За Книгите

Гангстерите на сухия режим и голямата депресия в социалната история на САЩ /1919 - 1936 г./, Александър Сивилов

2026-04-02T05:06:00.000-07:00

Представям ви една проницателна и много широко скроена книга, която по разбираем и питателен начин описва процесите свързани с възникването и протичането на голямата депресия в САЩ в началото на миналия век. Докато четете ще се убедите, че зад информативността на текста прозира дълбока концептуална конструкция какви са принципите на функциониране на капиталите, пазарите, политиките и как еволюцията на процесите е логична, тенденциозна и пряко свързана с нашето съвремие.

Книгата можете да откриете на сайта на Букрат.

Поколенията разглеждат своите епохи като изолирани явления. За съжаление това е особено силно валидно за днешната младеж, която е въобразила проекция за света по собствен образ и подобие игнорирайки факта, че всичко съществуващо днес е резултат от предходни явления и събития. В този смисъл книга за голямата депресия дава представи обогатяващи личната проекция. В книгата са разгледани както политиката на правителствата по време на икономическия срив, но е обърнато внимание на социалната и културната среда, която тези икономически турболенции формират. Широкият размах на погледа включва представяне на работнически бунтове, стилове в изкуствата, драматични конфликти с ветераните от ПСВ, дълбочинни процеси свързани със сухия режим и представя някои страни на въпроса с линчовете и обезправяването на някои социални групи. Защото по това време социалната сегрегация е на различни нива и е наистина интересно да се погледне по-отблизо.

Сериозните теми са представени по много пивък начин - книгата се чете с лекота, с удоволствие и оставя трайни следи защото не се опитва да убеждава, а успява да събере в пресечни точки описваните събития. Последователността и навързаността на събитията го предполага. Много важно е старанието на Александър Сивилов текстът да е увлекателен, да звучи непосредствен, а изложението да е едновременно и наситено с информация, но и разбираемо. Книгите, които успяват да въплатят едновременно смисъл и лекота на изказа и изложението са стойностни, защото не се главозамайват да респектират читателя със сложни фразеологии, а наистина разказват. Разказът в тази книга е интригуващ и увлекателен, освен, че е полезен и исторически издържан.

Събитията свързани с голямата депресия демонстрират принципи на функциониране на политиката ръководена от икономически доминанти. Социалните явления, културата, еволюцията на масовите възприятия са резултат именно на тези политики. Във времена, в които линчуването не се преследва от закона се въвежда сух режим с привидната цел "благоденствие". Амбивалентноста на тези успоредно съществуващи явления води до логичните изводи, че в същината си сухият режим не е дори социален експеримент, както го наричат, а съвсем преднамерено действие продиктувано от остри икономически подбуди. Остротата се усеща и в реакцията на населението, което бързо се адаптира към тази нова "игра". Сривът на финансовата система, който книгата също разглежда е логично последствие от натрупаните социални и икономически дефолти. Когато през 29-та година борсата претърпява прословутия си крах това не е резултат единствено от надуването на финансов балон и ако прочетете цялата книга ще се убедите, че многопластовият разказ на Александър Сивилов е щедър и питателен.

Излиза втори брой на Tough Poets Review

2026-04-01T03:46:00.000-07:00

Втори брой на американското списание Tough Poets Review е едно от интересните литературни събития през 2026 година, защото то продължава да предизвиква любопитство с уникалният подбор на публикуваните произвадения. В него читателите откриват интервюта, статии, литературна критика, разкази и есета, които имат критично и будно отношение към социалните въпроси на нашето съвремие.

Критиците определят първи брой на списанието като забележителен дебют и някои от тях го поставят на четвърто място сред двайсетте най-добри американски литературни списания.

"Tough Poets Review създава усещането, че сте заобиколени от вашите най-ерудирани, ексцентрични, прогресивно мислещи творчески приятели - вида приятели, които поставят всичко под въпрос интензивно и игриво еднакво силно и в този процес отварят нови начини на съществуване и мислене. На тези страници има полет на въображението и незнанието, които ви навеждат да погледнете към света по различен начин щом ги оставите. Това е много рядко и високо ценено качество".

Нихаарика Неги

"Tough Poets Review се развива - в най-добрият смисъл на думата. Писателите, художниците и мислителите в дебютното издание са бунтари до дъното на съществото си. Тяхната работа е променяща, забавна, умна, неочаквана и стряскащо честна. Мислете за това като за антидот спрямо създадената от изкуствен интелект зала на безсмисленото ехо в сърцето на цивилизация поставена на изкуствено дишане. В един бъдещ /по-добър/ свят това ще е едно дълголетно списание."

Алан Бисборт

Можете да поръчате списанието на страниците на Кикстартър.

Tough Poets Review: A Literary Magazine on the Rise by Rick Schober — Kickstarter

А можете да прочетете допълнителна информация за изданието и публикуваните автори като посетите сайта на списанието на следния линк.

Tough Poets Review | Issue 02

Втори брой на списанието е 188 страници и в него са публикувани творбите на 63 автора подбрани сред 2400 авторски предложения. Представени са творци от цял свят, които интригуват с непосредствените си и честни наблюдения над съвременни социални въпроси. Фотографията "Коте, Италия 1936", на корицата е на известният автор Хърбърт Лист.

Списанието се издава от Катлийн Кулен и Рик Шобър и ще излезе на 1 май, 2026 г.

Във втори брой пролет/лято 2026 г. ще откриете интервю с драматургът Карен Малпед, високо оценения и награждаван продуцент и автор Нихарика Неги, нови творби от концептуалния художник и композитор Бийти Уолф, художникът и автор Елберто Мюлер, иконата Лидия Лънч, поетът и историк Гилиан МакКейн, есеиста и литературен критик Свен Бъркъртс, визионерът Дарио Калмесе, скулптурът Кенеди Янко и поетът Юлиана Хъстабъл.

Пригнитал - великолепието на говора

2025-12-31T04:05:00.000-08:00

пригнитал - добавял, донатрупвал. "Пригнитал още шума в каруцата докато ходел по пътя". "напригнитал колкото може да събере". Всъщност звучи много интересно, доближава се по смисъл до притурям, но основата "гнитам" буди същинското любопитство.

докът - докато. Думата е жива, все още е в употреба, до преди няколко години я чувах да се използва.

отдире - отстрани, досами, наоколо. "ходел отдире на коня".

