Как да спрем гората да се разлиства!

Outfit - Thank God I Was Dreaming (Official Video)

2014-01-28T15:25:00.001-08:00

Женският мазохизъм

2014-01-07T00:00:00.000-08:00

Това е нереално, разбирате ли?! Как може да си модерен човек, или поне да не мислиш като средностатистическият глупак в днешно време и въпреки всичко да отричаш това, което ти е присъщо.

Болно ми е да смятам, че макар в тази комедия на човешки истории аз съществувам. Имам възможността да кажа днес "ебете си майката, вие и всичките ви "предизвикателства" и да си ходя и да търся своя късмет", но въпреки всичко, защото понякога съм романтик, искам да вярвам, че може да намеря просто човек, с когото мога да комбинирам полезното с приятното. Ядосвам се, че в 2 през нощта мога да намеря в себе си тези думи, защото съм принуден да говоря/пиша за тези неща, но просто съм разочарован и разяден от факта, че съществуват хора, които осъзнават реалността около себе си и въпреки това не искат да бъдат щастливи. Това за мен е непонятно как може да съществува в нашият "модерен" свят.

Текущо седейки в леглото, докато "празнувам" моя имен ден, както и на адаша, си ги мисля тези тежки истории. Искам да повярвам, докато слушам чалга от съседната стая, че може би си измислям поредния "филм", но според мен там някъде съществува някое същество, с което може да прекарам невероятно времето на така наречената "Земя" и в същото време да не се променя като човека, който съм днес. Защото, както каза някой, "не е същото, когато хората се променят". Промяната на една "двойка" е нещо тъпо, както много биха опровергали. Защото те ще кажат "намираме човека, заради когото трябва да се променим", но аз не мисля че това е правилният начин. За мен промяната на това, което съм, с човека, който съм бил, винаги е било толкова много болезнено, след определено време като съм теглил чертата.

Както казвам, винаги е хубаво да вземеш едно добро качество от един човек с когото си и да го приложиш към себе си, но това не означава да се пригодиш към този човек, а да осъзнаеш някакво качество и да го направиш свое.

И да се върнем към женския мазохизъм, който изпитах тази вечер и продължавам да твърдя, че въпреки простащината си, понякога съм доста културен. Невъзможно е да съществува това нещо. Да имаш някакво макар и не чак толкова сериозно желание и по никакъв начин да не получаваш нито позитивизъм нито негативизъм от него.

Искам просто да кажа, че тази година, въпреки тъпото прекарване на Нова Година, постигнах съгласие със себе си, че може би трябва "просто да се чувствам приятно" и мисля, че намерих другар в това си лице. Но другар означава доста неща и всеки го възприема по различен начин.

Другар означава толкова много неща. Другар е човекът, с когото изпиваме половин бутилка 12 годишно уиски. Другар означава човекът, пред когото се отпускаш и можеш да се чувстваш човекът, който си, а не параванът, който представяш по цял ден. Това понякога е толкова успокоително, защото можеш да се чувстваш свободен без да имаш никакви задръжки с този човек и можеш просто да бъдеш себе си.

Аз имам една зарибявка понякога и това е да разбера как мисли един човек. Да, това понякога е доста грубо, но понякога те кара все повече и повече да разбираш един човек. И в навечерието на имения си ден, в който хората ми казват, че не зачитам тяхното мнение, аз искам да кажа, че просто понякога съществува този кратък момент, в който ти се преобръщат червата, но то не е защото ти се драйфа от алкохола, който си приел, а защото искаш просто да ти е приятно с твоите приятели и с твоите другари...

Нещо за някого

2014-01-01T11:53:00.000-08:00

2014 претръпна поредният ден, който ни показва, че имаме още 365 дена, в които трябва да се сблъскваме с живота и може да го категоризираме просто като събитията на 2014 от нашия живот.

Carrefour 10% отстъпка, 12 годишно уиски, кибик, покрив, кал, лаещо куче, което го обучават с кашкавал, лате, сестра, стар филм, сандвич с шунка и топено сирене. Това са моите 24 часа.

Хора пред касите, майки снимащи децата си на фона на лампи и Мол. Като цяло тъжна и комична история. Преди да започнат тези 24 часа се колебаех накъде да тръгна - хора, които ще ме дразнят и ги познавам, или да се пробвам с такива, които не познавам, но все пак ще успеят да достигнат нивото на дразнимост.

Не знам защо, но напоследък съм почнал много да се дразня на хората покрай мен. Някои казват, че просто съм социопат, други че съм "вдигнал" нивото. Съмнявам се да е което и да е от двете, а даже може и да е третото. След като избрах "новото" се запътих към 10% отстъпка, които разбрахме че ги има, чак когато бяхме на касата. Ако бяхме разбрали преди това, сигурно щяхме да сме с още една бутилка 12-годишно, доколкото е възможно да си купиш хубаво уиски от магазин за хранителни стоки (доста снобско, ще кажат някои почитатели на астрологията, които са сметнали как са подредени нещата на 30 януари 1989 в 17 часа следобед). Истината е, че просто се отдадох на момента и не очаквах нищо, тъй като е истина, че хората са "щастливи" малко повече покрай тези празници, но някак си наистина е доста тъжно това. Не може ли коледа (да, написах го с малка буква) да е на 1 юли или 1 август. Така би било още по-добре. Явно наистина някой голям маркетинг специалист наистина си е свършил работата като е разбрал, че в тези студени месеци на депресия трябва да има нещо, на което хората да се радват да отдават времето и парите си. След кратка опашка, малко алкохол и 10% отстъпка се прибрахме по домовете, защото както знаете е хубаво човек да се изкъпе преди да посрещне новата година. Доста необичайно тази година беше едва вторник срещу сряда и сапунът от неделя беше още по ноктите ми.

След кратка подстрижка (на брадата) трябваше да припалвам до гарата и да взема няколко приятели, които отиваха на Ловешко парти. Доста странно се почувствах, че ги оставям някак си на майната си и няма да може да споделим болката на черните ни дробове заедно, но какво да се прави. Човек трябва да среща нови хора и да вижда, че глупаците не са само покрай него а ги има и по другите улици.

Кибик, таван, липса на асансьор, голям хол, мезонет. Доста приятно апартаментче. Доста странно, а-социален играч на бордови игри, който се беше подстригал до кожа само наполовина, програмисти от всякакъв тип (wanna be dandy, nerds, grumpy rock people, funny feng shui people), българин-австралиец, който говори с акцент български и аз - простото тестерче. Дам, тъй като бях страничният там, реших през по-голяма част от времето да си говоря с всички момчета на 'г-н', някои накрая към 5 сутринта, като ги удари по-сериозно алкохола, малко се засегнаха, незнайно защо. За съжаление българинът-австралиец нещо ми създаде фен клуб и беше доста странно. Както казва един приятел - "Иване, в какво си се забъркал!?". Ако не друго, поне от човекът разбрах, че не било много здравословно (повече от нормалното) да се пушат ментолови цигари. Така че, мъже, не ги пушете, въпреки че и другите все едно имат витамин С, за да са "по-хубави". Оказа се, че на новогодишната забава хората, които си бяха с приятелките, бяха много по-приятни за кибик, отколкото всички останали, което е доста странно, но явно хората са искали малко да се пооткъснат от стандартното напиване и да се забавляват с другите.

И към 5:30 нещо купонът замря, парти хората с приятелките си заминаха и останаха само закоравелите кибици. Изнерви се нещо ситуацията, без даже да съм виновен, май на хората им беше писнало да им говороя на "г-н". И бодро си тръгнах към нас и ме прониза проникновението за поведението на хората и как те се държат към останалите хора. Стана ми доста забавно, че явно някои хора обичат да се усещат като нужни, за да помагат на други. Комплексът на майка Тереза май се казваше (странното е, че не успях да намеря сносен линк за това нещо). В общи линии имаш фиксидея да помагаш на хората и изпитваш нужда да ти искат помощта. Дали е така за дадени хора не е ясно, ама ме осени въпросната мисъл в 5:30 сутринта. Зарадвах се, че съм разбрал защо дадени хора се държат по този начин и си обясних доста неща, но най-вероятно може би просто съм бил подвластен на алкохола и колкото и добре да ми е звучало тогава, може да е пълната глупост. След като преосмислих поведението на дадени хора, реших, че все пак трябва да си допия. Открих, че е доста трудно да си хванеш такси в 5:30 сутринта на нова година в София, всички бяха заети или извикани или просто не покрай мен. Но открих един чичо който ме метна до Княжево, за да може да си допия с Ловешките пияндета.

И така, след купища хора на нова година, успях да се прибера в скромната квартира на разсъмване. За съжаление се сетих, че на 2-ри януари съм на работа, което никак не ме зарадва. Ще трябва да потъна отново в ежедневието, което ме уморява доста. В крайна сметка не знам кое е по-зле, хората, които ме дразнят, или работата, която ме прави на картоф всеки ден. 24/7 - ужасно е да си в такъв режим, жалкото е, че докато ви пиша тук трябва да отметна малко работа, но тъй като в New Year Resolution-a, който така и не направих пише, че трябва да се забавлявам повече, ще си легна и ще оставя днешната работа за утре.

Сблъсъкът между поколенията

2013-12-25T00:00:00.000-08:00

Коледа е, 2013.

