Институт за Християн-социална политика и икономика. Духовност и развитие. Фондация Храмът

Пречистете се с тур из Мала Света гора

2017-06-30T22:52:00.001-07:00

Пречистете се с тур из Мала Света гора

от Екатерина Николова | Общество

София. Камък, който расте. Римска двойка в основите на православен храм. Две затворнически килии за царе. Жива вода, която лекува всички болести. Вековни дървета, сбъдващи желания. Това са само малка част от тайните на Софийската "Мала Света гора".

Днес пътят на поклонниците по манастирите край столицата е тъжен. Защото част от светите места са запуснати, обрасли в бурени, нямат ток... Но който има очи, търси и намира.
А някога хората по земите ни казвали: Направи 120 стъпки, за да изкупиш греховете си и да пречистиш душата си. Вярвали, че ако смиреният християнин прекара по една нощ уединение във всеки от уникалните манастири и църкви, опасващи днешна София, ще започне нов живот - преподобен и със сърце, отворено за доброто...
Приказката за Средецката "Мала Света гора" започва през Второто българско царство (1185-1396 г.). Средец се развива не само като политически, но и като мощен духовен център. Местният епископ е издигнат в митрополитски сан. Според древното предание само цар Иван Александър (1331-1371) съгражда в Софийско четиринадесет храма и обители. Постепенно броят на манастирите в епархията, според археолози и историци, надхвърля 120. И хората започват да говорят за броеницата от манастири, за малката Света гора, за святото място, равно на Атон.

През 1382 г. Средец е завладян от турските нашественици. Повечето от манастирите са разрушени, но легендите за тях остават. Спомените също. Част от духовните светилища са възстановени след Освобождението, край древните храмове са издигнати нови сгради за прием на поклонници. И мечтата продължава. Специален проект на столичната община възражда днес манастирите от "духовната огърлица" на София. Мнозина са убедени, че Софийската "Мала Света гора" трябва да бъде под егидата на ЮНЕСКО. Това е едно от предложенията в кампанията "Чудесата на България" 2, организирана от в. "Стандарт". За 2012 г. целта й е включването на нови обекти в списъка на световната организация за закрила на културно-историческото наследство.

СПИРКА №1

Живият камък прави чудеса

Хора от цялата страна се молят за чудо пред "живия камък". Расте в Горнобогровския манастир "Св. Георги Победоносец". "Няма измама. Не мога да си го обясня, това е Божие послание", казва отец Антим, който поддържа светата обител и от 11 години служи в селата Горни Богров и Яна. Когато през 2001 г. поел енорията, първото нещо, което чул от местните, било чудото на камъка. "Нарочно го меря непрекъснато - тогава беше висок 204 см, сега е 210!", допълва отецът.
Преданието разказва, че кръстоносци влачели канарата като трофей от Йерусалим. Оставили я край днешното село. На мястото бързо възникнал манастир. Археологически находки свидетелстват, че някога тук е имало римско светилище.
Странният камък се намира в олтара на манастирската църква. Върху него са изсечени т.нар. йерусалимски кръстове - във всеки ъгъл на големия кръст има издялани малки в чест и слава на четиримата евангелисти. Най-интересното е, че хора от цял свят, които нямат нищо общо със земите ни, получават видения за чудото на скалата и пращат дарове в манастира. Храмовата книга е пълна със свидетелствата на православни от Гърция и Щатите, както и на българи от цялата страна, които са преживели чудо.

СПИРКА №2

Царският затвор и "отровната вода"

Малцина знаят, че двата Буховски манастира край София са били царски затвор. Единият "Св. Мария Магдалена" бил килия за Александър Батенберг. Другият - "Св. Архангел Михаил", за по-малкия брат на княза Франц-Йосиф.
Манастир, посветен на Мария Магдалена, сам по себе си е рядкост. Броят се на пръсти. Българският е разположен над Бухово, в южните склонове на Мургаш планина. Археолози са открили под църквата му катакомби от IV век. Основан е най-вероятно през ХVI в. Ограбена и опожарена от кърджалийски банди, светата обител е възстановена чак през XIX век. След като е детрониран на 9 август 1886 г. от офицерите русофили, княз Батенберт е откаран в манастира, където прекарва две нощи.
Днес манастирът е празен, църквата - заключена. Благочестиви миряни поддържат двора и постройките, а на по-големи празници буховските свещеници отслужват литургии.
Вторият Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" не е толкова известен. Скрит е сред вековни дървета в падина, отдалечена от асфалта по четири километра разбит черен път. Там редките гости посреща Любомир - мирянин, намерил от 5 години покой и убежище в обителта. Самичък поддържа грохналата манастирска постройка от ХIХ век, коси ливадата пред храма и, разбира се, е словоохотлив екскурзовод. За този, който има уши да чува...
Храмът е строен на два пъти - през ХVI и ХVIII век, защото бил разрушаван от кърджалиите. При преустройството му са разрушени стари пристройки пред църквата, а пред самия й вход е затрупано древно аязмо.
В обителта няма ток, единствената вода е от чешма, съградена преди почти век от благочестив буховчанин. "Обявиха водата за вредна", обяснява Любо и дори показва документа, подпечатан и от ХЕИ, и от Софийската митрополия. "Може и да е било така, когато наоколо е пасял много добитък и е замърсявал водата. Ама отдавна тъдява няма ни овце, ни крави, та явно водата се е пречистила. Иначе вече да съм умрял", смее се той.
Най-интересна е монархическата енигма, която тегне над манастира. Любомир разказва, че тук през 1886 г. е бил държан под арест по-малкият брат на княз Александър Батенберг - Франц-Йосиф. Той е живял известно време в България. Дори участвал в Сръбско-българската война, а след това бил спряган като потенциален кандидат за българския трон. "Превратаджиите нарочно са ги разделили - княза в буховския манастир "Мария Магдалена", а брат му - тук", разказва Любо. И със съжаление допълва, че от оригиналните мебели от онова време нищо не е останало. Дали историята е истинска, липсват доказателства. Факт е обаче, че през 2001 г. Симеон Сакскобургготски специално посещава манастира.

СПИРКА №3

Ангел посочил олтара в Бистрица

Странна история за страст, любов, престъпление крие Бистришкият манастир "Св. св. Йаким и Ана". Може да я научи всеки, който измине трите километра издълбан от коловозите черен път от с. Бистрица до светата обител. Мястото е свещено от векове. Под църквата е разкрита катакомба от IV-V век. А в нея - скелетите на мъж и жена. Мъжът е обезглавен. Учените все още гадаят дали става въпрос за антична трагедия или убийство.
От векове хората в района вярват, че мястото е заредено с божествена енергия. Доказателство за това е друга история. Преди днешния манастир е имало света обител, основана още през Х век с името "Св. Петър". Разрушена е в края на ХIV век при османското нашествие. Но там, където бил древният олтар, бистричани поставили каменен кръст - за да не тъпчат хора и животни святата земя. Така по време на робството местността започнала да се нарича "На дъбето" или "На кръста".
Основите на средновековния храм са разкрити през 1925 г. от Бона Велинова от софийското с. Григорево. В съня си тя получила знамение от Ангел Господен, който й посочил мястото.

