ЗАБРАВАНА

Книгата на вратите by Gareth Brown

2025-07-01T09:12:00.000+03:00

My rating: 3 of 5 stars

Очаквах съвсем друго от тази книга. Наличието на вълшебни книги, тайнствена Библиотека и възможност за неограничено пътуване във времето и пространството обещаваха мащабно приключение, мистерия и загадъчна атмосфера. От всичко това обаче получих по толкова малко, при това някак насипно и несвързано, че в крайна сметка се запитах "И за какво беше всичко това?" ОК, борба между доброто и злото, но развита в нещо като многословен комикс без картинки.
Дори не мога да определя за кого точно е писана "Книгата на вратите". Тя едновременно е твърде повърхностна и схематична за възрастни читатели и твърде умозрителна за YA. Едни хора намират едни вълшебни книги и ги използват, къде за добро, къде за много лошо. Главната героиня Каси сякаш постоянно се мята насам-натам и ту взема спонтанни решения като незряла тийнейджърка, ту изпада в проникновения и твори гениални планове. Злодеите пък са сякаш скицирани на чернова - а-ха да разберем защо са толкова лоши, колкото са, ама не се получава съвсем.
Трябва да призная обаче на Гарет Браун, че пише красиво. Въпреки че никак не съм фен на подхода авторът да ми описва, а не да ми показва чрез действие какво мислят и чувстват героите му, при него това се получава доста добре, най-малкото не дразни толкова.
А и изданието е много красиво.

Озарения by Brandon Sanderson

2025-06-25T16:44:00.004+03:00

Озарения by Brandon Sanderson
My rating: 4 of 5 stars

Много обичам експериментите на Сандерсън със стила, а този определено е успешен! Стегнато повествование, експресивен изказ, богати епични сцени и битки, емоционално израстване на образи, изобщо удоволствие беше. Макар че лично за мен не е чак толкова добра като "Трес", книгата е абсолютно попадение и направо задължителна за всеки фен на Космера.
"Озарения" предлага още една, при това доста важна гледна точка към развитието на Космера, с историята на Сигзил Номада и превръщането му в Зелион. Преследван от Нощната бригада, Номада попада в тираничен свят с убийствено слънце и се забърква в поредица от събития, които в крайна сметка го издигат на ново емоционално ниво.
Направо съжалявам, че това е последният от тайните проекти...

View all my reviews

Eнциклопедия на феите от Емили Уайлд, Heather Fawcett

2025-06-18T03:12:00.007+03:00

My rating: 4 of 5 stars

Чудесно начало на поредица е тази книга!
Оригинална идея, съчетала в едно фолклор и магичен свят и базирана на тезата, че светът на феите се подхранва от приказките на хората и обратното.
Доктор Емили Уайлд е кембриджки учен - дриадолог, специалистка по теренна работа и пълен социален профан, която готви мащабен научен труд - енциклопедия на всички разновидности европейски феи. За целта тя и нейното куче Шадоу обикалят странни места, влиза в контакт с местните феи, записва приказки и проучва на място навиците и поведението на магичните създания. Неин спътник в това начинание е и вбесяващият, но обаятелен колега и професор по дриадология Уендъл Бамбълби. Техните приключения ни отвеждат сред оживели скандинавски, руски и ирландски приказки в суровия свят на остров Юсландия - най-северната точка на Европа до Полярния кръг.
Книгата е с приятна композиция, разказът тече през дневниците на Емили, образът ѝ претърпява интересно развитие и бих дала и пет звезди, ако не бяха някои неправдоподобни решения на автора (като например топ-специалист по теренна работа да не може да си запали огън), малко претупаният финал и най-вече прекалената социална дистанцираност на протагонистката, която се движи между социална фобия и синдром на Аспергер без всякакви обяснения защо. Надявам се в следващите книги от поредицата този елемент също да претърпи логично развитие.