Един приятел ми обяснява как е възможно хората да изпитват една радост само като настъпят коледните празници. Наистина доста смешно, че се получава така. Прибираш се около 20 декември и бързаш за родния край с надеждата, че там сега е по-хубаво, весело и приятно от нормалното. Тъжната истина е, че няма абсолютно никакво значение дали е 20 декември или 20 юни. Единственото нещо, което се различава от тези дати, е количеството хора, които присъстват на въпросното място.

Видяхме ги най-различни тази година - набор ‘80,’82,’85,’88,’89 и т.н. та чак до ‘94 които си бяха в топлият роден край. Прибрали се при майка,татко, баба или дядо с цел малко да се видят с роднини, да похапнат топла и домашно сготвена храна. Да се радват на Коледния момент.

И гледаш всичките тези випуски на едно място. Доста забавно, или както казват други ‘Нека содомията започне сега!’. Да, заведение, което по принцип при повече от 50 човека става страшно, имам чувството, че бяха 200 онази вечер. На терасата даже беше приятно, защото хората се топлиха с дъха си, защото бат Гари просто го мързи да даде някой лев за отопление на терасата. Нали трябва да се печели от надценката, не от оборота (доста друга тема е това). И човек онази вечер можеше да види буквално всякаква тъжна паплач. Всеки отишъл да се напие, да се види с “познати” или просто да покибичи. Е, ние бяхме от последните. Кибичехме и се забавлявахме по средата на содомията.

Истории всякакви през онази вечер. Хората се откриваха за първи път, по няколко пъти. Ветерани и младши шофьори - всички те обичащи белия кадилак. Радваха се на преоткритото си приятелство като не виждали се 20 години братя. Странни хора се запознават с нови странни хора, които са виждали толкова много пъти, но винаги някак си имената им са им убягвали един на друг, та си стиснаха ръцете за първи път след толкова много разменени погледи.

Въобще, весела пародия на чудаците! Живи и здрави.

Просто едно приятно прекарване за един просто ей така човек

2013-11-20T00:00:00.000-08:00

Поредното удивление на човешкия живот. Това изпитах миналата седмица във вторник.

След четири дена нон-стоп работа до 20:30, разбирайте събота, неделя, понеделник и вторник (за петъка просто не съм сигурен) получих SMS от една девойка. По принцип може да се окаже, че аз съм активен в тази мнима комуникация между нас. Но последно с нея бяхме се "разбрали". Под "разбрали" разбирайте не толкова приятно за мен :).

И получавам аз това съобщение със скромният текст "Iskash li tazi vecher vtornishko suare?" (на латиница, надявам се, можете да четете, все пак сме в България). И аз видимо уморен и учуден еднвременно от това предложение, отговарям с "Да". И се разбираме за 20:20, някъде по улиците на София.

И както се досещате и този ден приключих след 20:30, та се обадих на въпросната девойка, тъй като наблизо има метро, да мине покрай офиса и да ходим нанякъде. Странното е, че се съгласи, а тези от вас, които помнят кога е бил въпросният минал вторник, можете да се сетите, че беше завиден кучешки студ. И аз наум си викам, ебаси точната мацка, разбра ме от първия път.

Дойде, слязох, видяхме се и избухна с предложението "Ами аз имам домашно вино в нас. Искаш ли да пийнем?". Рязко светещата оранжева лампа в главата ми стана червена, но въпреки всичко и умората, не се чувствах някак си притеснен. Качихме се в колата и въпреки че и дадох шанс да се измъкне, като казах, че може и в Студентски Град да отидем, получих отговора на мълчанието.

За мен беше една от най-приятните и разпускащи вечери напоследък. Вечер, в която просто говоря и дискутирам, а не просто да пием някъде. Странното е, че тук не успявам да съм циничен, ироничен и просто простак, а опитвам да бъда просто себе си. Това е доста странно за мен, по принцип не съм такъв човек, питайте когото искате. Радвам се на тази вечер, между другото. Хората са започнали да забравят някакви такива моменти според мен. Даже и тези, които наистина се опитват да твърдят, че имат такива.

Какво трябва да направим преди да сложим саксиите?

2013-11-18T15:12:00.001-08:00

Ето нещо старо писано още през лятото, което открих току що...

Да си отгледаш саксия с Нещо. Желанието да достигнеш такъв емоционален повод предполага, че вече си човек който е достигнал определено социално и психически стабилно положение. Но всъшност засаждането на една саксия е самата награда за дългият път който сме извървели и нещото което трябва да се замислим е "Направили ли сме всичко преди да засадим тази саксия с Нещо?"

Не казвам, че съм достатъчно зрял и улегнал както биха казали други пльошковци на моята възраст, но наскоро се замислих какъв е тоя път на "извисяване". Сега да не говорим с метафори и други bullshit-и както обичам да се изразявам. Ситуацията е такава. Имам решение което мисля да взема за себе си. Но не съм извървял до края други неща преди да взема това свое решение и ме плаши, че ще ме гони този въпрос цял живот. Защото както се казва "като си се хванал на хорото, ще го изиграеш." Е да де ама аз онова хора спрях да го играя не, защото не исках, а защото ми казаха, че трябва да спра да го играя. И въпреки, че съм убеден в решението което искам да взема, не съм прекалено сигурен какво можеше да се случи, ако бях изиграл до края онова хоро. Може би нищо няма да се получи, може би пак ще стана емоционален картоф както обичат да казват някои, но просто ме глозга от вътре.

И затова смятам, че още не мога да си сложа една саксия и да си посадя Нещо. Защото това Нещо е култивираният вид на твоя емоционален опит, да го наречем, за по академично. Ти реално погледнато ще посадиш нещо което не е цяло и нецялото като порасте не може да стане качествено. И съответно саксията се пука вътре всичко умира и се връщаш на отправната точка да събираш и дозалепваш този емоционален опит.

Въпроса е, че за онова хоро дето ви разправям малко ме е страх, защото нали всички мъже сме много страшни ама като има кой да ни бръкне в гъза и изведнъж ставаме много емоционални. И ме глозга ли, глозга през последните седмици.

Искам просто разбера, за да съм си спокоен, така да се каже. Не искам да имам нищо, просто искам да разбера - защо. Точно това хоро ме притеснява, защото там просто спря. Тази липса на логическо обяснение в изоставено хоро, ме влудява.

Точно това исках да питам онзи ден като те видях на терасата, но някак си ситуацията не позволи...

Градски Легенди: Една осакатена забивка

2013-04-20T10:36:00.000-07:00

Здравейте,
Искам да Ви представя своят текст и една попреработена версия на "Историята за Сакатата", която беше четена от БГ рапъра Feel(който за пръв път чух тогава) на 10.04.2013. Историята участваше в един event в Sofia Live Club организарн от "Пощенска Кутия за Приказки" и темата бе "Градски Легенди". А ето го и самият текст:

Ноември месец е 2011, доста емоционален драматичен момент през тази година. Случката, за която ще ви разкажа се случва седмица след като се разделям с едно гадже доста мелодраматично. И нали си имам приятели, които искат да ме накарат да се чувствам добре, решават седмица след раздялата да ме заведат в Студентски град да се “разведря” малко. Четерима сме - аз, един приятел (който не се трогва много от емоционални драми) и една двойка, които понеже са двойка, можете да разберете, че се трогват от драми.

Влизаме си ние в заведението и решаваме, че ще играем една, две джагички с момчетата, а момичето остава да пази масата със своите 40~50 кила. И явно сме се забавили повече от 20 минути, защото след като се върнахме на масата почна да мрънка и да се обяснява на приятеля си, че е чакала прекалено много и малко се беше изнервила. И двойката нещо почва да се кара докато аз си се“разведрявам” - все пак е петък вечер. Междувременно - единият отива до тоалетна, другият се ядосва и хвърля някакви ключове и си тръгва. Връща се момичето от тоалетната, приятеля и го няма, ядосва се и тя си тръгва, а аз си се “разведрявам”.

Почвам да се притеснявам за двойката и звъня на момичето. Оказва се, че онзи се е прибрал чак в Младост в квартирата си, а мацката тича след него ама той не и отваря входната врата и можете да си представите дали се е притеснила и леко подсмърча докато я проверявам по телефона. Хващам си аз таксито и тичам към Младост да помагам на неразбраната любов на една двойка. Стигам и по случайност след като ми се оревава рамото от девойката, някаква мацка влиза във входа на блока и ни отваря вратата. Качваме се пред до квартирата на приятеля и ама той се е барикадирал и не иска да отваря и да отговаря, явно защото ме вижда пред вратата и аз само чакам да ми се появи и да го “разведря петъчно”. Решавам, че трябва да се махам, защото няма да отвори вратата докато съм там и да се прибирам към Студентски, защото моя човек си ме чака да си разведряваме - петък вечер е в крайна сметка. По стълбите надолу чувам, че вратата се отваря, двойката си вика един на друг после се обясняват, че се обичат, после почват да реват и вратата се затваря. И с мисълта, че явно всичко е точно и ще се сдобряват по възможно най-правилният начин се отправям към чашата на бара която ме чака заедно с моя човек в Студентски град.

Таксито ме закарва до входа на заведението и вече си отдъхвам, защото няма да ми се надува главата с емоционалните драми на двойката. И докато влизам виждам един колега от университета с който не съм се засичал от 2-3 месеца. Почваме да се прегръщаме и да се обясняваме в любов един на друг, по мъжки разбира се. И точно тук идва тънкият момент на вечерта. Докато се прегръщаме с колегата, се заглеждам на заден план към една мацка седнала на конче(или щъркелче, зависи от кой край на България сте, но нека просто да го наречем бар стол). Гледам аз на заден план стои една мацка на един бар стол. Черна рокля, голямо деколте, червена коса. Абе яка си е мацката, а аз на ли си падам по деколтетата и червените коси, но само пълните деколтета. И забележете гледаме се повече от 5 секунди, което означава, че няма никакъв начин всичко това с оглеждането да е случайно. Знаете ги как са тези неща. И запътвам се аз към мацката с ясната мисъл, че май е време да разпусна наистина.

