ПолицейскаЗащита

МАФИОТСКИТЕ СТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 08 Aug 2016 09:25:00 +0000

Същност и начин за противодействие

Самоорганизиращи се престъпни мафиотски структури с активното участие на политиците, държавната и общинска администрация само за няколко години заляха цялата страна. Възникването на мафията в България започна със създаването на организирани престъпни групи(ОПГ) през 80-те години на 20-ти век. Социалистическата икономическа система в крайния стадий на своето развитие осигури достатъчно материални и финансови средства и ресурси за поддържането на нормален стандарт за съществуване на цялото българско население. Създадени бяха условия за незаконно присвояване на благата от общата собственост и осигурените запаси от отделни длъжностни лица, които започнаха да се самоорганизират в престъпни групи. Разгърна се т.н. стопанска престъпност, на която правосъдието и полицейските органи успяваха да оказват адекватно противодействие. ОПГ се характеризираха с ефективно структуриране и разпределение на функциите между участниците в престъпната група в зависимост от целите, които преследваха и осъществяваха в процеса на облагодетелстването си за сметка на обществото. Прерастването на ОПГ в мафиотски структури се осъществи след политическите и социално-икономическите промени в България през 1989 год. Организираните престъпни групи постепенно привлякоха в своите редици политици и лица от държавната и общинска администрация, като разшириха функциите си с участието и на държавните институции в разгърналото се ликвидиране и разграбване на държавната собственост и на ресурсите на страната. За целта системата на правосъдието и другите защитните институции на държавата бяха неутрализирани от престъпността.

Водеща роля в мафиотските структури заеха политическите партии, които умело прилагат т.н. „демократични правила” за легално овладяване и оползотворяване в свой интерес на решаващите властови позиции в държавата. Избирателите на политическите партии продължават неосъзнато да предоставят неконтролируеми управленски функции на предварително определени лица от мафиотските структури. За целта избирателната система ефективно се манипулира от движещите сили на тези структури. Основните цели на самоорганизиращата се мафиотска престъпност са лично облагодетелстване на ръководителите им и участниците в тях за сметка на природните ресурси, на държавните институции, и на други икономически субекти. Изпълнителните функции по незаконното придобиване и разпределение на парите и другите блага се предоставят на легални бизнес структури и други организации, създадени със стопанска цел, които се ръководят от зависими от мафията лица. Защитните функции по опазване на „придобитото” се изпълняват от подставени също зависими длъжностни лица в съществуващите системи на законодателството, правосъдието и контролните органи. Движещият механизъм в мафиотските структури са разгърнати „добре смазани” корупционни схеми. Ощетените(ограбените) лица от дейността на българската мафия се оказаха широките слоеве от населението, което притежаваше, добре скрити от престъпните управници, съответни дялове от държавната и общинска собственост, природните ресурси, материалните и финансови запаси и личната собственост(земеделски земи и недвижими имоти) на гражданите. Масовото ограбване беше легализирано и „узаконено” с помоща на подкупните медии чрез популяризиране на измамните правила на съвременния капитализъм приложени в България под формите на т.н. приватизация, концесии, обществени поръчки, лобизъм, либерализация, глобализация, търгове, конкурси, лихварство(кредитиране) и други действащи похвати на международната икономическа и финансова престъпност. Посегателствата срещу живота, здравето и честта на гражданите с несъществени изключения останаха извън обхвата на мафиотските структури и са предмет на битовата престъпност, упражнявана от маргинализирани групи от опростачени обществени слоеве, необразовани, алчни и жестоки, оскотяли човеци .

Сферите на дейност на мафиотските структури – извършваните далавери се реализират в зависимост от наличието на условия и възможности за създаване на такива, които способстват безнаказуемото прилагане към потърпевшите на измамни действия и подходи и преди всичко в областите, където държавата умишлено е изоставила изпълнението на своите функции. Такива са:

Природните богатства – продават се на безценица и се „подаряват” под формата на концесии, за ползване под аренда или наем срещу символични държавни такси, като:

- полезните подземни изкопаеми(златни и други руди),

- скално облицовъчни (гнайс, мрамор, туфи, варовик...) и инертни строителни материали(пясък, чакъл, трошен камък...),

- минерални води – СПА центрове, бутилиране и продажба,

- водоснабдяване и канализации -събиране на измислени такси за питейни и отводни води,

- горска продукция – неконтролируем добив на производствена дървесина и дърва за огрев на населението,

- земеделски земи и горски площи– отнемане и присвояване, измами с европейски субсидии,

- крайбрежни терени и туристически обекти- отдаване на концесии, заменки и продажби

- др.

Спекулативна търговия- купуване и препродаване на неконтролируеми цени:

- храни и лекарства,

- стоки за бита(бяла, черна техника, обзавеждане...,),

- недвижими имоти(жилища, производствени сгради, складове, поземлени участъци...)

- автомобили,

- др..

Услуги за населението- предоставяне, начисляване на задължения, и събиране на произволни такси и надценки за:

- електроенергия, топлофикация, водоснабдяване,

- комуникационни услуги,

- медицински услуги,

- правни услуги, арбитражни съдилища, частни съдебни изпълнители, охрана,

- финансови услуги(кредитиране-лихварство), начисляване на задължения и събиране на вземания),

- образователни услуги(курсове, школи, форуми...),

- транспортни услуги,

- ремонтни услуги,

- др.

Строителство, производство на стоки и услуги, проектиране, екология, управление на отпадъци и др.- реализиране на необосновани печалби.
Възлагане и изпълнение на обществени поръчки – „на и от правилните лица”.
Усвояване на средства по европейски проекти- измами с конкурси, търгове и отчитане на резултати.
Укриване на данъци и непрозрачно „оползотворяване от правилните лица” на държавни такси.

Общественото противодействие на мафиотските структури е основния възможен начин да бъде ограничено влиянието им в държавата и постепенно да бъдат неутрализирани и ликвидирани. Един от действените общодостъпни подходи за противодействие на мафията е тоталната информационна война, която ощетените и заинтересовани граждани биха могли да обяват на мафиотските структури. Незаменимо в тази битка е мястото на образованите, честни и непокварени от престъпността млади хора, в т.ч. и на българите зад граница чрез ползването на социалните мрежи. Достатъчно е да се събира адекватна информация(данни за предмета на престъпната дейност, потърпевшите лица, за извършителите и свързаните с тях участници в организираните престъпни групи и конфликта на интереси(по смисъла на закона) с участващите в тях държавни служители и др. факти). С получаваната информация от ощетените близки, приятели, роднини и познати да се организира публично разгласяване и разобличаване на престъпните далавери на мафиотските образования. Ефективен би се оказал координирания натиск от сдружения на потърпевши и заинтересовани лица, които могат да се обособят в целеви интернет групи и организирано да потърсят съдействие от правозащитни организации и компетентни правителствени институции. Проверени в практиката по противодействието на престъпността са резултатите от добре организирани протестни акции срещу прикриване на случващите се престъпления и безобразия и проявяваното бездействие на държавни и общински структури. Недопустимо е обществото да оставя в забвение престъпната дейност на мафията, на което тя разчита, и да не подкрепя ощетените лица в действията им по търсене на отговорност от виновните лица. Правилото е недвусмислено - обществото чрез своята държава следва да върне заграбеното на собствениците и да накаже виновните. Необходимо е публично да се обсъждат адекватни мерки за отговорността на съответните държавни служители. Полезни биха били професионално изготвените колективни и индивидуални искове, подкрепени от масови обществени допитвания, анкети, официални доказателства и аргументирани сигнали, отправени до съотвените отговорни институции, като омбудсмана, държавните и обществени органи за защита на потребителите, местни и международни правозащитни организации, европейски институции, до некорумпираните органи на правосъдието и др. Фактите за действията на мафиотските структури, с участието на политически партии, следва да се огласяват, а съответните кандидати и организатори публично да се разобличават в предизборните кампании.

Няма съмнение, че ще се намерят подходящи смели, кадърни млади и енергични български граждани, в т.ч. и сред прогонените в чужбина, милеещи за страната си, които да създадат организация за провеждането на успешна информационна война с мафиотските структури. Струва си да се потърси помощта и на други по възрастни хора с опит и желание да се включат безкористно в тази битка.

07 август 2016г.
автор: Димитър Ганчовски

Свързани публикации от същия автор:

- НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

- ОТКРАДНАТОТО НАСЛЕДСТВО

- ФАКТИТЕ ЗА НАГЛИТЕ ИЗМАМИ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

- ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ ОТ САМОЗВАНИТЕ НЕКАДЪРНИ И ПРЕСТЪПНИ ДЪРЖАВНИЦИ

ФАКТИТЕ ЗА НАГЛИТЕ ИЗМАМИ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ...

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 02 May 2016 12:02:00 +0000

.виж още..: Така, в България, в края на двадесети и началото на двадесет и първи век се разгърна широко мащабна измамна схема наречена демократичен избирателен процес, в чийто мрежи попаднаха множество наивници, повярвали че без особени усилия, образование, опит и умения бързо ще забогатеят.

САМОЗАЩИТАТА И СОЦИАЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sun, 28 Feb 2016 15:45:00 +0000

Да стартираме Възраждането на Справедливо Общество

Обективният анализ на кризисните симптоми в България сочи, че българското общество се разпада с ускорени темпове и Българската държава, загубила суверенитета си е на път да бъде ливидирана безвъзвратно. През последните 30 години държавата се превърна в мафиотска структура. Босовете на българската мафия се позиционираха в т.н. политически партии, които завзеха политическата власт чрез подставени лица, а техните незаконно забогатели кукловоди завладяха финансовите, икономическите, природните, информационните и другите ресурси на обществото. Наложена беше повсеместна диктатура от престъпността над населението. Разграбена беше държавната собственост, създавана в интерес на обществото през годините от обикновените трудови хора. Установена беше защитавана от законодатеството практика на системно ограбване на частната собственост(земи, жилища, средства за производство, животни, имущество) на беззащитните граждани. Съпротивителните сили на обществото бяха неутрализирани, правосъдието се отказа да защитава жертвите на престъпленията, а законодателството беше поставено под влиянието на мафията.

Отчуждението, егоизма, индивидуализма и опростачването на широки слоеве от населението се превърнаха в основни движещи сили на стремглавото разложение на българското общество. Традиционните ценности, присъщи на българите от недалечното минало, като човещина, солидарност, взаимопомощ, справедливост, трудолюбие, честност, зачитане „правото на другия” и моралните принципи, декларирани в десетте божии заповеди бяха отречени от „съвременните „човечета”, като остаряло поведение на „наивници”. На пиедистал бяха издигнати парите и привнесените отвън стремежи към забогатяване за сметка на другите. Големи маси от алчни, агресивни, необразовани, посредствени и невъзпитани обществени слоеве с преобладаващо участие на младото поколение бяха въвлечени по примерите на управляващите в незапомнена масова престъпност – кражби, грабежи, измами, скандали, обиди, побоища, убийства и различни други антиобществени прояви.

Предателството на националните интереси и незаконната разпродажба на природните ресурси и обекти от държавната собственост се наложиха като ненаказуема практика сред управляващите. В държавните институции безцеремонно се спекулира с изопачения правен прицип –„всичко което не е забранено е разрешено”, а „забраненото” разрешиха с нови закони и изменение на съществуващи.

За сега необявената гражданска война в България я спечели българската мафия, която успешно се погрижи да си осигури достатъчен брой помагачи-съратници. За това бяха приложени изпитаните мафиотски правила за създаване на разностранни зависимости сред работещите в държавната, общинската администрация, в бизнеса, медиите и в обществените организации. Насаждане на страх сред хората от финансови загуби и страх от загуби на обществени позиции се наложи като основен механизъм за притъпяване на справедливите реакции на обществото. Мафиотските структури прилагат разнообразни схеми за заблуждаване на избирателите и международните институции, чрез изопачени демократични процедури и фалшифициран избирателен процес. Така, те умело прикриха финансовите си машинации при разграбването на България зад прокламираните цели за демократично устройство на страната.

Независимите от престъпността граждани, наричани в тази статия - нормални българи силно намаляха и преминаха в „нелегалност”. В тази обстановка да си независим и свободен гражданин стана опасно, а защита от държавните институции, от профсъюзни и други обществени организации не може да се очаква. Опасно е вече дори да се споменават факти със замесени в тях имена на престъпници, както и да се сигнализират отговорните институции за извършени престъпления. Гласността се превърна във фалшив принцип, а демокрацията във фасада прикриваща тоталната диктатура над нормалните българи. Правосъдието не само не защитава жертвите на престъпността, но ги и наказва(съди ги „за клевета”, налага им глоби, присъжда да заплащат съдебни разноски, и суми за „уронване на достойнство” и „доброто име” на извършителите и за лъжливи пропуснати ползи от тях и т.н.).

Призивите и лозунгите за единство на нацията останаха отдавна забравени върху сградата на парламента. Всеки се стреми да оцелее поединично, избягвайки конфликтните ситуации със силните на деня. Българското общество беше силно разслоено, обособи се крайно несправедлива класова структура – политическа класа, олигарси, незаконно забогатяли лица и обсужваща ги прослойка от добре заплатени журналисти, подставени мениджери и други помагачи- „бели якички”. От страната на измамените и ограбените се оказаха милиони емигранти и огромно множество от крайно бедни и болни хора. Обединението на това българско общество около единна национална кауза е трудно постижимо в обозримо бъдеще.

При очерталата се в страната твърде неблагоприятна ситуация, за да се прекрати по нататъшното разпадане на българското общество е необходимо да започне възстановяването на социалната справедливост и да се потърси отговорност от виновниците за разграбването на държавата, а заграбеното да се върне на техните собственици. Твърде късно е това да стане със средствата на убеждението и просвещението, както и да се разчита на манипулираното законодателство и зависимото правосъдие.

Възраждането на разстроеното българско общество трябва да започне отначало с изграждането на елементарните клетки на независимо гражданско общество. Оказва се, че един от най адекватните в случая подход е организиране на самозащита на основата на отделни неголеми профилирани обществени формирования. Онези от тях, които имат сходни интереси, при определени условия, биха могли да се обединят и самозащитата да прерасне в масови протести и революционни действия за отстраняване на мафиотските структури от властта.

