Център за развитие "Терра"

Каква е разликата между духовния растеж и личностното развитие

2014-04-25T22:13:00.003+03:00

Да започнем с определенията. Думата „личност” обединява в себе си социалнозначими качества (възгледи, способности, потребности, интереси, морални убеждения). Тогава развиването на личността е работа, насочена към разкриването на всички индивидуални способности, за да проявиш себе си и се реализираш в социума. И това е показател, създаден от човека. „Духовност”-та в най-общ смисъл е съвкупност от проявленията на духа в света и човека. Излиза, че духовността не е свързана със социалната реализация. А развитието на духовността е познание и развитие на проявленията на духа в света и човека, развиване на самосъзнанието, търсенето на вътрешната светлина, изхождайки от това, че човек изначално е духовно същество, чрез отсяване на всичко това, което не е проява на духовността. Да се определи, какво е духовността е невероятно труден философски проблем. При анализа на понятията личност и духовност се откриват 8 различия, по които може да се определи, какво развиваме в себе си – личностни качества или духовно начало. 1. Граници Ако развиването на личността е ефективна реализация в социума, то границите се определят отвън, т.е. в социума. Въздейства се чрез стимулите на външната среда, която и ограничава. Измеримо личностното развитие е материалната страна на човешкото битие. Примерно желанието да станеш успешен. Определят се външните граници (като да кажем доходи от 5000 долара на месец), при които човек може да се посочи за успешен в социума. При духовното развитие се търсят вътрешните граници, вътрешната обусловеност и в резултат на това развитие се стига до среща със самия себе си – истинския. Това е духовната страна на човешкото битие. При духовното развитие няма стремеж да станеш някакъв или някой си, което обичайно предлага личностното развитие – тук се задават други въпроси: „Кой съм аз? Защо съм тук?“. За да разберем себе си, ограниченията си, защитните механизми, личностните си маски, същността си, за да открием своя источник на светлина извън зависимостите от външните обстоятелства и показатели. 2. Път Личностното развитие предполага, че има някаква цел, към която трябва да се стремим. Има начална отправна точка и крайна. Затова в личностното развитие се предлага цел и начини за постигането й. Пътят при личностното развитие е пътят на постиженията. Изхожда се от това, че има нещо извън нас, което ни ограничава и преодоляването му ще ни помогне да постигнем желаното. При поставена цел „получаване на определени вещи” това е ясно, но ако се постави нематериална цел? Примерно целта да стана щастлив. Щастието е вътрешно субективно усещане. Но в личностното развитие това усещане се подменя с материални обекти – ще спечеля милион долара и ще съм щастлив, ще се омъжа и ще съм щастлива и др.п. Могат ли усещанията ни да бъдат цел? По-скоро това е следствие и ние можем да предприемем нещо, за да се случи то, да го удължим за известно време, но да го задържим не е по силите ни. Ако ви предлагат някаква цел, към която трябва да се стремите, която трябва да достигнете, дори да ви предлагат достигането на просветлението – това не е духовно развитие, а личностен растеж. Духовното развитие идва от състоянието и разбирането, че всичко нужно вече го имаме, но трябва да го открием в себе си. Затова духовното развитие е винаги път на търсенето, на постигането. Въобще духовността е просто друг начин на живот, където нищо не трябва да се притежава, защото необходимото го имаме. Това не е стока, която трябва да притежаваме. Духовното развитие е познание, преживяване, чувстване на реалността, в която се намираме и която е част от нас. 3. Откриването на самия себе си В личностното развитие се уповаваме на друг човек (обикновено приятел) да ни разкрие. Приемането на себе идва чрез приемането ни от другите. Да станем по-добри, по-съвършени, по-успешни, отколкото едикой си. Сам по себе си не съм важен и нужен, но ако съм важен и нужен на някого (на обществото, родителите, децата и т.п.), то животът ми има смисъл. В духовното развитие откриването на себе си става чрез приемането на себе си. Човек се интересува от себе си, от това, какво има в него. Изчезва желанието да стане някой или някакъв. За да стане такъв, какъвто иска, няма нуждата от външна подкрепа и одобрение. Човекът сам знае, какво иска, какво му е нужно, появява се вътрешната сила, вътрешните знания, изчезват различните илюзии за себе си. Човекът е важен преди всичко за себе си, като при това може да не е успешен социално, но да е щастлив и удовлетворен от живота си. 4. Отношението към настоящето и бъдещето Личностният растеж винаги се изгражда в перспективата на бъдещето. Сега нямаме нужното, но ако предприемем нещо в тази насока, то ще се появи. В личностното развитие сме насочени и живеем за утрешния ден. И най-големият проблем при такъв начин на живот е обезценяването на мига, на настоящето. Затова при личностното развитие настоящето не е ценност. При духовното развитие отношението спрямо времето е друго. Бъдещето и миналото не са актуални, има го само настоящето и то е най-ценното, което имаме. Вниманието изцяло се насочва към осъзнаването на всеки момент от живота. Нищо не трябва да се притежава, всичко вече е в нас, трябва само да го видим. Външните ситуации са стимул да изследваме какви са нашите обусловености, защото каквито сме днес, такива и ситуации ще привлечем. 5. Гаранции При личностното развитие безопасността и гаранциите са най-важни. Макар и да разбираме, че не може да има гарантирано бъдеще при условията на постоянно променящ се свят, все пак ни се иска да се уповаваме на тази илюзия. Ако ви обещават някакви гаранции, то това непременно е личностно развитие. Всичко става средство, а свободата е цел. Но каква свобода можем да имаме, след като са ни нужни гаранции? Всичко случващо се не възприемаме като събитие, като следствие на усилията или бездействието, като награда за труда. При духовното развитие свободата е отсъствие на всякакви гаранции, пълна неизвестност относно предстоящото. Всичко се възприема като събитие за постигане. Радостта, мъката, предателството – това са просто събития, които не трябва и не е нужно да оценяваме. Те са събития за постигане, за преживяване, за осъзнаване. 6. Идеал При личностното развитие винаги има стремеж към идеала – идеален живот, идеални отношения, идеален съпруг/а. Идеалът е нужен, за да се усети значимостта на собствения живот. Това е причината повсеместно да се прилагат личностни оценки подобни на висши/низши, добро/лошо, нравствено/безнравствено, морално/неморално. Социумът ни налага ценностите и изискванията си, управлява ни чрез система от поощрения и наказания. Всичко се отчита през идеалния модел. В духовното развитие няма разделяне на оценъчни понятия, всяко действие има собствен смисъл, който трябва да разберем. Идеалът не съществува, а съществува желанието да познаем същността, за което е нужно да се научим да виждаме ситуацията цялостно и безоценъчно. И всичко важно и нужно, от което можем да придобием необходимото ни за духовния ни растеж, е ежедневието ни. 7. Съревнование В личностното развитие винаги има спортен принцип за организирането на живота – съревнованието. Винаги има победители и победени. Идеалът, идеалният живот е животът на победителя. И колкото по-развит е човек социално, личностно, толкова повече има шансове да стане победител. При духовното развитие няма съревнование. А и по какви показатели да се съревноваваме? Приемането на себе си автоматично води до приемането на другите, а където има приемане – няма съревнование и желание да прекроим другите. Важно е не съревнованието, а опознаването, осъзнаването, преживяването. 8. Самореализация Самореализацията може да е под формата на самоутвърждение и самоизразяване. Ако имаме нуждата от самоутвърждаване, от оставяне на следа в историята и да изпъкнем в света, от доказване на нещо пред другите, то това е пътят на личностното развитие. Истинското самоизразяване винаги започва, когато се срещнем със самите себе си, когато имаме силата да се видим такива, каквито сме и да изразим това в живота си, в творчеството си, в отношенията си, а не когато сме по-добри от някого, когато сме оставили нещо след себе си, доказали сме нещо на някого. Просто изразяваме това, което е в същността ни и го споделяме с другите. Не е възможно едно развитие да се определи за по-добро от друго. Всеки сам избира пътя си. Социално благополучният човек едва ли ще застане на пътя на духовното развитие, защото и така си му е добре в живота, който има. Духовно развитие не може да се придобие в условията на благополучие. Четенето на духовна литература и знанието, сами по себе си не могат да променят нещо в живота ни. За да се случи промяната е нужен прелом на съзнанието, който идва най-вече чрез силната болка, когато с преминаването през нея, започваш да чувстваш това, на което преди не си и обръщал внимание. Когато за нас вече е без значение да бъдем нужни на някого, защото сме най-важни за себе си. „В един прекрасен ден може и да се откриете, но първото, което трябва да направите, за да го постигнете, е да се родите още един път, да се възродите в отношението си към живота, да разберете, че животът е живот, вие сте си вие, за да успеете повторно да се отделите от утробата на живота и да придобиете всичко съществуващо. Не е нужно да се отказвате от живота заради това, просто трябва да погледнете живота отстрани и да откриете всичко съществуващо – това наистина е увлекателно приключение. Тогава ще разберете много неразбираеми досега неща - защо можем да пием водка и в същото време да се развиваме духовно, и защо може да не пием, да не ядем, да не обичаме, а само да медитираме, като при това деградираме духовно. И защо нищо не е необходимо условие, нищо не е задължително. Достатъчни и нужни са само два компонента – ти и светът на битието, ти и животът ти в живота. Всичко останало е изцяло персонално, вярно забележителна картина, но не е отсечка. Защото отсечката, начина на живот като отсечка, е породен от идеята за достигането, а не за постигането, породен е от идеята, че знанието съществува като идеална, отделна, изчислена, ограничена от мирозданието вещ.” – И.Калинаускас, руски езотеричен философ и духовен водач, удостоен със званието доктор по философия в областите „Философия и психология на личността” и „Соционика” от международната академия за наука и култура (IASC) в Сан Франциско. Превод: Анита http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=4210

Автор:Татяна Ушакова

Алхимия на ежедневието

2014-03-25T23:16:00.002+02:00

Нощем егото заспива...

Егото заспива нощем,
вратата на затвора се отваря,
и душата в пълен блясък,
танцуваща и млада
при моята в късен час дойде..
Истинската твоя същност-
душа красива,
с цветове неземни,
зовеше тази нощ в простора,
зовът й бе за малко топлина...
Тъжен зов, зов за помощ
зовът за още мъничко любов..
Как да те спася, душа неземна?
Как да те спася , кажи...
когато егото заспива само нощем...
Нощем егото заспива...
Сънят спасява временно душата ...
една душа тази нощ танцува в простора...
душа обречена на самота...

