КНИГИТЕ.НЕТ

Почина носителката на Нобелова награда Вислава Шимборска

2012-02-02T22:08:00.000-08:00

In Memoriam

Вислава Шимборска (1923–2012)

На 89-годишна възраст вчера в Краков, Полша, почина световноизвестната полска поетеса Вислава Шимборска, носителка на Нобелова награда за литература за 1996 г., съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от ДНЕВНИК.БГ. Вислава Шимборска е починала на 1 февруари в съня си, уточнява личният ѝ секретар Михал Рушинек.
Творческото наследство на поетесата не е голямо по обем – около 350 стихотворения, но умението да използва иронията и хумора, необичайният ѝ поглед към света ѝ носят популярност и почитатели по целия свят.
За българските читатели Вислава Шимборска е позната с 3 нейни стихосбирки: "Обмислям света" (1998, превод Блага Димитрова), "Начало и край" (1997, превод Искра Ангелова), "Миг" (2008, превод Искра Ангелова).

Източник: ДНЕВНИК.БГ

ТРИ НАЙ-СТРАННИ ДУМИ

Когато произнасям тази дума Бъдеще,
потъва първата й сричка в миналото.

Когато произнасям дума Тишина,
унищожавам я.

Когато произнасям дума Нищо,
създавам нещо, невместимо в никакво небитие.

(„Обмислям света”, превод Блага Димитрова)

ВСИЧКО

Всичко -
дума нахална и надута.
Трябва да я пишем в кавички.
Прави се, че нищо не забравя,
че обгръща, обема, съдържа и има.
А в същото време тя е само
късче суматоха.

(„Миг”, превод - Искра Ангелова)
Източник: ЛИТЕРНЕТ

ПЪРВАТА ЛЮБОВ

Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.

Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.

Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
със шнурче -
да беше поне със панделка.

Срещата ни - единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.

Други любови
чак досега дълбоко
дишат във мене.
Онази е вече без дъх - как да въздъхне.

(Превод – Силвия Борисова)

СНИМКА ОТ 11 СЕПТЕМВРИ

Скачаха от горящите етажи долу -
един, двама, още няколко
от по-високо, от по-ниско.
Снимката ги остави живи,
а сега ги държи
над земята към земята.
Всеки е още цял
с лично свое лице
и добре съхранена кръв.
Има достатъчно време,
за да се развеят косите,
а от джобовете да изпаднат
ключове и дребни предмети.
Те са още в прегръдката на въздуха,
за тях тепърва ще има място.
Само две неща мога да сторя за тези хора:
да опиша този техен полет
и да не добавям финално изречение.

(Превод – Силвия Борисова)
Източник: ЛИТЕРНЕТ

ТЕСТОВЕ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

2012-02-02T12:55:00.000-08:00

Изданието съдържа десет теста, съобразени с най-новия формат на матурата и с всички изисквания на МОМН за държавния зрелостен изпит по български език и литература (ДЗИ). Тестовете се състоят от 41 задачи. Задачите са три вида: с избираем отговор, със свободен отговор и задачи за създаване на аргументативен текст. Успешното справяне с въпросите по български език е обвързано с усвоени знания и умения за разбиране на текстове, подбиране и съчетаване на езикови средства, изграждане на цял и завършен текст, владеене и правилно прилагане на лексикалната, граматичната, правописната и пунктуационната норма. Въпросите по литература се отнасят за всички компоненти на художествените творби. Към отговорите е приложена скала за оценяване. Сборникът е предназначен за ученици от 11. и 12. клас, които се подготвят за ДЗИ.

ТЕСТОВЕ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
Автори: Владислав Витев, Таня Караиванова
Издател: КОНТЕКСТ
Издание: първо, 2012
Брой страници: 160
Размери: 16/23 см
Корица: мека
ISBN 978-954-8238-37-3
Цена 7.99 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ЕЗИКОВА КУЛТУРА

2012-01-31T09:56:00.000-08:00

Книгата е колективен проект на Катедрата по български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и представлява сборник с разсекретените варианти по български език (езикова култура) за кандидатстудентската 2011 г. Изданието включва тестовете от двата изпита (предварителен и редовен) за хуманитарните специалности в ПУ „Паисий Хилендарски“, както и вариантите за специалността Физическо възпитание.
Във всеки от вариантите са застъпени особеностите на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език. Представени са и отговорите на отделните задачи, като са взети под внимание значителните промени и нововъведения, направени от Института за български език в „Нов правописен речник на българския език“ (Издателство „Хейзъл“, София, 2002 г.).
Сборникът е подходящ за всички, които се интересуват от проблемите на българския език.

ТЕСТОВЕ ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА
РАЗСЕКРЕТЕНИ ВАРИАНТИ ОТ КАНДИДАТСТУДЕНТСКАТА 2011 ГОДИНА
В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Паисий Хилендарски“
Автори: Бистра Дикова, Ваня Зидарова, Иванка Гайдаджиева, Константин Куцаров, Красимира Чакърова, Мариана Куршумова, Мария Павлова, Теофана Гайдарова, Ценка Карастанева
Издател: КОНТЕКСТ
Издание: първо, 2012
Брой страници: 56
Размери: 16/23 см
Корица: мека
ISBN 978-954-8238-36-6
Цена 4.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Георги Раковски | ГОРСКИ ПЪТНИК

2012-01-29T01:28:00.000-08:00

Книгата "Горски пътник", 1857

Източник на файла: World Digital Library

СЪЩЕСТВУВА ТРАФАРЕТ

2012-01-26T03:10:00.000-08:00

Съществува трафарет. И той гласи: „В спора се ражда истината“. Трафаретът звучи приемливо. Просто, достъпно и като че справедливо.
Но ако спорът е разногласие, в него истината не може да присъства по друг начин, освен като отвъдност на всяко изказване. Защото истината е преди всичко даденост. Тя е това, което е преди думите, и онова, което идва след тях. Думите са само инструмент, оръдие в пътя към истината. И ако сме склонни да я търсим в многогласието на изреченото в спора, уви! завинаги сме обречени да живеем в безсмислието на плуралистичния релативизъм.