Естественият принцип за изграждане на обществени образования за самозащита в случая е, че – „преди да се обединим трябва да се разединим”. Такива образования биха могли да се изградят на основата на общи интереси на съставляващите ги индивиди и организации и да преследват еднакви цели, основната от които да е неутрализиране влиянието на политическите партии в обществения живот, изолирането и заменянето им с организации от професионалисти, специалисти, общественици, интелектуалци, експерти в определени области. Предназначението им е да се самоорганизират техните членове, за да се защитават самостоятелно в случаите когато отговорните държавни органи им отказват да защитават техните законни права, в т.ч. и от престъпни посегателства върху живота, здравето, имуществото, честта. Съвместно да отстояват своите икономически, финансови, културни, научни и други специфични интереси. Такива формирования могат да се изграждат по подобие на групите в социалните мрежи, обществените, научните съвети, съюзи, браншови сдружения, асоциации, кооперации със стопански цели, самодейни културни организации и др.

Дейностите по самозащитата биха могли да се осъществяват чрез:

- публичен информационен обмен на опит по конкретни казуси;

- организиране на целеви събития, масови протести и други организирани противодействия;

- организиране на доброволни отряди за противодействие на битовата престъпност в малките населени места;

- оказване на обществена подкрепа при конкретни случаи на нарушаване на граждански и законни права на членове на група за самозащита;

- оказване на обществен натиск върху отговорните институции за изпълнение на техните задължения относно защита на законни интереси на членове на групите;

- оказване на обществен натиск за търсене на отговорност от виновни длъжностни лица;

- сигнализиране на отговорни институции за подготвяни и извършени престъпления в т.ч. и от държавни служители;

- оказване на законен натиск за изменение на закони, способстващи нарушаване на правата и интересите на нормалните граждани;

- предоставяне на услуги на преференциални цени при определени условия;

- оказване на SOS помощ за спешно нуждаещи се членове на групи за самозащита;

- други.

Оценката за полезността на обществените образования за самозащита се формира чрез даване на широка гласност за тяхната дейност, за постигнатите практически резултати, за тяхната компетентност и ефективност. Специфични характеристики на клетките на гражданското общество са непримиреноста към опитите да бъдат „яхнати” от икономически и политически субекти, както и възможностите за финансовата им самоиздръжка. Обществената им значимост зависи от независимостта им от политическите партии, от държавните институции, от пропагандни и разузнавателни центрове, за разлика от т.н. неправителствени организации, финансирани от чуждестранни физически и юридически лица, организации, корпорации.

Публичното разобличаване на мафиотски, икономически и политически зависимости е подходящ метод за изолиране на обществено вредните и фалшиви организации за самозащита.

Повече време за губене няма! Убедихме се, че е безсмислено да изчакваме някой друг да ни оправи! Хайде да се освободим от апатията и социално-политическия нихилизъм. Да се събудим и да излезем вече от обхваналия ни дълбок летаргичен сън и да вземем съдбата си в свои ръце! Да не забравяме поговорката, че „...съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се..”.

Свързани публикации:
- ОТКРАДНАТОТО НАСЛЕДСТВО ;

- ФАКТИ ЗА РАЗГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ;

- ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИТЕ ОТ РАЗГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ;

Февруари,

Автор: Димитър Ганчовски

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sun, 03 Jan 2016 09:51:00 +0000

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е ВЪОРЪЖЕНА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Как да избегнем революционния подход за смяна на виновниците за разрухата на България Сред множеството причини за икономическата, полит...

КАК И КОЙ МОЖЕ ДА РЕФОРМИРА ПРАВОСЪДИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Tue, 04 Aug 2015 10:11:00 +0000

Всеобщоизвестно е, че българската правосъдна система не работи нормално.

Тези, които са нарочени да я реформират не знаят как да го направят и вече повече от две десетилетия „тъпчат на място” и се упражняват за сметка на обществото.

В законодателството се работи „на парче”; измислят се субективни норми, умишлено насочени към определени интереси, които преследват "нечисти" цели и представляват сами по себе си „кръпки”, изискващи сложни тълкувания и водещи до убъркване на обществото и на прилагащите ги субекти в практиката.

В крайна сметка законодателството главоломно се отдалечи от преките му потребители и се превърна за преобладаващата част от населението в неразбираеми "писания" за защита на несъществуващи права. Ориентирано беше изцяло в полза на извършителите на престъпления, така, че огромната част от престъпниците остават ненаказани.

Причините за тази немощ в правосъдието се корени в сбъркания подход, наложен от новите „реформатори”. Специалистите с юридическо образование и квалификация, без да притежават управленски опит и адекватни научни познания не могат сами да реформират правосъдието!.

Реформирането на системата на правосъдието е присъща задача за кибернетици и специалисти по управление на проекти. Съществуват достатъчно цялостно разработени методологии, стандарти и проекти, успешно внедрени в страните от ЕС. За съжаление, европейски средства за такива проекти бяха похарчени от всички структури на правосъдието и поддържането на обществения ред, както за съдилищата и затворите, така и за прокуратурата и полицията, но не бяха постигнати очакваните от обществото резултати. Причината за това е ясна – и тази „печеливша” дейност беше узурпирана чрез т.н. обществени поръчки от случайни, некадърни и лъжливи изпълнители и бенефициенти по проектите, които свеждаха реформата преди всичко за закупуване на технически средства и до автоматизиране обработката на информацията в огромните архиви (дела, преписки и картотеки). Останаха нереформирани целите, произтичащите от тях функции, задачи, ресурси, процеси и тяхната взаимосвързаност с общественозначимите резултати от дейносттта на отделните структурни подразделения на правосъдието.

Правосъдието е сложна организационна система и следва да бъде реформирана като се използва класическия системен подход. На основата на предварително извършен задълбочен системен анализ трябва обективно да бъдат изявени недостатъците и да бъдат дефинирани предложения за усъвършенстване, касаещи:

- Главната цел – необходимо е да се пренасочи изцяло към потребностите на обществото от правосъдие; да се преориентира към защита на правата на пострадалите лица и налагане на адекватни наказания на виновните;

- Подцелите на отделните относително самостоятелни организационни структури(съд, прокуратура, разследващи органи, полиция) следва да се детайлизират, като се обвържат с постигането на главната цел;

- Дейностите- изпълняваните функции и задачи трябва да се свържат с реални срокове и условията(предпоставките) за тяхното изпълнение, както и с човешките и другите необходими ресурси за постигане на предвидените резултати и подцели;

- Процесите – да се обосноват стратегии, методологии, технологиии, ресурси, ограничения и организация на функциониране на правосъдната система, които да се отразят в съответна нормативна уредба(закони, правилници, наредби, инструкции, и др. нормативни актове). За да се избегнат непълноти и пропуски, процедурите(алгоритмите на функциониране), следва да се дефинират ситуативно, като последователност от взаимно обуславящи се събития, както и от относително самостоятелни събития. Всяка от процедурите започва от начално пораждащо събитие и приключва с краен очакван резултат;

- Мениджмънта – Да се специфицират изискванията към кадровите и другите необходими ресурси; да се организира извършването на непрекъснат мониторинг, контрол и ефективно взаимодействие с други държавни институции; особено внимание да се отдели на разработката на критерии за извършване на независими оценки на постигнатите резултати и тяхното съответствие на подцелите на организационните структури и на главната цел на правосъдието. Научно обоснованият мениджмънт изиска непрекъснато проследяване и поддържане на правилните логически връзки между дейностите, ограниченията, необходимите ресурси и постигнатите резултати и подцелите на всеки един от структурните елементи на правосъдието.

Европейските стандарти задължително изискват изграждане и поддържане на ефективна система за връзки с обществеността и осигуряване на гласност за работата на правосъдието. Предложенията за реформиране би следвало да се подложат на разширено обществено обсъждане и съгласуване.

Заключение: Не е възможно да бъде изградена нова съвършенна система, както и усъвършенстването на съществуващи системи, в случаите когато не се прилага правилно класическия системен подход!

Непознаването, пренебрегването и неправилното прилагане на системния подход е основната причина за неуспешното реформиране досега на правосъдието на РБългария. Несъмнено е, че отговорните европейски институции ще продължат да дават неудовлетворителни оценки на българската правосъдна система, ако нейната реформа не я извършат квалифицирани и опитни специалисти по системен анализ и проектиране на сложни организационни системи.

Свързани публикации:
1. ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА
2.Сбърканата реформа в полицията
3.Хронология на реформата в МВР.
4.Негативните резултати от реформата в полицията
5.Стратегическите грешки в реформата на полицията
6.Дискусионни Проблеми в Реформата на Полицията

Забележка: Конкретни факти, оценки и предложения са описани по долу в коментарите на автора.

03 август 2015 г.

Бургас,

автор Димитър Ганчовски

ЕДНО МНЕНИЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sat, 27 Jun 2015 16:17:00 +0000

НИЕ, обикновените граждани на съвременна България, които станахме жертви на разюзданата битова престъпност напоследък, считаме че имаме конституционно право публично да изразим мнения за резултатите от работата на Прокуратурата на Република България. Надявам се, че направените в тази публикация критични оценки и предложения ще се окажат полезни .

Аз, като един от многото пострадали от престъпността, се присъединявам към крайното обществено мнение, че в България за обикновените граждани „правосъдие няма”. За това основната вина е на „сбърканото” законодателство и на прокуратурата.

Правозащитната функция на държавата неволно или нарочно беше изцяло ориентирана към защита на „правата” и интересите на извършителите на престъпленията. Затова допринесе и липсата на концептуално мислене сред самопровъзгласилите се „демократични” законодатели.

Държавата постепенно се отказа от защитата на невинните жертви на престъпленията. Прокуратурата от държавен обвинител косвено се превърна в труднопреодолима преграда за достъп до правосъдие. Основната ежедневна работа на прокурорите се свежда до съчиняване на откази на исканията на гражданите. Заключенията на прокурорите за отказ са безапелативни и нетърпящи възражения. Преобладаващият аргумент, използван при отказите им е - „ липса на достатъчно данни...”, без да се съобразяват с очевидните данни за извършеното престъпление. Например, налице са неопровержими данни за извършен палеж на лично имущество. Има очевидец, който е разпознал извършителя и е дал съответни показания. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител и изчаква повече от година неясно още какви други данни, за да приключи делото. Най често в тези случаи се прекратява разследването поради „неоткриване на извършителя”!

Примерите за прокурорски отказ да бъдат разследвани установените извършители от пострадалите или от други граждани са твърде много.

Например – направена е закана за убийство, последвана от осъществен опит за убийство. По щастливо стечение на обстоятелствата с използваното средство е нанесена само телесна повреда на жертвата. Извършителят е съсед на пострадалия и се е „погрижил” да няма свидетели на деянието му. Извършил е нападението през деня и не е скривал физиономията си от жертвата. Нападателят дава лъжливи показания пред полицейския служител, твърдейки, че по това време е бил в съседното населено място и посочва фалшиви свидетели. Без да бъдат изяснени лъжливите показания и да се потърси наказателна отговорност на тези които лъжат, следва отказ от прокурора да се разследва случая. Друг фрапиращ пример за отказ от разследване – група лица са обсебили хиляди декари чужди необработваеми земеделски земи, за които няколко години са получавали европейски субсидии. Ощетени са хилядите собственици на земите. Мошениците от тази група са измамили отговорните институции чрез деклариране на неверни данни. Собствениците на тези земи не са им предоставяли право за ползване по законовия ред. Мошениците са подпомагани от представители на местната власт и на съответната отговорна държавна институция. Абсурдните заключения в постановленията на прокуратурата по тези и други общественоизвестни случаи е показателно за компетентността на прокурорите и готовността на законодатеството адекватно да се противодейства на новите форми на престъпна дейност. Възникват обосновани обществени съмнения, че престъпността значително е изпреварила правозащитната система в много отношения. Това съмнение се потвърждава от липсата на резултати при симулираното противодействие на престъпленията, извършвани в общините и кметствата, в областта на земеделието, горите, екологията, измамите при усвояване на европейски средства, укриване на приходи и данъци при осъществяването на концесионни сделки, стопанисване и изсичане на горите, търговия с дървени материали и т.н.!?.

Потвърждава се и друго крайно обществено становище, че през последните години „няма наказани виновни лица”. Излиза, че жертвите на престъпленията в своите жалби и добросъвестните граждани в своите сигнали - доброволни заявления за извършени престъпления, лъжат и клеветят „невинните” престъпници, а прокуратурата услужливо се заема да обвинява „клеветниците”, с други думи да „запушват устата на доносниците”.

Много риторични въпроси могат да се отправят към прокуратурата относно наказателната отговорност, като например: търсена ли е наказателна отговорност за измамите на гражданите и държавата от: строителни предприемачи, от финансови институции, от ползватели на земеделски земи, от работодателите в сивия сектор на икономиката, от „приватизаторите” и купувачите с „мръсни пари” и т.н. Анализира ли се от прокуратурата законовата уредба с цел установяване и отстраняване на нормативни регламенти, способстващи извършване на престъпления. Сигнализирани ли са за такива регламенти законодателите?

Недостатъците в разследването при събирането на доказателства, често се оправдават с отказ или прекратяване поради липса на свидетели на жертвата. Че кой ли престъпник извършва замислените от него престъпления пред свидетели, които ще се съгласят да подкрепят показанията на жертвите. Чие е задължението да се търсят свидетели и други доказателства?!

Масова практика на прокуратурата е да образува досъдебни производства срещу неизвестни извършители и разследването да се протака и прекратява, най често с аргумента - ”.... поради неоткриване на извършителя”. Тази прокурорска практика потвърждава убеждението сред жертвите на огромния брой битови престъпления, че разследващите органи в България са неспособни да противодействат на престъпниците. С тази практика някои прокурори имат възможност да покровителстват, поради различни съображения, определени извършители на престъпления. За прекратяване на разследването крайно субективно се прилагат законните основания за това.

Например, при разследването на кражбите и грабежите се изисква от полицията да се установяват и изземат откраднатите вещи и средствата, които са използвани за извършване на престъпленията и да се представят в качеството на веществени доказателства, в противен случай следва прокурорски отказ. Ами, ако тях вече физически ги няма(например откраднатия алкохол са го изпили и са продали откраднатите инструменти и други вещи на анонимни купувачи на битпазар)?! Защо и в този случай се отказва разследване, след като има други данни дадени, например от съучастник и извършителят е станал известен на обществеността).

