяло, затова често се наблюдава само сектор от дъгата или двата й края, достигащи хоризонта. Дъждовната дъга изглежда по-ярка ако облакът, на чийто фон се вижда, е по-тъмен. Дъгата е по-тясна, с ярки и ясно разграничаващи се цветове, ако размерът на дъждовните капки е по-голям и обратно - дребните капки дават по-широка дъга, с бледи размити цветове.

Друго обичайно място за поява на дъги е в близост до водопади или фонтани. Ефектът може да бъде и изкуствено създаден, чрез разпръскване на водни капчици във въздуха при слънчево време. При добри атмосферни условия се вижда двойна дъга, като редът на цветовете е обратен - най-вътрешният е червен, а най-външният син. По принцип тя е много по-бледа от първата и в повечето случаи много трудно се забелязва. Когато слънцето се издигне на височина над 43° над хоризонта, дъгата не може да се види. Когато човек е на земята, обикновено вижда само част от окръжността, но ако се издигне във въздуха, е възможно да види цялата окръжност на дъгата.

В много редки случаи при много силна лунна светлина може да се види и лунна дъга. Но тъй като човешкият усет за цветове при слаба светлина е значително по-малък, лунната дъга се възприема като бяла.

Дъгата се появява по следния начин: светлината се пречупва първо при навлизането на повърхността на дъждовната капка, отразява се в задната й част и отново се пречупва при напускане на капката. Цялостният ефект е, че входящата светлина се отразява обратно в широк диапазон от ъгли, с най-интензивна светлина под ъгъл от 40°-42°. Ъгълът не зависи от големината на капката, но зависи от нейния пречупващ индекс. Морската вода има по-голям пречупващ индекс от дъждовната, така че радиусът на дъгата от морски капки е по-малък от този на „истинската” дъга. Това разминаване на големината на дъгите се вижда с невъоръжено око. Пречупването на светлината зависи и от дължината на вълната, а оттам и нейният цвят. Синята светлина (която има по-къса вълна) се пречупва в ъгъл, по-голям от този на червената светлина, но поради отразяването на светлинните лъчи в задната част на водната капка, синята светлина излиза от капката под по-малък ъгъл спрямо падащия в нея лъч бяла светлина, отколкото червената светлина. Поради тези причини е странно наличието на червения цвят от външната страна на дъгата и на синия от вътрешната. Въпреки това, когато се разгледа този въпрос по-отблизо, ще стане ясно, че ако червената светлина от една капчица се наблюдава от някого, след това синята светлина от тази капчица няма да се вижда, защото има по-различен път от червената светлина и по този начин става невидима за очите на наблюдателя. Следователно синята светлина, наблюдавана при появата на дъга, ще идва от друга капка, която трябва да бъде под тази, чиято червена светлина се наблюдава.

Противно на общоприетото схващане, светлината от задната част на водната капка не претърпява пълно вътрешно отражение и част от нея излиза от задната й страна. Въпреки това, светлината, която идва от гърба на капката не създава дъга между наблюдателя и слънцето, защото спектърът, излъчен от задната й част не разполага с максимален интензитет, както останалите видими дъги, и по този начин цветовете се смесват и не образуват дъга.

Дъгата няма точно определено място на небето. Нейната поява зависи от местоположението на наблюдателя и позицията на слънцето. Всички дъждовни капки пречупват и отразяват слънчевата светлина по един и същ начин, но само светлината от определени капки достига до окото на наблюдателя. Именно тази светлина създава цветната дъга. Положението на дъгата на небето е винаги в противоположна на слънцето посока и вътрешната част е винаги леко по-светла от външната. Дъгата е центрирана над главата на наблюдателя или по-точно в антисоларната точка (въображаема точка на небесната сфера, абсолютно противоположна на слънцето), която се намира под хоризонта през деня. Дъгата се появява под ъгъл 40°–42° между главата на наблюдателя и сянката й. В резултат на това, ако слънцето е по-високо от 42° или 43°, то дъгата ще бъде под хоризонта и обикновено не може да бъде видяна, ако не е налице необходимото количество дъждовни капки между хоризонта (равнището на очите) и замята. Изключения се появяват, когато наблюдателят е високо над земята, например в аероплан, на върха на планина или над водопад.

Ако слънцето е ниско над хоризонта и осветява пространството под изваляващ се облак, наблюдател, намиращ се в района, ще вижда цветна дъга в направление противоположно на слънцето. Дъгата е с ъглов радиус от 40.6° до 42.5° за различните й цветни пояси или с други думи, тя има ъглова ширина около 2°. Спрямо самото слънце, дъгата се наблюдава на ъглови отстояния от 137.5° до 139.4° за отделните й цветове. Затова височината на дъгата в небето зависи от височината на слънцето над хоризонта - при изгрев или залез, когато то е на самия хоризонт, дъгата изглежда най-висока - половин окръжност, с ъглов диаметър за различните цветове от 81.2° до 85°. И обратно - при по-високо слънце, дъгата е „сплесната” към хоризонта, а по обяд не се наблюдава.

