Нaродна Медицина

Бяла акация салкъм, лъжеакация (Robinia pseudoacacia)

2019-04-08T07:22:00.002-07:00

1.Описание:

Тя е най-разпространеният чужд широколистен дървесен вид в нашата страна. Висока е от 15- 30м, като листата и са с дълга ос, която на върха завършва с листче и отстрани, едно срещу друго са разположени много листчета. Цветовете са бели, събрани на дълги, висящи надолу гроздове, със силна, приятна миризма. Плодовете са дълги шушулки с тъмнокафяви до черни, твърди семена.

2.Къде се среща?

У нас е внесена в средата на 19 в. След 1888 г. започва масово да се отглежда като декоративно дърво в паркове и градини, по алеи, булеварди и др. и така до днес. Среща се и край пътища, жп линии, в гробищни паркове, до 1000 м надморска височина.

3.Коя част се употребява?

Използват се цветовете, кората и листата.

4. С какво е полезен и какво лекува?

Българската народна медицина прилага цветовете и листата на бялата акация като отхрачващо, противоспазматично и пикочогонно средство. Цветът на бялата акация от поколения е познат в практиките на народните лечители – помага при грип, кашлица, болки в стомаха, стомашни кръвоизливи и възпаление на пикочните пътища. В “букет” с лайка и жълт кантарион има целебен ефект при бъбречнокаменна болест и ранен стадий на хипертония.

4. Полезни рецепти с акация

Рецепта с чай от шушулки на акация при кашлица – тук.

Цвят от акация при болки в ставите – тук.

Отвара от сушени цветове при миома и при безплодие – тук.

Сироп от акация срещу грип, простуда и стомашни спазми – тук.

Главесто зеле — Brassica oleracea L var capitata L.

2019-04-07T10:49:00.006-07:00

Описание

Главестото зеле има плътно кочановидно централно стъбло, а ли-стата са събрани в розетка и са завити плътно навътре. Образуват се главести вегетационни тела с различна форма, големина и багра. У нас се отглежда бяло и червено главесто зеле.

Разпространение

С многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една от най-важните зеленчукови култури.

Химичен състав

Освен като основна съставка на българската национална кухня бялото главесто зеле се използува и като ценно лекарство, тъй като съдържа вещества с доказано лечебно действие. В сок от прясно зеле е открит фактор с противоязвено действие, наречен противоязвен витамин или витамин U.

Установено е, че този фактор съдържа метилметионин. В зелевия сок са доказани значителни количества от някои липо-тропни вещества, като холин, бетаин, инозитол и метилметионин. Тези вещества препятствуват отлагането на мазнините в черния дроб и определят благоприятния лечебен ефект при хронични чернодробни заболявания.

Зелето съдържа 30—40 мг%. витамин С, почти колкото и лимоните. Витамин С се запазва и в киселото зеле. Съдържат се също витамини от групата В и витамин Р. Белтъчините на зелето са пълноценни, защото съдържат редица незаменими аминокиселини, а заедно с тях и специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето е твърде разнообразен, включващ и редица микроелементи. С богатия си и интересен състав бялото зеле е много ценен хранителен, диетичен и лечебен продукт, който още от дълбока древност с успех е използуван в народната медицина на редица страни.

Действие. Кои болести лекува?

-безсъние; -главоболие; отлично средство за укрепване на организма; - спомага за бързо заздравяване на рани и на повърхностни изгаряния чрез лапи; -листата му се използват при ревматични и подагрени заболявания и при радикулити;- за ускоряване на перисталтиката на червата и „измитането" от храносмилателната система на натрупаните токсини; -лечение на щитовидната жлеза; -при болни бъбреци и диабет; -съдържа антимикробни и противовъзпалителни вещества; -съдържа уникалния витамин У. Този витамин спомага за лечение на язвата на стомаха и дванадесетопръстника; -спомага за зарастване на костите и растежа на косата; -лекува косопад, колит, запек, чревни инфекции, затлъстяване, туберкулоза, заболявания на черния дроб, сърдечна склероза, пясък и камъни в отделителната система.

Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест е потвърдено върху опитни животни, при които предпазва от развитието на експериментални язви. Киселинността на стомашния сок и активността на пепсина в него не се променят. Благоприятният ефект cе свързва със засилената секреция на муцин, който предпазва лигавицата от дразнене, както и със съдържащия се в зелето витамин С.

Приложение

Сок от главесто зеле (в пресен и изсушен вид) се прилага освен за лечение на язвената болест и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, подтиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.

Начин на употреба

Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2—3 пъти дневно преди ядене. Прилага се и в изсушен вид, смесен в равни количества със захар по 1—2 супени лъжици, разтворени във вода и приети 30 минути преди хранене.