Отивам аз при нея вежливо да я заговоря и разпитам какво прави. На културен се правя, все пак, първото впечатление си е важно нищо, няма значение, че мацката изглеждаше леко пийнала, а и все пак и аз вече наваксвах. И се оказва, че момичето е втори курс, учи право. Две от две си е доста добре. Поговорихме се това и онова, аз се опитвах да бъда максимално забавен, все пак да не забравяме, че съм емоционален картоф, седмица след раздяла. Та решавам аз да я оставя малко и да не я товаря много и да се върна малко при моя човек. По-късно повече ще зарибявам, а и не мога да си кажа всичките забавно тъпи лафове на един дъх.

Минава някакво време, не много дълго и в заведението в Студентски както можете да се досетите всички вече са си пръснали кофите и е навсякъде по стените. Скача се, пие се, а аз се мъча да зарибявам. И докато отивам пак към мацката, всички покрай мен си танцуват доста и решавам, че трябва да вкарам “атрактивна” оферта, все пак ми викат “гъвката Панда”. И отивам аз при нея, а тя си намества нещо бюстието докато е на стола и той леко се разклаща. Решавам отново да се правя на забавен и и подмятам “Леко да не се разпаднеш”, тя видимо не хареса моята “галантна” шега, шанс. И решавам да влезна с нови сили с репликата “Добре де, ти цяла вечер стоиш на тоя стол с приятелите си, няма ли да станеш малко да потанцуваш” и тя моля ви се знаете ли как ми отговаря...”Ми аз дойдох в заведението с инвалидната си количка”

Сещате ли се за онези моменти, в които правите нещо и после се сещате, че просто няма как да сте постъпили като пълният идиот? Е аз бях така също само, че умножено по десет. И брадата ми рязко порасна, състарих се с около десет години, но се завърнах в света на живите като пълен пич и продължих да си общувам с младата кандидат-юристка с деколтето, седяща на бар стола. И след като учтиво размених няколко теми с мацката, се връщам при моя човек. И той моля ви ми разправя, че докато сме идвали в заведението първоначално, мацката била влязла в заведението с приятелите си и всички я огледали с почуда обстойно и най-смешното,защото нали е била 4х4, а аз глупакът даже съм бил там ама явно съм си блял като пълен идиот. Естествено моят човек, също я беше видял ама си ме гледаше докато аз “зарибявах” и ми гледаше сеира и ми се смееше.

Доста сконфузна ситуация какво да ви кажа, нямаше нищо което можеше да ме озадачи повече от това. Седмица преди това се разделих с една гадже, сега се забивам с момиче в инвалидна количка, а седмица по-късно ме уволняват от работа. Абе хубава картинка, представете си емоционалното дъно и аз под него. Както и да е аз не съм човек който лесно се депресира, но определено си имах хубави стимуланти по това време. Мина известно време и се добавихме в Facebook и Skype с мацката. Писахме си на философски теми, май. И по едно време, не знам защо му щуква идеята, че аз май трябва наистина да си продължа да се зарибявам с нея. След срещата в бара, я каня на кафе. Тя естествено приема, все пак съм приятно селско момче. Разбираме се да се видим в Студентски град, все пак е зима и е студено, а тя няма зимни гуми. Гледам да не се издъня и да не вкарам някой друг обиждащ лаф, защото понякога може да бъда ненужно груб ама на мен си ми е смешно, сарказмът и черният хумор трябва да са си на ниво. Минава кафето и аз решавам да се пошегувам и да повдигна тема, пиене на вино. Тя пак приема, в Студентски град естествено, в нейното общежитие, по нейно предложение. И отивам аз, говорим си, пием си, приятна обстановка, оказва се че мацката кара кола, вярно автоматик, ама кола, просто малко са и слаби краката.

Романтиката си върви доста добре, шокаладеца и виното също. И по едно време тъкмо си помислих, че нещо може да се получи, все пак прекалено много романтика ще ни натежи много. И тя ми се включва, че всъщност съм много сладък, но има някакъв пич с който не знае как се развиват нещата между тях и въпреки, че съм и много приятен и харесва времето прекарано с мен, не е сигурна какво да прави с мен. Стандартни женски работи. И така дами и господа, знаете ли къде бях? Емоционалното ми благосъстояние беше доста стресирано - как може да има такъв случай като моя и се беше на дъното, но не точно там, а под тинята, лайната, амстердамските велосипеди и аз под тях гледайки едвам през някаква пролука нагоре към светлината. Току що бях отрязан, часът беше 12:30 след полунощ и единствено което ми дойде да и кажа беше “Е добре бе не можеше ли поне 1 час по-рано да ми кажеш да се махам, поне да си хвана градския транспорт.”

Из катарзиса на една панда

2012-08-17T05:41:00.000-07:00

Здравейте нечетящи хора,
Няма да ви питам как сте, ами като видна кифла ще си позволя отново да говоря за нещата които си мисля на цигара, докато си лежа на терасата.

Колко е забавен човешкият мозък е едно от нещата които ми идват в момента. Как не може да преценява кое е добро и кое е лошо за него стига да има с какво да се разсейва. В момента имам няколко чернови които не съм пипал или довършвал през последните месеци. И сега си харесах думата катарзис която ми изникна като съществуваща в главата. Тъй като липсата на висшето ми образование не ми позволи да знам реалната функция на тази дума се разтърсих в невероятният http://www.wiktionary.org/ , за да си дам по-качествено обяснение. И то беше следното(оставил съм го на английски защото в българската версия няма такова нещо):

Noun

catharsis (plural catharses)

(drama) A release of emotional tension after an overwhelming vicarious experience, resulting in the purging or purification of the emotions, as through watching a dramatic production (especially a tragedy). Coined in this sense by Aristotle.
Seeing the hero's catharsis helped her deal with the loss of her parents.
Any release of emotional tension to the same effect, more widely.
A purification or cleansing, especially emotional.
(psychology) A therapeutic technique to relieve tension.
(medicine) Purging of the digestive system.

Ще се придържам към точки 2,3,4 и 5 тъй като другото някак си не е акуратно към ситуацията когато говорим за човек и катарзис.

През последнити две седмици не ми се случиха някакви кой знае какви душевни промени, но имаше някакви много странни за мен прояви на емоции и отношение и т.н. абе импулсивна работа като цяло. Знае ли една панда, какви ги говори, но си беше странно.

Имаше Тенекия, Успокоение и Изненада и всичкото това срещнато в три различни човека по-време докато бях с максимално изпънати нерви. Иронията бе, че това започна докато още бях в отпуска. Но какво да правим, Онят(Из Дебневските граматични извори) отгоре постоянно обича да се наслаждава на иронията, ако всъщност изобщо е там.

И сега незнам как се чувствам, но някак си като на кръстопът на личността или може би Петте кьошета или Петолъчката.

Като видя Тенекията направо полудявам и искам да имам личен пистолет и да се свършва. Но понякога просто не мога преживея фактите за нещата и не искам да се свършва. Затова карайки с колата покрай познатите места търся успокоението което никога не намирам.

Търсех нещо случайно, а открих Успокоението, което не ми помогна да прочета Пауло Коелю и да преосмиля мирогледа си за света като видна кифла. Но някак си това лице ме кара да забравя всичките негативни емоции и да се отдам на момента. Но заетостта просто е на максимум и незнам как да процедирам там освен да чакам.

И намерих Изненадата там където не съм я очаквал. В нещо познато което последното нещо което бих очаквал е изненада и то приятна. Като най-интересното ми е, че Изненада ме накара да се замисля за всичко досега и да се отдръпна от всичките ми драми и истории.

Но точно сега стоя на тия пет кьошета, защото там някъде ме чака моя Егоизъм и моето Благоденствие. Въпроса е ако хвана някой от горните пътища с кое точно мое ще се пресрещне?

Именно заради това ми хареса таз вечершната дума катарзис, защото май наистина освободих емоционалното напрежение, но въпроса е "Накъде сега?".

Съизмеримостта на Щастието?

2012-02-04T16:47:00.000-08:00

Голям ден е днес. Денят преди Нова Година, пазаруване и кафета. Пих си шоколад и ромче в родният пъб. Поприказвах и се поразходих из студа с приятелите. По пътя към вкъщи си пуша и гледам звездите мислейки "май бях забравил да поглеждам небето над мен". А си е красиво. Зимното небе изпълнено със звезди. Красота и фасове. Дръпвам тъпият фас и си плюя гледайки нагоре. В крайна сметка съм ебаси идиота, че изобщо паля и май ще трябва да ги спирам, нищо че почнах едва преди 2-3 седмици. Оставяйки кутията с двете ми последни цигари и запалка върху коша за боклук си мисля "Как всъщност хората измерват своето щастие?"

Това според мен е много труден за някои и много лесен за други въпрос. Как хората които са имали много разбират, че са щастливи? Имал си сравнително порядъчен живот. Парите не са били чак такъв фактор. Семейството те подкрепя, но дали всъщност си бил щастлив? Как човек който има, може да разбере, че е щастлив даже щастието да е пред него? Аз лично, макар и според някои хора да съм доста просто момче, съм изял доста лайна. Наложило ми се е да порасна от малък. Имало е моменти на студ, имало е моменти на преяждане(което е ясно за човек който ме познава), но в крайна сметка винаги ме е бутала мисълта, че съм тук и сега и трябва да се радвам, а и съм го правел.