Ирина Тодорова -Терра

***
Въпроси към себе си...
24 март 2014 година,София

Вчера въпрос си зададох:
Искаш ли да бъдеш част от Земята?
Да!-отвърнах веднага...
А защо толкова много работиш
и време за теб не остава...
Все тичаш за някъде, все работа чака...
все тичаш деца и рода да спасяваш,
напред устремил си се, бързаш и тичаш,
към върховете безбройни, кариера и слава...
Не виждаш ли умореното тяло,
понесло товари безброй,
то ти говори...
години ти служи, но умора в себе си носи...
умора от бързане, работа , хора..
Земята в ритъм се движи, приятел,
а ритъмът твой два пъти по-бърз е..
Цикли и ритъм има Земята,
ритъм, с който се движи...
И хората бързащи, устремени към празни химери,
тичат, летят, на автопилоти живеят Живота...
И ето идва спирачка една-болест стоварва те,
спира те малко, сърцето за миг поема си дъх,
но после отново продължава борбата,
борба-надпревара с безкрайното време..
"О, миг постой.."- бе казал нявга поетът..
за миг поне виж Красотата..
и пак поеми по друми житейски,
и пак се бори с мелници вятърни,
но спирай, приятел, спирай за миг..
миг за да вдишаш Живота...

Ирина Тодорова -Терра

***
Да бъда домът на душата ти, мило...
Само това беше нужно за мен...
Но ти не прие този дом...и думите свършиха...
Остана си чувството в мен...
И това ще отмине, казват мъдрите хора..
Времето тича и за никой не спира,
години се трупат, ден подир ден,
всеки своите влакове гони,
по-лесно на тридесет,
по-трудно на шестдесет...
Каквото посеем си, това ще пожънем,
любов, омраза или щастливи случайности,
важно е всеки Човек да остане,
и зная добре има награда и
приятели У Дома пак ще бъдем..

Ирина Тодорова -Терра

***

Рита Пиърсън: Всяко дете има нужда от шампион

2014-03-04T22:08:00.001+02:00

http://www.ted.com/talks/rita_pierson_every_kid_needs_a_champion
Рита Пиърсън: Прекарах целият си живот или в училището, или на път за училището, или говорейки за това, какво се случва в училище. И двамата ми родители бяха преподаватели, баба ми и дядо ми по майчина линия също бяха учители, и през последните 40 години аз правех същото нещо. Без да има нужда даже да го казвам, през тези години аз имах шанса да видя промените в образователната система от много различни перспективи. Някои от тези реформи бяха добри.Някои от тях не чак толкова. И ние знаем защо децата напускат училище. Знаем, защо децата не учат. Поради бедност, слаба посещаемост, или негативни влияния от другите ученици. Знаем защо. Но едно от нещата, което никога не обсъждаме, или почти никога не дискутираме, е ценността и значението на човешката връзка, взаимоотношения.

Джеймс Комър казва, че никое важно учение не може да се случи без здрава връзка. Джордж Вашингтон Карвър казва, че всяко учение е разбиране на взаимовръзките. Всеки в тази зала се е повлиял от учител или възрастен. От години наблюдавам хората да преподават. Виждала съм най-добрите, но съм виждала някои от най-лошите.

Една колежка веднъж ми каза: "Не ми плащат да харесвам децата. Плащат ми да преподам урок. Децата трябва да го научат. Аз трябва да го преподам. Те трябва да го научат. Това е."

Е, казах й: "Знаеш ли, децата не учат от хората, които не харесват."

Тя отвърна: "Това са глупости."

А аз й казах: " Е, годината ти ще е дълга и трудна, скъпа."

Излишно е да спомена, че беше така. Някои хора мислят, че или можеш да осъществиш връзка или не можеш. Мисля, че Стивън Кови имаше правилната идея. Той каза, че трябва да подхвърлите няколко прости неща като стремеж към разбиране противоречиво на това да бъдем разбрани, прости неща като извинението. Замисляли ли сте се някога над това? Кажете на дете, че съжалявате и то е шокирано.

Веднъж преподавах за дробите. Не съм много добра по математика, но работех по въпроса. Върнах се назад и прегледах учителското издание. Бях преподала целия урок грешно.

Върнах се в класната стая на следващия ден и казах: "Вижте, деца, трябва да се извиня. Преподадох урока неправилно, Съжалявам."

Те отвърнаха: " Няма проблем, г-жо Пиърсън. Бяхте толкова развълнувана, че ви оставихме да продължите." (Смях) (Аплодисменти)

Имах класове, които бяха толкова назад, толкова академично изостанали, че плачех. Чудех се как ще отведа тази група за 9 месеца от сегашното им ниво до това, на което трябва да бъдат? Беше трудно. Беше много трудно. Как да повдигна самочувствието на дете и академичните му постижения едновременно?

Една година ми дойде хитроумна идея. Казах на всичките си ученици: "Бяхте избрани да сте в класа ми, защото съм най-добрата учителка и вие сте най-добрите ученици. Сложиха ни заедно, за да покажем на всички останали как да го направят."Един от учениците каза: "Наистина ли?" (Смях)

Отговорих: "Наистина. Трябва да покажем на останалите класове как се прави, така че като ходим по коридора, хората да ни забелязват без да вдигаме шум.Само трябва да ходите наперено." Дадох им и реплика, която да ползват: " Аз съм някой. Бях някого, когато дойдох. Ще съм по-добър, когато си тръгна. Аз съм голям и силен. Заслужавам образованието, което получавам тук. Имам неща за вършене, хора за впечатляване, и места, на които да отида."

И те казаха: "Да!"

Ако го повтаряте достатъчно дълго, то става част от вас.

И така ... (Аплодисменти) Направих тест, 20 въпроса. Ученик сгреши 18. Оцених го с +2 и голяма усмивка.

Той каза: "Г-жо Пиърсън, това двойка ли е?"Аз отговорих: "Да."

Той каза: " Тогава защо сте сложила усмивка?"Отговорих: "Защото се движиш във вярната посока. Имаш 2 верни. Не си сбъркал всички." Казах: "И когато направим преговор на материала, няма ли да се справиш по-добре?"

Той отговори: " Да, г-жо, мога и по-добре."

Виждате ли, "-18" изсмуква живота от вас. "+2" казва "Не съм толкова зле." (Смях) (Аплодисменти)

С години наблюдавах майка си да използва междучасията да преговаря, да прави домашни посещения следобедите, да купува гребени и четки и фъстъчено масло и крекери да ги слага в шкафа на бюрото си за деца, които са гладни, и почистващи кърпички и сапун за деца, които не ухаят толкова добре. Виждате ли, трудно е обучаваш деца, които миришат. А децата могат да са жестоки. Та тя държеше тези неща в бюрото си и години по-късно, след като се пенсионира,наблюдавах някои от същите тези деца да минават и да й казват: "Знаете ли, г-жо Уокър, променихте живота ми. Накарахте го да работи за мен. Накарахте ме да се чувствам като някого, когато знаех, подсъзнателно, че не съм. И искам само да видите в какво съм се превърнал."

И когато майка ми почина преди 2 години на 92, имаше толкова бивши ученици на погребението й, че ме разплака, не защото тя си е отишла, а защото е оставила завещание от връзки, които никога няма да изчезнат.Можем ли да издържим на още връзки? Разбира се. Дали ще харесвате всичките си деца? Разбира се, че не. И знаете, че най-трудните никога не отсъстват.(Смях) Никога. Въобще няма да ги харесвате, но трудните се появяват с причина.Връзката. Причината е връзката. И макар да не харесвате всичките ключът е те никога, никога да не го разберат. Учителите стават добри актьори и актриси, и идваме на работа, когато не ни се идва, и слушаме политика, която ни се струва безсмислена, и въпреки това преподаваме. Преподаваме, защото това правим.

Преподаването и ученето трябва да носят радост. Колко ще е силен светът ни,ако имахме деца, които не се страхуват да поемат рискове, които не се страхуват да мислят, и които имат герой? Всяко дете заслужава герой, възрастен, който никога да не се отказва от тях, който разбира силата на връзките, и настоява те да станат най-доброто, на което са способни.

Дали това е трудна задача? Без съмнение. О, боже, наистина. Но не е невъзможна. Можем да се справим. Ние сме преподаватели. Родени сме да предизвикаме промяна.

Много ви благодаря.

www.ted.com

2013-12-17T20:05:00.000+02:00

Приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си

Какво означава това?

Да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си означава, че независимо какво се изисква, вие сте готови да предприемете стъпките, необходими да си помогнете. Ако това ви звучи крайно, помислете на какво сте била готова, за да го промените, за да му помогнете да се възстанови. И след това насочете тази енергия към себе си. Магическата формула е, че въпреки усилията вие не можете да го промените, но можете със същия разход на енергия да промените себе си. И така използвайте силите си там, където ще има някаква полза - върху собствения си живот!

Какво се изисква, за да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?

Необходимо е едно пълно себеотдаване. Това вероятно ще е първият път в живота ви, когато ще погледнете на себе си като на нещо наистина важно, напълно заслужаващо цялото ви внимание и грижи. Сигурно ще ви е много трудно да го направите, но ако посещавате редовно терапевта си и сбирките на вашата група, ще получавате помощ, която ще ви научи как да цените и развивате вашето добро съществуване. Без да усетите, оздравителният процес ще започне. Много скоро ще се почувствате така добре, че ще искате да продължите.

Трябва да проявите желание да продължавате да изразходвате време и пари. Ако ви се свиди, ако ви се струва прахосване на време и пари за собственото ви възстановяване, припомнете си колко много време и пари сте изразходвали в опитите си да закрепите връзката си или да я приключите. Пиенето, вземането на успокоителни, тъпченето с храна, предприемането на пътешествия, за да се махнете от всичко това, купуването на нови вещи на мястото на счупените при някой скандал, отсъствия от работа, безкрайни междуградски разговори с него или с някого другиго, който се надявате да ви разбере, купуването на подаръци за одобряване, купуването на подаръци за себе си, за да си помогнете да забравите, дните и нощите, прекарани в сълзи заради него, занемаряването на собственото си здраве, докато наистина се разболеете - списъкът на начините, по които сте изразходвали време и пари, за да се поддържате в това болестно състояние, вероятно е толкова дълъг, че ако го погледнете с ръка на сърцето, ще изпитате огромно неудобство. Трябва да сте готова да вложите поне същото и за възстановяването си. То ще ви се възвърне многократно.

