В зелената кухня

Гъбена крем-супа

noreply@blogger.com (Dora) — Mon, 09 Dec 2013 19:42:00 +0000

500гр. печурки

1 голям картоф или 2 малки

100гр.лук ( шалот е по-добре , но и обикновен става)

масло

мащерка

сол

пипер

100-200 мл течна сметана

Гъбите се почистват. 400 гр. от печурките се нарязват на ситно. Слагат се в тенджера, прибавя се вода - да ги покрие добре и пакетче чай от мащерка (ако имате прясна, може да се сложат няколко стръка). След като заври се вари около 30 мин. - гъбите да са омекнали, след което се добавя и картофа, нарязан на дребно. Вари се до сваряване на картофа. Изважда се пакетчето чай от мащерка( или стръкчетата) и сварените гъби и картоф, заедно с водата се пасират. Останалите гъби се нарязват на филийки и се запържват в тиган с масло. Малко преди да се дръпнат от огъня, се прибавя към тях много ситно нарязания лук за да се запържи и той. Гъбите с лука се прибавят към пасираната супа и се връщат на огъня да поври леко (2-3 минути). Накрая се прибавя малка бучка масло и сметаната (евентуално може и със заквасена). Кипва за последно и се дръпва от огъня. Подправя се със сол и смлян черен пипер. Божествена е!

Предчувствие за пролет, или лесен сладкиш с ягоди

noreply@blogger.com (Dora) — Mon, 19 Mar 2012 19:13:00 +0000

Влизайки в магазина, бях грабната от ягодите. Ярко червени, огромни и ухаещи невероятно. Веднага се пренесох в сезона им, когато те заливат от всякъде, и ги купуваш не в малки, спретнати пластмасови контейнерчета, а в дървени щайги и капещи от сок. Не им устоях.

Естествено, като всяко нещо което всъщност не си е на мястото, и те си имат недостатъци. Вкусът им е точно такъв какъвто може да се очаква от ягоди през март- като намек за ягоди. Но ароматът си заслужава.

И така, макар да са далеч от идеалния ягодов вкус, ме подтикнаха да приготвя един прост, бърз десерт, типичен за сезона на ягодовото изобилие. И много калоричен, и много вкусен.

Продукти:

150 гр. масло

150 гр. захар

150 гр. брашно

3 яйца

ванилия, лимонова кора на вкус ( мирис :))

ягоди ( всъщност може и замразени) - количеството е според вкуса - макар повече, в случая, да е по-добре.

Така. Отделят се жълтъците от белтъците. Смесва се жълтъците с маслото. Слд това се прибавя захарта и се разбива добре- сместа става леко пухкава. След това се прибавят брашното и ароматите. Накрая се разбиват белтъците на сняг и се прибавят към сместа, като се разбъркват внимателно.
Тестото се изсипва в предварително намазана с масло и посипана с брашно тавичка. Не се притеснявайте, ако не е изсипано равномерно.

Тавата се слага в предварително загрята на 160 градуса фурна. След 3-4 минути, от температурата, тестото се отпуска и изравнява. Тогава се слагат плодовете отгоре и се връща във фурната. Ако не искате да потъват при печенето, могат да са оваляни в брашно. На мен потъването не ми пречи.

Когато се запече отгоре, се покрива с хартия да не изгори и се оставя да се доизпече. Проверява се с клечка, кога е готов. Сервира се след като изстине. Вкусът е гаранатирано фантастичен.

На практика, сладкишът може да се приготви със всякакви плодове, според сезона - вишни, череши, кайсии, сини сливи... Пресни и замразени. Много е хубав и с настъргани ябълки, смесени със стафиди и канела. Но това е друга тема на разговор :) Или друг сезон.

Любовен котлет от сьомга

noreply@blogger.com (Dora) — Tue, 14 Feb 2012 11:38:00 +0000

Днешният ден винаги го посрещах със смесени чувства. От една страна празник на влюбените звучи страхотно. От друга - малко съм скептична, тъй като все пак празникът е ...ами "вносен" и не се чувствам съвсем уместно да празнувам, нещо което произлиза от чужди традиции. Но накрая, все пак, романтичната ми страна надделява - а и крайният извод, е че отбелязването на един празник повече е по-скоро хубаво явление - стига да не се позволява да се превръща в комерсиално, манипулативно явление. А като всеки, който обича да готви - естествения избор за изказ на чувствата е чрез храната.

