ZorniZZa PiZZa

Ванилова Страчатела торта с швейцарски маслен крем

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Thu, 22 Feb 2018 12:47:00 +0200

Знам, че не съм писала в блога oт половин година, но имам повече ангажименти, откогато и да е през живота ми. Оставям тук тази торта и се връщам към задачите.

Ванилова Страчатела торта с швейцарски маслен крем

за торта с диаметър 18см и височина 10см

За блата:
4 белтъка
щипка сол
100 г захар
9 жълтъка
1 ч. л. ванилов екстракт
100 г брашно

За крем „Страчатела“:
200 г течна сметана, минимум 30% масленост
200 г бял шоколад
200 г заквасена сметана
50 г пудра захар
100 г нарязан млечен шоколад

За швейцарския маслен крем:
75 г белтъци
155 г захар
225 г студено краве масло, нарязано на кубчета
1 ч. л. ванилов екстракт
сладкарски бои по желание

Приготвяне на блата:

Разбийте белтъците с щипка сол на сняг. Заделете 2-3 с. л. от захарта за жълтъците и разбийте белтъците с останалата захар до твърди върхове. Разбийте жълтъците до побеляване, прибавете и ваниловия екстракт. Добавете белтъците към жълтъците, разбъркайте внимателно и прибавете брашното на 2, 3 пъти. Бъркайте внимателно с шпатула, така че да запазите максимално въздуха в сместа. Застелете голяма правоъгълна тава с хартия за печене и я намаслете леко с растителна мазнина. Изсипете сместа върху хартията и заравнете с шпатула. Изпечете блата за 8-10 минути във фурна, предварително загрята на 220 градуса. Извадете го от фурната и веднага го отлепете от хартията, навийте го на руло и го оставете да изстине.

Приготвяне на крем „Страчатела“:

В малка касерола загрейте сметаната до кипване. Прибавете белия шоколад, начупен на парченца. Сложете сместа във фризера за 2-3 часа. Разбийте с миксер на висока степен, докато се сгъсти. Прибавете заквасената сметана и разбийте за кратко. Добавете шоколада и разбъркайте. Съхранявайте крема в хладилник.

Приготвяне на швейцарския маслен крем:

В идеално суха и чиста купа сложете белтъците и захарта. Поставете купата на водна баня и бъркайте сместа със сладкарска тел, докато достигне 60 градуса. Ако нямате термометър, проверете като потопите леко пръст – трябва да ви пари и да не можете да го задържите дълго. Внимавайте да не пресечете белтъците, не позволявайте водата във водната баня да заври, следете процеса и не оставяйте белтъците без надзор. Свалете от водната баня и продължете разбиването с миксер на висока степен, докато се образуват твърди върхове. Прибавете маслото на части, като след всяка разбивате за кратко, докато се усвои. Прибавете ванилията и когато видите, че кремът се е сгъстил, значи е готов. Съхранявайте го в хладилник до момента, в който ще декорирате тортата. Преди използване го извадете за 1 час да се отпусне и го разбийте отново.

Сглобяване на тортата и декорация:

Нарежете блата на ленти, с такава дебелина, каквато искате да е височината на тортата. Намажете ги с крем и ги навийте спираловидно, така че да се образува една торта, която трябва да поставите в тортен ринг или в обикновена тортена форма с падащо дъно. Оставете тортата да стегне за една нощ в хладилника. Отделете внимателно тортата от формата и я прехвърлете върху поднос. Измажете я с крема (той трябва да е мек и разбит още веднъж). Разпределете крем в няколко купички, оцветете го в различни бои и напълнете няколко поша с различни метални накрайници за цветя и листа. Направете розички и други цветя от масления крем, оставете ги в хладилника за 30 минути да стегнат и ги подредете върху тортата.

Съни Т(р)и Рекс

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Mon, 4 Sep 2017 19:57:00 +0300

Много се забавих с тази публикация, но наистина имам страшно много неща на главата си, просто не е за вярване! Днес, например, още със ставането си, направих късо съединение вкъщи и цял ден бяхме без ток. Жена, клоняща към патица, в пълния смисъл на думата съм!

Т(р)и Рекс партито подготвих буквално за два дни. Мислих го 5 месеца и накрая го смотах за 2 дни. Яд ме е, но какво да се прави, ще се реванширам на себе си другия път. Важното е, че Съни и всички деца бяха много щастливи и си изкараха добре.

Празникът започна от сутринта. Надухме много балони (не тези фалшивите на снимката, те са сложени умишлено, защото прикриват един спускащ се от шкафа чорапогащник на Инк), сложихме му една чаена свещ (да, не мога да намеря нормални свещи в тази къща!), една паста "Иглика" и подарък, пълен с динозаври. Голямо скачане и радост беше!

Тортата е шоколадова с ванилов мус. Аз, естествено, не си я харесах, защото съм мрънкало номер едно :)

Къпкейкове направих 2 вида - шоколадови с парченца шоколад и пресни малини и ванилови.

Имаше огромно количество варена царевица и сандвичи с песто Дженовезе и моцарела и с пуешко филе с топено сирене.

Нямаше как да мине без бисквитки :)

Идеята беше всичко да прелива от динозаври - подаръците, блузата му, кецовете, пижамата, с която го сложихме да спи, дори чорапите му бяха с динозаври.

Партито мина толкова бързо, останаха хубавите снимки и емоциите. Благодарим ви, приятели, че бяхте с нас и в този слънчев ден!

Сладкиш със сладко от смокини

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sun, 28 May 2017 15:09:00 +0300

Докато се наканя да пиша, Иринджоска стана на 3, после на 4, а скоро мисли да става и на 5 месеца :)

Расте още по-бързо и от Съни. От третия месец прави опити за пълзене, а вече на четири, те са почти успешни, защото успява да се предвижи. Оставям я в единия край на леглото и за секунди е на другия. Вече успя и да падне! Издава много сладурски звуци, смее се с глас, реагира на познати лица, но е контактна и с непознати. Въпреки че е постоянно в ръцете ми, ми липсва във всяка минута, в която сме разделени!

Тук съм я снимала на първия ѝ имен ден. Обсебена съм от сладостта и нежността ѝ!

Станимир също много си я обича и по цял ден я гушка и целува.

А той колко е пораснал...! Говори много на български и английски, може да брои, познава буквите, цветовете, животните, превозните средства, динозаврите.

Обича музиката и пее изключително вярно за малко дете. Кара перфектно колелото за баланс и само да порасне Иринка и да вземе неговото, ще му купим директно голямо колело. Много щастливи и весели са дните ни с това забавно малко момченце! Единствено ме тревожи с нищояденето си (разбирайте само плодове, зеленчуци и кисело мляко), но и това ще си дойде на мястото.

Днешната рецепта е от тефтера на маминка. Маминка, която преди месец празнува с дядо Златна сватба! Днес пък, дядо има рожден ден. Да са ни живи и здрави, че да празнуваме и диамантена сватба (русенските ми дядо и баба пък, след 2-3 години ще честват диамантена, дано и те да са ми здрави)!

Сладкиш със сладко от смокини

Рецепта от маминка

Необходими продукти:

За тестото:

250 г меко масло
160 г пудра захар (1 ч. ч.)

4 жълтъка
130 г кисело мляко (5 с. л.)

1 ч. л. сода бикарбонат

2 ванилии

360 г брашно (2 ч. ч.)

За трохите:

100 г от сместа за тестото

70 г брашно

Допълнително:

250 г сладко от смокини

220 г захар

4 белтъка

щипка сол

Приготвяне на тестото:

Разбийте маслото с пудрата захар на пухкав крем. Прибавете жълтъците на два пъти и разбийте отново. Сложете содата в киселото мляко, разбъркайте и ги оставете да си взаимодействат 2-3 минути. Прибавете ги към тестото, сложете ванилиите и брашното. Разбъркайте до гъсто тесто и заделете 100г от него. Разстелете тестото в тавичка, застлана с хартия за печене, а отгоре подредете нарязани смокини от сладко.

Приготвяне на сладкиша:

Разбийте белтъците на сняг с щипка сол. Прибавете захарта на 2-3 пъти и разбийте до твърди върхове. Разпределете ги върху тестото с подредените смокини. Заравнете внимателно с шпатула или лъжица, а по края може да използвате и пош с накрайник за по-ефектна декорация. Смесете заделенето тесто с брашно, омесете твърдо тесто и го настържете върху белтъците. Изпчете сладкиша на 180 градуса за около 40-50 минути или докато клечка, забита в тестото излезе суха. Ако започне да прегаря отгоре, покрийте го с лист алуминиево фолио. Охладете за поне два часа преди да го разрежете.

Поема за Погачата на бебе Ирина

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Thu, 27 Apr 2017 11:29:00 +0300

Погачата на бебе Ирина

Всичко започна с идея една -
русалка да бъда в искряща вода!
Сред захарни миди, перли, звездички,
да бляскам кокетно и мигам с очички!

Мама уши ми лента за косичка,
макар че е гола мой'та главичка.
Накупихме чашки, салфетки и вази
и скрихме ги в шкафа, че бате нищо не пази!

Бисквитки изящни ми мама направи,
покри ги с хартия и в кутия остави.
Шарени покани мигом сътвори
и приятелки трийс'тина набързо наброи.

Молдчета морски от Силвето взе
и експедитивно се с партито зае.
Моркови настърга, близо килограм
и вкусен крем направи - сметанов със банан!

Блатове изпече, тортата сглоби,
уви я грижливо и легна да поспи.
Събуди се по тъмно и за глава се хвана:
"Какво се моткам още?! Време не остана!".

Впрегна двете каки, маминка и тате
по нощи́те мрачни - докато спи бате.
Мачкаха фондани, сто тави измиха,
няма да ви казвам, що кафе изпиха!
Тази крейзи мама, мярка си не знае,
че не са сладкари, даже хич не хае!

Помощ пак пристигна! Още в ранен час -
от автобуса слезли и първа спирка в нас.
Декорите прекрасни ми Инчето скрои,
а бате Алки снимки страхотни сътвори!