СПИРКА №4

Султанът благословил кладнишката светиня

Мала Света гора не свърша с Витоша. Древни манастири има и зад билата на планините, ограждащи Софийското поле, като Кладнишкият "Свети Николай Мирликийски Чудотворец", който се извисява над село Кладница. През 1830 г. Спас Бурнов от село Мърчаево сънувал, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора в Цариград като част от делегация до султана с искане за отмяна на тежък данък, дядо Спас успял да издейства не само милостта на султана, но и ирадие (разрешително) за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841 г. и приключило през 1845 г. Средствата са събирани от местни хора, а самият Спас Бурнов продал собственото си стадо. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира. Но през пролетта на 1848 г. бил убит от хората на местния бей Осман.

СПИРКА №5

СПА топли "Св. Николай"

Легенда, разказвана от местни хора, твърди, че Обрадовският манастир "Св. великомъченик Мина" е бил основан още през IV век. Тогава той представлявал внушителен комплекс от 40 параклиса, посветени на св. св. Апостоли Петър и Павел, св. Николай, св. св. Козма и Дамян и др. Имало много манастирски сгради и имоти.
При прокопаването на коритото на река Владайска ненадейно били открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време носила керемиди, камъни и тухли. Археолозите смятат, че близо до параклиса "Св. Николай" някога имало римска баня, която е използвала топъл минерален извор. Мястото и в момента е мочурливо и не замръзва през зимата.
Никой не знае колко дълго е просъществувал манастирът с 40-е параклиса. След разрушаването му само легендата пазела спомена за него. До 1927 г. Тогава около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди и тухли. Стопаните решили да разровят останките и така открили основите на стара църква. Намерили олтара й и малък кладенец от камъни до него.
Всички са били убедени, че находката е част от древния манастир "Св. Мина". Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България, се разпространила бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната. На църковния празник на 24 ноември много миряни се събрали в обителта и давали своята помощ за възстановяването на манастира. Средствата веднага били вложени в изграждането на дървен олтар с икони, който просъществувал до 1942 г. Построена и сграда за подслон на поклонниците, която просъществувала до 1969 г.
През 1942 г. манастирското настоятелство в лицето на управата на обрадовската църква "Св. Николай" и монахиня Анисия от църквата "Св. Петка" в Орландовци се заели със съграждането на нов храм. Строителството започнало на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Главен майстор бил известният строител от Варна Тома Иванов.

СПИРКА №6

Земенският пази Знака на българина

Майстор-зидар и неговият ученик решили да си устроят състезание - кой ще вдигне по-хубава църква. Условието било никой да не вижда градежа на другия, докато не бъде завършен. Когато църквите били готови, майсторът видял делото на ученика си, ахнал и наредил на чираците си да срутят неговата.
Това е най-известната легенда за съграждането на Земенския манастир "Св. Йоан Богослов" през XI век. Но магнетичното място открай време подхранва въображението на археолози, иманяри и любители на окултни загадки, които бродят из Конявската планина и търсят древните тайни. Според писателката Елизабет Костова светата обител е била дори убежище на митичния Граф Дракула. Авторът на бестселъра "Знакът на българина" Димитър Недков пък разкрива друга прелюбопитна история за съдбата на храма. Дъщерята на Тотор Живков Людмила научила за Земенския манастир от принцесата на Монако Грейс Кели. Запалила се по тайното минало на църквата, заела се с нейното възраждане. Но...си навлякла съветския гняв. Чак от Кремъл наредили на Живков на спре щерка си. Причината била, че още богомилите тачели мястото. И пазели в него Знакът на българина - единственият символ, който може да обедини религиите по света.
Независимо от това дали учените вярват на легендите за манастира, факт е, че съвременните архитекти още си блъскат главите над единствената кръстокуполна църква у нас с кубична форма - 9 на 9 на 9 метра. Средновековният майстор е издължил стените и е придал едва забележимо конусовиден вид на храма. Двуметровият купол се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Според преданието някъде наблизо е заровено имането на цар Михаил Шишман, загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечан през 1330 г. край крепостта Землънград.
През 60-те години е извършена и основна реставрация на безценните стенописи. Най-ранният е отпреди девет столетия - отчасти запазен образ на св. Ана - майката на Богородица. В малката черква може да се открие и самобитна интерпретация на Причастието - в центъра има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият - къшей хляб на апостол Петър.
Копирано от standartnews.com

Д-р Илко Семерджиев

2016-02-09T03:05:00.000-08:00

Д-р Илко Семерджиев, Коалиция "Десните":

Изначално, от нищото се появило пространството, защото Абсолютът се свил в Себе си, за да даде възможност на Съществуването да възникне. Така се появили Огъня, Въздуха, Водата и Земята – домът на живота във физическите измерения. Когато животът мине през вратата на смъртта, експлоадира в предишния си дом на духовните измерения набрал спомени, нужни за развитието му. Защото смисълът на Съществуването е Бог да съзерцава Себе си в еволюция, която е средството за физическата му Себереализация. И да, за знаещия песента е знакът на спокойния, който играе ролята си в космическата драма, своята роля, божествена роля.

Времето е опит да се раздели вечността на периоди с някаква фактическа цикличност, както и да се измерят големи разстояния с най-голямата възможна скорост във физическата Вселена – тази на светлината. За разлика от времето, при пространството няма цикличност – Вселената се разширява с все по-нарастваща скорост. Това показва, че гравитационната свързаност намалява, вероятно до степен на пълно разпиляване и замръзване в абсолютната нула (което ще означава, че енергията от Големия взрив се е локализирала, а Вселената се е фрагментирала и доизгаря). От тези космически факти можем да направим следните персонални и политически локализации:

1. Няма връщане назад;
2. Времето е условна величина;
3. Енергията във Вселената е налична и вездесъща, но докато не се превърне в сила е неупотребима;
4. Освен Вселенските сили (4 на брой), които оформят света, човекът също трябва да развива умения за превръщане на енергията си в сили;
5. Емоцията, като психичен феномен е енергия, но все още не е сила;
6. Разумът като психичен феномен е сила, но все още не е унаследим;
7. Енергията вложена в работа развива разума;
8. Нивото на трансформация на енергията в сила, която да върши работа увеличава мощта на разума, но намалява нивото на енергията;
9. Ниското енергийно ниво скъсява времето за приложение на разума;
10. Ако гравитацията и разума са сили зависими от времето значи, че времето далеч не е умозрителна постройка (макар да е условна величина), а ключов фактор за трансформация на енергията в сила и извършването на работа;
11. Каквато и работа да се извърши от конкретен обект следствията са поне две – намалява му времето и енергията, а ако не е постигнат и търсения резултат, значи е реализирана тотална загуба;
12. Инвестирането на време и енергия в работа за постигането на конкретен резултат трябва да доведе до бъдещо спестяване на енергия и време, за да можем да се посветим на работа в постигането на нова цел и резултат.
13. И предвид достигането до фаталното 13 имам един въпрос – какво точно ни помага сегашното управление (ключова дейност), на което подаряваме своите данъци под формата на парична енергия, заради което сме загубили времето си работейки, с единствената полза да го правим (полу)нахранени, отивайки си от физическия свят без постигнат положителен резултат?

