Как да творим живота си чрез Закона за привличането?

Как да премахна програмата да се сравнявам с другите и да се обиждам от чуждите думи?

2019-06-01T02:45:00.001-07:00

Въпрос:
Улових у себе си програма, който действа в мен и ми е спирачката за много неща - сравняването с другите, налагано ми от детството. Имам прекрасни и всеотдайни родители, майка, готова във всеки момент да ми помогне. Но винаги ме е сравнявала с други хора - още от дете - виж К. колко скромно момиче е, не ходи по дискотеки”, „виж кака си колко елегантно се облича...” и тъй до днес. Прави го за да ме мотивира. Това е нейният подход. Но този модел ми е наложен и ми пречи.

Наскоро направи забележка за външността ми, каза, че имам много успехи, но трябва да се постарая още в определени области. Каза и как Х. е постигнала завидни успехи. Стана ми мъчно, развалих си вчерашния ден и днес още ми е мъчно. Искам да прекъсна този модел на сравнение. Търся начин да обясня с добро на майка ми да спре да ми говори по този начин, защото вече трети ден радостта от постиженията ми изчезна, заместена от желание да си оправям недостатъците. Едното е градивно, а другото не. Как да спра този дълго наложен модел да се сравнявам, какви техники мога да използвам?

Отговор:

1. Това, което наричаш "програма", е всъщност навик. Навик за мислене по определен модел. Той е устойчив, защото е набрал доста инерция - по този модел човек е мислил дълго време, понякога - с години. Няма бързо решение - няма бутон, с което този модел на мислене да бъде спрян моментално, но може постепенно да бъде обезсилен и заменен с друг.

2. Съществува една заблуда, от която е добре всеки да се отърве - че когато сме обидени, наранени и т.н., причината е, че някой друг ни е обидил, наранил и т.н. И си правим извода, че трябва да направим всичко възможно да спрем този човек да прави така. Особено често тази заблуда се среща спрямо близките хора - родители, деца, съпрузи, приятели.

Всъщност, това е така наречената "условна любов" или "условно реагиране" - желание да променим условията, за да се чувстваме добре. Идеята да накараме хората да променят поведението си, за да си щастлива, е обречена на неуспех. В случая с майка ти може да успееш, защото тя те обича и може би ще се опита да се промени, за да се чустващ добре. Може да убедиш и още няколко твои близки. А може и да не успееш.

Но с всички останали няма как да успееш. Защото хората винаги правят това, което ги кара да се чувстват добре тях самите. Те се съобразяват на първо място с това, как те се чувстваш - и това е нормално. Няма как да обясниш на целия свят да се държи с теб по различен начин, за да се чувстваш ти добре - това е мисия невъзможна, защото се срещаш с много хора непрекъснато и ще трябва да прекараш целия си живот в обяснения и опити да променяш другите.

Обаче е съвсем възможно и изпълнимо да престанеш да поставяш мнението на другите над своето собствено мнение. Да вземеш решение да не даваш властта на други хора да определят как се чувстваш. Сега действаш по механизма: казват ми неприятни неща - реагирам. Казват ти нещо (според теб) лошо - реагираш болезнено. Казват ти нещо хубаво - реагираш с приятно чувство.

Истинска промяна и свобода ще постигнеш, когато вземеш решение да се чувстваш, както ти искаш - вместо автоматично да реагираш на това, което се случва около теб. Тогава ще си независима от всички тези приказки. Може и да ти казват разни неща, но ти ще ги отминаваш с усмивка и ще ги забравяш на минутата, ако изобщо ги чуеш. С времето такива хора ще престанат да пресичат пътя ти.

Обезсилването на тази програма може да стане чрез утвърждения, с които да засилиш друга програма или чрез "разговори със себе си". Обаче не се опитвай да ползваш направо обратните утвърждения, защото скокът ще е прекалено голям и може да не се получи.

Трябва първо да се отдалечиш от болезнения проблем чрез по-общи утвърждения. Например, в конкретния случай, вместо да си казваш "И аз съм постигнала много успехи", "Няма да се сравнявам с другите" и т.н., опитай отначало по-общи неща, по-отдалечени от конкретните думи, които са те наранили:

- знам, че майка ми ми мисли доброто
- тя винаги се е опитвала да ме подтикне да правя само хубави неща
- зная, че всъщност не иска да ме обиди
- мога да избера да не реагирам на нейните думи, като се обиждам
- мога да избирам как да се чувствам
- много хубаво е, че вече усещам, че това е програма, която се е задействала и мога да я сменя
- това отрицателно чувство, което усещам, е резултат на неволно задействаната от мен програма
- ще поема властта над чувствата си в собствените си ръце и няма да я предавам на другите
- само аз решавам, как да се чувствам
- когато реша, че искам да се чувствам добре, ставам неуязвима
- няма значение кой какво мисли, когато се чувствам добре
- никой не може да ме поклати, когато се чувствам добре

и т.н. може да се продължава, докато усетиш, че вече не усещаш негативна емоция. Това може да отнеме известно време, но когато емоцията вече не е толкова остра, можеш да опиташ да се приближиш към конкретния проблем в разговора със себе си. Ако отново усетиш болка - значи ти е рано и трябва да се върнеш към по-общите утвърждения.