Количественото разнообразие на дъгите е свързано появата на една или множество дъги в един и същ момент. Съществуват основни дъги, вторични, тройни и т.н. Често бледа вторична дъга се наблюдава отстрани на основната. Вторичните дъги са породени от двойно отражение на слънчевата светлина вътре в дъждовните капки и се появяват под ъгъл 50°–53°. Като резултат от второто отражение цветовете на вторичната дъга са разположени в обратен ред на тези от основната – синьо от външната страна и червено от вътрешната. Вторичната дъга е по-слаба от основната, тъй като при двойното отражение в капката се губи повече светлина, отколкото при единично такова и, защото самата дъга се разпростира в по-голяма област от небето. Тъмната част от небето, която лежи между основната и вторичната дъга се нарича Групата на Александър, кръстена на Александър от Афродизиас, който първи я описва. Тройна дъга може да се види в много редки случаи, а четворна е наблюдавана на небето като леко накъдрена и пулсираща. Тези дъги могат да се появят от същата страна на небето, от която е и слънцето, но са много трудно забележими. Един тип тройна дъга носи със себе си и поява на вторична дъга непосредствено извън основния лък. Най-близкият външен лък може да се формира динамично и в същото време най-отдалеченият трети лък на дъгата да изчезне. По време на тази промяна останалите две дъги могат да се слеят в един сноп бяла светлина със синя вътрешна лента и външна червена. Тази особена форма на двойна дъга се различава от класическата, което се дължи, както на разстоянието между лъковете така и на това, че два лъка съдържат идентично позициониране на цветовете преди да се слеят. И при двете дъги вътрешният цвят е син, а външният червен.

Качественото разнообразие на дъгата се изразява в цветовете, с които тя разполага и начините, по-които се показва на наблюдателите.

1. Заоблено-хоризонтална дъга или „огнена” дъга. Тя е един от най-редките природни феномени. Цветните петна се появяват на небето в резултат от преминаването на светлината през ледените кристали в перестите облаци. Това природно явление може да се наблюдава изключително рядко, тъй като и ледените кристали, и слънчевата светлина трябва да се намират в определен ъгъл един към друг.

2. „Брокенски призрак”. В някои райони на Земята може да се наблюдава удивително явление - фигура на човек с ореол от дъга, стоящ на върха на хълм или планина. Сянката му се отразява в облаците и изглежда феноменално голяма. Всичко това се случва, благодарение на малките капчици мъгла, които по особен начин пречупват и отразяват слънчевата светлина. Явлението е получило своето название по името на връх Брокен в планината Харц (Германия), където, благодарение на честите мъгли, често може да се наблюдава феноменалният „призрак”.

3. Околозенитна дъга. Околозенитната дъга е дъга с център в точката на зенита, която е разположена по-високо от слънцето приблизително на 46°. Такава дъга може да се види изключително рядко и само в продължение на няколко минути. Тя има ярки цветове, ясно изразени очертания и винаги е успоредна на хоризонта. За обикновения наблюдател околозенитната дъга напомня усмивка или обърната дъга.

4. Мъглива дъга. Ореолът от мъгла напомня за безцветна дъга. Както и обикновената дъга, този ореол се образува от пречупване на светлината във водните кристали. Въпреки това, за разлика от облаците, образуващи обикновената дъга, мъглата, пораждаща този ореол, се състои от много по-малки частици вода, а светлината, преминаваща през миниатюрните капчици, не го оцветява.

5. Глория. Когато светлината е подложена на ефекта от обратно разсейване (дифракция на светлината, отразена от водните кристали на облаците), тя се връща от облака в същото направление, от което е дошла, образувайки явлението, наречено Глория. Наблюдаването на този феномен е възможно само в облаците, които са право пред или под зрителя, в точка, намираща се на противоположната страна спрямо източника на светлината. Тоест, явлението може да се види само от върха на планина или, когато наблюдателят се намира в самолет, като източниците на светлината (Слънце или Луна) трябва да се намират зад гърба му. В Китай наричат „Глория” Светлината на Буда.

6. Облаци от дъга. Когато Слънцето се намира под определен ъгъл спрямо водните капчици, съставящи облаците, тези капчици пречупват слънчевата светлина и създават необикновен ефект от пъстри облаци с цвят на дъга.

7. Лунна дъга. Тъмното нощно небе и ярката светлина на Луната често пораждат явление, наречено лунна дъга. Тези дъги са разположени на небосвода от противоположна на Луната страна и много често изглеждат абсолютно бели, но понякога, са украсени във всички багри.

