Добрите новини

ЧИСТ ЦЪФТИ

2019-03-31T00:00:00.000+02:00

Видях, простете, сред боклуци
цветец прекрасен да цъфти.
И сякаш арфа с чудни звуци
в духа ми почна да шепти:

“Виж как цветчето в мръсотата
блести с небесна чистота,
благоухае мълчешката
неопетнено от калта.

Сред тоя свят лъстив и кален
на него заприличай ти!
Посред злините безпечален
благоухай и чист цъфти!"

Архимандрит Серафим Алексиев

-

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

2019-03-29T07:42:00.000+02:00

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

РУМЕН ЧЕНКОВ

Забавни мисли и афоризми и остроумни цитати - трета част

2019-02-27T11:53:00.000+02:00

"Безизходно положение няма! Това е пауза между две хрумвания." - неизв.автор

"Не съм се провалил, открих 10,000 начина, които не вършат работа!" - Бенджамин Франклин

"Дори и най-красивите крака все някъде свършват." - Юлиан Тувим

"Да работиш бързо означава да правиш бавни движения без прекъсвания между тях." - неизв.автор

"Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят." - Джеръм К. Джеръм

"Морето става все по-морско с всеки изминал ден." - Емил Чолаков(18.05.2011)

"Две и две вече е четири, но ще стане и още по-добре."- Хенрик Ягодзински

"На днешно време трябва да си перко, за да не изперкаш." - неизв.автор

"Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения." - Йохан Волфганг фон Гьоте

"Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят." - Хорас Джексън Браун

"Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам." - Джордано Бруно пред съда на инквизицията

"На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието." - Галилео Галилей

"Колкото повече се изкачва маймуната, толкова повече се вижда задникът й." - Ш.Оливие, "В "Опити" от Мишел дьо Монтен"

"Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам." - Аристип

"Очевидно е, че отиваме към демокрация, но не е очевидно кога ще стигнем." - Веселин Георгиев

"Докато дивият капитализъм стане цивилизован, цивилизованото общество ще подивее." - Валентин Домил

"Ако нямаш никакви проблеми, политиците ще ти ги създадат." - Стоян Миленков

"Съдбата има пръст навсякъде и в повечето случаи е среден!" - неизв.автор

"Когато съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца." - Хорас Джексън Браун

"Не ходи по изтъркани пътища - ще се подхлъзнеш!" - Станислав Йежи Лец

"Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци." -Хайнрих Хайне

"Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство." - Тери Пратчет

"Ако си изключение, постарай се колкото се може по-гръмко да потвърждаваш правилото." - Веслав Брудзински

"Няма факт, който не би могъл да се изопачи." - Александър Фюрстенберг

"Няма нищо по-страшно от неограничена власт в ръцете на ограничени хора." - Валентин Домил

"Най-много подражатели предизвиква това, което е неподражаемо." - Мария фон Ебнер-Ешенбах

"Цивилизация е, когато ескимосите получават топли жилища и трябва да работят, за да си купях хладилник." - Габриел Лауб

"Нищо толкова не възвисява ума, колкото изправената глава." - Генадий Малкин

"Ако всеки ден ви боли на различно място, значи сте здрави." - Стоян Миленков

"Сънувах, че сънувам. Събудих се насън и с радост установих, че още спя." - Жарко Петан

"Не четеше нищо друго, освен морал." - Александър Фюрстенберг

"Човек на делото, което никога не съвпада със словото." - Александър Фюрстенберг

"Гениите следва да се догонват, без да се преследват." - Владимир Хочински

"Шефа може да се прекъсва само с аплодисменти." - Аркадий Давидович

"Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата." - Хайнрих Хайне

"Стане ли напечено, само печените оцеляват!" - неизв.автор

"Кравата и с какао да я храниш, пак няма да пусне шоколад." - Станислав Йежи Лец

"Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други." - Жорж Сименон

"Страдах от това, че не ме разбират, но бих пострадал повече, ако ме разбираха." - Кларънс Дароу

"Нападнало ли ви е вдъхновение, не се съпротивлявайте." - Владимир Хочински

"Ти, ако не си Шекспир, недей да правиш много шум от нищо." - Владимир Хочински

"Някои, не ги бива за нищо, но са способни на всичко!" - неизв.автор

"Не пропускай да правиш малки услуги: ще изглежда, че си способен и на по-големи." - Епикур

"Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват." - Хорас Джексън Браун

"Хората обичат да си въобразяват, че понеже цялото наше механичо оборудване се движи бързо, то и ние сме започнали да мислим по-бързо." - Кристофър Морли

"До определена възраст човек въобще не забелязва своята възраст." - Аркадий Давидович

"Никога не е късно да имаш щастливо детство." - Бен Фурман

"Да, проспах епохата, но за това пък с какви жени!" - Аркадий Давидович

"Опитна жена е тази, която дяволски умее да се преструва на неопитна." - Стоян Миленков

"Свалянето на жените започва със свалянето на звездите." - Стоян Миленков

"По-добре да си си загубил ума по жена, отколкото да си с ум, но без жена." - Аркадий Давидович

"Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше." - Емил Кротки

"Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето." - Джеръм К. Джеръм

"Любовта е вечна ... сменяват се единствено възлюбените!" - неизв. автор

"Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват срещу него." - Джонатан Суифт

"Има само едно нещо по-лошо от промяната - и това е статуквото." - Джон льо Каре, Smiley's People (1979)

Следва продължение. Връзка към предишната част на забавните мисли и афоризми.

-

В човека все пак побеждава доброто

2019-01-29T11:42:00.000+02:00

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов

Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни

2018-11-19T02:42:00.000+02:00

Чудили ли сте се някога какви звуци издава чучулигата? Или брадатия тюлен? А имате ли престава как звучи птицата монтезума? За да разберете отговора на тези въпроси разгледайте най-големия онлайн архив за животински звуци в света и слушайте!

Архиварите от Корнелската лаборатория по орнитология Macaulay Library години наред са дигитализирали близо 150 000 аналогови аудио записи, за да ги публикуват в Интернет. Така получения ресурс е незаменим за изследователите и ще помага за идентифицирането и опазването на видовете.

"От гледна точка на скорост и широта на събрания материал, който сега е достръпен онлайн за всички, архивът е наистина революционен" - твърди Грег Бъдни в медийната публикация.

Най-старите записи в архива са от 1929г. Особено много е наблегнато на птичите звуци, но има записи и на всякакви други животни - от човекоподобни маймуни, та чак до зебри, а има и много видеозаписи. Онлайн библиотеката се очертава да бъде златна мина за студенти и изследователи от всички нива, особено за орнитолозите, които искат да усъвършенстват уменияте си да идентифицират птиците по звуците им. Естествено, аудио архивът ще бъде от полза и за много родители, на които им се налага да отговарят на любопитните въпроси на децата си.

Занапред архиварите възнамеряват да обогатяват библиотеката с още записи, не само професионални, но и аматьорски. "Толкова е забавно да се слушат такива звуци" - казва Бъдни. "Чували ли сте някога как звучи моржът под вода? Това е наистина удивителен звук!"

Автор/Източник: John Roach @ NBC News

---------------

Адресът на онлайн библиотеката с аудио и видео записо на животни е:
http://macaulaylibrary.org/

Препоръчвам ви да чуете славейчето, създава чудесно настроение, особено сега - посред зима:

А ако искате нещо по-екзотично, вижте тези 3 клипчета с Райски птици, много са забавни:

7-те тайни на щастливите хора

2018-06-27T00:08:00.000+03:00

Всеки иска да бъде щастлив и затова толкова често се срещат списъци със съвети от типа на "Научи се да прощаваш", "Не се ядосвай за дреболии", "Живей в настоящето" и т.н. Разбира се, няма нищо лошо в тези съвети, защото действително е полезно човек да има позитивен светоглед. Ние обаче ще предложим един по-различен списък - научно обоснован - с някои малко известни особености, които са присъщи на щастливите хора.

1. Прекарват повече време сред природата
Изследователи от университета в Ексетър са установили, че хората, които живеят в градове с повече зелени пространства, се чувстват по-щастливи от тези, които са заобиколени предимно от сгради, бетон и други такива човешки творения. Учени от университета в Рочестър пък установили, че даже и само 20 минути на ден прекарани сред природата могат да подобрят настроението, като най-полезни са тези зелени пространства, където има и водна площ - река или езеро. А съвсем ново проучване от Шотландия е установило, че при тежка умствена работа, умореният мозък може да се възстанови след 10-минутна разходка в парка. Изглежда, че даже и кратките взаимодействия с природата могат да помагат на хората да се чувстват по-щастливи. /Източник/

2. Правят физически упражнения
Действително, не всеки човек е роден за спортист. Но добрата новина е, че не ви е нужно ежедневно маратонско бягане, нито пък други тежки физически тренировки. Изследователи от университета в Анкара са установили, че даже и умерената физическа активност, дори и само за 20 минути на ден, спомага за подобряване на емоционалното състояние, стимулира жизнеността и оправя настроението. А резултатите от изследване на университета Пен в щата Пенсилвания показват, че умереното физическо натоварване е дори по-препоръчително, в сравнение с тежките и интензивни тренировки. /Източник/

3. Те харесват работата си, а ако не я харесват - напускат, за да се занимават с това, което обичат
Едва ли е изненадвщо, че хората, които са щастливи в работата си, са щастливи и в живота си. Това се доказва и от едно скорошно проучване на Галъп - хората, обичащи работата си, я вършат с желание и ентусиазъм, който се предава и на живота им като цяло. Цели 71% от тези щастливо работещи хора, описали състоянието си като "блестящо". От хората, които не харесват работата си, само 42% описали живота си като "задоволителен". За сметка на това, 48% от безработните се чувствали щастливи от живота си, което е с 6% повече от нещастно-работещите. /Източник/ Е, кое е по-добре - да работиш нещастен, или да си щастлив безработен? Чували сте вероятно онази стара мъдрост - намери си работа, която те прави щастлив, и никога няма да ти се налага да работиш повече. /Източник/

4. Не се страхуват да се окалят и да си изцапат ръцете
Медицинско изследване от Великобритания е установило наличието на "приятелски" бактерии в почвата, които освен че спомагат за укрепването на имунната система, стимулират и отделянето на серотонин. А за него знаем, че е един от невротрансмитерите, които помагат за подобряване на настроението и за побеждаване на депресията. /Източник/

5. Като видят хубаво цвете, действително се спират, за да го помиришат
И не става въпрос за изтърканото клише "спри се да помиришеш розите", което ни учи да се радваме на хубавите неща в живота. Става въпрос действително да се любуваме на аромата на цветята. Вече има доста научни изследвания за ароматите и тяхното влияние върху настроението на хората. Учените от университета Рюгер например, са установили, че ароматите на цветята не само ни правят по-щастливи, но и подобряват социалните контакти, защото хората са по-приятелски настроени, когато са под въздействието на цветния аромат. /Източник/

6. Те правят добри дела и помагат на другите
Резултатите от изследване на Университета в Съсекс показват, че хората които се занимават с благотворителност или вършат други добри дела, като например да помагат на съседите си, по-рядко изпитват гняв, нивата им на стрес са по-ниски, а като цяло такива хора са и по-позитивни и уверени в себе си. Освен това изследването установило, че добрите дела оказват позитивен ефект и върху хората, на които било помогнато, карайки тези хора да се чувстват мотивирани също да правят добрини. /Източник/

7. Не си поставят за цел да бъдат щастливи
Невероятно, но е факт: Макар преследването на щастието да изглежда като разумна цел, ново изследване на университета в Денвър показва, че вторачването на щастието, може всъщност да попречи на постигането му. Изследователите открили, че хората, които високо ценят щастието, всъщност са по-малко щастливи и по депресирани, в сравнение с тези, които не обръщат чак толкова голямо внимание на щастието и не го превръщат в своя цел. Според психоложката Айрис Маус, "това е защото хората си поставят твърде високи изисквания към самите себе си, и така вероятността да се провалят е по-голяма". Изводът: Поставяйте си разумни цели, и се радвайте на постигнатото, колкото и дребно да изглежда то понякога. /Източник/
-

Патронен празник за СУ „Димитър Матевски”

2018-05-14T20:49:00.000+03:00

С тържествена програма - на 11 май – Средно училище „Димитър Матевски” отбеляза своя патронен празник. В чест на своя патрон, празникът започна със запознаване на присъстващите – ученици, родители и гости – с живота и дейността на Димитър Матевски.

