Енциклопедия на български родове

ТАНЕВ (Малко Търново)

2012-02-19T00:25:00.001-08:00

Иван Танев [*с.Чанлии, сега Малко Търново, жив 1885]; опълченец 1877-78, член и касиер на РК-Чанлии. Арестуван след Ст.Загорското въстание 1875. Опълчевец, кмет на селото ок.1892 = I. ? [+ок. 1877-78, с.Сърбеши - Севлиевско]; II. ?. Продава имотите си и купува хан в Ст. Загора.

1. дъшеря Ив. Танева, от Ι брак.

2. Денка Ив. Танева, от Ι брак, девойка 1885.

3. Тачо Ив. Танев [*Чанлий, 13.Х.1882+23.VI.1962,София], актьор 1903, режисьор и директор на театър; учи в - Малко Търново при Кольо п.Петков 1889-92, Ст.Загора, завършва Рисувалното училище в София 1898-1902. Писар при Методи Кусевич - митрополит в Ст. Загора - 1 г. Доброволец през Балканската война - 8 интендантска рота /Тунджанска дивизия, ΙΙ армия/ в Ст. Загора и Харманли. Театрал в - София 1898-1900, 1906-07 и 1936-37 /театър "Одеон"/; Пловдив 1903-05 и 1909-10 /"Борислав - Ив. Вазов"/, 1928-31, 1944-48; Плевен 1926-27; Бургас 1932-36, 1950-?, ?- авг. 1954; Русе 1937-43 /поставя над 60 пиеси - "Бащи и синове" от Владимир Полянов, "Чудна нощ" - Змей Горянин, "Кара Танас" - Стефан Савов, "Цар Мурад Мари думаше" - Христо Казанджиев, "Големанов" - Ст. Л. Костов, "Албена" - Й. Йовков, "Майстори" - Рачо Стоянов, "Крилатият майстор" - Илия Енчев 1942, "Пред залез слънце" - Вл. Полянов 1943, "Главчо и царската дъщеря" - Ст. Л. Кстов, "Юнак Гого" - Георги Караиванов/; Враца 1944. Гастролира в Перник /"Кара Танас"/, Хасково, Асеновград, Одрин и из македонските земи 1908. Първият председател на Съюза на артистите 1921-24. Рисува Мирче войвода от Прилеп. Награден със сребърен медал "За наука и изкуство". Преводач на пиеси. Сътрудничи на сп. "Обзор" 1935. Автор на комедията "Празник на душата" 1921, на спомени - написани 1955, посмъртно издадени 2008 = Паула, завършва Художествена академия в Мюнхен, учителка по рисуване и немски в Пазарджик ок.1910. Брак от ок.1907. Изселени в Ботевград 1948.

3.1 Тачо /Тачко/ Т. Танев [*1912+1999], учи в - София /гимназия/ - съученик с Александър Бурмов и Любен Василев, завършва Художествената академия 1931-36, специализира в Будапеща /Едвеш колидж/ 1839 и докторат по етнография и археология в Берлин /Хумболтов университет/ 1941-44 - публикуван в Германия, а дисертацията прибрана от ЩАЗИ. Подпомага 1931-36 с рисунки проф. Геза Фехер, първият изследовател на Мадарския конник. Член на всенародния съюз "Отец Паисий" и съучредител на Българския младежки съюз "Отец Паисий". Завръща се в България авг. 1944. Изселен в Ботевград 1948-53. Рисува портрети и художник в Пловдивския театър 1953-55. Изпратен 1956 от Съюза на художниците да създаде музей на първия партизанин в Разлог. Тук създава релефна географска карта на планината Пирин, с метода на светлосенките. Назначен е в Картографския институт - София. Сътрудничи на сп. "Известия на Българската орда" 1941 /"Българското везмо в Изтока"/. Автор на "Прабългари или хунобългари" 2007, "Беседи за българските азбуки" и изследвания за т.н. Елбетица - орнаментална символика.

4. "сестрички" Ив. Таневи [*Чанлий]

5. Тодор Ив. Танев, деец за освобождаване на Македония, в Солун 1906-08, четник при Иванчо Охриданчето.

# Танев, Тачо Ив. 54 години в служба на театъра. С., 2008, 368 с. /оригинали в музей на Народния театър "Ив. Вазов" и в Министерството на културата/. Книгата бе предоставена от Пенчо Бонев; Вж краеведческите книги на Георги п.Аянов [*1881+1951] и Стоян П. Шивачев [*1851+1914].

КРЪСТЕВ (Пирот)

2012-02-17T00:24:00.000-08:00

Коста /Кота/ Кръстев [*Пирот], училищен настоятел в Пирот 1852.

Кръстьо Кръстев [*Пирот,31.V.1866+5.ΙV.1919,София], д-р, Ι литературен критик; учи в Пирот /начално и основно/ ?-1875, София /гимназия/, завършва философия в Лайпциг - Германия ?-1888 с докторат "Метафизичното схващане на душата". Учител и директор в Казанлък 1888-90, по немски език в София 1890-91 и 1894; преподавател по философия в СУ (1895 и ?-1907 , 1908-19) и Скопие 1907-08. Редактор на - сп. "Литературно-научно списание" (Казанлък) 1890, сп. "Критика" (Пловдив) 1891. Главен редактор на сп. "Мисъл" 1892-1907. Сътрудничи и на - сп. "Труд" 1886 /"Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия"/, сп. "Периодическо списание", сп. "Деница", сп. "Демократически преглед, в. "Труд", в. "Пряпорец", в. "Демократ", в. "Народ", в. "Гражданин" и др.. Преводач от немски. Автор на "Етюди и критики" 1894, "литературни и Философски студии" 1898, "Алеко Константинов" 1907 /и 1917/, "Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература" 1907, "Христо Ботйов - П.П.Славейков - П. Тодоров - П.К.Яворов" 19(17 =Рада Хаджиниколова [*1873, Ст.Загора + жива 1925], учителка по химия в Казанлък 1889-? и там театрална актриса. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед" 1913 /за гр. Щип/, автор на спомени "Аз и моя род", оставя и непубликуван дневник. Брак от 1889. Запазени са около 170 писма, разменени между съпрузите.

1. Офелия Кр. Кръстева = ? Шивачев. Брак от 1925. Имат син Радко.

2. Константин Кр. Кръстев

# РБЛ. С., 1977, с. 263-265, сн. на д-р К.Кръстев и ил.; Минчева, Галина. Д-р Кръстьо Кръстев се самоубива от любов.- в. "24 часа", 11.ΙΙ.2012, с. 34 и 5 сн.

КОРНАЖЕВ (Габрово)

2012-02-15T00:01:00.000-08:00

Рк Петър, с прозв. Корнажът = Пия Стоянова.

1. Цанка /Цана/ П. Корнажева [*1877+1963] = Стефан Русев РУСЕВ [*Габрово]. Имат 5 деца - Руси, Иванка, Петър [*1900+1960] - баща на Дилма Русеф *1947, президент на Бразилия от 2012, Пия и Захари.

2. РайнаП. Корнажева [*1884+1960] = Генчо Станчев НЕГЕНЦОВ [*Габрово,1886+1958], с прозв. Ран Босилек, писател. Имат син Босилко [*1927+2002].

3. Цоню П. Корнажев [+1912, Одрин], убит на фронта.