Въпреки, че бях забравил в последните месеци сега си припомних как се ценят малките неща. Сещам се, че когато имах пари само за една бира и хапвах от мусаката на мама приятелите ми бяха голяма радост. Когато се прибирах от запой се заглеждах в звездите и си викам "ебаси якото". Нямал съм РС, нямал съм smarthphone имах си просто звездите и приятелите и съм бил щастлив. Ми хората които са имали всичко това как са разбирали, че са щастливи. Как са се научили да усещат щастието.

Как трябва да оцениш въпреки всичко което имаш покрай себе си, че си щастлив? Парите ли са щастие? Хората ли са щастие? Аз хлапака който никога не е имал приоритети и съм карал всичко наведнъж, щастлив ли съм? Може наистина, човек трябва да прави нещата едно по едно (цитирайки човекът с очила и усмивка макар и страшна понякога). В опита си да правим някакви неща не забравяме ли къде отиваме понякога? Защото аз май съм. Забравих какво е да цениш простотията на приятелите, колкото и да те дразни тя. Защо трябва да се примиряваме със слабоумието на партньора ни само защото мълчи и не товари? Защо трябва да муфтим хората и да си гледаме кефа? Защо сме мазохисти и се оставяме да ни мачкат, уж мислейки по този начин съществуваме? Това прави ли ни щастливи?

Това е поредната статия в която просто ми идват някакви неща за всички вас които познавам и които не. Защото си мисля, че има и други там някъде които може се сблъскват с част от тези въпроси. Незнам дали вие сте щастливи или не. Незнам дали искам да знам за вас или не. Незнам дали съм щастлив или не. Знам, че поне съм тук и сега. Знам, че утре с моите приятели които ме търпят и които и аз ги търпя ще седнем на една маса. Ще си сипем в чашката и ще си кажем "Наздраве". Знам, че с тях аз ще се чувствам жизнен. Незнам как да измеря щастието, но знам как да ценя нещата, а и хората.

Силата на родовото място

2011-11-27T13:12:00.001-08:00

Денят е събота, часът е 5:20 сутринта. Ставам си аз и почвам да си стягам малко дрехи и други неща и да ги слагам в раницата си.След 30 минути един приятел ще мине да ме вземе и ще потегляме за родният град. 6:10 малко разговори, малко RedBull и двата часа път почваха да се стопяват. Към края вече се по-уморихме от разговори и всеки почна да си гледа през прозореца(шофьора естествено гледаше напред). Оставаха ни 30-40 км път и слънцето, лека по-лека изгряваше и едно чувство на успокоение започваше обзема, но не знам дали беше, защото бях спал малко или защото се прибирах вкъщи.

Не знам защо родното място ме успокоява толкова много. Все едно този град съм го "завзел" в моите представи и той вечно ще бъде мой. Тук ще намирам своята крепост в която 18 години съм градил своя характер. Тука ще намирам упокоението в празните улици. Просто не знам защо се чувствам така. Може би защото по-малкият град има по-малки проблеми , а може би не.

Мислех си, че хората които оставих тук, когато отидох в "големият" град са "мега зле" заради своя избор. Може би е така за част от тях, тези които не успяват да осъзнаят основните работи. Но се оказва, че има хора които виждат истината за родовото място и ценят това което то им дава. Може би не знаят и осъзнават напълно? Но аз виждам как то им дава сила, дава им спокойствие и отчасти хармония. За малкото време което прекарвам тук и аз усещам тези чувства. Да тук има много тъпи хора, но като теглиш чертата всичко е по-добре, отколкото в "големия град".

Според мен наистина мястото откъдето е "кръвта ти" ти дава сили. Не казвам, че ако не си там няма да оцелееш, но все пак. Да може би е защото си създавам някакво разнообразие заради това, че се прибирам вкъщи и от там идва тази лека еуфория от случилото се, но все пак вярвам че родовото място те зарежда по някакъв начин.

П.С. Или може би именно защото е малък градът и е по-малка разбивка на големия световен шит и се чувствам като в малка лудница и тогава прибирането вкъщи наистина е "терапевтично"

А на времето беше...

2011-11-16T15:40:00.001-08:00

На времето беше интересно, а и сега е донякъде. Като махнем от гледната точка лайната които ежедневието ни обсипва. Но в тази приятна леко пиянска вечер аз няма да Ви занимавам с екзистенциални въпроси от типа, защо ББ ще прати тази държава на майната си, за добро. Ще ви говоря за трепета, възбудата и възхищението. Нещото което един подпил човек изпитва докато слуша красива музика.

Казвам красива музика, защото няма такава вече или ако има тя е някак си, някак си странна. Красива по своему, запомняща се, но едва след няколко месеца Duck Sauce - Barbra Streisand почва да ви омръзва нищо, че подсвирквате активно докато я слушате.

Истината е, че вече няма достатъчно нови песни които ви карат да се замислите за това: Кой сте? Къде сте? И какво правите тук и най-важното, за кого? Най-доброто което съм слушал и ме е накарало да "заподскачам" и да се замислям са били именно тези две три песни през последните месеци: OneRepublic - Mercy и Arctic Monkeys - Brick by brick; Suck It And See. Иначе те са неща които ме държат леко "зарибен към днешната" музика.

Но да малко са групите които вече стават за нещо. Нещата които могат да ни трогнат в музиката вече са супер малко. Говоря да ни трогнат не само като емоционалност но и като желание, като желание да слушаме дадена песен. Maroon 5 moves like Jagger, може би е добра, но дори те пеят за един велик певец. Певец чиято група ще стане на 50 години през 2012. 50 години Rolling Stones = Краят на света - welcome to the game. Може би маите са прави Rolling Stones ще станат на 50 години и светът ще свърши, но аз съм благодарен, че е имало такива групи в този с(ъ)вършен свят.

Откъде ми дойде да пиша за това днес? Истината е, че като един Google, Android и всичко останало фен следях една презентация. А именно от днес започва активно да работи Google Music. Това ще е една много интересна платформа за сегашната музика. Ще има повече начини да се добира до вашите джобове и да ги ограбва. Но нещото което ми хареса е че ще може независими изпълнителни да се включват в тази платформа. Един от тях е може би ще е бандатана моя съквартирант No Recharge и аз много се радвам, че ще може хората като него да се свързват с други по целият свят и да слушат тяхната музика. Защото според мен един музикант ще се чувства щастлив когато знае че n на брой хора слушат неговата музика и се радват. А именно от това се нуждаем днес от един нов Jim Morrison, Mick Jagger или Keith Richards. Хора които да ни накарат да се чувстваме живи а не "зациклили". Надявам се да може да започнем да слушаме още повече музика и измежду тези всички mp3-oйки да чуем нещо което наистина ще ни накара да се замислим.

П.С. И с послание към всички които може би някога ще пробият! Johny Cash - God's Gonna Cut Me Down.

Geek's Life: Погледа на прехода

2011-09-21T06:42:00.000-07:00

Здравейте,
Съквартиранта ми най-вероятно би ми се изсмял, че изобщо съм поставил това заглавие. Той "обича" прехода и неговите ненадминати истории. Въобще прехода в България си е як. Як си е за мутрите, за нас, за родителите ни. Но какво имаме сега? Държава след прехода? Ми незнам...

Тъпото е че това е една много глупава тема("Прехода") ама като прост човек возещ се в метрото и слушащ постоянно тъпаците, докато батерията на mp3 player-a ми е свършила, ми се налага да "погледна" през техните очи. И повярвайте ми не ми харесва искам пистолет и да застрелям тия идиоти.

Мега забавната история е нашата държава, просто нямам думи. Ненадмината демокрация, прекрасна бюрокрация. Въобще държава та дрънка. Бабите реват, че парите им не стигат. Тинеджърчетата реват, че парите им не стигат. Но няма значение, че едните реват за хляб другите за дрешки. Не че ми е дожеляло за милите ни пенсионери. Ако питате мен 1 пенсионер по-малко спестява 1632,96 лв. на държавата годишно, ако приемем че взима минималната пенсия(136,06 лв.). Но тази крива гледна точка си е за мене. А относно тинейджърите или младите или незнам си какви там, защото аз самият съм на 22. Ми супер тъпи хора има ерго супер тъпи родители има в тази държава. Въобще бройката с прецаканите хора радикално се увеличи. И като прибавим отвеяните хора които си мислят, че живеем в демократична държава и си мислим с какви "хуманитарни" глупости да се занимаваме вместо просто да седнем и да поработим малко. Да не забравяме и моите любими соц държавни служители + мутрите бизнесмени. Ми тя бройката доста скочи от до момента изброените. Циганите и турците те нали са малцинства и изведнъж достигнахме 8 милиона( или пък по-малко бяха). И какво стана ей ти държава ей ти и хора ама нито хората хора и държавата държава. 2011 е Бойко е пич а ние си мрънкотим.

Тъпото е, че сигурно пишейки такава безумна глупотевина и аз спадам към един от ония по-горе. Това е жалката ирония. Ама просто искам да си го напиша, защото някога някой беше казал, че "Като го напишеш поне си го изливаш и се поуспокояваш". Дали е така? Сигурно до някъде. Извода е един нашият преход е като тази статия хаотичен и със сигурност доста неточен. Но какво знам, че аз съдя без да преценявам правилно. Здраве да е.

