Блогът на Дидо

Износ на слънчогледово масло (рафинирано и нерафинирано), 2019-2024

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 02 Mar 2025 18:03:00 +0000

Така ли се прави велоалея?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sat, 26 Nov 2016 12:16:00 +0000

Провокиран от новини в последните дни за откриване на нови пътни участъци в София, реших да се поровя из Google и да проверя как изглеждат велоалеите в други градове където този транспорт е най-разпространен. Няма да правя кой знае какви анализи, само ще отбележа един много съществен детайл. Когато се правят велоалеи идеята е те да са максимално видимо-разпознаваеми и да изглеждат отделени от пътното платно на автомобилите. Също както са тротоарите. А целта е така да бъдат обезопасени от движението на автомобилите. Това, което са открили в кв. Дружба е следното:

Булевард, на който от едната му страна са направили паркоместа за автомобилите (това междудругото не мога да го разбера напълно, тък като от снимките се вижда, че в непосредствена близост няма блокове или къщи или офиси. Единственото обяснение е метростанцията, но пак не се връзва, тъй като това е вътрешно-квартален булевард, а не Цариградско с буферните паркинги за хора извън столицата, които иначе се и заплащат), а от другата са отделили с 20 см. широка боя/линия, която "създава" велоалеята. Абсурдността в ситуацията се засилва и от факта, че дясната (външна) лента за движение на велосипедите е отделена с тази единтвена линия от насрещно-дживещите се авомобили и създава огромни опасности. Всеки, който кара колело разбира за какво говоря. Аз го правя всеки ден и поради липса на велоалеи съм принуден да карам успоредно с автомобилите по платното и не веднъж съм попадал на ситуации, в които се разминаваме буквално на сантиметри един от друг.

Та какво можеше да се направи. Пускам снимки, които съм намерил в Google, където може най-ясно да се илюстрира какво имам предвид като казвам, че трябва да има видима разлика между велоалея и шосеен път.

И да, има и много снимки, където има и такива, като в кв. Дружба, отделени с една боя. Но това е чисто нов път, за който са платени страшно много пари. Пълно нехайство и незаинтересуваност от страна на проектантите. Ако имаме една модерно-мислеща община това щеше да бъде отхвърлено още на ниво проект. Защото на тях дори не им е минало през акъла да направят местата за паркиране успоредно на велоалеята и така по естествен начин да бъде създаден буфер между преминаващи коли и велосипеди. На тях дори не им е минало през акъла да засадят тези дръвчета между велоалеята и шосето. На тях дори не им е минало през акъла да сложат едни кашпи с цветя или колчета или островчета. Или може и да им е минало през акъла, но е било по-лесно и по-евтино. Е, всички знаем как накрая по-евтиното излиза по-скъпо, но късно се сещаме за това.

п.с. Докато пиша това и виждам как премиера на страната се хвали с откриване на нов участък на бул. Черни връх. Велоалея там не се вижда. Дано да греша!

Булевардът на оранжериите

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 27 Oct 2016 20:32:00 +0000

Извинявайте, че пак, но нали си спомняте как не толкова отдавна Народното събрание взе едно мъдро решение пушенето на закрито да бъде забранено навсякъде? Сещате ли се каква драма настъпи, какви протести плашеха, че ще организират от какви ли не ресторантьоски асоциации? Клиентите щели да избягат в Белград, щели да фалират заведенията, на хората им вземат и последното удоволствие и т.н. и т.н. Да, мисля, че се сетихте.

Ами нито клиентите изнягаха, нито заведенията фалираха. Повод за тези ми наблюдение в последно време става случващото се на бул. Витоша. От едно сиво място до преди година-две, сега животът там ври и кипи. Не знам с колко процента са се увеличили заведенията, но най-малко са се удвоили, да не кажа и повече. Но най-страното е друго. Заведенията се изнасят навън. Клиентите също.

Не ми се засягат тротоарните площи и спазването или неспазването на определените им от общината очертания. Това е друга тема, която може би има онование да бъде също засегната, но аз няма да го направя.

Става дума за това, че основната част от работата на тези заведения идва именно от изнесените навън места, които по принцип трябва да са предназначени за пушачи и непушачи, докато местата вътре са само за непушачи. Само че места вътре почти няма. С едно две изключения, повечето от тези барчета (или кафета) имат предимно маси отвън, като вътре всъщност е барът и евентуално тоалетната.

Къде е проблемът?

Проблемът се състои в това, че с настъпването на по-студената част от годината тези въшни места биват заграждани с дограма от всичките им страни. Едни използват алуминиева дограма, други използват тип "хармоника", трети са пуснали едни спорно естетични найлони, които уж ти държат топло и ти дават възможност да следиш случващото се по улицата.

Всичко това обаче слага край на идеята, която законодателят е заложил в духа на закона - пушенето да става на открито. Да не пречи и вреди на никого. Нито на клиентите, нито на служителите. Защото нали ви е ясно, че тези зимни градини, всъщност са изцяло закрити помешения? Но дори вече и това ми писна да обяснявам, та сега по-скоро проблемът вече е и чисто културно-естетически. И ако през летните месеци гледката беше приятна, с туристи, седнали да пият по бира на открито, то с настъпването на зимата, когато застанеш в началото на пешеходната зона на булеварда, гледката, която се набива на очи е пуста улица с оранжерии от двете и страни, в които хората се блъскат за да обядват или изпият едно кафе. Красота! Направо да онемееш от гения наш.

Наскоро един датски архитект, Ян Геел, гостува в София за да представи книгата си "Градове за хората". Купих си я почти веднага и преглеждайки я ми направи впечатление един пример с Осло, където съм имал щастие да бъде. Той описва уличните кафенета там с внимателно проектиране на микроклимат в тях като:

"Зоната на кафенето е защитена от стъклени стени и навеси, отоплява се с отоплителни лампи, електрически уреди или подово отопление, а столовете се подбират внимателно, така че повърхността им да задържа топлина. Възглавници и одеяла за гърба и краката на гостите допълват местния микроклимат. В такова заведение може да се поседи дълго време, въпреки вятъра и студа."

Всеки, който е бил на Aker Br може да потвърди това. Там просто изглежда добре без значение дали е юли или ноември. За съжаление нещата тук се доближават до този модел само през топлите месеци, когато човек може да се наслади на слънчевите лъчи директно, а не през дограмата.

Има една дума, която описва стремежът ни да превърнем всяка добра инициатива в тези географски ширини в нещо пошло, грозно и далавераджийско, но не искам да ви развалям настроението излишно. Просто обръщайте внимание.

Хубаво 1.60 лв., но ще се пoдобри ли нещо?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sat, 26 Mar 2016 14:45:00 +0000

Едно не мога да разбера на Фандъкова. Хубаво вдигат цената на единичен билет, но поне го направи почасов, както си е в развитите страни, които иначе дават за пример. Като в Осло. Билетчето там важи за един час. Без значение дали го позлваш на автобус, трамвай, метро или влак, стига да е в рамките на определена част на града. Нещо като до околовръсното, та дори и по-далеч. Зониране е думата. Отделно билетчето от шофьора на автобуса или ватмана е по-скъпо, защото неговата основна работа не е да продава билети.

У нас как е? Сега един билет важи само за първата кола, която си хванал. Ако слезеш на първата спирка и край с билетчето. Това ли е идеята? Да платиш 1.60 лв както за една, така и за 20 спирки? И защо се получава така? Заради перфораторите, ето защо. Понеже няка как перфораторът да сложи час и дата, той ти пробива точки. 20 век е работата. И докато ЦГМ не се сети да модернизира ГТ, колкото и да вдигат цената, нещата ще са си все такива.

После, това по абсолютно никакъв начин няма да намали гратисчиите. Като преди седмица. Сядам в автобус 72, а до мен една възрастна жена ме моли да й покажа дупките. До нея друга баба вади тестето билетчета и почва и тя да търси скъпоценния хартиен билет с дупки, които отговарят на номера на колата. Та и 100 лв глоба все тая, защото няма кой да ги плати. Ако, например, има превантивен контрол, да кажем шофьорът отпред пропуска само с карти и/или билети, тогава този момент с гратисчийството бързоще намалее, както е в метрото (там е малко по-рачлично, но принципът е подобен). Глобите са само допълнителен елемент, а не основен. Вземете пример от карането пиян или с висока скорост. Колкото и да е глобата, то тя не дисциплинира. И не съм чул катастрофите да намаляват от високите глоби. За заплащането им да не говорим. Отделно в ГТ е често се случва да има хора, които миришат (понеже най-меко казано са социално слаби) и заемат местата. За ромите да не говоря, че там е 100% гратис и 80% сядат на седалките. Та ми е страшно любопитно как ще ги глобят. ЧСИ ли ще им пратят? В колибата?За уют по-добре да помълчим. Зимата няма парно, ранна пролет надуват парното. Тотален абсурд.

Та идеята е ясна. Искат пари, без да имат визия как да мотивират хората да си оставят колите и да се качат на ГТ. Просто търсят пари за нещо си. Я за метрото, я за поредните нови автобуси, които явно не могат да стимулират хората да оставят автомобилите.

А пари има откъде да се вземат и то с право. Ама трябват топки, а нашите политици и кметове топки нямат. Абсолютна идиотия е да може в София, а и не само, да се паркира на общинско място безплатно. Тоя град прилича на село в кварталите. Всички тротоари са превърнати в паркинги. По улиците се движат коли, колела и детски колички на едно, все едно са анимационни герои, а не живи хора в тях. В старото кварталче, Оборище, когато го направиха Зелена зона и сложиха антипаркинг колчета 50% от колите се изпариха и настана рай. Първо бях адски против, но сам се убедих. Къде отидоха тия 50% не се разбра, но и явно не създаде проблем, а само го реши.

Хората няма да се самодисциплинират. И не им е работа. Вярно, че им е задължение да спазват нормите, но не и да се самоконтролират. Защото иначе за какво имаме институции, в частност Центъра за градска мобилност към Общината в този? Ами да вземат и да свършат малко работа + да поемат отговорност и те. Толкова ли е трудно?

Детските градини и тайните им (мръсни) критерии

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 07 May 2015 21:27:00 +0000

Днес, 07.05.2015 г. системата за класиране за детските градини в София затвори. След месеци чакане утре класирането ще бъде факт.

Като родител на три деца от няколко месеца и аз тръпна в очакване и вече се бях успокоил, че краят му се вижда и най-накрая ще мога да се възползвам от тази обществена услуга.

Само накратко искам да отбележа няколко факти.

Работя на трудов договор, 8 часа дневно, 5 дни в седмицата. Осигурявам се на реалната заплата от както се помня. Платил съм си всички местни данъци и такси. Това го проверих онзи ден през сайта на НАП.

Същото по-горе се отнася 1:1 за съпругата ми. Отгоре на всичкото сме многодетно семейство и сме решили да останем тук, напук на цялата гмеж в държавата ни. Също така сме решили да продължим да работим, но за тази цел е нужно някой да гледа малките. Единия вариант е частна детска градина или гледачка, другият е държавна детска градина.

Сега да се върна на актуалното. Та влизам тази вечер в сайта на детските градини да видя как е положението с класирането и гледам голямата ми дърщеричка е изместена от друго дете (познато!), което до вчера бе с много по-малко точки, но днес, в последния момент, това друго дете е вече пред нея, като от 8.1 т. скача на 10+ точки. Аз 1000% знам, че това е невъзможно, защото познаваме семейството.