8. Газообразни следи с цвят на дъга. Въздушните потоци във високите слоеве на атмосферата деформират инверсионните следи от космическите ракети, а частичките изгорели газове пречупват слънчевата светлина и обагрят следите във всички цветове на дъгата. Огромни разноцветни участъци се вият няколко километра в небето, минути преди да се изпарят.

9. Множествена дъга.Тя е рядък феномен, който съдържа в себе си няколко бледи дъги във вътрешната част на основната дъга и изключеително рядко и от външната страна. Множествените дъги имат пастелни цветове и не отговарят на обичайния класически модел дъга.

10. Отразена дъга. Появява се, когато под дъгата има воден басейн и могат да бъдат наблюдавани две взаимно допълващи се дъги – едната под, а другата над хоризонта, като имат различна светлинна пътека.

Мярата на дъгата е свързана с наличието на водни капки и слънчева светлина, които си взаимодействат, също така и определен ъгъл на падане на слънчевата светлина. Извън тези условия дъгата не може да съществува. Тя има силно ограничена възможност за движение, тъй като зависи от множество фактори – водни частици (дъжд, роса, морска вода, ледени кристали и др.), посока на падане на светлината, вятър и др. При липса на някой от тези елементи, дъгата веднага изчезва, в което се изразява и нейната мяра.

Съществуват явления, подобни на дъгата, но те се различават от нея по своята същност, макар да приличат по форма. Като пример може да се вземе Северното сияние. То е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Северното сияние, също като дъгата, има овална форма заради формата на земята, но причините за образуването и условията на съществуване са различни при тях. При Северното сияние са необходими слънчев вятър, електрони и протони, докато за появата на дъга са нужни водни капки и слънчева светлина. Друго явление, подобно на дъгата по същност, но с различна форма, е появата на т. нар. Стълбове от светлина. То възниква, когато плоските ледени кристали отразяват светлината в горните слоеве на атмосферата и образуват вертикални стълбове от светлина, които, като че ли идват от земната повърхност. Източници на светлината могат да бъдат Луната, Слънцето или изкуствено осветление.

Предметната онтология се занимава с небитието, възникването, съществуването и изчезването на нещата, тяхната същност. Тя проследява тяхното ставане, свойствата им, границите, качествата им и тяхното количествено определяне, тяхната мяра. Онтологизирането на предметите позволява на човека да види всички техни страни, да опознае същността им, изменчивостта им. Посредством принципите на онтологията се осъществява актът на познание и определяне на всеки един предмет от човешкия свят.

"Онтологизация на Цигара", разработка на Мария Велкова

2011-02-28T06:23:00.001-08:00

Курсова работа на Мария Велкова

София, 2011 г.

Цигарата е продукт, предназначен за пушене. Представлява малко цилиндрично тяло от хартия, запълнено с изсушен и ситно нарязан тютюн. Дължината му е не повече от 120 мм, а диаметърът му е около 8-10 мм. От едната страна обикновено има филтър. Запалва се от обратната страна на филтъра и димът се вдишва от страната на филтъра.

Изключително важно за онтологизацията на даден предмет или явление е установяването на неговото битие – а именно, че предметът е. При първата си среща с цигарата, човекът не знае какво тя е, а само, че е. В акта на познание този предмет става все по-определен – по функция, по качество, по форма. Предметът съдържа в себе си своите граници, които го отделят от всички други предмети и в процеса на опознаване на тези граници, той става все по-ясен и определен. Границата на предмета е средата между него и другото нещо, в която те престават да съществуват. Те имат своето налично битие вън един от друг. Границата им е едновременно начало на тяхното небитие и елемент на тяхното налично битие. Свойствата на предмета се разкриват чрез времето и дейността. Нещо има една или друга свойственост, доколкото е под външно влияние и е обхванато от отношения. Във времето предметът придобива освен иманентните си свойства и свойството мислимост, което значи, че цигарата става реален предмет, едва когато човекът започне да я мисли като такъв.

