Блогът на Мартин

Бийтълс-революцията разтърсила ГДР през 60-те изправила на нокти комунистическия режим

2012-02-14T17:56:00.002+02:00

Новите музикални течения винаги са били синоним на протестите и еманципацията на младите. За режима в Източна Германия музикалната сцена е постоянна заплаха. Тя поставя под въпрос контрола на партията и нейните младежки структури. Още от средата на 50-те години ЩАЗИ се занимава с непослушните младежи. През 60-те години особено в големите градове се разпространила т.нар. „Бийтълс революция”. Държавна сигурност регистрирала бързо големи групи от младежи, чието поведение не съответства на социалистическите норми. Агентите се опитвали да определят принадлежността на младежите особено от университетските среди по външния им вид.

Белезите за „негативните упадъчни младежи били следните:

слушането на „бърза музика” / западна музика/ от мини радио
прическа наподобяваща тази на музикантите от Бийтълс
танцуването с „некоординирано кълчене”
западна мода /джинси или панталони тип чарлстон/
западно мислене

Паспортна снимка на младеж с къса коса от 1964 фодина /вляво/ и на

"упадъчен" младеж с дълга коса /вдясно/ от 1866 година.

Източник на снимката:BStU

Тези ненадеждни момчета се считат като едни от най-податливи на влиянието на „класовия враг”.Според ЩАЗИ непрекъснато предлаганата по западните радиостанции музика на Бийтълс оказвала негативно влияние върху младежите. Така според тайните служби „класовият враг” можел да провежда политическа диверсия и да разширява империалистическата си идеология.

Новата музика не била само слушана, но дори и изпълнявана. В цяла Източна Германия и особено в Лайпциг се появили множество непрофесионални групи, които подражавали на Бийтълс. В ГДР за тях се наложил терминът „музикални групи на заем”.С музиката си те хвърляли младежите по време на различни танцови прояви в пълен екстаз. Групите от Лайпциг имали английски имена като: „The Butlers", "The Starlets", "The Guitar Men", "The Shatters", "Shake hands" и други с които искали да заблудят официалните власти. Членовете им учели чужди песни, слушайки ги по западните радиостанции. След това ги интерпретирали по собствен начин.

Забрана на „упадъчната западна музика”

В късното лято на 1965 година държавата променя отношението си към музиката на Бийтълс. Ако до този момент тя била толерирана, сега висшият управленски елит на страната започнал да гледа с голямо недоверие на нея, зчитайки, че тя заплашва властовия монопол на партията. Бил сложен край на започналите процеси на либерализация по отношение на политиката към младежта. Регистрираните от служителите на ЩАЗИ множество бунтове, сексуални и алкохолни ексцесии на различни младежки прояви станали причина за радикалната промяна в политиката. За обрата в нея главна роля изиграли две събития. Първото било концерта на американската група Ролингстоунс в Западен Берлин през септември 1965 година, който предизвикал вълнения и опустушения, а второто последвалите опити за протести на привърженици на местните групи в Лайпциг през октомври същата година. Тогава комунистическите функционери предупредили че има опасност от проява на „западното шоу-поведение” от страна на източногерманските групи по време на националния празник на ГДР, отбелязван на 7 октомври.

Като реакция на случилото се последвало решение на източногерманското министерство на културата по заръка на висшия партиен апарат за отнемане на лицензиите на групите. „Гамените” сред музикантите, които не искали да работят в производството, трябвало да бъдат пратени в трудови лагери.

Решението на секретариата на ЦК на ГЕСП /Германската единна социалистическа партия/ , последвано от нареждането на министерството на културата на ГДР от 11.10.1965 година, означавало напрактика официален край на източногерманските Бийт-групи. На тях им е забранено да свирят рок и музика на Бийтълс на обществени места. Така 44 от 49-те регистрирани в Лайпциг аматьорски групи загубили своите места за изяви.

Забраната довела до нарастване на напрежението сред всички членове на Бийт-групите и на четворката от Ливърпул. На 16 октомври 1965 година шефът на ЩАЗИ- Ерих Милке поискал от всички ръководители на местните поделения на Държавна сигурност веднага да дадат становище и оценка на младежите.

През 1965 година Ерих Хонекер изнася програмна реч на 11 пленум на ЦК на ГЕСП. По това време той е секретар по сигурността към ЦК на партията. Централното послание в речта му било: „ Културната политика на партията ни ще се осъществи успешно.” Бийтълс и американците от Ролингстоунс са определени като разпространителие на „американския аморал” и „упадък”. Чрез своето поведение те разрушавали морала и провокирали сексуални инстинкти.

Членът на политбюро и идеолог на ГЕСП Курт Хагер добавил: „ Искуството винаги трябва да е оръжие на класовата борба”. Това не означава друго, освен забраната на десетки източногермански филми, нарушаване на работата на музиканти,писатели и други културни дейци след края на пленума на ЦК.Шефът на ЩАЗИ- Ерих Милке реагира на промяната в политиката по отношение на младежта с издаването на служебна заповед 4/66 , допълнена от заповед 11/60, която остава в сила до 1989 година.

В последната се казва: „Мнозинството от младежите трябва да бъдат част от изграждането на социализма във всички области на обществения живот. Враговете се опитват да нарушат този процес за да окажат влиянието си върху младите източногерманци, да ги откъснат от процеса на социалистическо възпитание и да ги искушават към пасивност и връзка с негативни сили като част от организации провокиращи вражески и противодържавни действия. Случаите от последно време и участието на младежи до 25 години във подобни прояви, показват, че опазването им от вражеско влияние е от особено значение за оперативно-политическата дейност на органите на Министерството на Държавна сигурност и тази задача ще бъде изпълнена отговорно от всички служители на органите.”[1]

Апел за протест срещу забраната на Бийтгрупитр Източник на снимката:BStU

Бийтреволюцията от 31.10. 1965 година в Лайпциг

Най-силно разбунила духовете в Лайпциг забраната на една от любимите за феновете групи - „The Butlers".За да се противопоставят на забраната и те подготвили специални листовки, в които се призовавало на протест срещу рестриктивните мерки на държавата. „Бийт-приятели, ще се срещнем на 31.10.1965 в 10 часа на Лойшнерплац за протест.”[2]- пише в един от апелите призоваващи за протест срещу забраната на музикалните групи. Авторите на тези листовки били две източногермански момчета /имената им са променени на Макс и Карл/ . Макс бил ученик в 10-ти клас в местно училище, който изнесъл доклад в час осъждащ слушането на Бийт-музика. С това той искал да обоснове забраната на източногерманските музикални банди. Тези думи и държавните мерки разгневилимомчето, което било фен на групите и то решило да проведе една протестна акция. Тайно с приятеля си Карл те купили детски талони за печати. След това на 23.10.1965 година двамата изготвили 174 листовки., в които се призовавало за протест на 31 октомври.

На следващия ден започнали да ги разпространяват в Лайпциг и околностите. Първите листовки се появили на 25-ти. Репресивната машина се задействала незабавно. Последвали десетки разпити на задържани младежи. Властите обаче не успели да попаднат на горещите следи на извършителите. Задържаните младежи знаели за съдържанието на листовките, но не и за техните автори. Макс отпечатал на 27 октомври нови 200 листовки, които обаче вече не можело да бъдат разпръснати.

Висшите функционери от режима били обеспокоени от случващото се. Събирането на младежите на обществено място трябвало да се предотврати непременно. Учителите от местните училища и гимназии в Лайпциг се опитали да се доберат до евентуалните участници в протеста. Участието на младежите в демонстрацията би било провокация срещу държавата и би имало сериозни последици за тях. Парадоксално на опитите да се „поучат” младежите информацията за организирания протест се разпространявала посредством ллистовките и тяхното съдържание.

Не на последно място и заради тази принудителна „реклама” на уговорената дата31 октомври между 100 и 200 любопитни младежи се събрали на площад Вилхелм Лойшнер в Лайпциг. Те се събирали на малки групи и очаквали напрегнато да се появятт организаторите на събитието. Това обаче така и не се случило.

Площадът се намирал под строгото наблюдение на ЩАЗИ. Освен това със разрешението на местните структури на управляващата социалистическа партия били мобилизирани допълнително сили за сигурност. На площада били докарани огромно количество служители на реда както и 60 джудисти от висшето училище по физическа култура и спорт. Полицаите били снабдени с три кучета, два автомобила с високоговорители и специална машина за разпръскване със водни струи. На мястото дошли и коли, които да приберат младежите и линейки.

Към 10 часа и 40 минути силите за сигурност призовали през високоговорители младежите да прекратят събранието и да напуснат площада. Поведението им било противозаконно и те нарушавали уличното движение. Младежите обаче посрещнали апелите на полицаите с усвирквания. Тогава последните прибягнали до употребата на палки и на кучетата. Машината за разпръскване на демонстрантите с водни струи също влязла в употреба. В доклад на силите за сигурност четем по-късно „ […] демонстрантите били разпръснати. [….] след 20 минути.” Стотици младежи били откарани със специалните автомобили и задържани. Голяма част от тях били подложени на няколкоседмична /между 12 и 21 дни/ принудителна работа в мини за кафяви въглища край Лайпциг.”

Реакциите на феновете за събитията

Привържениците на групите били възмутени от случилото се на площада и реакциите не закъснели . Същата вечер на 31 октомври 1965 година се появили нови листовки. 16-годишна ученичка ,самата тя членка на подобна „Бийт-група” си позволила да рецитира пред кино „Капитол” две съчинении от нея стихотворения с клеветничиски строфи срещу държавата. Задържана е от полицията в общежитието където живее. След това без да е съдена е изпратена в едно специализирано предприятие за младежи. Обосновката на ЩАЗИ била: „подстрекаване на всички източногермански младежи срещу властта на трудещите се и селяните.”

Други две 17-годишни момичета били дотолкова възмутени, че изрисували с бои две колони за обяви, един прозорец и стените на две къщи. Искането им било: „Свобода за всички „Бийт-феновеИ” За деянието си били безмилостно осъдени на една година и три месеца лишаване от свобода.

Разкриване и процес

Макс и приятеля му Карл, които направили и разпространили първите позиви, се изплашили от евентуални репресии и не взели участие в протеста . Те узнали много бързо за присъствието на полицейските сили на площада. Карл бил дотолкова възмутен от начина на действие на полицаите, че спонтанно се включил в една следваща акция. Той написал нов текст който гласял:” Това беше успех въпреки разпръскването му и ЩАЗИ!”[3] и призовал за нов протест на същото място на 7 ноември. Два дни преди новия протест майката на Карл, която също била учителка, намерила в дома им печата и новите позиви подготвени за разпространяване. Тя предала открития печат на директора на училището в което учел синът и. Така на властите станали известни авторите на листовките. ЩАЗИ била незабавно информирана и срещу учениците започнал съдебен процес. Макс и Карл били осъдени. Те трябвало да напуснат училище и нямали право да завършат средно образование.

Цитат от наказателното постановление срещу двете момчета

„Обвинените допринесли със разпространяването на листовките за незаконното струпване на хора в центъра на Лайпциг от 31.10, с което се изправили срещу обществения ред, а с това и срещу законите на ГДР. […] Престъпленията на младежите са в значителна степен противообществено нарушение и опасни за реда и сигурноста.” на хора в центъра на Лайпциг, като с това се изправиха срещу обществения[4] Произшествията касаещи Бийт-сцените били впоследствие внимателно изследвани от ЩАЗИ по следния начин. „[…] Един положителен момент в работата на XI отдел /следствения отдел/, са разследванията на прояви свързани с някои младежи по повод на състоялите се някои народни празненства и обществени събития.[…] За подготовката на събитието от 31.10. 1965 година и преди всичко след намесата на силите за сигурност- бяха докарани 357 лица- дошли в Лайпциг да разпространяват листовки, които както се казва по правило се обявяват срещу т.нар Бийт-забрана, съдържащи отчасти клеветническа информация срещу държавата.