Айльоната ми масата красива подреди,
а всички други вкупом козируваха дори:
"Ти - бърши праха! Ей ти таз' салфетка!"
"Зуз, от магазина друго...?" - "Не!!! Направила съм сметка!"
И пак по телефона изкряка силно мама:
"Аааа, не! Върни се бързо! Лепило сухо няма!".

Макар че лудо малко започна този ден,
спретнаха се всички, облякоха и мен.
Гостите дойдоха, Алкинчо кляка, щрака...
Че мама иска снимки със всяка моя кака!

Тодлърите диви се скриха в друга стая,
'що скачаха кат' бесни, не ща и хич да зная!
Подхвърляха бисквити, целувки и бонбони,
с играчките се биха и пукаха балони*.

От всички най-крив беше брат ми Станимир,
все някой нещо му крадеше и той рева безспир!
Мама го заточи в кухнята самичък:
"Не ще излезеш, Съни, не станеш ли добричък!".

А аз - тъй блага, мила - ни "гък" дори не казах!
Че дама кротичка съм, на всички го доказах.
Дори щом питка сложи в устичката ми мама
веднага примирих се и се намръщих само*.

Подаръци чудесни ми всички подариха -
дрешки, въртележки - акъла ми изпиха!
И картички красиви, с пожелания най-мили,
с обич ще разглеждам през идните години!

Партито ми беше тъй хубаво и сладко,
за жалост си отиде и стори ми се кратко.
Но искам аз на всички тях да споделя,
че много ги обичам и от сърце БЛАГОДАРЯ!!!

26.04.2017г.

* Нито едно дете не е пострадало сериозно по време на купона, изключвайки три и половина годишен юнак, който се размина само със сцепено челце и екскурзия до спешното, но развръзката е положителна - няма да остане и белег!

* Нито едно дете под 3 месеца не беше захранено с питка, бисквитка, бонбон, макарон или не-дай-си-Боже ПИРОН!

Снимките са дело на талантливия Alkin Özkan Photography

Ванилова торта с боровинки и маскарпоне (drip cake)

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 18 Mar 2017 15:59:00 +0200

За втората месечинка на Иринка отново спретнахме малко парти.

В обедните почивки на Николай го посрещаме с пържени картофки, хот дог, жълта лимонада (не бях пила от години!) и разбира се, торта.

Докато ние хапваме доволно, слушаме музика и си лафим безгрижно, "рожденичката" обикновено проспива празника си. Ето я тук, точно на втората си месечинка, току що измерена и претеглена - 6,400г, 62см. Направо шестмесечно бебе!

Ванилова торта с боровинки и маскарпоне (Mascarpone and blueberry drip cake)

Необходими продукти:

за торта с диаметър 20см и височина 10см

За блата:

Адаптирано от Passion 4 baking

60г меко краве масло

225г кристална захар

220г брашно

1 и 1/2 ч. л. бакпулвер

щипка сол

175мл леденостудена вода

1 ч. л. ванилов екстракт

2 белтъка

За крема:

250г маскарпоне

1 ч. л. ванилов екстракт

180г пудра захар

200 г крем сирене

150г заквасена сметана

За сладкото от боровинки:

150г замразени или пресни боровинки

10г натурално нишесте

1 с.л. вода

30г захар

За масления крем:

140г краве масло

140г пудра захар

1 ч. л. ванилов екстракт

За глазурата:

65г мл течна сметана, 30% масленост

160г бял шоколад

2-3 капки лилава сладкарска боя

Приготвяне на блата:

Разбийте маслото и захарта, докато се обединят напълно. В друга купа смесете брашното, бакпулвера и солта и ги разбъркайте добре. Прибавете леденостудената вода и брашнената смес към маслото и захарта и разбийте на ниска скорост, докато получите хомогенна и гладка смес. Прибавете ваниловия екстракт и разбъркайте. Разбийте белтъците на сняг и ги прибавете към сместа, разбърквайки внимателно с гумена шпатула. Изсипете тестото във форма, застлана с хартия за печене и изпечете блата в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40-50 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе суха. Оставете блата да се охлади за десетина минути, извадете го внимателно от формата и го прехвърлете върху метална решетка до пълното му охлаждане.

Приготвяне на крема:
В купа разбийте маскарпонето, ваниловия екстракт и пудрата захар. Прибавете крем сиренето и заквасената сметана и разбийте отново за кратко. Оставете крема в хладилника.

Приготвяне на сладкото от боровинки*:

Сложете боровинките в малка касерола заедно със захарта. Бъркайте на слаб огън, докато захарта се разтопи. Размийте нишестето във водата и го прибавете към боровинките. Оставете сместа на котлона за около 5-6 минути, докато се сгъсти. Оставете я да се охлади.

*Можете да използвате и готово сладко, но това, което ви показвам няма много захар и леко киселее, което добре контрастира на по-сладкия крем. Ако използвате сладко от буркан, намалете захарта в крема.

Сглобяване на тортата:
Разрежете внимателно блата на 3 части. Застелете формата, в която сте пекли блата с фолио за свежо съхранение. Поставете най-отдолу блат, намажете с половината от боровинковото сладко. Разпределете половината от крема, сложете още един блат и притиснете леко. Сложете остатъка от боровинковия крем, крема и третия блат. Завийте тортата с краищата на фолиото и я приберете за една нощ в хладилника.

Приготвяне на масления крем:
В купа смесете маслото, захарта и ваниловия екстракт. Разбийте за около 15-20 минути, докато получите пухкав и нежен крем. Извадете тортата от хладилника и внимателно отстранете формата и фолиото. Измажете торатата с масления крем и я приберете в хладилника.

Приготвяне на глазурата:

В малка касерола сложете сметаната на огъня, докато заври леко. Прибавете шоколада, начупен на парчета. Оставете за няколко минути да почине. Разбъркайте добре, докато шоколадът се разтопи напълно. Прибавете боята и разбъркайте. Глазурата трябва да се охлади преди да се залее тортата, но и да е достатъчно течна, за да се получи красиво. Извадете тортата с добре стегналия маслен крем и я залейте първо отгоре, а после и отстрани.* Декорирайте с бонбони, захарни пръчици, целувки, бисквити, шоколади, близалки, фонданени фигурки, сладкарска дантела, желатинови балони, макарони, цветя.

*Не мога да обясня точно как се прави, но има много видеа в интернет. Ето това, например, ще ви свърши работа, ако не сте гледали как точно става номерът.

Раждането на Ирина, първи дни вкъщи и Пирожки

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 7 Mar 2017 16:13:00 +0200

Нежна и свята топчица ухание,
като че расла във райска градина.
Ярка звездичка, сбъднато желание,
мое щастие, моя Ирина!

Вдъхновени и радостни емоции вълнуват душата ми напоследък. Едно непланирано, но много желано щастие бе нашата Иринка и появата ѝ сякаш уравновеси света ни.

Раждането ѝ бе бързо и леко, като по учебник. Три седмици преди да се роди имаше няколко фалшиви тревоги, които почти ме отведоха до болницата. Ала в 8ч на 13.01.2017г., започнаха истинските контракции и четири часа по-късно, точно в 12:00ч, тя изплака с най-кресливия, но и най-разтапящ глас на света.

В този изключително важен момент, за втори път се доверих на любимата акушерка Роси Грубак. Ирина се роди с носле, напълно смачкано в едната посока. Малко се стресирах и питах Роси: "Защо ѝ е такъв крив носът?", а тя: "Ааа, той твоя същия, бе!". С чувство за хумор, внимание и много любов, тя посрещна и двете ми деца на бял свят, без почти никакви интервенции и намеси (особено при второто раждане, там даже абсолютно никакви), всичко се случи много естествено и съм запазила прекрасни спомени. Бих родила още 10 деца заедно с нея. Благодаря ти отново, мила Роси, обичаме те!

Престоят ни в болницата този път беше много по-приятен, отколкото със Съни. Този път възстановяването ми беше много по-бързо - на третия час бях на крак (въпреки че ми забраниха, но Ирка напълни памперса и реших да си я сменя), знаех много повече за кърменето и още тогава положих стабилни основи на този така важен процес, не ревях за щяло и нещяло и не изпадах в депресии.

Най-важното бе, че срещнах страхотната Ваня (момичето, което роди ден след мен и настаниха в стаята ми), с която продължавам да поддържам приятелски отношения.

И почти 2 месеца по-късно, раждането и престоят в болницата ми липсват. Липсва ми какво малко пашкулче беше Ирито, липсва ми чувството да знам, че се е случило толкова скоро. Липсват ми някакви сантиментални неща, които се надявам някой ден пак да изживея :)

Но пък е толкова прекрасно да не си в болницата, а вкъщи... И да мирише на бебешко! С всеки ден да наблюдаваш малките промени, които се случват с това човече!

И понеже ми е второ дете, вече знам, че времето лети безмилостно бързо (ето я на цял ЕДИН МЕСЕЦ), затова се опитвам да изживея всяка минута пълноценно.

Дните ни вкъщи засега минават спокойно и щастливо. Беболинка спи през нощта, а после проспива и половината от деня. Към 18ч започва да будува и така чак до 23ч. Какъв късмет имам, обаче пак случих на бебе без колики. Вече сериозно се замислям, че тази щастлива случайност има нещо общо с имената, които и на двете ми деца означават "мир".

Любовта, която Съни проявява към нея е нещо, за което винаги съм се надявала, но не съм очаквала да е чак до такава степен.

Не се отделя от нея и постоянно я търси (разбира се, когато не е зает с колите си). Когато е тъжен или крив, се сърди на всички, но не и на нея - търси я да я гушне и се успокоява.

Обожавам ги и не е истина колко сила и вдъхновение ми дават!