П.С. По-добре ББ защото е прост като нас от колкото лайна които се опитват да се надскочат едно друго.

Geek's Life: Решението

2011-02-26T16:48:00.001-08:00

Да вземеш решение или това как понякога от това ти зависи живота като цяло.

Решаваш, че в стаята има прекалено застоял въздух. Нуждаеш се от промяна на сутрешното слънце, което ще мине през дебелите завеси, само ако ги отместиш. Заобиколен си от своите книги, които те карат да избягаш в един свят, който е по-светъл и по-красив, но това е само защото той не е реален. Държиш се за тези книги като удавник за сламка, защото те просто те "спасяват" от реалността, която стои зад стената на твоята стая.

А какво има отвъд твоята стая. Има един цял свят, който те чака да го изживееш. Ако ти си в него, ще си заобиколен от толкова много неща, които те карат да работиш на принципа пробва-грешка, че толкова те е страх и не искаш да ги приближиш. Жалкото е, че единствените моменти, в които излизаш от твоята стая, ти неминуемо приближаваш знака с препятствието. И когато прочетеш "Житейска ситуация" и под него има знак с две посоки, на които пише "Проба" и "Грешка", ти просто избягваш още като видиш "Грешка".

Изграждането на характер не е лека работа. Просто, като всяко нещо трябва да го правиш постоянно, за да не се превърнеш в бездушевен предмет. Някои хора почват още от ранна възраст като взимат по-красивата близалка, която в последствие се оказва по-безвкусната. Други хора се опитват да преодолеят срама и самочувствието, което са "натрупали" през дългите години, само за да си намерят работа, просто защото "така трябва".

Идеята ми, която се опитвам да обясня, е много проста. Решението ти те прави значим и то поне дотолкова, че да си значим за самия себе си, а не за целия свят. Затова отвори прозореца, мръдни завесите и дай живот на своята стая. Побегни през вратата и стигни до най-близкия знак и после до следващия и по-следващия и така...така, докато умрем :), защото всяко нещо си има и край. Но не забравяй, че можеш да паднеш духом и да се върнеш в стаята. Друга стая, която да те успокоява със светлина и чист въздух, но на която пак ще затвориш прозореца и ще сложиш дебели завеси.

Решението накрая винаги е просто - остави стаята и си вземи нов апартамент и продължи към следващия знак.

Geek's Life: Пробуждане

2011-01-29T01:22:00.000-08:00

Сутринта ставаш и пускаш монитора, защото все пак компютърът ти е постоянно включен и влизаш в два-три познати сайта (twitter, facebook, myspace) да разгледаш какво се е променило за последните четири часа сън. Правиш сутрешната кофа с кафе и продължаваш да се "социализираш".

Излизаш за работа в студа или грозната жега. Чакаш на спирката или в колата си на светофара и циклиш на радиото.

От цялата "реалност" си забравил какво е душевност. Приятелката ти е красива и си "доволен", ама си забравил малко как да бъдеш човек. И само знаеш как да бъдеш "добър" робот. Колежките ти са красиви, ама си забравил как да бъдеш истински "комуникативен". Само натискаш W,S,A,D (Напред, назад, наляво и надясно) и хлопаш по клавиатурата. Хиперактивен си като си се наспал. Леко нервен си след второто кафе и късното лягане.

Превърнал си се някак си в животно, но като онези, които са ги дават по Animal Planet. Жалкото или не донякъде е, че животинското си остава винаги в човека. Именно тая "динамичност" и "добра еднообразност" в живота ни кара да мислим единствено с плътта си. Аз казвам какво лощо има, но някой ме подсещат, че трябва да съм човек. Но не е ли човекът човек именно тогава, когато е намерил баланса между тялото и душата и пълния оргазъм на тяхната симбиоза. Но понякога повече сме роби на плътта, а това не е душевност.

От цялото това ежедневие, от което си заобиколен, от целия този начин на живот, интерактивен модел на общуване и всичките лайна, които се изсипват по улицата всеки ден, човек забравя кой е не обръща внимание на себе си както трябва. Работи, цъка, чете и мързелува. Забравя какъв да бъде и се бори с лопатата в твърдата земя и забравя да се огледа нагоре към небето и да бъде малко "по-човек".

Трябва да се съвземеш, трябва да кажеш стига на боклуците със "силния характер" и да излезеш навън, където има нещо реално. Да се вкопчиш в него и да започнеш да го усещаш.

П.С. Един виртуален приятел днес ми напомни, че трябва повече душевност. Е, аз му отговарям - "опитвам".

2011-01-27T05:48:00.000-08:00

Здравейте,
очаквайте скоро нашият блог малко да се възобнови от голямата застоялост налегнала го през последната една годиниа. До тогава слущайте новата песен на No Recharge - B-612

Застой...и малко светлина

2010-03-01T14:03:00.000-08:00

Застоя се и този блог... като калта в Студентски град!

Зимата почва да си отминава. А и с нея малко от мизерията и миризмата на постните празници. Мина 14-и февруари, мина Трифон и Валентин.

Слушам си кофти музика и си мисля. Мисля какво да напиша, за да може някой да го прочете най-накрая този блог. Ама, уви, само по 40 човека максимум успяват да стигнат до тези думи. Та какво би ви накарало да прочетете тези "писмена", се чудя аз? Някоя социална тъпотия, чрез която да преотркиете себе си -> Friend Zone. Някоя морална драма, през която да погледнете същността на човека до себе си?

Уви, днес ще ви пиша за глупости, както всеки път...

Абе, защо народът прогресивно затъпява? Защо е изпълнен факлутета, университета, Студентски град само с тъпаци. Защо е толкова деградирал вътре в себе си почти всеки един човек, даже аз, даже и ти. Всеки е толкова зле, че даже не осъзнава "зле"-то у съседа си.

Хората са пропаднали толкова много, че само убиват, бият и трошат всичко около себе си. Останаха само малко, които са "добри", и просто посягат към чашата, за да не чуват писъците на реалността. Уви, даже "успелите" изглеждат толкова смешни в своята стъклена реалност и се мъчат да докопат всяка частица власт, мислейки, че са нещо. Но когато ги погледнем отгоре, те са просто част от общото НИЩО. И къде остава място за нас, простите педераси. Хората, които си мислим, че сме нещо, но даже и ние сме също толкова неспособни. Какво правим ние за "по-доброто"? Абсолютно нищо.

Не знам защо пиша тия емо-простотии. Колегата Крив би казал, че съм точно такъв. Но не е ли неговата шега със света единственият начин да избяга от реалността - като прави собствена такава. Чрез товар и черен хумор по-лесно се изкарва, отколкото когато се срещнеш лице в лице с реалността и почнеш да плюеш и да плачеш. Нищо лично, приятелю, просто говоря без да мисля. Знаеш как е.

В крайна сметка остава само едно нещо. Да намериш нещото, за което да умреш. Ако ще и това да бъде кутийка цигари или просто кило домати. Пак е нещо. Така че, простаци, не умирайте в кожата си, ами намерете онзи лъч светлина, до който да се докоснете, докато си мислите как да преебете другарчето си и се мъчете да живеете...

И идеята за перфектната вечер отново беше развалена от емо-лайна, но какво да се прави. Мисля, че поне тези 20 секунди четене си заслужават повече от поста във Фейс'бука.

П.П.: Вижте какво прави чашката ананасов сок, водка и малко Pink Floyd...вие сте виновни...безскрупулни копелета.

Аз започнах Нова година като си мислех за...

2010-01-07T23:56:00.000-08:00

Здравейте,
днес ние имаме ексклузивна статия от милия ни китарист, мой съквартирант и приятел от No Recharge - Колегата Гошо.

Чудя се, как започнахте Новата година... В пиянско веселие, в повръщане през терасата, в половин бутилка шампанско, излято в пазвата, в самотно слушане на химна на републиката, през сълзи по някого, в кървящи вени на грешната страна на ръката, през бинтове и шини на счупена ръка, с кола, забита в някое дърво, в прегръдката на любимия човек, в спешното отделение на болницата, в задимена дупка, самотен и свирещ на мръсно пиано, тихо подсмърчайки под завивките заради неразкрити тайни на най-близките ти, в петнадесет хиляди кафета за три часа, изгубен в погледа на единствения човек, до човека, който е целият свят за теб, до човека, за когото не значиш нищо, до един спомен от една илюзия, от една лъжа...
Чакайте, пет пари не давам... Знаете ли защо? Защото всички сме еднакви. Всички си имаме проблеми. Всички си имаме своята тъга, болка, грижа, тегло, мъка, несподелена любов, излъгано и разбито сърце, кървящ черен дроб, почернял бял такъв, размътен разсъдък, продадена душа, невъзможни мечти, неплатени сметки, и куршум с нашето име. Да. Всички сме мизерни, всички умираме, кой по-малко, кой повече, кой умрял, кой жив. Няма значение.
Всичките Сте лекета. Всички Сме Лекета. Всеки един от вас, който прочете това. Всеки един от тези, на които евентуално бихте споделили този опиянчен глупав и наивен текст. Вие, другари, сте Б О К Л У Ц И!!!. Колко човека зарадвахте изминалата година? Колко човека прегърнахте искрено? На колко хора се усмихнахте искрено? Колко човека наистина изслушахте какво им е на душата? За колко човека се поинтересувахте какво чувстват? Колко човека успяхте да утешите, да спрете техните сълзи, или да успеете да ги поемете, погълнете, преживеете, почувствате, съхраните, запомните, рециклирате, да се привържете към тях, да ги заобичате, да се привържете, да се влюбите? На колко приятели подадохте ръка, на колко майки взехте ръцете в своите, на колко бащи поехте товара от рамото, на колко братя поехте куршума, поел към гърдите им, на колко сестри отблъснахте кошмарите? Колко престъпления извършихте и колко от наказанията изтърпяхте? Колко хора ви рисуваха прекрасни и замайващи портрети, на колко от тях се разпознахте, и на колко от тях всъщност бяхте грозни, съсухрени, стари, грешни, кървясали, потънали в катран, горящи в петрол изображения върху хартия с евтин нож от битпазара, забит в гърлото? Колко човека сте предали и бутнали през ръба, колко от тях са прерязали своите вени, са плакали по цели нощи заради вас, кръстосвали нощните улици на зиг-заг, колко от тях сте прибирали до къщите им, носейки ги на ръце, подгизнали от техните сълзи и сополи?
Да се върнем на дванадесетия час. За колко неща от тези си помислихте? Надявам се отговорът да е над нулата. Поне на един от вас. Поне един да се е сетил за това, докато е гърмял шампанското през терасата, докато е наливал уиски, докато се е подигравал на президента, докато е драйфал от парапета на деветия етаж, докато е чукал някого, докато е работел, докато е правил каквото и да е. Не ми дреме за това, защото много добре знам АЗ какво правех и какво си мислех, когато удари 12.00 на 01.01.2010 г. Отговорете си сами за себе си, никой няма смисъл да парадира или да крие този момент. Той си е за вас и за никой друг, пост фактум.
Честита ви Нова година! Остават още две...

