НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Любов или вино

2012-02-14T08:00:00.000+02:00

Фотограф: Минко Чернев 

Трифон Зарезан или Свети Валентин? С наближаване на датата всяка година спорът добива актуалност, ревностно поддържан от двете страни.

Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14-ти февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони, сърчица. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици,наречен Валентин, живял през 3 век.

Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т.нар. валентинки.

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички.

Трифон Зарезан(или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, градинарите и кръчмарите на 14-ти февруари (по григорианския календар) или на 1-ви февруари(по новоюлианския календар), когато Българската национална църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Свети Валентин е може би най-актуалният празник сред младите. Някои от тях са на мнение, че въпросният ден трябва да бъде отбелязан подобаващо (понякога дори особено шумно), докато останалата част смята, че не е нужно да има само един ден в годината, в който да изразяват сърдечните си пориви.

Появяват се обичайните обвинения за чуждопоклонничество. Които са основателни поне до някаква степен. Вече има и практика за раздаване на безплатни кондоми в този ден на възхвала. Не е ли по-лесно да разделим бутилката с вино с най-близките ни приятели?

Любовта и виното вървят ръка за ръка. Споделени с когото трябва и с когото искаме. Надали влюбените през този ден мислят дали е правилно или не празнуването на Свети Валентин.

Останалите просто можем да се усмихнем пред бутилката вино и да вдигнем тост с приятели, надсмивайки се над празника на влюбените, продължаващ само ден.

Виктория Милорова

Всичко от автора

Заведения, общежития... Побоят в Студентски град

2012-02-13T17:39:00.000+02:00

Снимка: Минко Чернев

Градът, който никога не спи! – Студентски град, София. Една колосална тема, обсъждана и дъвкана немалко пъти в медиите от министри, политици, кметове, общински управници и т.н. Студентски град синоним на свърталище на пияници, наркомани, дилъри, побойници, мутри, мутреси и всякакъв тип отрепки, а и убийци...

Смешно ли ще е да говорим за вузове, образование и учебници?! Какви културтрегери, каква наука?!

След ужасната трагедия през 2008 год. в Студентски град със студента по фармация Стоян Балтов... След тогавашните черни дни... Какво обещаваха един министър-председател Сергей Станишев и един кмет на столицата Бойко Борисов: закон, специален режим за дискотеките, сигурност и още куп мерки за студентската общност.

Но абсурдните инциденти продължават... Пореден побой, този път отразен от медиите. На път към общежитието в малките часове две момчета и едно момиче изживяват ужаса да бъдат нападнати без причина, без провокация, както споделят те, от четирима агресивни и пияни младежи. 20-годишният Спас Цанов, студент в Софийския университет, е най-пострадал – със счупена челюст... А тези случаи са често срещани из по-тъмните улици или междублокови пространства в Студентския град, дори и през деня...

Това да бъдеш нападнат, бит, ограбен е стремежът от “нашенските коскоджамити юнаци”, плачещи за сила и пари.

“От мръсотии вече никой не се шашка!”, пък казва един художник по повод на картина. Бездушевността на днешната действителност подсказва не само че нравът ни граничи с простотия, но и че днешната младеж се изхабява твърде лесно в ползва на посредствеността.

Родители изпращат децата си във вузове, но навременната актуалност ги подвежда в “лекия розов свят”, нарисуван от афродизиаците на живота – дрога, секс, пари, сила... До утрешния ден, когато всички пак ще палим свещи и ще се молим да не се случи с нас.

Когато пак ще протестираме със силата на вулгаризма и илюзията, за да бъдем самоувереното младо поколение.... А връзката с инстутициите е “морално загинала” в кулоарите на еди-коя си сграда... Жалкият студентски статус е форма на траурния знак на неграмотността на еди-кой си господин с лъскав джип...

И дотук! До маргиналността! До бруталността! До нараненото ни образование!

Стоян Нешев

Всичко от автора

1 година без СРС-та

2012-02-13T09:30:00.000+02:00

Телефонът чува и записва всичко!

Питат ли ме дей „изгряват”

СРС-та за първи път.

Питат ли ме що става

послед месеци с „Гласа”?

Тамо аз ще отговоря:

Де се Тановата реч лей.

Дето Йовчев си бие шута.

И де бирата прелей...

Ден след ден, седмица подир седмица, месец, а после – друг, година и повече…, но резултат отново няма. Всичко е заглъхнало и опустяло. Не е за първи път в милата ни държавица.

Всеки един случай е аналогичен на цялото просъществуване на българската политическа сцена. Резултатът е минимален, но ползата за някои остава максимална. Само народът отново е заблуден. Намираме се в жабешкото блато, от чиято тиня няма измъкване.

Най-актуалното политическо събитие преди повече от година бяха СРС скандалите. Разговорите между Танов, Борисов, Дянков, Горанов, Странджев и други политически лица бяха разпространени от вестник „Галерия”. Основният акцент бе поставен върху позицията на директора на Агенция „Митници” Ваньо Танов, изразяваща разочарованието от липсата на подкрепа в борбата му за реформиране на митниците и тази с контрабандата.

След всичко това правителството за пореден път замазва нещата и дава твърде неясно обяснение за случилото се. Няма отрицание, няма потвърждение – такава е работата, когато си във високите етажи на властта.

Съществуващите хипотези за записите са няколко. Първата е, че са направени чрез специални разузнавателни средства. Друга е, че са по знание на Ваньо Танов, направени от негов верен човек.

Има и такава, свързана с впечатлението за повсеместно подслушване на спецслужбите. Резултатите са повече от предвидими – спряно е разследването от Софийската градска прокуратура. Естествено не е и открит неизвестният изпълнител на изтеклите разговори.

Законът гласи, че ако изникнат нови факти и доказателства, делото може да бъде възобновено. Едва ли! И както гласи една стара, но много вярна българска поговорка: „Всяко чудо за три дни”, та и те така.

Елена Донкова Виктория Милорова

Всичко от автора Всичко от автора

Хиляди протестиращи срещу ACTA (снимки и видео)

2012-02-12T20:36:00.000+02:00

Снимка: Минко Чернев

Хиляди протестиращи срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АКТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)...

Около четири хиляди души бяха на шествието в София, скандирайки: Не на АСТА”, "Баста на ACTA", "Стоп АCТА", "Fuck АCТА", "Спрете ACTA или ние ще я спрем". Демонстрантите тръгнаха от НДК, прекосиха централните улици и стигнаха до парламента.