А готвенето не съм изоставила, защото домочадието расте и има нужди. И понеже така хубаво ви захаросах със сладки бебешорски приказки, днес ще ви споделя една солена рецепта за руски пирожки, които често правя на Съни с различни плънки. Рецептата я имам много отдавна от тефтера на мама и не знам откъде е, нищо чудно да си я е преписала от Бг-мама :)

Руски пирожки

Необходими продукти:
за 2 тави с пирожки

20 г прясна мая
1 с. л. захар
1 ч. ч. прясно мляко
1/2 ч. л. сол
2 с. л. разтопено краве масло
500г брашно (може да поеме и по-малко)
1 яйце за намазване

За плънката:
сварени яйца
пилешко филе или шунка
кисели краставички

Разтворете маята и захарта в топлото мляко. Прибавете 4-5 с. л. от брашното, разбъркайте добре, покрийте с чиста кърпа и оставете закваската да втаса за около 15 минути. Прибавете солта и маслото и постепенно прибавете брашно, докато получите тесто. Месете го 5-6 минути, намажете го с мазнина и го оставете да втаса, докато удвои обема си. Разточете го на кора с дебелина 5мм. Изрежете кръгчета,сложете по 1 лъжица плънка* върху всяко и ги слепете, завивайки краищата навътре, така че да се образува полумесец. Оформете ги елипсовидно и ги подредете в тава, застлана с хартия за печене. Оставете ги да втасат, намажете ги с разбито яйце и ги изпечете на 180 градуса до златисто.

* Други подходящи плънки са зеле (предварително леко сготвено), зеле с лук, масло и сварени яйца, зеле с месо/кайма, само кайма и т. н.

Ухаеща на Любов

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 31 Jan 2017 21:49:00 +0200

На 13.01.2017г. (петък 13-и), точно в 12:00h, с Николай видяхме най-красивото момиченце на света! Нашата втора сбъдната мечта! Родена под щастлива звезда, със завидните 3750г и 51см (абсолютно копие на батко си). Ухаеш на Любов, ИРИНА!

Все още две в едно

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Fri, 6 Jan 2017 13:44:00 +0200

Хаотични мисли, никакво желание за писане (само за ядене!), но все пак ще се пробвам да разкажа набързо как преживявам последните дни.

Мислех си да направя пост как мина бременността ми, но нямам никаква муза да пиша колко тежка и депресираща беше.

Радвам се, че е към края си, макар че краят винаги ти се струва безкраен, когато започне голямото чакане.

Още съм тук и още сме две в едно + още едно дето уж е отвън, ама вечно е залепено за мен като гербова марка.

Имам 10 дни до официалния термин, но всички ехографи казват: 31.12.2016г., което бе преди седмица.

На Бъдни вечер чудото без малко да се случи, но мисълта, че ще имам коледно бебе много ме стресира, нагълтах се със стандартните болкоуспокояващи и се залежах до Нова година.

Викам ѝ аз: "Няма да се раждаш по празниците, чу ли, бебе! После как ще си празнуваш рождените дни? Никой няма да дойде! Стой си там на топло да не се караме отсега!" И тя взе, че ме послуша душичката.

Малко храна, домашен уют, музика, ТВ - приятно пенсионерско посрещане на 2017-а :)

Със Съни гледахме фойерверките през прозореца и към 1:30 всички заспахме.

Въпреки упоритите опити на двегодишния Станимир да саботира всяка подредба в дома ни, с Николай успяхме да нагласим прилично бебешката стая и да подготвим къщата за новото човече.

Разхвърлянето на бебешки неща намаля, но желанието да спи в миниатюрните кошари, шезлонги и кошове е по-силно отвсякога. Всички дружно да се молим, следващия път като реши да дремне, да няма бебе под него.

И понеже всички знаят, че бебето трябва да се роди две седмици по-рано, вече започвам всеки разговор или съобщение във Фейсбук с: "Не, още не съм родила".

През оставащото време издирвам в Гугъл начини за предизвикване на раждане (не че не ги знам и не съм ги изпробвала всичките още със Съни!), а в късните часове ходя тайно до хладилника да ям шоколадов сладолед, полят с шоколадов сироп и шоколадови пръчици. Изобщо не се чудете, ако се роди мулатче!

И последно, честит Йорданов, а утре и Ивановден, който, надявам се, да стане и наш празник и да не откараме до Свети Валентин, че всички искат да я гушкат вече тази мадама :)

Професионалната фотосесия е дело на талантливата Благовеста Филипова.

Курабийките на баба Данка

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 1 Nov 2016 18:21:00 +0200

Днес е денят на народните будители. По този повод, реших да възкреся една стара и забравена рецепта от моята прабаба Данка. Истината е, че никога не съм опитвала нейните сладки, но с малко помощ от маминка (нейната дъщеря), се справих с разчитането на съставките и оформлението. Интересният и загадъчен вкус на сладките се дължи на пуканото брашно, което се използва. То придава много аромат и ядков вкус. Съветвам ви да се сдобиете с амонячна сода и качествена свинска мас, но ще дам и алтернатива в рецептата. Курабийките не са много сладки, затова може да замените ореховата плънка с локум. На мен ми харесват и по двата начина.

Курабийките на баба Данка

Рецепта от тефтера на маминка

Необходими продукти:

500 г бяло пшенично брашно

240 г свинска мас (или 210 г масло)

20 г кристална захар

130 г кисело мляко

1 и 1/2 ч. л. амонячна сода (или 1/2 ч. л. сода бикарбонат + 1/2 ч. л. бакпулвер)

2 ванилии

Допълнително:

1 ч. ч. счукани на едро орехи

1 ч. л. канела

1 с. л. мед

1 ч. ч. пудра захар за овалване

Сложете брашното в голяма тава на умерен огън и с помощта на дървена лъжица, го запечете до светлокафяво.* Бъркайте постоянно и намалете температурата, ако видите, че загаря на места. Брашното трябва да заухае на ядки и да придобие цвят, наподобяващ лимецово брашно или екрю. Свалете брашното от котлона и го пресейте в купа. В друга купа разбийте маста или маслото със захарта. Прибавете киселото мляко, содата (или содата + бакпулвера), ванилиите и разбийте отново. Постепенно започнете да прибавяте брашното*, докато получите нелепнещо тесто. Опаковайте го във фолио и го оставете в хладилника за 20 минути. Разточете тестото между два листа хартия за печене на кора с дебелина 3-4 мм. Изрежете кръгчета с диаметър 3-4см и ги подредете върху хартия за печене. В купа смесете орехите, канелата и меда и разбъркайте добре, докато се получи гъста паста. Сложете по малко плънка в средата на всяко кръгче и я притиснете леко с длан. Сложете по още едно кръгче върху плънката, притиснете с длан и накрая минете по целия борд, натискайки по-смело с подходящ предмет, например дръжка на вилица или лъжица. Изпечете сладките на 180 градуса за около 15-20 минути. Докато са още горещи ги оваляйте в пудра захар и подредете в кутия или върху поднос. Колкото повече престоят, толкова по-вкусни стават. Ако ще ги правите за Коледа, можете да ги направите в края на ноември.

* В тефтера на маминка пише "до розово". Има се предвид, че не трябва да се прекалява със запичането (пукането) на брашното, защото вероятно ще нагарча.
* На мен тестото ми "погълна" по-малко брашно, около 450г.

Моят холивудски филм

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 29 Oct 2016 16:25:00 +0300

За мен няма по-велико изкуство от киното и хората, които ме познават, знаят, че съм абсолютен киноманиак. Обичам всякакво кино и всички жанрове, защото в почти всеки филм намирам поука и нещо за себе си. Имам десетки любими актьори и често си правя киномаратони вкъщи, когато челядта спи - например последният беше "Седмица с Дъстин Хофман". Ежеседмично ходя на кино, често цитирам реплики от филми във връзка с някоя ситуация, с една дума - постоянно съм във филма! И никога няма да забравя предпоследното си американско пътешествие през лятото на 2013г.

След сагата с ДисниЗАГУБленд, сутринта отново ни натовариха на автобуса и потеглихме за Холивуд. Екскурзоводът отново беше тъпият китаец и макар че ме смъмри, задето съм се изгубила (какъв нахалник!), изобщо не го отразих, защото предчувствах, че днес ще имам прекрасен ден и всичко ще върви по мед и масло! Още в автобуса, незнайно как, но се натъкнах на едно момиче на моята възраст (тогава на 23), от "тук-ще-ви-излъжа", но не помня дали беше от Узбекистан или Казахстан, запомних само, че Фейсбук е забранен в страната им и че са много консервативни. Седнах до нея и много бързо се сприятелихме и си допаднахме. Оказа се, че тя е единствената друга луда, която срещнах, решила да обикаля Америка сама. Пътят до Холивуд не бе никак кратък, затова имахме време да си разкажем житие и битие и с всяка дума осъзнавахме колко много си приличаме. Слязохме от автобуса и ни дадоха едва 20 минути за Музеят на мадам Тюсо.

Двете с нея бяхме като пощурели!

Направихме си снимки с голяма част от любимите ни актьори, което може и да не изглежда кой знае какво отстрани - ще кажете, е, голяма работа, някакви си восъчни фигури!

Но не е така, защото тези фигури са в реални размери, т.е. ти разбираш реално как би изглеждала любимата ти знаменитост до теб.

Толкова се въодушевих, че имах усещането, че в действителност се снимам с тези хора.

И може и да ви прозвучи налудничаво, но настръхнах до Том Ханкс, Ал Пачино и Мерил Стрийп.

Снимах се с много звезди, но ще ви покажа само кадрите, на които узбекистано-казахстанската ми приятелка ме беше фокусирала.

Като излязохме от музея се разходихме на алеята на славата. Нямах време да я обходя цялата и да открия любимите си звезди, но се радвам, че пред мен изгря тази на Хичкок - вторият най-велик след Спилбърг в личната ми класация.

И понеже нямахме никакво време, бързо реших да се изпружа и аз на алеята за заветна снимка. Хубаво, ама чак сега забелязвам, че съм застанала до звездата на Голямото пиле от Улица Сезам.

Явно алеята още тогава ми е намеквала нещо, например, че три години по-късно, ще съм с размерите на голямо, жълто, че и бременно пиле и с точно толкова мозък :)

Потеглихме към дестинацията, която очаквах от момента, в който си резервирах екскурзията - Юнивърсъл Студиос.

Тук започна моят рай, моята най-голяма мечта по това време, моят сбъднат сън!

Забравих за "тъп китаец", за празния вече седми ден корем, забравих, че съм човек и че съществувам, защото летях!

Бях на мястото, където са се разхождали хора, които стотици пъти са ме разплаквали, разсмивали, разтапяли. Хора, които са създали умопомрачителни шедьоври. Хора, които историята на киното ще помни винаги.