Ето и една набързо споделена рецепта за любовно - експресивно ( и вкусно) ястие:
Трябва ви

котлет от сьомга

1 кафеена чаша бяло вино

1/2 кафеена чаша соев сос

1 ч.лъжичка джинджифил

2-3 ч. лъжичка лимонов сок

малко черен пипер

по избор - една чаена лъжичка кафява захар

Маринова се... колкото време имате, но поне час- два.

( рецептата може да се изпълни и с филе ... но за празника - котлет)

Оформя се сърце с помоща на клечка за зъби.

Може да добавите още лимонов сок, чер пипер и по желание, скилидка чесън - подправките са на вкус, но никаква мазнина - котлетите са по-мазни от филето и рискувате да стане малко тежко.И да се внимава със солта - в соевия сос има и може неволно да се пресоли.

Увива се плътно в хартия за печене - да се "запази" парата и се пече около 15 мин в загрята на 200 градуса фурна.

Когато е готово се сервира в чиния - внимателно! - и "сърцето" се пълни с гарнитура по избор - в случая - пюре от картофи с чесън и малко доматено пюре. От соковете останали от печенето може да се направи сос за заливане - ако си падате по тези неща :)
Да ви е сладко и много щастливи емоции!

Зимен подарък

noreply@blogger.com (Dora) — Wed, 08 Feb 2012 08:05:00 +0000

Паузата, дължаща се на неочакван срив в домашните технологии (явно петък, 13-ти е фатален ден и за харддисковете), най-после ще бъде прекъсната с нещо наистина специално. За мен.
Изборът на подарък е вълнуваща, но сложна задача. Естествено, целта е да зарадвате човека, за когото е подаръкът. Но да се постигне това не е очевидно, тъй като не винаги човек успява навреме да се сети за нещо, какво може да създаде радост, и да е подходящо, и навременно, и точно.

Студеното време и снежните преспи, ме вдъхновиха да споделя коледния подарък, които направих за наистина важен за мен човек. Подаръкът е много лесен за изработване, трогателен - като всяко лично създадено нещо, и много практичен - за хора, които обичат да се замерват със снежни топки. Или поне да са им топли ръцете.

Не съм сигурна как точно реших да направя този подарък. Някога, някъде мернах снимка на нещо подобно и то се отпечата в съзнанието ми. И когато ми хрумна да направя подарък, лично направен от мен, образът им изкристализира в паметта ми и за мен остана само изработката им.

За изработването им са необходими само първични умения в шиенето и плетките - макар разбира се, по- високите способности да водят, предполагам, до по-добри резултати. И малко плат - вълнен, в различни, но подхождащи си цветове. И малко прежда. (И при добро желание - и малко вата за подплата).

Тъй като разгъвките на отделните части си ги напаснах по идеята как би трябвало да изглеждат, не мога да предоставя точна кройка - но всеки сам може да си я начертае лесно, според ръката за която шие.

Всяка ръкавичка се състои от четири части - три изрязани от плат и един оплетен маншет.

Изрязвате трите части - първоначално от хария ( за да можете да направте все пак две еднакви ръкавички) - според размера, които искате да постигнете. За по-точни мерки, използвайте реална ръкавица на човека за когото шиете - ако живеете с него това е лесно. Не забравяте да ги направите малко по-големи - като се зашият и обърнат ще са точни.

Първата част е за горната страна на ръкавичката, а от другите две се прави долната.
Първо се пришиват двете парчета, оформящи палеца и вътрешния шев на ръкавичката. След това, към тях се пришива и горнището.
Ушитата ръкавичка се обръща налице. Измерва се обиколката на китката, и се оплита правоъгълник с ширина колкото е тази обиколка. Другият размер се прави по избор, в зависимост от размера на ръката за която шиете. От този правоъгълник се оформя маншет - като се пришие за себе си, оформяйки цилиндър. Накрая маншета се зашива към ръкавичката. Готово!

