място за разни нещица

...

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 18 Jul 2012 20:27:00 +0000

I tried..and I tried.......and ...i'm still trying...but you just can't run out of it...begging, calling, asking...The music...breaking the last that remains out of me....so just listen..

Когато бях малка зимата беше такава

noreply@blogger.com (zolayka) — Sat, 11 Feb 2012 18:48:00 +0000

Градски

noreply@blogger.com (zolayka) — Tue, 05 Jul 2011 10:48:00 +0000

Пловдиска привечер

Чудесни Български колекции

noreply@blogger.com (zolayka) — Thu, 14 Apr 2011 11:53:00 +0000

Напоследък в ЕТСИ се появяват страхотни изцяло Български колекции, които не мога да не споделя. Цъкни върху снимката, за да разгледаш.

Q No More

noreply@blogger.com (zolayka) — Thu, 17 Mar 2011 14:10:00 +0000

Времето засия и на мен ми стана едно такова приповдигнато...начертах хиляди планове за бъдещето, самовдъхнових се с мечти и проекти и най-важното - намерих сили да завърша едно отдавна започнало приключение.

Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

Почти година не пишех нищо, но ежедневно четях и следях чуждите блогове и цъках ли цъках многозначително с език. Дори си повярвах, че мога да правя някои неща, които се заричам да не подхващам скоро отново. Едни го наричат quilt, други patchwork , в моя случай май май става дума за юрган :)))

И така - откъде идва вдъхновението:

01. http://www.stashmanicure.com/

02. http://www.kootoyoo.com/

03. http://www.seabreezequilts.com/

След гледането и цъкането с език, се започна едно чудене: добре де, ама как точно става това нещо...и за да е пълна почудата се започна с опита:

Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда !

Сигурно месец ми отне да направя цяла торба с подобни квадратчета, подмятах ги насам-натам, гладих и преглаждах, любувах им се...абе радостно ми беше.

Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.

И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.

Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"

Еми тук свършва моето приключение - наистина това което видях из гореспоменатите сайтове и блогове е красиво и изключитено майсторски направено. Моят опит си е просто едно желание да видя горе-долу как се прави. Еми трудно е!!! Не е за всеки. За нерваци пък изобщо не е. Но истината е, че научих много неща за изработването, практически умения попридобих, поподозрях що е quilt и patchwork и в крайна сметка синът ми се търкаля на мекичко юрганче:)

Голям инат съм, но Quilts - No More!!!

Ей така...

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 16 Feb 2011 09:09:00 +0000

"занимавам се с фотография" е прекалено да се каже за мен. По-скоро често нося фотоапаратът със себе си. Обичам да снимам, това е сигурно. Самото щракване ми доставя удоволствие, гледането през обектива. Снимам много...и трупам...
Тези снимки чакат вече повече от година. Но тръпката я изживяна, когато са заснети и споделянето им не е фактор. Не са нищо особено, но ме порази въздействието им върху мен, когато случайно отворих папката с тях. Впечетли ме как нещо отминало, забравено, забутано някъде те "погъделичква" отново...

Мястото е съборът на с. Дъбене, 23.Август.2009г., България

Лампа от остатъци от китайски пъзели

noreply@blogger.com (zolayka) — Fri, 28 Aug 2009 19:38:00 +0000

Тези пъзели преди 10-тина години ги видях на Пиротска, много ме впечетлиха. Но едва миналата година си купих няколко от магазинче за 1лв. Като им махнах частите от плоскостите се получиха едни интересни парчета с дупки...и си ги запазих.

Не знам защо реших, че трябва да са лампа...Малко хартия за печене от вътрешната страна и разни винтчета и малко коркови тапи. Изгасена или запалена лампата е жестока!!!

Бурканчета за подправки

noreply@blogger.com (zolayka) — Fri, 28 Aug 2009 19:35:00 +0000

Хванати са за капачките с винтове за долната част на рафта ми, който също сама монтирах от едно дало фира парче ПДЧ :)

Килимче от стари прежди

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 26 Aug 2009 15:57:00 +0000

Нищо особено. Едно килимче за пред банята.

Просто ме дразнят тези гумените...Апък хубавите ми идват скъпи. Апък и имам много шарени кълбенца...

Поставка за обеци

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 26 Aug 2009 15:30:00 +0000

Пак видяна някъде идея, но отчасти. Ставаше дума за "новият живот" на старите CD-та.