Първоначално имаше няколко задължителни места, които трябваше да посетим с групата, емблематични за Юнивърсъл.

Разведоха ни с едно влакче из огромния обект, показаха ни как правят дъжд, вятър, сняг.

Беше толкова впечатляващо, че не спирах да се хиля като ряпа и гледах да си обръщам главата, за да не ме помислят пасажерите за куку. Ама явно не бях единственото куку, защото новата ми приятелка също не можеше да скрие радостта си.

Показваха ни къщи от различни филми, а на един екран пред нас се излъчваха и сцени от съответните моменти, които ние сравнявахме на живо.

Беше абсолютно смайващо, защото бях гледала всички тези филми и изведнъж станах част от тях.

Минахме покрай едно езерце, което уж е море във филма, един човечец го нападна и изяде акула, после стана някакво късо съединение, подпалиха се газови бутилки, а говорителят повтаряше: "Хора, нещо наистина не е наред! Не се шегуваме, има авария! Може би всички ще умрем!".

Минахме покрай още места, където уж трябваше да умрем и в следващия момент я чух... Музиката от сериала "Отчаяни съпруги".

Сериал, чиито сезони изгледах 6-7 пъти и все още продължавам да гледам, когато искам да си повдигна духа.

Емоционално избухнах повече и от децата в Дисниленд и даже помня, че тук проплаках от щастие.

Да видя на живо къщите на Бри, Габриел и другите ми любимки беше неописуемо!

Ще спазя традицията в разказите си и точно сега ще ви пренеса на Уистерия Лейн с рецептата за един перфектен пай, който може да поднесе само изрядната и неповторима Бри Ван де Камп.

Пай с боровинки

Необходими продукти:

за тестото:

360 г бяло брашно (2 и 1/2 ч.ч.)

110 г пудра захар (1 ч.ч.)

ванилия

щипка сол

230 г студено масло (1 ч.ч.)

2 големи яйца

за плънката:

600 г пресни или замразени боровинки

150 г захар

40 г натурално пшенично нишесте

6 с. л. вода

допълнително:

1 яйце за намазване

Приготвяне на тестото:

В купа смесете брашното, пудрата захар, ванилията и солта. Разбъркайте ги добре и прибавете маслото, нарязано на кубчета. Разбъркайте с ръка до образуване на трохи. Прибавете яйцата и бързо оформете тесто. Увийте го във фолио за свежо съхранение и го оставете в хладилника за 1 час. Разделете тестото на две равни части и разточете едната върху набрашнен плот на кора с дебелина 4 мм. Изрежете кръг с диаметър, по-голям от този на формата, в която ще печете и го прехвърлете в нея. Оформете тестото равномерно, притискайки го, където е необходимо. Надупчете го с вилица и го покрийте с кръг хартия за печене. Изсипете 1 чаша суров боб върху хартията. Оставете формата във фризера, докато фурната загрее до 200 градуса. Изпечете основата за 5-6 минути, махнете боба и хартията и печете още 2-3 минути.

Приготвяне на плънката:

Сложете боровинките в малка касерола заедно със захарта. Бъркайте на слаб огън, докато захарта се разтопи. Размийте нишестето във водата и го прибавете към боровинките. Оставете сместа на котлона за около 5-6 минути или докато се сгъсти. Оставете я настрана да се охлади.

Приготвяне на пая:

Изсипете охладената боровинкова смес върху изпечената основа. Разточете остатъка от тестото на кръг с дебелина 4мм и с метален резец направете няколко дупчици. С част от тестото направете плитки и други форми по желание.

Важното е да работите с много студено тесто, за да не се деформира при оформянето на декорациите.

Намажете пая с разбито яйце и го изпечете на 200 градуса, докато стане апетитно златист.

Отдалечихме се от Уистерия Лейн и се запътихме към филми на Спилбърг.

Тук ни показаха една много голяма сцена от "Война на световете", но аз още мислех за "Отчаяните" и не вникнах достатъчно.

Последва мотел Бейтс от "Психо" на Хичкок и познайте кой излезе оттам?! Покойният Антъни Пъркинс, с нож в ръка, тичащ към нас и със страховит вид като от знаменитата сцена с убийството във филма.

Тук всички се разкрещяхме, защото дубльорът беше негово абсолютно копие!

После страстите се поуспокоиха, показаха ни как имитират езерца, рекички и други нежни нещица, които вече съм забравила.

Слязохме от влакчето и се наредихме за следващата атракция.

В една голяма зала ни проведоха дълга лекция за техниките на снимане на филми, за това как правят различни ефекти, отговориха на много въпроси, които си задаваме, например защо зеленият екран е зелен, за озвучаването и още много, много интересна информация, поднесена по уникален начин.

Викаха доброволци от публиката за някои скечове и "срязаха" ръката на една жена с нож. Сигурно се питате "Как"? Ножът бил направен от топящ се материал. Тук снимах няколко клипа, за да не забравя някоя велика подробност от тайните на Холивуд. Няма да се впускам в детайли, макар че искам всичко да ви изпея, но знам, че ще ви отегча.

Разходихме се с тюркската ми приятелка, направихме си няколко снимки с интересни герои и създания.

Изведнъж, тя, безстрашната, отсече: "Отиваме в Къщата на ужасите!".

И аз, да ви кажа, не си падам по ужасите, защото после сън не ме лови, но едно любопитно дяволче все ме тегли да гледам нещо страшно и после със седмици да го мисля.

На вратата ни предупредиха: "Без снимки и без да пипате актьорите - те ще се движат близо до вас, но няма да ви докоснат, не ги докосвайте и вие!". Викам си аз, какви пък са тези актьори, хайде сега, голяма работа, влизаме.

Животът ми се стъжни още на входа. Моята "смела" дружка застана зад мен, вкопчи се в тялото ми, а аз, като някакъв щит, едва ли не я вардех. Аа, не! Не може да продължава така, казах си! И понеже сме в колона по един, реших да се залепя като пиявица за раницата на едно момче пред мен по същия начин, по който и другарката се беше закачила отгоре ми. Обърна се той да види какво се случва, насред истеричните викове на вещици, зомбита, пролята кръв и ръкомахащи към нас мумии. Погледнах го супер сериозно и му казах: "Съжалявам, знам, че не е много приятно така, обаче това е положението, умирам от страх!". Е, помисли ме за луда и дори не се усмихна, но на кого му пука, все някак трябваше да премина през този кошмарен лабиринт. То не бяха живи скелети, караконджоли, касапи с триони, режещи месо - пълен ужас! И всичките тия чудовища квичаха и ни препречваха пътя. Честно, тези 5-10 минути ми се сториха цяла вечност и щом излязохме, половин час реанимирахме на една пейка.

Посетихме още няколко атракции, но те не бяха чак толкова зверски и...

Охх, искам да кажа една дума, която ми хрумна за случая, нали няма да ми разсърдите? Изчервалачващо вълнуващи!

Последната, която посетихме, бих могла да класифицирам като такава - Джурасик парк.

Предупредиха ни - пазете фотоапаратите си, по някое време ще ви залее вода.

Качихме се в едно симпатично влакче, което ни отведе в света на динозаврите.

Всичките изкуствени животини, които видяхме са участвали в поредицата. Някои пасяха трева, други се боричкаха, трети ни плюеха, разбирайте пръскаха с вода. После ни нападна и огромен Т-Рекс, гони ни, опитва се да ни захапе и кулминацията беше, когато се озовахме зад внушителните му челюсти, спуснахме се по почти отвесен склон и ни обляха с вода или по-точно, буквално ни изкъпаха след дългия и емоционален ден. Е, не е като да нямахме нужда :)

Двете аверки, мокри като кокошки, се отправихме към изхода за срещата с групата.

След автобуса пътищата ни щяха да се разделят - тя заминаваше за Дисниленд, а аз се отправях към летището на Лос Анджелис.

Прегърнахме се и си обещахме, че ще изпълним животите си с приключения и щастливи мигове.

Иска ми се да мога да ѝ пиша, да ѝ разкажа за живота си три години по-късно. Иска ми се да знам дали родителите ѝ най-после са склонили тя да се омъжи за момчето, което обичаше тогава. Иска ми се да знам дали е била щастлива през тези три години, да науча как се развива "нейният филм", ала знам, че нашите "филми" вече никога няма да се срещнат. Но по-важното е, че ние заедно създадохме наша обща продукция в незабравимия Холивуд и Юнивърсъл Студиос.

Аз, Дисниленд и един тъп китаец*

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Thu, 20 Oct 2016 11:42:00 +0300

Честно казано, изобщо, ама ИЗОБЩО не ми се подновява поредицата за Америка. Коремът ми пречи да седна като бял човек и да напиша пет реда, сложила съм си лаптопа на краката и едва виждам буквите, а дивият Станимир подскача около мен и крещи: "A car! A car!" (кола, кола). Решавам, обаче, да се прежаля и да довърша започнатото, защото животът си тече, скоро ще имаме и друг бебешок и съвсем ще забравя последните емоции от американската ми екскурзия.

Привечер е. След Шоколадовата фабрика, близо 3 часа сме били в аутлет близо до Лос Анджелис, от който купих малко подаръци и готини кухненски аксесоари, които не съм виждала в България. Закарват ни в страхотен 5-звезден хотел, а от стаята се вижда Ел Ей.

Магия! Като малко дете в сладкарница, почвам да се радвам на стаята, зареждам си ваната с гореща вода и ароматни соли. Дори си поръчвам рум сервиз за 35 долара (да му се не види!), защото бях изкарала само на шоколад от фабриката. Отпускам се във ваната и после си лягам, защото знам, че трябва в 7:00 да съм при групата. Заспивам с леко тревожно чувство.

Поредната сутрин от екскурзията - изпълнена с очакване, емоции, любопитство, но странно защо, този път и притеснение (за първи път!). Качвам се в автобуса и всичко изглежда нормално.

Виждам екскурзовода, този път е друг и след две реплики осъзнавам, че той почти не знае английски. Бръщолеви на китайски най-важното и хвърля две три пренебрежителни думи и за мен, колкото да не е без нищо. Ядосвам се и го нареждам наум, но си трая.