И още нещо – защо позволяваме на всеки нови избори същите хора (най-много да са с някакви „нови проекти“) да допускат същите провали, с което им даваме мандат още 4 години да ни причиняват същите загуби на енергия, време и ползи?

Какво представлява изборът ли – вземане на решения основани на свободната ни воля и разум, които предопределят бъдещи резултати. Някои им викат „съдба“.

Апропо – интригите също предопределят съдба, лоша съдба. Вярвам, че никой не желае полунахранен да зяпа интригантски зрелища, които му изковават лошата съдба.

Време е за разум. Не за фили и фоби, фенове и врагове, дошло е време за разум.

(следва продължение)

Eco Campus - Еко Селище

2015-11-12T05:31:00.001-08:00

Екоселище в София - И това е възможно! - Проект "Ваканционен екокомплекс", с. Кътина, район Нови Искър, гр. София - http://euroconsult.biz/bghouse
Вашата инвестиция в еко къща, която ще работи за Вас. Къщите от екокомплекса са предвидени за "Къщи за гости", а самият екокомплекс ще е център за обучения, семинари, спортни лагери и международни програми!

За контакти: bghouses@gmail.com

----------------------------------------------

Eco Campus in main town Sofia, Bulgaria - And this possible! - Project "Ecological holiday complex" in Katina, Novi Iskar, Municipality of Sofia city, Bulgaria - http://euroconsult.biz/bghouse

Your investment in Eco house that will work for you. The houses of Eco Complex provided for "Guest", while the Eco Complex will be a center for training, seminars, sports camps and international programs!

E-mail: bghouses@gmail.com

Християн-социална идея

2015-07-20T08:32:00.002-07:00

17 юли 2015 г. в 14:53

"Промяната" - Християн-социалната идея

Има една история или притча за живота, казват, че е изписана на един надгробен паметник:

Един човек цял живот се опитвал да промени света, какво ли не правил, борил се, участвал във войни и битки, убеждавал хората да се променят и така, през цялото време. Когато дошло време за края на земните му дни, осъзнал, че почти нищо не успял да свърши. Единственото, което разбрал, че истината е в това, да промениш себе си! Най-важното нещо, защото оттам тръгва всичко....

И така е написано: "Цял живот се опитвах да променя света, докато не разбрах, че трябва първо да променя себе си, след това, хората около мен да започнат и те да се променят, след тях и обществото...."

Та, за това става въпрос, да започнем да променяме себе си. Много се говори за това, какво ни е обществото, каква ни е държавата, какви били хората (тук няма да приема "Българите" са такива и онакива, защото сме доказали и го доказваме, че ни бива, и че можем, това е за друга тема). Постоянно се набиват едни шаблони, "не става нищо от нас", "не правим нищо за да променим нещата", "не се борим за правата си", "търпим едни и същи да ни крадат и бият" и т.н. За последните над 70 години, доста неща в главите на хората са променени, и то с точно определена цел, с добре измислени и разработени методи, със съответното насилие и страх.

Не е толкова лесно, или казано другояче, най-трудното е да се промени съзнанието, и то когато тези същите, които са наложили "изтриването" на истината, те управляват, те разпределят благата и те вземат решенията за твоето и на децата ти бъдеще.... Е, време да помислим за тази промяна, защото иначе ще загубим и това, което Господ ни е дал и което дедите ни са отвоювали с безчет жертви и себеотдайност....страната си, държавата си, народа си!

Как да стане ли?....Като започнем да променяме себе си. Има много начини това да стане, всеки трябва да го осъзнае за себе си, защото всеки е отделна личност, индивид с различни дадености и статус.

Променяйки себе си, да вярваме в това, което правим, да работим, това което ни носи удоволетворение и достатъчно доходи, за да се чувстваме спокойни, да се разбираме с хората около нас, така, че всеки да може да изяви себе си и собствените си възможности и да се усъвършенстваме, като човеци.

Променяйки себе си, да сме уверени, да заявим какво искаме и как ще го постигнем, да дадем нова светлина на нещата около нас, неща, които хората ще забележат и ще започнат да мислят за това, да го разбират или не, да желаят и на тях да им се случи, или не....ще се раздвижи средата, в която живеем.

Така, ще започнат да се променят и хората. Както е казано "С какъвто се събереш, такъв ставаш". Е, ако променяме себе си към добро, с християнски добродетели и дух, и хората около нас ще започнат да го правят. Защото ние сме част от обществото, и ако променим себе си, то ще го усети, ще се раздвижи, заедно с нас. Така ще започне и промяна на обществото. Към по-добро, нали натам желаем да се променяме....

Променяйки себе си, и хората около нас започнат да се променят, заедно с тях ще започне да се променя и обществото. Промяната в обществото, означава промяна на обществените отношения, с тях и промяна на тези, които направляват тези отношения, нали ние ги избираме. Ето така може да се промени и държавата, и администрацията, и управлението й.

Да, този процес е дълъг, особено в нашето общество, на което досега не му е давана възможност да се промени, защото така е удобно за управление и манипулация. Колкото по-бързо започнем промяната в себе си, толкова по-бързо ще започне и промяната у другите, и в обществото.

Простичко казано, ако променим себе си към по-добро, да правим по-добрите неща, да приемаме предизвикателствата на деня, със смирение, търпение и Вяра, и не само да ги приемаме, а и да направим така, щото да е по по-добрия начин, това неминуемо ще се отрази и на средата около нас, на другите, и на обществото, и държавата, в крайна сметка.

Ако не можем сами, можем да попитаме, можем да се научим, може да потърсим други, които знаят и могат, които да ни дадат насока. Само трябва да поискаме, както е писано "Поискай и ще ти се даде"! Бъдете Благословенни и се обичайте!

Желанието за промяна и за по-добър живот е във всеки от нас, време е да го направим, да го превърнем в реалност, заради нас, заради децата ни, заради България! Заедно можем!

https://www.facebook.com/groups/socchrist/

31.05.2015 г. София

Енчо Енчев

“Благосъстояние за всички”

1. Социалната политика трябва да гарантира “най-голямата степен на свобода, на частна инициатива и на лична отговорност за собствената си съдба”. В същото време стопанските агенти не са освободени от появата на пазарни рискове, съпътстващи функционирането на пазарното стопанство.

2. Между икономическата и социалната политика трябва да съществува неразделна връзка, която да не позволява появата на негативни феномени като инфлация и безработица и да не допуска парична политика, подкопаваща стабилността на националната парична единица.

3. Намесата на държавата в стопанския живот трябва да става само в случаите, когато гражданите не могат да се справят сами с проблемите на социалното си осигуряване. По този повод Л. Ерхард пише: “В началото трябва да стои собствената отговорност и едва когато тя не достига, или би направила засечка, да се включва и отговорността на държавата и обществото.”