Коледен сдух!

2010-01-05T02:15:00.000-08:00

“Честита Коледа” и за “Много Години”,

това бяха двете най-често използвани фрази през последните две седмици. Това отчетоха всички статистически агенции в България. Но какви са тези поздрави, какъв е смисълът, скрит зад тези “топли” думи? Или има ли изобщо някакъв останал такъв.

Вървя си по улиците на красивия ми малък градец - Ловеч, вече поизтрезнял от двата топли шоколада и двата големи рома, които употребих на обяд. Може би трябваше да бъде кафе. Вървя си и си гледам хората, които се поздравяват, кимат си, “усмихват” се един на друг и си мисля колко от тази “учтивост”, която е останала у хората, всъщност е истинска. Имат ли изобщо почва у нас добрите пожелания или всичко е просто така - да накараш човека отсреща да ти се “зарадва”, защото си го поздравил за празниците.

Като цяло не останаха много хора, според мен, които да говорят истината и да са с искрени намерения в България. Лъжата се е превърнала в една голяма част от нашето ежедневие. Лъжем, когато казваме на нашите приятели - "приятели"; лъжем, когато казваме на съседката, че "и с тази рокля става"; лъжем родителите си, когато казваме "всичко е наред"; лъжем, когато сме на изпити "да, професоре това определено го знам". Още по-жалкото е, че понякога се налага да лъжем, за да ни е “по-лесно”. И така "добрата" лъжа се смесва с лицемерието и всичко става още по-хубаво и завършено. Всеки толкова се е вглъбил в своята черупчица от лъжи и простотия, че не иска да излезе. Защото току-виж хората го видят и се окаже, че наистина е един нищо и никакъв си мизерник. Ще се прави на "готиния пич", от когото най-вероятно чеп за зеле не става, но ще си остава "готин" само през неговите "красиви" лъжи. И така всеки готЯн типаж ще си продължава да ви се усмихва и да ви казва “Честита Коледа”, а утре - “Добър ден”.

А къде остана Коледа? Къде остана наистина доброто настроение от този празник? Сега всичко е толкова сиво и роботизирано. Забравихме за какво се купуват подаръци. Забравихме за абсолютно всичко покрай Коледа. Знаем само: “Коледа е семеен празник. Трябва да съм със семейството си.”, но забравихме истинския смисъл на тези думи. Всичко се е превърнало просто в един механизъм, който се включва на 20 декември и продължава до късния следобед на 1 януари. Всички се прибират по къщите и се радват, че е Коледа и е празник или може би просто се радват, защото имат оправдание затова, че пият толкова много. В крайна сметка се връщаш не отпочинал и спокоен, а с лек махмурлук и подути очи. Относно пиенето - нямам особен проблем, защото и аз заради това обичам Коледа. Не че съм голям пияч като някои, но просто ми е по-сладко покрай коледните празници.

Истината е една - не прекарваме Коледа както трябва. А не трябва ли да вложим малко повече емоция в празника, за да го почустваме. Не пречи даже да е негативно, все пак си остава някакво чувство. Недейте да бъдете зомбито, което само яде и пие.

П.П.: И да не забравяме, че истината ни прави много по-свободни, отколкото една бутилка уиски би го постигнала..."Дай насам чашата!"

Ако си Дева, ще се събереш с Близнаци

2009-12-03T01:20:00.000-08:00

Заглавието звучи абсурдно, нали? Надявам се не само на мен ми се повдига като видя подобна глупост. Но ако трябва да бъдем честни, има ужасно много хора, които вярват на тази помия, и затова бизнесът с врачки и точни учени (открийте ударението) като астролозите процъфтява. Звездите им го говорят.

Нека първо да погледнем към фактите. Някой да е наясно, че в момента има 13 зодии и те са доста поизместени от разпределението, в което ни карат да вярваме? А кои от тези, които вярват на умопомрачителната лелка по БТВ, знаят какво всъщност е зодиака? Погледнете някой от добрите си приятели като wikipedia.org. Накратко, между зодиите скорпион и стелец в момента се намира 13-тата зодия Змиеносец, който прилича на човече с пръчка в ръката (змия). Скорпион трае около седмица, а Стрелец започва в средата на Декември. И не, никоя зодия не си е на мястото.

Но тъй като това е гледната точка на някаква мижава наука като астрономията, това не е доказателство за астрологията. Която, както веднъж чух, е толкова точна, колкото математиката. Исках да отпътувам за студиото, от което се излъчваше предаването, и със зъби да прегриза сънната артерия на малоумника, който посмя да изкаже подобен кретенизъм. Кое й е точното на науката? Марс е близо до Земята и ти си Лъв - значи ти предстои увеличение на заплатата. Горе-долу толкова точно, колкото науката, която разпознава характера на хората като мери лицата им (съжалявам, забравих името). Разстоянието от окото до ухото ти е колкото половината ти чело, а пък това от своя страна е колкото от брадичката до носа, значи като цяло си уравновесен човек със силен характер. Надявам се виждате нещо нередно в цялата работа.

Нека се уповаваме на една наука, точно колкото астрологията - математиката, и да направим няколко прости сметки. Да вземем простото предсказание, че може да очаквате увеличение на заплата днес. Населението на Земята е грубо 6 млрд., което ще рече, че същото предсказание се отнася за ~500 000 000 човека. Да речем, че все още не осъзнавате колко абсурдно е това и да продължим нататък. Кой може да получи увеличение на заплата? Общо взето този, който е на трудов договор, което по мои много-много груби сметки би трябвало да е горе-долу 1/3 от хората (циганите, старците, хората от държави от Третия свят, аграри, децата и други отрепки едва ли имат възможност за увеличение на заплатата, която не получват). Автоматично предсказанието има някаква тежест за 166 666 666,(6) хора, ставайки невалидно за 2 пъти повечe. Кой от вас си мисли, че абсолютно всички, които попадат в кошничката с работещите, ще получат увеличение. Ако и това вече не ви убеждава в точността и абсурдността на астрологичното предположение, отидете на училище от 1-ви до 4-ти клас, за да придобиете представа за числата.

"-Аз съм Дева и това сигурно ви говори повече, отколкото искате да знаете."
- Да! Това ми казва, че участваш в масовата заблуда на милиони, че зодиакалните знаци влияят по някакъв начин на живота ни."
Цитат от 1-вата серия на небезизвестен в нашите среди сериал. Първата реплика е на руса и не много умна девойка, което за мен е идеологичният образ на човек, вярващ в хороскопа си.

П.П.: Като не си много умен и не ти се занимава с религия, тичай да си купиш списание "Кармичния кръг" !

The Friend Zone

2009-11-17T00:42:00.001-08:00

Тази сутрин беше прекрасна и почти слънчева. Вървейки за работа, слушах една "проекто" двойка да си говори:
Тя: "И все пак... не е ли възможно само приятелство?!"
Той: "Avoid the FRIEND ZONE, аз си имам достатъчно приятели!"
... и той избяга.

Friend зоната? Какво е това? Що за животно е? Опасно ли е? Трябва ли да носим маски и срещу това?

Чувствал ли си се странно, когато излизаш с някакво момиче и започвате да се попривързвате един към друг, но се оказва, че двамата се привързвате по различен начин. Започваш да говориш с нея на всякакви теми и да излизате доста често. И изведнъж, тъкмо когато започвате да говорите за "по-така" неща, усещаш, че тя вече ти е приятел. Чудите се защо?

Това е вирусът на Friend зоната, той е доста често срещан и хората понякога не усещат кога са заразени от него. В интернет и отвъд можете да намерите купища информация по темата. Ето и инфромацията, която ми хареса най-много: "Friend зоната е популярна психологична концепция, която е измислена от мъжкото съсловие като "съвети за срещи". Става въпрос за ситуацията, когато жената започва да възприема мъжа като приятел, а не като потенциален партньор, като това е психологическа класификация, която се превръща в трудно обратим процес" (Благодаря ти, Wikipedia).

