...за българския пътешественик

Начало

2015-01-11T17:09:00.000+02:00

Добре дошли в личния ми сайт за туризъм! Запознайте се с невероятната природа, исторически забележителности, религията и обичаите на България. „...за българския пътешественик” е Вашият гид към всичко това. В него може да намерите информация, полезни съвети, снимки, маршрути и да организирате приятно почивката си, а както и всичко за българскити празници и обичаи.
Този сайт е любителски, даже аматьорски, но е създаден с много любов.
Сайтът е в непрекъснат процес на развитие...

Последно добавени статии:

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Знаете ли че...?

В колекцията на БНБ има една единствена банкнота от 3 лв. Била е в обращение у нас от 1952 г до 1962 г.

Прилепите винаги завиват наляво при излизане от пещерата.

Камилите имат по три клепача, за да се предпазват от пясъка в пустинята.

Ако дъвчете дъвка, докато белите лук, очите ви няма да се насълзяват.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Празници и обичаи:

Очаквайте....

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Монумент "Камбаните"

2015-01-11T16:59:00.000+02:00

Монумент „Камбаните”

Монументът "Камбаните" се намира на 14 км в източна посока от центъра на София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света.

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов.

Организацията на обединените нации обявява 1979 г. за година на детето и неговите проблеми. Това малко същество, което независимо в коя част на планетата се намира и какъв цвят на кожата има, еднакво силно желае да живее в мир и добри условия, да учи и да се развива.

По този повод спонтанно възниква идеята за организиране на международна среща на деца от цял свят, която впоследствие преминава в международно движение. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 год.

В деня на откриването, 25 август 1979 г., строителите поставят в основите на Монумента капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: "Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието - Единство, Творчество, Красота".

През 1990 г. обаче са закрити изградените 18 чуждестранни структури "Знаме на мира". През 1999 г. Евгения Живкова - дъщерята на Людмила Живкова, възстановява асамблеята.

В центъра на парк-комплекса е разположен огромен бетонен монумент с височина 37 метра, състоящ се от 4 вертикални пилона, ориентирани според посоките на света и спираловидна композиция от две полусфери, където са разположени част от камбаните. Около този основен монумент в кръг са поставени редица много по-малки бетонни структури, върху които са закачени камбани от различни държави (68 са поставени през 1979 година, а днес камбаните са около 100).

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Асеновата крепост

2015-01-11T16:42:00.000+02:00

Асеновата крепост

Крепостта се намира на 2-3 км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата. Отстои на 20 км от Пловдив, на около 30 км от Чепеларе и на около 150 км от София. Построена е на левия бряг на река Чая (позната за някои като река Асеница).

Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.

В Устава на Бачковския манастир от XI в., Асенова крепост за първи път се споменава като „укрепено селище Петрич”, чието название идвало от гръцката дума за скала „петрос” (заради скалистия район, върху който се издига). В края на XII е завладяна от войските на Третия кръстоносен поход, на малко след това отново минава в български ръце и след като цар Иван Асен II разширява територията на България на три морета (Бяло, Черно и Адриатическо), той заздравявава и разширява Асенова крепост като укрепление срещу латините. Именно тогава, по негово нареждане, в скалите е издялан 8-редов надпис на старобългарски, с който твърдината да бъде увековечена и да се превърне в безспорен символ на българската сила и история. Той гласи: „В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град”.

В чест на мащабното строителство, крепостта получава официално името на владетеля (Асенова крепост), а близкият град Станимака се преименува на Асеновград. След смъртта на Иван Асен II, Асенова крепост е превзета от византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър успява да си върне властта върху нея, само за да бъде окончателно превзета от турските нашественици скоро след това.

В крепостта се е съсредоточило феодалното ядро ,като там се настанили административната и военна власт на района,като в началото на XII век замъка и селото вече образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори.
Феодалният замък е разположен в западния сектор на крепостта. Това е най-високата и на-добре укрепена част. Замъкът представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, водохранилище ,параклис ,за който вече стана дума и кула .... Вътрешната крепостна кула "донжон" доминира над цялата крепост, както по местоположението си, така и с многоетажността ....

Църквата, "Света Богородица - Петричка" ,се откроява добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Тя е най-запазената сграда от крепостта с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за гробница,защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир),но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад ,или друго помещение от битов характер. Вторият етаж представлява същинската църква . Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор.
Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци.

Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра...''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.). На притвора на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.

Крепостта разполага с паркинг. Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.

Асеновата крепост е част от Стоте национални туристически обекта на България.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Средновековна крепост "Баба Вида"

2015-01-11T16:20:00.001+02:00

Средновековна крепост

„Баба Вида”

На площ от 9,5 дка на брега на река Дуна, в в северната част на Видин се намира крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида”. Тя е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля като отбранително съоръжение и като владетелски замък.

Строежът на същинската крепост започнал през Х в. върху основите на античния стратегически пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните съоръжения са запазени на различни места в гр. Видин, но най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по-късно българите вграждат в крепостта Баба Вида.

С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската крепост през 1003 г. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век крепостта се използва като затвор.

Една от легендите разказва, че някога живял голям български болярин, който владеел от Стара планина до Карпатите. Той имал три дъщери Вида, Кула и Гъмза, които след смъртта му си разделили владенията. Най-голяма му дъщеря Вида не се омъжила като сестрите си и останал сама цял живот. Под нейно ръководство бил построен замъка, в който тя доживяла старините си. Поданниците й били благодарни, защото успешно ги ръководела и отбранявалао от набези. След смъртта й в знак на признателност те кръстили замъка „Бабини Видини кули”, за да пренесът във времето благодарността си и спомена за нея.

Замъкът заема площ от 9,5 дка и е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото се е минавало по подвижен мост над пълния с вода ров. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

През 1964 г. замъкът – крепост „Баба Вида” е обявен за национален паметник на културата. Същата година на територията му е открит и летен театър, който и до днес е сцена на театрални мероприятия. Две години по-рано пък внушителните каменни укрепления започват да се използват като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми и днес вече могат да се „похвалят“ с участие в над 50 български и чужди исторически продукции.

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100-национални туристически обекта на България.

Работно време: делник 8:30ч.-17:00ч.; празник 10:00ч.-17:00ч.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Скален феномен "Чудните мостове"

2015-01-11T15:28:00.000+02:00

Скален феномен

„Чудните мостове”

Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо.