Цигарата е изкуствено създаден от човека предмет. В нейното небитие се включват обработен тютюн, хартия за пушене и филтър. Те са конституентите на цигарата, които при своето свързване в едно цяло и при взаимодействието си създават крайния предмет. Най-ранните форми на цигари до голяма степен приличат на своя предшественик пурата. Пушене се практикува от около 5000-3000г. пр. Хр., а употреба на цигари е била регистрирана в Централна Америка около IXв. под формата на тръстики и тръби за пушене. Маите, а по-късно и ацтеките са пушели тютюн и различни психоактивни вещества по време на религиозни ритуали и често образите на пушещи жреци и божества са били поставяни на керамични изделия и по гравюрите в храмове. Цигарата и пурата са били най-разпространените начини за пушене в Карибския басейн, Мексико, Централна и Южна Америка. Може да се направи предположение за произхода на идеята за цигарата. В миналото, когато човекът е палел огън, е използвал най-различни сухи клони и треви, от които при горене се е появявал определен аромат и димът е предизвиквал особени състояния у хората около огъня. В последствие човекът е решил да създаде нещо подобно на това, с тази разлика, че то да бъде мобилно и лесно за използване. Друга причина вероятно е и улесняване на вдишването на дима, тоест насочването му право в дихателните пътища, под формата на струя. Така идеята на човека за умален, мобилен и лесен за използване предмет за пушене води до създаване на образа на този предмет в мисълта. Зародилата се идея първо намира своята външна проява в природен предмет – тръстиките. След това първоначалната форма, а именно несъздаденото от човека средство за пушене, на този предмет се променя и усъвършенства като се добавят други елементи. Битието на цигарата се корени в завършването й като предмет – тоест свързването на нейните части – цигарена хартия, тютюн, често и филтър, запалването й и вдишването на дима от човека. Формата на цигарата е сложното единство на конституентите й.

Основен елемент на цигарата е цигарената хартия. Хартията, която обвива тютюневата смес може да варира по качества. В зависимост от тях вентилацията на живия горящ въглен може да бъде улеснена. Цигарената хартия може да съдържа вещества, които да контролират скоростта на горене на цигарата и стабилността на произведената пепел. Хартиите, използвани за обвиване на края на цигарата (оформянето на цигарето) и загръщане на филтъра, го предпазват от слюнката и довеждат до умереното горене на цигарата, както и пропускането на дима през един или два реда лазерно пробити малки дупчици за въздух. Скоростта на горене на цигарената хартия се регулира чрез прибавянето на различни форми на микро-кристалинова целулоза в хартията. Листчетата са проектирани по специален начин на различни по шупливост групи, за да се създаде накрая „безопасна” цигара, която да не причинява пожари. При неизползване, тези цигари имат намалена скорост и сила на горене, което им позволява да изгасват сами. Хартията, която не причинява пожари се произвежда като механично се изменят съставките на хартиената суспензия.

Другата основна съставна част на цигарата е тютюнът. Особено важно е, че тютюнът обикновено е смес от различни сортове, които в много случаи се отглеждат в различни части на страната производител. Вкусът на цигарата се изменя при промяната на съставящите я сортове и също така при промяна на условията, при които се отглеждат те. Съвременните цигари, произвеждани след 1950г., въпреки че се състоят от настъргани тютюневи листа, съдържат и значително количество преработени тютюни. Сместа за всяка цигара се прави основно от изсушени листа от вида Вирджиния флю-кюрд (brightleaf), тютюн Бърлей (burley) и ориенталски тютюн. Тези листа са побрани, обработени и отлежали преди смесване и пълнене на цигарата. Обработката на Вирджиния флю-кюрд и Бърлей, която се изразява в нарязването им на ивици, дава вторични продукти като стебла, тютюнев прах и тютюневи парченца. За подобряване на производството на цигари, тези вторични продукти се преработват, така че да могат да бъдат успешно прибавени към тютюневата смес, без осезаема промяна в качеството на цигарата. Най-разпространените тютюневи вторични продукти включват:

1. Смесени листа: тънък, сух пласт, направен от паста, съдържаща тютюнев прах, получен при обработката на листата, ситно смлени тютюневи стебла Бърлей и пектин.

2. Възстановени листа: подобен на хартия материал, направен от рециклиран пречистен тютюн, тютюневи стебла и „класен” тютюн, чиито парчета са събирани по време на всички етапи на обработка. Възстановените листа са направени посредством извличане на разтворимите химични вещества от вторичните тютюневи продукти. Преработката на останалите тютюневи влакна в хартия и след това повторно прилагане на добитите материали в концентрирана форма. На този етап се използват амониеви добавки, за да се направят възстановените листа ефективни в доставянето на никотин.

3. Наситени или подобрени стебла: разширените стебла са завити, гладки накъсани стебла от тютюневи листа, които са разширени посредством накисване във вода и бързо нагряване. Подобрените стебла се обработват по същия начин, с тази разлика, че след накъсването им се запарват. След това и двата продукта се изсушават. Приличат си на външен вид, но се различават по вкус.

Целият тютюн може също така да се преработи в продукт, наречен наситен тютюн. Той е „обогатен” посредством насищане с течен въглероден диоксид. Следва загряване на обогатения с въглероден диоксид тютюн до изпаряването на добавеното вещество. Тази бърза промяна на физичното състояние чрез CO_2,става причина тютюнът да промени състоянието си до това близко на полистиренната пяна. Обработеният по този начин тютюн се използва за производството на леки цигари (така наречените “Lights”) чрез намаляването на относителното тегло на тютюна, като по този начин се поддържа размерът на цигарите, а се намалява количеството тютюн във всяка от тях.