"[...] След задълбочено разследване на произтеклите прояви, може да се потвърди, че не се касае само за такива организирани от противници с целенасочена пропаганда. Преди всичко голяма част от младежите участвали в събитията са били под влиянието на гражданската идеология, инфилтрирана в ГДР преди всичко от програмите на радиостанциите и телевизионните канали на империалистическите страни, упадъчната Бийт-музика [...] дотолкова е направила впечатление на органите и младежките съюзи, че временно поддържаните общи настроения към Бийт-музиката и поощряването на масовото създаване на музикални групи. След това често е констатирана липсата на достатъчно влияние на родителите и обществените организации за възпитанието на учениците , така върху тях било упражнявано негативно влияние,и през свободното си време те получили погрешна представа за идеалите и живота.” [5]

Чрез държавното обвинение и съда е постигнато споразумение да се иницира общо мероприятие с учителя по гражданско учение на двете момчета. [6] Както става ясно от доклада на ЩАЗИ е било проведено мероприятие с Макс и Карл на тема „Какво е свобода, и къде може да се осигури една истинска свобода?” и пред учители и ученици е организиран другарски съд. От доклада на ЩАЗИ става ясно, че училищното мероприятие е проведено на 20.01.1966 година и в него са взели участие около 50 ученици,учители и представители на други „висши органи на властта”[7]

Литература : "All you need is beat - Jugendsubkultur in Leipzig 1957-1968" von Yvonne Liebing, Leipzig 2005

Превод Мартин Иванов

Източник:http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/veranstaltung/_tabelle.html;jsessionid=2A3FC4FA1FF7B10752E281E87DBD06E7.2_cid136?nn=1798262

[1] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, Abt. IX 00065/01 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/befehl/_tabelle.html?nn=1798262

[2] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/befehl/_tabelle.html?nn=1798262

[3] Източник:BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66, в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html

[4] Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html

[5] Източник: BStU, MfS, HA IX 5213,в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/beatrevolte.html

[6] В източногерманската образователна система съществувал специален предмет „Staatsbürgerkunde”/ гражданско учение/ , който се изучавал в гимназиалната степен и включвал марксистка философия,политическа икономия на капитализма и социализма и научен социализъм.

[7] Stasi-Bericht über die Schulveranstaltung , Източник: BStU, MfS, BV Leipzig, AU 252/66 StA, Bl. 120, в: http://www.bstu.bund.de/DE/InDerRegion/Leipzig/Regionalgeschichten/Beatrevolte/Dokumente/veranstaltung/_tabelle.html;jsessionid=2A3FC4FA1FF7B10752E281E87DBD06E7.2_cid136?nn=1798262

Норвегия остава мост на България към евроатлантическата интеграция

2012-02-13T21:57:00.000+02:00

Н.Пр. госпожа Тове Скарстейн- посланик на кралство Норвегия
Снимка:М.Иванов

Норвегия ще продължи да подпомага страната ни в нейната интеграция в евроатлантическото пространство. Това стана ясно по време на публичната лекция на тема „Двустранните отношения между Република България и Кралство Норвегия - минало, настояще, бъдеще"- изнеСнимка:М.Ивановсена днес от Н.Пр. госпожа Тове Скарстейн- . посланик на кралство Норвегия у нас. Норвегия проявява траен интерес към развитието на културноисторическия туризъм в страната ни. С финансовата и подкрепа са реализирани някои проекти като: родопската къща в село Момчиловци, дигитализацията на народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий, проект в Шумен и други. В България се внасят основно риба и рибни продукти, както и някои видове машини. За норвежците все по-привлекателни стават българските черноморски курорти като Слънчев бряг-заяви госпожа Скарстейн. Хубавото българско вино също се харесва на сънародниците и, но според нея то се нуждае от подобряване на качеството и маркетинговата политика по неговото предлагане.

В края на миналата година кралство Норвегия подпомогна с 480 000 евро дейността на фонда за достойни условия на труд и тристранно сътрудничество. Средствата са предоставени чрез Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. България е една от 12-те страни , в която се провеждат информационни срещи за популяризиране на възможностите за финансиране.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Бъдещето на българския Северозапад е в неговото минало

2012-02-03T23:38:00.001+02:00

Когато разбрах за инициативата „Изоставеният Северозапад -- Маршрут за един необикновен туризъм.” искрено се зарадвах, че някой най-малкото говори нещо за този смело мога да кажа забравен край на страната. Изразих задоволството си в една от страниците, посветени на събитието в социалната мрежа Фейсбук: „Страхотен проект, наистина има много неща с които българският Северозапад е не само изоставен, но иизостанал

. Дано да се наваксат някой ден. Това е място с особена културна и историческа тежест, което е незаслужено забравено. А има огромен потенциал, най-вече с близостта си до голямата река.”И наистина замисляйки се върху заглавието се запитах защо изоставен? Очаквах да получа отговора на самото събитие. Идеята ми се стори добра, стига да може да се реализира , а не както в други случаи става да се пошуми два- три дни и после край. Защото наистина Северозападът се нуждае от свежи идеи в голям спектър от области.Там трябва първо да се развият активно различните транспортни коридори на местно ниво и най-вече основния по който може да се чакат туристи и гости- река Дунав. Имено близостта до Големия воден път на Европа е предимството на региона.

Липсата на инвестиции и жизненият стандарт на местните хора който е на социалния минимум са сериозните му недостатъци. Всеки се е свил в черупката си и гледа да изкара за насъщния. Друг потребител- Георги Георгиев беше написал на същата стена:” За мен "изоставеният северозапад" не е маршрут за един необикновен туризъм а начин за един необикновен живот.”Да и за хората от Северозапада да живееш в Лом,Видин,Враца, Димово,Белоградчик или селата „това е необикновен начин на живот”.За тях той е далеч от динамичния живот и МОЛ-овизацията на обществото в големите градове. За тях времето е спряло някъде малко след края на предходната епоха, в която ни обещаваха светли бъднини.Те минават всекидневно покрай руините от онова време, без дори да им обръщат внимание. За тях останките от хирургичня блок в Монтана са същото, както тези от „новата болница” в Лом или неработещият завод за химикали във Враца- просто белези от миналото. Белези, които са оставили своя отпечатък върху мнозина от тях.

Идеята на авторите на проекта да провокират мисленето към миналото в хората свързани с този край е хубава, но в българския Северозапад има много какво да се направи, преди хората там да обърнат поглед назад към по-близкото или по-далечно минало. Необходимо е създаването на успешен модел за изграждането на един нов образ на региона, за който сега клиширано се казва, че е „най-бедният в Европа”.Това обаче е клеймо, което пречи не само на местните, но създава дисконфорт и на гостите, особено на онези идващи от Запад. Спомням си сюжета на един филм на Фатих Акин със заглавието „През юли”, в който двама германци решават да тръгнат на пътешествие до Истамбул. Влизайки през Дунава в България, те дори не разбират къде са попаднали.

Идвайки от Сърбия и Румъния подобно на героите от филма всеки западен турист вижда в България един беден,обезлюден и обезкървен район и това е нашата визитна картичка за тях.Попадайки в някой от големите родни курорти, те обаче виждат една друга лъскава и богата България, докато споменът за бедната визитка остава някъде дълбоко в съзнанието им. Северозападът трябва първо да промени своята визитка, преди да погледне към миналото и да види в него своя бъдещ просперитет.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Нови книги за дейността на ЩАЗИ

2012-01-31T14:53:00.000+02:00

От Германската федерална служба за архивите на ЩАЗИ представиха няколко нови заглавия посветени на дейността и структурата на бившите източногермански тайни служби. Публикациите са достъпни на сайта на службата за всички онези, които желаят да се запознаят повече с историята на ЩАЗИ и могат да се изтеглят от тук

Първата книга, на която ще обърнем внимание е „ Главен отдел VIII Наблюдение, издирване, проучване и задържане,” / Hauptabteilung VIII Beobachtung, Ermittlung, Durchsuchung, Festnahme/. Това е най-новото изследване от поредицата „Анатомията на Държавна сигурност” и разглежда развитието и структурата на главен отдел VIII като част от тайната полиция на бившата ГДР, като се посочват и редица примери. Към задачите на този отдел освен операции по наблюдение,издирване и проучвания са спадали и други „активни оперативни мероприятия”. Най-често членове и неофициални сътрудници на отдела пътували с подправени самоличности на Запад с цел да извършват различни наблюденияи контрол над лица и сгради. Сред задачите на отдела била също така извършването на удари и ликвидирането на определени лица. В края на 1988 година в главен отдел VIII са работели 1508 служители. Авторката Ангела Шмоле е историк и работи към изследователския отдел на службата по досиетата на ЩАЗИ.

В своята книга „Германците в разделения Берлин Битката на дезертьорите от редовете на дежурната полиция в годините на изграждането на Стената” /Desertionen im geteilten Berlin Bekämpfung von Fahnenfluchten aus den Reihen der Bereitschaftspolizei im Jahr des Mauerbaus/ младият историк Мартин Щиеф разкрива една малко позната страница от германската история свързана с дезертиралите източногермански полицаи, чиято основна задача била свързана с опазването на новата граница. Неслучайно то избира за корица на книгата си снимката на летящият Конрад Шуман –озаглавена „Скок към свободата, която обикаля света и е наречена „икона на строежа на Стената”. В изследването си автора дава малко известни факти за броя на дезертиралите източногермански войници. Само през 1961 година повече от 600 младежи бягат на Запад през граничната линия разделяща Берлин на две. Това довело до силно намаление на броя на дежурните полицаи. Задържаните преди 13 август 1961 година били едва 18 души, а до края на годината броят на избягалите достига 165. Авторът разказва за опитите на ЩАЗИ да спре тези бягства още в зародиш и с това засяга една от основните области в които източногерманският режим полага огромни усилия- осигуряването на тотален контрол на границата.

От службата представят още един том от поредицата „Анатомията на Държавна сигурност”, озаглавена „Главен отдел А –Задачи,структура, извори”/Hauptabteilung A- Aufgaben,Struktur, Quellen/. Авторът Хелмут Егберс се опитва да реконструира структурата и основните области в които съсредоточава дейността си Главен отдел А. Той разглежда на хронологичен принцип освен Главен отдел А, който е формиран през 1956 година, така и неговият предшественик-Главен отдел XV, който е съществувал в периода 1953-1956 година. Книгата е базирана на фрагментарни данни налични от досиетата на ЩАЗИ архивирани върху електронни носители и филмирани карти. Според „Дер Шпигел” тя „позволява един нов поглед към работата на ЩАЗИ в старата федерална република. За пръв път целенасочено и задълбочено е представена тайната политика на източногерманските служби и как те са държали на мушката западното общество.”

Мартин Иванов

/по материали от сайта на BStU/

България май само Стразбург може да я оправи

2012-01-25T23:43:00.001+02:00

Малката заседателна зала на съда по правата
на човека в Страбург Източник на снимката:тук

Пустосването на всичко нередно и според общоприетите представи се е превърнало в ежедневие за хората. „Вашта мама”- не, това не е честитка за по-високите цени на билетите за родните железници, а думите на човек на средна възраст, недоволен от факта,че се е получило дублиране на местата във влака. Явно БДЖ няма да с оправят скоро в повечето аспекти, но пък за да не съм съвсем черноглед, тряба да кажа че има и светли примери- на гарата в Плевен за първи път у нас видях електронни табла на перона (!) .Удобство непознато за родните шириниСпоменатият човечец пък се ядосваше, че му спрели автобуса от Червен бряг и нямаше как да продължи пътя си. Като видях близо 40-те човека пред лекарския кабинет в болницата си помислих , че съм единственият, който би могъл да възроптае срещу бюрокрацията в здравеопазването ни. Само изчаквах удобен момент и поредния повод от лекарите, които винаги си намират такъв да се заядат за нещо.

Оказа се обаче, че бях сгрешил в мислите си. Появи се едно момче от Трявна,загубило зрението си вследствие на трудова злополука .Та то пустосваше всичко наред- от кмета на общината, до лекарите, които не му бяха пратили писмо и без малко грубо да го върнат с думите „Какво правиш тук без писмо? Отивай в социални грижи”.Той обаче ги заплаши че заедно с общината ще ги съди в Стразбург, и за почуда на останалите чакащи мина доста бързо.Явно това е вълшебната думичка, която може да стресне бюрократичната система.