Те носят и името Еркюприя – от турски “ер”-земя и “кюприя” – мост. Някогашната пещера, образувана в мраморния щок от водите на р. Дълбок дол, се е срутила навярно при земетресение. Водите са отнесли падналите материали, като в резултат на това са се образували един до друг два, редки по своятакрасота, мраморни скални моста. Със своята внушителност горния мост смайва туристите. Дебелината на свода е около 20 метра, а пропастта под него е дълбока 45 метра. Моста е широк 45 метра. По него минава стара пътека от с.Орехово за с.Забърдо.

Вторият мост, който е на 200 метра от първия, е по-скоро тунел, дълъг 60 метра. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Близо пред втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Зад моста водата пропада във фуниевиден карстов понор и изчезва в недрата на земята. Тук се образува дива непроходима теснина, където високо на левия бряг на реката е огромният вход на Голямата пещера.

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявили Чудните мостове.

Тъй като Чудните мостове са природен феномен, привличащ засилен туристически поток, в околностите са изградени не една и две почивни бази. За любителите планинари най-удобно е да се разходят до хижите „Чудните мостове” и „Скалните мостове”. Двете са на около километър разстояние една от друга, модернизирани (тъй като се поддържат от туристическо дружество в Чепеларе).

През 1961 г. Чудните мостове са обявени за природна забележителност.

През 2003 г. Чудните мостове са включени под No 85 (заедн с връх Голям Перелик) в списъка на 100-те национални туристически обекта.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Соколски манастир „Успение Богородично”

2014-09-09T15:14:00.000+03:00

Соколски манастир

„Успение Богородично”

Соколският манастир „Успение Богородично” се намира в местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово и на 4 км от архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”. С „Етъра” го свързва туристическа пътека, която минава през красива местност, а преходът по нея отнема около 2 часа. До манастира води добър асфалтов път от града.

Манастирът е основан през 1833г. след като през есента на 1832г. Йосиф Соколски пристига в родния си край, придрижен от йеромонах Агапий. Двамата избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир и издълбават първата църква във варовиковата скала. Църквата е малка и дървена, а до нея е постровена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833г, а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15-ти август 1834г.

През 1836г. в манастирът се открива религиозно училище, в който е преподавал за кратко и известният просветител Неофит Бозвели. Както и повечето други манастири, Соколската обител е тясно свързана и с освободителната борба на българския народ. През 1865г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а на 1-ви май, 1876г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското възстание, предвождани от Цанко Дюстабанов.

От основаването си до 1959г. манастирът е бил мъжки, а след незаконното взривяване от управляващите на Габровския девически манастир през август 1959г. монахините са преместени тук, превръщайки го в женски. От 1968г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф.

През 1868 г. майстор Колю Фичето построява осмоструйната каменна чешма, която носи характеристиките на масонска изработка. Чешмата има осем чучура и се намира в средата на двора при жилищния комплекс, и днес е една от най-големите забележителности на Соколския манастир. Легендата гласи, че чешмата никога не пресъхва и водата й има чудодейни способности да изцелява болни и да предпазва от уроки.

Соколският манастир, включително и стенописите, е реставриран наскоро с финансова помощ от Европейския съюз.

Соколският манастир предлага стаи със собствен и общ санитарен възел, а близо до манастира се намира малък ресторант предлагащ храна.

Има безплатен паркинг.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Обрадовски манастир „Св.Мина”

2014-09-09T14:59:00.000+03:00

Обрадовски манастир „Св.Мина”

Обрадовски манастир е построен е на брега на Владайска река, в бившото село Обрадовци, сега квартал на София. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица.

До манастира може да се стигне лесно с автомобил в посока от кв. Орландовци към Кубратово, в близост до водопречиствателната станция, от дясно на пътя има табела за манастира. Ако изберете градския транспорт има няколко варианта: от спирка кв.Орландовци до спирка св. Мина с автобус 24 или пък от Лъвов мост с маршрутка 11 до спирка св.Мина.

Според местно предание през XI век тук е имало голям християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище. Към обителта имало и метох на Атонската монашеска република, в който поклонниците, тръгнали за Света гора, се спирали да отдъхнат. След векове свещеното място „възкръснало" в съня на пророчицата Бона Велинова, която имала дарбата да вижда насън местата, на които преди е имало храмове и манастири. На Бона се явил в съня Бог и й показал мястото, на което имало „древна обител". Последвала втора Божия намеса, когато на същото място „лумнал огън". Когато на другия ден дошли местните хора, видели обгорена трева и ясно очертани основи на манастир. Други разказват, че на Кръстовден (14 септември) през 1927 г., селяните от Обрадовци забелязали останки от стари зидове на пасището, където днес се намира манастирът. По инструкции на баба Бона започнали да копаят и открили основите на стара църква, части от кръст и кадилница. Близо до олтара открили малко бунарче, иззидано с камъни, в което бликала лековита „светена вода".

Понастоящем Обрадовският девически манастир е действащ. Днешния манастир е изграден в периода 1942 - 1945г. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от двамата софийски майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др. са дарени от посетители. В преджерието на църквата може да се види и иконата на св. Мина, за която се смята, че е чудотворна. През 1957г. е построен параклиса св. св. Козма и Дамян и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклиса се ползва като зимна черква.

Храмовият празник на Обрадовския манастир е на 11 ноември, когато православната църква почита паметта на Св. великомъченик Мина. Срещу празника тук се извършва нощно бдение, с надежда хората да се изцелят от душевни и телесни страдания. Сутринта свещеникът отслужва Света Божествена литургия. Събират се много хора, които манастирският двор едва побира. Обителта не затворя врати цяла нощ, за да приеме хилядите миряни, дошли да отдадат почит на светеца. Празнично се отбелязват и дните на почит към светците, чиито имена носят параклисите в манастира.

Настаняване и храна не се предлагат в Обрадовския манастир.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Ресиловски манастир „Покров Богородичен"

2014-09-09T14:46:00.000+03:00

Ресиловски манастир

„Покров Богородичен"

Ресиловският манастир „Покров Богородичен" се намира в северозападното подножие на величествената Рила планина, До него се стига по асфалтова отбивка от главния път между гр. Дупница и курортното градче Сапарева баня. Отбивката е обозначена и започва на около 6 км след като се излезе от Дупница, и се подмине село Ресилово вдясно. По нея след около 1.5 км се стига директно до манастира.