Как да се "освободим от важността" или принципът на троичността на Палиенко

2019-02-24T05:42:00.001-08:00

Принципът се състои в това, когато си поставяме някаква цел - да си кажем ясно какво искаме, но да приемем и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия. С други думи, продължавайки да искаме това, което е наше съкровено желание, предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Простият пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лошо развитие - хлябът ще е свършил; ще е останал само корав хляб; няма да имам пари; ще ме настъпят по крака и т.н. - тогава си казваме "Добре, добре, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрия вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - тоест, измисляме нещо, което освен желанието ни съдържа и нещо много по-хубаво и отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва - с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично". Практикувайте го по много пъти на ден, по всякакъв повод, дори и за дребно решение, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така ще автоматизирате този начин на мислене. Този метод тренира подсъзнанието ни да е готово за всякакво развитие на нещата и това увеличава шансовете ни да постигнем желаното от нас. Някои наричат това "намаляне на важността" на желаното, но на практика желаното си остава все толкова важно за нас, само че ние преставаме да зависим от изпълнението му, а ставаме свободни от него и така освобождаваме потока на енергия да тече в правилната посока и увеличаваме собствените си способности да приемем това, което сме създали и идва към нас. Когато не "прилепваме" към осъществаването на желанието ни на всяка цена, а го пускаме във Вселената, вярваме, че каквото и да стане - ще е най-доброто за нас.

Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса.

Например - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай.

Защо да правим всичко това?
От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида.

Ако обаче сме готови да приемем и най-"лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо), тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен.

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Законът за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.

В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
Останалите 10 процента са за нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни - а според Палиенко, ние, хората, взимаме точно тях и си ги поставяме като цели и желания.

Например - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.

По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив.

И отново, най-главното е, да получавате удоволствие в живота си!

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" Изисква се регистрация, за да прочетете материалите, която е бърза и безплатна.

Трябва ли да се опитваме да избягваме отрицателните емоции? Каква е ползата от тях?

2018-11-11T07:30:00.005-08:00

Противниците на положителното мислене често казват, че то кара хората да избягват отрицателните емоции. Истината е съвсем друга. Трябва ли да се опитваме да харесваме нещата, които не ни харесват, защото не е хубаво да изпитваме отрицателни емоции? Това нито е възможно, нито е необходимо.

Отрицателните емоции не са наш враг.

Всъщност те са полезни - защото когато изпитваме отрицателна емоция към нещо, това означава че НИКАК не го харесваме. Че искаме в живота ни да го няма него и да се появи неговата противоположност. Например, ако някой ни е нагрубил и това е предизвикало буря от негативни емоции - това значи, че в този момент с огромна сила изстрелваме във Вселената желанието си с нас да се отнасят добре. В този момент нашето Висше Аз/Вътрешно Аз/Бог мигновено изпълнява желанието ни във вибрационен вид. Сега ни остава и ние да се синхронизираме с това изпълнено желание, т.е. да вибрираме на вълна, в която ние се отнасяме добре с другите и те се отнасят добре с нас.

Като обобщение - отрицателната емоция ни показва какво не искаме и ни помага ясно да определим какво искаме. Или както Абрахам на Естер Хикс наричат това - контрастът (нещата, които не искаме, които не ни харесват) е необходим.

Контрастът не е приятен в момента, в който преминаваме през него. Изпитваме отрицателни чувства, които понякога довеждат до неприятни последици - аз, например, съм забелязала, че когато ми е ниска вибрацията започвам да не мога да се размина добре с остри ръбове и да получавам синини, да чупя чаши, да забравям ключове и т.н. случват ми се разни дребни и не толкова дребни неприятности. Забелязала съм, че и чувствителните електронни уреди също го отразяват - например, на колата ми изведнъж започва да не работи нещо, което на следващия ден си работи перфектно и този "дефект" никога не се проявява повече.

Законът за привличане е като гравитацията - няма как да го изключиш, но може да го управляваш. Когато забележим тези промени, тези отрицателни емоции, е важно колкото може по-бързо да "превключим". Защо? Защото ние сме като големи ходещи излъчватели. Каквото чувстваме в момента, такива вибрации излъчваме и такава поръчка правим за бъдещето си.

Хората са свикнали да разглеждат настоящето си само като резултат от миналото.