Пътуваме близо час и половина и накрая стигаме до приказното място - Дисниленд.

Всички изхвърчат от автобуса като полудели, но на мен ми трепери под лъжичката. Отивам при китаеца - екскурзовод и му казвам: "Къде е срещата на групата и в колко часа?" Отговаря: "След 6 часа, на централния вход." Аз продължавам: "Кой централен вход? Онзи там ли?" Той: "Да." Още по-стресната, му казвам: "Дайте ми телефонен номер, защото имам натрапчивото чувство, че ще се изгубя, а и все пак съм сама", а дивакът се разсмя и ме обяви за луда: "Как ще се загубиш, бе? Толкова хора има!". Като ми даваше номера си се зачудих как да го запиша и толкова му бях набрала, че го кръстих "Tup kitaec" (тъп китаец). Остави ме той, групата се пръсна и се почна забавлението.

Приказките оживяха!

Насладих се на всеки един момент и не снимах почти нищо.

Всичко бе толкова реалистично и омайващо, сякаш отново бях дете.

Толкова бе прекрасно в къщата на Снежанка, в двореца на Красавицата и звяра, в чашките за чай на Алиса и в подводницата на Немо!

Видях спящи красавици, Рапунцели, Аладини и кого ли още не!

Джак Спароу и Питър Пан ми целунаха ръка, а Тарзан ме привестства в къщата си на дървото.

Редих се на опашките редом с децата и родителите им, за да чакам за всяка атракция и бих казала, че за 5 часа обиколих най-важните и забележителни места.

Точно тук беше сладката част от деня, затова именно сега ще споделя и сладка рецепта за

Шоколадова палачинкова торта

Необходими продукти:

за 10 палачинки:

Адаптирано от food network

4 яйца

1 ч. ч. прясно мляко

1/2 ч. ч. брашно

1/4 ч. ч. неподсладено какао

2 с. л. захар

ванилия

щипка сол

3 с. л. разтопено краве масло +3 с. л. олио за печене

за крема:

200 мл сметана (35%)

пудра захар на вкус

ванилия

за ганаша:

50 мл сметана

50 г черен шоколад

Смесете продуктите за палачинките и разбийте сместа до хомогенност. Изпечете десетина палачинки, като преди всяка, добавяте в тигана смес от масло и олио. Оставете ги да се охладят и ако желаете, ги изрежете с помощта на една обърната чиния и нож за пица, така че да се получат идеално кръгли блатове. За крема разбийте сметаната с пудрата за кратко, докато сметаната придобие вид на хубав крем.

Подредете тортата като редувате палачинка с крем. Най-отгоре завършете с крем и измажете тортата, доколкото е възможно. Кипнете сметаната, свалете я от котлона и прибавете начупения черен шоколад, разбъркайте добре и оставете сместа да се охлади.

Залейте тортата, когато ганашът е леко стегнал, но ако се е втвърдил прекалено, го сложете за няколко секунди на котлона, за да се втечни. Декорирайте я с оцветен сметанов крем и захарни перлички.

Приказката продължаваше, но натрапчивото чувство не ме напусна през цялото време, затова час преди срещата, аз реших да се запътя към централния вход. Дисниленд бе с размерите на малък град, така че ми отне около половин час стигна до нещото, което китаецът ми бе казал, че е вход. На мястото нямаше и помен от моята група. Започнах да се тревожа и се обадих на китаеца. Каза, че вече са се събрали няколко човека и чакат останалите. Тогава вече окончателно разбрах, че се случи. Изгубих се. Изгубих се в Дисниленд.

Започнах да подтичвам насам натам като муха без глава, питах всеки срещнат полицай къде е тоя вход и всеки ми казваше нещо различно. Никой не знаеше какво е имал предвид китаецът. Продължих да му звъня и да го карам да ме упъти, а той само повтаряше: "Екзит! Екзит! Мейн! Мейн". Какъв "екзит", какъв "мейн", нали ми каза на главния вход?! Сега изведнъж на екзит обърна!

Крещях, псувах на български, но резултат - тц. С ужас установих, че след 30-минутно лутане, батерията на телефона ми падна. Не знам как в един момент се озовах извън самото съоръжение Дисниленд и бях в частта, в която имаше хотели и паркинги. Като окаян и безнадежден корабокрушенец, седнах на един тротоар, хвърлих си чантата в райграса и просто се разревах с глас.

Нито знаех в кой град или местност е хотелът ми, нито имах телефон, нито достатъчно пари, за да си наема хеликоптер, да изхвърча при китаеца и да му откъсна главата. Видя ме един полицай и ме посъветва да отида в някой от хотелите и да ги питам за автобус, който да води до моя хотел. Чакай малко... До кой хотел? Та аз дори не му знам името! И как да го знам, щом съм с група, чийто екскурзовод уж се грижи за нея!

Сълзите ми шурнаха още по-силно. Влязох в първия хотел и отидох на рецепция. Видях две излъскани и костюмирани дами, а аз - рошава и подута от рев, се приближих към тях и през сълзи обясних, че съм се изгубила.

Момичетата много се притесниха и веднага се заеха с мен - настаниха ме да седна, донесоха ми вода и бисквитки и дори ме попитаха дали не искам психолог! Казах им, че единственото, което искам е да се прибера в хотела си.

Дамите бързо се задействаха, намериха зарядно за телефона ми, включиха го и първата им мисъл, разбира се, бе да се свържат с екскурзовода ми. Взеха телефона ми и го набраха. В момента, в който той вдигна, тя погледна към дисплея, за да види как е изписано името му и разтревожено и супер сериозно каза: "Hello, Mr. Tup kitaec!" (Здравейте, г-н Тъп китаец!). Както уж се превивах от рев, познайте дали в този момент не паднах на земята от смях! Рецепционистките вече сериозно решиха, че съм за лудницата, ама на кого му пука, важното е да се знае, че китаецът е тъп!

Въпросният се разкрещя по телефона и каза, че са ме чакали цели 10 минути и накрая тръгнали, т.е. преди 30 минути и нямало как да се върнат за мен, да съм се оправяла! Дали знаеше името на хотела?! Със сигурност, ама на китайски! Момичетата едва разбраха района, в който е хотелът и се оказа, че трябва да съм в някой от общо 10. Започнаха да звънят подред на всички хотели в местността и чудо!!! Още на второто позвъняване ме откриха! Извикаха ми такси, написаха му някаква фактура за 200 долара (представете си колко път има до въпросния хотел!), дръпнаха го настрана и му обясниха случая.

Като се сбогувахме, едва не ги разцелувах. Нито бяха длъжни да ме спасяват, нито да проявяват такава загриженост и внимание. Това е истинска човечност и манталитет, който на мен ми е много далечен в заобикалящата ме среда. Откриха ми хотела, платиха ми транспорта и привечер (около 3 часа след пропуснатата среща с тъпия китаец), се прибрах, направих си отново една хубава вана и си поревах подобаващо.

* С тази публикация нямам за цел да обидя китайския народ. Тук визирам само и единствено човека, заради когото преживях този голям екшън и стрес.

Домашен дюнер

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Mon, 17 Oct 2016 16:35:00 +0300

През този мрачен октомврийски ден, ви предлагам една сгряваща рецепта за домашни дюнери. Вдъхновението ми беше Катето от My candy kitchen, вече Inspiration of Life, със съвсем малки и почти незначителни промени от моя страна, например изключването на махлеб, който абсурд да открия във Варна с тоя голям корем и подивял тодлър около мен. Рецептата можете да видите в изпълнение на Илианка от Щъркелово гнездо, а тук Габи е използвала само технологията за печене на месото, което е още една чудесна идея за вкусно хапване.

Домашен дюнер

Адаптирано от My candy kitchen

Необходими продукти:

за 4 порции

за месото:

2 пеперуди пилешки гърди (общо 4 филета)

1/2 ч.л. сух риган

1/2 ч.л. червен пипер

1/4 ч.л. черен пипер

4-5 скилидки пресован чесън

1 ч.л. подправка за барбекю (задължително си набавете такава за рецептата!)

1 с. л. лимонов сок/оцет

3-4 с. л. зехтин

2 с. л. соев сос

сол на вкус

за соса:

10 препълнени с.л. кисело мляко

2 препълнени с.л. майонеза

2 с.л. лимонов сок

4 скилидки чесън

канела на върха на ножа

1 непълна ч.ч. сварени или печени картофи

2-3 с.л. олио

сол на вкус

за гарнитурата:

домати

краставици

зеле

маруля

печени или пържени картофи*

лук

4 големи тортили

Приготвяне на месото:

Нарежете месото на тънки филийки. Разбъркайте всички съставки за маринатата в купа и сложете месото в нея. Разбъркайте добре, покрийте с фолио и оставете в хладилник за минимум 2 часа, но най-добре за една нощ. Включете фурната на 180 градуса. Подредете филетата едно върху друго и ги вържете здраво с готварски конец.* Сложете месото в тавичка с незалепващо покритие с малко вода и олио на дъното. Печете за около час и половина, като по средата на печенето е добре да обърнете месото, за да се запече и отдолу. Отвреме навреме поливайте месото с отделилия се сос.

Приготвяне на соса:

Смесете всички продукти в блендер и пасирайте до гладкост.

Приготвяне на дюнерите:

Затоплете тортилите на сух тиган и ги намажете с отделилия се сос от печенето на месото. Сложете картофи, зеленчуци, месо и полейте щедро със сос. Завийте питките и ги пристегнете с помощта на хартия за печене, ако е необходимо.

* Предпочитам да приготвям домашните дюнери с печени картофи, защото консистенцията им е по-креместа и са по-сочни, което спомага за обединяването на вкусовете. Освен това, могат да бъдат приготвени заедно с месото, в друга тава, което съществено улеснява процеса на приготвяне на това ястие.

* Ако нямате готварски конец, можете да използвате и обикновен памучен, но го направете троен, за да е по-здрав.

Чийзкейк със смокини

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 11 Oct 2016 11:01:00 +0300

Ето, че дойде и любимото ми време от годината. Време за семейството, за домашен уют, вкусни печива и топлина.