За наш късмет дъщеря ни продължава да има шанс да се класира, тъй като се възползва от факта, че е дете в многодетно семейство. Проблемът, който описвам тук не е лична драма и не става дума да ви занимавам с лични несгоди. Просто вече ми писна и не мога да си трая.

Защо, по дяволите, тези социални критерии, които са толкова ценни, са тайна, уважаеми дами и господа от СО? Какви лични данни има, че да се крие, когато тези социални критерии се използват от родителите неправомерно? Нима има адреси? Нима има ЕГН? Кажете ми какво е толкова срамното да се знае кое дете от какви социални критетии се ползва? Моля ви не ми обяснявайте, че после тези критерии подлежат на проверка, защото като дойде денят за записване, родителите отиват не със документи, а със пачки. А както знаем тези пачки купуват и фалшиви документи. Само едно нещо - ТЕЛК. Колкото повече тайни има в едно нещо, толкова корупцията и условията за нейното развитие са по-големи. Това е световноизвестен факт!

Махнете тайната с критериите!!!

Направете линк към името на всяко дете, който да препраща към списъка от критерии, от които се ползва то. Направете класирането прозрачно, защото сега не е. Сега всеки може да запише в профила на детето си какви ли не неща, само и само то да получи повече точки, като родителите разчитат, че на датата за записване нещата ще се оправят на място, в кабинета на директора, насаме.

Това е горчивата истина. Родителите масово мамят за сметка на други родители. Ако информацията е достъпна обаче, то тогава ще се контролират взаимно и няма да има такива случаи, като този, който ви описвам.

Представете следното. Едно дете е записано с измислени критерии и прережда напълно редовните. Тогава на родителите на последните не им остава нищо друго освен да чакат и да се надяват, че тези пред тях ще се издънят с нередовните им документи. Другата опция е те да търсят друга градина и да си променят желанието. Последиците са такива, че чрез силата на тайната нередовни родители са в състояние да променят изборът на редовните родители, които виждайки, че детето им няма шанс в даденото ОДЗ, го преместват за класиране в друга преди системата да е затворила. И дори неизрядните да не могат да докажат истинността на документите, те пак ще са нанесли щети по веригата.

Ако обаче критериите на всяко дете са достъпни за проверка от всички родители, тогава мотивацията на неизрядните ще е много по-малка да слагат несъществуващи критерии, именно поради факта, че могат да бъдат проверени от всички други родители, които имат много по-голяма мотивация да проверят информацията за истинноста на тези, преди тях. Да не говорим, че много от тях се и познават, тъй като живеят в един квартал и посещават едни и същи паркове. И ако се забележи несъответствие да подават сигнал до компетентните органи. Така се бори с корупцията. Няма по-ефективен начин от прозрачността.

Защо пенсионните фондове са ни длъжници?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sat, 10 Jan 2015 01:27:00 +0000

Започвам с това, че този пост няма за цел да обсъжда солидарния пенсионен стълб, НОИ, просто защото не виждам смисъл към този момент да се вярва, че той може да бъде отменен. В никакъв случай не съм привърженик на НОИ и не бих се осигурявал там, ако има тази възможност да решавам, но на този етап това е твърде невероятно да се случи.

Този пост има за цел да обърне внимание на качеството на пенсионното осигуряване от втория стълб или частни пенсионни фондове, които всъщност играят ролята на депозитари и инвеститори на нашите парични вноски за втора пенсия.

Понеже тези дни отново набира скорост говоренето по темата и то особено от страна на шефовете на тези частни пенсионни фондове, та ми се ще да ви покажа малко статистика, която е достъпна и е качена на техните сайтове. Без да претендирам, че съм голям експерт по пенсионно осигуряване, но все пак имам малко мозък в главата и мога да направя елементарни сметки.

Ето малко такива:

1. Натрупаната инфлация за периода юли 2004 - ноември 2014 е 54.8% или около 5.48% средно годишна инфлация (линк към данните от НОИ). Това ни е отправната точка, от която трябва да тръгнем, за да разберем дали за подобен период от време частните пенсионни фондове са успели поне да я покрият и да са изкарали една прилична реална доходност.

2. Дългосрочният лихвен процент или доходът по 10-годишните ДЦК, за периода юли 2004 - декември 2014 е 4.81% средно годишно (линк към данните от БНБ). Т.е. за да сме едни добри инвеститори е нужно да изкараме поне колкото е този доход.

3. Доходът от срочен депозит в левове за граждани с матуритет между 6 и 12 месеца за периода юли 2004 - ноември 2014 е 5.78% средно, между 1 и 2 години е 6.34% и над 2 години е 6.72%(линк към данните от БНБ).

Важно е да знаем, че инвестирането в ДЦК е най-консервативната инвестиция и носи по-ниска доходност от например един дългосрочен депозит в банка. Най-важната причина е, защото ДЦК са гарантирани от държавата в целия им размер, докато депозитът е гарантиран само частично, до 196 хил. лв., а и е инвестиция в частна институция, каквато е банката. Поради тази причина УПФ фондовете имат възможност да инвестират най-много от парите именно в ДЦК, защото са най-безрискови. Напрактика няма ограничение колко пари могат да се инвестират в ДЦК от страна на УПФ (чл.176 КСО).

Дотук ви описах алтернативите плюс инфлацията, която всеки човек с грижа към собствените си пари се стреми да надвие, така да се каже.

Какво правят пенсионните фондове?

Ще ви покажа първата петица по активи на УПФ и доходът за периода юли 2004 до днес, 09 януари 2015 г. Няма да ги посочвам с имената за да не излезе, че им правя (анти)реклама, но ако се поровите ще ги разпознаете кой кой е по размера на активите. За по-лесно съм използвал стойностите на дяловете. Формулата е ( Стойност на дял днес - 1.00)/1.00)/10.5 ), като:

1.00 е стоността на един дял на 01 юли 2004, когато са първите данни за дяловете;
10.5 са годините назад от днес, 09 януари 2015 до 1 юли 2004.

УПФ 1 - 5.32% (1.55886-1.00)/1.00/10.5 * 100)
УПФ 2 - 3.83% (1.40226-1.00)/1.00)/10.5 * 100)
УПФ 3 - 6.17% (1.64826-1.00)/1.00)/10.5 * 100)
УПФ 4 - 4.90% (1.51445-1.00)/1.00)/10.5 * 100)
УПФ 5 - 5.60% (1.56056-1.00)/1.00)/10.5 * 100)

Данните са от сайтовете на тези фондове и лесно можете да ги проверите по стойностите на дяловете им.

Всъщност излиза, че само два от фондовете са успяли да надвият инфлацията, макар и с малко и само един да даде по-добър доход от срочен депозит в банка, но депозит с падеж само до 1 г.

Понеже отново подчертавам, че не съм експерт, но доколкото успях да прочета по темата тези доходности, произлизащи от стойността на дяловете, са след приспадането на таксите, които дружествата събират. Т.е. колкото по-високи са таксите, толкова стойността на тези са по-ниски и обратното.

Та общо взето положението е, че тези фондове не вадят по-висок доход, отколкото бих извадил аз, ако си бях разполагал с парите си и ги бях вложил в депозит, например. И все пак, при тази законова уредба в момента, е добре да има такива фондове, алтернатива на НОИ, защото най-малкото поне главницата или нещо около нея ще се запази, ако не се случи нещо извънредно, докато в НОИ всичко потъва и там няма спестявание, а по-скоро дарения с надеждата, че някой ден някой друг ще дарява за да може и ти да се пенсионираш.

Това, обаче, което ме дразни най-много е, че тези фондове и техните шефове лъжат по най-наглия начин, твърдейки сега по медиите, че мислят за нашите средства. Не, те мислят за себе си и акционерите им. Това, което крият от обществото са тези такси, които събират от всяка вноска и които са доста височки. Дори не мога да повярвам, че тази дискусия едва сега започва, тъй като са минали вече повече от 10 години през които те събират такси, които не се определят на пазарен принцип, а чрез Кодекса за социално осигуряване. Там се казва, че фондовете имат право да събират до 5% максимум такса на всяка вноска и разбира се масово тези фондове са се качили на тавана от 5%. Отделно има и такса от 1% годишно върху всички привлечени активи. Не знам дали да използвам дума като грабеж, но лицемерие със сигурност мога да използвам. Защото само си преставете, 2008 година те ни дават масово отрицателна доходност от около -10% и -15%, дори и по-ниско, а в същото време взимат такса от 5% + 1% за тази кризисна година. Защо? Нека да ми отговорят на какво отгоре. Че са ми управлявали парите ли? Ми по-добре да не бяха.

Нека задам и един такъв въпрос тогава. Къде е добавената стойност на тези фондове? Ако аз мога спокойно да вадя доход колкото тези фондове, влагайки в ДЦК или депозити, то защо държавата поставя задължителен допълнителен агент между мен и работодателя ми, който да оперира с тези средства? Защо работодателя ми да не може той да направи нещо като пенсионен план вътре в компанията, където аз ще мога да контролирам и избирам в какво да се влагат средствата? Сега само гледаш, цъкаш и мигаш без да имаш право на какъвто и да е глас за собствените ти пари, докато ония ти събират такси и ти свалят кожата.

А, и още нещо за финал. Да сте виждали някой от тези фондове да се рекламира някъде? Май не им е нужно, нали? Държавата им го е гарантирала този бизнес и няма нужда да се шуми много около тях.

п.с. А "свободният избор" на Горанов го оставям просто без коментар.

Резултати от аукцион за ДЦК от 10.11.2014

noreply@blogger.com (danstoyan) — Tue, 11 Nov 2014 05:21:00 +0000

Вчера БНБ и МФ проведоха аукцион за продажба на 5-годишни ДЦК чрез преотваряне на вече съществуваща емисия - BG2030013117. Резултатите са:

Допуснати поръчки до участие - 116 250 000 лв.
Одобрени поръчки - 55 000 000 лв.
Коефициент на покритие - 2.11
Среднопретеглена доходност - 2.63%
Максимална доходност - 2.70%
Минимална доходност - 2.56%

За разлика от предишния аукцион, коефициентът на покритие значително се е подобрил и от 1.26 през октомври, сега е 2.11. Прави впечатление, обаче, че няма подадени несъстезателни поръчки, което води до повипшаване на средната доходност, тъй като за запълването на квотата им се одобряват състезателни поръчки с по-ниски цени (по-висок доход). Оттам е и една от причините средният доход да се повишава от 2.42% на предишния до 2.63% на вчерашния аукцион. Само за сравнение, най-нисък доход по тази книга е постигнат през юни 2014 - 1.80%, когато държавата се е финансирала най-изгодно.

Важно е да се отбележи и спредът (разликата) спрямо немските книжа, които служат като бенчмарк, т.н. рискова премия. Увеличаването й най-общо означава, че съответната държава, България, започва да се финансира все по-скъпо, за разлика от Германия, която се счита за безрискова дестинация за инвестиране в ДЦК. И ако на предишния аукцион спредът е бил 226 базисни точки, то сега е 263 базисни точки. Само виждате, че гледайки само постигнатия среден доход, който се увеличава от 2.42% на 2.63%, т.е. 21 базисни точки, не показва в пълна степен картината, а трябва да с види и рисковата премия, която се увеличава с 37 базисни точки. Междудругото, 263 базисни точки спрямо 2.63% доход до падеж означава, че немските 5-годишни книжа имат доход 0.00%. Това само за ей така.