Историята не помни на това място да е имало древен манастир. В района са намерени останки от т.нар. римски плочи, използвани през Х век за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете. Сведенията за духовен живот на това място датират от двайсетте години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото. Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров. Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната продължили да даряват средства за строежа на манастир. Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III.

През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. те взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон. По това време монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г. (Из Официалния сайт на Светия Синод).

Всяка година в края на лятото - 1 октомври, когато е храмовият празник, тук се събират хиляди гости от района и от цялата страна, както това се е правило от незапомнени времена. Ресиловският девически манастир е постоянно действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради, заобиколени от каменна ограда. Малко преди входа за Ресиловския манастир, могат да се видят аязмо и параклис "Св. Дух".

В Ресиловския манастир не се предлагат храна и спане. За сметка на това Сапарева баня е близо и там има достатъчно места за настаняване.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Рилски манастир "Св.Иван Рилски"

2014-09-09T14:29:00.002+03:00

Рилски манастир

"Свети Иван Рилски"

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград. До него се стига по международния път София – Кулата (Е79), а отбивката за манастира е от гр. Кочериново. Пътят до Светата обител от там е около 30 км. и води право до манастирските порти. До манастира се стига по първокласен асфалтов път. Редовен автобусен транспорт до Рилския манастир има от градовете: Рила, Благоевград, Дупница и София.

Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.

В средата на 15в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир "Св. Пантелеймон'' от Атон, а договора се съхранява и до днес в оригиналния си вид. Три години по-късно през 1469г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира.

През 16 и 17в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници.

В днешния си вид манастирът датира от 19-ти век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Тя е построена от протомайсторъ (първомайстор) Павел Иванович (1 май 1834 – 26 октомври 1837 г.) за което свидетелствува мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е магерницата (манастирска кухня), разположена в приземието на северната им част. Над квадратната и основа се издига 22-метров комин, който нагоре постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. Отворът на комина е оформен като кръгла куличка, покрита с купол подобен на църковните. Днес магерницата е отворена за посетители и всеки може да влезе вътре и разгледа тази уникална по архитектура манастирска кухня.

От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.

В библиотеката на Рилският манастир се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и др. Сред тях е Рилският сборник от 14-15в., който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски, глаголическите листове от 10-11в., две евангелия - апракоси от 13в., сборник със служби и жития на св. Иван Рилски, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473г., големият Панагерик от 1479г. писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487г., Сучавското евангелие от 1529г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей и многобройни дамаскини, триоди, требници и други. Особено ценни са съчиненията на българският педагог и писател Неофит Рилски, основната част от, които се съхраняват в манастирската библиотека.

През 1961 г. Рилският манастир бил обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство. През 1991 г. държавата възстановява монашеския статут на манастира и закрива институцията Национален музей „Рилски манастир”. Рилският манастир, Хрельовата кула, църквата и манастирските сгради са обявени за групов архитектурен, художествен и исторически комплекс от национално значение през 1992 г. в брой 73 на Държавен вестник.

Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.

Рилският манастир е част от 100-те национални туристически обекта.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Късноантична крепост „Цари Мали град”

2013-11-13T21:25:00.000+02:00

Късноантична крепост

„Цари Мали град”

Крепостта „Цари Мали град” се намира на връх Св.Спас в село Белчин, община Самоков, на около 50 км. от София. Крепостта е построена през четвърти век, по време на късната Римска империя. В продължение на години от нея се виждаха съвсем малко руини, обрасли с гъста гора, но преди няколко години археолози започнаха мащабни разкопки, в които се видя, че крепостта е огромна, с площ около 14 декара и с височина пет метра.

Античното име на крепостта за съжаление е неизвестно. Днес я наричат „Цари Мали град” защото с нищо не отстъпва на Царевец.

“Комплексът Цари Мали Град включва няколко обекта – средновековната църква „Света Петка“, етнографския комплекс в село Белчин и 300 метра по-нагоре късноантичната крепост Цари Мали Град. В общо шест кули са разположени различни експозиции, сред които възстановки на битки и ритуали, затвор, хранилище, находки от времето на траките. В една от залите са представени древни познания в областта на математиката и астрономията.

Според археолога Веселин Хаджиангелов, който ръководи разкопките и реставрацията, крепостта е имала изключително важно значение в древността. Тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София.

Изграждането на крепостта свързваме с управлението на император Валент, след средата на IV век. Построяването на това стратегическо място на военна крепост е свързано с няколко важни условия, които предопределят нуждата тя да бъде тук. Едното е двата важни пътя, които са използвани активно през Античността – единия от Паулталия към Филипопул, другия от Сердика, през източните склонове на Витоша, през прохода Демиркапия до Разложкото поле – най-краткия път до Македония, използван предимно от военните като военно-съобщителен път. Другата причина се крие в множеството залежи и рудници за добиване на желязо. Желязото в античността е най-стратегическата суровина, която е и била най-добре пазена. По склоновете на Верила, Плана и Рила са открити множество следи от древен рудодобив. Нещо повече – вътре в тази крепост ние открихме останки от готови слитъци, изковани във вид на железни паралелепипеди, предназначени за продажба. Очевидно тук, вътре в оградената, сигурна площ е имало складове, в които тази продукция се е събирала и е поемала към пазарите на римските провинции. Имаме разкрити досега няколко работилници, включително вътре в крепостта, което показва, че се е извършвало т.нар. вторично ковачество – изчистването на пясъка от пясъчни минерални примеси и посредством изковаване направа на слитъци.

Един от най-ценните експонати е сребърна монета на императрица Елия Гала Плацидия, наричана римската Клеопатра, дъщеря на римския император Теодосий Първи.

В обекта се намира и църквата "Св. Спас", вкопана върху разрушена по-ранна християнска базилика и езическо светилище от края на III век. През 2006 г. започва нейното възстановяване по желание и със средства на местните жители. И на 14 октомври 2007 г. тя е преосветена лично от покойния патриарх Максим.

Комплексът е открит на 20 юли 2013 г

Инвестицията в Белчин е на стойност 5,58 млн. лв., спечелени от община Самоков по оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Но главен "двигател" на проекта е фирма "Главболгарстрой", чийто генерален директор Симеон Пешов е и председател на фондация "Възраждане за Белчин".