4. Захари П. Корнажев [*1888+1968] = Боянка [+1958]

4.1 Петър З. Карнажев [*1924+1929]

4.2 Цаню З. Корнажев *1927 = Светла Герджикова *1934.

4.2.1 Камен Ц. Корнажев *1963 = Юлиана Стоянова.

4.2.2 Калина Ц. Корнажева *1972 = Георги Бошнаков. Имат 2 дъщери - Биляна *2000 и Гергана *2005.

4.3 Петър З. Корнажев [*1930+2002] = Йорданка Вълчева.

4.3.1 Руслан Вълчев и Бояна ? Петкова. Деца - Лан *1966 и Дан *1966.

4.3.2 Албена П. Корнажева *1966 = Петър Петров. Имат 2 сина - Петър *1988 и Владимир *1989.

# "Родословие на Корнажевия род".- родова схема, представена на изложба 2012, вж Вести.

КОВАЧЕВ (Свищов)

2012-02-13T08:30:00.003-08:00

Стефан Ковачев

1. Никола Ст. Ковачев [*Свищов, 1842+1902,с.Вардим-Свищовско], търговец; учи в - Свищов /основно и начално/ 1849-61, Киев /Духовна семинария/ 1861-63, Виена /търговско училище/ 1863-?. Във Виена - търговски чиновник при Ст. Пранжев, комисиоинер 1866-76-? и търговец след РТВ. Съучредител на дружество "Напредък" и член на дружество "Славянска беседа" - София. Подарява своите книги на НБКМ. Пише на М. Дринов 1876, спомощник 1873.

2. Янко Ст. Ковачев [*Свищов, 1852+1926], учи в Свищов и Виена /търговско училище/ 1867-71. Търговец във Виена; съдружник - коректор 1874 при с Хр. Г. Данов; открива във Виена на българска печатница ?-1877, където са отпечатани 5 дузини книги. Печатницата е преместена в Пловдив 1878 - тук издават в. "Марица" 1878-85. Откриват и печатница в София 1879 и собственик 1881-89. Издава и редактира сп. "Българска илюстрация" 1880-82. Сътрудничи на сб. "Летоструй" 1874 и редактор, сп. "Ръководител на основното учение" 1874. Издава "Календарче за 1878" 1877.

# БВИ. С., 1988, с. 340 и сн. на Янко; ЕБВЛ. С.,1996, с. 402-403

ПОСТОМПИРОВ (Габрово)

2012-02-11T01:07:00.000-08:00

Д. Постомпиров

Цоньо Д. Постомпиров, майстор - ковач.

1. Дечо Ц. Постомпиров [*Габрово,ок.1850+1877], опълченец.

2. Пенчо Ц. Постомпиров [*Габрово, 1852+11.V.1876, връх Мара Гидик], майстор на ножове; четник и командир на отделение 1876 при Цанко Дюстабанов. Укрива се в Габровския Девически монастир, загива в сражение. На негово име - улица в Габрово.

3. Тодор Ц. Постомпиров [*Габрово,1854+8.ХΙΙ.1940,София], участник в Априлското въстание 1876 в Габрово. Учител, съучредител на Българското социалдемократическата партия на връх Бузлуджа - 2 август 1891. Информатор 1900 на Братя Гъбенски, автори на краеведско изследване за Габрово. Спомощник 1873 /"Нещастна фамилия"/ = ? Груева.

3.1 Вера Т. Постомпирова [*Плевен, 1902+8.ΙХ.1973, София], физик = Георги Стефанов Наджаков [*Дупница,1896+1981], академик - физик. Брак от 1928 в София. Имат 2 деца професори - Емил [*1929+1996] и Елка *1936.

Сродник - Христо Постомпиров, въстаник 1876 в боевете при с. Ново село.

# Матев, Лалю - geni.com 10. VIII.2010 и Хен Sarv 12 и 19 авг. 2011; Вж Постомпиров, Иван, експерт в ТДА-Габрово ?-2007-2009-?; съсъставител "Справочник по документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в ТДА-Габрово и РИМ-Габрово (1877-1957)". С., 2009; вж. Постомпиров, Христо - търговец в Габрово, съвременник.

АВРАМОВ (Свищов)

2012-02-10T05:03:00.000-08:00

Генко Аврамов

1. Ананас Г. Аврамов

2. Гавриил Г. Аврамов, спомощник в Галац 1869.

3. Михаил /Михалаки/ Г. Аврамов, спомощник в Гюргево 1869.

4. Димитър Г. Аврамов = Екатерина дъщеря на художника Христаки ПАВЛОВИЧ [*1804+1848].

4.1 Гаврил Д. Аврамов

4.2 Георги Д. Аврамов

5. Костаки Г. Аврамов

5.1 Михаил К. Аврамов

# geni.com - под "Христаки Павлович"; Вж спомощншци.

ПОПСТОИЛОВ (с. Лешко, Благоевградско)

2012-02-01T23:45:00.000-08:00

Рк п.Стоил Ников [*с.Лешко - Горноджумайско, 3.VII.1843 +10.ХΙ.1912], свещеник в родното си място 1872- до след Освобождението. Има многочленно семейство.

1. Антон Попстоилов Ников [*с.Лешко, 15.ΙΙ.1869 +9.ΙΙ.1928, София], фолклорист; учи в - Дупница /основно/, Солун /средно/?-1890; завършва славянска филология в СУ 1897-92. Учител в - Прилеп ок.1890-93, Солун 1897-98, Битоля 1898-89 /директор/, Солун /учител 1899-1903 и 1907-09 и директор 1899-1901/, Одрин 1903-04 и 1909-10 /директор/, Сяр 1904-07 /директор/. Училищен инспектор в Цариград 1910-13. Етнограф 1913-18 /1915 към щаба на 2 армия/ и 1921-28 и Етнографския музей - София и директор там 1918-21. Учредител на Македонския научен институт - София. Пише краеведски материали за областта Македония. Сътрудничи на СбНУ, Пс БКД, Известия на Етнографския музей. Издава първата библиография за фолклористика "Показалец за печатаните през ХΙХв. български народни песни " ч. Ι (1815-1860) 1916; ΙΙ (1861-1878) 1818.

2. Христо Попстоилов Ников [*с.Лешко,15.VIII.1879+6.V.1908,Пловдив], фолклорист и езиковед - диалектолог; завършва славянска филология в СУ ?-1905, защитава докторат във Виена 1907 /за българските гатанки/. Автор на "Горноджумайски говор" 1904, "Дейност на Венелина по българския фолклор" 1905. Учител в Пловдив 1907-?

# БВИ. С., 1988,2 с. 465.

КАЗАСОВ (Трявна)

2012-01-30T01:33:00.000-08:00

Казасов 1

Гено

Рк 1. Петър /Пенчо/ Генов [*Трявна+Трявна] с прозв. Казас, книгоиздател.

1.1. Рали П. Казасов [*Трявна,1810+1870,Букурещ], книгоиздател. В Букурещ издава 1844-64 книги и учебници, тук се свързва и с Л. Каравелов.

1.2. Христо П. Казасов [*Трявна+Елена], учи при П.Р.Славейков 1854. Читалищен деец в Трявна ок. 1876. Служител в книгоиздателския клон - Елена.