Количественото многообразие на цигарата се изразява в нейните размери. Тя може да бъде къса, дълга, дебела, тънка, което е свързано с количеството тютюн в нея. Към това може да се добави и дебелината на използваната цигарена хартия и размерът на филтъра, от които зависи и размерът на цигарата. Формата й е цилиндрична. Тя е малка и лесна за пренасяне, човекът може да я вземе навсякъде със себе си. Не тежи и не заема място, удобна е и предоставя необходимото количество никотин на пушача. Продава се в кутии по 20 къса цигари, съществуват и други разфасовки като например кутии с 40 цигари или такива с 10 броя.

Качественото многообразие на цигарата е свързано с различните характеристики на тютюна в нея. Тя варира между лека и тежка цигара, в зависимост от съдържанието на катрани, никотин и въглероден оксид. Качествата на цигарата също така зависят и от хартията, която е използвана за направата й. В зависимост от вида й, предметът за пушене може да гори по-бавно или по-бързо, може да бъде лесно възпламеним, което да води след себе си опасност от пожари, а това може и да бъде ограничено и цигарата да е безопасна. Други качествени характеристики на цигарата са цветът на тютюна и на хартията. Те могат да бъдат светли или тъмни. Филтърът на цигарата също може да варира по цвят и вентилационни способности. Има различни филтри, които увеличават качественото многообразие на цигарата. Съществуват специални филтри, които освен обикновения целулозен ацетат или памук, съдържат и малки парченца активен въглен, който „пречиства” дима на цигарата и прави вкуса й по-остър. Има филтри, които са с „естетически” характеристики. Например цигарите Parliament (Парламент) при пушене образуват оцветяване в края на филтъра във формата на цвете или звездичка. Има и специални филтри (като например тези, които се използват при направата на Cartier), които не позволяват ръцете на пушача да придобият неприятен мирис на тютюнев дим. Вкусовите качества на цигарата също спадат към качественото й многообразие. Те могат да бъдат най-различни – от обикновен цигарен вкус, до плодов или ментолов. Към качественото многообразие на цигарата може да добави и гъстотата на дима, който се произвежда от нея – той може да бъде лек или гъст, цветът му също може да варира между светъл и по-тъмен. Ароматът на тютюна и респективно на дима на цигарата също има своето разнообразие – той може да бъде обикновен цигарен мирис или подобрен с ароматизиращи вещества, които му придават лек плодов, ментолов и друг оттенък.

Формата на цигарата е съвкупност от множество други фигури. Цигарата на външен вид е цилиндрична, но в себе си съдържа разнообразни други форми, поради различните части, които я съставят. При рязането и сушенето на тютюна той приема различни форми – извити във всевъзможни посоки, прегънати, намачкани, накъдрени и т.н. Цигарената хартия също може да бъде в различни форми и да бъде завита по разнообразни начини. Филтърът на цигарата също е цилиндричен, но може да бъде и конусовиден. Формата на цигарата е сложното единство на множеството проявления на качествата на съставните части на цигарата.

Мярата на цигарата е свързана с наличието на изсушени и раздробени тютюневи листа, цигарена хартия и, в повечето случаи, филтър, които обуславят целостта на този предмет. Към това може да се прибави актът на запалване на цигарата и самото й горене. Извън тези условия цигарата не може да съществува като цигара. При горенето на цигарата се отделя дим, който всъщност е първопричината тя да бъде създадена. Тя няма собствено движение, тъй като не е жив организъм и зависи от движението на пушещия я. При изпушването на цигарата от нея остава само филтърът и части от обгорял тютюн и цигарена хартия, като този краен вариант се нарича угарка или фас. В този момент цигарата престава да бъде цигара, тъй като не е цяла и не може да бъде използвана за пушене, което е и основното й предназначение и характеристика. В този смисъл цигарата разкрива своята същност напълно, само когато е цяла, или по-точно, когато съдържа в себе си всичките си елементи и е запалена. Защото същността й е свързана с нейното предназначение – да бъде пушена, тоест дима, който отделя при горенето да бъде вдишван от пушача. Следователно, пушачът е част от същността на цигарата.

Цигарата е късна разновидност на пурата. В сравнение с обикновената цигара, пурата е с по-големи размери. Тя е цилиндрично тяло от плътно опакован изсушен и ферментирал тютюн. Също като цигарата, пурата се пали от едната страна и димът се вдишва от противоположната. Разликата между двете е наличието на филтър при цигарата, също така в популярността (цигарата е много по-разпространено средство за пушене), времето за пушене (при пурата то е по-дълго), цената (цената на пурите е по-висока), ароматът (мирисът и димът на пурите е по-тежък и гъст от този на цигарите) и използвания тютюн. Има разлика и в начина на пушене. Цигареният дим се вдишва дълбоко в белите дробове, а при пурата димът се задържа само в устата на пушача. Също така пурата е обвита от цял тютюнев лист вместо с хартия, както е при цигарата.