Протести имаше в над 150 европейски града. У нас освен в столицата шествия имаше във Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Пловдив и др.

Във видеото на фоторепортера Минко Чернев може да видите кадри от събитието в София:

Минко Чернев

Всичко от фотографа

Мартин Карбовски и Тошо Тошев на гости в УНСС

2012-02-11T11:57:00.001+02:00

Снимка: Минко Чернев

Студентският съвет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) обещава на своите колеги от университета да ги срещне с емблематичните български имена в съвременната журналистика.

Темата на "директната" дискусия: "Обективни ли са българските медии?" с Мартин Карбовски ще се състои на 16. февруари 2012 г. от 16.00 часа в сградата на УНСС. Ъндърграунд журналистът ще представи непосредствено действителността на медиите...

„Лъжата… Бойко, Георги и други негодници“ – това е заглавието на книгата на Тошо Тошев, основоположникът на новия вестник по щандовете – “Преса”.

Бившият главен редактор на в-к “Труд” ще дискутира пред студентите на темата: „Свободни ли са медиите днес?” Срещата е насрочена за 23. февруари 2012 год. в УНСС.

За всички студенти по журналистика, пък и за всички други, които се интересуват от публицистика, се очертават интересни дебати, които могат да обяснят “света на медиите” отблизо...

Без покрив и закон

2012-02-11T09:00:00.000+02:00

Снимка: stmost.info

След трагедията в Бисер е тежко да говорим. Тази 3-метрова вълна заля село Бисер, но и цяла България.

С днешна дата селото потъва в сняг и кал. Докато фургоните не приютиха жертвите...?!

Истината обаче има дълга история. Още от 2006 год. се е знаело, че стените на язовира убиец са напукани и неукрепени. Досега - до потопа, който легендарно унищожи “българското”.

Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала досъдебно производство, образувано по чл. 335, ал. 2 от Наказателния кодекс - за причиняване на наводнение по непредпазливост. Виновните могат да бъдат лишени от свобода за срок от 5 години. Парадокс?!

Политическите словоохотливи нападки (тримата големи):

Какво ще се случи след всичко това? Тайна ли ще остане кой е виновен за трагедията - безотговорността ще падне върху пострадалите?!

Виктория Милорова

Всичко от автора

NO NAME: "Изкуството в България не е добре платено, но това не бива да спира никого"

2012-02-09T09:00:00.000+02:00

Снимка: No Name

Никому неизвестният художник в последните няколко месеца – No Name, който нарисува лицата на Азис, Николета Лозанова, Галена, Миро, Слави Трифонов, Димитър Бербатов, Стефан Данаилов и Лили Иванова досега. Остават му още две поп арт картини докрая на проекта за 10-те най-мразени и обичани личности в България. Кое е важното в изкуството – известността или картините? Защо “човекът без име” предизвика интерес и любопитство в обществеността? Да очакваме ли и портерт на премиера Бойко Борисов?

1. Защо избрахте точно така да се маскирате – черна качулка, черно расо... Не е ли твърде плашещо за зрителите или това е елемент към изкуството, което правите?

Всичко, което исках, когато започнах да показвам клиповете си, беше да акцентирам върху картините ми, а не върху мен. Затова избрах да покрия всичко свързано с мен с черна роба. Ето защо казах, че ще бъда „Човекът без име”. Всички художници подписват картините си с имeната, с които искат да бъдат известни, наопаки на всички аз реших да подписвам моите „без име” (No Name), но хората започнаха да възприемат това като мой псевдоним, което не съм търсил. Не мисля, че е плашещо за повечето хора, но се случва да получа писма от хора, които са сънували кошмари с мен.

2. Къде стои изкуството за вас в България? Или по-точно как се прави изкуство в България?

Мисля, че по-голямата част от изкуството в България се прави от ентусиасти, които просто искат да покажат това, на което са способни. И се получава.

3. Как смятате може ли един творец в България да остане анонимен – това не води ли до сензация, или напротив до съсредоточаване вниманието върху творбите на твореца?

За сега успявам да запазя анонимността си и гарантирам, че никога няма да се разкрия. Винаги, когато съм приемал предложения за изява по телевизията, съм ходил там - маскиран по един или друг начин, и никога не съм споделял името си или друга лична информация. Така, че досега успявам да държа всички в невидение, дори и най-близките ми хора.

4. Откъде Ви идва идеята за 10-те най-мразени и най-обичани личности в България? Изкуството Ви ще обозначи ли по някакъв начин политиката (освен Стефан Данаилов - актьор, но и кандидат за вицепрезидент през 2011 и депутат от БСП)?

Един ден просто разглеждах различни поп арт картини на известни личности по света. Открих, че всеки от тях има посветена поп арт картина. Опитах се да намеря такива изображения, посветени на български личности, за да ги разгледам, но не открих нищо. Казах си - ето още едно нещо, с което изоставаме от другите страни. След това си помислих, че аз мога да го направя и малко по малко започнах да обмислям идеята, докато в един момент не можех да заспя от ентусиазъм. Всяка моя картина има идея и е представена по интересен начин, за да достигне до повече хора. Относно това кого смятам да нарисувам, не мога да кажа кого ще рисувам или кого - не.

5. Жълтата преса ли е най-опасният противник на “българските звезди”? Ако вашето дело е защита - защо го правите?

Защита не е точната дума, може би подкрепа е по-правилната. Забелязвам голяма разлика между това как ние приемаме нашите звезди и това как другите народи приемат техните звезди. Просто исках да направя нещо, което да промени това, дори и в малка степен.

6. Първи в поредицата беше Азис? Има ли символика? Защо оставихте кървавия си отпечатък точно на това лица?

Той е най-обсъжданата личност в последните 10 години. Мисля, че е най-правилното име за стартирането на един такъв проект от 10 личности, които оставят противоречиви мнения в обществото ни.

7. След 10-те портрета накъде?

Единственото, с което се занимавам сега е моят проект. Знам, че това няма да продължи вечно, остават още само две картини и най-вероятно след това ще започна да се занимавам с това, с което се занимавах преди.

8. Вашият апел към всички хора, които ценят “скромното ни българско изкуство”?

Радвам се, че предизвиках вниманието на много хора от различни възрасти. Много хора ми писаха, че са се вдъхновили и са започнали да рисуват отново. Аз също бях захвърлил това и се занимавах със съвсем други неща, преди да срещна човека, когото вдъхнови мен. Съжалявам за годините, които прекарах далеч от боите и платната.