Интересен факт. Доходът на вторичен пазар по 10-годишните еврооблигации, които министър Чобанов и правителството на Орешарски емитира лятото е около 2.85% доход до падеж, т.е. малко повече от доходът по тези 5-годишни книги. Доходът по 10-годишните ДЦК по вътрешния дълг, обаче, е 3.50% (от последния аукцион за тези книжа през октомври). Виждате, че има разлика между оценяването на книжата по вътрешния и по външния дълг. Една от причините е валутата (евро срещу лева), друга е размерът на емисията, но както и да го погледнем съшествува един вид арбитраж*, където може да продадеш 10-годишни книжа по външния дълг на 2.85% и да си купиш 10-годишни книжа на 3.50% по вътрешния дълг и всичко това в условията на валутен борд и фиксиран курс евро/лев. Или другата опция е да си купиш двойно по-къси книжа на 2.63% и да си намалиш т.н. дюрация, която оценява риска от измърдване на цените. Колото по-дълга е една книга, толкова по-висок е риска при малки изменения в дохода да се стига до големи изменения в цените. Това само като идея :).

Тази седмица очакваме да разберем каква ще бъде актуализацията на бюджета и колко допълнително дълг ще бъде емитиран до края на годината. Още следващия понеделник ще имаме акуцион за преотваряне на 10.5-годишните книжа, където ще се види какво е настроението на инвеститорите и как са приели тази актуализация. Дотогава stay tuned.

* арбитраж има, когато можеш да купиш нещо, някъде на по-ниска цена и да го продадеш другаде на по-висока цена.

Източници:

БНБ и МФ

http://bnb.bg/FiscalAgent/FAOnetimeInformation/FAResultsAukcions/index.htm
http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8672
http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8636

КТБ - Спасение Не дебне отвсякъде

noreply@blogger.com (danstoyan) — Wed, 29 Oct 2014 06:56:00 +0000

Снощи, гледайки Референдум по БНТ 1, където участваха професори, експерти, синдикати и бизнес преставители, се чуха няколко меко казано неистини по темата КТБ.

Например, един бивш подуправител на БНБ свободно развиваше тезата, че парите на общини, болници и училища в КТБ ще бъдат загубени, ако се остави банката да фалира. Това не е вярно и най-вероятно тя, като един бивш подуправител, е напълно наясно, знаейки, че всички средства на бюджетни единици в страната са обезпечени с ДЦК именно за да бъдат застраховани срещу такива рискови събития. Това означава, че всички пари на общини, болници и училища са гарантирани по закон, тъй като зад тях стоят реални обезпечения, а не някакви имагинерни активи, за каквито се говори, че са открити при одида. така че община Бургас може спи спокойно, че 20-те млн. лв. в КТБ ще й бъдат възстановени. Друг е въпроса за управленските качества на хората начело на община Бъргас, които са вкарали толкова огромна сума в една банка, и то КТБ.

Такива твърдения бяха подкрепени и от представителя на синдикатите и само показва колко свободно може да се спекулира с тази тема, незачитайки нормативната уредба и как журналистите стоящи срещу тези "експерти" са неподготвени да задават правилните въпроси, оставяйки да се чуват в ефир напълно неверни неща, които доста лесно могат да манипулират мнението на зрителите и слушателите.

Разбирам стремежа на някои хора да защитят собствените си интереси в случая с банката. Разбирам мотива им, ако се окаже, че такива хора или техни близки имат влогове/кредити в банката. Затова, обаче, трябва да се чуват и другите гласове, които твърдят, че банката е пирамида и е пълно безумие да бъде спасявана, тъй като активите (раздадените кредити) са без обезпечения и държавата никога няма да си възстанови вложените пари, които, според БНБ, са в порядъка на 4.2 млрд. лв. И за да обясня на по-прост език какво означава кредит без обезпечение, това е все едно КТБ да е дала 4.2 млрд. лв. на фирми срещу голото обезщание да ги върнат един ден. Кредит срещу лична карта, като в случая зад личната карта стоят или някакви служители, бушони, или кухи фирми, които нито имат активи, нито имат персонал, нито има намерение да връщат пари на някого. Накратко финансова пирамида.

И за да не кажете, че си ги пиша ей така, само ще цитирам доклада на БНБ и одиторите, според който около 86 фирми, които са получили кредити от КТБ, са се регистрирали на общо 7 адреса, а 6-ма служители на КТБ са вписани като управители на част от тези фирми. Това са т.н. поставени лица, които най-вероятно мажоритарният собствник, Цветан Василев, е използвал като пионки за да удоволетвори своите цели.

Приказките, че банката може да бъде оздравена, че този доклад на одиторите не е верен са доста несериозни. Твърдението, че КТБ не е имала просрочия преди да бъде поставена под особен надзор само доказват пирамидалната истина, че стари кредити са били обслужвани с отпускане на нови кредити, чрез които се изплащат лихвите и главниците по старите. Именно това разкрива схемата като финансова пирамида, която за да съществува трябва да расте лавинообразно, а точно така се е случило през изминалите повече от 10 години на съществуване на КТБ, която от едно джудже банка се превърна в четвъратат по големина банка в страната, не и без помощта на държавата, която е насочвала парите на държавните дружества натам.

Истината е една, и тя е, че банка няма. Това е бездънна яма, в която са изливани пари на вложителите в собствни проекти на собственика и на неговия партньор, КОЙ, които или работят на загуба или вече са обявили несъстоятелност и нямат бизнес. С малки изключения, най-вероятно, има и активи, които работят и този доклад казва точно това. За съжаление, обаче, те няма да стигнат за изплащане на всички влогове, а само на част от тях. Факт е, че парите ги няма. Те не са изчезнали, а просто са сменили собственика и вече не са на разположение на банката, а нейните сложни схеми за източване, чрез които се финансираха медиите на партньорите и се създаваха политически проекти. Трудно биха били възстановени и именно затова държавата не трябва да се намесва и да спасява нещо, което никога няма да възстанови. Тя обаче може да разследва, в лицето на прокуратурата, и да накаже виновните за най-голямата измама, срещу която, междувпрочем, протестирахме толкова месеци наред.

#КОЙ?

За БНБ, авторитета и други илюзии.

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sat, 13 Sep 2014 22:55:00 +0000

"Такъв е случаят със странното изявление на посланика на Съединените американски щати Н. Пр. Джеймс Уорлик пред БНТ днес, изразяващо съмнение в прозрачността на капиталите на банка, оперираща на българския пазар, като по този начин пряко накърнява безупречната репутация на БНБ като надзорен орган и доверието в българския банков сектор като цяло." (виж цялото изявление тук)

Изявлението е от Решение на Управителния съвет на БНБ от 10 май 2010 г., а визираната банка е КТБ. БНБ набива канчето на тогавашния посланик на САЩ в България и се изумява, че е поставил под съмнение надзорните му функции. Аууу!!!

Сега звучи идиотско. То вече всичко, което излиза от БНБ звучи идиотско. И не защото там работят идиоти, а защото всички там работят за да изчистят името на един Управител на БНБ, който е изгубил всякаква лигитимност и се опитва да си спаси кожата в последния момент. Ето за това звучи идиотско, имайки за цел да ни направи и нас на идиоти.

За наше щастие има много хора, които усещат, когато се опитват да ги баламосват с глупости. И не преувеличавам ни най-малко като казвам глупости. Това да тръбиш последните 4-5 години, че КТБ е стабилна, че е безупречна, че Надзорът си върши работата... всичко това бяха пълни глупости и постепенно нещата явно си дойдоха на мястото. Защото няма как една пирамида да не се сгромоляса. Нямаше как да плащаш тройно-четворно по-високи лихви по депозити и облигации и да твърдиш, че имаш само 2-3% лоши кредити в кредитния си порфейл, докато средно за банковата система лошите кредити са около 17%. В тази връзка е много интересно, защо държавата в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете в банките защитава депозитите до 196 хил. лв. на човек във всяка една банка, а тези депозити имат различни лихви, в някои случаи превишаващи 2-3 пъти най-ниската в системата? Къде е логиката в една банка 1000 лв. депозит да са на 2%, а в друга на 4%, като и в двете са защитени еднакво? Защо, например банка като КТБ, плаща същата годишна премийна вноска в този Фонд (0.50% от депозитната си база), въпреки че е по-рискова? Това не е ли пазарно изкривяване и изкуствено създаване на усещане за спокойствие у всички вложители? Разбира се, че е.

Ако си спомняте, в началото на 90-те години в района на Добруджа имаше една пирамида - Югоагент (виж повече тук). Тогава, отново с активното бездействие на БНБ, тази пирамида събираше пари от граждани с обещанието за плащане на високи лихви. Накрая се сгромоляса и отново много хора останаха да си търсят парите. Понеже обаче човек бързо забравя, този модел се повтаря през няколко години, и то успешно чрез различни други измислени фирми. И ако човек си е виновен сам за себе си, то за какво обаче е ролята на регулатора? За какво ни е нужно БНБ, след като не работи ефективно? Само за да плащаме на едни чиновници, може би?

Истината е, че от началото на прехода, БНБ е една неефективна институция. Дори може да се каже, че от нея произтичат по-голямата част от проблемите на прехода. Особено ярко в спомените ни е 1996 г. Ако в годините след въвеждането на Валутния борд БНБ е спечелила все пак някакъв авторитет, бидейки негов успешен защитник и трупайки валутни резерви, то последните месеци показаха, че в полето на надзора Централната банка се е крепяла на една лъжа. Лъжата, че всичко в банковата система е под нейния контрол и тя е в състояние да използва всякакви средста за да я защитава. Не само, че не може да упражнява превантивен контрол, но и няма никакви инструменти за да противодейства.

"Българската народна банка заявява категорично, че ще използва всички свои средства и ресурси, за да гарантира спестяванията на хората."

Цитат от Прессъобщение на БНБ от 27 юни 2014 г.

Кои средства? Валутните резерви ли? БНБ не може да използва свои средства, защото законът не й го позволява. Може да ползва Нардба 6 и да подпомага банките само срещу определено високо-ликвидно обезпечение, но в този случай КТБ не са разполагали с такива активи. Ние сме във Валутен борд. БНБ не може да печата пари, т.е. да изкупува държавен дълг. Не може да определя основната лихва, а само да я обявява. Може единствено да определя минималните задължителни резерви (МЗР) и с тях ефективно да охлажда кредитни бумове или да стимулира кредитна експанзия. За други обаче неща може само да гледа отстрани и да се вайка. Вместо средства на БНБ се използваха публични средства чрез Министерството на финансите, което емитира 1.23 млрд. лв. и с които най-вероятно се подпомогна друга системна банка. Дори и спасяването й не е заслуга на БНБ, а на държавата, за което тя, т.е. ние чрез нашите данъци ще платим лихва от около 10 209 000 лв. (1.23 млрд. * 0.83%).

"По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка. БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално."

Из Прессъобщение на БНБ от 17 юни 2014 г.

Това е три (3) дни преди КТБ да поиска БНБ поставянето им под особен надзор.

"Както към момента на одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, така и към настоящата дата, в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки."

А това е от 22 август 2014 г. Вече БНБ пеят друга песен. Значи три дни преди поставянето й под особен надзор КТБ е била с висока ликвидност и капиталова адекватност, а след това заключват, че имало съмнения в качеството на активите й.

КТБ придобива Креди Агрокол

"На основание чл. 28, ал. 1, чл. 28а, ал. 3 и чл. 28б от Закона за кредитните институции, във връзка с чл. 18-19б от Наредба № 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции, подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”, г-н Цветан Гунев, издаде одобрение за придобиването от „Корпоративна търговска банка” АД на всички акции с право на глас от капитала на „Креди Агрикол България” ЕАД в размер на 92 090 621 лева. По този начин „Корпоративна търговска банка” АД ще притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 на сто от този капитал."