Стефан Пеев

АКТУЛНО.КОМ (чрез БТА): ПОЛИТИКИ, ОСНОВАНИ НА ИЗГОДА И ПЕЧАЛБА, ТРУДНО МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА, КОГАТО СЕ ЗАСЯГАТ ТЕХНИТЕ ЛИЧНОСТНИ ЦЕННОСТИ

2012-01-25T03:23:00.000-08:00

Най-съкровените ни убеждения като религиозна принадлежност или патриотичното ни чувство се съхраняват в отделна част от мозъка, която се отличава от тази, където се складират например вкусовите ни предпочитания, установиха американски учени, цитирани от в. "Дейли мейл".
Екип от университета "Емъри" в град Атланта, воден от Грегъри Бърнс, локализира с помощта на ядрено магнитен резонанс тези специфични области. Така например убежденията, които за нищо не бихме продали за пари, се пазят в участъка на мозъка, където се съхраняват възловите ни морални понятия за добро и зло. Докато по-светските ни предпочитания, като "Аз съм пияч на чай, а не на кафе", отиват "на склад" на друго място.
Новото откритие трябва да послужи и като предупреждение за политиците. Ако те си мислят, че човек би променил основните си убеждения и да гласува за тях, са на грешна позиция. Екипът на Грегъри Бърнс предлагал на доброволци пари, за да се откажат от предишно заявените си позиции, като в същото време мозъчната им дейност била следена от скенер. Участниците в експеримента без никакво замисляне приемали 100 доларова банкнота, за да се откажат от предишно свое твърдение - а именно, дали са пиячи на чай или не. Но при въпрос с отговор "Аз подкрепям гей браковете" тези, които били срещу тях, за никакви пари не били склонни да променят убежденията си. Тоест, те трудно "продавали вярата" си.
Принципният въпрос, който бил засегнат, давал съвсем друга локализация на мисловния процес в мозъка, от този за предпочитаната напитка. Ако пък някои от участниците приемали банкнотата и променяли убежденията си, то засегнатият проблем явно не бил "свещен" за тях.
Според екипа мозъкът си има специална област, в която се складират най-светите постулати за личността, независимо дали това ще е етичен кодекс, национална гордост, религиозна вяра или чувство за справедливост. Тук са представени и основните културни ценности за всяка нация. Мястото на "недосегаемите" стойностни неща в човешкия мозък се оказала лявата темпоропариетална област, която е различна от тази, отговорна за приятните стимули.
"Нашите общества са свикнали да отдават прекалено голямо значение на материалните облаги, коментира Грегъри Бърнс. Но нашето изследване показа, че политики, основани на изгода и печалба, трудно могат да променят поведението на хората, когато се засягат техните личностни ценности".
Участниците в експеримента, които били обвързани с общности, като църкви, спортни тимове, музикални групи и природозащитни клубове, показали повишена мозъчна дейност в областта на "свещените ценности", пише вестникът. БТА

Източник: АКТУАЛНО.КОМ (по информация на БТА)

ОТ КРАЯ КЪМ НАЧАЛОТО

2012-01-24T15:00:00.000-08:00

Смисълът на човека не започва оттам, където започва човекът, а оттам, където човекът свършва.
Простичко е: смисълът на един живот се оценява не от точката на неговото начало, а от точката на неговия край.
Осъзнаването на края ражда времето. Долавянето на времето като време е същината на човешкото. Заличете съзнанието за времето като образ на вечността и вече сте заличили живеенето като смисъл, заличили сте човешкото.

Стефан Пеев

Икона „Св. апостол Петър“

2012-01-24T00:43:00.000-08:00

Иконата „Св. апостол Петър“ е дело на художника иконограф Зоица Коручева Латинова. Изработена е по класическите иконописни техники и в съответствие с изискванията на православния канон. Зоица Коручева Латинова е член на Българското иконографско сдружение.

КНИГИТЕ.НЕТ

СМЕШНОТО

2012-01-23T09:58:00.000-08:00

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост — защото смешното винаги е на повърхността.

Аристотел

ЗНАНИЕ И НРАВСТВЕНОСТ

2012-01-23T02:50:00.000-08:00

Който напредва в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред.

Аристотел

РАЗБИРАЩО ОБЩУВАНЕ

2012-01-22T05:17:00.000-08:00

Зависимо ли е разбирането от скоростта на социалната динамика? Този въпрос се прокрадва с пълно основание в епохата на късната модерност и на постмодерността, когато количеството и разнообразието от гледна точка на наративите нараства определено не с темпото на саморазбиращата рефлексия върху епохата, а още по-малко с темпото на разбирането на историята и историческото време. Залутани в търсене на решение като че ли все по-малко чуваме другите, все по-малко сме в състояние да достигнем разбиращо общуване с тях. Разбиращото общуване е оглеждащо-себе-си-в-другия-общуване, което се връща при себе си вече не само в светлината на своето казване, но и изпълнено с обертоновете на чуждия глас. Там на границите с другите ние сме открили себе си чрез онова, което не сме. Достигайки до своя предел-в-другия нашето аз се връща назад, за да конструира, конституира и легитимира собствената ни същност. Така е например при децата – тяхното безкрайно отдаване на другите (родители, семейство, приятели) всъщност е безразделното търсене на себе си. Децата нямат илюзия, те разбират добре (макар и нерефлективно), че тях още ги няма в предзададената им пълнота, че тази пълнота трябва да бъде постигната чрез срещата с другия. Така е и в любовта, когато очакваме другия да бъде не само обекта на нашите желания, но и субект на собствената ни пълнота, на завършването и завръщането ни към себе си чрез другия.