Училището отваря врати през 1982 г., за да посрещне своите първи възпитаници. В дългогодишната си история, учебното заведение се утвърждава като безспорен авторитет, училище със запазени традиции, висококачествено обучение и отлична подготовка.

Директорът Николай Георгиев поздрави всички присъстващи и постави началото на връчване на наградата „Ученик на годината”. Призовите грамоти и отличителен знак взеха Васил Ботев – IV д клас, Мартин Паскалев – VI в клас и Вили Зердашка – XI клас.

Четвъртокласниците от училището бяха подготвили специален подарък. Те връчиха препис на „История славянобългарская”, за да припомнят на всички за изконните ценности на българите и вярата в едно по-добро утре, както и че пламъкът на обичта към родината ни не трябва никога да угасва в сърцата ни. Преписвайки „История славянобългарская” всеки един от четвъртокласниците се докосна до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни. Словото на четвъртокласниците беше насочено и към завършващите дванадесетокласници, които тържествено бяха изпратени от всички. Специален поздрав към завършващите абитуриенти направиха III б клас с песента „Приятели” и рапъра Симеон от V клас.

За прекрасното празнично настроение се погрижиха още ансамбъл „Матевски” и детска балетна школа „Терпсихора”. И по стара българска традиция празникът завърши с кръшно българско хоро, а дворът на училището се обогати с още няколко дръвчета, засадени по инициатива на IV д клас.

Източник на новината и снимките: Тинка Цветанова

Ден на толерантността

2017-11-19T21:25:00.000+02:00

Под мотото „Нека бъдем толерантни – днес, утре, винаги!", ученици и родители от Средно училище „Димитър Матевски” Пловдив, посрещнаха 16 ноември – Денят на толерантността. Учениците от всички четвърти класове излязоха с прекрасна инициатива пред своите родители, като ги посрещаха във фоайето на училището и им раздаваха детелинки с 10 златни правила за толерантност.

Под надслов „Нека бъдем по-добри”, учениците поставиха табло, на което техните родители трябваше да напишат своите послания за доброто и толерантно отношение към всички. Разбира се на първо място те показаха, че търпението е най-важното качество, което трябва да присъства в нашия живот и търпението е основа на всичко. Добрата дума, уважението, човечността, състраданието, съчувствието бяха едни от качествата, които и родители и ученици отправиха като призив към всички.

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова

Есенен бал в Пловдив

2017-11-10T01:25:00.000+02:00

Вдъхновени от пъстрата палитра на есента и нейното приказно обаяние, учениците от Средно училище „Димитър Матевски”, заедно със своите учители ЦДО и родители, за шеста поредна година организираха единствения по рода си Есенен бал в Пловдив, който събра над 400 участници. Последният ден от месец октомври беше изпратен с много емоции и приказно очарование. Красотата на есента беше претворена чрез богата есенна изложба и уникални костюми от листа. Много емоции и настроение бяха внесени от рисунките на бъдещите първокласници от детските градини в район Тракия. Децата от ДГ „Еделвайс”, „Велимира”, „Таня Савичева” с радост се включиха в есенната изложба и направиха уникални таралежи, балерини, еленчета, дървета от листа и др.

Всеки, който влезе във фоайето на училището, може да види есенните проекти на учениците от I до IV клас, да разгледа красивите вази, изработени от есенни листа и семена, таралежи, мини горски кътове, направени от мъхове, борови клонки, шишарки, кестени и др., богато украсени кошници от листа и есенни цветя. Красотата на есента е уникална със своите багри! Тя е символ на топлината, извор на вдъхновение и спокойствие!

И както е на истински бал, така и тук учениците дефилираха с уникални костюми от природни материали. Те се превърнаха в горски феи и крале, носеха богато украсени шапки с есенни листа, чадърчета, мечове, пелерини…

Празникът завърши с веселие и игри, а директорът на училището - Николай Георгиев, връчи грамоти на всички за прекрасното представяне и творческо изпълнение. Грамоти ще получат и всички деца от детските градини, участници в есенната изложба.

Четвъртокласници преписват "История славянобългарска" 255 години след написването й

2017-11-09T23:56:00.000+02:00

О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин…

В навечерието на 1-ви ноември всички четвъртокласници от СУ „Димитър Матевски” започнаха да преписват „История славянобългарска”, за да запознаят учениците в училището със славната и героична история на предците ни. Водени от чувството на родолюбие и патриотизъм и прекланяйки се пред делото на Паисий Хилендарски, със своя препис децата искат да покажат съпричастността си към работата на Атонския монах.

Ние българите имаме велика история и велики царе, но в продължение на столетия хората по нашите земи не са знаели за миналото си. Пръв запалва будителската искра младият монах Паисий. Той положил изключителни усилия да издири различни книги и писмени сведения за българската история, което му отнело близо две години. Написаната от него "История славянобългарска" се приема символично за начало на Българското възраждане. Преписвайки част от книгата, всеки ученик ще се докосне до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни.

Идеята за преписа се ражда от това, че тази година се навършват 255 години от написването на „История славянобългарска”. Преписът се прави от копие на Паисиевата история върху специално състарена хартия със специални орнаменти от книгата. Всеки ученик в края на своя препис ще запише името си. Готовият препис ще се съхранява от училището, за да се запознаят всички ученици и да се помни славното дело на Паисий.

„За нас е гордост да оставим такъв ценен подарък за бъдещите ученици на училището” – споделиха учителите на четвъртите класове.

-

Млади спортни таланти печелят златни купи и медали

2017-10-25T21:47:00.000+03:00

На 21.10.2017 г. в Спортния клуб по лека атлетика „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ” се проведе ученическо състезание. От шест конкурентни пловдивски училища, учениците от СУ „Димитър Матевски” грабнаха купите за отборна игра във всички възрасти, като спечелиха 4 златни купи и над 20 медала по лека атлетика.

Ето учениците, които спечелиха първи места:

Мартин Димитров - Първо място IV- V клас момчета скок, бягане 60 м и бягане 400 м
Виктория Трендафилова – Първо място IV-V клас момичета, бягане 60 м и Второ място IV-V клас момичета 300 м
Мариан Манолов – Първо място VI-VII клас момчета скок дължина, бягане 60 м и бягане 400 м
Маргарита Василева – Първо място VI-VII клас момичета бягане 300 м и Трето място VI-VII клас момичета скок дължина

Отлично се представиха и:

Даниел Димитров – Второ място и Рангел Гиров – Трето място IV- V клас момчета скок
Виктория Трендафилова – Трето място IV- V клас момичета скок
Георги Симонов – Второ място и Даниел Димитров – Трето място IV-V клас момчета 60 м
Даниел Димитров – Второ място IV-V клас момчета 400 м
Александър Ненов – Трето място VI-VII клас момчета скок дължина
Тихомир Филипов – Второ място VI-VII клас момчета 60 м и Второ място VI-VII клас момчета 400 м
Даниела Бояджиева – Второ място VI-VII клас момичета 300 м

Децата бяха наградени от балкански и републикански шампиони на СКЛА „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ”.

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова
-

Доброто е магия, която кара някого да се усмихне

2017-10-08T11:09:00.000+03:00

Доброто е единственото нещо, което може да възпитава човека. Затова добрата постъпка винаги трябва да се обявява и да се цени като пример, който да насърчава всички хора всеки ден да направят по нещо добро. Няма нищо по-красиво и благородно от стремежа винаги, навсякъде и във всичко да бъдеш добър човек.

"Доброто е магия, която кара някого да се усмихне" - под това мото учители, родители и ученици от третите класове на СУ „Димитър Матевски” вече втора година поемат стопляща сърцето инициатива: Те даряват средствата от незакупени букети за първия и последния учебен ден на учебната година на едно дете с рядко заболяване. Това е Тодор Сиваков – ученик от трети клас в същото училище, който е болен от муковисцидоза, наричана още „Болестта на 65 рози”. Само около 200 човека в България са болни от тази рядка болест и за съжаление и Тодор е един от тях. Но и тази година Тодор получи подаръци, а светлината в очите му и усмивката на устните му е удовлетворение и истинска награда за неговите съученици и учители. Инициативата ще продължи в бъдеще и под друг форма, като към нея ще се включат и още класове от СУ „Димитър Матевски”.

Съпричастността към доброто в днешно време е заразна, затова нека бъдем съпричастни към проблемите на хората около себе си и да се опитаме да им бъдем полезни, с каквото можем. Чувството е страхотно, когато виждаме, че нашите вдъхновяващи примери се предават и по-нататък! Надяваме се, че и в бъдеще ще продължаваме да обединяваме сили и в същия дух на любов, надежда и съпричастност и заедно ще даряваме подкрепа и усмивки!

Източник на информацията и снимките: Тина Цветанова
-

Фризьори – доброволци дариха час на бездомници

2014-12-08T00:03:00.000+02:00

Шестима фризьори - доброволци се включиха в инициативата на сдружение „Възход за Варна” - „Дари час на бездомник! Направи значим един човек!”.

В навечерието на Международния ден на доброволеца фризьорите отделиха два часа от работния си ден, за да подстрижат и поговорят с 18 души от Дома за временно настаняване на бездомни и социално слаби във Варна. Целта на първата по рода си инициатива в морския град е да помогнем на хората в нужда да променят сами живота си към по-добро. Това няма да стане с една прическа, но може да е началото на още едно добротворство.

Около 40 души са настанени в дома на ул. „Петко Стайнов”, повечето от които са без покрив, с хронични заболявания и без доходи. Порция храна получават веднъж дневно от понеделник до петък от Социалния патронаж. Доброволци от „Възход за Варна” събраха дарения от консерви, хляб, плодове и топли дрехи, които бяха предоставени на ръководството на приюта.

Даренията от храна и дрехи са нещо хубаво, но са само временно решение, оцеляване ден за ден. „На хората тук им е необходима промяна. Тя може да стане единствено и само, ако дадем личен пример, и ако десетки други отделят поне час от времето си, за да помогнат на човек в беда, според способностите и възможностите си”, заяви председателят на сдружението Чавдар Трифонов.

„Дари час на бездомник! Направи значим един човек!” повлече „гребен” и вече има интерес и желание от страна на фризьорската гилдия инициативата да се превърне в постоянна.

Международният ден на доброволеца – 5 декември, се чества се за първи път през 1985 г. по инициатива на ООН. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ, с което допринасят светът да се превърне в по-добро място.