1.2.1. Никола Хр. Казасов [*1877+1916]

2. Тихол Г. Казасов [*Трявна,ок.1800+Габрово,ок.1875], зограф. иконописец за черквата в с.Черногорово - Пазарджишко 1841 и "Св. Димитър" - Свищов 1861. Преселва се в Габрово.

3. х.Иван Г. Казасов [*Трявна +Трявна]

3.1 Богдан х.Ив. Казасов Трявна, учител; учи в Белград /гимназия/. Учител в Севлиево 1875-76. Участник в Април 1876. Секретар на окръжния началник в Оряхово ?-1882 и секретар на епархийския съвет във Враца ?-1890. Работи и в Кюстендил.

4. ? Генов

4.1. Димо Казасов

4.1.1. Белчо Д. Казасов [*Трявна], учител в Трявна преди и след 1878.

4.1.2. Тотю Д. Казасов [*Трявна,1860+1915], учител в Трявна от 70-те - 1888 = Ι. Цанка Мерджанова; ΙΙ. Катинка Калчева [*1868]

4.1.2.1. Георги Т. Казасов [*1891+1937]

4.1.2.2. Борис Т. Казасов

4.1.2.3. Марко Т. Казасов

4.1.2.4. Лилка Т. Казасова, от Ι брак.

4.1.2.5. Димо Т. Казасов [*Трявна, 5.ΙХ.1886+ юли 1980], писател. Учи в - Трявна, Тутракан /прогимназия/ ?-1899 и Русе /гимназия/ 1899-1904. Учител в - Тутракан, с.Варненци - Силистренско, Русе, Бургас, Кула, и др. Пълномощен министър в Белград 1934-36, министър на - пропагандата 1944-45, информацията и изкуствата 1945-47. Редактор на в. "Съзнание" /орган на Учителския съюз/ 1914-20, в. "Народ" /орган на Социалдемократическата партия/ 1920-23. Основател и редактор на в. "Балкан" 1936. Главен редактор на вестниците - "Трибуна", "Народ", "Напред", "Изгрев", "Защита" на списания "Бъдеще", "Звено", "Общинска автономия". Сътрудничи на - вестниците "Отечествен фронт", в. "Литературен фронт", "Народна култура", "Вечерни новини", "Стършел", "Кооперативно село" и списанията "Български журналист" и "Септември". Автор на "Вестникът на идеята и вестникът на новината" 1933, "Еволюция на съвременния вестник" 1946; "Днешна Югословия" 1939, "Борбата за Средиземно море" 1938; "Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век" 1959 /ΙΙ изд. 1968/; "Трявна" 1962, "Русе. Исторически очерк" 1964 и др. = Вера Капанова;

4.1.2.5.1. Лилка Д. Казасова [*1910+1963] = Иван Миндизов, доктор.

4.1.2.5.2 Емил Д. Казасов [*1916]

4.1.2.5.3. Аска Д. Казасова

4.2. Митко

4.3. Никола

# БВИ. С., 1988, с. 305-306; РБЛ. С., 1977, т. ΙΙ, с. 149-150 и сн.; Соларова, Нели - geni.com 12.VIII.2011.

АТАНАСОВ (Стара Загора)

2012-01-24T07:38:00.000-08:00

Иван Атанасов, търговец.

Рк Атанас Иванов Атанасов [*Ст.Загора, 12.II.1810+5.VI.1897,Ст.Загора] учител; учи в Ст.Загора, Свищов, Букурещ, Габрово и при Неофит Рилски в Копривщица. Учител в - Ст.Загора 1833-37 и ?-1850-81, Габрово /пом.-учител/ 1838-41. Читалищен деятел. Спомощник 1860 /"Първа храна"/. Автор на "Черти из живота и записките ..." 1895.

1. Мирчо Атанасов Иванов [*Ст.Загора,1852+1890], завършва в Белград /богословско училище/ 1869-70 и в гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ 1873. Учител в Ст.Загора и Трявна. След РТВ околийски началник и окръжен управител във Враца, Трън, Севлиево. Сътрудничи на в. "Македония" 1871, в. "Право" 1873 и сп. "Читалище" 1873.

2. Васил Атанасов Иванов [*Ст.Загора, 15.VIII.1857 + 15.ΙХ.1942], учител; учи в - Ст.Загора 1866-72, гр. Табор - Чехия ?-1874, гр.Кенегрец - Чехия /гимназия/, следва химия в Прага 1877-78, завършва 1881. Учител по аритметика и география в Ст.Загора 1872, Лом 1878 /и директор/, Сливен 1881-85 /и директор/, Пловдив 1886, с. Княжево - Софийско /директор на учебната занаятчийница/ 1886-89, Варна /по химия/ 1889-?, Пловдив. Подпредседател на Пловдивското изложение 1892. Редактор на в. "Нашето първо изложение". Работи в Министерство на финансите 1892-?, началник на отделение в Министерство на търговията и земеделието 1894-99 и 1906-10. Съосновател и председател на Дружеството на българските студенти - Прага. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1874 и чешки вестници - Svetozor 1867 и Ceska pcela 1878. Автор на първия учебник по химия след РТВ и на "Спомени ..." 1936.

# БВИ. С., 1988, с. 49-51, 264.

МИНЕВ / АТАНАСОВ (с. Батошево, Габровско)

2012-01-18T22:50:00.001-08:00

п.Кою, свещеник в с.Батошево.

Атанас

Рк Миню /Минчо/ Атанасов п.Коев /Попов/ [*с.Батошево,1820], чорбаджия = I. ?; II. ?

1. Неделя М. Атанасова [*с.Батошево] = Иванчо Пешев. Имат 7 деца - Наска, Петър, Мария, Стефан, Георги, Гана, Минчо.

2. п.Коста Минев /Минчов/ Атанасов [*с.Батошево, 1841+1912], свещеник; учител 1855-66 в с.Батошево, свещеник от 1866, хаджия. Член на РК-Търново, арестуван 1876 = ? Георгиева Бакалова [*с.Батошево].

3. Гана М. Атанасова [*с.Батошево+Севлиево] = Иван Илиев /Илиеоглу/.

4. Мария М. Атанасова [*с.Батошево, 1849+1933], с духовно име Магдалина 26.ХΙ.1872, монахиня, заболяване от едра шарка 1858 става причина да се оттегли от светския живот. Учи в - с.Батошево ок.1858-60 при брат си, Севлиево при Марин Софрониев Калугеров, Габрово при Васил Михов след 1862 и в Габровския девически монастир при игуменката Ефросина ?- 1865. Първа игуменка на Батошевския девически монастир "Въведение Богородично" 1872-1933.

5. Атанас /Татю/ М. Ананасов [*с.Батошево+4.ХΙΙ.1890,Севлиево], с прозв. Зографа, зограф, иконописец - от II брак. Родоначалник на фамилия Зографски = Евдокия Петрова Зурева [*София]

5.1 Димитър Ат. Зографски = ?

5.1.1 Атанас Д. Зографски [*1874+1913], майор.

5.1.2 Петър Д. Зографски 1884, капитан.

5.2 Петър Ат. Зографски [*1856], полковник.

5.3 ? Ат. Зографска = Хицко Цонев. Имат син Иван Хицков.

# БВИ. С., 1988, с. 385, 416; Темелски, Христо. 130 години Батошевския девически манастир.- в. "Църковен вестник", бр. 102.