Отказвайки да образува досъдебни производства, прокуратурата насочва жертвите на престъпленията да си търсят правата не от държавните институции, а самостоятелно по частен път или чрез адвокатски и други услуги. Стремглаво се увеличиха пострадалите, които бяха лишени от достъп до правосъдие, преди всичко сред хилядите бедни български граждани, които не са в състояние да си платят съдебните такси и адвокатските услуги. Така на практика се оказва, че държавата, освен че не е в състояние да се справи със задълженията си към обществото, но се и отказва от функцията си да защитава живота, здравето, имуществото и честта на гражданите.

Голяма част от гражданите загубиха доверие в полицията и прокуратурата, масово престанаха да заявяват престъпленията и търсят медиите. Понастоящем, средствата за масово осведомяване разполагат с най пълната и точна информация за престъпността в България. Все още си задаваме въпроса – ще започне ли някога прокуратурата да се самосезира и да организира съответни проверки и разследвания по данни от средствата за масова информация, в т.ч и от Интернет?

Настояваме прокуратурата да бъде реформирана, но с отчитане мненията на обществеността и преди всичко на жертвите на престъпленията. Нека забравим за практиката - „...глас в пустиня” и за поговорката „...кучетата си лаят-кервана си върви...”! Реформата би следвало да започне с преориентиране на наказателното законодателство към защита на невинните жертви на престъпленията, а защитата на правата и интересите на извършителите на престъпленията да се насочи изцяло за тяхна сметка към други субекти (адвокатурата, обществените защитници, неправителствените организации). Прокурорите трябва да престанат да бъдат пазители на правата на престъпниците за сметка на данъкоплатците и да влязат в ролята си на държавни обвинители и пазители на обществените интереси от престъпността. Убедихме се, че прокурорите сами не могат да реформират своята дейност така, че да я подчинят на интересите на обществото. В техните досегашни т.н. реформи ТЕ се грижат да „усвояват европейски средства”, да търсят форми за сменяване на „постовете” си, да си създават удобства и да си повишават доходите. Подценяват високомерно общественото мнение, считат се за непогрешими и за „носители на истината от първа инстанция”..

Този стил е възприет от прокуратурата и в техните основни документи -постановленията, както и във формалните отговори при обжалване на тези постановления. В постановленията злоупотребяват, може би нарочно, насищайки ги с текстове(чл.ал.т.б., във вр. с чл.ал.т.б. и т.н.) от законите, което затруднява обикновените граждани да разберат същността на заключенията. За няколкото прокурорски инстанции, пред които по закон може да се обжалват решения на прокурор в пълна сила важи поговорката – „гарван, гарвану око не вади”.

Непростимата вина на правосъдието и преди всичко на прокуратурата на Република България, е че се допусна безнаказано да се разграби и унищожи държавната собственост и природните ресурси на България. Общоизвестни са примерите за големите приватизационни далавери, за неизгодните концесионни сделки, за далаверите при обществените поръчки, за корупционните и други престъпни схеми, за организираните престъпни групи, мафиотски структури и нови форми на престъпна дейност. Къде беше и къде е сега основният защитник на обществените интереси - прокуратурата? Защо се допусна чрез законите да се осигурят условия за извършване и прикриване на престъпления? Компетентни ли са прокурорите да противодействат на престъпността в съвременните условия.?

Изводът, който имат основание да направят жертвите на престъпленията и други граждани за обществената полезност от работата на прокуратурата е само един – такова законодателство и такава прокуратура като днешните не им трябват.

На прокурорите добре им е известно, че Тях обществото ги издържа и, че му са ясни обществените практики за отстраняване на онези, които не се съобразяват с интересите на работодателите си. Необяснимо е защо в прокуратурата се правят, че за тях не се отнася тази общоизвестна практика. Очевидно е, че с действията и бездействието си самите те предизвикват негативни обществени настроения и напрежение, което може да доведе до разрушаване на държавността!

Забележка 1: Авторът на тази публикация има личен и професионален интерес към тематиката на примерите маркирани в текста по горе и в други подобни.

Забележка 2: Някои от обсъжданите от гражданите дискусионни въпроси по направените в тази публикация предложения за реформиране на прокуратурата са засегнати по долу в коментарите на автора .

Някои свързани публикации:
- ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО,
- НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО
- СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение ,
- УНИЩОЖИТЕЛИ НА СРЕДНОГОРИЕТО ,

- ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО,

- ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ,

- ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ

24.06.2015 г. автор: Димитър Ганчовски

инж д-р Д.Ганчовски: ЖАБАТА, ГЬОЛА И НЕЙНОТО МЯСТО В ГЬОЛА

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Tue, 09 Jun 2015 13:42:00 +0000

инж д-р Д.Ганчовски: ЖАБАТА, ГЬОЛА И НЕЙНОТО МЯСТО В ГЬОЛА: Основният принцип , обуславящ съществуването на социалното общество.

КАКВО НИ ОСТАНА ДА ПРАВИМ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА в с.СМОЛСКО

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sat, 23 May 2015 14:19:00 +0000

Някои анонимчици ни убеждават, че в това село нямало престъпници, имало само „добри хора” и някой като мен, който иска да бъде забелязан ги „клевети, плюе и тормози”, даже си позволява да „плюе държавата и институциите”. Категорично задават и риторичния въпрос – „как го търпят в това село”.

Аз пък задавам въпроса - докога ще търпите анонимно и ненаказуемо да ви крадат, ограбват и подлагат на психически тормоз и заплахи? Тези „добри хора” са си създали обкръжение със зависими свои защитници и помагачи, като им оказват някакви услуги, устройват им угощения с някакъв дивеч или им съдействат да си намерят работа. Не сте ли гледали във филма как това го е правил Ал Капоне ?! Не че „нашите” са толкова умни, но трябва да признаем, че случайно или не, но понякога им се получава.

Някой трябва да обясни на анонимните защитници, че за лъжесвидетелство, за подпомагане и съучастничество при извършване на престъпления, за укривателство на ... се носи наказателна отговорност, разбира се ако прокуратурата реши.

Не ви ли стана ясно, че неуловимите крадци, които почти всяка седмица разбиват и обират къщи в Смолско са местни или са свързани с местните. Никой не съдейства на полицията и защо ли да го прави, като им е известен резултата - в общия случай постановление на прокурора за отказ или прекратяване на разследване и обяснения с членове, алинеи, точки, букви. Само, че дето извършителите остават ненаказани?

Не стана ли ясно, че онези които анонимно измамиха собствениците на необработваеми земеделски земи и получаваха субсидии за чужди хиляди декари са от Смолско ?. Не стана ли ясно, че някой анонимен държавен чиновник от Държавен фонд земеделие ги е подпомагал при измамите? Не разбрахме ли, че общинската власт е проспала неправомерното обсебване на общинските земи, за които също са получавани европейски субсидии? Цари пълно мълчание.

На всички нас пък и от медиите ежедневно ни става известно, че престъпниците в България са дълбоко проникнали в държавните и общински институции, в т.ч. и в правосъдието, а Смолско дали прави изключение? Че какво трябва да ни е отношението към такава държава?! Ясно е и какво ни очаква всички нас, ако продължаваме да се правим на ...”ни лук яли, ни на лук мирисали...”

Аз пък не се крия, за да не ме „...забележат”, работя от свое име, професионално съм деформиран като полицейски служител. Затова, съдействам на правосъдието и призовавам всички, които нямат „вземане-даване” с престъпността да съдействат и да изискват резултати от тези органи . А на другите „ добрите хора” не обещавам „спокойствие”.

На онези, които ги интересуват подробности по темата, бих препоръчал да се запознаят и с моите публикации относно участието на обществеността в противодействието на престъпността.(виж: http://www.dganchovski.blogspot.com/2012/05/blog-post_06.html ).

23.05.2015 г.

Автор: Димитър Ганчовски

ДА ПОДКРЕПИМ бай ПАНЧО БОЖКОВ ОТ с. СМОЛСКО!!

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sat, 16 May 2015 17:22:00 +0000

Пред очите Ни през последните години "битовата престъпност " в малкото населено място с.Смолско, общ.Мирково неудържимо се развихря. Стотици са вече ненаказаните дръзки кражби. Зачестиха демонстративните побоища.

Районна прокуратура Пирдоп масово отказва държавна защита на жертвите на известни извършители на престъпни деяния.

Ето как работи прокуратурата през погледа на една жертва на престъпление:

ДО

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

София-област

ЖАЛБА

От Панчо Петров Божков, ЕГН: ................, жител на с. Смолско, общ. Мирково

Относно: Обжалване на Постановление № 0228/2015г. по описа на РП Пирдоп

за отказ да се образува досъдебно производство

На 03.03.2015 г. лицето Венелин Луканов Минкин ме причака в края на селото, когато прибирах козите си от паша. Изненадващо ме нападна с дървета и камъни, псуваше ме и викаше, че ще ме застреля. Уцели ме с един голям камък в крака, повали ме на земята и избяга. Личният лекар ми оказа медицинска помощ, а аз подадох жалба в РП Пирдоп. На 13.05.2015г. получих по пощата Постановление за отказ от прокурор Иван Иванов.

Аз съм възрастен и беден пенсионер с начално образование. Работил съм като общ работник, хижар, хлебар, шофьор и козар. Преживявам трудно с пенсията си и затова отглеждам няколко кози. Не мога да си позволя адвокатска помощ. Благодарен съм на онези мои съселяни, които ми помогнаха да разтълкувам постановлението на РП Пирдоп и да напиша тази жалба, под която се подписвам.

Не разбрах нищо от неясните обяснения на прокурора за членове, алинеи, букви и т.н., но от това постановление разбрах, че държавата не осигурява правосъдие на обикновените хора, които не могат да си платят и не ги защитава от престъпниците. Категорично възразявам и изразявам своето несъгласие с постановлението, както следва:

1. От този документ разбрах, че прокуратурата отказва да ме защити срещу заканите и извършения опит да бъда убит защото нямало свидетели и нападателят не признава извършеното.

2. От написаното разбрах още, как Прокурорът подробно описва лъжата на нападателя, че по времето на нападението се е намирал в с.Мирково. Тази лъжа се използва като основание, за да ми се откаже държавна защита. Очевидно е за всеки жител на с.Смолско, че лицето В.Л.Минкин безпардонно лъже, разчитайки на безнаказаност за извършеното от него умишлено престъпление.

3.Започвам да вярвам, че има нещо вярно в публичните хвалби, от тази фамилия и лично от нападателя, че „никой не може да им направи нищо, защото имат дебели връзки, силни приятели и много пари, за да си купят всеки”.

4. Не разбирам защо в постановлението са пропуснати фактите, които описват как лицето Венелин Луканов Минкин с тази „законна” пушка реално е застрашавал човешки живот. Не за първи път той използва законното си оръжие, за да ме заплашва. Преди време в планината, където пасях козите и бях задремал, това лице опря дулото на пушката в гърба ми, стреснах се и подскочих, а той ми заяви, че ще ме застреля ( разбира се че и тогава той не беше „поканил” свидетели). През миналата година същият беше направил незаконно стрелбище на пътя, на стотина метра от къщата ми. Преднамерено(отново без свидели) няколко пъти той е стрелял над мен и стадото ми. Тези факти съм предоставил на полицията, заедно с мишената. Бях уведомен от полицейския началник, че са взели мерки като са го предупредили. Не зная какво значение има това предупреждение, след като прокурорът заявява, че по отношение на него „..."в РУ няма образувани преписки”. Аз пък си мисля, че някой има интерес да не му се отнема пушката.

5. В постановлението са пропуснати заявените от мен при разпита факти, че вероятната причина за нападението от Венелин Минкин са сигналите, които съм предоставил на полицията. Става дума за извършени от баща му престъпни деяния, на които съм бил очевидец, както и неговите деяния, които описах по горе.

6. За мен е неприемлива и обидна формалната препоръка на прокурора да търся защитата на живота си по „частен” път. Не разбирам дали не ми се препоръчва да си потърся частни охранители и биячи, които срещу заплащане ще се справят с моя нападател, разбира се като внимават да си свършат работата без свидетели. Но известно е, че аз не мога да си го позволя. При такова отношение на държавното обвинение, считам, че е безсмислено да търся заеми и да продавам имущество, за да наемам адвокати, които да убеждават съдиите, че нападателят лъже. Аз си представям какъв ще бъде изхода от евентуалния съдебен процес, при който прокурорът смята, че това нападение не е опит за убийство, тъй като камъкът случайно не е попаднал в главата ми, и че не съм останал инвалид със счупени кости, а съм се отървал с т.н. лека телесна повреда в единия ми крак.

7. Учудвам се защо прокурорът не е изяснил лъжата на нападателя и не е предприел съответните законови мерки по отношение на лъжеца и срещу посочените от него лъжесвидетели. С тези лъжи не са ли възпрепятствали умишлено органите на правосъдието? В закона не са ли предвидени такива членове, няма ли членове за умишлено подготвяни и извършени престъпления, няма ли членове за закани, реални заплахи със законно оръжие и за извършени опити за убийство?

8.Обидно ми е, че ни смятат за толкова глупави, за да повярваме, че държавата не може да разследва известен извършител на престъпление, защото нямало свидетели. Че кой престъпник ще свика общоселско събрание-митинг на местопрестъплението, за да осигури свидетели на своята жертва?

Ето как ние правнонеобразованите стотици пострадали от извършените престъпления през последните няколко години в село Смолско си обясняваме защо нямаме никаква полза от „работата” на правосъдието. Районна прокуратура Пирдоп се оказва непреодолима преграда за жертвите на извършените престъпления. В района на бившата пирдопска околия, където почти всички се познаваме, е налице масово съмнение, че правосъдието е обвързано с престъпниците.

В заключение, заявявам, че у мен се потвърждава недоверието, което цари сред болшинството от моите съселяни към системата на правосъдието, на която плащаме, за да защитава живота ни, честта, здравето и имуществото ни, а когато потърсим държавна защита масово ни се отказва. Присъединявам се към мненията на огромната част от обществото, че такава правозащитна система не ни е нужна.

И аз, като много други отказвам да съдействам в бъдеще на т.н. правозащитни органи, които на практика закрилят престъпниците и способстват да бъдат изтребвани в т.ч. и физически онези, които се осмелят да потърсят защита от държавните органи и им предоставят данни за извършени престъпления.