Стефан Пеев

НОВИ ЗАГЛАВИЯ В КНИГИТЕ.НЕТ

2012-01-21T13:20:00.000-08:00

ЧОВЕШКОТО ДЕЙСТВИЕ
Трактат по икономика
Автор: Лудвиг фон Мизес
Издател: МаК
Издание: първо, 2011
Брой страници: 880
Размери: NA см
Корица: твърда
ISBN 978-954-3219-50-8
Цена 72.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ИКОНОМИСТ ПОД ПРИКРИТИЕ
Светът, какъвто е – не какъвто го представят
Автор: Тим Харфорд
Издател: Изток–Запад
Издание: първо, 2011
Брой страници: 312
Размери: 14/21,5 см
Корица: мека
ISBN 978-954-3218-99-4
Цена 16.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ПАРТИЗАНСКИ МАРКЕТИНГ
Автор: Джей Конрад Левинсън
Издател: Изток–Запад
Издание: първо, 2011
Брой страници: 516
Размери: 15/22 см
Корица: твърда
ISBN 978-954-3218-90-0
Цена 30.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Социалният БУМ!
Автор: Джефри Гитомър
Издател: Изток–Запад
Издание: първо, 2011
Брой страници: 240
Размери: NA см
Корица: твърда
ISBN 978-954-3219-45-2
Цена 23.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

A MUST HAVE (НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ИМАШ), ИЛИ КОГА НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО

2012-01-21T02:27:00.000-08:00

ИЗДАТЕЛСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА

"Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието".
Антъни Бърджес

Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей” е с енциклопедични пропорции. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат се нарежда сред най-емблематичните творби на модернизма. Книгата на Джеймс Джойс – роденият в Ирландия автор на „Бдение над Финеган” и „Портрет на художника като млад” – постига нещо, което малцина писатели са успявали да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си.
Джойс, при все че не е бил кой знае колко обичан приживе, особено в родината си, посмъртно се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на миналия век, а „Одисей” инициира същинска белетристична революция, подменяйки общоприетите средства на реализма с нови, алтернативни похвати, чиято функция е по-точен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т. нар. „поток на съзнанието”. Творчеството на Джойс е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей” са в особена, но осезаема връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир. Освен това отделните глави на романа имат връзка с определено изкуство, реторическа техника, цвят и пр.
Преизданието запазва чудесния превод на Иглика Василева, която старателно е прегледала всеки ред и е отстранила някои грешки от предишното издание. Книгата е с луксозно оформление и корица, решена като техника в класически стил, но с модернистичен от концептуална гледна точка полъх, а неин автор е изтъкнатият български художник Петър Станимиров. С Общите усилия на Станимиров, Василева и ние от „Изток-Запад” ви представяме вечната класика на ирландския писател по неочакван и запомнящ се начин.

ЧИТАТЕЛСКИ ОТЗИВ

В литературата Джеймс Джойс е онова, което са в науката Фройд и Айнщайн.
Валери Ларбо
Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.
Антъни Бърджес

Започнах да чета „Одисей” на Джеймс Джойс именно заради изказвания като горните. Сега, след като прочетох книгата, мога да заявя смело, че за да си причини „Одисей” на Джеймс Джойс, човек трябва да е или фанатичен сноб, или много да обича литературата. „Одисей” не просто е скучна книга, тя е мъчителна. Тя не трогва, не увлича, не събужда емоция и съпричастност. Дори такъв защитник на книгата като Хорхе Луис Борхес (който пише пролога към изданието на испански език) признава, че не я е чел открай-докрай. И все пак остава големият въпрос: Защо си струва да се прочете „Одисей”? Велика ли е тази книга или просто е поредната прищявка на интелектуалците, за да се чувстват неразбрани?
[...]
Стефан Цвайг казва за „Одисей”, че това е произведение, създаващо повече слово отколкото свят. Романът на Джойс не може да погълне читателя. Той е като магнит, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече те отблъсква. Сложна игра на ума. Игра на думи. Лабиринт, заплетен от един гениален Дедал. „Одисей” е като огромен град, който никога не можеш да познаваш в пълнота. Винаги ще има улички, които ти убягват. Един студен самотен град, който задава хоризонтите на твоя живот. Структура, форма, която ти самият трябва да изпълниш със смисъл. „Одисей” е хоризонтът на всичко възможно и невъзможно в словото, рамката, в която се развива литературата на целия ХХ век. Книгата на Джойс е равносметка на близо 30 века европейска литературна история – завръщане към корените, към гения първоизточник на Омир. Но едновременно с това „Одисей” е и захвърлен проект към бъдещето. Одисей не остава в Итака. Едва завърнал се, той поема отново на път.
(Моят съвет е: ако не искате да съсипвате месец и половина от своя живот, както направих аз, не четете подробно цялата книга. Вижте схемата отзад и преценете кои глави биха ви били интересни – препоръчвам 6, 9, 12, 13, 15, 17 и 18. Лично аз ще цитирам „Одисей” до края на дните си, за да ми компенсира интелектуалната мъка, която ми причини. По това ще ме познаете: Юлия Роне) (Източник: АЗ ЧЕТА)

КРАТКА СПРАВКА ЗА ДЖЕЙМС ДЖОЙС

Джеймс Джойс, роден през 1882 г., е ирландски писател и поет, чиито психологичеси перцепции и новаторски литературни техники го правят един от най-влиятелните писатели на 20 век. Творчеството му започва със стихосбирката “Камерна музика" (1907), посветена изцяло на любовта. Следва сборникът разкази “Дъблинчани" (1914). Първият му роман - автобиографичният “Портрет на художника като млад" (1916) очарова читателската публика с новите литературни похвати, които съдържа - поток на съзнанието, или т.нар. вътрешен монолог, техника, чрез която се постига разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм. През 1922 г. Джойс получава международна известност с романа “Одисей", преведен през 2004 г. и на български, а по-късно с “Бдение над Финеган" (1939). Умира през 1941 г. (Източник: ЛИТЕРНЕТ)

ЕДНА ДУМА В ПОВЕЧЕ

За щастие „Одисей“ на Джеймс Джойс е от книгите, които никога няма да остареят. Да имаш такава книга в библиотеката си, означава да си надмогнал чувството си за преходност. И ако не пропуснеш да я включиш в наследството си и накараш наследниците ти да ценят богатството на твоята библиотека редом с другото, което им оставяш – не си живял напразно.