спързалял - пързулнал се, "спързалял се по склона та стигнал първи"

войнук - войник, "войнушко село", войнуци наемници и повинници по време на османското владичество изпращани из цялата страна във военно-помощни отряди към османската войска

ниедно - никое, "легнал си по ниедно време"

пишур - чешма, извор за водопой. често това не е същинска чешма, а е прихванат поток или подпочвена плитка река, която се лови с една тръба и малко камъни. Ударението пада на първата сричка, което прави думата даше забавна.

Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите, Чарлз МакКей

2025-12-31T04:03:00.000-08:00

Благодарение на книгата "Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите" българският читател за първи път има удоволствието да се запознае с класическия труд, посветен на най-забележителни примери на морални епидемии, породени от една или друга причина, показващи колко лесно могат да бъдат подвеждани или управлявани масите, колко дълбоко в човешкото съзнание е залегнал принципът на подражание, стадният инстинкт и сляпото увлечение.
Чарлз Маккей е поет, журналист, автор, антолог, писател и писател, запомнен главно за книгата си "Извънредни популярни заблуди и лудостта на тълпите"

Книгата можете да откриете тук.

Вяра, Никол Вапцаров

2025-12-23T12:04:00.000-08:00

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Налетни и вешело - думите, които ни радват

2025-12-22T03:32:00.000-08:00

налетни - петимни, производно от "налитам", "не били много налетни на работа". С нея се добива много интересен евфемизъм. Вместо да се каже, че човекът е мързелив се използва омекотеното, че не налита на работа. Съдържа се една снизходителна, но и подигравателна нотка, която прави думата много нюансирана и щедра на смисли. Когато се използва в положилен смисъл, че човекът е много налетен на работа пък се подчертава един хъс, с който подхожда към делата си. Усърден е и не си пести силите. Не бере страх на дланите си, която фраза също е много интересна.

словоблудие - всъщност все по-често използвана дума.

търмъча - По речник думата означава греба, загребвам, събирам. Аз я чух употребена в смисъл на "обирам, грабя някого" и понеже не е често срещана в говора на хората си я отбелязах като едно на ум.

вешело - жива и използвана дума. Това е малко клонче, на което са подредени череши отдолу нагоре. Първите дръжки на череши се премятат през по-ниска издънка на клончето и така до горе над тях се редят черешите. Изглежда най-подходящ клон за вешело е върхар от джанка, защото при него има много разклонения на млади клончета от основното стебло и така черешите могат стабилно да бъдат подредени догоре. Вешелото е атрактивен начин за поднасяне на череши, но също така е и хитро, защото е съобразено с нежността на плодовете. Днес ние сме свикнали да извадим съдина, за да наберем две шепи с череши, но ако сте на нивата или по път паница няма да имате, а може и да не е чиста ако все пак носите. Тогава трябва да ги поставите в пликче или в блузата си, което ще остави трайни петна по дрехата и ще омачка плодовете. Ако си направите вешело, обаче, освен, че няма да си изцапате дрехите, ще запазите черешите неомачкани и можете да вървите по пътя и да похапвате или да ги занесете на някого като подаръче.

утъкмица - сръбска дума, която ние използваме в смисъла на "сбиване". Тъй като думата е в ползване от два близки езиково народа може да се каже, че тя принадлежи и на двата. Ние я използваме повече в смисъл битка, сбутване, пердах. "И стана една утъкмица ум да ти зайде." или "каква утъкмица те чака..."

На всички, които мислят, че чист книжовен език е таван на високия вкус и самоцел, трябва да се обърне внимание, че той е само колоната, около която великолепието на езика се разкрива и избуява.

гаче - великолепна дума, все по-рядко използвана. Сякаш, все едно, като, че ли. "Гаче ние нямаме театри и драматурзи та трябва да се кланяме на чуждестранните" или "гаче сам не може да си свърши работата та мене вика".

Новите правила на богатството, Бен Бенсън

2025-12-20T02:47:00.000-08:00

Целта на книгата е да накара читателите да се замислят как точно се отнасят към парите. Неточните или негативни мисли по въпроса за личното забогатяване могат да се превърнат в самоизпълняващо се пророчество и да направят постигането на богатство на практика непостижимо. В “Новите правила на богатството” Бен Бенсън преобръща наопаки отрицателното мислене и развенчава митовете за личен просперитет. В мит №8: Всичко зависи от икономиката той обяснява как рецесията е най-доброто време за правене на пари, а в мит №24 : В играта на богатството има печеливши и губещи, защото не трябва да правиш мръсни номера, за да станеш много богат. В тази динамична провокативна книга ще научите митовете и техниките за трупане на богатство от един предприемач, който сам е натрупал личното си богатство. “Новите правила на богатството” е едно великолепно постижение, което казвайки истината в очите ви превежда по пътя на правилното мислене и упоритите действия, които са необходими за постигането на личен просперитет. Собствения успех на автора дава пример на всеки желаещ да постигне богатство, като отговорите на всички въпроси се крият из страниците на тази провокативна книга.

Бен Бенсън не просто говори за бизнес - той го изживява. Той е самоук, започва от нулата и то на два пъти. След като изгражда мултимилионна консултантска компания, която продава, пропилявайки и последното пени, той започва отначало, като работи денонощно, за да изгради империя за недвижими имоти, чието състояние днес се оценява на 55 млн. паунда. Като “вътрешен човек” от бизнеса, Бенсън има достъп до инструменти и процеси, които генерират истинско богатство. Той ще ви покаже какво да правите, но винаги обръща по-голямо внимание на това как трябва да мислите. От съчетанието личен интерес и натрупан опит Бен Бенсън се изгражда като динамичен лектор, който е изнесъл над 2000 семинара по целия свят. С него се консултират главни мениджъри на компании като Bank of Amerika, FedEX, BMW, Ford и други. Всичко, с което Бенсън се захваща, увлича хората с желание и страст да работят с него. Мисията му е да образова хората как да се отадат на живота на бизнеса. Посланието е съвсем ясно. Както Бен изтъква: “Не е достатъчно да мислите за богатството…трябва да работите за постигането му, докато това стане част от вашата ДНК”. Над 2 милиона копия от тази книга са продадени по целия свят.