14.05.2015 г.

Подпис:_____________

/Панчо Божков/

СИГНАЛ за възникнало обществено напрежение

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 01 Sep 2014 19:06:00 +0000

Съобщение по електронна поща:

Подател: Димитър Ганчовски
До: rp_pirdop@prb.bg
Копие до: odmvr-sofia@mvr.bg
Относно: обществено напрежение
Дата: Петък, 2014, Август 29 09:47:28 EEST

Уважаеми г-жи и г-да,

Уведомявам Ви, че в село Смолско, община Мирково след проведено на 17.07. общоселско събрание с председателя на ОбС г-н П.Мутафов, по повод декларирането на хиляди декари чужди земи в ДФЗ и получаването за тях на европейски субсидии възникна напрежение, съпроводено със заплахи, между собственици на земите и лицата, които са ги декларирали.Сред тези лица има замесени в миналото в криминални прояви и протичащи по сигнали за неразкрити престъпления, както и такива, които притежават ловно оръжие.

Налице е злоупотреба през 2012, 2013 и 2014 год с европейски средства в големи размери. За това е оказвано съдействие от длъжностни лица в общинската служба земеделие гр.Пирдоп. Служители в службата по земеделие са приемали от свои роднини, близки и приятели заявления(декларации) за ползване на чужди земи от землището на Смолско. Собствениците на декларираните частни имоти не са ги предоставяли за ползване на тези лица, а декларираните общински имоти - не са отдавани за ползване по законов ред. В община Мирково е проявено безстопанствено отношение към хиляди декари общински имоти.

Фактологията по тези случаи е изложена в няколко публикации в Интернет(виж - http://ganchovski.blogspot.com/).

Към настоящия имейл прилагам две от тези публикации:

НОВИТЕ „ГЕРОИ” на село СМОЛСКО

02КАК РЕАГИРА МЕСТНАТА ВЛАСТ НА ПРОБЛЕМИТЕ В СЕЛО СМОЛСКО - ЧАСТ2

Настоящото съобщение Ви изпращам за сведение и разпореждане по компетентност.

p.s. В оригиналния текст на сигнала се съдържат и някои други факти за престъпна дейност.

с уважение

Д.Ганчовски

РАЗГРАБВАТ ЛИ СЕ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ В СЕЛО СМОЛСКО?

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sat, 26 Jul 2014 19:24:00 +0000

В ход е масово разграбване на земеделските земи в малките населени места.

От отговорите на председателя и другите представители на Общинския съвет Мирково, от дадените множество конкретни примери от участниците от Смолско в срещата на 17.07.2014 г., заключението е - категорично ДА.!!!

Масовото заграбване се извършва на обработваните земи от арендаторите , подкрепяни от службите по земеделие, а на необработваните - от "тарикати" със съмнителна репутация. Това разграбване се извършва под законовата закрила от държавната и общинската власт.

Как става разграбването?
1. Общината по данни от арендаторите е обявила като т.н. "бели петна", онези парцели, за които не са представени нотариални актове за сключване на договори, а за сключването им се изисква упълномощено лице от съсобствениците да представи пълномощно от всички. За издаване на такова пълномощно се заплащат големи такси от всеки, а неговата валидност е със срок от 6 месеца. Белите петна продължават да ги обработват, но не изплащат рента.
Освен това се оказва, че издадените скици по решенията на поземлените комисии от 1997 год следвало да се преиздадат от централния кадастър, намиращ се в гр.София, кв.Павлово, а за всяка скица се заплаща такса, която в повечето случаи надвишава стойността на парцела. Нещо повече - От общината администрация ни съобщават(виж официалния сайт на община Мирково), че недекларираните земи до 30 юли т.г. от собствениците им в община Мирково ще бъдат преразпределени между арендаторите. Е.е.е. и какво е това, ако не е присвояване на чужда собственост???

От този закон(ЗСППЗЗ ), изменен през 2014 год. става ясно, че тази процедура е практически нереализуема, изключително скъпа е за обикновените, бедни и за възрастните собственици и наследници на земеделските земи и съдбата на тези земи е ясна - в крайна сметка ще се подаряват от някого "законно" на т.н. ползватели -арендаторите.

Отправихме категорично искане към Общинския съвет да се включи в защитата на населението от този несправедлив закон, покровителстващ по нататъшното разграбване. Трябва да изискаме да се отменят онези клаузи в закона, продиктувани от олигарсите в техен интерес. Очакваме с нетърпение действията на ОбС в тази посока.

2. "Тарикатите", покровителствувани от общинската власт представят в общината декларации за необработваеми земи на хората и общински такива, като поддържане на пасища и за тях независимо, че в селото животновъдството е ликвидирано, тези измамници получават европейски субсидии в рамките вероятно на десетки хиляди лева годишно. По думите на един от присъстващите общински съветници такъв подход на измами с европейските субсидии се прилага и в други населени места на община Мирково.
Не е ясна схемата за одобряване на тези декларации, а лицата и декларираните от тях парцели не са обявяват публично. Остава съмнението, че са извършвани далавери с участието на представители на местната власт, които не са извършвали съответни проверки дали декларираните пасища не включват неправомерно чужди имоти, а декларираните животни са измислени, така че реално е съмнението че са декларирани неверни данни. При това остава съмнението, че и с новото деклариране до 30 юли се подготвят подобни измами с европейски и бюджетни средства.

Нека пък избирателите да се подготвят да потърсят категорично съответна отговорност от общинската власт!

Призовавам всички заинтересовани, неангажирани в схемите на разграбването, да "ударим силно камбаната" !!!
Нужна ни е правна помощ и ще сме благодарни на всички които се отзоват.

ФИНАНСОВО БЕЗХАБЕРИЕ ИЛИ БЮДЖЕТНИ ДАЛАВЕРИ В ОБЩИНА МИРКОВО

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 21 Jul 2014 12:38:00 +0000

Как се правят „мръсни пари” в най малките населени места в селските общини - конкретни казуси от село Смолско?

На зададените въпроси на общоселско събрание на 17.07.2014 год. към Председателя на ОбС Мирково г-н П.Мутафов относно приходите в общинския бюджет от обектите и стопанските дейностите в село Смолско, представителите на ОбС-Мирково, цитирайки кмета на общината, отговориха, че годишните постъпления са:

- ---- от каменоломната, която е дадена на концесия - 18 хил.лева;

- ---от данъци -5 хил.лева.

Хората не вярват на тази информация и считат, че местните управляващи твърде "далече са отишли" в подценяването на избирателите си!

Не се получиха отговори на въпросите:

1. Арендаторите(ползвателите) на земеделските земи, в т.ч. семейството на кмета Цв.Йотина, "Елаците мед ООД", Тодор Кънчев и др. какви данъци са заплатили за прозведената продукция от хилядите декари обработвани от тях площи в землището на село Смолско?

За тези земи, същите са получили неизвестно колко лева европейски субсидии, покриващи всичките им разходи, а за продадената продукция дали са внесли съответните данъци!?. Дали тази информация е търговска/ служебна/ държавна тайна, както са си написали в т.н. вътрешни правила за достъп до обществена информация в община Мирково, или управляващите умишлено я укриват от населението?

2. Облагодетелстваните лица, получили европейски субсидии за декларираните от тях чужди необработваеми имоти като пасбища, които поради непубликувани от общинската власт официални данни, съгласно „слуховете сред населението” са: семейството на кмета Цв.Йотина, семействата на Цв.Велин и Ст.Велин, Д. Калчев, Лукан Минкин и неясно още кои други „тарикати”. Дали тези лица са внесли някакви пари в общинската хазна? Контролирали ли са общинските власти дали същите имат съответни договори със собствениците на земите или са одобрили декларации с невярно съдържание?!. Проверявали ли са дали декларираните хиляди декари се ползват като пасбища, след като животновъдството в село Смолско практически е ликвидирано. Известно ли е на общинската власт, че имат съответни законови задължения по разработената в НВМС с европейски средства национална информационна система за регистрация на всички домашни животни(овце, кози, крави, коне, както и на лечебниците, кланниците, пасбищата и т.н.)?

3. Какви данъци и наеми са внесли в общинския бюджет 7-те търговски обекти, функциониращи в Смолско? Същите контролирани ли са от общинската администрация, сигнализирани ли са данъчните органи за нарушения на данъчното законодатество за издаване и отчитане на фискални бонове.

4. Какви са приходите от наемите за общинската собственост? Контролира ли общината условията от договорите за наем и как се стопанисва собствеността или по конкретно какво става в културния дом(вижте хотелския блок) или в медицинския пункт(вижте тоалетната)... ами общинските земи, ползвани почти изцяло от семейството на кмета Цв.Йотина?

5. Кооперация „Пчела” внася ли някакви данъци в общината за притежаваните от нея имоти и от дейността по експлоатацията им на територията на село Смолско. Длъжна ли е кооперацията да обявява конкурси и да информира за отдаване под наем или продажба на имотите?

6. Внасят ли някакви и какви данъци в общината купувачите/превозвачите с огромните камиони на преработените скални маси от каменоломната, в т.ч. поради мълчалив отказ да се обявят договорите, съгласно „слуховете”, основен превозвач е отново семейството на кмета Цв.Йотина. А може би и тази информация за публичната личност-кмет на община е тайна за населението?

Твърде наивен е опита на управляващите да ни убедят, че постъплението от 18 хиляди лева от каменоломната е нормално за получаваните там приходи от милиони лева от реализираните печалби при продажбата на стотиците хиляди тонове, ежегодно извозвани от този обект!!! Възниква и риторичния въпрос - може ли общината да контролира този процес, ако вероятно в него са замесени финансови интереси на кмета на общината Цв.Йотина?.
7. Внасят ли данъци фирмите, които изсичат горите от землището на селото. Общината има ли финансови отношения със структурите на горското стопанство и ако не защо и докога?

На фона на официално обявените "твърде скромни" годишни приходи от 23 хил.лева, остава сериозното съмнение и интуитивното убеждение за укриване на данъци в особено големи размери, прилагайки елементарни схеми за предварително умишлено намаляване на задълженията на съответните лица, сред които се откроява семейството на кмета на общината Цв. Йотина .

Очакваме от председателя на ОбС Мирково г-н П.Мутафов да организира извършването на съответна проверка и икономически анализ на ефективността при събиране на приходите и в случй, че е на лице аргументирано съмнение, да се сигнализират съответните контролни и правозащитни органи.

Предлагаме още, ОбС Мирково да прецени как да се информира населението за придобитите имоти и приходи от кмета на общината Цв.Йотина през двата мандата.

Надяваме се , че съмненията сред населението на Смолско за наличието на сериозни финансови далавери с общински средства ще се изяснят от ОбС Мирково във възможните кратки срокове. За разсейване на недоверието, породено от упоменатите по горе „слухове” и за резултатите от предложената проверка, населението на село Смолско очаква от общинската власт конкретна информация.

ПОЛИЦИЯТА ВЪВ ВОЕННА ОБСТАНОВКА

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Wed, 08 Jan 2014 19:44:00 +0000

Общоизвестно е, че повече от 30 години България се намира в ожесточена фаза на СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ВОЙНА и трайно се е установила на страната на губещите в тази война.

Не е известно, обаче, защо полицията и силите за сигурност не са приведени в състояние, съответстващо на оперативната обстановка, характеризираща се с пълен разпад на икономиката и социалните системи на здравеопазването и образованието, тоталното разграбване на националните ресурси, ограбване на населението, демографски срив и скоростно физическо унищожаване на човешки ресурси. На макро ниво това са крайните негативни последствия от изключително неумелото хаотично участие на България в световната икономическа война, в която не се оказва никакво разумно противодействие на "икономическите унищожители", на техните покровители(кукловоди) и на тяхната агентура. Националните предатели им "поднесоха на тепсия" всички отрасли на българската икономика, заедно с човешките ресурси.

Населението беше подложено на масова заблуда и измами с активното участие на всички медии, с несъществени изключения . Приспиваха го с измамни обещания за бързо забогатяване в "красивия свят" на пазарната икономика, "свободния пазар" и илюзорните "демократични свободи", но при едно "малко" условие - да си преотстъпи националните ресурси и да съдейства за заменянето на всички държавни институции и икономически структури с някакви други, неясно какви.

Затова пък, безпрепятствено възникна организирана престъпност, укрепнаха силни мафиотски структури, които проникнаха в държавните институции, успешно превзеха законодателната власт, неутрализираха съдебната система и системата на МВР, в т.ч. на службите за сигурност и полицията и активно се включиха в ограбването на населението и разграбване на националните ресурси.

Генералният въпрос е - трябва ли обществото да продължи да изчаква до очертаващото се пълно ликвидиране на държавата България?
Вече, настойчиво се предявяват и териториални претенции и много категорично се реализират чужди интереси за придобиване на собственост върху обработваемата земя и недвижимите имоти в България.
А може ли българското общество да противодейства на ликвидирането на държавата, при положение, че с много бързи темпове се развиват процесите по неутрализирането на обществените съпротивителни сили, чрез масово опростачване, разделение и противопоставяне на населението, насаждане на омраза и тотална атака срещу "непослушните медии, журналисти, социолози, политици"?!!.

Какво да се прави в тази обстановка?
По мое мнение, крайно време е да започне истинска реформа на правосъдието, адекватна на така очерталата се оперативна обстановка.

Нека назовем основните общоизвестни приоритетни направления на необходимата реформа:
1. Преглед, анализ и оценка на оперативната обстановка, акцентирайки на основния "противник" на държавата в икономическата война. Следва персонално да се идентифицират онези, които извършиха и продължават да извършват разграбването на националните ресурси и ограбването на населението(корпорации, финансови институции, олигарси, политици, , обслужващите ги "икономически унищожители"- националните предатели и тяхната агентура в България, организирани престъпни групировки). Да се дефинират и категоризират като престъпни действията им по разграбване на национални ресурси и ограбване на населението. При тази оценка е необходимо абстрахиране от това, че редица от тези действия вече са узаконени в "синхронизираното ни с ЕС" законодателство, тъй като пред "приспаното" ни общество това узаконяване се извърши с умелата намеса на "икономическите унищожители" от националните предатели и престъпността, . Затова трябва незабавно да се подходи към определяне на деянията, които законодателството следва да третира като икономически престъпления срещу обществените интереси.