4. Социалното осигуряване не трябва да е самоцелно, а строго да се обвързва с производителността и ефективността на производството.Това ще сведе до минимум нуждата от държавна намеса. В този дух колективната система за всеобхватно социално осигуряване и социална помощ не е препоръчителна. Насоките са за свеждане до минимум на интервенциите на държавата при преразпределение на доходите, като по този начин се намалява обременяването на бюджета с финансирането на социалните разходи.

5. Като приоритет на държавната политика се определя икономически растеж, възприеман като ключ за решаване на стопанските и социалните проблеми.

6. Социалното пазарно стопанство, от една страна, се основава на личната отговорност, на постигнатия успех и на конкуренцията, а от друга – на справедливостта, партньорството и социалното равновесие.

“Благосъстояние за всички” (1957 г.) - Л. Ерхард

Желанието за промяна и за по-добър живот е във всеки от нас, време е да го направим, да го превърнем в реалност, заради нас, заради децата ни, заради България! Заедно можем! Бог да бъде с Нас!

https://www.facebook.com/groups/socchrist/

Holiday Relax Complex Bulgarian Houses

2015-07-16T07:08:00.001-07:00

2015-07-06T03:25:00.001-07:00

Уважаеми приятели,

Ние, от Гражданската квота на Коалиция ДЕСНИТЕ решихме да регистрираме политическа партия, която ще присъединим към коалицията. Взехме това решение, за да можем да водим по-организиран и целенасочен политически живот, избрахме името: БЪЛГАРСКА ДЯСНА ПАРТИЯ (БДП). В момента набираме желаещи да се присъединят към нас с идеята да формираме по-широк състав на Инициативен комитет, който да реализира процеса така, както изисква Законът за политическите партии. Който от вас желае да се включи, нека се чувства поканен. Прилагам проекти на Учредителна декларация и Идейна и ценностна политическа платформа, за да може всеки от вас да прецени дали нашите идеи, цели, средства и методи са приемливи за него и дали отговарят на собствените му нагласи, и начин на мислене.
Ние протягаме своята ДЕСНИЦА към вас, поемете я и се присъединете, ако прецените, че си струва! Моля всеки, който реши да се включи да ми пише на лични, за да разменим координати за кореспонденция.

Илко Семерджиев
Деница Сачева
Красимир Николов
Юлиан Войнов
Илиана Славова
Енчо Енчев
Светла Михайлова

Учредителна декларация на ПП „Българска дясна партия” (проект)
Протягаме десницата си към всеки почтен българин!

Ние сме непоколебимата, истинска и последователна десница. Последните мечтатели за свободна и демократична България, които не са готови да се отклоняват от ценностите и принципите на дясната политическа идея заради изгоди.

Всички ние имаме своята политическа история. На моменти житейският ни път е бил натоварван с идеологически катаклизми, страдали сме от политически предателства, които сме преодолявали с личностен стоицизъм и продължаваме да устояваме, защото сме убедени, че следваме вярната посока - за България, за нас самите, за нашите сънародници и за следващите поколения български граждани.

Ние нямаме зад себе си корпоративната мощ на олигархията, изборните машини за натиск и пазар на гласове както ГЕРБ и ДПС, нито пък вековните структури за злоупотреба с политическо и икономическо влияние на БСП.
Ние имаме само дълбоката, искрена вяра, че можем с общите усилия на всички български граждани да осигурим достойно бъдеще на нашата Родина и на децата ни!

Ние се обръщаме към всички българи, които почтено изкарват хляба си като професионалисти - творци, работници, служители и предприемачи, и които добросъвестно плащат своите данъци.

Вие сте солта на България, пазители на националните традиции и култура, гръбнакът на нашата икономика, смисълът и оправданието на съществуването ни като народ.

Във вашите ръце е бъдещето на нашата Родина!
Протягаме десницата си към всеки един от вас!

Нека заедно да работим за нещо по-голямо от нашите лични, човешки съдби. Към мечтата за нова, наистина демократична и просперираща България! Тази мечта, която в началото на прехода събираше милиони по площадите. Мечтата, която бе предадена и продадена от политически хамелеони, цинични демагози и пресметливи мошеници, но продължава да вълнува милиони почтени български граждани!

Нека заедно изчистим от властта политическите кукловоди и наследниците им, които десетки години паразитират върху жизнените сили на нацията – само така ще изчезнат фалшът, имитацията и политическите кукли.
Нека заедно променим правилата в правосъдната система, за да могат почтените магистрати да потърсят отговорност от виновните за всички престъпления и да върнат справедливостта в живота на всички ни.
Нека заедно се изправим срещу демографската криза, за да пребъдат българският род и Родина.

Нека заедно реформираме образователната, здравната и пенсионната системи, чиито нерешени проблеми вгорчават живота на милиони български граждани.

Нека заедно изградим такива механизми за контрол върху финансовата система и банките, които никога повече да не позволят користна злоупотреба с нашите данъци, спестявания и делови начинания.

Нека заедно прочистим енергетиката и икономиката от корупционните схеми, за да станат конкурентни и неподвластни на геостратегически зависимости.
Време е за цялостна промяна на политическата система, защото видно е – левите и либералните, популистките, автократичните и центристките формации са неспособни да ни ръководят идейно, икономически и политически, те са само консуматорски!

Разковничето за доброто бъдеще на нашето Отечество е в общите действия на всички почтени и разумни българи със самостоятелно дясно мислене, които веднъж вече показаха, че могат да постигнат нашия национален интерес в България и в Европа. Всеки почтен и разумен човек е незаменим в общото съзидание. Вярваме, че промяната е възможна, защото е необходима! Нека помним, че това зависи от собствените ни решения и избор. Ние знаем какво и как трябва да се направи, правили сме го и можем отново да тръгнем напред – затова търсим Вашата подкрепа!

Нашите основни принципи са:
• Свобода – изконната човешка ценност и абсолютна предпоставка за развитие на личността и защита на човешките права;
• Сигурност, която да гарантира неприкосновеността на индивида и частната собственост;
• Справедливост, заложена както в човешките взаимоотношения, така и при правораздаването;
• Индивидуален прогрес и благоденствие, като залог за успешно и демократично общество.

Нашите цели, към които се стремим и искаме да постигнем заедно с вас, са:
• утвърждаване ценностите на свободата, демокрацията, справедливостта, мира, солидарността и хармонията в обществото, и между народите;
• защита на неприкосновеността на частната собственост, свободната пазарна инициатива и развитие на пазарната икономика;
• осигуряване на възможност за гражданите да живеят в общество, в което човек успява благодарение на качествата, знанията и труда, който е положил;
• осигуряване на сигурност за всеки български гражданин;
• издигане на ролята на българската наука, култура и духовност в обществения живот;
• мобилизиране на обществената енегерия за изграждане на просветена и образована нация;
• отстояване на националните ценности, интереси, традиции и място на България в ЕС и света;
• преодоляване на разликата между българските граждани и гражданите на другите европейски страни в стандарта и качеството на живот;
• отстояване на цивилизационния избор на десните хора и съграденото от тях по пътя за неговото осъществяване, допринасяне за евро-атлантическата сигурност и за благоденствието на обединена Европа.