=>>"Забравих си ключа и сега седя пред входната врата и не мога да вляза. "

Обаче трябва да помним, че настоящето ни е и поръчка за бъдещето.

=>>"Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този гняв, че не мога да се сетя за начин как по-бързо да разреша проблема си".

=>> "Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този яд, че си повтарям колко съм тъп и как можах да направя такава глупост.

Когато се фокусираме прекалено дълго на такава мисъл, тя привлича към себе си още подобни мисли, от същата вибрация:

=>> Как можах да направя такава глупост? Страшно съм разсеян. Винаги губя и забравям важни неща. Не мога да се справям с елементарни задачи да не си забравям нещата навсякъде. И т.н.

Снимка: Море на мечтите, скулптура от Ян Ван Ек
http://www.janvanek.com/page6/page6.html

Тези мисли "укрепват" тази отрицателна вибрация и замъгляват способността ни да виждаме ситуацията ясно. Те провалят деня ни и привличат към нас други неприятни събития. Не случайна е поговорката, че денят се познава от сутринта - т.е. ако тръгне добре, ще бъде добър, ако от сутринта тръгне накриво - ще върви така докрая.

Но ние можем да управляваме този процес. Когато се случи нещо неприятно (контраст), е добре да го отчетем, но когато отрицателните емоции са си свършили работата -помогнали са ни да изясним какво искаме и да излъчим желанието за промяна - да се опитаме да прекратим този цикъл, като не забравяме, че във всеки момент създаваме пътя на живота си. Ако се забавим прекалено и позволим на отрицателната емоция да се засили прекалено, да набере инерция - става много трудно да я прекратим и вместо да постигаме целта си, може да започнем да си поставяме препятствия.

Постигане на яснота чрез контраст - техника от Абрахам

2015-08-29T11:58:00.000-07:00

Използваме тази техника, за да получим повече яснота за това, какво всъщност искаме по даден въпрос, към какво да се стремим и в какво да вложим усилията си. На пръв поглед, можем да си кажем - защо ни е специална техника за това - та нали всеки човек знае какво иска? Оказва се, че на практика не е точно така. Какво искаме за себе си, за живота си се променя много пъти в живота ни - с всяко нещо, което преживяваме, с всяка нова опитност, която придобиваме.

Например, ако днес сме искали да работим без шеф, самостоятелно и утре това се изпълни, може да открием, че този начин на работа, въпреки че ни дава на пръв поглед пълна свобода, носи със себе си и много повече отговорности - налага се сами да търсим задачи, да намираме клиенти, да преговаряме с тях, да предлагаме услугите си, да им слагаме цена и да убеждаваме клиентите, че цената е разумна и т.н. Всичко това може да ни се стори много и нежелано - но може да се случи да го разберем чак след като вече на практика сме го изпитали. Затова, от време на време е полезно да правим тази техника, за да получим повече яснота и да изчистим целите пред себе си.

И така, как става това на практика?

Разделяме листа на две, вляво горе пишем минус, вдясно - плюс.
Отляво пишем всичко, каквото се сетим по дадения въпрос, което не ни харесва. Записваме всичко, което ни дойде наум. Може да изпишем 3-4 точки, а може да стигнем до 50. Отначало пишем по-едрите неща, после може да стигнем и до подробностите.

След това в колонката вдясно "обръщаме" написаното вляво така, че да изразява какво искаме - т.е. обратното на това, което не ни харесва.

Пример:

-	+
Колегите ми са сплетници.	Искам да работя в атмосфера на разбирателство (или да работя сама)
Шефът ми е деспот	Искам да работя без шеф. Или да съм в приятелски отношения с шефа.

Когато "обърнем" всичко отляво и попълним колонката с това, какво искаме, вече имаме яснота по въпроса, какво всъщност искаме в живота си.

Защо Законът за привличането не работи при мен?

2014-09-30T03:56:00.002-07:00

Понякога хората казват:
- Правя всичко както трябва, повтарям утвържденията, старая се да мисля положително, обаче нищо не ми се получава.

Защо Законът за привличането не работи за мен и как да го накарам да работи?

Нека разсеем една заблуда - Законът за привличането не е нещо, което можем да "пуснем" или "спрем", не можем дори да го забавим или засилим - той винаги работи, също както Законът за гравитацията, например. Само че - не винаги работи в наша полза!

Законът за привличането откликва на преобладаващата вибрация, която ние излъчваме. А ние виждаме резултатите, в зависимост от това, към какво имаме съпротива - по-малка или по-голяма. Ако, например, медитираме сутрин и вечер по 15-20 минути - това е чудесно! Но ако през останалото време се оплакваме, как парите не ни стигат, престъпниците ходят ненаказани, политиците са корумпирани - на практика, въпреки че през времето на медитация "изчистваме" съпротивата, която ни пречи да "позволим" на желанията ни да се материализират, през целия останал ден излъчваме вибрация, която е много различна от изпълнението на мечтите си - и по този начин, им пречим да дойдат в живота ни.