Пристигащи и заминаващи пътници могат да получат актуална информация за влаковете от модерни табла на перона на плевенската гара. Дали появата им не е резултат пак на намеса отвън? Снимка:Мартин Иванов

След това една друга женица, оплакваща се че системата на ТЕЛК-овете я мотае 10 месеца също последва примера му и каза, че ще се обърне към съда за правата на човека. Само факта че нещата минаха гладко ми попречи и аз да пустосам някого, казах им едно Auf Wiedersehen /довиждане –от немски език/ и побързах да спра да мисля за неудобствата причинени ми от бюрократичната система, а и както се оказа не бях най-потърпевшият. Но пустосването не свърши до тук. Младо семейство негодуваше, че трябва да чака половин час нередовния градски транспорт с малко дете на ръце и си мислех да им кажа вълшебната думичка от днес.Тъмните, неугледни и смърдящи подлези на централна гара бяха последният повод за пустосване, особено като видях поредната изява на премиера- показващ вълнуващо на гостите от Европа инфраструктурната си гордост-метрото. Че ползата от него е безпорна е факт, но пък тези ПР кампании през ден ми идват малко множко. Помислих си защо ли не им показа ужасните подлези на централна гара и пак се сетих за вълшебната думичка –Стразбург. Ако вземем да се наредим всички пред Стразбург заради нарушените ни граждански права в една или друга степен, та белким се оправи тази държава. Щото нея явно само Стразбург май може да я оправи.

Мартин Иванов

журналист на свободна практикаа

София-Плевен-София

Нов президент- нов късмет

2012-01-21T16:04:00.003+02:00

Мартина Чамовска

„Винер Цайтунг”

Новият български президент иска да промени представата за страната си като средище на престъпността и корупцията.

На някои коментатори той им напомня на Барак Обама. Подобно на американския президент, новият държавен глава на България държа първата си реч пред депутатите от парламента в София. Все пак това беше един друг американец, от който Росен Плевнелиев, цитирайки възгледите поддържани от чернокожия борец за правата на човека- Мартин Лутер Кинг, за да се ограничи след това: България днес няма нужда от една мечта, а от програма, която да акцентира както върху обществото, така и върху политическите сили.

В края на тази седмица 47-годишният Росен Плевнелиев ще встъпи в длъжност, приемайки президентския пост от своя предшественик бившият социалист Георги Първанов, който изкара два мандата като държавен глава. По това Плевнелиев се различава много от него. Плевнелиев започва своята политическа кариера твърде отскоро, бидейки известно време министър на регионалното развитие и благоустройството. Преди това основната му дейност е била свързана с частен бизнес, между другото и със компании от строителния бранш и от Германия. В родината си той спомага за изграждането на бизнес парк София и жилищен квартал- две от големите международни инвестиции.

Росен Плевнелиев-специалист по информатика обърна внимание на тесните връзки на страната му с ЕС, докато Първанов искаше да подчертае значението на Русия. Така в речта си пред парламента Плевнелиев поиска едно по-бързо интегриране към Европейския съюз. Евроинтеграцията означава една по-силна и по-богата страна.

Тя обаче не изглежда толкова лесно постижима. Критичните оценки към България заради трудностите при справянето с престъпността, са спънка за приемането и в Шенгенското свободно пространство, където пътуването се осъществява без наличието на граничен контрол. Българите все още са възпрепятствани да работят в 1/3-а от останалите страни-членки на ЕС. Страната се числи към едни от най-бедните членки на общността, където средномесечната заплата не надминава 300 евро.

Той иска не на последно място да даде перспективи за младите хора в страната, вместо да са принудени да емигрират. А тя да не се свързва повече с престъпност и корупция. Остава отворен въпросът, какъв е приносът на президента в политическото ежедневие. Даже задачите му в България са представителни. Все пак наблюдателите виждат перспективи за конструктивно партньорство с кабинета, какъвто бе случаят и при Първанов. Не бива да се пропуска факта, че той беше представен на изборите през октомври 2011 като кандидат на управляващата в страната партия-ГЕРБ. Така той може да допринесе за провеждането на реформи в правосъдната система, за чието провеждане доста често изтъкват от правителството, като за пример дават новосъздаденият закон антимафия, който предстои да се приеме до няколко седмици.

Превод Мартин Иванов

Отговорите на Кристиян Вулф -част 1

2012-01-20T02:20:00.001+02:00

Администрацията на германския президент Кристиян
Вулф публикува в 240 страници отговорите му на въпросите
свързани с кредитната афера и оказаният от него натиск
върку медиите.

Преди два дни германските медии разпространиха отговорите на федералния президент Кристиян Вулф на журналистически въпроси свързани с кредитната афера и оказаният от него натиск върху главният редактор на вестник „билд” за това да не публикува разубличаващ го материал. Текстът обхваща 240 страници с въпроси и отговори по темите развълнували цялото германско общество през изминалите седмици. В блога си ще предложа част от най-интересните въпроси и отговори предоставени от администрацията на федералния президент Кристиян Вулф.

Текстът започва с въпроси на журналисти от „Билд ам Зонтаг” свързани с отпуснатият на президента кредит от 500 000 евро от бизнесмена Гееркенс. Във връзка с появилите се противоречиви информации за пътя на кредита отпуснат на президента и изявлението на съпругата на бизнесмена пред „Шпигел”, че става въпрос за сметка на съпруга и,администрацията на Вулф отговаря: „Спестовната каса в Оснабрюк потвърди, че чекът е от „Дойче Банк”,и използването му е удостоверено от нотариус.Той е от сметката на госпожа Едит Гееркенс. Това може да се разбере.”

На въпроса на чия сметка е превеждал месечната вноска от 1,666 евро, следва отговора, че близките на президента са превеждали сумите по сметката на госпожа Гееркенс

„Верни ли са информациите, че федералният президент по време на полета си след края на посещението си в Близкия Изток е провел разговор с главния редактор на „Билд” Кай Дикман, в който е използва обидни квалификации спрямо него?”

„Не , но вярно е , че господин Вулф е провел разговор в който е критикувал излизането на материала.”

„Дали Кристиян Вулф и/или неговото семейство е/са ползвал/ и отстъпки или намаления при пренощуване в хотел „Seeleg Nederley”?”

„Според информацията с която разполагаме, господин Вулф и семейството му са заплащали обичайните хотелски цени. Информацията за това беше грижливо проверена за нейната достоверност от нас заедно със собственика на хотела.”

Следват въпроси на „Ди Велт”

„Според наши информации кредитът на госпожа Гееркенс не е бил обеспечен. Дори тя не е могла да го гарантира. Самата тя не е изискала гаранции. В случай че това е така, кой тогава е обезпечил кредита?

„Госпожа Гееркенс не е изисквала гаранции.”

„Все пак кредитът е трябвало да бъде погасяван.”

„ Как е можел президентът да обеспечи разпределението на кредита, след като това не е бил кредит със разсрочено плащане , а е бил финансово изгоден за госпожа Гееркенс?”

„Кредитът е бил олихвяван по обичайният начин.”

„Какво знае президентът за произхода на парите? Как може да е бил сигурен, че парите идват не от госпожа Гееркенс, а от нейният съпруг?”

„Господин Вулф няма повод да се съмнява, че кредитът е от госпожа Гееркенс. За това съществува и банково потвърждение.”

/Следва/

Превод Мартин Иванов

Източник: http://www.abendblatt.de/multimedia/archive/01040/Teil_1_Stand_18012_1040143a.pdf

Бурята която предизвика Вулф заплашва да се превърне в ураган който да помете и Меркел

2012-01-08T17:14:00.000+02:00

Събитията в Германия продължават да се развиват с доста голяма интензивност. Последното интервю на федералния президент Кристиян Вулф преди няколко дни за двата най-големи германски канала в което той се опита да се оправдае със своята неопитност на политическата сцена и всъщност не даде отговори на въпросите около кредитната афера, с които да задоволи обществото и медиите оставиха измамното заблуждение, че всичко ще се окаже буря в чаша вода. Бурята може да се превърне в истински ураган за управляващите и да помете не само кандидата на Меркел –Кристиян Вулф, но и самата нея.

Доверието сред избирателите към управляващата в Берлин коалиция от месеци насам спада всеповече, за сметка на това към опозиционните партии на социалдемократи и зелени. Последните изследвания на нагласите на избирателите от края на 2011 година показват сгромолясване на доверието към коалицията главно заради изключително слабите резултати на либералите. Те се радват едва на 2% одобрение. Така заедно с партията на Меркел общият процент, който събират управляващите е 37, докато одобрението към социалдемократите и зелените е 42 процента. Аферата с Вулф обаче може да се окаже коз за опозицията , който да я изведе до властта. В германските медии вече се прокламира името на бившият дисидент и правозащитник Йоахим Гаук като евентуален наследник на Вулф. Според лидерите на опозицията, чиито номинация беше Гаук при последния избор за президент той би бил „най-подходящият кандидат”. Те отидоха още по-далеч като поискаха в случай че Вулф падне във федералната република да се проведат и предсрочн парламентарни избори, тъй като кредитната афера на президента би компрометирала самата Меркел. Спекулациите около бъдещето на Вулф са огромни. Генералният секретар на ГСДП-Андреа Налес заяви за „Билд ам Зонтаг”, че ако се стигне до оставката на втори федерален президент след тази на Хорст Кьолер, трябва да последват предсрочни парламентарни избори. В интервю за утрешното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, шефът на социалдемократите Зигмар Габриел обаче опровергава мнението на Налес, като заявява, че всички заедно трябва да търсят изход от ситуацията с евентуалния наследник на Вулф и отрича призивите за предсрочни избори.

Сценариите

Пред Меркел има два пътя- или да даде негласната си подкрепа за една приемлива и за опозицията кандидатура, каквато е тази на Гаук, в случай на доброволно или не оттегляне на Вулф, или да продължи да подкрепя сегашният президент и да остане на потъващия кораб докрай. Последното обаче би довело до край не само на политическата кариера на Вулф, но и на Меркел. За сега Меркел подкрепя напълно Вулф, но ако натискът срещу него продължи със същата интензивност, не е изключено да потърси спасителния бряг и да избере да даде подкрепата си за обществено значима фигура като Гаук и да запази властта поне до изборите през 2013 година. Индикации за втория вариант също не липсват в публикация на неделното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” се цитират водещи фигури сред либералите, според които Меркел е държана в пълно течение на обсъжданите вече в средите на по-малкия коалиционен партньор имена на евентуален наследник на Вулф.

Изборът да си тръгне или да остане

Вулф може да избере-или сам да се оттегли, или да стои твърдо на позицията си и да се определя не като извършител, а като жертва на аферата. Първото би облекчило значително ситуацията и би дало зелена светлина за избора на нов федерален президент. Ако реши обаче да остане на поста си, то единственият начин да се предизвика свалянето му съгласно член 61 от Основния закон е чрез внасяне в Бундестага на предложение за разследване на обвиненията към него. Такова може да бъде внесено от 1.4 от депутатите, а решението за евентуалното му отстраняване може да се приеме с мнозинство от 2/3. Вижда се, че ако се стигне до втория вариант, предвиденият в конституцията механизъмможе да забави значително разрешаването на кризата. Самият Вулф за сега не дава признаци, че е готов да се оттегли доброволно. Последните индикации показват, че той мисли за край на аферата, а не за края на своята политическа кариера. В реч от петък пред свои сътрудници той бил заявил, както твърди неделното издание на „Билд” ,че се надява „всичко да се забрави след една година”.Според изданието заедно със своя държавен секретар Лотар Хагебьолинг Вулф вече бил планирал ангажиментите си за новата година. Той искал да спести втора оставка след тази на бившият федерален президент Хорст Кьолер от месец май 2010 година.

Над 70% от хората са удовлетворени от отговорите, дадени от
президента Вулф в неговото интервю заа ARD и ZDF.

Хората все още му вярват въпреки лъжите

Германците продължават да имат доверие на своя президент. Данните от проведените преди и след интервюто му проучвания показват, че той все още не е загубил доверието на сънародниците си. Според последното проучване на общественото мнение, направено по поръчка на „Билд ам Зонтаг”- 53% от участвалите в него считат, че Вулф е излъгал по отношение на кредитната афера. Според 60% от тях с интервюто си Вулф е искал да прикрие част от фактите около кредита за 500 000 евро. Както е известно аферата тръгна от разкрития на вестник „Билд” за получен от Вулф кредит от бизнесмен, с който трябвало да плати частен имот. Според друго проучване на SWR – 70,8% от гласувалите са изразили задоволство от обясненията на Вулф пред камерите, а само 25,8 процента са на противното мнение.