Нека с общи усилия да съградим една нова, свободна, демократична и богата България така, че утре децата и внуците ни да могат с гордост да кажат – тази страна е дело на нашите бащи и деди!

Политическа партия „Българска дясна партия“

Християн-социална идея

2015-05-05T08:15:00.001-07:00

Християн-социалния модел вплита много по-непосредствено функциите на Църквата в тези на държавата. При социално-пазарно стопанство това се свежда предимно до контрола и спазването на етичните норми в обществото. При този модел се оформя много по-голямо поле между държава, пазар и Църква, гарантиращо съблюдаване както на задоволяването на материалните, така и на духовните потребности на всеки отделен член и на цялото общество. Възприема се разбирането, че обществото има бъдеще, когато умело съчетае библейската мисия за формирането на света с библейската повеля да се съхрани творението.

Християн-социална идея

Християн-социална идея

2015-05-05T06:53:00.003-07:00

Християн-социална идея

Когато пазарът функционира, ограничаван от произтичащите от религията морални критерии, то неговите действия ще гравитират около определен духовен център; тогава пазарните механизми и правила ще се изпълнят със съдържание, което произтича от дълбините на човешката култура, а християнските ценности ще се превърнат в стабилизираща сила.

Християн-социална идея

2015-05-05T06:51:00.004-07:00

Християн-социална идея

Една идея за нова политика, за ново определение на дъжравно управление, за нова България.

Започваме едно поредица от извадки и статии, свързани с нови идеи и политики, които могат да помогнат на страната ни да излезе от все по-задълбочаващата се политическа и икономическа криза и полагане основите на нова система на държавно управление, което да изведе България на позициите, които са и толкова нужни днес....:

“Ние не искаме никакви ограничения върху основаната на конкуренцията пазарна икономика и свободно плаващия ценови механизъм. Не искаме и смесена икономика… Знаем също и това, че ако търсим напълно свободна пазарна икономика, основана на конкуренцията, тя не би могла да се носи свободно в социалния, политическия и моралния вакуум, а трябва да бъде поддържана и закриляна от силна социална, политическа и морална рамка.

Правосъдието, държавата, традицията и моралът, непоклатимите стандарти и ценности... са част от тази рамка, досущ като икономическата, социалната и фискалната политика, които извън пазарната сфера балансират интересите, защитават слабите, обуздават крайностите, съкращават разходите, ограничават властта, определят правилата на играта и се грижат те да бъдат спазвани.”

В. Рьопке

Holiday Relax Complex Bulgarian Houses

2014-10-19T02:40:00.001-07:00

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:36:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 8

автор: galina

Манастирът – крепост

Така някои наричат Гложенския манастир „Св.Георги Победоносец”, издигнат в Тетевенския Балкан върху недостъпни скали, подобно на средновековна крепост.

Според преданията, първоначално обителта е била основана в близост до с. Гложене от украинския княз Георги Глож, който преследван от татарите, се установява на това място със съгласието на цар Иван Асен II. Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която украинският княз донесъл със себе си, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. Това се изтълкувало като знамение, че точно там трябва да бъде издигнат манастир. Така била построена новата сграда.
За кратко време двата манастира съществували паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Васил Левски, за да избегне преследване от турците. И до днес в местността Градище има останки от първоначалния градеж.
ГЛОЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР Е ЕДИНСТВЕНИЯ БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР, КОЙТО НЕ Е БИЛ ПРЕВЗЕМАН И ОГРАБВАН, поради своето разположение.
Дяконът Левски често посещавал непрестъпната обител и своя съратник игумена Хаджи Евтимий, който бил член на тайния революционен комитет, основан от Апостола. Скривалището на Левски е запазено и до днес.
Към двата метоха на манастира, създадени в с.Малък извор и в гр.Ловеч, били открити килийни училища, в които са ангажирани най-добрите учители в цялата област.
Историята на Гложенския манастир е свързана и с името на видния български книжовник Васил Друмев /митрополит Климент/, който бил заточен в него от княз Фердинанд и Стамболов, поради това, че произнесъл прочувствена реч в защита на православието, в деня на сгодяване на княза католик. Стамболов обявил речта за провокация и използвал възможността да се справи с водача на русофилите.
Петнадесет месеца, девет от които в Гложенския манастир, митрополит Климент е на солена риба и вода. Но някои от монасите скришом му подавали провизии през незабележим отвор на тавана на килията в която пребивавал.След падане на правителството на Стамболов, заточеникът е освободен. Килията му днес е превърната в музей.
През годините на своето съществуване, Гложенският манастир винаги е бил тясно свързан с важните събития от историята на България и е истинска крепост на българския дух.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=136386

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:22:00.001-08:00

Тайните на българските манастири -7

автор: galina

/продължение /

В преданията Черепишкият манастир се свързва и с името на Левски, който пътувайки по комитетски дела е отсядал в него, както и със спасяването на някои от ботевите четници.

След боя във Врачанския балкан и гибелта на Ботев, четниците му се разделят на няколко групи. Едната, в състава на коята е и вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов-Казака, с навито знаме около кръста си, преминават придошлия Искър с помощта на монасите от Черепишкия манастир и се насочват към Ржана планина / малък обособен дял на западна Стара планина /.
Според преданията, Ботевата сабя дълги години се е пазела в манастира, предадена на тогавашния игумен Епифаний от неговите четници.
Една от легендиде гласи, че архивът и парите на Ботевата чета са скрити в някоя от Черепишките пещери, намиращи се около манастира.
Разказите за спасяването на четниците стават повод за написването от Иван Вазов на популярния разказ "Една българка", с първоначално заглавие "Челопешката гора". По повод творбата самият Вазов заявява:"Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка."
Иван Вазов два пъти посещава манастира. И до днес се пази спомена за любимата му тераса, на която е обичал да си пие кафето и да съзерцава красивата природа, сред която е построена тази свещена обител. Именно при тези негови престои се раждат сюжетите за разказите му "Дядо Йоцо гледа", "Една българка", както и много от стихотворенията му в цикъла "Скитнишки песни".
Днес тази тераса е превърната в музей.
Манастирът е посетен и от Алеко Константинов по време на похода му из тия места, след което той написва пътеписа "В Българска Швейцария".
Местността около обителта е известна и с това, че след 9 септември 1944 г. Софийската духовна семинария е преместена в съседство с Черепишкия манастир, за да бъде по-далеч от очите на хората, но след 10 ноември 1989г. отново е върната в София.
През всичките години на своето съществуване Черепишкият манастир е опазвал българския дух и писменост. От тук е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи - манастирския устав, писан през 1390 - 1396 г., който днес се съхранява в Църковно историческия музей в София.
Черепишката обител "Успение Богородично" е обявена за паметник на култерата от национално значение.