Това, че изкуството в България не е добре платено, не бива да спира никого да прави това, което му доставя удоволствие и радост.

Интервюто взе Стоян Нешев

Всичко от автора

България скърби...

2012-02-08T08:00:00.000+02:00

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Тук живея и не искам другаде да ида... Да, тук в България! В моя град, моето село, в моя квартал, в моята къща...

Ден на национален траур – националният флаг на държавните институции наполовина свален. И в този ден ли няма да се замислим?! Или ще се замислим, ама не съвсем?! Или ще си кажем – това е България с нейните управници?!

Мистерии – безброй. Но едни хора, някъде там в с. Бисер, в Харманлийско, в Свиленградско страдат, бедстват, живеят…

Един язовир “Иваново”, една скъсана стена, една 3-метрова приливна вълна, 8 жертви и хиляди домакинства – беда, напаст, злополучие, бич... Има ли нещо по-нелепо от лошата поддръжка на водоем или “приватизирани язовири”, 10 години – без никакво укрепление...

На вратата чука съкрушението. Тежко е да говорим в тези моменти за милитаризъм, популистка традиция и регионална сервилност... Извънредно грозно е!

БТР-ите водят политическите лица в трагедията. А ужасът пищи от всеки завой... Къде е предателството – природата или в човешката небрежност?

Предателството е престъпното бездушие, което през определен период от време задейства потопи, катастрофи, трагедии и т.н.

Откровено казано, време е да дишаме и издишаме отровния въздух, да премахнем катрана в кръвта ни българската...

Да запалим една свещ за светла памет на мъртвите и за светло бъдеще на живите!!! Ние сме едни от тях, познахте ли се!

„Видиш ли долу в полето,

дет се мержеят, чернеят

десетина дървя върбови?

Там било село Бисерча...

Стоян Нешев

Всичко от автора

Как потъва Бисера

2012-02-07T09:00:00.000+02:00

Снимка: livenews.bg

Ако до скоро никой не знаеше къде на географската карта е позиционирано село Бисер, то днес едва ли има българин, който да не разбра за трагедията, сполетяла жителите на населеното място.

Преименувано от Инджелии в далечната 1906г., и до днес селото носи благозвучното име Бисер. Как потъва един Бисер? За секунди. Без режисьорска намеса потъна не един голям кораб, а много здрави жилища. Намериха смъртта си невинни граждани.

Страшното! Ударна сила. Докоснали се водни частички! Язовир Фантом. Знаеше ли някой, че язовирът е опасен?

Гористи хълмове обграждат Бисера. Тук можеш да видиш диви животни, редки екземпляри. Днес може да откриеш СТРАХ. И журналистите търсеха стъпките към личните истории. Светлините на един кораб загаснаха. Мачтите разрушиха едно нормално съществуване.

Една трагедия не може да се опише. Не е хубаво и да се изживее. Тя не е картина, която може да бъде нарисувана. С настроение. Не е вдъхновение за пишещия.Трагедията не е дори подходяща локация за дръзкия режисьор. Тя не може да бъде нищо повече от накъсани изречения. Тя е погледната през Обектива. Но не този на оператора, а този на Живота.

И нека пак сме бройлери. Коричката ни отдавна не е толкова хрупкава. Ако ти можеш да разкажеш тази история, продължи... ,,В момента сме във воден капан.” ,,Някой да ни помогне, това е ад”...

Яница Маринова

Всичко от автора

Озъбено свирепо куче

2012-02-06T19:20:00.000+02:00

Снимка: bnt.bg

Пак се събуждам от озверен лай – поглеждам през прозореца: не едно, а цели четири кучета ръмжат срещу момиче тук в София, в Студентски град... Бездомни псета. Свирепи кучета. Млади хора.

Сковаващият студ и лютата зима предлагат опасности от всеки ъгъл... Някакви неясни данни показвали, че бездомните кучета в столицата намалявали... Били осиновени повече от 2 500 безпризорни песове. Както се казва, говорим на едро...

А други данни потвърждават за немалкото жертви на изгладнелите животни – деца, младежи, бременни жени, възрастни хора и др. Къде е вината – кой кого защитава? Едно умиращо куче пред уплашено или нахапано от куче дете – парадокс ли е?

Как така в най-добрия град за живеене през 2011 год. – София (около 9 000 са кучетата в Софийско по проучване от миналата година), кучета ще лаят минувачи по улицата и още повече - нападат... Има ли примамка в тези случаи...

Най-успешният метод бил хората да поискат бездомните кучета и да ги приберат в домовете си – защо? Нека да оставим тези действия на Общината – имало мобилна група, която обикаляла кварталите... Доколко са кастрирани (по скоро пуснати отново) или осиновени – не можем да предположим дали тази дейност е ефективна. Но можем да виждаме и виждаме една глутница от кучета, бягаща към нас.

Какво раздразни доброволците? – смъртоносни вируси покосяват кучешки приют в близкото до София село - Сеславци. От сдружение в помощ за животните “ДАРА” споделят пред БНТ, че набедените за агресивни кучета - не са такива, а дори им ближат ръцете приятелски т.е. невинни кучета попадат в приюти и заболяват смъртоносно.

Повечето кучета веднага след кастрация са изхвърлени извън приюта, с незаздравели рани след операцията, следователно умират бързо, недоволстват още доброволците... Какво можем да заключим, че в приютите е мизерия (т.е. не се финансират достатъчно?!), по-добре кучетата да са на улицата – там има храна и здраве за тях...

Но сякаш тези организаиции за защита на бездомните кучета в София са твърде подозрителни. Проблемът съществува трайно особено в София. Организациите се множат, а проблемът расте. Техният начин да се предлагат за осиновяване в Интернет сайтове за чужбина, вече не е коректен – предполагат се интересни финансови поощрения за “природозащитниците”, продаващи кучетата в Западна Европа.

Е, кой от тях ще иска да свърши проблемът с безпризорните песове? А пред камерата в медиите хуманитарното отношение към животните е отлично. Има ли “истински природозащитници” у нас или пак се играе на: “На си ти кучетата, дай си ми ги кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани, готови за продан.” Има ли нормални приюти у нас, или ще си играем на криеница?