Защо е необходимо да приемете своето възстановяване като най-важното нещо в живота си?

Необходимо е, защото в противен случай никога няма да се излекувате и ще продължавате да правите всичко, което поддържа болестното ви състояние.

Както изучаването на нов език налага често повтаряне на новите думи и изрази, които се различават от познатия начин на изговаряне и мислене и не могат да се усвоят, ако не се повтарят редовно, така и възстановяването изисква същото. Един случаен опит да направите нещо за себе си съвсем не е достатъчен да повлияе на закостенелия начин на мислене и поведение. Без външна намеса те ще останат непроменени.

3. Намерете си група за подкрепа от равни, които ви разбират

Какво означава това?

Група за подкрепа от равни не е случайна среща на жени, които говорят за всички ужасни неща, които мъжете са им причинили, или за жестокостта, с която животът се е отнесъл към тях. Групата е място, където се работи за собственото възстановяване. Важно е да се говори за миналите травми, но ако вие или някой друг започне да разказва дълги истории с много „той каза... и след това аз казах...", вие сте изгубили посоката и може би дори сте в неподходяща група. Единствено самовнушението няма да предизвика възстановяване. Една добра група за подкрепа има за цел да помогне на всички и тези, които са се погрижили да се оправят и възстановят, могат да споделят с новодошлите принципите, чрез които са го постигнали.

Какво съдържа откриването на група за подкрепа от равни?

Тайната е излязла наяве. Истина е, че не всички знаят, но съществува малка група хора, която знае.

Страхът, че другите ще узнаят, не позволява на много хора да получат помощта, която би могла да спаси живота им и отношенията с партньорите им. Помнете, че във всяка истинска група за подкрепа онова, което се обсъжда, както и вашите посещения, никога не излизат извън нея. Вашият личен живот се уважава и защитава. Ако това не е така, трябва веднага да си намерите нова група.

"Параноя на страстта", Робин Норууд

А. Палиенко. Как успех мужчин зависит от женщины.

2013-12-08T11:09:00.001+02:00

Кой си ти всъщност?

2013-12-05T12:26:00.001+02:00

Зона Астро психология

2013-12-03T17:23:00.000+02:00

Любима моя тема е астро психологията и тук на тази страница ще публикувам различни материали, които дават интересни гледни точки на нещата от живота...

***
Сатурн или как се шлифоват диаманти.
За сатурновите дупки, кризи и още нещо

Преди рождените дни попадаме в едно особено минорно състояние, което градският фолклор назовава "сатурнова дупка". Не ни спохожда всяка година, слава богу, но случи ли се, и с багер не могат да ни измъкнат от там, докато времето не се изпълни, докато не си го изстрадаме, докато не настъпи прословутият рожден ден и не прескочим в новата ни лична година. Депресивни сме, унили, меланхолични – сякаш хванати в истеричния капан на едномесечен ПМС.

Около 29-тата, 30-тата ни година преживяваме сатурново завръщане – това е периодът, когато Сатурн завършва своята първа обиколка около Слънцето и се връща в позицията,

където е бил в момента на раждането ни. Времето е белязано от житейски кризи, породени от генералната необходимост да пораснем, да слезем на земята, да се съобразим с реалността и да вземем решения, за които да си понесем отговорността. Тогава започваме за пръв път или сменяме работа, напускаме родителско гнездо, сключваме бракове, развеждаме се, заминаваме за чужбина, сменяме амплоа.

Сред цялото небесно войнство Сатурн има най-неприятна репутация. Асоциира се с "жената с косата", края на нещата, затвора на душата, мрака на материята. И астролози, и техните клиенти, го обвиняват за всички несгоди в живота. Но опознаеш ли неговата природа, приемеш ли смисъла и значимостта му в живота ти, той се превръща в благодетел.

Сатурн е материалният принцип – чрез него знаем, че имаме тяло и то е част от идентичността ни. Дава ни опора – социални, икономически и научни правила, на които можем да се опрем, за да не се изгубим в тази хаотична вселена. Материята обаче е тежка, тя поставя ограничения – ако се издигнеш твърде нависоко, без да се съобразяваш със закона за гравитацията, ще паднеш (и буквално, и метафорично).

Докато сме малки, "всичко, което хвърчи, се яде", животът е пълен с възможности и светът ни очаква с отворени обятия. С времето житейските обстоятелства започват да кастрят крилете, да озаптяват бляновете, стеснявайки светогледа и очакванията ни до шпионка, от която параноично оглеждаме новите възможности, докато почукват на вратата ни. Реалността и другите се превръщат в злия виновник за осуетения ни летеж. Но всъщност отказваме да надраснем инфантилната позиция, в която настояваме животът да е рози без бодли и икаров полет без злочестото падане на земята.

Сатурн обаче ни учи, че в земни условия висини има, но ги достигаме с подготовка, екипировка и упорит поход нагоре към върха. Възприемем ли тази позиция, телата ни – служители на духа – заякват, пътят става лек и изпълнен с удивление пред пъстрия пейзаж. Тогава светогледът ни се стеснява, но до окуляра на мощен телескоп, с който сме зрящи за чудесата на Млечния път.

Сатурн е римският аналог на древногръцкия Кронос, бога на времето. Той изисква търпение и сензитивност към правилния момент за нещата,

за реализацията на намеренията и желанията ни. Защото има време за всичко на този свят. Нужно е да притежаваме мъдрост, за да посеем, преди да искаме да жънем.

Сатурновите кризи – като тази около сатурновото завръщане – идват, за да ни припомнят, че не сме вечни, както сме вярвали като деца, че имаме ограничено време на тази земя. Именно затова е много важно да приоритезираме, да фокусираме усилията си върху важните цели в живота, да не хабим енергията си нахалост в обвинения, съпротиви и страх.

"Сатурновите дупки" също са несъзнателната реакция на психиката към края на един цикъл, на още една година време. Имаме нужда да се сбогуваме с миналото, да си изстрадаме загубите, да оплачем пропуснатите възможности, да се обърнем навътре, да направим равносметка, да се подготвим за новото символично раждане. Най-тъмно е преди изгрев.

Позицията на Сатурн в хороскопа показва къде се чувстваме ограничени, дефицитни, непризнати, ощетени, несигурни, страхливи. Затова и той поставя задача: преодолей себе си, освободи се от вътрешния си затвор. Но няма да стане с магическа пръчка, а чрез бавно и настойчиво преодоляване на препятствие след препятствие, чрез периодически сблъсъци със собствените комплекси и блокажи и чрез дързост въпреки страховете.

Например, ако Сатурн се намира в 5 дом или в знака Лъв често човек ще се чувства неуверен и парализиран, когато трябва да застава на сцена, под светлините на прожекторите и в обсега на чуждото внимание. Творческото себеизразяване за него ще бъде терра инкогнита, а в най-тежките случаи ще провокира панически страх.

Затова и ще бъде неимоверно критичен към себе си и към другите, криейки се зад перфекционизма, за да оправдае неспособността си да пусне детския творчески импулс, неопетнен от условности. Колко ли кастриращ е бил родителският авторитет по отношение на креативността? За да надрасне родителския модел и да преодолее страховете, за да подобри качеството си на живот, за да разгърне пълния си потенциал, такава личност ще трябва въпреки всичко да твори и да се показва (независимо от реакциите на околните), да игнорира самокритичността си и постепенно да даде воля на спонтанността.

Накрая ще ви издам една тайна – точно там, където се намира Сатурн в хороскопа, отбелязваме най-високите си постижения, защото полагаме усилия и непрекъснато стъпка по стъпка се стремим да се усъвършенстваме, докато не се окаже, че вътрешното ни ограничение не ни е шлифовало до най-скъпоценния диамант, който сме предназначени да бъдем.
Източник:

http://astroatelier.com

"Разгърни пълния си потенциал!"

2013-12-01T12:38:00.000+02:00

Индивидуален анализ на личността

"Разгърни пълния си потенциал!"

За тези, които наистина искат да научат повече за

себе си и за своето място в този свят!

Анализът на личността е идеален за хора, които имат нужда от кратко, сбито и концентрирано познание за себе си и за истинската си същност. В анализа се представят и несъзнателните ни качества, черти и вероятни реакции в определени моменти, подходящи стратегии за справяне в живота.

Неосъзнатото в нас, което в голяма степен другите виждат в нас,

но ние вероятно не забелязваме, понякога ни пречи да имаме добри взаимоотношения.

Анализът "Разгърни пълния си потенциал!" представя само най-важното за теб и истинската ти същност.

Консултацията се провежда лично или онлайн, с продължителност 2 часа.

Консултаците са по следните теми:

1. Анализ "Открий и разгърни пълния си потенциал!"

Само най-важното за теб!

Сбита, концентрирана информация за теб , твоята мисия, призвание, силни и слаби страни и уроци в живота. Съвети за подходящи за теб стратегии и тактики в живота с цел по-лесно преодоляване на житейските неблагополучия. Важни акценти и насоки, анализ и практически съвети в отговор на въпросите „Кой Съм аз?”, „Какво е необходимо за мен да знам за себе си?

Продължителност: 2 часа.

Консултация се осъществява чрез Skype или чрез лична среща.

Има възможност да получите информацията „Само най-важното за теб!” в писмена форма, на имейл или по пощата, на хартиен носител.

2.Анализ на партньорствата, отношения с други хора - партньори, деца , родители, колеги.

Характеристики на взаимодействието.

Най-важните акценти и насоки за разрешаване на конфликтни ситуации.

Скала на гнева. Практически съвети за пълноценни отношения.

За жените – къде е женската им сила,

кой вид любов преобладава при тях и кои са езиците на любовта, които могат да подсилят връзките им с другите хора.

За мъжете – къде е силата им,

какво имат да учат в този живот .