Съществува и средство за пушене, което е нещо като комбинация между цигара и пура – пуретата. Пуретата също като пурата е обвита вместо с хартия с цял тютюнев лист и димът й не се вдишва дълбоко, както е при цигарата, а остава само в устната кухина. Пуретата прилича на цигарата по времето за пушене – около 7-10 минути. По размер е нещо средно между цигара и пура. Спрямо пурата, пуретите имат по-ниско качество.

Съществуват предмети, подобни на цигарата, които приличат на нея по същност, но се различават по форма. Такива са лулата, наргилето, бонгът.

Лулата също като цигарата е предмет предназначен за тютюнопушене. Тя е съставена от две части – по-широката съдържа тютюна и се нарича „клада”, а по-тясната и дълга част служи за вдишване на дима и се нарича „мундщук”. Обикновено двете части се завиват една в друга и след това могат да се отделят, за да се почисти лулата по-добре и по-лесно. Тя може да бъде направена от керамика, дърво, кост или метал. За разлика от цигарата, лулата може да бъде използвана многократно, тъй като материалите, които я изграждат са по-издръжливи и здрави.

Наргилето, известно още като водна лула, също е средство за пушене. Произлиза от Индия и е широко разпространено в арабския свят. Представлява тръба, на която от единия край е поставен тютюн, индиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира димът и после се вдишва от един или няколко маркуча. Може да се използва за пушене на тютюн, билки и плодове. Наргилето обикновено се състои от пет части: чашка, чибук, тяло с тръба и клапан, стъкленица и гумени маншони. Наргилето също като лулата може да бъде използвано многократно като смени се налагат при тютюна, водата и въглена. Също така, при наргилето тютюнът особено много се различава от обикновения цигарен тютюн. Първият е сиропиран, а вторият изсушен.

Бонгът е уред за пушене на тютюн, марихуана и други вещества, който представлява стъклено тяло с две тръби – в едната се поставя веществото за пушене, а от другата се вдишва, като димът преминава през стъкленото тяло, пълно с вода и се пречиства и охлажда.

Съществуват и предмети подобни на цигарата по форма, но различни по същност. Такъв предмет е електронната цигара. Тя е преносимо електрическо устройство, захранвано с батерия, за вдишване на никотин (и други вещества) чрез изпарение. Тя е алтернатива на тютюневите продукти, които се консумират чрез пушене – цигари, пури или лули. Освен никотина, „па̀рата” на тази цигара съдържа аромат и вкус на тютюнев дим, като това се постига без да се използва тютюн, пушек или изгаряне при нейната работа. Електронната цигара е с форма на продълговата тръбичка, чийто външен вид наподобява обикновените цигари. Много от електронните цигари приличат на голяма химикалка. Повечето електронни цигари са за многократна употреба и техните части могат да бъдат заменяни и презареждани с никотинова течност. Съществуват и електронни цигари за еднократна употреба. При автоматичните модели, когато пушачът вдишва през устройството, въздушната струя се засича от сензор. Сензорът задейства нагряващия елемент, който изпарява никотиновата течност, съхранена в мундщука. При ръчните модели, потребителят трябва да натисне бутон преди вдишване, за да активира нагряващия елемент и да се отдели пара. При повечето модели, в противоположния край на устройството, има светодиод, който светва при вдишване.

Вредата от тютюнопушенето, както за пушачите, така и за пасивните пушачи, е безспорно доказана от хиляди изследвания. В тютюневия дим се съдържат множество опасни за здравето вещества – циановодородна киселина, сероводород, никотин, амоняк, въглероден оксид, тютюнев катран, радиоактивни вещества (полоний-210), олово, бисмут, антимон, калий, а също оцетна, мравчена, валерианова и циановодородна киселина, формалдехид и др. Тютюнопушенето води до пристрастяване към никотина и отказването от него е труден, а в много случаи и невъзможен процес. От друга страна то носи и удоволствие за пушачите – намалява стреса, ограничава апетита, замайва леко и приятно. Дори създава особена естетика.

Цигарата сама по себе си трудно може да бъде определена като нещо полезно. В този случай онтологията разкрива същността на този предмет и кара човека да се абстрахира от въздействието на цигарата върху физическото му състояние и да види цялостното й развитие от ритуална вещ в миналото до вреден навик днес.

Разработки по любопитни теми

2011-02-28T06:19:00.000-08:00

* "Онтологизация на прага", разработка на Мария Велкова

* "Онтологизация на Цигара", разработка на Мария Велкова

* "Онтологизация на Дъга", разработка на Мария Велкова

"Онтологизация на Прага" разработка на Мария Велкова

2011-02-28T06:17:00.000-08:00

Курсова работа на Мария Велкова
София, 2010 г.