ГЕОРГОВ (Велес)

2012-01-18T03:48:00.000-08:00

Андрей Георгов, деец за църковна независимост 1868, делегат от Велес 1878, участва в Кресненско-Разложкото въстание. Близък със Стефан С. Бобчев. Преселва се със семейството си в София ок.1881.

1. Илия Ан. Георгов [*Велес, 1860+1945], професор - юрист; деец на Радикал-демакратическата партия, депутат.

2. Иван /Йован/ Ан. Георгов [*Велес, 7.Ι.1862+13.VIII.1936,София], професор - философ; учи във Велес -1874, Цариград /медицинско училище/ 1874-?, Виена 1875-78; завършва педагогическо училище във Виена ?-1881 и философия в гр. Йена 1883-85, Женева 1886 и Лайпциг 1889 /с докторат по философия "Релативизмът в морала"/. Подначалник 1882-83 на Учебния съвет към Министерството на просвещението. Доброволец през Сръбско-българската война 1885. Учител в София 1888. Преподавател в СУ и декан на катедрата по история и философия 1888-1943, ректор. Съучредител 1923 и председател 1924-27 на Македонския научен институт. Сътрудничи на в. "Вардар", сп. "Македонски преглед", в. "България"- Солун и в. "Беломорец" - Солун, в. "Училищен преглед". Автор на студии за философи - Херберт Спенсер 1904, Тома Кампанела 1906, Лайбиц 1920, Ем. Кант 1925. Автор на "История на философията" т. Ι 1926, "Материали за речника на велешкия говор". "Българската нация" /на немски/ 1918

1.1

1.2

Сродник - Георги Андреев Георгов [*Велес,8.ΙΙΙ.1858+29.V.1929,София], учи във Велес, гр. Крижевац - Хърватия 1874 /земеделско училище/, гр. Табор - Чехия 1874-77 /земеделско училище/. Подначалник в Службата за земеделие към министерство на финансите 1879-? Управител на земеделското стопанство "Образцов чифлик"-Русе 1880 и на образцово стопанстов в София 1890; търгува със земеделски машини и сортови семена. Депутат. Член на природонаучни дружества.

# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 66; Хаджипанзов, Петър. Професор д-р Иван Георгов.- В: Видни велесчани. С., 2011, с. 121-128; Ценов, Константин. Проф. Иван Георгов - философът от Велес.- в. "Трета възраст", 2012, бр. 1.; БВИ. С., 1988, с. 151.

БАЛАБАНОВ - Клисура

2012-01-17T05:03:00.000-08:00

Димитър Балабанов, абаджия = Неделя.

1. - 3. ?

4. Марко Д. Балабанов [*Клисура,14.ΙΙΙ.1837+16.VΙ.1921,София] = Анна Димитрова ГЕШОВА [*1851+1886], книжовник; учи в Клисура /килийно/, на о.Халки /гръцко училище/, следва - право в Атина, медицина в Париж 1863 и философия в Хайделберг 1868; завършва в Париж. Адвокат в Цариград 1870. Съмишленик с Драган Цанков 1876-77. Вицегубернатор на Свищов и Русе 1878-79. Дипломатически агент в Цариград 1880-83, Букурещ 1902-05 и Атина 1905-06. Професор, преподава в СУ по гръцки 1881-98 и право 1892-1902. Депутат в УС 1879, 1884-86, 1894-96 и председател на НС 1901. Министър на МВнР и изповеданията 1879 и 1883-84. Редактор на сп. "Читалище" 1870-71, в. "Век" 1874-76, в. "Витоша" 1879-80 /с Т. Бурмов/, "Братство" 1881-84, "Светлина" 1882-86. Сътрудничи на - в. "Время" 1865-66, в. "Македония" 1869-70, в. "Право" 1871-72, "Периодично списание на БКД", СбНУ и на френски вестници. Преводач от френски 1873, 1874 /"Дяволското блато" от Ж. Санд/, 1875 /"Скъперникът" от Молиер/, превежда и от гръцки 1867 /1873 на български/. Автор на "Турция и България" 1869 /на френски/, "Войната за освобождението на България 1877-78" 1881, "Домашни забавления" 1884, "Елинска христоматия" 1892-96, "Завещанието на Сароглу" 1893, "Страница от политическото ни възраждане" 1904, "От Солун до Белград. Пътни бележки" 1910, "Таврил Кръстевич" 1914 и др. На негово име - улици в София и Варна.

4.1. Димитър М. Балабанов [*1875+1949], доктор.

4.2. Вера Д. Балабанова = Георги Данаилов [*1870+1939], професор, министър 1922. Имат 4 деца - Тодор [*1901+1926], Христо [*1908+1980], Марко и Лукса.

4.3. Неда М. Балабанова [*1879+1910] = Тодор х. Тодоров Сахатчиев [*Карлово,1870+], инженер.

4.4. Никола М. Балабанов [*София,1886+1970,София], юрист, дипломат = Олга Любомир Милетич [*София,1892+1969,София], учителка, преводачка.

4.4.1 Владимир Н.* Балабанов [*1922+10.IХ.1971, САЩ].

4.4.1.1 Кити Ан /Kitty Ann/= Джим Мерил /Jim Merrill/. Имат 2 дъщери - Кейтлин и Ерин.

# Соларова, Нели geni.com 12. ХΙ.2010; БВИ. С., 1988, с. 55 и сн. на Марко; ЕБВЛ. С., 1996, с. 33; РБЛ. С., т. Ι; 1976, с. 71-72.

ГРОЗДАНОВ (Щип)

2012-01-11T07:41:00.001-08:00

Рк Гроздан Златанов

Павле Грозданов Златанов [*Щип+1857,Щип], учител; учи в Кюстендил, учител в Щип 1841-57.

Димитър Павлов Грозданов [*Щип, 1840+1919,София], учител, учи в Пловдив /класно/ и Цариград /Робърт колеж/, учител в - Щип /и директор след 1878/, с. Ново село - Щипско през 60-те г. и Цариград 1870-75. Делегат на Църковния събор 1871. След РТВ 1877-78 е секретар в общините на Щип и Скопие. Сътрудничи на в. "Право" 1871-72 и в. "Македония" 1871.

Сродник - Апостол Златанов, учител в Щип 1857-61, веднага след смъртта на Павле Г. Златанов.

# БВИ. С., 1988, с. 166 и с. 253-254. Вж Завоев, П. Град Щип. С., 1943.

КОЦЕВ (София)

2012-01-10T01:48:00.001-08:00

Рк х.Коце Николов Иванов [+София], търговец = Зоя /Зоица/.

1. Анастасия х.Коцева [*София+София] = Манолаки А. Ташев, кмет на София 10 февр. - 8 юли 1878.

2. Търсина х.Коцева [*София], почива скоро след брака = Димитър ТРАЙКОВИЧ, търговец, кмет на София 14.ΙХ.1878-30.VΙ.1879.

3. Йорданка х.Коцева [*София,19.ΙΙΙ.1843+25.ΙV.1915,София], съратница на В. Левски = Сава ФИЛАРЕТОВ [*Жеравна,1825+1863,Кайро], книжовник и учител в София 1857-1861. Брак от 1859. Имат син Владимир.

4. Димитър х. Коцев [*София,3.Х.1846+13.Ι.1895,София], кмет на София 9 юли -1 авг. 1878, търговец Мария х.Захариева [*1853+6.ХΙ.1935,София].