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=134591&mode=thread&order=0&thold=0

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:15:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 7

автор: galina

"А хубав е наистина, Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир !"

Алеко Константинов

В историята на черепишкия манастир "Успение богородично" се преплитат важни исторически събития и имена на видни личности, данни за което са съхранени както в документални източници, така и в митове и легенди, предавани от поколение на поколение.
Манастирът е основан по време на царуването на Иван Шишман. Една от версиите е, че странното си име обителта получава от белеещите се кости и черепи на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман с турските нашественици.
В тая връзка се твърди, че съществува голяма, пълна със злато пещера в масива срещу манастира, чийто вход е под повърхността на река Искър, минаваща край него. Смята се, че след трагичния за българите край на битката в нея е укрито съкровището на царя, както и жезълът и короната му.
Според типик /устав / на манастира от 1396 г., той е възстановен в същата година след разрушаването му от турците.
По време на османското робство, Черепишката обител няколко пъти е опожарявана и наново изграждана.
В началото на XVII в. манастирът е възобновен от свети Пимен Зографски - монах, зограф, лечител, архитект и строител. За него Паисий Хилендарски пише в своята История следното:"Преподобния свети Пимен приел в Изограф /българския Атонски манастир Зограф / монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, от там бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимен живял в 1610г."
Въпреки набезите на кърджалиите манастирът се развивал и замогвал. Всяка година турски големци от Видин пращали войници да събират данък за султана. Една година игуменът отказал да плати. Тогава видинският бей изпратил свои хора да избият непокорните монаси и да опожарят манастира. Като разбрали за това, монасите изнесли всичко по-ценно и го укрили в близките пещери, където се скрили и те самите. В църквата останал само най-старият монах, който бил съсечен от турците, а манастира плячкосан.
Със заграбеното богатство турските войници тръгнали обратно за Видин, но когато стигнали теснините под високите скали, върху тях започнали да се сипят огромни камъни. Една част от турците загинали, а останалите живи захвърлили заграбеното и побягнали, считайки че Аллах им праща знамение да не се връщат повече по тия места. Така Черепишкият манастир бил освободин от данъци и турците повече не смеели да ходят там.

/следва продължение/

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=134514

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:14:00.001-08:00

Тайните на българските манастири-6

автор: galina

На 11 ноември християните почитат паметта на Св. Мина, този ден е празничен и за манастира „Свети Великомъченик Мина”, който според преданията е част от така наречената Софийска Света гора – пръстен от манастири около днешната ни столица.
Обителта е основана още в римско време. Именувана е на светеца воин Мина, египтянин, служил в римската войска в гр.Котуан. По това време римската власт издала указ да се предават на мъчения всички християни, които не се покланят на идолите.
Св. Мина не стоял дълго в армията. Той се оттеглил в пустинята до гр.Котуан и се отдал на молитви и общуване с Бога.
На едно от тържествата в чест на езическите божества, били устроени шумни зрелища и жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да разобличава действията на езичниците. Градоначалникът на Котуан наредил да бъде арестуван и подложен на жестоки мъчения. Бит е с волски жили, тялото му било стъргано с железни куки, бесен е с главата надолу. Накрая главата му била отсечена, а тялото му хвърлено в огъня.
Когато огънят изгаснал, вярващите християни събрали останалите мощи на светеца, обвили ги в чисти повивки и ги помазали с благовония. Останките на св.Мина били пренесени в родния му град Александрия и погребани с почести.
Ето на този светец мъченик бил именуван един от манастирите край София.
През IX век манастирът „Свети Великомъченик Мина” се развива в огромен християнски комплекс, включващ четиридесет параклиса, духовно училище, манастирски сгради и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за Атон / Гърция / получавали своеобразни визи.
Османското нашествие заличава следите на светата обител, но преданията запазват спомена за него.
По-късно, при прокопаване коритото на р.Владайска, на чийто бряг се намирал манастирът, са открити основите на сгради, а реката дълго време влачела керемиди и тухли. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които днес се съхраняват в Църковно-историческия музей.
След това откритие, християните започват събирането на средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм. До 1945 г. са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. В предверието на църквата е поставена иконата на св. Мина, за която се смята, че е чудотворна.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=132281

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:13:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 5

автор: galina

Българските манастири и Възраждането

Голяма част от българските манастири, основани през различни периоди от историята ни и претърпели разрушения, палежи и грабежи, са били възстановени, реконструирани, а някои от тях и създадени през Възраждането. До наши дни са оцелели около 120 манастира.
През периода на Възраждането, те са били значителни културни центрове със свой специфичен принос.
Към някои от тях са изградени първите килийни училища в които се развива просветна дейност, предшестваща гражданските училища.
Манастирите са и безспорни центрове на духовно православна просвета. През м. Май 1874г. се открива първото богословско училище в лясковския манастир „Св.св. Петър и Павел”.
Едни от първите български автори, издали книги на новобългарски език, създават своите творби в тези свети обители. Така например в Рилския манастир работи видният просветител Неофит Рилски, в Атонските манастири работи освен Паисий и Константин Петкович, в Марковия манастир в Скопско – Кирил Пейчинович.
Манастирските управи и отделни монаси са сред активните спомоществователи на различни български печатни издания, не само на религиозна тематика. Рилският манастир подпомага издаването на 27 заглавия, Хилендарският – 26, Зографският – 11, Лясковският – 10, Соколски – 9, Троянски – 8.
С манастирите е свързано и появата и развитието на печатарското дело. Първата възрожденска българска печатница в Солун /1838г./ е оборудвана от монахът Хаджи Теодосий.
В много от манастирите през този период се създават тайни съзаклятия, укриват се революционни дейци, често членове на монашеските обители стават преки участници в националноосвободителните борби.
В подготовката на Априлското въстание се включват не само отделни монаси, но и цели манастирски общности, като тази в Дряновския манастир, подготвила над 60 хиляди куршума и подслонила саможертвено легендарната чета на поп Харитон.
Освен важната роля, която играят манастирите за опазване на българския език, вяра и култура, те съхраняват традициите и създават поле за изява на нови тенденции в развитието на българската архитектура, строителство и изобразително изкуство.
Докато средновековният манастир е бил място за уединение и целенасочена духовна дейност предимно на елита, то през XVIII-XIX в. общественото значение на българските манастири се умножава и те са едни активни участници в будителските и възрожденски процеси, протичащи по българските земи, довели до освобождението и утвърждаването на българската нация.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131888

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:11:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 4