После малко фантазия, кълбенцата ми и пак любимото Ц200 :)))))))))

От изгорели крушки

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 26 Aug 2009 15:14:00 +0000

Тази идея е от форума Направи си сам - раздела "от нищо нещо". Чета го с часове, целият форум. Интересно ми е и освен това се радвам и възхищавам на хората, които майсторят разни работи.

Две изгорели ел. крушки, изтърбушени от вътрешности с помощта на отверка и остри клещи - МНОГО ВНИМАТЕЛНО!!!(че една даде фира ;-)). Две коркови тапи - "повталени" с макетно ножче и шкурка. Две дървени халки от магазина за пердета. Фулмастери за CD и лепилце за дърво. И после малко оцет и олио. Сега ми красят масата и ме радват :)

Завеса от кламери и визитки

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 26 Aug 2009 14:50:00 +0000

В Корея си направих много хубави визитки със снимка. Минимума бройки беше 500 :). Години след това се оказаха не актуални - аз вече не изглеждах така, бях сменила e-mail адрес и телефон. Но понеже бяха красиви, поне на мен си ми харесваха - аз ги запазих. Правенето на такава завеса (може и антимух или антикомарник да му се казва) го знам поне от 20 години. Даже си спомням, че в Пловдив бях правила вече една от стари пощенски картички. Тя вися вися на вратата на терасата и след известно подмятане от тоя в о'ня шкаф бе изхвърлена. Няма и година след това - аз се нанесох в една квартира, която си плачеше за такава завеса. Е!!! Добре че се сетих за визитките. Получи се доста по-стилно от завесата с картичките, защото визитките са абсолютно еднакви и я правят по балансирана като цвят.

Техниката е проста, ако не се разбира от снимките ето кратко обяснение. Визитките се режат на лентички (от една излизат 5 по ширина), после се сгъват на 4-ри равни части навътре (трябва да се погледне снимката). Кламерът се намушква вътре, все едно го правиш с цел да съединиш 2 листа ;). В заострената му част се нанизва следващият кламер, върху него парчето визитка и т.н. Отнема време, но успокоява нервите :)))))))))

Висулките се "подреждат" върху летва с каквото има - габъри, пирони...Летвата се окачва на врата или там където ще се окачва. Просто и ми харесва.

Ботуши ала декупаж

noreply@blogger.com (zolayka) — Wed, 26 Aug 2009 14:28:00 +0000

Едни ботуши, които ми служеха вярно няколко години, но доста се по изчукаха. Бяха тъмно кафяви (съвсем оригиналната снимка липсва).

Тук са напръскани с бял спрей (спрей боя КОСМОС лак). Следва старателно облепване със салфетки, с помощта на великото Ц200 :)
Носих ги почти през цялата пролет, продължавам да си ги обувам, дори когато вали. А понякога ги ползвам да си забода чадъра или някой вестник в тях :)

Как се оправят белите на котарака...

noreply@blogger.com (zolayka) — Sun, 16 Aug 2009 13:07:00 +0000

Мартин се казва той - моят съквартирант и домашен любимец. Защо пък домашен, той просто си ми е любимец! Много е готин, няма да обяснявам - доколкото знам не може да чете...Възпитан е в абсолютна хармония с мен, тоест прави си каквото си иска. Ето как драска калъфите и самите фотьойли на бившата ми хазяйка. Аз напуснах квартирата и се наложи да свърша някои работи...

Е! Аз съм горда с постижението: излезе ми 24лв. - за дамаска, конци и игли, тапицерски ширит и скоби за такер (такера го взех от един приятел). Положих 6 часа труд. Преди това разгледах една руска книга за тапициране на мебели :)...А тапицера на Раковска ми поиска 60лв. на фотьойл.........Ако имах повече време щях да сменя и една пружина и да лакирам наново дръжките. И като цяло щях да сваля старата дамаска, както си му е реда де. Щеше да стане абсолютно като ново.

Направи си сам темите са ми просто любими. Както и Мартин да му се и не види и ноктите и чудото...Дето се казва направих първата тренировка по претапициране, направих си някои изводи и придобих нови умения. Сега се оглеждам по улиците за стари мебели - да ги взема и да се оттренирам наволя. Съветвам всички постоянно да се опитват да правят нещо, което никога не са правили. Тръпката е страхотна!!!