Абе, гадна работа си е ей тъй да те оставят с пръст в уста и да ти кажат: "Само приятели?". Тъпо е, когато ти кажат "...добър си, еди какъв си, еди що си, ама аз съм леко неориентирана, пък и ти ми даваше други знаци и аз си помислих...".

Ето така би изглеждала женската мисъл в някаква ситуация. Въпреки че това си е доста добра тактика да ти бият шута, защото в крайна сметка на нас нещо ни прищраква и тази мома вече не я броим за мома, щом иска да бъдем приятели. Естествено, има изключения, които не трябва да се подминават с лека ръка. Все пак това наистина може да се окаже най-добрият приятел, който ще имате. Така че тука ситуациите са 50 на 50. Дали ще има бой, е***е и сръбска музика си е въпрос на проста статистика.

След обилно ровене в интернет, което ви спестявам, ще Ви разкажа за основните неща, на които трябва да наблегнете, за да не попадате във Friend зоната:
1) Опитвайте се да се срещата с колкото се може повече момичета наведнъж.
Първо правило: Женската завист край няма. Не знам какво е това, но просто ги човърка отвътре. Вие заради какво си мислите, че са ставали най-големите прецаквации в живота и историят - заради женската завист. Абсолютно съм сигурен, че Чернобил е гръмнал, защото две инженерки са се сбили за "прекрасния" им, според тях, колега. И като гледам тук не съм успял много да се постарая да изпълня този си съвет миналата седмица.

2) Бъдете мил, но не чак толкова.
Знам, че някой от вас сте цели фонтани от чувства. Да не говоря за мъжете, напоследък те са станали чувствителната страна на тоя свят - не жените, което е доста вярно и стряскащо. Има разлика, когато искаш да си готин и когато искаш да си мил. Все пак трябва да се проявите като мъж, не като мек мъж. Хубаво е, че можете да чувставате, защото пък и не трябва да бъдете преувеличения простак със студеното сърце. Тайната е в баланса. И винаги може човек да се обърка, защото пък всяка жена си е различна в крайна сметка. Бях мил, май няма спор, но готин. Аз съм го измислил този термин или пък не...

3)Избягвайте честите разговори.
Излезнали сте веднъж, добре. Излизате втори път, окей - няма проблеми. Но по никакъв начин не комуникирайте с нея между двете излизания и т.н., поне докато нещата станат ясни. Факт е, че пиша това сега, но май миналата седмица се поосрах в този си съвет и не го изпълних, но пък няма пълно щастие. Забележки: Никакъв Skype, Фейсбук, ICQ, е-мейли. Телефон - само при крайна необходимост. Накарайте я тя да ви потърси.

4)Най-важното нещо.
Бъдете готови, като ви покажат червен картон, да си хванете парцалките и да си ходите. В крайна сметка, за да се играе салса (както казваше един велик ловешки танцьор), трябват двама. Щом не иска, не иска. А това дали знае какво иска е трети въпрос, който можем да оставим за някоя друга тема.

Така като гледам от 1), 2) и 3) работата не е много сигурна. Не съм сигурен дали съм във Friend зоната. Дали съм? Ужас?! В крайна сметка - к'во ти пука. Животът е пред теб, алкохолът още не се е свършил, въпреки че доказахме, че е по-вреден от зеленината, според колегата Крив.

П.П.: Благодаря на милите ми женички, които, смея да кажа, са в моята Friend зона. С тяхна помощ понякога "разбирам" женската същност. Поздрав с песента на Валдес - Боксер пич.

Think Green

2009-11-16T02:29:00.000-08:00

Вкусвали ли сте от китайския деликатес Чу Пи? А от Ма Жи? Статията, уви, няма да е за екология, дори някой от вас да си го беше помислил, а ще бъде за едно от малките забранени удоволствия в живота.
Всички (е, почти) са опитвали и на много малко не им е харесало. Но защо тогава толкова малко употребяват редовно? Заради дезинформацията и световната конспирация! Лъжат ни, че "дрогата" е вредна и това е пътят към тежките наркотици. Ами, не. Самия факт, че някой нарича темата на статията "дрога", ме кара да се изприщвам. Някой някога е решил да постави под общ знаменател всички упойващи неща (освен алкохола) и сега се приказва за вредата от дрогата.

Истината е, че вреда има. Дори от нашата зелена приятелка. Само дето повечето поучения малко преувеличават. Вярно, ставаш по-тъп (само при много редовна употреба!), преебава ти краткотрайната памет за периода на въздействие и на следващия ден не си много работоспособен (ако си прекалил). И се пристрастяваш - факт. Всеки, който твърди обратното, не се е постарал достатъчно. Но като цяло някой да вижда нещо различно или по-лошо от употребата на алкохол? Само дето, ако прекаляваш със зеленина, все пак ще си имаш сърце и черен дроб накрая.

Плюсовете са много и всичките различни. Основният е изострени сетива и замъглена преценка. Рай на земята. Общо взето всичко е по-хубаво като си напарен. Малко е кофти , ако си случил на нещо, което те събаря в леглото на мига, но да не се лъжем - на всички ни трябва почивка така или иначе!
Но дори и това е забавно и изпълнено с интересни преживявания. А ако случиш на правилната стока и доза, вечерта, макар и малко накъсана, остава в папката с добрите спомени за цял живот.

И ето я най-голямата болка на редовния любител - законът. Забранено е дори за собствено ползване да имаш, но ако изпиеш бутилка ракия и не караш и буйстваш пред полицаите , най-много да те поздравят за това колко много държиш на пиене. Недалновидноста на политиците е покъртителна не само в нашата страна, но и в цял свят. Защо да забраняваш нещо, от което така или иначе не може да опазиш децата, вместо да се направят специализирани магазини, които да не продават на непълнолетни например? Защо Амстердам е предпочитана туристическа дестинация? Въпреки че трябва да включим и законните проститутки в отговора на втория въпрос.

Трябва да споменем и използването на билката за лечебни цели. В някои (по-напреднали от нашата) страни вече е въведено "ползване на марихуана с лечебни цели" и има оторизирани магазини, които могат да продават срещу показана карта от доктора. Гледах една леля болна от рак да ползва маджун, за да смекчи ефекта на химиотерапията. Жената се чувстваше доста добре. Не повръщаш, имаш апетит. Само косата не може да възстанови.

Като заключение искам да кажа, че според мен няма нищо лошо употребяваш, както няма нищо лошо да пиеш. Просто трябва да е с мярка, дори ако вашата мярка е, докато се насерете.

П.П.: Ако някой иска да ме почерпи - да заповяда, но аз никога не съм си купувал и не познавам никого, от когото може да се вземе, в случай, че ДАНС ни следят.

Истинските хора и профилните "приятели"... Анализирай това!

2009-11-07T18:12:00.000-08:00

Красива неделна утрин. 4:15 сутринта и си пуша наргиле. Човек би казал депресия, а аз бих казал реалност с малко дим и ракия.

Кое прави разнообразието в живота реално. Ежедневната работа и проблемите, с които се сблъскваме? Ходенето в университета и това, че асистентът те удря с тебешира, за да те събуди? Чашата с алкохол, която постоянно се пълни, докато стоиш на масата и се опитваш да преброиш лафовете, които са те накарали да се засмееш тази вечер? Или просто тъпите случки, които те карат да се замисляш: "Дейба мама му. Дейба, туй сичкото гъз ли е?"(Кольо, не ме съди за авторски права).

Животът. Едно нещо, един процес. Една съвкупност от емоции и решения. Всеки ден е преследване на някаква цел. За някои това е да отидат да се напият и да забравят; за други просто да живеят в някакъв "жизнен" цикъл и да чакат нещо да се случи; а за трети това е поредното интересно "общуване със света"- нещо, което искат да направят, разберат, осмислят и забравят.

Общуването, разбирането, отношенията, събитията. Да анализираш всичко и всеки. Може би това трябва да ми е мото. Може би, би трябвало на всички това да е мото. Да анализираш и да се опитваш да осмислиш всичко. Не да го чувстваш, защото накрая заради това. че не си доанализирал. всичко може всичко да се пише на твоята сметка.

Напоследък се наблюдава, поне от мен, че няма хора, които са истински, и прекалено много обръщат внимание на "външното си аз", като винаги от кривата черупка се разкрива нещо съвсем друго и ти се удряш по челото с мисълта: "Е, чакай, объркал съм се нещо!".

Вече няма 100% сигурност в общуването между хората. Никога не знаеш какво те чака отсреща. Даже и да си мислиш, че е нещо, то винаги може да бъде нищо. Светът става все по- обширен, глобализацията ни поглъща все повече и повече с всеки изминал прилив. Няма го онова "отмряло" общуване, когато хората са си писали телеграми. Всичко е било толкова просто и ясно. Няма го това тагване, няма ги тези онлайн места, на които можеш да си "говориш" с хората и да ги разбереш. Няма го ОБЩУВАНЕТО! Има едно "общуване", което не води до нищо, защото са просто едни думи, написани някъде. Една дума винаги е важала повече казана, отколкото написана, може и да звуча много назадничаво, но аз така вярвам че трябва да е, защото истинските думи винаги са по-силни от всичко останало.

Истинското общуването, истиснките думи показват истинската ти реалност, заедно с твоя начин на мислене и твоя избор, затова как да постъпиш. А изборът на всеки един човек го прави уникален, много по-уникален от неповторения "прякор" в IRC, Skype и т.н. Там ти си човекът, който искаш да бъдеш, но навън в реалния свят. Това си просто ти и не трябва човек да се шашка от истинското общуване.