Из Прессъобщение на БНБ от 7 май 2014 г.

Какво да кажем повече. Тотална лъжа пред обществото. И ако дори само приемем, че лъжата КТБ може да бъде оправдана заради неизвестността от казване на истината, то защо тази лъжа е била изричана през всичките тези години? Нима не е можело Надзорът да я провери, да поиска проверка на капитала й? Нима не са чели какво се пишеше в медиите за тази банка? Нима дистанционния надзор е оправдание? За какво тогава има надзор? Въпроси, въпроси, въпроси, които знам ще останат без отговор, но поне се надявам ще има ефективни присъди. Е, както сме свикнали, все някой на някого ще плати и ще слушаме за поредните кредитни милионери посетили Южна Африка за дългосрочна екскурзия.

Един от последните бисери:

"Убедено може да се заяви, че какъвто и вариант за оздравяване и отваряне на двете банки да бъде избран оттук нататък, той минава през решение на правителството и на следващото – 43^-то– Народно събрание, а не само през централната банка. Единствено консолидирана политическа подкрепа за бързи и координирани действия може да ограничи риска от увеличаване цената на оздравяването на банковата група КТБ."

Не съм се и съмнявал, че ще кажат друго. Той, Управителят, от първия ден след поставянето на КТБ под особен надзор само се опитва да прехвърли проблема към парламента, оправдавайки се, че законът не му позволявал и политиците са виновни. Ама от кога не му позволява? Той досега спеше ли, че не поиска промяна в закона, че да може Централната банка да се справя с подопечната й банкова система. Банковата система на Министерство на финансите ли е отговорност? На данъкоплатците ли, бе, г-н Искров? Да не би случайно да сме започнали да получаваме от заплатата Ви?

И за накрая искам да ви провокирам със следните въпрос. Щеше ли всичко това да се случи, ако знаехме, че БНБ не може да упражнява ефективен контрол по надзора и не е в състояние да се намеси адекватно при подобен проблем? Щяха ли хората да се подлъгват по-високите лихви, ако знаеха, че сами си носят риска и няма гарантиран депозит?

Референдум за или против Прехода

noreply@blogger.com (danstoyan) — Fri, 31 Jan 2014 13:55:00 +0000

Без да имам предварителна нагласа за отговор на трите въпроса по евентуалния Референдум, мисля, че като народ си заслужаваме да узнаем какви сме и какво ни е бъдещето. Не е нормално да се боим от избора на хора, които още с раждането си придобиват правото да гласуват дин ден. Референдумът е колкото за да се гласува За, толкова за да се гласува и Против. Не си спомням някога да е имало по-важно предложение за промяна в живота ни. И електронното и задължителното и мажоритарното биха били огромни промени, без да твърдя, че ще са положителни или негативни. Ако погледнете линковете ще се уверите, че съм писал против мажоритарното и не съм много съгласен за задължителното. Сигурен съм обаче, че промени са ни нужни, иначе нямаше да го има това чувство на съмнение, дали да останем или не, дали да сме предприемачи или не, дали да създаваме семейство или не, дали да имаме повече от едно дете или не, дали да протестираме или не, дали се примиряваме с мутро-Прехода или не.

Ако наистина, ама наистина вярваме, че тези 25 години Преход са могли да се рaзвият далеч по-благоприятно за обществото ни, то Референдум е нужен. Нужен е за да узакони Прехода или за да го отрече и да се даде ново начало.

Тоталитарното мислене

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 01 Dec 2013 15:01:00 +0000

Тоталитарното мислене най-ясно си личи, когато срещу него има не социални, не анти-емигрантски, а анти-правителствени протести.

Тоталитарното мислене се страхува по default от различно мнение и винаги гледа бързо да прекъсне всякаква възможност за такова.

За комунистът властта винаги е на всяка цена, защото веднъж изберат ли го, втори път скоро няма да му се отдаде тази привилегия и той я знае. За това се измислят първи член и подобни.

Комунистът идва а власт за да диктува собственото си мнение и стига до абсурда да праща полиция срещу гражданите си не за друго, а за да пази себе си. Само това е толкова абсурдно, че няма на къде.

Ако искате да ме оборите, просто ми дайде пример за протести в развита демокрация, на чиято полиция е била дадена заповед да бие хора, които протестират срещу даденото правителство.

Стигнат ли до лъжата, че те знаят най-добре какво е необходимо за хората, значи са свършили. Но това само ако имаме ценности. За съжаление много от нас си затварят очите сега, но преди 1 година върло подкрепяха падане на старото правитлство поради същите причини.

Днес, в Украйна, виждаме същото, което виждаме във всички подобни случаи на тоталитарно мислене, тип Путин или Ердоган. Те знаят най-добре. Станишев, Местан и Орешарски са абсолютно същите. За тях, също като ББ, няма живот извън властта.

#ДЦК: Ценни книжа и кредити в банковата система - Октомв...

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 01 Dec 2013 13:21:00 +0000

#ДЦК: Ценни книжа и кредити в банковата система - Октомв...: Доста си поиграх и накрая извадих всички данни от БНБ за периода септември 2007 до октомври 2013, които се отнасят за Ценни книжа и Кредити....

Защо протестирам?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 21 Nov 2013 15:03:00 +0000

Има едно нещо, което, признавам си, и мен ме е впечатлявало, когато чуя за някой министър в друга държава, който е подал оставка (последната аналогия е с полски министър, който подал оставка за скандал със скъп, недеклариран часовник). Веднага се правят сравнения с нашите политици и се цъка с език как политици от други държави имат повече морал от нашите.

Bullshit.

Разликата не е в политиците, а в хората, които избират, гласуват, живеят. За добро или лошо Преходът, макар труден и мъчителен, трябваше да се извърви. Ние не сбъркахме, че го получихме. Но ние сбъркахме, че очаквахме от него нов морал у политиците ни. Сбъркахме, че очаквахме някой друг да ни оправи, само защото член първи от старата Конституция отпадна.

Защо протестът има значение?

Защото хората имат право да изискват от тези, които са избрани.

14 юни 2013

Ние се борим за правото да изискваме от нашите полицити. Ние протестираме, за да имаме уважението на управляващите (което очевадно липсва), че когато става нещо нередно и то стане публично, да не се налага да излизаме 5 месеца поред по улиците, а сами да си подават оставката. Борим се да дадем на институции като Прокуратура и Съд чувството за независимост, самоуверието, че предприемат ли разследване срещу политик зад тях стоят гражданите. Граждани, които имат самочувствие и права.

Абсурдно е очакването, че политик ще си подаде сам оставката, само защото е хванат да бърка в кацата с мед. Те винаги ще бъркат, но въпросът е да знаят предварително, че веднъж хванати, няма спасение.

Протестът не е само СРЕЩУ, а най-вече ЗА. Това е протест ЗА права на гражданите. Протестирайки, аз искам да си спечеля онези права, които имат чехите или поляците или германците, защото те дори не трябва да излизат навън да протестират, за да свалят техен министър или дори президент. Нужно е само да стане публично-известно. Да не говорим, че най-вероятно никога, на тези народи, няма да им се налага да протестират 5 месеца поред.

Протестът е и борба за онези от нас, които или нямат усещането или все още не са осъзнали, че тези им права са важни както за тях самите, така и за останалите около тях. Борба за тяхното осъзнаване и събуждане от летаргията, превзела ги вече 24 години. Роднини, приятели, близки, познати. Тук въобще не става въпрос за леви, десни или зелени. Не става въпрос за моята партия или твоята партия. Не става въпрос за убеждения, за допълнителни разходи, за законотворчество или социална политика. Става дума за права и само за права. Правата на гражданите.

Не виждам абсолютно никакъв смисъл да споря с хора, които единствено и само принизяват или иронизират опитите на студенти, преподаватели, хора на изкуството или обикновенни граждани да си защитават нарушените права. И не правото на свободно предвижване, нарушено или не от полицията, а правото да изискват морал от политиците. Да, това го няма никъде записано в законите и Конституцията, но моралът е неписан закон. Ако нямаш морал това не те прави непременно престъпник, а просто човек без морал.

Виждам смисъл, обаче, да споря с хора, които са показали, че разбират желанието ни за промяна. Че осъзнават грешките ни като нация по време на Прехода. Които не са партийно обвързани, какъвто съм и аз, а свободни по дух и воля. Които разбират, когато са допуснали грешка и желаят да я поправят. Защото тогава би имало бъдеще. Тесногръдието няма да ни помогне в общуването помежду ни, а само ще прави бездната още по-дълбока, като единствените печеливши ще са политиците. Затова и се организират контрамитинги, контрапротести, контраокупации и прочее, за да се противопоставят хора срещу хора. И това ли не можем да разберем и осъзнаем?

Да не би тези от нас, които се присмиват или принизяват идеята на протестите наистина да смятат, че 5 месеца всекидневни шествия са нещо незначително?! Нещо, което може да бъде единствено и само обяснено с финансова мотивация я от Сорос, я от Борисов, я от Прокопиев, я от американците? Толкова ли ни стигат силите за самоанализ и самооценка като нация, че с лека ръка да приемаме нещата черно и бяло, като борба между два клана, на БСП и ГЕРБ, на американци срещу руснаци, на софиянци и хора от другите населени места?

Протестът е протест. Той винаги е добър, защото акумулира енергия и прави хората активни в отстояването на гражданските си права. Февруарските протести показаха пътя, но оставиха у едните партийни дейци безнаказаното чувството, че тези протести са ги легитимирали да управляват, а всъщност протестите искаха морал и справедливост, а не смяна на караула.

Дали е протест против днешните или утрешните, той е важен. И не говоря за контрапротестът. Самото му име, контрапротест, означава, че е обратното на протест - подкрепа. Дано никога не ми се наложи да участвам в такова изродено нещо. Стигна ли до там, да участвам в подкрепа на кои да е управляващи, значи съм изгубил качеството си на гражданин и съм се превърнал в поданик.

Колкото и да е клиширано, протестът е искане за морал, а моралът е чувство за отговорност. Тази хубава дума, която е загубила всякакво значение у нашите политици, които при всеки скандал твърдят, че си понасят отговорността. Но отговорност от скандални назначения не се носи като поемеш негативните настроения и останеш на власт цял мандат. Цял мандат се кара при нормална работа на Парламент и Правителство, които си понасят отговорността от социалната и икономическата политика, която са обещавали и изпълнявали.

Когато назначаваш скандални личности и след това ги оттегляш, само защото си принуден от протестиращи, тогава отговорност се носи на момента. Ако наистина искаха да си я понесат, то сега Орешарски, Станишев и Местан трябваше да защитават избора на Пеевски за шеф на ДАНС, а не да се извиняват за неговото назначение като допусната грешка или неузряло общество. Ето затова протестирам. Оставка!

Куци сметки

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 31 Oct 2013 23:42:00 +0000

Става дума за сметките покрай Южен поток. Значи по-абсурдни сметки не съм чувал.

Според сайта на министерството на икономиката и енергетиката в българския бюджет ще влязат 2.8 млрд. евро в периода 2013 - 2043, т.е. за 30 години.

Според същия сайт, България ще започне да получава дивидент, равняващ се приблизително на 715 млн. евро при пълен капацитет на тръбата, т.е. от 2018 г. (уж). до 2035 г.. Това прави 17 години.