Започвам сезона подобаващо - с една рецепта за вкусен чийзкейк, носещ в себе си и малко от лятото, но все пак достатъчно тежък и засищащ, за да стопли душите ни през настъпващите студени дни.

Чийзкейк със смокини
Адаптирано от GoodFood Bulagaria

Необходими продукти:
за кръгла форма с диаметър 18см

За основата:
150г маслени бисквити
70г разтопено масло

За смокините:
13г захар
80г нарязани на дребно смокини
1/2 ч.л. натурално нишесте
1/2 с.л. вода

За чийз слоя:
450г крем сирене
80г захар
50г мед
2 с.л. брашно (може и 1)
2 яйца
100мл заквасена сметана
ванилия

Приготвяне на основата:

Застелете кръгла форма с откопчаващ се механизъм с хартия за печене като я подпъхнете. От външната страна увийте дъното на формата с алуминиево фолио. В блендер смелете бисквитите на фини трохи, добавете маслото и разбийте отново. Пресипете ги във формата и ги притиснете плътно с гърба на лъжица, стараейки се основата да е равномерна. Запечете за осем минути във фурна, предварително загрята на 200 градуса и я оставете настрана да изстине.

Приготвяне на смокините:

В малка касерола смесете смокините и захарта. Разтворете нишестето във водата и го прибавете към смокините. На слаб огън бъркайте докато захарта се разтопи, а след това увеличете котлона и оставете сместа да ври за 1-2 минути. Оставете смокините настрана, докато изстинат.

Приготвяне на чийз слоя:

В голяма купа разбийте крем сиренето до гладко. Прибавете захарта и разбийте отново. Добавете брашното, ванилията, яйцата и заквасената сметана и разбийте до гладка смес.

Приготвяне на кейка:

Изсипете половината смес върху охладената основа и отгоре сложете малки лъжички от смокиновия сос. Покрийте с останалата смес с крем сирене и загладете повърхността с шпатула. Разпределете останалия смокинов сос и с лъжица оформете вълнички. Запечете за 8 минути на 200 градуса, а след това намалете фурната на 130 градуса и печете за 40 минути. Изключете фурната и оставете чийзкейка да престои за 1 час. След това открехнете леко вратичката и оставете кейка да изстине за още 1 час. Охладете го за една нощ в хладилник. Махнете внимателно падащия борд и преместете чийзкейка върху поднос. Декорирайте с пресни смокини и зелени подправки като босилек и мента. Полейте с балсамова редукция.

6 месеца отсъствие и най-хубавата новина

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 8 Oct 2016 18:24:00 +0300

През изминалите 6 месеца се случиха толкова много неща, че не знам откъде да започна. Затова ще давам накратко и по същество.

През август Съни стана на 2, а прадядо му Здравко - на 80 години.

Отпразнувахме един много забавен и запомнящ се двоен рожден ден в Русе.

Тортата, която направих, събираше най-важните моменти от живота на дядо.

Малко по-назад във времето, и по-точно в началото на май, разбрахме, че очакваме още едно бебче. Два месеца се борих с перипетиите на първия триместър и не ми беше нито до торти, нито до сладкиши, които да правя и отразявам в интернет пространството.

Макар че разбрахме пола в лекарския кабинет, реших да направя и една торта "gender reveal cake", за разкриване на пола на бебчето.

Повечето ми приятели се оказаха прави за пола, а също и аз. От самото начало знаех, че бебчето ще е...

...момиче! Момиче, което с много трепет и вълнение, очакваме да се появи в началото на 2017г.

И жалко, че бъдещият батко все още не осъзнава какви забавления и игри го чакат! :)

Масленки гъбки

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Thu, 11 Aug 2016 15:44:00 +0300

Половин година без публикация и 8 месеца без нова рецепта. Ще си кажете - "Тя си заряза блога!" - и няма да сте далеч от истината, макар че е временно. Ангажиментите покрай отглеждането на сина ни, бисквитките в Кукиленд, вечният безпорядък вкъщи и умората ми са основната част от причините за отсъствието ми. Не знам дали ще се завърна скоро, не знам и кога ще е следващата публикация, но знам, че днешната рецепта от тефтера на маминка, ще компенсира всички пропуснати дни :)

Масленки гъбки
Рецепта от тефтера на маминка

Необходими продукти:
240г свинска мас (1 ч.ч.) (или 210г краве масло, ако решите да използвате него)
90г пудра захар (1/2 ч.ч.)
1 яйце
1 ванилия
330г брашно (2 и 1/2 ч.ч.)
Допълнително:
4-5 с.л. пудра захар за овалване

Разбийте маста (или маслото) със захарта. Прибавете яйцето и разбийте отново до хомогнна смес. Прибавете ванилията и брашното и омесете тесто. Загрейте фурната на 180 градуса и застелете тава с хартия за печене. Оформете топчета, по-малки от орех и ги подредете на около 2см едно от друго. С капачка от флумастер или друг предмет, с който може да се направи кръгче, направете пънчета, потапяйки в канела преди всяко следващо. Изпечете масленките до покафеняване и още докато са горещи, ги оваляйте бързо в пудра захар.

Можете да ги консумирате веднага :)

Шоколадовата фабрика

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 13 Feb 2016 22:54:00 +0200

Не, не са ми разбили акаунта, аз съм. Аз. В блога. Че и подновявам разказите си за Америка! Да, явно са ми разбили акаунта.

Шоколад... Това беше следващата ми спирка.

Това беше следващата ми спирка. Отбихме се в шоколадовата фабрика Ethel M. Още на входа ни посрещна една дама, която раздаваше бонбони като комплимент. Е, не тази от снимката. Нашата беше намусена, явно ѝ бе дошло до гуша от шоколада.

И тъй като все още не бях "открила" шоколада, не останах очарована.

Накупих си карамелени блокчета с орехи Пекан и поляти с шоколад. Няма да излъжа, ако кажа, че се топяха в устата. Не знам дали поради липсата на царевичен сироп, но такъв вкус в домашни условия така и не успях да докарам.

Източник на снимката

Тъй като нямам и рецепта, с която по традиция съпровождам публикацията, ще ви покажа нещо шоколадово от последните ми кукилендски творения.

На излизане минахме през огромна градина с кактуси.

Температурата беше над 42 градуса по Целзий, та нямам кой знае какви снимки. Удобно, нали? За човек, който се вясва на три месеца веднъж в блога си :) Но не - следващия път ще ви разкажа за Дисниленд. А там, мили мои, се случи едно от най-впечатляващите и шантави неща в живота ми и изобщо няма да си пестя думите! Хайде, до след три месеца :) Или ако ме удари сачмата и до след три дни :)

Коледна торта

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Fri, 18 Dec 2015 00:29:00 +0200

Един ден, маминка решила да намали количеството брашно в меденките и направила блатове. Намазала ги с мармалад, сглобила торта и я забравила в хладилника. Намерихме я и познайте какво? Топеше се! Сега е ваш ред да я направите. Разполагате с достатъчно време, за да може да престои до Коледа.

Коледна торта

Рецепта на маминка Ганка

Необходими продукти:

за торта с диаметър 18см и височина 5см

За блатовете:

140 г краве масло (или качествена свинска мас)

180 г захар

2 яйца

1 ч. л. канела

1 препълнена с. л. мед

1 ч. л. сода за хляб

щипка сол

160 г брашно

За намазване:

шипков или сливов мармалад*

За декорацията:

елхичка и снежен човек от фондан

3 с. л. желатин

8 с. л. студена вода

1 балон

кокосови стърготини

смлени орехи

* Ако искате да хапвате тортата до ден, два, можете да сложите и заквасена сметана, както направих аз в случая.

Приготвяне на тортата:

Разбийте с миксер маслото (или маста) и захарта, докато сместа стане снежнобяла и пухкава. Прибавете яйцата и меда и разбийте до хомогенност. В купа смесете брашното, канелата, содата и солта. Разбъркайте ги добре и ги прибавете към течната смес. Разпределете тестото в две форми, застлани с хартия за печене и изпечете блатовете на 180 градуса, докато клечка, забита в центъра, излезе суха. Охладете напълно блатовете за около 4 часа. Разрежете ги внимателно, така че да получите четири блата. Сглобете тортата в едната от формите, в които сте пекли блатовете, като предварително я покриете с фолио за свежо съхранение, за да извадите по-лесно готовата торта. Сложете един блат, намажете с няколко лъжици мармалад, сложете другия блат и така, докато блатовете свършат, без да мажете най-горния блат. Притиснете и оставете на хладно до един месец.

Приготвяне на декорацията:

Когато тортата е престояла достатъчно, пригответе декорацията. Смесете желатина с водата, разбъркайте и оставете за около 10 минути. Разтопете желатина на водна баня и внимавайте да не заври. Оставете го да се охлади леко. Надуйте един балон и го потопете от всички страни, без основата, където е вързан. Закачете го да виси и го оставете да изсъхне напълно, за не по-малко от 24 часа. Направете фигурки от фондан, забийте по един дървен шиш в тях и ги оставете да изсъхнат.

Сглобяване:

Извадете тортата от формата и я намажете с тънък слой мармалад от всички страни. Покрийте страните със смлени орехи, а отгоре сложете малко кокосови стърготини. Внимателно спукайте балона, така че да го отстраните, за да остане само желатиновият. Възможно е да се деформира, но лесно се оправя, така че не се отчайвайте, а се опитайте да го дооформите. Изрежете долната му част с ножица, така че фигурките да могат да влязат през отвора. Забийте фигурките върху тортата и сложете желатиновия балон.

Бисквити с шоколадови парченца

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Thu, 10 Dec 2015 21:43:00 +0200

Сънито набара една от тези бисквитки и познайте в колко часа си легна. Огромно количество захар, шоколад и сладост. Огромна сладост, която може да се направи сега и да отлежава в затворена кутия до Коледа. Или не чак до Коледа? :)

Бисквити с шоколадови парченца
Адаптирано от Passion 4 baking

Необходими продукти:
за около 30 броя

225 г меко масло
200 г бяла захар*
235 г светла кафява захар
1 с. л. ванилов екстракт (или 2 прахчета)
1 яйце (размер L)
2 жълтъка (размер L)
350 г брашно
10 г царевично нишесте
1 ч. л. бакпулвер
1 ч. л. сода бикарбонат
1/2 ч. л. канела
1/2 ч. л. морска сол
400 г шоколад (млечен, натурален или смес от двата вида)

Разбийте маслото със захарта за около 3 минути с миксер. Добавете яйцето и разбийте до пълното му усвояване. Продължете с жълтъците, добавяйки ги също един по един. Прибавете ваниловия екстракт и разбийте за около 2 минути. В купа смесете брашното, нишестето, бакпулвера, содата и канелата и разбъркайте добре. Смесете сухите съставки с останалата част, разбъркайте с шпатула до хомогенност и прибавете нарязания на парченца шоколад, но оставете една шепа от общото количество.