Продължителност: 2 часа

При ваше желание за консултация или информация, моля изпратете дата, час и място на раждане на електронна поща irinatraykova@gmail.com.

Да подготвиш детето е по-важно от това да му покажеш пътеката...

2013-12-01T10:50:00.000+02:00

Анализът "Открий богатствата заложени в твоето дете " има точно това за цел, да изясни на родителите как и къде да насочат децата си, така че те да са на своя собствен път и да имат възможност да разкрият и развиеет своят потенциал.
Голямата грешка на много родители е, че амбициите им са тези, които ги водят във възпитанието и насочването на детето, а не необходимото и полезното за него.
Да подготвиш детето е по-важно от това да му покажеш пътеката...
За възпитанието на нашите деца в хармония с дизайна им.
Как да се подготвят децата за техният уникален път?
Кои предизвикателства в техният живот ще бъдат основни?
Коя е стратегията и ключът им за мъдрите решения, които ще им спестят редица изпитания?
За повече информация относно системата и лични консултации, пишете на имейл адрес: terra46@abv.bg

В последните мигове от живота

2013-12-01T10:49:00.001+02:00

Бивша служителка на хоспис състави списък, в който описва основните неща, за които съжаляват хората, които са на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата й се състояла в това да облекчи последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Така че тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.

1. Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз самият исках, а не живота, който другите очакваха от мен. Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си и на прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само зарадиизбора, който са направили или не са направили през живота си.

2. Съжалявам, че съм работил твърде много и че в името на препитанието съм посветил голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа.

3. Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си. Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно са се съгласили да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с изпитването на чувство на огорчение и негодувание.

4. Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели. Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разбират, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност.

5. Съжалявам, че не позволих на себе си да бъда по-щастлив. Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.

Източник: hve.ru

2013-11-02T13:24:00.003+02:00

КАК ДА ПОВИШИТЕ ВИБРАЦИИТЕ СИ И ЗАЩО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ГО НАПРАВИТЕВсичко във Вселената е енергия и тя съществува на различни нива на вибрация и честота. По същия начин планетите и техните обитатели вибрират на различни нива. Земята е третоизмерна планета в процес на преминаване към четвърто и пето измерение. Това означава, че вибрацията на Земята се повишава. Какво означава това? За да се чувствате по-спокойни, по-свързани и по-щастливи, можете да опитате да повишите вибрациите си. Това ще ви даде възможност да получавате по-директни и ясни напътствия от вашия Висш Аз, тъй като той вибрира на по-високо ниво. Създаването на връзка с Висшия Аз позволява на информацията да бъде по-лесно приемана от съзнанието. С други думи, след като започнете да повишавате вибрациите си, ще започнете да разбирате по-добре всичко. Ще видите взаимосвързаността на целия живот. Ще започнете да виждате как можете да промените живота си към по-добро и да привлечете прекрасни преживявания. Ето няколко насоки как да повишите вибрациите си:
1. МЕДИТИРАЙТЕ. Когато медитирате, вие намалявате мисловния процес, включително негативните и ограничаващи мисли. Това позволява на вибрациите ви да се повишат. Въпреки че вибрацията ви няма да се задържи постоянно на новото по-високо вибрационно ниво, постигнато по време на медитацията, тя също така няма и да се върне напълно там, където е била в началото. Наблюдавайте с вътрешното си око как дъхът се движи вътре във вас, насочвайки вниманието си навътре и почувствайте как тялото се отпуска. Съзнателното насочване на вниманието към дишането автоматично успокоява ума и ви довежда до състояние на медитация. Начинаещите в медитацията могат да използват лесна техника с броене до десет при вдишванията и издишванията. Ако се объркате, просто започнете отново от едно. Само 20 минути на ден постепенно ще променят вибрацията ви до все по-високи честоти.
2. ПРАВЕТЕ НЕЩО, КОЕТО ВИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ НАИСТИНА ЩАСТЛИВИ. Щастието и радостта вибрират на много по-висока честота от всяка друга емоция. Намерете нещо, което ви прави щастливи и го правете всеки ден. Рисувайте, пейте под душа, практикувайте йога, обадете се на приятел, вземете вана…нещо…дори само за 5 минути. 3. ДИШАЙТЕ. Дълбокото и бавно дишане ще повиши вибрацията ви. Вдишвайте през носа и издишвайте през носа, чувствайки как дъха ви изпълва и напуска. Всички ние сме енергийни същества, свързващи се един с друг на много нива. Любовта, която давате, се мултиплицира и се връща при вас десетократно. Повишете вибрациите си!

По материали от mindbodygreen.com
Превод: К. Захариева

Смелостта...семето не може да знае ...

2012-11-14T20:06:00.003+02:00

Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но застръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето,към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям,но семето е било завладяно от видение и сега то израства.
Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна многосмелост.

Коментари

Картата показва малко диво цвете, посрещнало предизвикателството на камъните по своя път към светлината на деня. Обгърнато от аура от ярка златиста светлина, то разкрива величието на своята крехка същност. Без да се прикрива, то е равно на най-яркото слънце.
Когато се изправим пред много трудна ситуация, имаме избор - или да негодуваме и да потърсим кого да обвиним за страданията си, или да посрещнем предизвикателството и да израснем.
Цветето ни показва пътя, докато неговото силно желание за живот го води от мрака към светлината. Безсмислено е да се борим с предизвикателствата на живота или да се опитваме да ги избягваме и отричаме. Те съществуват и ако семето иска да стане цвете, трябва да минем през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш.

http://espirited.com/%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/

ТАЙНАТА НА СЪРЦЕТО

2012-10-03T21:05:00.002+03:00

Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки Той крещи. Болката е Божият "мегафон" който събужда оглушалия свят.

/К. С. Луи/

ТАЙНАТА НА СЪРЦЕТО Е В УМЕНИЕТО МУ ПОСТОЯННО ДА БЪДЕ РАБОТЕЩО, ДА БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ГОТОВНОСТ ДА РАБОТИ, В УМЕНИЕТО ДА НАПРАВЛЯВА ВСИЧКИ СВОИ СИЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЕДИННИТЕ ЗАДАЧИ НА ЦЕЛИЯ ВАШ МНОГОИЗМЕРЕН ОРГАНИЗЪМ. А ЗАДАЧАТА НА ВАШИЯ ОРГНИЗЪМ Е, В НЕПРЕКЪСНАТОТО ПОДЪРЖАНЕ НА ЖИВОТА НА ВАШЕТО ЧЕТИРИЗМЕРНО ТЯЛО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА НА ЧЕТИРИМЕРНОТО ТЯЛО С ВСИЧКИ НЕГОВИ ЕНЕРГИЙНИ ОБВИВКИ.

Всички тънки тела свързани с вашето тяло, в момента работят и функционират САМО благодарение на работата на СЪРЦЕТО, този удивителен работник.
Мозъкът престава да съществува, няколко минути след прекратяване на работата на сърцето. Вие разбирате ли, към какво ви насочваме?! А ние ви водим към това, че МОЗЪКЪТ не е основа на вашия живот, той е чудо на човешката еволюция, той е удивителен жив компютър.
МОЗЪКЪТ е само надстройка, а вашата основа, база, основа на вашия живот е - ВАШЕТО СЪРЦЕ!
И на него, на вашето сърце, се пада уникалната мисия и роля във вашето възприятие като качеството на хора в многомерността.
Вашето сърце е и ключ към прехода ви в петото измерение, в петата измерност!
Именно вашето СЪРЦЕ!
Как да се възползвате от ДАРОВЕТЕ НА ТОЗИ КЛЮЧ?
Как да използвате възможностите на вашия орган за многомерна подкрепа?

Въпросът съдържа в себе си и отговора.
ТРЯБВА ПРОСТО ДА УСТАНОВИТЕ С НЕГО ТЕСЕН И ЗДРАВ КОНТАКТ!
Няма нищо невъзможно, сложно или непостижимо. Вашето сърце чака да се свърже с вас, по-скоро чака вашето решение и желание да направите избор да бъде, за вас проводник при прехода на вашето съзнание и на цялото ваше същество в многомерността, в петото измерение.
Можете да изкажете намерение или желание да преминете на многомерно възприятие на своята действителност, обръщайки се непосредствено към своето Сърце или СЪРДЕЧНО ПРОСТРАНСТВО. Просто НАМЕРЕНИЕ и това е всичко….
А след това трябва да влезете в резонанс със своето сърце, да се слеете с него, да почувствате себе си единни с него и да чакате отговор.
Може би, през биенето на своето сърце ще чуете тих, но ясен отговор. Възможно е, биенето на сърцето да ви напомни някакви мисли и идеи. Възможно е, да влезете в резонанс със сърцето си, и да поискате да напишете поетическа строфа или малък разказ. ВЪЗМОЖНО Е ВСИЧКО! Трябва само да се настроите на съответстващия образ на сътрудничество със своето сърдечно пространство, и то ще ви подскаже всичко, което ви е нужно да знаете във всеки конкретен момент. Правете това преди всичко в тишина при тиха, медитативна музика. А когато се научите да встъпвате в контакт със своето сърце, вече няма да се нуждаете от никакви специални трикове и приспособления. Вие просто ще встъпвате във връзка с него, само изказвайки съответното намерение или с помислите за това.
Всичко е много просто, от вас се иска само постоянство и искрено желание да овладеете инструментите на многомерното възприятие на своята действителност, на своето СЪРДЕЧНО ПРОСТРАНСТВО!

Ваши Мастер Кираел и Тот Трисмегист
Превод: Мария Стоянова

*****

Силата на мисълта

Въпреки че физическите фактори - диета и упражнения, играят важна роля в предотвратяването и борбата със сърдечните заболявания, не трябва да се пренебрегва и духовното здраве заради способността на тялото да се лекува само. Това се постига чрез упражнения за сърдечно-съдовата система, чрез дълбоко дишане, биологично обратна връзка, йога и масажна терапия. Масажистът със смес от ароматни масла от илан-илан, лавандула, мента или майоран, комбинирани с масажно масло, загрява тялото и понижава кръвното налягане.