В двора на крепостта, който вече се оформя като красив парк, са бъдат изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато Цари Мали град е трябвало да отбива нападенията на варварите.

„Цари Мали град“ също влезе в списъка на 100-те НТО на България. Той е филиал на Историческия музей в Самоков и ще фигурира под 79 в книжката на 100-те НТО – като подобект към него.

Как да стигнем до „Цари Мали град”? Първо трябва да стигнем до село Белчин. Селото се намира 15 км от гр.Самоков, а до там само може да изберета маршрута си. От София най-бързо се стига по магистрала Люлин до Дупница и от там по пътя за Самоков. Другия начин от София е по пътя през Бистрица и Железница. Третия вариант не е бърз, но е изключително живописен е пътя за Самоков през язовир Искър.

Намирате село Белчин и сте на километър от крепостта. Пътя е асфалтиран и няма проблем за достъпа с автомобил. Паркирането е по уличките на селото. Вървите малко пеша и достигате до началото на екопътеките, които водят до самия връх. Там има и заведение, в което да се заредите с вода и нещо за хапване преди да покорите върха. За тези, които имат затруднения с ходенето пеша има стръмната железница, наречена фуникульор, която изкачва посетителите с кабинки от основите на хълма Св. Спас до върха. Подобни железници има в Истанбул, Залцбург, в „Долината на падналите” в Испания и на други места, но у нас са рядкост. За съжаление, когато аз посетих крепостта не можах да се възползвам от железницата, защотото опашката от чакащи беше доста дълга.

Препоръчвам ви да потеглите по пътеката, която ви се пада отляво, когато застанете с лице към върха. Тя е по-дълга, но много приятна за изкачване. Предстоят ви 30-40 минути бавно изкачване. Ако се изморите има пейки и маси за отдих, подходящи и за похапване. В края на пътеката се чува детска глъчка. Това е от тичащите деца през атракционите зад крепостта. Много подходящо място за детска игра, отдих, пиктик и прекарване на уикенда. Отдясно виждате задната част на крепостта. Трябва да я заобиколите. Гледката, която ви се открива е невероятна. За да влезете в самата крепост трябва да платите такса.

За слизане от върха, може да поемете по другата екопътека, която не ви препоръчвам. Тя е изключително стръмна с много хлъзгава настилка. Трябва да се хващате здраво за парапета отстрани. Тя е по-подходяща за изкачване, но не е толкова живописта.

Такса: 4 лв. за възрастни

2 лв. за ученици и пенсионери

безплатно за деца до 7 години

Таксата включва посещението на крепостта, железницата и етнографския музей.

Рабoтно време на комплекса:

Понеделник- почивен ден.

Вторник - четвъртък от 09:00 до 16:30 часа.

Петък- неделя от 09:00 до 17:30 часа

Рабoтно време на панорамното влакче:

Сряда - Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-18:00

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Празници и обичаи - Кръстовден

2013-09-13T22:53:00.000+03:00

Кръстовден

На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен" - той е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.

Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.

В народните вярвания, Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, на този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Много българи отиват да почетат Кръстовден на Кръстова гора - свято място в сърцето на Родопите. Тук, където в манастирския комплекс се съхранява късче от кръста Господен, вярващите посрещат утрото на 14 септември в молитва за изцеление. Мнозина го постигат.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Ставри

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Пещера „Леденика”

2013-09-13T22:45:00.001+03:00

Пещера „Леденика”

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.

Леденика отваря врати за посетители през 1961 г., а през 2005 г. инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Туристическата обиколка на пещерата трае час, а маршрутът обхваща 350 м от пещерните галерии. Разходката започва със залата „Преддверие” - това е и най-ниската част на пещерата, в която се образуват ледените скулптури, откъдето идва името й. От „Предверието” посетителите преминават през ниския проход “Плъзнята” и стигат до малка кръгла зала. След нея следва още едно стеснение, за да се достигне до „Голямата концертна зала”. В нея всяка година по време на „Ботевите дни” се провежда концерт. „Ботевите дни” се провеждат всяка година от 24 май до 2 юни във Враца и са посветени на революционера-поет Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.) и неговата чета, които дават живота си в борбата за освобождение от османско владичество. В тази зала посетителите могат да видят интересни образувания като „Дядо Коледа”, „Главата на Великана”, „Къщичката на Баба Яга” и др.

След Концертната зала през т.нар. железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора „Завеските”, който води до вдъхновяващата „Бяла зала” на пещерата Леденика. Сред пещерните образувания, които могат да се видят тук са т.нар. Къпещата се девойка, Свекървиният език, Жената на великана, Слонът.

Влажността на въздуха е 92%. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата „Леденика” е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 пещера Леденика се стопанисва от Община Враца.

Включена е в списъка със 100-те национални туристически обекта на БТС.

Работно време: лято 8,30-18,00ч.

зима 8,30-16,00ч. Влизането става на всеки час.

Вход: гражданин - 4лв.

учащи и пенсионери – 2лв.

За групи над 10 човека има 20% отстъпка, но трябва да представите списък с посетителите, заверен с подпис и печат на туроператор.

Пътят до пещерата е сравнително добър. На места е тесен и с много завои, но на места се открива невероятна гледка към врачанските красоти. Когато стигнете до пещерата ще видите голям паркинг. Той е безплатен. Много ни хареса природата. Има обширни поляни, на които са построени катерушки и люлки за децата, има голяма хижа и заведения за хранене. На самите поляни има и маси, които са много удобни за пикник. Предлага се почасова езда.

Когато ние отидохме се оказа, че има авария в пещерата и няма ток. Наложи се да почакаме около половин час да отстранят аварията и още един час да излезе глупата, която се беше оформила преди нас. Екскурзоводите са изключително отзивчиви и любезни. Те са много прецизни по отношение на правилата, които трябва да се спазват в пещерата. Вътре не е разрешено снимането със светкавица, затова и голяма част от снимките ми са размазани. Бяхме предупредени, че ако дори и една снимка бъде направена със светкавица, цялата група ще трябва да напусне пещерата преждевременно.

Цялата обиколко трае около час. Предупреждавам Ви, че в пещерата е много хладно. Ако ходите в топлите месеци си вземете топли якета (това е сериозно), не напразно пещерата се казва „Леденика”.

