древноримски бог на медицината, Богове - Гръцки, Римски, Славянски, Тракийски

Афродита

2011-08-19T20:42:00.000-07:00

Афродита е древногръцка богиня на любовта, олицетворение на съвършената женска красота. Майка е на Ерос. Според митологията е родена от морската пяна край остров Кипър, а според друга версия е дъщеря на Зевс и Диона. Атрибутите, около нея са: гълъб, лебед, овен, козел, ябълка, нар, роза и други. Найни спътници са: нимфи, грации, тритони, нереиди и други. При римляните се отъждествява с Венера. Първоначално Афродита е била изобразявана облечена с диадема или було на главата и с цвете или гълъб в ръцете, а през класическата епоха - обикновено гола или полугола.
Кълтът към нея се разпространява по българските земи по време на гръцката колонизация - VII - VI век пр. Хр. Древните траки са почитали като Афродита подобно местно божество, вероятно със здравеносни функции. За това свидетелстват релефът на Тракийския Херос с една забулена жена в светилището при Златна Панега и светилището на трите нимфи и Афродита при село Каснаково. В Тракия са извършвани и "свещенодействия на Афродита", но техния характер не е известен. Намерени са мраморни, глинени и главно малки бронзови статуетки от римската е епоха. Афродита е изобразена и върху ритон от Панагюрското съкровище в сцената "Съдът на Парис".

Атина (Атина Палада)

2011-08-16T06:25:00.000-07:00

Атина е древногръцка богиня на знанието и мъдростта, изкуствата и занаятите, на войната и на победата. Тя е покровителка на град Атина. Като едно от главните древногръцки божества, заедно с Хера и Зевс образува "олимпийската троица". У римляните е отъждествявана с Минерва. Изобразявана е със шлем, егида на гърдите и жезъл. Свещеното животно на Атина е кукумявката - символ на знанието, а спътница и е Нике(персонификация на победата). Култът към Атина е разпространен в днешните български земи чрез гръцкото и римското население. Открити са паметници с изображения на Атина между които с особени художествени качества се отличава бронзовата статуетка (Атина - Нике)от село Кирилово. Изобразена е и на ритон от Панагюрското съкровище в сцената "Съдът на Парис".

Асклепион

2011-08-15T02:05:00.000-07:00

Асклепион е храм-светилище на Асклепий. Намира се обикновено при лечебни извори. Състои се от същински храм - "жилище на Бога", обикаляща галерия - място за молене и извор или басейн за измиване и очищение на болния. Тракийският асклепион е проста четвъртита сграда, построена близо до извор. Най-големи Асклепиони в България са открити при село Златна Панега, в местността "Хайдушко кладенче", при село Баткун, при Перник и Кюстендил.

Асклепий

2011-08-12T12:59:00.001-07:00

Асклепий (Ασκληπιός, Асклепиос) отначало е древногръцки демон на здравето, а от V век преди Христа главен бог на медицината. Той е син на Аполон и Коронида. В Рим е възприет официално от III век преди Христа под латизираното име Ескулап. Култът на гръкоримският Асклепий прониква и в древна Тракия, където се наслоява върху местен здравен култ, свързан предимно с Тракийския Херос. В тракийските паметници Асклепий е изобразяван като възрастен брадат мъж, прав с тояга, около която се вие змия и като брадат Херос с тояга и змия. Почитан е особено много в районите с лечебни извори. Открити са големи тракийски светилища на Асклепий (асклепиони), в които са намерени статуетки и релефи с негови изображения.

Артемида

2011-08-12T05:45:00.000-07:00

Артемида е древногръцка богиня на животните, лова, горите, плодородието, водите и изворите, покровителка на родилките, пазителка на женското целомъдрие. По-късно е и богиня и на Луната – Селена. У римляните е идентифицирана с Дияна. Култът на Артемида е разпространен в българските земи чрез гръцкото и римското население в Тракия. Постепенно се сближава и отъждествява с тракийската Бендида, в резултат на което под името Артемида или Диана е почитано тракийско или синкретизираното гръко-римско-тракийско божество, което в надписите е придружавано от различни местни епитети. Артемида е особено почитана у югозападните тракийски племена. Изобразявана е като ловджийска с къс хитон, с лък и колчан, съпроводена от сърна или елен, а понякога ги е възседнала. Върху оброчна плочка (II-III век) от село Върбовка, Великотърновска област, е представена и като войнствената Атина. Намерени са два релефа (във Врачанско и Санданско) и две мозайки (в римската вила при Ивайловград) със сцена от мита за ловеца Актеон. Изобразена е и върху съд от Панагюрското съкровище. Нейно светилище е открито при село Обединение, Великотърновска област, с нейни релефи, като е възседнала сърна или елен, а в някои релефи – заднишком.