Положителните взаимоотношения и разбирането с друга сродна душа също може да помогне на тялото да се пребори със заболяването много по-ефикасно, тъй като здравата душа е в състояние да предизвика ефикасен телесен отговор. Хората, които са преживели травми, като развод или смърт на обичан човек, често пъти страдат от симптоми на сърдечно заболяване, защото са загубили желание да останат здрави. Тези хора се нуждаят от повторна връзка с душата си, за да възстановят вярата в себе си и да работят ефикасно върху експресирането на емоциите си.

Много пъти хората приемат неправилно стреса, превръщайки го в саморазрушителен навик, като преяждане, алкохолизъм или употреба на наркотици. Продължителното подлагане на стрес може да предизвика съсирване на червените кръвни клетки, като увеличава прилепващите свойства на кръвните плочки. Увеличените съсирващи свойства водят до акумулиране на атеросклерозната плака, до артериално блокиране и евентуално сърдечна криза.
Когато хората владеят изкуството да почиват, кръвното им налягане намалява и се прекъсва отлагането отпадъчни продукти по стените на артериите.
Подобряването на духовното здраве оказва дълбоко въздействие и върху дейността на имунната система.

Когато се чувстваме обичани, благотворните хормони, произведени от ендокринната си система, дават възможност на мускулите да се отпуснат и на кислорода да преминава свободно.
Или накратко, отделянето на особено внимание на емоционалното състояние на човека и положителните промени са полезна част от физическото лечение на коронарните заболявания.

От нета

Първата крачка към твоя бъдещ успех ....поеми отговорността

2012-07-09T13:30:00.002+03:00

Когато човек се озове на дъното, всичките му мисли са насочени към това да обвинява всеки , абсолютно всеки в неговия живот - като се започне от родителите , учителите , приятелите , партньора , правителството , обществото и така нататък.
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....

"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."

"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс

За 23-то число на всеки месец

2012-06-22T18:10:00.001+03:00

АЗ СЪМ Ел Мория Хан, дошъл при вас, за да ви дам послание. И в този ден аз трябва да ви напомня за милостта, която се отнася за 23-то число на всеки месец. Тази милост ви позволява при правилно настройване и поведение през целия ден на 23-та дата да получите възможност за изчистване на кармата за следващия месец. Вие знаете условията на милостта, а днес бих искал още веднъж да се спра на въпроса за отработването на вашата лична карма. Вие можете да използвате тази милост, за да помогнете за отработване на планетарната карма, кармата на вашата страна. Но аз бих искал да ви напомня и да поясня още веднъж, че можете да използвате тази възможност за изчистване на вашата лична карма и кармата на вашите близки роднини, които са свързани кармично с вас.
Затова ако отделите един час в деня на 23-то число за молитвена практика и направите съответен призив, то цялата енергия ще бъде умножена по броя на участниците в милостта през този ден. И тази енергия ще бъде насочена преди всичко за преобразуване на кармата, която пречи на устойчивото развитие на планетата Земя. Оставащата енергия ще бъде насочена за разрешаване на личните ви кармични проблеми, за които ще молите. Това е възможност за вас да получите облекчаване на кармичното бреме. Затова я използвайте, помолете и ще ви се даде в такава степен, в каквато приложите вашите усилия, не само във вид на молитва, но и всичко, което ще правите в този ден, всяка ваша дейност може да бъде посветена на преобразуването на кармата за следващия месец.
Пропускайте през себе си Божествената енергия и я насочвайте за разтваряне на кармичните ви проблеми, свързани с вашия мъж, жена, деца, родители, вашите колеги в работата.
Това е много важна милост, която сега реално действа и ви помага да се отървете от всички кармични проблеми. Всеки механизъм, който дават Небесата, трябва да бъде използван от вас с пълната му сила.
Сега, след като ви напомних за възможностите и Божествената милост на 23-та дата от всеки месец, аз бих искал да пристъпя към главното, за което дойдох. Дойдох да ви дам представа за ситуацията при вас. Не за ситуацията на всеки от вас конкретно, а за ситуацията на Земята, за текущата ситуация на планетата Земя. На вас ви е известно от предишните диктовки, които дадохме в този цикъл чрез този посланик, че ситуацията на планетата е по-добра. Но не трябва да се отпускате и да спрете да полагате вашите усилия. Защото процесът тъкмо е започнал и всяко отпускане е неуместно. Само когато сте в състояние да полагате ежедневно своите усилия, ще можете да поддържате устойчиви темповете на преобразуване на планетата Земя.
Сега усилията ви са все още недостатъчни и резервът от енергия, който ние използваме за стабилизацията, засега не се попълва. Попълването с енергия е възможно, когато все по-голям брой сътрудници успеят да ни дарят енергията на своите сърца. Ние ценим много Любовта, която ни изпращате. Затова вашата Любов може да попълни недостигащото количество енергия. Ние ценим много също така работата, която вършите безкористно за Братството. И помощта, която чувстват от Небесата нашите сътрудници в критични моменти на живота си се определя от цената на жертвата, която те са могли да принесат по-рано, служейки ни. Ние много ценим онези, които са способни да стигнат в съзнанието си ниво на осъзнато сътрудничество с Йерархията. Ние ви изпращаме мисли и желания и вие усещате енергията, необходима да се върши работата на Братството на физическия план. И нашите сътрудници, намиращи се във въплъщение, стават все повече и повече. Аз не мога да дойда при всеки от вас, за да ви изразя моята благодарност и признателност за работата, която извършвате за Братството, но мога да ви изразя моята признателност и благодарност чрез този посланик. Приемете моя нисък поклон. Аз искрено се прекланям пред Светлината на Бога във вас и онези ваши Божествени качества, които ви помагат да не се отклонявате от курса и да действате за интересите на Братството, намирайки се на Земята в това трудно за планетата време.

Почувствайте отговорността и съхранявайте вашия устрем. В действителност, любовта към постоянното напрежение и неуморното прилагане на силите е това, с което се отличават нашите ученици. Вие можете безпогрешно да определите нашите ученици между вас. Те не хленчат и не се оплакват от живота, а продължават ден след ден да вършат своята работа, заради която са дошли във въплъщение. И никакви жизнени ситуации и изпитания не са в състояние да ги спрат. Тъй като Вярата им е крепка и връзката им с тяхната Висша част им помага да не се отклоняват от Пътя.
Нашите сътрудници не карат никого да им обръща внимание. И те не разказват на всички, колко голяма работа е извършена и се върши. Не, те предпочитат да вършат работата си тихо и неуморно, без да предизвикват излишен интерес от страна на противодействащите ни сили. Всеки знае своята работа и я върши.
Нашите сътрудници са разпръснати по различни страни и континенти. И би ми се искало особено да отбележа работата на нашите сътрудници в такива страни като Русия, България, Латвия, Германия, Украйна, Литва, Армения.
Ние очакваме, че ще се появят такива сътрудници на земята на Америка, които също ще се събудят и ще възстановят своята вътрешна връзка с Йерархията. Всяка нова милост и всяка нова възможност, която дават Небесата, предоставя нови перспективи на хората и страните, които използват тази възможност и се присъединяват към нея. Затова не се притеснявайте да поддържате връзки с руския посланик. Няма нито национални, нито континентални граници за нашето Учение. Ние учехме човечеството, дори когато още не е имало и помен от сегашните континенти на планетата. И ще продължим нашата работа по обучението и просвещаването на човечеството, защото вярваме, че човечеството на Земята ще издържи всички изпитания и с чест ще прояви онези Божествени качества, които сега са в спящо състояние у болшинството от хората на планетата.
Ние се надяваме на сътрудничество с всеки и за да влезете в сътрудничество с Йерархията, можете да използвате моя фокус, моят образ и да се обръщате към мен всеки ден с молбите и проблемите си, с вашите въпроси и пожелания. Делимостта на моето съзнание и дарената ми от Бога възможност ми позволяват да присъствам едновременно на много места и да ви давам моите наставления и препоръки. Аз чувам всеки от вас, който се обръща към мен. Остава само да се научите да ме чувате. Излезте от суетата, седнете тихо пред моя фокус или просто си ме представете във въображението си и аз ви уверявам, че ако устремеността ви да ме чуете е силна, вие непременно ще чуете моя глас в дълбочината на вашето сърце. Само че това няма да бъде обичайният за вас човешки глас. Но това ще бъде отговор на всички ваши въпроси. Вие ще получите отговор и ще знаете, че аз съм ви го дал.
Тренирайте. Може да не ме чуете от първия път. Развивайте в себе си качеството за общуване с финия свят.
Аз съм винаги с вас в тишината на вашите сърца, но аз не мога да бъда с вас, ако не подготвите своите храмове за общуване с мен, ако не се освободите от голямата част свойствени за човечеството навици. Аз ще изброя някои от тях: алкохол, пушене на цигари, слушане на рок музика, отрицателни състояния на съзнанието – обида, гняв, унилост, жал към себе си и към другите – всичко това ми пречи да установя връзка с вас на финия план, а на вас ви пречи да ме чуете.
Не се отчайвайте, ако имате недостатъци. Ако сте избрали Пътя и вървите по него неуморно всеки ден, тогава много скоро ще отхвърлите като ненужно и обременяващо вървенето ви всичко излишно, всичко, което ви пречи.
И ще останат само онези ваши качества, които са Божествени и непреходни. И само след няколко години вие с удивление ще се огледате – какви сте станали и ще се учудите, колко много сте се променили.
Аз ви напускам и с нетърпение очаквам нови срещи във вашите сърца.
И така, до скоро!
АЗ СЪМ Ел Мория, винаги с вас!
Предадено чрез Татяна Микушина
Превод: sirius1-bg.net

Защото ме обичаш

2012-06-22T17:56:00.001+03:00

За всички пъти, в които си стоял до мен,
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна, скъпи!
Ти си единственият, който ме прегръща силно
и никога не би ме оставил да падна.
Ти си единственият, който ме забеляза измежду всички други.

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=22305

От какво се нуждае моята Душа

2012-05-25T13:34:00.001+03:00

06/12/2009

Душата ми се нуждае от смисъл в живота. Тя трябва да знае за кого и за какво живее и умира. Тя трябва дълбоко и силно да мечтае и да има любимо дело, чрез което тези мечти могат да бъдат осъществени. Отнемете музиката на Моцарт, живописта на Леонардо, на Галилей – възможността да наблюдава звездите и те наистина ще останат в самота. Лишете ги от безсънните нощи, моментите на творческо горене, когато забравят и за храна, и за отдих, поставете ги в условията на спокойствието и бездействието на задоволения от лукс и богатство човек и те ще се разболеят физически и душевно. Мъдрите казват, че човек без смисъл в живота, без високи мечти и любими дела е, наистина, сам.

