Free time :)

Клоунът

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Mon, 5 Apr 2021 22:47:00 +0300

А това е клоуна Кико, новото приятелче на внука ми 💕

Баба Марта

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Mon, 1 Mar 2021 15:07:00 +0200

Баба Марта бързала, мартенички вързала....

Традиция е на този ден да подариш мартенички на близки и приятели за здраве.

Но може и самата Баба Марта, изплетена от мен за един прекрасен човек.

Публикацията във Facebook

Радостта в очите на дете

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sun, 3 Jan 2021 22:16:00 +0200

Това е малката Ели, дъщеричката на племенника ми. Веднъж ми вика бабо, веднъж лельо (обърква се заради баща си), но е бърборана и умница.

За новата година баба-леля и оплете кукла. Огромно щастие е да видиш радостта в очичките на дете ❤️

Приятели

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sat, 26 Jan 2019 01:33:00 +0200

Ела, приятелю, и ти вземи си чаша -

и нека за другарството да пием

преди нанякъде отново да запрашим

и пак живота си да преоткрием

Ти помниш как стояхме гологлави

и гледахме света, разстлан в краката

над бездната летяхме, чисти, млади,

закърмени с дъха на планината

Или поемахме нататък, към морето

и брулеше ни вятърът в скалите

и с всеки порив трепваше сърцето

от пръските солени във очите

И диви бяхме, опиянени, горди,

постигнахме тъй много с теб, нали -

нали напук останахме свободни,

нали напук не вярвахме в лъжи...

Да пием, друже, с благодарност топла,

че осмелихме се да си нарочим път -

по него чакат ни огньове още,

които и за други ще горят...

Ти знаеш, накъдето и да тръгнем,

ще стигнем заедно до края на света

и стига ни поне за миг да зърнем

проблясък на поредната зора -

За да се сетим, че покоят е за други,

а нас ни чакат още хиляди съдби

и себе си не мога да изгубя

докато редом с мен пъртина биеш ти.

Автор: Алексей Видински

За тъмното в душата си ми разкажи

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Tue, 11 Dec 2018 00:00:00 +0200

За тъмното в душата си ми разкажи...

За светлото -- сама ще се досетя!

Къде погребваш мъртвите мечти

и трепетите тайни на сърцето;

къде оставяш другото си „аз",

когато се усмихваш на подлеца,

къде таиш гнева си необязден

и храниш на омразата живеца...

За тъмното в душата си ми разкажи...

За болката, която те изгаря...

За спомена, от който ти горчи

и за кошмара, който се повтаря...

За грешките -- човешките -- и тези,

които само Господ ни прощава...

За стъпките ти по ръба на бездната

и за сълзите, в тъмното оставени...

За пътища с примамливи лица,

внезапно свършили във пустотата...

Накрая ми кажи за любовта

и вечната й сянка -- самотата...

Как носиш туй, което ти тежи,

как с мъртвите любови се сбогуваш...

За тъмното в душата си ми разкажи --

a светлото сама ще дорисувам...

Автор: Весела Димова

Неделя

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sun, 2 Dec 2018 09:38:00 +0200

В неделя ми харесва тишината.

Светът е сънен – още му се спи...

От утре ще се втурне в необята,

но има време. И му се мълчи...

И гледай как леглото става лодка,

завивките са пухкави вълни,

възглавницата – белоснежен облак,

в неделя имат време за мечти...

Небето ми разлиства птица – книга,

и звездни букви в стаята валят...

Неделя е! И имам два – три мига

за теб и мен, да си измисля свят...

В такива дни дори ми се лети.

И няма кой да каже, че съм луда.

Една неделя – време да мълчим.

Във всяка тишина се ражда чудо...

Автор: Мира Дойчинова - irini

Аз искам такава любов

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sat, 1 Dec 2018 22:00:00 +0200

Аз не искам любов, от която боли,

а такава любов – да живея за нея,

да ме кара да искам да дишам или

и през Зима да чувам как славеи пеят.

Аз не искам любов, дето все по ръба

ще е днеска усмихната, утре пък няма,

а такава любов, дето чак до гърба

от корема ще тръгва – щастлива и пряма.