Защото този процес има три степени:

1. Искане - винаги искаме, става автоматично, не можем да спрем да го правим. Всеки път, когато се сблъскаме с нещо, което не ни харесва, това ни помага да определим по-точно какво НИ ХАРЕСВА. Тогава излъчваме мощно желанието си за това, което ни харесва. Обикновено, нямаме власт над този процес. Колкото повече не ни харесва дадено нещо, толкова по-силно искаме противоположното и излъчваме толкова по-мощно желание за него.

2. Вибрационно осъществяване. Става веднага - Вселената "дава" това, което искаме, то вече съществува - но във вибрационен вид, който не можем да видим, пипнем, помиришем - но можем да усетим колко е близо или далеч от нас, чрез емоциите си. Вселената/Източникът/Висшето ни аз/Бог (може да го наречем по много начини) подрежда пътя към желанието ни чрез своите"инструменти". А тя има всички инструменти на света - и подрежда събития, хора, обекти така, че нашето желание да се изпълни. Ние нямаме участие тук. Казано е - "Искай - и ти се дава".

3. Позволяване да се осъществи желанието. Тук вече е нашата главна задача.
Как да позволим това осъществяване да се случи? Като уеднаквим нашите собствени вибрации с вибрациите на изпълненото ни желание, а не с неговото отсъствие. Като подготвим почвата за неговото приемане. Като убедим себе си, че го заслужаваме, че ни се полага, че то вече идва към нас. Когато се почувстваме така, сякаш то вече е дошло.

Точно в тази трета част най-често се провалят нещата. Когато мислим за нещо, е добре да си дадем сметка - всъщност, дали мислим за имането на това нещо или за нямането на това нещо. Това е нещо като пръчка, която има два края - на единия край е наличието, имането, а на другия край - липсата, нямането. Ако си мислим за пари, но преобладаващата мисъл е - "нямам достатъчно, за да си платя тока", "нямам достатъчно, за да си купя нови обувки", дори ако мисълта е "искам повече пари, за да си купя еди-какво си, ЗАЩОТО ГИ НЯМАМ" - това пак е вибрация на нямане.

Ако вместо да вибрираме на вълната на осъществяването на желанието си, продължаваме да бием барабана как нямаме желаното, как животът не е справедлив, ако продължим да "доказваме", че трябва да имаме желаното - няма как да вибрираме на вълната на сбъдването на желанието си. Ако сме се взрели в проблема, в липсата, която усещаме, ако продължаваме да говорим за нея - значи вибрираме на вълната на проблема. А тази вибрация е много различна от вибрацията на решението на проблема.

Това, което трябва да направим, е да се откъснем от вибрацията на проблема, да му обърнем гръб, за да отправим взор към търсенето на решението му. Само когато поемем към пътя на решението, като се освободим от негативните чувства, породени от проблема, ще можем да вървим напред, към желанието си.

Как да разберем дали вървим по правилния път? По това, което чувстваме.

Ако сме потиснати, гневни, ядосани, депресирани и т.н. - значи не вибрираме на вълната на изпълнение на желанието си, а на някаква друга вълна. Значи, в този момент позволяваме на Закона за привличането да ни донесе нещо друго - нещо, което не искаме - значи създаваме несъзнателно.

Ако се чувстваме добре, окрилени, изпълнени с надежда или "знаещи", че изпълнението на желанието ни идва към нас - значи сме на прав път.

Когато свикнем да се ориентираме по това и винаги да вървим към положителното и да обръщаме гръб към това, което ни кара да се чувстваме зле - ще се приближаваме към желаното с по-бързи стъпки.

Как да разберем какви са вибрациите ни и какво излъчваме?

2013-10-07T04:03:00.000-07:00

Има няколко начина да разберем много ясно какви са вибрациите ни и какво излъчваме.

1. Единият начин е, като използваме природната ни, вградена система за ориентация - тоест, като проследим КАК СЕ ЧУВСТВАМЕ. Ако се чувстваме добре, в приповдигнато настроение, вдъхновени, ако отвътре душата ни пее, имаме желание и енергия да повдигнем планини - значи вибрациите ни са високи и това, което излъчваме, е в синхрон, подпомага изпълнението на желанията ни.

Ако се чувстваме потиснати, тормозят ни натрапчиви мисли, ако сме тъжни или обезверени, ако ни е "депресивно" - значи има какво да направим, за да се издигнем нагоре по стълбичката. И всяка стъпка към това, да се почувстваме по-добре, е в правилната посока.