Моята Душа се нуждае не само от дела, заради делата и смисъл заради самия смисъл. Нуждае се от нещо, което да обедини всичко това в едно цяло, съчетаващо живота и смъртта, видимото и невидимото. Душата ми се нуждае от Път, за да знае откъде е дошла и накъде отива. Тя се нуждае от някой, който да я води по Пътя, който в благородството и във всички висши човешки ценности може да бъде пример за нея, някой, на когото тя може да се довери напълно.

Мъдрите казват, че човек без Път и без Учител – наистина е сам .

Душата ми се нуждае от Красотата и от източници на Вдъхновение. Тя се нуждае от съзнание за това, че има неща, има ценности, които не умират. Тя се нуждае от чувството за Вечност и Безсмъртие. Моята Душа се нуждае от светини, от всички прояви на Красивото, които могат да я вдъхновят така, както и звездите на небето. Мъдрите казват, че човек без светини, без Красотата, без Вечното, без Небе – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от усещане за Божественото присъствие навсякъде и във всичко. Тя има нужда да чувства това загадъчно, високо, тайнствено Нещо близко и наблизо в радост и страдание, като опора, защитник и покровител, извор на добро и благословение за всичките й благи начинания. Мъдрите казват, че човек без Бог и без Божественото - наистина е сам.

Душата ми се нуждае от съзнанието, че няма нищо случайно и че не се случва нищо, което тя не би могла да понесе. Тя трябва да знае, че за всичко истинско в живота се дава знак от съдбата. Мъдрите казват, че човек без разбиране за Съдбата си и нейните знамения, Провидението и собственото си предназначение – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от взаимоотношения с друг човек, не просто като прилив на емоции. Нужни са сродни души, такива, които ще споделят с нея Пътя, мечтите, вдъхновението, стремежите. Мъдрите казват, че човек без сродни души, обединени от голямата Любов, без другари – наистина е сам.

Моята Душа се бои, също и от самотата. Но страховете й са малко по-различни от тези, които споменах по-рано. Тя се страхува да бъдат откъсната от Природата, от Божественото и Красотата, от Вечното, от Съдбата, от Пътя и своето предназначение. Тя съвсем не се притеснява от това какво може да получи или загуби от взаимоотношенията си с останалите. Друго я вълнува.

Душата ми се страхува от загубата на възможността да обича и да дава всичко ценно, чисто и съкровенно, което има. За нея е важно не толкова да бъде обичана, а да обича. Тя се стреми не само да има приятели, но и тя самата да бъде приятел. Тя иска не толкова някой, който да бъде добър към нея, тя иска да проявява добротата си към другите.
Вълнува я не начина, по който се държат другите, а как постъпва тя самата. Оказва се, че щастието на моята Душата не зависи от начина, по който се отнасят другите с нея, не от това, което тя може да получи от тях, а от това, което тя дава и това, което показва. Тя не обича за да бъде любима и не се държи приятелски, за да има приятели.
А когато обича, когато дружи, когато дава всичко от себе си, не търсейки нищо в замяна, дори когато не получи отговор – тя вече не е сама …
Защото тогава пред нея се отварят безкрайно много начини и възможности за пълноценно изживян живот, основаван изцяло на силата на сърцето, ума, и възвишените мечти …

Звучи парадоксално, но мъдрите казват, че точно тогава, когато човек вече не се нуждае от нищо за себе си, Съдбата довежда на пътя му истински приятели, близки, сродни души, спътници и хора, които са привлечени от него, подобно на жадуващите за чиста вода към извора.

www.biopole.ru

От сърцето към слънчевия сплит

2012-05-25T11:28:00.002+03:00

Завършване пътешествието на душата

Земята чрез Памела Крибе

Август 2009

Скъпи човешки деца,

Аз съм Земята и искам да говоря с вас. Аз съм вашата майка и вие сте в моя скут през целия си живот. Аз се грижа за вас, дори да не го осъзнавате и да сте твърде заети с ежедневните си работи. Държа на вас и ви каня да се съедините с мен, доколкото искам да размърдам мозъка ви и да ви припомня някои неща. Тези неща са стари и скъпи, но в съвременния свят ни се струват забравени. Става дума за естествената безопасност на съществуването на Земята.

За да си спомните за тази естествена безопасност на съществуването можете да погледнете природата около вас. Наблюдавайте смяната на сезоните, как те идват и си отиват по свои собствени закони. Погледнете как растенията и животните прекарват живота си всеки ден, послушайте вятъра и водата. Така бързо ще си спомните, че най-важните неща в живота стават автоматично, като резултат на това, че природата следва своя ритъм. Природата – това е всичко, което ви обкръжава и също всичко, което е вътре във вас, доколкото природата във вас е част от природата като цяло.

Толкова сте станали ориентирани да живеете „от главата” (особено на Запад), че сте забравили че сте природни същества така както са растенията и животните. Погледнете животните. Как естествено те се отдават на живота. Те почти не могат по друг начин. Познати са им емоциите, такива като страх и съпротивление, но те не се противопоставят на живота както го правят хората. Човешките същества чрез прекаленото си мислене се откъсват от природата си, а това води до проблеми. Животът не трябва да се организира и контролира от човешкото мислене. Първичните сили на природата са много по-грандиозни от това. Рано или късно ще го разберете. Това ще бъде моментът, когато вие ще се предадете на природата.

Достигате до този момент често чрез криза, в ситуация, когато се оказвате безсилни, и когато се изисква от вас да се откажете от контрол върху ситуацията, доколкото вие нямате повече власт над нещата вън и вътре във вас. Отказването от контрол ви наранява и затова предизвиква борба. Но това ви води у дома. Вие си мислете, че сте се загубили и сте попаднали в хаос, но в действителност, вие сте по-близо до естествената безопасност на Съществуването като такова. Животът държи на вас и ви обича. Кризите често ви се струват жестоки и несправедливи, но в действителност те винаги имат вътрешна природа или, ако искате, това е Бог, който ви говори и ви кани: „ела си у дома, върни се при мен”.

Всички вие, четящи това, извършвате вътрешно пътешествие към цялото и към завършеност на своята личност. Опитвате се да пренесете душата си жива в тялото от плът и кръв. По този път преминавате през различни етапи. Душата се въплъщава или се намира в тяло по различни пътища. В самото начало на пътя вие, вероятно, се запознавате с това „чрез ума си”. Например може да се привържете към определени книги или хора, които разпространяват новата светлина на идеите и ценностите, към които вие винаги сте се придържали. Могат да ви удивят техните нови мисли, които удивително ви привличат. Ще се възхищавате на възможността повече да четете или да слушате за това. Ще се откажете от по-консервативното мислене и ще се отворите за нещо ново. Четенето и общуването с хората, мислещи по друг начин, може да е добър стимул в този процес. Така повечето от вас започват своето вътрешно пътешествие. Вие се нахвърляте и буквално поглъщате духовни книги. Дълбоко във вас нещо иска да се събуди и измени и то се предава като необходимост от нов начин на мислене.

След известно време започвате да искате повече. Започвате да си мислите: добре, разбирам за какво се говори в тези книги, но как да приложа това в живота си? Как да оживя цялото това знание и как да го прехвърля в моите чувства и действия на Земята? Този въпрос може да ви измъчва до отчаяние, но вие не можете да принудите живота. Обаче, в някакъв момент, нещо става в живота ви, което ви помага да извършите пробива от ума към сърцето. Често това е криза. Промяната може да е на работа, във взаимоотношенията, в здравето или в загуба на любим човек. За да стане това, в някакъв момент във вас се надигат толкова интензивни чувства, че повече не може да ги игнорирате. Принудени сте да признаете и да позволите да протече трансформацията. В този момент душата ви се настанява дълбоко в сърцето ви.

Отначало душата слиза при вас в ума, вдъхновявайки ви за нови идеи от книгите, разговорите и т.н. След това душата чука на вратата на по-дълбоко ниво. На нивото на чувствата. Вие се запознавате с нивото на емоциите, за съществуването на които не сте подозирали по-рано. Кризите пришпорват този процес. Те изваждат стари, от времето на детството емоции на повърхността. Възможно е дори спомени от предишни животи. Вие изследвате този слой от емоции и това отваря сърдечния ви център. Душата ви се настанява още по-дълбоко, напълвайки сърдечния ви център с енергията си.

Трансформациите, ставащи на този етап, могат да предизвикат някои трудности. Вие започвате да гледате на света с други очи и отношенията ви с хората се променят. Дълбоко във вас се пробужда осъзнаването на единството. Осъзнаването на единството означава, че вие започвате да разбирате, че всички вие – хора, животни, растения, природа ви държи заедно една божествена сила, че всички сте свързани един с друг и се отразявате един в друг. Това осъзнаване може да бъде всепоглъщащо и в много от вас този пробив от ума към сърцето предизвиква голяма вътрешна чувствителност. Тази висока чувствителност може да създава дисбаланси. Границите с другите се размиват, може да почувствате емоционалния товар на другите хора, без да знаете как да се избавите от това и настроението ви може да се колебае от много добро до много лошо. Но пробивът от ума към сърцето, макар и много мощен и съществен, не е последния етап от инкарнацията на душата. Душата иска да се спусне още по-ниско – в областта на корема, в слънчевия сплит.

Когато душата се спуска на нивото на сърцето, вие частично се пробуждате. Осъзнавате чувствата си, научавате се да наблюдавате емоциите си, готови сте да влезете навътре и да се срещнете лице в лице с вътрешните си рани. Но също се чувствате по-слаби заради високата чувствителност и нестабилност, която възниква като следствие. Дотолкова сърцето вие е пълно с чувства, че вие от време на време губите почва под краката си, и изобщо не ви е леко. Това става с много от вас. Когато сърдечният център се отвори напълно, чувствителността ви става прекалено голяма за вас и може да се появи желание да се отдръпнете от света. Повече не можете творчески да се изразявате, защото всичко е прекалено за вас, прекалено поглъщащо. Това може да предизвика чувство на безпокойство и упадък.