С лъжица за сладолед направете топки и ги подредете в тава, застлана с хартия за печене на разстояние една от друга, тъй като се разливат при печенето. Поръсете ги с морска сол. Изпечете бисквитите във фурна, предварително загрята на 180 градуса за около 10-13 минути. Извадете от фурната и сложете по няколко парченца от шоколада върху всяка бисквитка, докато са още горещи.

*Количеството на захарта със сигурност е голямо, затова бихте могли да го намалите. На мен ми харесват и с повече захар.

Целувки с шоколад

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 28 Nov 2015 00:06:00 +0200

Тази година Коледа подрани с два месеца.

Украсихме къщата в края на октомври, а в началото на ноември си направихме една шеметна фотосесия при талантливата Олга Ташева.

За Станимир е всеизвестен факт, че е изключително будно, любопитно и с буен темперамент дете.

Той няма нужда от приспособяване, контактува с всички.

Когато го пуснем на воля на открито, побягва без да погледне дали сме зад него, просто се втурва да опознава и зарязва всички.

Същото това втурване, демонстрира и във фото студиото, още в секундата, когато се настанихме за снимка.

Нежеланието да прави разни неща по принуда ми е страшно любима негова черта (например, да погледне дори веднъж право в обектива!). Непокорен и своенравен е. Позволявам му да играе с всичко, което му е интересно, защото подозирам, че безграничната му любознателност ще го отведе далеч, стига да му се даде възможност. А аз ще му дам всичко, на което съм способна.

В същото време е лесно раним и чувствителен.

Но пък бързо му минава...

И е толкова любвеобилен!

Естествено, типично за Лъвовете, когато той реши :) Но през другото време, просто се оставя да го целуваш и мачкаш, и гордо си продължава дейността.

А аз реших да не пазя коледни емоции за себе си, а да ги внеса в милото ми кътче. Да имаш дете е най-голямото щастие и чудо, затова всеки празник вече чувствам по-близък и специален, затова и нямам търпение да се потопя по-скоро в атмосферата му.

Десертът, който избрах за публикацията, са тези празнични целувки с шоколад. Ароматни, сладки и прекрасни!

Целувки с шоколад
Адаптирано от Passion 4 baking

Необходими продукти:
за около 30 броя
7 белтъка
450 г бяла кристална захар
ванилия (прах или шушулка)
100 г черен шоколад

Сложете белтъците, захарта и ванилията в голяма суха и идеално чиста купа. Поставете купата над съд с гореща вода и разбийте с тел на ръка, докато захарта се разтвори. Свалете от водната баня и разбийте с миксер на ниска степен за 4 минути. Увеличете скоростта и разбивайте още 3 минути или докато сместа се охлади. Разтопете шоколада на водна баня и го оставете да се охлади, но да е още в течно състояние, когато го прибавяте към белтъчната смес. Прехвърлете един, два пъти белтъците и шоколада с шпатула, така че да не се разбъркат прекалено и да се постигне мраморен ефект. С лъжици оформете топки върху тава, застлана с хартия за печене. Изпечете целувките във фурна, предварително загрята на 100 градуса за 2 часа. Изключете фурната и без да я отваряте, оставете целувките в нея до пълното им охлаждане.

Бебешки бисквити

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 17 Nov 2015 14:33:00 +0200

Това е една дългоочаквана рецепта от виртуалните ми приятелки, майки на наборчета на Станимирчето. В нас пакетирани храни се купуват изключително рядко и затова нямаше как да не измисля своя вариация на бебешки бисквитки. Правих ги вече четири пъти, което ги поставя в Топ 3 на най-приготвяните от мен рецепти. Импровизих с различни брашна и при всички опити се получават, има известна разлика в консистенцията. Като са само с бяло брашно, са най-малко ронливи. Минималното количество бяло брашно, което трябва да използвате е 1/2 ч.ч., т.е. останалото количество може да се замени от всякакви други брашна, които са ви под ръка. Например, може да сложите 1/2 ч.ч. черно пшенично брашно, 1/2 ч.ч. кокосово брашно и 1 ч.ч. бяло брашно. Не са твърди, но не са и меки, т.е. идеални :)

Домашни бебешки бисквити

Авторска рецепта

Необходими продукти:

125 г меко масло

1/3 ч. ч. (65г) кафява захар Мусковадо

1 яйце

1/2 ч. ч. (130г) кисело мляко

1 ч. л. бакпулвер

1/2 ч. л. канела

2 препълнени с. л. сусамов тахан

1/2 ч. ч. (50г) кокосово брашно

1 и 1/2 ч. ч. бяло брашно

Разбийте маслото със захарта с миксер, докато сместа избледнее. Прибавете яйцето и разбийте за кратко, докато се усвои. Сложете киселото мляко и върху него изсипете бакпулвера. Разбъркайте го с лъжица, докато леко шупне. Прибавете канелата и тахана и разбъркайте добре. Накрая сложете брашната и оформете леко лепнещо тесто. Увийте го във фолио за свежо съхранение и го оставете да почине за 1 час в хладилника. Оформете топчета с големина на орех, притиснете ги леко с вилица или някаква друга щампа за по-привлекателен вид, подредете ги върху тава, застлана с хартия за печене и ги изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато покафенеят.

Идеални са за мляко с бисквити и кремове, лесно омекват. За хрупане в количката, на площадката или просто ей така, когато дребосъците мрънкат :)

Шоколадова торта, бисквитки и рожденичката Аделина

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Fri, 13 Nov 2015 15:24:00 +0200

Ех, този рожден ден! Дългоочакван и мечтан :)

След партито за рождения ден на Станимир, сестра ми Аделина беше буквално обсебена от идеята и тя да има прекрасно парти. И как няма да е! Всяко дете си мечтае за празник в негова чест и всяко дете заслужава такъв.

Всичко започна от темата. Директно ви казвам - аз я избрах. Всеки път, щом видя Елза от Замръзналото кралство, се сещам за сестра си.

Задача номер две беше да открия идеалната рокля. Не е за вярване, но това беше единствената останала рокля в този цвят и този размер. Късметът беше с мен още в началото и знаех, че и всичко останало ще върви по вода!

Седмица преди събитието се заех и с поканите. Ако се чудите защо толкова много се забавих с тях - защото поканите се ядат :)

Не бих казала, че съм открила топлата вода, но хрумката за такъв тип интерактивна покана си е изцяло моя.

Доволна съм как се получиха и разбрах, че децата също много са ги харесали.

А времето за изработка на дванадесет покани ми отне само две следобедни дремки на Станимир, около 6 часа.

За почерпката в училище направих малко по-семпли и изчистени бисквитки.

Много мило ми стана, когато на партито, едно от гостенчетата ми каза, че винаги Аделина черпи с много вкусни бисквитки.

Не се стърпях и направих няколко още по-семпли, с които да почерпи вкъщи.

И мен ако питате, ето тук е истината.

Нямате представа колко се вълнувах докато правих тези бисквитки.

Без тях, нищо не би било същото.

Винаги носят невероятно настроение и мил спомен.

С мама и Аделинка отидохме час по-рано, подредихме масата и направихме кратка фотосесия преди да са дошли дечицата.

В унисон с шоколадовите бисквитки, тортата също беше шоколадова. Рецептата е за Devil's Chocolate Cake, подобна на най-вкусната шоколадова торта на Ирина Купенска, но съотношението на продуктите е малко по-различно. Правила съм няколко такива торти и точно с тази пропорция, като че ли блатовете стават най-сочни. Заради децата, замених кафето с вода.

Шоколадова торта с крем маскарпоне и бисквитки Орео

Необходими продукти:
за торта с диаметър 18 см и височина 20 см

За блатовете:
Адаптирано от Passion 4 baking
за два блата с диаметър 18см
85 г натурално пълномаслено какао
200 г брашно
200 г светла кафява захар
225 г бяла захар
1 и 1/2 ч. л. бакпулвер
1 и 1/2 ч. л. сода бикарбонат
1/4 ч. л. сол
2 големи яйца
235 мл айрян
235 мл гореща вода
120 мл олио
2 с. л. ванилов екстракт

За крема:
500 г сирене маскарпоне
400 г заквасена сметана
пудра захар на вкус
1 с. л. ванилов екстракт
150 г начупени бисквитки Орео

Приготвяне на блатовете:

В купа смесете какаото, брашното, кафявата и бялата захар, бакпулвера, содата и солта. Разбъркайте много добре с лъжица или с миксер на ниска степен.

Сложете яйцата, айряна, олиото и ваниловия екстракт и разбъркайте леко, а накрая прибавете и горещата вода и разбийте на ниска степен за около 2 минути. Разпределете сместа по равно в две тортени форми, застлани с хартия за печене.* Изпечете блатовете във фурна, предварително загрята до 180 градуса за около 40 минути или докато клечка, забита в центъра излезе суха. Извадете блатовете от фурната и ги оставете да се охладят за десетина минути. Внимателно ги извадете и прехвърлете върху метална решетка до пълното им охлаждане.*

Приготвяне на крема:

Разбийте маскарпонето с пудрата захар. Прибавете заквасената сметана и разбийте за кратко. Добавете бисквитките, разбъркайте и оставете крема в затворен съд в хладилник.

Сглобяване:
Внимателно разрежете двата блата по дължина, така че да получите четири по-тънки блата. Поставете единия блат в тортен ринг*, сложете от крема, изравнете и продължете редуването. Последния блат не мажете с крем. Декорирайте с красиви цветя, захарни перлички, снежинки и малко пудра захар.