Материалът е подготвен от издателя на книгата

Новите правила на богатсвото - Академи

Книгата като сървейланс заглушител

2025-12-20T02:39:00.000-08:00

Какво си разбрал от една книга не е възпитан въпрос, освен ако не го завада професорът с тревожно повдигната вежда. И така стигаме до силата на интерпретацията, капацитета на всеки един да улавя за себе си стойностни смисли и целта на говоренето. Целта на един роман, целта на една статия хвърлена в интернет пространството, целта на една научна разработка и т.н. У хората се наслои едно самочувствие, че те са наясно с всичко, няма нужда да четат, защото няма какво повече да бъде казано и всичко, което се явява различно от техните мисли или чувства по дадена тема се явява излишен и кух напън на някого да се опитва да мисли. На базата на това колосално самочувствие хората гледат с пренеблежение на онези, които търсят дълбокия анализ. По-лесно и по-приятно е да си пуснеш телевизора и да гледаш "Ергенът" да кажем, където ти си по-зрял и по-умен от онези, които виждаш. Ти мислиш така, защото самият факт, че гледаш вече доказва обратното.

Програмните протези на изкуствения интелект, които ни е разрешено да ползваме, обаче, не са така. Директивата при тях е "за всеки според възможностите и интереса", което означава, че ако търсите четене с разбиране ще го получите, ако търсите тъпи смешки ще ги получите, ако търсите някой, който да ви ласкае ще го получите. Тези модули функционират симултанно като енциклопедия, учител, справочник, интерпретатор на съдържание, ментор, психотерапевт и т.н. Те дават на всеки това, от което има нужда и тъй като човешкият мозък изпитва потребност да играе, тук съм съгласна с Хьойзингха, те му помагат да потъне в играта, която си е избрал. Разбира се през цялото време сондират информация за индивида, но погледнете го така. Информацията, която даваме за себе си изглежда ценна - харесва физика, мотори, автомобили, пълен е с въпроси, не знае нищо, знае малко, изпитва тревога, детерминиран е в някаква посока... Кой би имал нужда да знае такива неща за всеки отделен човек и за какво ще да я използва тази информация при положение, че ние вече веднъж се изплющяхме в социалните мрежи и си разказахме всичко. Какво намчираме за смешно, за какво сме склонни да се скараме с някого, кой може да стреля, какви са ни нравствените разбирания, какви са политическите, кое ни вади от обувките, кое не ни трогва. Колко сме лабилни, колко сме доверчиви и т.н. Всичко това излиза като карта на личността и ако някой ден е необходимо да бъде утилизиран даден индивид много лесно ще е да се сближите с него имайки предвид всичко, което го вълнува. Защото той не знае, че вие го познавате. Ако поставим всичко това в една голяма скоба и повдигнем уравнението на някаква степен да кажем 99 ще получим как изглежда човека. Вие вече знаете, че ако му срежете гумите на колата това ще доведе до един или друг резултат. Ще си изпусне ли нервите? Ще може ли да си купи нови? Дали няма да си нарочи някого и да му отмъсти реципрочно? Или ще се смее...

По същия начин, по който личността на един човек може да бъде прочетена и интерпретирана самият този човек чете всичко заобикалящо го. До колко разбира това, което вижда зависи в голяма степен от интерпретативния му капацитет, а това качество се развива на базата на опита, но и на базата на всичко, което е имал възможност да види и прочете. Четейки хартиената книга, обаче, всички реакции си остават за него. Тоест никой не го снима дали прави фициономии, дали се тъпче с храна докато чете, дали си драска с химикалка за да се концентрира, дали се почесва, попипва, дали в тялото му има напрежение, дали не сипирдосва автора и т.н.. Не, хартиената книга не прави такива неща все още. Ние спокойно можем да гледаме на нея като на зглушаване. Когато я хванете в ръце се откъсвате от наблюдението и там има няколко часа, в които не работите за "профил", а само за себе си, което също е част от профила, но по друг начин.

Защото някой, който е прочел дадена книга може да бъде изловен, че я е прочел и това да бъде вписано някъде. Този си е купил томове с въпросителен характер. Някоя щикотлива литература, например, но никой не може да направи каквото и да било умозаключение какво точно е разбрал докато я е чел. Нали така?

Легенди за богатството, Ричард Уотс

2025-12-18T08:46:00.000-08:00

Какво имат богатите, което Вие не искате да имате? Вярвате ли, че малко повече пари ще решат много от проблемите ви?

Книгата показва как живеят богатите. Авторът Ричард Уотс ще ви покаже една друга шокираща гледна точка.

Ричард Уотс е автор, адвокат и съветник на едни от най-богатите семейства в Америка. Авторът развенчава легендите за богатството, споделяйки своя дългогодишен и богат опит как да избегнем капаните на прахосничеството и парите да са в подкрепа на нашия живот.

Книгата можете да откриете тук.

Кой е написал историята "Алёша Попович и Тугарин Змей", текстът е изготвен от Open AI

2025-11-26T00:52:00.000-08:00

📜 Произход: фолклор / „былина”

Алёша Попович и Тугарин Змей — не са персонажи от „авторска книга”, а произлизат от фолклорните билини на Източна Рус, т.е. народни епически песни и предания. Wikipedia+2Wikipedia+2
Това означава, че няма „един автор“ на историята; тя е съставена и предавана устно през поколения, с множество варианти и вариации. Wikipedia+2nukadeti.ru+2
В различните версии се разказва за хитростта на богатиря Алёша Попович — син на поп, млад и пъргав, който побеждава Тугарин Змей чрез ум и премисъл, не винаги с сурова сила. Wikipedia+1

🎞️ Модерни адаптации: книга, анимация, преработки

През 2004 г. е създаден анимационният филм „Алёша Попович и Тугарин Змей“ от студиото Мельница. Сюжетът е взет от народната билина — но силно преосмислен и преработен за нуждите на съвременното разказване и комедия. Культура.РФ+1
Няма класическа „оригинална книга“ зад билината — поне не както при романите: билините са устни песни, записвани едва много по-късно. Wikipedia+1
Все пак има съвременни книжни адаптации, базирани на филма или на билините — например детската книга, озаглавена „Алёша Попович и Тугарин Змей. История Алёши“, публикувана наскоро, но тя е модерна интерпретация, не древен текст. MnogoKnig.com+1

🔎 На какво е базирана историята — дали има историческо ядро

Според някои изследователи, характерът на Тугарин Змей може да отразява реален исторически враг — например хан или княз на номадски племена (в някои версии се споменава, че „Тугарин“ е корупция на „Tugar-Khan“ / „Tugor-khan“), така че сблъсъкът може да символизира реални конфликти между ранната Рус и степните народи. Wikipedia+2Ulster University+2
Но — като при повечето билини — е почти невъзможно да се отдели „историческа истина“ от митологична добавка: разказите са променяни, адаптирани, „преразказвани“ с преувеличения, чудовища, дракони, фантастични елементи. Така че днешната версия е смесица от народна памет, мит, символика и художествена метафора.