След всички тези борби “ЗА” или “ПРОТИВ” остават нахапаните деца от свирепите песове... Деца, които са уплашени и плачат, щом видят куче. Тяхната травма е доминираща, болката от страха, телесните повреди... Тук имаме нужда от защита, от помощ, от хуманност! Кое е лицето на кучето?!

Стоян Нешев

Всичко от автора

Фотоистория: Как животните в зоопарка преживяват зимата

2012-02-05T16:28:00.002+02:00

Студено е. Сипе се сняг и дъжд в цялата страна. Как ли животните от столичния зоопарк преживяват тези неблагоприятни условия? Отговорът във фотографии дава Минко Чернев. Виж видеото надолу.

Минко Чернев
Всичко от фотографа

Двойната Бойколандия

2012-02-04T20:35:00.001+02:00

Снимка: slivenpress.bg

Вчера родният министър откри един Мост. Като Кост. Но с първа буква "М"! Бая пот се изля от август, докато дойде мигът на чудото. За "спешъл събитието" от София долетя иконата Бойко.

Имаме си едно мостче, което не е еднозначно само по себе си... У нас напоследък времето не е краткотрайно, а преобладаващо. Строят се отсечки, магистрали. И не му се види краят. Специален кетъринг на открито. Скалъпен от журналяги с държачки, оператори с осветяващи светлини и видни клечки. И разбира се, вино и хапки. Хапки без клечки. Да не преседне вълнението.

Лъснат с нов чеиз "Баш Майсторът" преряза поредната лентичка. За да не бъде сам си взе и другарчета. Човечето с паричките - сиреч чичо ти Дянков и още някакви небезизвестни личица.

За цялата суетня си повика и медийките. Които и този път галантно го отразиха. Бутат ли му, бутат Микрофона. Ми то така в началото на новата година можем да се сурвакаме само с отсечки. От точка начална до точка безкрайна.

Щото свръхсилите на наш "Супер Бойко" са безпределни. Нищо, че покрай празниците сподели, че се е изморил. Правилно! Трудно е да се мята с ножичката. Тоя човек си обърка професията. Идеален е за час по сръчност - труд и техника, или както там се казваше в училище.

Ако няма друг мандат поне ще знае, че неговото тайно местенце от играта "Стражари и апаши" е там, където се пресича ножицата. До края на календара остава още ремонт на 2 500 км пътища, ако поливаме всеки километър, значи ще изрежем 2 500 лентички.

Явно няма да се пести от към ножици и текстил. Няма да има предсрочни избори. Ще има асфалт. И пак ще гласуваме за "Двойната Лотхен". Спомняш ли си я тази детска книжчица. Където се намират две еднакви момичета. Еми еднаквостта на бате Бойко са магистралите. Да полеем дружно "Двойната Бойколандия"!

Яница Маринова

Всичко от автора

Какво работят студентите

2012-02-03T07:00:00.000+02:00

Снимка: nova-rabota.com

Нова година – нов късмет – нова работа! Отваряме вестника или търсим в Интернет (работа за студенти): аниматор, барман, продавач-консултат, сервитьор, рецепционист, промоутър, хигиенист, маникюрист, стигаме до масажист, брокер, преводач и др. Или стаж, бригада, работа в чужбина. Какви са възможностите пред студентите: неквалифицирана работа и дейност, която ги развива професионално.

Друга част от "висшистите" решават, че ще търсят работа след завършването си. А има и такива, които работят почасово на няколко места. Критериите на работодателите се завишават и в този случай практическата подготовка на студентите се оказва незадоволителна.

Стандартната обява за работа изисква основно - висока компютърна грамотност и високо ниво на владеене на английски език. След като имаме основата се чувстваме поне 40 % готови, а в останалите 60 % трябва да покрием другите норми на работодателя: опит (стаж), висока мотивация, комуникативност, работа в екип, допълнителни квалифицирани курсове и т.н.

Данни на Институт "Отворено общество" сочат, че на пазара на труда няма равни възможности. Най-често дискриминация има по признаците възраст, етнически произход, пол. Факт е и по проучването, че близо 40 % от младежите на възраст 18-23 год. не са наемани, защото са прекалено млади и им липсва опит. И тук се питаме защо няма контакт между образователната система и нуждите на бизнеса?

Потърсихме мнението и позицията на двама студенти: работещ и неработещ. Стефан Илчев е третокурсник по специалността “Предприемачество” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), живее от три години в столицата и досега по обясними причини не е работил в София. Ралица Мирчева е първокурсничка в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Още след записването си в университета през лятото тя остава да работи в София. Заедно с двамата направихме блиц интервю.

Ралица Мирчева

към Ралица:

1. Как си намери работа, трудно ли ти беше в тези тежки условия на пазара на труда?

Не ми беше трудно. Човек, като търси намира, всичко става с желание. Аз работя в заведение за хранене и в този момент се чувствам добре там като за начало. Навсякъде има тежки условия на пазара на труда, но в по-големите градове вероятността за работа расте. Например, в моя роден град – Свиленград много млади хора работят за 200-250 лв., които са недостатъчни, погледнато от всяка една гледна точка.

2. Чувстваш ли се удовлетворена от заплащането, покрива ли нуждите на един студент?

Определено от заплащането – не. Но според стандартите ни в България, трябва да се задоволя. Поне веднъж месечно се обръщам към родителите ми за финансова помощ.

3. Каква работна заплата би ти изпълнила нуждите като студент и като издръжка за общочовешките потребности?

500-600 лв. на месец минимум. Като се има предвид, че ние, студентите, трябва да си купуваме необходимите учебници в университета. А за допълнителна литератута да не говорим... Искаме да посещаваме кина, театри, да пътуваме до различни места и т.н. Не можем да се задоволим само с дискотеките в студентския кампус. А парите за общочовешките ни потребности са задължителни.

4. Би ли заменила работата си с такава, която те ориентира и подготвя професионално в това, което учиш в момента?

За да се усършенстваме и впоследсвтие да се реализираме, това е необходимост. Точно в този момент нямам тази алтернатива и това е съществен проблем не само при мен, ами и при повечето млади.

Стефан Илчев

към Стефан:

1. От 3 години живееш в София какво си работил до момента тук?

Не съм работил в София все още. Постоянно търся работа, но не се получава. Последният ми опит бе неуспешен със застрахователна компания, която неумело подбира своите служители. Миналото лято работих в Германия и се чувствах добре като работещ там. Просто попаднах на професионалисти и това ми даде възможност да сравня трудовите условия тук и там.