Стефан Пеев

ОДИСЕЙ
Автор: Джеймс Джойс
Издател: Изток–Запад
Издание: второ, 2011
Размери: 18/25 см
ISBN 978-954-3219-50-8 | твърда корица | 928 стр. | цена 59.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Още по темата:
Джеймс Джойс в ЛИТЕРНЕТ

ПАМЕТНИК НА КНИГАТА В БЕРЛИН

2012-01-20T15:25:00.000-08:00

ПРАШЕЦЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВЪПЛЪТЕНОСТ

2012-01-20T02:18:00.000-08:00

Рецензия от проф. Радосвет Коларов за книгата:
Миряна Янакиева. От родния кът до гроба. Пенчо Славейков „Сън за щастие”. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2011

в. „Култура“ – Брой 2 (2664), 20 януари 2012

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ
Автор: Миряна Янакиева
Издател: Контекст
Издание: първо, 2011
Размери: 16/23 см
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

2012-01-19T17:24:00.000-08:00

„Посланията на кирилицата” на проф. Аксиния Джурова е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.

За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова

Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)

Петър Берон | БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ

2012-01-19T03:15:00.000-08:00

Д-р Петър Берон, „Буквар с различни поучения“

"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Брашов, когато Берон е едва 24-годишен.
Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
Трети раздел - наречен от Берон "Добри съвети". Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
Четвърти раздел - наречен от автора "Умни ответи". Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
Пети раздел - "Басни".
Шести раздел - наречен от автора "Различни истории". Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
Седми раздел - Берон го нарича "Физически сказания". Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
Осми раздел - авторът го нарича "Аритметика".
Названието му "Рибен буквар" идва от рисунката на делфина в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена "е бил последнята книга за учение; които го изучвале от кора до кора, минували вече за учени."

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на файла: World Digital Library

Теди Москов пред ДНЕВНИК.БГ: НЯМА ПРОБЛЕМ В СМЕСВАНЕТО НА ШЕКСПИР С ЕВТИНОТО

2012-01-19T01:53:00.000-08:00

Фотограф: Илиян Урумов | Младежки театър

„Няма проблем в смесването на Шекспир с евтиното“, казва Теди Москов за dnevnik.bg по повод на постановката на „Макбет“ от Шекспир в Младежкия театър, която ще се представи пред публика за първи път на 21 и 22 януари 2012 г. По думите на режисьора, самото представление ще бъде вдъхновено от „бързото хранене, бързия секс и бързата реализация в България чрез бързи грабежи - ще бъде постановка в духа на времето. И в духа на съвременния евтин вкус“. На плакатите пък заглавието „Макбет“ е стилизирано като логото на "Макдоналдс". „Нарочно сме направили по този начин пиесата, така и изразяваме отношението си към някои тенденциии в обществото. Противодействаме му чрез ненасилие. Все пак това може да направи културата, а както виждаме, напоследък има доста качествени български постановки, книги и филми“, допълва режисьорът.

„Макбет“ ще бъде дебют за Теди Москов на сцената на Младежкия театър. В ролите са Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро, Вежен Велчовски, Красимир Недев, Станка Калчева, Лилия Калчева, Лилия Гелева, Ярослава Павлова.

Източник: ДНЕВНИК.БГ

УИКЕНД ЗА ДВАМА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА УМБЕРТО ЕКО

2012-01-18T12:46:00.000-08:00

Интернет книжарница КНИГИТЕ.НЕТ предлага 3 НАГРАДИ уикенд за двама сред първите 200 поръчали и заплатили книгата на Умберто Еко „Пражкото гробище“ (изд. „Бард“) през интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ. Всяка една от наградите включва нощувка, закуска и безплатно ползване на SPA услуги в семеен хотел „Етно-метеора“, с. Борово (край местността Кръстова гора в Родопите). Офертата е валидна до 30 април 2012 г.

"Пражкото гробище" е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски - и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Главният герой е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
По думите на издателите и на самия Еко, книгата свързва много исторически събития, като аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения.
Авторът твърди, че всички герои от "Пражкото гробище" са реални с изключение на главния герой, който е събирателен образ.
"Постарах се да направя от него най-циничната и неприятна фигура в цялата световна литература", признава Еко.
Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно, изготвянето на "Протоколите на Сионските мъдреци" - сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали да докажат съществуването на световен жидомасонски заговор.
Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните”.
Фигуриращото в заглавието на романа гробище - е старото еврейско гробище в центъра на Прага, където е погребан Юда Льов Бен Бецалел, главен рaвин на града през XVI-XVII век, създател на легендарния Голем - същество направено от нежива материя и одухотворено от човека.
По думите на Еко, неговата нова книга прилича на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век.
„XIX век се оказа богат на събития, в една или друга степен чудовищни и загадъчни. Все още не е разрешена загадката със смъртта на италианския писател и журналист Иполито Нево, фалшифицирането на „Протоколите на Сионските мъдреци", вдъхновили Хитлер за унищожаване на евреите, аферата Драйфус, и безкрайни интриги, в които се вплитат тайните служби на различни държави, масонските секти, йезуитските заговори, както и други събития, които изглеждат достойни за роман с продължение, когато за тях няма автентични документи", смята писателят.
Според Еко идеалният читател на "Пражкото гробище" ще бъде този, който "знае или се досеща, че става дума за реални събития, чувства как докато чете по челото му избива пот, започва обезпокоено да се оглежда и да подозира, че нещо подобно може да се случи и днес, дори точно в този момент".
Още с излизането си "Пражкото гробище" предизвика истински скандал. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци”, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм.
Ето мнението на равина де Сени: “Мисля, че посланието на Еко е двойствено. А това се дължи на факта, че книгата не е научно изследване, което анализира и обяснява явленията. „Пражкото гробище” е роман. И, в крайна сметка, той убеждава. Убеждава, че евреите искат да дезорганизират обществото и да управляват света. Просто защото читателят не съумява да направи разлика между истинното и неистинното в повествованието на Еко.”
След което равинът е още по-категоричен: “В книгата на Еко трите субекта, обвинени в заговор, са евреите, масоните и йезуитите. Йезуитите са първите жертви на Симонини: от повествованието става ясно, че това са хора, които не са никак препоръчителни. Същото, но в по-умерен тон, се казва за масоните: през XIX век те участват в игрите за власт. И ако би могло да има частица истина в казаното за йезуитите и масоните, проблемът е за евреите: дали те са единствената невинна жертва или пък има нещо вярно в обвиненията в заговор? Ето къде играта, подета от Умберто Еко, става опасна.”