3ти, 4ти, 5ти и 6ти Юли - Анализ!

noreply@blogger.com (zolayka) — Mon, 06 Jul 2009 19:29:00 +0000

3ти:
8:38 - събуждам се от кошмар - разстрелват ме заедно с други партизани; 8:39 - осъзнавам, че "залпа" и трамвая, минаващ по Дондуков са всъщност едно и също нещо. Изтягам се в оранжевите чаршафи и се опитвам да се настроя все пак позитивно. Решавам, че ми се пикае. Почти интуитивно протягам десният си крак към пода (който тръгва с левия крак от леглото, ще има един много ляв ден!!!). Смело стъпвам в полуизсъхнала локва от айран. Мартииииииииииииииинееееееееееееееееееееееееееееееее...С единия крак в айрана и другият все още в леглото застивам и броя бавно до 5. Дишам дълбоко. Мисля за спокойните гори.. За небето, морето, слънцето, цветята. Успявам да се успокоя. Пльосвам и другият си крак в бялата локва и донякъде се забавлявам, въобразявайки си, че съм попаднала на айранен поток, нейде из Родопите. Това съвсем ме събужда и ме изпълва с желание за пакости. Отивам в кенефа. Дори умрялата хлебарка не може да ме притесни.
Днес имам рожден ден в крайна сметка!
17 часа по-късно надигам бутилка от любимото си уиски и се забавлявам да наблюдавам травеститите на площад Македония. Една от тях познавам лично. Знам, че съм много пиана, но ме кефи, че не чувам никакви трамваи.
Без да полагам никакви усилия, всеки ден в моя живот е уникален. Дори рожденият ми!!!
Какво откритие!
4ти:
Да не бъдем егоисти! И други хора имат рождени дни и вероятно не ги интересува дали те боли главата от снощи. Така че съм на рожден ден. Пак! До голяма степен повторение на предишната вечер, но завършва на друго място и в малко по-ранен час :) Трябва да има израстване във всичко, което вършиш.
5ти:
Гордея се със себе си. Гласуването никога не е било толкова болезнено! През целият ден или поне в частта му, в която съм будна ми се върти една глупава мисъл в главата. "Купуването и продаването на гласове е престъпление". А аз продавам своя глас поне 4-5 пъти седмично. Това предизборно заявление толкова ме обижда, че замислям план да заведа дело срещу някого за лична обида и клевета. Толкова съм афектирана, че чак скъсах с химикалката протокола за вече гласували. Не може ли да се добави едно "изборни" ( за гласовете) или нещо друго уточняващо...Май се задълбочавам в повече или просто си ме боли главата от 3ти и 4ти и търся да си го изкарам на някой. Сипвам си едно "кротко" питие и трепетно зачаквам резултатите от изборите.
6ти:
Задоволство от добре свършена работа. Крайно избистрен мозък. 6ти е много готин ден!Не настъпвам айрани, не ме застрелват като куче, няма дори хлебарки в кенефа. Нямам и рожден ден! Нямам да ходя на нечий друг! Нямам да гласувам! Нямам да чакам резултати!Но имам идеи, при това нови и амбиция, голяма амбиция да ги осъществя! Съвсем за кратко негативната в мен заключава:"Ако нямаше лични и чужди рождени дни, избори и очакване на резултати, всеки ден щеше да е щастливият 6ти". Тегля на негативната в мен една дълга и сосна и я пращам да си ближе раните от обидата някъде. Днес съм на кеф и никой не може да ми го развали. Оптимистичната ;)

Здравей Блог!

noreply@blogger.com (zolayka) — Thu, 02 Jul 2009 18:36:00 +0000

Дължа твоето създаване на старият си хладилник "Мраз"-(отчасти).
Докато буците лед падат с гръм и трясък в червената кофа в тялото на Мраз'а, аз обикновено ровичкам в интернет, с ясното съзнание, че си губя времето.
Ето така се появяваш ти - Блого, като виртуално материализиране (има ли такова нещо?) на моето загубено време. И докато времето и събитията в него обикновено остават в спомените ми, сега ти си натоварен с тежката задача да ги пазиш, сортираш, представяш, излагаш на показ и посмешище...
Прехвърлям ти цялата отговорност да бъдеш мой говорител!
И ако сгафиш някъде от сега те предупреждавам, че знам как да те затрия!
Пожелавам ти на-дOбър час и бъди добър!
Твоята създателка ;)