Рецепти със зеле при броблеми с коленете – тук.

Зелев лист за стави с мед, сол и сода – тук.

Рецепта със зеле срещу язва на дванадесетопръсника със зеле и водка – тук.

Защо зелето e полезно?

7 Причини да пиете ферментирал зелев сок. – тук.

Теснолист жиловлек — Plantago lanceolata L.

2019-04-07T10:06:00.000-07:00

Описание

Многогодишно тревисто растение (прил. 111) с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10—15 см, и листа, събрани в приосновна розетка. Листата са с къси дръжки, ланцетни, с 3—7 почти успоредни жилки, целокрайни или с единични зъбчета. Цветовете са дребни, белезникави, събрани в гъст цилиндричен клас, дълъг 1—5 см. Чашката и венчето са четириделни, ципести. Ти-чинките са 4, с дълги дръжки. Плодът е двугнездна кутийка с по едно семе във всяко гнездо. Цъфти през май и август.

Разпространение

Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места, край пътища и огради, а също и като плевел из окопни култури и стърнища. Среща се из цялата страна. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Plantaginis lanceolate), семената (Semen Plantaginis lanceolatae) и пресният сок.

Химичен състав

Съдържа иридоидни гликозиди, от които главна аукубин и каталпол, флавони — апигенин-7-глюкозид, танини, слузни вещества, фенолни киселини, ферменти, витамин С и др. Растението съдържа още: арабиногалактан, глюкоманан, рамногалактуронан, рамноарабиногалактан; флавоноиди (апигенин, лутеолин, както и техните производни с основни съединения апигенин-6,8-ди-С-глюкозид, лутеолин-7-О-глюкуронид, лутеолин-7-О-глюкозид, 7-О-глюкуронид-3'глюкозид, 7-О-глюкуронил-гликозиди на апигенин и лутеолин и апигенин-7-О-глюкозид и 7-О-глюкуронид); танин, фенолни карбоксилни киселини (р-хидроксибензоена, протокатехинова, гентисинова, хлоргенова, неохлоргенова); сапонини, етерични масла, минерали (най-много цинк и калий), кумарина ескулетин фенилетаноид.

Действие

Състояния и заболявания, при които се прилага теснолист живовлек:

-възпалителни процеси в устата и гърлото;

-задух;кашлица;възпаление на стомаха и червата;

-заболявания на черния дроб;

-заболявания на жлъчката;

-сърдечни болести;

-захарен диабет;

-катар на дихателните пътища.

Външно може да се използва при ухапвания от насекоми, опарване от коприва, екзема, при възпаления или малки отворени рани. При ухапвания от насекоми, прилагайки го се усеща охлаждащо действие, съответно облекчава болката и действа аналгетично.

В народната медицина, билката се използва предимно при заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, последвано от употреба при болести на жлъчния мехур, напикаване, стомашни спазми, диария и чернодробни заболявания и като диуретик.

Външната му употреба се заключва като хемостатично лекарство, ранозаздравяващ агент и такъв, лекуващ циреи. Смачкани листа се прилагат при сърбеж, резултат от ухапване от насекоми.

Начин на употреба

Прилага се запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която след изстиване се прецежда и се изпива за 1 ден. Пресните листа се размачкват, изстискват се и се смесват с равно количество мед. Варят се 20 минути и се използуват по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Изстисканият сок от билката може да се консервира, ако се смеси със спирт (1 част сок и 4 части спирт).

Широколист живовлек — Plantago major L.

2019-04-05T12:30:00.001-07:00

Описание

Многогодишно тревисто растение (прил. 10), високо 12—30 см, с приосновна розетка от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни до яйцевидни, целокрайни, съc силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, cветлокафяви, ципести, събрани в съцветие цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4— 10 семена. Цъфти през цялото лято.

Разпространение

Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Plantaginis riiajoris), като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.

Химичен състав

Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.

Действие

Билката има омекчаващо, ранозаздравяващо, проти-вомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.

Приложение

Дрогата се използва широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища, при храносмилателни разстройства — гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.

Начин на употреба

Извлеци от листата се използуват за улесняване заздравяването на рани. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 мл вряща вода. След като престои 10 минути, запарката се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използува се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.

Сироп за кашлица от живовляк при бронхит и астма – тук.

Рецепта за прочистване на кръвта – тук.

Продължителната употреба на живовляк предпазва от диабет и рак – тук.

Бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginea uligmosa (L.) Opiz)

2019-04-05T11:46:00.003-07:00

Описание

Едногодишно сивовлакнесто растение, 5—25 см високо, от осно-вата силно разклонено. Листата са последователни, линейно ланцетни до продъл-говати, 1—5 см дълги и 2—6 мм широки. Цветните кошнички са дребни, 3—4 мм в диаметър, събрани на върховете на клонките в снопчета по 3—10 и обвити в лъчисто разперени връхни листчета. Обвивните листчета на кошничките са продълговати до линейни, кафеникави, по края ципести и блестящи. Съцветното легло е голо и леко изпъкнало. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични с хвърчилка от един ред власинки. Цъфти от юни до септември.

Разпространение

Расте по влажни места из цялата страна. Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Gnaphalii uliginosi), събрана през лятото по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите видове от род Gnaphalium, разпространени у нас, на конто цветните кошнички образуват класовидни или щитовидни съцветия или са единични. Белият смил да не се смесва със свещицата — Filago arvensis L., и други видове от този род, които се различават по това, че обвивните листчета на кошничката са тревисти, гъсто влакнести, а не са ципести и лъскави.

Химичен състав

Растението е богато на каротен (12—53 мг%). Установени са дьбилни вещества, следи от етерично масло, смоли, флавоноиди, фитостероли, следи от алкалоиди и др.

Действие

Установено е благоприятно действие на корените при високо артериално налягане и гръдна жаба и способност на маслените извлеци да ускоряват заздравяването на различни видове рани. Приложение. Билката се прилага отдавна в народната медицина, а през последните 50 години навлезе и в научната медицина.

Използува се като средство, улесняващо зарастването на рани (кожни и на стомашната и чревната лигавица), като диуретично, жлъчегонно, нервноуспокояващо, понижаващо артериалното налягане средство и при много други заболявания.

Начин на употреба

Белият смил се използува най-често под формата на отвара, приготвена от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се някисва за 30 минути в 250 см3 вряща вода. След прецеждане отварата се пие по 1 супена лъжица преди ядене.

Външнo се прилагат спиртно-маслени разтвори за лечение на бавно заздравяващи рани.

Полезна рецепта от бял смил при възпаление на шийката на матката – тук.

Отвара от бял смил при бързо зарастване на счупена кост – тук.

Запарка от бял смил при лечение на хипертонична и язвена болест – тук.

Бръшлян (Hedera helix)

2019-04-04T09:55:00.000-07:00

1.Описание:

Бръшлянът е многогодишно вечнозелено растение, достигащо на дължина до 20 м. Стеблата му имат малки възли, които са видоизменени корени. С тях те се закрепват към някаква повърхност – стена, дърво. Листата на бръшляна са презимуващи, на дръжки, 5-делни, последователно разположени, твърди, лъскави, кожести, с гладки краища и имащи формата на щит.

На дължина и ширина те могат да достигат до 10 см. Листата на бръшляна са едноцветни или пъстри – бели, кремави, жълти, зелени, сиви. Те опадват на шестата година. Цветовете на бръшляна са дребни, жълто-зелени, гроздовидни, еднополови или двуполови, разположени по върховете на клонките в топчести съцветия.

2.Къде се среща?

Poдинa нa pacтeниeтo e Eвpoпa, нo тo виpee cвoбoднo нa пoчти вcички кoнтинeнти c yмepeн климaт. В България той ce cpeщa eдинcтвeнo oбикнoвeнaтa paзнoвиднocт - Hedera, нo нaй-пpивлeкaтeлeн e Hedera Helix, чиитo лиcтa ca cъc cъpцeвиднa фopмa и глaнциpaнo пoкpитиe. Helix e пoзнaт oщe и кaтo aнглийcки бpъшлян и нe ce cpeщa cвoбoднo в пpиpoдaтa пo нaшитe гeoгpaфcки шиpини. Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.

3.Коя част се употребява?

Употребяват се листата и плодовете.

4. С какво е полезен и какво лекува?

Освен антибактериални свойства, бръшлянът притежава противоглистни и антипаразитни свойства, с което се използва за премахване на глисти и въшки. При консумация на бръшлянови листа, можете да изчистите червата си. Прилагането на извлек от листата на бръшляна върху косата може да ви избави от въшките и други паразити.

Бръшлянът се използва за лечение на дихателните пътища, действайки отхрачващо като по този начин освобождава белите дробове от секрети.

Той има много добър противовъзпалителен ефект. При артрит, подагра, ревматизъм можете да консумирате чай от листата на бръшляна или да прилагате директно на мястото на възпалението.

Изследвания показват, че листата на бръшляна действат върху работата на черния дроб и състоянието на жлъчния мехур.

Още ползи от бръшляна – тук.

5. Полезни рецепти с бръшлян.