Ако искате ръкавичките да са по-дебели и по-топли, може да усложните задачата, като всяко парче, което правите го изрязвате по три пъти - от лицевата част, от вата за поплатата ( има в специализираните магазини) и от плат за вътрешна подплата. Тези три части се пришиват една към друга, след което се продължава по първоначалния план. Сега , като се замисля, тези ръкавици освен за снежни топки, могат да се ползват и в борбата с горещите дръжки на съдовете - но наблегнете на изолирзщата вата в този случай.
Цялото шиене става доста бързо- ако имате шевна машина, предполагам, че и за половин ден могат да се направят. Аз ги правих на ръка, но радостта, която даряват компенсира всяко убождане, което си причиних. :)

Много щастливи подаръци!

Бърз тарт татен

noreply@blogger.com (Dora) — Thu, 05 Jan 2012 12:54:00 +0000

Tartе tatin е изключително вкусен и лесен десерт. Комбинацията от карамелизираните плодове и ронливото тесто е изключително приятна. Класическия вариант е с ябълки, но и с други плодове е много вкусен. Сам по себе си, се прави относително лесно, но все пак приготвянето на масленото ронливо тесто отнема време и е цапащ процес. Срещала съм и вариант с бутер тесто, но трябва да си призная, че съм скептична по отношение на готовото бутер тесто. А приготвянето на домашно е трудоемко и времеемко. Разбира се, ако човек си приготвя известно количество на порции, и периодично използва части от него, работата е друга. Много ми се иска да имам тази дисциплина и организация...но засега не ми се получава. Може би някои ден.

След есенната беритба, се оказахме със завидни количества ябълки, надлежно складирани на хладно. А изобилната им наличност провокира експерименталното им използване в множество и различни ястия. След като няколко пъти правих класически тарт татен с ябълки, в миг на вдъхновение и наличност на една единствена кора за баница, пробвах следния вариант - и съм много доволна от резултата.

Рецептата е следната:
(за керамичен съд с размери 10/ 20 см- две-три порции)

3-4 ябълки ( зависи от размера им - около 300 гр.)
5-6 супени лъжици захар( бяла или кафява)
около 50 гр.масло и още малко за намазване на кората.
малко настъргана кора от лимон и канела (по желание)
1 фина точена кора

(в зависимост от съда количествата се увеличават)

Ябълките се обелват, изчистват и нарязват на средно големи парчета. Количеството е да запълни избрания съд, като оформи и връх- като се карамелизират, ябълките губят от обема си. Поръсват се със захарта, маслото, настърганата лимонова кора и канелата. Слагат се в загрята фурната( около 180-200гр.) и се оставят да се карамелизират (отнема около 20 мин, но все пак зависи и от лична преценка - как ви харесват).
Стопява се малко масло, и кората се намазва с него, и се сгъва, така ,че да пасне на избрания съд. При всяко сгъване се маже с масло ( като за баница). По желание може леко да се посипе със захар между сгъванията.

Когато са готови ябълките, се изваждат и върху тях се слага сгънатата кора. връщат се във фурната и се запичат до златисто. ( около 10 мин.)
Когато е готова, тарт татенът се обръща върху чиния и се оставя малко да изстине- така и кората поема от карамела.
Много вкусно и лесно :)

Артишок с чесън и зехтин и свинско контрафиле с хвойна

noreply@blogger.com (Dora) — Sat, 31 Dec 2011 16:11:00 +0000

Има зеленчуци и въобще продукти, които традиционно си спомням и обичам още от детството. А има и такива, които се "появиха" на по-късен етап в живота ми, но заеха бързо достойно място сред предпочитаните. Артишокът е един от последните. Макар да присъства в някои отдавна познати рецепти в България ( под името ангинарии се среща в рецептите на Пенка Чолчева и др.), в ранните ми години не го бях опитвала. Но от момента, в който се появи по магазините у нас, този зеленчук стана един от любимите ми.

Естествено на първо място ми допада вкусът му - мек, със собствен ненатрапчив аромат и плътност. Също така ме забавлява идеята, че ям цвете, или даже по-точно роднина на магарешкия бодил. И не на последно място, по някакъв начин, готвенето на артишок - и по-конкретно рецептата за артишок с чесън и зехтин - ми дава житейски пример. За да може човек да го сготви, трябва да положи усилие да стигне до сърцевината му, а самата рецепта, която изтъква вкуса му съвършено е изключително проста. Много от важните неща в живота са много подобни - изискват да се вложи усилие в тях, но нямат нужда от излишно усложняване.