2. Чувстваш ли се дискриминиран на пазара на труда в България, понеже от няколко месеца търсиш работа?

Да, напълно! Студентите са млади хора, които се нуждаят от средства за своето препитание и обучение. Много от тях нямат опит, който на повечето работни места е задължителен, а заплащането ниско. Не може да се очаква от човек на 20-21 години да има опит 1-2 години в сфера, в която не смята да се задържа дълго. Фирмите трябва да въведат фирмено обучение или да увеличат заплащането. Така студентът ще има мотивация да се квалифицира чрез курс или програма, нещо като краткосрочна инвестиция в себе си. Самият факт, че се искат снимки в обявите, е дискриминация. Подбират се по-хубавите. И няма човек с два езика, който да иска да работи за 400 лв. Чиста експлоатация на нуждаещи се знаещи хора.

3. Каква работна заплата би те удовлетворила за собствената ти издръжка като студент и човек, нуждаещ се от храна, дрехи и т.н.?

За моя огромна радост живея на общежитие - така разходите ми намалят с над 100 лв. Нямам нужда от много - 350-400 лв. са ми напълно достатъчни, за да живея самостоятелно, но и ограничено до голяма степен.

4. Ще продължаваш ли да търсиш работа в България или ще последваш примера на много други студенти - чужбина?

Продължавам да търся работа в България, дори за през лятото. От опита и от мои приятели знам, че работата в чужбина е свързана с много рискове и много често се оказва черна дупка за лични средства. Възвръщаемост не винаги има. Но всеки е длъжен да пробва - работата и пътуването носят незабравими преживявания.

Стоян Нешев

Всичко от автора

По анцуг

2012-02-02T09:30:00.000+02:00

Снимка:sofiapost.net

По анцуг си сърфирам в Интернет и ми е голяма свободия... По анцуг от димитровградския пазар... Вчера пък четох “Шогун” на Джеймс Клавел от Интернет. Но до този момент, когато усетих тръпки в ръката ми и мишката на компютъра – блокира... Викат му АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement).

АСТА не е България да приеме закона и да стане полицейска държава, нито пък ГДБОП да ти почукат на вратата заради игрите, които играят тийнейджърите, теглени от Интернет. Нито пък романтичните сериали на жените, неизлъчени по телевизията. Нито пък да забрани да гледаме как президента на БФС Боби Михайлов върти гюбеци на новия хит на Преслава.

АСТА няма и да попречи на свободата на словото, защото то е някъде между фанфарите, лалетата и розите...

Какъв е този международен документ, който цели въвеждане на унифициран стандарт за борба с незаконното фалшифициране на продукти, защитени от авторско право и търговска марка. Как ще проличи, че АСТА е за намаляване фалшификациите на физически стоки, а след това да унищожи интернет пиратството. Но къде е границата между кражба на интелктуална собственост и споделяне на информация в Интернет?

Как да го тълкуваме като “икономическа цензура” или “икономическа изгода”? Подпрени сме на стената икономическа... България нямо и глухо даде зелена светлина, ама “под условие”, подпис със симпатично мастило, тъй както моят анцуг е “Adidas” от димитровградския пазар... Всеки един нормален български гражданин знае, че АСТА не влиза в сила, след като не е ратифицирано от парламента. Защо някакви хора в медиите ни обясняват това, сякаш сме умствено изостанал народ... Зоват се протести, а те трябва да са в самото начало...

От друга страна, според министър Трайчо Трайков, АСТА ще защитава производителите – на мебели, на млечни продукти, на козметични продукти на розово масло... Дано! Нека бъде лято!

В парламента социалистите и главно Петър Курумбашев заяви пред Би Ти Ви, че има двама министри в българското правителство, които може би е по-добре да честват национален празник на 4. юли. Нищо! Да живее нудизмът...

Стоян Нешев

Всичко от автора

Спецсъдът иска съгласуване на статии преди публикуването им (обновена)

2012-02-01T15:20:00.000+02:00

Новата структура, наречена Специализиран наказателен съд, разпрати съобщение до медиите, в което иска при поискване да му предоставят "за съгласуване" статии, отразяващи дейността на новата структура още преди да бъдат публикувани.

"Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани", уточняват в съобщението си от съда.

И продължават: "С оглед коректност и точност в комуникацията" най-учтиво молят медиите да престанат да назовават новото съдилище с всякакви прозвища, различни от официалното – Специализиран наказателен съд. За пример е посочено популярното наименование "Антимафия".

От съда уточняват още и, че официалната му политика "не предполага даване на интервюта от съдиите, при постановяване на съдебни актове, както и коментар на същите".

Всякаква информация щяла да се иска писмено.

По-късно пуснаха второ съобщение, в което уточниха, че се надяват този път да бъдат разбрани:"Във връзка с писмото, което ви изпратихме и отразените в интернет опити за цензуриране на пресата от страна на Специализирания наказателен съд, ви уведомяваме, че единствената цел на въпросното писмо е подобряване на комуникацията между съда и медиите. Нито имаме желание, нито възможност да цензурираме вашите статии и не се съмняваме в обективното отразяване от ваша страна на подадената от съда информация".

Оттам поясняват, че са искали да кажат, че всяка информация "предоставена от съда, ще бъде съгласувана със съдията, разглеждащ делото". Наясно сме, че нямате задължение да ни изпращате съдържанието на статиите, които ще публикувате, нито ние имаме контрол върху този процес", става ясно от съобщението.

Vox pópuli vox Déi*

2012-02-01T15:00:00.000+02:00

Снимка:grada.bg

За него казват, че е честен и работлив човек. Хората, които го познават, говорят с усмивка за него. Започва стъпка по стъпка и сам извървява пътя към успеха като бизнесмен. Ориентира се към политиката. Сега заема длъжността президент, но не президент на корпорация, а на Република България. Полага клетва пред Народното събрание на 19 януари 2012г., а церемониално поема щафетата на 22 януари.

След отсъствието на първата дама от официалната церемония обществото и медиите гръмнаха с въпроса „Къде е г-жа Плевнелиева?”. Коментарът на президента относно нейната непоказност е, че българите и българските медии трябва да следят действията на президентите и политиците, а не тоалетите на първите дами. Отсъствието на Юлияна Плевнелиева все още поражда противоречиви послания и отзиви.