автор: galina

Легендите за Аладжа манастир

/ продължение /
Самият Аладжа манастир е разположен във варовикова четиридесет метрова скала на две нива. На първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, се намира манастирската църква.
В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на същото ниво, където са запазени шест монашески килии.
В стените им са изсечени неголеми ниши, в които са били поставяни икони и други вещи на монасите. На това ниво са се намирали още трапезарията и магерницата / кухнята /. Криптата /гробницата/ е в най-ниската част на първо ниво.
Второто ниво на манастира представлява една по-голяма ниша в източния край на която е разположен параклисът. Той е бил използван за второстепенните, ежедневни църковни служби и е бил свързан с първо ниво посредством дървена стълба. По-късно поради рухване на тази стълба, достъпът до параклиса се затруднява и това спасява стенописите му от посегателства и унищожение. Стилът им на изписване подсказва, че са от XIII-XIV век, когато е бил разцветът на тази свещена обител.
В близост до манастира в северозападна посока се намира още една група пещери, разположени на три нива и наречени от изследователите му братя Шкорпил, „Катакомбите”, по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини.
Двата врязани кръста в стените на помещенията в тях са от раннохристиянската епоха, което подсказва, че Катакомбите са били обитавани още през IV – VI век.
От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика и няколко селища.
Съществува ли връзка между тези три групи паметници, не е известно, но е възможно, те да са един от ранните християнски центрове по Черноморието, за които се споменава в летописите на византийския хронист – император Константин VII Багренородни. Това би означавало, че средновековният скален манастир се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс.
Легендите и преданията разказват за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища и неразбулени тайни за миналото на това свещено и красиво място.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130874

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:05:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina

/ продължение /

В главната църква на манастира се пази най-старата икона – светиня на Троянския манастир, Пресветая Богородица Троеручица, сътворила множество чудеса.
Както е известно, всеки манастир пази своите тайни книги с пророчества, чудеса и видения запазени от стотици години, които давали специални познания на братята монаси.
В книгата за предсказанията избрани монаси описват виденията, които са се явили на хора, на които Господ Бог в отплата на това, че водят богоугоден живот им пращал. Много от тях след време се сбъдвали. Тази книга бива скрита и кодирана.
Другата тайна книга е тази, в която са описани само станали вече чудеса. Случките се разказват от хора, на които чудото им се е случило лично или се е случило на техни близки. Ето и някои от описаните чудеса, случили се в Троянския манастир.
През 1837г. върлувала чума из района, заразата била обхванала целия край. Хората бягали от градовете и селата по лозята и горите, за да се спасят. Част от ловчанлии и сопотняни потърсили спасение в Троянската обител. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св.Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.
Проявите на чудеса не спират и до днес.
През 2000 година, по време на богослужение за свети Константин и Елена, от окото на Божията майка просълзило миро. Показателно е, че чудото се случило точно по време на тази служба, тъй като по времето на Константин християнската религия става официална.
Иконата е помогнала и на четиринадесет годишно момче, което имало изкривяване на ръката по рождение. Всеки ден, в продължение на две седмици майката и момчето се молели пред светинята. За случилото се чудо майката споделя:” След дълги молитви сънувах, че красива жена се приближава до сина ми. Погали го нежно по косата със сребърна ръка, усмихна се кротко и ми каза – имай вяра, синът ти ще оздравее. И наистина се случи. Знам, че звучи като чудо, но то си беше чудо...”
На 20.05.2005 г. е съставен протокол, подписан от трима свидетели в който се удостоверява поредното чудо с иконата на Троянския манастир в който е описано следното:
“По време на богослужение, при песнопението “ Ангел вопияше” се разнесе благоуханна миризма из цялата църква.
Първа до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва,че иконата е като запотена цялата. По-късно жената се опитва да я изтрие с памучна кърпа, но това става трудно, тъй като тя е покрита с дребни капки течност, като от миро. Кърпата поема чудотворното благоухание...”
Пред чудотворната икона на Троянския манастир всеки ден прииждат хора от цялата страна, за да се помолят за изцеление на душата и тялото си.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129117

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:04:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 4

автор: galina

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:03:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina

/ продължение /

Много скоро в Троянската обител била издигната църква, посветена на рождество Богородично и жилищно крило, но като повечето български манастири и този е бил разрушен от турците, а игуменът посечен.
В началото на XVIII век манастирът отново зопочнал да се разраства и замогва. Тогава ловешките гръцки владици се опитали да сложат ръка на обителта.Това предизвикало негодуването на българските монаси и през 1830г., Троянският манастир изпраща делегация от свои представители при Цариградската патриаршия, която поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Така от 4 декември 1830 г., със специална грамота, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, той е признат за ставропигиален т.е. под прякото подчинение на върховната църковна власт представлявана от Цариградската патриаршия и така се освобождава от опеката на ловешките гръцки епископи.
В чест на това , веднага започват приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото положение на манастира.
В близост до него са изградени два скита / комплекс от църква, помещения за отсядане и аязмо /.
Голяма част от стенописите в обителта са на Захари Зограф. Освен, че е изрисувал своя портрет на северната стена на църквата, той е оставил и възпоменателен надпис, завършващ така:”...Изобразится рукою Захария Хри(стовича) иконописеца, самоковчанина.”
Както много от българските манастири и Троянската обител се превръща в средище на просветителска и революционна дейност.
На 20 януари 1872г. Васил Левски организира в него таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. А при избухване на Априлското въстание в него е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Христов.

/ следва /http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129051

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:01:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 3

автор: galina

Троянски ставропигален манастир

В манастирските летописи е посочено, че начало на монашески живот в Троянската обител е поставено още към края на Второто българско царство от двама монаси от Атон.
Малко по-късно, на път за Влашко, към тях се присъединява и друг атонски монах, който носел със себе си чудотворна икона на “Св. Богородица Троеручица”.

Тази икона била копие на оригиналната от Хилендарския манастир. Иконата на Божията майка е получила това име през VIII век, когато във Византия се разпространявала иконоборческата ерест, отричаща иконите, поддържана от императора Лъв III Исавър. Той наредил да бъдат унищожени всички икони.
По това време, живеещият в Сирия Св.Йоан Дамаскин, който бил висш сановник в двора на дамаския халиф, написал три трактата “Против порицателите на светите икони”. За да го накаже за това, Лъв III Исавър наклеветил в писмо преподобния Йоан пред халифа, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.
Халифът заповядал да отсекат дясната ръка до китката на Св.Йоан и за назидание да я окачат на градския площад.
На същия ден вечерта, наклеветеният страдалец измолил от халифа отсечената си ръка, допрял я до китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка, молейки се да излекува ръката му, писала в защита на Православието.След дълги молитви той задрямал и тогава му се явила Божията майка, казвайки му:” Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за слава Божия!”
Като се събудил видял ръката си невредима.
От благодарност за чудото, той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изражение на отсечената ръка. Така иконата била наречена Троеручица. Скоро след това, Св.Йоан постъпил в манастир, като взел със себе си чудотворната икона, а по-късно тя била подарена на Св.Сава Сръбски и пренесена в Сърбия.
По време на турското нашествие, християните за да я опазят я сложили на едно осле, което само стигнало до Атон – Света гора и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона била поставена в олтара на манастирския храм.
Образът на чудотворната икона на “Св.Богородица Троеручица” бил разпространен чрез копия в много православни страни. Такава икона е носел със себе си и дошлият в Троянската обител атонски монах.
Колкото пъти монахът се опитвал да си тръгне с иконата, толкова пъти тя по някаква причина се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил в Троянската обител и така чудотворната икона “Св.Богородица Троеручица” става главната светиня на Троянския манастир.