Пражкото гробище
Автор: Умберто Еко
Издател: БАРД
Издание: първо, 2012
Цена 25.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

THE JOY OF BOOKS

2012-01-18T08:43:00.000-08:00

Невероятно наслаждение!

Източник: МЕГАВИДЕО.КОМ
ОЩЕ
Onewomanmarketing

КНИГАТА КАТО СКУЛПТУРА

2012-01-18T05:14:00.000-08:00

С нетрадиционна рекламна кампания стартира Седмицата на книгата в Холандия, пише сайтът на ДНЕВНИК.БГ, цитирайки сайта Flavorwire.
Страници от дневника на документиралата ужасите от Втората световна война Ане Франк, изданието на Винсент ван Гог с писма до брат му, книгата с футболните тактики на бившия холандски треньор на "Барселона" Луис ван Гаал и автобиографичен роман на иранския поет и писател Кадер Абдолах са стилизирани като триизмерни скулптури на лицата на авторите.
Седмицата на книгата в Холандия се провежда между 16-26 март. Фокус на събитието са автобиографичните книги.

Източник на информацията: ДНЕВНИК.БГ

Анита Хегерланд

2012-01-17T09:26:00.000-08:00

Анита Хегерланд (на букмол: Anita Hegerland, правилен правопис на фамилията Хайерлан) е норвежка поп-певица, известна с кариерата, която прави в детските си години на скандинавския и немския музикален пазар, а също и с последващото сътрудничество с Майк Олдфийлд.
На 8-годишна възраст, Хегерланд е открита от продуцента Фредрик Фрийс по време на коледно парти. През 1969 година изпява „Албертино“ и „Hvis jeg var en fugl“ („Ако бях птица“), сингли, които излизат на самостоятелна 45-оборотна плоча. Музикалната ѝ кариера в скандинавските страни започва стремително през 1970 година с песента „Mitt Sommarlov“ (в превод „Моята лятна ваканция“). Песента прекарва 22 седмици в норвежката класацията за сингли, през две от седмиците — на първо място, а също става и хит №1 в Швеция. През 1971 Хегерланд издава сингъл с немския музикант Рой Блак; „Schön ist es auf der Welt zu sein“ („Хубаво е да си на този свят“). Песента е записана както на немски, така и на норвежки. От нея са продадени 2 милиона копия, като 1,3 млн. само в Германия, а в Норвегия прекарва 30 седмици в класацията на синглите, достигайки до трето място. Общо, в детските си години Анита Хегерланд участва в четири албума, които влизат в тази класация, като последният е от 1973 година. Тя е и сред финалистите на норвежкото състезание за излъчване на представител на Евровизия'1971. През 1980-те години участва като вокалистка в две продукции на Майк Олдфийлд: албума „Islands and Earth Moving“ и сингъла „Pictures in the Dark“. От Олдфийлд тя има две деца, Грета Мари (р. 1988) и Ноа Даниел (р. 1990), с които понастоящем живее на остров Нешьоя близо до Осло.
Анита Хегерланд пее на Златния Орфей през 1970 г. Българската звукозаписна компания Балкантон издава грамофонна плоча с песента й „Албертино“, която е хит по това време в България.

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на видеоклиповете: YOUTUBE.COM

ЕТЮД

2012-01-17T06:09:00.000-08:00

Докато прелиствам Рихард Прехт, една мисъл тайничко пропълзява и кротко присяда край мен. Привидната ѝ ненатрапчивост е измамна. Тъкмо в мълчаливото присъствие на мисълта се крие най-голямо предизвикателство за вътрешния взор: колкото ѝ да се опитвам да обърна поглед и да продължа напред, неизказаното присъствие на нещо мамещо, непонятно и загадъчно не ми дава спокойствие. Отпърво разпознавам в образа му темата: времето като съ-съществуване. Сигурно звучи непонятно, но когато улавяш мисълта и се опитваш да проникнеш в нея, оставяйки я да те предизвика и да обладае в екстатичността на мисловното изживяване твоя свят, ти всъщност не си разбиращото, а разбираното същество. И не ти направляваш мисълта, а тя изкривява пространството на вътрешния ти свят. Една мисъл може да не е истинска. И тогава тя е фантазъм, който граничи с митологичното. В този случай подтикът за мисълта се ражда в смисловостта, но съдържанието на мисълта е облечено в плът от фантазмите на вътрешния ни свят. И тази така близка ни премененост на мисълта я прави очарователно и уви! измамно приемлива за нас. Но ако мисълта е истинска, то тя неминуемо прекършва и пречупва нещо в нас, променя ни безвъзвратно. Само мързеливият и ленивият човек е склонен да вярва, че хората са еднакви в различните времена и епохи и че човек е винаги еднакъв на себе си в собственото си развитие. Да се придържаш към подобна идея е равносилно на отричане на ролята на мисълта изобщо. А мисълта, истинската мисъл, не фантазмите и неизбежните митологеми на личното ни аз, е онова, което ни променя завинаги.

Стефан Пеев

Дойче веле: Родители, грижете се за децата си!