Въпросът е, тази разлика от около 2 млрд евро (2.8 млрд. - 715 млн.) къде отиде и кога ще я получим? Между 2013-2018 г. или между 2035-2043 г.? Или и двете? Или нищо?

Знам, че знаят къде е разликата, ама хайде да казват на хората все пак. Нали били прозрачни. Май почнаха да ни имат за катилчета, които освен, че не могат да смятат, ами не могат и да четат.

Да не говорим пък за заема.

БЕХ тегли заем за 620 млн. евро, за 22 години, при лихва 4.25%. Това прави 3.6 млн. евро месечна вноска. Значи към края на 22-те години ще сме изплатили над 1.5 млрд. евро главници плюс лихви. Обичаме да говорим за приходи в бюджета, но за разходи от бюджета не ни се отваря дума, а?

Почвам да се чудя дали министъра на икономиката го е забелязал това и е наредил така да го представят за пред медиите, че да изглежда по-красиво. Дано да е това, а не да е пропуснал да го забележи в тежките преговори (тежки, тежки, колко да са тежки като вършиш каквото ти наредят). Щото ако не го е забелязал... а, голяма работа. Пука му на него.

"Life is what happens to you while you are busy making other plans"

noreply@blogger.com (danstoyan) — Mon, 28 Oct 2013 14:13:00 +0000

Ще бъда кратък.

1. Аргументът, че не сме готови за избори не може да е аргумент.

- защото ако днес не сме готови, значи и 1997 не сме били готови. Значи и Източен Берлин не е бил готов за падане на Берлинската стена. Значи, че и ние трябваше да чакаме, докато другите ставаха свободни. Няма смисъл да чакаме да станем готови, защото никога няма да има такъв момент.

"Life is what happens to you while you are busy making other plans."
"Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш други планове"

John Lennon

2. Аргументът, че бабичките гласуват за БСП, малцинствата за ДПС не е аргумент.

- защото те и утре ще си гласуват за тях. И в други ден също. Всъщност като напуснат след няколко години младите хора, само бабички и малцинства ще останат. И тогава, когато уж бъдем готови, ще сме дори по-малко. А защо ще напуснат? Ами защото им е било казвано, че не сме готови.

Имаме право да получим това, за което се борим, а не това, за което вие не се и борите даже, а само стоите отсрани и давате акъл. Искаме избори сега, т.е. когато е най-ранната възможна дата, което дори и вие знаете, че ще бъде след месеци, но се правите. Въпросът дали сме готови несъществува, защото не може да му се отговори със сигурност. Ако се притеснявате, че не сме готови, ами просто се притеснявайте.

Аз искам да знам, че в настоящето си върша работата. Не ми трябва врачка, която да ми обещава бляскаво бъдеще. Искам да си получим това, което си заслужаваме. Ако заслужаваме комунисти, нека бъде така. Но аз имам право да знам дали има надежда или не. Ако ще са комунисти, то поне да не си губя времето повече в тази държава.

Не се боря нито за дясно, нито за ляво правителство. Боря се за правото да знам има ли смисъл да живея тук или не. Ако е истина, че 70% или 80% от хората подкрепят протестите, значи има поне малко смисъл и надежда. Ако накрая резултатът е като на предишните, то е ясно, че няма. Но дори и привържаниците на статуквото усещат, че губят почва. Кое и за кога да чакам да стане, за да знам, че сме готови най-сетне? Ми дали като уж дойде момента да сме готови на мен вече няма да ми пука за избори?

Аукцион за 5 годишни ДЦК

noreply@blogger.com (danstoyan) — Tue, 22 Oct 2013 07:49:00 +0000

Резултати от аукцион за 5 годишни ДЦК в лева, издадени от Министерство на финансите:

Емисия BG2030013119
Дата на аукцион: 21.10.2013 г.
Дата на сетълмент: 23.10.2013 г.
Купон 3%
Падеж 23.01.2018 г.

Среднопретеглена доходност - 2.03%
Среднопретеглена цена - 103.96 лв. на 100 лв. номинал.

Коефициент на покритие - 2.18 или поръчки за 109 200 000 лв. при одобрени 50 000 000 лв.

Несъстезателни поръчки - 13 400 000 лв. одобрени, при лимит 25 000 000 лв.

Прави впечатление, че минималната доходност до падеж, на която са придобити книжа, е 0.89% или цена 108.80 (цена и доход се движат в противоположна посока). Това е или грешка при пускане на поръчката или някой много се е престарал за да вкара поръчка. Най-вероятно е първото, защото само за сравнение, немските 5 годишни книжа се търгуват на нива 0.82%, виж Bloomberg.com. (немските книжа на теория се приемат като безрискови - ААА рейтинг).

Максималната доходност е 2.10% или 103.69 лв. за 100 лв. номинал.

Разликата, спредът, между средната и максималната доходност се равнява на 7 б.т. (базистни точки), докато на предишния аукцион през септември цялата разлика между минимална и максимална доходност се събра в 6 б.т. (по-тесен спред е по-добре за емитента, в случая МФ). Явно тази странна минимална доходност от 0.89% е допринесла за изкуствено разширяване на спреда, дърпайки средната надолу.

Като цяло силен аукцион на фона на по-слабите резултати по дъгия край на кривата на ДЦК. Явно първичнте дилъри имат интерес към по-късите книжа и това обяснява по-доброто им пласиране в сравнение с 10.5 годишните книжа, емитирани по-рано през месеца.

Тук, едно от най-интересните неща е, че емисията по външния дълг, с падеж Юли 2017, деноминирана в евро, се котира по-добре, отколкото вътрешната левова емисия, т.е. за по-къса инвестиция (с половин година) бихте получили по-добра или същата доходност. И това, въпреки че външната емисия е много по-ликвидна, въпреки че е в евро, тя се котира по-евтино. Котироки по външния и по вътрешния дълг може да видите тук.

Като теглим чертата, спредът с аналогичните немски книжа е 121 б.т. (2.03-0.82) при 142 б.т. месец по-рано, което е много добре. Проблемът си остава с по-дългите книжа, където си личи, че инвеститорите нямат голям интерес да си влагат парите. Причина за това може би е и очаквана външна емисия, а може би и бюджет 2014.

Горното не е препоръка за каквото и да било.

Линкове:
1. http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8125
2. http://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAOnetimeInformation/FAResultsAukcions/FA_AUCTION_RESULT_BG
3. http://ubb.bg/bg-BG/FCK/188

Проучване

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 17 Oct 2013 20:59:00 +0000

За първи път правя проучване, така че ми простете, ако не е направено user friendly и нещо в него ви дразни. Ще се радвам да го погледнете и да го полълните (а и да го споделите, ако ви се стори уместно), което не би трябвало да ви отнеме повече от 2 минути, тъй като се старах въпросите да са кратки и максимално ясни, а отговорите ограничени като брой. Резултатите може да видите веднага след като свършите, а като посъбера повечко данни ще ги публикувам в блога и ще можем да ги коментираме какво означават. За проучването натиснете тук или копирайте този линк: https://docs.google.com/forms/d/147tchxnE8zrds3mxp2I1nomD96vDifr4CrLHTvLLNGE

Благодаря предварително на всички, взели участие.

п.с. Проучването е изцяло личнa инициатива и не е поръчано.

Поздрави,
Дидо

Breaking Bad или да живееш в България

noreply@blogger.com (danstoyan) — Wed, 09 Oct 2013 13:11:00 +0000

Нали го знаете този сериал, Breaking Bad, в който главният герой, Уолтър Уайт, уважаван учител по химия, е диагностициран с рак на белия дроб, което му отрежда много малко време на този свят. И когато разбира за страшната болест, той се превръща от обикновен учител по химия в производител на наркотици - метамфетаними. Пречупва се и се обръща срещу закона, най-просто казано. Защо? Защото иска семейството му да е финансово обезпечено, когато вече не е сред живите. Уникално прост и логичен мотив, който трудно някой би оборил, ако знае, че потърпевшият няма какво да губи или няма за какво да се бори. Е, имам чувството, че подобен процес на пречупване върви в момента със страшна сила сред голяма част от нормалните хора в България.

Решението на КС от 8 октомври 2013 г, да остави Пеевски депутат, бе като че ли подобна диагноза. Все едно 14 юни се повтаря, но този път диагнозата е вече от второ мнение. Край с надеждите. Ако малко съм вярвал, че нещо ще се промени, то след вчера всички надежди се изпариха. Затвърди се отдавна подозираното в мен съмнение, че държавата ни е прогнила отвътре. Метастазите са неконтролируеми и спасение вече няма.

Всичко общо загуби смисъл. Индивидът е оставен да се спасява поединично. Нещата стигнаха до там, че ако продъжавам да плащам данъци, социални осигуровки, такси, да подавам данъчни декларации, да искам касови бележки от търговците, да подавам сигнали срещу нередности, които касаят общността, аз ще навредя на себе си повече отколкото ако не ги правя. Ще навредя, защото ще подкрепя същата тази система срещу която протестирам. Негативните последствия за мен ще са повече, ако живея спрямо общоприетите правила, отколкото ако не ги спазвам или поне не се старая да ги прилагам.

Стигнали сме до момента, в който по-голямата част от гражданите знаят, че политиците ги мамят, крадат, изнудват и им се подиграват със средни пръсти, но им е все тая. Абсурдът е в това, че, въпреки че всеки знае, че и другите знаят какво е положението, резултатът е пълен бойкот на упражняването на гражданските права. Смирение като пред господар. Псуваш го вкъщи, че през деня те е тормозил с всякакви искания, но на работа си мълчиш като риба. Слугуваш от незнание.

Например, пушенето на закрито. На приятели и колеги им е известно колко време и нерви съм отделил на тази тема, с цел да промотирам здравословните условия и културния характер на непушенето на закрито. Освен личната ми амбиция да не се пуши около мен в затворени пространства, имах и амбицията страната ми да бъде пример в това отношение, а не догонваща, както сме по всеки друг аспект от всекидневието на обикновенния човек в тази страна.

Уви. Вредният навик е част от ракообразното състояния на държавата в момента, колкото и ясно да ни е на всички, че един ден ще трябва да го оперираме по спещност. Но не защото сами сме стигнали до този извод (както е сега, със забраната), а защото ще ни го наложат отвън. Но тогава вината ще я прехвърлим и на някой отвън. Отговорност тук никой не носи. Колкото и заклетите фенове на либертарианството да прокламират тезата, че пушенето е частен избор и че всеки носи глава на раменете си, ние сме част от една по-голяма общност, която нямайте никакво съмнение, един ден не само ще забрани пушенето на закрито в ЕС, но и ще наложи крути мерки против самото пушене. Затова всичко е половинчато и временно. Дали ви се иска или не, това е цената да бъдеш част от най-развитата общност в света. Ако не искаш, има си кочинка, в която можеш да се върнеш. Мита, визи, липса на еврофондове, липса на контрол. Кочина.

Аз глава на раменете си имам и знам къде се пуши и къде не. Но не е до това. Беше до общото благо. Но и общото благо си има цена, а тя за мен е твърде скъпа за да си я позволявам вече. Ако държавата не само няма сили, но и целенасочено не иска, защо аз да искам? Още по-лошо, ако хората не искат, какво въобще съм се захванал да ги убеждавам? Нима съм длъжен на някого с нещо?

Anyway, всичко по-горе са чувства. Чувства, които съм потискал толкова време, отричайки всекидневните абсурди извън дома, но с надеждата, че един ден нещата все пак ще се наредят. За мое огромно съжаление, всеки ден аз бивам опровергаван. Особено напоследък. Никога, през моя живот, не съм се чувствал толкова уверен, че ме ограбват в собствената ми държава, но в същото време и толкова безпомощен.