Решението на проблема не е връщането към ума. Отговорът е в корема, по-точно в слънчевия сплит. Вие сте готови за следващата стъпка в процеса на инкарнация на душата – преходът от сърцето към слънчевия сплит. Душата иска да се придвижи по-надълбоко във вашето тяло. В средата на корема съществува пространство или точка на безмълвието. Идете там със съзнанието си още докато ви говоря. В това пространство няма език, няма мисли, няма концепции. Вие може да слушате шепота на листата или звука на прибоя. Тези звуци ще ви помогнат да осъзнаете безмълвието на този център.

На това ниво духовното ви знание и чувство стават инстинктивни, или както се казва понякога - втора природа. Тук не е необходимо да се мисли, дори и да се чувства. В това как действате е голямото знание и животът леко протича през вас. Тогава вашата природа това е душата, тя се спуснала на нивото на инстинктивното осъзнаване. Това ви дава необходимия баланс! Вие ще можете да оставате спокойни и центрирани и сред най-бурното обкръжение. Вашият чувствен център (сърцето ви) иска да се съедини със слънчевия сплит, за да се почувствате по-заземени и да се почувствате в безопасност на Земята.

Хайде да посетим това място в корема ви. Повярвайте – то е там. Кажете на душата си, че тя е желана тук. Позволете й да протича от ума, вдъхновявайки мислите ви, в сърцето, излъчвайки любов, към слънчевия сплит, давайки ви вяра и самоуважение, дълбоко вътрешно знание за това, кои сте вие и че вие сте добри такива каквито сте. Почувствайте как слънчевият ви сплит се отваря. Почувствайте как златистата светлина на душата ви протича през коренната чакра и се съединява с мен, Земята. Влезте навътре в себе си. Бъдете център на безмълвие и знайте, че тук вашата най-висша чувствителност ще бъде балансирана в мир и спокойствие. В това балансирано състояние ще знаете как да установите границите около вашите чувства. Ще знаете кога да се откривате и кога да спазвате дистанция, да се затваряте. Вие ще определите кога да казвате „да”, а кога „не”, кога да се обединявате и кога да се освобождавате. Ключът е в корема ви, в слънчевия ви сплит.

За да ви помогна да се включите към този център, ви предлагам да си представите животно, представляващо вътрешната ви сила, разположено в корема ви. Вземете първото животно, което ви дойде на ум. Запомнете, животните са много спонтанни същества, те живеят чрез своите инстинкти. чрез своите естествени реакции. Животното символизира инстинктивното ви вътрешно знание. То вече е тук и ви чака. Не е необходимо да го създавате, трябва само да го видите и познаете. Поканете животното да се приближи до вас. Поздравете го и го погледнете в очите. А сега го попитайте няма ли послание за вас, което да ви помогне да се спуснете по-надълбоко в този център в корема.

Позволете на животното да ви говори. То въплъщава в себе си мъдростта на безсъзнателното и вие можете да я получите, доколкото имате ум и сърце. Можете да чувствате и ясно да изразите тази мъдрост. В това е красотата на сътрудничеството между ума, сърцето и слънчевия сплит. Нито един от тези центрове не е по-добър или по-висш от другите. По-скоро тяхното балансирано сътрудничество ви прави цели и завършени. Умът може да ви достави голямо удоволствие. Мисленето може да бъде полезно и радостно. То ни дава възможност да общуваме с другите, доколкото това обезпечава общия език. Сърцето предлага възможност да изпитате радост и цялата гама емоции в човешкия живот. Това е великолепен дар. Слънчевият сплит ви дава фундамента, единството на неповторимата ви личност, ако това е точния израз. Той ви позволява действително да бъдете такива каквито сте, твърди и заземени, знаещи своите граници и използващи различаването. На това основание взаимодействието между ума и сърцето се превръща в радостна игра. Ако тези три центъра са изравнени един с друг, ще се почувствате изпълнени с живот и на Земята. Тя може да бъде пълна с вдъхновение, любов и щастие. Можете да вярвате на това, което ви вдъхновява, не губейки в същото време основата – центъра ви на безмълвие. Можете да сте близки със самите себе си и в същото време свободно да отдавате и получавате всичко, което ви предлага живота.

Приветствам ви. Моята любов и състрадание са винаги с вас. Аз също съм част от тази игра и я играя заедно с вас. Вие сте прекрасни и богати като човешки същества. Вярвайте в красотата и силата на достъпните ви инструменти – на мисленето, чувстването и съществуването.

Обичам ви.

Превод Таня Темелкова

ТАКАВА ЛИ СЪМ

2012-05-25T11:12:00.001+03:00

Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ .•*´ ★⋰⋱☆⋰⋱★`*•. Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ

ТАКАВА ЛИ СЪМ

В какво съм се превърнала не зная.
Звезда със пеперудени крила ...
В каквото и да е - за там мечтая,
в простора искам някак да летя.
...
И Фея да съм... приказна, омайна,
да сбъдвам просто чуждите мечти.
Лебед или друга птица тайна ,
или сбъдвам твоят сън, кажи ми ти...

Такава съм била преди години,
преди много... хиляди лета...
В човешки образ ако ме видиш,
ще те грабне мигом Любовта.

И трябва много, много да си силен
на Жената ти да устоиш докрай.
Но справиш ли се, ще си тъй окрилен,
че Земята тук за теб ще бъде Рай.

Такава ли съм... или се залъгвам,
тази аз ли съм... или не съм...
И това не зная, но сега ще тръгвам,
за да сбъдна, Мило, твоя сън...

Звезда Христова

https://www.facebook.com/?ref=tn_tnmn#!/zvezda.hristova.5

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ ?

2012-05-15T01:09:00.001+03:00

Светът Е Такъв, Защото Ти Си Такъв

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ?

Когато говориш по телефона не трябва да казваш "Ало, кой е?", а "Ало, кой съм аз?"
ДРУГИТЕ- ТОВА СИ ТИ!
Светът е такъв, какъвто е , защото ти си това, което си, а не обратното. Не бягай... Видимото ти помага да опознаеш невидимото. Другите хора ти помагат, показвайки ти всичко, което не искаш да видиш в себе си..."Кое точно в мен е причина за всичко това?" Ето го въпроса, който си задава един уважаващ себе си човек! Седя тук и те слушам. Ти си нерешителен, многословен...Бъркотията е в теб самия, а не в другите. Светът се заявява като колеблив, хаотичен, безотговорен, изпълнен със съмнения и така определя какво си всъщност, къде си. При всеки телефонен разговор, без значение кой е събеседникът ти от другата страна на жицата, той неизменно те пита "Удобно ли е?"
Питат те "Удобно ли е?", защото усещат, че си неподготвен. Светът , другите хора те отразяват...те са огледало, което показва образа на един ленив човек, който си говори сам на себе си. "Удобно ли е ?" демонстрира липсата ти на отговорност! "Удобно ли е?" означава, че не си чист! "Удобно ли е ?" е начинът, по който светът те изобличава!
Трябва да кажеш "Ало, кой съм аз ?", а не "Кой е ?"
"Кой съм аз? -Така трябва да вдига слушалката човек, който е наясно с факта, че от другата страна стои самият той!
"Ало , кой съм аз?" означава, че винаги разговаряш със собственото си объркване.
Светът иска да бъде управляван! Който и да се обажда иска да бъде приобщен...има нужда от обяснение...Но само след няколко твои фрази разбира, че ти нямаш никаква посока...че си наранен, претоварен...Напредни! Остави лекотата да възтържествува, навлез в по-висша зона на разбиране!
Внимателният човек знае, че скритата под кората на решимостта и фалшивата увереност, винаги стои същата рана, същата мъка...знае , че няма какво да предприеме или да направи, докато тази рана си стои нетретирана, неизлекувана. Дори да се опита да избяга, било то да се оттегли в пещера като отшелник или да поведе аскетичен живот на послушник, далеч от всякакви телефони и ангажименти...раната, мъката неизменно ще се завръща и непрестанно ще го разобличава колко е неподготвен. Но ти като всички обикновени хора вече не изпитваш болка, или поне се преструваш, че не съществува.
Замисли се каква благодат е това!...Светът звъни, за да ни каже кои сме и от какво имаме нужда...То е като да имаш постоянно на разположение Делфийския оракул и да нямаш привилегията да му задаваш въпроси когато ти скимне.
Изглежда всеки, който вдига слушалката на телефона, пита кой звъни...но всъщност знае предварително...Ти вече знаеш кой е от другия край...защото ти си този, който си звъни...
Светът е съвършено отражение на Същността ти...Гледай да не го забравяш! Светът ти звънне, за да ти каже кой си...за да ти даде възможност да разбереш, че непрестанно избягваш да разбереш нещо повече за себе си! Ти и само ти решаваш кой трябва да стои от другата страна... Само ти решаваш каква информация ще ти бъде поднесена... За момента от другата страна на линията откриваш човечество, чакащо да отрази колко си крехък. Ти си този, който моли за помощ, за лечение...
Живият човек кани живота. Твоето самосъжаление насърчава провала. Сходното привлича сходно. Разбирането привлича разбиране. Искаш ли да промениш стоящите от другата страна на линията? Искаш ли да промениш думите, тона им, новините, които ти съобщават...Промени себе си! Превърни се в решението и светът ще се промени завинаги.
Отговорът "Ало, кой съм аз?" е отношението на човек, който знае и помни, че той е единствения отговорен за всичко случващо се в живота му... Телефонният разговор ти дава възможност да разбереш какво си отказвал да видиш, пред какво не си искал да се изправиш до момента.
Яснота...Дай яснота на света...и от другата страна ще има добри новини.
Превърни се в решението, в себе си. Бъди свободен!... Отвън няма проблем за разрешаване...няма злонамерен обект, от когото да се браниш, няма враг, с когото да се пребориш. За да дадеш отговор на света, трябва да се превърнеш в решението...Навлез в сиянието, в прямотата, простотата и лекотата на Същността... Ако си в състояние да наблюдаваш "Играта" отгоре, ще откриеш, че светът от другата страна на линията ти предлага цялата си преданост и признателност.
И тогава някой ден ще проумееш, че истинската работа на човека, единствената му работа е да поправя света. Ще разбереш, че ти, само ти си причината за всяка лудост, за всяко поражение, което се случва в света и че ти, само ти можеш да го излекуваш,да го защитаваш, да го спасиш и да го обичаш, ако знаеш как да лекуваш, защитаваш и обичаш себе си вътрешно.