И така- рецептата:

1 артишок
1-2 скилидки чесън
лимонов сок
зехтин
сол

Приготвянето на артишок започва с избирането му :). За съжаление по-голямата част от тези, които се предлагат наоколо обикновено са изсъхнали и потъмнели. Хубавият артишок трябва да е свеж, и със затворени листенца. Когато бях в Барселона, изпаднах във възторг от прелестния вид на артишоците, които предлагаха на пазара Ла Букериа - изглеждаха току що откъснати. Но макар, тези по българските магазини да не се мерят с испанските, все пак са по-добре от нищо.

Второто съществено нещо за артишока е почистването му. На практика, за да се подготви за готвене, от артишокът се оставя почти само сърцевината. Външните листа на главата се премахват с отчупване, вътрешните се изрязват, а тичинките се изстъргват с лъжица. Дръжката му се отрязва. Ако е крехък, може да се приготви и тя- след като се обели - но иначе има доста жилаво лико в нея.

След като се почисти, артишокът се намазва обилно с лимонов сок (склонен е към бързо потъмнявана) и се полива обилно със зехтин, Прибавят се 1-2 скилидки чесън, леко смачкани (за по-силен аромат), и малко сол. Опакова се в хартия за готвене или алуминиево фолио , така че да не излиза парата и се пъха във фурната. Пече се в умерено загрята фурна, (160-80 градуса) около 30-40 мин.
Когато е готов, е много мек.
Един артишок е достатъчен за един човек за предястие. Също така може да се предложи и като гарнитура.

Като основно ястие към тази гарнитура :), предлагам свинско контрафиле с хвойна:

Необходимо е:
свинско контрафиле - цяло парче (за 4 човека- около 500-600 гр.)
75 гр. масло
хвойна- 5-6 зрънца
черен пипер
сол
червен пипер
4 скилидки чесън
1 малка глава лук- шалот за предпочитане, но и обикновения е ок.

Контрафилето се почиства, ако има останали тлъстини, измива се и се подсушава. С остър нож се прави прорез през дължината му от край до край. В този прорез се пълни с основната част от маслото смесено с черен пипер, сол и хвойната, която предварително леко е смачкана в хаванче (така освобождава аромата си). Ако имате желание, може да добавите и други подпавки в пълнежа - всеки сам усеща кои предпочита и кои биха си отивали. Контрафилето се завръзва с конец. Отвън се намазва с малко масло и ако имате желание червен пипер. За няколко минути се запържва от всички страни в тиган- така се "запечатва" и остава по-сочно. Накрая се слага в тава и около него се прибавят скилидките чесън и накълцаня лук, както и една -две супени лъжици вода. Отгоре плътно се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече във фурна за около 45 мин, или по лична преценка.
Когато е готово се вади от тавата, и се оставя за 15 минути да почине. След което се реже на филии и се залива със сока, отделен при готвенето.

Пожелавам ви весело посрещане на новата година и нека тя да е изпълнена със съществени неща и събития!

Празнични празеничета

noreply@blogger.com (Dora) — Thu, 29 Dec 2011 11:14:00 +0000

Формата на посрещане на гости, която ми допада най-много е студения бюфет. Има демократичен избор, приятно разнообразие и удобство- не се занимавам много-много да сервирам. Особено подходящо за по-голяма компания. Всяко ястие е с удобна големина - хапка или две - ако на човек му допада си взема няколко, ако не - спестено му е неудобството да върне почти пълна чиния на домакинята (или да се насилва да яде повече) и просто си избира нещо друго. С годините съм пробвала всякакви хапки, набодени на клечка, мини петифури, еклери, кексове, банички и нещица за мазане. Доставя ми удоволствие да пробвам различни комбинации, да варирам леко съставките, формата и пр.
Последната ми идея е за бейби-празеничета.
Понякога приготвям празеник за домашна консумация, но формата му не е много подходяща за сервиране на гости - по начина по който ми се иска, което наложи известен творчески подход.
От много години, в близост до женския пазар в София, се намира един магазин, който ме очарова. В него се предлагат старомодни метални формички - за изрязване на курабийки, соленки, мини кексчета и пр. Всичките са изработени на място, а продавачът, обяснява колко са по-добри от другите. Прелест. И въпреки нахлуването на пазара на всякакви силиконови и керамични формички, този магазин продължава да съществува - като процеп във времето. Ако ви трябва формичка за курабийки във формата на морков, сладолед, космически кораб или гълъб, това е мястото. Периодично се сдобивам с нещо от там - разнообразието и уникалността им компенсират необходимостта от употребата на традиционни методи срещу залепване (масло и брашно) и по-трудоемкото миене (трябва да се подсушат веднага след измиване- срещу ръжда).
Така се сдобих с формички за мини кексчета с диаметър около 3,5 см.