✅ Заключение

Историята за „Алёша Попович и Тугарин Змей“ е народна, базирана на билини — няма един автор, тя е колективно сътворение, предавана устно.
В съвременност тя е преразказвана — като филм, като детска/любава книжка, като игра — с художествени свободи и често преосмислени сюжети.
Основата ѝ може да има исторически (или поне идеологически) елементи — например конфликти с номадски народи — но днешната легенда е силно митологизирана и символична.

Минно дело в речта на другите

2025-11-26T00:45:00.001-08:00

Хората, с които общувам говорят книжовен език, но в речта им живеят понятия, които упорито излизат от масова употреба. А речта е по-красива, когато намира начини да те изненада или да те обогати чрез своята вариативност и нюанси в смисъла. Да срещнеш рядко употребявана дума е почти като да влезеш в малка китна сладкарница и вътре да откриеш сладкиш, който вече никой не приготвя.

хронофаг - човек, който умело ти изяжда времето най-често поради неовладяема логорея. Понякога разговорът е почти невъзможно да бъде затворен с почтени средства поради нескончаемо бликащите от пода нови изречения, в които хронофагът избликва с обновени пориви да сподели нещата, които мисли. Понякога ефектът се получава заради поведение, което е толкова забавено и така отнесено, че е невъзможно да бъде овладяно и структурирано. Това по никакъв начин не поставя негативен знак или оценка за качествата на човека, но реално крайният резултат е този - безвъзвратна и осезаема загуба на време.

шантиклер - перко, кукундрел, но с положителен нюанс. Човек, който произвежда особени действия, манифестира необичайно поведение и оставя усещане за налудничавост, но по един безопасен и приятен начин. Може да се използва за привички и навици, които са пресилено фокусирани върху някакво хоби, интерес, мания. Или да обозначи изнесено поведение с артистичен характер.

шунтирам - окъсявам, скъсявам пътя на проводника прескачайки част от системата. В ежедневната реч се използва все по-рядко, но все още има хора, които я носят със себе си. "Един ми къса нервите" "Шунтирай го", заобиколи го. Трябва да ходя до Радомир и се чудя дали да шунтирам или да си хвана магистралата.

кеся - в минното дело глаголът означава провисване на на количката по поточната линия, а в ежедневната реч продължава да се използва като вися някъде с нюанс "безцелно".

чепик - обувка, често използвано за луксозна обувка, която се отличава с нещо от останалите. "Скивай какъв чепик си намерих", "Тия чепици си ги купих във Варна, а, какво ще кажеш?", "Ако сложиш и един лъскав чепик си готов". В стар стил "слагай чепиците и да тръгваме" подсказва, че думата е обозначавала какви да е обувки.

Пироговка и шизофренка - използвано за горски гъби от опитен гъбар и там на опашката идва и най-важната част "не яж гъби от гората"

Кой е написал "Аз роботът", материал изготвен от Grok

2025-11-26T00:45:00.000-08:00

Историята за „Аз, роботът“ (I, Robot) има няколко различни форми и автори в зависимост от това за какво точно питаш:

Оригиналната книга „Аз, роботът“ (1950) – Автор: Исак Азимов (Isaac Asimov) Това е сборник с научнофантастични разкази, обединени от общ сюжет за еволюцията на роботите и Трите закона на роботиката. Азимов е създателят на концепцията и на почти всички разкази в книгата (с едно малко изключение – разказът „The Robot AL-76 Goes Astray“ е написан от него, но има и други ранни негови роботски разкази).
Филмът „Аз, роботът“ (I, Robot, 2004) – Режисьор: Алекс Прояс – Сценарий: Джеф Винтар (Jeff Vintar) и Акива Голдсман (Akiva Goldsman) Филмът НЕ е директна екранизация на книгата на Азимов. Оригиналният сценарий на Джеф Винтар се казваше „Hardwired“ и нямаше нищо общо с Азимов. По-късно студиото купува правата върху заглавието „I, Robot“ и името на Азимов, и Акива Голдсман преработва сценария, като добавя елементи от роботските разкази на Азимов (Трите закона, персонажи като Сюзън Калвин и др.). Затова Исак Азимов е посочен в надписите като „автор на идеята“ (suggested by his book), но самият сюжет и сценарият на филма са оригинални и са дело предимно на Винтар и Голдсман.

Кратко казано:

Книгата = 100% Исак Азимов
Филмът = сценарий от Джеф Винтар и Акива Голдсман, „вдъхновен“ от Азимов, но не е негова история.

Ако питаш конкретно за филма (което най-често се случва), основните автори на историята и сценария са Винтар и Голдсман.

Думи бълбукащи в ума ми

2025-11-19T10:56:00.000-08:00

отдана де - отсреща. Ей там отсреща, но за по-далечно място. Де е брат ти? "Отдана де", а също "отдана де му дърве изтребвали". Много любопитно е това, че отговорът "там, де" идва към въпрос "де е". Тоест това е много спонтанен и реципрочен формат на изказа. Де ще садиш картофи? Отдана де. Разбираемо и ясно, че това е на отсрещния баир и не е някъде наблизо.

кунки - Ръце с умилителен отзвук. "Дай да ти го сложа в кунките". Нежни, сладки, детски са тези ръце.

доблест - неузнаваемо качество, тясно специализирано научно понятие, за което никой не е чувал и никой не познава. Наскоро ми прелетя пред околяра материал, който посочваше "доблест" като старобългарска дума. Прелюбопитно, дълбоко интригуващо.

чучнал - седнал. "Чучнал" е остаряла дума, която е излязла от употреба, но по-възрастните с удоволствие я припомнят от време на време. Тя има сладникав характер и ми напомня за едно детство, в което възрастните казваха "чучни тука да свърша нещо". Тя предполага ниско сядане, уютно и притворено. Да кажем на дървено пънче или на стъпалата на къщата, където всички преминават високо над теб докато ти си се свил на топчица за да не пречиш или за да не те хванат на работа.