2. Анализ на законодателството с цел разкриване намесата на организираната престъпност за узаконяване разграбването на националните ресурси и ограбване на населението, както и за неутрализиране на съдебната власт, службите за сигурност и полицията. Отстраняване на въведените законодателни пречки за противодействие на преките и косвени "грабители".
Необходимо е, по мое мнение, цялостно преразглеждане на законите, които регламентират икономически дейности, засягащи обществени интереси с цел отстраняване в тях на условията, които способстват извършването на икономически престъпления. Такива са Закона за обществените поръчки, Закона за договорите, Закона за земеделските земи, законите за горите, за водите, за подземните богатства, за концесиите, за енергетиката, за екологията, за банките, за човешките ресурси, и много други, способствали за разграбването и унищожаването на българската икономика.

3. Планиране и реализиране на действия по разкриване, противодействие и пресичане унищожаването на българската икономика. С други думи провеждане на т.н. операции "чисти ръце", съдебни процедури за налагане на наказания и отнемане на заграбеното в полза на обществото.

Убеден съм, че само на основата на постигнатите резултати от изредените приоритетни направления на необходимата на българското общество реформа, могат да се определят адекватно на обстановката целите, функциите, задачите на полицейските и другите органи по противодействието на икономическите престъпления, както и технологията на ефективно взаимодействие между тях.

Убеден съм още, че при постигане на осезаеми резултати от реформата на полицията, силите за сигурност и съдебната система, обществото ни ще се съживи.

с. СМОЛСКО СЕ РАЗБУНТУВА СРЕЩУ БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sun, 16 Jun 2013 17:47:00 +0000

На вниманието на ръководството на

Областната дирекция на МВР- София

УВАЖАЕМИ Г-ДА,

Уведомявам ВИ, че по повод десетките неразкрити кражби в с.Смолско на общоселско събрание , проведено на 03.06.13 г. , кметът на общ.Мирково и представител на РПУ Пирдоп обявиха, че са разкрити извършените напоследък 15 кражби в селото и извършителите са задържани. Не стана ясно дали са образувани досъдебни производства по тези случаи. Не беше отговорено защо не се предават на пострадалите/заявителите номерата на заявителските материали и изобщо регистрирани ли са в РПУ Пирдоп тези и другите кражби. Веднага след освобождаването на задържаните лица, обаче, през настоящата седмица кражбите продължиха интензивно - бяха извършени още три кражби. Напрежението сред населението срещу безсилието на местната власт и на полицията да им защити имуществото продължава да нараства.

СредногориеМедия на 14.06.2013 год. направи на място и излъчи репортаж с около 50 жители на тема:"Смолско се разбунтува срещу битовата престъпност".

Изпращам Ви адрес и видеоклип с част от този репортаж за сведение и вземане на адекватно отношение :

http://tv.novpogled.net/?option=video&broadcastID=3333&hash=0455b3f20efd8b2646e13f595ffbba0e5c0cf293

http://www.youtube.com/watch?v=Gqq6laChRFU - линк към клипа,

Другата част от репортажа, която съдържа информация за общественото обсъждане на няколко предложения за противодействие на този вид битова престъпност, можете да изискате директно от ръководителя на медията.

Населението изразява готовност да Ви съдействаме с налична информация. В тази връзка Ви информирам за безнаказано, продължително, нагло действаща в селото, вероятно неустановена от РПУ Пирдоп, "престъпна" група, от известни на населението лица. Предлагаме Ви да проучите задълбочено тяхното престъпно поведение, начин на живот, престъпни връзки, извършени деяния и да ги вземете на постоянно оперативно и явно наблюдение, както и да им наложите съответни респектиращи превантивни мерки до окончателното ликвидиране на престъпната група.

Основният състав на групата е:

1. Р.Г.Г., бивш полицай,

2.И.Д.М., син на бившия районен инспектор, служител в ЧЕЗ Пирдоп,

3.И.Хр., участник в групата - пребит наскоро публично в кръчмата, поради дадените от него показания в РПУ Пирдоп за извършени кражби,

4.Ц.Д.К.,

5. Ц.С.В., баща му е участвал в горе указания наказателен побой .

Тези лица са от селото, но често ги посещават съмнителни субекти от други населени места в т.ч. и цигани.

От време на време продават демонстративно безконтролно на две сергии на площада, вероятно крадени вещи и стоки(например бензин). Сергиите, когато тези лица не търгуват се заключват от тях. Задаваме си въпроса кой им е издал разрешение за търговска дейност.

Питаме се известни ли са на РПУ Пирдоп тези и множеството други факти ?!!!

По подробни данни за тях можете да потърсите в пенсионерския клуб от множеството пострадали и от други жители на селото, но хората се плашат, тъй като полицията въобще не се грижи за тяхната сигурност.

Очакваме вашата реакция и отговор по темата.

p.s. Аналитична информация за целите на превантивната дейност по битовата престъпност можете да видите и ползвате от адрес: http://www.dganchovski.blogspot.com/p/blog-page_6.html

с уважение:

Д.Ганчовски - полк.о.р. на Националната полиция

ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Wed, 01 Aug 2012 15:29:00 +0000

Основният начин, възприет за пренасочване на обществените финансови средства към „обръчите” от фирми на управляващите от различните парламентарно представени партии е наречен „обществена поръчка”. Процедурите по възлагането и изпълнението на обществените поръчки се регламентират със съответен Закон и наредби, които след присъединяването на България към ЕС се прилагат и за проектите, финансирани от европейските програми.

Законът за обществените поръчки(ЗОП) от неговото приемане през 2004год. досега продължава косвено да способства за масовизиране на корупционните практики в държавната и общинската администрация. Чрез неговите механизми бяха разпределени няколко милиарда лева държавни и европейски средства между няколко десетки хиляди фирми, изпълнители на обществените поръчки. Този закон беше заимстван от Европейското законодателство, но се превърна в успешен инструмент на съвременната престъпност, загнездила се дълбоко в недрата на родната ни администрация. Чрез пролуките в ЗОП се облагодетелстваха фирмите на близки, познати и подставени лица на ръководни органи в министерствата, агенциите, държавните предприятия, както и на управляващи субекти в общините (кметове, председатели на общински съвети, общински съветници, началници на общински структури и др.). Масовото вземане на подкупи от високопоставени държавни служители от институциите на Възложителите и даването на подкупи от участниците в търговете и Изпълнителите по обществените поръчки, застави Законодателя да приеме няколко поправки в ЗОП, както и да изготви през 2010 год. отделен закон за „предотвратяване и установяване на конфликт на интереси” на лица, заемащи публични длъжности.

Безуспешно е противодействието на корупцията, независимо от предприетата през последните години активна законодателна дейност, организационните усилия на изпълнителната власт и специалното внимание, отделяно от Европейския съюз на България. Държавната и общинска администрация се корумпира и никакви морални кодекси и нравоучителни закони, в т.ч. и „десетте божи заповеди” не могат да я спрат да работи срещу интересите на обществото.

Същността на проблемите с обществените поръчки, в т.ч. и онези от тях, които се финансират по европейските програми се корени в противоречието между обществения интерес от очакваните резултати от проектите и личните частни материални интереси на лицата, заемащи отговорните публични длъжности. В резултат от това противоречие бяха извършени неизвестно множество престъпни деяния от държавната администрация често пъти в съучастие с Изпълнителите на поръчките. Данните за престъпленията, свързани с вземане на подкупи, оставаха известни само на тях и на онези, които са им ги давали, а поради страха от закона не достигнаха до съдебната власт. Масовият характер на тези престъпления остана обществена тайна и за тях може косвено да се съди само от неофициалната информация, споделяна в тесен кръг от Изпълнителите на обществени поръчки, които са давали подкупи на държавни служители. Или, с риск от обвинение за разпространение на недоказана информация, може да се направи прогностична оценка, че приблизително по около над сто хиляди сключени договори за възлагане на обществени поръчки са се облагодетелствали държавни служители под различни форми.

Измамите при усвояването на финансовите средства по обществените поръчки са другите масово извършвани престъпления. Вероятно(поради липса на официална информация) щетите за обществото от измамите са по големи по размера на нецелево изразходваните, отклонените средства и нереализираните проекти от нанесените щети при корупционните престъпления.

Слабото място по възлагането и изпълнението на обществените поръчки вече не е изготвянето на "приемливите" предложения(офертите)на участниците по търговете, а професионалното изпълнение, управлението на проектите, мониторинга, одитите, приемането на резултатите, гаранционното и следгаранционно поддържане на продуктите по проектите и др.. Консултантските фирми се специализираха да изготвят тържната документация и без да са специалисти по конкретните дейности на проекта да разработват съответстващи на изискванията на Възложителите многообещаващи оферти на кандидатите за изпълнители. При изпълнението на проектите, обаче шества брутална неграмотност и недостатъчна професионална компетентност на екипите на Изпълнителите. Прибягва се до измами и опити да бъдат заблудени крайните бенефициенти по проектите.

Не са единични скандалните случаи с некачествени ИТ проекти. Показателен е примера с проекта за новите български документи за самоличност, изготвен от "Сименс" и неговия правоприемник за България "Атос" (за подробности виж:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/04/09/884968_biometrichni_drami/#). Няколкократно бяха преработвани и доработвани срещу допълнително финансиране информационната система на Митниците, системите за управление на делата в Съдилищата, системата на Затворите, както и все още не реализираната информационна система на Здравеопазването с личните електронни карти на населението и т.н. и т.н.

Причините за безрезултатното противодействие на корупцията и другите престъпления по обществените поръчки произтичат от неадекватния подход към проблема:

- Законодателството Ни не е адекватно на обстановката в страната, коренно различаваща се от обстановката в страните от Европейския съюз с установени демократични традиции. За разлика от тези страни, чието законодателство беше формално пренесено в България, през изминалите 22 години се извърши непознат другаде криминален преход на държавната собственост в частна, погазвайки всякакви морални принципи и норми. Не малка, но неизвестна на обществото част от Нарушенията на ЗОП имат престъпен характер, а противодействието им се осъществява чрез административното законодателство, със символично приложение на наказателното законодателство. В този процес не заеха естественото си място Прокуратурата и Полицията. Затова е силно ограничен броят на разкритите, разследваните и осъдените лица за хилядите умело укрити подкупи.

- Наказателният процес не може ефективно да противодейства на съвременните корупционни престъпления. Класическата съдебна практика да се преследват както лицата дали подкуп, така и лицата взели подкупа води до съзнателното укриване и от двете категории лица на извършените деяния. Единичните успешни случаи на осъдени за вземане на подкуп са реализирани чрез сложни, трудоемки, скъпи оперативни мероприятия с приложение на специални разузнавателни средства, химически маркировки на предмети и парични знаци, извършване на лабораторни изследвания и др.

На всички Ни е ясно, че е абсурдно по такъв начин да се противодейства на огромния брой корупционни престъпления. Необходимо ни е реформирано независимо правосъдие с работещи прогресивни, а не с консервативни закостенели норми.

- Изпълнителната власт не може да се справи с корупцията в държавната администрация. Тази невъзможност може да се обясни с погазването на управленския принцип за независимост на контролните и решаващите органи, с други думи, не може да се очаква от изпълнителната власт сама да си реши корупционните проблеми.

- Липсата на гласност относно извършваните нарушения и престъпления, касаещи обществените поръчки не дава възможност на обществото да упражнява присъщите си контролни функции над съответните компетентни институции - Агенция по обществените поръчки, Комисия за защита на конкуренцията, Държавната финансова инспекция, специализираните организационни структури, отговарящи за управлението на европейските фондове и др.

На широката общественост не е известно тези отговорни институции и административните съдилища как реагират по споровете, между Участниците в търговете и Възложителите на обществени поръчки при станали им известни данни за извършени престъпни деяния. Има ли отговорен за това да огласява обстоятелствата и статистическите данни относно такива престъпни деяния по обществените поръчки като изготвянето на документи с невярно и подвеждащо съдържание, в т.ч. тръжна документация, декларации, заявления, протоколи, проектна документация, отчети, експертизи, разплащателни документи и др. Възниква естествения въпрос дали изобщо отговорните институции по обществените поръчки събират, систематизират и предават на прокуратурата данните за извършени престъпления от общ характер?

Задаваме си и въпроса: не трябва ли да се поддържа публичен регистър за лицата, извършили нарушения и престъпления при възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Широката общественост се нуждае от конкретни разяснения за това какви ограничения се налагат на тези лица, за да не се допусне участието им в други обществени поръчки.

Обществото ни така и не разбра какво стана с усвояването от нашата държавна администрация и практическото прилагане в България на опита на специализираната по подобна тематика Европейска служба за борба с измамите (OLAF). Повече от година вече очакваме конкретни резултати от нейния български партньор в МВР- АФКОС.

Огромни са за мащабите на България пропиляните финансови средства от далаверите по обществените поръчки, а за това в държавата ни цари пълно затъмнение.

Разбрахме ли кои са отговорните за противодействието на терора ?!

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 23 Jul 2012 06:48:00 +0000

Взривяването на автобуса с еврейските туристи на летището в Бургас взриви и българския обществен интерес към тематиката на тероризма. От множеството медийни материали и официални изявления неопровержимо ни стана ясно само че:

- на българска територия имат присъствие “неизвестни” терористични организации;

- резултатите на съответните отговорни фактори по превенцията на терористични действия са нулеви;

- управляващите демонстрират засилено полицейско присъствие на летищата и упражняват „на живо” мерки за тотална проверка на пътниците (и всичко това в съответствие с поговорката - ...”след дъжд... качулка”);

- бяха направени недостойни опити за оправдателни обяснения на терористичния атентат.

От множеството факти и обстоятелства разбрахме категорично само, че не е ясно кои институции не трябваше да бездействат, не разбрахме кой и как трябва да противодейства на терористичните действия.

Видяхме как един куп министри се вживяваха в качеството си на важни специалисти и се командироваха в курортните комплекси на морето.

Чухме загрижената позиция на Европейския съюз от устата на нашия еврокомисар за реакцията при кризи и бедствия, от която разбрахме, че проблемите на тероризма не са от нейния ресор а са от компетентността на друга еврокомисарка.