Аз не искам любов, от която вали,

а такава любов, от която да грее,

от която да чувствам любовни стрели

и със тях във сърцето до гроб да живея.

Аз не искам любов – всекидневно клише

със изтъркани думи и показни чувства,

отлежало уиски във скъпо шише,

а такава, която деня ми раздрусва

и такава, която е смисъл за мен,

и със мене ще ляга, и с мене ще става.

Всеки в своя живот е за нея роден –

ей такава любов все да ИСКА И ДАВА.

Автор : Николай Дялков /bohem/

От книгата "Нагазване в женски води"

Писъмце

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Mon, 19 Nov 2018 20:04:00 +0200

НА ЛИСТЪТ БЯЛ СТОЕШЕ САМО "МАМА"

Едно дете, в ръце моливче стиска,

на дядо Коледа то пише писъмце.

Със четири букви е това, което иска,

а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка

и от окото стече се сълза.

Огледа се и бързо я преглътна,

не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,

приело някак своята съдба,

но бе дете и вярваше наивно,

на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,

че те не стопляха сиротната душа.

То искаше моментите изгубени,

със своите близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,

във своят дом безгрижно да расте.

Поредната сълза преглътна бистра,

поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",

а в мислите рисуваше небе.

Как да замести болката голяма,

която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,

с таз дума се изчерпваше света...

И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -

дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,

от краткото, но тъжно писъмце,

а ТО, остана в ъгъла да чака,

жадуваните майчини ръце...

Автор: Таня Илиева

Задушница е

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sat, 3 Nov 2018 00:30:00 +0200

Задушница е

Смирена и кротка до гроба стоя,

отсреща ме гледат две тъжни очи,

и сякаш нещо искат да кажат,

притихвам, студеният камък мълчи.

Задушница днес е, дойдох да те видя,

все нямам време да отскоча насам.

Но ти си жива в сърцето ми, майчице,

простила за всичко си знам.

Завъртя ме живота в своята мелница,

нищо ми той не спести,

и всеки ден се срещам със хора

уж живи, а с мъртви души.

Майчице, дойдох да те видя,

а като дете се разплаквам, прости!

Не се тревожи, ще премина през всичко.

Силна съм, нали такава ме искаше ти.

ВЕРА ИЛИЕВА
/от стихосбирката "Есенна магия"/

Синовете ни

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Thu, 11 Oct 2018 00:03:00 +0300

Ех, тези наши синове...

Обичаме ги прекомерно -

единствените богове

във нашето небе вечерно.

Прощаваме им сто вини.

Не е ли чудо, ми кажете,

че ние, крехките жени

сме силно рамо за мъжете?

Треперим, ако в тежък час

внезапно стигне ги неволя.

Преглъщаме сълзù без глас,

за щастието им се молим.

Дори да ни забравят те,

за тях е всяка наша мисъл.

Ех, тези наши синове...

без тях животът губи смисъл!

Автор:Нина Чилиянска

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Fri, 5 Oct 2018 09:39:00 +0300

Писмо до дъщеря ми

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Thu, 27 Sep 2018 20:53:00 +0300

Ще мине време моя дъще,

когато вече няма да ме има,

покоя ще се вмъкне вкъщи,

ще стане хладно, като зима...

Ще молиш времето да върнеш,

със спомена на мъничко момиче,

ще искаш пак да те прегърна,

ще помниш, колко те обичах...

В дома ни ти ще се завръщаш,

но... няма кой врата да ти отвори,

само тишина ще те прегръща

и няма със кого да поговориш...

Ще мине време, ще настане... тихо!

Ще шуми на двора бялата бреза,

в спомен твой ще съм усмихнат,

в окото ще съм пареща сълза...

Ще мине време - някога ще мине,

минавай скъпа, пък макар и рядко,

все още тук съм... и ме има.

Помни, че те обичам :

Татко.

Автор: Валентин Желязков

Корени

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sun, 16 Sep 2018 22:10:00 +0300

Ти спомняш ли си дядо, баба?

И знаеш ли рода си?

Дали наистина познаваш

и майка си, баща си?