Ако хората са напускали България през годините, то в 90% от случаите е било за по-добра реализация, по-добри доходи, по-добро образования. Сега хората ще напускат заради безпомощност пред очевадното задкулисие, което ги ограбва. Сега хората с добри средноевропейски доходи и добро образование ще напускат, защото виждат, че става нещо уникално нередно, което всеки усеща, но няма сили да промени, заради бойкота на другите. Въпреки протестите, въпреки призивите, въпреки многобройните ми опити да информирам, както на живо, така и в социалните мрежи, хората нехаят. Не им е до това. Те си мислят, че нещата ще се самонаредят без да се изискват техните усилия. Мислят си, че една вечер ще пуснат телевизора и ще чуят, че са богати и добре подсигурени. Мислят си, че някой друг мисли за децата им и това ги успокоява, докато те самите не мислят за децата си, отказвайте да поемат каквато и да е обществена отговорност. Щом е така, на ви още един Breaking Bad.

Имат ли нужда социологическите проучвания от регулации?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Mon, 30 Sep 2013 11:49:00 +0000

От много време ме човърка една тема, която ще ни избоде очите, но май на никой овластен от народа не му пука да се заеме с нея. Темата е социологическите проучвания, които ни заливат не само по време предстоящи избори, ами вече са новото оръжие за изтрелване в новините и обществения живот на платили си индивиди, които се обявяват за новите месии и предстоящи премиери на страната.

На бързо. Няколко проучвания (Сова Харис, АФИС) вече изкарват журналист един от най-популярните политици в страната. Политик?!? Че кога е бил такъв, че да го вкарват в проучване? На някакви избори ли е участвал или вече може да се самообявиш за политик?

Според мен има много сериозен проблем с тези проучвания и той е, че те не се регулират по никакъв начин. Решаваш да платиш на агенция, която да изпълни "социологическо проучване" по твой вкус и никой не може да ти каже копче. Нито пък на агенцията, която го е провела. Примерно, липсва всякакъв стандарт за анкетните карти. Как трябва да изглеждат, какво да съдържат... абе липсва стандарт, най-накратко. Няма я основата, няма ги изискванията, за да бъде всичко чисто и ясно.

Тезата, че няма нужда от регулации не е сериозна. Който твърди, че лъжливите социологически проучвания не вредят, значи е съгласен и с произвола в жълтите медии. Но жълтите медии поне можеш да ги съдиш, а социологическата агенция не можеш. Какво ще съдиш? Че е задала въпроса "Кой политик е по-популярен? Бареков, Любен Дилов-син или Кошлуков?" Няма какво да съдиш тук. Но на кой в обществото му е нужно да разбере кой е по-популярен от тези тримата. Така зададен въпросът няма никаква обществена полезност. Може да са други трима, които никой никога не е чувал. Резултатът ще има същата стойност, но е подвеждащ (лъжа), защото проблемът е, че това нещо излиза в новините по всички медии - телевизии, радиа, вестници, сайтове.

Ако приемем, че социологическите проучвания не трябва да се регулират, защото са като маркетинговите проучвания, то изниква следващия въпрос. Защо медиите третират маркетинговите проучвания като реклама, за която се заплаща, а социологическите проучвания не си плащат?

Ако Pepsi иска да разпространи свое проучване, ще трябва да си плати, нали така? И то дори няма да бъде излъчено в новините, а ще бъде пуснато като "Платен репортаж", след емисията. Поне у нас не се допуска реклама извън рекламното време (с някои изключения като продуктовото позициониране, но дори и то си е платило). Ами не е ли реклама на политическите партии едно социологическо проучване? Отговорът е ясен.

За мен вариантите са два. Или се въвеждат регулации, които задават единен стандарт или медиите започват да третират социологическите проучвания като реклама и с това нещата ще се саморегулират. Иначе батакът става пълен и вече всякакви клоуни "стават" политици, че и министър-председатели.

Иде ли подмяната с мажоритарния вот?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Fri, 20 Sep 2013 13:36:00 +0000

Ей, глупави хора ще излезем в крайна сметка и това е. То едно нещо ли е, две ли са, три ли са, че да си каже човек карай, но то явно през целия ни съзнателен живот ще настъпваме мотиката.

Последната глупост, която се подготвя е да върнат мажоритарните избори в България. Сякаш 2009 г. не видяхме каква катастрофа ни докараха. Да припомня: От 31 депутатски места, 26 отидоха за ГЕРБ и 5 за ДПС. Това е. Всички гласоподаватели, които гласуваха за други партии останаха непредставени. Това са милиони гласове хвърлени на вятъра. Ако това е нормално, аз по-добре да млъкна.

За да не обстоятелствам допълнително, в тази статия съм писал достатъчно за мажоритарния вот и това, че той не работи, когато системата е многопартийна, а не двупартийна.

Сега се подготвя същото, пак от БСП, но този път те знаят, че ГЕРБ са слаби и сега им е време да ги въведат и да оберат голяма част от местата. ГЕРБ пък ще са доволни, защото ще си вземат това, което им се полага по местата, където са популярни. ДПС са си сигурни в 5-6 района. Абе сделка като по учебник. Атака явно са отписани и най-вероятно ще са против, но вече никой и не ги бръсне за слива.

Реформаторския блок път са загубени. Въведат ли мажоритарния вот, тях направо да ги отписваме. Точно за това те би трябвало най-много да вдигат шум за тази подготовка, но нищо не се чува оттам вече втори ден. А са най-засегнати с оглед растящата им подкрепя, но недостатъчната им сила да спечелят и един мажоритарен избирателен район.

Мажоритарният вот е като президентския: който е най-популярен в момента, той взима всичко. 2009 г. от БПС си направиха страхотен автогол и до сега не могат да си го простят. Ако не бяха въвели мажоритарните квоти, 2009 - 20013 ГЕРБ нямаше да управлява самостоятелно, дори имаше вариант въобще да не управлява в коалиция, а БСП, ДПС и Атака да си направят коалиция, както стана сега. Въпрос на сметки.

Но най-ужасяващото е, че хората нехаят. Все им е тая кой ги управялва, как ги управлява. Все им е тая, че тези крадат, защото важното е другите да не крадат. Ако не им бъркаше в живота бих ги разбрал. Но те тънат в мизерия, тънат в беднотия, тънат в оплаквания и продължават да натискат един и същи грешен бутон, една и съща мантра всеки път с надеждата, че този път БСП, партията - майка, е на верен път. Този път няма да ни предадат. Този път са си взели поука.

Една проста сметка за последните 23 години (за преди това да не отварям дума) ще ни покаже, че най-дълго са ни управлявали БСП и ДПС. Ако не вярвате на думи, поне на историята вярвайте. За наша радост нея поне не могат да подменят, колкото и да им се ще.

У нас и у тях 2

noreply@blogger.com (danstoyan) — Thu, 12 Sep 2013 20:41:00 +0000

(За целите на този текст, ще ви помоля думата лидер да свързвате с думата кандидат-премиер или премиер.)

Провокиран от процесите в Реформаторския блок тези дни, и по-точно създаването на Граждански съвет към него, у мен остана едно чувство на неразбиране в какво всъщност се опитва да се превърне най-новия играч на политическата сцена у нас. Партия или нещо друго от ново поколение.

Преди няколко дни имаше избори в Норвегия, които в крайна сметка прекратяват мандата на сегашната лява коалиция и дават път на десните партии да управляват следващите 4 години. Очаква се начело на кабинета да застане Erna Solberg, лидер на Консервативната партия, която остана втора, след партията на сегашния премиер Jens Stoltenberg, но е най-голямата сред досегашните опозиционни партии, които имат мнозинство.

Всъщност това изглежда доста познато. Точно както при изборите в България през май 2013. Втората партия, БСП, получава възможност да направи правителство, благодарение на коалицията си с ДПС (и в частност АТАКА). ГЕРБ са първи, но нямат подкрепа на други партии, т.е. са малцинство. Нищо кой знае какво, нищо нечувано.

Една от най-големите разлики обаче е, че в Норвегия (и не само), лидерът на партията с най-голям шанс да състави правителство по естествен начин се възприема и като бъдещ премиер. Това не е нещо ново и за нас, но обикновенно се появява едно усещане на несигурност, дали тя или той има кредита и увереността, че може да се справи, че е обществено-приемлив кандидат за поста министър-председател.

Ако някой от вас е попадал на сериала "Правителството" (Borgen и тук) по Нова тв (политическа драма за създаването и живота на фиктивно правителство в Дания), сигурно му е направило впечатление, че въпреки трудното съставяне на управленска коалиция, едно е сигурно и това е, че премиерът, по дифолт, става лидерът на най-голямата партия в тази коалиция. Не някакъв външен експерт, а лидерът е натоварен с тази отговорност.

И пак да се върна към примера с Норвегия. Имам един малък, но съществен проблем с Реформаторския блок и той е, че не ми е ясен кой е лидера или поне кой ще стане. От изказвания на членове на Гражданския съвет на РБ разбрах, че лидерството може да бъде колективно. Може би, когато си в опозиция, но когато си в управлението? Как може да имаш колективно министър-председателство? Имам някакво предположение за бъдещ лидер, но усещането е за някакво табу, т.е. за сега такива работи не се говорят, че работата може да се спихне. А иначе амбции не лиспват и те са свързани с първа политическа сила още на следващите избори (според Петър Москов).

Ами хайде щом се задават такива амбиции аз да попитам, ако РБ станат първи, кой ще бъде премиер? Някой от Гражданския съвет ли? Ако това е идеята значи нищо не сме научили. Демократичните общества избират политически партии да ги представляват, а те от своя страна избират техните лидери за най-отговорните постове. Граждански съвет звучи много добре, но като че ли е доста ново и модерно, да не говорим за страна като България. Има риск и той е този нов модел да не проработи.

Но може и аз да греша. Може РБ да дадат нов пример за представителност, но за съжаление няма да могат да сравнят с други развити общества и ще трябва да разчитат на късмета, гражданите да гласуват за нещо, което не познават и не разбират напълно. И после да останат разочаровани, отново. Като знам колко сме иновативни, тая работа с колективното лидерство ми се струва малко в сферата на фантазиите. Дай Боже да стане! Симпатизирам им и като цяло имам интерес да греша в разсъжденията си, въпреки че ми се струват логични.

Другият вариант е да се излъчи лидер и РБ да действа като традиционна партия (или коалиция). Ако е коалиция обаче, остава да се реши коя партия ще бъде с най-голяма тежест при избора на премиер. Защото разберете, просто няма как това да го решават в последствие, след направен избор от страна на избирателите. Хората искат да знаят предварително кой е голямата фигура и са в правото си. Ако не знаят или не усетят кой ги води, то резултата няма да този, който иначе очакваме ентусиазирано.

От седемте партии най-изявените имена са на Радан Кънев и Меглена Кунев и е най-нормално изборът да е измежду тях. В развитите страни гласоподавателите знаят още преди изборния ден за кой премиер гласуват. Да, изпълнителната власт се назначава от Парламента, а не се избира директно от вота на гражданите, но традицията си е традиция и тя е, че като симпатизираш на дадена политическа формация, то искаш за премиер нейиния лидер и с тази нагласа пускаш бюлетината.

Та въпросът ми е: Кой играе ролята на кандидат-премиер от РБ, ако приемем, че утре или след един месец има избори?

Днес всеки ден е 14 юни.