Рецептата, която приложих към формичките е следната:

за тестото:
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. кисело мляко
250гр. брашно
40 гр. масло
1/2 равна ч.л. сода
сол на вкус

за плънката:
1 стрък праз
2 яйца
100гр. сирене
2 с.л. зехтин
1 с.л. кисело мляко
малко масло

Рецептата е приблизително за 30 броя от въпросните формички.

Тук е моментът да отбележа, че макар да съм искрен любител на маслото в неограничени количества, има няколко редки изключения за които съм се убедила, че маслото не е най-добрия вариант - празеникът е едно от тях. Пробвала съм го и само с масло, но лично на мен ми допада повече със зехтин. Или дори с олио.

За тестото се смесва брашното със зехтина и разтопено маслото. Отделно в киселото мляко се слага содата - разбърква се леко да шупне, прибавя към брашното и се разбърква добре. Добавя се и сол на вкус.
За плънката - празът се почиства и се нарязва на ситно (за класическия празеник може и по-едро, но в случая е важно парченцата да влизат във формичките :). Леко се сварява във вода със сол. Като омекне се оставя хубаво да се отцеди и да изстине. Прибавя се сол и черен пипер, зехтина, натрошеното сирене, яйцата и 1-2 с.лъжици кисело мляко. Всичко се разбърква добре.
Формичките се намазват с масло и поръсват с брашно. Във всяка формичка се слага малко тесто за да оформи гнездо, пълни се с плънка и отгоре се прави малко капаче пак от тесто. Хубаво е тестото да е по-малко, а плънката повече, за да не са прекалено "хлебни".
Отгоре се мажат с разтопено масло и по желание се поръсват с нигела (ако ви допада вкуса. Години наред съм отглеждала вид нигела на балкона си, като декоративно растение - много е нежно и има много романтично име - "любов в мъгла", но не бях подозирала за кулинарния му събрат. Определено препоръчвам за поръсване на солени печива.)

Мини - празеничетата се пекат в загрята фурна - около 200 градуса - за около 30 минути. (Разбира се печенето зависи от фурната, всеки си познава своята). Като цяло, празеникът не потъмнява много при печене. Вкусни са и топли, и изстинали. И много добре вървят с айрян.

П.С. По повод новогодишната нощ, може да се приготви и версия с късметчета - изпълнени с пре-приятни пожелания :) Весели празници!

Коледен кекс със сухи плодове

noreply@blogger.com (Dora) — Sat, 24 Dec 2011 10:45:00 +0000

Умението да се създава празнична атмосфера е цяло изкуство. Предполагам, че всеки човек, с времето, си създава различни ритуали и традиции, които освен чисто практична, имат и силно емоционална стойност. Коледното настроение, за мен, е може би най-любимото - с усещането за любов и омиротвореност и щедрост. Коледната украса- макар и на практика на ръба на кича, съчетана с коледните аромати - на бор и ела, на канела, ванилия и карамфил, на цитрусови плодове - ме омагьосват и ме правят щастлива.
Естествено, голяма част от традициите - поне около мен - са свързани и с приготвянето на определени ястия. Точно едно от тях ми се иска да споделя - кекс със сухи плодове - може би и защото обичайно е първата стъпка в подготовката на този аспект от празника. Или защото е страхотно вкусен.