Източник: Гражданско сдружение "Възход за Варна" (vazhodzavarna@gmail.com)

Пътешествие с непознати

2014-04-09T12:31:00.000+03:00

Снимка на Джейми и приятели от България по маршрута София - Пловдив - Свиленград, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

"Не разговаряй с непознати!"
Като малък вярвах на това, което ме учат възрастните, но колкото повече растях, все повече се съмнявах: Наистина ли светът е такова страшно място? Искаше ми се да разбера сам истината и затова, въпреки всички житейски съвети, които бях получил, напуснах работа и тръгнах на автостоп да пътешествам из Европа. Искаше ми се да имам доверие на непознатите и да проверя сам дали Светът е действително толкова негостоприемен, колкото твърдят хората.

Приятелите ми смятаха, че съм откачил: "Ще те ограбят, отвлекат и ще те захвърлят вързан в някое тъмно мазе", плашеха ме те. Но аз не се обезсърчих и в един дъждовен летен ден тръгнах от дома си в Англия и се разположих близо до една бензиностанция с вдигнат палец край пътя. При това се чувствах малко глупаво и си мислех дали хората не са били прави всъщност и дали не трябва да се откажа от това мое безразсъдно начинание.

Съмненията ми нарастваха с всяка изминала минута край пътя, но внезапно един микобус взе че спря до мен и шофьорът ме покани да се качвам. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва в действителност. Нетърпеливо скочих вътре и ето че, до края на този първи ден, вече бях стигнал до Белгия! Там отседнах в дома на един човек, с който се бяхме запознали в интернет и никога не се бяхме срещали на живо - още едно нещо, за което ме бяха предупреждавали да не го правя, защото щели да ме сполетят мъчения и нещастия. Вместо това, реално непознатия онлайн познат се оказа сърдечен и добър човек, който сподели с мен дома си и ме запозна със своите приятели.

През следващата половин година последва това, че бях канен и живях в домовете на множество непознати и посетих повече от 20 държави. Пасях крави, помагах във ферми, хората ме хранеха с пресни продукти от градините, перях се в реки, случайно попаднах на един стопаджийски фестивал и дори спах веднъж на палатка под Айфеловата кула по време на една гръмотевична буря - от там е най-добрата гледка към Париж, която при това е абсолютно безплатна!

Карта на маршрута на Джейми из Европа

По време на моите пътешествия се возих на стоп с 227 различни шофьори - и всяка от тези мои срещи с непознати си има своята собствена уникална история. С помощта на тези хора и в тяхната компания аз изминах 23000 километра из цяла Европа. Накои ме молиха да шофирам вместо тях, за да си починат, други ми предлагаха храна и напитки, а някои просто искаха да ми помогнат. По време на пътуването се запознах с много хора, а с някои от тях станахме истински приятели и продължаваме да поддържаме връзка и до днес.

Всички хора, които срещнах - независимо дали само за 10 минути съвместно пътуване или за няколко дни прекарани заедно - повлияха позитивно на моето пътуване и аз съм им благодарен за тези срещи и взаимодействия. Научих се да се доверявам на непознатите хора и разбрах в крайна сметка, че светът - макар да е голям - не някакво страшно и опасно място. Където и да отидеш, хората си приличат: ние всички имаме страхове и надежди, всички имаме мечти и искаме да бъдем щастливи.

Също така научих, че парите на са чак толкова необходими, колкото ни учат да вярваме. Почти никога не съм плащал за настаняване през време на пътуването ми, похарчих малко пари и, макар че почти нямах достъп до компютри и интернет, прекарвах времето си навън и се наслаждавах на живота без да имам специални очаквания, всеки ден се радвах на чудесата на света.

Хората, които ме съветваха да не тръгвам на такова стопаджийско пътешествие, самите те са били учени да се пазят от "големия лош свят" и от непознатото. Но как можеш да знаеш дали светът е действително такова опасно място, след като никога не си се осмелявал да покажеш носа си навън, да излезеш от комфортната си зона и да провериш сам какво става по широкия свят?

Моето пътешествие ме научи, че хората са чудесни и само трябва да им дадеш шанс, за да проявят доброто в себе си. Благодаря ти, Свят!

Автор: Jamie Bowlby-Whiting
Източник: /positivenews.org.uk/
Още много снимки и разкази за пътуванията ще намерите на сайта на Джейми greatbigscaryworld.com

С приятелите от пътешествието, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

---
Допълнителна информация относно пътуването на автостоп:
В повечето части на света, пътуването на стоп не е изрично забранено от закона, но при все това, то не се насърчава в нито една държава и не се коментира официално. Никога не се опитвайте да спрете кола на магистрала, защото това е незаконно - там скоростите са високи и се създава се опасност и за вас, и за другите превозни средства на магистралата. Внимателно си избирайте мястото, където да застанете с вдигнат палец - трябва да има безопасно място, където колите да могат да спрат, а шофьорите трябва да могат ясно да ви видят още отдалеч, за да имат време евентуално да се престроят, да намалят скоростта и да спрат, за да ви качат. Най-важното: вярвате на инстинктите си, не се притеснявайте да откажете да се качите в кола, ако шофьорът ви изглежда като човек, с когото няма да ви е приятно да пътувате. Не бъдете глупави и помислете за сигурността си - например можете да се уговорите предварително с някой приятел и да му изпращате като SMS регистрационния номер на всяка една кола, в която се качвате, a нека и шофьорът на колата да разбере, че вие сте изпратили такъв SMS. Още много полезни съвети, а също и богат набор от тънкости относно пътуването на стоп можете да прочетете на hitchwiki.org и на сайта на Джейми (на английски).
-

Забавни мисли, смешни афоризми, остроумни цитати и бисери - четвърта част

2014-02-08T15:09:00.000+02:00

"Купих си нощно шкафче, но къде да го държа през деня..." - градски графити

"Всички хора са равни. След съответна обработка." - Станислав Йежи Лец

"Ако си облякъл бяла риза — това е сигурен признак, че ще се наложи да вършиш мръсна работа." - един от законите на Мърфи

"Кое може да е по-прекрасно от жената? Нейната приятелка." - Виктор Шендерович

"Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите." - Хорас Джексън Браун

"Консуматорското общество има алергия към духовната храна." - Валентин Домил

"Образованието е ваксина срещу тежки форми на талант." - Генадий Малкин

"Често мислим, че се касае за убеждение, а то всъщност е заблуждение." - Стоян Миленков

"Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си." - Станислав Йежи Лец

"Това, на което в трамвая му викат „блъсканица”, в дискотеката се нарича „атмосфера”!" - неизв. автор

"Че какво мога да направя сам, след като такива като мен са милиони?" - Аркадий Давидович

"Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него." - Плутарх

"Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо." - Станислав Йежи Лец

"Трудът облагородява... но няма мераклии за благородници!" - Стоян Миленков

"Съвременният Сократ: аз знам, че другите нищо не знаят." - Жарко Петан

"Излизайки от себе си, не забравяйте да си затворите устата." - Владимир Хочински

"По-добре си дръж устата затворена и бъди смятан за глупак от колкото да я отвориш и да премахнеш всички съмнения." - Марк Твен

"Да планираш отпуска е много лесно – началникът, казва кога, жената казва, къде!" - неизв.автор

"Искаш всичко и сега, а получаваш нищо и постепенно!" - градски графити

"Жената е като куршум с изместен център на тежестта: влиза през сърцето, минава през джоба и излиза през носа…" - неизв. автор

"Науката е начин да се разгадаят световните тайни, чрез откриване на нови загадки." - Аркадий Давидович

"Поразително е как човек успява да живее във времето и пространството, без понякога да има ни пространство, ни минута свободно време." - Феликс Кривин

"Ако хората говореха само тогава, когато имаха какво да кажат, в света би настъпила угнетяваща тишина." - Емил Кротки

"Нравите падат във все по-луксозни кревати." - Станислав Йежи Лец

"Боже, какво мъчение! Наоколо гъмжи от голи жени, облечени чак до шията." - Станислав Йежи Лец

"Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене." - Димитър Подвързачов

"У нас промените към по-добро следват с такава бързина, че нищо хубаво така и не успява да се задържи." - Хенрик Ягодзински

"Нищо не изморява началника така, както излизането на подчинен в отпуск." - неизв.автор

"Търсим секретарки до 25-годишна възраст с четиридесет години трудов стаж." - обява за работа

"Търся момчета за сандвичи." - обява за работа

"За ерудицията на човека свидетелстват не само тези книги, които е прочел, но и онези, които не е прочел." - Ирина Вилде

"Почти на всяко мъдро изречение му съответства друго – противоположно по смисъл и при това не по-малко мъдро." - Джордж Сантаяна

"Задаващият сложни въпроси неизбежно получава и сложни отговори." - Плутарх

"Мненията са като задниците – всеки ги има." — из филма "Смъртоносен списък"

"Колкото по-малко говориш, толкова повече чуваш." - Абигейл ван Бурен

"Никой не би трябвало да напуска нашите университети без да е научил колко малко знае." - Робърт Опенхаймер

"Да знаеш това, което знае и всеки, значи нищо да не знаеш." - Реми дьо Гурмон

"Любовта е като пясъчен часовник — пълни сърцето, но изпразва главата." - неизв. автор

"Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос." - Албер Камю

"Там, където има брак без любов ще има и любов без брак." - Томас Фулър

"Изключителната работа не се създава от всеки. Ако беше така, тя щеше да е средна работа." - Сет Годин, из книгата "Линчпин"

"Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги." - Плутарх

"Заподозреният се качи в асансьора и изчезна в неизвестна посока." - Из полицейски рапорт

„Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.“ - учителски бисери

„Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и се прекарала сама.“ - ученически бисери

"Който не си плати навреме тока, ще бъде откачен!" - (съобщение от инкасатора)

"Правим обувки с кожа на клиента" - надпис в обущарска работилница

"Да не оставим нито един пациент да си отиде без лекарска помощ" - лозунг в едновремешните болници

"При директора се влиза само по голяма нужда" - надпис на вратата на директор

"Поради ремонт бръснем отзад" - (надпис на бръснарница)

"Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди." - Плутарх

"Когато чистиш дрехата си във калта,
не чакай тя да заблести от чистота." - Абдурахман Джами

"Утрините много приличат на вечерите. Разликата е основно в напитките." - Ангел Кузманов Тодоров

"Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост." - Уилям Шекспир

"Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена." - Ерих Мария Ремарк

"След като лампата изгасне всички жени са еднакви." - Плутарх

"Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек." - казармени бисери

"Ако ми дадеш 100 долара назаем, ще ти бъда длъжен цял живот." - неизв.автор

"Ние не отстъпваме, просто напредваме в друга посока." - ген.Оливър П. Смит

"Всеки изход е вход за някъде." - Том Стопард

"Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица." - Лукиан

Следва продължение. Вижте предишната част на "Забавни мисли и афоризми, остроумни цитати и бисери"
-

Най-интересните нови видове животни за 2013 година

2014-01-31T19:20:00.000+02:00

Нашата планета Земя е жива и дива! Навсякъде по земното кълбо се спотайват най-различни непознати, интересни и чудесни видове животни. Специално за Вас - читателите на "Блога за Добри новини" - избрахме някои от най-интересните нови видове, открити през изминалата 2013г. Насладете им се!

Планинско таралежче

Снимки © Hugo Fernandes-Ferreira.