View all my reviews

Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия by Brandon Sanderson

2025-06-18T03:10:00.004+03:00

My rating: 5 of 5 stars

Феновете на Сандерсън вероятно ще са на двата полюса в оценките си за тази книга, втората от Secret projects на автора. Освен че е своеобразен фюжън на SciFi и фентъзи (доста повече SciFi, но с щипка магия), тя е и с напълно различна от другите му книги концепция, няма нищо общо с Космера, а и по стил се различава значително - на места ми напомняше едновременно "Един янки в двора на крал Артур" и Галактическия стопаджия, с тук-там закачки към Хари Потър.
За мен неволите на Джони в алтернативното измерение на Земята си бяха тотално удоволствие, смях се с глас, съпреживявах до края и се насладих на страхотните илюстрации и оформление.
Накратко, главният герой се събужда със силно главоболие и пълна амнезия някъде в една алтернативна средновековна Англия, с единствен жокер във вид на наръч полуизгорели страници от Наръчник за оцеляване на пестеливия магьосник и с бегли познания за епохата. Самият Наръчник е оригинално вписан в повествованието като средство за изясняване на сетинга и е истинско удоволствие да го четеш, а перипетиите на самопровъзгласения елф Джони са от откровено хумористични до дълбоко драматични. Има всичко - и битки, и викингски нашествия, и любов, и предателства, и пътуване във времето, и забележителен финал, но най-вече страхотна фантазия и удивително лек и приятен за четене Сандерсън.
Макар че не е чак за пет звезди, ги слагам заради толкова приятното чувство, с което затворих последната страница.

Review: Текст

2025-06-18T01:16:00.000+03:00

Текст by Dmitry Glukhovsky
My rating: 3 of 5 stars

Мрачна и различна книга е тази, но не беше точно "моята", въпреки че обичам и ноар, и психотрилъри. Все пак предпочитам фантазията на Глуховский да се рее из бъдещето, а не да потъва в депресарски реализъм, при това многословен и на места претенциозен. Всъщност, трудно би могло да наречем "Текст" трилър, по-скоро психоноар с малко крими елементи.

Накратко, сюжетът е следният: главният герой Иля Горюнов (самата фамилия е показателна) излиза от затвора, след като е излежал присъда за пришито му престъпление, и след като се саморазправя с продажното ченге, което му е причинило това, му взема телефона и започва чрез него да "живее чуждия живот". Действието се развива във и около Москва и, разбира се, всичко е много черно, много безизходно и "отникъде взорът надежда не види". Горе-долу от третата глава нататък ти е ясно, че това няма да свърши никак добре, и очакванията не остават излъгани. Глуховский е постигнал блестяща чернота, която най-много да стигне до сиво, други нюанси почти няма.

Какво ми хареса: първо, идеята за смартфона като "второ аз", което при определени обстоятелства може да замести "първото". Кара те да се замислиш какво държиш в собствения си телефон и какво би разкрил той за теб, ако попадне в чужди ръце. Второ, постигнатата цялостна картина на общество, подчинено на силата, в което понятия като справедливост, морал и прочие звучат като тотални глупости - в това отношение Глуховский се е справил майсторски. Вероятно много от заключенията му след време ще станат крилати фрази и ще се появят в списъците с любими цитати, например "Есть люди, от которых что-то остается, а есть люди, от которых не остается ничего" или "На земле жизнь так организована, чтобы все люди в ад попадали. Особенно в России." На мен лично ми хареса следното: "Вот бы судьбу можно было так простраивать: в точку А вбить текущую позицию, в точку Б-к чему хотел бы прийти. И Яндекс тебе рассказывает-сначала пешком тысячу километров, потом поездами три года, потом два брака, трое детей, работать только вот тут и вот тут, по столько-то времени. Продолжительность пути-сорок пять лет, но есть альтернативный маршрут."

Какво ме подразни: на първо място, неравният стил. Да, ясно е, че след като романът се казва "Текст" и действието в него минава основно през текстови съобщения, се очаква нещата да се случват с много думи, но те на места са толкова прекалено много и на толкова различни полюси, че объркват. Героят, както пише и мисли на затворнически жаргон, изведнъж почва да твори философски обобщения и обратното. Твърде често авторовият глас заглушава този на героя и в крайна сметка самият Иля става някак размит и нереален. Второ, доста неуместни стилистични похвати се набиват в очи и стоят ужасно изкуствено (изрази като "большой палец сам сплясал на кнопках джигу" и "колбасным жиром ожог заврачевал" стоят някак като кръпки).