Коледния кекс със сушени плодове, като рецепта, майка ми го изкопчи преди години от една братовчедка и от тогава, всяка година се приготвя. Първоначално го правехме заедно с майка ми, после - след като се отделих - специално ходех на гости за да го приготвим заедно. А тази година, двете приготвяме алтернативни варианти - с леки вариации по темата. Направо изгарям от нетърпение да ги сравним. И за това ще дойде времето.

Ето го и моят тазгодишен вариант.

350гр. сухи плодове - сушени кайсии, сини сливи, смокини, стафиди, сушени череши, сушени вишни и сушени боровинки. На практика, комбинациите са безброй - могат да се използват всякакви сушени плодове, в свободно избрани пропорции.

4-5 зелени смокини от сладко

300 гр. нарязани (а не смлени) орехи и бадеми. Тази година освен класическия орех, добавих и малко пекан- допада ми по-сладкия му и мек вкус.

350гр. кристална захар - може бяла или кафява- аз съм за втория вариант.

250 - 275 гр. брашно

4 яйца

1 бакпулвер

ванилия, кора от лимон

½ кафена лъжичка счукан карамфил
( Разбира се, ако човек не му се занимава с мерене, може да ползва номера, който и аз правя - всичко меря с една кофичка за кисело мляко - така рецептата е 1 кофичка сушени плодове, 1 кофичка ядки, 1 кофичка брашно и 1 кофичка захар - чиста работа!)

Всички сухи плодове се нарязват,както и зелените смокини от сладкото и всички ядки. Яйцата и захарта се разбиват. Прибавят се плодовете и смокините, нарязаните ядки, ванилията, кората на един лимон, счукания карамфил и пресятото брашно в което е прибавен бакпулвера. Всичко се разбърква продължително. Тъй като сместа става доста тежка, цялото бъркане става с лъжица - освен ако миксерът ви не е пригоден за бъркане и на бетон.

Сместа се изсипва в форма за кекс, предварително намазана с масло и поръсена с брашно. Тази доза е или за една по-голяма форма за кекс или за две по-малки.

Първоначално кексът се пече на 200 градуса - да се запече леко, а след това на 150 градуса - продължително време (около 1 час). Тъй като има опасност да изгори отгоре, след като се запече се покрива с хартия и печенето продължава до окончателна готовност.

Още топъл, но не горещ кексът се обръща върху целофан и се завива плътно в него. Всички ръбове се залепват с тиксо, така че да не прониква въздух. Така опакованият кекс може да трае дълго - до 40 дни. Най-рано кексът може да бъде консумиран ден -два след приготвянето му, а колкото повече стои, толкова по-вкусен става.

Целофанът е много съществен - не става с найлоново пликче или подобно- въпрос на осмоза, пропускливост или нещо подобно. Ако не е надлежно опакован, кексът изсъхва скоростно.
Забъркването на кекса е бързо, но подготовката е малко пипкава- рязането на ядки е времеемко, а на плодове- лепкаво. Но си заслужава!

време

noreply@blogger.com (Dora) — Mon, 12 Dec 2011 20:15:00 +0000

Идеята за този блог ми се върти в главата от много време... но все не ми оставаше време да го започна. Първо трябваше да свърша едно, после друго и тези дни си дадох сметка, че вече цяла година имам регистрацията в blogger, а все още не съм го започнала. Мда, датата ми на регистрация е декември 2010г. Преди една година. Доста гузно усещане, не защото чувствам задължението да го направя, а защото имах много силно вътрешно желание, а цяла една година не намерих един свободен ден за това.... притеснително е, колко бързо минава времето. Цяла година - в която, вярно е, имах много неща за вършене, много работа, малко пътувания, разни други задължения, малко почивка, няколко уикенда набързо извън София, малко семейни празници, малко несемейни празници... и нито един ден за това, което си представях да е моето място, в което да дам простор на това, което ми доставя удоволствие и ме разтоварва изключително ефикасно - готвенето на първо място и джвъчкането на разни неща на второ. Тъжна работа. Не, че годината не бе ок- съвсем ок си беше... просто така се случи. Докато осъзнах,че ако не започна сега, вероятно никога няма да го започна.
И затова започвам. Все пак цяла година правих снимки на огромна част от нещата, които съм сготвила, и на някои , които съм направила. А не трябва свършеното да отива нахалост.
И ...ами не трябва човек да намира време за това, което трябва да свърши, нo не и за това, което иска.