Очевидно е че аферата с Кристиян Вулф поставя Меркел пред избора да спаси собствената си политическа кариера, или да спаси еврото. За да се съсредоточи върху второто, е твърде вероятно тя да придума най-накрая Вулф сам да вземе решение за оттеглянето си и така да и спести повече главоболия на вътрешната сцена. Що се отнася до Вулф, това ще е поредният германски политик с огромен потенциал и харизма, чиято политическа кариера може да се окаже пълен провал.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Детски коледен концерт

2012-01-02T20:55:00.003+02:00

В мразовитото утро на Рождество Христово в съборния храм Успение на Св. Богородица в град Лом деца изнесоха специален поздравителен концерт след края на църковната служба. Малките таланти изпяха известни коледни песни под съпровода на тяхната преподавателка Албена Дамянова с които сгряха сърцата на присъствалите. Стара френска мелодия от Чайковски и Тиха нощ свята нощ изсвири Адам Надев. Малките ангелчета получиха специални подаръци, а коледни поздравления към всички отправиха архерейският наместник отец Исаак и кмета на община Лом- Иван Иванов.

Мартин Иваное

Фотогалерия: Зимни картини край Дунавския бряг

2011-12-28T09:46:00.000+02:00

Макър и част от най-бедния район в Европа, в град Лом доказват с реновирането на централната градска част и Дунавския парк, който от години не приличаше на парк и отдавна се беше превърнал в любим място за кучетата отколкото за хората, че градът може да стане едно по-привлекателно място не само за местните, но защо не и за туристите. Нерядко през него преминават туристи, спомням си само преди месеци срещата с двама от тях, които споделиха , че влизайки в България са се сблъскали с лошата инфраструктура и липсата на достатъчно табели за ориентация. Е в Лом поне вече има отчетливи подобрения и в едното, и в другото. Има модерно изглеждащи табели, а подновеният център вече няма да кара туристите, особено на велосипеди да заобикалят централната част на града. Дунавският парк пък отдавна имаше нужда от промени. Изградената по новата кейова стена алея предлага възможност за разходки край реката, а предвидените атракциони ще привличат децата за игри на въздух и ще ги отдалечат от компютрите. Факт е че дори още не завършен изцяло, новият облик на парка вече привлича не само малки деца. Правейки снимките там попаднах на двама души, които бяха дошли от друг град и търсеха място за уединение край брега на по чаша кафе.

Обновената централна част на града придава нов облик на града.
Снимка:М.Иванов

Спокойната атмосфера край реката ще привлича все повече
граждани и гости в обновения Дунавски парк. Снимка:М.Иванов

Алеята на новата кейова стена предлага приятни разходки
край брега на Дунава.Снимка:М.Иванов

В парка ще има и подходящи местенца за любителите на риба.

Снимка:М.Иванов

Новият облик на парка открива гледката и към пристанището.
Снимка:М.Иванов

Така изглеждат останките на някогашният шлеп-музей в който са
затваряни комунистите опитали се да вземат в ластта с преврат
през септемри 1923 година.Снимка:М.Иванов

Надявам се след като приключи ремонта на парка, някогашният шлеп -затвор също да намери своето място и да се превърне в музей на тоталитаризма например. Защото паметта трябва да се пази, независимо дали е свързана с положителни или отрицателни моменти от историята ни и без значение от оценките за фактите от нашата история.

Паметник за загиналите в лагерите на смъртта български евреи
депортирани от т.нар. нови земи. Снимка: М.Иванов

Мартин Иванов

Алкохолната мода превръща децата от днешни лидери в бъдещи аутсайдери

2011-12-21T14:58:00.004+02:00

Алкохолът е мода не само за непълнолетните
у нас.Снимка:М.Иванов

Днес ученицитепоставят в култ не книгата а алкохола. Разхождайки се по парковете човек може да срещне много повече тийнейджъри с бутилка в ръка, отколкото такива четящи някоя книга. Не са необходими изследвания за да се установи, че сред днешните деца на мода е алкохолизацията пред духовното израстване. Това се вижда и спросто око. Познават се отдалеч по поведението и начина им на обличане-приличат повече на излезли от някое гето, отколкото на нормални деца.

Тревожни, а не впечатляващи изглеждат цифри като тези, представени отедно изследване , според което 66% от учениците пият поне веднъж месечно, че над 80 процента от момичетата и момчетата вече са пробвали алкохол, че възрастовата граница на децата опитали алкохолна напитка за пръв път е паднала до 11 години. Родителският пример за насърчаване на модата да се напиеш до безпаметност, пък показва само едно, че родителите или не разбират колко отрицателни последици може да има твърде ранното привикване на децата им към алкохола , или, че предпочитат да си затворят очите пред проблема позволявайки им да посягат към чашката или бутилката само за да задоволят фалшивата им мода и да покажат себе си, отколкото да се вземат в ръце и да не позволят на проблема с алкохола да се разрастне до такава степен, че да няма връщане назад. Мода, която ако днес може да ги превърне в лидери по подражание сред себеподобните, утре може да ги отведе на дъното на обществото. А децата особено на възраст 11-13 години все още не могат да осъзнаят кога са преминали невидимата граница и алкохолът вече е оставил непоправимите си следи както върху физическото, така и върху психическото им състояние, превръщайки ги в бъдещи ауттсайдери в обществото и обричайки ги на несигурно съществуване. Погрешно е схващането че алкохолът е сред по-добрите пороци, защото както при останалите пороци идва момент при който човек не усеща удоволствие от употребата на алкохол а необходимост- това е моментът на пристрастяването.

в."24 часа" -"Всеки десети тийнейджър се напива поне
веднъж месечно"

А за едно дете започнало да пие системно на 11-12 години при още не добре развит организъм означава, че съществува много по-голяма опасност от това моментът на пристрастяване да дойде много по-рано. И ако това не се осъзнава от родителите, тогава се питам какво поколение градим. Защото отговорността за бъдещето на децата ни трябва да е споделена между родителите и обществото, като водеща роля за изграждането им като характери трябва да имат точно родителите. Обществото пък трябва да създаде правила чрез които да се изгради един модел на ценностна система и възпитание които да се налагат от родителите и да не позволяват на децата толкова ранен достъп не само до алкохола, ,но и до цигарите и наркотиците. Защото няма добри и лоши пороци, а всички те оставят непоправими отпечатъци върху човешката физика и психика и за да не се превръщат децата ни в аудсайдери трябва да ги държим далеч от тях.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Бедността и чалгата са на път да превърнат България в Ботсвана на Балканите

2011-12-16T23:12:00.002+02:00

Масова беднотия цари в България
Източник на снимката: 24xhasa.bg

Зрелищата често не само в древността заменят липсата на хляб . Мисля че и у нас в момента се случва точно това. Нали медиите трябва да пишат за нещо вълнуващо и неповторимо като случая в габровска чалготека, където подпийнали студенти гонили малко прасенце намазано с олио преди да го заколят. А на бедността и мизерията в която живеят обикновените хора никой не обръща внимание.Темата за бедността ще намери нищожен отзвук не само по медиите, но и из социалните мрежи, където възмущение би придизвикал повече един подобен случай като този в Габрово, отколкото жизненото равнище на хората. Тъжно е но е факт, че живеем в страна, която спокойно може да се преименува на Чалголандия или някаква въображаема африканска държава - по-бедна и от най-бедната в света.

Страна,в която ценностите са паднали до такова ниско ниво, а управляващите се опитват да ни убедят че при нас положението е рай в сравнение със нашите югоизточни съседи.. Там обаче обществото къде оправдано, къде не се вдига на протест срещу всяко едно непопулярно решение на правителството. В България стачките са като фоерверк, който избухва зрелищно, но след като не се постигнат исканията на протестиращите бавно угасват или губят смисъл. Така се случи при протестите на учените и земеделските производители, а сега и протеста на служителите на практически фалиралата железница.

Правителството се интересува не от това как живеят хората, а от това да им се представя една идеализирана картина в каква стабилна и уредена държава живеем. Но това нито е вярно, нито пък реалистично, защото макроикономическата стабилност която се намира страната ни, както тръбят от правителството не означава, че на микроикономическо ниво нещата изглеждат така. Макроикономическият балон на правителството е на път да се спука, след като от „Фич” обявиха преди два дни че свалят кредитния рейтинг на страната- превърнал се в гордостта на Борисов, Дянков и Ко. Трябваше да се появят новите данни за бедността на Евростат за да ни върнат обратно в реалността. Според тях над 1,5 милиона от българите живеят дори под прага на бедността, който е изчислен на 295 лева. Процентът на бедните у нас достига до 40,8% ако към доходите се включат пенсиите и социалните помощи.

- 63% от хората не могат да отидат на почивка

- около 5 милиона души не могат да покрият неочаквано възникнали разходи със собствени средства

- 1/3 изпитват затруднения при навременно плащане

Непростиращият- специално издание на
TIMES посветено на България. Източник
на снимката: stancianegra.com

Това са цифрите и фактите, които стряскат съня на обикновенитехора, но не и на тези, които ги управляват. Те трябва да се коментират във социалните мрежи и да се търсят отговори на въпросите:Защо нямаме работеща икономика? Защо липсват механизми за защита на социално най-рисковите групи? Защо няма инвестиции насочени към производството и създаването на печеливши икономически продукти? Защо не се насърчава малкия и среден бизнес, а с данъчни и всякакви облекчения се толерират единствено корпоративни играчи със съмнителни от гледна точка на приноса им за икономиката инвестиции? Нетърсенето и недаването на отговори на тези или подобни въпроси ме кара да мисля, че обществото ни е тотално обезверено, а управляващите тотално дезинтересирани да дадат своите отговори. Това ще доведе до там скоро България да бъде сравнявана не със Швейцария, що за кощунство са имали нашите предшественици, а с Ботсвана на Балканите? Страна в която няма ред и хората живеят нормално, а в която властват чалгата,бедността и ниските страсти. Никак не е случайно че от TIMES излязоха със специална снимка на корицата посветена на България с изобразено на нея лице на НЕПРОТЕСТИРАЩИЯ, докато ПРОТЕСТИРАЩИЯТ беше обявен за личност на годината- от Арабската пролет до Русия, само не ив България. Тя е единствената от 195 държави, за които от престижното списание са изработили специална корица. Дори и на местно нивогосподства страх и лакейщина спрямо ГЕРБ и методите му на управление. Шуменският кмет Красимир Костов от БСП си позволи дори да обожестви премиера връщайки ни в спомените към мрачните времена на култа към Сталин.

Бойко -нашенският КлавдииКорица на книгата "АЗ Бойко"-издание
превърнала се според скромното ми мнение за хит на последния панаир в НДК.

Подобно преклонение пред личността на който и да е политик е неприемливо за времената в които живеем. Протестите в редица държави, управлявани от авторитарни режими като Египет,Тунис,Сирия,Либия и други доказаха точно това,че обществата не приемат подобен стил на управление в който се забелязват елементи на силова еднолична политика и заглушаване на мнението на другите. Те искат все повече директно участие на гражданското общество в управлението на страните си чрез указване на натиск върху политическата класа да се съобразява с мнението на мнозинството. Често обаче политиците забравят че са малцинство, че на тях са им предоставени механизми на управление от хората, и ако не следват политика, която да се съобразява с мнението им, те са тези които могат да променят нещата. А историята е дала достатъчно примери за подобни промени често с драматичен характер. И тъй като политиците добирайки се до властта често забравят уроците на историята, обществото е това което да им я припомня от време на време. Иначе рискуваме наистина да стигнем дъното и дори да задминем Ботсвана.

