DON'T CRY

Психологическо консултиране?

2011-11-17T05:27:00.000-06:00

И така, какво е това психологическо консултиране?
За да пристъпим към психологическо консултиране, трябва да сме наясно какво е това.
Психологическото консултиране е специфична форма на взаимодействие с
клиента, търсещ помощ, насочена към решаване на различни, проблеми,
свързани с трудности в междуличностните отношения. Основното
средство за въздействие е организираната беседа.

Ако изпитвате постоянни трудности да постигате основните цели във вашия личен живот, тогава психологичното консултиране ще ви даде възможност да изследвате тези проблеми със специалист, който е обучен да оказва такава помощ, и да ви съпровожда в този труден път. Често се случва, че самото споделяне на болезнени преживявания пред някого, който е независим и който няма да ви осъди или критикува вече носи полза.
Психологичното консултиране може да бъде анализиране на вашите мисли, чувства и поведения. Това е активен процес, който ще ви направи способни да разберете по-добре трудностите, които срещате, ще повиши увереността в собствените ви способности, и по такъв начин ще ви помогне да достигнете до по-добро решение и по-ясна перспектива за бъдещето.

DON'T CRY: СЛУЧАЙНОСТИ

2011-05-06T13:58:00.000-05:00

DON'T CRY: СЛУЧАЙНОСТИ

2009-10-28T17:01:00.004-05:00

Понякога за миг или за по- дълго време ни се случва да "се скрием", "да избягаме" от всички и от всичко и най-вече от себе си.
Бягаме ли? Крием ли се? Или търсим.....себе си?
Там в "себе си" ли ще намерим това, което търсим или в общуването с другите? Онези "други", които ни карат да се съмняваме в себе си, онези "други", които ни "карат" да не се обичаме, онези "други", които ни обичат, а ни "карат" да страдаме.
Наше огледало ли са те -"другите"?
Те ли ни нараняват или ние сами го правим?
Допускаме го, защото не се обичаме достатъчно ли? Или защото ни е страх да вземем живота си в свои ръце, да заживеем с нашите правила, с нашите ценности. Страхуваме се, че няма да ни приемат с тези "наши правила". Страхуваме се, че няма да сме като "другите". А ние сме като тях- "другите"-хора. Имаме право да бъдем щастливи, дори и с нашите потребности.

Бягаме ли? Крием ли се? Или просто чакаме удачния момент, за да се покажем на  светло, когато прожекторите светят единствено за нас? Ами ако никога не светнат...за  нас?....

2009-09-29T17:14:00.005-05:00

Има ли втори шанс в живота?

Има ли поправителен изпит?
На всеки ли се дава или го търсим?

Това е доста интересен въпрос за всеки, който гони шанса и щастието си.

А когато ни се случи, да получим втори шанс, вярваме ли, че е реалност или се поддаваме отново на съмнение, поради страха , че можем отново да се "изгорим"? Шанс ли е това или измама, поредната бананова кора, на която може би ще се подхлъзнем в желанието си отново да бъдем щастливи. А ако го подминем, не рискуваме ли пропуснем онзи важен миг, който ще е основата за осъществяването на мечтите ни?
Усещането или знанието за нещата са тези, които определят действията ни? И ли и двете, балансът между тях?

2009-09-22T14:40:00.009-05:00

Толкова често ни се случва да правим или да се съгласяваме с неща, които не харесваме и не одобряваме. Толкова често ни се случва да се пречупваме и да бъдем това, което не сме.

Това ли е цената на успеха и щастието? И можем ли да ги получим, ако сме заложили себе си в замяна? И щастие ли е това? Или може би ще намерим "новото" себе си? И тогава вече ще ни радват и правят щастливи други неща.....

Подменяме себе си, или това просто е един по-лесен начин да съществуваме, да виреем и да оцеляваме, спазвайки норми и правила, които не са ни по вкуса. Даваме шанс у нас да узрее едно фалшиво "АЗ", което да ни води натам, където трябва да вървим, а не където ние желаем.