/ следва /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=128941

Тайните на българските манастири

2011-12-10T08:00:00.001-08:00

Тайните на българските манастири - 2

автор: galina

Манастирите близнаци

Те са част от съзвездието на "царските манастири", създадени около столицата Търново. Намират се на 2 км един от друг и поради тая близост, двете обители са наричани манастири близнаци. Това са Къпиновският и Плаковският манастир, споделили близки съдби и съхранили своите тайни и светини до днес.
Основателят на Къпиновския манастир, преподобния Сергий Къпиновски е обявен за светец, а мощите които оставя след смъртта си са нетленни. Първоначално те са почивали в църквата при манастира, но тъй като разположението на обителта е в близост до път и е ставала честа плячка на нападения, особено през кърджалийските времена, монасите решават да преместят светите мощи на друго място. Една нощ с тайно литийно шествие те пренасят раклата с чудотворните мощи в с.Къпиново и ги заравят в църковния двор. За удивление на всички, при големи празници, над това място се наблюдавали пламъци. По-късно мощите на светеца са откраднати и отнесени в неизвестна посока.
Съдбата на самия манастир, също е белязана с много възходи и разрухи.
След падането на Търновското царство под турска власт, Къпиновският манастир е опожарен. Но българското население в околността не се примирява с това положение и в края на XVIIв., селяните от близките села се заемат да го възстановят. Тъй като нямат официален султански ферман, разрешаващ градежа, те чрез увещания и подкупи успяват да получат благоволението на търновския валия и за да не се набиват на очи, извършват градежа нощем. Съграденото през нощта било нарочно опушвано с дим за да не личи, че е ново строителство. Така малко помалко, манастирът отново бил възстановен.
Неговото значение за хората от околността е било голямо, защото в обителта наред с богослужението, се е развивала тайна народополезна дейност.
Още през 1768г. при едно свое посещение Софроний Врачански донася "История славянобългарская", която била преписана от игумена Елфтер и разпространявана в търновския край.
Манастирът е в голяма помощ при организирането на Велчовата завера /1835г./, на хаджи Ставревата буна /1860/ и при подготовката на Априлското въстание.
В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, Филип Тотю, революционерите Ангел Кънчев и Матей Преображенски-Миткалото, както и самият апостол на свободата Васил Левски.

/ следва /http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=121927

2011-12-10T07:56:00.001-08:00

След упорита работа през изминаващата 2011 г. вече имаме визия за Новата 2012 г.
Започваме картографиране и представяне на Храмовете от Софийска Епархия.
Очаквайте скоро новини...

Успешна Новата 2011 г.! За Чиста и Светла България!

2010-12-30T09:20:00.000-08:00

С Пожелания за здраве, любов и духовна чистота! И нека Силата и Светлината бъдат с Вас!

Първи мултимедиен кабинет по религия

2010-10-18T01:03:00.000-07:00

14.10.2010 Фактор Той се помещава в ОУ "Георги Бенковски" и е оборудван със съвременна аудио и видео техника

Първият мултимедиен учебен кабинет по религия в Бургас започна работа днес. Той се помещава в ОУ "Георги Бенковски" и е оборудван със съвременна аудио и видео техника, на която ще се прожектират религиозни филми и ще се представят учебни материали по вероучение. Занятията ще се водят от педагози-богослови.

Лентата на новия кабинет "Православие" преряза директорът на дирекция "Образование" в община Бургас Веселина Таралова. На тържественото откриване присъстваха ставрофорен иконом Захарий Дечев, директорът на Общински детски комплекс Пепа Николова, общинският съветник Диана Йорданова, директори на бургаски училища.

За създаването на кабинета са обединени усилията на няколко институции. Помещението е ремонтирано със средства на общината, мултимедийното оборудване е предоставено от църквата, а компютърната техника от областния управител. По време на първия урок в новия кабинет учениците се запознаха с библейската притча за Ной.

Като специален подарък от ОДК децата получиха икона на Св. Николай Чудотворец, Библия за деца и сборник "Религиозни приказки".

Занятията по вероучение в училищата на община Бургас започна през март 2009 г. Тогава бе открит и първият специално пригоден кабинет по религия в СОУ "Константин Петканов". Той също е ремонтиран и оборудван със съдействието на общината и Архиерейското наместничество в града.

Обучението е резултат от разработената от Общината Стратегия за православно образование, просвета и култура и създадения към ОДК клуб "Православни традиции,ценности и празници". То се провежда като извънучилищна дейност и обхваща вече над 2500 деца от училища и детски градини.

Коментари:Похвално! Крайно време беше за такова начинание. Примерът трябва да се последва от всичките основни и средни училища в страната. Децата имат нужда от вяра, която да заеме празнината, запълвана с напълно неподходящи и вредни занимания

"За първи път в България, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, ПР агенция „Галакта” издаде компакт- диск с откъси от „Библия за деца”. Дискът бе представен официално на пресконференция в храма “Св. Архангел Михаил” на 8 май т.г. Инициатор на идеята е на Руслан Стоянов, с помощта на протойерей Василий Шаган. Текстовете са прочетени от артистите от Кукления театър във Варна Дияна Цолевска и Стоян Стоянов. Музиката е на Петър Песев, а дизайнът на обложката е дело на Делян Милчев...." А това е клипче, което направих по първия запис от диска - Сътворението на света - http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=1453452894382 Бих се радвала, ако ви е полезно! Успех

Фондация "Храмът" - Милтумедийното обучение по религия е предпоставка този младото поколение да възприеме по-лесно и по-свободно духовността и същината на това познание, като едновременно с това всеки ще може да избира кога, как и къде да получи тези знания.

Русе и Гюргево развиват поклоннически туризъм

2010-10-16T08:19:00.000-07:00

16.10.2010, 18:02 (обновена 16.10.2010, 18:11)news.bgМитрополитите на Русенската епархия и на Епископията в Гюргево подписаха договор за проект в подкрепа на поклонническия туризъм. Той е по програма "Трансгранично сътрудничество Румъния - България" и е на общата стойност близо 1.5 милиона евро.

Строително-ремонтни работи ще бъдат извършени в скалния манастир "Свети Димитър Басарбовски" в близост до Русе и в манастира "Свети Йоан Руски" до Гюргево. Срокът за тях е 15 месеца.
През това време трябва да бъде завършена новата сграда в манастира "Свети Димитър Басарбовски", да се извърши облагородяване на втората скална тераса, изографисване и обзавеждане на храма "Преображение Господне" в манастира.

На румънския бряг ще бъде направен цялостен ремонт на манастира "Свети Йоан Руски". Освен това ще бъдат реставрирани стенописите и ще бъде доставено ново обзавеждане на двата манастирски комплекса.

Фондация Храмът: Поклонническия туризъм е съществена част от Проекта "Световен Виртуален Атлас на Манастирите" (http://svetagora.bg/). На база виртуалните разходки, Проекта създава предпоставки и възможности потребителите и поклонниците да направят своя избор и да пожелаят да видят историческите и културни паметници.