Мартин Ивнов

журналист на свободна практика

Държавна сигурност считала дискотеките за „сборища” на криминалния контингент

2011-12-12T23:45:00.001+02:00

Евтим Костадинов-председател на комисията по досиетата.
Снимка:М.Иванов

„Дискотеките се утвърдиха като масова и удачна форма за увеселение и забава на младите хора и техния брой непрекъснато се увеличава. Характера и съдържанието на дейностите в тези заведения имат богати възможности за провеждане на идейно-възпитателна дейност сред младежите. [….] В някои случаи е допуснато за дисководещи да се назначават лица възхваляващи западният начин на живот, пропагандиращи западната музика, често пъти пошла,без естетически стойности и внасяща разложение.”- пише в строгосекретна справка на 02 отдел на ДС от 11 май 1982 година свързана със създаването и дейността на дискотеките в страната. Те били считани за „сборища на представители на криминалния контингент”. Това е само част от съдържанието на един от 60-те документа включени в петия пореден сборник „Държавна сигурност Политическата полиция”, който беше представен днес в СУ „Св. Климент Охридски”.

Сбирката включва само малка част от проучените около 22 200 архивни единици, чиито електронен вариант е с големина от 130 ГБ. Сред документите има и такива, които са свързани с предшествениците на така наречения 6-ти отдел на ДС занимавал се със следенето на политически неудобните на тогавашния режим лица. Ръководителят на екипа от съставители д-р Орхан Исмаилов заяви, че до месец април 2012 година предстоят да излязат нови три документални сборника. Интересът ми привлече още един документ от 1982 година. Става въпрос за една любопитна справка за разпространението на йогизма в страната. Според ченгетата това учение със „собствени общочовешки хуманни цели” нямало нищо общо с класовата и идеологическа борба на съвременния свят. В справката се споменават различни издания, допринесли за разпространението на това учение у нас. Един от съставителите на сборника- журналистът Христо Христов сподели, че най-важното е, че от Комисията по досиетата са приели идеята да се създаде сборник с документи за всички онези структури на ДС, занимавали се в целия период на тоталитарния режим само и единствено с преследване по политически причини.

Христо Христов- журналист и участник в екипа от съставители на сборника. Видео:М.Иванов

В документалния сборник са показани схематично и структурите на всички отдели занимавали се със следенето на всички, онези които извършвали дейност, която противоречала с разбиранията на режима, независимо дали те били обикновени хора или представители на изкуството и културата. На представянето на сборника беше споменат още един интересен факт. На онези представители на буржоазната класа успели да преживеят Народния съд и лагерите тайната полиция лепнала клеймото- „бивши хора”. От комисията се надяват , че с новото издание ще успеят да запълнят още бели петна от историята на близкото ни минало, която се радва на огромен интерес не само сред изследователите, но и сред обществото, съдейки по препълнената зала.

Мартин Иванов

Журналист на свободна практика

Бягство с подводница бил един от най-впечатляващите опити да се напусне „витрината на социализма”

2011-12-11T17:45:00.001+02:00

С тази подводница бил направен найвпечатляващият опит за
бягство от ГДР.,Източник на снимката: BStU, MfS-ZAIG 25829, Bl. 36 bis 47

Известно е, че през годините на Студената война са правени десетки опити да се премине най-строго охраняваната граница в света, тази между Източна и Западна Германия опасана след 1961 година и с бетонна преграда. Прокопаването на тунели,използването на делтапланери и какво ли още не. Изобретателността на онези, които пожелали да потърсят път към свободата на Запад нямала граница. За един такъв опит се разказва в материал на сайта на федералната служба за досиетата на ЩАЗИ. В този случай обаче се касаело за използването на подводница с която да се премине през Елба на брега на свободата.

Разказът преразказва документите намерени в архивите на ЩАЗИ. „В една зимна сутрин на 1976 година на брега на Елба се случили драматични събития.”- започва разказът. А в началото денят си тръгнал съвсем нормално. Група работници бяха съсредоточени в разтоварването на един товарен кораб без да обръщат внимание на това какво се носи по реката. След като се върнали на работните си места след една почивка, и погледите им попаднали върху водите на реката, които частично били използвани и за туристически обиколки, те видели една отдалечена част на реката да се носи един тъмен обект, който приличал на цистерна. Подобни обекти обаче били нещо обичайно за Елба, и за това те не мислели много около неговия произход, преди да се задълбочат с работата си. Малко след това те забелязали обекта в непосредствена близост до товарния кораб, и видели че на него има и въжета. Тази констатация изненадала колегите и те решили да го огледат по обстойно.Когато приближили обекта с изненада видели, че съдът е снабден с отвор. Изненадата им била още по-голямо когато видели вътре да лежи един човек. Очевидно се касаело не за свободно плуващ варел, а за един вид превозно средство и сигурно това необичайно средство е било използвано за убежище. Работниците към службата по строителство и поддръжка на водния път били толкова смаяни, че едва успели да попитат мъжа накъде иска да плува. Той отговорилсамо: ”Там отпред ,има ли още някой.” Тогава колегите прозорливо поискали непознатия да се качи на техния кораб. Понеже ситуацията им се сторила подозрителна, те уведомили местната полиция, която скоро поела нещата в своите ръце. За тяхна изненада се оказало, че те разкрили един от най-впечатляващите опити за бягство в историята на ГДР. Хората открити тогава на това чудновато превозно средство били мъж и жена, които се опитали да избягат от ГДР през река Елба със самоделно направена подводница.

Оригинален план,който би имал шансове за успех

Планът за бягство посредством подводница бил толкова оригинален, че би могъл и да успее, защото не било никакъв проблем по реката да преминават подводници. Само броени километри преди да достигне до целта си семейството е задържано и и бягството е осуетено. Предисторията на бягството започва още през 1967 година, когато семейството решава да напусне Източна Германия. Мъжът, който е дипломиран инженер по топлинна техника започва да разработва необичайния плавателен съд. Набавя си специализирана литература за подводниците с възможност за краткотрайно потапяне и в продължение на шест години разработва най-подробен план за бягството. Двамата се информират за природните и географски дадености на река Елба , обмислили общ маршрут и изготвили детайлна схема на своите сметки. Те построили подводницата за около 2 години като посветили за целта си цялото свободно време както и годишните си отпуски. Като инженер и човек обичащ да майстори най-различни неща, мъжът се захванал за работа. Все пак той не можел да построи всичко и се нуждаел от професионална помощ, особено при работата изискваща много физически усилия, при която все пак трябвало да отнеме от времето на някого.

За да обясни работата си той измислил историята, че работи по едно откритие в областта на топлинната техника. Това звучало достатъчно достоверно и му спестило по-детайлните обяснения. За изработването на подводницата семейството наело цяла къща с гараж и работно хале, които им предложили достатъчно свободно място. Работите по подводницата приключили в края на 1975 година. Подводницата била с дължина от 4 метра, тежала 3 820 килограма и имала диаметър от 0,8 метра. Тя можела да се предвижи в близост до река Елба, от където безпроблемно да бъде пусната на вода, само с помощта на трактор и тежкотоварен камион с ниска подемна платформа.

Все пак съдбата се оказала срещу бегълците. Когато двамата достигнали указаното място в 1 часа след полунощ при много студено време и започнали спускането на съда във водата се скъсали въжетата и подводницата се обърнала с висока скорост във водата. При опита си да я изправи отново мъжът паднал в ледените води и се наложило да се преоблича и стопли, за да не замръзне от студ. Те забравили да хвърлят котвата и подводницата се отдалечила от брега. Така те били принудени да я търсят. Оказало се че тя се отдалечила на 200 метра надолу по течението на реката. И попаднала сред няколко ледени блока. При опит да се качи в нея жената паднала няколко пъти върку леда, в резултат на което изгубила обувките и ръкавиците си. Измръзнала и измокрена тя трябвало да се преоблича в подводницата. Докато тя се опитвала да се качи, мъжът и се опитвал да разбие леда и да пусне подводницата. Едва сега той можел да разбере важността на инцидента при пускането и на вода, тъй като твърдия удар във водата довел до видими повреди по нея. Тя не можела нито да се потопи, нито да маневрира, а моторите не работели. Въпреки това двамата не се отказали от плана си и продължили по пътя си, оставяйки подводницата само да се носи по течението на реката с надеждата че ще могат да преминат незабелязано границата под прикритието на нощта. Инцидентът в началото обаче нарушил плановете им и с настъпването на сутринта шансовете им за успех станали нищожни. Малко след началото на начинанието си те били открити и заловени от полицията.

Експертите на ЩАЗИ оценили шансовете за успех на операцията като много големи. Ако не бил инцидентът в началото, то граничните власти едва ли щели да открият подводницата. Тя можела да се потопи на дълбочина от 30 метра и да остане под вода до един час, което щяло да и осигури безпроблемно пресичане на границата със Западна Германия. Семейството било осъдено на дълги години затвор, но амнистирано през 1979 година по случай 30 –та годишнина от създаването на ГДР. Дори по време на престоя си в затвора те получили предложение да напуснат Източна Германия. Те дали да се разбере че се отказват от възстановяване на източногерманското си гражданство и били готови на ново бягство. Въпреки че ГДР се опитала да ги разубеди изселвайки ги, през 1982 година на семейството най-накрая се отдала възможност да напусне страната. След разкриването на случая от ЩАЗИ разфасовали подводницата.

/по документи на ЩАЗИ/

Превод Мартин Иванов

журналист на свободна практика

ПС: Заглавието е мое

Сътрудници и жертви на ЩАЗИ носели най-често фамилията Мюлер

2011-12-06T12:30:00.001+02:00

До 12 метра достига дължината на кутиите с картончета
на жертви и палачи на ЩАЗИ с фамилиите Мюлер и
Мьолер. Източник на снимката:bstu.bund.de

Заради страх от „вътрешна конспирация” в ЩАЗИ не правели разлика между фамилиите Мюлер и Мьолер

Служителите в берлинския отдел на архивите на ЩАЗИ реализираха една интересна идея, за която информира официалния сайт на федералната служба на Германия, отговаряща за архивите на бившите източногермански тайни слушби. Те решили да онагледят какъв е размера на архивите с картончета на сътрудници с фамилиите Мюлер и Мьолер като подредили всички шкафчета с тези фамилии от централната картотека на бившето източногерманско министерство на държавната сигурност- така наречените картончета “F16”. Всяка от кутиите съдържала по около 1 000 картончета на граждани, носещи фамилите Мюлер и Мьолер.

Заради почти идентичното изписване на тези две имена, от ЩАЗИ не са си правили труд да ги разделят при регистрирането им. Така се оказало, че 57 кутии с картончета били подредени в редица простираща се на 21 метра. 96% от регистрираните с тези фамилии се оказали жертви на репресивната машина на ЩАЗИ, но между регистрираните имало и техни палачи. Основната причина за объркването на ЩАЗИ може да се крие в това, че поради страх от „вътрешна конспирация”, централната картотека на тайните служби била изградена многостепенно. Така и за сътрудниците на ЩАЗИ трябвало да остане тайна защо дадено лице е било регистрирано и кой стои на върха . Името на картончетата “F16” идва оттам, че бланката на която били отпечатвани данните имала знак под формата на цифрата 16. Тези картончета се считали за „входни”. В архивите на ЩАЗИ само в две зали се съхраняват над 5 милиона подобни картончета с имената, датата на раждане, адреса и професията на всеки отделен гражданин.

След това следвало ново вътрешно разделение на така наречените „преходни картончета, известни като „F22”, с помощта на които се определяла сигнатурата под която дадено досие да влезе в съответните отдели. Броят на този вид картончета наброява около 1,1 милиона. За разлика от “F16” те съдържали и информация дали лицето е нещатен сътрудник, лице за установяване на контакт или други.

Мартин Иванов

/по материал на Щефан Волф и Холгер Кулик/

Как от ЩАЗИ вербували нацистки престъпници за шпиони

2011-12-03T23:14:00.001+02:00

Новооткрити документи от архивите на ЩАЗИ.Бивш главен щурмовак от СС

е бил регистриран като „дългосрочен сътрудник към Главен отдел А”.