Дали от нещо се срамуват?

С какво в живота се гордеят?

От колко болки се страхуват?

И тайно за какво копнеят?

Дали познавал си жената,

стояща зад статута “мама”?

Дали открил си и душата

под ролята “баща-стомана”?

Какво си наследил от татко?

Какво научил си от мама?

Май спомените ти са кратки

и корените ти ги няма.

Какво не искаш да повтаряш

от грешките им и съдбите,

та несъзнателно затваряш

на миналото си вратите?

И мислиш: много си постигнал,

на миналото гръб обърнал.

Но как ще знаеш докъде си стигнал,

ако не знаеш откъде си тръгнал?

Мадлен Алгафари

За лека нощ!

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Tue, 4 Sep 2018 01:37:00 +0300

Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята -

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели -

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч - сред зведиците бели.

Автор:Петя Дубарова

Сподели :

Честит празник - Цветница !

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sun, 5 Apr 2015 16:51:00 +0300

В този хубав час

щастлива чувствам се и аз,

че мога да ви поздравя,

приятели, с име на цветя!

И нека цветното ви име

държи духа ви във цъфтеж,

дори във късна есен, пък дори и зиме.

Животът с вас да бъде ведър, свеж!

Честито и наздраве,

днес и за множество лета!

Приятели незнайни,

Приятели със име на цветя!

автор: Мария Никленова

Сподели :

Честит Ларазов ден !

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sat, 4 Apr 2015 11:36:00 +0300

От дъхав зюмбюл и дребна иглика,

от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.

Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...

Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...

Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...

И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

Автор: Людмила Билярска

Сподели :

Сърцето ми

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Thu, 21 Aug 2014 23:40:00 +0300

Не ти признах - сърцето ми е огън!
Ще можеш ли в ръце да го държиш?!
Вземи и пробвай! От венец до гроба...
Е, хайде де! Ти длани протегни...
Сърцето ми вода е - да се чудиш!
Ще можеш ли сърцето да изпиеш?!
Вземи и пробвай! Аз ще съм от лудите,
пустиня дето искат да напият...
Сърцето ми е въздух в планината!
Ще можеш ли с сърцето ми да дишаш?!
Не стига кислород... Боли в ребрата...
Ръката се не вдига да опише...
Сърцето ми е нива разорана!
Ще можеш ли с любов да я засееш?!
Опитай! Щом не можеш, жива рана,
след тебе, по листа ми, ще немее...
Но запомни! Сърцето ми любов е!
Ще можеш ли сърцето да прегърнеш?!
Вземи и пробвай! Ако си готова
при мене, за последно, да се върнеш.

Автор: Красимир Дяков

Сподели :

Отиде си един прекрасен човек

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Tue, 27 May 2014 22:43:00 +0300

Дълбок поклон пред големия талант на Станка Пенчева! Нека почива в мир!

ХУБАВИТЕ ХОРА

Те са светли - като диамантите.

Те са редки - като диамантите.

Разпилян е чистият им блясък

сред безкрайни пластове от пръст,

камъни и пясъци...

Мен ми стига, че все пак ги има

по земята -

хора, като мене, зрими.

Не измислени, не святи.

Стига ми, че в пътища мъчителни

те понякога ме стигат, задминават.

И не знам с кръвта си ли, с очите ли -

хубавите хора винаги узнавам.

Може би -

по топлината, със която ме докосват,

по оная яснота,

дето всичко сложно прави просто;

може би -

по радостната болка,

по мъчителния порив

нещо хубаво и аз да сторя...

И не питам колко са.

Стига, че ги има -

истинските, хубавите хора.

Станка Пенчева

Сподели :

Какво ти липсва, за да си честит?

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Tue, 29 Apr 2014 22:37:00 +0300

Какво ти липсва, за да си честит?

Що още искаш, лакомнико смъртен?

Тъй малко ти е нужно да си сит-

отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!

И нищо друго. Другото е смърт,

лъжовна лакомия, празна жажда.

Мечтата да е мека, хлябът- твърд!

Такива само ще ти се услаждат.

Не искай нищо повече! Помни:

човекът е устроен толкоз жалко,

че колкото и земни благини

да има, вечно му изглеждат малко!