Въпреки това, книгата е силна и представя един много различен Глуховский, който сигурно на много хора дори ще се хареса повече в тази светлина. Аз не съм от тях, но все пак "Текст" е запомняща се книга и се надявам скоро да я преведат и на български.

View all my reviews

Review: Заклеващия

2025-06-18T01:15:00.000+03:00

Заклеващия by Brandon Sanderson
My rating: 3 of 5 stars

Не съм сигурна, че ще продължа с Летописите на Светлината на бурята. Макар че замисълът е грандиозен, а изпълнението - внушително, цялостното развитие на историята в третата част все по-често ми причиняваше главоболие.

Чувството е, като да се опитваш да разплетеш гигантска топка разноцветни прежди - след дълги мъки хващаш ножицата. Отделно, че някои от нишките изобщо не ти се иска да разплиташ, а непрекъснато попадаш точно на тях. След всички тези уморителни ретроспекции, интерлюдии, безкрайни битки и хвърчане нагоре-надолу, в един момент стигаш до...ами до нещо, за което си се сетил като вариант още в средата на първата част. Накрая си казваш - е, за какво беше целия тоя зор и тия хиляди страници?!

Отделно, четенето на хартиените издания е уморително чисто физически - безумно ситен шрифт, безумно тежки томове. Така че, ще видим дали до появата на четвъртата изобщо ще бъда в състояние да си я причиня. Но все пак, който обича мащабни фентъзи епоси, не бива да пропуска този.

View all my reviews

Review: Тигърът на Шарп

2019-02-09T07:58:00.001+02:00

Тигърът на Шарп by Bernard Cornwell
My rating: 4 of 5 stars

Убедена съм, че ако вместо зубрене на дати и събития, които при нужда всеки може да си намери с два клика, на учениците им се поставяше задача да прочетат някоя книга като тази, щяха в крайна сметка да научат много повече за процесите и силите, които движат историята на нациите. При това с удоволствие.

"Тигърът на Шарп" е прекрасен историко-приключенски разказ за едно важно събитие от колонизаторската история на империята - битката при Серингапатам от 1799 г., част от четвъртата англо-майсорска война, открила пътя на Британската източноиндийска компания към превръщането на кралство Майсор (един от важните културни центрове на Индия) в субсидиарно княжество. Тази война е и началото на бляскавата кариера на херцог Уелингтън, тук все още полковник Артър Уелсли, който поема управлението на княжеството след падането на града. Бърнард Корнуел е направил много сериозни проучвания, за да постави своя герой редник Ричард Шарп в максимално доближена до историческата истина обстановка. Много от героите в книгата са реални исторически личности и Корнуел е успял да ги опише максимално реалистично.

Който обича да чете описания на битки, ще остане доволен - обсадата и превземането на Серингапатам са така описани, че все едно участваш в тях. А самият Шарп е достатъчно колоритен и истински, за да чакаш с нетърпение развитието му в следващите книги от поредицата. Изобщо, "Тигърът на Шарп" е едновременно забавна, познавателна, пълна с приключения и драматична, удоволствие за любителите на "несиропирани" исторически романи с по-малко романтика и повече близост до историческата истина.

View all my reviews

Сьомга със сметана на фурна

2018-12-21T19:17:00.000+02:00

Една невъзможно вкусна и много лесна рецепта, която със сигурност ще се хареса на всеки любител на сьомга.