сето - цяло, всичко. На някои места се използва "сето гледа нагоре", а на други места в смисъла на "всяко". Тъй като се среща в по-голяма степен в народни песни търпи интерпретации заради художествения контекст, а и най-вече поради факта, че за нас тя е вече остаряла и ние я четем интуитивно, но по различен начин заради дистанцията на времето. Мисълта ми е, че някой с дълбоки познания за езика може да предложи по-добра интерпретация. Аз я използвах в смисъла на "всеки".

разцути - разцъфтял. Използвана в комбинацията "разцути трендафил" значението й веднага става ясно, но ако някой не познава думата "трендафил" му е трудно да си представи нацъфтялите рози. Аз я открих във фолклорна песен и ми хареса. Най-много ме радва изненадата, която предизвиква в един любопитен ум.

Риза от безгрижен човек, детска приказка

2025-11-18T11:19:00.000-08:00

Риза от безгрижен човек е базирана на български фолклорен мотив, който е представен в книгата предуман едно към едно и с уточнение за произхода си. Книгата е разширена интерпретация на посочения сюжет и съдържа отделни наративи предлагащи различни гледни точки към въпросите свързани с безгрижието, силата на владетелите, техните слабости и възможностите, които получават за да достигнат повече мъдрост.

В стила на останалите книги от тази поредица приказките са вплетени една в друга. Книгата е изпълнена в проза, но вътре в нея има римувани пасажи или сегменти, които предлагат алтернативна ритмика, прочит и съдържание. Дали съществува риза от безгрижен човек и какъв човек може да я носи? На чий гръб е била изкована или по чие искане? Кой може да си позволи да носи такава риза и каква е нейната цена?

наратива "Опитознайка за магаренцето" предлага съждение, че има 4 вида хора базирано на възможните комбинации умен-глупав, добър-лош. И тя както и останалите книги в поредицата залага и се опитва да строи класическа и общочовешка нравственост.

Книгата съдържа следните истории:

Приказка за риза от безгрижен човек
Сърцебийница на уличната девойка
Митоделка за петте царски ризи
Сърцедуманка за рая на земята
Скъпознайка за лъскавината на златото
Опитознайка за магаренцето
Словка за една уловка
Душеубийка за себичността
Предумка на приказката за риза от безгрижен човек

Тесането е временно решение - думи и хора

2025-10-09T10:18:00.000-07:00

тесам - използвана за остъргване на затревена почва с мотика. Отесах и може да се копае. Тесането не спира бурените. Изтесай го пак, но докато не извадиш корените няма да стане.

егрек - преместваема ограда от леки клони, с която се ограждат овце на нива. Четирите страни на оградата се разкачат и стадото се мести в друга част на нивата. Целта е животните да наторят обилно парче по парче земята, а също така да е ограничено разпръсването им по полето. Обекновено егрека се мести веднъж на една-две седмици, а пастирът нощува в преместваема палатка или колиба поставена върху каруца. Нерядко каруцата не е на колела, а върху подлазги и изглежда като колиба върху шейна.

Омраз - с ударение на "о", човек омразен, противен. "Тоя е страшен омраз"

сербез - проклет човек

двеме - вместо "двете", "да ходим двеме до реката"

сглашат се - когато пеят двама едновремено те се сглашат, отиват си гласовете им, пеят на два гласа, "те много хубаво се сглашаха"

Бургас - Най-източният западен град, израз по време на соца

Жлъчезарен - част от бисерните творения на Радой Ралин

2025-04-21T23:04:00.000-07:00

"Колко сълзи всяка песен струва…

Не да се напише! Да се публикува.".

Авторският подход на Радой Ралин звънти и до днес.

Бедител - За хората, които се изхранват от това да набеждават останалите

Бюрокрад - За подкупните чиновници
Великогушие - За алчните

Властитутка - За продаващите себе си за власт
Езиколеблив - За тези, които си променят мнението според обстановката

Други по-интересни думи, с които представя някои хорски характери са:
Жлъчезарен, злостолюдие, изгодописец, изнудист, интригангстер, клюкартечница, кретенциозен, самодоносник, събременник, човекояздец, чревомислец и др.

Храцане - думите, които интригуват

2025-04-20T23:34:00.000-07:00

Богатството на нашия език извира от всичко. От залежите със съществуващи думи до творческите индивидуални интерпретации. Наслаждавам се на откритието, че се използват, че се раждат, че пребъдват.

храцане - поплюване, авторски сленг / КК оригинала/ вероятно смес между храчене и мъцане. Тоест смислово думата следва да отразява неуспешни и глуповати опити нещо да бъде оплюто

изпащам - фраскам, халосвам, "кат щте изпащам", радомирско

шошльоп - понятието е заловено в употреба като синоним най-вероятно на неудачник, смотаняк.

лапация - авторски сленг, лапане, има се предвид конкретно кражбата, бързите и лесни дивиденти от далавери, софийско

льосперник - авторски сленг, / КК оригинала/, вероятно синоним на гламав, неудачник

Инициатива за подпомагане на пострадалите от наводненията жители на село Богдан

2025-04-03T02:10:00.000-07:00

Прекрасно е, че книгите могат да бъдат свързани с положителни и полезни инизиативи. С всеки изминал ден все повече осъзнаваме, че добрите дела са онези, които остават след нас. И както Яворов ни казва пред някои свои стихове останалото става на пепел. Това е връзка към инициативата за подпомагане на пострадалите от наводнения жители на село Багдан. В посоченият линк можете да прочетете повече.

Инициатива за подпомагане на пострадалите от наводненията жители на село Богдан

"Много години в мен зрееше идеята да напиша книга за историята на с. Богдан, бивше с. Дерелий, Карловско. Целта ми е да запазя историческата памет на отминалото време, свързана с хора и събития от нашето село.

Осъзнаването за запазване на историческата памет е дълъг процес. Паметта на всеки дом, всяко семейство или фамилия, село, град, народ е важна от гледна точка на това, бъдещите поколения да знаят на кого и на какво са потомци. Те трябва да имат самочувствие и гордост от знанието за миналото на техните деди. Нямаш ли история, ти не съществуваш.