2012-01-16T12:22:00.000-08:00

Важно е не толкова да се родиш със сребърна лъжичка в устата, колкото в правилните години да ти четат книжки, пише Елена Никлева и припомня защо едни ученици се справят по-добре от други в тестовете, известни като ПИЗА.

Веднъж на три години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проверява математическите, езикови и природонаучни умения на 15-годишните. Класацията всеки път дава повод за вълнения, особено в по-богатите страни. Защо учениците от Финландия и Корея, от Шанхай или Сингапур се справят по-добре от тийнейджърите в други, включително високоразвити държави?
Как влияе социалното разслоение, кой успява да преодолее бариерите на произхода, какви проблеми мъчат децата на имигрантите - тези въпроси си задават в богати страни като САЩ, Германия или Австрия. По-бедните като България често обвиняват за всичко недостига на средства. Ако вземем първата група въпроси: наистина, от какви семейства произхождат отличниците в ПИЗА? Неотдавнашно проучване на ОИСР се съсредоточава именно върху това. Изводите са изненадващо прости - от родителите зависи много, а техният ангажимент може да се окаже дори по-силен фактор от социалния произход.

Магическата сила на четенето

15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 година, чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Логично звучи изходното предположение, че в семейства с по-висок социално-икономически и образователен статус родителите общуват повече с първокласниците, затова и резултатите им са по-добри.
Когато обаче се сравняват резултатите на гимназистите от сходна социална среда, се оказва, че повече точки са получили онези юноши, чиито родители са им чели книжки, когато са били първокласници. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка. Тоест, казано образно, важно е не толкова да се родиш със сребърна лъжичка в устата, колкото в правилните години да ти четат книжки. Дори в семейства, където родителите не са високо образовани, но разбират значението на книгите и на съвместните занимания с малките.
Да, родителската инвестиция в децата полага уникални основи. Очевидно децата не бива да бъдат оставяни на самотек, да гледат телевизия, да пилеят времето си и сами да избират заниманията си. Неотдавна както в САЩ, така и в Европа се надигна публична дискусия около по-строгия родителски модел по повод книгата на американката от китайски произход Ейми Чуа. Ако внимателно разгледаме профила на успешните гимназисти от тестовете на ПИЗА, ще намерим потвърждение на модела, в който родителите се занимават с децата. А този модел, просто няма как, е свързан и с известна принуда.

Капката, която...

Бърка обаче всеки, който смята, че с ангажимента към първокласника е изчерпил родителските си задължения. Резултатите от ПИЗА показват, че успешни са онези 15-годишни, в чийто дом родителите продължават да следят развитието им. Да, тийнейджърите обичат да се бунтуват, но наивно е да се мисли, че те не искат и не търсят родителско внимание. Точно в тази фаза от живота си подрастващите имат нужда да чувстват присъствието, обичта и вниманието на своите родители.
По-добре са се справили в тестовете на ПИЗА именно онези гимназисти, в чийто дом родители и деца общуват и обсъждат теми от обществено-политическия живот, семейства, в които се живее съвместно, а не всеки сам за себе си в своята стая и пред своя компютър.
Изследванията препотвърждават прости истини, които никой никога не е отменял - нито интернет-ерата, нито социалните мрежи, нито глобализацията. Огромно е значението на родителите за израстването на едно дете. Семейната вечеря или прочитането на приказка за „лека нощ" не са някакви фетиши сами по себе си - те са капката, в която се отразява едно функциониращо родителство.

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
Източник: Дойче веле

В. „Марица“ | Тома Томов: Живеем в свят без умове, идеи и смелост

2012-01-15T09:54:00.000-08:00

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 04 Юли 2010 | в. МАРИЦА

Тома Томов е един от най-добрите български тв журналисти, коментатор и наблюдател на международни събития. Автор на десетки филми и интервюта с най-известните политици, писатели, творци на нашето време. Завършва Софийския университет “Климент Охридски”, специалност журналистика. Стажувал при един от най-големите американски журналисти Уолтър Кронкайт и в ВВС. Редактор в новините на БНТ, водещ на култовите предавания “Панорама” и “Светът в действие”. Като пътуващ международен кореспондент е обиколил САЩ, Европа, Япония, Азия, Близкия изток, Съветския съюз. Заснел падането на Берлинската стена. Заедно с партньора си Димитри Иванов водят “Наблюдател”, отличено като най-добро тв предаване в средата на 1990-а. Сред събеседниците на Томов са Джими Картър, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Едуард Кенеди, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Джак Никълсън, астронавтите Стафорд и Митчъл, Фидел Кастро, скулптора Хенри Мур, режисьорите Акира Куросава и Анджей Вайда, Михаил Горбачов - 5 пъти, Хелмут Кол, Умберто Еко, Далай лама, Тед Търнър, Петър Увалиев, Цветан Тодоров, Гена Димитрова, художника Кристо (за чиято 75-годишнина направи чудесен филм преди месец), Ванга, Курт Вонегът, Карл Сейгън. Индира Ганди, за която с Рангел Вълчанов снимат филма “Индия, любов моя”. Томов е автор на филми за Христос, АЕЦ “Козлодуй”, за Газпром, за Боинг, Еърбъс, Роувър. Заснел е документален филм на борда на американския самолетоносач “Джордж Вашингтон”. 2001-2002 г. е директор на новините и водещ програма “Наблюдател” в Нова телевизия. Главен редактор на вестник “Стандарт” през 2005-2006 г.

В последния си филм разказвате за големия художник Кристо. Завръща ли се предаването ви със запазена марка “Наблюдател”?