За да не наблягам на прекалената обстоятелственост, както бе казала една правистка, искам да кажа, че истинското общуване започва да става все по-трудно и трудно в наши дни. Това си е един голям проблем, който пречи на нашия живот. И човек е принуден да се превърне в един анализатор и филтър на човешката емоция, за да може да намери истинските хора, с които да общува - истински.

П.П.: И една последна бележка: когато имате да казвате нещо, кажете го веднага, защото може да доведе до голяма радост, но може да доведе и до големи ядове. Fuck!

Литературата или как образованието ни убива малко по малко

2009-11-05T07:03:00.000-08:00

След незнайно колко спора на маса и многобройни часове ядове покрай учебната система, реших, че е време да споделя мнението си по отношение на възможно най-безсмисления предмет, в сегашния му вид, в учебната програма - литературата.

Приблизително 70% от случаите, когато възниква спорът има ли смисъл от литературата, той започва с нещо от сорта на "Ама, ти наистина ли не си чел "Под игото"?" - и аз се впускам в дълга тирада, защо не съм го чел и защо никога няма да го прочета. Относно "защо не съм" и "защо никога няма да" отговорът, както може би вече се досещате, е именно - литературата. Хипер изкуствен предмет, осмислен единствено от присъствието си в кандидатстудентските изпити и със съществуването на учителите по литература. Гноен цирей върху готиния задник на образованието.

Тъй като вече споменахме първия български роман - "Под игото", нека продължим с идеята на изучаваните по литература произведения. Ако има такава. Признавам, че сигурно има, но от опита си гарантирам, че май не е много добра. Или по-скоро каквито и да е произведения, колкото и добри, започват да изглеждат доста зле, когато трябва да ги прочетеш. И така вместо да събужда интерес към книжките в този електронен свят, нашият любим предмет ни отказва тотално от идеята за четене. Здравейте, господин Вазов, дори да си мисля, че не трябва да се доближавам до нещо, излязло изпод вашето перо (не предявявам авторски права върху прозата си), аз би трябвало да съм чел нещо ваше, за да мина 9-ти клас.

Всички ние сме присъствали на тази гнусна перверзия - часа по литература. И поне аз не искам да повтарям. Още от 5-ти клас ни карат да вникваме в смисъла на произведенията, да знаем какво е имал предвид авторът или, нека бъдем по-конкретни, какъв е смисълът и какво е имал предвид авторът според текущия учител. Защото, въпреки всичките глупости, че в литературата трябва да изразяваш собственото си мнение по собствен начин, това е може би най-краткият път към кофти оценката. "Ама, госпожо, не е ли възможно черният прозорец в стихотворението да е там само защото се получава добра рима, а не, защото олицетворява смъртта или отразява мрачното настроение в произведението?" - да вдигнат ръце тези, които знаят как ще бъде посрещнато такова изказване.

Моля, никой да не бърка езиковата култура с това извращение. Защото именно езиковата култура страда неистово заради безсмисления анализ. Аз имах сумарно 5 часа български език от 9 до 12 клас за сметка на 2 часа литература всяка седмица в продължение на 4 години. 4 години писане на анализи, есета и съчинения разсъждения. Сега не знам къде се слагат запетайките. Благодаря, госпожо Христова - освен, че ме отказахте от българските произведения, ме превърнахте в неграмотен интелектуалец.

Може би ви "казвам" тези работи, защото съм обременен с донякъде логично мислене и не съм прав според вас. Ако е така, съм готов да обсъдя/поспоря с вас на тази тема, но първо трябва да ме напиете, за да се получи наистина интелектуален диспут.

П.П.: "Всеки един от вас е един микрокосмос." - Антоанета Христова, бивша учителка по литература в ПМГ "Гео Милев" Стара Загора.

Как да използваме класифицираната информация?

2009-11-04T00:09:00.001-08:00

Здравейте, колеги.
Напоследък е доста нашумял начинът на използване на класифицирана информация. И въпросът как нашият експремиер е "загубил" "специален" документ и твърдо си казва, че го е върнал на ДАНС. Това естествено са пълни лъжи. Идеята е, че господин Сергей Станишев не е имал знанията, които смятам да ви споделя в следващите няколко реда. А именно след като съм минал специлизиран курс за запазване на класифицирана информация, мога да ви разкрия най-добрите практики, които можете да използвате, както и практики как НЕ трябва да използвате класифицирана информация. И повярвайте ми, тук няма да прочетете "Ми аз върнах доклада на ДАНС".

Места на които НЕ трябва да криете документи, съдържащи класифицирана информация:
- Някъде по крачолите на гащите. Господи, кой идиот може да направи така. Научете се - не се прави така, това е първото място, където проверяват полицаите и НСБОП-ците като ви опрат до стената. Естествено, бат Серго си пада по проверките.
- В аналното отверстие. Често изпитван мексикански метод за пренасяне на наркотици, но НЕ и на класифицирана информация. Тая простотия отново само бат Серго би я направил. Аман от педали в предишното правителство. Въпреки че май накрая е по-добре класифициран документ в задника, отколкото розови прашки. Азерчо, мамин сладък.
- Дюшекът на леглото. Първо, това е запазено място за парите, не за документите. Второ, като ги знам как ги правят тия пружини и тия дюшеци, изобщо няма смисъл да казвам на какво ще станат като седят там. Пък и хлебарки и плъхове върлуват. Вярно, че премиерът не спи в Студентски град, ама знаеш ли ги какви боклуци спят в леглото му.
- Да си го носиш спокойно и на открито, като си мислиш, че хората няма да му обърнат внимание. Е, не бива простотия, ама това вече е прекалено. Документ, на който пише кой колко тоалетна хартия е изразходил в различните министерства за последната година, да го носиш открито. Ти вярваш ли си? Верно, че би бил голям тъпак оня, който го вземе, ама току-виж попаднеш на някой изрод, който го смята за "интересно".

Местата, на които трябва да криете документи, съдържащи класифицирана информация:
- IPON секюрити. Щом те го пазят, Бат Бойко го пази. Не е реклама. И Чък Норис не може да спре Бат Бойко.
- Купете си сейф за вкъщи. Можете да държите почти всичко и ще сте що годе спокойни. Можете да пазите всичко - от доклад как Сергей Станишев ходи по мъже до тайните снимки на съседката, която готви по без бельо (21г. 165см. 57кг. 106см. гръдна обиколка).
- Банков сейф. Още по-сигурно от сейфа във вас, а и секретарките са много секси. Или поне тия, дето съм виждал да учат в УНСС специалност "Секретарка".
- Да седиш вкъщи и в една торбичка да стои до теб документът, а ти да го вардиш с ловната пушка до дупка. Тук положителната страна е, че или можете да изпраскате с пушката тъпия съсед с думите "при самозащите беше", докато полицаят гледа размазаното лице на бай Теньо от долния етаж, или можете винаги да кажете, че жена ви се е "самоубила", а вие, в опит да я спасите, сте дръпнали пушката от ръцете й и сте натиснали "без да искате" спусъка. Драми всякакви стават.

Абе,, въобще пълно щастие няма. Факт е, че трябва да внимаваме, когато имаме достъп до ценни и важни неща като документи, съдържащи класифицирана информация. Затова НЕ следвайте примера на Серго и връщайте документите на ДАНС, за да не си го върнат те.

П.П.: "Да си премиер е десет пъти по-лесно, отколкото да си в МВР или кмет...Имаш телефон с копчета, всеки министър ти казва каквото искаш да знаеш, никой не ти пречи." Б.Б.

Доброволците,активистите...имат ли почва у нас?

2009-11-02T02:05:00.000-08:00

Гражданско общество? Какво може да означава това? Хора, които ги е грижа? Хора, на които им пука за останалите и работят за общото благо безплатно?

Човекът, слушайки, че някой прави нещо за без пари или събира пари за добра кауза, винаги повдига вежди и гледа съмнително. Но може би само българите правим това. Само в България гледат на доброволците по този начин и на активистите като цигани, които искат пари по улиците. Аз самият понякога не гледам с добро око на тях. Защото, честно казано, ме дразнят, а може би и наистина го правят. Дразнят всички. Но защо дразнят? С това че се опитват да свършат нещо за добрата кауза, да помогнат на някого. Или да помогнат на себе си като излъжат. Дезинформираността води до тези тъмни мисли, че хората искат да облагодетелстват себе си, а не точно определената кауза, която защитават.

А всъщност доброволците са почти най-добрите хора на света. Винаги ще ти помогнат, винаги ще ти разяснят, винаги...почти всичко и не - не говоря за доброволките. А по принцип. Абе, всераздаващи се хора са тия животни. А ние не ги оценяваме, ние не ги ползваме. Защото могат да ни бъдат доста полезни понякога и не говоря да ги използваме в лошия смисъл на думата. Просто си мисля че може да ги ползваме като информационен източник. Защото, когато ти обяснят нещо, когато ти обяснят каузата и то нормално, хубаво и точно, някак си ще гледаш с друго око. Не е сигурно дали ще се включиш, не е сигурно дали ще помогнеш като станеш доброволец и ти. Но поне ще знаеш.

Трябва ли да участваме? Трябва ли да разбираме активистите/дробоволците. Моето мнение е ДА. Трябва максимално да се обръща внимание на такива теми, защото най-вероятно хората са се сетили за някоя добра кауза вместо вас. Образовайте се чрез нея и помогнете. И може би в крайна сметка може ще спите по-спокойно.