Необходими съставки:

2 филета от сьомга х 400 гр.
1 малка кофичка заквасена сметана - 200 гр.
2 лимона
Шарен пипер, сол, риган, розмарин, копър и всякакви други подправки, които вървят с риба
Зехтин

Необходими съдове - тавичка, купа за разбъркване на сметаната, голяма купа или кутия за мариноване на сьомгата

Филетата от сьомга се обелват от кожата и разполовяват за образуване на общо 4 порции. Оставям ги за 15 минути в хладилника да се мариноват в смес от лимонов сок (1 лимон), сол, шарен пипер и по малко розмарин и риган. Ако имам естрагон, слагам и от него. През това време разбивам малка кофичка заквасена сметана с копър и чер пипер, в тавичката сипвам зехтин да покрие дъното, нареждам две-три листчета пресен босилек (слагам ги цели, само за аромат, че иначе променят вкуса, ако ги нарежа), нарязан на кръгчета лимон и върху тях парчетата сьомга. После разбитата сметана я намазвам обилно върху парчетата и пъхам в загрята фурна по средата. Пека ги обикновено на 200 градуса, докато сметановият слой се превърне в кафява коричка. Отнема обикновено към половин час до 40 минути.
Ето как изглеждат готовите парчета, прясно извадени от фурната:

Review: Предатели

2018-09-09T07:39:00.000+03:00

Предатели by Дейвид Балдачи
My rating: 1 of 5 stars

Очевиден резултат от работа на конвейер, "Предатели" е нещо като манджа без подправки - рецептата е спазена, всички основни съставки са налице, но резултатът е безвкусен.

Еймъс Декър от ФБР, човек с феноменална памет, става свидетел на показно убийство и самоубийство пред сградата на ФБР, извършено от частен консултант на де що секретна агенция има в Щатите. Екипът на Декър го разследва, намесва се и агентка на военното разузнаване, висококвалифицирана и естествено, млада, умна и красива, и оттам нататък екипът и агентката си говорят, говорят, говорят, говорят, говорят почти 450 страници, за да разкрият много работи. Самото заглавие подсказва какви - шпиони, заговори, тероризъм и т.н. В голямата говорилня въпросният Декър, чиято съдба, разбира се, е тежка, а миналото - гадно, съумява да проявява куп изблици на лошо възпитание, да се вглъбява, да млъква неочаквано и да изпада в прозрения, причинени от, както вече отбелязах, феноменалната му памет.

Лично за мен това дори не е литературна семка, която ще забравя почти веднага, а просто твърде претупан печалбарски трилър. Този път Балдачи и които там работят за него бая са се изложили.

View all my reviews

Review: Измамна светлина

2018-08-11T20:15:00.000+03:00

Измамна светлина by Louise Penny
My rating: 5 of 5 stars

Не мога да кажа дали "Измамна светлина" е по-интересна от "Сенки в снега", но ми се струва по-дълбока. В типичния си спокоен, леко протяжен, но много образен и цветен стил Луиз Пени разнищва поредното убийство в Трите бора като горен пласт на един задълбочен разговор за вината, прошката, саморазрушението, завистта и самоконтрола. За Промяната, която понякога настъпва, понякога не, а дори когато настъпи, не винаги е за добро.

"Измамна светлина" е много свързана с предишните книги за инспектор Гамаш, особено със "Сенки в снега". Вероятно няма да е добро решение човек да чете директно нея, без да е минал през серията - най-малкото ще загуби огромна част от удоволствието. Героите на Пени са живи и истински, те се развиват с всяка следваща книга и разкриват нещо ново за себе си и връзката си със света. Същото прави и стилът на самата авторка.

View all my reviews

Review: Политически коректни приказки за лека нощ

2018-08-05T07:32:00.000+03:00

Политически коректни приказки за лека нощ by James Finn Garner
My rating: 4 of 5 stars

Ето една книга, която ще се постарая да прочета и в оригинал. Имах неблагоразумието да я зачета в заведение и определено досадих на съседните маси с изблици на невъздържан кикот.
Макар издадени преди повече от 20 години, през 2018 г. "Политически коректните приказки" звучат невероятно актуално. Днес това, което преди 20 години е предизвиквало насмешка, се е превърнало в натрапчиво налагаща се реалност.