Запознайте се с планинското таралежче с латинско наименование Coendou baturitensis, което обитава планинските гори на североизточния бразилски щат Сеара. Този род таралежчета се отличават с дългата си опашка, която при тях изпълнява ралята на допълнителен крайник и им помага да се катерят по дърветата. Интересното е, че близо до този район, в по-ниските части на същия бразилски щат, през април 2013г. е открит още един нов вид планински таралеж (Coendou speratus), който е с по-тъмна окраска на бодилите. С новооткритите два вида, общият брой видове планински таралежи познати на науката по света става над 30. Прекрасните снимки, които виждате, са дело на Хюго Фернандез-Ферейра. Източник: /mongabay.com/

Олингито

Снимки © Mark Gurney.

Мечето олингито (Bassaricyon neblina) от Южна Америка изглежда почти като плюшена играчка, катереща се по дърветата. Но всъщност е хищник - първият нов вид хищен бозайник, който е открит в Западното полукълбо за последните четири десетилетия - от 1970-те години на миналия век. Всъщност олингито са били улавяни в миналото и дори показвани в зоопаркове и музеи години наред, но поради приликата им с вида олинго (друг представител на семейството) никой от учените не забелязвал, че олингитото е по-различно - по дребно, с различно устроени кътници, по-дълга и по-мека козина. Едва миналата година разликите са забелязани от учените в Музея по естествена история в Северна Каролина и новият вид е описан. Това е единствения вид от този род бозайници, който се среща на надморска височина над 2000м. Олингитото е нощно същество, което прекарва по-голямата част от живота си по дърветата, и макар че е хищен бозайник, охотно си похапва и плодове. Източник: /mongabay.com/

Ходеща акула

Снимка © Conservation International/Mark Erdmann.

Hemiscyllium halmahera - ходещата акула - действително използва своите перки, за да се движи по дъното. Открита е близо до малкия източен остров Халмахера, който е един от Молукските острови, съобщават учените от Conservation International. Акулата достига едва до 75 сантимера на дължина и е напълно безопасна за хората. Новооткрития вид още веднъж доказва изключителното морско видово разнообразие на Индонезия - до момента там са установени поне 218 вида акули и скатове. Източник: /theguardian.com/

Дървесна тарантула

Снимки © Ranil Nanayakkara.

Новооткритият вид гигантска дървесна тарантула от Шри Ланка е достатъчно голяма, за да покрие лицето ви. Нарекли са я тигров паяк "Раджа" (Poecilotheria rajaei), по името на местния полицай Майкъл Раджакумар, който помогнал при откриването й. Гигантската тарантула може да достигне до 20 сантиметра на дължина, но дълго време е останала неизвестна на учените заради войната в региона, която пречила на научните изследвания. Въпреки че е отровен, този паяк не е смъртоносен за хората, а освен това е критично застрашен вид. Паяците са много важна част на екосистемите навсякъде по света, защото се хранят с насекоми и служат като един вид биологичен регулатор на популацията на инсектите. Освен това, най-новите научни изследвания показват, че някои вещества в отровата на паяците могат да бъдат използвани за лечение на някои от човешките болести. Източник: /mongabay.com/

Горски гущери

Снимки © P.J. Venegas.

Тези шарени гущерчета са мъжки и женски представител на новия вид Enyalioides azulae, открити в националния парк Cordillera Azul, разположен в перуанската част на Амазония. Другия вид е Enyalioides binzayedi (на долната снимка). С тези два нови вида, общият брой видове горски гущери в света става едва 10, като при това 9 от тях са открити в Перу. Националният парк Кордилера Азул обхваща в ниската си част области с дъждовни гори-джунгли по поречието на Амазонка, а във високата си източна част има и планински гори. При последното изследване на парка през 2002г., там са установени 58 вида земноводни и 26 вида влечуги, и то само на малка част от територията на парка. За двата нови вида горски гущери, които са открити в малко-изследваната област на парка между Перуанска Амазония и Еквадорските Анди, още не е установено доколко са разпространени и дали трябва да бъдат включени в списъка със защитени видове. Източник: /mongabay.com/

Жаби от Шри Ланка

Pseudophilautus sirilwijesundarai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus bambaradeniyai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus jagathgunawardanai /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus puranappu /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus stellatus - звездната жаба, преоткрита след 160 години изчезване / Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Общо 8 нови вида жаби са открити през изминалата година в планинските гори на Шри Ланка, в една единствена неголяма защитена област на острова. Въпреки че по света ежегодно се откриват повече от сто нови видове земноводни, малката островна държава Шри Ланка си остава рай за любителите на жабите, защото огромната част от откритите там видове жаби са ендемични видове и не се срещат никъде другаде по Земята. Друго интересно откритие в този район е това на т.нар. "звездна" дървесна жаба (Pseudophilautus stellatus), която не е била наблюдавана повече от 160 години и учените отдавна са я считали за изчезнал вид. Всички снимки показани тук са дело на L.J. Mendis Wickramasinghe, "звездната" жаба е на последната снимка. Източник: /mongabay.com/

Прилепът "Чубака"

Този новооткрит вид прилеп (Triaenops persicus) получава този прякор от учените, защото като че ли наистина има някаква прилика с едноименния герой от "Междузвездни войни". Националният парк Горонгоса в централната част на Мозамбик е истинска златна мина за биолозите през изминалата година. Повече от 1200 нови видове животни и растения са открити и описани там за първи път. Сред тях има бръмбари, които изстрелват облаци от смрадлив газ за самозащита, мравки, които не могат да се движат по хоризонтална повърхност и една мистериозна пещерна жаба, която при заплаха тича, вместо да скача като останалите видове жаби. А насекомото от долната снимка, което прилича на откъснато листо, е още един преоткрит "изчезнал" вид - (Acauloplax exigua), който не бил наблюдаван от учените през последните 100 години. Източник: /edition.cnn.com/ Снимки © Piotr Naskrecki

Ако ви харесва тази публикация, вижте и "Най-интересните нови видове животни за 2012г."

И още един препоръчителен материал: "Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни"

-

Добрите хора - 5 част: Лечителите

2014-01-15T11:39:00.000+02:00

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."

Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/

През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/

Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

Намислихте ли си желания? Падащите звезди идват

2014-01-12T18:06:00.000+02:00

Първият силен метеоритен дъжд за тази година вече мина. Това бяха Квадрантидите, които наблюдавахме на 3-4 януари. Но, ако случайно сте ги изпуснали и не сте успели да видите падаща звезда, няма страшно - космическото шоу тепърва започва и ще продължи през цялата година. И така, намислете си желания, а ето го и списъка с по-силните метеоритни дъждове през годината, както и датите, когато е най-вероятно да забележите падаща звезда.

3-4 януари - Квадрантиди
Квадрантидите понякога могат да ни демонстрират до 100 падащи звезди на час, но максимумът им е доста кратък - само няколко часа - и не винаги може да се уцели подходящия момент за наблюдение. Радиантът на потока е съзвездието Квадрант (днес то е включено в голямото съзвездие Воловар), което се намира близо до известната Голяма мечка. Радиант се нарича точката от небесната сфера, от която - за наблюдаващия от Земята - изглежда че идват падащите звезди. Но, ако не разпознавате съзвездията не се притеснявайте - добрата новина е, че всъщност падащ метеор може да се забележи във всички части на небосвода, а радиантите от съзвездията са дали преди всичко имената на метеоритните потоци, например от Квадрант - Квадрантиди. Това е северно съзвездие, и затова този метеорен поток се наблюдава най-добре от северното полукълбо на Земята.

15-25 април - Лириди, с максимум на 22 април
Лиридите са ярък метеоритен поток и често звездите оставят дълги следи при падането си. По време на максимума ще могат да се наблюдават около 10-20 метеора на час, но понякога има и неочаквани пикове, когато метеорите могат да достигнат до 100 на час. Лиридите се пораждат от праховите частици на дълго-периодичната комета C/1861 G1 Тачър и са наблюдавани ежегодно в последните 2600 години. Радиантът на този метеоритен дъжд е близо до ярката звезда Вега от съзвездието Лира, откъдето идва и името Лириди. Между другото, преди около 14 хил. години, тъкмо звездата Вега е била Полярна звезда, но, в следствие на прецесията, в наши дни небето е малко по-различно и полярната ни звезда е друга - последната от опашката на Малката мечка. Но към 13 727-а година Вега отново ще стане наша Полярна звезда.

5-7 май - Ета-Аквариди
Този метеоритен поток се поражда от Халеевата комета и има широк период на максимум, което означава, че през всичките тези дни от 5 до 7 май има значителна вероятност да видите падаща звезда, особено сутринта преди зазоряване на 6-ти май. Но по-принцип този метеоритен дъжд се наблюдава по-добре от южното полукълбо на Земята. Радиантът му е близо до звездата Ета на съзвездието Водолей, откъдето идва и името Ета-Аквариди (Aquarius - Водолей).

10-13 август - Персеиди, с максимум на 12 август
Персеидите са един от най-добре наблюдаваните метеорни потоци по нашите географски ширини, но за съжаление, точно през тази 2014г. се падат близо по дата със суперлунието на 10 август - най-голямата пълна луна за тази година. Поради силната лунна светлина падащите звезди вероятно трудно ще се забелязват, но пък можете да се изхитрите и да наблюдавате нощното небе в часовете, когато луната още не е изгряла, или когато вече е залязла. Персеидите изглеждат че "идват" от съзвездието Персей, и се пораждат от кометата Суифт-Тътъл. По време на максимума, броя на падащите звезди може да достигне до 90 за час.

7-8 октомври - Дракониди
Радиантът на този метеорен поток почти съвпада с главата на дракона от съзвездието Дракон, което е северно съзвездие и затова най-добре се наблюдава от северното полукълбо на Земята. С падането на нощта, радиантът на Драконидите е разположен най-високо в небето, което означава, че - за разлика от повечето други метеорни потоци - падащите звезди се наблюдават по-често след залез слънце, отколкото в сутрешните часове (отново ще трябва да се съобразявате с Пълнолунието).Този метеорен поток е наистина непостоянен, поражда се от кометата Джакобини-Цинер, и обикновено е слаб, с малко падащи звезди. Но бъдете на щрек, когато Драконът се събуди! В редки случай, през някои години се е стигало до истински метеоритни порои, когато са се наблюдавали стотици падащи звезди само за един единствен час.

Края на октомври - Ориониди
Този метеорен поток се поражда от Халеевата комета и има трудно предсказуем максимум, но най-интензивен ще бъде вероятно около 21 октомври. По време на максимума, броя на падащите звезди достига до 20 на час, и за щастие през тази 2014 година се пада близо до новолунието, т.е. нощите ще са достатъчно тъмни, а шансовете да видите падаща звезда са доста добри. Радиантът на потока е северно от ярката звезда Бетелгейзе на съзвездието Орион, а най-добрите часове за наблюдение са след полунощ, преди зазоряване. Падащите звезди от Орионидите често оставят дълги опашки, а често се наблюдават и ярки, бързи метеори, така че си струва да се наблюдава небето през тези нощи, а ако успеете да направите и снимки - още по добре.

16-17 ноември - Леониди
Радиантът на този метеорен поток е съзвездието Лъв (Leo - Леониди), и всъщност тъкмо Леонидите са известни с една от най-зрелищните метеоритни бури в историята. В сутринта на 17 ноември през 1966г., в продължение на 15 минути потокът метеори бил толкова интензивен, че се наблюдавали по няколко ХИЛЯДИ В МИНУТА. Трябва да е била наистина красива тази нощ през 1966-та, звездитете са падали изобилно точно като дъжд. Някои от очевидците на този метеоритен поток разказват, че имали чувството сякаш Земята пътува сред звездите с главозамайваща скорост. Леонидите се пораждат от кометата Темпъл-Тътъл, и е се смята, че са най-изобилни през около 33-34 години, така че тази година не се очаква да видим повече от около 10-15 метеора на час, но пък знае ли човек, кога Лъвът ще реши да реве...