Вътре е хлъзгаво и на места изключително трудно за преминаване. Някъде даже се практикува „патешко ходене”. Прожекторите заслепяват на места и е трудно да си гледате даже в краката. Преминава се по стълби, мостове, дупки, пътеки. Изживяването обаче е неповторимо. Пещерата е невероятно красива. Определено си заслужава да бъде посетена. С подходящи обувки и облекло, няма да имате проблеми.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)

2012-08-14T14:37:00.000+03:00

Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)

15 август

Успение Богородично е най-големият от посветените празници на Богородица. На него църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, но преди всичко годините след смъртта и възкресението на Иисус, дните на плач и надежда за майката, че скоро ще дойде време, в което ще се срещне отново със своя любим и единствен син.

Когато той висял на кръста, тя била там, пред него, гледала мъките му. До рамото й стоял Св.Йоан Богослов. „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка си и стоещия там ученик, когото обичаше, каза на майка си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си” (Евангелие от Йоанау 19:25-27). Десет години останали в Йерусалим заедно с другите христови апостоли. Напуснали града, когато гоненията на Ирод направили невъзможно оставането им. Разпределили с жребий посоките на света и всеки тръгнал по своята да проповядва и да носи Божието слово, да събира около него хората, да ги дарява и вяра и морал.

Св.Йоан и Богородица отишли в Ефес. В Антиохия се видели със Св.Игнатий Богоносец, в Кипър и Света гора – с възкръсналия Лазар. Минали години. Когато станало възможно се върнали в Йерусалим и майката обиколила отново с плач и горест скъпите и страшни места: Голгота, Витлеем, Гетсимания, Елеонската гора. Всеки ден ходела на гроба на своя син и се молела да слезе и да я вземе при себе си. И един ден Иисус й пратил вест. Донесъл я пак, както и на Благовещение, архангел Гавраил. Някога носел благата вест, че ще роди Спасителя, а сега – палмова клонка и обещание, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Смъртта за Богородица означавала живот на небесата, при детето й. Тя се зарадвала и се застягала да поеме към него. Прибрала се, дала на Св.Йоан палмовата клонка, с която трябвало да извърви пътя към другия свят, извикала всички апостоли, разпилени по света от Ирод. Като по чудо всички пристигнали бързо, само Тома не успял да си дойде от далечните земи, в които проповядвал. На претнадесетия ден от месец август, в третия час, Богородица лежала в саркофаг насред стаята, около нея били апостолите, светлината от запалените свещи светела като сияние. Очаквала своя син да дойде и да я поведе към небето. И той наистина слязъл със свита от светци и ангели и поел без болка в ръцете си душата на майката. „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благосровена си ти между жените.” (Евангелие от Лука, 1:28). Същата песен пеели те и на Благовещение. Апостолите видели как се песен задно с Иисус отнасят душата на Богородица към небето. Разнесла се приятна миризма, всеки, който бил наблизо оздравял, даже и тежко болните.

Погребали Богородица в Гетсиманската градина, при Йосиф и родителите й Йоаким и Анна. Такова било желанието й. При погребението апостол Йоан носел палмовата клонка, а апостолите-тялото й. Над тях се чувала песента на ангелите. Отстрани напирали враговете й – същите, които разпнали сина й. Искали да я изгорят, да не остане знак на земята, да спрат всяка възможност за чудо. Но чудото отново се случило. Светъл облак обгърнал процесията, никой не можел да пробие през него. Внезапно облакът се разкъсал и един еврейски свещеник се втурнал към ковчега. В мига, в който допрял ръцете си до него, готов да го преобърне на всяка цена, невидим ангел размахал меч и му отрязал ръцете през китките. Залепнали дланите на ковчега, покаял се свещеникът и заплакал. Но чудесата продължавали. Обърнал се към него апостол Петър и рекъл: „Допри ръце до дланите си.” В мига, в който го сторил, ръцете зарастнали, като че ли никога не са били пресичани. Видял това събралият се наоколо народ и тутакси разбрал: няма по-истинска и силна вяра от Христовата. В този ден мнозина се покръстили и приели християнството. А тялото на Богородица поставили в семейната гробница, Отвора покрили с огромен камък. Отместили камъка едва на третия ден, когато пристигнал от дългото си и далечно странство апостол Тома. Мъчно му било, че не успял да пристигне на време да види майката на Учителя си. Апостолите изпълнили молбата му, отместили камъка, но в гробницата нямало нищо – няколко погребални платна и благодатно ухание. И тогава се явила Богородица и им казала какво се е случило: на третия ден пристигнал синът й, възкресил я и я отвел при себе си. Тогава била на 64 години.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.

Празникът започва с литургия, а след това вярващите тръгват на литийно шествие, водено от монаси, които носят чудотворната икона на Божията майка до местността Клувията. Там се намира извор с лековита вода - аязмо, за което се твърди, че изцерява всякакви болести.

Имен ден празнуват Мария, Мара, Марийка, Мими, Мима, Мариян, Марияна, Марио, Мариета,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Осеновлашки манастир „Света Богородица”, 7-те престола

2012-06-28T17:34:00.000+03:00

Осеновлашки манастир „Света Богородица”, 7-те престола

Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът е отдалечен на 80 км от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом и на 50 км от гр. Враца.

До Осеновлашкия манастир може да се стигне с влак, по главния път София—Мездра, като се слиза на с. Елисейна. Веднага след прелеза вдясно започва асфалтиран път, който по поречието на р. Габровница води до манастира, като разстоянието е около 10 км.

Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040г.

Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлаския манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година.

На два пъти - през 1737 г. и в началото на XIX в., манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на местното население.

В началото на 19в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851г. започнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра, откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Манастирът е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Има двойни, тройни и по-големи стаи, но баните са общи на етажа. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост.

Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Манастирът е част от списъка със 100-те национални туристически обекта, под номер 78.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Черепишки манастир „Успение Богородично”

2012-06-28T17:13:00.000+03:00

Черепишки манастир „Успение Богородично”

Манастирът се намира в Искърското дефиле, на 95 км от София и на 11 км от Мездра, близо до с.Лютиброд. По пътя от Мездра за София има табела показваща точното място на отбивката. Няма начин да я пропуснете. Пред портите на манастира има малък паркинг.