View all my reviews

Review: Червен изгрев

2018-03-18T13:08:00.000+02:00

Червен изгрев by Pierce Brown
My rating: 3 of 5 stars

Мудно и скучно начало и вихрен финал. Голям бой падна. Тая книга ми беше като компютърна игра - почваш бавно, а-ха да я зарежеш, те зарибява и после докато не я превъртиш, не спираш. Добро попадение за тийн-литература, въпреки всички "въпреки"-та, които ми хрумват. Не че вътре не са компилирани теми и идеи от поне 10 фентъзита и фантастики, не че главният герой не е като излязъл от комикс, ама крайният резултат е добър.

View all my reviews

Review: Кубинската афера

2017-11-24T11:06:00.000+02:00

Кубинската афера by Nelson DeMille
My rating: 2 of 5 stars

Пълно разочарование беше тая книга. Харесвам много трилърите на Демил, но това дори не може да се нарече трилър. Аферата от заглавието всъщност дори и кой знае каква афера не беше. Като изключим убедително звучащата кубинска атмосфера на Хавана и лекия за четене стил, останалото беше безкрайни диалози на двата главни персонажа, тук-там секс, тук-там заговори и накрая малко стрелба. А, и хепи енд, естествено.

С две думи, пълна загуба на време.

View all my reviews

Review: Ние, удавниците

2017-11-17T11:10:00.000+02:00

Ние, удавниците by Carsten Jensen
My rating: 5 of 5 stars

Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително.

Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него.

View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

2017-10-29T14:15:00.000+02:00

Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth
My rating: 5 of 5 stars

След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока!

Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие.

View all my reviews

Review: Фатална изневяра

2017-10-08T13:08:00.000+03:00

Фатална изневяра by John Lescroart
My rating: 4 of 5 stars

След чудесната серия за Дизмъс Харди и не толкова чудесните за Глицки и Хънт, Джон Лескроарт истински ме зарадва с този самостоятелен роман. Въпреки че заглавието "Фатална изневяра" звучи твърде блудкаво (оригиналното е Fatal и може би е било излишно да се добавя и изневярата, но това си е само мое мнение), и сюжетът, и особено образите са далеч от блудкавостта -интригуващи, реалистични, психологически подплатени, дори на места се улавях, че ги асоциирам с истински хора. Кризата на мъжа на средна възраст е предадена убедително, същото се отнася и до мотивацията на скучаещата съпруга от средната класа с вече пораснали деца. Е, главното разследващо лице инспектор Бет Тъли е твърде идеална за тоя свят, но пък това си е в каноните на жанра, а и начинът, по който е преплетена личната й връзка със случая, прави нещата съвсем поносими. Финалът е не само убедителен, но поднася и приятната изненада да не е стандартно happy.

Към всичко това трябва да добавя и поздравленията си към тандема преводач/редактор в лицето на Коста Сивов и Ганка Филиповска, които са свършили прекрасна работа.

View all my reviews

Review: Последното раздаване

2017-10-02T14:32:00.000+03:00

Последното раздаване by Michael Dobbs
My rating: 3 of 5 stars

"Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години.

Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатление за начинаещ преводач и тотална липса на редакция (доказателства тук ). Нататък нещата горе-долу се оправят, но общото усещане за зле свършена работа остава. Разликата в качеството спрямо "Къща от карти" е колосална и тези, които си купят книгата заради впечатленията си от началото на трилогията, ще останат доста разочаровани.

View all my reviews

2016-12-18T12:05:00.002+02:00

Черни секунди by Karin Fossum

My rating: 3 of 5 stars

Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост.

В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве.

Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и нейния герой.

Трябва обаче да отбележа, че съм малко разочарована - не може едно куче, което в течение на цяла досегашна серия и пет-шести от настоящата книга се е казвало Колберг, изведнъж на 246-та страница да стане Колбасар. Допускам, че преводачката си е взела помощник за последните глави (има и други опущения в тях), но къде е спал редакторът?!

View all my reviews

Review: Власт и съпротива

2016-10-23T13:52:00.001+03:00

Власт и съпротива by Ilija Trojanow
My rating: 2 of 5 stars

Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници.
През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве.
Изобщо, очаквах нещо много по-различно от тоя роман, който ми остави впечатлението, че съм разглеждала много дебел албум плакати.