13-14 декември - Джеминиди
Радиантът на този поток е близо до ярките звезди Кастор и Полукс - двамата близнаци от съзвездието Близнаци (Gemini - Джеминиди). В момента, джеминидите са най-постоянният и активен ежегоден метеорен поток. Те се наблюдават еднакво добре и в северното, и в южното полукълбо, и при това са доста изобилни - достигат до 50-100 метеора за час по време на максимума. Освен това са доста ярки и, дори когато метеорният поток съвпада с Пълнолунието, пак има доста добри шансове да видите падаща звезда. Джеминидите се причиняват от обект на име "3200 Фаетон", който се смята за изгаснала комета.

Няколко трика за по успешно наблюдение на метеорните потоци:
1. Избягвате светлинното замърсяване от градовете и по възможност избягвайте големите населени места с много улични лампи, но да се наврете в някоя гъста гора също не е добра идея. Най-добре е да намерите по-широка поляна извън града, а ако имате къща на село - можете да гледате звездите направо от задния си двор.

2. Съобразете се с фазите на Луната - колкото по-пълна е Луната, толкова по-трудно ще ви бъде да забележите падащи звезди. Ако няма как да се избегне Пълнолунието, поне изберете тези часове от нощта, когато Луната още не е изгряла, или вече е залязла.

3. И най-важното: Метеорните потоци е трудно да се предскажат съвсем точно, а изброените тук дати и часове са само ориентировъчни. Ловенето на падащи звезди е малко като риболова - човек отива сред природата, наслаждава се на гледката на звездното небе, и евентуално - ако има късмет - може и нещо да улови. Желая ви късмет и много сбъднати желания!

Използвани са материали от Earthsky.org и Wikipedia.org
-

6 житейски урока от Лев Толстой

2014-01-07T19:07:00.000+02:00

Има вече 150 години откакто Лев Толстой започва да пише своята епична "Война и мир". И макар че за повечето хора той е известен като един от великите романисти на 19-ти век, малцина знаят за него, че е също и един от най-радикалните социални и политически мислители на своето време. През своя дълъг живот от 1828 до 1910г., Толстой постепенно отхвърля убежденията присъщи за класата на аристократите, от която той произхожда, и възприема един поразително неконвенционален мироглед, с който шокира близките си. Проследявайки неговата личностна трансформация, ще намерим няколко важни житейски мъдрости, които могат да ни научат на изкуството да се справяме с днешния живот.

Толстой е бил със "синя кръв" - граф, той се родил в богато руско благородническо семейство, което протежавало имоти и стотици крепостни селяни. Обаче, в ранните години от живота си, младият граф бил доста буен и развратен, и понеже бил пристрастен към хазарта, безразсъдно проиграл на карти голяма част от богатството си. Той самия си признава в своята "Изповед":

"Убивах хора във войната, а други ги предизвиквах на дуел, за да ги убия. Губех на карти, консумирах труда на селяните, а после ги пращах да изтърпяват наказания, живеех нашироко и мамех хората. Всички видове лъжи и кражби, прелюбодейства, пиянство, насилие, убийство - няма престъпление, което да не съм извършвал, и въпреки това хората хвалеха моето поведение, а в очите на съвременниците ми, и в моите собствени очи, аз се считах за сравнително морален човек! Така живях в продължение на десет години."

И така, как Толстой успява да отвикне от този доста безразсъден, упадъчен начин на живот? И как може неговото пътуване да ни помогне да преосмислим нашата собствена житейска философия?

Урок 1: Без предубеждения

Едно от нещата, с които Толстой изпъква, е неговата способност и желание да променя възгледите си въз основа на новите си преживявания. Това негово умение започва да се развива през 1850-те, по времето когато той е офицер в армията. Тогава Толстой участва в битката при кървавата обсада на Севастопол по време на Кримската война - едно ужасяващо преживяване за него, което започва да променя възгледите му и да го превъръща от войник в пацифист. Промяната станала окончателна през 1857г. в Париж, където Толстой наблюдавал публична екзекуция с гилотина. Той никога не забравил отсечената човешка глава, която видял да се търкаля към кутията отдолу. Това преживяване затвърдило убеждението му, че държавната власт и нейните закони са не просто брутални, но и че защитават интересите само на богатите и силните. На свой приятел той написал:

"Истината е, че държавната власт е един заговор, създаден не само да експлоатира гражданите, но и да ги корумпира преди всичко. Ето защо, аз никога повече няма да служа на никое правителство."

Така Толстой постепенно се превърнал в анархист, а критиката му към царисткия режим в Русия станала толкова гръмогласна, че само литературната му славата го спасила от хвърляне в затвора. Неговият пример трябва да ни учи да бъдем обективни и винаги да поставяме под въпрос вярванията и догмите, в които сме били възпитавани.

Урок 2: Да бъдем съпричастни

Толстой е бил един от най-съпричастните авантюристи на 19-тия век, често е показвал необичайно желание да се поставя на мястото на хора, чийто начин на живот е бил коренно различен от неговия собствен. След крепостническата реформа от 1861г., под влияние на набиращото популярност в Русия движение за възвеличаване добродетелите на крепостните селяни, Толстой не само че започва да се облича в традиционните за селячеството дрехи, но и често работи рамо до рамо със слугите си в своето имение - сам оре нивите и поправя къщите на работниците със собствените си ръце. Като за граф с благородническо потекло, такива постъпки били повече от забележителни.

Въпреки че действията му несъмнено съдържали и доза патернализъм, Толстой се чувствал щастлив в компанията на селяните и съзнателно започнал да отбягва компанията на литературния и аристократичен елит в градовете. Освен това основал експериментално училище за селските деца, което било базирано на либертарианските и егалитарни идеи на Русо и Прудон, и дори сам преподавал в него. За разлика от много други аристократи, които само на думи се обявявали за солидарни със селяните, Толстой вярвал, че не е възможно да разбереш начина на живот на селячеството, ако не си го опитал на гърба си.

"Толстой на оран", картина от Иля Репин (1887г.) Толстой често оставял писането настрана, за да работи на полето. На стената до работното си бюро той държал подпрени коса и трион, а на пода в кабинета си имал сандъче с обущарски инструменти.

Урок 3: Променяй света към по-добро

Необичайно като за литературен гений от висша класа, но Толстой правел забележителни усилия, опитвайки се със своите действия да облекчи страданията на хората около себе си. Неговата отдаденост в полза на обикновените селяни се проличава най-ярко в работата му за помощ на гладуващите. След лошата реколта от зърно през 1873г., Толстой спрял работата си по писането на "Ана Каренина" за цяла една година, за да организира помощи за изхранването на хората, а на свой роднина писал:

"Не мога да се откъсна от страданията на живите хора около мен, за да се занимавам с измислени герои."

Неговото семейство и приятелите му смятали, че е лудост един от най-добрите романисти в света да остави гениалната си писателска работа на заден план, но Толстой бил непреклонен. Същият подвиг той извършил отново и след глада през 1891г., тогава заедно с някои свои роднини прекарал две години в събиране на средства от цял свят за гладуващите, и самия той организирал социални кухни за бедните и работил в тях. Можете ли да си представите някой от съвременните автори на бестселъри да зареже писането на последната си книга, и вместо това да извършва хуманитарна дейност за цели 2 години?

Урок 4: Изкуството да живееш прост живот

Един от най-големите дарове за Толстой - който е същевременно и проклятие - е неговата пристрастеност към въпроса за смисъла на живота. Той никога не спрял да се пита защо и как трябва да се живее, и какъв е смисълът от цялата му слава на писател и от богатствата, които притежава. Към края на 1870-те, след като дълго не успваял да намери отговор на тези въпроси, той преживял емоционален срив и бил на крачка от извършването на самоубийство. Но след като се запознал с философията на германеца Шопенхауер, задълбал се в някои будистки текстове и в Библията, Толстой възприел един революционен възглед за Християнството, отричащ всички форми на организирана религия, включително и догмите на Православната църква, в които бил възпитан, и се посветил на духовен живот с материална аскетичност. Оказал алкохола и пушенето и станал вегетарианец. Освен това станал вдъхновител за създаването на различни утопични общности, където хората живеели просто, в самоосигурващи се стопанства и без да вредят на природата, всички земи и имоти били за съвместно ползване, а продукцията се разпределяла солидарно според нуждите на всеки. Такъв род "толстоистки" общества станали популярни по целия свят, Ганди например създал подобен ашрам през 1910г., който бил наречен "Фермата на Толстой".

Урок 5: Противоречията

Новият, уж по-прост живот на Лев Толстой съвсем не бил лишен от несгоди и противоречия. Макар че проповядвал универсалната любов, отношенията със собствената му съпруга били постоянно обтегнати. Въпреки че бил поборник за равенство и справедливост, така и не успял да се откаже окончателно от привилегиите на богаташкия начин на живот и живял до старостта си в голяма къща с множество слуги. Когато изявил желание да се откаже от имотите си в полза на селяните, съпругата и децата му категорично се опълчили на тази идея, и в крайна сметка той отстъпил пред тяхното желание.

И все пак, в началото на 1890-те, той успял, противно на волята на близките си, да се откаже от авторските права на голяма част от литературните си творби, и по този начин пожертвал проходите, които те му носели. В последните години от живота на Толстой, когато много писатели и журналисти посещавали този брадат мъдрец, за да му отдадат своята почит, те винаги с изненада заварвали най-известния писател на своето време да цепи дърва заедно с работниците си, или как сам си закърпва скъсаните обувки. Предвид привилегированото положение, в което Толстой започнал живота си, неговата личностна трансформация, въпреки че не е пълна, все пак заслужава нашето възхищение.

Урок 6: Да разшириш социалния си кръг

Най-важният урок, който може да се научи от Толстой е неговият пример - да осъзнаем, че за да преодолеем своите предразсъдъци и да възприемаме нови възгледи за света трябва по-често да се обграждаме с такива хора, чийто възгледи и начин на живот са коренно различни от нашите. Затова той се е отказал от обществения живот в Москва и прекарвал повечето си време с работниците на полето. В своята повест "Възкресение", Толстой отбелязва, че повечето хора смятат своя начин на живот за етичен и дори похвален, независимо дали са богати бизнесмени, политици, или обикновени крадци. Той пише: "За поддържането пък на такъв възглед хората се придържат инстинктивно към оня кръг хора, в който се признават понятията, които те са си съставили за живота и за своето място в него."

Ако се ограничаваме в рамките на приятелската си група или социална среда, може да си мислим, че е напълно нормално и оправдано човек да притежава 2 жилища, или да се бомбардират стани в Близкия изток. Тогава не осъзнаваме, че нашите възгледи може да са перверзни, неосновани или несправедливи, защото ние сме вътре в този кръг, който сами сме си създали и който постоянно поддържа светогледа, с който сме свикнали. Ако искаме да поставим под въпрос своите вярвания и идеали, трябва да последваме примера на Толстой, да прекарваме повече време с хората, чиито ценности и ежедневен живот изцяло контрастират с нашите собствени. Трябва да се освобождаваме от закостенялостите на мисленето и да се сремим да излезем от кръга, в който сме ограничени.