Какво ти липсва още, братко , та

се чувстваш все самотен и ограбен?

Май всичко имаш. Само не мечта?

Май си забравил сладостта на хляба,

та за това те мъчат скръб и глад?

Ако е тъй, знай- един е лекът:

раздай се цял на този беден свят!

Пак беден си стани! Че най-богат е

в своето раздаване човекът!

Автор: Дамян Дамянов

Сподели :

Уморена, на края на времето

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Tue, 29 Apr 2014 21:32:00 +0300

‎Уморена, на края на времето,

ще приседна за миг на ръба.

Колко много от мене са вземали?

Колко дадох? Ще тегля черта....

И ще хвърля в измамната бездна

всяка мисъл за сметка и дълг.

Нека тежки обиди изчезнат.

Нека всичките болки мълчат...

И такава – във пъти по-лека –

ще разперя с надежда ръце.

Ето, вече си имам пътека!

Не пътека, а цяло небе...

И внезапно разбирам накрая

как летят всички птици без страх.

Не защото се раждат във Рая.

А защото го носят със тях.

Автор: irini

Сподели :

Специален поздрав

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Mon, 14 Apr 2014 01:56:00 +0300

Честит Рожден ден, Приятелю!

Светли, за мен идеалната двойка е тази двойка, която дори 50 години да са заедно, те имат какво да си кажат. Желая ти от все сърце да намериш своята спътница и да има за какво да си говорите до сетния дъх! Благодаря за приятелството ти!

14 апр. 2014г.

Уморих се от любов на дребно -

с такава до сега живях,

трохи от хляба все обирах

и сита никога не бях.

Уморих се от любов на дребно,

от фалш, интриги, суета...

Уморих се и от лицемери,

търсещи изгода в любовта.

Искам обич шеметна и луда,

като огън в кръвта ми да кипи,

да ме изпепелява до полуда,

да ме разкъсва, да боли...

Искам обич, дето се усеща

с всяка фибра, с всяка клетка в мен,

като леден блок от лавата гореща

да ме разтапя всеки божи ден.

Да ме издигне нейде в небесата,

с нея да почувствам, че летя.

Да повярвам в истинската обич,

че това е тя... че не греша!

Сподели :

Приятелите винаги остават

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Sun, 6 Apr 2014 09:24:00 +0300

Приятелите със черти познати

не носят на ревера си емблема.

Откриваме ги само по душата,

опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,

разделят наш'те грижи, свойте ризи.

Приятелството не е бар задушен,

във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват

и всички провинения прощават.

Отиват си любови и омрази,

приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,

а внасят ред в душите ни човешки.

Останалите са в графа „и други”

като допуснати печатни грешки.

Автор: Димитър Ценов

Сподели :

Раздяла

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Wed, 2 Apr 2014 18:11:00 +0300

Разпилян звезден прах по паважа

и мечти разпилени, изгубени.

Вече нямам какво да ти кажа -

спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава

чувства, мисли и спомени зли.

Безразличие само остава

в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;

длан във длан - не протягай ръка.

Не докосвай - недей даже мислено.

Не докосвай - не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече

и недей да се връщаш назад.

Между нас любовта свърши вече

свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.

Разпилени, бездомни мечти.

Вече нямам какво да ти кажа

а лъжичката болка горчи ...

Автор: Пеньо Пенев

Сподели :

Недей разплаква никога жена!

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Wed, 18 Dec 2013 23:57:00 +0200

Недей разплаква никога жена!

Че, казват Господ и брои сълзите..

Ти обич дай и. Нежна при това..

И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,

че те самите мили са създания..

Макар, понякога да бъдат за беля

причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!

Красиво цвете просто подари и..

И винаги с усмивка на уста,

грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!

Люби я с трепет, страст и нежност!

Шепни и влюбените си слова..

И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!

Че, казват Господ и брои сълзите..

Посрещай я с усмивка в утринта,

а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

Сподели :

sudoku 16x16

noreply@blogger.com (@S.Petrova) — Wed, 2 Oct 2013 13:02:00 +0300

Сподели :