ИЗточник: BStU, MfS, HA9, Nr.2098, 2, Seite 7

Свен Феликс Келерхоф

ГДР превъзхождала федералната република само в една област. Привидно Източна Германия вървяла към лишаване на милиони хора от свобода, налагане на ограничения на стотици хиляди и разбиването на съдбите на стотици заради сянката на тъмното кафяво германско минало. „Антифашизмът” се превърнал в нещо като верую на социалистическата диктатура, още по-важно от обещанията за комунизма. Освен това нацисти според официалната пропаганда е имало само на Запад.Това обаче се оказало само една пропагандна лъжа. Още във времената на Студената война е било известно че ГЕСП/ Германската единна социалистическа партия/ не е имала проблем с нацистите докато налагала новата тиранична власт.

Те били много повече отколкото средния им брой на глава от населението

Сред висшия ешалон на управляващата в Източна Германия партия от 60-те до 80-те години е имало безброй бивши членове на нацистката партия, и дори числото им било много по-високо от средния им брой на глава от населението. Ново изследване на документите на ЩАЗИ, направено от историка Хенри Лейда от Рощок показва, че за министерството на държавната сигурност не е било никакъв проблем да вербува бивши нацистки престъпници за агенти на Запад. Повечето от тях дори получавали предложението да могат отново да изплуват в ГДР, когато пожелаят, докато компетентните офицери от ЩАЗИ скришом водили „антифашистката” държавна идеология на Източна Германия под абсурдното мнение:”Ние не оценяваме човек по неговото минало, ами по това, какъв е той днес и с какво може да допринесе за обществото.”

Лайде представя една обширна студиа за това как ЩАЗИ не прави разлика между престъпното минало и настоящето на нацистките престъпници. В новата си статия , която ще излезе в декемврийския брой на реномираното списание- „Horch & Guck” , той привежда редица доказателства за фалшивата представа, която си изгражда ГДР, за която и до днес някои бивши служители на ЩАЗИ продължават да събират твърдения и до днес.

Според бивши водещи функционери на източногерманските тайни служби „сътрудничеството с доказани нацистки престъпници било табу за ЩАЗИ.” „Ако имало подозрения, че неофициални сътрудници в миналото са се оплели с нацистки престъпления, според тях те били „подложени на непременно на сериозна проверка”. В случай че се докажели тези подозрения, следвало „прекратяване на сътрудничеството с неофициалния сътрудник в оперативната област”, респективно със шпионите във федералната република, дори и ако те притежават чудесни качества на информатори.”

Тези твърдения на пенсионерите от ЩАЗИ са опровергани от Лайде.Той показа безогледно направени обещания на двама души, тясно свързани с престъпленията на СС, които много добре са знаели, че в миналото са били вербувани за неофициални сътрудници към ЩАЗИ.

Диверсионните отдели на ЩАЗИ били открити за бивши нацисти

Съучастници в това между другото бяха Герхард Найбер- вторият човек в ЩАЗИ след 1980 година, шефът на Главен отдел А-Маркус Волф и не на последно място Вернер Гросман. Първите двама са сред най-активните представители на режима, върху които нямаше подозрения до смъртта им съответно през 2006 и 2008 година. Гросман и днес се намира в полето на просветителите от бившата ГДР, сътрудничещи основно за вестник „Юнге Велт” и издателство „Edition Ost“ и участващи често в събития организирани от сегашната левица-наследник на бившите източногермански комунисти.

Първият случай се разиграва през 50-те години и се свързва с името на оберфюрера от СС-Ото Зоман. Този специфичен за националсоциалистическата диктатура ранг се е намирал между полковник и генералмайор във във Вермахта. Така Зоман се нарежда сред висшите функционери от апарата на Химлер. Освен това той е бил осъден на четири години затвор заради убийството на американски военопленници. След освобождаването си от затвора той работи за новосъздадените западногермански служби- „Organisation Gehlen”[1], предшественик на сегашното федерално разузнаване /Bundesnachrichtendienst/. От около година в разузнавателните служби на Германия работят за окончателното изясняване на кафявите корени на своите предшественици.

„Хирш” и „Румланд” произлизат от апарата на СС

Официозът на ГЕСП “Нойес Дойчланд” осветлява през 1953 година дейността на Зоман за западногерманското разузнаване и ЩАЗИ започва да проявява интерес към него. Опитват се да го вербуват като двоен агент. Отговорник за това бил бившият капитан Герхард Найбер[2]. Междувременно са били привлечени множество „неофициални сътрудници”- бивши членове на СС или националсоциалистическата партия / НСРПГ/ по примера на Зоман.

При това Найбер и другарите му не са обезпокоени от това, че за едно от лицата за контакт има доказателства за „ брутално и недостойно за човек поведение” срещу поляци, принудени насила да работят, друг пък бил член на определената в Нюрнберг като „престъпна организация” – служба за сигурност /Sicherheitsdienst/.

Стратегията на ЩАЗИ за вербуване на шпиони дори имала известен успех. Двама познати на Зоман, които също работели към западногерманското разузнаване, били привлечени към източногерманската шпионска мрежа под псевдонимите „Хирш” и „Румланд”. Все пак Зоман сам се отказал, след като видял че той е истинската цел на операцията.

Федералното правителство било „много привързано към евреите”

За политическа лоялност към новата западногерманска демокрация не можело и да става дума, тъй като Зоман все още си оставал убеден нацист. Според него правителството на Конрад Аденауер било „много привързано към евреите”. Тази оценка се намира в документите на ЩАЗИ.

Нито веднъж бившият националсоциалист и неофициален сътрудник найменуващ се Ханс Митведе не получава неофициална амнистия. Неговият шеф- офицер от тайните служби му нарежда да проведе разговор със Зоман: „Обърнете внимание на това, че ние не сме хора, чиито лица могат да бъдат злопаметни при евентуални провинения. Всеки който отдава силите си за запазване на мира има място в нашето общество. Ние не оценяваме човек по това какъв е бил в миналото, а по това какъв е сега и с какво може да допринесе за обществото.”

За да спечели благорасположението на бившият офицер от СС , Митведе дори му предава специален документ от вътрешния министър на ГДР-Карл Малон, който му осигурявал убежище във ГДР по всяко време. Според Лайде много е вероятно Зоман да е съобщил за опитите на ЩАЗИ да влязат с него в контакт на своя шеф в западногерманското разузнаване. Скъпоструващата операция по вербуването на Зоман приключила с изненадващата му смърт на 57 години. Още по-безогледно според историка действат от главен отдел А при втория опит за вербуването на Герхард тайх- бивш член на отдела за насрещна изследователска дейност на SD.Това е специалният шести отдел на SD, отговарящ за чужбина и част от главната имперска служба за сигурност / Reichssicherheitshauptsamt/. Роденият през 1912 година социолог принадлежал към научния апарат на СС и е бил използван в “операция Цепелин”[3].Това е специална командна операция намирала се на Източния фронт, но зад съветската линия. През 1944 година той е назначен за ръководител на института Ванзее, поделение на SD.

Става сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима „Зее”

След края на войната САЩ интернира за три години главният щурмовак от СС Тайх, но срещу него така и не започва наказателно преследване. През 50-те години работи като експерт по Изтока към икономическия институт в Кил. Заради унищожените досиета на източногерманското външно разузнаване не може да се определи с точност кога е бил вербуван за неофициален сътрудник на ЩАЗИ. Предполага се че е регистриран като такъв не по-късно от 1967/68 година и две години по-късно вече работи за ЩАЗИ под псевдонима „Зее”.С неговия обозначителен номер са свързани около 106 доклада посветени преди всичко на изследванията за ГДР във федералната република и на някои интересни политици.

Когато е основан специалният архив на ЩАЗИ с документи от периода на националсоциализма, използван за организирането на политически кампании срещу ФРГ в миналото, институтът Ванзее проучва дейността на Тайх през 1975 година, който тогава е сред сътрудниците на ЩАЗИ.

На бял свят най-вероятно ще излязат нови документи

В една информация предназначена за Ерих Милке, сътрудник с кодовото име X11 е записал саморъчно, че „Тайх е бил дългогодишен неофициален сътрудник на главен отдел А”. Тази информация е била дотолкова засекретена, че не е трябвало да става достояние за нито един от сътрудниците на отдела. Министерството не си е извадило никакви изводи от това. Сътрудничеството с Тайх не е преустановено, въпреки че предоставената от него информация не винаги е била „превъзходна”. Едва една година след пенсионирането му от икономическия институт в Кил през 1977 година приключва сътрудничеството му като нещатен сътрудник Зее. Герхард Тайх умира през 1986 година без някой да е потърсил отговорност за дейността му нито по време на Втората световна война, нито след това като сътрудник на ЩАЗИ. Откриването и внимателното проучване на нови документи от архивите на ЩАЗИ доведе до излизането на бял свят на нови примери за сътрудничеството на източногерманските тайни служби със нацистките престъпници. Като всеки един случай потвърждава това, че „антифашизмът” прокламиран от режима в ГДР е една лъжа. И днес водещи политици на левицата / Die Linken/ пледират за оправдаване на бившия източногермански режим, но един реалистичен поглед върху документите показва, че двете германски диктатури-нацистката и комунистическата са били много по-близо една до друга, отколкото утвърдената във обединена Германия представа.

Първото публикуване на настоящия текст е във вестник „Ди Велт” на 29.11.2011 година. Очаква се през декември изследователят Хенри Лайд да публикува своето изследване в списание „Horch & Guck“ под заглавието „Ние не оценяваме човек по неговото минало”- примери за безогледните практики на ЩАЗИ на Запад.

Превод Мартин Иванов

журналист на свободна практика

[1] “Organisation Gehlen” е създадена през 1946 година от американските окупационни власти в американската зона и в нея е имало само германски служители. След 6 декември 1947 година седалището и е преместено в бившата главна квартира на Ръдолф Хес. Организацията се явява предшественик на федералната служба за сигурност известна под съкращението BND.

[2] Герхард Найбер /1929-2008/ -бивш граничен полицай, който през 1950 година влиза в структурите на Министерството на държавна сигурност на ГДР. Достига до чин- генераллейтенант. През 1980 гопдина става заместник на Ерих Милке в ЩАЗИ. Отговарял е за даването на убежище на терористите от екстремистката организация- фракция Червена армия.

[3] „операция Цепелин”- специална тайна операция действала на съветска територия от 1942 година до разгрома на Германия. Целта и била организирането на подривни действия сред командването на съветските войски използвайки затворници съгласили се да работят за SD.

Източник: http://www.bstu.bund.de/DE/BundesbeauftragteUndBehoerde/Aktuelles/2011-11_28_stasi_nazis_welt.html

Германците са недоволни от влаковете си, а какво да кажем ние

2011-11-30T00:04:00.001+02:00

Новите влаковеICEx ще реши
проблемите и ще направи германците по-доволни
от кофорта който ще им предложи,докато ние скоро
може и да останем без влакове. Източник на снмката:
http://www.sofia.diplo.de

56 процента от германците били недоволни от състоянието на техните влакове, обслужването и недостатъчно любезното отношение на персонала.Това показват резултатите от актуално изследване на транспортен клуб Германия. Това ме провокира да споделя и собственото си мнение основано на това че съм пътувал и у нас и в Германия с влак. Та къде сме ние и ако германците са недоволни, какво да кажем ние, като скоро можем да останем и без мизерните ни влакове.Защо не дойдат да попътуват тук.Тук няма нито лукс,нито обслужване по влаковете. В тамошните тренове от високия клас на определено време минава изискано облечен стюард и

вежливо предлага на пътниците кафе и други напитки. Е цената от 2,50 евро за чаша шварц е малко висока за българските разбирания, но и в някогашните вагон-ресторанти, спомням си ги едни такива зеленикави с отблъскващ вид кафето струваше като в курорта Албена и беше със съмнително качество. Да не говорим за климатиците. По нашенските жп маршрути такъв лукс е рядък дар. Е, в Германия напоследък се оплакаха и от това, че през лятото климатиците по техните нещо били отказали, но това е дребен детайл от пейзажа. Винаги може да се обясни със глобалното затопляне и покачването на средните температури с градус-два. Във вагоните ни пътниците или могат да пукнат от жега или да замръзнат от студ- средно положение няма. Тук или пътуваш на отворен прозорец, или той въобще не може да се отвори.