"Един ден....

2012-05-07T01:18:00.000+03:00

"Един ден ще се пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: "Аз избирам себе си. Избирам самия себе си. Това съм аз."
Това е игра на гоненица с един-единствен играч. "Това съм аз".
Много прилича на детска игра. Детска игра, която се играе с такова посвещение и такава радост, с каквато играят децата, когато са заедно - само че в тази игра има един-единствен играч. И сега ти трябва да се откажеш от играта на криеница и да започнеш да играеш на гоненица. "Аз съм това." "Ти си това." "Много благодаря."
И така в настоящите дни и времена ти трябва да избереш самия себе си; или да не избереш самия себе си - както предпочиташ. Както предпочиташ самият ти. Но ако избереш себе си като играч в тази специална игра, ще откриеш, че си накарал собственото си "аз" да се откаже от всички предишни вярвания, разбирания, мисли и представи за онова, което си дошъл да вършиш на тази земя, за причината, поради която си се превъплътил в това тяло, в този момент и на това място. Всичко, което някога си мислил по тези въпроси, ще се промени. Тогава ще разбереш, че животът ти няма нищо общо със самия теб или с твоето тяло.
Но цялата ирония е в това, че в мига, в който решиш и заявиш, че животът ти няма нищо общо с теб, нито с твоето тяло. Всичко, към което някога си се стремил, за което си копнял и си се борил да получиш за себе си и за твоето тяло, ще дойде при теб Автоматично. Но няма да те е грижа. Защото вече то няма да ти трябва. Ще му се радваш, разбира се, но няма да се нуждаеш от него. Тогава борбата най-сетне ще свърши за теб.
Но тя едва тогава ще започне за стотиците и хиляди, а може би милиони хора, до чийто живот се докоснеш. И ти ще ги виждаш ежедневно - тези хора, за които борбата наистина сега е започнала, които предприемат онези първи стъпки по пътя към дома. И те като теб ще протегнат ръка, фигуративно, ако не буквално, но понякога и съвсем буквално.
Ще се огледат наоколо си, надявайки се да намерят този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще каже: "Последвай ме"; който ще се осмели да каже:
"Аз съм пътят и Животът.Последвай ме ."
На някои това може да им прозвучи прекалено религиозно. Ала то е третата и последна от детските игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще изиграе. Това вече няма да бъде игра на криеница, няма да бъде игра на "това си ти"; сега ще бъде "последвай водача".
Последвай водача. А водачът си ти. И ти ще последваш себе си. Ние ще тръгнем по твоите стъпки. Аз ще направя изборите, които ти ще направиш.
Ние ще стигнем до решенията, които ти вземеш сега. Ние ще кажем думите, които ти казваш, ще се докоснем до света по начина, по който ти се докосваш.
Ние ще последваме твоето водачество.
Ако си мислиш, че целият свят те гледа този ден и следва примера ти във всичко, което мислиш, говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко начина, по който ще прекараш този ден? Може би ще го промени мъничко за някои от Вас.
Е, светът наистина те следва, независимо дали ти го знаеш или не. Това е великата тайна: целият свят - и съвсем определено онези хора от света, до чиито живот се докосваш - следва твоя пример. Ние те наблюдаваме. Ние искаме да разберем твоята истинска същност. И Виждаме това, което си мислиш, че си. И ние си вземаме пример от теб. Също както актьорите на сцената, ние ти подражаваме, защото нямаме на кого другиго да подражаваме. Ние сме всичко, което съществува. Други няма.
Можем да потърсим някъде Вън от себе си по мащабен пример, може би някъде на небето - може би дори в собственото ни въображение. Но в края на краищата ще стане, така че да подражаваме един на друг. В края на краищата децата ще подражават на своите родители, а на свой ред родителите - на своите родители. И една нация ще подражава на друга нация. Накрая ние всички ще се следваме един-друг, докато един не излезе напред и не заяви: "Не по този път, пътят е друг."
Така че, твоето решение на този етап от живота ти, в този наистина критичен период, когато свърша векът и ние преминаваме в истински нова епоха, твоето решение е действително решаващо. Това не е някакво дребно решение, защото ти не го правиш само за себе си. Решението, което вземаш в тези дни и в този период, ти го взимаш също така за всеки друг от тази стая. И причината е съвсем ясна. Защото няма никой друг в стаята. Освен теб. Ето те в твоите множество проявени форми; ето те тука. Така че решението, което вземаш за себе си, ти го вземаш и за всички нас. Защото всички ние сме едно цяло."
Нийл Доналд Уолш

Какво ми трябва...

2012-05-06T15:55:00.000+03:00

Какво ми трябва
http://youtu.be/7P2IZ_R6Cj4

Забързано вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив.
Какво ми трябва още – си повтаряш,
какво ми трябва, за да съм щастлив?
... Какво ти трябва още? – Туй което
ще те направи със мечти богат –
една искрица обич във сърцето
и ти ще станеш нов и непознат.
Няма нужда да дириш подкова,
нито детелини с четири листа ,
важното е в теб да грее нова
и светла като утро радостта.
Важно е да си приятел верен
раздал и песен, и лъчи, и стих
на другите и в миг най-черен
приятелството в тебе да цъфти.
Ако запазиш светъл своя порив,
ако запазиш своята душа/
ще можеш сам да отговориш/
какво ти трябва още на света.
Щом можеш красотата да съзираш,
щом можеш да я сътвориш –
ти няма нужда повече да дириш
туй щастие – цял в него ще гориш.
Няма смисъл да търсиш подкови,
нито детелини с четири листа,
ако сърцето си за обичта отвориш
ще бъдеш най-щастлив от всички на света.
Пак забързан ще вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив,
но в себе си ще чувстваш нова вяра
и радостта, че си щастлив!

Автор : Божидара Ангелова

Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

2012-03-31T01:38:00.001+03:00

Розарий „Сърце”

Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

1. Вашият ум и вашето сърце не винаги се намират в съгласие. Точно вашият ум, вашият плътски ум ви пречи най-вече, когато сърцето ви зове към висините.

Богородица

2. Умът ви казва, че това е невъзможно, той намира хиляди причини, за да не се промени нищо във вашия живот. И най-често вие следвате вашия ум, а не вашето сърце. И гласът на сърцето постепенно става все по-тих и по-тих и накрая замлъква съвсем.

3. И тогава, когато се наскитате в живота, срещнете много препятствия, получите незарастващи рани във вашите фини тела и психологически проблеми, някъде чувате или си спомняте, че е добре да се обърнете за помощ към своето сърце.

4. Обаче за многото години изживяни без Бога, сърцето ви се покрива с такива наслоения и струпеи, че не може да откликне на вашите призиви към него. Вие недоумявате. Та нали се обръщате за помощ, вие действително се нуждаете от помощ, и не можете да я получите. Вашето сърце мълчи.

5. И в този момент твърде много хора се отчайват или губят надежда и изпадат в най-лошите състояния на съзнанието. Това не е нужно да се прави, възлюбени. Вашето сърце ви чува, но вие не можете да го чуете, тъй като сами сте го покрили с броня. Вие сте имали много ситуации в живота, които са ранявали вашето сърце и вие сте се ожесточавали. За вашето сърце това означава, че то се е покривало с броня, с черупка, зад която се е криело от ударите, жестоките удари, които сте имали в живота.

6. Затова е необходимо стъпка по стъпка да разтворите тази черупка, тази броня, в която се намира вашето сърце. Няма да успеете да разтворите тази черупка отведнъж и дори и за месец. Може да е потребно значително повече време. Може дори да е потребно също толкова време, колкото сте игнорирали вашето сърце.

7. Обаче, за да се върнете към истинския Живот, не към този живот, който ви обкръжава, а към истинския Живот, вечния Живот, който ви очаква, ви е необходимо да вървите стъпка по стъпка, без да спирате, и да сваляте един след друг слоевете от вашето сърце.

8. Твърде много е злото, с което сте се сблъсквали в живота. Твърде много е това, което е карало да се свива вашето сърце. Поговорете с него, почувствайте топлота в сърцето. Представете си, че дишате със сърцето. Беседите с вашето сърце трябва да станат ваша всекидневна практика.

9. И тъй като вие ще отделяте все повече и повече внимание на вашето сърце, то ще ви отговаря с взаимност. И ще настъпи момент в живота ви, когато ще чуете гласа на своето сърце в дълбините на вашето същество. Това ще бъде много нежен и ласкав глас. Трябва да се постараете да не изгубите този глас сред обкръжаващия ви живот и суета. Трябва много да се постараете да чуете какво казва вашето сърце.

10. И ако ви се удаде на направите това веднъж, после втори път, то можете да бъдете поздравени с огромна победа! Вие сте се върнали към истинската, Божествената същност, намираща се вътре в самите вас. И в сравнение с тази нежност, топлота, Любов и блаженство, които обитават вътре във вас, вътре във вашето същество, всички развлечения на вашия свят ще ви се струват груби и ненужни. Вие ще придобиете по-фин вкус, ще се приобщите към радостите на Божествения свят.

http://www.sirius1-bg.net/sirius/rozarii/rozsartse.html

Слава на Отца, Сина, Светия дух и Божествената Майка сега и винаги и во веки веков. Амин!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО

2012-03-29T01:27:00.002+03:00

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО
Вирджиния Сетайър

Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, как мога да се подготвя за пълноценен живот.

Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата - моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа - силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.

Когато силно вярваш...

2012-03-23T21:02:00.002+02:00

Whitney Houston feat. Mariah Carey - When You Believe

                                         С български превод http://www.vbox7.com/play:a51fb6bc

                                                                            *****

                                               Whitney Houston - One Moment in Time

                                        С български превод http://www.vbox7.com/play:9e5dd451

                                                                      *****

                                              Michael Bolton - Go The Distance

С български превод http://vbox7.com/play:355e17c0

*****

Celine Dion and Elvis Presleys - If I Can Dream

С български превод http://www.vbox7.com/play:547dd481