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 01 Sep 2013 13:12:00 +0000

Днес е 14 юни 2013. Вчера също беше 14 юни. Убеден съм, че и утре ще е същото. От 80 дни насам, за мен и много други граждани, този ден се повтаря всяка сутрин и вечер. Тръгвам за работа, пускам си радиото и слушам за протестите и исканията за Оставка на правителството на Пламен Орешарски. А уж имаше една приказка "Всяко чудо за 3 дни". Е този път това не важи. Този път явно става дума за нещо много сериозно, което властта не може да умаловажи или да ни отклони вниманието с увеличения на майчински или пенсии. Този път става дума за морал и достойнтво. Няма да употребявам други думи освен тези двете. Моралът и Достойнството на политика и човека-гражданин, които ако ги изгубим преставаме да бъдем човеци и се превръщаме в животни. Само животните могат да търпят някой да се подиграва с тях и да ги унижава. Изчезнат ли тези две качества и преставаме да бъдем личности. Ставаме стадо.

На 14 юни 2013 управляващите ни пренебрегнаха като личности. На този ден те се отнесоха с нас като с животни и забравиха, че сме хора, граждани, с морал и достойнство. Изсмяха ни се по най-отвратителния начин. Доказателството за мащаба на деянието са именно тези продължащи 80 дни, към днешна дата, протести. 80 дни! А е ясно на всички, че те няма да спрат. Няма аналог в най-новата ни история.

На този ден стана ясно, че задкулисието е победило или поне е продължило, криейки се досега. Ако е второто, то грешката бе, че най-накрая стана явно. Сбърка фатално. Най-накрая, официално стана ясно, как и от кого се вземат решенията в тази държава. Поне със сигурност стана ясно от кого не се вземат решенията - от министър-претседателя. Със сигурност не се взимат и от БСП и Сергей Станишев, който е Мандатоносителя. Значи е ясно, че решенията не се взимат от двамата най-овластени представители на изпълнителната и законодателната власт. Тогава от кого? Питам от кого продължават да се взимат решенията?

"Или гласуваме Пеевски или правителството пада."

Само това има значение оттук нататък. Фокусирайте се върху горното. Тази фраза, изречена от от Сергей Станишев пред неговите депутати минути преди гласуването за Пеевски, е разковничето. Тук трябваше да е и краят. Или поне би трябвало, ако бяхме нормална държава. За съжаление все още не сме, но се стараем да станем. След такова признание би трябвало най-малкото да последват оставки. Мандатоносителят казва, че има една Сила, която ще свали правителството, ако не гласуват Пеевски за шеф на ДАНС. Да, мандатът зависи от ДПС и те са в състояние да свалят правителството, но това ли е цената? Една личност, па макар и на Пеевски? Не. Нещата са само привидни. Пеевски е външната обвивка. Той е слугата, който изпълнява волята на Господаря.

Господарят е този, който стои реално зад "Пеевски" в горното изречение. То би трябвало да звучи ето така:

"Или гласуваме Господаря или правителството пада."

Вместо краят да дойде, дойде началото. Началото на протестите и събуждането на хората. Подсъзнателно хората усетиха, че някой ги лъже жестоко и се подиграва с упражнения им вот няколко седмици по-рано. Ето защо протестите не спират 80 дни. Най-ценното право на човек, правото да избира, беше пренебрегнато в името на Господаря и неговото ламптящо желание да властва в държавата. Махането на Пеевски е фокус, измама, лъжа. Господарят е важен, а той не е помръднал от трона и продължава да маха и назначава.

С мои приятели и колеги спорим, че след като Пеевски се бил "оттеглил" ние, протестиращите, е трябвало да спрем, защото сме подменили идеята за протеста, който бил насочен специално и единствено към Пеевски. Да, в първия ден беше насочен именно към него, защото всеки от нас си беше глътнал езика след като бе разбрал. Но когато на следващия ден Пеевски се "оттегли", питам аз, какво по дяволите се промени, че трябваше да се приберем? Какво се промени? Не прекрачиха ли границата, която не трябва да пресичат никога?

Защо го махнаха? Ако, както казват от БСП и ДПС, изборът му е бил правилен, то защо го махат? Ако вярват в неговите качества би трябвало да отстояват решението си. Още преди избора, те трябваше да го обосноват и предложат на обществена дискусия. Защо го махат питам пак? Ако е защото хората не го искат, то защо са го избрали въобще? Кой ги е накарал да го изберат? Сега ако ги питате ще ви замотаят в обяснения, че това е минало и са си били поправили грешката.

ГРЕШКАТА?!? Евала, че са си я поправили. Дай Боже всеки му тази привилегия да си поправяш грешките с извинения от този тип. Отговорността е нещо абстрактно. Питаш ги, те ти казват, че са си поели отговорността. Не, не сте си я поели. Поемането й става чрез оставка и избори. Не можеш да си играеш с достойнството на хората. Подиграваш се пък после се извиняваш! Извинението е като поправката. Това е вторият шанс.

Изборите са чистилището, през което всеки фатално сгрешил в политиката трябва да мине. Особено след такива протести. Най-вече след такива протести, защото ако в миналото фатални грешки не са водили до предсрочни избори, то е било защото гражданското общество не е реагирало. Дали е било правилно или не е отделен въпрос, с който именно БСП и ДПС се опитват да умаловажат гафа си. Според тях, щом преди не сме протестирали значи и сега нямаме право. А кога ще имаме право да кажем стига, питам аз? По тази логика има ли някакъв ден, час, месец, година, правителство, които са запазени за нас, активните граждани, когато и на които ще имаме правото да кажем СТИГА!? Кога хората ще могат да си защитят достойнството от безобразията на Господаря и неговите слуги?

Обвиняват ни, че сме нямали решения, а само искания за оставка. Аз казвам, че не е е нужно ние да даваме решения. Нашата работа е да гласуваме. Ни сме гласоподаватели, суверена, който трябва да контролира избранниците си, ако те не работят в негов интерес. Работата на политиците е да дават решения, да знаят какво вършат и да го вършат в ползва на обществения интерес, а не в интерес на мафията. Аз не искам радикална промяна на политическата система, а искам избори. Чисти и прости избори, на които хората да вземат информирано решение, а политиците да поемат отговорност за действията си и безобразията си. Никой не им е виновен, че се е стигнало до това. Единственият виновен са самите те и нека бъдат така добри да понесат с достойнство последиците от необмислените си решения.

И нека се обърна към противниците на протестите, сред които са и мои приятели. Ако мъжът бие жена си и после й каже "Извинявай", това ОК ли е? Да, има такива, които търпят. Търпят от принуда, от заслепена любов, от отчаяние, от страх. Търпиш един път, два пъти, три пъти. Правилно ли е? А къде остава достойнството? Има ли по-важно от него? Не е ли то, което ни прави хора? Изгубим ли го се обричаме да ни бият и унижават. После свикваме.

Ето от това ме е страх най-много. Свикнем ли един път, ще свикваме всеки път като стане така. Протестирайки, аз защитавам достойнството си и това на семейството ми. Ако имам и грам надежда, че ще успеем, ще протестирам. Има много форми на протест и призовавам да се използват, за да си възвърнем честта.

Та, какво се е променило след 14 юни 2013?

Избори с минимален праг за легитимност

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 07 Jul 2013 09:48:00 +0000

Най-честата дискусия, която водя напоследък с приятели и колеги е как да се направи така, че след избори да не е възможно малцинството да управлява мнозинството. За пример, в момента правителството на България е избрано, по данни от ЦИК, от 37.92% (БСП и ДПС) от всички гласували или от 19.41% от всички хора, имащи право на глас. Деветнадесет процента!!! 19.41% определят кой ще управлява и кой не. Ами парламентът? Четирите партии, от които трябва да зависи приемането на законите в парламента, представляват 38.78% от всички хора, имащи право на глас. Ако загърбим всякакви политически пристрастия, то не виждам как някой ще каже, че това е нормално да продължава.

Като цяло, мажоритарните избори са най-известният начин за налагане на мнозинството над малцинството, но мнението ми по този въпрос съм го изказвал вече и то не е много добро (виж тук). Освен ако не е двуполюсен модела, както е в Щатите, то мажоритарните избори водят само до избор измежду по-малкото зло. Изборите 2009 г. показаха, че мажоритарните избори в България не работят, защото имаме многопартийна система.

Преференциалното гласуване също е вариант, но проблемът там е, че лесно може някой да си купи гласове и да изведе себе си напред в листата за сметка на друг. Ако пък всички в листата купуват, то резултатът няма да е различен от предварително нагласената листа и тогава печели партийният лидер, който я е нагласил по собствено усмотрение.

Последният пример за това как мажоритарните избори, при сега действащия Изборен кодекс, не са решение са сегашните кметски избори във Варна. На първи тур активноста бе под 25% и ако това се повтори и на балотажа, не им завиждам на варненци. Изборите за кмет във Варна са и основния аргумент на противниците за предсрочни избори за парламент, като те предричат слаба активност и при тях. Приятели твърдят, че ако сега има предсрочни избори резултатите от кметските избори във Варна като активност ще се повторят и на национален вот. Може би и то благодарение на сегашната избирателна система. От друга страна, това управление и парламент нямат доверието и мнозинството за да избира нов Изборен кодекс. Хората знаят това и са готови на едни предсрочни избори да излязат и да гласуват за парламент, който да промени Изборния кодекс.

Тогава проблемът е активността. Как да се стимулира? Задължително гласуване? Това е доста крайно и не знам как ще накажеш някой, че не е гласувал. Мисля си, че Конституцията би била доста категорична по този въпрос. Образователен ценз? Хм, ако ще отнемаме правото на гласуване на хора без образование, то би било логично да им снемем и задължението да плащат данъци, нали? Ама те и без това не плащали данъци, викат повечето. Е, аз казвам, че плащат. Как ще си купиш нещо от магазина, без да ти начислят ДДС? В кварталния магазин може и да не ти дават касов бон, но със сигурност кварталния магазинер ти слага ДДС отгоре. Или на бензиностанцията като зареждаш гориво. Т.е. с отнемане на право, трябва да има и снемане на задължение.

Аз съм по-скоро за избори с минимален праг на гласуване. Т.е., ако активността не надвиши определен процент, то изборите се обявяват за нелегитимни и се провеждат нови. Колко трябва да е прага на легитимност е въпрос на дискусии, но ми се струва много логичен подход.

Веднага ще кажете, че това би довело до избори до дупка. Не, напротив. Но дори да се получи да има 2-3 избори един след друг, това не трябва да е притеснително, ако целта ще е максимално много хора да бъдат представени. Ако се плашите от липса на правителство, в Белгия бяха без правителство почти две години. Да са фалирали?

Да си представим, че има праг от 66.66%, при надвишаването на който изборите се считат за легитимни. Да си представим и че това се приложи сега на изборите във Варна. Те са един мини вариант на България. Мислите ли, че партиите ще харчат пари за купуване на гласове в ромските гета, ако знаят, че при активност под 66.66% изборите са невалидни? Хахаха, точно така. Абсурд е да дадат и един лев. Биха купували, ако са сигурни, че активността ще надвиши 66.66%, а това няма как да го прогнозират. Може би трябва да плащат и за това хората да излизат и да гласуват по принцип, но в това няма нищо лошо. Надали ще им стигнат парите обаче. Та, ако гласуват 25%, както се и получи, то ЦИК излиза и обявява изборите за невалидни и насрочва нови. На вторите вече, хората ще излязат. По правило, след слаба активност на избори, следващите се характеризират с висока активност, защото избраното малцинство от предишните прави само поразии. Много от тези, които или не са гласували или са гласували за 3-тия или 4-тия (мнозинството) ще видят възможност за техните кандидати на повторни избори и тогава ще гласуват масово. По default, за 1-вия и 2-рия гласуват ядрата, т.е. ограничен брой хора, които винаги излизат и които са малцинство.