Трябва ли да спазваме кодекс, който не е нашия, за да се впишем в общността, която също не е нашата? Защо го правим? Защо губим единственото ценно, което имаме-СЕБЕСИ.

Животът е ходене по въже-трябва да преценим мястото, до което искаме да стигнем, стъпките, които трябва да направим, и да намерим силата да ги извървим. А публиката...... Тя винаги се сменя и винаги е с нас и ръкопляска, когато сме силни и когато можем.

СЛУЧАЙНОСТИ

2009-08-19T17:01:00.004-05:00

Замисляли ли сте се понякога, дали сте случайност в живота на хората, които обичате и които ви заобикалят. И дали срещате тези хора случайно?
"Всяка случайност е форма на необходимост"? Случайни ли са хората, ситуациите и всичко останало.
Повтарят ли се сходни събития в живота ви, за които трябва да вземете решения? Само времето и хората са различни. Но ситуацията е същата, като онази, в която бяхте изпаднали преди години, двоумихте се, може би, но взехте някакво решение за разрешаването й. Сега обаче пак се случва, същата ситуация и пак няколко пътя за разрешаването й. По кой път ще тръгнете? По онзи трудния, неутъпкан, черен път, който все пак познавате или по лъскавата магистрала, която предлага комфортно пътуване, в която обаче се съмнявате?
Случайна ли е ситуацията, в която за сетен път се озовавате? И защо се случва отново?
Удовлетвори ли ви миналия път решението, което взехте?
Доволни ли бяхте от него?
Дали сега не ви се дава шанс да се поправите в избора си?
Да промените живота си? Да му дадете друг ход? Да бъдете по - доволни от себе си и от решението си и дали не трябва да научите нещо ново за себе си с тази СЛУЧАЙНОСТ?
Искате ли нещо-можете го!

ЗА ЛЮБОВТА

2009-08-19T16:18:00.006-05:00

Любовта е онова прекрасно чувство, което ни гъделичка когато сме влюбени, изпълва ни с омая, прави ни щастливи, усмихнати и по-добри. Любовта е онова, което ни кара да дишаме, да се усмихваме и да се радваме. Любовта е онзи прекрасен дъх, който изпълва тялото ни с енергия, единствено необходима на цялото ни същество. Тя ни кара да виждаме малките буболечки, повея на вятъра, ситните листенца на невена. Тя е онази възбуждаща сила, която ще вдъхнови художника да рисува шедъовьр, а поета да сътвори най-прекрасните слова в стиховете си.
Любовта е навсякъде. Обичайте и бъдете обичани! Давайте и взимайте любов с пълни шепи!
Творете любов, усещайте я и я излъчвайте! Тя е светлината, която огрява и най-тъмните ъгълчета на душата ни.
Влюбени можем да бъдем в прекрасен човек, който сме срещнали. Влюбени можем да бъдем в живота, в красотата на природата, в звездите.
Срещали ли сте хора, които твърдят, че не могат да се влюбят, че не могат да обичат? Вярвате ли им? Възможно ли е да съществуват? Възможно ли е в техния организъм да липсва основната жизненоважна програма - любовта? Аз не вярвам. Мисля, че всеки се нуждае от любов - да дава и да получава. Може би не знаят как да дават? Може би се страхуват, за да не бъдат ощетени? Но тези хора не знаят, че когато не даваш любов, няма как да я получиш. Когато дават пресметната "любов", те получават двойно пресметната обратно към себе си.
Не знаят, колко е прекрасно да разпръскваш светлината на любовта от себе си, да я даряваш безвъзмездно. Когато можеш да го правиш, ти си безкрайно щастлив и окрилен. А когато получиш такава любов в замяна на твоята, тогава - щастието е безгранично и неописуемо. Тогава летиш и се рееш в простора на чудесата.