През първата седмица като държавен глава Росен Плевнелиев не закъсня с изпълнението на едно от обещанията си и извади на показ в интернет пространството поетите по време на своята предизборна кампания ангажименти. Те могат да бъдат открити на сайта на президентството - http://www.president.bg/news.php?id=4507.

Последва работно посещение в Брюксел, където президентът се срещна с Андерс Фог Расмусен (генерален секретар на Алианса), Жозе Мануел Барозо (председател на Европейската комисия) и Мартин Шулц (председател на Европейския парламент). И в НАТО, и в ЕС оценяват бързата визита на Плевнелиев след влизането му на „Дондуков”2.

Росен Плевнелиев и Бойко Борисов обсъдиха смяната на посланниците ни, от които 17 от 25 са били агенти на Държавна сигурност. Може би организацията за тази чистка трябваше да бъде направена по-рано, въпреки отмяната на лустрацията в дипломатическата служба от Конституционния съд.

Подписът на президента бе положен върху укази, с които той освободи от длъжност досегашното ръководство на Националната разузнавателна служба и на негово място назначи ново. Полк. Драгомир Драганов зае мястото на заместник-директор на НРС и бе удостоен с висшето офицерско звание „бригаден генерал”. Другият заместник-директор е полк. Георги Миленов.

Още преди встъпването на новия президент в длъжност имаше негативи към неговото избиране от поддръжниците на различни партии. Е, вече е факт заетата позиция в държавата от Росен Плевнелиев.Да се надяваме, че тези, които са били против възкачването му на президентския пост, след няколко години, а може и в по-ранен етап, ще оценят положително бъдещите му действия, а онези, които са спечелили неговото доверие още преди Избори 2011, ще бъдат удовлетворени от направения избор.

*Vox pópuli vox Déi - глас народен – глас божи (лат. език)

Елена Донкова

Всичко от автора

Новото фискално семейство е факт

2012-01-31T20:23:00.001+02:00

Премиерът потвърди "ЗА" европейския фискален план
Снимка:europe.bg

Споразумението за създаването на т. нар. „фискален Шенген” е вече факт. Страните от Еврозоната се споразумяха за въвеждането на по-строга фискална политика, но не всички – 25 държави одобриха идеите на Германия и Франция.

Великобритания не бе сред тях, тъй като британският премиер Дейвид Камерън заяви, че това не е в интерес на страната. Чехия също не е съгласна с условията на новия съюз.

Новоформираното споразумение предвижда дефицитът в страните членки да е по-малкък от половин процент, а ако той скочи до над три на сто - да бъдат налагани санкции. България е сред страните, одобрени и одобрили „фискалния Шенген”.

Той трябва да влезе в сила от юли тази година и така наред с редицата ни членства, страната ни ще отговаря и пред новото си понамаляло европейско семейство. Според мнението на икономисти България има полза от членството си в новия пакт, но това далеч не е решение на досегашните й проблеми.

Как обаче ще бъде намален драстично дефицитът в страната, все още не е ясно?! На фона на вътрешните кризи в страната, скандалите в МВР и разклатеното доверие към правителството, тази крачка встрани трябва да донесе стабилност и да намали риска от последвали финансови сътресения.

Цената, която трябва да се плати обаче, може и да е прекалено висока. Намаляването на дефицита съвсем не е лесна и бърза задача. Решението й ще бъде съпроводено с големи финансови ограничения. Как би се разделил премиерът със скъпите си магистрали, ако се наложи ?!

Парадоксално или не, но ако не отговорим на строгите мерки, ние ще плащаме глоба. Значи хем дефицитът на страната ще е по-голям, хем и дълговете ни ще са по-големи. Хем ще се стремим да задействаме все повече проекти, хем ще се наложи да спираме такива, които просто не можем да поберем в отеснелия си бюджет.

Министърът на финансите Симеон Дянков ще трябва да се превърне в истински финансов виртуоз, ако иска всички да са доволни – старото „Европейско семейство”, новото „Европейско семейство”, страните извън двете семейства, опозиционният лагер в страната и най-вече гражданите.

Това ще е трудна задача, но грандиозните промени в кройката на „колана” ще започнат още от 1. март тази година, когато 25-те страни подписват пакта.

Лидия Богданова

Всичко от автора

Възхвала на престъпността

2012-01-31T11:00:00.000+02:00

МВР вижда всичко по време на акциите си
Фотограф: Минко Чернев

През последните няколко седмици медиите гръмнаха след случая със (битото по време на спецакция) семейство Начкови. Опозицията намери идеалния момент да нададе вой срещу вътрешния министър Цветанов, а премиерът Борисов от своя страна го подкрепи, поиска наказания за превишилите правомощията си.

Наказани има, но доволни от скандала явно няма. Опозицията не постигна заветната цел (оставката на Цветанов), пострадалото семейство едва ли някога отново ще има вяра в родното правосъдие, но въпреки всичко, разследванията по случая продължават.

А през това време, при поредната спецакция, в която беше задържан, издирваният от „Европол” българин - Стефан Кленовски, се появиха твърдения за повторно превишаване правата на полицаите. Съпругата му, станала свидетел на ареста, заяви пред Би Ти Ви, че над съпруга й е оказано полицейско насилие.

Версията на Валери Йорданов, директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), е съвсем различна. Според него служителите на реда не са превишили правомощията си, защото е нямало съпротива. Това се потвърди и от показаните по-късно записи от камерите на столичния мол, на които ясно се вижда, че полицаите не са нарушили правата на Кленовски и над него не е упражнено насилие.

Четирима свидетели също потвърждават, че акцията е преминала без инциденти. Този случай далеч не е единственият, за който се твърди, че служителите на МВР са действали неправомерно, но е поредният в рамките на няколко седмици.

Престъпниците у нас се изхитряват все повече и подобно на жертви, изискват опека от държавата, чийто закони те неколкократно са нарушавали. При първия възможен случай се обръщат към законодателството да защитят своите права, защото те са били (уж) нарушени ..?!?

Общностните права изглежда могат да се нарушават безнаказано, но личните.... виж това е съвсем друг вид престъпление. Акциите, проведени през последните няколко дни, дори и да имат положителен ефект както за Министерство на вътрешните работи, така и за обикновените граждани (все пак това са удари срещу престъпността у нас ), то ефектът неименуемо ще бъде заглушен от гръмналия скандал.