Ако до сега някой германец попаднал случайно по нашите железници не се е същисал и помислил дали не се намира нейде из Индия, то обслужването по гарите ни ще го същиса окончателно. Няма автомати за билети, а ако влака е закъснял ще си отвиси на перона дори и без да разбере за това, защото нито знае български, нито на пероните има някаква информация за пристигащите влакове. Едва ли както в родината му ще се появят притеснени служители, които да се извинят за закъснението и да го помолят да си презавери билета. И на „бонус” по-бърз вллак за сметка на БДЖ няма как да се нарадва, защото нашенските тренове се движат като костенурки. В Германия очакват влаковете от новото поколение ICEx да решат проблемите им с недостига, докато в България железниците са пред закриване с морално и материално остарял парк. Та докато германците са недоволни, ние скоро може да се върнем към миналото, когато каруците бяха основно средство на превоз.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

След политически, Борисов може да се превърне и във футболен диктатор

2011-11-29T13:18:00.001+02:00

След като премиерът Борисов "изненадващо" поведе в класацията за футболист на годината, тази новина не остана незабелязана и за чуждата преса.Днес испанският вестник "Марка" излиза със специална статия посветена на този факт. Ето това се казва в един от коментарите след статията. Публикувам го в оригинал, понеже не знам испански.

"ajaja madre mia pero si en el video que a puesto #16 parece un partido de veteranos jaja, y este es el mejor jugador? XDDDDDDDDD, soy yo bulgaro y seria el mejor :O'"

От възклицанията само мога да предположа, че потребителя е изразил истинско възхищение от уменията на нашия бащица. В Испания досегашния премиер не можеше да си поеме дъх от кризата и проблемите, та камо ли да рита футбол. А у нас нали всичко е розово , няма стачки,няма протести, пенсионерите са доволни от "големите" си пенсии, няма криза,няма безработица.И премиерът ни се е втурнал да гони топката, вместо да решава проблемите на нацията. Едва ли редовия испанец освен почетния консул на Каталуния, знае нещо друго за родния футбол та да си каже-щом премиера е номер едно, какво да кажем за футболистите. А иначе резултатите от класацията сочат че след като окупира политическия връх, Борисов се е устремил с пълна сила и към футболния.

Мартин Иванов

Фотогалерия: Германски Коледен базар в София 2011

2011-11-28T18:53:00.001+02:00

И ние си имаме истински коледен базар.... като в приказките с малки дървени къщички украсени със всякакви вкусотии, сладкиши и какво ли още не.Почти навсякъде еукасено с коледни играчки.Ухае на вурстчета и греяно вино, а въртележката и латернаджията те карат да си затвориш очите и да си представиш,че наистина се намираш на някой старинен марктплац /така в Германия наричат и досега централните площади в своите градове,местата, където обикновено се организират базарите/ я в Нюрнберг я в Кьолн. И най-много ми харесаха чудните играчки произведени от ръцете на незнайни майстори, благодарение на които до нас са достигнали такива дървени кукли,от лулите на които се носи ароматен дим. За това са наричани пушачи/ На базара всеки може да си купи и малки въртележки, задвижвани чрез затопляне на въздуха.

Уникални кукли -пушачи.Изработени са
ръчно, а занаята датира от 18 век. Снимка:
М.Иванов

Красиви играчки и коледна украса греят в центъра на София.
Снимка:М.Иванов

Мечето-символ на Берлин.Снимка:М.Иванов

Всеки посетител може да опита вкусни немски специалитети
и греяно вино.Снимка:М.Иванов

Латерната свири стари и непознати мелодии.Снимка:М.Иванов

Е,цените са малко соленички,но... все пак става
дума за благотворителен базар, така че може
да си позволи човек по чаша вино.Снимка:
М.Иванов

Красиво а! Що ли не съм дете:) Снимка:М.Иванов

на чаша вино.Снимка:М.Иванов

Всеки бърза да се подсигури с подаръци за
Коледа.Снимка:М.Иванов

Децата се радваха на хубавата въртележка.
Снимка:М.Иванов

Красотата на играчките за коледнатаелха е несравнима.
Снимка:М.Иванов

Мартин Иванов

Господин Гратцер спрете с терора срещу Зографски

2011-11-27T16:26:00.001+02:00

Не мога да кажа че следя този спорт от дълго време, но през последните 1-2 години интересът ми към ски скоковете се повиши осезаемо и заради присъствието в елита на едно българско момче- Владимир Зографски. Ако има нещо, с което сме се доказали пред света в спорта, това е че от нищо можем да направим нещо.Така беше в редица зимни спортове като шорттрека и фигурното пързаляне, където при нулеви условия създадохме звезди като Албена Денкова ,Максим Ставински и Евгения Раданова. Сега си имаме нова звезда в един малко известен у нас спорт като ски скока.Владимир Зографски и неговия баща с много труд и упоритост постигнаха непостижими до този момент резултати, като Зографски младши дори стана СВЕТОВЕН ШАМПИОН за младежи.

А ни е за разлика от великите в този спорт нямаме нито една шанца или дори трамплин за отскачане, нашите спортисти са принудени да търсят места за подготовка в чужбина, а много често тимът ни не разполага нито с лекар нито с ваксмайстор –да не говорим за други специалисти. Зографски обаче показа че може да се наложи сред големите с добрите си класирания на един от най-престижните турнири, този за Четирите шанци, където само „правилните” решения на кликата в този спорт ръководена от Сеп Гратцер и другите самозабравили се спортни функционери го лишиха от още по-добри резултати. За постоянното му представяне обаче говорят и призовите класирания в лятната верига от Гран При през изминалите два сезона. Този сезон нашият също щеше да влезе в зоната на точките в първия старт във Куусамо /Фин/ , но палачът Гратцер реши че е по-лек с 500 грама и му отряза главата, въпреки че съобразно условията първият му опит беше добър 109,5 метра. Знаем г-н Гратцер че сте поставен да толерирате големите, но моля спрете с терора срещу Зографски, защото той показа, че може да влезе сред големите имястото му там няма да е незаслужено. За да спре тормоза срещу Зографски обаче, решително трябва да се намеси нашата федерация и дори министъра на спорта, защото подобно отношение към който и да е наш спортист е недопустимо.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Пътешествията с “Кораба на мечтите” били разрешени само за политически и идеологически верните на режима източногерманци

2011-11-21T22:26:00.001+02:00

Александер Хартман

Всеки пети пасажер на източногерманските круизни кораби бил информатор на ЩАЗИ

Десетки слушатели присъстваха на специалната лекция в Лайпциг на 3 ноември 2011 година, посветена на източногерманските круизни кораби известни под името : ”Социалистическият кораб на мечтите”. На събитието присъстваха и десетки бивши пасажери, както и двама бивши капитани които били на служба през 60-те и 70-те години на корабите „Фриц Хакер” и „Приятелство на народите”.

ЩАЗИ са следели пасажерите още преди да се качат на борда, за да са сигурни, че няма да се качи нито един беглец. Това съобщи в своята лекция историкът проф. Андреас Щирн на срещата организирана от архивите на ЩАЗИ. Неговите проучвания са показали, че тайните служби са проверявали не само потенциалните пътници но и кандидатите за работа на борда на корабите. От компанията Deutsche seereederei Rostock са проверявали потенциалните членове на окупационната зона и пасажерите чрез така наречените „Квартирни отговорници”, които по нареждане на народната полиция на ГДР са били подлагани на проверка за политическа и идеологическа благонадежност. Интензивността на проверките била особено голяма през 70-те и 80-те години.

Във втората част от лекцията на Андреас Щирн, изследователят акцентирал основно върху контрола над пътниците на борда на круизните кораби. Той установил, че на непрекъснато персонално наблюдение били подложени и самите източногерманци, които имали привилегията да направят своята така мечтана почивка на един от корабите на мечтите, въпреки че били считани за необременени. Така по време на пътуванията имало по един неофициален сътрудник на ЩАЗИ на всеки петима пътници. Все пак от тайните служби не успели да предотвратят всички опити за бягство. До времето на промените от 1989 година чрез круизните пътешествия от „Кораба на мечтите на социализма” успели да избягат около 200 души. Това е цифрата регистрирана от специализирания отдел отговарящ за пристанището към местните структури на ЩАЗИ в Рощок
.

Професор Щирн съобщи и за случаи на бегълци опитали се да скочат от борда на круизните кораби върху борда на кораби пътуващи под западен флаг, или да останат на някой капиталистически бряг. Всеки опитал се да избяга и заловен бил изправян пред съда в родната Източна Германия и бил осъждан на дълъг престой зад решетките. За обхвата на контрола от страна на ЩАЗИ потвърдиха и двамата капитани присъствали на събитието, след чийто край представиха свои снимки и личните си корабни дневници. Те бяха донесли и своите заявления за извършване на наблюдения и събиране на доноси.

Превод Мартин Иванов

Източник:http://www.bstu.bund.de/DE/BundesbeauftragteUndBehoerde/Aktuelles/traumschiff.html

Шпионите на ЩАЗИ на Запад

2011-11-21T13:11:00.001+02:00

Над 3 000 неофициални сътрудници на ЩАЗИ са шпионирали само във ФРГ

Част от документ в който се описва стратегията на главен отдел А. Озаглавен е „Набавяне на оперативно значима информация от оперативните области”. Използването на неофициални сътрудници е била сред основните задачи на отдел А на ЩАЗИ. Източник: BStU MfS HV A 198 A 7/82

За шпионската дейност в източногерманското министерство на държавната сигурност е отговарял главен отдел А. Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства,съюзи или партии. На щат в главно управление А са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 година. При това много от документите са били унищожени. До 1986 година отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.

Във фокуса на главен отдел А са се намирали преди всичко ФРГ и Западен Берлин. Той успява да разпростре шпионската си мрежа сред различни обществени организации партии и правителствени служби. Сред най-впечатляващите успехи на източногерманските шпиони се счита „случаят Гийом” по времето на канцлера Вили Бранд. Дори и след отстраняването на Гюнтер Гийом през 1974, отдел А продължава да разполага с поне една секретарка в канцлерската служба до промените от 1989 година.

Освен в политиката източногерманските служби са шпионирали и в други сфери като: военните,икономиката, културата цивилните и църковни институции и западногерманското разузнаване. Обекти на шпионската дейност на ЩАЗИ във ФРГ са били не само членовете на федералното правителство, канцлера или федералния президент, но ислужбата на Бундесвера, федералната централа за политическо образование, фондация Фридрих Еберт, Студентския съюз,Германският атомен форум и други.

ЩАЗИ прави опити и за целенасочено оказване на влияние върху обществения живот във федералната република. Такъв е например случаят при който източногерманските тайни служби подкупват един от депутатите при гласувания през 1972 година вот на недоверие на Вили Бранд, в опит да се предотврати смяната на федералното правителство.

Основният принцип, който важи в ЩАЗИ е „единство на разузнаването и отбраната”. Това означава систематично коопериране между главен отдел А и останалите служби в министерството на държавната сигурност, които са били отговорни за работата вътре в страната. Обратно-десетки хиляди служители на ЩАЗИ ставали неофициални сътрудници на Запад. Само половината от около 3 000 граждани на федералната република, шпионирали за ЩАЗИ на Запад са били служители на главен отдел А. Останалите са били част от западните отдели на ЩАЗИ.

Регионални представителства на мрежата на неофициалните сътрудници на ЩАЗИ във ФРГ

Според намерените данни за главен отдел А към 1989 година е имало регулярно разделение на мрежата на неофициалните сътрудници във федералната република. От около 1 500те неофициални служители на главен отдел А:

- 25% са живеели в Северен Рейн Вестфалия, като повечето от тях са били концентрирани в района на Кьолн и Бон;

- 23% във Западен Берлин;

- 13% в Бавария;

- 39% в останалите федерални провинции;

Само в столицата Бон към указания период са живеели 111 западногерманци , неофициални сътрудници на ЩАЗИ. 36 от тях са били лица за установяване на контакти, както пише изследователя Хелмут Мюлер- Енбергс в „Неофициалните сътрудници на ЩАЗИ”-част 3 –Статистики,Берлин 2008. Лица за установяване на контакт са били наричани онези граждани, предоставяли надеждна информация на главен отдел А. По жаргона на ЩАЗИ те са били ‘изключени”.