Остава ни за пореден път да си зададем риторичните въпроси - не е ли в правото си обществото да знае какви са законовите функции по борбата с тероризма и каква оценка се дава за изпълнението на конкретните им задачи на:

- Националната разузнавателна служба;

- Военното разузнаване и специализираните военни подразделения на Министерство на отбраната;

- Контраразузнаването и другите структури на ДАНС;

- Националните полицейски служби и подразделения на гражданска защита;

- Министерство на външните работи;

- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;

- Министерство на транспорта и съобщенията;

- Частни дружества, с предмет на дейност, кореспондиращ с националната сигурност;

- Др.

Освен това, кой ще оцени как Президентът, Народното събрание, Министър председателят, министрите и другите управляващи изпълняват конкретните си координиращи, контролни и другите ръководни функции в сферата на националната сигурност. Нека не се прикриваме зад най общия отговор – „изборите ще покажат” и да не се задоволяваме с техните хвалебствени, обяснения, замъгляващи съзнанието на публиката повече от 20- години.

Зад официалните изявления, коментари и публикации прозряха няколко общоизвестни основни проблеми на противодействието на тероризма,

Първият, от които е че – разполагаме със слабоорганизирана информационна система:

- недостатъчни свои надеждни информационни източници в страната и зад граница, а що се отнася до доказалия се като най ефективен от тях – неадекватна агентура. Обществена тайна е, че съществуващата агентурна мрежа на специалните ни служби беше изцяло разбита, а по ефективна нова такава не пролича да е изградена;

- неработещи в интерес на националната сигурност зад граница български държавни и бизнес структури. Става въпрос за дипломатически, търговски, културни и др. представителства, от които всяка държава получава, а ние очакваме да събират и предоставят превантивна информация, необходима за анализа на потенциалните рискове и заплахи;

Вторият проблем: Зад понятието система за национална сигурност изглежда реално не съществува работеща система. Не се проявиха взаимносвързаните функциониращи елементи на тази система.

Открои се безхаберието и деконструктивните действия в ущърб на националната сигурност на Министерство на външните работи, демонстрирани с неадекватно и некомпетентно, дразнещо широката общественост, самочувствие от неговия министър.

Необяснимо е пълното затъмнение, относно отговорностите на Министерство на отбраната, което самоуверено със замах години наред харчи парите на българския данъкоплатец в арабски страни, поддържащи международни терористични центрове.

Прокраднаха се изявления, че добре работи в тази сфера Министерство на транспорта и съобщенията, и че се е оказал адекватен на обстановката кметът на София.

Третият проблем: Под въпрос остава доколко Ние сме равностойни партньори на специалните служби на САЩ, Израел и др. от които смирено очакваме липсващата ни информация и решенията по случая. Проблемът ни е, че пак чакаме някой друг да ни реши проблема. Независимо, че си имаме поговорката - ...безплатен обяд няма...”

Заключителният проблем – Символичното финансиране на системата за национална сигурност.

Битува мнението, че само данъкоплатеца е отговорен за непосилното финансиране противодействието на тероризма. Националният ни бизнес се прави, че това не го засяга, но не пропуска да предявява претенции някой друг, и то за сметка на целокупния данъкоплатец, да осигурява сигурността на клиентите му и условията за увеличаване на приходите му. Такъв е и настоящият случай с хазартния бизнес, както и със структурите на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператорски, транспортни и други обслужващи фирми), чиито еврейски клиенти бяха атакувани в Бургас.

На всички ни е ясно, че така няма да стане, и че ако така се продължава държавата ни ще бъде обречена.

ГОЛЕМИЯТ УЛОВ НА ДРЕБНИ ШАРАНИ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sun, 24 Jun 2012 11:16:00 +0000

Защо лихварството и другите форми на финансови измами процъфтяват в България. Тази уродлива форма на масово ограбване Ни беше "сервирана" веднага след като и НИЕ станахме демократи. Много убедително ни обясниха наши и чужди, че след комунизма и у нас настъпи ерата на големите възможности за лично забогатяване без необходимост от образование, квалифициран труд и остарялото понятие "морал". Важното е да си по голям тарикат от другите баламурници.

В началото, на въдицата се хванаха алчните пенсионери, на които много бързо им демонстрираха как се изсмукват многогодишни спестявания от комунизма. После дойде реда на младите относително образовани, които много силно бяха повярвали че вече "времето е наше" и прибързаха да "заживеят пълноценно" за сметка на другите с чужди пари. Само, че скоро и те бяха попарени с големите лихви по банковите кредити за закупуване на жилища, обзавеждане, луксозни автомобили и т.н.

На края настъпи "благоденствие и за умните шаранчета", които оставиха глупавите да си изкарват хляба с труд и учение. Ами защо да работят, както са им разказвали "бабаитите" от онова време, че така е било само при омразния комунизъм. Сега всички са "свободни" и даже навсякъде "културните хора с вратовръзките и с белите якички" ги молят да си вземат готови пари, малки, средни, бързи и каквито поискаш кредити, финансови продукти и услуги, без никакви формалности, обезпечения и т.н. (виж, ако можеш да го разбереш , написаното в договора с малки букви). Медиите ежеминутно агитират да си вземете "безплатни" модерни телефони, таблети, бонуси, "безплатни" минути за разговори, чатове, игри, музика, видео, да отидеш на екскурзия или почивка където поискаш (нали си европеец).

Ами защо от време на време, пък и по често, да не се "поиздрусваш готино", като навсякъде е бъкано с дрога!...

Е.е.е.х, живот ли е да го опишеш, само балъците нищо не разбират!!!

Дето, само че тъкмо си поживяхте, и О.о.о.ле.е.ле.е., онези не закъсняха да позвънят на вратата, когато има някой в къщи. И взеха че потърсиха заедно с близките ти къде са им паричките и не забравиха да им разкажат за модерната думичка, наричащи я "лихвите".

А тези пичове и мацки ще ти напомнят, ако случайно си забравил, че работят "законно"(платили са си на когото трябва - направили са им закони). Не забравяйте, че зад тях са и полицията, прокуратурата и съда, а пък тези последните, освен думичката престъпник, такива други модерни думички ще ти кажат, че свят ще ти се завие. И понеже ти си свободен човек, ако не не можеш да си намериш пари и не искаш да платиш доброволно - наеми си адвокат(с какво ли?).

Та така, драги жертви на лихварите, изхода е жесток, а на всичко отгоре и Господ наказва за лакомията. А Вие, като сте такива тарикати, намерете начин сами да се справите с много по големите от Вас лакомници - лихварите от измислените финансови институции, в т.ч. и банките.

СИСТЕМАТА ЗА КРАДЕНИТЕ АВТОМОБИЛИ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Thu, 14 Jun 2012 08:22:00 +0000

Кражбите на автомобили в РБългария продължават с неотслабващ темп. Но полицията няма право да се примирява с ниските резултати по разкриването им, особено като се има в предвид, че бяха похарчени милиони национални и европейски пари за изграждане, модернизиране и свързване на автоматизираната полицейска информационна система, наричана по долу АИС Издирвани МПС, с европейската - шенгенска система.
Хиляди откраднати автомобили са обявени от полицията за издирване, огромната част, от които остават неизнамерени.

Затихна журналистическия интерес към този вид кражби. Маркировките и застраховките им не решиха проблема и се превърнаха в традиционна форма за събиране на непрекъснато нарастващи допълнителни такси.
Само потърпевшите не могат да се примирят с този начин на смяна на собствеността на автомобилите си.

Кратко описание на АИС за издирваните МПС.

Такава система беше разработена и внедрена в полицията със свои сили преди повече от 20 години, а по късно претърпя няколко модернизации. Свързването й с европейската система се регламентира с Наредба № Iз-2727 от 16.11.2010г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система.

АИС “Издирвани МПС” е изградена като подсистема на Интегрираната Информационна Полицейска Система и е свързана в мрежата на МВР за предаване на данни. Системата ползува изчислителните ресурси на Министерството, областните дирекции на МВР и районните полицейски управления.

Основание за въвеждане в системата на данните за издирван обект и за снемането му от издирване е получаването в служба на МВР на първични документи:

1. “заявителски материал” за отнето/откраднато МПС, части от МПС или регистрационни табели - (“Заявление” по образец).

2. писмено “искане”за обявяване или снемане от издирване на МПС, части от тях или регистрационни табели от разследващите полицаи, следствието, прокуратурата, съда или от други органи, имащи законно основание за това.

3. “искане” за международно издирване или снемане от издирване на МПС

4. “заявка” за снемане на обект от издирване - “Заявление” по образец.

С Автоматизираната Информационна Система “Издирвани МПС” се извършва:

1. регистриране на обектите в централната база на системата за няколко минути след получаването на “искания” за обявяване за издирване в съответната служба на МВР.

2. обявяване и снемане от общодържавно издирване, чрез разпространение на информацията по мрежата за предаване на данни на МВР до всички ГКПП в рамките на няколко минути, а до всички областни дирекции и до регионалните подразделения на "Пътна полиция - КАТ" в цялата страна - ежедневно. Системата автоматизира изготвянето и предаването на съответните телеграми на Главната дирекция "Kриминална полиция" до други служби на МВР и външни институции.

3. актуализиране на данните на обектите, при възникване на необходимост от допълване или коригиране на вече въведените данни в системата.

4. справки по всяко време на денонощието от всички оторизирани потребители на системата, на едно място- в централната база, предоставяйки отговорите в реално време- практически веднага.

5. автоматично пренасочване на заявките, извличане и визуализиране на информацията от централните регистри на автомобилите и на ЕСГРАОН в момента на въвеждането или актуализацията на данни за обектите, без да се правят отделни запитвания към тези системи.

АИС Издирвани МПС предоставя справки по искане на граждани и други лица срещу заплащане. Такава предварителна проверка преди сключване на сделка е изключително полезна за купувачите на употребявани автомобили. Редът за заявяване и получаване на справки от системата се регламентира в специална инструкция, обнародвана в Държавен вестник от министър Богомил Бонев още през 1998 год . Размерът на таксата за издаване на справка за издирвано МПС е регламентиран в ТАРИФА № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

Как с АИС "Издирвани МПС" може да се намират

крадени МПС?

АИС "Издирвани МПС" не е само обикновен регистър на крадени автомобили.

Проектантът е реализирал в тази система следния замисъл: Своевременно да се осигурят компетентните полицейски органи с необходимата информация, за да се предотврати откраднатото МПС да излезе от страната.

Затова IT технологията позволява данните за откраднатото МПС да се регистрират в централната база и да се изпратят по мрежата за няколко минути до всички ГКПП, независимо от мястото, където е заявено че е откраднато. За целта въвеждането на данните се извършва в денонощен режим от редовите дежурни полицаи, в която и да е полицейска служба, без да е необходимо да имат специална компютърна подготовка. Достатъчно е само дежурният полицай да разполага със свързан в мрежата компютър и съответни права, за да въведе идентификатор на откраднатия обект(държавен рег. номер или номер на рама), при което се извършва автоматично пренасочване към националната база данни на системата на КАТ за регистрираните в РБългария автомобили и намерената информация ще се визуализира на дисплея на компютъра му. По подобен начин се въвеждат и данните на собственика или на заявителя, ползвайки ЕГН за автоматично обръщение към националната база данни на населението (ЕСГРАОН). Полицаят визуално сверява данните на откраднатия автомобил с получените официални данни от КАТ и данните на заявителя и след като ги потвърди стартира процедурата за обявяване на издирването до всички ГКПП. Така служителите от Гранична полиция своевременно получават необходимата им информация, за да проверят и задържат преминаващите през държавната граница крадени МПС.

За спешни случаи, например при кражба на автомобил, видяна от заявителя, е осигурена възможност да се подаде искане за издирване до полицията по телефона за спешна помощ, след което заявителят е длъжен лично да се яви в съответното полицейско управление, приело сигнала, за да представи документ за самоличност и всичките документи за МПС-то, с които разполага. Допуска се заявителят в общия случай да бъде различен от собственика.

Всички служби на КАТ са длъжни да ползват при регистрация на МПС получените по мрежата данни за издирваните автомобили. Информацията от тази система се получава по мрежата за ползване и от полицейските органи по оперативни разработки и полицейски разследвания, свързани с използване на крадени автомобили или регистрационни табели, като средство за извършване на други престъпления, както и при продажба на части от употребявани автомобили и др. Заинтересовани са да получават своевременно информацията за издирваните МПС и застрахователните компании, които от своя страна могат успешно да съдействат за намирането им.

При множеството извършени модификации на АИС Издирвани МПС и масовата замяна на полицейския състав с не достатъчно подготвяни служители в т.ч. и в дежурните части през последните години, в интерес на данъкоплатеца е да се изясни как тези обстоятелства повлияха на ефективността на полицията при издирването на крадени автомобили. Има ли и каква е ползата от свързването на АИС Издирвани МПС с Шенгенската система - някой все пак трябва да се осмели да каже.

Описаният процес на обявяване за издирване на откраднати МПС със системата, и преди всичко дали се просрочва необходимото време за това, се нуждае от непрекъснат контрол от съответния ръководен полицейски състав.
Потърпевшите от кражбите на автомобили са в правото си да се жалват за недобро изпълнение на служебни задължения и да изискват от полицията информация дали правилно са приложени възможностите на системата, което би възпрепятствало автомобила им да напусне страната или да бъде засечена продажбата му и опити за нова регистрация в КАТ, както и продажба на двигателя му и други части от него.

Представляват интерес за данъкоплатците и резултати на КАТ-пътна полиция по установяването на издирвани МПС. Нека не забравяме, че пътните полицаи са с големи непосредствени законови правомощия и възможности да извършват проверки на автомобили и, че не са по важни за обществото резултатите им от проверките на застраховките и винетките. КАТ е полицейска структура, а не "безплатен" събирач на вземания на частните застрахователни компании и на държавните бирници.

Медиите биха могли да се заинтересоват също дали Гранична полиция установява и задържа крадени МПС на държавната граница, имайки в предвид, че за нейната модернизация бяха похарчени много повече европейски и бюджетни средства. За резултатите от тези проекти цари пълно затъмнение в унисон с тоталната липса на гласност относно действията на институциите, които са се овластили да харчат държавните и европейските пари.