2. Втория начин да се ориентираме дали излъчваме на правилната честота и какви са ни вибрациите, е ТОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА - как живеем, дали се сбъдва това, което искаме или се случват неща, които не желаем. Това, което ни се случва в момента, е резултат на нашите минали вибрации и излъчвания. Ставащото в момента е следствие на мислите, чувствата, които са ни обземали в продължение на по-дълго време. В много случаи, сме свикнали с тях и дори не ги забелязваме - но те са набрали инерция и са привличали към нас това, което ни се случва сега. Законът за привличането не действа моментално - има известно забавяне - и слава богу! Иначе всяка наша неприятна мисъл веднага би била следвана от неприятно събитие. Щом нещо вече се е случило, то е верен знак, че известно време сме излъчвали вибрация, която е привлякла това събитие в живота ни. Че тази вибрация е имала време да набере инерция и "да завърти колелото".

По този повод - една случка от семинар на Абрахам-Хикс - жена задава въпрос:

"Получих солена глоба от полицай, а аз си мислех, че точно в тоя момент вибрациите ми бяха високи и всичко беше наред. Дори нещо повече - точно по това време слушах запис на ваш семинар (на Абрахам-Хикс) - и как така стана, уж имах високи вибрации, пък ме спря и глоби полицая?

- А за какво беше глобата?
- За липса на предпазен колан при шофиране.
- А вие как се отнасяте към това задължение да се слага предпазен колан?
- Ооо, аз ли? Аз смятам, че това е един варварски закон, който нарушава свободната воля на човека и го принуждава да прави каквото не желае. Смятам, че е това е един измислен закон, тъп и напълно излишен и трябва да бъде премахнат изцяло и да се оставят хората да правят каквото преценят за правилно! "

С други думи, докато жената си слушала записите на Абрахам-Хикс и смятала, че вибрациите й са високи, а всъщност едновременно и неусетно за нея е излъчвала и една друга, много силна вибрация, произтичаща от това остро и непримиримо мнение за този закон за предпазните колани.

И тази вибрация, която тя е практикувала много отдавна, е набрала сериозна инерция и се е излъчвала мощно, сякаш колата й е имала на покрива си голям излъчвател, който разнася навсякъде: "Мразя този несправедлив закон и няма да нося предпазен колан!!!". Съвсем естествено е дошъл и резултатът - полицаят, някъде по пътя, отдалече е уловил тази вибрация - защото на него това му е работата, той се е специализирал точно в това, дори и без да подозира какъв точно е механизмът - и веднага автоматично е вдигнал палката, когато е усетил приближаването точно на нейната кола - сякаш тя му е казвала "Спри мен, спри мен, аз нямам сложен предпазен колан!"

Най-действени и резултатни в живота ни са тези вибрации, които сме практикували по-дълго и те са набрали по-сериозна инерция. В такъв случай, понякога, дори и моментното ни настроение да е друго, продължаваме да си носим и другата вибрация, под прага на съзнателните ни мисли, като фон. Нещо като програми, които работят и си ги излъчваме, дори и да сме ги забравили и не ни притесняват, защото сме свикнали с тях, те са станали част от нас, в много случаи ги мислим за много правилни и си ги харесваме - но понякога това, което те донасят в живота ни, не е толкова добро.

Какъв е изходът? Да осъзнаем това и да увеличим времето, през което съзнателно се фокусираме върху положителни неща, върху мисли, които ни карат да се чувстваме добре. По този начин постепенно ще повдигнем общия си вибрационен тон и ще изместим тези програми, които донасят в живота ни не точно това, което искаме да се случва. С други думи - постепенно ще се качваме по скалата на емоциите и то не само за моментното си състояние, а стабилно ще местим средното си ниво все по-нагоре.

Можем да ползваме някоя от техниките за "изчистване", както и за заместване на едни мисловни модели с други.

Още информация по този впрос може да намерите в Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!

Кара ли ни позитивното мислене да сме лицемерни и неискрени?

2013-01-16T19:17:00.000-08:00

Днес за пореден път прочетох, че, позитивното мислене било ни карало да сме лицемерни и неискрени и как това щяло да ни разболее. За пореден път някой защитава правото си да бъде тъжен, наранен, самотен и болен и да обяснява, че няма нищо лошо в това, защото иначе не бихме могли да направим разликата. Подпалвам на четвърт оборот, като прочета, че позитивното мислене били вредно, защото карало хората да бъдат фалшиви и ги карало да очакват от себе си да са щастливи и понеже това е невъзможно, те се разболявали...

Смятам, че става въпрос за неразбиране, затова реших да споделя мисли по въпроса.

Слушам последните семинари на Абрахам - Естер Хикс - те са едни от основните адепти на т.н. позитивно мислене, макар че не го наричат точно така - та семинарите са от м. ноември 2012-та,. И точно това обясняват много ясно и непрекъснато - отрицателните емоции са ПОЛЕЗНИ, те са ИНДИКАТОР, ПОКАЗАТЕЛ. Казват ти много ясно, че там, където си, не е там, където искаш да бъдеш - и толкова. Както стрелката в колата ти казва, че бензинът ти се е свършил. Както навигаторът в колата ти казва - на следващата пресечка, завийте надясно.