Автор: Roman Krznaric
Източник: / powells.com /
-

-
Вижте и този материал: Лев Толстой за Закона на Любовта и законите на насилието
-

Още добри новини

2014-01-07T10:09:00.000+02:00

Ето един нов български сайт, който ви дава възможност за откъсване от препълненият с негативни новини онлайн свят - DobriNovini.com .

Идеята на сайта е съвсем проста - потребителите да четат само положителни и приятни новини, които да ги накарат да се чувстват по-добре в ежедневието си. В сайта за добри новини се публикуват ежедневно събития от България и света. За публикуване се избират най-значимите новини, влияещи положително върху живота на хората. Екип от редактори се грижи за това да оформи, текста и изображенията на новините на нужното ниво.

В DobriNovini.com няма новини за насилие, политика и клюки. Без капчица отрицателни емоции и шок. Сайтът Добри новини не е партийно или икономически зависим. Създаден е от група ентусиасти, които инвестират времето си, да избират за читателите само добри новини.

Не се публикува информация и за известни личности, като популярни артисти, певци и спортисти, за да се отдалечи от суетата, обзела всекидневието. Изключение правят благотворителни инициативи, в които участват родни или световноизвестни личности.

Добри новини се опитва да създава качествено съдържание близко до мисленето на младите позитивни интернет потребители. Екипът на сайта обещава, че DobriNovini.com ще продължава да бъде в бъдеще далеч от финансови, идеологически и политически влияния.

Сега Добри новини се нуждае от нови автори на статии, които да търсят добрата новина и да публикуват статии. Изискванията към кандидатите са изключително скромни: положително мислене, основни знания за уеб и постоянство. За да кандидатстват активните потребители трябва да посетят страницата „Контакти” в сайта и да се свържат с Редактор на онлайн медията.

Всеки може да се запише за получаване на добри новини по имейл – веднъж в седмицата. Или да последва Facebook страницата на сайта www.facebook.com/DobriNoviniCom
-

Изкуството и многото му форми - 5-та част

2013-10-29T22:11:00.000+02:00

Невериятно сладки динени гравюри

Снимка: David Sim

Динята е много вкусна и е чудесен материал за гравиране. Традиционното японското изкуство за гравиране върху диня се нарича Мукимоно, а показаните произведения са създадени само от диня и тук-там някои други плодчета.

Снимка: Andre Pan

Снимка: Flickr / wtimm9

Снимка: Greg McComsey

Чупливо! Яйчените черупки на самоукия Пу Деронг

Китаецът Пу Деронг не можел да си позволи да отиде да учи в училище по изкуствата и затова сам се учил и усъвършенствал в създаването на триизмерни гравюри върху яйчени черупки. Обикновената яйчена черупка е дебела едва 0.3мм, затова задачата му хич не била лесна. И все пак, след дълги години на упражняване и стотици изпотрошени черупки, той най-сетне му хванал цаката! Източник: DailyMail / Снимки©XinHua

Майстор на молива и мастилото

Рисунките на Манабу Икеда са приблизително в човешки ръст, а някои са и по-големи, и за повечето от тях на художникът му е отнело повече от година, докато ги завърши. Но пък и резултатите му са впечатляващи - картините му са толква сложни и детайлни, че, ако искате да разгледате всичките им подробности, като нищо ще ви трябва цял един ден! Цъкнете върху картините, за да ги видите в по-голям размер, заслужава си! Картините на Икеда са изложени в художествената галерия MIZUMA / Фотоизточник: thisiscolossal.com

Картината 'History of Rise and Fall' и детайл от нея

Картината 'Ark' и детайл от нея

'Regeneration'

'Foretoken'

Цветя от животински кости

Изкопаните кости от времето на неандерталците често носят следи от цветен полен около тях. Това показва, че още в древни времена цветята са се свързвали с преминаването през прага на смъртта. В чест на тази хилядолетна традиция японският фотограф Хидеки Токушиге пресъздава различни видове цветя от костите на умрели животни и е постигнал голямо майсторство в това изкуство. А след като бъдат фотографирани и увековечени, цветята на твореца биват погребани, за да се върнат костите отново в земята. Фотоизточник: honebana.com

Колко е часът?

Невероятните дървени ръчни часовници на Валерий Даневич са съвсем истински и действително могат да отмерват времето! Е, имат малка неточност (около 5мин. на ден), но пък са истински произведения на изкуството. Основният материал, който авторът използва, е брезовата дървесина, но понякога прави комбинации и с други екзотични дървесни видове. Работи се под микроскоп, а изработката на един такъв часовник отнема минимум 7 месеца, за това и цената от 100 хил. евро за бройка не бива да ни учудва. Снимки ©Валерий Даневич

Като живи

Слоеве епоксидна смола, акрилни бои и изключително усещане за перспектива - така са създадени тези невероятно реалистични триизмерни животни от сингапурския художник Кен Ли.

Още негови творби можете да разгледате на kenglye.deviantart.com.

Следва продължение. Вижте и предишната част на "Изкуството и многото му форми"

-

7 начина да се справите с трудностите на съвременния живот

2013-10-27T01:52:00.001+03:00

Без съмнение, животът днес съдържа множество предизвикателства, а времената ще стават и все по-трудни за обикновенните хора, ако съдим по събитията и някои новини за случващото се около нас. Трезвата оценка на условията, в които живеят хората днес, показва, че действително опасностите ни дебнат на всяка крачка.

Икономиката е пред разруха, а народа обеднява прогресивно заради алчните престъпници, които са обсебили властта и държат в смъртоносна хватка паричната система. Хората като че ли губят ума си и често действат първосигнално, като животни. Егоизмът и безотговорността все по-често побеждават честността и почтенността, а беззаконието сякаш става нова норма на поведение, с която трябва да свикваме. Нашите управляващи са боклуци (най-меко казано) и никой във властта няма визия за такова бъдеще, което да си струва да бъде изживяно.

Бездушните позьори в правителството и парламента, ако изобщо присъстват в парламентарната зала, знаят само да си раздават бонуси и съчиняват такива закони, с които да окрадат работещите, да обрекат на гладна смърт пенсионерите или да заробят децата и внуците ни да плащат нови външни дългове. Държавата ни е разпродадена на алчни чужди инвеститори и големи корпорации, които се интересуват само как да забогатеят от нашите природни и човешки ресурси, баз да ги е грижа за самата Природа - дали я замърсяват и за самите хора - дали ги тровят и експлоатират. Дребните предприятия загиват, правото ни на личен живот се потъпква, за да се опаза нашата "сигурност", а масовите медии и правителствените пропагандатори ни промиват мозъка, като ни заливат с глупости, всяват страх и омраза, и рекламират простотията и невежеството, като че ли нищо друго няма значение.

Голяма част от тези неща са извън контрола на обикновения човек, но все пак ние всички сме част от случващото се около нас. Наистина, светът не трябва да бъде такъв, но той Е такъв, затова трябва да се опитаме доколкото можем да пазим равновесие и да устояваме на злото около нас. Колкото и да се опитваме да бъдем позитивни и гъвкави, понякога случващото се наоколо наистина е плашещо, мрачно и подтискащо, и точно тогава ние трябва повече от всякога да направим съзнателни усилия, за да опазим здравия си разум и вътрешния си мир. Лошите новини понякога са заразяващи, но докато се мръщим и задълбаваме в негативността наоколо, красотата на живота продължава да цъфти пред очите ни. Ние трябва да насочим съзнателно вниманието си към хубавата страна на нещата и положителното в света, за да не пропуснем радостта, която се крие в дребните неща, и красотата на Природата, която величествено се проявява във всеки един момент. Животът е дар и богатство, а най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме действително да живеем добре.

Ето няколко основни неща, които трябва да направите, за да възстановите хармонията в живота си и да запазите здравия си разум в тези тежки времена:

1. Развийте си лична духовна практика
Личната практика може да се състои от физически или медитативни упражнения, или някакъви други методи, които да ви помогнат изцяло да се концентрирате върху случващото се вътре във вас. Много съвременни хора преоткриват тайните на различните древни практики за духовно и физическо развитие, каквито са йогата, медитацията и бойните изкуства. Обучавайки се в тези древни изкуства и постепенното прилагане на тяхната философия в ежедневния живот, ни става по-лесно да поддържаме вътрешния си баланс и да опознаем собствената си сила и жизненост. Добре подбраната лична духовна практика ни помага да наблюдаваме своето собствено душевно състояние, подобрява вътрешната ни увереност и ни учи да устояваме на трудностите в живота. Редовните упражнения и вниманието към собствената ни личност представляват едно своеобразно обновяване на духовната ни същност, което ни помага да разширим светогледа си и ни учи на самоконтрол. Колкото повече практиката се превръща в част от живота ни, толкова по-добре усещаме, когато живота ни се опитва да се изплъзва от контрол, и развиваме все по-добри умения да възстановяваме баланса и вътрешната си хармония.

2. Детоксикация и здравословен начин на живот
Модерната система на здравеопазване се основава на подтискането на симптомите на болестите със супер-скъпи лекарства, които имат многобройни вредни странични ефекти, а фармацевтичната индустрия няма финансов интерес да ви излекува цялостно, за да бъдете здрави и жизнени. Освен това качеството на околната ни среда и на храната, с която се храним, днес е ужасно влошено заради безбройните замърсители на Природата и заради токсините, които се добавят в храните. Да бъдеш здрав е доста трудно в днешно време, но физическото здраве и незамърсеното тяло са изключително важни, за да се чувства човек добре в кожата си и щастлив в душата си. Здрав дух в здраво тяло, както казва народа. Да променим моделите си на консумация и да се научим да живеем без зависимости от лекарства, алкохол и други наркотици - всеки трябва да направи тази важна крачка към промяна в начина си на живот. След като веднъж успее да спечели със силата на волята си тази битка, човек изпитва естественото влечение към това да се чувства здрав и му става по-лесно, дори инстинктивно, да поддържа и защитава своето здраве. Следващата стъпка, след промяната на навиците ни за потребление, трябва да бъде детоксикацията, за да се освободим от замърсителите, тежките метали, химикалите и другите отрови, които са успели да проникнат в тялото ни.

3. Активизъм
За много от нас е трудно да намерим своя глас в какафонията на информационната ера, но ако го направим ще открием, че имаме огромни резерви от вътрешна енергия и кураж, които носят със себе си богатство, пълнота и сила за живот. Като човешки същества, ние имаме неподозиран потенциал от креативност и находчивост и когато приложим тези наши качества в служба на каузите и идеалите, които ни вълнуват, това показва, че сме се измъкнали от матрицата и вече не сме част от примирената контролираната тълпа, която се проектира от съвременната култура. Говорейки открито и честно за нередностите на съвременния свят, ние се изпълваме с душевна сила, която ни прави устойчиви на стреса и ни помага да се справяме с несгодите.

4. Изхвърлете телевизора си
Масовите медии и "забавната" индустрия имат голямо влияние върху начина, по който възприемаме реалността, и затова те открай време се контролират от различни тъмни братства, с цел да ни програмират по изгоден за тях начин. Когато гледаме, слушаме и четем такива масови медии, ние доброволно се съгласяваме да бъдем емоционално манипулирани и подмолно контролирани. Страх, безпокойство, несигурност, насилие, желание и омраза са основните вибрации, които се излъчват от корпоративните медии. След като изхвърлим телевизора и развием наши собствени възгледи за реалността, е много по-вероятно да открием красотата и изобилието на света, да проявим любов, състрадание и прошка... все качества, които са важни за спокойния и балансиран живот.