View all my reviews

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

2016-09-24T19:13:00.001+03:00

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi
My rating: 4 of 5 stars

Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия.

Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата в обществото и е описал толкова привлекателно града и хората, че затваряйки книгата, съм убедена в желанието си да отида там.

View all my reviews

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

2016-09-18T10:34:00.001+03:00

Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth
My rating: 3 of 5 stars

Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции.
А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори.
Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-скоро в някаква груба кошница, в която започнаха да ми сипват развръзки - повечето твърде предвидими. Докато в предишните две книги сюжетните линии, свързани с личния живот на Бергман, Ваня и останалите от екипа, даваха допълнителна мотивация за техните действия в линията на разследването, тук те не само не постигат такъв ефект, а направо разводняват тази линия. В желанието си да развият главните си герои, авторите сякаш са обединили две книги в една, но и двете стоят някак недовършено и, което е по-дразнещото, недостоверно.
Попадението в тази книга за мен беше погледът, който дава върху емигрантския проблем в Швеция, от гледната точка на самите емигранти. През образите на Шибека и близките й Юрт и Русенфелт повдигат важни въпроси за това, доколко и дали изобщо е възможна интеграция между толкова различни култури. Тази линия обаче също остава някак набързо отметната.
Изобщо, "Мъртвите,които не липсват на никого" ми прозвуча като някакъв междинен опус в симфонията "Бергман", който определено няма да ми липсва особено. Дано следващата част се върне на нивото на първите две.

View all my reviews

Review: Грандкафе Кристал

2016-09-05T18:49:00.001+03:00

Грандкафе Кристал by Георги Райчевски
My rating: 3 of 5 stars

Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти...
Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата.

View all my reviews

Review: Ритуалът

2016-09-05T02:05:00.001+03:00

Ритуалът by Радко Пенев
My rating: 3 of 5 stars

Приятно четиво, изпипано по правилата на трилъра и базирано на информацията, която имаме от историческите извори за култа към Залмоксис. Ако не беше "доукрасено" с разни свръхестестествени хватки и ако героите бяха разработени с малко повече дълбочина, щеше да ми хареса значително повече.

View all my reviews

Review: Докато дишам

2016-08-30T11:16:00.001+03:00

Докато дишам by Георги Томов
My rating: 4 of 5 stars

Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам.

Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала.

Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения и мераци, някак неестествени и без ясна собствена мотивация. Втората близначка Катя е направо епизодичен образ, въпреки че въвеждането на нейната история в началото беше много силно, с елегантно загатване за трагизъм, и лично аз очаквах, че нейното развитие ще бъде нещо като контрапункт на това на Ина: докато животът постепенно смачква едната въпреки цялата ѝ душевна сила и енергия, другата преодолява трагичното начало и съществуването си на жертва, за да се превърне в истински силна жена. За съжаление, не се случи нищо подобно. Изобщо, остана ми усещането, че от един момент нататък авторите са сменили първоначалния си план и са побързали да стигнат до финала на историята.

Но пък финалът, а и книгата като цяло, наистина ми хареса.

View all my reviews

Review: Търговецът на оръжие

2016-08-14T19:04:00.001+03:00

Търговецът на оръжие by Hugh Laurie
My rating: 2 of 5 stars

Хю Лори е прекрасен актьор и музикант и предпочитам да продължа да го възприемам като такъв, а не като средна ръка автор на фаст-фуд литература. "Търговецът на оръжие" ми прилича на слаб, но претенциозен кавър на известна мелодия - звучи ти достатъчно познато, за да се заслушаш, но и достатъчно фалшиво, че да се подразниш. В стремежа си да докара пародийност и ирония, авторът е многословен до досада, героят му се държи и говори като смешника на класа, а сюжетът... хм... той е някакъв сбирщайн от холивудски филми, Мики Спилейн и Агент 007. Вярно, манджата е много интелигентно забъркана, но на рецептата й липсва всякаква оригиналност.

View all my reviews