Oще в началото трябва да споделя с читателите на тази книга, че нямам претенцията да съм изчерпал темата за историята на с. Дерелий, днешно с. Богдан, Карловско. Има и още една причина, поради която написах тази книга и тя е, че както почти всички българи и аз обичам България. Така едно малко зрънце от нейната стара и велика история ще бъде запазено за бъдещите поколения. Също така, бих искал да запаля огънчето на родолюбието и познанието на всички, които прочетат тази книга. Нека гордо вдигнем глави, че сме българи и заедно да вървим напред към бъдещето."

Богдан Средногорски

Понякога бедствията ни сплотяват и раждат нови идеи за по-добър живот.

Излезе нова книга с криминални сюжети от Емил Левков

2025-04-02T12:43:00.000-07:00

Издателство "Фабер" представи на своите читатели новата книга на Емил Левков. В нея ще откриете повести и новели с оригинално и изключително интензивно действие. Това е третата книга на Емил Левков. В предишните си сборници озаглавени "Заплаха" и "Злините идват по три" той представи на своите читатели интересни и много динамични сюжети. Кинематографичният му подход ще накара читателите да потърсят и новият му сборник.

"Миналото желае своя реванш"
Животът на Иванка Странска като цяло върви добре, докато в него не се завръща един призрак. Призракът на сестрата, която тя е удавила във водите на Черно море преди 6 години. Сега Мартина отново навлиза в света на живите и е готова на всичко, за да си отмъсти. Милост няма да има за никого, а победителят може да бъде само един.

"Беззаконие/Закон на природата"
Сделки с мафията, педофилия, серийни убийства, трафик на деца - мнозина от служителите в полицията на Сакраменто крият мръсни тайни. Отмъщението обаче дебне зад ъгъла. Тереса Дервалт и Джилиан Алекзандър имат дълбоко лични причини за вендетата, която предприемат срещу органите на реда в града, докато в същото време между две мафиотски фамилии възниква вражда, която просто не може да приключи без жертви.

"Черна жътва"
В един наглед обикновен ден животът на Франк Кълън се променя завинаги, когато той се прибира у дома, за да открие труповете на съпругата си и своя син. А извергът, посегнал на живота им, е още там. За обществеността в малкото градче Седона Джоел Алън е просто местният месар. Той обаче има и друго по-зловещо лице, а именно на сериен убиец. Франк убива психопата, но самият той бива завладян от желанието за мъст. Опитът му да посегне на семейството на Алън е осуетен от полицай Нейтън Фрост, ала 10 години по-късно Кълън е освободен от затвора, а сърцето му все така копнее за кръв. Историята разкрива и защо една гимназистка крие по-голямата си сестра в мазето на общия им дом, както и докъде се простира сестринската преданост.

"Дарбата"
Готови ли сме да приемем, че на този свят съществуват неща, които не разбираме? Дали всичко, което не можем да проумеем, представлява заплаха за нас? Възможно ли е да отвърнеш на злото с добро? Съперничеството на Гризелда Рибейро и Елиана Фуртадо дава своя отговор на тези въпроси.

Ръжа и дудурикам - думите, които разнообразяват

2025-03-07T08:15:00.000-08:00

Както обикновено грабвам химикалката и записвам интересните думи, които се чуват по-рядко, но са в говора на хората. И последните ми придобивки, можем да кажем спокойно "богатства" са следните:

Дудурикам - приказвам си, бърборя си. - Дудурикаме си да запълним времето

Ръжа - ръмжа, сголчавам. - аз ръжа детето, а той му мяучи

Келеме - запустяла нива, която не е обработвана поне 10 години, сиреч не става за нищо

вревим си - приказваме си, хортуваме си

саракта - царство, архаизъм

алпи - старобългарските богове са наричани "алпи"

Всички си купихме фабрики през септември

2025-02-01T14:09:00.000-08:00

Няма смисъл да се лъжем. Предният пост, който публикувах, беше написан от ИИ за две секунди. Давам лик за да го прочетете.

Най-старите книги

Поисках му криминален сюжет, поисках му стихотворение. Написа ги за части от секундата. Най-различни неща му поисках и му поставих тема за книга "Какво е това?" и той ми даде план за книга:

"Заглавие: "Какво е това?"

Въведение
"Какво е това?" е въпрос, който не спира да преследва човечеството през вековете. От самото начало на цивилизацията, хората са били движени от желание да разберат света около себе си. Тази книга е опит да обединим различни теми, концепции и явления, които на пръв поглед изглеждат обикновени, но всъщност крият дълбок смисъл и възможности за изследване.

Глава 1: Онова, което виждаме
В тази глава разглеждаме ежедневните обекти и явления, които ни заобикалят. Какво означава едно нещо, когато го погледнем по-отблизо? От простите предмети в дома ни до сложните технологии, които използваме, всеки от тях притежава история и контекст...."

И така нататъка. Сами разбирате, няма граници. Има функция за разширяване до абзац, има функция за раширяване на текста до какъвто размер искате. За половин час имате книга. Зависи колко бързо можете да кликате с мишката. Честито! Вие вече сте автор. И моята госпожа Атанасова пита в разказа ми:

- А каква книга съм написала, за какво става въпрос вътре в нея?

Това трябва да бъде разбрано много добре. Всички ние купихме с времето и усилията си умения, които се имитират и упражняват от ИИ в рамките на няколко секунди. Заради забавянето по трасето. Сиреч мигновено. Искате чисто нов роман сякаш е написан от Толстой? Поръчайте си го, след 1 секунда ще го имате. И ще сте първият му читател...

Ако мислите, че засегнати от това са само хората на изкуството помислете отново. Хубаво го превъртете през кълбото на мисълта. Защото, както аргументира дистопичната научна фантастика, хорър фантастика или антиутопия, това, което следва е, че... българският език има нужда да вземе на заем от сръбски коментара към всичко това.

И не, заварчиците не са застраховани, защото и роботиката не спи.

Най-старите книги, ИИ

2025-02-01T11:50:00.000-08:00

Най-старите книги на света са едни от най-ценните и впечатляващи артефакти от човешката история, защото те разкриват знанията, вярванията и културата на древните цивилизации. Те са символи на стремежа на човечеството да запази информация и мъдрост за бъдещите поколения. Една от най-известните и древни книги е Епосът за Гилгамеш, създаден около 2100 г. пр.н.е. в древна Месопотамия. Написан върху глинени плочки на шумерски език, този текст не само документира митове и легенди, но и поставя основите на световната литература. Друг впечатляващ пример за най-старите книги е египетската „Книга на мъртвите“ – сборник от магически заклинания и ритуали, които са помагали на душите на починалите да преминат безопасно към отвъдното.