Защо се разпространява, че при позитивното мислене имало избягване на отрицателните емоции? Според мен, това е много половинчато и неточно представяне на нещата. Нито един от тези, които се занимават с позитивно мислене и съм ги чела - не казва, че трябва да се стремим никога да не изпитваме отрицателни емоции - ТО И НЕ МОЖЕ.

Отрицателните емоции са си много полезно нещо. Те са нашата вградена система за напътствие. Наистина, понякога на хората им се иска да ги няма в живота им, защото не искат да изпитват болка, да са нещастни и злочести. Затова и все задават въпроси как да стане така, че хич да не излизаме от "вихъра", да сме щастливи непрекъснато и т.н. Ами не може... А и не трябва - по няколко причини.

Не е възможно да виждаме неща, които не харесваме или са обратното на това, което искаме - и тутакси, на момента, да изпитваме положителни емоции. И да искаме - не може. Емоциите ни са нашата система на напътствие, нашия навигатор. Те ни показват, че това, към което сме обърнали вниманието си, е важно за нас - и че мислите, които мислим по отношение на това нещо - са различни от тези, които би мислил нашия Висш Аз (или Бог, или който както го нарича). Те показват, че в момента не сме в унисон с Висшия си Аз. Че мислим не така, както би мислил Бог. И че можем сега, в този даден момент, да направим завой и да променим нещата.
Би било ужасно скучно, ако ги не се срещахме с неща, които не харесваме и не изпитвахме отрицателните емоции. Когато видим нещо в живота си, което не ни харесва, изпитваме отрицателно чувство, наистина - така е, но едновременно с това по-ясно осъзнаваме, че всъщност искаме точно обратното на това, което виждаме. С други думи, срещата ни с нещо нехаресвано от нас е причина за раждането на желание за противоположното. И отрицателната емоция е сигнал, че това нещо е важно за нас и че можем да се обърнем и да започнем да мислим в посока сътворяване на това, което всъщност искаме.

С други думи, човек не би вървял напред, ако не се среща с неща, които не харесва и не изпитва отрицателни емоции - защото по този начин се ориентира накъде да се устреми.

Сегаааа, тънкостта е в пропорциите. Когато видим стрелката в колата, която показва, че бензинът привършва, не изпадаме в мирова скръб и депресия за месеци напред, не ревваме на висок глас (освен ако не сме в пустинята ) и не си оскубваме косите - своите и на ближните. Вместо това, бързичко се запътваме към най-близката бензиностанция и зареждаме с гориво - и толкоз! А в живота какво правят някои хора - точно това - тръшват се в трагедии за седмици, месеци, че и години назад. Някои прекарват целия си живот, оплаквайки липсата на бензин. Или на каквото и да е.

Това се има предвид, като се казва, че трябва да се стремим към положителните емоции и положителните картини - не да ги избягваме изобщо, а да ги използваме по най-добър начин, защото са ни прекрасна система за напътствия. Защото според Закона на привличането, каквото излъчваме, такова получаваме, т.е. ако излъчваме ниски вибрации в по-голямата си част от живота, там и привличаме. Негативните емоции си свършват работата, като ни показват къде сме. И никой не проповядва да сме неискрени и фалшиви и да прикриваме емоции - тъкмо напротив!

Само че работата е там, че всяко събитие има възможност да бъде видяно от много страни. И не всички задължително са много тъжни, грозни и отчайващи. Гледахте ли филма "Животът на Пи" - ако не сте - непременно го направете! Страхотен филм - и илюстрира това, което обяснявам, по един удивително поетичен и красив начин. Всеки има право да си избере историята на своя живот, ако щете, не само интерпретацията на едно или друго събитие. И от това зависи какъв живот ще живее нататък. И такива избори правим всекидневно. И така творим живота си.

Да се отдадем ли на негативното чувство?

2013-01-13T18:21:00.000-08:00

Една хубава аналогия, която чух днес, илюстрира прекрасно колко трябва да се задържаме на негативната емоция, която изпитваме по повод на нещо, което ни се случва в живота.

Представете си една прекрасна камина - в нея дърва, които горят и от време на време пропукват. При пукването, изхвърчат малки искрички. Понякога - върху пуловера ви. Не се притеснявате от това - бръсвате ги с ръка и продължавате да се наслаждавате на уюта и топлината на огъня и на играта на пламъците.

Обаче, ако оставите искричката да се задържи по-дълго - пуловерът ви вече не е толкова хубав...