Екстракт от бръшлян при кашлица. Рецепта – тук.

Рецепта с бръшлян против косопад на Ванга – тук.

Отвара от бръшлян за лечение на чернодробни заболявания. Рецепта – тук.

Рецепта с бръшлян за изчистване на жлъчни камъни – тук.

Брoш /Rubia tinctorum/

2019-04-04T08:07:00.006-07:00

1.Описание:

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, с бодливо стъбло, високо до 1,5 м, дебело около 0,5 см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълто-зелени, дребни, събрани по няколко метловидни полусенника. Плодовете на броша са сочни, с големината на юграхово зърно, в началото червени, а след узряването черни. Коренът е червеникав, дебел около 1 см, с много странични коренчета.

Къде се среща?

Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите в Източна и Южна България.

3.Коя част се употребява?

Използват се корените на 3-4 годишни растения, събрани в ранната пролет или през есента, когато надземната част на растението е започнала да увяхва.Сушат се на сянка или в сушилня. Изсушените корени са тъмно-червени или жълто-червени отвън, и яркочервени отвътре, без мирис, със слаб горчив вкус.

4.Как действа?

Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксалати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия.

5.Къде се прилага и какво лекува?

-лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на пикочните пътища, при болести на далака, при закъсняваща менструация, при нощно напикаване, като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия, при шипове, абсцеси, при жълтеница, подобрява образуването на костите, подпомага изхвърлянето на течности от организма, при костна туберколоза

Извлекът с билката брош, който ще ви помогне да изхвърлите камъчетата от пикочния мехур или бъбреците. Рецепта – тук.

Отвара от брош – тук.

Брей (Tamus Communis)

2019-04-03T11:37:00.001-07:00

1.Описание:

Бреят е многогодишно тревисто растение с месесто реповидно коренище (до 20—30 см дълго и 5—10 см в диаметър), с външен кафяв корков слой и белезникава слузеста сърцевина. Цветоносното стебло е тънко, увивно, 1—3 (5) м дълго. Листата последователни, на дълги дръжки, яйцевидни. Цветовете на брея са еднополови двудомни, всичките събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е ягодовиден, кълбест, червен, сочен с 2—5 червеникавокафяви сферични семена. Тази билка е известна още под името брех, водогон, далалан и блюш.

Къде се среща?

Бреят е увивна билка, която расте из храсталаци и гористи места, предимно в южната част на България. Среща се до 1000 м надморска височина. Цъфти през пролетта и началото на лятото.

3.Коя част се употребява?

Използваема част на билката е предимно коренището, което се изважда есента, когато надземната част започва да увяхва. За лечебни цели се използва изсушеното коренище (Rhizoma Tami), което се събира след узряване на семената (септември-октомври) или рано на пролет (март-април). Използва се външно за ревматизъм, ишиас и други възпалителни заболявания, мускулни болки, при рани, хемороиди и др. Действа благоприятно за бързото разнасяне на подкожни кръвоизливи. Прилага се под формата на извлек в зехтин (200 g настъргани корени в 1 литър зехтин). Извлекът е готов за външна употреба след 20 дни.

4.Как действа?

Корените на брея съдържат силно дразнещи вещества, кортикоиди, алкалоиди, гликозиди, сапонини и др. Извлекът от корените на брея има ревулсивно действие - предизвиква прилив на кръв към кожата. При по-голяма концентрация на извлека, приложен локално, може да причини изгаряне на кожата. Приложението е външно при шипове, ревматизъм, бодежи, ишиас, невралгии, простудни заболявания и др.

5.Къде се прилага и какво лекува?

При шипове /врата, гръбнака, коленете, тазобедрените стави, петите/

Внимание!

Вътрешната употреба на билката под каквато и да било форма е забранена! За такава цел могат да се използват листата и плодовете на брея.

Растението е силно отровно!

Рецепти за шипове тук.

Как да си приготвим мехлем за шипове и извлек с билката брей – тук.

Босилек (Ocimum basilicum)

2019-04-02T11:31:00.000-07:00

1.Описание:

Босилекът, известен още като „царска билка“, е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Цветовете са предимно бели, лилаво-бели или червени. Растението е със сухи плодове и след като узреят се разпадат на четири малки семенца.

Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа.

2.Къде се среща?

Босилекът произхожда от тропична и субтропична Азия и Африка. Култивира се в Европа, Азия, Африка и САЩ. У нас се отглежда в градините в цялата страна.

3.Коя част се употребява?

За билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен или сух вид.

4.Как действа?