4.1 Христо Д. Коцев [*София, 3.VII,1871+21.I.1923,София] подполковник. Има 2 деца.

4.2 Цветана Д. Коцева [*София,1.ΙΙΙ.1876+12.ХΙΙ.1948,София] = Георги Димитров Никифоров [*2.ΙΙ.1860+21.ΙΙ.1913,София]. Имат 4 деца - Мария, Иван, Никифор и Димитър.

4.3 Стиляна Д. Коцева [*София,1885+1976,София] = Тодор Попов, полковник. Имат син Георги.

4.4 х.Трайко Д. Коцев [*София, ок.1887+5.ΙV.1967,София], капитан, хаджия.

4.5 х.Олга Д. Коцева [*София, 1890+4.Ι.1936,София], хаджийка = Шавкулов.

# Хен Sarv - geni.com 12.VIII.2011; БВИ. С., 1988, с. 670 и сн. на Йорданка.

АНГЕЛОВ (Севлиево)

2012-01-06T01:58:00.000-08:00

Рк х.Ангел Иванов [*Севлиево, 1808+1890], деец за черковна независимост. Преводач и издател на 6-томна "Псалтикия" - сборник с нотирана църковна музика. Завършва в Атина /духовна академия/. Съмишленик на П.Р.Славейков.

1. Иваница х.Ангелов Иванов [*Севлиево], търговец и хаджия; учи в Лондон, член на РК-Севлиево и деятел през Априлското въстание 1876. Първият губернатор "областен управител" на Севлиево и Търново = Парашкева х.Ставрева.

Мара /Молка/ Ив. х.Ангелова [*Севлиево, 8.ΙХ.1868+16.ΙΙΙ.1937,София], поетеса; учи в Търново /гимназия/, завършва във Виена /Висшия девически институт/ преди 1886, следва "Нова филология" в Женева ?-1903. Учителка в Русе /няколко месеца/ и София 1913. От 1903 подкрепя до смъртта му поета Пенчо Славейков. Преводачка на "Тъй рече Заратустра" /Фр. Ницше/ и "Потъналата камбана" /Г. Хауптман/ - драма в стихове, редакторка 1923. Кореспондира с Константин Стоилов и Пенчо Славейков. Авторка на стихосбирки - "На прага стъпки" 1918, "Сонети" 1925 и "Избрани песни" 1931, спомени "Пенчо Славейков. Бегли спомени" 1923. На нейно име - Дом на културата "Мара Белчева" - Севлиево от 1989 = Христо Минчев Белчев [*Търново, 1857+1891], министър на финансите, убит вместо Ст. Стамболов. Брак от 1.VII.1886.

2. Тодор х. Ангелов, член на РК-Севлиево и участва в Априлското въстание 1876.

3. Косьо х.Ангелов, член на РК-Севлиево и участва в Априлското въстание 1876; убит от турци.

# РБЛ. С., т. Ι; 1976, с. 83-84.

ТРАЙКОВИЧ (София)

2012-01-05T08:28:00.000-08:00

1. Рк Трайко [*Велес], с прозв. Черния, преселва се в София, заради убиването на турци и опазва честта на сестра си.

1.1 Димитър Трайков(ич) Чернев [*Велес,1818+30.VI.1880,София], търговец и доставчик на провизии; от детска възраст чиракува в София при чорбаджията х.Коце Николов. Закупува терена за 16,000 гроша 1858 и подпомага с 50,000 гроша построяването, обзавеждането и издръжката на Ι девическо училище в София 1859. Деец за църковна независимост съвместно с д-р Стоян Чомаков и Йоаким Груев 1858-72 и член на Епархиалния съвет - София. Той ускорява юни 1861 прогонването на Софийския митроролит Доротей. Подарява 1861 "Софронието" на черквата в с. Бистрица - Софийско Член на - Белидие меджилиси "общинския съвет", Софийския Идаре меджилиси "Управителен съвет" и следствената комисия 1872 по Арабаконашкия обир; член и на РК-София, съратник на В. Левски. В неговия хана /до черква "Св. Неделя"/ нощуват - о.Генадий, Д. Общи, В. Левски, Михо Стефанов от Пазарджик и др. комитетски дейци. Запазено е до него и писмо от 1872 от В. Левски. Арестуван и затворен в Русе 1865 /за 6 месеца/, а от 25.ХΙ.1877 заточен в Цариград до амнистията 1878. Кмет на София 14.ΙХ.1879-30.VI.1880. На негово име - улица в София = Ι. Търсина х.Коце Иванов Николова [*София+София], почива след 3-годишен брак; ΙΙ. ? сестра на Манолаки Тошев /кмет на София 1878/ и вдовица на Ташо Анастасов, софийски първенец.

2. сестра ? на Трайко.

Сродник - на Д. Трайков - "баджанак" Сава Филаретов.

# Хаджипанзов, Петър. Димитър Трайкович.- Видни велешани. С., 2011, с. 24-32; Хен Serv - geni.com - 12.VΙΙΙ. 2011.

ПУЛИЕВ / ГОРАНОВ (Карлово)

2012-01-04T00:10:00.001-08:00

Тодор Пулиев

Ι. Никола Т. Пулиев [*Карлово+1868], търговски съдружник във фирма "Пулиеви - Георгиеви" 1842-?; вуйчо на братя Георгиеви = Анна /Аница/ [*Карлово], съоснователка на женското дружество "Възпитание" - Карлово, даряват средства на училище в София 1860. В Галац 1878. Брак от ян. 1875.

1. Христо Н. Пулиев, търговец; в Галац 1878 = София, жива 1906.

2. Мария /Марийка/Н. Пулиева [*1851+1924] = Иван Е. ГЕШОВ [*Пловдив, 1849+1924], министър. Брак от 1874. Имат 5 деца - Харитина [*1875+1946], Анна [*1877+1955], Евстрати [*1883+1953] и Никола *1888.

3. Олга Н. Пулиева, в Галац 1878 = Георги Димитров Янкулов [*Калофер, 1844 +1900, Париж] доктор в Тулча и Пловдив ?-1898, депутат 1894-98.

4. Елена Н. Пулиева, в Галац 1878 = Харалампи Сърмаджиев, завършва в Париж, главен секретар в министерство.

5. Евлогий Н. Пулиев, един от изпълнителите на завещанието на Евлоги Георгиев, член на Ефория 1897.

ΙΙ. ? Т. Пулиева = Георги Недюв [*Карлово], търговец. Имат деца - Братя Георгиеви /Евлоги [*1819+1897] и Христо [*1822+1872]/.

ΙΙΙ. Христо Т. Пулиев [+1851], търговец, в Галац 1839, съдружник в търговска фирма "Пулиеви - Георгиеви" 1842-? = Елисавета, след 1851 живее при племенниците си Никола и Христо Пулиеви.

- Тодор Хр. Пулиев [*Карлово, авг. 1839+?], търговец; учи в - Карлово при Райно Попович, Пловдив при Найден Геров, Букурещ /гръцко/, завъшва търговско училище във Виена ?-ок.1862, спомощник 1873 в Одеса.

IV. Иван Т. Пулиев [*Карлово], с прозв. Горан, родоначалник на фамилия Горанов; търговец в Галац. Автор на книга, свързана с Евлоги Георгиев, издадена в Браила на гръцки 1871.