Древните индийски Веди, писани на санскрит, също се нареждат сред най-старите и значими книги. Те съдържат ритуални, философски и религиозни текстове, които са оказали огромно влияние върху духовния живот на милиони хора през вековете. В началото тези текстове са се предавали устно, преди да бъдат записани върху палмови листи. Древните китайски ръкописи като „И Дзин“ (Книгата на промените) също са изключително стари и ценни, представяйки философски идеи и методи за гадаене. Всички тези текстове доказват, че нуждата от писано слово и съхранение на знания е универсална за всички култури и времена.

Освен литературните произведения, има и свещени текстове като Библията, Тората и Корана, които играят огромна роля в оформянето на моралните и духовни принципи на човечеството. Ръкописи като Codex Sinaiticus, една от най-старите християнски библии, са от съществено значение за изследване на историческите корени на религиозни общности. Най-старите книги често са изработени от крехки материали като папирус, пергамент или бамбук, което прави тяхното запазване изключителна трудност. Въпреки това, благодарение на усилията на поколения историци, археолози и консерватори, днес можем да се докоснем до тях и да научим повече за миналото на света.

Тези писмени паметници ни показват, че въпреки технологичния прогрес, желанието на хората да създават и споделят истории остава непроменено. Най-старите книги не само са източник на информация за древните времена, но и доказателство за значимостта на знанието, което преминава през вековете и формира съвременния свят. Четейки тези текстове, ние се свързваме с мислите и чувствата на хората, живели преди хилядолетия, и осъзнаваме колко дълъг е пътят на човешката цивилизация.

Автор на текста ИИ

Интервю с Емил Левков - Спектърът на сивото е широк

2025-01-30T09:30:00.000-08:00

Вие сте автор на две книги и предстои да излезе от печат трети сборник с новели озаглавен "Злините идват по три". В този сборник има и един разказ. За читателите сигурно ще бъде много любопитно да разберат, че историите са криминални и особено ярки. От къде черпите вдъхновение, когато разказвате тези криминални сюжети?
Източниците на вдъхновение могат да бъдат различни. Така например преди време написах новела, идеята за която се зароди от фразата "Something is changing inside you" от песента на Guns N' Roses "Don't Cry". Творбата ми разказва за зверове, чието захапване те заразява и те превръща до голяма степен в подобно на тях същество, като единственият начин да се избавиш от вируса е на свой ред да заразиш някого с него. Тази новела все още не е публикувана, като понастоящем се работи и по този въпрос. Идеята за разказа "Под повърхността" от настоящата компилация, от друга страна, се зароди абсолютно независимо в ума ми. Един ден просто се запитах "Какво би могло да накара някого да пожелае да се озове в затвора?". Разказът дава отговор именно на този въпрос. Така че източниците ми на вдъхновение са различни, но често то идва по абсолютно независим път.

Има ли в света ясна граница между добро и лошо и въпросът идва в контекста на постмодернистичното изкуство, което заличава някои граници?
Някои неща категорично могат да се окачествят единствено като "чисто и неподправено зло". Например педофилията и сродните й отклонения, както и абсолютно неоправданата и непровокирана агресия, особено когато е насочена към по-слабите. Но много пъти границата между добро и зло в заобикалящия ни свят наистина се размива. Често нещата не са само черни и бели. Спектърът на сивото е широк.

А когато говорим за обществените нагласи любопитно ни е да разберем вие като писател дали съзирате някои обществени норми, а и граници прескочени в настоящия социален ред?
Много неща, които в съвременното общество се приемат за напълно нормални, са били табу преди век. В страни като Италия и Ирландия допреди няколко десетилетия на развода се е гледало с изключително лошо око и е било много трудно да получиш такъв. Днес, за щастие, се забелязва значително подобрение в това отношение. Някога на преподавателите в България се е гледало с преклонение, докато днес нерядко те се озовават едва ли не в ролята на звероукротители. За мен и двете тенденции са вредни. Уважението е нещо, което не се дава даром, а трябва да го заслужиш и това важи и за учителите. Също така обаче, нищо не ти дава право да влизаш в час в неадекватно състояние и да пречиш на всички останали, а накрая преподавателят едва ли не бива обвиняван от родителите ти за това, че те е порицал.

Дали криминалните сюжети са шокиращи за читателите заради своята изобличителна сила и често прояви на жестокост или съвременният човек е претръпнал към тези неща?
Мисля, че това зависи от съответния човек, но като цяло определено хората са по-претръпнали в наши дни, отколкото преди половин век например.

Някога смъртта не се приемаше с такава лекота, а днес виждаме, че не само в изкуството, но и в реалния живот има промяна в отношението към нея. Дали това наистина е така и на какво се дължи ако е вярно?
Ако става дума за смъртта, описана в произведение, което е просто фикция, тогава да, смятам, че сега това се приема по-леко, и мисля, че така и би трябвало да бъде. Все пак между фикция и реалност има разлика. А ако донякъде сме претръпнали по отношение на смъртта в заобикалящия ни свят, може би е защото и до наши дни той продължава да е разкъсван от безброй кървави конфликти, чийто край не се вижда.

Каква е функцията на художествената литература - да забавлява, да поучава, а може би да възпитава? Вие как мислите?
Да интригува, да забавлява, да провокира към размисъл, но преди всичко да гради светове, в които читателят да може да се потопи.

Разкажете ни повече за третата си книга "Злините идват по три". Заглавието е много ярко и подсказва, че ще се сблъскаме с много драматичен сюжет. Такъв ли е?
Едноименната новела в колекцията започва със сцена, в която Ане-Мийке Вернблоом, по онова време още ненавършила 14, успява да убие педофила, който я е държал в плен през последните 8 месеца. 17 години по-късно Вернблоом, вече полицейски инспектор с успешна кариера, е изправена до стената, когато й се налага да разследва престъпленията на двама серийни убийци, всеки от които притежава уникален почерк, както и да издирва мистериозна жена, за странните си психосексуални преживявания с която споделят различни мъже. Поради обстоятелства, които стават известни на читателя в края на новелата, никой от мъжете не помни лицето на въпросната жена. Освен това, единият от тероризиращите Амстердам маниаци е свързан с миналото на Ане-Мийке и отправя лични послания към нея.