Същото е и с негативните емоции. Няма как да не преминават през живота ви. Те са важни, имат значението си и не бива да се опитваме да ги елиминираме. Но ако позволим да се задържат по-дълго, отколкото са необходими, за да се ориентираме - започват да оставят неприятна ръждива следа, която вече трудно се премахва - или направо да прогарят дупка в пуловера.

Как да се почувстваме по-добре с помощта на скалата за емоционално ориентиране?

2012-11-14T18:43:00.002-08:00

Сигурно ви се е случвало, когато се чувствате наистина зле и някой ви каже "мисли позитивно" - колко дразнещо е това? Абе ако можех да съм позитивен в момента, щях ли да се чувствам зле??? Абсолютно вярно! Нагледно можем да видим това на диаграмата по-долу. Позитивните и негативните емоции са много далеч вибрационно една от друга и не е възможно да направим скок от "в депресия съм" (22) до "изпълнен съм с надежда" (5) - крачката е прекалено голяма!

Можем обаче да ползваме скалата за емоционално ориентиране!

В диаграмата ще видите 22 от най-често срещаните емоции и колкото са по-нагоре, толкова са по-позитивни и щастливи, долните ни карат да се чувстваме зле.

И така - когато се чувстваме зле, можем да намерим емоцията, която изпитваме (гняв, страх, отчаяние, обезкуражаване и т.н.) и да потърсим пътя към следващата стъпка нагоре. Това може пак да е отрицателна емоция, но тя ще е с малко по-висока вибрация, това ще е една или няколко стъпки по-нагоре към целта. Например, емоцията на гнева (19) ни кара да се чувстваме зле, но ако изпитваме чувство за вина, малоценност и неувереност (21) и се качим от 21 на 19 - това е прогрес, стъпка нагоре. Защото при чувството за вина и малоценност и неувереност ние усещаме, че не можем да направим много, обезсилени сме, нямаме енергия, страхуваме се да направим крачка в която и да е посока. Докато емоцията на гнева сякаш ни дава сили, тя е по-енергична, по-действена. И макар че пак не е положителна, от нея можем да се изкачваме още по-нагоре.

Такива скали за емоционално ориентиране има много - по-долу може да видите Скалата за емоционално ориентиране/ръководство, публикувана в книгата "Искай и ще ти се даде" (по-правилно би било заглавието да е преведено като "Искай и ти се дава" на Джери и Естер Хикс.

Ползвайте тези скали само като ориентация, защото различните думи за емоции може да съдържат малко по-различно значение и вибрация за различните хора. Важно е да схванете идеята - стремежът винаги е да се почувстваме МАЛКО ПО-ДОБРЕ. Да намерим къде сме и да тръгнем нагоре.

Ако се намирате в ниско-вибрираща емоция, може да се придвижите нагоре по тази скала с едно или няколко стъпала, но не можете да прескочите от депресия към радост изведнъж, става постепенно, преминавайки през други чувства, например от страх към яд, после към надежда и после към радост. С благодарност към Абрахам, Естер и Джери Хикс и всички други, които са ангажирани в разпространяването на това послание.

1 . Радост/Благодарност/Изпълненост със мощ/Свобода/Любов
2 . Страст
3 . Ентусиазъм/Пламенно желание/Щастие
4 . Позитивно очакване/Вяра
5 . Оптимизъм
6 . Надежда
7 . Доволство, удовлетворение
8 . Скука
9 . Песимизъм
10. Неудовлетворение/Раздразнение/Нетърпеливост
11. Усещане за претовареност, претрупаност, несправяне с всичко
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Притеснение

15. Обвиняване на друг/и
16. Обезкуражаване
17. Яд
18. Отмъщение
19. Омраза/Ярост, гняв
20. Ревност, Завист
21. Неувереност/Вина (собствена)/Чувство за малоценност
22. Страх/Скръб/Депресия/Отчаяние/Безсилие
23. Апатия

Движението по тази скала може да е нагоре или надолу.

Ето една илюстрация на емоционална скала и как работи тя в двете посоки - нагоре и надолу.

И след това - няколко бързи съвета как да се придвижваме нагоре по синята спирала, вместо да се свличаме надолу в посока на неприятните положителни емоции