Черепишкият манастир е основан по времето на Второто българско царство при управлението на Цар Иван Шишман. През османското робство многократно е бил опожаряван и изграждан отново. Според предание името си манастирът носи от белеещите се кости на загинали войници след епична битка на Цар Иван Шишман през 1396 г.

В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. През Възраждането Черепишкият манастир се превръща в просветно и културно средище. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие" от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие" преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква "Св. Никола".

Целият манастирски комплекс изглежда е недокоснат от времето. Църквата на манастира е запазила вида си от 1612 г. Плащеницата в църквата е извезана още преди Освобождението – през 1844 г.

През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 - 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.

Манастирската църква датира от началото на 17в. и представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Осмостранният купол на църквата е построен през 1888г., а днешния притвор датира от 1939г. В началото на 19в. църквата е презографисана от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година.

В годините на социализма зад стените му се е помещавала Софийската духовна семинария.
Манастирът е обявен за паметник на културата с национално значение.
По скалите около манастирският комплекс се намират Владишката, Училищната, Приемна и Данаилова сгради, които са напълно реставрирани. Може да разгледате също и Рушидовата къща, която също е построена на една от скалите. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чийто параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.

В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов (1850 – 1921 г.), който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

Черепишкият манастир предлага настаняване, а в манастирската магерница се приготвят традиционни ястия. Цените са скромни, а легловата база е достатъчна за 35 души в стаи с по 3, 4 или 6 легла с баня и тоалетна.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Карстов извор „Житолюб” – гара Лакатник

2012-06-28T16:42:00.000+03:00

Карстов извор „Житолюб” – гара Лакатник

Изворната пещера Житолюб се намира на 1 км северно от гара Лакатник в местността Темната дупка. Той се разкрива на левия бряг на река Искър на около 10 метра над главното шосе от Мездра към Своге. Минавайки по-бавно по този път, няма как да го пропуснете. До него има ресторант, но той е нефункциониращ. Има малък паркинг. Мястото е много е красиво и изключително достъпно.

Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е създаден от две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Свети Врач - Свети Кузма и Дамян

2012-06-28T16:19:00.001+03:00

Свети Врач - Свети Кузма и Дамян

1 юли

Св. Кузма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра.

Много чудни изцеления приписват преданията на двамата братя лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата – да лекуват единствено с името Божия и в името на живота, без да взимат и грош за това.

Веднъж излекували една богата и пребогата жена – Паладия – от тежка и неизлечима болест. Дълго им се молила да ги възнагради, какви ли не скъпи дарове им предлагала. Накрая по-малкият Дамят склонин да вземе три яйца – като знак и символ на Светата Троица. Разсърдил се Кузма, отрекъл се от него пред всички – в един гроб с брат му да не го полагат. Станало така, че Кузма умрял пръв, а когато и Дамян го последвал, хората все пак решили, че е тежка тази клетва за двамата братя, които цял живот церели заедно. Положили го в същия гроб. Гробът им е в Сирия и досега се почита. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.

Сред народа Кузма и Дамян са известни като „Светите безсребреници” или „Светите врачи” – народни лечители и закрилници. Техният празник се почита от всички билкари, врачки, знахари, лечители, чикакчии, вражалци и всички, които се грижат за човешкото здраве.

Двамата свети братя Козма и Дамян са обявени за закрилници на хирурзите. Затова и на иконите ги изобразяват със скалпел в ръка или с копие.

Празнуват Дамян, Дамяна, Даме, Кузман и др.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Събор на Св. 12-те апостоли

2012-06-28T16:15:00.002+03:00

Събор на Св. 12-те апостоли

30 юни

Този ден църквата празнува в чест на 12-те апостоли Христови. Това са:

Петър Първовърховни (29 юни);

Андрей Първозвани (30 ноември);

Яков Заведеев (30 април);

Йоан Заведеев – евангелист (26 септември и 8 май);

Филип (14 ноември);

Вартоломей или Натанаил (11 юни и 25 август);

Тома (6 октомври);

Матей – евангелист (16 ноември);

Яков Алфеев (9 октомври);

Юда Яковов, брат на апостол Яков от 70-те (19 юни);

Симон Зилот (10 май);

Матий (9 август);

Павел Първовърховни (29 юни).

Въпреки че броят на апостолите, които се чустват на 30 юни, е всъщност 13, богосложебните книги са приели да отразят първоначалния им брой и свещеността на числото 12. И макар за всички апостоли да има отделен празник в календара, общото им празуване трябва да е почит към общата им слава. Тя им отрежда място на онези 12 небесни престола до трона на Христос, откъдето ще „съдят дванадесетте Израилеви колена” ( Матей 19/28), според греха и правеността на всеки техен представител.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св.апостоли Петър и Павел (Петровден)

2012-06-28T16:12:00.002+03:00

Св.апостоли Петър и Павел (Петровден)

29 юни

Петровден се чества на 29 юни. В източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел .Те са наречени още "стълбове на православната вяра ". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

Петър е роден на брега на Галилейското езеро във Витсаида. Бил рибар, но когато Иисус го повикал: „Ела с мен. От днес ще ловиш хора вместо риби.”, тръгнал и вървял неотлъчно по стъпките на новия си учител. Първото му име било Симон, но Христос то нарекъл Петър, което означава „камък”, и знаел, че с неговата помощ ще изгради храм за християните, здрав и неразрушим като вярата на своя апостол. Той продложил Матей да заеме дванадесетото място на Юда, който не успял да понесе собственото си предателство и часове след като продал Христос, се обесил. Свети Петър покръстил на Петдесетница три хиляди души и обяснил на хората защо апостолите говорят на различни езици: „Не са пияни, а Светият дух е слязал при тях.” Мнозина приемали християнството, щом чуели апостол Петър. Станал най-добрият „рибар на човешки души”, точно както му обещал учителят. Дълго време палачите на християнството не успявали да го погубят. Участта му на мъченик и защитник на вярата го застигнала при император Нерон, чиято кървава разправа с християните на арената, в клетките с лъвовете, в историята е записана като жестока. Когато осъдили апостол Петър да бъде разпнат на кръст, той се помолил на палачите: „Не съм достоен да умра като Спосителя, обърнете ме надолу с главата.” Обърнали го. Умрял в мъки на 29 юни 67г. Същия ден бил посечен с меч и апостол Павел.