ХРОНОЛОГИЯ НА РЕФОРМАТА В МВР

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Tue, 05 Jun 2012 08:10:00 +0000

1990-1991год. С активното участие на Министър Атанас Семерджиев и Първия зам.министър Любен Гоцев експертна група от специалисти- кибернетици и изявени в своята област служители на МВР извърши цялостна реорганизация на МВР, като:

o Ликвидирана беше Държавна сигурност: закрито VI управление на ДС; изведени извън МВР: Първо главно управление на ДС (разузнаването), Управление по безопасност и охрана (УБО), Военното контраразузнаване (ВКР), затворите, Главно следствено управление; закрити бяха бюрократичните структури на областните управления на МВР;

o Деполитизиран беше целия личен състав на МВР;

o Приложен беше кибернетичен подход за анализ на съществуващата система на Народната милиция с цел оптимизиране на полицейските структури и адекватно определяне на функциите на криминалната, икономическата и охранителната полиция;

o Използван беше опит от полицейското законодателство на западноевропейските страни. Законово беше регламентирана оперативно издирвателната дейност и полицейската регистрация на извършителите на престъпления от общ характер. С изменение на Наказателно процесуалния кодекс беше вменено участие на полицейските органи в наказателния процес на стадия на предварителната проверка на получените заявления, сигнали и жалби, съдържащи данни за извършени престъпления;

o Създадена беше специализираната служба за борба с организираната престъпност( ЦСБОП), която трябваше да изпълнява само координиращи функции за противодействие на организираната престъпност, без да се допусне дублиране на функции с други подразделения на Националната полиция.

1992 год.- При министър Йордан Соколов реформата беше стопирана със замах. Извършени бяха масови уволнения и пенсиониране на опитни ръководни служители, експерти, инспектори и редови полицаи, с което беше поставено началото на кадровия разгром на полицията. Но компетентна и адекватна реформа на полицията не можеше да се очаква от адвоката по бракоразводни дела Соколов и неговото най близко обкръжение. Гражданското общество днес може само да съжалява, че именно този адвокат беше назначен за председател на Народното събрание и стана един от водещите „законодатели” на прехода. В случая са необходими задълбочени анализи за това как обезсилването и неутрализирането на полицията в т.ч. и със „законодателна дейност” влезе в цената на мирния поход на престъпността към легална икономическа и политическа власт.

1993 год.- При министър Виктор Михайлов бяха регламентирани правомощията на Националната полиция в отделен Закон за националната полиция. С този закон се утвърждаваше започнатата същностна реформа на полицията.

1996 год.- При няколкото накратко задържали се безлични министри по метода "крачка напред две крачки назад " в реформата беше обърната посоката. Заменен беше закона за националната полиция с нов Закон за МВР. С него беше направена сериозна стъпка назад по отношение реформата в полицията, което доведе до откъсването на полицията от обществото и неговите нужди и потребности и до силно бюрократизиране на МВР. С новия Закон бяха регламентирани нова усложнена структура, заменена беше ЦСБОП с ГДБОП - нова служба, с нов голям щат в национален мащаб, и дублиращи се функции с традиционните полицейски звена. Така функциите по противодействието на престъпността бяха размити сред функциите на десетки други структурни звена на МВР, Декларирана беше нова политика за управление на кадрите, останала в сферата на пожеланията.

1997-2001год. При министрите Богомил Бонев и Емануил Йорданов се разгърна мащабна работа по правното регламентиране на функциите в МВР - беше преработена основната част от подзаконовата нормативна уредба. Изменени бяха съществуващи и изготвени нови над 20 наредби и инструкции. Липсата на системен подход („работата на парче”) доведе до изкуствено интегриране на правомощията на множеството структурни звена и в крайна сметка задачите по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха окончателно размити.

2001- 2005 год. Министър Георги Петканов довърши кадровия разгром на полицията чрез ново масово кампанийно пенсиониране на високо квалифицирани опитни полицейски служители, без да предприеме никакви реални действия за осигуряване на полицейски професионализъм. Същият цинично се надпреварваше с Йордан Соколов затова кой от тях е изгонил от МВР по голям брой и по опитни полицейски служители. Това кадрово решение на министъра с професорска титла по право и със съмнителна управленска квалификация и опит беляза „реформата” в полицията с трайни вредни последици. Затова пък „някой” му помогна да тръгне стремглаво нагоре по държавната йерархия: назначен беше за министър на правосъдието, а след това и за конституционен съдия.

1999 - досега. При министрите Михаил Миков и Цветан Цветанов продължи масовото въвеждане на функциите по полицейското разследване. Изменения в НПК през 1999 и 2006 год.. Изграждане на структурите за досъдебно производство в Националната полиция. Подбор и обучение на хиляди дознатели и/или разследващи полицаи. Това са едни от редките същностни реформаторски действия със стратегическо значение за противодействието на престъпността. Продължиха и хаотичните лутания на полицейските органи в противодействието на организираната престъпност и тоталното сгромолясване на оперативно издирвателната дейност, разкриването и превенцията на битовата престъпност. Никакви осезаеми резултати в повишаване на професионализма и квалификацията на ръководния и редови полицейски състав не са налице. Плачевни са и резултатите по използването на наличните информационни системи и съвременни информационни технологии, криминологически и криминалистически методи и средства за разкриване и предотвратяване на престъпления.

В крайна сметка погрешните действия в обявената реформа на полицията неутрализираха ефекта от положителните реформаторски действия. Наложен беше трайно агресивния некомпетентен революционен политически субективизъм, способстващ пряко и косвено за постигане на криминален преход към т.н. „демократично” общество в РБългария.за Реформата

ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА ЗА РАЗКРИВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Fri, 25 May 2012 14:04:00 +0000

В полицията работи такава система, но обществото почти нищо не знае за нея. Необяснимо е защо 22 години се укрива тази информация от него, след като то е в правото си да знае дали полицията разполага със съвременни възможности, за да го защитава от престъпността. Още повече, че осигуряването на модерните информационни технологии за подпомагане на полицейските служители в борбата им с престъпността са финансирани с обществени средства.

В качеството си на главен проектант и ръководител на проекта на тази система си позволявам да направя обществено достояние информацията за нея, което съм убеден, че ще е от полза за участието на обществеността в противодействието на престъпността.

Системата беше въведена в редовна експлоатация на територията на цялата страна през периода 1981 - 1985 год. и стана неразделна част от процесите на разкриване и предотвратяване на престъпления. Досега, след всяко обновяване на хардуера, стандартния и приложния софтуер е претърпяла многократни преименувания.

За краткост по долу системата ще я наричам ПИС(полицейска информационна система).

Обекти на системата

В централната и териториалните бази данни на ПИС са интегрирани милиони записи за:

- лица от криминалния контингент (осъждани лица, разследвани с полицейска регистрация, лица с множество криминални прояви, санкционирани по закон (напр.за дребно хулиганство или за футболно хулиганство) и др.);

- неразкритите престъпления;

- откраднатите вещи, в т.ч. издирваните МПС;

- издирваните лица;

- жертвите на престъпления;

- заявителски материали и сигнали за извършени престъпления;

- досъдебни производства;

- полицейските служители, потребители на системата.

На основата на методологията на ПИС, напоследък беше разработен проект на т.н. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който към настоящия момент е в процес на доразвитие по програма ОПАК.

Обработвани данни за обектите

Данните, които се събират за обектите на системата, при какви условия се събират и съхраняват тези данни, на кого могат да се предоставят, сроковете за съхранение и реда за унищожаването им са строго определени в съответни законови и подзаконовите нормативни актове.

При събирането на данните се спазва правилото, че в системата се въвеждат само данни, които са отразени в първични процесуални и други служебни документи, чиито образци са утвърдени със закон. Такива са например, обр. Протокол за оглед на местопроизшествие или обр. на Дактилоскопичен лист за снемане на пръстови отпечатъци или обр. на Карта за полицейска регистрация, обр. на Телеграма за обявяване за издирване и т.н.

Основни групи данни за лице от криминалния контингент:

- Имена и други идентификатори на лицето;

- Лични данни (месторождение, местоживеене, месторабота, образование, професия, умения и др.);

- Снимки;

- Словесен портрет(особености и особени белези по частите на тялото и външността му);

- Дактилоскопични отпечатъци;

- Престъпно минало, почерк на извършване на престъпления;

За неразкритите престъпления, освен фактите за събитието(вид, време, място) се описват т.н. в криминалистиката - модус операнди (съвкупност от характеристиките на начина на действие при извършването на престъплението).

Ефективността на ПИС

Същността на ПИС се изразява в това, че позволява за всяко престъпление с неизвестен извършител автоматизирано да се съпоставят данните за извършителя, установени от полицията на мястото на извършването му, съобщените данни от потърпевшия или от свидетели със данните на лицата от криминалния контингент. При разработката на концепцията на системата е отчетено, че съгласно науката криминалистика и многогодишните международни полицейски практики, най вероятните потенциални извършители са лица от криминалния контингент. За България около 75% от извършителите, за нарушения на законите, вече са попадали в полезрението на полицията. Така, че ако от една страна, полицията поддържа коректно с актуална информация базата за криминалния контингент и, от друга страна, ако обществото оказва необходимото съдействие, предоставяйки всички данни, станали му известни за извършените престъпления, средната разкриваемост на престъпленията може да достигне 75%, ползвайки изключително мощното интелигентно средство, наречено тук ПИС. Нека само споменем, че не малко престъпления са разкрити чрез обработката на намерени на местопроизшествията дактилоскопични следи, оставени от извършителя, съпоставяйки ги със съхраняваните в базата дактилоскопични отпечатъци, снети от лицата от криминалния контингент.

Освен това, системата позволява автоматизирано да се анализира всяко извършено в момента престъпление, сравнявайки го по модус операнди или по намерени дактилоскопични следи с останалите неразкрити престъпления, извършени по рано. Така се установяват и разкриват престъпленията, извършени от едни и същи лица.

С неоспорима висока ефективност са заложените интелектуални възможности в системата, за да осъществява автоматично разпознаване на определени ситуации, изискващи полицейска реакция, и автоматично сигнализиране на компетентните полицейски служители за предприемане на незабавни действия. Например, в случай, че в системата постъпи в реално време информация, за определено лице, че е задържано на местопроизшествието за извършено тежко престъпление, а по данни от системата се окаже, че то има законно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, системата генерира сигнално съобщение до съответните полицейски служители да му отнемат разрешението и оръжието. В ПИС са реализирани подобни десетки ситуации за автоматични сигнализации.

Защо българската полиция не разкрива голяма част

от престъпленията ?

Освен ниския професионализъм на българската полиция, една от основните причини за плачевното състояние на противодействието на престъпността е, че редовите полицаи и техните началници не използват пълноценно и правилно възможностите на полицейската информационна система. На опонентите на тази категорична констатация бихме задали риторичния въпрос-какво ще стане с една банка с клонове в страната, ако някои от служителите й престанат да използват, или неправилно работят с информационната система на банката?

Ръководството на МВР се нуждае от комплексен анализ на причините за това, но само от независими експерти. Публична тайна е, че не малка част от водещите ИТ експерти на МВР, злоупотребявайки с недостатъчната компютърна компетентност на полицейските ръководства през последните години, свикнаха да ги заблуждават ненаказано. Резултатите от това са налице.

.....

за други неизползвани възможности от полицията виж :

http://dganchovski.blogspot.com/

Добави в Svejo

НАПАДЕНИЯТА НАД ЖЕНИ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Tue, 22 May 2012 08:39:00 +0000

Полицията, през последните 22 години, не можа да пречупи очерталата се от миналото трайна тенденция за нарастване на бруталните нападения над жени.

Това е възможно да стане само с постоянна полицейска превантивна дейност по отношение на потенциалните и утвърдените нападатели, съчетана с налагане от съда на безкомпромисни наказания на заловените извършители.

За този вид тежки престъпления срещу личността, наказателното ни законодателство и съда се нуждаят от категорично минимизиране на използваните смекчаващи вината обстоятелства, особено за изнасилванията.

Не малка част от потенциалните жертви на изнасилвания дължат на себе си и на близките си сериозна лична преоценка на използваното от тях провокиращо сексапилно облекло и/или прояви на лекомислено поведение и държание на обществени места пред множество непознати лица. При това несравнимо по голяма е вероятността да не „клъвне желания партньор”, а лица със слаби морални задръжки да проявят сексуален интерес към тях.

Обща характеристика на нападенията

Напоследък не се забелязва осезаемо изменение в целите на нападателите, техния профил и начин на действие.

Извършваните деяния са тежки престъпления срещу личността, които може да бъдат класифицирани в три основни групи: грабежи на бижута и пари; изнасилване; физическо насилие за отмъщение.

Нападенията се извършват ненадейно, дръзко и бързо на безлюдни места.

Нападателите са жестоки, в преобладаващите случаи това са заякнали непълнолетни деца и лица в младежка възраст. Не правят изключение сред нападателите и лица с психични отклонения.

Препоръки към по смелите жертви на нападения

Основния извод, която всяка жена предварително следва да си направи е, че в момента на започнало вече нападение, жертвата не може да очаква реална защита от никого, освен от себе си и/или от придружаващите я лица, ако в този момент има такива.

В случаите на ненадейно нападение, както е при грабежите, жертвата няма време да мисли как да реагира. Само при мигновена реакция от нейна страна може да се очаква първоначално стъписване у нападателя. Всяка спечелена минута е решаваща за възпирането му.

Такива са истеричните крясъци и викове за помощ, съпроводени с резки движения с ръцете и краката; замахване с носените и/или с наличните на мястото вещи/предмети .

Ако нападателят се стъписа, не трябва да му се дава възможност да продължи. Най ефективни в тези случаи са газовите флакони за самозащита, които трябва да се използват без колебание.

Не се замисляйте за евентуалните вредни последици за нападателя, пръскайте го в лицето докато го обезсилите.

При първа възможност със цялата си сила му нанесете удари в областта на гениталиите. Надяваме се, че „хуманната” ни държава няма да започне да му плаща инвалидна пенсия с нашите пари .

Така ще спечелите повече време, за да можете да потърсите реална помощ от полицията, или от гражданите. За да реагира жертвата в момента на нападението се изисква здрава психика и предварителна нагласа с категорично самовнушение, че е готова да поеме риска и да се самозащити при евентуално нападение, както и своевременно да се снабди със средства за самозащита.