1. Богдан Ив. Горанов [*Карлово,1847+20.V.1907], учител ...; учи в Карлово 1852-59 и Галац, следва философия в Прага 1865 , завършва естествени науки в Мюнхен - Германия 1872-75 и Лайпциг 1875-76 /университет "Матрикел"/. Търговец при баща си в гр. Меджидие - Добруджа 1865. Учител в Пловдив 1866- ? /по математика, история и френски/, София 1869-70, Търново 1870-72, Болград 1876-79 /по философия и немски/. Съредактор на сп. "Читалище" 1876, сътрудничи на в. "Право" и на френския в. Courrier d` Orient. Дипломатически представител в Букурещ 1888 и Белград 1892. Преводач от - френски 1871, немски 1876

2. Елисавета Ив. Горанова [*Карлово, 24.ХΙΙ.1849+1.IХ.1920, София], учителка; учи в Карлово 1856-59 при Христина Печева, Галац 1859-? при Христо Ваклидов, следва педагогическо училище в Прага ?-1867. Съоснователка на на женски дружества в Калофер, Цариград и Пловдив. Учителка в Калофер. Сътрудничи на в. "Македония" 1870 и сп. "Читалище" 1871 = Христо Димов Караминков [*Калофер, 1832+1888], търговец . Брак преди 1871. Живее в Цариград 1873, Пловдив 1878 и София. Преводачка от чешки.

3. Мария /Мина/ Ив. Горанова [*Карлово], учи в Галац 1859-? и педагогическо училище в Прага ?-1866. За нея Христо Ботев посвещава стих. "Пристанала" = Петър Сава Огнянов [*Котел], търговец.

4. Христо Ив. Горанов

5. Драган Ив. Горанов

Сродник - д-р Георги Хаканов, "баджанак" на ?, "шурей на Ив Гешов".

# БВИ. С., 1988, с. 556, с. 159-160 и сн.; Стателова, Елена. Иван Е. Гешов. С., 1994, с. 285-286.

БОГОРОВ (Карлово)

2012-01-03T02:00:00.000-08:00

Богой Богоров

Андрей Б. Богоров = Дона ГЕШОВА Иванова [*Карлово].

1. д-р Иван/чо/ Андр. Богоров [*Карлово, ян. 1818+20Х.1892,София], с псевд. Богоев; книжовник; учи в Карлово при Райно Попович, Цариград, Одеса ?-1843 /Ришельовския. лицей/, следва химия в Лайпциг - Германия 1845-47, завършва медицина в Париж ?-1858. Учител в Ст.Загора 1844, Шумен 1852-53. Издава и редактира Ι български вестник "Български орел" 1846-47, основава в Цариград печатница и в. "Цариградски вестник" 1848-50, редактира сп. "Български книжици" 1858 и в. "Народност" 1867-69. Основател и на Ι българско икономическо списание "Журнал за наука, занаят и търговия" 1872, издава "Книжовище за прочитание" 1874. Участник в Сръбско-турската война 1876 като лекар и в РТВ 1877-78 като преводач. Сътрудничи на - в. "Съветник" 1863-64, в. "Турция" 1864-73, в. "Гайда" 1866, в. "Народност" 1867, сп. "Читалище" 1875 , сп. "Летоструй" 1876. Преводач от руски 1842, 1843, 1849 и автор на "Български народни песни и пословици" 1842, "Първичка българска граматика" 1844, "Първичка българска словница" 1848, "Няколко дена разходка по българските места" 1868, "Френско-български и българско-френски речник" 1869 и 1871, "Второ упътване за българский език" 1870, "Български речник с тълкования и примери" 1871, "Третье упътване за български език" и др.

2. Христо Андр. Богоров [*Провдив], френски възпитаник; учител в - Ст.Загора 1865-66, Русе 1866-71, Чирпан и Сливен 1875-76.

3. Екатерина Андр. Богоров = Дерибеев

4. Анастасия Андр. Богоров = Христо Бакърджиев. Имат потомство.

5. Тана Андр. Богоров = Сефтов.

6. Нона Андр. Богоров = Атанас х.Генчев. Имат 2 деца.

7. Мария Андр. Богоров = Спас. Имат 2 деца.

# БВИ. С., 1988, с. 77-78 и ил.

ЖЕКОВ (Ст.Загора)

2011-12-31T07:43:00.000-08:00

Братя

1. Михаил /Михал/ Жеков [*Ст.Загора, ок.1848+18/20.ΙХ.1875, с.Елхово - Габровско], търговец на кожи, учи в Ст.Загора. Член на РК-Ст.Загора, активен деятел през Старозагорското въстание 1875 - продава дюкана си за да подсигури въоръжаването, придружител на З. Стоянов до срещата му със Ст. Стамболов в с.Хайнето, въстаник. Домът му в махала Акарджа е средище на въстаниците и място, откъдето се развява знамето на Старозагорската четицата 16.ΙХ. 1875. В с.Нова махала - Ст.Загорско му прилошава от вестта, че няма да се присъединят нови въстаници, за което е оставен в една плевня край с.Елхово - Габровско. Предаден от българина /вероятно Андроник/ на плевнята и обкръжен от турци. След престрелка и подпалване на плевнята той убива брат си и себе си. На него и брат му - посветено стихотворението "Братя Жекови" от Иван Вазов, училище и улица в Ст.Загора.

2. Георги Жеков [*Ст.Загора, ок.1854+18/20.Х.1875, с.Елхово - Габровско], обущар, учи в Ст.Загора, деец през Ст.Загорското въстание 1875. Оставен в плевнята край с. Елхово с Георги Кюмюра /Кюмюрев/ да се грижат за Михаил - болния по-голям брат. Умира след трагични събития.

3. Коста Жеков, в дюкяна му в Ст.Загора става преобличането на въстаниците 16.ΙХ.1875 и присъства буля Славовица - вероятно роднина, според прозвището е съпруга на Слави - може би майка му ?

3.1. Слави К. Жеков [*Ст.Загора+5.Х.1903,Ст.Загора], учител в гр. Струмица преди 1903, убит при предизборни борби.

3.2 Никола К. Жеков [*Ст.Загора, ок.1880+след 1.VIII.1944, София], войвода, учи в Самоков /железарско училище/, където е съосновател на кръжеца "Трайко Китанчев". Четник при Христо Чернопеев пролетта на 1903-?, Радовишки войвода 1903-04 и войвода на чета № 40 в Петричко след 1912.

Сродници

- Братята били 5-6 души, 1875 /по З. Стоянов/. Поне двама са родени между Михаил и Георги.

# Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. С., [1998], с. 12, 14, 54-56, 94.

АНДОНОВ (Чирпан)

2011-12-28T08:33:00.000-08:00

Рк Андон Савов [*с. Мурсалково = Спасово - Чирпанско], свещеник в - родното си село ? след 1841-61 и Чирпан 1861-68-?. Спомощник 1858 и 1868.

1. Иван АНДОНОВ Савов [*с.Спасово, 28.VI.1854+18.ХII.1937,Пловдив], учител; учи в Чирпан 1861-69 и Пловдив 1869-71 /класно/. Учителства в с. Черно градище - Чирпанско 1872-74. Член и секретар на РК-Чирпан, участник в Старозагорското 1875 и Априлското 1876 въстание, за което е заловен и осъден на смърт и помилван на доживотен. След РТВ е зам.-прокурор и адвокат в Пловдив. Деец по Съединението 1885, депутат 1885-1913, подпредседател на НС /4 ВНС и 5-6 ОНС/. Автор на "Из спомените ми от турско време" 1927-1928, в 2 тома.