5. Научете се да казвате "Не"
Да кажеш "Не" е може би най-важното социално умение, което трябва да развием, за да можем да запазим здравия си разум и личния си суверенитет. И трябва да прилагаме това умение не само в работата си примерно, когато шефът ни се опитва да ни експлоатира неправомерно и да мачка достойнството ни, но също и когато държавната власт се опитва да отнеме някои от основните ни права и свободи. Да кажеш "не" понякога е учудващо трудно за повечето хора, защото ние сме възпитавани да се подчиняваме пред "авторитета" и да "не клатим лодката". От нас се изисква подчинение и ние трябва да изберем дали да се съобразяваме с това. Светът днес е в такова състояние не само заради тъмните заговори на елита, които повличат всички ни към съперничество, конфликти и терор, но и защото много от обикновените хора се страхуват да кажат "Не".

6. Самоподготовка, самоосигуряване и живот без дълг
За да можем да устоим на страха от несигурността на съвременния живот, е много важно да бъдем подготвени поне в основни линии да посрещнем някои от очевидно задаващите се потенциални бедствия, каквито са природните катаклизми, гражданските вълнения и икономическите трудности. Наша отговорност е да придобием умения за оцеляване и различни практически знания, да станем независими от модерната хранителна система и да си осигурим сами провизии за нашето изхранване. Дали ще си съхранявате дълготрайни продукти или ще си направите градинка на балкона, дали ще се пренесете на село и ще си направите ферма, или ще останете в града и със съседите ще отглеждате градска зеленчукова градина - изборът е ваш, но е важно да бъдете независими и да не очаквате, че някой друг (например държавата) ще се погрижи за вас и ще ви нахрани. Също така е важно да се освободите от примката на модерната парична система, не теглете никакви кредити и се опитайте да се освободите от дълговете, ако вече имате такива. Банковата система е порочна, а да се освободите от дълговете към нея е революционен акт, който ще ви спести огромна енергия, която иначе бихте израдвали за притеснения.

7. Бъдете благодарни
Да чувстваме признателност за това, което притежаваме, и да благодарим за добрите неща в живота си, е един мощен начин да се освободим от примката на постоянните желания, които са присъща черта на нашето консуматорско общество. Когато се чувстваме подтиснати и депресирани и се измъчваме заради ежедневните си грижи, простото фокусиране върху доброто и хубавото около нас понякога е достатъчно да прогони тъгата и лошото настроение. Материалните притежания и скъпите вещи носят само временно чувство на щастие, също както и наркотиците, алкохола и краткотрайните забавления. Още по-страшното е, че стремежът към материални притежания вкарва свободният ни дух в капана на материалния свят, който древните хора неслучайно са наричали "майа" - илюзия. Трябва да изоставим материалните желания и да се стремим към истински важните неща в живота, каквито са любовта, взаимоотношенията с хората и здравето. За да преодолеем страхът и тревожността, предизвиквани от модерния свят, чувството на благодарност е силно препоръчително и точно то може да ни помогне да се справим с трудностите на съвременния живот.

Действително живеем в интересни времена и всеки от нас е подложен на заразни духовни влияния, замърсяване на тялото и подтискане на човешкия ни дух, който е създаден да бъде жизнен, свободен, сияен, жив и вдъхновен. Повече от всякога, светът се нуждае от силни личности, които активно да се борят срещу безсърдечността и апатията в нашето общество. Надяваме се тези съвети да са ви от полза, когато се сблъсквате с негативни обстоятелства, които се опитват да източат вашата вътрешна енергия и положителна воля.

Свободен превод от wakingtimes.com.

Вижте и този материал: Как да променим света - 10-те правила на Махатма Ганди
-

Селяните, които изгониха Шеврон

2013-10-17T13:58:00.002+03:00

В понеделник, стотици жители на румънското село Пунджещи (Pungesti) блокирали пътищата създавайки човешка верига, за да попречат на конвоя с тежка техника на Шеврон да достигне до мястото, предвидено за сондаж. Селяните скандирали "Вървете си вкъщи!" и искали да прогонят американския енергиен гигант. "Няма да ги допуснем да дупчат тук, ако ще това да ни струва живота! Те идват тук със полицаи и бодигардове и се опитват да ни сплашат, но няма да успеят, защото ние ни ги искаме тук!" - казва един от жителите на селото, Георге Хрум, който е пенсиониран горски пазач.

Снимка: gandul.info

Не по-слаби били и скандиранията за оставка по адрес на министър председателя Понта. Протестиращите, които били подкрепени и от други демонстрации на различни места в страната, обвинявали премиера, че се е отметнал от предизборните си обещания да забрани добива на шистов газ, и вместо това е дал на Шеврон разрешение за сондиране. Румънското правителство е продало на Шеврон правата за извършване на фракинг в шистовите скали под територията на повече от милион акра земя. Сега компанията официално има право да да извършва сондажи не само в района на тези три села в Източна Добруджа, но също и по брега на Черно море в Румъния.

Протестите продължили и блокадата останала през цялото време, докато в сряда следобед шефът на полицията в окръг Vaslui разрешил на полицаите да приложат силови методи, за да отстранят протестиращите. Но жителите на селото, близо 500 души, включително жени и деца, падали на колене и с телата си все пак успели да опазят блакадата и да удържат агресията на 300-те жандармеристи, въоръжени с шитове, каски и палки. Един от селяните - 81-годишния Костица Спиридон, който бил един от лидерите на съпротивата срещу шистовия газ, бил премазан от полицията и по непотвърдени данни по-късно починал в болницата. "Те го издърпаха в блатото и го оставиха там повече от 5 минути без медицинска помощ, даже видях един полицай да го удря! - разказва дъщерята на Спиридон.

Друг протестиращ селянин на 76 години получил сърдечен пристъп (за щастие нефатален) при сблъсъците с полицията, а поне още трима души били ранени. Има и други сведения за полицейска бруталност и тормоз даже над малките деца от протеста. В последствие полицейските шефове от окръга са отрекли (естествено) приложението на сила срещу протестиращите.
Източник: /sarahinromania.canalblog.com/

Днес американската компания "Шеврон" е започнала да изтегля съоръженията си от румънското село Пунджещи,след масовите протести срещу експлоатацията на шистов газ в зоната. Екипи на компанията са пристигнали тази сутрин в селото, за да приберат съоръженията, които трябвало да започнат експлоатацията на шистов газ в района.

Въпреки че местните жители се радват на победата си, те смятат, че решението за изтегляне на техниката е само маневра на властите, които в крайна сметка ще направят каквото искат. Затова протестиращите жители на селото се опитаха да блокират изтеглянето на машините, скандирайки "Жандармерията защитава крадците" и "Оставка" по адрес на префекта на окръг Васлуй, който пристигна на мястото. По-късно те позволиха на екипите на "Шеврон" да си тръгнат.
Източник: /romanialibera.ro/

Около 2000 души са протестирали снощи в Букурещ срещу експлоатацията на шистов газ в знак на солидарност с жителите на Пунджещи. Демонстрантите протестирали също така и срещу канадския проект за разработване на златодобивна мина в село Рошия Монтана, Трансилвания, с използването на голямо количество цианид. Протестиращите скандирали "Долу правителството", "Предатели" и "Идва революцията", а някои от демонстрантите успяха да преминат през образувания от жандармеристите кордон.
Източник: /gandul.info/

Ако не сте наясно с темите "фракинг" и "шистов газ", вижте материал на английски от Sciencedaily.com, разказващ за радиоактивност, тежки метали и други отрови, открити в реките и потоците около районите, където се добива шистов газ. Препоръчвам да видите и документалния филм "Газланд", ако още не сте го гледали.

Ако ви е допаднала тази добра новина, вижте и този материал: "Фермерът, който победи Монсанто"

-

Уроци по дълголетие от човека, който доживя до 256 години

2013-09-17T13:15:00.000+03:00

Според легендата, г-н Ли Цин Юн (1677-1933г) бил китайски лекар, експерт-билкар, майстор по Ци гун и тактически консултант. Вярва се, че е живял през времето на цели деветима императори от династията Цин и е стигнал до 256-годишна възраст. Неговият некролог от месец май 1933г. в списанието Time е озаглавен "Костенурка-гълъб-куче" и разкрива тайната на дълголетието на Ли: "Пазете сърцето си спокойно, сядайте като костенурка, ходете живо като гълъб и спете като куче."

Разказва се, че г-н Ли имал донякъде странни навици в своето ежедневие. Никога не е пил твърд алкохол, не е пушил и винаги се е хранел по едно и също време. Освен това бил вегетарианец и често пиел чай от годжи бери. Лягал си е рано и рано ставал. Когато имал възможност, сядал неподвижно със затворени очи и с ръце в скута и понякога прекарвал в това положение часове наред. В свободното си време г-н Ли обичал да играе карти, при това винаги успявал да загуби малко пари и по този начин оставял опонентите си да спечелят известна сума, за да имат с какво да си купят храна през този ден. Всички го уважавали поради неговата щедрост и разумното му поведение.

Г-н Ли прекарал целия си живот изучавайки китайските лечебни растения и проучвайки тайните на дълголетието, той често пътувал из различните провинции на Китай, даже и до Тайланд, за да събира специфични билки и за да лекува болести. Макар да не е сигурно дали действително Ли е живял толкова дълго, колкото се смята, неговите навици и начин на живот много добре съвпадат с модерните научни открития във връзка с дълголетието.

Проучвания

Дан Бютнер е изследовател на науката за дълголетието и е автор на книгата "Сините зони: Уроци по дълголетие от хората, които са най-дълголетни". В своята книга и в речта си пред TED през 2009г., той разказва за изследванията си относно начина на живот на четири популации от хора, които са разделени географски и са в различни части на земното кълбо.

Всички тези групи - калифорнийските адвентисти, жителите на Окинава, сардинците и Коста Рика-нците, доживяват до над 100-годишна възраст в много по-голяма степен, отколкото другите хора, а тяхната средна продължителност на живот е с около 12 години по-голяма, в сравнение с останалата част на света. Авторът нарича "сини зони" местата, където живеят тези групи от хора-дълголетници.

Според изследванията на Бютнер, всички групи в сините зони са на преобладащо вегетарианска диета. Групата на адвентистите в Лома Линда, Калифорния, се хранят основно с бобови растения и зеленчуци, така както е писано в Библията. Животновъдите от високите части на Сардиния пък ядат безквасен пълнозърнест хляб, сирене от тревопасни животни и пият специално вино. Бютнер установил, че нискокалоричната диета помага за удължаването на живота. Това е демонстрирано от групата на здравите възрастни жители на Окинава, които прилагат правилото дадено от Конфуций - да спреш да ядеш, когато си 80% сит.

Възможно е чаят от годжи бери, който Ли е пиел, да е играл важна роля за неговото здраве. Медицински изследователи от Британия и Франция подробно са проучили годжи берито и са установили, че то съдържа непознат витамин, който се начича Витамин Х и е известен още и като "витамин на красотата". Техните опити доказали, че годжи берито потиска натрупването на мазнини, спомага за образуването на нови клетки в черния дроб, намалява глюкозата и холестерола в кръвта и т.н. Годжи берито играе роля за подмладяването и може да помогне за поддържането на нормалните функции на телесните тъкани и органи. То активира мозъчните клетки и ендокринните жлези, подобрява отделянето на хормони и премахва токсините от кръвта.