Основни мерки за предотвратяване на нападения

Не са за подценяване и пренебрегване общоизвестните мерки за недопускане на нападения над жени, а именно:

Водене на отчет от полицейските органи на проявените активни нападатели на жени и провеждане на адекватни на обстановката профилактични мероприятия с тези лица.
Обществено огласяване на информацията за опасните активни нападатели на жени в конкретните населени места и районите на по големите от тях. Населението трябва да познава добре тези престъпници, за да може да се предпазва от тях. От полицията и органите на местната власт трябва да се изиска да предоставят тази информация на медиите и на други средства за масово информиране.
Търсене на отговорност, в т.ч. наказателна за неизпълнение на служебни задължения и искане на оставки, за всеки един случай на осъществено нападение, ако съответните полицейски органи са разполагали с информация за нападателя, но не са предупредили предварително обществеността и не са предприели съответни законови мерки..
Бдителност от страна на жените, потенциални жертви на нападения към лица със съмнително поведение. Става въпрос за лица , които осъществяват проследяване, наблюдение, изучаване на обстановката, в която пребивава или преминава бъдещата жертва. Своевременно сигнализиране на полицейските органи, споделяне с близки, приятели и роднини за констатирани съмнителни действия от такива лица.

4: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sat, 12 May 2012 09:57:00 +0000

Противодействие ЧЕТВЪРТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?

Всички знаем поговорките „след като се обърне каруцата - пътища много” или „след дъжд – качулка”. А защо да не помислим как да се предпазим от битовите престъпления, преди да ни се случат? Много са общоизвестните подходи, но много малко от тях НИЕ прилагаме. Изглежда не НИ интересува историческия опит и опита на другите. Та нима не знаем колко важно за победителя във военните битки е да не допусне противникът да го изненада, или какво е огромното значение на „изненадващия първи удар” за крайната победа. А спомняте ли си как един пенсионер, бивш учител по физика, се подготви да посрещне посред нощ "неканени гости". Не сме забравили и за резултата – пукотевици, фойерверки, откъснати ръце на престъпника и ... селото миряса. Но затова пък обществото беше наказано да изплаща на крадеца инвалидна пенсия, а услужливите национални медии(добрите ученици) порицаха дядото - своя учител.

ЧЕТВЪРТОТО, изпитано в ежедневието противодействие на битовата престъпност е предварително създаване на индивидуални препятствия пред престъпниците (огради, охранителни камери за наблюдение, кучета, блиндирани врати, преградни решетки, заключващи устройства, СОТ, каси за ценности и пари и т.н.). Известно е че пред престъпника няма непреодолими препятствия, но светът не е престанал да ги създава и успява да отклони случайно полакомилите се за чуждото, както и по големия брой от опитните пресметливи престъпници, които предварително преценяват какво ще им коства и струва ли си нападението над конкретната им потенциална жертва.

Общественият феномен – страхът

Най ефективните мерки за противодействие на престъпността са онези, които предизвикват възпиращ страх у престъпниците. Страхът е основен регулатор за възстановяване устойчивото функциониране на трайно разстроените социални системи.

Най висшата форма е страхът от Бога. За силно развитите социални общности, живеещи по божите закони , възпиращ страх у отделния индивид предизвиква евентуалната негативна оценка, която може да се създаде сред обществото за неговите морални качества(както се казва "да му излезе име, че е престъпник" ). В България страхът от нарушение на моралните ценности е изолирано изключение и практически не съществува, а за моралния обществен феномен на страха могат да мислят само религиозните водачи и философите-утописти.

В „белите страни” възпиращия страх е страхът от Закона - у нас този страх вече го няма. А как да се възвърне в българското общество? - нека му мислят „умниците реформатори”, наричащи себе си демократи, на които дължим разграждането на моралните ценности.

Затова пък страхът от загубата на придобивките от престъпна дейност може да се превърне в мощно възпиращо средство за престъпниците в РБългария, характеризиращи се с изродени морални качества, неграмотност, арогантност и хищническа жестокост, но за целта трябва да се стигне до края – престъпниците да бъдат разорени и доведени до онова начално състояни, от което са започнали да се облагодетелстват от престъпната си дейност. Положителна стъпка в тази посока е новия закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но този закон няма да повлияе на битовата престъпност- той ще удари само някои вече много забогатели престъпници.

Неоспоримо успешно решение за противодействие на битовата престъпност е категоричното обществено презрение и масов бойкот. Заграбеното, като правило, се реализира на българска територия. Нека перифразираме призива на един Министър председател за неутрализиране на мошениците-спекуланти в началото на „прехода”: „за бога братя не купувайте!”. Бихме добавили: не купувайте от престъпниците и не ставайте редовни клиенти на онези от тях, които легализират ограбеното чрез нормален бизнес. Не приемайте доброволно с откраднатото от ВАС, престъпниците да продължават да Ви грабят, но вече по законите на пазарната икономика.

.....Следва Противодействие ПЕТО!!

виж на http://dganchovski.blogspot.com/

3: ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Tue, 08 May 2012 18:16:00 +0000

Противодействие ТРЕТО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?

Защо не се съобразяваме с такива общовалидни поговорки като

„помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!!

НИЕ, в РБългария сме в необявена война- стотици хиляди престъпници са в непрекъснато нападение, а милионите им жертви до крайност изтощени, безпомощно съзерцават и чакат онази държава, която си беше присвоила функцията да се грижи за всеки и всичко, което е било в неин интерес. И на НАС ни беше добре, но мозъците НИ закърняха, очаквайки за всичко държавата. Така населението изпадна в летаргичен сън и загуби имунните си качества, дадени ни от БОГА, да се защитаваме .

Няма вече такава държава, и на всички трябва да ни стане ясно, че не бива да се отказваме да се борим с адекватни противодействия, за да оцелеем. Разбира се, че трябва да изискваме намесата на компетентните институции, на които плащаме за това, в т.ч. и на полицията, но без да забравяме своите задължения към себе си.

Сред множеството противодействия на престъпните посегателства към личността особено място заема способността на всеки да бъде непрекъснато „на щрек”, следейки за действията на противника. Това е общоизвестен принцип от „кибернетичната теория на игрите”, но за съжаление, не е осъзнат от потенциалните жертви на престъпления, при което в битката с престъпността, придобиха естествен превес извършителите на престъпления.

Общовалидно противодействие е: Събирането и своевременното оползотворяване на разузнавателна/ контраразузнавателна информация за престъпността, или с други думи казано на жаргон - непрекъснатото "шпиониране" на криминалния контингент и извършваната от него престъпната дейност . Справедлива задача е успешно да се наблюдават престъпниците - това е началото на самозащитата. Незаменимо е мястото в този процес на потенциалните жертви на престъпления. За да се аргументираме, достатъчно е да си припомним многото примери от историята, показателен от които е, как по време на Руско турската освободителна война българското население се включва активно и ефективно в събиране на разузнавателна информация за противника.

Каква информация за престъпността да търсим и събираме и от какви информационни източници?

Нека да вземем за пример малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие. Всеки който там живее и пребивава постоянно или временно, дори и старите и болни пенсионери, техните роднини, близки, приятели и съседи би следвало да се интересуват от реалните рискове, именно конкретно те да бъдат нападнати и ограбени. Трябва да си обменят информация с други жертви на престъпления, за да може всеки сам за себе си да си създаде представа какви престъпления се извършват в населеното място, по кое време, как ги извършват, на какво се посяга, кои са извършителите им, има ли специализация сред тях, например някои от тях крадат преимуществено метали за скраб, осигурили са си транспорт и „връзки” с изкупвателни фирми, но не крадат друго, например животни или зимнина. Предварителен мисловен анализ от всеки, направен и с чужда помощ, в т.ч. и от полицията трябва да започне с отхвърлянето на онези престъпления, за които рискът именно на конкретното лице да му се случат е близък до нула, например ако в населеното място масово се крадат дребни животни, а той няма такива не е необходимо в момента той да предприема мерки за противодействие на такива престъпления. Необходимо е да си насочи вниманието към онези, за които вероятността „да бъде ударен” е голяма, например ако има овощна или зеленчукова градина, а в това населено място плодовете и зеленчуците масово се крадат, да се прецени как и от кого да ги охранява..

Основното, обаче си остава всеки сам и с чужда помощ да взема адекватни на обстановката предварителни мерки за противодействие, според своите възможности. В тези времена, при тази беднотия, на всичко отгоре, сме категорично заставени да харчим за сигурността си. Опасно е да се пести от сигурност. При реални заплахи щетите се оказват многократно по големи. Важното е навреме да установим заплахите и да потърсим компетентно съдействие. Нашето участие е задължително, иначе очакванията ни ще се окажат напразни.

И така, събирайте информация за вашата сигурност, за да я използвате сами и да я предадете на полицията или на други лица, от които очаквате защита за Вас. Тази информация може да потрябва и на вашите роднини, близки, приятели, съседи и добри познати. Давайте й публична гласност. В повечето случаи гласността отклонява престъпниците, макар и временно, и способства за предотвратяване извършването на нови престъпления. Не се съобразявайте с криво разбраното премълчаване, за да не обидите някой познат, па бил той и криминален престъпник. Това е обществена привичка от онази държава. По добре е криминално проявено лице да ви се обиди, да се скарате, а не след като ви нападнат и ограбят да търсите правата си. Досещайте се често за поговорката „след дъжд – качулка”. Не ги жалете, те да са мислили, когато са извършвали престъпленията за обществените настроения към тях, а сега „нека да си сърбат попарата, която сами са си надробили”. Не приемайте на доверие техните обяснения, че вече са се поправили- имайте винаги „едно наум”. Само времето ще докаже това, а дотогава „нека бъдат така добри да си носят кръста”.

.....Следва Противодействие ЧЕТВЪРТО!!

виж на http://dganchovski.blogspot.com/

Добави в Svejo

2:ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Mon, 07 May 2012 11:56:00 +0000

Противодействие ВТОРО

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност?

На кого е необходимо снизходителното отношение към престъпниците от техните жертви ? Не стига, че те, брутално, нагло и безпардонно погазват човешките права на жертвите си, но „Някой” налага на обществото поведение на примиренчество и отказ от самозащитни действия. На всички ни е ясно кого обслужва такова поведение. Нужно Ни е поведение на обществена нетърпимост към извършителите на престъпления и адекватни противодействия.

За битовите престъпления, изпитано във времето и в различните държави по света, е противодействието им чрез Публичното разобличаване на престъпниците. Такова разобличаване цели и постига обществено презрение към извършителите на конкретни престъпни деяния. Нека си припомним само от недалечното минало какъв е бил ефекта от показването на живо пред населението на заловените крадци с откраднатите вещи и табелки с информация за жертвите им и подробности за извършените престъпления.

Този „Някой” в интерес на престъпността, обаче, днес ни вменява, че такива факти не трябва да се правят обществено достояние, защото иначе, видите ли, ще бъдат нарушени граждански права на тези лица. Такива „умници” наложиха медийна практика дори да не се съобщават имената на престъпниците, а само инициалите, защото трябвало да се защитават личните им данни. Но същите тези „недорасли правозащитници” мълчат, или прехвърлят другаде отговорностите за защитата на гражданските права на жертвите на престъпленията.

Разобличаването на извършителите на битови престъпления категорично е с висока ефективност за противодействие на престъпността в малките населени места, където хората се познават, а в тези населени места битовата престъпност е масова поради ниската резултатност от полицейските действия. В отдалечените малки населени места следва да се преосмислят задълженията на местната власт по защитата на сигурността на населението в посока публично разобличаване на извършителите на престъпления. Основна е ролята на кметовете, общинските съветници и общинската администрация за поддържане на актуални информационни табла, използването на регионални радиостанции, телевизии, вестници, интернет сайтове и др. медии. както и при съдействието, което са длъжни да оказват на населението за своевременно сигнализиране и изискване на адекватна намеса от компетентните полицейски сили .

Жертвите на престъпленията са особено заинтересовани да изискват от органите за местно самоуправление да се отчитат редовно за изпълнението на своите законови задължения по защитата на населението от разюзданата битова престъпност.

Извън всякакво съмнение е, че приносът на медиите в противодействието на престъпността чрез разобличаване на извършителите на битови престъпления е съществен и ще продължи с незатихващ темп.

.....Следва Противодействие ТРЕТО!!

виж на http://dganchovski.blogspot.com/

Добави в Svejo

ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ

noreply@blogger.com (Димитър Ганчовски) — Sun, 06 May 2012 11:04:00 +0000

Противодействие ПЪРВО.

Докога ще чакаме някой да НИ защити от битовата престъпност? Все още ли не сме се убедили, че „Европейската ни държава” и в частност полиция сами не могат да се справят с масовите кражби, грабежи, измами, дръзки прояви на физическо насилие, бандитизъм и други престъпления срещу живота, здравето, честта и имуществото на гражданите.

Не е ли унизително безсилието, с което обществото съзерцава нещастието на жертвите на цигански набези над беззащитното възрастно и болно население, безпардонната агресия от хулиганстващи младежки банди и демонстрираните бойни умения над невинни хора от малоумни мускулести издънки на съвременното ни общество и т.н.

Изходът е само един - на необявената НИ война от престъпността обществото трябва да отвърне с тотални адекватни унищожителни узаконени действия.

Първото противодействие е да престанем да си „завираме главите в пясъка” и да се „снишаваме” и чакаме да ни отмине нещастието, пък нищо че „сега може друг да го сполети”. Нека своевременно да съобщаваме и изискваме компетентна намеса от полицейските и другите правоохранителни органи (а как да съобщим-виж.публикацията от 24.04.2012 г в блога по долу .). Извършваме незаменима услуга на престъпниците, когато се съобразяваме наивно с иронизиращите съвети, които ни се дават от загрижените за нашето обществено съзнание, като тези, че било: "неморално да се „доносничи на полицията” или, че ако потърсиш защита от полицията и й съобщиш факти за престъпна дейност едва ли не доброволно си станал неин агент.
Трябва да се отчита, че в тази война съвсем реално престъпността прилага успешно редица дезинформационни трикове, за което ползва умело медиите. А темата с доносниците е само за наивниците и се разиграва повече от 22 години .

Нека не забравяме, че общество, което не сътрудничи на своите защитни структури, не може да очаква добри резултати от тях. Те са длъжни да работят за обществото, ние ги издържаме и малко от НАС могат да си позволят допълнително да плащат и за частна охранителна дейност.

.....Следват Противодействия ВТОРО, ТРЕТО,ЧЕТВЪРТО и т.н!!
виж на http://dganchovski.blogspot.com/

Добави в Svejo