В тълковния речник на българския език може да се намери значението на думата праг. Като първо и основно значение е дадено „1. Неголяма част от дърво долу на входната врата.”, следват „2. Долна част от входния отвор на къща.”, „3. Прен. Вход.”, „4. Скална издатина в реката.” и „5. Прен. Спец. Предел, граница.”

Прагът по същността си се явява разделител на пространството. Но пространството е всъщност съотношение на различни предметности, то не е празна определеност, а самата определеност на нещата. Прагът е границата на две системи от предметности, които се съотнасят една към друга. Изключително важно за онтологизацията на даден предмет е установяването на неговото битие – а именно, че предметът е. При първата си среща с прага, човекът не знае какво той е, а само, че е. В акта на познание този предмет става все по-определен – по функция, по качество, по форма. Предметът съдържа в себе си своите граници, които го отделят от всички други предмети и в процеса на опознаване на тези граници, той става все по-ясен и определен. Границата на предмета е средата между него и другото нещо, в която те престават да съществуват. Те имат своето налично битие вън един от друг. Границата им е едновременно начало на тяхното небитие и елемент на тяхното налично битие. Свойствата на предмета се разкриват чрез времето и дейността. Нещо има една или друга свойственост, доколкото е под външно влияние и е обхванато от отношения. Във времето предметът придобива освен иманентните си свойства и свойството мислимост, което значи, че прагът става реален предмет, едва когато човекът започне да го мисли като такъв. Прагът се оказва социално отношение и по този начин той става действителност.

Същността на прага се състои в мисленото разделяне на дадено пространство (мислено е, тъй като пространството е всъщност неделимо цяло) на две – „тук-там”, „вътре-вън”, „свое-чуждо”. Това абстрактно разделяне произлиза от нуждата на човека да обособи „свое” пространство, което да е различно от другите пространства и в което да се чувства сигурен, защитен и спокоен. Поради необходимостта на човека да обособи такова място и при наличието на вече оградено пространство (например пещера, къща, колиба, палатка и др.), се появява и идеята за прага, която се свързва с входа към отделената територия. Смисълът на прага се състои в двете смислово и ценностно различаващи се пространства – „вътре” и „вън”. Тези две територии се свързват (и разделят) чрез входа и респективно прага. Вход и праг се оказват неделими – ако е налице врата или вход, то неминуемо трябва да съществува и праг, независимо дали е ясно очертан или не. Прагът би могъл да бъде дървена летва или подредени камъчета, т. е. нещо издигнато над земята или начертана линия, може дори да не е обозначен – а да е например мислената права, която свързва двата долни края на входа.

Поради необходимостта от такъв предмет – разделител на пространството „вътре-вън”, човекът изгражда чрез мисълта си визията за това, какво трябва да представлява той в реалността, за да изпълнява желаните функции. Така предметът трябва да е различим за другите хора като граница между две пространства. Ако човекът, който я поставя (границата), е наясно, че тя съществува, макар и само като мислена линия, то не е сигурно, че другите хора изобщо знаят за нейното наличие, и именно поради тази причина е необходимо човекът да създаде материален образ на тази мислена линия. Материалът, от който се изработва прагът не е от особено значение – той може да бъде направен от дърво, метал, пластмаса, може да бъде и просто подреждане на камъни в редица пред входа на пещера или начертаване на линия. Същностно важното и определящото характера на прага е поставянето му на входа на пространството „вътре”. Това е именно мястото, на което прагът е праг. Поставен където и да е другаде този предмет би бил безсмислен и неопределим като нещо полезно. Ако бъде видян извън контекста, който му придава същност, а именно входа, прагът изобщо няма да е праг, а някаква летва или просто обикновено парче от определен материал. Този предмет е необходимо да бъде на своето място, за да бъде разпознат и мислен като праг. По този начин се получава двойствена връзка – прагът е праг, само когато има вход и винаги, когато има вход има праг. Двете неща са неразривно свързани.

Условие за изграждане на праг е наличието на пространство, което да е определено като граница, някакво място, което е избрано да отделя два свята, носители на различни характеристики – били те на дома и чуждото, на свещеното и профанното, на живота и смъртта, на познатото и непознатото. Прагът е предмет, обозначаващ границата между две пространства и същностните различия между тях. Наличното битие на прага се постига с „поставянето” му на определеното за граница между „свое” и „чуждо”, „тук” и „там”. Поставянето на прага всъщност „създава” защитеното и сигурно пространството, то се „прави” от прага.