Медитацията

Изследователите са открили многобройни ползи от редовната медитация. Невролози от медицинското училище към Университета в Масачузетс провели опити с две групи стресирани работници от високотехнологичната индустрия, като едната група работници медитирали редовно в продължение на 8 седмици, а другите от контролната група си карали както обикновено. Установило се, че медитиращите "показали ясно изразена промяна в левия фронтален лоб", пише статията от 2003г. в Psychology Today. "Тази психическа промяна намалява негативните ефекти от стреса, леката депресия и тревожността. Налице е също така по-слаба активност в амигдалата, където мозъка развива чувството на страх." Освен това медитацията намалява свиването на мозъка поради стареене и подобрява настроението.

Освен медитацията, Бютнер открил и че редовната почивка и периоди на покой премахват възпаленията, които са реакция на стреса. Адвентистите в Калифорния например, стриктно се придържат към правилото за спазване 24-часов сабат (съботен ден), и прекарват това време в размисли, молитви и богоугодни социални дейности.

Общността

Бютнер установил още, че общността е съществен фактор за дълголетието на групите от сините зони. Типичните жители на Окинава например имат множество близки приятели и делят всичко с тях. Високопланинските сардинци пък имат уважение към старите хора, граничещо с благоговение, което не се среща никъде другаде в модерния Западен свят. А за адвентистите семейството е най-важното.

Чувството за принадлежност към общността и обкръжението от здрави приятели и любещи близки, стимулират всеки отделен човек от групата също да се стреми към здравословен начин на живот.

В книгата си "Изключителните: История на успеха", Малкълм Гладуел изследва група италианци, наричащи се Розети, които мигрирали в една област западно от Бангор, щата Пенсилвания. При тях били рядкост случаите на сърдечни болести, и всички те като цяло те били здрави хора и доживели до дълбока старост. След проучванията се установило, че тяхната тайна не е нито в гените им, нито в диетата, защото 41% от храната им се състояла от мазнини. "Розетите си създали силна и покровителствуваща социална структура, която успявала да ги изолира от ударите на модерния свят", пише Гладуел. "Розетите били здрави заради принадлежността си именно към тази група, заради живота си в този малък свят, който самите те си били създали в тяхното малко градче сред хълмовете."

Смисленият живот

В своите пътувания, Бютнер срещнал нещо често повтарящо се сред групите от сините зони: Нито една от тези групи нямала концепция за пенсиониране. Излиза че, колкото повече продължаваш да живееш активно, толкова по-лесно става да живееш дълго.

Смисленият живот на стари години е ръководен принцип за жителите на Окинава и за сардинците. В тези групи, Бютнер срещнал множество столетници, които продължавали да работят и да се радват на живота: катерели хълмовете със стадата животни, строели огради, ходели на риболов, грижели се за пра-пра-пра-пра-правнуците си. Интересното е, че нито един от тези столетници не се занимавал с някакъв конкретен спорт, така както за нас е модерно примерно да ходим във фитнеса или гимнастическия салон, за да тренираме. "Те просто живеят активен живот, който включва в себе си физическата активност", казва Бютнер. "Всички тези хора ходят пеша, готвят, вършат на ръка домакинската работа, а повечето от тях се занимават и с градинарство."

Автор: Christine Lin
Източник: / theepochtimes.com /
Снимка на смеещите се баби: Huu Hung Truong / Sony World Photography Awards

Вижте и този материал: Една ябълка на ден НАИСТИНА държи доктора далеч от мен!

-

Подскачащото наследство на Люксембург

2013-09-07T01:02:00.000+03:00

Люксембург е една от най-малките европейски държави, а граничи с две от най-големите - Германия и Франция. Може би това е една от причините, поради която националният характер на много от жителите трудно може да бъде формулиран. Възможно ли е чудатият им религиозен танц да ни подскаже нещо по този въпрос?

Въпреки вековете, прекарани под чужда доминация, въпреки войните и болестите, люксембургчаните никога не са спирали да подскачат - подскачащият им танц е в ритъма на полката - в чест на техния британски патрон-светец. Като за религиозна церемония, това е доста жизнерадостно събитие, което освен това е и вид съпротива срещу всички онези, обикновено чужденци, които са се опитвали да прекратят традицията и в някои случаи са застрашавали оцеляването на Люксембург като държава. Понастоящем, това е най-голямата традиционна европейска танцова процесия, която се провежда във вторника след Петдесетница, когато около 10 000 танцьори се събират в град Ехтернах, а освен това идват и още поне 40 000 души зрители.

Цялото това събитие е в чест на Свети Вилиброрд, наричан още Апостолът от Бенелюкс - англо-саксонски мисионер, за когото се смята, че е премахнал езичеството от Белгия, Холандия и Германия през 8-ми век. Св.Вилиброрд произхождал от Нортумбрия, обучавал се е в абатството Рипън, а след това прекарва 12 години в манастира Ратмелсиги в Ирландия. После бил изпратен от Свети Егберт при севрно-германските езически племена да мисионерства и да ги покръства в християнството. Основава абатството в Ехтернах през 698г. и по-късно, след смъртта си бива погребан там. Вярва се, че е светец-лечител, който може да помага при епилепсия и други болести.

Още от Средновековието хората започнали да идват на поклонение в неговата гробница в абатството на Ехтернах. Не е ясно кога точно е започнал ритуалът с подскачането, но Католическата Църква първоначално го определила като езически ритуал и искала да го забрани. "Те били подозрителни, защото събитието било създадено от обикновените хора и за обикновените хора", разказва Тео Пепорте, който е говорителят на Католическата Църква в Люксембург. "Не били сигурни дали е част от правилната религиозна обредност, или се корени на някакви фолклорни традиции." Но люксембургчаните не се трогнали от мнението на Църквата и продължили да си подскачат щастливо, докато, чак векове по-късно, Църквата най-сетне приела подскачането. "В крайна сметка Църквата разбрала, че подскачането трябва да се приеме сериозно, като форма на физическа молитва или медитация. И така, днес този, който всъщност води процесията, е архиепископът на Люксембург", разказва Пепорте.

Танцът започва рано сутринта в дворът на абатството, създадено от самия Вилиброрд през 698г., и бавно започва да се движи в посока центъра на града. Участниците в процесията - от малки деца, до 80-годишни старци с бастуни - се разделят на 45 групи, съдържащи редици от по 5-тима танцьори. Повечето са облечени в обикновени бели блузи и черни поли или панталони. Модни дрехи и национални носии не са позволени. "Все пак, това е религиозна процесия, а не фолклорно представление, затова, моля, бъдете сдържани! Моля, без ръкопляскания!" - гласи краткото съобщение, отпечатано върху брошурите, които се раздават на зрителите и туристите.

Маршируващият оркестър започва да свири закачливата мелодия, приличаща на полка, която се повтаря отново и отново, докато процесията завърши няколко часа по-късно в криптата на абатството. В миналото танцът е бил по-сложен, включвал е и скокове назад, но модерната версия е далеч по-опростена - скок наляво, скок надясно, като при подскоците се движиш и напред. "Можеш да научиш стъпките за 10 секунди"- обяснява Пероте, - "но трудното е да останеш синхронизиран с другите хора. Това е сложната част." Но тайната била в кърпите, разкрива той - всеки от танцорите в редиците държи усукана кърпа, "която помага да се свържат хората и подсигурява хармоничното подскачане."

За новите зрители, движещата се тълпа танцьори изглежда като една голяма едновременно подскачаща маса. Но по-опитният наблюдател веднага ще забележи някои дребни разлики в някои от групите, обяснява Пиер Котен, президентът на Обществото Вилиброрд, което е организатор на процесията. "Люксембургчаните например правят по-малки стъпки-подскоци, а за разлика от тях германските поклонници енергично мятат краката си и ги вдигат по-нависоко" - разказва той. "Белгийците пък са по-спокойни и при тях подскачането изглежда по-скоро като малки стъпки."

След Църквата е имало и други, опитващи се да забранят процесията. Един от опитите бил на императора на Свещената римска империя Йозеф II, а два века по-късно и нацистите наложили забрана. Въпреки германската забрана обаче, през 1941г. една група поклонници тайно подскачали вътре в абатството. Този акт на съпротива довел до арестите на участниците и на практика процесията спряла да се провежда, но само докато свършила войната, разказва Котен.

Кънтежът от ботушите на отстъпващите нацисти още на бил заглъхнал по бомбардираните улици на Ехтернах, когато жителите на града се събрали за процесията през 1945г. Под акомпанимента на хармоники и флейти, танцьорите преминали през развалините на базиликата, която била взривена от немците малко преди освобождението на Люксембург. Един от днешните францискански монаси, който бил ученик по времето на тази след-военна церемония, си спомня за тази процесия: "От една страна беше много тъжно и депресиращо, защото целият град беше в руини след Арденската офанзива", разказва той. "Абатството беше разрушено и изглеждаше ужасно. Но имаше и някакъв истински дух на решителност във въздуха, и той беше ясно изразен в нашето подскачане."

В много отношения, процесията е свидетелство за националното мото на Люксембург: "Ние искаме да останем каквито сме си" (или "Mir welle bleiwe wat mir sin"). И те го искат толкова много, че Обществото Вилиброрд води дълга и тежка битка, за да бъде защитена традицията от ЮНЕСКО. През 2010г., подскачащата процесия най-сетне бива вписана в списъка на организацията за нематериалното културно наследство на човечеството. Конвенцията защитава практиките, извършвани в продължение на поколения, които различните общества и групи считат за част от своето културно наследство. "Това означава също и че правителството се ангажира да впише шествието в своето законодателство", обяснява г-н Котен, който е една от главните фигури зад кампанията за ЮНЕСКО. "В резултат на това, вторникът след Петдесетница е определен за неработен и неучебен ден, което е много важно. Защото, ако тинейджърите и децата не могат да дойдат, нито пък техните родители, това със сигурност бързо ще доведе до края на подскачането."

Според кмета на град Люксембург Ксавиер Бетел, събитието представлява важен крайъгълен камък за местната традиция. Предвид фактът, че от населението на столицата две/трети са чужденци, според него тази традиция е единствената останала оригинална черта на люксембургската култура. "Не става въпрос толкова за вярата, ако трябва да бъда честен, защото голяма част от идващите на процесията даже не са католици", казва той. "Ние сме малка страна и не са останали много неща, които да ни свързват като народ. Имаме своя език, и общо взето нищо друго. Ето защо за нас е важно тази традиция да се запази."

Как е възникнало подскачането: Според легендата, хората от Ехтернах искали да осъдят на смърт един цигулар и да присвоят земите му, затова той ги проклел да не могат да стоят на едно място и да подскачат завинаги. Само Св.Вилиброрд успял да развали проклятието. Според друга по-правдоподобна теория, процесията започнала като шествие за покаяние, и била продиктувана от чумата и другите болести, които вилнеели из Европа през Средните векове. "Хората вярвали, че Вилиброрд е светец-лечител, който може да им помогне да се спасят от болестите и нещастията, и поклонението пред него било вид молитва, за да получат неговата закрила", разказва Пиер Котен от Обществото Вилиброрд.

Източник и фотоизточник: / ВВС / АП /
Снимки: Nico Dom
Информация и видео: / unesco.org /

Вижте и този материал: Свещенният път на поклонниците - Кумано Кодо

-