*Ако са с откопчаващ се механизъм, увийте дъната на формите с алуминиево фолио, защото сместа е течна и ще протече във фурната.

*Под пълно охлаждане, разбирайте няколко часа.

*Ако не разполагате с тортен ринг, няма проблем да използвате подходящ съд, чието дъно и стени да застелите с фолио за свежо съхранение. Може да използвате по-висока тенджера, купа, както и формите, в които сте пекли блатовете.

И от мен да знаете - много шоколад за весело детско празненство! Дори прекалено весело! :)

Бриоши с крем, декорирани бисквитки и гостуване на GoodFood

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Mon, 9 Nov 2015 15:34:00 +0200

С голяма радост ви споделям участието си в бр.148 на сп. GoodFood Bulgaria, по повод спечелената от мен награда в първите награди на Блоговодител, а именно наградата на публиката в категория "С аромат на ванилия''. Охх, написах го най-сетне, а откак съм в майчинство, дългите изречения не са ми най-силната страна :)

Любезната покана получих от главния редактор на списанието Луис Слокоски.

Когатою ми сподели, че трябва да предоставя две любими свои рецепти, първоначално се сетих за нещото, което приготвям почти ежедневно - декорираните бисквитки, а в момента, в който получих съобщението, току що бях изпекла тези страхотни бриоши. Направих една специална бисквитка, изобразяваща корицата на този брой на списанието. В интервюто обръщам голямо внимание на бисквитките, но, както повечето от вас вече знаят, напоследък те заемат важна част от ежедневните и най-вече еженощните ~~(супер дума!)~~ ми занимания. По-подробно можете да ги разгледате тук.

Ето и близък план на въпросите, на които отговорих за представянето в списанието.

И един много по-апетитен близък план!

Бриоши с крем
Адаптирано от Manuelas Diner

Необходими продукти:
за около 60 броя

за тестото:
725 г бяло брашно
3 с. л. суха мая
100 г захар
1 ч. л. сол
160 мл вода
5 големи яйца
310 г меко масло

за крема:
семенцата на 1/2 шушулка ванилия
500 мл прясно мляко
150 мл животинска сметана
2 големи яйца
5 жълтъка
200 г захар
60 г царевично нишесте

допълнително:
1 яйце за намазване
малини, боровинки

Приготвяне на тестото:

Разтворете маята и захарта във водата. Прибавете яйцата и солта и разбийте леко. Направете кладенче и постепенно добавете брашното. Месете около десетина минути, като се стараете да не прибавяте повече брашно. Постепенно започнете да прибавяте маслото и продължете месенето за още десетина минути, докато маслото се усвои напълно.Разделете тестото на две части, опаковайте ги във фолио за свежо съхранение и ги оставете в хладилника за една нощ. Извадете добре охладеното тесто и го разточете тънко (около 4мм) върху набрашнена повърхност. Изрежете кръгове и ги подредете на известно разстояние един от друг в тава, застлана с хартия за печене. Оставете ги настрана, докато удвоят обема си.

Приготвяне на крема:

В купа смесете половината от млякото със захарта, яйцата, жълтъците и нишестето. Разбъркайте добре и прецедете през фина цедка. Прибавете тази смес към остатъка от млякото и сметаната и сложете да се готви на умерен огън. След една минута започнете да бъркате упорито с тел, докато кремът се свари и стане гъст и плътен, което ще отнеме около десетина минути. Изсипете горещия крем върху влажна тава и го покрийте с парче фолио за свежо съхранение, за да не се образува кора. Оставете го да се охлади за кратко.

Приготвяне на бриошите:

Върху всеки втасал кръг, сложете по 2 лъжици от крема и поставете по няколко пресни боровинки и малини. Изпечете за около 15 минути във фурна, предварително загрята до 175 градуса, с включен вентилатор.

Насладете се подобаващо на последните слънчеви дни от тази година!

Орео чийзкейк с браунис основа

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Tue, 3 Nov 2015 14:35:00 +0200

Ако следите блога ми от началото на създаването му, със сигурност знаете, че не съм почитателка на черния шоколад. Не знам какво се пречупи в мен, но внезапно го обикнах. Дали тази промяна се дължи на непостоянството, което ми е заложено по природа, дали пораснах, че вече не ми допада, когато шоколадът е отровно сладък...?! Не знам каква е причината, но все по-често ще виждате шоколад в рецептите ми. Няма да ми се разсърдите, нали? :)

Орео чийзкейк с браунис основа
Адаптирано от Passion 4 baking

Необходими продукти:
За кръгла форма с диаметър 26 см

За браунис основата:
175 г черен шоколад
115 г масло
175 г светла кафява захар
2 големи яйца
1 жълтък
1/2 ч. л. ванилов екстракт
2 и 1/2 с. л. неподсладено какао
80 г брашно

За чийз слоя:
900 г крем сирене
285 г захар
4 яйца
ванилия
50 мл заквасена сметана
100 г леко начупени бисквитки Орео

За глазурата:
120 г черен шоколад
80 г краве масло

Приготвяне на основата:

Сложете шоколада и маслото в купа. Поставете купата над съд с вряща вода и бъркайте докато сместа се разтопи. Свалете от огъня, но оставете купата във водната баня. Прибавете захарта и бъркайте на ръка за около 1 минута. Махнете купата от водната баня. Добавете яйцата, жълтъците и ваниловия екстракт и разбъркайте за кратко*. Добавете какаото и брашното и разбъркайте до хомогенност. Изсипете сместа във форма със свалящи се стени, чието дъно е предварително увито в алуминиево фолио, за да не протича смес при печенето. Изпечете основата в предварително загрята на 180 градуса за не повече от 20 минути. Охладете напълно основата.

Приготвяне на чийз слоя:

Смесете крем сиренето и захарта и разбийте с миксер на ниска степен за около две минути. Добавете яйцата едно по едно, като след всяко разбивате до пълното му усвояване, но внимавайте да не прекалите с разбиването. Сложете ванилията, заквасената сметана и бисквитките Орео. Разбъркайте и изсипете сместа във формата с охладената браунис основа. Изпечете чийзкейка във фурна, предварително загрята на 100 градуса за 3 часа. Оставете го да се охлади напълно във фурната.

Приготвяне на глазурата:
Разтопете шоколада и маслото на водна баня. Оставете сместа да се охлади леко и залейте извадения от металната форма чийзкейк.

* Важно е да не прекалите с бъркането, защото рискувате да направите шоколадова торта, а не браунис!

Ориз със спанак и киноа и Печена сьомга

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Mon, 19 Oct 2015 19:07:00 +0300

Много ми е приятно да готвя неща, които можем да ядем всички, включително и Сънчо. Още по-приятно ми е като виждам как му се услаждат манджичките ми. Искам да има прекрасно детство - с домашно приготвена храна, уют и топлина, който семейната обстановка да му създаде, да сядаме всички на масата и да вечеряме едно и също ястие.

Ориз със спанак и киноа

Необходими продукти:
за 4 порции

1 ч. ч. ориз
1/2 ч.ч. киноа
4 и 1/2 ч. ч. бульон (свински, пилешки или говежди)
шепа листа от спанак
1 с. л. зехтин
хималайска сол на вкус

Накиснете ориза и киноата във вода с 1 ч. л. ябълков оцет за една нощ. На следващия ден ги изплакнете и сложете в тава, заедно със спанака, зехтина, солта и бульона*. Сложете за известно време на котлона, докато фурната загрее до 200 градуса. Бъркайте отвреме навреме, за да не залепне ориза, а и да се сготви равномерно. Допечете във фурната, докато водата се поеме почти напълно от ориза. Извадете от фурната, покрийте с алуминиево фолио и оставете да почине за кратко.

* Обикновено добавям и един смлян в кухненски робот морков. Става по-вкусно.

Печена сьомга

Необходими продукти:
за 4 порции

4 котлета сьомга
4 с. л. зехтин
4 резена лимон
хималайска сол
черен пипер
риган

Овкусете котлетите сьомга със зехтин, сол, пипер и риган. Поставете ги в тава с незалепващо покритие и сложете по един резен лимон върху всеки котлет. Печете в много силна фурна за около 15-20 минути.*

*Рибата за детето я изпекох за 30 минути.

Хляб с Камамбер, сладко от горски плодове и хамон

noreply@blogger.com (Zornitsa Nikiforova) — Sat, 17 Oct 2015 02:27:00 +0300

Едва ли има човек, който не би се изкушил от уханието на току що изпечен хляб. Той те примамва безпощадно всеки път и нарушава всички правила, режими и ограничения, които си си поставил. Така се чувствам винаги, щом прекрача прага на любимия си Lidl и доловя аромата на домашен уют, носещ се от фурната им. Разнообразни солени закуски като пици, кроасани, хлебчета с маслини и банички, допълнени щедро и от сладурски понички в приканващи цветове, кроасани с нуга крем и банички с плодов пълнеж. Не на последно място, негово Величество - хлябът! Винаги пресен и хрупкав, със семена, овесени ядки, бял или пълнозърнест. Невероятният екип на Lidl, отново ме зарадва с изненада, която, откровено, сгря не само ръцете ми (защото печивата бяха топли!), но и сърцето ми. Кошница прелест, от която създадох още по-голяма прелест. И не, не се фукам, просто с хубави продукти, няма начин да не обереш овациите.

Хляб с Камамбер, сладко от горски плодове и хамон

Необходими продукти:

1 бр. хляб със семена от Lidl

1 бр. сирене Камамбер (250г)

125 г разтопено краве масло Pilos

Допълнително:

няколко ленти испански хамон

бурканче сладко (от горски плодове; боровинки; ягоди)

С остър нож за хляб, нарежете хляба на ивици по дължина, без да прерязвате основата. Направете ивици и по широчина, така че да се образуват квадрати. Нарежете сиренето Камамбер на парчета и напълнете хляба, като не притискате, за да не го сплесквате, а по-скоро разтваряте. Залейте го с разтопеното масло и го изпечете във фурна, предварително загрята на 220 градуса за около 15 минути или докато сиренето се разтопи апетитно. Поднесете с испански хамон и плодово сладко.

Кажете ми честно, това не е ли една от най-вкусните хапки на света?