На Петровден съвршват петровденските пости. Те започват първата седмица след Свети дух и големината им зависи от това кога е празнуван Великден. Традиционна трапеза – на Петровденската трапеза се слага винаги прясна пита, баница, прясно сирене и задължително петровско /тазгодишно/ пиле. Прави се млечна баница (млечник), за да е сладка годината като млякото. Традиционно ястие за празника е и бито прясно сирене, което се пържи в тиган с брашно. Нарича се „бял мъж”.

Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова. Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи.

Макар, че в църковнохристиянския календар на същата дата е отбелязан и денят на апостол Павел, народът тачи ПАВЛОВДЕН на следващия ден – 30 юни.

Апостол Павел е роден в Мала Азия в градчето Тарс, и не е сред дванадесетте Христови апостоли. Казват, че той първо отричал и гонел християните, а после станал най-ревностен последовател и проповедник на вярата. Може би нямало да се случи, ако веднъж, пътувайки през пустинята на Дамаск, не му се явил сам Иисус. Блеснала светлина в небето, от която очите му ослепели. Гласът му казал: „Защо, Савел (това било еврейското му име), ме гониш? – „Кой си ти?”, питал уплашеният Павел, а гласът отговорил: „Аз съм Иисус, когото ти гониш. Стани и иди в Дамаск, там ще ти кажа какво да правиш.” (Деянията на апостолите, 9:4-6)

Очите му останали затворени за светлината, но хората му го завели в Дамаск. Там, на третия ден, пред него застанал християнски свещеник и му рекъл, че вече е време да отвори очи и да се изпълни със Светия дух. В същия миг очите му прогледнали, а той прогледнал за нов живот и вяра. И станал, казва Йоан Богослов, „от вълк-агне, от тръни-лозе, от плевели-пшеница, от враг-приятел, от богохулник-богослов”. Пропътувал земята надлъж и нащир с новата си вяра – в Мала Азия, из Балканския и Апенинския полуостров. Покръстил много народ. Не само изкупил старите си грехове, но и напълно заслужил мъченическата си смърт. Посекли го с меч в същия паметен ден, в който увиснал с главата надолу на кръста и апостол Петър.

Именден празнуват: Петър, Павел, Павлина, Петьо, Петрана, Пепа, Петя, Полина, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св. Константин и Елена

2012-05-18T19:29:00.000+03:00

Св. Константин и Елена

21 май

Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане.Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май.

Царуването на Константин се свързва с налагането на християнството като официална религия с издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин е роден в Наисус (дн Ниш, Сърбия), в провинция Мизия на 27 февруари 272 или 282г.

Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност, с отзивчивост. Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст с надпис: „С това ще победиш!”. Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено. С кръстовете напред се втурнали в битката. Отпорът на римляните бил бързо сломен, сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император.

По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане. Починал на 65-годишна възраст, през 337г., в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети апостоли”.

Майка му Елена много преди сина си приела християнската вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма – в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса.

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Елена, Ели, Елка, Елин, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Коста, Койчо, Ленко, Лена, Станимир, Станимира, Станка, Стоил,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Възнесение Господне (Спасовден)

2012-05-18T19:20:00.000+03:00

Възнесение Господне (Спасовден)

40-ти ден след Възкресение Христово

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.

Възнесението е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света. На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето. „А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Отца. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше” е записано в евангелието на Марка (16:19-20).

В „Дела на светите апостоли на св.апостол Лука” се разказва как Иисус събрал апостолите си и им рекъл: „...да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия дух не след много дни.” (Деянията на апостолите, 1:4-5). Така обявил слизането на Светия дух и предсказал всичко, което ще се случи: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светия дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в Юдея и Самария, и да края на земята. И като рече това, е те Го гледаха, Той се възнесе и облък го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които им рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Иисус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива към небето.” (Деянията на апостолите 1:8-11)

Мястото, от което Иисус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. По него дълго се виждали отпечатъци от стъпките на Спасителя. Царица Елена заповядала на мястото да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацинците.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък.

На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.

Имен ден празнуват всички с имената: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Спасимир, Спасия,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Алдомировско блато

2012-05-15T18:04:00.000+03:00

Алдомировско блато

Алдомировското блато е блато в България с карстов характер.

Намира се на около 5 километра от град Сливница и на около 1 километър от жп. гара Алдомировци, и в съседство с международния път Е-80. Площта му е 129,40 хектара.

Алдомировското блато е защитена местност от 1989 година. Опазва уникални местообитания и над 40 вида висши растения.

В миналия век Алдомировското блато е било любимо място за отдих на софиянци и рай за рибарите от района. Именно там е поставен през 1982 година националният рекорд за улов на бял амур с въдица, тежащ 22,700 кг. Но за прискърбие на всички запалени рибари от района през 1991г. блатото пресъхва и изчезва. Една от вероятните причини е честото източване на води от съседното Драгоманско блато за напояване. Впоследствие земеделието запада, и през 2005г. – някогашното блато отново започва да се пълни с вода, връща се богатата блатна растителност и заедно с нея – рибите, птиците и другите живи твари.

В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, патица, крещалец, малка чайка, крайбрежен бекас, малка бяла чапла, рядко се среща орел змияр и други.

От рибите се срещат бял амур, щука, шаран и каракуда.

Сдружението „Балкани” организира редовно и с невероятен успех ученически екскурзии на младежи от София и други селища в района до защитения карстов комплекс „Драгоманско блато”, към който се числи и Алдомировското. Използвайки тази уникална природна даденост, трите общини, на чиято територия се намира тя – Сливница, Драгоман и Костинброд – имат големи планове за развитие на екологичен и друг алтернативен туризъм в региона. На тяхна страна е голямата близост на карстовия комплекс до столицата София и изключително богатото му биологично разнообразие.

Алдомировското блато през 2007г.-почти пресъхнало

С пари от ЕС и от държавата започват дейности за възстановяване на защитената местност "Алдомировско блато" и защитените зони в Сливница и Драгоман. Крайната цел на проекта е развитие на природосъобразния туризъм. Основните дейности в него са свързани с възстановяване на ихтиофауната, като хранителна база на водолюбивите птици. Те включват заземяване на електрическите стълбове, кули за наблюдение на птиците, възстановяване на находищата на лалугери и на сухоземни костенурки. Ще се създават и условия за гнездене на жерави в България. Преди години жерави са гнездили в Баташкото блато, превърнато в язовир, в Драгоман също е имало жерави до средата на миналия век. Костенурките в района са почти изчезнали, открити са само няколко в местност близо до границата със Сърбия.