Научете се да наблюдавате, да усещате емоционалното си състояние и да го осъзнавате непрекъснато.
Бъдете добри - към себе си и към другите.
Прегледайте любимите си занимания и забележете кои от тях резултатно отвличат мислите си от проблемите ви. Намерете и други начини за това.
Открийте места, достатъчно наблизо до вас, където често бихте могли да прекарате няколко минути сред природата.
Изучете силните си черти и ги прилагайте в живота си.
Забележете кога вътрешния ви негативен критик "грабва микрофона" и не му позволявайте това. Помислете дали тези мисли, които ви внушава, всъщност са верни? Противопоставете се на негативното му мислене.
Медитирайте осъзнато. Медитирайте върху добротата, обичта и любовта
Свикнете да отделяте време всяка сутрин, за да изпитвате благодарност за всичко, което имате в живота си.
Научете се да се потапяте за по-дълго време в положителните емоции и да им се наслаждавате. Когато се чувствате добре, удължете времето, през което се наслаждавате на тази емоция.
Визуализирайте бъдещето си, както желаете да бъде. Усетете го действено, живо, сякаш вече сте там и се насладете на тази картина.
Създайте висококачествени връзки с други хора. Отрежете от живота си "отровните хора, които ви изморяват или ви карат да се чувствате зле и намерете други - хора, на които може да се доверите и да поговорите, както когато се чувствате недобре, така и да споделите радостта си, когато сте весели.

Как да научим децата си да мислят позитивно?

2012-11-07T19:00:00.002-08:00

"Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно."

Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. На каквато честота мислим - на същата честота ще ни се случва мисленето.

Как точно да научим децата си на това? Не е толкова сложно.

Ключът за трайното усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.
Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвай формулировките "не пипай", "не казвай", "не прави". Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е забранявано или поощрявано.
Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.
Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от самоутвърждения: аз съм умен, добър, хубав и т.н. (не "аз не съм глупав") - подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав. Не е нужно детето да е убедено в твърденията. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Само няма да усети как е дошъл моментът, в който то вярва в тези утвърждения.
Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й.
Дай шанс на детето си да твори. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.
Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност. Дори най-дребната.
Назовавай положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито има кажем, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този - с лоша самооценка - е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори на успеха. А грешното действие е винаги било по-добро от греховното действие. Който повече опитва, повече и успява.
Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки.
Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността - рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.
Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.
Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.
Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добре са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях.
Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.

Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.

Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото - криле.

Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция. А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?

Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетховен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо? Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.

Вторачили ли сте се в дупката?

2012-10-30T19:09:00.000-07:00

Преразказвам по памет една история, която чух в един от семинарите на Абрахам-Хикс. Представете си един вълшебен град. Много малък, само 10 на 10 километра. Пълен е с прекрасни места и интересни забележителности, много цветя, красиви паркове и градини. Има чудесна мрежа от улици, които ефикасно те отвеждат където си поискаш. Хората са приветливи и усмихнати, Има само едно нещо, което не е идеално в този град - има дупка на една улица.

Логиката казва, че като знаем толкова много прекрасни неща за този град, едва ли ще забележим точно тая дупка.

Обаче често хората правят точно това - не само, че я забелязват, ами й отделят огромно внимание. Коментират я с приятели, оплакват се, пишат писма до вестници и сайтове, организират кампании за премахването й - докато тази единствена дупка буквално изяжда красотата и прелестта на целия град.

Същото се случва, когато се фокусираме върху това нещо, което не харесваме у себе си или което в момента ни причинява дискомфорт - например някоя наша част от този наш град - тялото ни. Или се съсредоточим върху една дразнеща черта на човека до нас, която ни кара да забравим за какво сме го обичали.

Съсредоточавате ли се върху дразнещите неща в обкръжението ви или предпочитате да обиколите дупката на пътя и да продължите напред към всички неизследвани красоти и мамещи прелести на живота? Мислите ли повече за това, което не върви във взаимоотношенията ви с хората или с благодарност осъзнавате колко ги обичаме?
Държите ли да сте информирани за всички "дупки" на всички "градове" в света, сякаш основната ви задача в живота е да сте хроникьори и съвестно да описвате всичко точно както е - или отправяте поглед предимно към това, което е прекрасно и несъмнено ще ви донесе по-положителни изживявания?

Когато насочваме вниманието си към нещо, то се увеличава в живота ни. Така действа Законът за привличането. Когато се фокусираме върху нещо с чувство - привличаме с още по-голяма сила още от същото, върху което сме се фокусирали. Когато казваме силно "да" на нещо - получаваме още от същото. Когато казваме силно "не" на нещо - пак получаваме още от същото.

Изкуството на съзнателно създаване на живота ни е изкуство на фокуса. Всичко, което трябва да направим, е да отместим поглед от дупката, да я заобиколим и да обърнем взор към това, което наистина искаме да имаме!

Затова, дори когато нещо неприятно е завзело цялото ви внимание, намерете друго нещо в живота си, към което да обърнете взор, за да оставите неприятностите да "изсъхнат" на корена си.

Спомнете си, че това, което напоявате с вниманието и чувствата си, расте и привлича още от същото. Създавайте живота си осъзнато, проявете своя избор, .

Какво означава да мислим позитивно?

2012-10-23T19:57:00.000-07:00

Често хората питат :

„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши“ неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.“

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене се смята създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.

Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само хубави неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши“ неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада“.

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.