“Наблюдател” няма къде да се завръща. “Наблюдател” - това сме аз и няколко души, които обичам. Живеем в къща в полите на Витоша заедно с две кучета и една котка, които се мотаят между три кинопрожектора и камера, защото всъщност ползваме пространството и за студио. Имаме също косове, кълвачи и катерици в градината. Едно време, само преди трийсет години, от планината слизаха елени с няколко сърни, стояха само на няколко метра и ни гледаха. После преходът, революциите, реформите и “демокрацията” изядоха сърните и сега наоколо стърчат десетки четири-пететажни жилищни блокове, луксозни грозни къщи с високи дувари, в квартала се появиха бентлита, имаме и “Ролс-Ройс”, а на петстотин метра под нас, където имаше езеро с диви патици, издигнаха хотел-ресторант и кой знае защо му закачиха името “Сан Марино”.
Преди трийсет години съсед ми беше поетът Константин Павлов, но той умря. Сега наоколо е пълно с хора, които не познавам, а квадратният метър се продава за хиляда евро. Това е нов свят, в който нямам грам участие. Един път само ме вбесиха, когато отсякоха стогодишни дървета, седем големи смърча, защото искаха да построят два блока. И ги построиха.
Телевизията е обрасла със същите дивотии. Така че - чувствам се чужденец в собствената си страна. Но пък е прекрасно чувството на вътрешна свобода. Ставаш сутрин, измиваш се, звъниш телефоните и продължаваш работата по поредния филм за човека, когото обичаш.
През 1993-та започнахме с Тончо Жечев “Страстите български. Българският Великден”. Снимахме Тончо в Цариград и, слава Богу, “жив” е до ден днешен.
Последният филм е за Кристо, който снимах в Берлин като пакетираше Райхстага, преди петнайсет години, и сега, през януари, в Ню Йорк. И надявам се да го снимам отново следващите години в Колорадо и Абу Даби, ако няма война или нещо подобно. Това е моят маратон.

Списъкът на събеседниците ви е невероятен сред тях са всички най-известни личности от последните десетилетия. Кои бяха най-трудни и не успяхте да пробиете? Сигурно имате и любимци?

Труден беше Акира Куросава. Преводачката, която ни задължиха да ползваме (срещу двеста долара в брой предварително), просто не знаеше английски. И първите петнайсет минути вървяхме към чиста катастрофа. Единственото, което ми хрумна, беше да му изтананикам мелодията от “Седемте самураи”. Плувнал в пот, треперейки, едно глупаво момче. Какво ли си е мислел за нас? Но ни даде три часа. И интервюто не стана лошо.
А най-хубаво беше при Хенри Мур. Лято, два месеца. Имаше осем студиа, разхвърляни около къщата му от 17-и век, и аз знаех ключовете за всяко едно от тях къде ги криеше. В кората на едно старо дърво. Вторият - на един пирон над казанчето за тоалетната. А криеше ключ и в черепа на един мамут, който изследователят Лийки му беше изпратил от Африка. Мур ставаше сутрин и аз чувах потропването на патериците. Беше на осемдесет и две. Имаше осемцилиндров “Роувър” и с него отивахме в студиото. Там в една половинка от разрязана гумена топка разбъркваше гипса и почваше да работи. И много обичаше да говори, а аз слушах.

Каква е тайната? Как може да накараш известен на цял свят политик или творец да разголи душата си, да сподели нещо, което никога не е казвал?

Петър Увалиев, с когото имах щастието да общувам отблизо, ми каза, че трябва да знаеш повече за човека, с който искаш да говориш, отколкото местните журналисти, неговите сънародници. Тъй като е човешко към всеки чужденец да се отнасят с подозрение, това е единственият начин да победиш конкуренцията. Трябва да влезеш в кожата на този, към когото тръгваш, да си помислиш, че ти си той.

Кой е най-ценният урок, който научихте от големия Уолтър Кронкайт? Той ли е най-важният ви учител?

Кронкайт е несъмнено най-големият журналист от втората половина на 20-и век. При него ме заведе Хенри Боровик, те бяха приятели, и го помоли - ако може, младият българин да постажува при вас. Да, каза Кронкайт, може да започнете от тази вечер. И аз започнах с късните вечерни новини. Черпиха ме пица, валеше дъжд. Следващите две седмици видях легендите на американската журналистика и като пластелин, който несъзнателно мачкаш с пръсти, опитвайки се да направиш от топчето човешка главичка, така абсолютно инстинктивно се опитвах да им подражавам.
Но едно е да имитираш жестовете на Кронкайт пред камерата, а съвсем друго реалният живот. В който Кронкайт води сражение във Виетнам, снима всичко и когато се връща, се изправя пред нацията и казва, че е време Съединените щати да прекратят войната. Президентът Джонсън го гледа и казва, че след като е загубил Кронкайт, е загубил Америка, и малко след това подава оставка. Няма друг журналист, отделна личност, която да е променила хода на историята чрез позицията и авторитета си от телевизионния екран. Може би само Ед Мъроу, когато започва самотната си битка с макартизма.

Каква е вашата житейска максима?

По-добре да си манастир на хълма, отколкото бутик на Главната. Да, все още това е валидно за мен. Или може би фар някъде на брега на океана.

Отстрани сте човек за завиждане: обиколил най-горещите точки на света, срещал най-интересните лица, коментирал най-ключовите събития. Щастливец ли сте наистина?

Вили Бранд казва, че щастието идва рядко и никога не трае дълго. Възхищавах се, много обичах Вили Бранд. За съжаление не можах да го интервюирам. А Горбачов, когото отчасти познавам, правил съм с него пет интервюта, отвръща много точно на такъв въпрос: Аз да не съм жена, та да ме питате дали съм щастливец!

Защо напуснахте телевизията през 1990-те? Кого и с какво вбесихте? Остър камък ли сте?