Има ли злодеи, които биват помилвани от съдбата или това е илюзия и разминаването им със справедливостта е само временно?
Има такива, които са съумявали да се измъкнат в продължение на десетилетия, преди да бъдат наказани по един или друг начин. Историята познава и такива, на които, поне на този свят, им се е разминало.

Какво остава във вас след като завършите една творба? Някакво специфично настроение, може би въпроси, а може би желание да разкажете и нещата, които сте оставили недоизказани?
Завършването на всяка една творба носи удовлетворение. Понякога самият сюжет води и до мисли като "Искам да видя тези персонажи в друга, коренно различна, ситуация." или "Тази тема може да се разгледа по съвсем различен начин в контекста на история, която няма нищо общо с вече завършената.". Тогава започваш работа по следващата идея.

Криминалните истории са своеобразен маркер на времето си, но в тях има и нещо универсално от гледна точка на това, че хората винаги са страдали от предубеждания и са били подвластни на силни емоции като омраза, жажда за мъст и т.н. Как мислите, можем ли да поставим разделителна линия между характерното за епохата и исторически непреходното?
В човешката история винаги е съществувал грехът. Във всяка епоха са съществували престъпления. Освен това, от най-дълбока древност у мнозина е присъствал и интересът към това, което буди страх. Формата на разказ се е променяла през вековете и хилядолетията, но тези теми продължават да вълнуват хората и досега.

Кой е най-интересният коментар от читател, който сте чували за вашите книги?
Може би случаите, когато читатели са ми заявявали, че в хода на историята са симпатизирали най-много на образ, който не намирам за най-привлекателния в съответната творба.

Кога ще очакваме послената ви книга и какво предстои след нея?
Скоро може да очаквате моите книги "Злините идват по три" и "Миналото желае своя реванш". Работя и по други проекти, за които вероятно ще чуете в бъдеще.

Лицата на контролигархията, Шеймъс Брунър

2025-01-30T00:42:00.000-08:00

Представете си свят, в който не притежавате нищо и плащате наем за всичко. По-голямата част от белтъчините в менюто ви са от насекоми. Не ви е разрешено да имате повече от едно дете, а данните за вашето финансово и медицинско състояние се предават мигновено до централизирана държавна база данни чрез подкожно имплантиран микрочип.

„Лицата на контролигархията“ предупреждава: така ще изглежда нашето съществуване, ако наднационалните елити от Световния икономически форум постигнат каквото искат.
Автор на тази книга е разследващия журналист Шеймъс Брунър, водеща фигура в екипи, които с разобличенията си предизвикаха множество разследвания във ФБР и проверки в Конгреса за семействата Клинтън и Байдън. Той разкрива общата логика в поведението на милиардерите, контролиращи лостовете на властта, чрез които управляват всеки аспект от живота ни.

Лабиринт от неправителствени организации, използвани като инструменти за социално влияние и избягване на данъци, съчетан с близки връзки с висшата държавна администрация, които гарантират бюджетни субсидии за проектите на контролигарсите: резултат от това е гибелна за всички ни комбинация от пари и власт, която се самовъзпроизвежда, расте в прогресия и не познава, нито признава граници.

В нея главни роли играят Бил Гейтс, Джеф Безос, Джордж Сорос, Клаус Шваб и други, които и най-неинформираният може да свърже с откъслечни факти, непотвърдени теории, общи предложения. Книгата обаче се основава на планина от официални финансови данни, автентични вътрешни документи и корпоративни отчети, за да представи непубликувани досега разкрития за замислите на глобалисткия елит, които могат да променят живота ни. Тази книга заслужава пълното внимание на всеки, който поставя независимостта и свободата над измамното удобство на конформизма.

Последни времена, Питър Турчин

2025-01-30T00:40:00.000-08:00

Питър Турчин, един от най-интересните социални изследователи на нашето време, въвежда в изучаването на история сондажи и прозрения от други научни области вече повече от четвърт век. „Последни времена“ е кулминацията на неговото творчество, за да се разбере по какви причини политическите общности се обединяват и какво ги кара да се разпадат, съобразено с настоящите проблеми в САЩ.

Още през 2010 г., когато списание „Нейчър“ се обръща към водещи учени да дадат десетгодишни прогнози, Турчин използва своите модели, за да предвиди, че Америка се намира в спирала на социална дезинтеграция, която ще доведе до объркване на политическия ред към 2020 г. Последвалите години доказват, че неговите предвиждания стават все по-точни, и това е разкрито в тази книга.

Авторът твърди, че уроците на световната история са ясни: когато равновесието между управляващите елити и мнозинството се измества прекалено много в полза на елитите, неизбежно се появява политическа нестабилност. Неравенството в доходите рязко нараства, благоденствието се стича непропорционално в ръцете на елитите и обикновените хора страдат, а усилията в обществото за принадлежност към елитите стават все по-безумни. Питър Турчин нарича този процес „помпата на богатството“ – това е светът на прокълнатите и на спасените. И тъй като броят на елитни длъжности остава относително фиксиран, свръхпродукцията на елити неизбежно води до силно раздразнени претенденти за елитарна принадлежност, които обуздават народното недоволство, за да не се обърне то против установения ред. Моделите на автора показват, че когато се стигне до този етап, обществата остават затворени в смъртоносна спирала, от която се излиза много трудно.
В Америка „помпата на богатството“ действа с пълна сила вече две поколения. Както сочи клиодинамиката, настоящият цикъл на свръхпроизводство на елити и всеобщото обедняване са извървели голяма част от пътя към насилствени политически катаклизми. Последните времена са единственото, което може да се случи, и изборът зависи от нас, а часовете се нижат.

Питър Турчин е ръководител на проекти в Научния център за сложни системи във Виена, старши изследовател в Оксфордския университет и заслужил професор в университета на Кънетикът. По образование е теоретичен биолог, но сега работи в областта на историческата социология, наричана от него и колегите му клиодинамика. В момента главните му изследователски усилия са насочени към координиране на Кризисната база данни – огромна историческа база данни за общества, изпадащи в криза и излизащи от нея. Между написаните от него книги са „Ултраобщество“ и „Времена на неразбирателство“.