Босилекът съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли, дъбилни вещества, сапонини, флавоноиди. Билката съдържа витамин К, витамин А и манган. Миризмата й е специфична, а вкусът е леко парлив. Добре е да имате предвид, че в по-високи дози босилекът е токсичен и може да има нежелани ефекти.

5.Къде се прилага и какво лекува?

Билката се прилага при заболявания на устната кухина, при хроничен гастрит, хроничен колит, цистит, уретрит. Полезен е за лечение на хроничен бронхит с кашлица и укрепва сърдечната дейност при заболяване на миокарда. Билката се използва при възпаление на бъбреците, пикочните пътища, настинка, хрема, гърлобол,запек, нерви, главоболие, безсъние, жлъчка и за помятане. При задух се пие отвара от босилек, праз и ветрогон.

Босилекът им бактерицидно и противовъзпалително действие срещу стафилококи, коли тифузни бактерии, при заболявания на устната кухина.

Босилека се препоръчва при жлъчокаменна болест, спастичен колит, кашлица, запек, повръщане,чернодробни заболявания.

Рецепти тук.

С лечебна цел се използват стръковете. Босилекът е богат на етерично масло , сапонини, танини , глюкозиди и др ., които определят противовъзпалителното, антисептичното и спазмолитичното му действие. Билката се използва за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити и гастрити, придружени с колики. Най‐широко приложение намира при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се още при възпаление на пикочните пътища, хрема и ангина.

При кашлица
Вземат се 1‐2 чаени лъжички сушен босилек , заливат се с ¼ л . вода и се варят в съд, покрит с капак. Отварата се прецежда и се изпива на няколко пъти за 1 ден.

При подуване на корема и стомашно разстройство
Вземат се 1‐2 пълни чаени лъжички стръкове от босилек, заливат се с 250 мл .
кипяща вода и след 10÷15 минути се прецеждат. Пие се по 1 чаша запарка при нужда.

При болки в стомаха
Една супена лъжица босилек се вари 3 минути в 3 чаени чаши вода. След като изстине, отварата се прецежда. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден след ядене . На децата се дава по 1 супена лъжица. По същия начин може да се приготви и отвара от лайка или джоджен.

Рецепти от босилек за стомах и черва

За регулиране на храносмилане, при повръщане, метеоризъм и леки неразположения използвайте чай – за ок. седмица или до успокояване.

1.При диария: 4–5 с.л. семе босилек се запича на сухо. Готовите семена бавно се дъвчат. На ден стига половин чайна лъжичка, разделена на три, преди основните хранения;

2.При стом. разтройство, метеоризъм, лош апетит: чай от 10 г босилек за стандартна чаша. Запарка 2 ч. в термос. Дозирането е по 40 мл, до четирикратно;

3.При колики и спазми, гастрит, колит: 30 г босил. за 1 л. Попарва се и престоява 15 мин. в керамичен съд. Взема се по чашка след всеки прием на храна.

Още много рецепти от босилек тук.

Сладник (сладък корен) — Glycyrrhiza glabra L.

2016-07-11T11:08:00.002-07:00

Описание

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно

разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 1 м високи, изправени, в горната част разклонени, покрити с дребни точковидни жлезички или шипчета. Листата са с къси дръжки, последователни, 5—20 см дълги, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки елипсовидни, яйцевидни до продълговато яйцевидни, целокрайни листчета, 2—4 см дълги, жлезисто влакнести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с пет ланцетни остри зъбчета. Венчето е 8—12 мм дълго. Тичинките са 10,

от които 9 сраснали в тръбица. Плодът е 2—3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Къде се среща?

Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит).

Коя част се употребява?

Използуват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquiritiae), обелени от външната кафява кора.

Как действа?

Билката има омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо,

спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено действие.

Къде се прилага?

Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и

в научната медицина — при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревматизъм. След като беше установено противоязвеното действие на корените, растението се използува и при язвена болест (деглициризиниран екстракт от корените, съдържащ флавоноидна смес, влиза в състава на някои противоязвени препарати, напр. Caved S, Alcid V). Действието е проучено фармакологично и клинично. Без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица.

Дрогата се прилага и като спазмолитично, капиляроукрепващо и противовъзпалително средство при много заболявания. Тя може да предизвика задръжка на натрий в организма с получаване на отоци, затова не трябва да се прилага дълго и без лекарско наблюдение.

Как се употребява?

Използува се запарка от 1—2 чаени лъжички счукани корени на 250 см3 вряща вода, която се изпива на 3 пъти преди ядене. Нарязаните корени влизат в състава на отхрачващи, слабителни и диуретични

билкови чаеве. Във вид на прах и екстракт билката се използува за приготвяне на лекарствени препарати.