Бях уволнен от телевизията буквално за антисъветизъм и САМИЗДАТ. Отпечатах в 16 екземпляра една малка книжка “Естеството на властта”, в която имаше извадки от докторската дисертация на Хенри Кисинджър и разни други неща. Ралф Дарендорф - между другото. Държавна сигурност иззе книжките, моят началник Петър Кожухаров ме обвини в антисъветизъм и ревизионизъм, а аз го нарекох маоист. И ме уволниха. Но това стана много по-рано, през 1978-ма. А след едно десетилетие се върнах в телевизията. Видях, че от мен държавен служител не става, и през 1993-а с Димитри Иванов създадохме “Наблюдател”. Програмата беше абсолютно свободна територия. Правехме един час интелектуален продукт, върху който никой не упражняваше каквато и да е цензура. Пет минути преди началото на излъчване касетата със записа влизаше в телевизията и никой не знаеше какво има в нея.
Затваряха ни всички. И червени и сини.
С Димитри не сме кредитни милионери, не сме построили хотели на брега или кооперации в София, нямаме и частен “Плод-зеленчук”. Ние сме просто два стари състезателни коня, които все още не искат да слязат от пистата. А и както ми каза Кристо в последния филм, ние, артистите, не се пенсионираме. Ние просто умираме.

Какво є липсва на днешната телевизионна продукция? Не се ли чалгализира твърде много?

Липсват умове, идеи, смелост. Ние живеем в общество без идеи, унизителна африканска работа. Дано да не трае дълго.

Магията на обществото са умовете, те го правят независимо от ветровете това са ваши думи, леко перифразирани. Ценим ли ние българите, умовете и талантите си?

Не.

Ядрена ли ще бъде основната енергетика на бъдещето? Кое е по-голяма грешка със или без АЕЦ “Белене”?

Шестте реактора на “Козлодуй” бяха най-голямото технологическо постижение на България в 20-и век. Познавам десетки ядрени специалисти, имаме забележителни умове, влизал съм във всеки от реакторите и искрено се възхищавам от интелекта на този истински елит - нашата ядрена интелигенция. Те направиха България член на един световен суперклуб от неповече от трийсетина държави. Ако зависеше от мен, осемдесет процента от енергията би била ядрена. Както е във Франция, например. Надявам се, Бойко Борисов, който вероятно искрено иска да направи нещо за България, да не се превърне в гробокопач на българската ядрена енергетика. Би било непростимо.

Оптимист ли сте за съдбата на България?

България загуби 20-и век. Води твърде много войни. И започва колебливо, лошо 21-ви век. Не съм гадател, но не виждам ангела, който благосклонно да лети пред нас. Може би е поради старостта, може би очите ми да са отслабнали, но това е, което виждам.

“Америка - идеи за промяна” се нарича ваш филм отпреди 20-ина години. Каква е и накъде върви днешна Америка, Америка на Обама? Неизбежно ли ще загуби титлата Първа световна сила?

Когато прочетох първата книга на Обама, казах на Байерли, американският посланик тогава, че ако бях американец, бих гласувал за Обама. Но прибавих след това, не на шега, че Америка като расистка държава никога не би избрала афроамериканец. Байерли се разпали, започна да ме убеждава, че страната е готова да избере черен президент. Не познавам български политик, публицист, откровено казано - и писател, който толкова хубаво да може да описва живота си, както Обама в тази книга, а е бил само на 36 години, когато я е писал. Хиляда процента съм за Обама, наречете ме обамист, но мисля, че той ще се провали и няма да бъде преизбран. Прекалено ляв е за Америка. А и едно е да пишеш хубави речи, друго е да управляваш Рим. Бритиш петролиум, която трови Световния океан, ще го провали. Афганистан, войната, която ще загуби. Дик Чейни може би най-точно го охарактеризира, когато в едно интервю презрително подхвърли, че Обама не е от Голямата лига. Тези, които шеговито се наричат помежду си “Господарите на Вселената”.

С кого не успяхте да се срещнете? Кое предизвикателство все още ви предстои?

Имам още една-две тайни. Нека ги запазя.

КНИГИТЕ.НЕТ

Почина носителката на Нобелова награда Вислава Шимборска

ТЕСТОВЕ ЗА МАТУРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Георги Раковски | ГОРСКИ ПЪТНИК

СЪЩЕСТВУВА ТРАФАРЕТ

Стефан Пеев

АКТУЛНО.КОМ (чрез БТА): ПОЛИТИКИ, ОСНОВАНИ НА ИЗГОДА И ПЕЧАЛБА, ТРУДНО МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА, КОГАТО СЕ ЗАСЯГАТ ТЕХНИТЕ ЛИЧНОСТНИ ЦЕННОСТИ

Източник: АКТУАЛНО.КОМ (по информация на БТА)

ОТ КРАЯ КЪМ НАЧАЛОТО

Стефан Пеев

Икона „Св. апостол Петър“

КНИГИТЕ.НЕТ

СМЕШНОТО

Аристотел

ЗНАНИЕ И НРАВСТВЕНОСТ

Аристотел

РАЗБИРАЩО ОБЩУВАНЕ

Стефан Пеев

НОВИ ЗАГЛАВИЯ В КНИГИТЕ.НЕТ

A MUST HAVE (НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ИМАШ), ИЛИ КОГА НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО

Стефан Пеев

ПАМЕТНИК НА КНИГАТА В БЕРЛИН

ПРАШЕЦЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВЪПЛЪТЕНОСТ

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

Петър Берон | БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ

Теди Москов пред ДНЕВНИК.БГ: НЯМА ПРОБЛЕМ В СМЕСВАНЕТО НА ШЕКСПИР С ЕВТИНОТО

Източник: ДНЕВНИК.БГ

УИКЕНД ЗА ДВАМА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА УМБЕРТО ЕКО

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

THE JOY OF BOOKS

Източник: МЕГАВИДЕО.КОМ ОЩЕ Onewomanmarketing

КНИГАТА КАТО СКУЛПТУРА

Източник на информацията: ДНЕВНИК.БГ

Анита Хегерланд

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ Източник на видеоклиповете: YOUTUBE.COM

ЕТЮД

Стефан Пеев

Дойче веле: Родители, грижете се за децата си!

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев Източник: Дойче веле

В. „Марица“ | Тома Томов: Живеем в свят без умове, идеи и смелост

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА за в. МАРИЦА

Източник: МЕГАВИДЕО.КОМ
ОЩЕ
Onewomanmarketing

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на видеоклиповете: YOUTUBE.COM

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
Източник: Дойче веле