2. Тодор Андонов Савов

Сродници - дете ? на революционера - Асен Андонов

1. Иван Ас. Андонов [*Пловдив,3.V.1934+29.ХII.2011,София], артист от 1957 /филми - "Години за любов" 1957; "На малкия остров" 1958, "Отклонение", "Иван Кондарев", "Нощта срещу 13-ти" 1961, "Златният зъб" 1962, "Дунав мост" 1999; телевизионни сериали, режисьор от 1963 на - анимационни филми /"Птици", "Сладолед", "Стпелбище", "Мравка, истинска мравка"/ и игрални филми /"Пейзаж" 1963; "Трудна любов" 1974, "Дами канят", "Опасен чар", "Вчера", "Адио Рио", "Самодивско хоро", "Покров", "Бяла магия", "Мечтатели", "Черешово градина"/ и художник /живопис и графика/ от 1965. Завършва ВИТИЗ ?- 1956, актьор в театрите в Сливен и София /Младежкия и Сатиричния/ = Ι. Леда Тасева, актриса; ΙΙ. Люба Атанасова Маричкова, сестра на Кирил Маричков, музикант от група "Щурците".

# БВИ. С., 1988, с. 38 и сн. на Иван; с. 578.

х.ЙОВЧЕВ (Габрово)

2011-12-18T08:09:00.000-08:00

Рк х.Йовчо

1. х.Йоно х.Йовчев

1.1 Иванка х.Йонова, с духовно име Ефросина; 1831 в Букурещ = Никола Харлаков, свещеник в с.Гъбене-Севлиевско. Имат 2 деца.

2. Петър х.Йовчев = Руса. Имат 2 и 8 малки деца, към завещанието 1831.

3. х.Досю х.Йовчев [+1831,Букурещ], с духовно име Теодосий /Теодоско/, търговец в Букурещ 1796, хаджия, дарител на Габровското училище = Велика /Вела/ Николау.

3.1 Йонко х.Досев, чорбаджия в Габрово 1853.

3.2 Иван х.Досев, търговец на бубено семе 1876

3.2.1 Донко Ив. х-Досев ? - в спестовно дружество 1876-78, бакалин 1896.

3.3 Мария х.Досева = Рачко Петров [*Габрово]. Имат 9 деца - х.Христо - търговец, Пенчо и 7 дъщери.

3.4 Рада х. Досева Цанко ДЮСТАБАНОВ.

Сродница - Мария /Мара/ Досева, епитроп.

БАКРАЧЕВ (с.Вишени)

2011-12-15T02:40:00.000-08:00

Кузман Бакрачев, изселва се в Цариград.

1. Тома К. Бакрачев [*с.Вишени - Кастурско,9.Х.1877+4.ХΙ.1951,София], търговец; учи в Цариград, член на Районния комитет на ВМОРО-Цариград и председател на Костурско-Леринско дружество в Цариград 1901. Доставя динамит на Солунските атентатори, за което е арестуван и осъден "на смърт", но първо присъдата е заменена с "доживотен затвор" и по-късно помилван 1908. В помощ на българските емигранти от Беломорска Тракия открива в София Първата параходна агенция 1914. Член на Костурското братство в София 1943.

2. Григор К. Бакрачев [*с.Вишени - Костурско,1878+20.ХΙΙ.1963,София], търговец след Първата световна война; учи в Цариград /търговско училище/ ?-1896; Член на ВМОРО и на Околийския комитет в Костурския край. Преследван емигрира в гр. Марсилия - Франция, където е главен счетоводител в руско-френска банка и основава македонско дружество. Завръща се в София и работи в БНБ 1908-? и Френско-белгийска банка.

# Бакрачев, Николай. Сведения по е- поща, 16.ХΙΙ.2011.

ЦОКЕВ (Габрово)

2011-12-12T22:55:00.000-08:00

Банко [*с.Цокювци-Тревненско]

Иван Б. Цокев [*с.Цокювци,1815+Габрово], еменджия "чехлар" = Стана.

1. Банко Ив. Цокев [*Габрово, 1838+1918], чехлар.

2. Христо Ив. Цокев [*Габрово,3.ΙΙΙ.1847+28.ΙХ.1883,Габрово], с прозв. Живописеца; художник. Послушник в Хилендарския монастир 1859-63, с духовно име Харалампий 1863-67, Учи в Габрово ?-1859 и в Русия - Киево-Печорската лавра ?-1863-67 и Киевската семинария, завършва живопис и скулптура в Москва 1867-73 под псевд. Димитър Йоанов, заради обещанието пред игумена да се завърне в Хилендар. В Одеса 1873, Букурещ 1874 е член- основател на българското благодетелно дружество "Кирил и Методий". Участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875, а след погрома емигрира със съпругата си в Румъния - Александрия 1875, Гюргево 1875-77. Член на РК-Гюргево. Учител по рисуване в Габрово 1879-83. Автор но портрети /27 - Автопортрет 1872 и портрет на съпругата си 1874, Михаил Каролев 1873, Стоян Бръчков и жена му Ангелина 1874, п.Васил Михов 1875, Иванка Ненова 1875, Дуна Стойчева, Цанко Добрев, родителите на Иван П. Златин, Петко х.Манафов, Марко Колев - Табак/, пейзажи 1872, икони /за черквите - "Св. Троица"-Габрово, "Успение на Св. Ботородица"-Габрово, "Св. Кирил и Методий"-Свищов 1875, Соколския монастир 1875-77 в Александрия и Гюргево/, компоцзиции. Умира от туберкулоза. На негово име - художествена галерия в Габрово от 1974 = Кичка Пенчова Минчева Бедрозова [*Габрово,1858+1935], дъщеря на търговец. Брак от 15 ян. 1874 в Габрово. Кум - Рачо Тихолов, иконописец. Без наследници.

3. Петър Ив. Цокев [*Габрово,1856+1910], свещеник = Анастасия Христова [*Русе,1860+1936].

3.1. Атонина П. Цокева [*ок.1878+1950]

3.2. Александрина П. Цокева [*1880] = Димитър Кехайов. Имат 3 дъщери - Весела *1900, Мария [*1909+1983] и Вера [*1917+2001] - Динова, изкуствовед.

3.3. Любомир П. Цокев [*ок.1882+Никопол], администратор = Марийка.

3.3.1. Тамара Л. Цокева, медицинска сестра = Драгиев. Имат 2 деца - дъщеря ? и Богомил.

3.4. Минка П. Цокева [*Бяла,1890+1950], деловодителка = Иван Петров /Пенчов/ п.Николов [+1938], богослов. Имат 5 деца - Анастасия *1908, Лазар *1910, Невянка *1914, Антон [*1916+1986] ?, Живка, Петър.

3.5. Иван П. Цокев [*1892+1927], учител по музика = Александрина [*1891+1964], учителка.

3.5.1. Георги Ив. Цокев [*Бяла,1913+1982], инженер - строителен =Ι. ?; ΙΙ. Стелка Начева [*1922+1983]

3.5.1.1. Александър Г. Цокев *1953, от майка Стелка = Весела.