Очаквам всяка следваща акция да бъде съпроводена с оплаквания за полицейско насилие, защото това отклонява вниманието на медиите, гражданите и институциите от основната сюжетна линия. Премиерът бе категоричен, че това е недопустимо. Цветанов от своя страна неколкократно повтори, че във всички страни стават подобни грешки, а Валери Йорданов заключи, че престъпниците ни вече са с „нежни души”.

Това означава ли, че всеки престъпил закона, може спокойно да бъде обявен за жертва, да запретне ръкави и да застане от другата страна на скамейката и от обвиняем да се превърне в обвинител ?!

При всички случаи, ако подобни инциденти се превърнат в част от ежедневния ни живот, винаги ще имаме два изхода, когато сме изправени пред органите на реда – да сме „Виновникът”, или „Жертвата”.

Лидия Богданова
Всичко от автора

От Цветан Цветанов до началника на районното

2012-01-30T16:13:00.001+02:00

Снимка: dariknews.bg

Да започнем от средата – убито 17-годишно момиче от Перник, бито семейство от Мировяне, ГДБОП, МВР, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, кучета, пържоли, 5 кутии цигари и т.н. От вътрешния министър, през главния секретар на МВР, през директора на СДВР до началника на райoнното управление - нашата полиция ни пази!

Ние мълчахме през този студен и страшен полицейски януари. И сега трябва да си отговорим на реторичния въпрос: “С какво са хванали националния отбор по допинг?”, отговорът е категоричен: “С щанги”. Тук нашият национален отбор е Министерството на вътрешните работи (МВР) с “пълководец” Цветан Цветанов, назначен от премиера Бойко Борисов.

1. “Случаят Мирослава” – изчезналата Мирослава от Перник на 7 ноември 2011 год., която както стана ясно бе отвлечена и убита... Какво чухме, какво видяхме? – едно недъгаво МВР по един жестоко криминален случай. Множество хипотези, догадки и чак тогава факти, които “стресираха” българската общественост уродливо.

Нямаше етика, нямаше морал в тези правоохранителни институции... Нямаше и психолози, и криминалисти, и криминолози? Ефектът е “общопризнат”: отвличане и убийство на Мирослава, действия на полицаи при самоубийството на основния заподозрян и полицейският началник, дал прикосновение с оръжието на заподозрения. 1:0 за МВР и вътрешния министър Цветанов!

2. Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) в Мировяне – семейство Начкови обвинено с търговия на безакцизни цигари. Разбит дом в село Мировяне, маскирани полицаи за 5 кутии ментолови цигари, хаос и отново “стресирани” хора.

Някакви извинения, различни “порицания”, дисциплинарни наказания и налудничави грешки на ръководния състав на акцията... Сърдити премиерски изказвания, за да се скрие “дамоклевият меч”. И “опозицията” иска оставката на Цветан Цветанов.

Семейството от Мировяне признава, че през 2009 г. срещу тях е имало едно дело за продажба на цигари без бандерол. И така продължаваме... Ако това е било грешка, а по всичко личи, че е така – къде е мъжкарството в МВР, къде са мъжките думи пред обществеността, които сплотяват настръхналия беден българин, който е и сам-самин в държавата на криминалното! Отсъстват!

Две крайно непрофесионални операции в рамките на една седмица – на какво ги учат в школата в “Симеоново”?

България познава безличността! С високи токчета се стига до жълтите павета, но след време как ще стъпеш по студения асфалт – бос, криминално бос...

— ...Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
— Купуваме ги — отговаря едва сдържано един от нас.
— Тъй ли? Браво! — одобрява той с пълни от сочната круша уста. - Аз обичам круши.

из “Бай Ганьо”

Стоян Нешев

Всичко от автора

Разписанието за всички курсове по журналистика в УНСС (летен семестър)

2012-01-30T07:00:00.000+02:00

Летният семестър в Университета за национално и световно стопанство започва на 30.01.2012 год. (понеделник). "Новата журналистика" публикува програмата на всички студенти по журналистика във ВУЗ-а.

1-ви курс

2-ри курс

3-ти курс

4-ти курс

Източник: Сайтът на УНСС

Булевардно грозен расизъм

2012-01-26T20:09:00.004+02:00

Според главния редактор на "7 дни спорт" думата "чернилка" не е расизъм /Фотограф: Минко Чернев/

Едно забелязано расисткото заглавие от широката публика на първата страница във вестник "7 дни спорт" ("Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки", 18.01/2012 год.) проговори...

Нащрек е и омбудсманът на България Константин Пенчев. Сезиран бе и главният прокурор Борис Велчев "за извършване на престъпление за подбуждане към дискриминация и омраза, основани на раса от журналисти на вестника".

Затова настояваха Българският хелзинкски комитет (БХК) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Неодобрително се изразиха и граждани в социалните мрежи...

"Не виждам нищо расистко в това заглавие. Тя ("чернилки") е неподходяща дума, защото е уличен жаргон, но тя не е обидна. – каза собственикът и главен редактор на в-к “7 дни спорт” Юлий Москов пред ТВ7.

Трябва да кажа съжалявам, че съм огорчил много хора с това заглавие на първа страница. Не съм искал, но наистина няма нищо расистко и никаква нетърпимост. То е съвсем случайно". И "Златен скункс" от предаването по Би Ти Ви "Господари на ефира" получи Москов. Реакцията му бе потвърдителна, че не съжалява и категорично заяви, че това е “творчески пример за младите журналисти”.

През 2010 год. същият Москов сподели пред студенти на УНСС, че езикът в интернет форумите е ужасяващ и издава липсата на морал в младото поколение.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

По темата: Юлий Москов: "Достоверността в интернет клони към нула"

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Расисткото заглавие на първа страница на "7 дни спорт"

Но от тогава е изминало немалко време... Как се пишат новини? Редно е да не се приемат определения като "чернилки" нормално в обществото. Читателят и гражданинът също са потърпевши от този акт в българската медия, освен обидата, която противостои на журналистическата етика, е явно и престъплението по чл. 162 (1) от Наказателния кодекс - подбуждане към дискриминация и омраза, основани на раса.

Сега чакаме позицията на институциите... И докато чакаме, трябва да разграничим – стойностното журналистическо четиво по вестникарските щандове и репове от булевардното, интелектуалното скудомие и “евтините вестници” (penny press).

Расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, вкл. нетолерантност, дискриминация и враждебност срещу малцинствата в едно четиво са равносилни на онези булевардно русите четива – клюките, които сравняват читателя със земята.