В района на блатото са разположени местностите Мека црев и Три уши, където през ноември 1885 година се водят кървави сражения от Сръбско-българската война. По случай 100 годишнината от войната на два хълма с камъни и вар за изрисувани Медалът за храброст на България и надписа " 1885-1985 СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ".

В непосредствена близост е разположен военен полигон "Сливница".

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" – гр.Габрово

2012-05-13T20:23:00.000+03:00

Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" – гр.Габрово

"В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината - да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство."

Лазар Донков – създателят на музея

АЕК „Етър” се намира на 8 км.от центъра на гр.Габрово, в един от кварталите му. Музеят има два входа с платени паркинги. Купувате си билетче за вход и влизате. Още с първите крачки в музея се потапяте в невероятната атмосфера на българския възрожденски бит. Музеят пресъздава обичаите на Габрово през втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в.

Заемащ площ от 70 декара, архитектурно-етнографският комплекс Етъра е първият по рода си музей на открито у нас. Изгарждането му започва в 1963г. под ръководството на Лазар Донков. Открит е на 7.09.1964г. През 1971г. е обявен за паметник на културата.

Етнографски музей на открито Етъра - дава представа за живота на типичното българско занаятчийско селище преди 150 години. Малките калдъръмени улички, каменните чешми, тътена на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула, старите къщи пресъздават духа на българското Възраждане.

През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище.

Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания.

В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. В занаятчийските работилници са запазени автентични близо 25 занаята. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите; и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна и козина.

В Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто - гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките. Представена в естествената си среда и размер, пусната в действие, народната техника на вода в Етъра показва рационални технически и конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, пренесъл през вековете традицията за използването на водата като двигател. За това тя винаги предизвиква голям интерес у посетителите.

Работно време: лятно - 1 май до 30 септември - от 9.00 ч. до 18.00 ч.

зимно - от 9.00 ч. до 16.30 ч.

без почивен ден

Входна такса: възрастни – 4лв.

учащи и пенсионери – 2лв.

деца до 7 години, деца от социални домове, хора с увреждания – безплатно

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта, под номер 19.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св.мчца Ирина

2012-05-02T18:28:00.000+03:00

Св.мчца Ирина

5 май

Тя била родена в град Магедон, днешна Македония, където баща й Ликиний бил областен управител. Семейството й било езическо и тя се казвала Пенелопа, но приела тайно християнското си кръщение от св. апостол Тимотей – ученик на апостол Павел.

Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.

Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Още много мъчения изтърпяла светицата от царете и властниците по тези земи, които не искали да повярват, че тази, която лекувала болни и страдащи и учела хората на вярата в Христа и неговото слово е водена от по-висша сила от техните каменни божества. Хвърлили я в тъмница пълна със змии, от която тя излязла недокосната, опитвали се да я изгорят, измъчвали я по всякакви ужасни начини, но нито успели да сломят вярата й в Бог, нито да отдръпнат от нея все повечето хора, които виждайки как Ирина оцелява от изтезанията жива и с непокътната вяра, се присъединявали към християнската църква.

Мъченица Ирина задено с учителя си Апелиан се оттеглили в пещера до смъртта си в началото на II в.

Имен ден празнуват: Ирина (което значи "мир"), Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa, Мирчо, Миро, Мира и др.

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »

Св.Георги Победоносец (Гергьовден)

2012-05-02T18:24:00.000+03:00

Св.Георги Победоносец (Гергьовден)

6 май

В България Гергьовден е обявен за национален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Чества се също и като главен празник на овчаря.

Житието на св. Георги посочва годините на неговия живот (края на III в., 284–305 г.), храбростта и благочестието му през тях. Роден е в Мала Азия, в Кападокия, но рано загубил баща си. Отправил се с майка си в Палестина, нейната родина. Там си осигурил всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун – и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. И животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. При това го направил открито, пред всички знатни придворни. Обърнал се към Диоклециан и рекъл възмутено: "Докога ти, владетелю, и вие, князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде, които никога и с нищо не са обидили никого и дават пример на всички за благочестив живот? Вашите идоли не са божества. Исус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестив живот, или престанете да смущавате тия, които вече са я познали!"
Само мъчения и смърт можели да последват от тук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му компромис, сделка, с която ще запази живота му. Но компромис и сделка не можели да се правят от всеки, особено от мъчениците на вярата и особено от един от най-смелите сред тях – св. Георги Победоносец.
Казват, че в деня преди да се яви пред императора, сам Господ му се явил и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наистина били страшни. Горели нозете, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Какви ли мъчения не измисляли, но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болката. Дали му силна отрова да пие – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора и, разбира се, скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги – воин, храбрец и християнин. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.
Оттук води началото си и една дълго разказвана по всички краища на света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да сторят, а те им дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види повече. Но чудото се случило – млад момък на бял кон се преборил със звяра. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството заедно с избавлението си и то се превърнало в избавление и нов живот.
Разказва се и преданието за това, как от затвора мъченикът Георги помогнал на един беден стопанин. Дошъл при него човекът, разказал му за едничкия си вол, който паднал в яма и умрял – а какво е беден земеделец без вола си. Георги го погледнал състрадателно и рекъл: "Върви си, волът ти е жив." И истина се оказало. Като се прибрал човекът вкъщи, видял, че волът му си е жив и здрав. Оттогава Георги се почита като светец, закрилник на воловете, на пастирите и стадата.

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Гергьовден е свързан с традиционната и богата трапеза. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб ("боговица"), на която тя вае от тестото фигурки на овчара и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е традиция) колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на лявият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза - "агне печено на шиш" и "агнешка дроб сърма". На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

Гергьовден - това е също празник на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена. Половин час по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площада на Александър Батенберг Първи в центъра на столицата на България.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гергина, Гинка, Гюро, Ганчо, Ганка, Генчо, Гошо, Жоро, Гана,

« ▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ $ ♦ $ ♦ $ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬▬ ♦ ▬▬▬ »