Сега, изборът във Варна е между Христо Бозов, заместник на Кирил Йорданов от повече от 3-4 години и кандидата на ГЕРБ, Иван Портних, зам-шеф на общинския съвет от последните две години. Е, хайде някой да ми каже, че това не е избор между по-малкото зло.

Бизнес събрание ли е Народното събрание по въпроса с пушенето?

noreply@blogger.com (danstoyan) — Sun, 02 Jun 2013 09:38:00 +0000

"Пушенето сериозно вреди на Вас и на другите около Вас", пише върху опаковката на цигарите и върху рекламните билбордове из улиците. Това е прието вече не знам от колко години и никой не го оспорва. Акцентът е върху "Вас" и върху "другите". Има и други надписи, далеч по-крайни в твърденията, като това, че причинява рак. И срещу това няма протести от страна ни на Бизнеса, ни на Благой Рагин, ни на Мартин Захариев, ни на новата здравна министърка д-р Таня Андреева, която моли депутатите, които не са лекари да не я наричат колега, въпреки, че самата тя е избрана за депутат, ама манталитет, какво повече да кажа.

Значи пушенето е опасно за здравето. Това поне никой не отрича.

Добре де, айде тогава гореспоменатите и техните поддръжници в лицето на Станишев, Орешарски, Сидеров, дори и Цветан Цветанов и Бойко Борисов (последните двама бяха се съгласили в миналия парламент забраната да отпадне, защото имало голям натиск от Бизнеса, а сега им е удобно като опозиция да говорят друго) да отговорят, кражбата престъпление ли е или не е престъпление? Вреди ли кражбата на другите около Вас, докато си крадете? Нали, то е прието, че кражбата е вредно нещо. Малко, много, вредно е и има закон, който я наказва. Няма либерален режим за крадене, описан в някакъв закон.

Е, ако надписът, че пушенето е вредно и причинява рак, сърдечни заболявания, в т.ч. инфаркт не се оспорва от същия Бизнес, как е възможно здравето на хората да се поставя на втори план за сметка на няколко ресторантчета, кафенета и дискотеки? Как може дори да помислиш да гласуваш за отмяна на забраната, а преди това да си гласувал, че пушенето е вредно и трябва да се ограничи? Как бе, депутатчета? С каква логика? Вредно ли е пушенето или не е вредно в крайна сметка? Ако не е вредно добре, връщайте си забраната, махайте надписите от опаковките, решете въпроса един път за винаги. Ама не можете, щото е вредно и причинява рак. Лицемери!

Да, лицемерието ви няма равно по белия свят. То е толкова нагло, че дори не ви е срам как ще изглеждате отвън. Вие сте срам бе, хора. Срам ме е, че сте избрани и че имате правото да се наричате избрани от народа. Може би трябва да ме е срам вече и от народа. Това е вашето постижение, да ни накарате да се срамуваме един от друг и да престанем да се уважаваме. Това е най-голямото ви постижение през всичките демократични години - да опозорите хората и да докажете, че какъвто и разум да съществува, то ние не сме достойни за него. Веднъж стъпили вътре в парламента ставате алчни, бесни, диви, готови на всичко за да защитите личния интерес, а не обществения.

Сивата икономика вредна ли е? Вредна е. Да, ама в криза е по-добре сива икономика, отколкото никаква икономика. Ами хайде, защо не я либерализирате и нея тогава? Хайде, премахнете касовите апарати, докато се вдигне Бизнеса на крака и после пак ще ги върнете.

Преди няколко дни в Ирландия са приели всички опаковки на цигарените кутии да изглеждат еднакви. Без логота, с еднакви шрифтове. Пълен бойкот срещу индустрията и никой не протестира от Бизнеса, а и да протестира, срещу какво? Срещу здравето ли? Коя цивилизована държава, с отговорни към обществото депутати, ще твърди, че малко пушене не е вредно за здравето или, че Бизнесът е по-важен от здравето? Ако са дълновидни, депутатите ще проумеят, че това може да донесе само негативи за обществото. Да, някои заведения ще спечелят клиенти, но това ще е за сметка на други заведения, които успяват да привличат клиенти с качествено обслужване. Крайният ефект е нулев, защото броят на хората, които излизат по заведения не се променя. Променят се само посещаваните заведения. А обществото ще загуби като цяло. Най-малкото разходите за здравеопазване ще се увеличават, защото все повече хора ще заболяват и умират от сърдечно-съдови заболявания, причинени от активно и пасивното пушене. Ами това е работна сила. Като си обричаш работната сила на здравни проблеми, като залагаш такава бомба пред тях, как очакваш Бизнесът и икономиката да вървят. Казва се национална политика, но вие не знаете какво означава и нямате и идея как да изглежда. Нали така?

Да не би Бизнесът да ви е избрал, в крайна сметка? Не. Избират ви обикновенните хора. Затова се нарича Народно събрание, а не Бизнес събрание. Бизнесът си има организации, които го представляват, но те не са законодателни. Имат си КРИБ, БСК и много подобни.

Тук е мястото да попитам, къде са синдикатите? Нали те защитават работниците и условията на труд. Къде са лидерите на КНСБ и Подкрепа, господата д-р Тренчев и Пламен Димитров? Няма ги, защото на тях не им пука за служителите в заведенията. Ако им пукаше поне един път щяха да направят протест или да се присъединят към нашите протести. Онзи ден бях пред Народното събрание, тях ги нямаше. Тях ги интересуват главно миньорите, които в интрес на истината дишат подобни отрови, каквито диша сервитьорката в дискотеката, която често се намира под земята също.

Точно затова си имаме Народно събрание. Народно е същността на понятието. Не случайно, то е най-важната институция и всеки отделен субект му е подчинен пряко или непряко, защото представлява суверена, т.е. хората. То е призвано да защитава интереса на обществото от всякакви лобистки интереси на Бизнес и синдикати. Ако тях, народните представители, ги няма или ги има, но са пасивн, плахи или податливи на лобисти, като Благой Рагин, Мартин Захариев, Емо Фаса и др. подобни, то си заслужват всички обиди и хули по техен адрес. Дори и обобщенията, без да търся извинение.

Тютюнопушенето като лек против кризата.

noreply@blogger.com (danstoyan) — Mon, 27 May 2013 20:37:00 +0000

Най-накрая да си дойдем на думата. Каквото и да се случва в тази държава, има едно нещо, в което сме царе на простотията. Да се оакаме на метеното.

Връщането на пушенето било подкрепа за Бизнеса. А, ма как пък ши ней бе!

Сума ти страни се опитват да го забраняват, ама от страх не смеят, а тук тъкмо си го въведохме, тъкмо взехме да свикваме, никой дума не обелва, и идват някакви реваншисти-парашутисти в парламента и го слагат на първи ред в списъка с неотложни задачи.

Онзи ден, в самолета, се чудих защо тия идиоти от авиокомпаниите не разрешат да се пуши в салона. Стюардесата казва, че "Пушенето е абсолютно забранено на борда на самолета". Ебати тъпаците да си рискуват клиентите заради едната цигара. Или автобусите. Градски, междуградски, междуселски. Те да не би да не са Бизнеса? Колко нови клиенти ще им дойдат само. Няма да има празен автобус или тролей. Денонощно. Това карти, билети ще се окажат недостатъчни за желаещите да ползват услугите на подвижните пушилни. Общината ще напълни бюджета моментално и ще се откаже от всякакви цветни зони за паркиране.

Ми на работното място? Тотална революция. Вместо сега колегите да слизат долу да пафкат, що да не си пафкта пред PC-то и да си бачкат. Смятай какво пестене на време ще падне и как Бизнесът ще разцъфне, щом на служителя му доставя удоволствие докат бачка. Рай! Смяятай и хващай елката, Бизнесо!

То кафета-мафета не се пият само в кафенетата, ами и на работното място. Отиваш до лафката, я кафенце, я фантичка, я айрянче с кифличка и си ги носиш горе. Повечето лафки нямат маси и столчета, ами разчитат на To Go (за вкъщи). Сега законът ги дискриминира, защото продават продукция, която основно се консумира на работното място, а там е забранено пушенето. Значи така ще се помогне на бизнеса. Отменяй, мамка му и забрана!

Ма каква криза ви гони бе? Вие нормални ли сте, че сте спали досега? Що въведоха въобще такава забрана, като то имало чалъм да излезем от кризата. ДА СЕ ПУШИ ПО-ВСЕ-МЕСТ-НО!!! Другите народи са големи балъци, че не са се сетили досега да го разрешат отново. Най-големи балъци са северните народи, разбира се. Тия там живеят в нищета и отчаяние заради забраната. Да не говорим кви са бедняци. Щом е изгодно за Бизнеса, аз не виждам икономическа логика да се забранява на някои места, а на други да е разрешено. Що? За едно полугодие сме се оправили и после ще мислим дали да не го разширим и в училищата, че да не се крият учениците по кафетата до дворовете, ами да си могат да си пафкат в час или пред стълбите в междучасието, с кафенцето майка. Само от учениците БВП ще мръдне 0.50-1.00% нагоре. Щот то иначе е лицемерие. В кафето до даскалото ще може, ама в двора или в даскалото не може. Айде моля, моля.

Ами туризма! Направо отсега виждам как туризма ще избие най-много рибата. Това всичко живо дето ходи по Турции, Гърции, на момента ще се преориентира насам. Ко ги интересува сервиза някакви си селяндури от Скандинавия, Германия, Бенелюкс, UK? Много им пука за това, че е чистичко и спретнатичко там. Тук може да е мръсна покривката, ма върху нея има пепелник, в някои случаи с два-три фаса вътре. Ех, кеф майка. В кочинката си е най-добре. Надявам се усещате тънката разлика и нишата, която ще хванем като туристическа дестинация. На часа очаквам замяна на румънците по Северното Черноморие с норвежци, шведи, датчани, финландци и т.н.

А колкото до служителите непушачи (а и пушачите де), дето нямат избор да бачкат или не в заведение с тютюнев дим... Ми да го духат бе! Да не съм ги карал да работят там. Да си налагят парцалите и да си търсят работа на друго място, ако не им изнася. Сега и тях ли да ги мисли Биснеса? Ако искат, да ходят да бачкат в Турции, Гърции или да мрат, бал съм ги.

Все такива неща ми минават през главата. То няма как. То още правителство няма, обаче те са решили. Те. Мартин Захариев е новия Емо Фаса. Да го хванеш това доскорошно зайченце-интелегентче и да го смачкаш от кеф направо. Ми лицето на туризма - Благой Рагин. Този шедьовър на майката природа. Да се чудиш на Бизнеса как са го избрали за лице на Туризма, при такъв титан на мисълта и културата. Мисля, че това говори достатъчно защо туризмът ни е на посредствено ниво.

снимка Юлиян Савчев, segabg.com. Благой Рагин в средата.

Да си опичат акъла, както казваме по нашия край. Туй сметки за ток, вода, парно могат да почакат до зимата. Инвеститорите и тях после ще ги мислим, няма значение, че отстрани на нас гледат като на държава, все още не мигрирала от Средновековието в някоя по-горна епоха. Сега най-важно и преди всичко друго е да се върнем няколко години назад в развитието си на общество.