Разделението на пространството на „вън-вътре”, „свое-чуждо” се определя от необходимостта човек да подреди света и да се ориентира в него, поради което непознатото и далечното, необхванатото от човешкия поглед пространство е самата възможност за друго битие. Ако домът е подчиненото на човешкия порядък съществуване, то всичко отвъд него се мисли като изложено на вредоносни сили. Прагът е едновременно границата, която отличава и противопоставя два свята, но също така е и място, където тези светове общуват, където може да се извърши преходът от профанния към сакралния свят. Той има и особена роля при разграничаването на човешките общности. Прагът отделя "своите" от "чуждите", принадлежащите на дома от приходящите. На прага се осъществяват срещите и разделите.

Прагът е необходим на човека, за да предпазва отделеното място от навлизането на зли сили или опасности – прагът се мисли като възможен ограничител, който да възпрепятства проникването им в ограденото пространство. Представата за този предмет се свързва с преминаването от един свят в друг и промяна на цялата реалност. Прагът отделя „своето” от непознатото и чуждото, като по този начин символично определя границите на сигурното, защитеното и в много случаи свещено пространство. Този предмет има магически и символичен характер на препятствие, на „защитник”. Специално място в домовете на древните хора е заемал прагът. В езическите времена там е бил закопаван прахът на починалите, а след това прагът се превръща в място, обитавано от родовите духове. В традицията магическите защитни функции на прага могат да бъдат подсилени чрез поставяне на различни предмети в близост до него – торбички със сол, билки, подкови, кръст и др. Има редица поверия, свързани със символиката на прага. Множество ритуали съпровождат преминаването на домашния праг: покланят му се или падат на колене пред него, благоговейно го докосват с ръка и т.н. Прагът има своите „пазачи“: божества и духове не позволяват проникването както на човешката зложелателност, така и на демоничните и болестотворни сили. Именно на прага се принасят жертви на божествата пазители. Смята се, че понятието „праг на вратата” се е появило от келтския обичай след вършитбата събраното зърно да се съхранява в дома като отдолу на входната врата се е поставяла „дървена панела”, „за да не избяга зърното”. На някои прагове се поставят скулптури, които изобразяват определено състояние – застрашителни същества, копиеносци и др. Те имат за цел да покажат и подчертаят, че прагът е нещо важно и не всеки може да премине през него. Друг обичай, свързан с магическата символика на прага, е подливането с вода, което носи късмет и успех на напускащите дома.

В днешни дни символиката на прага като разделител на пространствата на уреденото и хаоса е запазена, но и служи като архитектурен елемент, който се използва за украса и придава завършеност на вратата. В архитектурата входът на къщата се подчертава на концептуално ниво, за да покаже на идващите, че прагът е именно там, а не на друго място. За тази цел се използват разнообразни архитектурни елементи като козирки, украси, стълбища, колони и др. От практическа гледна точка изпълнява и функцията на спиращ въздушните течения предмет, нещо като уплътнител.

Прагът може да бъде качествено определен по отношение на материала, от който е направен – метален, пластмасов, дървен, каменен и др. По отношение на цвета – черен, кафяв, жълт и т.н., формата – обла, плоска, вдлъбната и др. Количественото определяне на прага може да бъде направено по отношение на неговата дебелина, широчина, височина, дължина.

Прагът, както всички предмети, според Хегел, влиза във взаимодействие с други предмети в своето налично битие и се изменя под тяхно въздействие. Хората, които стъпват по него, въздухът, водата променят качествените му характеристики – той може да се изтърка, избелее, износи, счупи. Всяка количествена промяна води и до качествена промяна.

Предметната онтология се занимава с небитието, възникването, съществуването и изчезването на нещата. Тя проследява тяхното ставане, свойствата им, границите, качествата им и тяхното количествено определяне, тяхната мяра. Онтологизирането на предметите позволява на човека да види всички техни страни, да опознае същността им, изменчивостта им. Посредством принципите на онтологията се осъществява актът на познание и определяне на всеки един предмет от човешкия свят.

Небула за къс фантастичен разказ - 1980 - 1989

2011-02-28T01:00:00.000-08:00

1980 - "Пещерата на танцуващата Мечка", Клифърд Саймък
1981 - "Флейта от кости", Лиса Тътъл
1982 - "Писмо от Кларис", Кони Уилис
1983 - "Миротворецът", Гарднър Дозоис
1984 - "Утринно дете", Гарднър Дозоис
1985 - "Сред всичките ярки звезди", нанси Крес
1986 - "Тангенти", Грег Беър
1987 - "Вечно твой, Ана", Кейт Вилхелм
1988 - "Библейски истории за възрастни, № 17: Потопа", Джеймс Моро
1989 - "Морските гребени на Дирак", Джефри Ландис

Рафтове за книги, автор Джозефин Хелстром-Олсън

2011-02-27T13:08:00.000-08:00