Разбира се, присъдата е гражданска позиция и отговорност. Огрубеният език, та той си е официален на улицата – нека си стои там. Но някакви правила подсказват, че в медиите този език е непорядъчен.

И този “знак на овчедушие” бележи цялата гилдия в десетката с безбройните примери за простотия в журналистическите текстове. Докато продължаваме да слушаме оглупяла реч и по ТВ.

Въпросът се разраства и не само заради безумното заглавие в “7 дни спорт”. Българската булевардна медия се излюпва всеки ден – грозно и цинично. Наблюдаваме ново изобретение в печата, ама не на Гутенберг! Страшно е!

Стоян Нешев

Всичко от автора

Блогът е с нова поща - new_journalism@abv.bg

2012-01-23T22:03:00.001+02:00

Поради технически причини блогът "Новата журналистика" има нов и-мейл адрес - new_journalism@abv.bg

Както и досега там може да изпращате мнения, препоръки, сигнали и каквото пожелаете. Останалите канали за комуникация остават същите:

"Фейсбук" - http://www.facebook.com/pages/НОВАТА-ЖУРНАЛИСТИКА/160699048642

"Туитър" - http://twitter.com/#!/New_Journalism_

Жив е той - жив ни е спортът

2012-01-07T16:08:00.001+02:00

http://www.hopmancup.com

И точно на Богоявление - един от най-значимите християнски празници, когато празнуват около 150 000 именници - българският тенис ни върна в спорта. Търсихме светлина в тунела – и Бойко стана отличен футболист. И немалко пъти футболни агитки се саморазправяха с юмруци, вандалски по софийските улици.

И на "Лудогорец Арена" ходим да гледаме качествени дербита. И доктор хонорис кауза на Пловдивския университет Христо Стоичков пое Литекс само да спечелим в спорта. И бюрократичните институции ни бяха виновни, че не ни върви в играта. (Не само футболът е спорт...).

Но ето за сметка на слабия ни футбол – двойката Григор Димитров и Цветана Пиронкова са нашите победители в Австралия. В последния си мач на тенис турнира "Хопман Къп" срещу САЩ в състав Марди Фиш и Бетани Матек-Сандс тенисистите ни се наложиха с 8:5 и така спечелиха целия двубой с 2:1.

Българите завършиха втори в своята група. Но счупиха каръка на българския спортен запалянко, който вече е горд - национално горд... Преди това Цвети Пиронкова започна с фалстарт срещу Бетани Матек-Сандс, но Григор Димитров постигна фурор, един от най-големите успехи в мъжкия тенис, след като победи световния номер 8 при мъжете, а именно Марди Фиш.

Блестящото представяне на българите е победният гейм за България, който ще върне зрителите пред ТВ екраните и по стадионите. Спомняме си през юли м.г. 11-тата поредна Световна купа на Петър Стойчев. Той стана световен шампион в открити води на 25 км в Шанхай (Китай). През септември пак м.г. се сещаме за световните шампионки по художествена гимнастика със съчетанието си с 2 обръча и 3 ленти – златните момичета на Илияна Раева.

Друго златно момиче на българската борба - Станка Златева (Спортист на 2011 година) стана за пети път световна шампионка в кариерата си. През октомври Кубрат Пулев заслужено спечели Интернационалната титла на Международната боксова федерация (първа в категорията на свръхтежките български боксьори). Жив е той! Жив ни е спортът!

Стоян Нешев

Всичко от автора

Знаем ли как да живеем

2012-01-05T10:00:00.000+02:00

Фотограф: Минко Чернев

В днешния свят на глобализация, животът ни е пълен с парадокси. Имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, ядосваме се твърде лесно, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия...

Обичаме твърде малко и мразим твърде често. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; на големите мъже и дребните души; на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Но по Коледа и Нова година като че ли всички стават с една идея по-добри. Дали заради добрата стара традиция с разменянето на подаръци, детското очакване на белобрадия старец, или заради тайната надежда, че коледното чудо наистина съществува.

По това време на годината все някой се досеща, че иска да направи едно добро дело. В това отношение е нелепо да се говори за "благотворителните" кампании, приканващи ни "любезно" да дарим по един смс за децата в нужда.

Стремежът към такава постъпка е може би стремеж към преосмисляне. На това, което имаме, не го оценяваме. Дали сме прекалено заети или в човешката природа е заложено постоянно недоловство от заобикалящото ни.

Понякога се случва да се замислим. Точно когато направим добра постъпка. Осъзнаваме, че имаме повече, от колкото сме предполагали. И че това ни е напълно достатъчно. С отминаването на празника, всичко започва отначало. Връщаме се в еднообразното ежедневие, забравили краткотрайния проблясък. До следващата Коледа. Което си е още един парадокс.

Виктория Милорова

Всичко от автора

След палежите на коли, идва рязането на гуми

2012-01-04T09:00:00.000+02:00

Кадър от видео на запалените умишлено 4 коли в Студентския град в София през декември
Снимка: Аз, репортерът

Шест жълти коли (таксита) се събуждат на паркинга с нарязани гуми. Шофьорите на колите разбират за сполетялото ги нещастие при качване. Всички те по традиция се паркират на общ паркинг в столичния квартал Стрелбище. Оказва се, че гумите са нарязани на едно и също място и деятелят се е постарал да не могат те да се поправят.

По думите на един от шофьорите една такава гума струва над 150 лв. Ясно е, че действието се развива през ноща. Смелчагата успява да изненада бакшишите и да им извади работа в дни, когато има най-много работа и когато биха си докарали най-много доходи. Попадам случайно на един от пострадалите шофьори, който разярено споделя:

"От десет години съм с тази кола. Винаги я паркирам тук и такова чудо не ми се е случвало. Аз ще го намеря кой е. Има камери, ще го проследя. Нещо много им идва смелостта", заявява ядосано той.

За този шофьор случилото се е прецедент. Но за цялостната картина у нас не е. Явно смелостта ни идва, когато някой друг започне. И после лесно се довършват дела. Явно в разцепените гуми има скрити послания. Може и въобще да няма. Но на какво се дължи това? На липса на работа? Избиване на комплекси? Отмъщение.

И то по време на празници, когато уж ставаме по-добри. Ще залепим и ще продължим. Но, когато счупим нещо, нещо което е вътре в нас, трудно ще сглобим. Подпалихме душите си!

Яница Маринова

Всичко от автора