3.5.1.1.1. Кристина Ал. Цокева

3.5.1.1.2. Стелла Ал. Цокева *1984.

3.5.1.1.3. Лиляна Ал. Цокева *1988.

3.5.1.1.4. Константина Ал. Цокева *1993.

3.5.1.2-3. синове от друг брак.

3.5.2. син ? Ив. Цокев

3.5.3. син ? Ив. Цокев; от Ι брак.

3.5.4. дъщеря ? Ив. Цокева; от ΙΙ брак.

3.5.5. Вера Ив. Цокева [*1924+2002] = Виргилий Дюкмеджиев [*1929+?]. Имат 2 дъщери - Лена и Саша.

3.6. Димитър П. Цокев, околийски управител на Силистра, умира на 29 г. от туберкулоза = Санта.

3.6.1. Константин Д. Цокев [*1924+1984] = Соня.

3.6.1.1. Капка К. Цокева = Йордан.

3.6.1.2. Алег К. Цокев

3.6.2. Виолета Д. Цокева = Ради Димитров [+2003]. Имат син Милко.

3.7. Крум П. Цокев

3.8. Стефан П. Цокев = Пенка.

3.8.1. Петър Ст. Цокев = Ι. Мария; ΙΙ. ?

3.8.1.1. Стефан П. Цокев, от Ι брак.

3.8.1.2. дъщеря? П. Цокева, от ΙΙ брак.

3.8.1.3. дъщеря ? П. Цокева, от ΙΙ брак.

4. Димитър Ив. Цокев [*Габрово,1859+1883], околийски началник в Тутракан и Силистра.

4.1. Веселина Д. Цокева, учителка = Никола Коцев БЛАЖЕВ [*Кюстендил,1877+1945], подпоручик, автор на военни маршове. Брак от 1906. Имат 2 дъщери - Ваня *1913 и Вера *1918.

5. Киряна Ив. Цокева [*Габрово,1860+1923]

# БВИ. С., 1988, с. 698; ЕБългария. С., 1996, т. 7, с. 386; Вълкова, Силвия - geni.com 2.Х.2010; вж Динова-Русева, Вера. Нови факти от живота и творчеството на Христо Цокев. С., 1973.

КУРТЕВ (Сливен)

2011-12-10T07:07:00.000-08:00

Рк Курти

Стоян К. Домусчиев, търгува с домус "свиня" = Петра.

1. Курти Ст. Куртев [*1842], търговец = Ирина Делиминкова. Имат 3 деца – Мария, Тодор и Христо.

2. Тодора Ст. Куртева [*1844+1940] = Георги Гиндев, съмишленик на Таньо войвода. Имат 8 деца – Мария [*1874+1956], Стефан /Стоян/ [*1876+1943], Зарафина [*1879+1953]; Спиридон [*1880+1953], Таньо [*1882+1962], Генчо [*1885+1977]; Ганчо [*1887+1966] и Пенка [*1894+1910].

3. Димитър Ст. Куртев [*1845+1929] = Ι. Ганка Влахова; ΙΙ. ?

3.1. Петра /Пенка/ Д. Куртева [*1880] = Киряк Минков. Имат 3 дъщери –

Ангелина, Любка и Надка.

3.2. Стефан /Стоян/ Д. Куртев [*1886+1952], печатар и книжар = Кина

Николова Ставрева.

3.2.1 Димитър Ст. Стоянов, с псевд. Радой Ралин, поет.

3.2.1.1. Кин Д. Стоянов, журналист, директор на фонд „1300 години България”; радио- и телевизионен водещ = Капка Георгиева, журналистка и писател; редактор на в. „Атака”.

3.1.1.1.1. Димитър К. Стоянов, член на “Атака”, евродепутат .

3.2.1.2 Стефан Д. Стоянов, художник.

3.3. Радка Д. Куртева, от 1 брак = Симеон /Мони/ Колев Басанов

[*1848+1931], търговец на животни. Имат 8 деца – син ?, убит през

Междусъюзническата война; син ? – умира рано; Росана, Пенка – учителка;

Георги [*1885+1963]; Димитър [+1940]; Анастас; Василка [1898+1982].

4. Таньо Ст. Куртев [*Сливен,5.IV.1846+27.V.1876,с.Априлово-Поповско], с прозв. Таньо войвода. Предводител на чета, която преминава р. Дунав 1876. Убит в сражение в местността Керчан баир. Вж ЧЕТНИЦИ.

5. Радка Ст. Куртева.

# Иванова, Анна. Известните личности в един род на войводи и просветители.- в. "Сливен" 22 септ. 2009, бр. 10, с. 17 и сн.

ЖИНЗИФОВ (Велес)

2011-12-08T00:14:00.001-08:00

Йоан Дзинзифов /Зизифов 1874/ [*Битоля], учител; учи в Битоля и Атина; завършва медицина в Лайпциг 1841-?. Учител в Прилеп - 1 г., Битоля 1863-66-?, книговодител при търговците Хаджиилиеви, деец за църковна независимост 1860. Съмишленик на Хр. Тъпчилещов и Авксентий Велешки.

Ксенофонт /Райко 1859/ Й. Жинзифов [*Велес,15.ΙΙ.1839+16.ΙΙ.1877, Москва], публицист и поет; учи във - Велес при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот и при Н. Тонджаров 1846-55, Одеса /Херсонска семинария/ 1858, Москва 1859-60 /гимназия/ и тук завършва Историко-филологическия факултет 1860-64. Учител в Прилеп 1855-56, Кукуш /Първи български учител/ 1857-58, библиотекар в Чертковската библиотека 1862, частен учител в Русия и 1864-65, учител по старогръцки в Москва 1865-?. В Русия общува с Г.С.Раковски и Константин Миладинов. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1860, в. "Българска пчела", в. "Време" 1865-66, в. "Дунавска зора" 1868, в. "Народност" 1868, в. "Македония", в. "Свобода", в. "Век", сп. "Читалище" 1871-73, сп. "Периодично списание", "Градинка"; както и в руски издания - "День" 1861-62, "Москва", "Москвич", "Московские ведомости", "Русский архив","Православное обозрение" 1869-70 /пътни бележки от 1866/, "Современная летопись". Събира български фолклорни материали - народни песни за цар Шишман, Дойчин войвода и Крали Марко. Член на Славянския комитет - Москва, член на Етнографския императорски отдел в Москва 1868, Член на БКД 1870. Съосновател /с Марин Дринов, Любен Каравелов и Константин Миладинов/ е на сп.- "Братски труд" 1860-62 и съредактор. Превежда от - руски "Слово о полку Игорове" 1863 и М. Лермонтов, от украински Т. Шевченко и от чешки - откъс от "Кралевдолски ръкопис" 1863. Автор на поетичния сборник "Новобългарска сбирка" 1863, поемата "Кървава кошуля" 1870 и на публицистика, която излиза в два тома 1964, автобиография 1871. Посвещава стихове на Димитър Миладинов /и статия 1862/, Иван Н. Денкоглу и Климент Охридски. Има статии 1871 за П.Р.Славейков, Л.Каравелов, Д.Чинтулов, Раковски. Кореспондира с М. Дринов, Раковски, В.Д.Стоянов. На негово име училище в София.

# БВИ. С., 1988, с. 243-244; ЕБВЛ. С., 1996, с.287-288; Хаджипанзов, Петър. Райко Жинзифов.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 79-110.