Операция „Ромео”

В търсенето на нови агенти главен отдел А се спира основно на секретарките. Те бяха предпочитани защото знаеха много включително и това, ако се наложеше кога ще бъде сменен началникът им. Особен интерес за източногерманските служби представляват канцлерството,федералните министерства , федералната криминална служба, външно министерство и разузнаването.

В отдела на интензивен анализ е било подложено професионалното съсловие на секретарките, на които е била предложена възможност даработят като сътрудници на ЩАЗИ за да се изберат най – подходящите кандидати за агенти. Широко използван метод за привличане на нови агенти сред секретарките в различни институции било влюбването в някой от агентите на отдел А. Така е могло да се прецени дали става въпрос за „бедни на контакти” или „лабилни” секретарки. Тези кандидати наричани често „Ромеовци” е трябвало да изградят трайни контакти със секретарките. Любовта е трябвало да доведе до симулиране на женитба или инсценирането на брак.

Кандидатите са били най-често източногермански граждани, които са предлагали разузнавателна информация . представяйки се за граждани на федералната република. Когато попаднел на следите на дадена секретарка, кандидатът и телеграфирал и търпеливосе опитвал да получава пестеливо подбрана разузнавателна информация. Повечето секретарки не забелязват до последно, че всъщност доставят информация за отдел А. Те са предполагали, че сътрудничат с някой сътрудник на британското разузнаване, датски журналист или сътрудник на някой концерн. Само в случаи на успех кандидатите разкривали истинската си принадлежност към отдел А на ЩАЗИ. Някои от тях са сътрудничели на отдела заради убежденията си, а други заради нуждите от пари. Интересът на източногерманските служби към дадена секретарка продължавал до тогава, докогато заеманата от нея позиция и позволявала да има достъп до разузнавателна и друга чувствителна информация. За периода от 1947 до 1989 година западногерманските служби са неутрализирали 53 секретарки, повечето от които са получили големи присъди за шпионаж.

Превод Мартин Иванов

журналист на свободна практика

Източник:http://www.bstu.bund.de/DE/BundesbeauftragteUndBehoerde/Aktuelles/stasi_im_westen.html

Словото беше основното оръжие на Радио Свободна Европа срещу тоталитарните режими в Източна и Централна Европа

2011-11-12T23:24:00.001+02:00

Емисиите на български език трябвало да бъдат излъчвани от Истанбул

Ричард Кънингс/Снимка:М.Иванов

За немалка част от представителите на по-старите поколения емисиите на Радио Свободна Европа във времената на идеологическите догми в които живеехме отсам желязната завеса, бяха един от малкото извори на достоверна информация за случващото се в лагера, където се строеше социализма. Вчера само ден след 10 ноември в София със специална кръгла маса беше отбелязана 60 годишнина от началото на предаванията на български език. Първото предаване на български език се излъчва през 1950 година с помощта на Комитета за Свободна Европа. Основна роля за изграждането на българската секция в радиото има писателят и публицист Стефан Груев

Един от бившите директори на радиото Рос Джонсън сподели, че първоначално е имало идея предаванията на български език да се излъчват от някоя от съседните страни, което е щяло да позволи покриването и на средновълновия диапазон. Имало план българската секция да се установи в Истанбул, но впоследствие било решено да не се предприема подобна стъпка заради населените с мюсюлманско население погранични райони на България. Основната цел на РСЕ била предаванията да се правят на български език и от българи за българи. Моделът на децентрализация на радиото постепенно се утвърдил и това наложило преместването на централата му от САЩ в Европа- по –близо до страните от Източния Блок. Децентрализираният модел впоследствие бил копиран от BBC и Voice of America.

Отношенията между американците и българските журналисти не винаги били гладки

В архивите са запазени някои документи, като например един документ на Пол Хенси от 1957 година, в който американската страна критикувала българските редактори, че не познавали добре основните принципи на медията. Безпорният флагман на критиките срещу режима на Тодор Живков бил Георги Марков. Джим Браунн оценява текстовете му като „убийствена критика”. Малко преди разпадането на системата журналистите получили възможност за директна връзка по телефона с редица представители на новородената опозиция в страните от Източна и Централна Европа. Мнозина се обаждали в редакцията с оплаквания за лошото положение в болниците и нарушаването на човешките права-сподели Роберт Джилет-бивш кореспондент на „ЛА Таймс” в Москва и Варшава и директор на радиото от 1980 до 1988 година. Той отчете особената заслуга на Румяна Узунова, която в края на 80-те години направи известните си телефонни интервюта с тогавашните десиденти.

След промените от 1989 година радиото премества своите секции в столиците на новите източноевропейски демокрации. Променят се и целите и задачите- вече няма кой да се громи, защото старият режим е мъртъв. „Ние имахме задачи сред които да разясняваме западните разбирания за защита на човешките права и етическите принципи на журналистиката”-заяви Джонсън.

Тайните служби се опитвали да затворят устата не само на Георги Марков

За нас, пък и не само най-известен си остава случаят с Георги Марков. Опити за посегателства и насилствено отстраняване от тайните служби на журналисти и инакомислещи не липсват и преди и след убийството на Марков в Лондон. Бившият сътрудник на „Сикрит сървис” и експерт по сигурността към Радио Свобода в Москва Ричард Кънингс разказа за някои малко известни случаи на преследване на хора критикували режима като румънския журналист Емил Чаушеску, срещу който през 1990 година е направен опит за убийство. Нанесени са му 27 прободни рани, но той оживява и почива по-късно от рак. Извършителят му е френски гражданин заявил пред полицията че го е направил поради лични причини. Малко преди това в Германия е бил заловен друг шпионин , който признал че е изпратен да убие Чаушеску. Кънингс призна, че е трябвало да посети страната ни преди 19 години за среща с тогавашния шеф на службите-Бриго Аспарухов, но поради получена информация, че генералът е трябвало да бъде отровен, посещението му така и не се състояло.

Друг малко известен случай, за който разказа, е за опитите на комунистическите власти в България да отстранят Михаил Шопов. Той е роден през 1911 година и до 1944 година семейството му се е занимавало с производството на розово масло. След установяването на новия режим започва работа като преводач в американското посолство. През 1949 година е арестуван. Година по-късно се взема решение да бъде изведен от страната през Турция, но пак е арестуван и заедно с други хора обвинен в шпионаж. Осъден е на 15 години затвор, от които излежава 13. След това името му е забравено.Датата на смъртта му е неизвестна, но негова внучка твърди, че е починал през 1990 година в Троян. Все още неизяснена остава и ролята на румънските тайни служби в бомбардировката срещу централата на РСЕ през 1981 година и това, колко пари е получил Карлосс Чакала за организирането на експлозията. Въпреки че в интервю за румънски журналист терорист номер 1 в периода на Студената война не признава, да е получил средства от тайните служби за организирането на атентата, документи на ЩАЗИ обаче доказват, че в навечерието на експлозията е имало срещи между представители на различните разузнавателни служби.

Сигурно остават още неразкрити документи, особено в архивите на КГБ около дейността на Радио Свободна Европа, но също така е сигурно това че радиото допринесе изключително много за падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа. И ако журналистите не са го разрушили директно, а само са го побутнали –както заяви Димитър Бочев, то това е станало чрез словото-единственото оръжие с което са разполагали в онези години.

Мартин Иванов

Журналист на свободна практика

Фотогалерия :Кръгла маса "Война в ефира.Радио Свободна Европа и България"

2011-11-12T00:54:00.000+02:00

Вчера в София се проведе специална кръгла маса на тема :Радио Свободна Европа и България", посветена на 60 годишнината от началото на предаваниятана български език на Радио Свободна Европа и създаването на българската секция към РСЕ.В рамките на форума свои доклади изнесоха Рос Джонсън-старши експерт по СССР и Източна Европа, сега старши сътрудник към центъра "Удроу Уилсън", Роберт Джилет-кореспондент на "Лос Аннджелис Таймс" в Москва и Варшава в годините на Студената война, директор на РСЕ в Мюнхен и Прага от 1992 до 1999 година и Ричард Къмингс-специалист по Съветския съюз и Източна Европа, директор по сигурността в Радио Свободна Европа и Радио Свобода между 1980 и 1994 година в Москва. От българска страна свои доклади изнесоха доц.Йордан Баев, Христо Христов, доц.Мария Дееничина и др. . Своите спомени разказаха бившите журналисти от българската секция на Радио Свободна Европа Димитър Бочеов, Владимир Костов и Диана Иванова, както и президента Желю Желев. Сега помествам само кратка фотогалерия, като впоследствие ще пусна и по обширна публикация, посветена на събитието.

Мартин Иванов

Доц.К.Грозев, Снимка:М.Иванов

Роберт Джилет-коресондент на "Лос Аннджелис Таймс" в Москва и Варшава в годините на Студената война, директор на РСЕ в Мюнхен и Прага от 1992 до 1999 година.Снимка:М.Иванов

Ричард Къмингс-специалист по Съветския съюз и Източна Европа, директор по сигурността в Радио Свободна Европа и Радио Свобода между 1980 и 1994 година в Москва

Марко Цветков старши експерт Публични архиви.Снимка:М.Иванов

Димитър Бочев-журналист в българската секция на РСЕ между 1985 и 1991 година.Снимка:М.Иванов

Владимир Костов-журналист в българската секция на РСЕ между 1978 и 1995 година.Снимка:М.Иванов

Диана Иванова-журналист в българската секция на РСЕ между 1995 и 2003 година.Снимка:М.Иванов

Желю Желев-президент на Република България 1990-1997 година.Снимка:М.Иванов

Централата на Радио Свободна Европа в Мюнхен през 1956 година.Снимка:М.Иванов

Рос Джонсън-старши експерт по СССР и Източна Европа, между 1998 и 20022 година е директор последователно на Радио Свободна Европа и изследователския институт на РСЕ/Р, сега старши сътрудник към центъра "Удроу Уилсън" ,Снимка:М.Иванов

Времето е тяхно

2011-11-10T15:02:00.003+02:00

Те остават винаги верни на партияъа-майка

22 години след преломната според някои дата 10 ноември 1989 годинамисля, че времето пак си остава тяхно. Не, не е наше, на обикновените хора, които и днес излизат на протести срещу разрухата в страната, а на онези –управляващите. Защото макър и сменили многократно политическата си принадлежност- приемайки идеите на всички цветове на дъгата, те си остават тайно или явно свързани с онази власт.

Някои от тях бивши функционери на управляващата партия преди 1989 година или били на позиции в тогавашния ешалон на властта, а други сътрудници на ДС останали в местната и централна власт. И сега управляващите, подобно на онези малко след „промяната” решиха че в случая могат да приложат двойнствен стандарт, като премахнат онези от тях заемащи посланически постове, но без свян остават кадрите на тайните служби сред представителите на местната власт. Това доказва че истинска декомунизация и лустрация, подобна на тази в Германия, у нас фактически не е имало. Властовите механизми продължават да са в ръцете на онези, които са ни управлявали и преди. Финансовият капитал- преди съсредоточен в ръцете на партията майка- сега се намира в нейните деца- олигарси и магнати, престижно наричащи се предприемачи или бизнесмени. Те просто управляват парите на тези които са им ги дали, дадени им подобно на Борис[*] и превърнали ги за един ден от прости служители в част от новата управляваща класа. Ето защо смятам че времето пак си остава тяхно. Защото днес ние пак сме същите обикновени хора, които преживяваме с мизерни заплати и пенсии, а те са онези, които си живеят сякаш в един друг свят в своите затворени комплекси и си взимат космическите заплати, участвайки в бордовете на поне пет компании или взимайки тлъсти хонорари за консултантски услуги.

А част от хората днес пак правят стачки или имат готовност за такива, недоволни от мизерията, ниския стандарт на живот, липсата на пари за наука и земеделие и съкращенията във БДЖ.Това е така защото трябва да си признаем, че през последните две десетилетия управляващите упорито отказваха да положат основите на една средна класа в обществото и продължиха да го разделят на един малък процент богати и на огромен процент бедни. Продължиха да правят пачки, докато останалите правеха стачки. Защото времето е тяхно. Не, не на хората , а на онези, които ги управляваха тогава, управляват ги и сега.

Мартин Иванов

журналист на свободна практика

[*] Главен герой романа Разруха на В.Зарев